Смъртта не е нищо повече от вход/изход към друг свят. Това пътуване на душата след смъртта е много индивидуално и в зависимост от степента на отвореност на съзнанието на човека, вярванията, убежденията или страховете му, душата възприема различни неща след смъртта.
В тази последна част на регресията, след всички приключения, завършва живота на нашия герой, с чиято душа след смъртта поемаме заедно напред към това, което тя иска да ни покаже.
Способността на субекта да възприема всичко много детайлно и да се потапя в нещата, които вижда, отново ни пренася в цялото преживяване, сякаш лично сме там и на нас се случва всичко това.
Най-важното, което ми се иска повече хора да почувстват е увереността, че и след смъртта всичко продължава да съществува. Един от най-базовите страхове, които са причина за много от другите ни страхове в живота, е една лъжа и илюзия, която сме превърнали в чудовище, с което плашим както себе си, така и всяко ново поколение деца, които се раждат.
Регресията приключва с отворен край - останаха още много въпроси, които не успяхме да зададем и да получим отговор. Но след целия ден - подготвителен разговор и 3 часовата регресия, макар че имахме голямото желание да стигнем още по-нататък и да довършим въпросите, недвусмислено и с любов ни се показа, че е време да почиваме :)
Непосредствените резултати след регресията по думите на субекта е усещането за бързо навлизане в онова ниво от регресията. При ежедневните си медитативни практики, доста дълъг период след самата регресия, момчето продължи да усеща дори в будно състояние онова ниво, в което му идваше информация, картини, послания, едно по-дълбоко разбиране на въпросите и търсенията му.
