Само временното ни заслепение и липсата на пълен достъп до спомените ни кара да страдаме, да се чувстваме в несправедлива ситуация, с най-тежкото и непосилно бреме на плещите си и като жертва.
Но доказателства за обратното идват постоянно, само ако човек съумее да се вгледа, да се отпусне и да позволи интуитивно да оцени нещата, без да се бори с тях, без да защитава отривисто старата позиция на жертвата - само тогава усеща енергията на Истината. А Истината наистина освобождава, позволява да бъдем себе си, да гледаме по спокойно на нещата, да премахнем огромния товар и непосилното бреме, което носим. Истината е тази, която не наранява, а лекува, макар и първоначално да се страхуваме да я чуем. Но само тя има силата да трансформира, само тя ни помага да излезем от ада, в който живеем.
Историята, която ще чуете днес е много много неочаквана като обяснения за нещата. Отправната точка е едно детенце, което е представител на една немалка група деца, чиито родители срещат огромни трудности във възпитание, разбиране, вписване в "системата".
Изключително съм благодарна на тази майка, която нямаше намерение да прави своята регресия публична, която първоначално не разбираше колко ценни за всички майки в нейното положение са обясненията, които преминаха през нея, но успя да ме разбере след множество молби. Ще ми се да имаше повече честни и смели хора като нея, които на първо място да пожелаят и така да сътрудничат в регресия и на второ място да успеят да се поставят на мястото на другите страдащи и да им помогнат с това, което имат - информация-съкровище, която може да облекчи не едно и две сърца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар