Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето

"Здравей Павли! Днес ми се случи нещо интересно и искам да го споделя с теб...

Не е кой знае какво, но все пак ми направи впечатление и си мисля, че има някакво предназначение.

През целия ден се намирах в едно лежерно и отпуснато състояние на съзнанието. След обяд излязох на терасата да си изсуша косата, след като се бях изкъпала...духаше вятър не много силен, но и не много слаб. Седях на един стол и си ровичках в телефона, когато нещо ме накара да вдигна очи...

Пред мен във въздуха стоеше мъничко бяло перце и нито се отвяваше от вятъра, нито падаше на земята, рефлективно протегнах ръка и го хванах внимателно, все едно хващам пеперуда...Беше невероятно това, че само ако го духнех с уста, то щеше да отлети на метри от мен, а при наличието на вятъра който духаше, то висеше във въздуха пред мен...

Почувствах смесица от благодарност и радост...казах си „Знак от моите ангели!” Интересно! Какво ли искаха да ми кажат? Напоследък се интересувам от квантовата синхронизация, чрез която се прилагат мигновени лечения...Дали пък няма връзка с това? Огледах се за гълъби и други такива перца из въздуха, но не видях нищо освен няколко миниатюрни пухчета от дърветата, които прецъфтяват по това време, дори хванах едно за да се уверя, че е именно пухче от дърво... Знаеш ли? В момента като ти пиша това и споменавам „пухчета от дървета” се сещам, че точно по това време през 2009г., когато цъфтяваха дърветата и вятъра разнасяше пухчетата им, татко беше в София на лечение...беше болен от рак, а снощи след прочита на един стих, чиито автор не си спомням се разплаках над думите "Татко бди над мен от Рая". Точно в онзи момент почувствах колко много ми липсва... Всъщност, той винаги ми липсва!
И ето, в момента в който ти разказвам преживяното, аз осъзнавам, че съм получила послание от татко.

Но нека продължа, защото денят ми не свърши с това!

Както вече ти споменах в началото, беше ми отпуснато и сънено, затова легнах към 19.00 ч. и уж заспах, но като че ли бях в будно състояние. Намирах се пред една сграда.Тогава видях комшията, който живее на долния етаж и аз го повиках да ме повдигне, за да вляза през прозореца. Той ме качи на раменете си и аз се озовах в стая...

Виждах всичко много ясно, но и като че ли всичко ми беше някак познато. На голямо и тежко легло лежаха жена и момиче...жената беше почти възрастна-да не казвам старица - бяха негри. Не ги видях защото спяха и бяха завити с шарен юрган, но го знаех...

По стените се стичаше влага, до единствения прозорец имаше стар гардероб, а до него желязна шевна машина...Разхвърляни вехтории на всякъде. Минах през отворената врата и се видях в коридор. От там се виждаха още две стаи, чиито врати бяха отворени. В едната спеше мъж на възрастта на жената, а в другата малка стаичка, явно използвана за кухня, пред една маса в средата на стаята седеше негърче и пишеше нещо. Като ме видя то се стресна и бързо скри листа. Отсреща на печката се вареше чай...Опитах се да определя времето дали е сутрин или вечер, зачудих се защо тези хора спят, след като през прозореца ясно се вижда дневна светлина...но скоро вниманието ми се насочи към детето в стаята.

Влязох при него, а то ми каза да не казвам на никого, че съм го видяло да пише...било забранено. Обещах му и тогава детето извади и ми показа оръфан тефтер...

Имаше чертежи...

Току що беше нарисувал онзи познат ни чертеж на Давинчи - човешкото тяло в петолъчието...
на друга страница имаше око - разбрах, че става въпрос за третото око.
Тогава го чух да казва: "Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето" и извади друг чертеж, от който нищо не можах да разбера, но то продължи да ми обяснява как човешкото съзнание се намира извън тялото на човек и как непрекъснато е свързано с Вселенското съзнание с дебела нишка, но то има и други милиарди светлинни нишки предназначени за връзка с всяко друго човешко съзнание...

Тук обаче се събудих или по-скоро излязох от онова състояние в което се намирах и се чудя дали сама съм си предизвикала тези картини в резултат на четене на книги и дискусии по форумите или е нещо друго..."

Росица Петрова

Благодаря на Роси за споделените откровения получени в това нейно преживяване. Независимо дали някои от вас ще решат, че това е било само сън или ще приемат всичко като 'случайност', вярвам че по-голяма част от читателите ще прозрат същността на посланията получени по този естествен начин.

Не за първи път духът на любим човек, който вече не е сред живите идва при нас за да обърнем внимание на този знак и да чуем последвалото послание. Те са наши закрилници и когато ни предстои промяна или важен тест те винаги идват за да ни подготвят, да ни нашепнат как да се справим.

Някои биха казали чудо, как е възможно едно перце да си левитира във въздуха, а други които отдавна вече са изпитали тези чудеса биха се усмихнали многозначително.

Но най-силното на това преживяване бих казала е края - посланието, което само в няколко ключови думи изчерпва всичко, което може да се каже на човека в този момент от времето.

Връзката с Божественото - човека в пет-лъчевата звезда; Третото око или с други думи съвета за развиване на интуицията и психичните способности; и не на последно място - обяснението за това какво е човешкото съзнание, за връзката му с Вселенското съзнание и способността му да се свързва и с всяко друго човешко съзнание...

"Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето"

Едва ли ако този съвет беше нещо обикновено щеше да се появи по този начин при Роси. Може би нуждата и необходимостта от това развитие на връзката с Божественото, от свързването ни един с друг, от връзка с Вселенското съзнание именно сега е наложителна... за нас като човеци, които се променят и живеят в един променящ се свят.