Коментар към регресията "За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут"

Ако проявите търпение и изслушате записа, този коментар получен от една жена във фейсбук, която се е сблъскала с тази тема лично в живота си може да ви помогне да си подредите всичко чуто и изживяно успоредно с участничката в регресия. Аз и благодаря безкрайно, че ми разреши макар и анонимно да го цитирам тук, защото по-хубав изказ и думи за това, което и аз мисля и се опитах да кажа на Ели не бих могла да намеря.

Сигурна съм, че има някои, заради когото беше направено всичко това, не само заради Ели от регресията, не само заради мен и моята страст да изучавам тези теми, а заради някоя душичка която сега се бори с подобно нещо лично или заради близък човек.

КУРАЖ!

Здравей,

Не се познаваме лично, но си сред моите фейсбук приятели и ти симпатизирам. Понякога чета твои неща, но днес за първи път реших да чуя запис от регресия, тази която си качила снощи, за самоубийците. Както знаем, няма нищо случайно.

 Моят баща се самоуби преди 22 години. Дълга история, но накратко искам да кажа, че ние можем да помогнем на такива хора и аз го твърдя напълно убедено, защото съм преминала през това и защото аз го направих. Не съм имала учители, нито бях чела някаква литература, която да ми помогне, всичко се случи спонтанно. По-късно си дадох сметка, че всъщност съм била водена и ми се помагаше, но на едно друго ниво, за което тогава не си давах сметка. Когато човек се самоубие остава в едно ниво, което е сякаш между другите нива, то е различно, защото не е преходно ниво, а може да се остане там безкрайно, предполагам докато някой друг реши какво да прави с тези души. Защото една такава душа не може нищо да промени, тя не може да продължи, нито да се върне, тя е като на стоп кадър, но няма силата да натисне бутона за продължение, някой друг трябва да го направи вместо нея. Там тя стои в агонията, която сама си е причинила прекъсвайки живота си. 

Жената в регресията още в началото сама беше разбрала, че за да помагаш ти трябва да си отвъд човешкото, отвъд себе си, ти трябва да си проводник, през който да преминава божествената енергия, тя върши всичко, не ние, ние трябва само да се научим да сме чисти канали. Кръста в регресията – на мен ми напомни как в онзи период аз бях забравила за себе си, аз не съществувах и черпех от примера на Христос, който отдаде живота си за човечеството. В онези моменти аз бях готова да се разделя с живота си, ако това би помогнало на баща ми да продължи напред. 

Чувствата са ниско ниво, те са човешки. За да може енергията да тече през теб трябва да си отвъд чувствата, да си наблюдател. Не е трудно за чувствителни и обичливи хора като тази жена от регресията ( не съм сигурна за името ), постига се чрез упражнения. Когато усетиш, че енергията тече през теб, но ти си сякаш отсъстващ, защото не си въвлечен в мислите и  чувствата си просто насочваш енергията към съответната душа и всичко се случва като от само себе си. То е просто едно състояние, в което трябва да останеш, не знам как да го обясня писмено.

Същият ефект има и чрез изпращане на мисли и визуализации, но според мен е по-бавен и не толкова чист, защото винаги съществува субективният фактор и понякога дори не разбираме как една уж положителна мисъл не ни носи положителни резултати. Аз преди 22 години го направих чрез изпращане на мисли и молби. Продължи много дълго време, години. През деня изпращах, а вечер в съня си разбирах за резултатите. Нямах намерение да спирам, ако ще да ми отнеме целият живот. Сега всичко се случва много по-бързо, колкото си по-осъзнат за енергийните процеси и умееш да правиш разграничение, толкова по-бързо се случва всичко.

Сега моят баща е като чиста, слънчева енергия. Знам го, защото преди около две години дойде така в съня ми. Бях в труден период и той дойде, за да ми помогне. 

Не съм срещала други хора, които да са имали подобно преживяване и не знам дали въобще има смисъл да го пиша това, но си мисля, че щом тези души отиват при жената от регресията значи тя може да им помогне, няма случайни неща. И тя е просто на крачка от това, просто трябва да се дистанцира от собствените си чувства на съжаление, на болка… това спира енергията. В този момент тя трябва да е друго, да е онази Любов, онова сливане, преливане, пълнота, светлина, топлина….( това са мои определения, но мисля че и тя ги усеща) които усеща на хълма и да ги насочи към душите. И да наблюдава! То ще се покаже дали да продължи и колко, дали да спре и т.н.

Изпращам ти това, без изобщо да имам ясна представа дали трябва и защо. Няма да го оглеждам и редактирам, защото сигурно умът ще заговори, ще го изтрия и няма да го изпратя. 

Много ми допадна как улавяш момента и тълкуваш много вярно дадена сцена от живота. Хубаво е,че има такива хора като теб и като тази жена, на която днес слушах гласа. Благодаря Ви !