Хипнотична регресия - пътуване из Духовния свят, за сънищата, децата, мисията на душите на земята...

ЛИЧЕН ОПИТ

"В природата нищо не се губи, а само видоизменя формата си"

Макар и с днешна дата толкова хора да вярват в прераждането и в безсмъртието на своята душа, реално повечето от нас продължават да живеят така сякаш живота ни е даден един път и никога повече няма да се върнем тук, да балансираме постъпките и поведението си.

В поредица от статии ще споделя моменти от моя личен опит при провеждането на хипнотични регресии, в които се забелязват общочовешки послания и съвети, които могат да са полезни на повече хора със сходна проблематика в живота си.

За тези които не ме познават казвам се Павлина Николова и преминах обучение при Долорес Кенън, като в последните няколко години практикувам хипнотична регресия.

Всичко, което ще споделя в следващите материали е собственост на субектите, с които съм работила и никоя част от тези материали не може да бъде копирана и разпространявана без изрично упоменаване на източника - и поставяне на линк към този сайт.  

Когато човек желае нещо от цялото си сърце нищо не може да го спре... убедих се в това и го видях в действие и на практика при М. от Франция, която преодоля всякакви препятствия и огромно разстояние, за да се срещнем и да преживее нещо, което нито тя нито аз сме очаквали. Следващата регресия, която ще споделя има една от най-дългите продължителности - общо 3 часа в тета ниво.

С М. бяхме разменили редица имейли преди срещата и може да се каже, че се познавахме вече, всички бариери между нас бяха изчезнали, а предварителния разговор непосредствено преди регресията протече като между две близки приятелки. Това е атмосферата, която е нужна за пълно отпускане и релаксация. Именно в такива случаи субекта се отпуска до най-дълбоките нива и достига информацията, която му е нужна. За това когато усетя бариери или нежелание на човека срещу себе си да съдейства и да се довери никога не продължавам работата.

Не всички регресии са като следващата, която ще споделя. Повечето хора притежават страхове, вярвания и убеждения, които рамкират и ограничават възприятието им в в духовното измерение...

М. описва един минал живот в Гърция (заключението достигнахме след подробното описание на Партенона, както й на дома, в който живееше) в ролята на жена посветена на любовта си към голямото си семейство. След като добихме цялата възможна информация за онова време и начина й на живот, я премествам към последния ден от живота си там. След преминаването в нематериална форма, й задавам няколко въпроса за да помогна да си направи изводи от преживяното и дали е доволна, изпълнила ли е това, за което е отишла и т.н.

Тук за репликите на субекта в регресията ще използвам съкратено " С: "

 а за своите въпроси – "П:"

След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:

С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е дъщеря ми.

П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала по-рано от теб? Към теб ли идва?

С: Да.

П: Усмихва ли ти се?

С: Да и танцува с мен.

П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за семейството, което остави, нали?

С: Не.

П: Какво правите сега, все още ли танцувате?

С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.

П: Като тъмнина ли със златни точици?

С: Да.

П: А вие в нея ли се намирате?

С: Да. Като тъмно небе със звезди.

П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататък... Какво прави в момента тя?

С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.

П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?

С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.

П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което виждаш и усещаш.

С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда на живо, във физическия свят)

С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко по-стара.

П: По-старинна ли ти изглежда?

С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.

П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?

С: Да, да. И ние се носим след него.

П: Пътуването харесва ли ви?

С: Да. Има някакви персонажи наоколо?

П: Като образи ли?

С: Да, като образи.

П: Какви например видя досега?

С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е издълбано.

П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?

С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и под тях минават едни нишки в различни цветове...

П: Като струни ли, цветни?

С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.

П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?

С: Не, минават... струните минават под мостовете.

П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?

С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.

П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?

С: Да. Да насочват струните.

П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?

С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...

П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове, значи има различни коридори?

С: Да.

П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?

С: Мисля, че е жълт.

П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?

С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и струната ни движи.

П: Тя ли ви дава скорост?

С: Да.

П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до крайната точка.

С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...

П: Много ли е голяма тази зала?

С: Да, голяма е... кръгла, има маса.

П: Масата в центъра ли се намира?

С: Не, в дъното.

П: А има ли нещо... някой вътре в залата?

С: Зад масата има мъдреци.

Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на самия човек.

П: Много ли са на брой?

С: Трима.

П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?

С: Да.

П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?

С: Не, тя не е вече при мене

П: А може би в тази зала трябва да си сама?

С: Ами те са... те са строги, но са добри.

П: Усещаш, че са добри?

С: О, заливат ме със златна светлина.

П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към масата.

С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.

П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?

С: Говорят за зеленината... за природата

П: Какво казват за природата?

С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата е било добро... че ми е помагало

П: Това ли ти е помагало - природата?

С: Да. Успокоява...

П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?

С: Да... Хм...

П: Казаха ли нещо друго?

Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си превъплъщения във физическо тяло.

Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества, които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелства, в които се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.

С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята

П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.

Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелство, което според тези Старейшини трябва да научи субекта на:

С: Търпение и търпимост

П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да облекчиш тази ситуация?

С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.

П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти помогне?

С: Може, той ми помага.

П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти помага?

С: Не съм усещала, но той е бил там...

П: Бил е там до теб?

С: Да, и всеки път отдясно.

П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти живот...

ПРОШКАТА 

Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно неща, които няма как да осъзнаем в нормалното будно състояние.

С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)

П: Да се освободиш?

С: Да.

П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един последен съвет за твоя настоящ живот.

С: Ооо...

П: Какво казват?

С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...

П: Твоя живот ли?

С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.

П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?

С: Да. Подкрепа.

П: А да ги попитаме...

С: Казват ми, че ще има цял легион (засмива се).

П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?

С: Ами те искат това от мене.

П: Какво по-точно искат от теб?

С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората... 

Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и прошката, е важна тема. Тя не се отнася само за субекта на тази регресия. Това е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо, което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в миналото.

П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?

С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така ще се повдигнем всички заедно.

П: Да, и ще можете да преминете нататък, изчиствайки карма и всичко, така ли?

С: Да.

П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?

С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.

Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция – огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са заемали специално място в живота й.

УРОЦИТЕ

П: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.

С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.

П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?

С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени...  хората (Да се замислим, че хората, с които имаме конфликти не  са случайни, а пратеници, с които сме в урок)

П: Значи те не са случайно при теб?

С: Да.

П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от филм,  и всичко е за твое добро. И не е лично...

С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.

П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по-отгоре на нещата..

С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално тяло.

П: Емоционално тяло?

С: Много да обича емоциите.

П: Аха, предизвикателство.

С: (смее се)

П: И да може с него да се бориш?

С: Да.

П: Значи твоето емоционално тяло това ще  обича .. емоциите, и ти точно това трябва да избягваш...

С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.

П: А какво виждаш сега?

С: Поляна... да помисля.

Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро след това субекта започва да вижда  картини от настоящия си живот, които преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни образи и картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.

П: Какво се случва сега?

С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.

П: Как го разбра  това, като усещане ли?

С: Да.

П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?

С: Да.

П: А има ли хора, които се раждат без карма?

С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под „карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието, което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)

П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?

С: Да.

П: Значи като изпълним планираните задачи, можем да си тръгнем?

С: Да.

СЪНИЩАТА

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.

С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец

П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение...?

С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.

П: Аха, сливат се в едно двата свята?

С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.

П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?

С: Да.

П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?

С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.

П: А защо не трябва?

С: Защото няма добро и зло

П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?

С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.

П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?

С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.

П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?

С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.

П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?

С: Защото много мислят.

П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?

С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.

П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.

С: Да.

След като Духовния водач вече се появява при нея:

П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?

С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)

П: Майтапи ли се? Хумор проявява?

С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна шапка

П: Мъжки вид или женски?

С: Под чорапа не се вижда.

П: А дрехите надолу?

С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)

Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.

П: Нещо смешно ли ти казва?

С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.

П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до нашия свят.

С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически заряди, като проблясък

П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега вече е по-близо до теб?

С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...

П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що приключи в Гърция?

С: Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.

П: Това ли ти казва? В онзи живот умирали ли са ти цветята или в настоящия?

С: Не.

П: Тогава не?

С: ...защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...

П: Да, концентрирането ти в тази посока прави така, че да ти бъдат отнемани... Значи трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и отношенията с тях... Може би това е причината?

  

Всеки човек си има  Колективна, обществена програма,  може да се нарече още "мисия". Когато се концентрираме в нещо друго, независимо какво е то и пренебрегваме мисията си, започват да се получават знаци, които се опитват да ни върнат в пътя на мисията ни. Ако не ги разпознаем те се променят и стават все по-силни и по-очевидни.. В случая цветята са е служели за успокоение и един вид бягство от света в миналото прераждане. Сега в настоящия живот на жената така се случват нещата, че цветята й умират, пречи й се да се отдаде само на тях – тя не може да развие напълно онова поведение от миналото, което щеше да я отдалечи от околния свят и хората и щеше да й носи достатъчно щастие за да не тръгне да върви по пътя на мисията си... 

Независимо за какво става въпрос, случаят с цветята е показателен – за да не се „подхлъзне” нашата героиня отново в стария модел на поведение, който не й е полезен за целите на този живот, цветята са пожертвани... За това избягвайте да се вкопчвате в кариера, материални придобивки, партньора си, или децата като смисъл на живота, или пък толкова удобните ни стари навици и поведение (макар и да осъзнавате, че не това желаете, но ви е по-удобно)... и да оставате невиждащи и незнаещи  за задачите и мисията си – живейте с тях,  но и успоредно си вършете това, за което сте тук. Трябва да има баланс за да съществува всичко заедно. Ако едното пречи на другото, винаги с времето се появяват пречки, които да ви спрат от това поведение, което ви отклонява от пътя на мисията ви. 

В случая, ако субекта възприеме съвета на духовния водач "да не се съсредоточава върху цветята" и поеме по пътя на своята мисия, в крайна сметка този знак ще отпадне и спокойно ще може в бъдеще да си отглежда цветя. Но вече това няма да е всепоглъщащо поведение, а нещо допълващо на изпълнението на нейната мисия. Те ще могат да съществуват съвместно и няма да си пречат.

 

С: Да

П: Аз съм сигурна, че тогава и цветята ще са добре и няма да умират... А какво може да ни каже той за твоят настоящ живот? Ти беше на мнение, че ще е много трудно... Аз мисля, че той може да е на друго мнение?

С: Не разбира защо съм объркана след толкова много знаци.

П: А накъде са сочели всички знаци, той може ли да ни разтълкува? Опитвал ли се е да ти покаже истинското ти призвание?

С: Да скъсам с миналото... да гледам само напред... И да спра постоянно да си повтарям въпроси.

П: Просто да се довериш?

С: Да. И да не мисля и премислям.

П: Аха, защото това те спъва, така ли? .. по пътя ти напред...

С: Да.

П: Значи повече доверие и да рискуваш?

С: Да следвам знаците и да спра съжалявам.

П: А има ли нещо, за което си съжалявала досега?

След личния момент, който последва, духовния наставник обобщава съвета си:

С: Да и ми казва, че пропуснатите възможности... ако наистина е важно, ще се появи пак. Че просто няма как да... няма как да го заобиколя.

П: То пак ще дойде при теб... което трябва да си го научиш.

С: Да. Ако трябва да се случи...

П:  Да, което трябва... Значи, ако не е от първия път, да не съжаляваш...

С: Казва, че няма как да се отклоня от пътя.

П: Няма как да се отклониш?  Значи ли това, че всяко решение, което вземеш за твоята сфера на развитие и професионален път, винаги ще е правилно?

С: Ами, казва ми да гледам бариерите... И ми показва картинка: ...един път... всеки път, когато искам да се отклоня и да тръгна в друга посока, ми поставят бариерка.

П: Като знак „Не продължавай” или „върни се, където беше”?

С: Да.

П: Значи ще имаш още много знаци по пътя си...

След задаване на няколко лични въпроса към духовния водач, се получава послание, че субекта трябва да научи урока на Доверието:

С: Доверие... Казва ми да се доверя на себе си... че няма грешка.

П: Няма грешка? Значи каквото и да направиш и решиш...? (е правилно)

С: Да.

............

С: Показва ми картина, която не разбирам. Това е един град... и изведнъж тоя град тръгва да се пързаля... и стига до ръба на планината... и там спира. И през него тръгва една вода.

П: От високото ли идва тази вода, от ръба на планината ли?

С: Да и минава през него.

П: А случва ли се нещо друго, когато минава водата?

С: Не.... (след известно време) Ааа, разбрах, че когато се чувстваме на ръба, придобиваме голяма сила... ни се дава голяма сила... и че е предпоставка за нещо друго... за нов живот.

П: Значи новия живот винаги е предшестван от такова състояние – на ръба...?

С: Това е чувство, все едно се спускаш по склон... в някакво дере.

П: Мисля, че така е в реалния живот, когато сме най-зле.. след това винаги има промяна и се случва нещо хубаво. Значи, ако някога се почувстваш така, трябва да си спомниш неговите думи.

С: И казва, че нищо не се губи... че винаги ще има предпоставки.

П: Предпоставки за какво?

С: Предпоставки за промяна... Да не съжалявам отново за неща, които са изгубени, да си мисля че са завинаги изгубени.

Темата за ДЕЦАТА

Една много важна тема, която може би се появи в такива подробности и заради личния ми интерес към въпроса.

П: А необходимо ли е да имаш дете в този живот? Той вижда ли го това?

С: Той казва – съвсем не.

П: Съвсем не, така казва?

С: Да, а аз казвам - Да.

П: Той е на друго мнение... Да го попитаме защо?

С: Защото избора е мой.

П: А той на кое казва не?

С: Че не е задължително...

П: Значи не е задължително, можеш да избереш, което решиш... без да се чувстваш виновна...

С: Да.

П: А може ли да попитаме духовния водач... защото много двойки, млади хора в България и в други държави, просто чувстват, че не искат да са родители на този етап... това нормално ли е според него? В смисъл, че не искат да раждат деца в този свят, докато не го променят...

С: О, казва, че е период на чистене на карма, а не на натрупване на карма..

П: А децата са свързани с кармата, така ли да разбирам?

С: Задължително.

П: Значи периода влияе на всички души в момента...

С: Така е... дават приоритет на хората, които са с мисия.

На въпрос за бъдещите възможности пред субекта по отношение на ЛЮБОВТА:

С:  (смее се) Казва „всеки сам решава...” и после си казва „Аз да не съм врачка!”

С: Винаги има възможности, винаги има избор.

ОЩЕ ЗА СЪНИЩАТА, КОИТО СЪНУВАМЕ

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един въпрос, по който той е по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена... Тези сънища са нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата... Каква е тази златна жена, която тя сънува?

С: Хора, които се чувстват отговорни за нея,  я наблюдават.

П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?

С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.

П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?

С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в свят с форми.

П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се грижат за нас и ни посещават в сънищата?

С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)

П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това го има при едни, а при други не?

С: Защото не искат да помнят.

П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?

С: Така е написано.

П: А да попитаме в коя сфера са най-големите таланти на М.?

С: В духовното... отношението към хората. Няма нужда от специални таланти, всичко е в отношението към хората. Може да дадеш много на човека само с отношението си!

За БРАКА

На въпроса за децата и нужно ли е да се сключва брак, ако субекта иска дете:

П: А нужно ли е за това (раждането на дете) да сключва брак? Може би тя вижда някаква сигурност в брака? Правилно ли е това? Нужно ли е да го прави... с цел деца?

С: Не трябва брака да се прави от страх ... и поради някакви причини. Трябва да дойде като вътрешно чувство или необходимост.

П: Разбирам. Значи във всеки друг случай е изключено?

С: Да, ако го почувстваш така, направи го. Ако почувстваш други подбуди, по-добре не го прави.

П: Няма да отведе до добро, ако е по някакви други подбуди...

С: Да, защото това е свързване на друго енергийно ниво.

П: Да. Може би не й трябва точно сега това?

С: Брака е кармична обвързаност.. Обаче ако се обвържеш с човек, който няма тежка карма и е чист, това ще те повдигне.

П: А, ако е обратното?

С: Ако е обратното ти ще го повдигнеш... но трябва да си достатъчно силен.

П: И за двамата ... силен и за двамата?

С: И пак всичко идва от вътрешното чувство. Ако си достатъчно силен ще го почувстваш.

П: Значи вътрешното чувство (ИНТУИЦИЯТА НИ) е последната инстанция, която питаме винаги? И да се доверяваме на нея...

С: Винаги... Хм.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – ОБЯСНЕНИЕ за ПРИЧИНИТЕ и ЗА КАКВО СЛУЖИ

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа, която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й... има няколко случки. Защо е предразположена към това нещо?

С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят  без водач не може, но първо трябва сам да можеш да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.

П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?

С: Да, важи за всички.

П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните същности...?

С: Да.

П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?

С: ИЗБОРА

П: Нашия Избор...?

С: Винаги трябва да заявиш своя избор.

П: И да го заявим... Значи това е много важно... Тогава всичко се решава.

С: Винаги имаш избор и право на мнение.

П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?

С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!

П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?

С: Да. То е вибрация, която изпращаш.

П: И самата вибрация решава проблема...като направим този избор..

С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти... и винаги зависи от по-силната вибрация

П:  Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?

С: Винаги по-светлата вибрация е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибрациите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да  може субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна... Заявяване с Любов. (заявяване на избора  – все още говорим по темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)

П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?

С: Или с положително чувство.

П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във физическия или Духовния свят?

С: Да, от собствената си сила.

П: От собствената сила?

С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В КАКВО ВЯРВАМЕ!

П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си да ги предизвикаме?

С: Да. Като не познаваме силата си...

П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем собствените си сили най-добре?

С: Само чрез опита.

П: Чрез опит?

С: Работа, работа, работа... И работа и на сън.

П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали... във физическия свят?

С: Да... стига да се замислим. Опита остава.

П: Докато не ни е нужен... тогава ли се появява?

С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.

П: Това понякога помага ли на Духа... на тялото... на енергията?

С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.

П: Да стане цялостен... Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?

С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.

П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието...

С: ЦЯЛОСТНОСТ

При молба към духовния водач да коментира изпълнените със силен заряд и емоция семейни отношения на родителите на субекта, се получава следното обяснение:

С: ОТКЪСНАТОСТ  и  НЕНАМЕСА

П: Откъснатост и ненамеса?

С: Да. Те имат кармични проблеми... А за М. е ТЪРПИМОСТ ( тук за пореден път субекта говори за себе си в трето лице – едно от нещата, посочвани от Долорес Кенън, че е възможно само когато Висшия Аз на човека пристъпи и говори чрез субекта)

П: А тази откъснатост и ненамеса също ли трябва да се следват?

С: Не казвам бездействие

П: Не това не е бездействие. Да. По-скоро да не се намесва като влияние, да не се оказва...?

С: Натиск

П: Аха, свободата да бъде осигурена.

Урока на пристрастяването

При въпрос към духовния водач защо един от членовете на семейството  е избрал сериозното предизвикателство свързано с пристрастяване към алкохола, се получава следното обяснение за избора на подобен живот:

С: Това е сериозна опитност. Сила на духа.

П: Не много души си избират чак такива сериозни неща...

С:  (леко се подсмихва) А защо си мислите, че славянските души си избират точно това?! Защото няма по-силни от тях.

П: Значи тези уроци са си според тяхната сила?

С:  На никой не му се дава повече от това, което може да носи...

П: Да.

С: ... и от това, което може да научи.

П: Значи по тази логика, по тези земи – славянските, се раждат много силни души? Концентрирано... тука...

С: Ами трябва

П: Защо трябва? Има нужда?

С: Да, има нужда от сила на духа. Духовността има нужда от сила на духа.

П: Винаги ли е била такава ситуацията? Винаги ли е имало такава нужда или сега?

С: Не, сега. Негативната енергия е много концентрирана.

П: Значи такива души силни помагат, когато се прераждат...

С: Помагат за разчистването на карма... Негативната енергия се разрежда с изчистване на карма.

П: С разрешени (отработени) вече неща, отношения?

С: Да.

П: Това е прекрасно, хем личната карма се решава, хем дорпинасяме за общото благо... (разреждането на негативната енергия)

П: А има ли помощници тази душа, които да помагат това да се осъществи?

С: Трима.

П: Какви са те, някакви души?

С: Силни водачи.

П: Трима силни водачи...

С: Нужно е да имаш много голяма сила за да достигнеш съзнанието на тази душа... за да я водиш.

П: За да пробие всичко това отвън...

С: Да... И душата е достатъчно силна за да се справя сама.

П: Значи притесненията на семейството на М. и на роднините да помагат, всъщност не трябва да ги има? Душата знае в какво се е „забъркала” и има сили да го доведе до край...?

С: Не е важен крайния резултат, важна е целта на душата.

П: Да, какво е дошла да научи...

С: Да, и да изчисти...

 За ПРЕХОДА

П: А в тези времена, в които живеем, на преход, кое е най-важното за хората да помнят и да изпълняват? Защото много страх се насажда...? Какво трябва да помним?

С: Да не се натрупва карма... Емоциите натрупват карма. Страха натрупва карма. ОТКЪСНАТОСТ и ОСЪЗНАТОСТ

П: Откъснатост – може ли духовния водач да го обясни?

С: Откъснатост от емоциите.

П: Аха, от емоциите откъснатост и осъзнатост. И само това ще ни помогне с лекота да вървим напред, така ли?

С: ...да имаме по-малко „рани”... за да запазим цялостността. Да има по-малко негативни следи за чистене.

П: И това е най-важното в тия времена? Просто да изчистваме карма и да не трупаме нова в същото време.

С: Да. Не се доверявайте на емоциите. Емоциите са тялото, а не вие.

П: Значи сме нещо повече от тях?

С: Ние сме в едно с тях, в едно с тялото, но трябва да го опитомим, облагородим...

ЛЕЧЕНИЕ

П: Ако имаме силата да го опитомим, би трябвало да имаме силата и да се самолекуваме, така ли е?

С: Само ако го обичаме.

П: Значи любовта е първото нещо, което трябва да го има.

С: Любовта лекува всичко.

П: Значи няма нужда да страдат хората от заболявания, те могат и сами да си помагат... Но трябва и да се обичат достатъчно.

С: Заболяванията се появяват в ума. Ума проявява емоцията. Емоцията проявява заболяването.

П: Значи за всяко заболяване си има психическа причина?

С: Психическа или кармична.

П: Но и двете ли са подвластни на влияние, за лекуване и оздравяване?

С: Всичко е подвластно на емоцията на любовта и на желанието.

КАРМАТА

С: Любовта чисти и карма, но не може да ни помогне да избягаме от кармата. Просто може да промени проявяването.

П: Да го омекоти по някакъв начин, така ли?

С: Да.

П: Но ние пак ще трябва да се изправим срещу някои неща и да ги решим, нали?

С: Да.

П: И е по-добре да ги решаваме, вместо да ги отлагаме, нали?

С: Хм... Да, защото отново се завърта спиралата на животите... и ни отдалечава от цялостността.

П: За това ли казваш „Работа, работа работа”? Свършваме си работата и по-бързо се прибираме у Дома...?

ФОРМИТЕ

С: О, тука е много хубаво.

П: Къде е това?

С: Ами горе. Ами тъмно е защото нищо не искам.

П: Аха, но това е комфортна тъмнина, нали? Как се чувстваш?

С: Да... Ооо, всичко е пустота и ние създаваме формите. Формите винаги са нечий плод.. на нечие съзнание.

П: Тоест те не съществуват без нас, ако нас ни нямаше и тях нямаше да ги има, самите форми?

С: Ако няма мисъл... И ние сме съзнание.

П: А самата планета и тя ли се е появила така – като мисъл в нечие съзнание?

С: Всичко е произлязло от концентрираната мисъл... Всичко се учи.

П: Значи казваш, там е много приятно?

С: Приятно, леко...

 СТРАХА

П: А понякога в сънищата си М. усещала ли е това усещане? Да се е докосвала до подобно място преди?

С: Не. Имаше една разходка.. и някой май го беше страх... Посоката надолу не означава винаги негативно... просто е друга посока в пустотата.

П: А за нея това означава ли нещо, ще успее ли тя да разбере тези думи?

С: Зависи как ще се справи със страха.

П: Но нали всеки страх може да се елиминира, да се замени с любовта в сърцето? Възможно ли е?

С: ПРИЕМАНЕ и НЕОСЪЖДАНЕ

П: Приемане и неосъждане. Значи това което е, просто да го приемем и няма да има страх.

С: Да.

П: А дали това е една от причините ние да не виждаме голяма част от света, а съвсем малко?

С: Ааа... това са способностите на тялото.

П: А възможно ли е в това тяло и с нашето съзнание...

С: Всичко е възможно и всичко се учи, стига да има желание.

П: А дали би било в хармония с космическия ред, например да се научим да виждаме тези неща?

С: За това се грижат водачите... Ако душата не помни, водачите помнят... и знаят границите.

П: Значи има някакви правила, граници, някакъв ред има?

С: Разбира се, всяко нещо има своите определени закони.

Накрая на регресията  поискахме последен съвет от духовния водач, а той напомни, че най-важното за субекта е работата по прошката с близките, партньорите, с всички, с които се чувства обвързана.

П: Какво е необходимо за една истинска прошка, когато човек има истинско искрено желание да го направи? Достатъчно ли е, както си говорихме да си го визуализира, да си представи човека и да поговори с него, да го помоли с любов и да види в съзнанието си как си дават взаимно прошка?

С: Достатъчно е, ако идва от душата. Всеки начин е добър, стига да идва от дъното на душата. Ако е просто казване, което идва от ума, или е просто желание без вяра, или слово без сила...

П: А вярата ли е, което ни дава сила? Истинското желание и силната вяра?

С: Да, това е насочването.

В заключение мога само да изкажа благодарността си на духовните водачи, без чиято помощ никоя регресия нямаше да е възможна. 

Този материал е предназначен да даде още една гледна точка на въпроси, които мнозина са си задавали. 

Най-важният въпрос за мен е потвърждението за съществуването на душата и въобще невидимия/духовен свят като цяло.

А за страдащите от сънна парализа, ще споделя и опита на субекта от регресията, която е преживяла десетки и десетки случаи от детско-юношеските си години и до ден днешен, който напълно съвпада и с моите преживявания с този феномен - използвайте волята си да помръднете крайник, ако трябва вътрешно извикайте, заявете намерението си, избора си, предявете желанието си, тази енергия ще ви помогне да се отървете от неприятното усещане за присъствие и да овладеете тялото изцяло. И помнете, че това е само тренинг (подготовка да се справяте сами), никой и нищо не може да ви навреди, помнете кои сте и че имате свободен избор, използвайте го.

Грег Брейдън - Седемте огледала на Есеите

Древните Есеи може би определили най-добре ролята на нашите лични взаимоотношения чрез Седемте Загадки, които нарекли ОГЛЕДАЛА  на Взаимоотношенията, които ние ще преживеем, всеки един от нас по време на своя живот, просто като живеем живота в присъствието един на друг.

Всеки момент от нашия живот реалността, в която сме се превърнали вътре в себе си,

е огледално отразена към нас. Тя е отразена чрез действията и изборите,

чрез думите на онези, които ни заобикалят.

Предлагаме ви да преживеете първите 4 огледала с разказа на Грег Брейдън.   

Една вълнуваща история идваща от древните ни предци,  която ще ви помогне да прозрете, разберете и освободите някои много интимни моменти от вашия живот, които досега никой не е успявал да разтълкува.

Ние сме поканени да опознаем себе си в присъствието на другите чрез взаимоотношенията си, и когато помирим и излекуваме тези отношения, ние понасяме със себе си ползите от това напред в живота си.  

Първите 4 огледала на Есеите са по-лесни за откриване в нашия живот в сравнение с последните 3 огледала.

Както казва Грег Брейдън те вървят от най-очевидните към по-малко забележимите и скрити огледала.

Ключа към разбирането на 5то 6то и 7мо Огледало на Есеите  се крие именно в първите 4 огледала.
 

 

Есеите ни напомнят, че ние всички ще преминем през всяко едно от тези огледала в определен момент от живота си, независимо дали ги разпознаваме или не.

Споделено

Павлина Николова

За да живее пълноценно и щастливо всеки човек се нуждае от някаква концепция, философия на живота, от вяра в нещо. За някои от нас тази концепция обхваща именно въпроси като
"Кои сме и от къде сме дошли?"
"Има ли прераждане?",
 Безсмъртна ли е душата?",
 "Кой и защо ни е създал?",
 "Има ли живот на други планети?",
"Къде е истинското ми място?" и т.н.

Тези вечни въпроси занимават човечеството от древни времена до днес, макар че някои хора ги търсят смело и открито, докато други не признават, но подсъзнателно също търсят отговори.

Отговори могат да се намерят по много начини - чрез изследване на феномени като преживявания на прага на смъртта, осъзнати сънища, прозрения по време на медитация, регресивна хипноза, изследване на вярванията и легендите на т.нар. Indigenous people  (народи като Догоните от Мали, като американските индианци, като наследниците на древните цивилизации в Латинска Америка, Нова Зеландия, Африка, списъка е дълъг) - древни народи запазили културата си непроменена и до днес, творби на редица автори, които в моменти на прозрение са се свързвали именно с общото Поле на Съзнание и са описвали неща доказвани от науката едва в следващите години.

Приканвам всеки сам да търси своите отговори и да използва интуицията и вътрешното си усещане за да отсява истината от дезинформацията.

Животът е нещо много повече от това което виждаме, което можем да пипнем или изследваме в лаборатория. 

Както казва един високо уважаван от мен изследовател и гений - Хосе Силва -  "Планетата е като едно летище - на всяка минута хиляди души кацат на Земята, докато хиляди други си тръгват."


Престоят ни на Земята за тези приблизително 100 години не е просто нещо случайно, всеки един от нас идва с определено предназначение, цел и мисия, която сам си е поставил за изпълнение.

Съществуват доказателства на различни изследователи в тази сфера - Д-р Майкъл Нютън (изследване на живота между преражданията), Робърт Шварц ("Храбри Души" - изследване на планирането и договореностите между душите преди раждане), Долорес Кенън (практикува хипнотична регресия и издава над 15 книги с изводи и прозрения достигнати по време на транс).

Душата, която е безсмъртна, знае какво е това предназначение и тази мисия, знае задачите, които сме си поставили и целите, които искаме да осъществим.

За целите на усвояването на тези уроци, когато душата се всели във физическото тяло на ембриона, спомените от съществуването й на безсмъртна душа в духовния свят и спомените й от предишни въплъщения, биват заличавани, получава се ефекта на амнезията.

Но дори с такава амнезия и във физическо тяло много от нас дълбоко в себе си усещат кои са и от къде идват, спомените са в нас и ние можем да го достигнем. Сънищата са едно от най-честите средства за припомняне на определени преживявания и подготвителни уроци в духовния свят, подготовка нужна за развитието ни и изпълнение на призванието и целите ни в настоящия ни живот. Понякога се получава дежа-ву - отново душата ни си спомня вече разиграна ситуация или среща, защото до голяма степен ние се подготвяме за всичко в настоящия си живот. Или пък срещате напълно непознат човек, който ви дава дълго търсен отговор без да сте го питали и без да сте споделяли своите мисли.

Всички тези неща, всички тези докосвания са планирани за отключването на определени спомени на душата, които са ви нужни на дадения етап от развитие и изпълнение на мисията.

Често в моя живот това беше определена книга, която променя из основи възприятието ми за света и околните. След което започнах да срещам онези специални хора, които ми даваха поредния ключов елемент и така допринасяха да вървя напред и да ставам по-уверена, да намирам пътя на моята мисия.

Моментите, когато тези знаци се появяват са много добре подбрани - най-често още от дете, през ранния пубертет и вече когато човек започне зрелия си съзнателен живот.

На всички млади хора, които тепърва преминават през този процес на намиране на себе си и разбиране на себе си и начина, по който се чувстват, бих казала - вслушайте се и чуйте онова, което вътрешния глас ви казва, обърнете внимание на интересите си, не подценявайте нищо, всяко от тези неща може да ви изведе към вашата мисия и призвание, изследвайте всичко, което ви докосва и вълнува сърцето ви. Това е начина да намерите така желаните отговори. Не гледайте какво казва обществото, съучениците, състудентите ви. И да търсите одобрението на околните знайте, че това  е обречена кауза, в повечето случаи те живеят в друг свят, техния собствен и никога не биха ви разбрали напълно.

Но знайте, че съществуват и други млади хора като вас, които преживяват и усещат живота по различен начин. Имам щастието да срещна неколкократно такива хора в своя живот и точно в най-подходящия момент, когато аз самата съм имала нужда да си припомня тази връзка.  Всеки може да бъде учител на другия.

Всяко следващо поколение деца се ражда по-интуитивно от предходното и информации някога достъпни само на ниво душа (и постижими в случаи при регресии) сега стават по-лесно достъпни в сънищата ни, дори по време на медитация или напълно будно състояние на съзнанието.

Не се подвеждайте под думата деца - визирам именно вас - някои от вас са около 40 годишни, други около 30, а все по често се срещат интуитивни и осъзнати младежи на по 20тина години. Именно вас, които понякога сте се чувствали отритнати, неразбрани, странни и не на място дори в собственото си семейство. Вас, които ви вълнуват много повече въпроси за това кои сте и защо сте на тази земя, от къде сте дошли...

Не е случаен интереса към духовното, древните цивилизации, живота извън Земята. Всеки от нас идва със спомените си от преди и с всеки изминал ден воала закриващ тези спомени изтънява.

В процеса на търсене на вашите лични отговори проверявайте всяка информация, кара ли ви наученото да полетите и да се чувствате свободни, изпълнени с енергия и мечти, с увереност в себе си и потенциала си, или напротив ви подтиска, обезсърчава и отнема от енергията ви.

Запомнете златното правило - Всеки сам създава собствената си реалност!
Вярата ви в едно нещо го прави реално.

Не забравяйте, че притежавате най-голямата сила - да творите, вие сте създатели и всеки, който се опитва да ви убеди, че от вас нищо не зависи греши или ви манипулира.

Ето това е концепцията за живот, която действа в моя живот и която ми дава криле.

За да изградя успешно тази концепция не малка роля изигра и опита и преживяванията ми свързани с практиката на Силва метод, изследванията ми по теми като осъзнати сънища, свещена геометрия, древни цивилизации и истинския произход на човека, съществуването на живот на други планети, връзката с духовния свят и знаците в живота ни, езика, на който Вселената ни говори и напътства.

Един съвсем нов поглед и дълбочина ми даде хипнотичната регресия, която по "случайни" неведоми пътища ме намери. Не може да се каже, че аз съм търсила точно това. Търсех нещо  което ще ми помага да помагам на другите.  В онзи момент знаех само за Силва метод и много исках да го изуча в дълбочина. Бях си пожелала и бях молила за помощ да намеря пътя към духовното заради другите и заради себе си, да намеря начин да съм полезна. (Вижте книгата на Мариана Илиева "Тунел, светлина и още нещо..." - за начина  на написване на такава молба до вашите духовни водачи)

Синхроничностите ме отведоха на правилното място, синхронизираха така обстоятелствата, че да попадна на правилната информация и да мога да си позволя да последвам тези знаци.

Много е важно да се научи човек да разчита знаците по пътя си, да разбира посланията от Духовния свят, които така или иначе се получават, но дали ние сме с отворени сърца да ги усетим е друг въпрос. (Силва УлтраМайнд ЕСП Систем - обучение създадено от Хосе Силва през 1997г. което покрива именно връзката ни с духовния свят, как да се научим да следваме посланията на Висшия Разум и да използваме интуицията си.)

Регресивната хипноза е един от начините човек да се вслуша в спомените на душата си, да види общата картина като едно безсмъртно същество... и да разбере смисъла на всичко.

Но за да достигнем до онази по-мъдра част от нашето същество е нужно  да се отнесем към процеса сериозно и с нужното уважение и разбиране. Авторитети като Долорес Кенън и д-р Майкъл Нютън не случайно обясняват, че една хипнотична регресия на човек трябва да трае над 3 часа без прекъсване.


От личния си опит се убедих, че колкото по-дълго трае една регресия, толкова по-дълбоко можем да достигнем в спомените на подсъзнанието (там където се съхранява информацията за минали прераждания) и Свръх-съзнането или Висшия Аз (спомените на душата от Духовния свят и живота между преражданията).

Съществуват доста неверни твърдения за хипнотичната регресия.

Най-важното, което човек трябва да знае е:

- Колкото по-дълго продължи регресията, толкова по-задълбочено ниво се достига и има по-голям шанс да се свържете със Свръх-съзнанието, с истинските спомени на душата.

- Няма никаква опастност за човека в регресия.

- По време на хипнотична регресия човек е в променено състояние на съзнанието, което може да се уподоби на дълбока медитация.

- През цялото време осъзнавате какво се случва и имате пълен контрол над ситуацията.

- В една регресия може да се разгледа повече от един минал живот и това е нещото, което спомага задълбочаването на нивото на съзнание на човека под хипноза.

- Задължително е преди всяка хипнотична регресия да има предварителен разговор, в който терапевт и клиент да се усетят и опознаят взаимно. Доверието и степента на отпускане, която се постига още в разговора са определящи за успеха на регресията. Времето, което отделям за предварителен разговор непосредствено преди самата регресия и от мой опит съм установила, че е достатъчно за настройване на енергиите и подготовка, е около 2 часа и половина. Разбира се това варира и понякога самия човек има нужда от по-дълго събеседване. Най-важната част от работата на регресиониста се извършва именно в този предварителен разговор. Голяма част от самото лечение на болезнени моменти от живота на клиента започва още тогава.

- Успеха на регресията зависи и от желанието и готовността на клиента да се отвори и да допусне терапевта до своята лична история. Всякакви задръжки и бариери трябва да отпаднат.

- Хипнотичната регресия се извършва от двама - и регресионист и клиент имат равно участие и трябва да си партнират за постигане на общата цел. Без сътрудничество от страна на клиента е невъзможно да се постигнат каквито и да било резултати.

-  Информацията, която постъпва е винаги премерена и точно толкова колкото трябва към точно този момент от нашия живот. Ако ни вълнуват едни въпроси, а получим отговори на други, значи те са по-важни от гледна точка на нашата душа и на тях трябва да обърнем внимание в настоящия си живот.

Дълбоко в себе си ние знаем всички отговори, но често не допускаме това знание да изплува и да стигне до съзнателния ум. Когато обаче това се случи казваме, че сме получили прозрение - че разбираме смисъла на това или онова изпитание. Разбирайки и осъзнавайки истинските причини за всяко нещо в живота ни помага да преминем напред и да живеем без негативни чувства, без съжаление, тъга, упрекване, обида, с едно по-дълбоко разбиране на себе си и участниците в нашия живот, с чувство на състрадание и съпричастност към всички души дошли на земята да се учат също като нас.

Същност на хипнотичната регресия (моят начин на работа)

ТУК И СЕГА


Време е вече всеки от нас да поеме своята отговорност и смело да заяви мнението си, да защити търсенията и копнежите си. Независимо от думите на "авторитетите" помнете, че вие имате силата във вас и сте способни да градите светове.

Не се страхувайте, че сте различни.

Не сте сами и никога не сте били сами.

Време е...

Аз поставих началото за себе си

Посрещачите в отвъдното, смяната на класната стая и защо има живот след смъртта

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични.  

Посрещачите в отвъдното

След преминаването отвъд изглежда съществува период на объркване за някои от духовете. Не всички преминават през това. В голяма степен има значение начинът на смъртта, дали е била естествена или внезапна и неочаквана. Главното, което открих е уверението, че ние никога не сме сами след като преминем през смъртта.

Понякога има период, в който не си съвсем сигурен къде си, дали си във физическото или в духовното измерение, защото някои от усещанията са подобни и все пак различни. Опитваш да разбереш какво се случва и къде се намираш. Има период на ориентиране и преориентиране, което за някои може да е объркващо, докато открият къде трябва да отидат от тук. Но те не трябва да се безпокоят, защото помощта бива изпращана незабавно. Обикновено идват достатъчно на брой души, с които сте имали близки кармични отношения в предишни животи. Винаги има един или двама или дори повече под ръка като самите те се намират в период между две инкарнации. Те ще бъдат там да ви приветстват. А човек ги разпознава вследствие на връзката му с тях в предишния минал живот. 

 Друго нещо, което причинява объркване, когато пресечете отвъд към духовните нива - паметта ви започва да се отваря за миналите инкарнации и за вашата цялостна кармична картина. Така че вие ще разпознаете тези души. Първо в началото чрез взаимоотношенията, които сте имали от живота, който току що сте напуснали. После ще започнете да си спомняте други отношения, в които сте ги познавали. Това е част от процеса на припомняне на цялата ви карма, докато сте  на това ниво на съществуване, така че да разберете какво сте свършили току що и какво още ви е нужно да отработите, когато се върнете на Земята отново.

Д: Тогава истина ли е, че винаги идва някой, когато човек почине?

С: Да. Ако е възможно, то това обикновено е някой специален за тях човек от живота им, ако не се е преродил все още. Някой, с когото могат да се идентифицират, и силата на привличането е също там за да им помогне в този период на преход/преминаване.

Д: Но често пъти хората умират насилствено или внезапно. Ако те не знаят, че са мъртви, те по-податливи ли са към объркване?

С: Да, това е така. И помощника, който е там трябва да им обясни какво се случва и да им помогне да преминат през него.

Д: Когато духът е посрещнат от други души след като човек е починал, къде обикновено отива след това?

С: Отива на нивото, на което се учи. Няма определено място за това. Това е просто състояние на съществуване. И обикновено духът взаимодейства с много други души докато прави това. След като научи каквото му е необходимо за следващия си живот, той се съветва с духовните учители, за да види какъв тип ситуация ще е най-подходяща за духа, в която да се завърне. Също така се съветва за най-подходящите души, с които да взаимодейства като това да е от полза за всички участващи.

Д: Някога чувал ли си за мястото за почивка?

С: Да, ако имаш предвид това, което аз виждам, това е едно специално място за наранени души, където да се оттеглят за почивка и възстановяване преди да навлязат в компанията на други души или да влязат в следващата инкарнация.

Д: Някои хора вярват, че образа на духа на Исус ще се свърже с тях за да ги направлява в момента, когато духът им напуска тялото...

С: Това е напълно възможно; но не е задължително и не във всички случаи. Това се прави понякога, ако индивида, който преминава отвъд моли или желае да види тази Христова енергия, и така това в действителност е Христовата енергия, която се проявява. Защото Той е заявил това - Неговата помощ да бъде част от този процес, и тя е там за всички, които биха избрали това, да отворят себе си за тази енергия, независимо дали ще се инкарнират или не. Това е истина също и за хората с други вярвания и от други религии. Ако те имат една дълбока трайна вяра в някоя отделна същност, тази духовна енергия ще бъде там за тях за да им помогне и улесни преминаването, ако това е, което те желаят.

Д: Има също едно друго вярване, че съществува място в духовния свят, където духовете спят, защото умират с мисълта, че трябва да почиват до Второто Пришествие на Христос, когато ще бъдат възкресени.

С: Това, което очакваш да намериш или тази реалност, която създадеш, ти  наистина намираш. Дали очакват да се събудят може би в един карнавал, тогава това ще е нещото, което ще намерят. Всичко е възможно, ако те вярват в него. Има толкова много различни неща, които могат да се случат след смъртта на това, което наричате „физическо тяло”. Ако тялото умира - то душата никога. 

Ако смъртта е била лека тогава има усещане за облекчение, изумление и възхита, свобода. По-голямата част от това, което човека очаква да бъде там – е там. Ако те очакват да срещнат духовни водачи или приятели да им помогнат в процеса на преминаване към светлината, това е, което ще видят. 

Ако са били пропити от вярата си за вечни мъки и адски огън и ако те вярват, че заслужават това, това е, което те ще възприемат и видят. 

Повечето от това се основава на подготовката, която има индивидуалната душа преди смъртта. Но обикновено имат хора, които са им били близки преди да са преминали в това ниво на съществуване. Често пъти друга душа идва да ги насочи към място на лечение, където те да разсеят объркването си и да разберат какво се е случило. Може би духът  е объркан, защото е минало доста време от както е бил от тази стрaна. Посрещачите ще му помогнат да разсее объркването си и да намери мястото, където иска да отиде и има нужда да отиде. По този начин, ако е някой, който те познават – тогава те няма да изпитват страх, защото страха е причината хората да изпадат в шок.

 Някои хора, ако смъртта е била травмираща, се оттеглят за период на дълбока почивка до момента, в който могат да се справят с информацията, че тялото им е престанало да съществува. И пробуждането ще бъде много бавно. Нямаме нужда от хора, които се разхождат наоколо зашеметени, защото могат да наранят себе си или други.

Д: Това случва ли се понякога?

С: Не е непознато, да. Те не знаят къде са. В своята паника те могат да се самонаранят чувствайки се: „Аз трябва да се върна, трябва да се върна”. И те се връзват към мястото, където са починали от чувството, че „това не  може да се случва, не може да е истина.”

Д: По-добре ли е те да отидат да си почиват?

С: Да, защото тогава те могат да бъдат пробудени бавно, знаейки че това, което се е случило е добро, и е правилно и естествено. Тогава изчезват шокът и травмата.

Д: Любимите им хора също ли идват, когато има травматична смърт?

С: Да, понякога те просто ги отвеждат на място, където могат да почиват. Но нещо, което вие можете да помислите за травматична смърт, не винаги е считано за травматично от тази страна, на това ниво на съществуване. Може би бихте счели, че много войници са загинали травматично. И въпреки това понякога те са най-разбиращите и приемащите на това, което се е случило, много повече от някой, който е починал например при раждане.

Д: Предполагам, че това просто зависи от обстоятелствата и индивидуалната душа?

С: Да, до голяма степен.

Смяната на класната стая 

Изглежда съществува установен цикъл на постоянно завръщане отново на Земята след пребиваването им от другата страна. На мен ми се струваше, че ако някой е в място, където не може да умре, то те съвсем естествено биха поискали да останат на това място завинаги. Спомних си за хората на Земята, които винаги са търсили и търсят безсмъртието.

С: Не, би ви доскучало твърде бързо. Ако урокът ви от трети клас е приключил, защо бихте искали да оставате в трети клас до края на живота си? Може и да ви е удобно, но няма да има никакво учене.

Д: Няма да има никакви предизвикателства.

С: Това е истината. Смъртта е нужна за да можем да се движим напред и да се развиваме. Ако не съществуваше смъртта като средство да се предвижи един индивид към духовната страна това би означавало инертност и бездействие. Това е постоянен процес, който е най-подходящ за възприемането и научаването на огромна информация. За това в този смисъл всичко е както трябва да бъде. Ако уроците, които учехте бяха завършени, тогава би имало отпадане на роли за тези преживявания, които са обучение за тези уроци, и поемане към други преживявания за научаването на по-сложни уроци. Това е просто като изкачване по стълби, ако щете, където всяко ниво на опитност е с нарастващо съзнание от това преди него. За това обстоятелствата около вас, които ще бъдат катализатора за тези опитности, ще бъдат променени, защото са нужни нови преживявания. Бихте ли искали да си останете в класната стая за трети клас и да изучавате уроци за четвърти или шести клас? Или би било по-добре да бъдете в нова среда и да започнете с ново настроение? Ако бяхте оставени в същата класна стая вие бихте продължили да мислите по стария начин. Начина на мислене е също много важен.

Д: Мисля, че това е истина за много хора на Земята. Понякога, когато те остават в една и съща среда те не се развиват. Това ли имаш предвид?

С: Това е напълно точно.

Д: Те се нуждаят от предизвикателството на нещо ново, едно ново място, една нова среда.

С: Новата заобикаляща среда е много важна за прогреса. Нещата напомнящи миналото възпрепятстват погледа към бъдещето.

Защо има живот след смъртта?

С: Някои хора мислят, че няма живот след смъртта. (Тя се засмя кратко.) Но след като веднъж едно нещо съществува, енергията която е тази същност не може да бъде разрушена. Защо е толкова трудно да повярвате, че има съществуване след смъртта на физическото тяло?

 Вие не можете да унищожите нещо като електричеството, защото енергията си е винаги там, макар че е в различна форма. Защо си мислят, че един човешки дух или душа може да бъде унищожен, когато енергията не може? Това е човешкия дух – нищо по-малко от енергия. Защото душата не е просто нещо, което пребивава във физическото тяло. Тя е енергия. 

И като енергия може да се разпространява така, както е обичайно за всички енергии. Правилното възприятие на вашата индивидуалност би било да я приемете като енергия, защото това е същността на истината за Сътворението – че всичко е енергия. 

Някои форми са на по-ниски нива като физическия свят около вас; но те са енергия и могат да демонстрират своята същност чрез прости процеси на преобразуване като например чрез огън. Цялата материя в действителност е енергия. Тя е просто проявена в по-нисша, по-основна форма. И така вие можете да виждате себе си като същества изградени изцяло от енергия, нищо повече и нищо по-малко. Няма такова нещо като материя. Това е просто название, което е дадено да опише това, което е видимо във „физическия” свят.

С: Смъртта държи много страхове. Но смъртта е и голямото отричане, голямата лъжа. Това е нещото, за което най-малко се говори, но за което най-много се мисли. Няма никаква нужда да се страхуваме от смъртта, защото освен избавлението и освобождението с нея идва отново живот, който далеч надхвърля живота, който е тук на тази планета. Но за тези, които ще отрекат този живот ние ще ги предупредим, че за неподходящо употреба, т.е. чрез самоубийство или друго подобно нещо, индивида генерира такава енергия, която го следва отвъд до другата страна. И тогава е необходимо да се справя с нея на това ниво. Не е и никога няма да бъде уместно да изхвърлите едно живо тяло преди да му е дошло времето. Това е загуба, която не се толерира.

Д: Аз се опитвам да изясня всички тези неща, така че хората да не се страхуват толкова много от тях.

С: Да. Главният проблем, който ще имаш по пътя не е страха, а философската догма.

Д: Имаш предвид по пътя на обясняването им!

С: Философската догма е начина, който хората използват да затворят умовете си за това което е. Например хора, които следват различни убеждения и вероизповедания ще намерят за трудно да разберат някои от нещата, които обясних.

Д: Имаш предвид тези, които са отгледани с вярата в неща като Рая и Ада ли?

С: Това е пример, да. И онези, които са отгледани с вярването, че всяка душа има само една инкарнация. Това е глупаво, но е нещо, в което те вярват.

Д: Да, те вярват, че животът се случва само веднъж и това е. Има и такива, които не могат да приемат идеята, че са живели повече от веднъж.

С: По-лесно ли е да повярваш, че може да си роден един единствен път в тяло, отколкото да повярваш, че може да се родиш два или три пъти?

Д: Някои хора имат проблем с тази концепция.

С: Само тези, които са от твоята страна. Това е една от причините защо толкова много от тези хора имат проблеми с депресията и други подобни. Защото те усещат, че провалят единствения си шанс. Ако осъзнаеха, че имат множество шансове, те биха могли да дават най-доброто от себе си всеки път и да не се чувстват зле за грешките, които са допуснали. Могат да ги отработят следващия път.

Д: Те просто трябва да се стремят да се справят по най-добрия начин, който могат този път в този живот. Има смисъл според мен, но има много хора, които не го разбират.

С: Има много, които просто не желаят. Много се страхуват да мислят за друго съществуване след това, което изживяват в момента, може би защото това, което живеят сега е толкова болезнено, че си мислят, че това би било едно продължително мъчение да живееш живот след живот. Много от църквите не желаят хората да вярват в предхождащо или последващо съществуване, заради факта, че това отслабва хватката им на страх и те повече не могат да държат контрола. Лидерите на всички велики учения знаеха за предхождащите и последващи съществувания, но това е било ограничено и скрито от общественото познание заради контрола. Дори Хинду учението използва този контрол по различни начини – те казват: „Този мъж е направил нещо в предишния си живот, което го кара да страда сега. Тогава защо аз трябва да му помагам? Той е направил нещо за да заслужи това.” По този начин те използват същата тактика, както Християнството или която и да е друга религия. Трябва да запомниш, че не всички от онези, които твърдят, че са на страната на религията – наистина са. Възможно е да са обхванати от тъмната страна на нещата без самите те да го знаят. Хората са премахнали много неща от Библията и са добавили такива каквито са искали. 

Д: Изглежда хората имат страх, когато се заговори за нещо подобно. Когато се опиташ да им кажеш, че Библията е била променяна много пъти през историята. 

С: Тези неща ги карат да мислят, а много хора се страхуват от свободното мислене. Когато отнемеш онова, в което хората са вярвали през целия им живот и кажеш, че нещата са различни, или онова, което може би родителите без да знаят са ги излъгали, ти отнемаш основите на това, в което вярват. А човекът не може да оцелее без нещо, в което да вярва, дори това да е вярата, че няма нищо. Той трябва да вярва в нещо.

Д: С други думи те се страхуват от различните учения...

С: Хората говорели същите неща на Исус, когато Той казал, че е дошъл да изпълни пророчествата. Те твърдели, че Той греши, че Той е луд, че Той не знае за какво говори. Всеки път, когато някой се появи с нещо, което е малко по-различно или малко по-необичайно, това ще подплашва хората и те ще казват лоши неща за него. 

Това знание е нещо, което трябва да бъде преподавано, разпространявано, защото човекът трябва да се научи да живее без страх с цел да бъде това, което може да бъде. Има хора, които имат нужда да знаят тези неща. И това ще запали искрата в тях и те ще го разпознаят като истина. 

Възможно е и това да им помогне да намерят своя път и да станат това, което желаят и което им е нужно да станат. Те са тези, които са важни, защото в крайна сметка те ще привлекат достатъчно хора на тяхна страна.

 Спомнете си, че хората, които са вярвали в посланието на Исус са били съвсем малко. А сега вижте света. По-голяма част от света изповядва, поне привидно, Християнството. Истината е била подтискана от много векове и е време тя да излезе наяве.