сряда, 18 ноември 2015 г.

Множествена склероза, карта на уроците по пътя на една душа, регресията на Н

В последните няколко години всички чухме какво е МС,  множествена склероза. Заболяване, за което преди сякаш нищо не се знаеше, или поне не стигаше до вниманието на обикновения човек заровен в собствените си дела.
И преди да срещна героинята на моя разказ вече бях срещнала темата в живота на познати хора. Виждах борбата им и търсенията им.

А преди два месеца регресията на една млада жена направи най-доброто, което може да поиска някой в това състояние – очерта една карта. Тази карта може да отведе всеки независимо дали е в подобно здравословно състояние или не, на едно пътуване и вглеждане в себе си, което само би му помогнало да разбере миналото си, мотивите си, чувствата и емоциите си, и на какъвто и етап да се намира, просто да бъде честен пред себе си, за да си даде поне шанс да се справи.
Тя имаше смелостта да потърси дълбоко навътре, да погледне честно към личността си без страхове как ще бъде прието, какво ще си кажат другите... Рядък пример за решимост, откровеност и в същото време смирение.
С нейно разрешение този материал става публичен, за да помогне на други хора. Вътрешно съм уверена в нейната сила и знам, че тя ще продължи да помага по своя си начин, там където Бог я постави в живота.

След един доста дълъг разговор с нея, в който ми разказа почти всичко за себе си, очертахме всичките и въпроси до момента, преминахме към същинската регресия.
Никога не определям какъв период или живот да се покаже на човека в регресия. Не е и нужно. Самия разговор, който правим преди регресията насочва духовните водачи какво търси тази млада жена, какво има нужда да види и те решават в крайна сметка кой е най-подходящия живот, най-подходящото време и място, спрямо въпросите и нуждите, които има тя сега.

Първото място, на което се озовахме с нея е една полянка с хълмове и възвишения пред нея, обширно и някак продълговато място. Поглеждайки към себе си Н. Забеляза, че е жена, имаше малки женски крака.

Н: Усещам я младо момиче, което иска да учи, да види, любопитно е.Усещам че искам да уча, хубаво усещане е.
П: А кое я кара да се чувства толкова добре?
Н: Ще види нещо хубаво, има приятно очакване.
Тръгваме с нашата млада героиня зад хълма, където сякаш очаква да види някой когото познава и не само това. Може би беше влюбена.
Продължаваме напред и откриваме малка изолирана къщичка, в която има само една старица. Но се оказва, че не е това човека, когото младата жена иска да изненада с появата си. След няколко часа чакане:
Н: Там има едно младо момче с тая баба. Но аз не знам защо стоя към вратата, все едно ще си ходя. Бабата продължава да се тюхка, а той си стои и гледа, никаква реакция. И аз се чудя какво да правя. Не ми е толкова интересно вече. Това е човека, който исках да видя, но явно не се е държал, както съм очаквала. Не е толкова отворен, колкото аз бях към него.
П: Безразличен ли е?
Н: Абсолютно. Прилича на отегчен тинейджър. Разочарована съм, не се случи това, което исках. Излизам си и тръгвам към селото. Не срещнах това, което очаквах.
Оказва се, че „селото”, в което отива момичето всъщност е малко градче.
П: А тя има ли работа, в такава възраст ли е?
Н: По-скоро да. Иска да и е интересно. Но и в градчето е скучно. Няма адреналин, няма тръпка. Сега отива там за да се разсее от това глупаво чувство, което усеща. Явно съм търсела нещо интересно, живец, но не съм го намерила и сега ми е глупаво.
П: Тя не преживява любовно разочарование, нали?
Н: Не.
П: Тогава да не е търсила просто някой буден младеж за да си общува?
Н: Абсолютно.
Прехвърляме се в дома и по време на вечеря:
Н: Хубав, лъскав дом. Имам си кученце. Но пак ми излиза като сегашно време. По-добра е къщата, не като при онова момче, където беше много простичко, селско и обикновено... Има една жена. Тя слага масата, а момичето е седнало. Не усещам да и е майка, по-скоро е обслужващ персонал.
П: Къщата голяма ли е?
Н: Да, тази стая е просторна, а тя е само малка част от голямата къща.
П: А къде са родителите и? Живи ли са?
Н: Да, живи са, но не са там. На друго място са. Сама съм, има едно кученце и тази жена.
П: Имало ли е период в живота ти, когато сте били повече хора в къщата?
Н: Мисля, че така сме си живели. Скучно. Самотно. Нямала съм с кого да общувам.
П: А тя какви чувства изпитва към майка си и баща си? Далеч ли са те от нея?
Н: Те живеят наблизо, но не са толкова близки. Аз съм в град сега, а те може би са в онова село, което видях. Но там нямаше какво да ме привлече, скучно е.
П: А тя как се изхранва, не видяхме работи ли нещо?
Н: Изкарва си сама парите, мисля, че всичко е постигнала сама.
Минаваме по-напред във времето до важен момент:
Н: Ходи и чете книги в някаква библиотека. Това и харесва. Пак сама я виждам. Сама и чете книги.
П: Ето от къде е твоето чувство в настоящия живот, че все нямаш време за себе си, че нямаш време да четеш. Явно тогава си имала много време за четене. Тя на колко години е сега?
Н: Двайсет и няколко годишна е. Не знае какво да прави със себе си.
П: Има ли някой близък, приятел?
Н: Има някой, който я чака някъде там. Спокойно чака тя да приключи. Някакъв мъж. Тя е спокойна с него. Но няма особено чувства към него. По-скоро той към нея има по-силни чувства.
П: Интересното е, че хем ти я виждаш сама почти през цялото време, а сега, когато има един човек до нея, тя не се раздава напълно в тази връзка? По-дистанциран човек ли е тя? По-хладна ли е в чувствата си?
Н: Да. По-скоро е вглъбена в някакви други неща, свои си, и се е затворила така.
П: Не е ли самотна? Не е ли по-интересно да бъде сред другите хора, да се забавлява с тях?
Н: Иска, обаче не знае как да го постигне в живота.
П: А какво мисли тя за нейния приятел, този мъж, който има някакви чувства към нея?
Н: Той е човек спокоен, търпелив. Ще направи всичко за нея, и тя го знае.
П: Малко скучно описание. Все едно брат си описваш?
Н: Да.
Преместваме се напред във времето след години, когато е по-зряла жена:
Н: Болна е. Имам чувството, че тя има някакъв проблем, въпреки че е спокойна, същата е, не се е променило нещо кой знае какво.
П: Физически подвижна ли е?
Н: Да, да. Но знам, че има някакво заболяване.
П: Има ли някой с нея в този период от живота и? Или живее още сама в къщата си?
Н: Не тя работи нещо сред хора. Дори бих казала работи с хора.
П: А това състояние не и ли пречи?
Н: Не мисли много за това.
П: А това понижава ли качеството на живота, който води?
Н: Все още не. Чувства се добре и си работи. Не мисли за това, оставя го на задаен план.
П: А тя променила ли се е за тези години? Този любопитен дух все още ли е у нея? Преди все търсеше някакъв адреналин.
Н: Мисля, че общуването с хората и доставя тази енергия. Скучното ежедневие го прави по-шарено.
П: Тя сякаш не драматизира това заболяване?
Н: Не.
П: А нейните родители къде са? Тя знае ли какво става с тях?
Н: Те са все още там и си живеят в това селце.
П: общуват ли?
Н: Рядко. Тя не ги търси много. Те се опитват да влязат в контакт с нея, но тя няма такава нужда.
П: Те защо я търсят?
Н: Може би да напомнят за себе си, че ги има. Те не и дават нищо.
П: Странно е, че и като беше по-малка тя, те пак не присъстваха.
Н: Да, едни такива хладни отношения, не съм ги усетила като по-близки.
П: А те, родителите, появяват ли ти се като образ, или само усещане, че ги има?
Н: Представям си ги такива едни чернички. Не знам душите им ли са такива, или те.
П: Тя различна ли е, светла ли е?
Н: Да, да. Те по-скоро са черни отвътре.

*Това може и да е признак, че нашата героиня в онзи живот се чувства толкова различна от родителите си, че чак ни го показва като външен контрастен образ. На нищо от регресията не бива да се гледа и тълкува буквално. Много неща са просто знаци за емоциите, които трябва да се излекуват в душата на младата жена в регресия. Всичко е като един огромен пъзел, който тепърва бяхме започнали да сглобяваме, но до края щеше да разкрие истинското си значение и да осветли всички тъмни места и подтиснати чувства в душата на Н.

П: А на този етап тя разбрала ли е защо те са такива?
Н: Не се замисля, избягва да мисли по темата. Отърсила се е , така я усещам.
П:  А тя някога мислила ли е за брак и деца, за нейно собствено семейство?
Н: Не.
П: А защо? В града вероятно е виждала семейни двойки.
Н: Хладна е. Не и трябва. Така си е решила. Тя е малко като вълк единак. Мисли, че си е самодостатъчна. И може би за това работи с хора. Иска да усеща някакво движение около нея.
П: Ако и работата и не беше такава, то сякаш нищо нямаше да има. Тя доволна ли се чувства? Щастлива ли е? Сякаш се е лишила доброволно от някои неща?
Н: Да, така я усещам. Не е доволна от начина, по който и протича живота.
П: А не вижда ли какво трябва да промени, или че липсва нещо?
Н: Май ще го намери сред хората, с които работи – някой човек за себе си.
П: Но осъзнава ли вече, че и липсва и иска?
Н: Да. Човек до себе си иска. Ще го намери сред тези много хора, които отиват при нея. Някаква услуга или помощ търсят от нея.
П: До този момент не избягваше ли тя самата това?
Н: Не е срещнала човека.
Отиваме напред до последния ден от нейния живот:
П: Как се чувства тя сега?
Н: Спокойна е, има деца и децата и са около нея. Тя е възрастна жена, а те са големи.
П: Значи е успяла да създаде семейство.
Н: Да, щастлива е, децата и са с нея.
П: Добре, нека я помолим да направи сега тя една равносметка на живота си. Може ли да усетиш как тя оценява в този миг, живота, който е изживяла? Защо избра по такъв начин да го изживее?
Н: Ами щастлива е. До един етап от живота си не е правила нищо лично за себе си. В един момент е открила щастието и в крайна сметка си е създала това, което и е липсвало, създала си е семейство, има си деца. Не едно, а две виждам. И е спокойна. Дори има и мъж там до нея.
П: А успя ли да изпита чувства, да се свърже емоционално с някой. С този човек например?
Н: Да. С бащата на децата си, да. Щастлива е.

П: Това е голямо постижение. Нали преди това тя се чувстваше самодостатъчна, не искаше да има семейство и връзка.
Н: Щастлива е и децата и са усмихнати, ведри. Не страда никой, няма тъжни.
П: В първата част от живота си сякаш тя беше по-центрирана в себе си и странеше от хората, а после е успяла ад го преодолее и се е свързала емоционално с друг човек. А работата ли изигра роля тя да се промени?
Н: Да. Така го усещам.
П: А онова заболяване, което тя имаше в по-зряла възраст?
Н: Преминало е. Аз го усещах като бучка някъде по гърдата. Явно го е преборила някак си неусетно.

* Много интересен детайл дава Н. От книгите на Луиз Хей знаем кога се появяват бучките в гърдите – при проблем във връзката майка-дете .

П: Тя сякаш нямаше добри отношения с майка си (и родителите въобще)?
Н: Не, нямаше добър контакт с родителите си. Но интересното е че всичко е както сега, близко е до нещата в моя живот. И къщите, и хората, и дрехите, и аз и всичко!
П: А виждаш ли някакъв паралел с нейния характер? Ти каза, че тя не търси и не се свързва с хората? В по-ранния период каза, че не изпитва чувства и че е по-студена? В настоящия живот ти самата чувствала ли си се по подобен начин?
Н: Преди не. Преди бях едно щастливо, добричко, спокойно дете. Бях влюбена, имах приятели. Обаче много често съм ги наранявала и тях. Бях си малко надменна, така да се каже. Имах си и външност, имах си всичко, печелех парите си сама.
П: Значи част от сегашния ти живот е подобен на миналия живот? Преживяла си вече част от нещата?
Н: Сама се издържах. Не съм очаквала от нашите нищо. И може би леко надменно с приятелите си. Не го мислех като истинско чувство. На разстояние...
П: Когато беше този период от живота ти, по-добре ли се чувстваше? Чувстваше ли се в свои води или в контрол на нещата?
Н: Не мислех за нищо, спокойна. Не се замислях наистина, въобще. Реех се някъде там. Беше ми хубаво, че изкарвам сама парите си и сама се издържам. И не зависех нито от приятел, нито от нищо. Бях спокойна.
П: А имало ли е момент от живота ти, когато е имало такава зависимост? Като дете например? Когато още не си била достатъчно голяма, за да започнеш да работиш и да не трябва да искаш нищо от никой?
Н: Да.
П: Сега разбирам защо ти е било добре в другия период, когато си била независима.
Н: Да. Бях си болна, но си работех, грижех се, издържах се. Имах сериозен приятел тогава, но той ми беше малко скучен.
П: Това със скуката пак го е имало, така ли? Този подтик към откривателство, любопитство имаше ли го у теб?
Н: Да, да. Искам адреналин. Само това си мисля, че искам живот.
*Това съм го виждала у хора преди и пак имаше тази същата зависимост – иска живот, адреналин, живец, а вътре не допуска никого, една изолация и самота, дистанция от всякакви истински чувства и отношения, които биха създали този адреналин и емоции. Без да отвори сърце и душа човек не живее истински и никога не би успял във външни стимули да намери това, което търси.
П: Добре, но ние видяхме, че жената си осигури този живот чрез семейство. Това първоначално изглеждаше невероятно за нея. Изглеждаше, че тя самотна ще си умре, защото такъв и бе начина на живот. Но на по-зряла възраст се промени, поиска и си намери партньор в живота.
Н: Да. Отпусна се. Позволи някой да бъде до нея.
П: А преди това е имала бариери?
Н: Явно да. Сега всъщност тя е постигнала независимост, изкарва пари е намерила човека, който да не ограничава тази независимост. Просто да бъде до нея, да я обича и да поддържа свободната и воля.

* Явно за нея независимостта в живота беше твърде важна. Не само в миналия живот, а и в настоящия, за който спомена, че доста прилича на миналия. Колко е странно – точно това, от което най-много се страхуваше – зависимостта – идва в нейния живот посредством едно заболяване, което в някои отношения, ако не и изцяло в един момент, можеше да я постави в зависимо положение. Дали пък за някои души урока не беше именно в това – да съумеят да се облегнат на нечие рамо, да се доверят, да допуснат толкова близко до себе си друг човек?

П: Добре, а ти можеш ли да видиш партньора и там? Каква енергия е този човек?
Н: Добър човек, готин. Отворен за живота.
П: Понякога човек успява да разпознае някой, който вече присъства в живота му тук в настоящето, независимо от връзката, пола или външния вид в миналото. Напомня ли ти той, на някой, когото познаваш?
Н: Може ли това да е сестра ми? Свободен, отворен, подкрепящ дух.
П: Да, щом тя ти идва в съзнанието.
Н: Много силен стълб, когато искаш винаги ще те подкрепи. Ако нямаш нужда, ще те разбере. Ще каже „Да, действай, ти можеш.”
П: Браво, това обяснява от къде идва вашата хубава силна връзка в този живот. Това е валидно и за всяка силна връзка на обич и подкрепа. Такива отношения не се изграждат само за един живот.
Преминаване момента на смъртта:
П: Добре, нека сега видим, когато за физическото тяло на онази жена там е настъпила смъртта и идва края на онзи живот, и момента когато душата реши да си излезе от онова тяло... да видим как се чувства нейната душа. Какво чувства и мисли и как гледа на току що приключилия земен живот в тяло?
Н: Удовлетворена, спокойна.
П: Като след добре свършена работа?
Н: Да, да.
П: А тя защо се чувства така удовлетворена? Помни ли каква работа искаше да свърши в този живот? Какво трябваше да научи от всичко преживяно?
Н: ... че сам човек не може да се справи с живота, има нужда винаги от някой до себе си. И че децата са най-ценното.
П: Първото, т.е. желанието ти за независимост и самостоятелност не е лошо, но не трябва прекомерно в него да се акцентира, а трябва да позволиш да има някой до тебе?
Н: Да.
П: И децата – най-голямото богатство...
Н: Те винаги ще те разберат, ще те подкрепят.
П: А в настоящия живот какво ти беше мнението за децата, преди когато беше най-независима, в онзи период?
Н: Нямах отношение. Другите ги щипят, стискат ги. Аз чак толкова не съм се вживявала. Не съм го преживявала изобщо по този начин. По-късно вече дойде промяна в моя живот – срещнах съпруга си и си казах: „Той може да бъде баща на детето ми.”
Прехвърляме се в друг живот, където да потърсим още полезни отговори за Н.
П: Как изглежда там сега?
Н: Зелено, птички, полянка, равно място и дървета наоколо. Ден е и е пролетно, приятно. Аз съм боса на полянката, краката са малки.
П: Да погледнем нагоре, тялото ти какво е?
Н: По-скоро е някакво раздърпано, накъсани дрехи, парцалива пола.
П: А момиченцето колко е голямо?
Н: На 13г.
П: Как се чувства тя в този момент?
Н: Безгрижна. Въобще не обръща внимание на това как изглежда.
П: Много хубаво чувство, човек да е така свободен.
Н: Да.
П: И то не е свързано с някакво материално притежание или с това дали изглеждаме красиви...
Н: С дълга чорлава коса.
П: Нека се огледаме с нея. Може ли да усетиш тя някъде наоколо ли живее? Да я помолим да ни покаже нейния дом.
Н: Наоколо е, но тя се е отдалечила. Сякаш си играе, а дома и там някъде назад е останал в далечината.
П: Да се прехвърлим сега да видим къде и с кого живее?
Н: Някаква студена мрачна каменна къща. Аз съм вътре. Седнала съм на някакво столче около огромна маса.
П: Обстановката нещо от старо време ли е?
Н: Да, прилича ми на време, когато е имало такива войни. Баща и е там в стаята. Суров е, и той с накъсани дрехи и бос.
П: А обстановката по-бедна ли е?
Н: Да. Има само една голяма каменна маса, един стол и пейки може би. Всичко е каменно. Всичко е сурово, студено и неприветливо. Бащата е прав, прави нещо, ходи, обикаля.
П: А момичето какви чувства изпитва към него? Как го гледа?
Н: Страхопочитание... Едно такова, по-скоро неприятно чувство.
П: А той с какво чувство гледа на дъщеря си?
Н: Суров. Тя изпитва страх от него.
П: А в това домакинство няма ли някаква жена, или някой друг с тях?
Н: Жена му, нейната майка. Но тя се грижи само да му осигури прехрана, да може той да ходи да прави нещо...
П: Може би той работи нещо, но изглежда, че много бедно живеят?
Н: И тя е парцалива, майката. Много е първобитно. Оскъдни във взаимоотношенията много! То им личи и по външния вид. Такива са и от вътре.
П: По-груби отношения...
Н: Да, да.
П: Но момиченцето изглежда различно, видяхме я сякаш изпитва любов към света, към красивите неща, природата?
Н: Да, така го усещам. Много жизнерадостно хлапе.
П: А в този период тя има ли някой, който чувства близък?
Н: Животинче. Също полага грижи за цветя, цветенца, птички и тревички. Все едно така е избягала и е намерила сред тях семейство. И с това се занимава. А баща и някъде ходи, нещо прави.

След период от няколко години:

Н: Щастлива, все си е така буйна и щастлива. Определено има някой до себе си, мъж. Но е много щастлива и такава лудичка, дива.
П: Какъв и е живота в тези години?
Н: Живее по-добре със сигурност, много по-хубаво с този човек до себе си. Той е младо момче, явно са съпрузи. Облича се с хубави дрехи.
П: А тя спомня ли си детския период? Би ли могла да ни отговори на няколко въпроса? Защо живееха така парцаливо тогава, от бедността ли беше или има друго?
Н: По-скоро го усещам като бедност на душата. Било е от неглижиране на всичко, и на емоции, и на чувства, на детето, на външния вид, на къщата и всичко наоколо.
П: А при другите хора по онова време така ли е било, или само в тяхното семейство?
Н: Наоколо са живеели само такива хора.
П: Но това момче сякаш е от друго място, той май няма такива привички?
Н: Той е по-изискан, по-благ, благороден, израснал добре.
П: В този период от живота тя с какво се занимава?
Н: Грижи се за едно дете, ама то не е нейното. Тя ходи и му помага, грижи се за него. То си има животинче и тя си ги е хванала и си ги обгрижва.
П: Това малко ми напомня за нея самата, когато тя беше малка и си имаше животинче...
Н: Тя е много щастлива.
П: Дали това не лекува нейните рани в душата от липсата на внимание и грижа, когато е била дете, това че помага на детето и му дава, каквото сама не е получила?
Н: Много е щастлива и мъжа и позволява. И виждайки нейното щастие и той е спокоен. Не я спира.Тя е намерила човека за себе си със сигурност. Те все още нямат собствени деца. Може би тепърва ще имат, брака е от скоро.
Поглеждаме напред във времето, когато жената е в по-зряла възраст:
Н: Тя живее с мъжа си. Той определено е аристократ. Живеят на хубаво място, някакъв замък. То си е типично за онова време, но изглежда по-приветливо, защото е с хубави хора вътре. А момченцето, за което се грижеше тя, вече е голямо момче. Пораснал е и е  много щастлив. И е до нея, около нея. Живее с тях. Те нямат собствено дете. По-скоро това е детето, което е до тях.
П: Можеш ли да усетиш момчето, каква е тази душа?
Н: Много позитивна, хубаво дете.
П: А жената как се чувства, не е ли нещастна, че няма собствено дете?
Н: Щастлива е, много уравновесена, спокойна. Обича си това дете като свое. Не усеща липса.
П: Душата на момчето напомня ли ти на някого?
Н: На детето ми.
П: Твоето момченце от настоящия живот?
Н: Да.

Минаваме още по-напред във времето до последния ден от живота на жената:

Н: Сина, който е отгледала е до нея, но той вече е с жена и свое дете. Внучето и е още пеленаче. Тя не е на толкова пределна възраст, но мъжа и е починал. Тя е сама, обаче е спокойна и щастлива. Отново се чувства удовлетворена, въпреки всичко. Израснала е, намерила е своя път и своето щастие и е живяла достойно живота си. Спокойна е.
П: Това е много хубаво. Понякога хората не могат да погледнат и така да оценят живота си и да са благодарни.
Н: Достойно. Направила е всичко, каквото е могла за себе си, за това дете и въобще.
П: Може ли да ни каже какво се беше случило с родителите и? Продължила ли е да общува с тях, след като напусна дома си?
Н: Не. Тя се е омъжила и е заминала на това по-хубаво място и ги е оставила.
П: Те са си умрели там, така ли?
Н: Да. И са починали все такива сурови, не-мислещи...

Пренасяме се през сцената на смъртта, в момента, когато душата на възрастната жена решава да напусне вече тялото и земния живот:

Н: Удовлетворена е.
П: Не тъжи ли, че оставя долу сина, внучето...?
Н: Не, защото знае, че той се е реализирал, има семейство, спокоен е, щастлив е. Това е най-важното за нея. Той не тъжи. Той също е спокоен за майка си.
П:  А душата защо си избра такъв живот, да се роди в семейство на толкова сурови хора, в което нямаше почти никакви нормални отношения?
Н: Трябваше да се научи да не е глезена, да израсне по тоя суров начин и да види каква е лошата страна на живота. И после тя си осигури всичко останало, защото беше позитивна и знаеше че ще се развие по хубав начин живота и. Този период с майка и и баща и я подготви да бъде по-позитивна, тези сцени да преминават покрай нея и да не им обръща внимание, защото тя знаеше, че те ще отминат и тя ще бъде на едно по-добро място. А това другото ще остане някъде там.
П: От къде е имала тази силна вяра, въпреки лошите условия е останала оптимист?
Н: Да.
П: Интересно е, че и при двата живота, които видяхме в регресията, видяхме промяна, отстояване. Но никъде не видяхме душата да изпитва чувство на вина или самообвинения за нещо. Това, което при теб сега е по-силно. Може би защото в миналото няма основания за вина, душата премина спокойна, без съжаления...
Н: Не изпитах чувство за вина нито в първия, нито във втория живот.
П: Мисля че е много хубаво да запомниш това усещане за душата от втория живот, която и в най-лоши условия да се намираше като дете, имаше вяра и оптимизъм и успя да се придвижи натам, накъдето иска стъпка по стъпка. Дори когато условията изглеждат отчайващо и зависят от някой друг, в случая - родителите и.
П: А сега имаш ли някакъв образ за душата?
Н: Виждам я отгоре, душата се рее свободно, спокойна и щастлива, удовлетворена. Изглежда като някакво размазано облаче.
П: Можеш ли да усетиш тя знае ли сега на къде да поеме? Има ли някой, който да я посрещне?
Н: Малко момче, дете в тинейджърска възраст. Някъде там назад в миналото. Това е племенника ми. Сега аз съм той, това което той изпитва и усеща в настоящия живот. Аз се прехвърлям... не знам как да го кажа.
П: Продължавай, ще се изясни. А каква е била неговата роля? Защо все едно си на негово място сега? Какво е преживял този дух? Защо идва той да те посрещне?
Н: Объркано момче, самотно момче. Няма си много близки хора, наистина близки. Много жизнерадостно.
П: Ти виждаш прилика между твоя минал живот и настоящия негов, така ли?
Н: Младо момче, свободно, щастливо. Живота е пред него, очакващо, искащо да учи... Да, това е, искам да уча.
П: Близки ли сте в настоящия живот с племенника?
Н: Да, определено. Баща му е човек, който не може да бъде до него. Има си една майка и аз.
П: Не са случайни тези неща. Когато липсва бащата, това е място, в което детето може да пусне Бог, най-големия, най-силния Баща. Обикновено такъв живот отваря детето към духовното.
Н: Усещам, че хубави неща го очакват.

Среща с духовния водач:

Н: Може ли да е с образ на конче?
П: Може, коня не е никак случаен образ. Символизира Висшия Аз, а ти си първия човек, който спонтанно облича тази енергия на духовния водач в такъв образ.
Н: Бягащ кон, кафяв. Млад и силен жребец, здрав.

*Направи ми впечатление колко ясно беше подчертан облика на добро здраве, жизнена сила и мощ в образа, който Н. виждаше. Именно това, от което тя се нуждаеше най-много като енергия. Обикновено духовния водач подава първото си послание чрез енергията, която човек първоначално усеща или чрез самия си образ, който приема.

П: Как усещаш тази енергия, кое е първото послание, което излъчва към теб?
Н: Да съм здрава, силна, кипи живот, енергия. Само ми говори – Вяра, вяра, вяра, вяра. Очите говорят – много е силно: „Момиче, вяра и надежда. Това е.”
П: А защо беше нужно духовния водач да покаже на Н първия живот, който видяхме – на онова момиче, което повече стоеше само, не контактуваше с родителите си, а после реши все пак да има свое семейство.
Н: Трябваше да се научи тогава.
П: На какво? Сякаш в началото чувствата не бяха развити при нея и слагаше дистанция между себе си и хората?
Н: На това да бъде себе си, независимо каква е да бъде себе си. Това трябваше да научи. Нищо, че е различна, нищо, че е самотна и няма приятели. Да отстоява въпреки това, където и да било, себе си.
П: Значи е била различна още тогава. За това ли не са общували с родителите? Чувствала се е различна от другите?
Н: Да.
П: Тя сякаш в началото подчиняваше живота си на тази различност, слагаше сама дистанция между себе си и родителите си (видяхме че няма желание за общуване). Но после нещо се измени, когато стана по-зряла. Накрая успя и да работи с хора и момче да си намери.
Н: Там мина през болестта като.. тя не я усети.
П: А защо и се случи онова заболяване? Беше ли важен урок?
Н: Беше, защото това я срещна с онези хора.
П: Онези хора, сред които ти я видя да се чувства добре. Нямаше ли да се случи, ако първо не се беше разболяла?
Н: Да, сигурна съм.
П: Значи тя не се е била променила преди заболяването? Това омекотяване на сърцето, приемане на различността и премахването на дистанцията е станало в резултат на заболяването?
Н: Да.
П: А защо духовния водач ни показа втория живот, на това жизнерадостно момиченце, което израстна в сурово семейство. Какво трябва Н да възприеме от онзи живот?
Н: Да бъде момиченце, да мисли като дете.
П: Както тя се радваше на живота нищо, че беше в тези парцаливи дрешки?
Н: Да. Да запазиш това в теб, да не го забравяш.

*На детето в нас, което може в миналото да не е получило любов, или грижа, или достатъчно внимание и окуражаване, сега ние самите трябва да протегнем ръка и да му дадем. Не да се отнасяме сурово и критично, по модела на родителите например, а да бъдем за него любящата подкрепа, която тогава не е получило. А колко малко хора го правят. Получава се, че предаваме себе си. Веднъж ако родител ни е предал, ако е постъпвал с нас несправедливо, то ние вече пораснали често сами към себе си го правим, изоставяме себе си и се отнасяме като мащеха с доведено дете.

П: А може ли да ни каже духовния водач, защо в настоящия живот на Н, която е била тихо и кротко дете, готово да помага винаги в домакинството, защо бащата винаги е обвинявал децата в семейството за всичко, което се случва? Не е ли виждал тази добрина в нея?
Н: Липса на правилна стратегия от моя страна за това кое е правилно и кое не, каква роля да играя. Мисля, че е неправилен път в това отношение. Не е бил това пътя, по който да постигна някои неща, но все пак съм доволна от това, което се е случило с мен в крайна сметка.
П: Интересното и при двата живота е, че сякаш момичето беше бунтар. В първия показан живот живееше сама, независима, отделно от родителите си. Приличаше на човек, който ще тропне с крак и ще направи каквото си е наумил. А в настоящия ти живот при тези хора проявяваш една кротост, послушание, типичното добро дете, която обаче май е нехарактерна за теб, съдейки по миналите животи?
Н: Не е било правилно според мен. И все пак ме е направило това, което съм.
П: А може ли да ни обясни духовния водач защо родителите сякаш са едно цяло, а децата все едно са отделени от тях? Майката преди всичко е угаждала на бащата, съобразявала се е с него, децата не са били на първо място. Което всъщност се показа и в миналия живот при онова семейство, където бяха сурови, парцаливи, и бедни от към взаимоотношения и майката там пак се грижеше само за мъжа си,
Н: Само отчужденост усещах. Трябва да се науча да се справям сама. Това е. Усещам го. Да не разчитам на някого.
П: А помниш ли тези две жени, към края на живота им, таяха ли у себе си някакви негативни чувства към техните родители?
Н: Не, имаше спокойствие в това отношение. Осмисляне на нещата, приемане по-скоро.
П: От тази гледна точка, може ли да ни посъветва духовния водач – кое би било най-правилното поведение на Н към нейните родители от тук насетне? Трябва ли тя да довърши, да приключи някаква работа по линия на кармата с тях?
Н: Те имат нужда от спокойствие. Да ги успокоя. Да не мислят, да се освободят, както и аз съответно. Когато те се успокоят и аз ще съм спокойна. Ще си кажа – ето те са си хванали пътя и аз съм свободна от тях.

*Това се случва често, когато една душа има да научи урока да не се вкопчва, да излезе от едни отношения или ситуация. По някаква причина Н чувстваше отговорност за родителите си, въпреки че те бяха причина за много психически тормоз изживян в детството. Може би тя, по-скоро детето в нея, което още се чувстваше жертва и имаше нужда от лечение и любов, се беше вкопчило в тях и в миналото несъзнателно. А това минало трябваше да бъде освободено и да приеме нещата спокойно, както го бяха постигнали жените от показаните животи.
 Никой не може да научи уроците на друг, било то дете, родител, приятел. Само страдание си причиняваме, когато обвързваме своето спокойствие с условието другите „да си хванат пътя, да се успокоят”. А точно в това може да е техния урок и по тази причина да им е по-трудно. 

*При моята сестра също се беше получил подобен казус. Оказа се, че в минал живот е била раздвоена между любовта си към майка си и мащехата си, които сега всъщност са наши майка и баба. Напрежението между тях се беше запазило, макар и поставени в отношения родител-дете, но у сестра ми се чувстваше голяма отговорност, чувство за вина, че при тях нещата не вървят и това влияеше силно на личния и живот. Но това е ненужно, погрешно чувство, не водещо до нищо градивно. Ако някой от вас е в подобна ситуация ето какво може да ви помогне:

Усамотете се за десетина минутки и затворете очи. Представете си, че при вас идват поотделно образите на хората, с които имате съответното тежко чувство за вина и отговорност. Ако знаете за свой минал живот с тях, ползвайте образа, който са имали тогава, ако ли не, ползвайте сегашния им облик за да се свържете с тяхната енергия. Както стоят пред вас излъчете към тях всичко, което чувствате, което малкото дете във вас е преживяло, както и онова, което заради тези отношения, се е отразило на живота ви като възрастен човек. Все едно пълните една сфера с енергия – енергията на всичко онова, което бихте искали да им кажете, собствените чувства, тежестта, която усещате, вложете своите съвети към тях, обичта си, грижата си, но им покажете и как е нужно и защо е нужно всеки да поеме по своя път за да се развиват душите. Представете си, че изпращате тази сфера, тази енергийна топка към тях и наблюдавайте образа им. Много неща проличават в такъв момент. 

Много често един аспект от нас е вкопчен в дадено минало. За това същата процедура трябва да се направи с тази част от нас, с тази част от душата, която страда – било заради някой неуспешен минал живот, заради болезнена ситуация, неизживяна любов в миналото, или заради неправилната постъпка на някой в настоящия ни живот. Трябва да освободим себе си като поговорим с онзи аспект в душата, който е свързан с това болезнено минало и го убедим защо е по-добре да продължи напред. Реванш винаги има, възможности, шансове се дават за балансиране на кармата, но правилния път за това е чрез прераждане, а не като стои една душа вкопчена в една болезнена сценка, защото това е равносилно на смърт за душата – застой и липса на всякакво движение и промяна, това е най-страшното за душата. 

Много често през цялата 2015 година ставах свидетел на подобни неща в регресия. Това е като обсебването – но е само-обсебване на душата в нещо, което не желае да пусне, а което същевременно силно я наранява. Дори да не сте сигурни има ли го и при вас, ако имате крайни емоции, държите ли от години нещо в себе си, ако не пускате от живота си някой минал партньор, дете или родител, само-обсебването вероятно е част от вас. Причините обикновено се коренят и в други животи, не само настоящия. Една част от душата е вкопчена в даден обект или ситуация и има нужда да и се помогне да се освободи и да продължи напред. А това може да се осъществи по гореописания начин. Така и при вас ще спрат да идват емоциите, които онази вкопчена в миналото частица ви е изпращала, ще спре прекомерния страх и напрежението, които е проектирала към вас, заради собствените страхове и неуспехи, които вероятно е преживяла в минал живот.

Отклонението, което направих мисля, че е съществено и важно. Духовните търсения и анализ на животите на Н повдигна някои добри въпроси, често срещан проблем у много хора.

Обратно към разговора с духовния водач:

П: А духовния водач може ли да ни каже как Н да се освободи от тази тежест в отношенията с родителите, чувства го като бреме? И ако съвета беше да ги успокои, то как да внесе спокойствие у тях?
Н: Като работя със себе си. Като се възстановя и съм силна, енергична и будна, и успявам да бъде тук и сега. Ако мога да постигна това със себе си ще мога да им го предам и на тях.
П: Ти можеш да бъде пример, но те могат или да вземат от примера ти или да го подминат. Насила нищо не могат да научат. Можеш само посока да покажеш, да го видят у теб, ти как се справяш.
Н: Да, абсолютно. Това ще ми бъде голямо удовлетворение наистина, ако аз се справя и те го видят от мен и ме оставят!

*Може би разболявайки се от МС младата жена беше стартирала урок за родителите си, беше се случило едно разтърсване, което вероятно донякъде ги беше извадило от техния свят, в който си бяха само те двамата – съпрузите, които видяхме, че в миналото деляха децата от себе си. Това чувство у Н, че не я оставят, че са неспокойни за нея, и някак и тежат тези отношения,  може да се обясни, ако съвестта им се беше посъбудила, но пък сега нямат контрол над обстоятелствата, нито над болестта. Едно чувство за вина, което вероятно напрягаше отношенията с Н., усещането, че не са добри родители, че нещо някъде са пропуснали да направят за нея. 

П: Казваш да видят от теб, че се справяш и да те оставят... Това предполага една революционна промяна у тях и техните възгледи. Защото това напрежение, което ти си усетила в себе си и което го има у тях, трябва да се освободи – нуждата да се харесаш на другите, да мислиш първо какво ще каже обществото, всички тези най-стари модели на мислене и убеждения.
Възможно е ти да го постигнеш, да освободиш себе си и да привлечеш онази енергия, радостта, която парцаливото момиченце чувстваше, щастието от всяко малко нещо, без да гледаш общественото мнение.
Но не бива да обвързваш щастието си с тяхната реакция. На тях първоначално може и да не им хареса промяната в теб. Защото тя отрича начина им на мислене. Трябва да приемеш и да разбереш, че това е нормална реакция на някой, който го е страх да пусне познатото старо и да приветства новото. Това е твоето истинско освобождение – да ги приемаш без условия, без да търсиш тяхното одобрение и с една вяра. Вяра, че с времето те могат да видят, че ти действително си много добре по този нов начин и сами да се отпуснат, да видят, че не е толкова страшно да се живее спокойно и в радост с всичко, което идва в живота ни.
Но е важен примера. Няма друг начин да предадеш спокойствие на някой, освен да му покажеш, че спокойствието човек сам си го осигурява и е въпрос на гледна точка към живота. И наистина от теб зависи.
Както ти си осигуряваш и напрежението. Валидно е и обратното.
П: А има ли някакъв урок, който в настоящия живот трябва да научат двете сестри от своя баща, защо са избрали точно него за свой баща?
Н: За да бъдат силни.
П: Защо у Н го има този тип „ангелско” поведение, да бъде все добра, но в същото време е позволила на приятелки да се възползват и да потъпкват чувствата и?
Н: Защото не уважава достатъчно себе си.
П: А от къде идва липсата на уважение, при условие, че има успехи, независима е? Омаловажава ли нещата?
Н: Родителите са го потъпквали.
П: А в техните очи все пак не се ли появи уважение при твоите успехи?
Н: Не, не.
П: И никога не си го видяла досега у тях?
Н: Не.
П: Знаеш ли, обаче, това е един омагьосан кръг. Ако ние си наумим и искаме точно определен човек да ни уважава, сякаш провокираме точно обратното. И каквото и да направиш, каквато и награда да донесеш в къщи... може да не видиш одобрение. И то не е, защото дълбоко в сърцето си те не ти се възхищават. А защото за някои хора това да признаят явно, че някой друг е успял, че различното от тях дете е постигнало голям успех по различен начин от техния собствен път, в който те вярват и следват цял живот, това за някои е като да зачеркнат целия си живот и да отрекат себе си, вярванията и убежденията си. Особено ако има его, ако има гордост, това не може да се случи. Има и родители, които не се страхуват да приемат, да признаят пътя на другите, на различните от тях. Но те са вече на едно по друго ниво на съзнанието.
Н: Не трябва да е интересува тяхното мнение.
П: Не си прави изводи, че не те уважават дълбоко в сърцето си, само заради онова, което ти показват. По-скоро това им е реакцията на самозащита, защитават стария си начин на мислене и действие. И си права, че не трябва да те интересува мнението на никой. Всъщност единствения, пред когото трябва да се отчиташ е Бог. Пред Него трябва да се чувстваш чиста, Неговата правда да следваш. От там ще ти идва голяма сила. За това е важно ти какво чувстваш и знаеш в сърцето си, а не какво казват околните.
П: Защо у Н се появява на 13 г. възраст това заболяване на кръвта, при което тя не може да се съсирва и над 10 години остава с нея?
Н: Защото не си е обръщала достатъчно внимание, както родителите и, неглижирала е.
П: Т.е. това, което те са имали като поведение към теб, ти също си го проявявала към себе си.
Н: Явно. Безхаберие. Аз съм си го направила.
П: Май на душата не и е харесало и ти е дала сериозен знак. А може ли да ни кажат как така внезапно изчезва?
Н: Защото се обичах. Обичах се. Може да е било за кратко, но... Влюбих се, когато срещнах моя съпруг. Тогава имах още леки признаци, но малко след това изчезна.
П: А в този период, когато беше влюбена имаше ли го и стария начин на мислене?
Н: Бях много бодра. Просто забравих заболяването. А преди аз си го знаех, че е там и си го мислех от време на време. И си го поддържах явно по някакъв начин. Той ме обичаше и ме харесваше.
П: Напълно, такава каквато си?
Н: Абсолютно, абсолютно... И аз се обичах.
П: И така трябва да бъде. Какво се случи обаче? В кой момент спря да се виждаш по този начин?
Н: Почувствах, че той... обичаше ме по същия начин, и ме харесваше. Но не знам, прокрадна се ревността! Ревността дойде в мене и уби всякакви... Глупаво беше.
 (вижте накрая на разказа какво казват някои специалисти за описаните тук симптоми и заболявания и техните причини)
П: Ето това е. Значи урока ти е свързан с любовта. Защото ревност има, когато възприемаме другия като материален обект. Все едно е твоята любима вещ.
Н: Това е детското, детското. Детенце, което не си дава играчката.

П: Ти пак си същия човек, който мъжа ти обича, но ревността много сваля вибрациите. Ако ти наистина обичаш този човек, трябва много добре да си помислиш и да осъзнаеш страха си. Ако той в един момент спре да те обича и да речем има чувства към друга жена... има само едно нещо, което можеш да направиш – пълно приемане. Няма борба, нищо друго не можеш да направиш, не и срещу любовта. За любовта не можеш да се молиш. Ти ако я имаш в себе си – ти ще продължиш да я носиш, ще продължиш да го обичаш, и това не зависи дали той е до теб, или извън живота ти. Любовта е работа на Бог. Тя не идва по наша воля, нито си отива, когато ние кажем. Можеш само от сърце да му пожелаеш – На добър час! И да го пуснеш да бъде щастлив и да обича. Може да ти е тъжно гледайки назад, да си спомниш, но трябва смирението да е най-много в теб. Защото пред Божийте неща само можем да се смирим. Чувствата са силно нещо и трябва да ги уважаваме. Истинската любов почти я няма на Земята. Нашето е его любов, притежание. А истинската любов е пускане, свобода, обич без претенции и условия. Не трябва да се самообвиняваш, а да разбереш и себе си и другия. Сама виждаш колко е силна любовта, как преминава в духовния свят и душите я помнят. Ако някой трябва да научи някакъв урок в любовта, то му се случва – или среща ревността, или той среща любов извън партньорството, в което се намира. И в двата случая душата учи. Ако изградиш у себе си това състояние, тази вибрация на приемане на всичко, каквото дойде в живота, на уважение към себе си и към пътя на душата на другия, то ще имаш покой. И любов ще има в живота ти. Имаш контрол над собствените си реакции, не и към изкушенията или провокациите около съпруга ти. Понякога такива изпитания сближават хората, преживяват ги заедно.

П: А духовния водач може ли да ни каже от къде идва чувството за вина в настоящия живот на Н? В миналите животи не видяхме да съжалява за нещо.
Н: Потъпквала съм хора и не се гордея с това. Когато си добре и всичко ти е наред. Аз бях като един нарцис. Толкова си бях самовлюбена, че потъпквах другите. А когато бях малка се грижех за другите. Имах различни периоди. До един момент съм защитавала дори хора, които нямат възможности, подиграват се с тях. Никога не съм го правила, даже ми е било отвратително подобно отношение. После в един момент дойде тинейджърството, в тези години се разхубавяваш. Започват да те забелязват, да ти правят комплименти Ти порастваш...
П: А това вече е едно изкушение за егото, за гордостта.
Н: Да, ето развиваш се в работата. Харесват те, уважаван си, харесван. Повтарят ти колко си добър, колко си харесван. И ти „растеш”, „растеш” и в един момент „Туф!” и падаш и се съсипваш. Всичко губиш.
П: Защото същественото е това, което е отвътре.
Н: Да, не го разбираш. И някой ти казва – Хайде, да го разбереш сега!
П: Да, вероятно до този момент винаги на базата на външното си  изграждала мнение за себе си, думи на хора, външност. Хубавата външност също е един вид голямо изпитание. Или те приравняват към един тип момичета...
Н: Да, така е. Глупави. И това съм го изпитала.
П: Както се казва, всеки си носи кръста и никой не знае точно какво е да си на мястото на другия. По-скромните и обикновени момичета често искат да са на мястото на по-хубавите, но нямат представа какво означава това. Никой не може да носи чуждия товар.
Н: Такава е поуката, че уж имаш всичко, а то е привидно. В един момент някой ти казва: „Я чакай, да ти вземем това.” И ти ставаш един нещастен.
П: Точно това е нужно. В липсата на нещата да видиш кой си, че струваш нещо сам по себе си, без външните неща. Само така може човек да види наистина и да обикне себе си за това кой е той, а не какъв мислят другите, че е, как е облечен, какво е тялото му или социалното положение.
Н: Трябва да извървиш пътя, трябва. Няма как да го научиш иначе. Такива хора се разпознават.  Хора минали през някакво изпитание.
П: По-различни са, по-сърдечни, по-чувствителни.
Н: Абсолютно. Разбиращи стават такива хора.
П: Това е най-високата вибрация – състраданието. Ти вече разбираш чуждата болка и можеш да се поставиш на мястото на другия. За това е Исус е казал, че най-силно е милосърдието и чрез него се изкупуват множество грехове, т.е. много наши грешки можем да изплатим проявявайки човечност, грижа към човек в нужда. Хубаво е че ти имаш вече това развито сърце. Изстрадала си си пътя до тук за да го отвориш. От тук насетне използвайки тази сила от сърцето към други хора ти можеш да поправиш много неща.
Н: Искам да помагам.
П: И стигаме до важния въпрос – има ли някаква мисия в този живот Н? В каква сфера да се насочи, професионално или като допълнителни занимания, интереси?
Н: Работа с хора определено! Да ги обнадеждавам, мога да давам надежда.
П: Това е най-ценното.
Н: да вдъхвам вяра. Искам това да правя.
П: В началото на срещата духовния водач не каза ли точно това: Вяра, вяра, вяра?
Н: Да, има хора, които имат нужда наистина. Не съм аз човека, който има нужда.

* Тук за мен е най-голямото доказателство за промяна и израстване на Н в нейния живот. Да успее въпреки тежкото си заболяване да усети, че други хора се нуждаят от помощ и окуражаване, които може да им даде. Когато човек спре да мисли какво иска за себе си, а насочи енергията си за това какво може да допринесе за другите.

Н: Има много хора, които имат нужда от това. И ако мога да го правя ще бъде наистина удовлетворена.
П: А защо в живота на Н идва множествената склероза, това заболяване, което се отразява на движението и?
Н: Липса на увереност да отстоява себе си по правилния начин. Не по тоя грубия, недодялания, а наистина правилния начин. Да намериш себе си и да отстояваш, това, което можеш. И да се развиваш. Да уважаваш себе си. Да се откриеш и уважаваш.
П: Но вече толкова години продължава това заболяване. Може ли духовния водач да ни каже защо и е толкова трудно да намери това себе-уважение? Кое е най-трудното в това изпитание и би променило гледната и точка?
Н: Желанието да те обгрижват.
П: В теб ли е имало желание да те обгрижват? Като едно дете, когато иска специално внимание и да му се показва любов?
Н: Да, да.
П: Ако МС се е появило за да предизвика вниманието на околните към теб, макар и по този неправилен начин, интересното е защо хем очакваш обгрижване и любов от другите, хем все още на себе си не го даваш? Не е този начина, докато го няма в теб, все ще ти е недостатъчно вниманието на другите. Излъчваш това и към другите. Търсиш любовта, но енергията ти издава към другите,  че ти сама не си я даваш. Другите са просто огледало, отразяват нас самите и се държат така, както ние със себе си, макар и по-често да не го осъзнаваме.
Добре да помолим духовния водач за съвет, какво би помогнало на Н да се излекува?
Н: Чувствам само движение. Много движение, движение. И да танцувам също. Аз танцувах страхотно преди. Сега не мога и ми липсва.

*И метафоричното значение на думата трябва да се вземе предвид – движението е символ на промяна, на нови идеи, да допуснем неща, които преди сме отхвърляли, да сме смели във всичко.

П: Опитай да си набавяш това, което ти липсва с визуализации. Да свикне ума ти, че има танци, че има движение, бягане, дълги разходки в планината. Повтаряй тези кадри и измисляй нови, в които ти е приятно. Защото ти каза, че и преди си била свикнала, че имаш онова заболяване на кръвта, самото ти мислене за него го е поддържало. Дори сега, докато мислите ти са в здравето, ти ще даваш на подсъзнанието усещането за пълно здраве, все едно му го отпечатваш до момента, в който приеме, че това е реалността, а не другото. С много силна вяра, че каквото и да дойде към теб в твоя живот е най-доброто за душата. То винаги е. Напредъка, който душата може да постигне особено в големите изпитания, е много важен.
П: А защо се появява в живота на Н настоящия и партньор, точно година преди МС (с който видяхме, че се случваше урока на ревността)?
Н: Да поддържа вярата и да ме учи да бъда себе си, да не се предавам.
П: Учат ли нещо в споровете, защо Н се чувства притисната?
Н: Търпение и смирение. Много съм експанзивна и трябва по-кротко да реагирам на нещата. На това трябва да се науча.
П: А появата на бебенцето, тази бременност и то в състояние като МС, която според някои може да е опасна, но на теб ти е давала много сила и си успяла? Защо идва тази душа?
Н: Ще го повторя пак... но ... вярата. Вяра! То поддържа този огън, тази сила. Вяра, сила и надежда, успех, усъвършенстване.
П: Тогава се е получило добре със забременяването, мобилизирала си се с тази цел да го износиш и симптомите на МС са намалели. Може би трябва сега още по-голям смисъл да намериш, още по-сериозна и важна работа в допълнение към грижата за сина... за да натежи този смисъл пред душата, да реши да поостане още малко тук. Никой не знае кога ще си тръгне от този свят, но правиш ли нещо в помощ на другите, то Господ ти помага и поддържа да правиш това.

*Когато една душа реши, че си е свършила работата или напротив, че личността е спряла и е изоставила работата и пътя си окончателно, занимавайки се с други неща, много бързо идват я болест, я инцидент – и душата се връща там, от където е дошла. Ако няма развитие а е само застой, то душата не желае това. Предпочита да се оттегли и да се върне пак, но като си даде нов шанс, чрез ново прераждане.

Н: Мисля, че това ще ми помогне много. Вярвам го много. Изпитала съм го.
П: Господ винаги помага, когато някой е полезен.
Н: ... и полага усилия.
П: Да. Ангелите  и Добрите Духове (както ги нарича медиумът Шико Шавиер) винаги са отворени и търсят състрадателни хора, които искат да вършат добро, които окуражават събратята си в нужда. Ти само правиш първата стъпка, останалото е помощ Отгоре.
Н: Въпроса е кой ще го поеме?
П: Страдащи хора на този свят има много. Въпроса е ти просто да си го пожелаеш от сърце. Това провокира верига от събития и хората, които имат нужда ще те намерят. Ще започнеш да ги срещаш и да усещаш от добра дума ли имат нужда, от изслушване ли. Това е много силно. Вярата, която ти можеш да вдъхнеш на друг човек, всъщност усилва и твоята собствена вяра.
Н: Детето ми точно това иска да ми каже: Да мисля като дете, като него. Да бъда свободна в тая насока и спокойна. Да разсъждавам леко за живота! Да съм по-позитивна и да гледам напред. Сила!
П: По един нов начин да заживееш живота си – по-лек, по-уверен.
Н: Мисля че той ще ме научи на това.
П: Има ли нещо което искаш да попитаме допълнително?
Н: Въздействам ли му лошо на него по някакъв начин? Много е важно за мен той да се чувства много добре. Аз съм добре, ако и той е добре.
П: Какво имаш предвид под „въздействам ли му”?
Н: Често се караме със съпруга ми и това става пред него, пред детето. Усещам, че го товарим детето. Дете е, обаче ми се струва, че му въздействаме.
П: Да, децата реагират. Този въпрос е често задаван. Той разболява ли се често?
Н: Не, не яде.
П: Много е важно твоето спокойствие, ти си силно свързана с него. Трябва да смириш избухливостта и да възприемеш по-лека гледна точка за нещата, за да бъде и той добре. Заради дребнавости и перфекционизъм съсипваме любовта, отношенията си... Ако се стремим към перфекционизъм, то трябва първо да започнем с душите си, а накрая да гледаме околния свят.

*Н се беше изнервила покрай майчинството, стоене сама вкъщи и изолацията от хора. Съвсем нормално се чувстваше и при проява на каквото и да е налагане от съпруга много бързо избухваше натрупаната в нея потискана енергия.

Н: А ти ме съветваш да поема някакъв път, докато се върна на работа или...?
П: Да, защото за излизане от депресия на един човек най-доброто винаги е да се заеме с нещо, да си създаде нещо свое, да има лична сфера на действие. Нещо, което да те кара да се чувстваш осмислено. Да не се възприемаш само в ролята на майка и домакиня. За пример ще дам моя приятелка, която по време на майчинството разви сладкарските си умения. Първоначално беше хоби, но стана голям професионалист. Най-ценното, е че това я съхрани психически, чувстваше се полезна в нещо, в което си е само нейно поприще. Изгради увереност в себе си, и дори да я махнат от работа, когато се върне след майчинство, тя вече има изграден бизнес.
Н: Има спокойствието, да.
П: Ти се чувстваш пълноценен, открил си, че имаш някакви качества, някакви силни страни. Това никой не може да ти го отнеме. Те винаги ще са си в теб, само ги развивай. Нека съпруга ти си ходи на работа, но проблема е в това, че ти не ходиш. Не се чувстваш пълноценна. А за тази цел трябва да намериш своя начин за изява. Ето в интернет много майки пишат, споделят и допринасят за всички нас със полезна информация. Техния труд и отделено време за да пишат стига до толкова много хора в нужда. Такова нещо може да те накара да се почувстваш много добре, независимо, че може никога да не разбереш до кои хора е достигнало и как точно им е помогнало. Колкото повече правим, даваме, служим, с каквото Бог ни е надарил като умения, качества, таланти, толкова по-щастливи може да изживеем живота си, независимо какви са изпитанията ни. Дори човек да се мисли за обикновен, има ли състрадателно сърце това е всичко, което е нужно. Само една дума за окуражаване може да спаси човешки живот. А това никак не е малко.
И това и теб ще те зарежда. Независимо, че си майка с малко детенце. Но ето, ти имаш личен опит и разбираш как се чувстват майките, разбираш как се чувстват и хората с МС. Дори само да споделиш своята смела постъпка – забременяването, раждането на сина ти – това ще окуражи и вдъхне вяра за живот и у други хора с това състояние. Това каква Надежда е! Как усилва вярата на всички. Без страх – какво ще си помислят за мен...
Какво ще си помислят за теб ли? – Ще си помислят, че си един пионер, една смела душа, която не се страхува да заявява нещата открито, да проправя път за другите. Това е истинското – да запалиш искрата у другите и да повярват и те, че могат да постигнат много. Много е опияняващо това чувство, голям адреналин е. Все едно скачаш в пропаст, не си го правил преди, не знаеш какво ще стане, но знаеш, че е твой дълг заради другите.
Н: Да, да, да. Усещам
П: Усещаш ли за какво говоря? Истинския живот е това. Живеца, който търсеше. И ставаш по-уверен в резултат. Формира се едно ново Аз, което никой не може да ти отнеме, стабилно, изградено на здрава основа от лични преживявания и изпитания. А най-ценното е, че хората наистина вярват, когато човека, който им говори лично е преживял изпитанието. За това ти си най-вещия човек в твоята си сфера, където са твоите изпитания и уроци. Не е въпроса да чакаш да се излекуваш, и чак после да тръгнеш да проповядваш на другите... Не. Докато ти наистина принадлежиш към тях и живееш като тях, то най-силно въздействие ще имаш. Много по-дълбоко ще успееш да се свържеш със сърцата им и ще предаваш любовта и утехата. Божествената енергия, която преминавайки през теб към тях, ще лекува и зарежда и самата теб!
.......................
Н:
„Аз съм добре, регресията много ми помогна, още и още я прослушвам,
щастлива съм, че я направихме."

"Павлинка, здравей! Пиша ти, за да ти кажа - продължавай да правиш това, което правиш, защото помагаш много да знаеш! Точно слушах за пореден път регресията си и отново открих върху какво да работя със себе си. Помага ми определено това. Добра си, продължавай все така!”
..........................

При няколко случая на хора с МС видях, че е имало или още има проблем с кръвта, нещо, което едва ли е случайно.
Ето какво казва Луиз Хей за МС и за проблемите с кръвта. Онези, които наистина търсят честно отговори и не ги е страх ще помислят и ще си дадат сметка кога се е появявало описаното, ако го е имало в живота им. Другите ще отрекат напълно - това не са те, те това го нямат и никога не са го чувствали. Но помислете кой от двата типа реакция е по-печеливш за болния човек?
Множествена склероза – Закостеняло мислене. Коравосърдечие. Желязна воля. Липса на гъвкавост. Страх.
Кръв – радостта в тялото протичаща свободно. Проблеми = липса на радост, отсъствие на движение на идеи.
Тромбообразуване – възпиране потока на радостта
Ще добавя и нещо което е свързано с ревността и способността да се движим
Полиомиелит (пак заболяване възпрепятстващо движението) – парализираща ревност. Желание да задържиш някого.


понеделник, 19 октомври 2015 г.

Музика в съня

"Невидимият свят все още не иска да разкрие тайната на музиката, понеже хората ще злоупотребят с нея" казва Учителя Дънов.

 Има цена тази тайна на небесната музика.


 В един мой сън преди година може би видях един човек, композитор е в този живот и усещах радост, че ще ходя на концерта му. Беше някакъв върховен дар, така го усещах. Когато го видях пред себе си той ме попита - "А ти готова ли си да платиш цената?" Сякаш за този дар трябваше да се потрудиш доста, погледна ме и измести погледа си сякаш да ми покаже - И ми показа: на пода в стаята имаше струпани чанти и цветя, усетих, че това е като помен, това символизира хора, които са си отишли от тази земя... И цветята и струпаните неща наистина бяха много.

Макар и в съня да не разкрива директно смисъла си, усетих вътрешно какво искаше да ми каже композитора - Музиката на Небесата, на ангелите не се дава просто така, питаше ме готова ли съм да посрещна мъката и тъгата, която се символизираше от тези натрупани цветя, които напомняха на помен на място, където много хора са починали. А композитора е реален човек тук и сега на Земята и наистина "сваля" ангелски тонове в своята музика:



Преди дни имах пак възможност да чуя музика в съня. Този път на сън бях в дома на моя приятелка, която си тръгна от земния живот преди 45 дена. Бях там с моето семейство и знаех, че заради нея сме се събрали, гледахме нейни неща и някой пусна нейната любима музика. Аз не знаех досега, че тя е имала любима музика. Но тя не беше земна музика. Приятелката ми беше около 60 годишна, а вместо звучене на музиката като от нейното време или младост, то космическото звучене, което чух няма база за сравнение на Земята. Накрая си тръгнахме от дома и аз гледах сякаш с лека тъга две неща - едни плетени чорапки и шарена блузка, но знаех че някак не мога да взема тях за спомен. Тогава осъзнах. Тя ми беше дала най-ценното, което може от нея за спомен - беше ме докоснала до ангелската музика, която сега тя чуваше.

На събуждане още не осмислях точно какво се случи и защо я сънувах, но до вечерта съня и извода от него се върна с пълна сила и си поплаках хубаво. Не защото с нея сме разделени, а заради начина, който избра да ме докосне пак.
Това наше приятелство само 2 месеца от откриването на болестта й до нейното заминаване от този живот е най-големия дар правен ми от човек.

Сега разбирам струпаните цветя, които композитора от моя сън ми показа и ме попита - готова ли съм да платя цената за небесната музика.

вторник, 29 септември 2015 г.

Връщане в Миналото, в търсене на доказателства за съществуване на други животи

Проучванията показват, че разказите направени по време на Терапия на Минали Животи (регресия) не са просто съчинения, а са още една стъпка в търсенето на доказателства за съществуването на други животи.

Шико Шавиер си отиде от този свят, но неговото дело ще провокира учените към размишление. Целият му живот беше белязан от феномени, които науката не успява да обясни. Вече 40 години учените се опитват да разберат какво се случва в неговия мозък по време на транс. Търсят да узнаят как текстове, които се отнасят за сложни работи, могат да излязат от главата на един прост човек, който едва е посещавал началните години в училище. Нищо особено не било намерено. Медиумство, по принцип толкова продуктивно, както е при Шико, все още е една неизвестна величина.

Прераждането, втория стълб на вярата на спиритуалиста, също провокира скептиците в лабораториите. Още повече тази тема вече хлопа на вратите на университета, дали от любопитство към нейните феномени или от резултатите, които показва. В медицината и психологията сферите на изучаване се смесват. Терапията на минали животи или съществувания по-специално изисква това внимание: пациенти от регресия разказват ситуации, които нямат директна връзка с техния настоящ живот.

Минаха две години от както списание ISTOE' разгласи първото картографиране на мозъчни вълни направено по време на една сесия по регресия (ISTOE', брой 1594). Изследването на психолога Хулио Перез от "Институт по Терапия на Минали Съществувания ПЕРЕЗ" в Сао Пауло, показа, че мозъчната активност е доста забавена, а в същото време пациента показва реакции на потене и тахикардия (ускоряване на пулса, което нормално се получава при физическо натоварване, силно вълнение и страх). По това време Перез оповестява едно партньорство с цел научно изследване с Университета в Пенсилвания, САЩ, при което да наблюдават притока на кръв в мозъчните структури активирани по време на регресия.

Четири жени и двама мъже в добро здраве и на възраст между 28 и 39 години се подлагат на една томография с емисия на радиофармацевтик (метод СПЕКТ), която се осъществява в Сао Пауло в болница "Hospital Beneficência Portuguesa". След това техните резултати са анализирани от д-р Андрю Нюбърг, специалист по изменени състояния на съзнанието в американския университет. Финализираните проучвания разкриват, че зоните на мозъка, които са най-изявени в този процес, са тези на медиалния темпорален лоб и левия префронтален лоб (кортекс), на които се падат паметта и емоциите. Това е още една стъпка в търсене на доказателства, че тези преживявания не са плод на въображението.
"Ако пациента си измисляше една история челния дял на мозъка щеше да се задейства и емоционалния заряд нямаше да е толкова силен" обяснява Перез.

Интересът на академичните центрове по този въпрос е оправдан. Отрицателните емоции нарушават психологичното, биологичното и социалното равновесие у хората, причинявайки безпокойство, изолация, нарушения на самоличността, фобии и психосоматични заболявания. За това разказите на хора, които преминават регресия и преживяват събития, които не са свързани с настоящия им живот, привличат вниманието. Травмата може да се счита за едно събитие, което превишава способността за разбиране у индивида, с информации, които централната нервна система не е в състояние да разтълкува, синтезира и асимилира. Тя е като един срив във системата. По време на припомнянето на тези травми има минимално количество кръв в периеталния лоб - в зоната от мозъка, която осигурява усещането за време и пространство, и чувството за ориентация - където невронните връзки са почти нулеви. Използвайки съответния метод на лечение чрез регресия Перез наблюдавал, че след реориентацията осъществена в терапията пациентите са в състояние да си припомнят травмите без да се повтаря психичния срив.

Въпреки, че съществува в средите на психологичното консултиране и терапии вече 40 години, терапията на минали животи набира популярност едва в началото на 90те години, с книгите на американския психиатър Брайън Уайс. Лекар в "Маунт Синай Медикал Център" в Маями, той бил изненадан от разказите на прераждания на една пациентка, която й били чужди духовните теории. От тогава той издава 7 книги, които се продават в над 1 милион екземпляра в Бразилия. Терапевтите на минали животи казват, че не е важно дали тези спомени са реални или въображаеми, това, което има значение е лечението. Мнозинството се разграничава от този метод по религиозни причини. Това е една кратка терапия, достига максимум до една година, която е харесвана от пациентите. Сред най-различните използвани техники са релаксацията и хипнозата. И има случаи, при които регресията не се получава. За това един съвет:
Не правете регресия само за да узнаете дали сте били част от придворните на Наполеон или сте били Савската Царица.

Но също има и терапевти, които не виждат никакъв проблем в обединението на религията с психологията. Селия Резенде от Рио де Жанейро, на 60 години, авторка на книгата "Терапия на миналите животи" утвърждава своята вяра в прераждането и използва една технологическа метафора за да обясни връзката на тялото с духа: "Когато човек загуби физическото тяло, това е като един компютър, който е повреден. Но съществува една дискета, душата, която може да бъде използвана в друг компютър." Една от първите, които възприемат терапията на минали животи в Бразилия, психоложката от Сао Пауло Илейн Губейси де Лука също поема отговорност за своите убеждения: "Идеята, че живеем много животи е хилядолетна и работата ми с клиенти не оставя никакви съмнения доколко това е реалност", казва тя. В наскоро публикуваната книга "Лицата на невидимото" Илейн поставя още по ярко фокуса върху разглеждането на влиянието на духовете в живота на клиентите й.
"Онези духове, които съ-участваха в травматичните събития също понякога оставаха арестанти на тези ситуации, и много пъти без да успеят да се преродят, придружават живота на моите пациенти", обяснява тя.

Една от пречките за научни изследвания в тази област е факта, че често пациента има емоционална реакция, а много по-необичайно и рядко е разкритието на дати, лични имена и имена на държави. Има обаче случаи описани в научната литература, които са спонтанни разкази от минали животи. Изследователят Ян Стивънсън от Университета във Вирждиния събрал и проверил 2 600 истории. Професор Ернани Гуимараеш от Бразилския институт по Психо-Биофизични Проучвания също обединява 8 случая в книгата си "Прераждането в Бразилия" (изд. 1986г.) През 2002 година той преиздаде книгата "Прероден от любов" (оригинално публикувана 1995г.), в която разказва историята на един свещеник, който макар да умира млад, се връща като дете на своята любима. "Спонтанните разкази обикновено се правят от деца. Те нямат вътрешното устройство да създават една илюзия (т.е. да лъжат) и техните случаи са най-лесни за доказване благодарение на историческата близост на събитията", обяснява професорът.

С научни доклади или не, теорията за множеството животи не може да убеди психоаналитичката Беатриз Кун от Рио. "В Несъзнаваното е архивирано всичко, което сме преживели от първите дни на човечеството. Това е нещо далечно, което може да даде едно усещане за минал живот. Само това", отхвърля теорията тя. За нея вярата в безсмъртието е част от един процес на отричане." Смъртта е една непоносима идея и ние прекарваме живота опитвайки се да я избягваме. Един изход от това е да се измисли, че хората не умират", добавя тя. Тя оспорва и думите на Шико Шавиер, за който знаем, че живя практически  на два плана, на две нива, и с лекота премина от Другата страна.

Тертулиано Пиниейро, секретар на Социалните дейности в Рио Гранде до Норте (щат в Бразилия):
"Аз съм един човек с добър живот, женен и баща на 4 деца. Но имах една фобия от тъмното. За това спях на светнато, но започнах да страдам от депресия. Католик съм и не вярвах в прераждането, но след като ме лекуваха с лекарства и конвенционална терапия, аз опитах с регресия. Процесът беше поразителен. Видях няколко живота, два от които по-съществени. В един от тях съм бил един силен и смел човек, а в друг бях просяк. Вярвам в това, защото никой не ми го каза, аз сам видях всичко, усетих миризми, студ и всякакви чувства. Сърцето ми биеше силно, вие преживявате всичко отново. Една нощ в онзи минал живот аз изживях страх оставайки в едни тъмни улички. Единствената ми компания беше едно куче. Освободих се от това чувство и промених религиозните си убеждения."

Бележки извън превода: Много често в живота една привидна причина, едно състояние, което  ни води към търсенето на алтернативни методи и отговори в духовното, всъщност не само намира своя отговор, но ни носи отговори на много по-грандиозни въпроси, за които понякога не подозираме, че може да възприемем и променим у себе си. Така фобията довежда пациента до регресия, но той променя религиозните си възгледи и отваря съзнанието си за една доскоро невидима за него духовна реалност. Няма случайни неща. За един е фобия, за друг е загубата на сигурността в живота, внезапното заминаване на близък човек за Отвъдния свят или дълбока депресия и неудовлетвореност от работата. Както и да назовем причината, то тя винаги води към едно и също нещо - нов път към осъзнаване и разширяване на досегашния мироглед, нов морал и по-дълбоко разбиране на света и смисъла на живота, което да интегрираме и приложим на практика в оставащото ни време на Земята.


Верена Егли Спера, зъболекар:
"През изминалата година аз потърсих тази терапия поради едно главоболие и болка във врата, които бяха непоносими. Аз не излизах навън без лекарство. В регресията се видях като един богат младеж, който е умрял в една военна засада, подготвена от мащехата и жената, която обичам. Той бил улучен със стрела в окото, на мястото на болката. Преживях разочарованието от измамата и смъртта си и с пренасочване на тези емоции, аз ги оставих в миналото. Освободих се от болката за 5 месеца. Един ден тя се върна отново силна и направих друга регресия. Видях момичето, което обичах в онзи живот. Тя се намираше в едно нематериално ниво и се чувстваше заложник на онази смърт. Помоли ме за прошка. Това беше единствения епизод на болка от тогава."

Списание ISTOE' е популярно и много уважавано списание в Бразилия, отпечатало редица статии през годините за феноменалния медиум Шико Шавиер и всякакви теми, които вълнуват обществото, без ограничение на гледната точка и позицията. Статията е превод от издание от 10 Юли 2002 г. 
http://www.istoe.com.br/reportagens/26515_DE+VOLTA+AO+PASSADO

Превод: Павлина Николова






вторник, 8 септември 2015 г.

Емануел Сведенборг - най-великия поход на един мъдрец и мистик в търсене на човешката душа

"Господ отвори очите ми"

"Аз съм виждал неща, които лежат дълбоко скрити у човека"


"Аз съм напълно наясно, че мнозина ще кажат, че никой не може да разговаря с духове и ангели, докато живее в тяло, че това е фантазия."


"Но всичко това не ме възпира, защото аз видях, аз чух и аз почувствах."


Гениален изобретател и един от най-популярните европейски учени на своето време, овладял всяка област на познанието, която изследвал.
Сведенборг стигнал до осъзнаването, че науката сама по себе си не е край.
По средата на живота си Сведенборг започва най-великия си поход - Търсенето на човешката душа.

Като учен той станал способен на толкова интензивна концентрация, че дишането му на практика спирало, преживяване познато на светци и мистици от Изтока и от Запада.
Когато фокусирал тази концентрация върху писанието той се озовал в състояние на двойно съзнание едновременно осъзнавайки духовната реалност и физическото си обкръжение.
И Сведенборг, както тези визионери преживял една дълбока трансформация.

По време на два последователни Великденски периода той имал видения на Христос.
Второто през 1745 г., когато той бил на 57 години го призовало към един напълно нов начин на живот.

"И от този ден нататък аз се отказах от изучаването на светските науки и се захванах с духовните неща."

"Господ отвори очите ми така че посред бял ден, аз можех да виждам другия свят  и в състояние на абсолютна будност разговарях с ангели и духове.”

След като духовните му очи били отворени Сведенборг отдал по-голяма част от писането си за обяснение на Писанието и също за документиране на своите духовни преживявания.

След неговото духовно пробуждане той открил средства да започне да интегрира науката и духа чрез внимателно наблюдение и непрестанно записване на неговите изследвания в духовните измерения.

Той също знаел, че трябва да се обърне към растящия духовен скептицизъм у човечеството, който бил захранен от новата вяра в науката.

Така през следващите 30 години той старателно документирал своите пътувания в другия свят и това, което открил се оказало необикновено.

Сведенборг съобщава, че е преживял лично какво означава да умреш с цел да му се покаже какво е преживяването на смъртта.
Той описва продължението на нашето пътуване в задгробния живот, което следва след смъртта на физическото тяло.

Щателното водене на записки у Сведенборг произвело едно от най-обширните документирания на преживяванията на смъртта, които някога са записвани.

Сведенборг ни учи, че човешкия ум в действителност е в човешката форма и че ние вече имаме един дух, който е жив във духовния свят дори през по-голямата част от времето ние да не усещаме този свят.
Когато ние пристигнем в отвъдния свят ангелите гледат на това духовно тяло, което е в напълно човешка форма. И невероятно звучи, но те могат да прочетат всички събития в нашия живот, записани там.
Травмите, през които сме преминали, добрите решения, които сме взели, лошите решения, всички те са изписани на тялото ни.
Все едно ние сме видеокасета и те просто пускат касетата и веднага виждат събитията в нашия живот и най-важното - Какво обичаме и кои сме!

Това е "Книгата на Живота", за която толкова се говори.
Вие имате пълна вътрешна памет, която съхранява всичко, което ви се е случило, всичко, което сте казали и помислили, и прочели.
Всички събития във вашия живот са съхранени по най-съвършения начин във вашата духовна книга на живота (духовното тяло).

Сведенборг научава, че след смъртта душата се придвижва през прогресия от състояния.

Целта на този процес е рая но това е рай много по-различен от този, който повечето организираните религии са ни накарали да очакваме.

Сведенборг описва един небесен свят, който е оживен, на много нива и има много страни.
Сведенборг съобщава, че небесните общества са съставени от хора, които се привличат, заради вътрешното си сродство, без оглед на каквито и да е външни разлики, които може да са ги разделяли преди смъртта.
И подчертава отново, че истината за нашата вътрешна същност
е един от управляващите принципи на отвъдния живот.
Същата тази вътрешна същност предопределя нашия път, нашата дестинация и нашите визуални преживявания по пътя.
Разбирането на Сведенборг за визуалното качество на отвъдния живот се намира в неговото невероятно откровение, че нашите мисли са такива мощни средства, че света, който виждаме около нас, директно се формира от това какво мислим, независимо дали е божествено или адско.


"Църквата на Бога се състои от всички онези, които са живели в доброто на милосърдието, според тяхната собствена вяра."


"Църквата на Бог е вселенска."


Още за посланията и информацията дадена на човечеството чрез Емануел Сведенборг и неговите 27 години общуване със света на духовете и ангелите в това видео:




и 4те  негови книги преведени на български език:

НЕБЕ И АД  (издателство Кибеа)
-
Книгата БИТИЕ Небесните Тайни
-
Земите във Вселената 

ПОСЛЕДНИЯ СЪД
-

Книгите на Емануел Сведенборг, които не са преиздадени може да се намерят тук: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F1%E2%E5%E4%E5%ED%E1%EE%F0%E3


Преживяванията на Сведенборг в духовните сфери му предлагат рядката възможност да донесе обратно една динамична и практична философия.
Такава, която може да помогне на другите да намерят по-голямо удовлетворение и смисъл на живота си.

Той ни съветва усилията да станем по-добри хора като намерим и изкореним недостатъците си трябва да се правят без строго само-осъждане и когато се изправим пред трудности ние трябва да останем положителни и да намерим сила чрез молитвата.

Дори извършената неправда и зло, казва той, може да са полезни, защото от тях можем да научим какво да не избираме и че няма никаква свобода, ако нямаме избор.

Той акцентира, че зависи от всеки от нас да изберем свободно да правим добро и да правим това по един любящ и внимателен начин.

Философията на Сведенборг за любов в делата била наречена Теология на Полезността, която се превръща в мощен метод за личностно израстване и духовно развитие.
Една от най-великите му теми и наследство е идеята за Полезността.
Идеята, че за да бъдеш духовен ти трябва да си активен в този свят.

Сведенборг акцентира на любовта Любов към Бог и любов към ближните.
Любовта е нещо осезаемо, изразено чрез дела, чрез полезност, което означава да правим неща за другите хора, използвайки нашите собствени таланти в тяхна полза.
Смисъла на полезността е любовта, която вие влагате в действия.
Не е нужно да сме съвършени, но да ни е грижа, това прави огромната разлика в самото естество на това, което правим.

Сведенборг казва, че един от нашите адове е изключителното мислене само със себе си.
Въпроса, който се появява.
Какво е противоположното на това?
Защо да си загрижен за събратята си човешки същества?
И в тази връзка идва идеята на Сведенборг да бъдем полезни.
Още повече, че ние вероятно сме най-здрави и психически и емоционално, когато служим на другите.
Има един японски вид терапия, основаваща се на това, която се нарича  Найкан - терапия. При нея хора, които страдат от дълбока депресия или нервност или невротична самовглъбеност, са излекувани, като помагат на други хора в прояви на милосърдие и благотворителност.
Въздействието от вършенето на полезни дела върху живота на един човек може да се види, само ако се преживее.

Идеите на Сведенборг за естеството на духовната реалност са повлияли много забележителни хора по целия свят.
Писатели и артисти често са били катализатори за дълбоки промени в обществото.
За това не е изненадващо, че прозренията на Сведенборг били първоначално възприети, а после изразени по безброй начини от такива отличаващи се европейски писатели като:
Гьоте, Балзак, Елизабет и Робърт Браунинг, Бодлер, Колридж, Йейтс и Достоевски.
Други значими личности повлияни от идеите на Емануел Сведенборг са Уилям Блейк, Ралф Уолдо Емерсън, художествено движение „Хъдсън Ривър”, Томас Коул, заедно с Фредерик Чърч и Джордж Инес. 
Редица значими американски архитекти от 19 век били последователи на Сведенборг и неговата теология вдъхновила произведенията им - Даниел Бърнам, Джон Рууд и Луис Съливан, бащата на съвременния небостъргач.

вторник, 14 юли 2015 г.

За духовните изпити, злоупотребата от всякакво естество и обсебването

От много време не съм споделяла нищо с моите читатели. Не съм спряла работата си :) Но си признавам напълно ме погълнаха събитията и ситуациите, които се случиха през последните 40 дена.

Още в самото начало на периода се случи нещо, което не можех да си обясня по никакъв друг начин, освен като поредица от изпити, които по някаква причина се случваха успоредно един с друг.

Срещите и случаите, които ще опиша са на съвсем реални и обикновени хора. Целта ми обаче не е да поставям акцент върху самите герои на тези разкази. Те са само една извадка отразяваща част от на нашето общество, в която можем да се огледаме и самите ние, или ако не разпознаем себе си, то ще видим роднина, приятел, колега.

Като общ знаменател на всичко, което ще опиша тук искам да подчертая една нужда - нуждата да се казва трудната истината, дори и да развали временно комфорта на отсрещната страна. Без да знае човек върху какво стъпва никога не може да постигне прогрес. А онзи, който отстрани вижда неща и ги премълчава, не допринася по никакъв начин да стартира този процес на развитие и прогрес.

1. Всичко започна със срещата ми с моя приятелка от миналото, която искаше регресия. Тя беше с дарба от дете - много силна сензитивност и интуиция, медиумни способности, които не беше развивала. Макар че външно показваше интерес в тази област, в която очевидно й беше даден добър старт, т.е. нейните вродени способности, страховете й бяха прекалено силни за да погледне по-смело към себе си и да приеме тази хубава "различност", да потърси по какви пътища ще я отведе и на какво ще я научи.

Много успешно тези вродени способности беше успяла да ги подтисне чрез нездравословното вкопчване в материалния свят с неговите блага и изкушения. Но това отдалечаване от същността и неприемането на себе си беше довело до пълно царство на страха у нея. Толкова силна беше хватката на страха, която видях от нашия разговор, че ума беше забравил да мисли трезво и рационално. Основния закон в този живот подчинен на страха беше мнението на обществото, какво ще си помислят за нея във всеки миг, колко е важно винаги да слага маската, да следи какво говори, да крие чувствата си, да следи какво показва от истинското си Аз, за да не бъде отхвърлена, да не би да не я харесат, да не би да я помислят за странна и различна...

За съжаление, когато личността не е преживяла урока на аутсайдера в ученическите с години, като голям пораснал човек е много по-трудно. А именно този урок, заради който са проляти толкова много сълзи, заради който толкова младежи са изпитали самотата за дълги периоди от време, именно това тежко време им е дало най-голямото каляване и подготовка за живота. Когато ти щеш, не щеш си принуден да приемеш, че не всички те харесват, че може дори никой да не те харесва, и все пак да живееш с това и да харесваш себе си.

Не зная дали ви се е случвало да изпитате подобно чувство. Аз гледах моята приятелка, която отдавна вече беше излязла от живота ми, и след всяка следваща дума се ужасявах все повече от ада, в който се беше затворила сама. Толкова силно убедена, че толкова и само толкова може да направи за себе си, парализирана от страха и "неспособна" на искреност пред другите, неспособна да гласува за себе си, да подкрепи себе си. Една красива външност, парализирана от страх млада жена, че истината за това колко е "ужасна" и "различена" отвътре ще отврати и отблъсне другите. Когато се опитах да разбера кое е това, което така плаши да покаже, оказа се нейния интерес към духовното и дарбата потискани цял живот. В днешно време, когато темата стана толкова дискутирана, не можах да повярвам, че това е най-големия й страх, който така влошава живота й.

Докато говорехме усетих колко силно самата тя осъжда темата, всичко свързано, включително и различните хора, хората с дарби, с развити усещания, с по-нетрадиционни интереси и вярвания, всички онези, които понякога в невежеството  и страха си обществото наричаше луди или фантазьори. По ирония на съдбата обаче на нея й беше дадена също такава сензитивност, за да я опознае отблизо и да я приеме, да спре да осъжда, да опознае това, което я плаши у различните хора и да се изправи пред страха си от чуждото мнение.

Вкопчването в материалното беше изкарало на преден план едни кухи "ценности", които на свой ред я караха да им робува и да страда ден след ден, когато се разминава с "мечтата си".
Но ние нито сме вечно млади, нито вечно красиви. А за човека, който е вкопчен в материалния свят и външния си вид, това е най-големия страх - че в един миг няма вече да го харесват, че ще се намерят други по-млади и по-красиви от тях.

Преди да се случи нашата среща помолих за помощ - една помощ, към която вече прибягвам редовно. Познавайки характера й в миналото наистина се нуждаех от помощ за да стигна до сърцето й и да сътрудничи и да се отвори за процеса на регресия. А възможността беше безценна. Факта, че тя беше потърсила помощ вече говореше, че времето е назряло. Реших да помоля Бог за помощ. Ние самите, докато сме в човешко тяло, имаме ограничени способности и интелект. В този случай осъзнавах, че трябва да дам всичко от себе си плюс още, с Божията помощ. Тук описвам точно какво направих, защото е идея и вие как можете да си помагате в трудни ситуации за разговори и решаване на проблеми. Помолих Бог да отвори всичките ми сетива и физически и духовни,за да съм в подходящото състояние да възприема всичко, което е възможно за нейното истинско състояние и проблеми. Помолих Бог да ме предпази от осъждане, един капан, който неминуемо се появява от нашето собствено его, което винаги си мисли че би се справило по-добре от другите. Накрая помолих Бог да ми подсказва точните думи и примери, всичко, което ще е лечебно и трансформиращо за момичето, онова, от което тя има нужда сега.

Лошото е, че когато човек смята, че е перфектен и знае всичко, той автоматично се затваря за нещата, които може да научи от общуването с другите около себе си. А израстването и учебния процес се случва само с другите, само в във взаимодействието с тях, колкото и несъвършени да му се струват на човека с голямо его и гордост. Истината е, че всеки от нас има нещо на което може да научи другите. И това не е обвързано с външна красота, произход, дипломи или начин на живот.

Молитвите ми дадоха резултат. Разговорът и регресията с моята приятелка се получиха. Тя показа откритост, доколкото можеше. Даваше ми знак, че ме разбира и разбира примерите и съветите ми. Сама видя как се получи с лекота регресията, без да има проблем или да чака образите. И най-накрая след тези общо 9 часа, защото толкова време прекарахме заедно  - тя все пак избра отново страха и напук на всичко, което бяхме говорили за новото смело начало, което трябва да постави, избра да ми покаже колко оценява труда ни, защото беше общ труд.
Със съжаление пиша тези редове. Никога не ми се беше случвало след такива надъхващи разговори, думи, доказателства получени в регресия, някой да каже, че не иска записа си, защото не го харесва, не харесва информацията получена, и да се страхува повече от малко дете, сякаш абсолютно вкопчен в идеята, че света се върти около неговата личност и на всички много им пука за някакъв запис на непознат човек, който върши работа само на него единствено.
Все едно всичкия му труд се сгромоляса.

Много пъти са ме питали не ме ли изтощават толкова дълги срещи за регресия. Обикновено отделям средно 5-6 часа, но в случая с приятелката се съобразих, както винаги, с нейната нужда, да чуе повече неща, да обсъдим повече ситуации от живота й. Прецених го като инвестиция в нея, защото си заслужава.
Умора досега никога не съм усещала, когато събеседника ми е отворен, възприемащ и когато има желание да си помогне, и да вземе максимална полза от съвместната ни работа.
Но когато видиш всичко изприказвано, цялото огромно усилие и емоция за една секунда захвърлено... Да, това вече ти носи малко тъга, съжаление, че въпреки всичко отдадено не си успял. Тогава усещането е като при енергийно изсмукване, защото виждаш кой е поставен отново на пиедестал - страха,  и то не за нещо сложно, а за такова просто действие да си дръпнеш личния запис от имейла. (И тук не говорим за психическо състояние на неврози или други по-сериозни, които биха били извинение ако човека е вманиачен в темата).
Така срещата с моята приятелка имаше неочакван край.
Гордостта и егото обичат те да диктуват какво да става. Но в случая в регресията това не можеше да се случи, не и при тази вродена интуиция и сякаш душата търсеше да избликне отнякъде, да даде своите послания, в опит да излекува живота на личността. Всичко, което се показа беше терапевтично и даваше описание на истинските проблеми на момичето.

Показа се и нещо, за което тя не подозираше.
През цялото време ни съпътстваше един малко страшно гледащ мъжки образ. В процеса на регресията разбрахме кой е - духа на едно момче от минал живот, който при обстоятелствата от онзи живот е останал с убеждението, че с любовта му е злоупотребено и на чувствата му не е отговорено. Той търсеше разплата вкопчвайки се в момичето, търсеше от нея онова, което тя му дължеше.

Това от гледна точка на Спиритизма е напълно нормално. Когато един дух е още в духовния свят, т.е. не е въплътен в тяло, а друг, който му е причинил нещо е на Земята, първия може да потърси разплата по този начин, обсебвайки вниманието и живота му. Но и за това са нужни условия, за създаването, на които отговорност носим само ние, които сме в тяло, за да "поканим" така да се каже този вид "разплата".

Злоупотребата по темата за любовта и женската красота като вид оръжие, точно това активира идването на дух, който някога е пострадал от подобна енергия и търси реванш от същия дух от когото е бил наранен.


Спиритистите, които изследват феномена на обсебване във всичките му стадии, заявяват, че в действителност случаите на обсебване са широко разпространени сред всички нас и дори 90 % от семейните скандали и спорове, внезапните промени в настроението и проявите на безпричинна агресия избухват заради иницииран процес на обсебване. Когато това се случи то си има основателна и логична причина, която е свързана с кармичния дълг на човека, който преживява това обсебване. Понякога това е начин да се разплатим, да балансираме карма с дух, към когото сме постъпили зле.
И всяко крайно поведение, всяка злоупотреба с енергия сваля вибрациите ни, било то енергията на парите, секса, алкохола, храната, властта, любовта, дори медиумните и лечителски способности, ясновидството - всяка крайност и злоупотреба не само отваря и накъсва аурата, но и превръща човека в един магнит за негативни същности, за невежи, пакостливи и дори често злонамерени духове.

Няма нищо срамно, ако човек установи подобно нещо. Това е информация, с която трябва да се работи, а не да се отрича. Изчистването се случва чрез повишаване на вибрациите. Те са в състояние да изчистят човек. Простичко казано трябва да се коригира онова поведение, довело до отваряне на аурата и привличане на духовете. Дълготрайно подобно изчистване се случва, когато човек спре ниското си по вибрация поведение и го замени с градивно. И понеже духовните теми станаха голяма мода напоследък, нека поясня какво имам предвид под "ПОВЕДЕНИЕ С НИСКА ВИБРАЦИЯ" за да няма тълкуване, както ни е угодно и според интереса:

- егоцентрично поведение
- критикарство и осъждане на другите
- при всички видове злоупотреби: с природни дадености (красота, чар, харизма) и дарби (лечителство, ясновидство, медиумство); със сексуалната енергия, с власт, пари, храна, алкохол, наркотици
- гордост
- ЛЪЖА

Може би този списък е непълен. Последната точка - лъжата, е масов проблем. В един или друг вид лъжата присъства. Най-често това е бягство от себе си, страх да сме честни към себе си, страх да покажем истинската си същност пред другите, която с готовност заменяме с маска. Причини всеки може да даде много. Но и "най-основателните" причини" не променят факта, че това понижава вибрациите ви и отваря аурата ви. Това е лукс, който макар да не виждаме на първо време, прескъпо заплащаме. И то надвишава многократно временния дискомфорт от това да си откровен и открит, с риск да не се харесаш на всички или да се превърнеш в аутсайдер.
В противовес на изброеното са всички действия и дела повишаващи морала, утвърждаващи правилната ценностна система, любовта към ближния, приемането и смирението, вярата и упованието във Висшата сила и в най-тежките моменти.

И така в онзи първи ден преди малко повече от месец ми се случи именно това изпитание. Защото не беше обикновен ежедневно преживяване - откровеността, която често избягваме за да си спестим неудобството и гнева на отсрещната страна. Но ако наистина обичаме и ни е грижа за човека трябва да рискуваме и да действаме. Понякога това е единствения им шанс да чуят истината, поне за миг да видят нещата отстрани извън ситуацията. А това е най-голямата проява на любов, защото им даваме шанс, поне да узнаят за информацията и наблюденията които имаме, и после зависи от тях дали ще действат по нея или не. Колко е важен този шанс. "Ако ние сме на тяхно място", така трябва да разсъждаваме и което бихме искали на нас да се случи, на тях да го предложим като разговор и съветване. Поне толкова е по силите ни.
А Господ винаги се грижи за останалото... Може ние да се окаже, че само сме дали първия силен знак, но с натрупване на събития и време нашия приятел в нужда получава винаги още знаци. И с натрупване на критична маса той ще се събуди, ще види всичко, което сме искали да му покажем още с първите си разговори. Отнема време... но никое усилие не е напразно. Просто трябва силно и сериозно да се подаде един сигнал към него и да оставим човека на спокойствие. Няма какво повече да се говори. Край с празните приказки. Само ако ни потърси за същественото, ако поиска да обсъдим пак нещо, но ако видим че просто се оплаква и пак пропуска и не си е взел нищо от всичко което преди сме казали - пълна дистанция. Няма друг начин да се събуди човек. Понякога трябва малко грубост за да разбере, че нещо наистина се случва.

2. Вторият случай търпи развитие и сега, тъй като работата по него продължава. Някои размишления ще споделя тук, защото знам че някои от вас също се опитват да излекуват тялото си от някои заболявания и може би тези чувства и емоции съвсем не са ви чужди.

Героинята на този разказ е жена над 50 години. Цял живот е имала дарбата да вижда бъдещето за себе си и други хора и да лекува. На младини се развива доста добре в тази област, докато лична семейна трагедия я връща към роля на майка и обикновена традиционна работа. Но дарбата си остава в нея и тя помага многократно на близки и приятели.

Причината за нашата среща беше едно новообразувано раково образувание, за което потърсихме причините в регресия.

Както винаги се потвърди и рака беше резултат от части на стреса причинен от влошени отношения с близък роднина - по-точно силен гняв.
След регресията и нашия разговор жената напълно се убеди колко са излишни и натоварващи подобни чувства и реши да поправи тези отношения. Много пъти се е случвало да открием подобни неща, но хората така и да не успеят да проведат нужните честни и откровени разговори за да балансират тази енергия. Страха обикновено е причината. Но в случая много помогнаха визуализации на този разговор, така, както биха си говорили двете души без да са обременени от его и недостатъците на личността тук в тяло. Макар че много я окуражавах за това, според нейните думи най-въздействащо са й подействали последните думи, че душите им се обичат независимо какво си показват тук в настоящия живот. Това смъкна голямо напрежение от нея. Вероятно никак не е лесно да вярваш, че някой те мрази и не те приема. Но когато разбереш, че това е маската нужна за да минеш ти самия своя си урок, да изпиташ всички тези чувства, и успееш да видиш отвъд това, което ти се показва, тогава човек преминава и оставя зад гърба си даден урок.
Днес факт е, че те са в много добри отношения. Самите визуализации промениха енергетиката между тях и резултатите не закъсняха.

Защо разказвам всичко това? Работата по изчистване и лечение на душата от белезите, които сами сме й нанесли в резултат от живота си/животите си е комплексен процес. Не опира до едно конкретно действие, до една билка, метод или диета. Коригирането на влошените роднински отношения беше много позитивно начало, но факта, че раковото образувание растеше беше ясен знак, че има още неща, които да се изчистят и осъзнаят (въпреки прилагането и на традиционни и нетрадиционни методи за лечение).

Когато се случи болестта трябва да знаем, че тя идва нещо да ни каже, да ни покаже някои грешки в прилагането на Божествения закон за любовта. Само честност пред себе си ни е нужна и смирена молитва за да открием кое е онова нещо, или онези неща, които са маркирали душата ни така, че се е наложило "подсещане" от този вид за да открием и премахнем, за да възвърнем предишната светлина на душата си.

Ние сме отговорни за всяко свое действие или бездействие и за начина, по който използваме енергията си. Понякога правим неща, които другите искат от нас, но не са за най-висше тяхно благо. И в тези случаи това не е "добро дело", а просто им помагаме дали несъзнателно или просто, защото не ни се влиза в конфликт, но им помагаме да затънат още повече. При повечето от тези случаи истината, която виждаме я спестяваме. Казваме си - това е да си приятел, това е от обич към ближния. Но не е такава любовта на която ни учи Бог. Защото това тяло тук, тази личност тук живее кратко на фона на вечността. Като избягваме нужните действия и честност само за да толерираме една личност, то ние вредим на душата й със собствената си нерешителност да покажем правилия пример, поради собствения страх да кажем истината. Но това пречи на порастването на другия и на нашето собствено.

В случая жената през всички години беше помагала на познати и приятели, както може с дарбата си, което е похвално. Но няколко случая ми направиха странно впечатление. Беше допуснала с нейната помощ да се злоупотребява. Няколко човека системно я търсеха да оправя нещата, които сами са си натворили. И после пак и пак продължаваха със същото негативно поведение, което носеше нови и нови проблеми. Но те бяха свикнали да използват тази жена да чисти всичко от тях, "по приятелски". Не знам защо беше позволила това. Защо не се възпротиви и не отказа "помощ", виждайки, че това просто удължава и задълбочава техните грехове. Защото последиците които идват до нас са именно с тази цел - да ни отворят очите, да ни смирят и да променят негативното ни поведение. И няма проблем да помагаш на човек, но когато видиш, че той не уважава помощта, а отново отива и с негативни дела и мисли събира отново негативна енергия и идва ти да му я чистиш, само за да може необезпокоявано да си продължи живота по стария негативен път... тогава помощ ли е това? Не е ли помощ да кажеш и да поставиш истината пред лицето им, да им потърсиш сметка за злоупотребата с благото, което са получили. Не е ли по-голяма проява на любов да се отдръпнеш и да ги оставиш този път да си понесат последствията от делата, защото това само може до някаква степен да им покаже, че са сбъркали.

Получава се в крайна сметка, че толерираме това неправилно поведение и този начин на живот. Без самите ние да го вършим, то бездействието ни и подпомагането това да продължава да се случва ни носи последици, които трябва да си платим.
Във всеки момент от живота си трябва да следим себе си и мотивите си, да се уповаваме на Бог и да опитваме да прилагаме любовта към ближния - но към душата му, към вечната частичка в него, а не единствено към материалното му тяло. Това тяло ще умре, но душата продължава и изпитанията за нея ще са много по-големи, ако сега не се справи със задачите си на земята. Истинската любов е да помислим кое е най-добро от гледна точка за душата и така да действаме, а не да се съобразяваме с временния комфорт на личността, която потъва все повече.

След първия път на оказана помощ всичко останало не е било помощ, защото от гледна точка на душата на тези хора по-доброто е било да понесат страданието, но да прояснят ума си за действията, които са ги довели до това положение и да променят практиките си занапред. Но съжалението, което е изпитала към тях като към страдащи хора не е добро - това не е любов, това е чувство с ниска вибрация, в резултат на което им е помогнала да продължат да потъват вършейки необезпокоявано негативните си дела.

Всички ние имаме разум, надарени сме с интелект, имаме и интуиция, която ни подсказва кое е редно и кое не, кое е добро и кое недобро.
Ако с действието или бездействието си толерираме едно поведение, то следователно ние се съгласяваме с него и го подкрепяме,. Логично е, ако има последици за онези, които го вършат, то да има последици и за тези, които знаейки и осъзнавайки цялата информация, ги подкрепят и подпомагат отново и отново.

Така с втория случай продължи моя месец на казване на неудобните истини.
Относно работата по излекуване на жената - всичко е в нейни ръце, и осъзнаването и бягството във външни "решения". На моменти усещам вкопчването в материалното тяло, сякаш назад няма цял един живот в доказателства, че духа ни продължава да живее, особено с нейната дарба и нещата, които е видяла лично. Но това е предимно изпитание на вярата в Бога и само когато човек го осъзнае ще разбере и правилното поведение и гледна точка. Смирението на духа е това, за което болестите и страданията се пращат. Никой не ни е обещал, че ще умрем на преклонна възраст, никой не може да ни обещае, че този ден няма да е утрешния. Драмата не е колко дълго ще живеем. Драматично е, ако не изживеем живота си с вяра и смелост, с достойнство във всяка тежка ситуация. Болестта идва да ни съобщи за важното пътуване в което сме поели. Много нови и непознати неща срещаме по време на това пътуване, но една константа остава неизменна винаги и на нея можем да разчитаме. Това е Бог. Хората не могат да разберат, четат тези думи само като букви без да схванат смисъла. Но в моментите, когато сме сами, когато сме в най-черното и тъмно място само Бог се отзовава. Хванем ли се за неговата длан горчивата чаша на кармичната разплата става по-поносима и се появява надеждата, защото знаем че нашия път продължава напред и извън рамките на земния живот. Той се простира доста преди и отвъд това кратко прераждане. Защо тогава така драматично се вкопчваме в материалното си тяло, това ли е духовното ни просветление? Колкото повече претенции за духовно ниво имаме знайте, че и толкова по-сложни и трудни изпитания ще идват за проверка и доказване на онова, което твърдим.

3. Третия случай отново ни препраща към темата за обсебването. Ако всичко това до момента на някои хора им звучи като невероятна теория, това което преживях лично доказва обратното.

Случаят е на жена с проблем с алкохола. До някаква степен контролиран проблем, но с все по чести кризи на безконтролно пиене. Честно казано тук ми трябваше най-много смелост за предстоящия разговор. Когато това се случва с ваш приятел и видите, сякаш събудени от някакъв дълъг сън, че проблема му е взел главоломни размери, докато той ви е прожектирал фалшивата маска на щастлив човек, който знае какво прави... то тогава шока и чувството за лична отговорност, че не сте видели и разбрали по-рано са много силни.
Не можех да остана пасивна, не и след като разбрах че цяла година е имало само лъжи и криене. Някак си не разбирам приятелството по този начин. Колко празни ми се струват всичките ни разговори, защото не сме говорили по единствената най-важна тема. Когато обичаш един човек, когато се наричаш негов приятел, то това включва и неприятните и тежки разговори, които трябва да проведеш в името на твоя приятел. Истинската любов трябва да е към душата, за нея да мислим, за нейното благо. Понякога това се разминава с временния комфорт на личността тук. Но не сме ли искрени, не направим ли нещо, то все едно да подминем болен и страдащ човек.

След по-дълго настройване от моя страна и задължителните молитви за помощ в сложното начинание един ден се реших и проведох разговора. Много е важно ако имате подобна ситуация да помните, че истината се преглъща по-лесно, поднесена с любов и уважение към душата в изпитание. Човека отваря сърцето си за нас само когато ни почувства равнопоставени с него, а не да стоим на своя пиедестал сякаш на нас подобни уроци не може да ни се случат и сме перфектни. Много търпение, много говорене... докато стигна до това наранено сърце. Това, което искам да кажа и на други хора със същия проблем (който взима застрашителни размери в нашето общество) - Това, от което се опитвате да избягате чрез алкохола не е страшно. Мислите си, че да се изправиш пред призраците от миналото е трудно и невъзможно, че да признаеш чуждата злоупотреба с теб е страшно, или невъзможно да признаеш собствените осъдителни чувства, които не приемаш и потискаш там, от където единствения изход е чрез болест... Бъркате! Нищо от това не е толкова болезнено или невъзможно. Но има една болка, от която трябва да се притеснявате и да работите в посока тя никога да не ви се случва. Това е болката на душата когато един ден погледне Отгоре как е наранявала най-обичните си същества, как е лъгала и съсипвала живота им само за да избяга от урока си да се изправи срещу страховете си. Когато нас ни наранят, когато с нас злоупотребят боли много по-малко и бързо забравяме, отколкото когато ние причиним това на друг...
Никой няма да ви съди толкова строго колкото самата ви съвест, а  душата очистена от илюзорните земни страхове и осъзнаваща огромните размери на злото, което сте допуснали ще преживее най-тежките си времена.
За това за себе си - направете нещо. Осъзнайте че смъртта няма да ви реши проблемите, а ще ви изправи пред по-големи изпитания, ако сега не се постараете. Поне опитайте и дайте всичко от себе си, и с Божията помощ вие ще постигнете напредък. Полагайте всички усилия да останете на пътя на доброто, на истината, на вярата и осъзнатостта. Зависимостите наистина са упорит проблем. Но не е нужно да вървите сами този път. Изберете да се уповавате на най-върховната сила, на Този, Който във всяка болка е създал и лек, във всяко зло е посял и семенцето на доброто, което да е в състояние да му противостои.
И един ден, когато, както всички, и вие си отидете от Земята и когато погледнете назад към приключения живот - да можете да се усмихнете и с благодарност да си кажете: "Да, беше доста тежко, но аз опитах, аз постигнах напредък, аз положих усилия." И независимо от финалния резултат постигнат на Земята, за душата ви това вече ще е едно положително развитие, една победа. Вие не сте пропилели живота си гласувайки само за страха. И дори тази тема и кармичен урок да не са приключили, то поне ще знаете, че сте приключили част от урока си и онова, което ви чака занапред няма да е толкова тежко.

След разговора ми с приятелката за проблема с алкохола се случи нещо странно, но доста логично за случаите на обсебване. Аз на теория знаех, че е почти сигурно наличието на поне един дух в нея, който се възползва от алкохолната й зависимост.

Вечерта, докато тя е разговаряла по същата болезнена тема с наша обща приятелка, се е чуло стържене по стената. Звук, който не е типичен и нормално обяснение няма. Почти по същото време у дома имахме "посещение". Както си спяхме и аз реално не бях в съзнание, поне не помня нито да съм сънувала, нито да съм била полу-будна, просто дълбок сън - просто изведнъж усетих че съм си вдигнала дясната ръка във въздуха и щраквам няколко пъти с пръсти с ясната цел в съзнанието ми (което до преди секунда спеше) по този начин да прогоня нещо, което се намираше там - на метър над леглото ми. Просто го знаех и го усещах, че е там.
За пореден път се убеждавам, че една част от съзнанието ни е като вярно куче пазач. Мен лично при най-малкия дискомфорт и нарушаване на личното пространство, ми дава знак, осъзнава ме на секундата и ме вади от дълбокия сън.

Осъзнавайки, че всъщност правя странно действие, реших да обясня на моя приятел защо го направих. Оказа се, че той самия е бил буден преди мен и е чул някакъв звук. Аз звука не помнех. Но бях абсолютно убедена, че онова което дойде онази вечер е свързано с разговора ми през деня и с моята приятелка.

Споделяйки преживяването на мой приятел, медиум, който от много години изучава Спиритизма в Бразилия, според него случилото се беше нормално. Когато "разбуниш духовете", когато им развалиш комфорта, защото водейки тези разговори, изваждайки истинските проблеми на светло, което дава шанс на човека да започне сам своето постепенно освобождаване от заблудите довели го до това състояние, то неминуемо нарушаваш интересите на прикрепените към него духове, които се хранят от пороците му.

Може би заради целия стрес от разговора през деня и моята вибрация се беше понамалила. Малко трудно заспах отново, ума ми беше нащрек.
Но по-късно през нощта се събудих от невероятен сън. Сякаш някой ме бе завел някъде, а после ме върна обратно, но онова което ми показа беше произвело чувство на невероятна сила и мощ у мен, и една радост и смях, сякаш ми се стори, че реакцията ми спрямо духа малко по-рано е доста смешна, самото напрежение което изпитах, абсолютно излишно и неоправдано. Явно на фона нещо, което не помня, но ми бяха показали, действително ситуацията е била жалка и смешна. Но :) ако помнехме всичко за духа си надали щеше да изпадаме в такива "смешни" за обитателите на духовния свят реакции :)
Събудих се с невероятно хубаво чувство от цялото нощно приключение.

Относно странния сън моя опитен приятел потвърди че Добрите Духове винаги защитават и пазят онези, които работят за благото на другите. Докато го правим, няма зъл дух, който да може да ни стори нещо!

И тук спирам моята история, макар че не остана време за последния случай.

За финал ще споделя какво ми се случи първата сутрин след рождения ми ден - нещо, което сякаш затвори цикъла на изпитанията през предишните 40 дни.


5 часа сутринта на 6ти Юли (2015), след като гледах филм до призори и вече трябваше да заспивам:
- Само си затворих уморените от дългото гледне очи, но все още не бях заспала, ума си ми беше активен, когато изведнъж се усетих, че се нося над леглото. Разпознах го веднага - ОИТ - опитност извън тялото - защото два пъти ми се е случвало досега спонтанно веднъж на 14 год. възраст и през есента на 2013 г. Усещането за безтегловност и плуване не може да се сбърка. Но в същия момент се случи нещо абсолютно ново за мен. Много силно ускорение усетих. Все едно онова "тяло" с което плувах развиваше невъобразима скорост през нещо, което изглеждаше като синева, или синьо слънчево небе. Толкова силно беше това ускорение, че го усещах почти физически. В същия момент съзнанието ми разсъждаваше доста трезво, с по-голяма концентрация и чистота от всякакви ненужни мисли. Дадох си сметка, че е нормално поради твърде интензивното усещане за ускорение, едно непознато за мен чувство, и поради факта, че аз очевидно нямам контрол над тази скорост, нито знам къде отивам и дали ще се върна, осъзнах, че нормалната реакция е да се получи страх. А в този момент ясно осъзнах, че не бива да допускам поява на страх. Но имайки предвид човешкото ми мислене и предразположености към страха, трябваше да действам превантивно. В този момент ми дойде идеята да си представя, че вместо към това непознато безкрайно синьо пространство аз се нося към определена цел - образа на Исус, а след него веднага включих и Дева Мария отворила ръце сякаш до нея и до нейната прегръдка трябва да стигна. Веднага ми подейства, усетих огромен товар да се смъква, олекнах, почувствах облекчение, а до тогава не си давах сметка че нещо ми тежи. Тълкувам това като очистване от страха, защото явно е имало начален процес на формиране на страх. радвам се как съзнанието ми запази самоконтрол и реши проблема със страха, използвайки налични знания за ефекта на образите и висшата енергия, която символизират.

В следващия момент сякаш също толкова бързо започнах да се спускам и да летя надолу обратно към леглото.Скоростта беше толкова неописуемо бърза, че имах усещането че всеки момент ще се разбия в собственото си тяло :)

Може би хора, на които се се случвали този тип астрални пътувания, сега се усмихват на моите дълги описания и разсъждения. Но това преживяване наистина беше голям подарък за рождения ми ден.

Чувствата, които преживях никога няма да ги забравя.

Денят ми след това беше доста емоционален, смесица от тъга по онова, което изпитах и благодарност, че въобще го преживях, макар и за кратко.