Най-големия покой

"В изпълнение волята на Бога е пътя на човешката душа."
думи на Учителя Петър Дънов

Стоя пред бялата страница и сякаш искам да пусна водата от огромна язовирна стена през малък процеп. Кои думи, кои чувства да са първи...

Търсещи хора, страдащи... лутащи се. Объркани мисли, ум опитващ се да смели тонове книги... Това се вижда често, но има и друга реалност и друг свят, и едни други хора.

Няколко неща ще споделя, а вие приятели и непознати, ако искате послушайте, ако искате отложете отново...
Търсете отново формули за успех и щастие по книгите, при Учителите, на семинарите. Дано намерите покой и по този начин.

В моя живот най-големия покой дойде, когато осъзнах, че вече не искам да моля Бог за себе си, за здраве, щастие, успехи.

Бях усетила едно друго чувство, което не го даваше никое от изброените земни блага. Може да се нарече блаженство - както го назовава Елеазар Хараш. Чувството на докосване и духовна връзка, на ангелско погалване, на прегръдка от духа на любим човек, който вече не е физически до теб, чувството, че те водят от духовния свят в най-силните моменти от живота ти.

Осъзнах, че онова чувство на блаженство може да го получа, само когато вървя в пътя на Бога и изпълнявам Неговата воля.
Само когато не подминавам болката, само когато не оставам безразлична на искрения призив за помощ, само когато гледам с широко отворени очи света, който срещам - за да видя какво ми праща Бог днес, кого ми праща, кои рани мога да превържа, колко утешителни думи мога да кажа... (независимо аз какво преживявам в момента).

Такава е волята на Бога - да има любов и взаимопомощ между човеците, да живеят като братя, като едно голямо семейство. Да няма егоизъм, завист, и теглене на чергата към себе си, да няма пасивно гледане отстрани и философстване без действия.

Търсите ли покоя на душата си - там ще го намерите, по пътя на Бога.
Работете за Него. Нека Той стане вашия най-висш работодател.
Каквото ви прати в живота посрещнете го като скъп гост - дали ще е трудност, болест, някой който си няма и толкова, колкото вие имате, някой, който скърби още по-силно от вас... който е в още по-тежко от вашето положение.
Само така вървите в пътя и волята на Бога, само така пускате покоя в душата си. И няма по-висше щастие и блаженство от това....

Да осъзнаеш колко е съвършен Божия план. Как е предвидил и ни праща точно онези хора, на които уж ние "помагаме" (за околните отстрани погледнато вероятно така изглежда), а всъщност чрез тях до нас достига най-блажената и силна енергия на покоя на душата.
Но няма да се случи, ако сме слепи и затворени в себе си, ако мислим как да не се похарчим от към енергия, време, усилие... ако предпочитаме да се скрием зад остроумни цитати и да оправдаем ненамесата си.

Питат хората - Как да развивам духовната си връзка??? Как ли? Прави като Бог!

Премести погледа си от собствената си особа и виж навън какво се случва, какъв е този свят, хората, които срещаш, дали не чуваш нечий зов за помощ, дали не виждаш някоя сълзичка прикрита в окото на скромния човек отсреща...

Смяташ ли се за окаян, за нещастен и за слаб... Точно сега ти е времето да спреш да мислиш за себе си... С мислене по-добре няма да станеш. Но с помощ и подкрепа към твоя брат, сестра, другар... така ще пуснеш нова жизнена енергия във вените си. Така ще придадеш смисъл на живота си.
Защото стига да има намерение и желание човека, Бог ще му влее необходимите сили да помага, да окуражава и да дава любов на всички онези, които се нуждаят. Независимо дали сам той е в тежко положение.

Не молете за щастие, за здраве, за решение на проблемите... Молете се Бог да ви покаже как да му служите... да ви праща работа, да ви научи как да работите за Него.

А служите ли  Му, и здравето, и щастието и любовта ще дойдат в живота ви, защото Той се грижи за своите помощници.


Абстрактно ли ви звучи всичко това.

Моя живот е жив пример.
Живота на моите приятели също е пример.

Можеш и нищичко да си нямаш, да оцеляваш едва физически и да отговаряш за цяло семейство сам, но даваш ли от душата си - когато на теб ти се наложи помощта се появява. Бог ти показва колко те цени и че е до теб.

Всичко, което съм правила безвъзмездно в живота си ми се върна стократно.
Тази енергия на грижа и любов, която така или иначе толкова силно зарежда човека, когато помага на друг, не се губи, не се харчи... акумулира се там Горе.
И когато най-малко очакваш Някой отгоре е преценил, че сега му е времето да те погали с любов и да ти прати поздрав, да ти прати дар...

Ето го здравето ми, ето го щастието ми сега, ето я и връзката с Бога... не защото се молих за здраве, не защото исках дом и семейство, а защото исках да Му служа, с каквото Той прецени че мога, дори с малкото, което мога, без да претендирам, че имам много какво да предложа, надявайки се Той да ме научи как.

И днес, когато за пореден път виждам задружните усилия на група непознати хора (има и такива места - https://www.facebook.com/groups/680398232024643 ), обединени в сърцата си за общо дело - помощ и подкрепа на наш брат или сестра в нужда, когато сме помолили за здраве, и всеки е дал от своята душа частичка време, мисъл... За пореден път се убеждавам колко е велик и милостив Създателя, давайки ни шанс да се обединим, да се свържем с най-висшата енергия и да я пуснем в живота си... уж помагайки на друг в нужда... но най-много помощ ние получаваме - пускайки през себе си Божията енергия, с чиста мисъл, с чисто намерение...


Търсите ли Бога, търсите ли собственото си духовно развитие... Така казват повечето хора, които идват на регресия. А някои от тях вярват, че ще постигнат това с една регресия, или с някой друг метод.

(странното е, че някои искат духовно и личностно развитие, но в уравнението им Бог не присъства!)

Вземете пример от жената, която работи като обикновена икономка години наред далече от семейство и родина, но намира време да погледне навън и да види страданието на другите, да види по-нуждаещите се от нея и да им прати своята любов и подкрепа. (много са тези висши души, и имам честта да познавам лично много от тях)

 Вземете пример от майката на две деца, която за освен своето семейство мисли как да е полезна и на другите, споделя и се вълнува, подкрепя и помага с опита и знанията си, за да стига до нас днес цялата тази енергия от сърцето й. Не защото има много свободно време, а защото знае, че няма по-висш смисъл на живота от това да си Човек, да си полезен, да помогнеш на друг ако може да избегне твоите лутания.

Умения са дадени на всеки - един може да изслушва, друг може да говори добре, трети ще майстори нещо полезно с ръцете си. И скромните ви познания в някоя област може да са много повече и много ценни за някой, който едва прохожда в тази област. Споделете ги... Подкрепете непознат, дайте урок, съвети. Това е израз на любов излъчена от вас към онези, които сега имат нужда точно от това.

Действията на взаимопомощ, на задружност и грижа за нуждаещите се дават най-големия енергиен заряд, който човек може да си осигури, защото ви свързва с неизчерпаем източник - с Бога.
Няма нужда да крадете енергия, няма нужда да вдигате скандали на половинката си, за да се "нахраните", да ви дойде адреналина, да изпитате "щастие", да се почувствате важни. Нямате нужда от показност, фенове, сбирки за да се убедите колко ви бива, за да заглушите гласчето на неувереността в душата си.

Просто вървете в Неговия път, изпълнявайте Неговата воля и всичко ще ви се даде...

И е без значение сега имате ли семейство, успели ли сте в кариерата, станали ли сте родители или никога няма да можете вече да го сторите, дали здравето ви е сериозно разклатено, няма значение и имате ли човек до себе си точно в този момент... защото енергията, която може да ви даде всяко едно от тези неща е мимолетна, но блаженството, което може да усетите в един живот, в който се случва обмен на любов и подкрепа с всички хора, които Бог ви праща, с непознатите, съседите, с касиерката в магазина, с жената, която е паднала пред вас, или момичето, което има нужда от защита пред грубия контрольор в автобуса... Чувството, което може да изпитате, когато кажете две думи на утеха на своята колежка, загубила детето си наскоро, когато инжектирате надежда в разкъсаното майчино сърце... когато осъзнаете силата, която Бог ви дава да правите добро и да всявате любов... няма такова земно щастие, човешко щастие, нито от дете, нито от партньор в живота...


Тогава защо скърбите за онова, което временно нямате...
В различните животи имаме различни земни неща...

Нека видим сега и тук какво можем да дадем, доколко можем да опознаем себе си в света и чрез хората и изпитанията, които се пращат на пътя ни, да упражним това, което Бог е вложил в сърцето и душата на всеки един от нас - частичката от себе си.

А благословиите не закъсняват...

Бог ми показа, че няма граници между държавите, няма непосилни разстояния за любовта и взаимопомощта, когато сърцето ни иска да служи и да върви в изпълнение волята на Бога.
За да става тази мрежа между хората още по-силна, по-устойчива и по-гъста - то от теб и мен зависи, от всеки един от нас, където и да се намирате, каквато и професия да имате, колкото и важни да се чувствате в кариерата си, или маловажни... то за Бог и неговото дело сте важни.