Лекция Изкупления и Поправки на действия от МИНАЛИ ЖИВОТИ, Ефект на МОЛИТВАТА - гледна точка на Духовните Водачи

Днес си говорим за някои примери до какви по вид изкупления и поправки водят наши действия от минали животи. Нещо което ще помогне по-добре да си представим как работи Закона за Причината и Следствието.

И накрая какъв е ефекта на молитвата от духовна гледна точка, описание от книгата на медиума Шико Шавиер, продължение на Наш Дом, „Пратениците“.

Пример 1:

Фабио е един много добър мъж, който има съпруга и деца, но е болен от туберкулоза и е на път да умре и да бъде отведен в Колонията Наш Дом от духовен екип, към който принадлежи и Андре Луис .
Пристигайки там, те виждат бащата на Фабио, който вече живее в духовния свят, че е там, за да даде духовно успокоение на любимия си син. Тогава той започва да обяснява живота на Фабио и причината за сериозната му болест.

...) „Когато бях инкарниран в тяло, често ме изненадваше крехкото здраве на синът ми Фабио, когато беше дете. От ранна възраст забелязах вродената добродетел, склонността към праведност и справедливост, вродените предразположения за делата на живата вяра. Прекарах дълги нощи в оправдана бащинска загриженост с оглед на несигурното бъдеще. Как съм могъл да дам живот на дете с душа толкова чувствителна и красива, като неговата, в такова едно несъвършено тяло?
На дванадесетгодишна възраст той беше поразен от двойна пневмония, която почти го отне от нашия живот. Един приятел лекар привлече вниманието ми към слабостта на момчето. Ние обаче бяхме твърде бедни за да опитаме скъпи лечения в санаториуми.
така.
 Преди четиринадесетгодишна възраст, след като завърши курс по грамотност, ние
го изпратихме на една платена работа, поради наложителното изискване да се за изкарва за хляба на масата.
 Като баща аз знаех, че Фабио искаше да продължи да учи, за подобряване на интелектуалните способности, особено предвид неговите наклонности към рисуването и литературата, защото, не рядко го изненадвах да гледа с меланхолия училището в съседство на нашата къща, и натъжено да наблюдава учениците в празнични ленти.
Условията ни на живот обаче изискваха едни огромни усилия; и синът ми, хвърлен в тази битка от много рано, не получи възможност за художествените творби, за които си мечтаеше. Изолиран в цеха по механика, в една прекалено тежка среда за физическото му тяло, той не можа да понесе дълго време такава среда, и бързо се сдоби с белодробна туберкулоза."

- Но завръщайки се към духовния план успяхте ли да разберете определящата причина за физическото положение на Фабио? – попитах аз.

„Това беше един от първите въпроси, които потърсих да си изясня. След известно време получих надлежно обяснение. Моят син и аз бяхме заможни земеделци от старата провинциална аристокрация на Рио де Жанейро. По онова време, не твърде отдавна, Фабио, с друго име и в друго тяло, тогава отново беше мой син. Аз го възпитах показвайки открито обичта си и неведнъж го изпратих в Европа, загрижен за повишаване на интелектуалния му стандарт, уверен в нашето превъзхождащо останалите финансово положение. И двамата обаче допуснахме сериозни грешки, особено в директните си отношения с потомците на африканските роби.
Синът ми беше чувствителен и щедър, но прекалено суров към слугите в най-трудните задачи. Бяхме ги събрали в сензалата - помещението за живот на робите, и поради жестоката си строгост, ние загубихме голям брой сътрудници от замърсения въздуха, от вредната конструкция, която Фабио остави непроменена, просто за да поддържа своята гледна точка (..).

Откъс от книгата „Работници на вечния живот“, Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер.

Пример 2:

ЦЕНАТА НА ОПРОЩЕНИЕТО

Част 1

В един голям замък в един град в Португалия през 17 век, младежът Хосе Антонио Мария де Аленкер, един млад мъж -феодал, свиква тримата си най-близки слуги на съвет.

Той иска да ликвидира Жозе Жоаким, малкото копеле, родено в последните времена от живота на овдовелия му баща.

Мануел Макарио, икономът, съпругата и дъщеря му го слушаха, с интерес.

Те щяха да спечелят малко богатство от съучастието си.

И Жозе Жоаким, седемгодишно момче, което е сляпо по рождение, е отведено от

четиримата до един обширен кладенец, пълен с хищни риби. И докато детето се взира във водата, безсърдечният брат хвърля крехкото му телце в бездната.

Лек шум.

Приглушено проплакване. И после тишината.

Жозе Антонио Мария де Аленкер става господар на огромно наследство.

И животът продължава ...

Част 2

На 8 февруари 1957 г. един вестник съобщава:

„Дете беше погълнато от риби пираня (*)!

След няколко минути всичко, което остава от него е само скелетът!

Свидетел на ужасяващата сцена са родителите му и второто им дете!

Населението на малкия град Монте Алегре, Амазонас, все още не се е възстановило

на емоционалния шок, причинен от трагедията, в която седемгодишното дете е било изядено живо от гладни пирани, само на няколко минути път от училище и, което е

по-лошо, в присъствието на родителите  му и по-малката му сестра, всички потресени от ужас.

Момчето, което умира е Адилсън, син на рибаря Дарлан. Той беше дете, високо ценено заради своята жизненост и мек темперамент. В деня, в който той губи живота си, така

брутално, той бил изпратен от баща си, в компанията на единадесетгодишната сестра Жозефина, в малко кану, за да отнесе съобщение до един познат, от другата страна на реката, която тече зад къщата на рибаря. Вече прекосили до средата Адилсън губи равновесие и пада

във водата.

Без време мястото, където момчето пада, се оцветило с кръв.

Нещастното дете попаднало точно в един пасаж на ненаситни пирани, които за няколко

минути го поглъщат.

Ужасени, родителите на Адилсън и сестрата на момчето гледат потресаващата сцена,

без да могат да направят нищо, толкова бърза е добре познатата скорост, с която действа този вид риба.

Преживявайки отново бруталността на сцената и минавайки покрай рибния пасаж, бащата на Адилсън, като обезумял се гмурка в дълбоките води на реката и се връща оттам, носейки почти оголен скелет.

Това събитие шокира онези, които знаеха за случката “.

Част 3

Ненаситността на пираните и потреса на малкото семейство бяха цената на опрощението за

извършеното престъпление от Хосе Антонио Мария де Аленкер и тримата му съучастници ...

откъс от книга „Животът пише“ ( "A vida escreve")

духовен автор: Хиларио Силва,

Шико Шавиер.

Пояснения:

(*) пиранята е много агресивна риба, която живее в някои реки, предимно в района на Амазонка. Въпреки, че се съобщава за няколко атаки годишно, жертвите са рядкост.

Ако се замислим и изследваме историята – има много събития които биха обяснили защо в едни нации сякаш понасят по-голяма тежест в сравнение с други в съвременните дни на изпитание.

Както е показано в примерите от живота на отделни хора, същата логика на Закона за Причината и Следствието важи и за народите и държавите.

Само кратък поглед към историята може да ни припомни, и тук ще цитирам историческите сведения:  „Едрата шарка бързо покосява местното индианско население и се превръща във важен фактор за покоряването на ацтеките и инките от испанците.“

Може и сами да се досетим защо са толкова много случаите на покосени от новия вирус.

Но местоположението няма значение – ако един дух има дълг за изплащане и за неговия прогрес е нужно да премине през това, което е нужно за да разплати и изчисти категорично старите грешки – то и на самотен остров да се намира, ако по план е дошло време за това пречистване – то ще се случи.

Друг поглед към старата история ни говори за Италия, която посредством своите пристанища, е била отворена порта за всякакви болести, които са убили множество европейци. Особено Венеция. Алчността и желанието за трупане на богатство чрез търговията с кораби са били по-важни от общото благо.

Пример за действието на молитвата погледната през очите на Андре Луис и неговия наставник Анисето – извадка от книгата продължение на Наш Дом, Пратениците.

В началото на глава 37 се описва, че започва един обилен дъжд, обичаен за град Рио де Жанейро през лятото. 

Андре Луис докладва:

В този момент на просветление забелязах, че сенчести форми, някак си чудовищни, изпълзяха по улицата, търсейки удобен подслон. С изумление забелязах, че мнозина от тях взеха нашата

посока, като след няколко стъпки, те се оттеглиха назад от страх. Те провокираха изумление. Много от тях изглеждаха като истински животни, които бродеха по обществения път. Признавам, че неописуем страх нахлу в сърцето ми.

Спокоен, както винаги, Анисето ни увери:

- Не се страхувайте. Всеки път, когато заплашва буря, сенчести скитници се движат наоколо, търсейки убежище. Те са невежите, които бродят по улиците, поробени от по-силните усещания на физическите си сетива. Те все още са залепени за по-ниските изражения на земното преживяване и бурите ги притесняват колкото и обикновения човек, който се намира далеч от дома. Те търсят, за предпочитане, клубовете за нощен живот, където леността

намира клапан в разпуснатостта. Когато това не е достъпно за тях, те проникват в отворени жилища, имайки предвид, че за тях материята на това ниво все още представлява същата характерна плътност.

- Забележете как те имаха намерение да дойдат тук, а след това избягаха с изумление и безпокойство. 

Ние жънем реколтата на още едно учение за ефектите на молитвата. Никога не можем да изброим всичките ползи от молитвата. 

Всеки път, когато се молим в един дом, ние приготвяме подобрението на домашната среда. Всяка молитва на сърцето съставлява електромагнитно излъчване с относителна мощност. Поради тази причина, семейното поклонение на Евангелието не е само един курс на вътрешно просветление, но също е и един усъвършенстван външен отбранителен процес, от духовни светлини, които искрят наоколо. Човекът, който се моли, носи върху себе си една непробиваема броня. Домът, който поощрява молитвата се трансформира в една крепост. 

Разбирате ли? Сенчестите същности изживяват огромен шок, в контакт със светлинните вибрации на това домашно светилище, ето защо те се държат на голяма дистанция, търсейки други посоки ... "

https://youtu.be/LbwRHYSxrF0 визуализацията от филма Хари Потър – изображение на протекцията на дома, която се получава с молитвата.