Показват се публикациите с етикет сродна душа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сродна душа. Показване на всички публикации

неделя, 8 февруари 2026 г.

Истории от РЕГРЕСИИ - За любовта, раздялата и новите пътеки

Без предварителен план споделям тази история... по темата за любовта, която никога няма да спре да ни вълнува, на която и планета да живеем, на колкото и години да станем.

https://youtu.be/UYkZOPnUx5Y



Рубриката ИСТОРИИ ОТ РЕГРЕСИИ може да следите като се абонирате за канала ми в ютуб https://www.youtube.com/@regresia-spiritism-pavlina или ме последвате в TIKTOK https://www.tiktok.com/@regresia_pavlina

Ако желаете да прочетете моята книга „Докосване до Духовното“ - може да си поръчате вашето копие тук:

+359 897472933 - Viber, WhatsApp, Telegram

Месинджър: https://www.facebook.com/pavlina.s.nikolova/

email: pavlinanikolova_reg@abv.bg


понеделник, 21 август 2023 г.

Помощ за Духа на любим мъж от минало прераждане

Духовете на нашите починали, особено които ни обичат, остават свързани с нас и когато те имат нужда от помощ и ние сме на по-благоприятен етап и способни - дава ни се да им помогнем.

Тази история се случва след 2 разгледани минали животи, от които ще чуете тук 2рия - до 15та минута на записа, след което при опит за връзка с Духовния Водач на клиентката бяхме изправени пред една среща с човек, който е бил нейн съпруг преди стотици години.

Фиксиран в една лична трагедия и невиждащ нищо друго освен тази моноидея /термин от Спиритизма/ в ума си, той не бе успял да приеме помощ от Духовния Свят за да премине спокойно в Отвъдното, а бе останал като затворник на собствения си ум, далеч от любимите същества, които беше загубил и вече го чакаха Горе. 

вторник, 4 август 2020 г.

ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК - историята на Ивон и Чарлз

Една тема получи доста голям интензитет през последните месеци, като цяло последните 2 години, но с по-осезаеми прояви тази година. Тема, която провокира много хора да потърсят обяснение в астрология, нумерология или дори регресия, за да намерят отново своето вътрешно спокойствие и да продължат напред.
Темата е сякаш тема на новото време – непозната или поне не толкова често срещана в миналите години – ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК 

четвъртък, 14 август 2014 г.

Сънищата - неизменен спътник и подкрепа в живота

Сънищата са една огромна част от моя съзнателен живот от 2005 година и все по интензивно след 2009 до днес. През последните години намерих потвърждение на интуитивното си усещане, че тази често пренебрегвана област е ценен източник на информация и познание както за минало и бъдеще, така и за  въпроси отвъд времето и пространството.

Повечето хора не осъзнават какво могат да имат ако погледнат сериозно на сънищата и развиването на способността за запомняне на нощните пътувания на душата.

Много хора се възхищават на работата и духовното преживяване, което се осъществява чрез хипнотична регресия. За мен също това е изключителна възможност човек да преживее лично духовно пътуване навътре в себе си.
Но имайки и богатия съновен опит смело мога да твърдя, че още по-невероятно и силно е съновидението като начин за контакт и комуникация с духовния свят и нашите пазители, водачи, близки в Отвъдното.

В следващите редове ще споделя една извадка от мои сънища. Всеки от тях се появява по определена причина и в точния момент, когато имам нужда от тази информация/преживяване.
Ефекта, който оказват върху мен мога да определя като чувство за огромна подкрепа и присъствие, на което мога да разчитам, напътствие, което ми дава спокойствие, че всичко е наред каквото и да се случва в живота ми, сякаш там Горе някой бди и не се отделя от мен.

Вярвам, че всички ние имаме пазители и водачи. Но колко хубаво е да ги чувстваме, да получаваме знаци за подкрепата им редовно, когато имаме най-голяма нужда, за да издържим психически на изпитанията и ситуациите от живота си.

За това е тази статия - за да обърна още веднъж внимание на ценността и важността на съновиденията и развиването на умението да помниш сънища и да ги анализираш.
И тогава винаги всеки човек би могъл да чувства и да се допитва до тази духовна подкрепа по най-естествения начин - чрез еженощните си пътувания на душата в духовните измерения.

От всички видове нощни преживявания за себе си открих най-голяма ценност в няколко типа сънища. Условно съм ги разделила на:

Обучителни
Информативни/Подготвителни/Предупредителни- даващи информация за бъдещи или настоящи събития.
Подкрепящи/Успокояващи - появяват се в случаи на силна нужда от любов и духовна подкрепа.
Припомнящи - възстановяване на събития изтрити от съзнанието под формата на сън, като безопасен начин за въвеждане на субекта в една действителност, която иначе не би могъл да понесе, ако му се даде цялостно. Появяват се като отговор на търсенията на субекта. Минали животи или части от този живот, срещи с извънземни и т.н..
Знакови/Ключови сънища (всичко свързано с мисията на човек и пътя по който трябва да върви) - най-често човек е в силна връзка с Висшия Аз
Сънища в помощ на другите


Една част от познанието, което сме натрупали в минали животи в определен момент от живота ни сега ни е нужно. За това ни се дават обучителните сънища, които всъщност ни припомнят отдавна научени неща. Разбира се те се различават според мисията и задачите на конкретния човек на Земята.

Ще забележите, че спомените от сънищата доста често са непълни, сякаш липсва най-интересната част понякога. И въпреки това от живота си се убедих, че това знание е в нас - в подсъзнанието ни. Когато ни е нужно цялата тази информация действа като база за интуицията ни и ние се ползваме от нея, независимо че на съзнателно ниво помним 50% или по малко от съня.

Обучителни сънища

1. Старата Учителка и тибетския ритуал (2009) - Намирам се в стаята на баба и дядо в къщата ни на село. Аз седя на едното легло а срещу мен на другото легло седи една пълничка възрастна жена облечена в шарени дълги дрехи и с шарена кърпа на главата. Тя държи два предмета в ръцете си. Една сребриста огромна монета (колкото чиния голяма) и черна маска за лице (като африканските).
Жената ми говори: "Това е ритуал от Тибет." След което тя направи някакви движения с ръцете си и единия предмет, а после и с другия. После ми каза че от тялото ми ще излезе нещо и докато говореше още усетих. На дясната ръка от дланта нещо твърдо се образува, с формата на топче и се появи връх с който напираше през кожата да излезе навън. Тя го погледна отблизо. Изведнъж от дланта ми излезе едно малко, бледо бежаво подобие на насекомо с крачка.
Тя ми каза: "Това е причинителя на всички вреди, те много лесно се хващат, трудно се убиват, само чрез този ритуал. Дръпни се!"
После пред очите ми видях как това "паяче" се потопи в нещо, което приличаше на обелка от лук, но което знаех че е парче суха човешка кожа, и от него не остана и следа.
"Видя ли как това влезе в кожата, ето така става и с хората!" продължи възрастната жена. Мислех си ужасена, че това чудо не може да се убие. Каза ми да сложа пиявица на мястото от където е излязло от мен - т.е. дланта. Аз се поколебах, заговорихме се и така и не го направих.
Повторих два пъти движенията, които ми показа жената. Точно този момент не помня, но самия завършек на движенията и самоувереното ми изказване - "Запомних ги, разбира се, няма как да забравя."

Когато се събудих помнех всичко, но сякаш изпълнението на ритуала липсваше от спомените ми. Оказа се, че предупреждението на възрастната ми учителка да не забравя не е било случайно!

2. Исус и картините (10.02.2011) - Стоях срещу една стена и говорех с някого. Последно видях сфера или планета и усетих че задавам въпроси. В следващия момент срещу мен на стената в горната й част се появи една триъгълна или трапецовидна форма - нещо, което видях като картина на Исус (може би икона) Но още докато я гледах картината биваше променяна, получи се движение. Поне около 5 различни неща видях в тази триъгълна рамка. Видях танц и сякаш сама започнах да повтарям движението. През нощта се събудих поразена. Чувството ми беше че нещо невероятно се е случило. Имах усещането, че Исус ми беше разказал нещо, че ми беше разкрил Кой е всъщност. Изпитвах огромно страхопочитание само като насочех мислите си към спомена от съня. Най-ярко се е запечатала една картина - в горната част е лика на Исус, който сякаш гледа отгоре, а под него е мъж без коса (с лек загар на кожата), който е свел поглед надолу и леко в дясно, а на главата му има син шал. Имаше нещо специално в него щом от всичко това остана като най-ярък спомен.
- Тази година научих, че синьото символизира истината и чистотата.
Дали Исус не ми беше показал човек, който ще бъде сред нас на Земята и ще говори Истината...

3. Кълбото с всички знания, сили и способности (1.11.2012) - този сън се появи в отговор на силното ми желание да помогна на една жена. Предстоеше ми регресия с майка, чиято дъщеря беше загинала при инцидент. Толкова силно желание имах да облекча болката и страданието й, само това мислех, което доведе до този сън и ми даде идея какво да правя и в други подобни случаи.

Сънувам че около мен има концентрирана енергия в сферична форма. Виждам я около себе си, все едно съм застанала в центъра на кълбо. А то уж е прозрачно, но в него се вижда като съдържание - както е клетката гледана под микроскоп. Така и в това кълбо виждах различни участъци с различен цвят и структура. Докато се оглеждах разпознавах всичко, знаех коя част от кълбото на какви знания, сили и способности отговаря. А там беше всичко, което знам и мога, но приведено в готовност, концентрирано и активирано. Усещането беше много силно, все едно държиш в ръце нещо огромно.
В следващия момент усещам, че казвам на други хора и те така да правят, да концентрират всичките си сили и знания.
Сякаш се подготвяхме...



4. Жената със звезда на челото (2010) - Нощ е и се намирам на една стръмна улица, къщите наоколо са червени, тухлени и с високи дувари. Прилича ми на Англия (в момента на сънуването живея в Бирмингам).
Към мен дойдоха 3 слаби и високи същества, с дълги коси, но не можех да кажа мъже ли са жени ли са. Но не бяха човеци (макар и с хуманоидно тяло), по-скоро ги възприемах като космически същества. Една от тях - явно я приех за жена, повече от другите, с кафява коса до раменете, ми протегна ръка и аз сложих ръката си в нейната.Тогава ме поведе по улицата, която се изкачваше нагоре.
Имах чувството, че ми разказва някакви неща, показваше ми сградите и ми говореше. На челото си тази жена имаше голяма светеща звезда.







5. Звездата-Ангел и раждането на двете нови звезди (21.05.2011) - Виждам звезди около мен, сякаш съм в Космоса. Чувам разказ. Сякаш някой обяснява нещо за това място. С мен има човек, но не той говори, от другаде идва женски глас. По едно време видях струпване на звезди под формата на река и казах на моя спътник: "Виж, Млечния път!"

Минахме около тази "река", беше много интересна гледка.
Продължих пътуването си из пространството слушайки този женски глас да говори - леко игриво, закачливо и с хумор. Глас, който ентусиазирано ми обясняваше:
"Виж ги... тези двамата са нови, виж ги как изглеждат само..." и сякаш ми сочеше две красиви новосформирали се звезди.
След малко зад една мъглявина я видях - бяло-синя красива девойка, която просто си висеше в пространството. Разбрах, че тя самата беше звезда. Прекрасна, сияйна, уникална гледка.


Подкрепящи/Успокояващи сънища

Типичното за този тип сънища е, че идват много често в момента на голямо изпитание за човек. Поради това те са като балсам за душата, когато се чувства на кръстопът и не знае в коя посока да поеме.

6.  This is where you belong (2010) -
Няколко дена след като през 2010 г. се местя в Англия, започвам силно да чувствам липсата на всичко познато, макар че това ми беше 4то излизане от България, в онзи момент се чувствах откъсната от приятели и всичко ценно за душата ми. Тогава една вечер на фона на шума от някакъв документален филм, който течеше на лаптопа, съм изпаднала в лека дрямка за 10тина минути - но достатъчно да усетя и изживея следното нещо.
Видях цветовете на дъгата преливащи се един в друг. Все едно бях в облаците, но там не беше бяло, а цветно - имаше розово, лилаво, оранжево с бели оттенъци. Много ми беше хубаво там. Не се усещах физически, а сякаш бях част от самото място, чувствах го в себе си, нямаше граница между мен и това място, не можех да се отлича от него. В сърцето си усетих много силна емоция на Любов и спокойствие. Такава любов досега не бях изпитвала на Земята.
И докато се радвах на усещанията си, изведнъж горе като на екран, на който пускат надпис се появи следното изречение на английски език: This is where you belong - Това е мястото, на което принадлежиш.
Тогава рязко се събудих от звук или движение. Не можех да повярвам колко дълбоко преживяване бях усетила в сърцето си, а около мен всичко си е по старому, и са минали само няколко минути.
Благодарна съм за това припомняне на Дома. Винаги успява да ми даде сили и нова гледна точка за начинанията, в които се впускам, независимо от саможертвата.


7. Двата ангела през прозореца на самолета (2010) - Имах много тежък личен момент. Отношенията с партньора ми за пореден път се възпламениха от нищо. Осъзнавах, че няма от кого да поискам помощ, в чужда държава и съвсем отскоро работеща, не можех да се доверя на колегите си все още. Не исках и да оставам, но нямаше какво да сторя физически. За това тази нощ се обърнах към Господ с молба да се погрижи за мен, да си ме прибере. Колкото и да звучи силно казано, сигурно чувството не е непознато за някои мои читатели и те ще ме разберат най-добре. Когато нямах друг изход се обърнах към Бог с тази молба.
Ето какво ми Отговори Той:
Същата нощ сънувам, че се намирам в самолет. Разпознах го по бялата обстановка около мен и това че се видях седнала до малък правоъгълен прозорец каквито са в самолетите. Аз седях и гледах през прозореца. Виждаше се някакъв красив светло розов цвят, който се преливаше в синьо, лилаво и бяло. Това което наблюдавах започна леко да се движи и сякаш се отдръпна за да мога да го обхвана по цялостно с поглед. Пред очите ми се оформи продълговато хоризонтално разположено ангелско крило - виждах преливащите се цветове на перата. Малко по-късно видях и целия ангел - много голям и летящ успоредно на самолета, като изпълваше целия прозорец.
Първо почувствах страх, защото усетих че ми се случва нещо необикновено и се намирам в сън или видение (осъзнах се). Опитах да си дам кураж и да се успокоя.
Докато още не се бях опомнила от вълнението при вида на ангела пред очите ми се разкри още един детайл - зад него се очерта друго ангелско крило и постепенно видях фигурата на втори летящ ангел - пак успоредно малко по-встрани от самолета.

Събудих се с ярък спомен за тези два прекрасни ангела и нощното ми пътуване. Може би това не беше обикновен самолет, а символ на настоящия ми живот - това ниво на съществуване. Точно когато помолих Бог да ме избави от тежката ситуация сякаш Той ми изпрати преживяването, с което да ме увери, че не ме е оставил сама и имам неговата подкрепа и благословия в лицето на верните му помощници - ангелите. Това наистина ми вдъхна сили. Разбрах какъв е отговора на моя въпрос - да съм търпелива докато един ден целия смисъл се разкрие пред мен.
* Сега 4 години по-късно разбрах смисъла. Ако не беше онзи сън и окуражаване може би щях да сторя нещо, което да ме отклони от пътя ми. Само няколко дни по-късно беше обучението при Долорес Кенън за регресиите. Нещо което ми помогна много в търсенията ми и ме срещна със знакови хора за моя живот и задачи.


Знакови/ключови сънища 

Те са едни от двигателите на човека, съзнаващ или не. Независимо от нивото на съзнание по времето, когато са сънувани, те се отпечатват много силно в ума на човек и никога не се забравят. Те са подтик за размишление в нови области и сфери, извън обичайните за човека, като след време го довеждат до определени действия и интереси. Мисля че знаковите сънища са предварително и прецизно планирани така че да изиграят своята роля за всеки човек.



8. Триъгълника и звездната активност в небето (2005) - Когато сънувах този сън живеех обикновен живот, борех се за оцеляването си и хармонията в семейството, която все не успявах да постигна.  С всички сили се опитвах се да живея "нормален" живот, не ми се получаваше добре. Отдавах неуспеха си на неумение, на държавата, на какво ли не... докато не се натрупаха достатъчно знаци за да проумея, че ценностите са грешни и модела е неправилен. От дете вярвам в съществуването на живота извън земята, но без някой да ме е убеждавал в това, едно вътрешно знаене, което не търпи спор или дискусия, убеденост. Този сън постави началото на Събуждането ми.

Намирам се на моето село и е нощ. Застанала съм горе на стълбището пред голямата къща и гледам в посока двора и съседите. Очертанията на къщите и дърветата ясно се виждаха на лунната светлина. За мое удивление съвсем близо до мен, почти кацнала върху дърветата отсреща, с леко наклонен на една страна пръстен, си седеше планетата Сатурн. Огромна светеща, оранжева, ЖИВА... чак имах порив да я докосна. Толкова силно привличане почувствах, като нещо магнетично и красиво, което искаш да погалиш. Малко зад нея видях Луната - също с огромни размери, с каквито никога не я бях виждала. Няколко секунди се любувах на тази гледка.
После нещо ме накара да вдигна поглед нагоре и вдясно на небето. Там за голямо мое изумление имаше правоъгълен триъгълник изрисуван като със светещ син неонов писец. Питах се какво прави геометричната фигура там, като не й беше мястото там. Доста се озадачих. (Последните години научих, че това е начин за осъзнаване във важни сънища - чрез знаци, предмети, символи, на които уж "мястото им не е там". Вероятно за това запомних целия сън.)
След като се почудих на триъгълника вдигнах глава право нагоре към най-далечната част от нощното небе. А там ми се разкри нещо много различно и неочаквано.
Случваше се нещо важно. Наблюдавах едно движение на светещи точки, звездички, които се движеха от дясно на ляво. В лявата част имаше струпване от звезди под определена форма - три успоредни лъча и една "глава" в единия край - сякаш беше огромна звездна платформа. От дясно в небето (откъдето тръгваше движението) купа звезди беше доста по-малък от този в ляво на платформата.
Почувствах много силно вълнение в сърцето си и дори страх. Разбрах какво се случва. Това беше началото на Война. Нещо съдбоносно, което отдавна бяхме чакали (сякаш аз лично го бях чакала и други хора заедно с мен). Сърцето ми тържествуваше, едно велико тържествено чувство, примесено с привкус на смъртна опасност. Осъзнавах, че това е отдавна чакано събитие и много нужно, макар и същевременно да си давах сметка, че може да коства живота, моя и на любимите хора. И въпреки това си казвах: "Най-после, най-после!"
Може би най-точната дума, която може да опише това чувство е "революция".
Имах чувството, че не години, а цяла вечност бяхме очаквали това събитие. А сега го наблюдавах как стартира с трепет в сърцето.

Този сън беше първия ключов момент. Може би активира една програма, която от астрологична гледна точка се потвърди като много силна при мен - чувството за дълг и отговорност. Отне ми 2 години да приключа със стария си живот и да стъпя на пътя на търсенето, който и до днес следвам.
Вярвам че такива ключови сънища са имали много хора и всеки от тях ще успее да намери верния път, за да завършим това важно дело, което чакаме от толкова време.


9. "Имай упование в Бога" (3.08.2012) - този сън може да се отнесе и към категория предупредителни, подготвителни, обучителни сънища. За мен си остава най-силното нещо, което съм преживяла. От всички срещи на сън с ангели, духове на починали, извънземни същества, дори Исус, този сън се отличава с най-внушителното усещане за Божие присъствие.
Появи се точно 3 дена преди голямо изпитание за здравето и живота ми - като подготовка за да се справя, да не се поддам на страха.

Намирам се на село на площадката пред лятната кухня. Нощ е. Стоим с още 4-5 човека в полукръг. Докато си говорехме забелязах нещо, което постепенно се материализираше до Луната. Това "нещо" нямаше правилна форма, по-скоро продълговато, тъмно на цвят, бледо осветено от Луната. Казах на всички да погледнат и докато се обръщаха се появиха общо три такива наподобяващи на железни бункери, които си висяха от едната страна на луната. Не разбирахме какво е това.

Както си стояхме сякаш чак сега забелязах, че в ляво от мен редом до хората стои и едно най-обикновено кафяво куче. В следващия миг чух глас да ми говори и видях кучето да стои на един крак и подало лапа. Удивена бях че кучето говори. Даже се зарадвах много и побързах да кажа на останалите - "Вижте, това куче говори!", но те сякаш не ме чуваха.
Каза ми името си - красиво е, което аз повторих два пъти и докато изричах си спомних, че бях го чувала и преди. От името съм запомнила няколко букви - ЛРСКИ, но не и подредбата и цялото произношение.
Тогава кучето започна да ми говори и аз повтарях след него. Сякаш първо ме успокояваше. Думите му бяха някакви мъдрости, също като при регресиите, когато говорим с духовен водач. Започна да ми разказва за Бог... и ме прегърна!
(Интересно, че още в съня си усещам приликата и осъзнавам, че ми се случва нещо много интересно)
В този момент чувството беше невероятно - смесица от благоговение, благодарност, преливаща радост... Но не заради думите, които чувах, и които по някакъв начин осъзнавах, че не е популярната в света информация по темата. А заради излъчването, което имаше това същество. Привидно под формата на куче, а енергията от него струеше толкова силна, сякаш висше божествено създание беше пред мен, до мен... Никога не ми е минавала подобна мисъл в други съновидения. Сега чувствах сякаш Бог ме докосва, неописуемо силна енергия и чувство. Сякаш ти идва да заплачеш, но не от тъга, а от радост и изумление от случващото се.
Тогава кучето ми каза и повтори два пъти едно кратко изречение. Още като го чух на мига разбрах, че изречението му е сериозно предупреждение, най-сериозното, което някога съм усещала: "Имай упование в Бога! Имай упование в Бога!"
И по някакъв начин, телепатично ли, разбрах че казаното е свързано по някакъв начин с трите тъмни фигури до Луната и изпитание или опасност за мен, която ще дойде от там.
Както бях в едно емоционално състояние, така за секунда преживях нещо като шок, чух си сърцето как бие оглушително и това ме събуди. Последните изречения на кучето сякаш светнаха аларма. Щом някой от толкова висше ниво, както го усетих това същество, бе дошъл за да ме предупреди да се уповавам на Бога, значи вероятно щях да преживея нещо доста сериозно, в което да трябва да си спомня този съвет!
Като се събудих си поплаках, първо заради хубавото чувство, още усещах прегръдката и не исках да се разделя с този спомен, все едно беше най-скъпия ми човек. И после заради сериозността на предупреждението. Така и не се отпуснах да спя до сутринта.

Три дни след този сън ми се случи нещо.Може би думата е натравяне, но усещането беше най-странното на света. За около 3 часа се чувствах зле, като при ниско кръвно но с изтръпване на различни места по тялото, а в един момент когато говорех не чувствах връзката с мисли и думи. Затворех ли очи сякаш някакви чужди враждебни картини виждах. Нещо ме караше да държа очите отворени. Тогава реших да опитам да си помогна. нищо не помагаше - всичките ми знания сякаш изчезнаха, не вършеха работа, не помагаха да си върна контрола. Тогава в ума ми изплува изречението казано от кучето - "Имай упование в Бога"... повтарях си го. случи се нещо. Все едно самата мисъл, че съм била предупредена, че тази божествена енергия си е направила труда да влезе в съня ми да ме посъветва, ми даде едно спокойствие - сякаш станах наблюдател. Вътрешно приех, че не знам как ще свърши всичко, можеше и да си замина от този живот, но това не ме плашеше. Сякаш усещах, че каквото и да стане, то е планирано и Бог знае за това. Тази мисъл беше достатъчна да се концентрирам в нея. Като удавник за сламка - но ми помогна да не потъна. Усещах че не трябва в никакъв случай да заспивам.

Сега толкова време след случая осъзнавам какво каляване беше това и как чрез лично преживяване ми дадоха да позная кое е най-силното средство за помощ и в най-опасните ситуации - Упованието в Бог.


10. Аз от Бъдещето (7.01.2013) - Срещнах едно момиче с черна коса и бяло лице. Тя започна да ми говори за уроците, за мисията на някакъв човек, какво трябва да се научи, как да постъпва... В един момент си казах - "Ех, колко интересно", и секунди по-късно се усещам, че тя говори за мен. Опитах се да запомня казаното. На събуждане не помнех повече от това описание. Вярвам обаче, че всяка получена информация остава в подсъзнанието ни и когато ни потрябва ще базираме решенията си именно на цялото това знание, независимо че то не е съзнателно.


Подготвителни сънища - засягат бъдещи събития, обръщат внимание на важни предстоящи моменти, дават съвети и отговори

11. Да срещнеш сродна душа (25.07.2013) - този сън се появява само няколко часа след като срещнах бъдещия си партньор в живота, но без да знам това. Предстоеше ми регресия след няколко дена с него, но същата вечер се помолих на моя и на неговия духовен водач да ми съдействат и колкото е възможно да му помогнем да намери своите отговори в регресията.

Сънувам една стая не много голяма, има тъмен (лилаво кафяв) разтегателен диван, който е в опънато положение. Момчето се е настанило на него, но не е легнал, а е като полу-седнал, облегнат на облегалката на дивана. Аз седя до него от лявата му страна ни говорим. Но това не е обикновен разговор - той ми описва неща които вижда. На няколко момента виждам в ръцете си записващото устройство и осъзнавам че правя регресия. Странното е, че аз сякаш съм в лек транс, потапям се много надълбоко в описваниет картини и забравям че трябва ад следя всичко ли върви както трябва. Тогава на няколко пъти виждам, че записващото устройство сякаш само спира, отново го включвам, ядосвайки се на себе си и на трудността да се концентрирам. Много странно усещам съзнанието си - нямам база за сравнение, като в дълбок транс и замайване.
Поня описанието на една конкретна гледка - над едни планини, гледано от високо. После ми заговори за някаква духовна концепция и ми даваше пример с някакви топки или сфери - нещо което в момента тогава разбирах напълно (но не и след събуждане).
В следващия момент - сякаш беше минало време, видях как момчето ме прегърна 3 пъти и така заспахме на онзи диван.
"Събуждам се" през нощта - мисля си - "Сигурно ме чакат, трябва да си тръгвам", но нищо не можех да направя, а и не исках.И така заспах отново в съня. На другата сутрин се събуждаме и си тръгвам. Навън пред къщата срещнах сестра ми в ярко червена рокля, много красива.

Червеното символизира нещо, което скоро ще се случи и е знак за повишено внимание.
2 дена след този сън отивам да направя регресия в дома на същото това момче (което не познавах, единствено 2 часа бяхме разговаряли за процеса на регресия). Оказа се че дневната стая е толкова голяма колкото я сънувах, той има същия диван и разположението ни по време на регресията беше абсолютно същото - аз бях седнала в негово ляво. Информация, която няма как да знам, освен ако не ми е дадена Отгоре за да обърна внимание. И по време на самата регресия имаше ключов момент - привидна трудност която ми хрумна да преодолея като го помоля да се издигне над това което виждаше - планини и да се спусне в тях надолу. Това отпуши така да се каже регресията и всичко потече с лекота. Точно съвпада с описаните от съня планини. Като жокер, който ми е даден предварително.
*Имах и други сънища в последствие, които ми подсказаха, че сме имали много животи заедно, в едни за по-дълго, а други за кратко. Интересното е че и при него се появи това усещане, но не от сън, а в будно състояние - усещането, че не от няколко дена, а от поне 10 години съм с него.
*Разглеждайки старите си сънища срещнах друг сън, в който съм видяла предстоящата среща - На някакво празненство за Нова Година съм с бившия ми приятел и други хора, но в един момент се отделям настрани с едно момче със зелени очи, с което говоря за регресии. Много зелени очи и зелена блуза, които помнех изключително ясно при събуждане. (точно такива очи има и това момче, което срещнах посредством регресиите)


Припомнящи сънища - срещи с починали близки, срещи с духовни същества, срещи с извънземни. Наричам тези сънища припомнящи, защото се убедих, че те съвсем не са произволни съчинения на фантазията ми. Много "съвпадения" ме отведоха до информация, която само потвърди, че видените насън неща съществуват и вероятно в някакъв момент съм ги видяла.

Смятах да се огранича в споделянето на този род сънища, защото за някои от вас може да са твърде странни и далечни. Но след като "случайно" пак попаднах на една конкретна снимка - не мога да не споделя следния сън.


12. Обърнатия триъгълник (11.01.2014) - Деня преди да го сънувам във фейсбук коментирахме темата за смъртта и душите. Възможно е аз да съм провокирала този сън заради силния си интерес по темата.

Посред нощ сякаш съм се събудила и се осъзнавам в едно странно състояние на тялото. Не го чувствах тялото, но не беше като при Опитност Извън Тялото, беше много различно от всичко което ми се е случвало досега. Сякаш тялото ми не беше съвсем физическо, а съзнанието съвсем ясно.Усетих в стаята един голям триъгълник обърнат с върха надолу, виждах го като контури очертани със светъл писец. В този момент все едно някой ми каза че "това е състоянието, когато умреш и също преди да се родиш във физическо тяло." Почувствах леко замайване и едно всмукващо, цялостно усещане, особено в областта на гърлото. Наподобяваше леко на сънната парализа, но не беше плашещо, а доста по приятно. Докато спокойно анализирах усещанията си чух дишането на моя приятел, сякаш всеки следващ дъх го поемаше по шумно и по дълбоко. Тогава ми хрумна, дали това което аз сега преживявам, или ако в стаята всъщност при мен има някакво същество - дали всичко това не му причинява дискомфорт и за това така диша. И прекратих като се помръднах на една страна. (на другия ден разбрах, че той нищо не беше усетил)

Най-интересното е, че 2 дена по-късно се появи клиент за регресия - едно младо момче което разказвайки ми за досегашния си опит и практика спомена една много силна фигура появила се спонтанно при негова медитация - обърнат триъгълник с върха надолу, под който има две успоредни хоризонтални черти.
Очевидно говорехме за един и същи символ, но при него доразвит с двете допълнителни черти.
Същото момче попада на книгата на Ван Хелзинг "Начинанието Алдебаран" в която прочитаме историята на семейство Фрейле отвличани от извънземни системно през годините. Там те ги описват като мъдри високи руси хуманоиди с емблема на униформите - обърнат триъгълник с върха надолу.

Като се замислих повечето ми срещи в сън с нечовеци - същности които са ми давали ценни послания, отговори, помощ, все бяха високи и светли.
Смятам, че това не е случайно и в действителност получаваме много помощ независимо дали го осъзнаваме, или както при мен, години трябваше да минат за да си дам сметка.




Пример за една такава помощ е следния сън получен в отговор на мой въпрос дали е време да си имам дете, и има ли душа която желае аз да й бъда майка.

13. Отговор за децата (18.01.2014) - Сънувам, че към мен пристъпва много висока красива жена със златни дълги къдрици. Усещах че това не е човек, по-скоро като ангел я възприемах, или някой, който знае повече от мен. Погледна ме и ми каза следното изречение - "Аааа, семената, още не, още малко. Може, но сега не."
Моментално разбрах какво ми казва - говореше ми за забременяването, за моя въпрос за който от известно време питах Бог.
Много категорично и недвусмислено ми отговори. Сякаш беше важно да изчакам с тази тема в живота си още малко.

Всъщност интуицията ми подсказваше същото - така усещах нещата Януари месец.
Събитията които се развиха в последствие - открих сестра си, и нова информация за баща ми. Всъщност намерих всички частички от себе си и корените си. Това беше важното нещо, което трябваше да преживея преди да започвам нещо толкова отговорно като създаването и отглеждането на нов живот.
Давам си сметка към днешна дата, че всичко това ме направи много силна - толкова колкото му е необходимо на човек за да преживее и загуба на дете - това което ми се случи само няколко месеца по-късно.


Но хронологично погледнато следващия знак получих след няколко месеца, когато повечето от гореспоменатите събития вече се бяха случили.

14. Басейна и решението да имаме дете (13.05.2014) - Сънувам че се намирам в малък курортен град, където има минерални басейни.
След вечеря в ресторанта на хотела отивам в един от големите басейни. Уж бях във водата, но чувам как едно момче по нататък в басейна ми вика - " Е, хайде, потопи се де, цялата"
Потопих се малко повече, но това че не мога да плувам ме спираше.
(Според тълкуванията на Едгар Кейси водата и потапянето е символно представяне на подготовката за майчинството)
Излизам навън да се поразходя в градчето и виждам моя приятел идва с червена кола, а след малко докато се мие на мивка виждам че от ръката му се появява кръв.
(Червения цвят е подсилен с два образа - нещо наистина важно щеше много скоро да ни се случи)
В следващия момент в съня разбирам че сме решили вече да не се пазим и да си имаме бебе. Отиваме в аптеката за фолиева киселина, която по принцип се пие при бременност. Това което аптекаря ми даде го видях от много близо, но не успях точно да разчета надписа. (На следващия ден проверих в интернет как изглеждат тези добавки и видях съвсем същата опаковка от съня) Появи се и моя приятел в аптеката и писка да вземе за мен някаква специална вода за бременни. Не бях чувала за такава вода.
(2 месеца по-късно разбрах, че повръщането по време на бременността понякога се причинява именно защото жената не е пила достатъчно вода предварително преди зачеването - точно моя случай)
Аптекаря извади някаква схема с пирамидална форма и започна да ми разказва колко много сила и специална енергия добивала бременната жена и колко много неща можела да прави през този период.

Така приключи този сън. Не го приех веднага за знак. Може би ключово беше завръщането ми от Видин след като посетих дома на баща ми и чух разказите за него от вуйчо ми.
Когато се прибрах усетих, че сякаш нещо е различно, че вече мога и чак тогава се сетих за съня - който всъщност си беше доста показателен, нали такъв знак исках за да реша.

И така думите ми, че аз трябва да съм в правилното състояние на съзнанието и в готовност, защото ще забременея от първи опит - се оказаха абсолютно точни.
Разбрах че всичко, което интуитивно съм усещала е било истинска информация.

Следващите събития може да ви се сторят тъжни, трагични и какво ли още не. Но за това ви давам да видите каква огромна подкрепа може да получи един човек чрез сънищата си и дори най-лошото да стане, то никога няма да го събори, защото човека ще знае смисъла.

Точно сутринта на моя рожден ден сънувах нещо много особено - сънувах една зелена змия, която плуваше във въздуха и която ми предаде нещо в устата. Не ме беше страх, по-скоро усетих, че това е редно и така трябва.
След този сън научих, че зеленото е символ на бременност и лечение.
Не знам дали си въобразявам, но вярвам че нещо специално се случи и на рождения си ден действително празнувахме цялото семейство - мама, тате и душичката, която беше дошла при нас.
В някои вярвания се приема, че именно чрез устата се предава духа.
Може би някои ще кажат рано е - няма душа до 3-4 месец.
Аз мисля че не е така. Нищо не се сформира да бъде създадено, ако предварително няма душа, която да е преценила, че иска да дойде в този живот при тези двама родители.
Предвид случилите се след седмица събития - нямаше много време за губене, може би за това ми беше тази награда, която съня ми показа.

Следващия сън, който се появи ме подготви, че ще има нещо по-странно в моя случай.

15. Лекарката, която е озадачена  (19.07.2014) - Една жена дългокоса къдрава ми гледа корема. Изглеждам сякаш съм в 6ти месец. Говори ми за плода, като сякаш мери нещо с линийка през корема, мери и се чуди. Питаше се как е възможно... и съпоставяше 2 размера - 5 на 4. Според нея нещо не пасваше. 
От този сън ме събуди котката ми при неуспешен опит да се покатери на секцията ми падна ан главата. Ако не беше тя вероятно щях да продължа с други сънища и може би нямаше да го запомня.

Седмица по-късно разбрах, че освен зародиш в 9та седмица си имам и една не малка миома (6 на 6 см) в матката. По реакцията на лекарката и прекаленото й притеснение разбрах, че явно нещата никак не са розови.
Още тогава на момента вътрешно си казах - "Благодаря ти Боже" Каквото и да идваше към мен, благодарях, защото знаех, че Той е винаги до мен, каквото и да ми се случеше. Нямаше драма, нямаше сълзи. Все едно бях наблюдател, разбиращ, мъдър. Вярвах че Бог си знае работата щом ме е довел до тук, но каквото и да станеше щях да го приема. Вероятността за помятане беше много по голяма от обикновените бременности.

Сега си давам сметка, че ако не беше тази бременност повода да се видя на ехограф, така и нямаше да разбера за миомата. Сякаш трябваше да забременея, че да стигна до това откритие.

Съня явно беше уловил много точно проблема и енергията около него, дори размерите на миомата бяха точни - имайки предвид, че тези образувания растат бързо от хормоните през бременността, вероятността да е била 4 на 5 см седмица по-рано е доста голяма.

След още седмица прокървих и отидох на спешен кабинет.
Никакви болки, нищо, даже повръщането ми беше спряло и отново се чувствах човек.
Оказа се че плода няма сърдечен ритъм.
Приеха ме в болница.
Странно се чувствах чувайки потвърдената диагноза, но когато виждах лицата на лекарите притеснени въобще как би се износил ембрион с такава голяма миома (нарснала междувремено до 10 на 9 см) си дадох сметка, че Бог беше ни пощадил всички участници в това изпитание и беше прибрал детето си, защото то нямаше почти никакъв шанс да се роди здраво.



И тук започна моята одисея в тази болница.
2 дена прекарах с бременни жени задържани по някаква причина. Интересен поглед върху мисленето въобще на хората в изпитание. Едно момиче беше силно и уверено в себе си, макар редицата проблеми и ситуации, които беше изживяла, а друга бъдеща майка трепереше от всичко и сама си създаваше въображаеми проблеми.
След това ме преместиха в стаята, в която никоя бременна не желае да се озове - всички там чакаха да им бъде направен аборт (кюретаж). При моя особен случай това не беше възможно, но тъй като тялото ми не искаше да пусне плода започнаха да ми дават лекарства и чрез химически масаж да предизвикат аборт.

Не бях разстроена, по-скоро исках да мине и тази стъпка че да се възстановя и после да помисля за другия си проблем.
Там в онази стая - понеже седях 5 дена, за да се случи това което чакахме - срещнах много душички, наранени, объркани, не знаещи от тук нататък как да продължат.
Аз която уж бях в лошо положение и сама изживяваща драма, забравих всичко. За първи път бях физически до хора, които имат нужда от моята подкрепа. Досега само фейсбук ни свързваше. Но се оказа, че малко думи и на място могат да направят чудеса, малко любов и нежност, малко грижа за другия...
Започнах да им разказвам за душите, които винаги намират начин да дойдат при своите избрани родители, да не се отчайват и да бъдат търпеливи.
Там виждах едни малки дечица преживели нещо страшно.
В такъв момент ако има у човека истинска любов, то тази любов ще го тласне към действие, няма да му е нужно нищо друго.

Последния сън, който имах  още с приемането ми в болницата беше свързан с това изчистване.
3.08.2014 - Беше нощно време и бях в някаква болница, но никой не ми обръщаше внимание. Чаках, а по себе си виждах големи червени петна, все едно кръв беше изтекла. Но явно това не притесняваше дежурната в болницата, защото ми казваше още да чакам. (Точно така се получи 4 дена по-късно, през нощта започна кървенето при мен, но пак чаках, защото не беше се изчистило всичко, действително както съня показва)
След това се виждам как минавам сякаш през едно огромно футболно игрище и пак стигам до тази болница. Но сега петната по мен са зелени, а не червени.
(Зеленото - символ на бременността - сякаш бременността изтича и ме напуска най-после)

Игрището - символ на усилието, което трябваше да положа, все едно да пребягаш през цяло игрище, за да се случи резултата, който искахме.

Благодаря на всички фейсбук приятели,  които се включиха с дистанционна помощ за мен - както ги помолих във Вторник 5.08. - в онзи момент не бях осъзнала още значението на съня си и се безпокоях дали ще успеят да ми подействат хапчетата.
С всеобщи усилия до Петък всичко вече беше приключило.

Аз съм добре и вкъщи.
А тази история за сънища ви разказах с надеждата, че бих могла да окуража някого да развие в себе си подобна връзка и да се води, да разчита на нея и да получава съвети и напътствия, когато трябва.


Животът продължава и изпитанията са ежедневие. Но когато човек поне малко разбира какво се случва и каква огромна помощ е на негово разположение - тогава всичко е много по ведро и има посока.

петък, 14 февруари 2014 г.

Да живееш Любовта - хипнотична регресия с водещ П. Николова


Регресията е проведена на 16.09.2013г.
София
Субект в регресията: Н
Регресионист и водач на сеанса: Павлина Николова
Първа част на тази регресия ми даде един добър урок какво е това Любов, как се усеща вътре в човека, как изглежда, и какви щастливи сълзи мокрят очите ни от тази Любов, без думи или излишни действия... и без дори да е нужно друг човек да бъде до теб.

Срещнах тази млада жена през Септември 2013 г.

Когато приключих тази регресия се чувствах много особено – изпълнена с толкова силна емоция и удовлетворение, сякаш някой ми беше дал нещо много ценно.
 
Понякога само текст от регресията не може да преразкаже емоциите и изразените чувства. Благодаря на моят субект Н, че се съгласи да направя обществено достъпен нейния запис. Вярвам, че като чуете гласа й и преживяването й сами ще разберете защо е толкова ценен записа и колко повече неща казва от един разказ.
 
 

П: Кое е най-първото впечатление което добиваш, когато се озозоваваш долу на повърхността? Слизаш ли вече от облака?

Н: Ами каменисто... като калдъръм, или като плочки.

П: Аха, таква е повърхността?

Н: Твърда, да.

П: А като на калдъръма ли ти се струват големи или...

Н: Не, по-големи, плочи... сивкаво-варовикови с дупчици... бяло-сивкави.

П: Има дупчици? Виждала ли си нещо подобно в живота?

Н: Да, това е такъв... даже мидички има в такива варовици съм виждала. Не знам какъв е, но...

П: Интересна настилка. Значи това ще можеш да го разпознаеш по-късно, да го опишеш. Добре. А това е уличка някаква, така ли, тази повърхност?

Н: Засега само повърхност. Така я виждам.

П: Ако се опиташ да погледнеш мястото, точно където си застанала... Дали има някакви крака, които стоят там? Все едно към себе си, надолу гледаш...

Н: Ами като че ли още съм това листо (смее се, „листото“ беше част от техниката ни за приземяване в миналия живот)

П: Добре, нека се спуснем надолу да станеш себе си там... Това (листото) беше за плавно преминаване в пространството.

Н: Е, сега май станах.

П: Какво стана долу? Виждаш ли някой да е стъпил на тая повърхност?

Н: Като че ли аз съм стъпила... в смисъл през очите си гледам.

П: И какво виждаш долу като гледаш?

Н: Мисля, че съм... някакви дрехи имам такива по-големи и тъмни... И си стоя.

П: А можеш ли да погледнеш за да може да те опишеме подробно... ей така, първо към краката.

Н: Аха, все едно че гледам наистина.

П: Просто да се наведеш да си ги огледаш, с какви обувки са,  да разберем мъж или жена е.

Н: Мисля, че съм жена, такова усещане имам.

П: А тези широки дрехи като тип облекло какви са?

Н: Кринолини не. Ами просто такива падащи надолу, тъмни, да не са и черни даже...

П: Като тип пола... от тези фустите, които са?

Н: Точно така... Да. И като наметало нещо. Даже сега го виждам с качулка. Тъмна пелерина с качулка.

П: А сега докато я гледаш... отстрани явно я виждаш... сега тази жена виждаш ли я? Тя тъмнокоса ли е светла ли е?

Н: Ами по-светло кестенява коса, така направена сравнително на прическа.

П: А можеш ли да определиш възрастта, така като я гледаш?

Н: Ами 30 – 35г., някъде там.

П: А като ръст?
Н: Средно висока, светло лице, нежни форми на лицето, със сини очи и така миловидно изражение... Деликатни ръце, които се подават от двете дупчици на пелерината. Много фини кости на китките и малки обувчици.

П: А тази жена можеш ли да я почувстваш, както одеве я гледаше отвътре? Да я почувстваш отвътре в себе си... как се чувства в момента? Емоционално… спокойна ли е, напрегната ли е?

Н: Като че ли е спокойна сега. Беше застанала, а сега мисля, че върви... в някаква посока...

П: А може ли да погледнем около нея какво има, тя сега докато върви... Дали минава през населено или ненаселено място, какво има около нея?

Н: Ами мисля, че е някакъв такъв проход с тези плочки, тези камъни, и си върви така напред... напред е малко по-светло.

П: А прохода планински или..?

Н: Не, не. Направено е от човек. Плочките са правени от човек. Не е естествено, сложени са там. И тя минава и отстрани също ги има, като тунелче.

П: Разбирам, като арка.

Н: Да. И сега е на един площад, ха.. излезна на един площад, широко място, хора, гълъби... като че ли е пазар, пазарен ден. Някакво такова оживление има на площада. И тя гледа хората. Интересно й е.

П: А дали е тръгнала по някаква специална задача, можеш ли да усетиш, или просто се разхожда в момента?

Н: Мисля, че се разхожда. Гледа, само гледа.

П: Не видяхме носеше ли някакви неща тя, или беше с празни ръце?

Н: Не, само с дрехите си и ръцете така се подават от пелерината.

П: А по нея имаше ли някакви украшения?

Н: На ръцете нищо, а на ушите някакви малки деликатни обици... обаче много изящни, филиграни даже...

П: Добре, нека да я видим сега накъде ще поеме от този площад?

Н: Ами разхожда се покрай тези сергии, накоито има зеленчуци, плодове, цветя, животни... И така ги разглежда... с любопитство.

П: Добре имаш ли усещането, че това място – площада, е далече от нейния дом?

Н: Мисля, че не чак толкова. Мисля че тя се срещна със някой, сега докато говореше...

П: Добре, нека видим, някой се появи...

Н: Да, мъж, висок... дали има мустаци, мисля че има, тъмни мустаци... Някак си ми прилича на Кларк Гейбъл, не знам... дали се сещаш?

П: Да, знам го. Красив мъж изглежда?

Н: Да, красив. Много красив, висок, с много тъмно червени дрехи. И пак така с наметало и с бяла като накъдрена пред шията нагръдник ли...какво е...

П: Риза...

Н: Като нагръдник, да, бяло. И той я хваща под ръка и сега се разхождат. Хубаво усещане има между тях. Усмихна се като го видя.

П: А той като възраст?

Н: Малко по-възрастен е от нея, но не много. Към 40 някъде... Но такъв по-зрял, по-улегнал е от нея.

П: Но нямат роднинска връзка помежду си?

Н: Не, не.

П: Значи някакъв тип приятелство... И казваш хубаво усещане двамата един към друг?

Н: Да и се разхождат.

П: Имаш ли усещането, че се виждат често или напротив, това е отдавна чакана сеща?

Н: Не се срещат за пръв път. Нямаше... не се изненада, а все едно че... не е и точно планирано, но не е изненадваща среща. Нещо средно някак си. Може би тя знае, че той минава от там... или... не го усещам като уговорена среща.

П: Нека видим сега как ще протече тяхната среща, явно е някой важен щом ни се показва сега в живота й... тази душа...

Н: Сега продължават да се движат по улиците, виждат къщите, хората вървят покрай тях. Но те като че ли са си достатъчни двамата някак си...

П: Говорят ли си в момента?

Н: Да, да.

П: А можеш ли да усетиш това, което им е обща теми, разговора, в който явно са потънали?

Н: Мисля, че си говорят какво изпитват един към друг. Така ми се струва.

П: За чувства?

Н: Да… Леко се смущава тя... Не е неприятно усещането, като руменина.

 П: Явно той има някакви намерения, щом й говори такива неща?








Н: Да, тя си мисли, че ще бъдат мъж и жена, че ще се оженят. Такова усещане имам.

П: А тя как се чувства, когато този мъж й говори за чувствата си? Явно и тя не е безразлична. Каква е нейната реакция...?

Н: Добре, радва се... мисли за бъдещето им... Но е ново усещане за нея и малко така не е ориентирана съвсем какво се случва. Обаче той е уверен, той е уверен...

П: А можеш ли да почувстваш на нея никога ли не й се е случвало преди някой да изпитва любов към нея? Друга връзка не е ли имала?

Н: Мисля, че не е имала друго усещане такова. Много невинна я усещам, много ... като дете. Въпреки, че е на 30,  а е като дете някак си...

П: Не е изживявала подобни неща...?

Н: Да, да, точно. Сега я видях с кошница в ръката. Плодове ли имаше, мисля че ябълки или нещо кръгло вътре в кошницата... и пак продължават да вървят. Бяха се спряли и изведнъж от някъде се появи тая кошница с плодовете. И така бавничко вървят. Слънцето е точно срещу очите им, както е накрая на улицата, срещу тях.

П: Слънцето го виждаш в картината?

Н: Да, да. Като залез даже мога да кажа, слънцето е ниско на хоризонта. За това е точно срещу очите им и всичко осветява в една златиста светлина, мека...

П: Още по-красиви ги прави сигурно?

Н: Да, и къщите стават медно-червеникави от нея, а сенките тъмно-сини.

П: Много интересни цветове виждаш. Много силни цветове. А можеш ли да почувстваш в мъжа емоциите какви са?

Н: Увереност и сила... И сега мисля, че отидоха в някаква голяма къща. Изведнъж се пренесох там, като замък... Много просторно място. В началото ми се стори леко мрачен, но всъщност не е мрачен, като влязох вътре. Пак така светлината влиза вътре и осветява стаите отвътре. Много коридори... големи стаи с драперии по прозорците, пищни драперии... Не е натруфено, а красиво, естетично.

П: А имаш ли чувството, че това е дома на някои от двамата?

Н: Неговия дом е. Голям.. с каляска отпред и такова като арка, през което влизаш.

П:  Отвън този замък като го гледаш... отвън архитектурно можеш ли да забележиш нещо и да ми опишеш, което ти прави впечатление? Има ли например фигурки някакви, украси?

Н: Не, много е изчистено. Дори малко неугледно изглежда отвън... Каменно, без някакив по-особени елементи архитектурни, простичък и леко неугледен... Обаче вътре е много красив. Много уютно и топло място... го усещам... Сега минаваме през нещо като бална зала с големи полилеи и пак така голямо празно пространство... И тя се радва като дете, подскача.

П: А на кое се радва, на самата обстановка ли?

Н: Да.. и на това, че те се разбират... и на самото място.

П: А имаш ли усещане, че е минало много време от онази разходка, в която той й говори за чувствата си и сегашния момент в замъка?

Н: Не, не много време... И сега виждам закуски с много цветя наоколо, с чай, усихват се двамата на масата. Само двамата са на масата. Голяма маса и много уютно и светло стана, сутрешна светлина. Много светлина и много цветя около тях. Бели дантелени покривки, бели предета... Светла стая, светлината влиза на талази вътре и пердетата се развяват. Много красиво място!

П: Имаш ли усещането, че тя живее вече там?

Н: Да, да.

П: Може би са вече официално съпрузи?

Н: Да, точно така.

П: А дали има някой друг в замъка, който живее с тях? Други членове на семейството?

Н: Интересното е, че не виждам да има някой... нали, който да ги обслужва, не ги виждам за сега. Празни стаи виждам. Може би те някак си не се появяват.

П: А роднини някакви?

Н: Не, не. И се чувстват щастливи двамата. Чак ми се насълзиха очите, много... усещане...

П: Много е хубава гледката?

Н: Да.

П: Добре, а този мъж беше много мил с нея, поне както ми го описа. Можеш ли да усетиш неговата енергия по-пълно, какъв човек е? Познато ли ти е това усещане...

Н: Ами... много такъв... добър човек (през сълзи, които се опитваше да спре). Много... на мен не ми обръщай внимание, аз си плача просто така...

П: Да, да, не се притеснявай. Сцената я усещаш много емоционално.
Н: Да. Много добър и много се разбирам с него...

П: А можеш ли да разбереш той само любов ли проявява към нея? Там как се държи към теб?

Н: Много хубаво. Гледа ме с любов, така с усмихнати очи. Нищо не казва, а просто с любов, която излъчва така... от цялото си същество.

П: Значи това е много хубав момент от живота й, както досега не е имала никакви любови... Голямо щастие е сигурно, за нея?

Н: Да. И тя се носи с голяма лекота, виждам я все едно, че лети по коридорите и така и се развяват полите. И сега не е с тъмни, а с много светли – бяло, розово...

П: Весели цветове...

Н: Да, много живи цветове. И рокли на цветя и... И е много жива и много отворена, като истинска жена.

П: Просто разъфтява...

Н: Да, точно.

 

Животът преди да срещне Любовта

Всички въпроси, които й зададох целяха да получим максимална информация за нейния живот, за да я съотнесем с настоящия и да разберем защо й се показва именно този минал живот на тази жена от миналото. Често ние пренасяме енергията на някое събитие, понякога пренасяме тъга, друг път носталгия по някое място, или по човек, или чувство, което сме изживели. До тук в началото регресията ни показа един хубав период, но дали е бил хубав животът й преди това...

П: Това е прекрасно, такива души да се срещнат. А можеш ли да усетиш на нея какъв й е бил живота преди да се срещнат? Защо носеше тъмните дрехи в началото?

Н: Ами... чакай да се върна... Сега съм в някакво по-тъмно място. Стая, която е тъмна. Няма светлина много. Вижда някакъв... като газена лампа ама не точно...

П: Фенер?

Н: Такъв светилник. И тя стои на масата, до масата на стол със светилника... Мисля, че нещо чете. Но така си стои там в тая тъмна стая. Много малка стая... маса, стол, този светилник, някакъв гардероб виждам. Но много просто обзавеждане.

П: Значи тя живее в тази стаичка, а имаш ли усещане дали сама е там?

Н: Да, сама.

П: А част от какво е тая стая, от някаква сграда ли е?

Н: Да, от една малка къща.

П: Живее ли някой друг в тази къща?

Н: Мисля, че са живели, но няма в момента, когато го виждам това, няма други.

П: Но няма някакви роднини?

Н: Не, не. Не усещам да има други... нито деца, нито... родители, нищо.

П: Добре, а в стаята, както я виждаш сега можеш ли да разгледаш наоколо дали няма някой предмет, нейни лични неща, нещо, което да ни подсказва с какво се е занимавала?

Н: Легло виждам. Няма много книги, виждам тази, която чете.            

П: А тя отворена ли е?

Н: Да.

П: Можеш ли да погледнеш буквичките, дали разпознаваш някаква азбука... която си виждала?

Н: Виждам нещо, някакви букви, но не мога да различа. Не мога да позная какви са точно.

П: А ако я помолим тя да ни покаже в тоя период с какво се е занимавала? Как се е прехранвала?

Н: Чакай да я разгледам... Не мога да видя. Някак си в тази сграда я усещам, там... Това е в град. Не виждам градина да има. Не е особено приветливо това място... Въпреки, че не усещам заплаха... просто едно тъмно. Пък тя не може да понася тъмно място. И виждам сега как се вглежда през прозореца навън. За първи път сега видях прозорец. И някак си, като че ли тази къща нямаше много много прозорци. Даже това е първия път, в който изведнъж виждам прозорец.  Много простичко и семпло вътре, чисто е. Няма ... не знам с какво се е занимавала

П: Ако се опитаме да минем малко по-напред от този момент с къщата... да видим някой следващ  ден например какво прави през деня?

Н: Ами видях някакви животни в ръцете й. Като птици, които скубе, но дали да си прави вечеря, за храна или нещо друго... Така видях просто.

П: Добре, може би не е толкова важно, щом не ни се показва, но явно е живяла бедно.

Н: Да, да.

П: А може ли да ни покаже къде е срещнала този мъж, с който накрая заживяват?

Н: Точно се сетих за него преди да попиташ. Даже тези обици някак си ми дойде, че той ги е подарил... Сега виждам някаква зала с много хора и тя така стои отстрани и наблюдава. Може би там са се... срещнали.





П: Но тя е като част от гостите?

Н: Да, да. Но си седи в страни така, не се чувства много комфортно да се впише в средата. Тя е пак с тъмни дрехи и стои встрани. Много светлина има, много оживено е, танци, говорят, смеят се, обаче тя е извън това нещо. Стои встрани и гледа. Не се вписва вътре във веселбата. Не танцува.

П: Не се чувства добре явно там...

Н: Да.

П: Те може би са материално по-добре тези хора и тя се чувства различна?

Н: Да, отделена, отделена. И мисля, че там го виждам как той се приближава към нея и така се запознават.

П: Добре нека да се придвижим пак напред. Видяхме ги как са се оженили и че са щастливи. Нека поискаме сега да ни покажат някой друг важен момент от техния живот...?

Н: Ами сега виждам как се ражда дете, малко бебе. И тя е много щастлива. И двамата са щастливи. Виждам я как го държи и така са си допрели главите тя и бебето.

П: А мъжа й там ли е?

Н: Точно в тази стая не, даже мисля, че може би го няма в сградата. И сега някак си ми дойде, като че ли той е някъде на война или нещо такова.

П: А той не е в града?

Н: Не е там, да.

П: А знаешли момченце или момиченце е бебето?

Н: Мисля, че... момче... май момче. Да. Момче.

П: Добре, нека преминем по-нататък да виидм какво се случва в друг важен момент?

Н: Ами то (момченцето) е по-голямо. Двамата тичат в градините и цветя , пеперуди, ливади...

П: С майката ли тичат?

Н: Да, да. А пък няма.. бащата го няма сега. Не знам къде е. Двамата тичат с бели, светли дрехи и те пак така се развяват от вятъра.. Пеперуди, цветя... много е красиво, много дъхаво. Щурци... и те са щастливи. Него го няма, но не усещат. Не е като загуба, а просто го няма.

П: Не е смърт, а е другаде?

Н: Да, другаде.

П: Или върши някаква работа?

Н: Да... И двамата се чувства много добре заедно. Харесват да са навън, да са на слънце, да тичат, да се радват.

П: Значи имат силна връзка сина и майката?

Н: Да, да.

П: А той сега на колко години е?

Н: Видях го на 5-6 някъде, не всъщност може би повече – 7-8 е...

П: Добре, нека видим... те все още ли живеят сами в онзи дворец? Само тя и детето?

Н: Да, да. Не виждам други. И мъжа дори не е там. Но тя не е притеснена.

П: Добре, нека преминем след още години, да видим какво се случва с тях?           

Н: Ами само едно дете виждам, то е голямо. Вече е мъж, силен, здрав. Пак се разбират добре с майката, но вече той си има свой живот. Обаче този мъж някак си не го виждам пак... мъжа й. Някъде далече е. Да изследва ли нещо... Сега не е точно на война, ами някъде като че ли даже в друг континент да изследва нещо. И се сещам за Африка, не знам защо... И тя е вече така по-сама, нали сина й си има свой живот. Но не се чувства зле. И на това се радва. Защото това е хиляди хиляди пъти по-добро от това, където е била преди в тази сграда тъмната, бедната и дори... дори това, че вече не го вижда толкова често... и детето и мъжа си, не я кара да се чувства зле, ами тя благодари и за това! Че може да има Слънце, да има светлина... да има (разплака се) да има цветя. Благодари за всичко това...

П: Коренна промяна в живота й.

Н: Да, много, много добре е. Тя се чувства много свързана със ... с тревата, с цветята, с птиците, с... като, като едно цяло е с тях и се чувства просто прекрасно. (Когато нещо толкова разтърси човек, то е защото голяма част от тази енергия е пренесена и в настоящия му живот. И осъзнава какво всъщност му е липсвало, осъзнава копнежа на сърцето си)

Н: Излезе навън. Чувства се жива така... много пълно, пълно живее! Някак си пълно живее, не й пречи, че е сама.

П: Тя си има връзка някаква явно с Духа...

Н: С всичко!

П: С Цялото...

Н: Да, точно. Чувства се пълна.

П: Много хубаво усещане... Добре, много интересен живот наистина... Нека се пренесем сега още по-напред, когато е последния ден от нейния живот. Нека я видим жената... Как я виждаш и къде?

Н: Да, пак в тази къща. С бяла коса е, много спокойна, обаче пак е сама. Така я виждам.

П: Тя в момента легнала ли е или... ?

Н: Да, легнала... но, няма страх, няма... не се чувства самотна. Приема това, което се случва, просто го приема... Не изпитва болка от това.

П: А тя знае ли къде е семейството й, какво се е случило с тях?

Н: Сина й си има негов живот, а мъжа пак не го виждам къде е. Той не се е върнал от там, където е отишъл... Или още не се е върнал или тя не знае.

П: Но пак е спокойна? Не се сърди на никой за нищо?

Н: Да, да.

П: Много хубав... А чувстваш ли, че просто, защото е възрастна сега умира или я боли нещо, или има някакво заболяване?

Н: Не усещам да я боли нещо.

П: А много възрастна ли е?

Н: Не, не много възрастна, може би 65, лицето не й е много сбръчкано, но много благородно и пак светло, много светла кожа. Косата само е бяла, да. По-простичко облечена в малко по-убити цветове.

Отделяне от тялото

Смисъла на този минал живот

П: Добре, нека се опитаме да я почувстваме, да я усетиш, когато вече е напуснала това тяло. Когато вече е извън физическото тяло... и е просто енергия и се е освободила. И ми кажи как се чувства тя, когато вече е оставила тялото долу, на леглото?

Н: Много леко се чувства и виждам как се издига над тази стая, над къщата се издига. Продължава нагоре, нагоре и изведнъж е на друго място. На много светло място. Няма очертания, просто светло... И не е ясно, а е точно като мъгла.

П: Като бяла мъгла?

Н: Като бяла мъгла, да. Светло и уютно, и топло, усещане за щастливо и безметежно място, без грижи.

П: Нещо много хубаво описваш.

Н: Да. Все едно в облак, но и не е точно облак. Лекота.

П: А сега ако я попитаме в това състояние, като душа... Какво мисли за току що приключилия живот долу, който остави?

Н: Доволна е. Чувства, че не съжелява за нищо. Няма нещо в живота си, което да е... Което е трябвало да мине е минала. По план. Като приключил успешно опит, така го възприема.

П: Като успешна опитност?

Н: Да, да.

П: А тя знае ли защо е трябвало да остане без мъжа си? Защо така е бил плана, какво е трябвало да научи от него?

Н: Мисля, че да се научи да се радва на всичко, независимо дали е с него, въпреки, че е бил най-голямата любов в живота й. Любовта и усещането й...Човек трябва да се наслаждава от всичко, което вижда. От най-малкото, от цветята, от животните, от мухите, от...

П: Да, да, да. Самото му щастие и радост да не са обвързани с друг човек.

Н: Да, да.

П: Това е голяма свобода.

Н: Със самата нея... Тя го е постигнала. И се е грижила добре и за себе си и за замъка, и за детето си. Живяла е така живота си, в разбиране на това.

П: Доста пълноценно... Всъщност това май е урок, който е много труден за хората. Тя го е научила.

Н: Да. Не усетих нито за миг това, че е сама да я притеснява. Изживяваше пълноценно всеки миг.

П: Без въобще да отдава никаква енергия на това защо съпруга й не идва?

Н: Да. Да...

П: Много силен живот, много мъдра е била. Добре, а от тук нататък сега накъде? Колко време се стои в това място, в което е сега, което описа като облаче, като мъгла? Била ли е там и друг път?

 

Изборът - планът на Душата

Н: Някакво място, в което си почива, но не е за постоянно. Нещо като център за трансфер го усещам. Хем място за почивка, за подновяване, за събиране на сили. Но временно... не за много дълго. След това трябва да изберем друга посока.

П: А това е друга посока, в която да живее нов живот или...?

Н: Да.

П: А след това помага ли някой, когато тя реши и вече приключи този период на почивката? Или тя сама може да прецени?

Н: Сама, мисля, че сама. Чакай да разгледам. А сега виждам и други такива същности, като светлина, нямат тяло, да. В тази бяла мъгла и те също са бели.

П: А те като нея ли са?

Н: Да.

П: Значи, когато избира накъде да поеме и те присъстват?

Н: Да, понякога.

П: А те какви са, същности, които се появяват в бъдещия живот или са друг тип същности?

Н: Не, помощници. Там й помагат да се възстанови и да си се събере. И след това вече тя избира... къде и как...

П: А на какъв принцип се прави този избор тя може ли да ни покаже? Кое я кара да избира едни пред други възможности например?

Н: Ами за да научи нещо.

П: Добре, а може ли да ни покаже, когато прави следващия си избор сега?

Н: Сякаш е на някакво място като разпределителен център и там се взимат решенията, и от там тръгват на някъде... душите.

П: Като по-голямо пространство за стартиране?

Н: Да. Няма толкова мъгла и... като гара, но не е точно гара.

П: Площад някакъв...

Н: Да. Място от където тръгват на някъде душите...

П: А тя сега в нея има ли някакво формирано желание, какво точно иска?    

Н: Да, да.

П: А знае ли предварително целта, защо избира такъв живот и уроци?

Н: За да научи, да изпита нещо ново.

П: Да изпита... т.е. изживяване, усещания, емоция?

Н: Да.

П: Това е като цел... Значи ние хората идваме доста неща да научаваме, чрез разни ситуации...

Н: Да.

П: Добре, а можеш ли да ни кажеш защо не си спомняме, когато идваме на Земята, какво сме искали да научим първоначално в живота? Ето сега виждаме, че тя съвсем съзнателно избира...

Н: Да, абсолютно съзнателно. Като научава нещо тя постига друго ниво на разбиране и това помага на Цялото. Така го усещам.

П: То не е само за нея като опитност...?

Н: Да.

П: ... а все едно я предава и е полезна за цялото.

Н: Да, точно. Помага. И когато отиде на другото място това, което преживява, то помага, някак си помага на другите.

П: Независимо каква е опитността й?

Н: Да, независимо.

П: Новите усещания, преживявания... те са полезни, помагат?

Н: Да, всичко.

П: Негативни неща, също ли помагат?

Н: Да, да, да. Всичко, всичко. Сякаш това Цялото се учи посредством нея, посредством душата. Сякаш Цялото разбира какво е да обичаш, да мразиш, да изпитваш нещо негативно, омраза, дори да убиваш... или да раждаш живот. Това не е всичко, а е част от нещата. А другата част е, че това е също като малки тухлички във... в развитието някак си. Всяко такова излизане в другия свят е като част от развитието на Цялото. Не само да изучава себе си, а и по този начин се развива.

П: И се променя... Значи всъщност всичко се променя постоянно, няма нищо статично.

Н: Дори и с... без значение какво се е случило там...

П: Опита... да. А защо някои хора не разбират, как биха могли като души... самите им личности като дойдат тук и имат тежки изпитания, не разбират как сами техните души биха могли да си изберат такива тежки изпитания? Явно има някаква разлика между това, което мисли личността и това, което душата мисли?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?


Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, не, не, не. Те чисто доброволно, абсолютно. И дори те го искат това. Те се развиват, помагайки на Цялото. Те също се разиват сами по себе си с всяко следващо прераждане.

П: Всъщност това и за тях е полезно и за цялото е полезно?

Н: Да, да, точно. А тя си мисли сега, че само най-смелите души избират най-силните изпитания.

П: Така е, да. А всъщност под най-смели души има ли се предвид и такива например, които понякога трябва да направят нещо „лошо“ или да изтърпиш ти нещо „лошо“?

Н: Да. Много смели са тези, които избират точно болести, да изпитат този начин на познание на себе си и посредством това да се развиват. Обаче още по-смели са тези, които избират да навредят, в смисъл такъв...

П: Да изиграят „лошия“ герой?

Н: Да, защото това е начин другите да растат, а самия той, душата, която го прави, след това тя трябва да го отработва.

П: За нея има още допълнителна работа после?

Н: Да. Така го усещам, това е още по-силна душа.

П: А как се отразява на ниво душа, имайки предвид колко фина енергия е душата? Когато дойде в тяло и е приела някаква такава тежка задача – например някой да направи нещо лошо на друг, с цел учебна опитност за другия. Обаче това не са ли много ниски енергии... тука душата се оставя все едно да падне, да извърши престъпление например... не им ли е много тежко на душите?

Н: Значи то е избор. То е заложено като възможност. Обаче човека вече избира дали може да го направи или не. Но то е като договор между тях. И тя поема някак си тежката задача да бъде, дори чрез насилие или чрез убийство дори, да предизвика другите да растат. Но това не е ... в смисъл труден е... тежка, тежка... Смелост се иска за това...

П: А чисто енергийно на душата как й се отразява, когато е слязла в личност и такъв план е направен, например да навреди на някой и цялото това... дори енергиите на агресията и на всичко... тежко ли е?

Н: Ами слиза много надолу. Трябва след това много да работи, да се ...

П: Да се възстанови нагоре?

Н: Да.

П: Но някой явно трябва да го прави щом има нужда – за растежа на другите? Някои души се жертват?

Н: Сега ми идва и че това е един от вариантите. А друг вариант е, друг вариант е, когато загуби връзката с духовната си част. И когато точно така, под някакъв похлупак я виждам, и тази връзката им изтънява и тя остава точно в тази ниска вибрация... и още по-ниско слиза и слиза. Това сега не мога да преценя дали е плод само на този избор, който прави като човек, или е част от плана. Не мога да преценя това.

П: Самата загуба на връзката?

Н: Да.

П: Но това е другия вариант за попадане в тези, ниските енергии? Нали за това говорехме? Освен, когато извърши насилие...

Н: Да, че може би не толкова да е планирано да го извърши, а като възможност и вече самия човек да види... и тука нали става израстването. Той кой път ще избере. Тука вече не е... Сега малко по-ясно го видях – не е като планирано предварително, като че задължително ще стане, а възможност за избор. Той при тези условия какво ще избере.

П:  Да, дават му се като условия на задачата, но пак в крайна сметка има последна финална дума самата личност има?

Н: Да.

П: И кое ще надделее в него...

Н: Ето тука вече от него зависи дали ще продължи към израстването или ще си седи, или ще се върне дори по пътя.


Планиране на тежки инциденти

П: А когато се прави... Когато е планирано, че някакъв човек трябва да загине по някакъв начин и друг човек, който просто служи за това – да речем кара автомобила и предизвиква катастрофата или... или става убийство при кражба или нещо, което по начало е непреднамерено... Какво се случва с душите? Единия – да речем е планирано да загине по такъв начин, а този който причинява...?

Н: Ами всичко е единствено за урок. Единият изпълнява договор. Този, който загива изпълнява договор за близките си.

П: Да, за да им предостави на тях поле за учене.

Н: Но едновременно с това изпълнява и договор с този, който му нанася...

П: Аха, учебната опитност е за всички?

Н: Да.

П: Всъщност и за този, който причинява смъртта, за всички абсолютно... Значи те са доста напаснати нещата?

Н: Да, да, много. Като някакво такова договаряне, което е толкова сложно, че е извън нашата способност да си го представим. Много някак си се напасват хиляди неща. Предварително.

П: Добре, а сега, когато тя вече стои и е решила къде ще ходи, и е избрала, може ли да ни каже... Ти сама каза, че всъщност всичко е препоръчително, като възможността се дава, но реално личността избира дали да се възползва от тези възможности. В смисъл, че не е твърд 100 % план?

Н: Понякога, понякога. Понякога има неотменими неща.

П: Те качествено ли се различават от другите по някои характеристики? Тези, които са неотменими... по ли са важни за някои хора?

Н: Ами когато душата е решила точно това да изпита. Нещо конкретно е.

П: Значи то пак от нея си идва?

Н: Да, да, да. Като част от плана. А имах предвид избор – после вече самия човек, душата като се инкарнира и самия човек, той да направи избора, по кой път да поеме, в тоя смисъл.

П: Аха.

Н: След това му се дава възможност да избере. А иначе душата всичко си планира преди това... как да кажа, „в различна степен на случваемост“ някак си. Някои неща със сигурност. Други – не толкова. Като възможности...

П: Да, да. Явно приоритети дава, но някои са по-важни.

Н: Пак всичко е с цел, някак си го виждам като много-вариантност. Ако човека избере единия начин, нещата тръгват в друга посока. А има някои неща, през които минава, защото така е решила душата, че през това ще се мине. Защото трябва за да се развива. А други можеш да минеш и по други пътища.

П: Разбирам, пак си е нейна преценка.

Н: О, да, да. Всичко е нейна преценка. Като залагане на предварителни неща... А после вече човекът понякога той... но тя пак го насочва.

П: Но понякога пък той избира някои от вариантите, които пак тя му е дала. Всичко си е в рамките на тези предварителни цели, които има самата душа.

Н: Да.

................. край на първа част......................