Следния превод, който ще споделя с вас, цели да ви запознае със съдбата на такива души, които са прибегнали до тези крайни мерки вярвайки в своята заблуда, че това действие ще ги спаси от мъките на земния живот. Нека всички се поучим и намерим сили да продължим тук и сега, и ако в близост до нас се случи да забележим човек в нужда, в депресия, дори да не изглежда външно, че положението му е сериозно, то нека направим усилие и поговорим, да подадем ръка и да се отнесем сърдечно. Утре може ние да сме на негово място и да преживяваме същата криза. Помагайки сега на някого, ние помагаме и на себе си в бъдеще.
Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г.
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество
Господин Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярвал нито в съществуването на Бог, нито в душата. Той беше призован няколко години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите.
С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса.
С главна буква "А" са показани отговорите на духовете.)
1. Призоваване.
А: Аз страдам! Аз съм обречен.
2. Твои близки ни помолиха да ви призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
А: Да.
Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.
4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
А: Крайната умора от живот без надежда.
Ние можем да разберем, че някой, който няма надежда, може да се изкуши да извърши самоубийство, което сякаш предлага на нещастния човек едно спасение от бедите, които той няма мотивация да продължи да понася; но Спиритизма, който ни разкрива едно бъдеще и ни дава твърда основа за надежда, не само унищожава всяко изкушение за самоунищожение, но и ни показва, че със самоубийство ние само бягаме от едно по-малко зло, за да попаднем в беда сто пъти по-жестока. По тази причина Спиритизма е спрял редица хора по пътя на самоунищожението. Огромна вина имат онези, които се стремят чрез научно изкривяване и плитка обосновка да придадът достоверност на дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще бъдат държани отговорни, не само за техните собствени грешки, но и за всички злини, за които те са били причината.
6. Искал си да бъдеш освободен от трудностите на живота? Спечели ли нещо от това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо е така, че състояние на небитие не съществува?
7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ме боли, ужасно измъчвана.
8. Ти как достигна до материалистичните идеи, в които вярваше през живота си?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство. Тук ти имаш редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като са живели в духовния свят, те би трябвало да имат интуитивното усещане за това. Ами ето точно тази интуиция е отказана на някои духове, които все още държат у себе си гордост и не са се разкаяли за грешките си. Изпитанията на тези духове се състоят в намиране по време на своя телесен живот и в резултат на личната им обосновка, доказателство за съществуването на Бог и на един бъдещ живот, което непрестанно да имат пред очите си; по-често наглостта да не признават нищо, което противоречи на личните им идеи и знание все още преобладава и те страдат в тази мъка, докато гордостта им е преодоляна и накрая се предадат пред доказателствата.
9. Когато ти се удави, какво предполагаше, че ще се случи с теб? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; Аз изглежда бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм преминал изцяло своето наказание; би трябвало тепърва да сурово страдам.
10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Уви! Мъченията, които преживявам ме убедиха във всичко това, твърде много даже!
11. Видя ли твоя брат?
А: Не.
12. Защо не?
А: Защо е нужно да събираме мъките си заедно? Щастието обединява, но нещастието разделя, уви!
13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не, не! Аз съм твърде ниско за такова нещо.
14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той не е по-щастлив отколкото съм аз.
15. Ти се ужасяваш от възможността да го видиш; И все пак това може само да ти е от полза.
А: Не, в някои бъдещ момент, но не сега.
16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.
17. Изглежда в кръговете, в които ти си се движел в твоя живот, има мнозина, които споделят твоето мнение и начин на мислене, които ти имаше по онова време; Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което въобще аз мога да им пожелая! Ако те можеха да видят моето окаяно положение, това щеше да ги накара да се замислят!
18. Призоваване.
А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изплащаме нашите прегрешения и скептичност.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
А: Не, той се крие от мен.
Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия, никакви скришни места, в които те да могат да се изключат от полезрението на другия. Трябва да се помни, че всичко в духовния свят е в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само по-висшите духове разполагат със неограничени възприятия; духовете от по-нисшите нива са ограничени и флуидни по същност препятствия предизвикват върху тях същия ефект, какъвто има физическите препятствия при хората. Духовете се скриват един от друг чрез волево въздействие върху своята периспиритна обвивка и флуидите около тях (Perispirit - обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и духа). Но Провидението, което бди над индивидите, оставя у тях или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда.
20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
А: На Земята не страдате ли в себелюбието си, в гордостта си, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува умът ви срещу идеята да се унижите пред онзи, който ви доказва, че сте в грешка? Какво тогава трябва да е страданието на духа, който през цялото си съществуване е вярвал, че за нас няма нищо след смъртта, се изправи лице в лице с реалността на отвъдния живот? Той е завладян от срам, безпокойство и разкаяние за това, че за толкова дълго е забравил за съществуването на Същество толкова добро, толкова снизходително! Неговото състояние на ума е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка; И едва когато любовта на Бога започне да го докосва, той си възвръща мъничко спокойствието. Защото гордостта има такова влияние върху нещастния ни дух, че ни покрива като с предпазно стъкло; и чак след доста време и с помощта на молитвите на нашите братя, ние можем да отхвърлим това фатално покривало.
21. Молитвите на твоите братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.
22. Докато ние разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната помощ в настоящия момент, той ще се обръща към нея отново и отново, когато е готов да се възползва от милостта на Всевишния, тази божествена панацея.
Тук ние виждаме още един вид наказание, но то не е еднакво при всички случаи на скептици; т.е. освен страданието, което изтърпява го има и унижението да признае истините, които е отричал, докато е бил жив. Сегашните идеи на духа показват определен напредък, в сравнение с други духове, които упорстват в отрицанието на съществуването на Бог. Това е нещо и е начало на смирението да си признаеш, че си сбъркал; Много е вероятно в своето следващо прераждане скептичността на този дух да отстъпи място на една вродена вяра в Бог и в безсмъртието.
В резултат на тези две призовавания, когато ги предоставихме на човека, който ни помоли да ги извършим, ние получихме следния отговор:
"Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на първия има поразителна прилика с този, докато беше жив, особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, когато беше насечен и нечетлив; дългите черти, много от буквите и подписа са напълно като неговите. Приликата в думите, изразите и стила са дори още повече поразителни за нас. За нас автентичността на общуването е напълно сигурна. Единствената промяна е вярата му в Бог, в душата и вечността, които преди това той отричаше. По същия начин самоличността на брат му също е очевидна; има я огромната разлика между атеиста и вярващия, но ние разпознаваме неговия характер, неговия стил и поврата в неговото мнение. Най-силно ни порази по-специално една дума - "панацея", той постоянно я употребяваше с всички и за всичко. За това ние сме напълно убедени в автентичността на тези разговори; така нашата вяра в спиритистките истини ще бъде подсилена и много наши приятели ще имат полза от тях , тъй като аз ги показах на няколко човека, всички те бяха дълбоко поразени от тяхната очевидна истинност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. - например, да каже къде се е удавил, къде е погребан и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? - Къде и как ти извърши самоубийството? Колко време тялото му е останало във водата? На кое място е било намерено? Къде е било погребано? Какви са били обстоятелствата при погребението му и т.н.?
Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден."
Ние ви представихме това писмо заради потвърждението на самоличността, която то съдържа. Добавяме своя отговор за информация на онези, които не са запознати с темата общуване с духове:
"Въпросите, които поискахте да зададем на духа на вашия свекър са продиктувани от едно похвално желание да убедите невярващите; тъй като ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-пълно познаване на темата за призоваването щеше да ви покаже, че не е възможно от един дух да се получат категоричните отговори, които желаете, освен ако самият дух няма желание да ги предостави. Ние нямаме никаква сила над духовете; те ни отговарят, както желаят и толкова често, колкото могат. Имайки свобода на действията по-голяма, отколкото са имали приживе, те са в състояние да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са онези, които той дава спонтанно, по свое усмотрение, или които се подкрепят от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги получим другояче. Вашият роднина е доказал самоличността си пред вас и вие сте удовлетворени; за това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, за които малко го е грижа. Точно както и други духове при такива обстоятелства, той може да отговори: "Защо ме питате за неща, които вече знаете?" Състоянието на страдание и объркване, в което все още духът се намира, съвсем естествено ще го направи несклонен да извърши подобно усилие; ще бъде като да накараш болен човек да мисли и говори, и да разкаже подробности от живота си, което със сигурност би показало липса на уважение към неговото положение.
Относно резултатите, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Доказателствата за самоличност, които вече са дадени, са с много по-голяма ценност, защото бяха дадени спонтанно и защото няма нищо, което е могло да ги подскаже на ума на медиума; ако скептиците, които споменавате, не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да убеди; ако те бяха видели вашият роднина лично, със собствените си очи, те щяха да сметнат това за някакъв вид халюцинация.
Относно желанието ви това призоваване да се извърши в деня, когато писмото ви ни бъде предадено, аз трябва да ви напомня, че духовете не винаги отговарят на нашия призив. Те идват, само когато искат и когато могат, когато медиума им пасва, когато мястото, околната среда и присъстващите хора са приемливи за тях; и ние никога не можем да бъдем сигурни предварително за всички тези условия, които въпреки това са крайно необходими за успеха на едно призоваване."
Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г. Глава V
превод:
Павлина Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар