Така се чувствах тогава - точно като един от всички клиенти, които са идвали на регресия и са били пред подобен голям избор. С всички тези въпроси в ума си - какво ще си кажат приятелите ми, колегите, съучениците...
Да, онова време отмина, но аз пак се чувствам така сега. Има нещо ново в живота ми, което всъщност е доста старо вече според мен - на цели 3 години. Онези от вас, които са близо до мен във фейсбук или тук, чрез статиите, знаят или се досещат каква може да е тази централна и важна за мен тема, освен воденето на регресии в минали животи. От време на време съм пускала материали по тази тема, преводи, статии дори и тук, както и сега с последния материал - аудио-книгата.
Чувствам вътрешно, че трябва да кажа нещо. Да изкоментирам какво правя и защо го правя.
Не като оправдание, а в името на нещо истинско и много ценно. Защото и преди регресиите да се появят в моя живот, аз винаги съм била търсач. От дете усещах нещо поглеждайки нагоре към звездното нощно небе.
През 2013 година се инициира един нов процес с мен. Казвам с мен, защото чувствам, че аз съм само един участник, един от много. Тогава имах щастието и отговорността да се докосна до една нова енергия, за която не знаех абсолютно нищо до този момент. "Случайно" зададен въпрос в една регресия на една млада жена ми даде достъп до цял един нов свят за мен, свят който си беше съществувал много много преди мен, но аз едва тогава за първи път го видях.
Търсача в мен потри доволно ръце и си каза - Я, колко интересно...
Обаче се оказа, че наистина ми е бедна фантазията, макар да имам въображението си за богато, този израз не е случаен в нашия език, за дълбочината и обхвата на познанията, до които водеше тази малка и невинна следа, която бе спомената в една регресия.
Твърде много думи използвам за едно единствено нещо, което искам да кажа.
Радвам се и се гордея, макар и да не съм разбирана от мнозина, че в живота ми се появи информацията за Шико Шавиер и Алан Кардек, кодификатора на Християнския Спиритизъм, едно философско учение поставено и основано още през 19 век.
Давам си сметка, след тези три години, когато направих първия си превод на филм на Спиритистите, през всички останали филми, интервюта, откъси от книги, това ново явление ми помогна най-много да стана човека, който съм сега и да работя най-успешно работата, която е основното ми занимание - именно провеждането на регресии. Независимо, че съм ученичка на безсмъртната в сърцата ни Долорес Кенън, второ стъпало се появи в живота ми и то ме отведе на друго място, даде нова различна гледна точка.
Ако не беше цялото това ново учение не мога да си представя как щях да разбирам и да съветвам толкова уверено, категорично и с пълна вяра душите, които идваха за това наше малко докосване и окуражаване по пътя ни - каквото е регресията.
Давам си сметка и ми се иска да благодаря, но не само да го кажа, а да извикам, да изкрещя, защото никога не съм си го представяла, за да помоля Бог за това, и все пак Той ми го даде.
Точно както филма "Наш Дом", почувствах се "у Дома", във всички тези послания, тълкувания и съвети, които прочетох в 5-те книги на Алан Кардек - основателя на този вид Спиритизъм, който следва Христовите правила и доказва прераждането. На български език има само две негови книги, които неведнъж съм препоръчвала, Но една от най-силните и пречистващи, разголващи душата и изгарящи я книги е "Евангелие според Спиритизма". Моят "малък проект" да я превеждам, започнал преди 2 години, доведе до много осъзнавания, забелязах в себе си егото, грешките, тъмнинката, която се опитваше да се скрие някъде там надълбоко, и всичко биваше изобличено на Светло. Така, както трябва да бъде, за да се излекува.
Четях, превеждах, правех регресии... Бог ми се отблагодаряваше, пращайки ми хора, с които заедно да се учим, които имаха казуси близки до личните ми преживявания и мисли в различните моменти от живота ми...
През тези години от Декември 2013 г., когато за пуснах моята версия на превода на филма Наш Дом, направен по книгите на бразилския медиум и спиритист Шико Шавиер, постоянно облъчвах, ако може да използвам тази дума, аудиторията, с мъдростите на Спиритистите (различни бразилски медиуми, техни предавания, интервюта, разисквания по важни теми). За мен те са истински мъдреци - защото душата разпознава това познание и оценява.
В себе си усещах, че трябва да напиша или да кажа някои неща.
Не ми харесва, когато виждам как хората идолопоклонничат. Не ми харесва, когато виждам как в култ бива издигана някоя личност и забравяме да мислим разумно. Дори някой с добри качества и дарба, хората имат пагубната способност да го величаят и превъзнасят до степен да изкушават добрия човек, да изкушават духът му да се вземе твърде на сериозно, и ... да падне стремглаво надолу. Защото тогава мили хора, вие влизате в ролята на изкушителя, на онова, за което се молим в молитвата Отче Наш, Бог да ни предпазва, и за съжаление го правите към човека, който ви дава и се раздава.
Подобно поведение и отношение забелязах към моята учителка на метода, който използвам за въвеждане в регресия - Долорес Кенън ( и други).
Много често са ме питали за начина на работа, който прилагам. Може би резултатите и историите от регресия, които публикувам привлякоха вниманието. Може би от страни така изглежда, всички решиха, че този метод е безкрайно вълшебен и като с магическа пръчка прави чудеса. Всички действително решиха, че е възможно да изкараш едно обучение и то да ти даде всичко онова, което ти е нужно за да се справяш и то по най-добрия възможен начин и да си успешен съветник и водач в този процес.
Не, не е вярно.
Не ме интересува колко вече няма да ме харесвате, заради това, че развенчавам тази илюзия...
Но ако не беше подплатяването първоначално със здравата философия на Хосе Силва, а по-късно с богатството от отговори научени от Спиритизма на Алан Кардек, аз нямаше да успявам да стигна до сърцата и душите на всички тези хора, които без колебание доверяваха най-съкровените си тайни и болки. Именно в нашите пре-дълги разговори преди регресия ние обсъждахме всичко, анализирахме и разсъждавахме от всякакви гледни точки. Ако не беше тази част на терапията, в която не слагам дистанция и не пестя лично мнение (тук университетските възпитаници може и да понастръхнат), то нито доверието щеше да се случи, нито отварянето на тези мили души, търсачи по своему, които искаха с голямо желание да успеят да видят нещата по нов начин, да простят на себе си, на близките си и да се качат най-после на този дългоочакван път на душата си, нищо от това нямаше да е факт, да не говорим за успешна терапия в регресия.
Преди всичко останало регресията не е просто техника. Споделени техники за въвеждане има от различни автори, и те са също толкова добри, колкото и методиката на Долорес Кенън, макар че за мен лично тя е максимално лека и ефективна.
Пиша тази статия за да заявя, че по убеждение съм християнин, но не в традиционната религия в България, която е малко химера и трябва да я търсиш с лупа, и дори в най-големите бедствия и нужда, я няма никъде, за сметка на добри и сърцати българи. Аз намерих всичко онова, което съм знаела вътрешно, и убеждението ми в прераждането! - именно в Християнския Спиритизъм на Алан Кардек, в посланията и книгите на Шико Шавиер, в съветването и благия глас на медиума Дивалдо Франко, във всички онези отговори по най-тежките теми, от които и общество и църковни представители избягват да коментират.
Защото най-тежкото е част от живота и щом някой страни и слага дистанция, щом избягва темата и ни оставя сами - то не може да ни обвинява, ако ние сами търсим отговорите и когато ги намерим извън официално признатото.
Зная, убедена съм, че някога съм имала минал живот посветен на Християнската религия, за това толкова ме боли за нея... но нищо не може да се направи, когато някой избере да си сложи превръзка на очите от страх нещо да не го "замърси", па макар било то и освобождаващата истина.
За това и в този сайт и в други мои начинания в бъдеще ще присъства учението на Спиритизма като такова, каквото е - философия, религия и наука - три елемента, които обясняват и подкрепят живота ни в този на пръв поглед ужасяващ свят, който без здравата основа и отговори на вярата предизвиква само страх и обезсърчение у младежите и бум на психични състояния като паническите атаки например.
Наскоро имах едно прозрение относно началото на моята история със Спиритизма. Е, почти началото е, не говоря за самата регресия, в която имаше няколко знакови думи, а за друг момент (тук някои ще решат, че това е моя лична регресия, но не, беше на моя клиентка, рускиня, която никога няма да забравя, защото стана посланик на това важно съобщение за мен).
Този момент беше след регресията, през есента на 2013 г., когато сънувах духовния си водач. И преди съм разказвала този кратък епизод, осъзнат сън, в който един доста височък и мургав мъж с високо и блестящо чело, леко грозноват (да ме прощава духът на Шико), се приближи към мен. Тогава той ми показа нещо на една каменна поставка, едни 5 пластмасови на вид, неща (с големина и форма на дискети), които аз приех и разбрах, че са моите мисии в този живот. Разпознаването, че това е духовния ми водач беше на секундата при появата му - чувството, че знаеш кой е и целия си нащрек от интерес сега какво ще последва :) Но трябваше да минат няколко години, за да видя снимка на Шико Шавиер на около 50 годишна възраст и да разпозная моя мургав духовен водач именно в лицето на човека, който вече познавах с годините и се възхищавах, макар и след физическата му смърт.
Но съвсем наскоро, преди ден само си дадох сметка защо успях да му кажа точно онези думи, които му казах тогава и с които не се гордеех особено. По някаква причина, изтърсих с леко чувство за нетърпение и раздразнение - "Е, а аз как ще разбера какво пише на тях?!" - визирайки 5те дискето-подобни пластмасови квадрата, които той ми посочи.
Чак сега си давам сметка и си обяснявам моето на вид малко нагло поведение - как въобще ми е хрумнало да му държа тон :) па макар и да се възмущавам, че нещо не разбирам...
Е, разбрах го вече! След толкова години - цели четири.
Преводите - ето това е... За това той не ми каза какво пише на тези дискети - искал е аз да превеждам, да правя разбираеми нещата за другите, като ми е дал да изпитам раздразнението на човек, който не владее португалски език, или не владее английски или френски, на които езици книгите му ги има дори безплатни в интернет.
И това в действителност много ме амбицира. Да правя всичко възможно за да излиза повече от тази информация достъпна за хората. Дори тръгнах на курс по португалски език. Не мога да отрека, че и уменията ми по английски се развиха доста благодарение на желанието ми и жаждата да споделям всичко ценно на което попадна, но само ако вложа усилие първо да го преведа.
Това е моят път, знам го.
Междувременно правя регресии, срещам души, споделям своя опит и нещата, на които Спиритизма ме е научил за живота, за прошката и най-вече за любовта към ближния.
Хората често подценяват нещата.
За това ще кажа - "По плодовете им ще ги познаете". Аз така познах Спиритизма, плодовете ги видях в своята работа, в озарените сърца на хората, които срещам, в освобождението, облекчението и благодарността в очите им, след среща, в която са успели да разтоварят най-мъчителните и тежки товари носени с години.
И когато виждам това се чувствам точица, малка и все пак щастлива, че ме има там някъде, по пътя на тази безкрайна нишка.
Радвам се за всички вас, които срещнах чрез регресиите ви, за вашите успехи и осъзнаване, за всички добри ползи и подобрени отношения, за любовта и яснотата, която се прояви в живота ви.
Това съм аз днес, плюс много сънища и най-различни преживявания, които съпътстват живота ми и ми дават информация и за мои близки, и за починали и за клиенти дори, когато е необходимо и някой има истинска нужда от помощ.
А всъщност мислех да разкажа просто един сън, в който видях един свой минал живот. А написах всичко това.
Явно една част от мен доста дълго е отлагала да си каже всичко това.
https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu
Няма коментари:
Публикуване на коментар