Колко ли родители днес точно на празника са се почувствали фрустрирани, объркани, измъчени... Може да е празник на нашите малки и големи деца, но все ме тегли към родителите...
Уж е малко, невръстно, а вече показва характер. Чудим се - от къде идва всичко това, каква е тази тенденция, не прилича на мен, не прилича на другата фамилия...
Но нашите деца в действителност са Духове със свое минало, със своя индивидуалност, която носят и помнят, която силно показват още в най-ранна възраст, преди въобще да са се култивирали като личността, която ще бъдат в сегашната си инкарнация. Колко е прекрасно когато донасят в себе си качествата на зрелия дух, смирението, вслушването и здравия разум, интуитивното следване на доброто и истината. Но когато проявяват негативни черти, когато срещнем лоши тенденции в тези малки красиви създания, започваме да губим ориентир какво се случва, къде сме сбъркали, как може да се случва така, че нашите ангелчета хич не се държат като ангелчета.
И тук идва една голяма духовна истина - да осъзнаем каква духовна задача ни е поверена с родителството, да се фокусираме в това, което е в нашия обхват на действие и да не си слагаме на душите допълнителен товар и мъка.
Коя е най-голямата работа на един родител? Да възпита детето си да различава доброто и злото, за да може един ден да прави правилните избори, които ще го отведат по-скоро на пътя на собствената му еволюция и извисяване.
Често обаче тази задача е доста трудна, изисква твърдост, умение за дисциплина, хладнокръвие и куп други качества, които имаме в различна степен, а понякога тепърва се учим на тях.
Особено, когато създанието дошло при нас като наше дете има своето минало в общество и култура, където е било толерирано, издигано на пиедестал, хвалено, където всичко му е било поднасяно като на принц - и то не в едно а поредица прераждания... Тогава задачата на тези родители не е никак лесна.
Фрустрацията е почти ежедневна, въображението работи постоянно, доводи, логика, спокойни обяснения по хиляди пъти, в опит да насочат своя малък наследник по пътя на доброто.
И не винаги ще успяваме приятели, за съжаление не винаги. Всеки отделен Дух е на различен етап по своя път на култивиране на добродетели и пречистване на низши тенденции.
Онези, които са преминали вече няколко инкарнации, в които са преживели различни по-сурови обстоятелства, които вече са се сблъсквали с бедност, нужда от труд, загуба на приятели, самота, които са страдали и разсъждавали... те са по-мека глина за работа. Те ще се поддават по-лесно на вашите поучения и опити да ги научите сами да си вадят изводи от направените грешки, за да са по-силни за напред, за да стигнат целите на своето прераждане.
Но има и деца, чиито Духове са едва в началото на своя път на възстановяване, които сякаш са извадени от средновековното си прераждане, от някой аристократичен двор и са спуснати директно тук в 21 век. Ситуации след ситуации се случват и вие говорите, вадите всякакви примери, използвате всички ресурси, приятели, психолози, добри лели или баби, всеки по своя начин да напъти детето с грижа и обич, за да се научи кое е в негов най-голям интерес и как да бъде полезно само за себе си, защото един ден никой от нас няма да е вече тук, а те остават сами на себе си... И все пак виждате, че нищо от казаното не е чуто.
Тогава е добре да си дадем сметка и пак да си напомним каква е нашата роля - да дадем пример, да обясним, с внимание и обич, а от там нататък да приемем, че този Дух затворен в това малко красиво телце може да избере и абсолютно да не се вслуша, да остане в бунта и негодуванието, в отрицанието на всички и признаване само на своята собствена правота във всички ситуации...
Да приемем, че Духа срещу нас може би ще има още много дълъг път, докато животът го смекчи и научи да се вслушва, но това дори може да не се случи в настоящето прераждане. Може би е там някъде в началото на движението си към доброто, изпратен тук от Духовните Водачи с най-благородни наставления и програма за изпълнение, но бидейки толкова рано по своя път в светлината, мрака ще го тегли силно... лъжа, мързел, създаване на интрига, надменност, безчувственост, егоизъм... много е дълъг списъка, който родителите могат да напишат, включвайки лошите тенденции, които са забелязали у детето си.
Тук изпита за нас е ние да се смирим, ние да не се бунтуваме, нито да решаваме, че е наш провал... Кой ни е обещал, че този проект - да имаме дете, да приемем един безсмъртен дух в утробата си е лесен... Да не се заблуждаваме че и ние някога сме били много лесни за гледане, ако не в този живот може би в предходни съществувания кой знае на колко благородни души наши родители косите им са побелявали преждевременно от нашето упорство и инат в злото...
За това да приемем, че може би сега ни се връща част от онова, което са срещнали като трудности нашите родители от минали животи, и да се уповаваме на Бог да изпълним само полагащата ни се част, без да осъждаме и без да си слагаме свръх цели, неизпълними от гледна точка на божествената еволюция, която е само поетапна и градивна.
Но какво ще стане, когато те пораснат, може би се питат със страх много родители... Какви ще са, ще успеят ли да се сработват с приятели, с колеги, с работодатели, а семейство - ще ги изтърпи ли някой партньор...
Това приятели не е наш път да го мислим. Нито да се опитваме да го контролираме от страх. Бог е помислил за всичко преди нас. Законът за Прогреса е вложен в душата на всяко създание и ние нямам друга опция освен да се развиваме, независимо дали бавно, дали чрез множество отклонения от маршрута и преминаване на обширни обиколни територии, но рано или късно душата, която сега виждаме като свое дете ще пристигне по предназначение.
Онези от тях, които още са упорити в бунта, просто имат нужда чашата на страданието да им се напълни още и още... докато един ден не им прелее и сами не се убедят, че пътя на доброто е единствената им опция... ако искат да бъдат наистина щастливи. Така действа живота, ако не е достатъчно в една, то в поредица инкарнации.
Пиша тези редове за себе си... в миналото много ми помагаше да пиша, започвах с една енергия и до края на текста се чувствах много по-различно. За моя радост подейства и сега.
П. С. Към всички фенове на напудрените статии за децата индиго, кристални, специални и превъзнасящи, помпащи егото на родителите, но и безполезни подчертавам, защото не обясняват нищо от реалните трудности, с които се сблъскваме, отглеждайки толкова много духове дошли с много багаж от миналото или от ниските духовни зони. Бъдете честни пред себе си и потърсете наистина какво се случва, без страх, без да си мислите, че е срамно. Нищо от това не е срамно. Бог ни е поверил души за култивиране - една нелека задача. Какво срамно има в това. Малко са Духовните Водачи в телата на деца в момента. Все повече ще се реинкарнират през следващите десетилетия, но все още са малко.
Защо да се крием зад термини, които повече замазват нещата и не дават яснота. Както едно време майката на един от бившите ми приятели си разсъждаваше на глас - дали моят син не е дете индиго, и изчисляваше годината му на раждане дали отговаря на изискването... А жалката истина беше, че нейният син беше по-скоро престъпен дух, нарцис, егоист от висша класа, с такъв силен манипулаторски нюх, че докато се усети човек и е под контрола му.
Не се страхувайте да търсите истината. Само успокоение може да дойде знаейки точната роля, за която сте тук и факта, че не зависи всичко от нас. И да го приемем.
Честит празник на детето скъпи родители, за вас ми беше мисълта днес, търсейки да разбера себе си, усетих порив да извадя душата си чрез буквите и думите, и да дойда по-близко до вас.
