Все още се питам дали да споделя това и ще бъде ли от полза за някого. С какво ще промени живота им, на кого му е нужно...
В материала, който ме вдъхнови и искам да споделя обаче чух и тези думи - има една част от вас, която веднага ще го разбере, друга част, която ще се опита да го разбере и трета може би най-многобройната част хора, които няма да разберат тези думи - поне не и в този живот.
Точно така... малцина сте...
Този житен кръг се появява през Юни 2012 г. на три фази в Stanton St Bernard,
Wiltshire, Кралство Великобритания
Как попаднах на тази информация и защо я приех за нещо по-различно от хилядите други подобни материали разказвам по-надолу:
ЗНАЦИТЕ
Всичко започна по Великден. За да бъда по точна преди Великден. Беше ми доста натоварено с приготовленията и ми предстоеше път. Но точно по това време, тези няколко дена преди да отпътувам сякаш някоя невидима сила изпращаше към моето семейство хора, които имаха нужда от подкрепа точно в този момент, които имаха нужда от мил жест и внимание, от семеен уют поне за малко. И както винаги, когато нещо трябва да стане времето е доста разтегливо понятие - т.е.имаш толкова, колкото ти е нужно :)
Ето това беше първото по-необичайно нещо, което започна да повишава вниманието ми към нещата, които се случват около мен.
И нещата продължиха...
Още с тръгването ми към моя роден град имах уникална Среща. Един човек идващ от далеч ми заговори за себе си най-чистосърдечно. Отдавна не ми се беше случвало.
Така затворени са станали хората, страхуват се да си говорят и да споделят мнение дори пред непознат, ето в такива рамки сме заживели за жалост.
И познайте колко отличаващо и подчертано сякаш от невидим светлинен прожектор беше за мен да срещна този съвсем обикновен мъж на средна възраст, който имаше най-чистата душа и мисли, които съм чувала някой да споделя. Едно прекрасно голямо дете. Говореше за любовта си към песните, за любовта си към Бог, не се жалваше от тежкия си живот на емигрант, който идва само за празника да види съпругата си и отново заминава, не. Говореше за песните, за радостта която чувства, за посланията, които разбира по своему, но и толкова задълбочено, че е намерил истинския покой и щастие в живота. Онова, което убягваше на една огромна част от населението на земята. Тайната - която преследваха с всички средства: пари, кариери, деца и статус в обществото, но без най-важното Любовта и стремежа да опознаеш Онзи, който те е създал.
Но не, това не е притча за Бог и в известен смисъл е за съвсем друго.
За мен това си беше пратеник. Наистина ме накара да се почувствам добре от това, което правя, без дори той самият да съзнава какво прекрасно огледало беше за мен, какво послание ми предава.
Това беше първият Знак!
Бях толкова щастлива от тази среща... и така и започна моя престой у дома.
На следващата сутрин - Разпети Петък се случи и вторият Знак!
Още преди години я бях виждала на живо. Тогава ме просълзи, но не от тъга, а от радост. Такава съм си емоционална биха казали близките ми, но не е само това... Когато срещна някой да прави добрини и да говори Любов и Светлина на хората цялото ми същество се разтреперва. За мен това са ангелите. Точно тези хора.
Тя се казва Поли Паскова и думите и посланията, които произнесе в онзи Разпети Петък за мен бяха втория Знак, че нещо необичайно се случва.
Интервюто, което даде Поли при Гала беше наситено с ценна духовна информация, така синтезирана, че казваше толкова много, колкото не чуваме в това предаване за година.
Но не това ме изуми.
Изуми ме, че аз за първи път се почувствах у дома си в собствения си дом. За първи път не аз повдигах духовните теми да споделя това, което ми е на сърце с баба ми и майка ми (нещо което преди имах нужда да правя, някак си търсейки приемане от тях, одобрение дори).
Този път това беше Отгоре. Нещо, което дойде в най-добрия момент. Точно преди Великден, преди най-християнския празник се заговори за истинска духовност и то не от мен, а от друг източник, независим, интелигентен, духовен човек, в национален ефир.
Толкова се радвах, душата ми се радваше... Точно като дете, на което никой не е вярвал, не е обръщал внимание и сега сякаш виждах и чувах своите думи казвани толкова пъти, но този път потвърдени от друга по-авторитетна личност.
Почувствах се като в истинско вълшебство. Нямаше база за сравнение. Всеки знак надграждаше следващия. Една тръпка заживя в мен, така както се чувства човек преди нещо изключително важно и вълнуващо.
Започнах да чувствам, че нещо повече се случва от видимото за очите ни. Някакво нетърпение се появи в мен. Гледах си през прозореца и усещах, че интересното е навън, че става нещо?!
Третият Знак...
Тук за разберете Третия Знак трябва да споделя, че в онзи момент четях една книга. Тази книга има две лица - в едното виждате историята предназначена за масите (онова, което продава тиража), а в другото виждате скритите послания, които са вмъкнати и които не биха се разбрали, ако нямаш нужната подготовка за да ги видиш.
При бури, урагани и предстоящи земетресения, Вратите към други светове винаги се отваряха. Нещо се случваше с електромагнитното поле, енергийните вибрации се изравняваха и отваряха проход. Понякога врата можеше да се отвори и да пропусне някой и в обратната посока, това вече се бе случвало.Замислих се за миналогодишното земетресение в Перник и за всички подобни, които се случваха по цялата планета. Според книгата нещо можеше да премине в наша посока и обратното нещо от земята да премине в някое друго измерение в такъв момент точно при големи бури и други природни катаклизми.
Това по някакъв начин се свърза с моето усещане, че сякаш вече нещо се случва.
Но какво беше учудването ми няколко часа след прочитането на този параграф от книгата ми слушайки вечерните новини да разбера за едно природно събитие, което се случваше не къде да е, а там където не му е мястото - торнадото в Северна Италия за което беше съобщено по нашите телевизии!
Колко случайно може да е това събитие? Ако някога сте изследвали въпросите за "случайността" вече знаете, че няма нищо случайно, и че случилото се определено носи послание в себе си и е синхроничност, поредния Трети Знак!
Пожелах си вътрешно да си тръгна. Още на момента имах неистова нужда да се прибера към София. Чувствах, че мястото ми е тук, в моя дом, където наистина се чувствах различно. Знам, че ако някой ден нещо знаменателно се случи, каквото и да е то, каквото и да донесе като последици, аз искам да съм си тук. Нито съм се родила тук, нито съм отраснала тук, но тогава по Великден усетих каква сила - каква крепост съм си създала тук. Пространството, което обитавам всеки ден, пропито от всичките ми сънища, преживявания, вълнения, усещам огромна сила тук.
И както казват внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се изпълни. След кратка семейна свада (сякаш нарочно се случи да ми помогне да си тръгна), просто нещо като различие в мненията се осмелих да си кажа, че искам да си тръгна един ден по-рано и след малко преговори и успокояване на всички засегнати страни успях да си извоювам отпътуването.
Дотук тази история или по точно предистория е пряко свързана със следващите събития от последните дни. Разказвам ви я, защото на една скорошна регресия жената, с която работих без въобще да знае аз какво съм преживяла по Великден сподели същото усещане и чувство, че иска да си тръгне и то от едно доста приятно място, където е била на почивка по празниците. Но съвсем същото усещане, че нещо се случва и че иска да си дойде в София... Странно нали...
Няколко дена след като се прибрах попадам на следната информация:
Неидентифициран летящ обект прелетя над Пещера във вечерта на 5 срещу 6 май. Мистериозното тяло се появило в небето около 20 часа вечерта. По същото време на централния площад в града вървеше празничният концерт за Гергьовден.
Летящата чиния се появила в небето от посока ромската махала Едиверен. "Търкаляше се в небето като колело и вървеше в много права линия", разказват очевидци. Тялото изминало няколко километра в небето и внезапно увиснало във въздуха за няколко минути.
На фона на всичките преживявания от предходните дни бях убедена, че това "присъствие" е било причината за особеното ми състояние и усещане, че нещо важно се случва.
Минаха дни и животът ми продължи по обичайния начин.
Но продължих да срещам хора, хубави и светли хора...
Знак номер 4 се случи на 20 май сутринта, когато имах странен сън. Цяла нощ бях сънувала дълги и динамични сънища. А съвсем накрая на нощта, вече призаран като за секунди пред очите ми се мернаха няколко по-различни кадъра. Сякаш се случваше в последната възможна пролука от време предназначена за това. Все едно като някой гонещ влака дето вика след отпътуващите последните си наставления и важни заръки. Така и аз хванах нещо странно в ума си... и го запомних.
Опита ми е доказал, че най-странните и кратки сънища всъщност казват доста актуална информация за света, в който живеем и за скорошни събития.
На 20 Май сутринта се събудих със следния спомен:
На един лист хартия виждах написано с моя почерк следното изречение: "Бели и мастилено черни неща се понасят нагоре във въздуха". Четейки тези думи се сещам, че са описание на нещо сънувано. (т.е. в съня сънувам, че съм записала сън, колко по-странно може да стане...) Сънят продължава как аз седя пред ТВ и гледам новините. В новините дават следните кадри - 2 торнада едно до друго сякаш директно снимани с камера отпред. Но странни торнада, сякаш в тях имаше някакъв бял прах, те изглеждаха мръсно-бели. Чувам от новините, че торнадата са в Сливенско или Смолянско или нещо звучащо по подобен начин. Новинарите коментираха, че имало силни бури по тези земи и че всички таблети на хората били вдигнати високо във въздуха и сега са радиоактивни и се носят.
Аз съм от хората, които много сънуват, но нищо не ми идва поднесено на тепсия, всичко е силно метафорично и е като една главоблъсканица. Иди че го разгадавай. Описах точно съня си без да съкращавам нищо, вярвам че всеки акцент от него с времето ще се развие и ще разбера пълното му значение.
Но съм се научила да ги познавам. Просто си знаех, че значи нещо. Сутринта нямаше нищо, погледнах новините и следобеда и тогава ги видях - към 20 торнада били ударили в Щатите различни региони - и то точно Неделя срещу Понеделник наше време, когато го сънувах.
Моето вътрешно усещане за този сън бе, че тези бели и черни неща понесени из въздуха е възможно да са различни летателни апарати на други цивилизации. Връзваше се с твърдението, че при големи бури електромагнитните вибрации се изравняват и се отваря Проход. А дали тези торнада не се случваха именно заради това - за да се набави нужната енергия и да се отвори нужния проход... Но защо... и с каква цел.
След това Знак 4 беше подсилен от следващото огромно торнадо в Оклахома. Нещо невиждано като сила и размери...
Нещо определено се случваше!
Знак номер 5
Имам навика, когато попадна в някоя подобна главоблъсканица да търся информация от приятелите ми, които са също по-сензитивни. Просто пиша до няколко човека и разпитвам кой как е, какво е усещал напоследък.Моя приятелка сподели за силна нервност при едното й дете, на пръв поглед без никакви видими причини. Тя самата отделно чувстваше някои неща.
По нататъшните ми изследвания на темата и консултации с хора имали опит с новите деца доведоха до заключението, че когато нещо се случва свръх чувствителните деца виждат и възприемат информация, неща които не разбират и това ги изнервя на всяко ниво - съзнателно и подсъзнателно.
При следващия ми разговор с моята приятелка тя сподели, че още на следващия ден след торнадото дъщеря й се е успокоила и нервността е изчезнала.
Дали момиченцето не беше усетило всъщност онова, което беше преминало използвайки Прохода отворил се от такова огромно Торнадо, както торнадото от Оклахома...?
Това е моето лично мнение, както и на майката. Тя също, както каза беше усетила нещо различно, онова чувство за "обграждане" изчезна, но й се случи нещо много забавно и приятно, което ще предам тук с нейни думи, защото тези неща са реални и ако някой от вас ги е преживявал поне ще може да си сравни усещанията:
Един ден, както си гледах телевизия и сякаш над нивото на очите ми, по скоро към мястото на третото око се появи една точица, която се въртеше в кръг само там, аз я виждах, но не като гледам в нея, а просто с периферното си зрение. Тя се движеше към едното ми око и другото и така се местеше и се въртеше в кръг, беше мъничка и между кафяво и сиво смесено.Ставах, сядах на друго място… тя си беше все там.Така около 15, 20 минути. Опитах се да попитам нещо, но усетих само едно детско чувство на игра.Като че ли беше малко дете, което иска да си играе с мен. Чувството беше хубаво, приятно, развесели ме, започнах да се смея и след това изчезна.Много интересно и друг път се е случвало, но само за съвсем кратко.А сега продължи дълго и движенията бяха много леки, плавни, а и много бързи.Не мога да ги обясня… сякаш се движеше като във вода.
Тази снимка е на друг тип енергийна същност
известна като орб.
Тази енергийна същност, която се заиграваше и най-вече хубавото чувство на момичето потвърдиха, че каквото и да се случва, всичко е в синхрон и в реда на нещата, както за нас така и за цялата Вселена.
Към днешна дата имам нова информация - преживяването с "точицата" се е случило отново на публично място, но за по малко минути от първия път. Все още жената се опитва да установи връзка с тази същност и да разбере защо й се появява.
Когато стигнете до края на тази статия ще изгледате едно видео, когато това стане ще видите обяснение защо започват да се появяват и да се забелязват подобни същности, като тази която току що описахме.
Знак номер 6. Колко често ви се е случвало да си седите и да почнете да говорите на облак... на мен не ми се беше случвало. Любопитни са ми били с техните форми, винаги причудливи и бързо сменящи се... Не знам кое ме накара онзи ден, докато седях пасивно и си почивах в колата, наблюдавах си навън и един близък слоест облак, така изящно излят като изсипан с лъжица ме привлече - спонтанно изрекох наум - "Ти какво си?" И повторих някак си настойчиво очаквайки отговор и взирайки се в него "Какво си ти?"
Разбира се досещате се какво се случи... нищо.
От къде ми хрумна да задам въпроса, не зная, но така силно като порив го усетих... А на другия ден разбрах какво беше това и защо се случи знак номер 6. Не е било случаен порив, нещо в него ме е накарало да задам въпроса. Очевидно е, че ние може да имаме само 5 физически сетива, но възприемаме информация и с духовните си сетива, а те дават съществено отражение върху мислите и действията ни - та ето затова зададох въпроса... явно имаше нещо там, което предизвика вниманието ми.
Знак номер 7 - На 1 май под стряхата в дома на моя приятелка се появява едно красиво бяло гълъбче. Голямо вълнение предизвика нежната птица с появата си и близостта си до семейството. По думите на моята приятелка един ден гълъбчето е прелетяло така ниско над нея, че дори се е дръпнала да му стори път. Без помен от страх у него. Какъв ли можеше да е този светъл знак...
Така семейството се радваше на своя прекрасен гост до 22 Май. А днес чух смисъла и значението на тази визита, нещо за което не се бях сетила въобще. По времето на потопа описан в Библията - именно бяло гълъбче известява на Ной, че е намерило нова земя донасяйки му клонче от маслина.
Предизвестие - това е знака, който ни дава бялото гълъбче, предизвестие за ново начало!
Поредния знак - 8 - Интересно е как когато не търсиш нещо, ако е важно то само те намира. Исках да слушам нещо в youtube. Влизам си в този сайт и досега дори не помня как попаднах, на стената ми ли беше и как въобще се случи аз да изгледам един видеоклип обясняващ определен житен кръг от онези житни кръгове, за които всички вече сте чували изрисувани най-често в полята на Англия всевъзможни сложни и красиви фигури.
Анализ на житния кръг от Стантън - (натиснете линка)
Заснето Юни 2012 (житния кръг е изграден в 3 етапа през целия месец)
във ферма в Stanton St Bernard, Wiltshire, Кралство Великобритания
Тъкуването е на жена youtube потребител NYC812
Превода на тъкуването към този житен кръг направих, защото там видях развръзката и ключа към всички досегашни синхроничности започнали още от началото на месец Май.
Намерих потвърждение на усещането си за твърдението в горецитираната книга.
Изгледайте превода на видеото. Жената, която прави това доста впечатляващо тълкуване, от доста години има присъствие в интернет, заснема свои филмчета и прави свои изследвания върху паранормалните явления, върху появата на светлинни сфери и същества пред фотокамерата й. По-разбираемо тълкуване на житен кръг досега не бях чувала.
Обяснява защо предния ден нещо ме провокира да задам пряко въпрос на един облак сякаш очаквах да получа отговор, което са няколко секунди си беше точно така, очаквах с убеденост, която не знам от къде ми дойде.
Обяснява и през кой период ще се случи описаното явление/събитие, което е шифровано в житния кръг. Видеото е правено Юни 2012 г. и дамата която парви тълкуването определно е очаквала това, което е шифровано да се развие до края на 2012. Имайки на ум истерията, която беше около края на миналата година нищо чудно, че очакването й е било за онзи период.
Интересено е, че тя споменава за Слънчево и Лунно затъмнения - по-точно, когато двете се случат в един период, може би в един и същи месец, някакъв кратък период, близки едно до друго - ето тогава ще позанете времето, когато ще започне това Събитие!
Обяснява и защо моята приятелка видя онази енергийна същност, която "сякаш се движеше като във вода" (за смисъла и значението на облаците и въобще дъждовните капи в житните кръгове)
Последно знак номер 9 - Още не бях възприела изцяло чутото в клипа и у мен се фромира картината, сякаш частички на пъзел се бяха затичали сами да се подреждат, а в главата ми беше едно бурно и оживено като на площад преди манифестация :)
И напълно в мой стил сядам още мислено недомислено да го пиша на приятел - да споделя, че у мен повече от 30 секудни прозрение не се задържа иначе ще експлоадирам. И се случи тогава... от къде ми хрумна не знам... явно пъзела се беше наредил сам. Протягам си ръката и хващам една напълно безобидна книжка, която наскоро си купихме с лунните фази. Разглеждам я и в началото й са затъмненията за тази година. Гледам и гледам и какво да видя - от цялата година месец Май има 2 те затъмнения - едно слънчево и едно лунно, само в месец май ги има и двете.
На 10 Май , 03.25 ч.- кулминация на ануларно слънчево затъмнение в знака на Телец.
На 25 Май, 07.10 ч. - кулминация на частично лунно затъмнение в знака на Стрелец.
Точно през 2 седмици - достъчно кратък период, достатъчно близко - както казва жената от видеото, както е нарисувано в житния кръг.
Това е началото на периода, на цикъла... на началото!
Ако още не разбирате за какво става дума изгледайте още няколко пъти превода на видеото и ще разберете.
Според мен част от тези събития и от тези процеси за които се говори във видеото, част от тази промяна която търпи земята са и големите земетресения и торнадата и всичко което се случва с времето и особено екстремните му прояви.
Надявам се от всичко това ще схванете основното ми послание - ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ!
Това не бяха случайности, няма случайности, няма случайни срещи, случайно изречени думи, случайно прозрение или случайно да видя информации, които да ми помогнат. Случва се нещо, което е било планирано и щом се случва около мен и с мен колкото и непопулярни да са тези теми сред хората, аз прецених че ще опиша всичко, за тези които може би ще открият някои "съвпадения" от собствените им преживявания.
Защо да виждаме неща и да успяваме да свържем различните елементи, ако няма идея зад всичко това, ако не трябва да бъде казано на някого...
Е аз си свърших моето, предадох нататък :) както казва прекрасната Наталия Симеонова.
И аз виждам често орбове около мен - бяло сивкави, а в небето виждам енергийни същности, които се ,,крият,, в облаците или потоци енергия, които им служат за придвижване в пространството...Когато се съсредоточа и ги фиксирам, поздравявам ги и виждам как основната част си остава там, а малка частица идва близо до мен...Още по прекрасно е когато поздравя Луната или Хелиос - след секунда към мен се приближават многоцветни, ярки , красиви енергии и започват да танцуват около мен...Непрекъснато благодаря за този дар !
ОтговорИзтриванеБлагодаря Красимира,
Изтриванесподеления личен опит е много ценен.
Хората започват да възприемат вече и някои по-фини същности, както са орбовете и не само... но със сигурност една част от тях въобще не споделят с никой това, защото сами не разбират какво и защо се случва.
А това само говори, че сетивата на човечеството се развиват и отварят за други реалности, преди считани за несъществуващи, защото са "невидими"
Аз често сънувам апокалиптични земетресения. На сутринта или до края на деня дават по новините за някакво разрушително земетресение. Наскоро и аз започнах да общувам ( да им говоря - те не ми отговарят) с облаците, не знам от къде ми дойде, но те като че ли ме слушат и разбират. Толкова много съвпадения започнаха да стават. Аз разбира се работя по тези неща. Какви ли не техники практикувам и очевидно има резултат. Чувствителността ми доста нарасна, като че ли започна да се изражда в нещо друго, все още не разбирам точно какво става. Напоследък много подбирам хората, с които кръжа. Психически не мога да понасям големи компании и усещам енергията на всички. Доста съм се дистанцирала от физически контакти, като изключим само това, че започнах да ходя на народни танци (невероятно удовлетворение усещам от тях). От няколко дена реших да мина изцяло на пълно вегетарианство, като съм с хроничен гастрит и колит, което ми доведе неистова криза от зеленчуците. Успях да преодолея кризата и започнах да консумирам по умерено храната, като подбирам само тази, която не ми дразни от плодовете и зеленчуците ( доста малък избор), но повече от всякога имам желание и сили да не се отказвам в това си начинание. Голяма трансформация започна да става. Това често ме връща в спомените си когато бях малка и когато искрено вярвах, че вълшебствата са истина. От мъничка ми се случваха неща, които да развият съзнанието ми до тук. Сещам се първият път (може би да бях на най-много 10 години), когато седях на село на масата с цялата рода на вечеря и слушах техните разговори, когато изведнъж започнах да се питам "Защо аз съм точно сред тези хора, а те как ли се чувстват сред тази обстановка." Опитвах се да вляза в съзнанието им за да разбера те как се чувстват и защо аз съм точно в това тяло. И по покъртителни случки са ми се случвали, но не искам да обременявам коментара още повече. Просто исках да кажа, че не си сама и като че ли има още много хора, които се чувстват така. Любов, състрадание, радост( като в някоя секта) са емоциите, които преобладават в по-голяма част. Само последно искам да кажа, че когато и аз четях много книги имах най-особените си сънища. Бях обсебена на тема извънземни и всякакви енергийни същества. Започнах да практикувам ОБЕ и в момента, в който започнах да имам резултати то се уплаших и се поспрях малко, защото започнах отново да усещам и виждам същества, които са ми непонятни, просто някакви сенки в полу будното ми състояние, които съм усещала и виждала в просъница и друг път. Толкова имам нужда да споделям тези неща с някои, но като че ли никога не успявам да намеря точния човек...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти Деси за ценния споделен опит. Тук е мястото, където можеш да споделиш всичко. Точно читателите на тези страници биха те разбрали най-добре, повечето вече имат личен опит по някои от темите, които засягаш. Ще се радвам, ако желаеш да напишеш една твоя статия - споделени опитности от твоя живот (всичко, което не успя да напишеш в горните редове, без да се притесняваш как ще прозвучи на другите) - ще бъде публикувана.
ИзтриванеМоже да се свържеш с мен на този имейл - pavlinanikolova_reg@abv.bg
Днешните герои са именно онези, които не се страхуват да бъдат себе си, да отстояват мнението и да показват чувствата си. Този свят изграден на фалш и лицемерие върви бавно, но сигурно към своето самоунищожение. Приветствам теб и всеки друг, който желае да сподели своя опит. Това е бъдещето и ние го градим сега. Време е да се разтърсят старите устои и да се даде личен пример.
Здравейте! Силно се надявам да намеря контактите на всички вас. Хора, безкрайно съм щастлива от това, което прочетох от вас. Вижда се, че вие имате доста опит с тези неща, а аз от скоро вех да осъзнавам напълно какво се случва. Обожавам да стоя сама и да наблюдавам звездите, обожавам да гледам облаците, виждам фигури и ми е приятно. Когато погледна луната обаче, винаги я виждам тъжна, не знам защо..винаги съм си мислила, че звездите са извънземните. Сигурно звучи смешно, но аз не вярвам на теории или на новините. Не вярвам в много неща, които масата от хора вярва.знам, че това което ни се представя като истиност, всъщност не е. ДА, МАЛКО СЪМ ОБЪРКАНА. Нямам хора с които да обсъждма тези неща, пробвах с няколко, но не се получава, това били теми на които не знаели отговорите или 'остави ги тези неща, гледай живота си' моля ви аз съм на 27год от три години сама изучавам нещата, интересувам се от реинкарнация, регресия, прогресия.. Прераждания, извънземни.. И всичко духовно. Но не вярвам в религиите. Вярвам, че има енергия-сила, която помага.. Ако някой има желание, нека ме намери. Благодаря, бъдете здрави и обичани. :) mari_pzz@abv.bg
ОтговорИзтриване