Когато тези минали животи ни бъдат разкрити под цензурата и наставничеството на Духовни Водачи, когато се докоснем до вътрешния свят на човека, който сме били, когато разберем условията му, предразположеностите за типа мислене, което е развил, ние започваме да разбираме... и това разбиране е разбиране на самите себе си. Започваме да усещаме едно състрадание, една дълбока прошка, едно пълно приемане и пускане на всичко, което е било, на годините, които сме пропилели в скръб и затвореност тогава, неспособни да преодолеем и трансформираме загуба, травма, свое собствено или нечие чуждо поведение.
Така вече няма нужда от този пратеник на Провидението - страха и тревожността, който се е опитвал да си свърши работата години наред и в настоящето ни съществуване, привличайки вниманието към зоната, която сме имали нужда да излекуваме. Тогава се случва раздялата, но не е нещо внезапно. Защото ние самите свикнали с определени свои състояния не сме готови да ги пуснем, сякаш е приятелче от детството, което вече трябва да си замине.
Тези размишелния и наблюдения са на база на енергията освободена в различни регресии. Толкова много може да се усети в тези процеси, че думите са бледи за да опишат изживяването, прозрението, облекчението и не на последно място красотата, която се разкрива в целия план на съществуването, който винаги ни подкрепя, подава ръка и ни води неизменно напред към Бог и любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар