След 3 описани регресии в този блог отново сядам да пиша поредната човешка история. Интересно е как всеки път си мисля, че дадена история е невероятно силна и пак след време се намира следващата разтърсваща среща, която пак успява да ме изуми и впечатли, така че .. ето ме пак над поредния материал.
Без много други предварителни приказки ще кажа, че това момиче, с което се запознах едва на самата ни среща ми направи голям подарък. 4 часа разговор не ми стигнаха с нея, но трябваше да се ограничим до тях за да остане време и за самата регресия. Никога в живота си не се бях чувствала толкова спокойно и някак си леко омаяна от гласът, тембъра, думите и силата, която прозираше зад тях.
Вярвам, че вие също ще забележите по отговорите и описанията й за какъв дух и мъдрост говорим.
За да следите и разбирате правилно нашите диалози само ще спомена, че Мери бе имала много интересно, но и трудно детство. Един дълъг и мъчителен период, в който е трябвало да свикне с ограниченията на тялото си и най-вече на зрението, което по рождение е приемала за нормално да е всеобхватно на 360 градуса, но уви с изненада е установила, че човешкото тяло не позволява такъв лукс. Както и едно интересно състояние на отнесеност и разсеяност (макар че тези термини са неточни), което се явява сериозен проблем за изпълнението на някои обикновени ежедневни задължения в живота.
Всички следи за мен лично сочеха към една душа, която много продължително и трудно се беше интегрирала във физическото си тяло, която все още помнеше свободата и безграничността на духовната енергийна форма, която е била преди да се роди като човек и страдаше силно от загубата й, и която съвсем естествено прекарваше голяма част от времето си в онези нива на ума, които най-много я доближаваха до духовния свят, толкова че да игнорира действителността.
