Статията може да я чуете и като аудио тук https://youtu.be/W3i1TRfu8-A
За разлика от мнението на повечето хора, които си мислят че драмите, големите страдания или случаите на хора извършили тежки неща биха ме натоварили, аз ще кажа друго. Когато един човек дойде за помощ и искрено говори за себе си, какво усеща, какво подозира за свои тенденции и макар да е нещо, с което не се гордее, а напротив се срамува, и все пак споделя с цел лечение и подобрение, тези регресии приятели ме докосват до истинската помощ на Водачите, до високата вибрация на разкаянието, на желанието за поправка, което винаги е достойно и заслужава уважение.
Обратния случай обаче – когато срещна хора колебаещи се още между добро и зло, криещи се зад маски, зад претенции за величие, било духовно или земно, чиито живот крещи от всякъде за лошите им чувства, за егоизъм, егоцентризъм, завист, ревност и т.н. Когато уж идват за помощ, а се оказва, че се опитват да си подхранят фалшивата маска, която държат пред другите, като да потърсят валидация колко са перфектни сега – но чрез самите минали животи… Тези са ми най-тежките случаи. Тогава се чувствам като някой, който вижда, знае, наясно е и е поставен в ситуация да гледа един спектакъл без да може съвсем свободно да се изкаже. Опитвам се да насоча към по-дълбоки равносметки и разсъждения, да дам друг поглед към живота, друга оценка да се види, други възможности за работа и растеж пропуснати от човека… Дори самите минали животи понякога дават и посочват зоните за работа вътре в човека, но те често пак не са готови да видят, и сякаш се борят мен да ме убедят в собствената им специалност и величие.
Ние всички сме специални и любими деца на Бог, той ни обича каквито сме, вижда ни във всичките ни несъвършенства, и пак ни обича. За това е безсмислена тази маска и криене. За съжаление често в такива срещи и регресии хората дори не позволяват информацията да дойде, филтрират през ума си нещата така, че все да е комплимент за тях и ни най-малко да не покаже нещо, с което имат да работят. Сякаш това би уронило престижа им.
Но този престиж скъпи приятели е нещо фалшиво, този, който вие държите насила.
Пак ще повторя възхищавам се на всички, които открито говорят за слабости, за грешки, съжаляват от сърце, притесняват се какви са били преди и имат искрено желание в душата да се справят сега по-добре, след като веднъж са осъзнали, че може би грешат някъде. Вие приятели, които ми гласувате такова доверие да си отворите душичките пред мен наистина ми оказвате голяма чест. Тогава и аз и вие се докосваме до истинската помощ и благословена подкрепа от Духовните Водачи – които четат в сърцата ни и виждат искреност, виждат желание за напредък, без фалш, без претенции.
Тогава вие си тръгвате от регресия облекчени, олекотени, с един нов кураж и надежда, уверени в подкрепата на духовния свят към вас, с едно различно самочувствие – това, което се дължи на достойнството да си признаеш, че не всичко знаеш, не всичко можеш и още не си съвършен, но си достатъчно смел да говориш за тези неща открито.
А на другарите, които все още изпитват нуждата да бягат, искам да ги уверя, че винаги стига да пожелаят, ще намерят приятелска ръка, разбиращ поглед и Духовен Водач готов да ги подкрепи, стига те самите да пожелаят да намерят пътя обратно към истинското себе си и Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар