Време разделно
и пътища много,
но вижда ги само душата в Бога.
Зов непрестанен звучи и не стихва
тръгни, продължи, работи, не притихвай.
Не гледай назад, не скърби, а помни
семейство те чака, и действия трябват,
но не един или двама, а всичките твои другари в Бога.
Спомни си за тях, за делата, за пътя,
вдигни си главата и смело върви,
охулен, почернен, неприет, но щастлив
че най-после тръгна, неразбран, но си жив.
Чакал си толкоз, душата ликува
и не смърт, не мрак, не могат те спрат.
Ти знаеш цената, изстрадана тихо
и не един и не два живота назад
и няма какво да те плаши, ти вече
видял си страха в очите.
Звъни и зове тръбата над всички
време разделно настана за нас.
Небесните сили и хората земни
на поход въстават и няма умора
и няма роднинство
и няма имане,
което да спре таз революция нужна
очаквана дълго, жадувана силно.
И братя, сестри и деца разпознаваш
но не по кръвта, по душа устремена,
неспира, пламти и гори неспокойна,
защото е чула зова тя на пътя.
И няма покой, и няма спирачки
зовът към Дома, я тегли, привлича
една армия силна, надига се мрака
и свети, изгаря очите неверни.
И време разделно поставило края,
начало е то, но е страшно, невиждано
Реши и смири се,
и чуй си душата!
Връщане няма, Земята не чака.
Не търси суета, одобрение, сън...
Спомни си цената, цената на мрака
и ярко сияй без страх за душата.
