Може да чуете статията тук https://youtu.be/B3Rn0N1ul4E
Обикновено хората ме питат за любопитни преживявания в регресии, но за мен най-ценни и най-поучителни си остават тези преживявания, при които виждам най-голяма искреност у клиентите и докосване до миналото, което е абсолютно автентично, не повлияно от его, гордост, суета и желание за величие, без да има повторение на теми прочетени по популярните ню ейдж книги, а простичко и директно показване на стари теми и рани, които сега биват пречистени, извадени на светло и които дават ефект като товар да падне от плещите на човека, който е дошъл за помощ.
В тази графа бих поставила онези регресии, в които човек вижда такива минали животи, които му показват някои негови скрити черти на характера, тенденции и поведение, което не осъзнава, че пренася сега. Показват ни се обикновено как цял живот в някакво минало време те са реагирали по грешен начин, навреждайки на себе си и на потенциала си за онова съществуване. Дали е било мързел, пасивност, егоизъм, лекомислен живот, или фиксиране в една тема и не осъзнаване, че има много други неща, с които можем да сме полезни или да научим на тази земя.
Понякога защото нещо им се е случило и от бунт и неприемане на тези нови обстоятелства в живота, те се оставят или да умрат в изолация и самота, или са сред хора, но с никого не си взаимодействат, нищо не учат, не напредват, не дават любов и съответно издигат пречки и друг да ги обикне. И накрая, когато разгледаме равносметката в последния ден от живота им, когато после ги прехвърля напред да усетят и как се чувства духът им скоро след онова прераждане и как го оценява – то те усещат съжалението, пропилените възможности, и търсим да разберем защо, какво ги подтикна да бездействат, или какво убеждение имаха за да си причинят целия този безсмислен бунт, от който накрая горчиво съжаляват. Това са такива мотивиращи осъзнавания, толкова тежки наслоявания се изчистват през такъв процес на регресия, че човек после се чувства все едно му е премахната превръзка от очите, и по-директно вижда собственото си настоящо поведение, страхове и мотивация, кое от къде идва и защо го е правил, както и вижда безсмислието да продължава по стария начин.
Когато живеете с определени хора, може да са ваши роднини, може да е партньор, деца, или приятели и колеги, с които общувате всеки ден, и идвате с предварително намислени въпроси: защо те са такива, защо показват дадени низши тенденции, които ви тормозят…
И навлизайки в миналите животи ние откриваме какви собствени дългове имате по съвсем същите теми на егоизма, лекомислието, злоупотребата със сексуална енергия – т.е. множество любовни връзки, или всяко друго дисбалансирано поведение или мислене, то това действа много отрезвяващо и облекчаващо. Измества се фокуса какви са другите и идва нещо друго – виждаме какви сме били до вчера ние самите. И как още има остатъци у нас от същите тези недобри черти на характера, за да е нужно сега да сме обградени от хора или да срещаме хора които да ни напомнят на тези стари болезнени за нас теми. Това се случва само и единствено с цел да приключим тази кармична сметка – да си простим и да вървим напред по-леко. Ако бяхме си простили вече за онова минало, ние никога нямаше да се впечатляваме от колеги или членове на семейство, които проявяват същите тези лоши черти, които ние някога сме практикували.
Понякога срещам хора, даже често са тези случаи, които казват „несправедливостта ме подлудява, не мога да я гледам, винаги се намесвам, непоносимо ми е да видя нещо подобно“, или лъжата и предателството, или изневерите, и всеки има някаква такава болезнена тема, която хем не практикува в своя живот, хем му е болка, че вижда около себе си, или близки хора му причиняват. Но ако тези теми бяха напълно изчистени и разбрани вътре в нас, ако бяхме си научили всичко в предишни животи, ние щяхме да срещаме хората, които ги вършат, без това да ни причини такава вътрешна болка.
Какво тогава се случва? Случва се спомен, докато гледаме онзи, който прави лъжата, или изневярата, или предателството, или несправедливостта, той сякаш ни пробужда спомена за едно далечно, далечно минало, когато ние сме постъпвали по подобен начин, и не само това. Подсъзнателно си спомняме и болката, която сме изпитали след пробуждането си, че грешим с дадено поведение, и болката която близките същества са изпитали, които сме наранявали дълго време, и мъчителния спомен дори от ниските духовни зони, в които сме прекарали дълго време в някои случаи след такива прераждания.
Така че процеса както виждаме е доста по-сложен отколкото си мислим в началото. В началото сякаш ние сме жертва на едни хора, които все нещо ни правят, обаче когато човек понаучи малко повече за себе си, когато успее и да види сам някои свои предни животи и поведение, разбира че няма за какво да се сърди на сегашното си обкръжение, защото те сега тепърва са по нашите стъпки, допускат същите като нашите грешки, сякаш са наши по-малки братя, още в същото невежество, в което до вчера и ние сме били.
За това призива на Духовните ни Водачи е да погледнем с милост и снизхождение и на себе си и своето минало, и на събратята, които сега са подействали за инструмент за нас, да пречистим чрез страдание остатъците на онези грешни убеждения и тенденции.
Регресията помага именно за това, да успеем да усетим, че не сме погрешка пратени тук, че независимо дали имаме общо минало с хората в нашия настоящ живот, или те са само подходящия инструмент за наше поучение и растеж, то има много дълбок смисъл и причини – и печеливши накрая сме самите ние, ако съумеем да се смирим и да осъзнаем колко малко знаем сега, колко грешно е да съдим събратята около нас, нямайки ни най-малка представа те от какви минали животи идват към днешното си съществуване и кое реално за тях означава напредък.
За всички нас е много грешно да се сравняваме помежду си, или пък да гледаме светското определение за успех и напредък в живота. Важно е да се знае какво си правил преди и сега да успееш да направиш дори една стъпка напред от постигнатото в миналото, а не да тъпчеш в едно и също. Това е много лесно видимо в живота на хора, които се терзаят за успех в кариерата например, които правят какви ли не усилия, и имат вече постижения, но все не са доволни. Много пъти при тях се вижда минало, в което те са имали тези върхове, които явно подсъзнателно помнят и жадуват отново, имали са слава и обществено признание… но и са паднали много в други сфери на живота, било погазвайки чувства на най-близките хора, било отхвърляйки ангажимента към души, на които са обещали да се преродят чрез тях – т.е. прекъсвайки бременности, или въобще стоейки настрана от теми като създаване на семейство и дълбоки емоционални връзки, виждайки в това една пречка към постиженията в кариерата.
И в настоящия живот тези хора не са удовлетворени, не им се получава това, което искат… и то е единствено и само защото те зациклят в старото, защото те нямат нужда от тази кариера и постижения от миналото, вече са минали през това, и има други неща, които сега тепърва ще учат като нова страница – в областта на приятелството, на семейството, на смирението и вътрешните добродетели, устойчивост, търпение, работейки за някой друг, потискайки гордост, суета, самовлюбеност, желание за контрол и командване над другите.
По същия начин се среща и темата за финансите и благата, които преди си имал наготово, било в минали животи в богати семейства, аристокрация, или просто на места, където някой друг е имал грижата за твоите нужди и издръжка. Такива хора имат огромна трудност да си представят, че трябва да работят за някой, че сами трябва да изкарват прехраната си, особено ако настоящето е първо прераждане след серия минали животи когато са имали на разположение блага без собствен труд. И сега те опитват всякакви техники, практики, методи за привличане на изобилието, търсят чудото за себе си, и за съжаление сякаш търсят старото – да се върне лесния живот. Но за тях би ли било прогресивно това? Абсолютно не, за това и в случаите когато е записано по план да срещнат богат съпруг да кажем, защото има такива случаи, и особено който ги обича и носи на ръце, какъв е резултата? Много малко неща са научени. Такива истории срещам понякога работейки с децата на такъв човек, който родител според думите им много се оплаква, не оценява съпруга който се грижи за тях, вечно е недоволен, а погледнато от страни има всичко, има грижа, има финанси предоставени от съпруга, и все е жертвата и все е нещастен. За съжаление бавен е прогреса тогава. Какво би било по-отрезвяващо? В някое следващо прераждане такъв човек да попадне в по-бедно семейство, да се наложи да работи от дете за да помага на родителите си за плащането на сметките и храната на масата. Тогава ще изгради здравословно самочувствие, че нещо сам постига, че е способен на нещо, и ще бъде много пробивен в живота, голяма сила на духа се изгражда така.
Има ли грешка обаче, когато една такава душа идва с огромна нужда да се научи, но попада пак в сравнително благоприятни условия, ако не през целия живот, то поне в брачния? Всъщност грешка няма, било е дадено първо урока да се предаде с добро: да види пример – от съпруг, от деца, от приятел наблизо. Но малко души се учат с добро за съжаление, повечето от нас трябва да минат през страдание, за да се оцени урока и то не от първия път. Така е и с околните ни хора.
Ако страдаме за близък, който виждаме, че се съсипва, че си трупа карма и лоши постъпки, но съвети не приема, чието поведение или пасивност, или поддаване на токсично влияние от някой до него му вреди , а ние усещаме безсилие.. просто трябва да приемем, че на него още не му е пълна чашата на страданието, има още какво да понесе, докато му прелее и му кипне отвътре да се разбунтува и да прогледне за истината какво позволява да се случва с него. Не можем да го съдим или да му се сърдим за това, защото... ние да не би да сме по-добри, кой знае на нас колко време ни е отнело и колко хора по пътя си сме натъжавали, докато и ние минем подобни уроци в предни животи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар