Показват се публикациите с етикет общуване с духовния свят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет общуване с духовния свят. Показване на всички публикации

понеделник, 22 юли 2024 г.

Книга Докосване до Духовното - презентация и покана Книжен Клуб

 Цялата презентация може да чуете в това видео:


https://youtu.be/GX8p_5BvlT4


Свидетелства получени в ежедневието, в сънно състояние и регресия в минали животи


„Докосване до Духовното“ е книга, която може да повлияе на мисленето, да отвори сърцето и да улесни достъпа до Духовния свят чрез съновидения, интуиция, регресия.


Как ни говори Духовния свят преди да си замине наше любимо същество, как ни съпровождат в процеса на физическа раздяла, какви знаци идват най-често при нас от починалите ни близки, как да приведем себе си в състояние способно да усеща тези новини от Отвъдното…

ШЕСТ ИСТОРИИ НА КЛИЕНТИ СЕНЗИТИВНИ ЗА ДУХОВНИТЕ ПРОЯВИ

ЗАГУБА НА БЛИЗЪК И ДУХОВНИТЕ ПРОЯВИ ОКОЛО ЧОВЕКА СЛЕД ЗАГУБАТА

МОРАЛНИТЕ УРОЦИ ОТ МИНАЛИ ЖИВОТИ, ОПИСАНИ ЧРЕЗ 3 РЕГРЕСИИ

НЯКОИ ЛИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И ДОКОСВАНИЯ ДО ДУХОВНИЯ СВЯТ

И много други истории… в тази книга.

страници 217

цена 19.90 лв.

Може да поръчате книгата по куриер на телефон 00359897472933, чрез Viber, WhatsApp, Messanger или email (вижте статията докрая за още форми на контакт)

Или да дойдете да си я вземете от 1ви Август нататък всеки Четвъртък в гр. София, в офиса в жк Люлин 6, сградата на Силвър Център, вход В, етаж 2, търговски обект 104  - между 16.30 - 19.30ч. 

Книжен Клуб

Стартираме наше място за четене на книги, за духовна подкрепа и срещи.

Ще имате възможност да ползвате книжен вариант на оригинални преводи на творби на медиума Шико Шавиер и Андре Луис, Алан Кардек и др. с учебна цел.

Това, което мога постепенно ще издам на български за всички любители на хартиената книга и четиво. За сега това са моята авторска книга и две книги от 19 век на Алан Кардек.

Духовно подпомагане е практика за взаимопомощ, която е без всякакво финансово обвързване от ваша страна - 30 мин индивидуален разговор с човек, който има нужда от подкрепа по дадена тема от живота си. Заявка за такъв индивидуален разговор и помощ моля да направите предварително преди да дойдете, за да планираме кратичкото време с което разполагаме в четвъртъците на всяка сседмица - стартирайки от 1ви АВГУСТ нататък.





За връзка с мен, за книги или консултация, за уговорка на регресия: телефон 00359897472933 - Viber, WhatsApp, 
Messanger - https://www.facebook.com/pavlina.s.nikolova
email: pavlinanikolova_reg@abv.bg



вторник, 7 февруари 2017 г.

Умствено увреденото дете - история от практиката на Шико Шавиер

Умствено увреденото дете

Франсиско Кандидо Шавиер

Една история от практиката:

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

неделя, 3 май 2015 г.

Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.


Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.




сряда, 21 януари 2015 г.

Появи се гордост там, където се говори за духовност

Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?

Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?

Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?


Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази  в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.

Появи се гордост там, където се говори за духовност. 

Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.

Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.

Забравихме какво е смирение и кротост.

Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата. 

През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита  в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.

По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората. 
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.

Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.

Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.

В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.

Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.

Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.

Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.

Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..

В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.

На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.

През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.

Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.

За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.

През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика  с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.

Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.

Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.

Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.

Регресията сама по себе си не е доказателство за  живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.

В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.

 Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...

А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.

Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да  изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?

Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.

Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.

А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват.  Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.

Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.


Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.

Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.


Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.

Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.

Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.

Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.

Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.

Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.


:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.


Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.









сряда, 10 декември 2014 г.

Контакти - ангели - извънземни, едно 6 годишно дете разказва

Тази статия беше провокирана от един сън, а може би е по правилно да се каже от поредица сънища, но в крайна сметка последният ме подтикна към действие.

Всъщност може би има някаква закономерност за появата на тази информация.
Миналият месец в София се състоя Научна конференция посветена на Извънземния разум. Едни хора, специалисти в тази област, с техните проучвания, говорят за "възможния в скоро време контакт"  с извънземни форми на живот. Не съм присъствала, но доколкото чух от приятели, нищо не съм изпуснала, с оглед на информацията, която българина вече знае.


Тази статия е пример за информациите получавани от малки деца. Вероятно има още много подобни случаи, но поради страх как ще бъде прието от околните, повечето родители запазват тези неща за най-близкия си кръг от хора..


Тук ще поместя историята на едно момченце на 6 години, Г. от Пловдив, която история е в процес на развитие и ще продължи дотогава, докато той спре да сънува, спре да вижда и разговаря с невидимите си приятелчета, до момента, когато психиката му се затвори и блокира в училищните рамки. Дано не се случи напълно и поне частично да запази тази връзка.

Не зная дали на конференцията на уфолозите въобще са коментирани подобни източници на информация, но знам, че те са многобройни и ако се събере и обработи тази информация ще се забележат повтарящи се модели, ще е възможно да се изгради една цялостна представа за живота на някои други планети. Спомените на подрастващите са един от най-чистите източници, когато са събирани внимателно и не се показва пред детето, че това силно интересува възрастните. Така се избягва монета, в който детето се опитва да разкаже нещо само за да ни се хареса. Всяка майка, ако е искрена пред себе си и държи на истината, може да усети кога има фантазия и кога детето изпуска информация просто ей така, само не осъзнавайки, че на възрастните тези теми не са им познати.

Втория източник на информация за контактите с извънземен разум, който трябва да се изследва са съновиденията, осъзнатите сънища и виденията в полубудно състояние. По тази тема съм публикувала вече няколко материала с мои преживявания и опитности на приятели.

Учените търсят контакти, изследват  места, за които се знае, че има поява на НЛО, но проучват ли действително многобройните свидетелства на хора - видели и преживели срещи в сънното състояние.
Опита да се придържат към "здрава научна основа" и факта, че редица източници на информация съществуващи от векове насам не са признати и приети от науката, оставя извън изследването най-многобройните свидетелства - а именно контакта с различни хора по време на изменено състояние на съзнанието, включително децата все по-често.

Докато учените уфолози продължават да търсят извънземния разум само на небето, за тях няма да има осъществен контакт. Това е като да търсиш физическа среща с нещо, което първо оперира на друго ниво, и второ, за което нямаш нужните физически сетива. А същевременно да отричаш съществуването на духовни сетива, чрез които обикновени хора, а не претенциозни учени, добиват информация. Сведения за подобни случаи има още от Библейски времена.

Тази информация се дава... тя не е нещо, което може да се насили, да се накара по наша воля да дойде, защото сме си наумили така или във време, когато на нас ни е удобно. Иначе рискуваме да попаднем в заблудите на собствения си ум, на който му се иска всичко това за да се почувства важен.


Младата майка не пожела сама да напише историята, притесняваше се, че не е добра в писането. Според мен обаче нейните думи са най-ценни, не мога и аз да си позволя да преразказвам, защото може да пропусна някой нюанс на свидетелството й. За това под формата на диалог публикувам разговорите от съобщенията ни във фейсбук. Тази информация както и всяка подобна е ценна и не бива да се оставя да бъде забравена или незаписана. Науката тепърва догонва и едва сега доказва някои от твърденията на новите деца. (Например за живота на Марс, теза която беше горещо оспорвана и подигравана, до преди дни)


- Добър ден Г-жо Николова Може ли да ви попитам нещо, което ме вълнува изключително много. Става въпрос за моят син, който е на 6г. и половина. По някой път ми разказва неща, които може да ги научиш, когато си в регресия.

- Mного хубаво. Записвайте ги, че след време ще забравите. На него самия като порасне ще му е интересно да разбере какво е говорил. След една възраст тези приказки ще спрат. Само по малките деца си спомнят.
Отраствайки забравят и училището притъпява спомените с развиване на логиката.
А той какво ви казва?

- Първото нещо, което ме изуми бе това, че още преди да се е родил, знаел, че аз и баща му няма да сме заедно. Аз вече от доста време съм разведена.
Казва така: "АЗ знаех, че ще се разделите и си избрах теб за майка."
Почнах леко да го подпитвам преди да се разсее от къде знае.
Отговорът му бе, че още много преди да е бил в корема ми знаел...

Всичко, което казва са доказателства за живота преди да се родим и след смъртта!

- Защо не го напишете като една история, колко вдъхновяващо би било за много хора да чуват по-често подобни неща.

- А онази вечер ми разказа, че си имал приятел, с който си говори. От тактичните ми въпроси разбрах, че е било извънземно, но от добрите.

Попитах го знаели кои са добрите и кой лошите... 
Той сякаш говори в него , т.е имам чувството, че от него говори духовно същество от по-голямо ниво.
Аз много се интересувам от духовното и знам много неща, но се учудих как едно дете ми говори по подобен начин. 

- Те децата дори нямат такъв речник, не познават думите. (Тук си спомних моя племенник който разказваше сън, в който едва на 5-6 години употреби думата "цивилизация"). Но той явно знае...

- Знам, че сегашните деца са индиго, но неговите неща ме поразиха и то не един път. 
Да усещам и то със силната си интуиция, че той знае.

- Не са всички деца така. Все още е рядкост (Индиго даже не е сигурно, че описва точно същността на тези деца. По-добре да не ги обобщаваме)
Аз срещнах само 2-3 майки досега.
От всички хора, които срещам покрай регресиите, само те споделиха подобни странни и доста впечатляващи случки с децата им. Но още е рядкост що се отнася до детайли на онова, което казват.


- Разбрах, че това приятелче, за което ми говори, свети по различен начин. Повечето пъти му се явява като сянка, иначе светел от синьо до зелено и от розово до лилаво, виждал го в съня и много рядко през деня. Попитах го как си общуват и той ми отговаря:
"Абе мамо, по телепатия, не знаеш ли?!"

Когато го питам за тези неща усещам кога казва истината и кога превключва на фантазия и спирам да задавам въпроси.

Думите, които използва наистина не са негов речник, поразява ме просто.

- Да, този усет майката го има. И моя племенник преди имаше сънища като по-малък,
но вече включва фантазия за да ми се хареса.

- Да и при мен е така, когато включи фантазията спирам. Просто се питах и ви питам, нормално ли е това?
Задавам си въпроса и то много пъти - той ли помага на мен или аз на него, предвид минали животи... Напълно е възможно и преди да сме били заедно и връзката да ни е силна от преди.

- Може да има взаимен урок. Живота ще покаже най-добре.


- Другото, което е той е много чувствителен и винаги е за правдата, т.е. истината. Винаги ми казва колко ме обича, постоянно. Но по някой път ми казва, че на първо място обича най-вече Бог и после мен, и тогава всички останали.

-  Много хубави думи.

- Исках да споделя на бързо пак за синът ми и да бъда честна все още нищо не съм записала, както ме помолихте. Миналата вечер се беше разстроил за нещо и започна да говори, че не иска да живее повече на Земята, че му било трудно... Искал да живее с неговото приятелче на другата планета... Тактично го попитах, къде се намира тази планета и той ми отвърна: "На Марс."

Попитах го каво има там и той ми отговори, че всичко има, каквото си искаш това има. Попитах го, а къде живеят или къде вижда това място, той ми каза, че е нещо като лаборатория.

- А защо не иска повече тук? Помоли го да ти разкаже какво не му харесва тук...?
Да не е преживял някое разочарование или болка, да се е разстроил?

- Каза, че това приятелче го е запознало с другите му братя и единия е бил доста лош и правел само пакости. Незнам защо, но ще се опитам да разбера.

Незнам дали е свързано с това, но ние с баща му сме разведени. Аз ти споменах за това, когато ми каза, че още преди да се роди, знаел че аз ще съм неговата майка,понеже ме е избрал и знаел, че с баща му ще се разведем, но въпреки това искал аз да му бъда майка.

- Успя ли да видиш едно видео, което наскоро преведох за децата медиуми -(https://www.youtube.com/watch?v=oG0zagMf4Vg&index=13&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu)

- Да гледах го и одеве пак го гледах, имах чувството, че става въпрос за нас.

- Много ще ти помогне да прочетеш Книга на Духовете (на Алан Кардек) - за да разбереш с какво си имаш работа, има и ниско развити и по високо развити духове. Независимо, че детето казва, че приятелчето е извънземен - пак същите правила важат - и ще ти даде идея как да му отговаряш на детето.
Може първоначално да му обясниш, че неговите приятелчета живеят в друг свят и е нормално да ги вижда от време на време, но и че той сега се е родил да живее тук на Земята. Съществата, с които общува може да са различни по своята степен на развитие и морал. В тази книга е обяснено всичко под формата на въпроси и отговори, дори самото начало, ние кои сме и какво се случва като не сме в телесна форма
Само не трябва да се страхуваш, нормални са тези неща, и детето да ги приема за нормални. С възрастта медиумството леко отслабва и връзката с "невидимите другари" изчезва.

- А изобщо не се страхувам, знам че това е самата истина и даже искам да го подготвя и той да не се страхува. Аз нали мога да те осведомявам за нещата, които се случват с него?

- Да, ти всъщност пишеш записки така на нещата около сина ти. Ако някой ден позволиш, може да използваме записките анонимно за история.

- Да прочете ми мислите. Той казва, че и в детската градина е с него

- Да, колкото повече го слушаш по тези теми той още ще ти споделя. Като усети, че приемаш това и не го осъждаш. И колкото повече неща забележиш, пиши ми ги, да се трупа историята
А относно видеото с превода, което пуснах - ти си жив пример за това, моя племенник също,
но поотрасна и спряха проявите. Преди 2 години беше по-силно.

- Няма за какво да го осъждам, той знае даже повече от мен, някой път му завиждам и искам аз да съм на неговото място. Но ние сме загубили тази способност. Искам да ни се върнат много неща, но трябва да се пробудим и осъзнаем, за жалост хората са слепи и не вярват в тези неща.

- Разпитвай го, когато можеш и този свят как го възприема...
............................

- Сядам на бързо да ти напиша това, което ми разказа малкия преди да отиде на детска градина.
Онази сутрин падна, спъна се по тротоара и падна, удари се леко, но каза, че най-вече се е ударил на коремчето. Одеве като вървяхме по същия тротоар, той се спря и посочи точно къде е паднал, аз го провокирах и казах, че май беше по на там... Той ми отговори, че неговото ангелче не го е държал както трябва. Каза, че той е от едната страна, а извънземното приятелче от другата страна.
Обясни ми, че те двамата се познават. Попитах го, как може да ми опише ангелчето, как изглежда... Той ми отвърна, че не може да ми го обясни, но знае как се казва и аз го попитах - а ни ма той си има име? - "Да, има си, казва се Джак Съливан, но аз не искам да го наричам така и му викам Джекии. Нали знаеш мамо, че всеки си има ангел-хранител!"

На мен ми стана интересно за това име и започнах да му задавам въпроси да не би да си го е измислил, чувал ли е това име преди и т.н.,той ме прекъсна и каза, че просто знае, че така се казва, неговата майка му го е избрала. Стана ми ясно, че ангелчето си има майка, докато извънземното приятелче си няма.
На планетата на извънземното - там всички били братя и един от неговите братя е лош и създавал лоши неща на Земята, за да управлявал хората.
Там на Марс и моя син бил управител на ракетите и летящите чинии и там използвали нещо като магии, не знае каква е точната дума да ми опише, за да разбера, но там имало контрол, докато тук на Земята няма. И там каквото прави, тук не може.
А каза, че там на другата планета не се биели, единствено ако ги правят, то е за да изгонят лошите. Каза ми, че тук не му харесва, понеже има войни.
Друго, което ми направи впечатление, че ми обясни как майката на ангелчето избирала името. Имали нещо като блок или къща, било нещо като магазин. Не можел точно да ми го опише, но там майките избира ли имената, но и други участвали. И каза, че и майката на ангелчето е идвала тук на Земята.

- Много интересно. Все повече неща споделя, браво.

- Да, направо онемях. И като се замислим върху нещата, които казва и това, което знам и съм чела ги свързвам и е истина, да някои неща може би ги казва малко измислено, но някои НЕ -усещам го...

- Хората си мислят, че тези неща се случват на други, на необикновени семейства.
Че е нещо рядко. А то всъщност е около нас, близо, а защо не и в семействата, при роднини и приятели. Само не са свикнали да се вслушват в децата.

- Да много си права, просто родителите не се вслушват в това, което казват децата им. Мислят си, че е плод на фантазия и развинтено въображение, но се лъжат и то много. Колко жалко, но това е, не всеки го осъзнава. Жив пример мога да дам със снаха ми, но да не засягаме тази тема.

- Някои майки си казват аз не съм такава майка - а реално по съвсем същия начин подтискат децата си, за да не изглеждат самите те смешни или неловко пред хората.

- Да, така е. При мен нещата стоят по-различно. Аз съм го оставила сам да се развива, не че не му помагам, но повече му обяснявам и сам да се справи.
Усещането, че не ставам за майка, че не съм като другите... но чрез него, как да го кажа все едно си помагаме един друг и още не мога да разгадая и разбера, защо сме заедно с него и какво аз трябва да на уча като урок от това. Но се допълваме и той много е привързан към мен и ме обича много.

- Много е хубаво тази близка връзка, която имате, колко е важна.

- И винаги съм му казвала да не се страхува за това, което казва и да не обръща внимание на смеха на другите. Да казва това, което мисли и чувства, това, което му подсказва сърцето. 

Някой път ми се иска да съм на негово място, да мисля като дете и всичко да ми е истинско и самата връзка с Вселената и всичко останало, все едно се доближаваш по-близко до Бог!



Бориска от Марс - световно известен случай на русначе, което разказва за живота си на Марс, в който участва в сериозни военни действия там и пада убит в кораба си редом до своя приятел. Материали за него има на руски и английски език - Проект Камелот в ютуб.


Напук на "учените", които казваха, че на Марс никога не е имало живот, наскоро самите те откриха, че е имало огромно езеро и вероятно температурата е била над нулата...
Повече за учените няма да коментрам и за техните "достоверни" тези.

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Шико Шавиер интервю преди Коледа на 1985 година


В навечерието на най-светлия празник за човечеството - Рождество Христово - когато повечето хора усещат тази искрица в сърцето си, която копнее за любовта и утехата от истинския си Дом при Бог, нека се потопим в енергията и посланията на един човек, който през целия си живот успяваше да предаде на сънародниците си и на хора от цял свят мъдрост, разбиране и топлина на душите ни. 

Едно силно емоционално интервю, което няколко пъти бе прекъсвано, за да се успокоят водещите. Защото така става, когато се потопи човек в енергията на Дома, осъзнаваш колко е Голямо това и колко много любов има, колко много утеха... вибрация, която ни кара да плачем от щастие и преклонение.

Идеята ми бе да преведа едно от автентичните интервюта с Шико Шавиер като един своеобразен подарък както за читателите на този блог, така и за самата мен. В тези дни, когато сякаш носталгията по духовния ни дом е най-силна.

 Е, от всички материали и интервюта се оказа без да подозирам, че съм избрала именно интервю провеждано в дните преди Рождество Христово, като един специален жест към бразилския народ в далечната 1985 година.

Намерението ми съвпадна с намерението на тази прекрасна жена от 85 година, водещата която не се притесняваше от сълзите си и успя да проведе над един час предаване на живо пред цялата огромна аудитория на Бразилия.

Ще си призная, че и аз плаках, няколко пъти... Чувствам че сълзите идват, когато има обмен на информация, на духовна енергия , едно припомняне извън ума.. което не може да се опише. Само човек чувства в себе си колко по-пълен става отвътре, колко по-светло му става, колко по топло и мило. 

Наистина Исус ни обича - и дори две хилядолетия след като вече не е на тази Земя, намира начини да ни изпраща Своята Любов чрез посланиците на истинската вяра, да утешава сърца ни и да ни приютява в прегръдките си.

Благодарим Шико, че остави след себе си цялото това наследство от книги, материали, филми,  на което ние днес, хората на 21 век можем да се облегнем и в най-тежките си изпитания. Благодарим за тази яснота и разбиране, които внесе в душите ни търсещи Бога.

Ако искате да разберете кое е онова, което разчувства и разплака 76 годишния Шико по време на интервюто, гледайте: 



Весели Празници


петък, 17 януари 2014 г.

Средства за достъп до гласът на душата Робърт Шварц

Средства за достъп до гласът на душата Робърт Шварц

Как да работим с душата



Интервю на Лилу Масе с автора Робърт Шварц известен на българската публика с книгата си "Храбри Души" (която, ако не успеете да намерите на книжния пазар поради изчерпани количества може да изтеглите в pdf формат от тук: ИЗТЕГЛИ книгата "Храбри Души" на Робърт Шварц)


Превод от английски:

Павлина Николова

В първа част
 - Разказ на един обикновен американец за срещата с духовния си водач, която довежда до обрат в разбиранията и живота му.
Каква ценна информация открива Робърт Шварц при проучванията си върху 10 от най-често случващите се предизвикателства и изпитания в живота на обикновения човек.
Какъв е смисълът на живота на Земята?
Защо избираме и планираме най-големите предизвикателства в живота си преди да се родим?



Втора част

 

Средства за достъп до гласът на душата

Как да работим с душата







Лилу Масе:
От ключово значение е как отговаряме на предизвикателствата. Много страх се появява, чувство за заплаха, егото се активира...
Мисля, че ви чух в други участия да говорите за средства, чрез които всичко това може да се преодолее? Като упражнението с  огледалото...
Робърт Шварц:
Има няколко неща, които може да направи човек, за да чуе гласът на душата си,
вместо гласът на егото.
Едно от нещата, които може да правите, е просто да си напомняте кой сте в действителност.
И един начин да го правите, има много начини, но един от тях е да погледнете в огледало като едно ежедневно упражнение.
Да се погледнете в очите и да си кажете от позицията на душа.
Може да си кажете:
- Аз гледам в очите на едно трансцедентно същество.
- Аз гледам в очите на една вечна храбра душа.
- Аз гледам в очите на Цялостта.
Това е моето вярване, че това е всеки един от нас, съвсем буквално.
Има и някои други неща, които може да направите. Хората често питат:
- Как мога да открия какъв е плана на моята душа за този живот или това, което душата иска да направя?
На моя сайт www.yoursoulsplan.com има страница - Accesing your prebirth planning
И на тази страница има медитация, която хората могат да ползват за да получат информация какво са планирали преди да се родят. Това е много полезно.
Друго нещо, което може да направите. Ако трябва да вземете някакво решение в живота си и се питате какво би искала душата ми да направя или какъв е по-висшия път...
Можете да хвърлите монета не с цел реално да вземете решението.
Но това, което целите е да видите как ще се почувствате в момента, когато осъзнаете
дали ви показва ези или тура.
Например:
Да кажем, че човек обмисля дали да напусне работа и решава
 - Ако се падне тура - отивам си.
 - Ако се падне ези – оставам.
Тогава човека хвърля монетата и се пада тура.
В момента, когато осъзнаете, че това означава да напуснете работата си, трябва да видите как се чувствате, защото чувствата са езика на душата!
Душата комуникира с вас посредством чувства. И в мига, когато се пада тура, преди момента, когато логическия ви ум започне да мисли за усложненията от напускане на работата ви... И когато се падне тура и моменталното ви усещане е едно чувство на радост.
 Това е послание от вашата душата, която казва - "Може би трябва да напуснеш работа"
Ако се падне тура и моменталното усещане е за страх.
Това може да е душата ви, казваща - "Може би трябва да преразгледаш нещата
и да останеш на работа"
Лилу Масе:
Предполагам, че не всички медиуми са еднакви и не всички хора биха отишли при медиум. За това би било много добре да имаме техники да откриваме това, както току-що споделихте с нас и как бихме могли да го правим без тяхна помощ. Защото не всеки човек би могъл да си позволи или би искал да отиде при медиум. Но смятам, че ние всички имаме в себе си тази способност.

Робърт Шварц:
Друга техника, която хората могат да използват без да има нужда да ходят при медиум:
Преди да заспите вечер говорете на глас на душата си и поставете въпрос, на който бихте желали отговора. Също поискайте да ви се даде сън в отговор на въпроса, а после помолете и да бъдете събудени за да сте в състояние да си спомните съня. След което дръжте лист и химикал или дори диктофон, до леглото,  така че, когато бъдете събудени, а вие ще бъдете, вие ще можете да запишете какво ви казва съня.
Това е техника, която самия аз използвах неколкократно. Удивителна информация може да се получи, когато изпробвате тази техника.
Лилу Масе:
Много е впечатляващо как нашата душа избира тялото ни. Защо точно това тяло? Вие сте имали по-специфично минало. Някога анализирали ли сте това? Защо това се появява в живота ви?
Робърт Шварц:
Моето разбиране е, че на нас реално ни се дава избор от няколко различни тела, които може да имаме. Това разбира се зависи от избора ни на родители. Но в основни линии избора на тяло и всички обстоятелства в прераждането - времевия период, географското положение, избора на родители и роднини. Всички тези неща са избрани преди раждането за да вземем максимално от учебния си процес докато сме тук.
Една от историите в "Храбри Души", която намирам за интересна е за господина, който планира СПИН преди да се роди.
Той се казва Джон Елмор
Открихме, че Джон е имал редица предишни прераждания, в които хората са му казвали обидни думи. И той приема срама. Той приема осъждането. И позволява другите да определят кой е той. Това отговаря частично за избора на СПИН в този му живот, защото когато прави преглед на живота, след всички онези животи... Той вижда, че е повярвал на това, което другите са казвали за него.
И си казва - Бих искал да имам същото предизвикателство, хора да ме наричат с обидни думи. Но този път искам да го направя както трябва и да се издигна над това. Искам да определя себе си на себе си.
Той избира СПИН, защото знае, че е една от болестите, най-силно свързвани със срама в днешния свят. И това ще му предостави изпитанието, което иска.
Но за да свържа това с вашия въпрос за телата и обстоятелствата на прераждане - Джон избира да се роди в далечния Юг, в САЩ в средата 50те години на XX век в много малко градче. Където докато отраства, когато гледа телевизия, той вижда немски овчарки и пожарни маркучи използвани срещу афро-американци, които се опитват да гласуват. Това на което, става свидетел тогава е една цяла раса хора, която е публично засрамвана. Това е умишлен избор от страна на неговата душа, за да го ориентира към първостепенната му задача в живота, която е - Лечение на приетия вътрешно срам.
Джон няма съзнателно разбиране за това. Но няма значение. Виждайки тези картини по телевизията, докато израства, той се ориентира към първостепенната задача в своя живот.
За хората, които гледат днес и се чудят - Защо съм тук, какво е планирала душата ми да науча?
Ако изследвате обстоятелствата на вашето прераждане от близо там ще откриете доста следи, които ще ви ориентират към вашата главна цел.
И тези следи може да са типа родители, който сме имали... или ако не сме имали родители, ако сме ги загубили в ранна възраст...
Това е всичко, с което се прераждате:
Специфичното време на инкарнацията
Годината
Географското положение
Какъв тип тяло имате
Дали сте мъж или жена
Расата, в която се прераждате
Настоящите събития, които се случват в страната ви или около вас, когато се прераждате..
Всички тези неща.
Лилу Масе:
Някои хора говорят за сродни души. Ние имаме сродни души - както са в любовта. Но нямаме ли също и сродни души... Или вие как бихте ги нарекли? Хората, които знаем, че ще са до нас да ни помогнат в нашата работа.
Робърт Шварц:
Моето разбиране за сродна душа е друга душа, вероятно от духовната ни група, с която сме имали много много прераждания и сме играли много различни роли.
Това включва да бъдете майка и дъщеря, баща и син, съпруг и съпруга, най-добри приятели, смъртни врагове... Убиец и този, който е убит.
Обикновено е някой, с който има да извършим доста кармично балансиране.
Сродната душа може да се прероди като романтичен партньор. Но често има сродни души, които не са романтични партньори.
Начина, по който да разпознаете сродната душа:
Първо - Появява се чувство, че познавате човека, дори при първия ви контакт с тях
И второ - Много често вие се натискате по слабите места
Ако вие сте в романтична връзка със сродна душа ще откриете, че вашите проблеми и проблемите на другия човек са доста видни в тази връзка. Не с цел да бъдете наказани по някакъв начин, а с цел да се стимулира вашето духовно израстване.
Има и нещо друго наречено Пламъци-близнаци.
Моето разбиране за пламъци-близнаци е сродна душа,  с която нямаме никаква карма.
Ако вие намерите своя пламък-близнак, това обикновено е в романтична връзка, която е изпълнена с щастие и радост, защото кармата е била балансирана преди това
Лилу Масе:
Много интересно.
Бихте ли казали, че ние сме особени души дошли на планетата да се изправят срещу това, което се случва сега? И... или... Имате ли гледна точка по този въпрос?
Робърт Шварц:
Въпросът е доста дълбок
Лилу Масе:
Съществуват ли различни вълни души пристигащи в определено време... в историята на живота? Както сега например минаваме през огромна криза и е само началото... Някои от нас са на предните линии като вас, който помагате на другите да разберат, че има един по-голям план.
Някакви по-специални души ли сме ние, избрали точно сега да минат през всичко това?
Робърт Шварц:
Нека кажа няколко неща за това.
Първо - моето разбиране е - и това е информация дошла директно от Духа:
Имало е три пъти повече души, които са искали да бъдат в тяло точно сега спрямо бройката на възможните тела. И ако вие гледате това интервю днес трябвало е да минете през отсяване 1 от 3ма за да бъдете тук.
И както аз разбирам за да се извърши този избор вие е трябвало да имате нещо да предложите за промяната на съзнанието, която сега се случва.
Много хора се свързват с мен и ми казват - „ Роб, не се чувствам много добре със себе си или живота си, изглежда не допринасям по никакъв начин.“
Но дори просто бъдейки тук трябва да има нещо, с което да допринасяте. Не бихте минали подбора 1 от 3ма.
Аз споделям това с хората като начин да ги окуража, да се почувстват по-добре със себе си и кои са те в действителност на ниво душа.
По-конкретно... Има хора, които се прераждат като светлинни работници.
Планът на един светлинен работник е да помогне да се издигне съзнанието. Често, но не винаги един светлинен работник ще планира преди да се роди да премине голяма травма или изпитание за да може да се издигне над нея и да положи основите на енергийна пътека за другите, които са изправени пред същото предизвикателство, също да се издигнат над него.
За това много често светлинните работници са имали много труден живот особено като подрастващи деца.
Има също и вълни на това, което може да наречете кристални или индиго, или звездни или деца делфин. Те имат разнообразни имена. Има деца, които се раждат много много надарени психически и енергийно, които могат да виждат зад воала, които имат спомени за минали животи или спомени за планирането преди да се родят.
Говорих с такова дете преди няколко дена, което е на около 8 години
И го попитах - Гейбриъл помниш ли защо избра родителите, които имаш?
Той отвърна - Да, помня. Аз бях там със сестра ми. И ни бяха показани всички хора, които можем да имаме за родители. И имаше една светлина около 2ма от тях. Обърнах се към сестра ми и казах - Да изберем тези двамата. Тя каза - Добре, и така ги избрахме.
Лилу Масе:
Побиват ме тръпки...
Робърт Шварц:
Има такива деца, които идват сега и имат тези спомени...
Лилу Масе:
Удивително, на 8 годишна възраст... Боже мой. И третото, казахте че има още...
Робърт Шварц:
Различни условия важат за тези типове деца. Индиго, кристални, звездни и делфин. Има някои различия между тези различни категории. Аз не знам какви са те, не това е целта на моето изследване. Открих достатъчно от тези деца за да знам, че те идват с различна енергетика в сравнение с предходните поколения. И това ги прави доста даровити в някои отношения. Мисля, че те ще са лидерите на промяната на съзнанието.
Лилу Масе:
Значи има светлинни работници и индиго деца и... Има ли други същества предлагащи помощта си? Може ли да влезем в контакт например с ангели?
Робърт Шварц:
Мисля, че можем. Мисля, че воалът е много по-тънък сега отколкото някога е бил и това е част от плана за промяна на съзнанието. Вие ще видите много много хора сега работещи често неофициално, като медиуми, канали (правещи ченълинг). Те просто се появяват по целия свят.
Това, което ми е интересно е, че хората, които провеждат информация като медиуми и ченълинг, изглежда идват от всякакви професии и социален статус. Това не са само хора, които са били отгледани в семейства с този тип ориентация. Не са само хора, чиито родители са медиуми и канали.
Лекари, адвокати... хора от различни професии. Много често от най-широко разпространените среди на обществото. Започват да правят това и понякога зарязват кариерата си и започват изцяло с това да се занимават, както направих и аз. А понякога го правят като допълнително занимание. Може дори да не кажат на много хора, че точно с това се занимават. Те идват от най-различни области на живота.
Мисля, че това е част от плана, защото Духът иска да изведе напред това, което преди се смяташе за твърде мистериозни езотерични идеи и да ги направи достъпни за масите в по-голям мащаб. За това имаме нужда от хора от всички слоеве на обществото да правят това, за да бъде достигнат всеки човек!
Лилу Масе:
Мислите ли, че можем да се свързваме с душата на друг човек и че това трябва да правим, когато срещнем някого?
Робърт Шварц:
Мисля, че можем и един начин да правим това е реално да говорим с душата на другия човек.
Понякога хората ми пишат и казват:
"Имам продължителен конфликт, много много години с човек от семейството ми. Изглежда аз не успявам да говоря с този човек по някакъв смислен начин."
На нивото на личността - това може да е вярно. Но вие винаги можете да разговаряте с душата на човека.
Може би преди да заспите някоя вечер може да заговорите на глас към душата на вашия любим човек. Да предадете същността на проблема, който вече ще е известен на душата. Но това ще ви помогне да се свържете енергийно с душата на човека, ако говорите за проблема.
След което изкажете молбата си, че бихте желали излекуване на отношенията или нещо конкретно, което бихте искали душата да създаде.
Тогава душата има способността да работи с инкарнираната личност чрез чувства, чрез интуитивни внушения, което може да доведе до голяма промяна в отношенията ви.
Нека ви дам пример:
Наскоро получих писмо от жена, която имаше дългосрочен конфликт със сина си. Те не си бяха общували директно от доста дълго време. Тя беше много разстроена от това. За това й предложих
- Говори на глас на душата на твоя син и помоли за лечение.
Тя направи това и още на следващия ден нейният син просто се появил у дома й за вечеря. И това е без да са имали някакъв предишен контакт от много дълго време. Това подсказване на сина да се появи в дома на майка си за вечеря, аз вярвам, че е дошло директно от неговата душа като резултат от нейната молба към тази душа.
Лилу Масе:
Прекрасно. Много много проникновено... И един малък последен въпрос. Когато ние... Ако релаксираме, как точно можем да осъществим връзка с душата си? Да й позволим да говори, защото... знам, че се връщаме към някои предишни теми... Мисля, че повечето зрители осъзнават колко е важно това. И че това е истинската същност на работата по нашия план на душата! Разбира се прочитането на вашата книга - "Your Soul's Plan"
 (на български език е преведена най-първата книга на автора „Храбри души“, описваща излседването му и работата с медиуми върху планирането на душата преди да се роди)
Има ли нещо друго? Има ли специални състояния, за които сте открили, че човек може да бъде във връзка? Да бъде релаксиран, сред природата...
Робърт Шварц:
Да, да бъдеш релаксиран и сред природата помага много. Ако излизате навън в природата да общувате с душата си или духа си по принцип, важно е да отидете сами. Наистина трябва да сте насаме в този процес. Да седнете тихо и да се успокоите в медитация. И се опитайте да не се вкопчвате в отговори.
Когато се хващате за отговора, тази енергия е енергията на желанието, а желанието е енергия  с много ниска вибрация. И когато вие сте в състояние на желаене, действително искащи отговори или решения от Духа за определени проблеми, това понижава вибрацията ви и поставя по-голяма дистанция енергийно, между вас и душата ви... Или духовните същества, с които се опитвате да комуникирате.
Така, когато медитирате или излезете сред природата и се опитате да общувате с душата си или други нефизически същества, важно е просто да поставите молбата си там все едно имате балон пълен с хелий. И да оставите балона да тръгне, просто да го пуснете. След това чакайте отговора да дойде при вас.
В допълнение на разходката сред природата, друго, което може да направите е да се опитате да се настроите на честотата на вашата душа - когато заспивате или  в момента на събуждане сутрин. Това е преходна област, в която вие можете да осъществите по-дълбока интуитивна връзка с душата си. Да зададете въпроса си и просто да видите какъв интуитивен импулс ще дойде към вас. Преди логическия ум реално да се намеси и да започне да ви наводнява с мисли, които в някои случаи действат като бариера между вас и интуицията ви.
Лилу Масе:
Такова удоволствие е да разговарям с вас. Последно нещо... Знам че продължавам, но последно.
Получихте ли някакви напътствия относно... Какво се случва сега или в каква посока се развива бъдещето? Знам, че говорите с много медиуми... Какво има в бъдещето ни?
Робърт Шварц:
Ще ви разкажа една интересна история. Когато започнах проучванията за "Your soul's plan"
(продължението на "Храбри души"), работех с канал, който беше направил ченълинг
на редица от Извисените Учители. И във всяка сесия аз винаги казвах - Кога ще се случи промяната на съзнанието?
В първата сесия те отговориха – 2012, за нея всички слушаме...
Следващия път казаха - 2010
Следващия път казаха - 2016
В този момент попитах - Защо датата постоянно се сменя?
Те отговориха - Защото Колективното Съзнание постоянно се променя. Ще се случи, когато вие сте готови това да се случи!
Това е първото, което исках да споделя.
А какво точно и по-конкретно ще се случи?
Всеки път, когато попитате човек този въпрос ще получавате различен отговор. Моето лично вярване е, че може да бъде връщане към съзнание на Единство. Единство в смисъл на съществуването на Едно същество във Вселената. Това сте вие, аз, всеки слушател на това интервю. Всеки от нас е индивидуализирано изражение на Едното. Много хора разбират Единството интелектуално. Малцина от нас имат това като ежедневно преживяване.
Аз вярвам, че промяната на съзнанието може да ни отведе от интелектуалното разбиране на Единството към неговото ежедневно преживяване и това ще е, което преживяваме,  всеки момент от всеки един ден.
Лилу Масе:
Благодаря ви много за споделянето на цялата тази информация с нас.
Робърт Шварц:
Благодаря за поканата
Лилу Масе:
Благодаря за способността да възприемете тази информация и че я споделихте след това с нас. Благодаря ви много.
За повече информация и новите книги на Робърт Шварц на английски език: http://www.yoursoulsplan.com
превод: Павлина Николова
Източник: Lilou Macé, Juicy Living Tour webTV - http://www.youtube.com/user/liloumace