Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.

Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.