сряда, 10 декември 2014 г.

Контакти - ангели - извънземни, едно 6 годишно дете разказва

Тази статия беше провокирана от един сън, а може би е по правилно да се каже от поредица сънища, но в крайна сметка последният ме подтикна към действие.

Всъщност може би има някаква закономерност за появата на тази информация.
Миналият месец в София се състоя Научна конференция посветена на Извънземния разум. Едни хора, специалисти в тази област, с техните проучвания, говорят за "възможния в скоро време контакт"  с извънземни форми на живот. Не съм присъствала, но доколкото чух от приятели, нищо не съм изпуснала, с оглед на информацията, която българина вече знае.


Тази статия е пример за информациите получавани от малки деца. Вероятно има още много подобни случаи, но поради страх как ще бъде прието от околните, повечето родители запазват тези неща за най-близкия си кръг от хора..


Тук ще поместя историята на едно момченце на 6 години, Г. от Пловдив, която история е в процес на развитие и ще продължи дотогава, докато той спре да сънува, спре да вижда и разговаря с невидимите си приятелчета, до момента, когато психиката му се затвори и блокира в училищните рамки. Дано не се случи напълно и поне частично да запази тази връзка.

Не зная дали на конференцията на уфолозите въобще са коментирани подобни източници на информация, но знам, че те са многобройни и ако се събере и обработи тази информация ще се забележат повтарящи се модели, ще е възможно да се изгради една цялостна представа за живота на някои други планети. Спомените на подрастващите са един от най-чистите източници, когато са събирани внимателно и не се показва пред детето, че това силно интересува възрастните. Така се избягва монета, в който детето се опитва да разкаже нещо само за да ни се хареса. Всяка майка, ако е искрена пред себе си и държи на истината, може да усети кога има фантазия и кога детето изпуска информация просто ей така, само не осъзнавайки, че на възрастните тези теми не са им познати.

Втория източник на информация за контактите с извънземен разум, който трябва да се изследва са съновиденията, осъзнатите сънища и виденията в полубудно състояние. По тази тема съм публикувала вече няколко материала с мои преживявания и опитности на приятели.

Учените търсят контакти, изследват  места, за които се знае, че има поява на НЛО, но проучват ли действително многобройните свидетелства на хора - видели и преживели срещи в сънното състояние.
Опита да се придържат към "здрава научна основа" и факта, че редица източници на информация съществуващи от векове насам не са признати и приети от науката, оставя извън изследването най-многобройните свидетелства - а именно контакта с различни хора по време на изменено състояние на съзнанието, включително децата все по-често.

Докато учените уфолози продължават да търсят извънземния разум само на небето, за тях няма да има осъществен контакт. Това е като да търсиш физическа среща с нещо, което първо оперира на друго ниво, и второ, за което нямаш нужните физически сетива. А същевременно да отричаш съществуването на духовни сетива, чрез които обикновени хора, а не претенциозни учени, добиват информация. Сведения за подобни случаи има още от Библейски времена.

Тази информация се дава... тя не е нещо, което може да се насили, да се накара по наша воля да дойде, защото сме си наумили така или във време, когато на нас ни е удобно. Иначе рискуваме да попаднем в заблудите на собствения си ум, на който му се иска всичко това за да се почувства важен.


Младата майка не пожела сама да напише историята, притесняваше се, че не е добра в писането. Според мен обаче нейните думи са най-ценни, не мога и аз да си позволя да преразказвам, защото може да пропусна някой нюанс на свидетелството й. За това под формата на диалог публикувам разговорите от съобщенията ни във фейсбук. Тази информация както и всяка подобна е ценна и не бива да се оставя да бъде забравена или незаписана. Науката тепърва догонва и едва сега доказва някои от твърденията на новите деца. (Например за живота на Марс, теза която беше горещо оспорвана и подигравана, до преди дни)


- Добър ден Г-жо Николова Може ли да ви попитам нещо, което ме вълнува изключително много. Става въпрос за моят син, който е на 6г. и половина. По някой път ми разказва неща, които може да ги научиш, когато си в регресия.

- Mного хубаво. Записвайте ги, че след време ще забравите. На него самия като порасне ще му е интересно да разбере какво е говорил. След една възраст тези приказки ще спрат. Само по малките деца си спомнят.
Отраствайки забравят и училището притъпява спомените с развиване на логиката.
А той какво ви казва?

- Първото нещо, което ме изуми бе това, че още преди да се е родил, знаел, че аз и баща му няма да сме заедно. Аз вече от доста време съм разведена.
Казва така: "АЗ знаех, че ще се разделите и си избрах теб за майка."
Почнах леко да го подпитвам преди да се разсее от къде знае.
Отговорът му бе, че още много преди да е бил в корема ми знаел...

Всичко, което казва са доказателства за живота преди да се родим и след смъртта!

- Защо не го напишете като една история, колко вдъхновяващо би било за много хора да чуват по-често подобни неща.

- А онази вечер ми разказа, че си имал приятел, с който си говори. От тактичните ми въпроси разбрах, че е било извънземно, но от добрите.

Попитах го знаели кои са добрите и кой лошите... 
Той сякаш говори в него , т.е имам чувството, че от него говори духовно същество от по-голямо ниво.
Аз много се интересувам от духовното и знам много неща, но се учудих как едно дете ми говори по подобен начин. 

- Те децата дори нямат такъв речник, не познават думите. (Тук си спомних моя племенник който разказваше сън, в който едва на 5-6 години употреби думата "цивилизация"). Но той явно знае...

- Знам, че сегашните деца са индиго, но неговите неща ме поразиха и то не един път. 
Да усещам и то със силната си интуиция, че той знае.

- Не са всички деца така. Все още е рядкост (Индиго даже не е сигурно, че описва точно същността на тези деца. По-добре да не ги обобщаваме)
Аз срещнах само 2-3 майки досега.
От всички хора, които срещам покрай регресиите, само те споделиха подобни странни и доста впечатляващи случки с децата им. Но още е рядкост що се отнася до детайли на онова, което казват.


- Разбрах, че това приятелче, за което ми говори, свети по различен начин. Повечето пъти му се явява като сянка, иначе светел от синьо до зелено и от розово до лилаво, виждал го в съня и много рядко през деня. Попитах го как си общуват и той ми отговаря:
"Абе мамо, по телепатия, не знаеш ли?!"

Когато го питам за тези неща усещам кога казва истината и кога превключва на фантазия и спирам да задавам въпроси.

Думите, които използва наистина не са негов речник, поразява ме просто.

- Да, този усет майката го има. И моя племенник преди имаше сънища като по-малък,
но вече включва фантазия за да ми се хареса.

- Да и при мен е така, когато включи фантазията спирам. Просто се питах и ви питам, нормално ли е това?
Задавам си въпроса и то много пъти - той ли помага на мен или аз на него, предвид минали животи... Напълно е възможно и преди да сме били заедно и връзката да ни е силна от преди.

- Може да има взаимен урок. Живота ще покаже най-добре.


- Другото, което е той е много чувствителен и винаги е за правдата, т.е. истината. Винаги ми казва колко ме обича, постоянно. Но по някой път ми казва, че на първо място обича най-вече Бог и после мен, и тогава всички останали.

-  Много хубави думи.

- Исках да споделя на бързо пак за синът ми и да бъда честна все още нищо не съм записала, както ме помолихте. Миналата вечер се беше разстроил за нещо и започна да говори, че не иска да живее повече на Земята, че му било трудно... Искал да живее с неговото приятелче на другата планета... Тактично го попитах, къде се намира тази планета и той ми отвърна: "На Марс."

Попитах го каво има там и той ми отговори, че всичко има, каквото си искаш това има. Попитах го, а къде живеят или къде вижда това място, той ми каза, че е нещо като лаборатория.

- А защо не иска повече тук? Помоли го да ти разкаже какво не му харесва тук...?
Да не е преживял някое разочарование или болка, да се е разстроил?

- Каза, че това приятелче го е запознало с другите му братя и единия е бил доста лош и правел само пакости. Незнам защо, но ще се опитам да разбера.

Незнам дали е свързано с това, но ние с баща му сме разведени. Аз ти споменах за това, когато ми каза, че още преди да се роди, знаел че аз ще съм неговата майка,понеже ме е избрал и знаел, че с баща му ще се разведем, но въпреки това искал аз да му бъда майка.

- Успя ли да видиш едно видео, което наскоро преведох за децата медиуми -(https://www.youtube.com/watch?v=oG0zagMf4Vg&index=13&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu)

- Да гледах го и одеве пак го гледах, имах чувството, че става въпрос за нас.

- Много ще ти помогне да прочетеш Книга на Духовете (на Алан Кардек) - за да разбереш с какво си имаш работа, има и ниско развити и по високо развити духове. Независимо, че детето казва, че приятелчето е извънземен - пак същите правила важат - и ще ти даде идея как да му отговаряш на детето.
Може първоначално да му обясниш, че неговите приятелчета живеят в друг свят и е нормално да ги вижда от време на време, но и че той сега се е родил да живее тук на Земята. Съществата, с които общува може да са различни по своята степен на развитие и морал. В тази книга е обяснено всичко под формата на въпроси и отговори, дори самото начало, ние кои сме и какво се случва като не сме в телесна форма
Само не трябва да се страхуваш, нормални са тези неща, и детето да ги приема за нормални. С възрастта медиумството леко отслабва и връзката с "невидимите другари" изчезва.

- А изобщо не се страхувам, знам че това е самата истина и даже искам да го подготвя и той да не се страхува. Аз нали мога да те осведомявам за нещата, които се случват с него?

- Да, ти всъщност пишеш записки така на нещата около сина ти. Ако някой ден позволиш, може да използваме записките анонимно за история.

- Да прочете ми мислите. Той казва, че и в детската градина е с него

- Да, колкото повече го слушаш по тези теми той още ще ти споделя. Като усети, че приемаш това и не го осъждаш. И колкото повече неща забележиш, пиши ми ги, да се трупа историята
А относно видеото с превода, което пуснах - ти си жив пример за това, моя племенник също,
но поотрасна и спряха проявите. Преди 2 години беше по-силно.

- Няма за какво да го осъждам, той знае даже повече от мен, някой път му завиждам и искам аз да съм на неговото място. Но ние сме загубили тази способност. Искам да ни се върнат много неща, но трябва да се пробудим и осъзнаем, за жалост хората са слепи и не вярват в тези неща.

- Разпитвай го, когато можеш и този свят как го възприема...
............................

- Сядам на бързо да ти напиша това, което ми разказа малкия преди да отиде на детска градина.
Онази сутрин падна, спъна се по тротоара и падна, удари се леко, но каза, че най-вече се е ударил на коремчето. Одеве като вървяхме по същия тротоар, той се спря и посочи точно къде е паднал, аз го провокирах и казах, че май беше по на там... Той ми отговори, че неговото ангелче не го е държал както трябва. Каза, че той е от едната страна, а извънземното приятелче от другата страна.
Обясни ми, че те двамата се познават. Попитах го, как може да ми опише ангелчето, как изглежда... Той ми отвърна, че не може да ми го обясни, но знае как се казва и аз го попитах - а ни ма той си има име? - "Да, има си, казва се Джак Съливан, но аз не искам да го наричам така и му викам Джекии. Нали знаеш мамо, че всеки си има ангел-хранител!"

На мен ми стана интересно за това име и започнах да му задавам въпроси да не би да си го е измислил, чувал ли е това име преди и т.н.,той ме прекъсна и каза, че просто знае, че така се казва, неговата майка му го е избрала. Стана ми ясно, че ангелчето си има майка, докато извънземното приятелче си няма.
На планетата на извънземното - там всички били братя и един от неговите братя е лош и създавал лоши неща на Земята, за да управлявал хората.
Там на Марс и моя син бил управител на ракетите и летящите чинии и там използвали нещо като магии, не знае каква е точната дума да ми опише, за да разбера, но там имало контрол, докато тук на Земята няма. И там каквото прави, тук не може.
А каза, че там на другата планета не се биели, единствено ако ги правят, то е за да изгонят лошите. Каза ми, че тук не му харесва, понеже има войни.
Друго, което ми направи впечатление, че ми обясни как майката на ангелчето избирала името. Имали нещо като блок или къща, било нещо като магазин. Не можел точно да ми го опише, но там майките избира ли имената, но и други участвали. И каза, че и майката на ангелчето е идвала тук на Земята.

- Много интересно. Все повече неща споделя, браво.

- Да, направо онемях. И като се замислим върху нещата, които казва и това, което знам и съм чела ги свързвам и е истина, да някои неща може би ги казва малко измислено, но някои НЕ -усещам го...

- Хората си мислят, че тези неща се случват на други, на необикновени семейства.
Че е нещо рядко. А то всъщност е около нас, близо, а защо не и в семействата, при роднини и приятели. Само не са свикнали да се вслушват в децата.

- Да много си права, просто родителите не се вслушват в това, което казват децата им. Мислят си, че е плод на фантазия и развинтено въображение, но се лъжат и то много. Колко жалко, но това е, не всеки го осъзнава. Жив пример мога да дам със снаха ми, но да не засягаме тази тема.

- Някои майки си казват аз не съм такава майка - а реално по съвсем същия начин подтискат децата си, за да не изглеждат самите те смешни или неловко пред хората.

- Да, така е. При мен нещата стоят по-различно. Аз съм го оставила сам да се развива, не че не му помагам, но повече му обяснявам и сам да се справи.
Усещането, че не ставам за майка, че не съм като другите... но чрез него, как да го кажа все едно си помагаме един друг и още не мога да разгадая и разбера, защо сме заедно с него и какво аз трябва да на уча като урок от това. Но се допълваме и той много е привързан към мен и ме обича много.

- Много е хубаво тази близка връзка, която имате, колко е важна.

- И винаги съм му казвала да не се страхува за това, което казва и да не обръща внимание на смеха на другите. Да казва това, което мисли и чувства, това, което му подсказва сърцето. 

Някой път ми се иска да съм на негово място, да мисля като дете и всичко да ми е истинско и самата връзка с Вселената и всичко останало, все едно се доближаваш по-близко до Бог!



Бориска от Марс - световно известен случай на русначе, което разказва за живота си на Марс, в който участва в сериозни военни действия там и пада убит в кораба си редом до своя приятел. Материали за него има на руски и английски език - Проект Камелот в ютуб.


Напук на "учените", които казваха, че на Марс никога не е имало живот, наскоро самите те откриха, че е имало огромно езеро и вероятно температурата е била над нулата...
Повече за учените няма да коментрам и за техните "достоверни" тези.

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Шико Шавиер интервю преди Коледа на 1985 година


В навечерието на най-светлия празник за човечеството - Рождество Христово - когато повечето хора усещат тази искрица в сърцето си, която копнее за любовта и утехата от истинския си Дом при Бог, нека се потопим в енергията и посланията на един човек, който през целия си живот успяваше да предаде на сънародниците си и на хора от цял свят мъдрост, разбиране и топлина на душите ни. 

Едно силно емоционално интервю, което няколко пъти бе прекъсвано, за да се успокоят водещите. Защото така става, когато се потопи човек в енергията на Дома, осъзнаваш колко е Голямо това и колко много любов има, колко много утеха... вибрация, която ни кара да плачем от щастие и преклонение.

Идеята ми бе да преведа едно от автентичните интервюта с Шико Шавиер като един своеобразен подарък както за читателите на този блог, така и за самата мен. В тези дни, когато сякаш носталгията по духовния ни дом е най-силна.

 Е, от всички материали и интервюта се оказа без да подозирам, че съм избрала именно интервю провеждано в дните преди Рождество Христово, като един специален жест към бразилския народ в далечната 1985 година.

Намерението ми съвпадна с намерението на тази прекрасна жена от 85 година, водещата която не се притесняваше от сълзите си и успя да проведе над един час предаване на живо пред цялата огромна аудитория на Бразилия.

Ще си призная, че и аз плаках, няколко пъти... Чувствам че сълзите идват, когато има обмен на информация, на духовна енергия , едно припомняне извън ума.. което не може да се опише. Само човек чувства в себе си колко по-пълен става отвътре, колко по-светло му става, колко по топло и мило. 

Наистина Исус ни обича - и дори две хилядолетия след като вече не е на тази Земя, намира начини да ни изпраща Своята Любов чрез посланиците на истинската вяра, да утешава сърца ни и да ни приютява в прегръдките си.

Благодарим Шико, че остави след себе си цялото това наследство от книги, материали, филми,  на което ние днес, хората на 21 век можем да се облегнем и в най-тежките си изпитания. Благодарим за тази яснота и разбиране, които внесе в душите ни търсещи Бога.

Ако искате да разберете кое е онова, което разчувства и разплака 76 годишния Шико по време на интервюто, гледайте: 



Весели Празници