вторник, 28 октомври 2014 г.

Нечовешки форми на живот 2 - родната планета

Случаят е на младо момче, което в регресия вместо в "минал живот" попада там, от където е дошъл преди да започне да се преражда на Земята. Не само вижда мястото, а се получава и един вид общуване с неговото Аз-Там, което се опитва да го подсети за много неща, а на някои въпроси дава и директни отговори.


Любопитно за мен е, че два дена преди да срещна това момче за регресия, самата аз имах някакво странно преживяване в полусънно-полубудно състояние. Видях една странна фигура в спалнята си - триъгълник обърнат с широката част нагоре и върха надолу, нарисуван във въздуха като със светещ неон, жълта светлина. Докато го наблюдавах усещах енергия върху физическото си тяло, което лежеше. Няколко секунди наблюдавах, всъщност не предизвикваше страх или друга неприятна емоция. Чувах звуците в стаята. Не знам колко продължи, но в момента, когато чух три по-силни издишвания на моя приятел, се завъртях и прекратих видението, излизайки от вцепенението на тялото, което ме бе обхванало. Случая съм го споделила в друга моя статия.

Сега описвам регресията на момчето, което ми разказа за същия този символ появил се при него в медитация. Доста странно "съвпадение", имайки предвид, че обърнатия триъгълник не е сред популярните и широко използвани символи в духовните книги, т.е. няма как да сме възприели "случайно" и запаметили тази информация.

Описвам това тук, защото обърнатия триъгълник се появява по същия начин и в регресията.


Субекта се приземява на повърхност, на която е заобиколен от дневна светлина, трева и планини в далечината. След разглеждане на обстановката усеща тяло на спокоен млад мъж.

П: Можеш ли да усетиш за да се озове на тази полянка от къде е дошъл този мъж, пътека ли има някъде?

„Няма пътека... Сочи нагоре. На небето се виждат звезди, макар че долу е светло като ден. Той иска да върви напред. Тръгва към планините. Казва: „Ела с мен“ Уверено върви. Стига до пещера. Сега спря пред нея.“

П: Защо ни я показа? Беше ли важно да дойдем до тази пещера?

„Сочи навътре. (засмя се)  Усмихва ми се.

(Рядко се случва, но все пак се случва, когато разглежданите субекти от даден живот са интерактивни и взаимодействат с нас, които разглеждаме. Тук момчето в регресия, както обикновено усеща младия мъж от онзи живот, емоциите и мислите му, но и протича вид комуникация. Все едно ни развеждат из по-важните моменти и самия човек там е нашия екскурзовод.)

П: Интересна комуникация се получава, все едно сме му на гости и ни показва разни неща. Не се смущава, че го разглеждаме.

„Сега влиза, има стъпала за надолу, от самата скала изградени. Сякаш е тъмно и едновременно с това няма проблем за виждане. Много са стълбите надолу. Пристигаме в малка кръгла зала. Има вход и през него влизам в по-голяма зала. Празно е, няма предмети. Има рисунка на пода. Цветна е... слънце. Прилича на слънце. Има много входове.

П: От голямата зала ли виждаш много входове?

„Много. Слънцето е жълто-червено. Сега мъжа влиза в един друг вход. Стига до по-малка зала, има голяма книга. Поставена е на камък. Много хубаво е направена. Показва книгата. Казва, че вътре пише история.

П: Чия история е това, което го пише вътре в книгата? Може ли да отвори книгата?

„Тя е отворена. Има писано, симовли са, не е азбука като познатите. Прилича на ... по-скоро на руни.

П: Разпознаваш ли някоя от руните, които си виждал в този живот?... Да направим нещо друго. Опитай се да я докоснеш тази книга.

„Гледам страниците... като папирус, нещо такова. 

П: Прилича ли на други книги, които си виждал? 

„Няма такава книга.

П: А има ли друго на изписаните страници освен символите, приличащи на руни. 

„Кристал, като рисунка. Две залепени пирамиди. Основите им са залепени, единия връх сочи нагоре, а другия надолу.

П: Интересно, какво ли има в тази книга. Мъжа явно знае...

„Той се усмихва пак. Казва „Не си ли спомни вече“; казва жокера е пред теб.

П: Добре нека ни обясни, защо ти показва сега тая книга на тебе? Какво е значението на книгата за теб самия?
„Нещо за звездите... На една страница има карта. Прилича на два триъгълника. Единия триъгълник е карта на звезди. И те са свързани двата триъгълника. Има и други звезди, ама конкретно тия са свързани така.

П: Да го попитаме, той от някое от тези места ли идва?

„Сочи едната звезда, на върха на единия триъгълник.

П: Можеш ли да ми опишеш по-точно формата на този триъгълник, знаеш че има равностранни, равнобедрени триъгълници, или с прав ъгъл? Как ти изглежда на теб, да ми го опишеш? Всички страни еднакви ли са например?
„Не, не, не. Горната страна е по-голяма, долната е много малка. Няма прав ъгъл.

П: А може ли да ни покаже сегашното ви местоположение(дали е Земята или друга планета), мястото на което се намирате, има ли го изобразено там при тези звезди?

„Не. Той казва: „Ти трябва да отидеш там.

П: Ти да отидеш? А как, с какво трябва да отидеш?

„Има още един вход, друга зала. Кристали има в кръг... сравнително голям. Кристалите са около един метър високи.

П: Има ли някой в залата?

„Само ние двамата.“

П: Ти себе си как възприемаш там? Него го видяхме в началото. Той по същия начин ли изглежда?

„Той си е същия. Аз съм присъствие... Тази зала е за транспорт.

П: А как се използва?

„Дематериализация... 

П: Кристала ли върши тази работа?

„Всички кристали.“

П: Той знае ли как се управлява този транспорт?

„Показва... показва главата.

П: Значи чрез ума насочва „машината“ – кристалите?

„Пак се усмихва. Казва ми: „Ще се научиш.“

П: А защо трябва да отидеш на мястото от картата?

„Казва ми, че е време да отида, всички отиват там... Събитие някакво, което наближава.“

П: Добре, да го питаме той знае ли, че ти сега разпитвайки го, гледаш от перспектива на човешкия си живот на Земята? Знае ли той къде си ти в момента?

„Разбира се.“

П: Добре, значи знаейки, че ти си тук в момента, все пак той ти казва, че трябва да отидеш на онова място от картата? А събитието, за което ти казва, там ли ще се случи, където те праща, или тук на Земята? (по-късно се оказва, че „тук“ не е Земята, а друго място)

„Там, там.

П: Какво е това събитие, важно ли е?

„За всички е важно. Казва: „Ти знаеш... всички знаят.“ Той казва: „Когато отидеш там трябва да помагаш.“

П: Каква помощ можеш да окажеш там?

„Да помагаш за Светлината.“

П: Добре, да питаме той на това място ли живее или някъде другаде, предвид че ни показа, че е пристигнал отгоре някъде?

„Ние всички живеем тук“ казва, „И ти си оттук.“

П: А какво е това тук, може ли да ни го опише? Ние видяхме едни поляни, планини... малко видяхме...

„Планета.“

П: Но не е планетата Земя? Друго място?

„Не. Друго слънце, има само две планети. Едната е по-близо, другата е по-далече.“

П: Добре, а това друго слънце, дали е известно? Дали е познато на хората на Земята? Дали ние сме чували за неговото съществуване?

„От другата страна е... на галактиката.“

П: Пак на физическо ниво говорим, нали?

„Мястото, на което трябва да отида, там където всички отиват – там е Земята.

П: Аха, Земята е там. Значи на тази карта, където е триъгълника, където ти посочи да отидеш – Земята е там. Значи в този момент, в който той ни говори, ние не сме на Земята все още?

Смее се... „Много проницателно“ казва. „Тук е различен свят.“

П: А кога трябва да направи това преместване Х и на какво ниво?

„Той вече го е направил... преди много време.“

П: А защо Х има живот на Земята сега, защо се е преродил тук? Някаква цел има ли?

„Казва – „всичко има цел; той сам ще разбере.“

П: А има ли помощници, някой който му праща информация, помощ?

„Винаги има.“

П: Те ли са тези, които дават знаците, сънищата, усещанията?

„Ние винаги сме.“

П: Той казва „ние“, значи и той се причислява към помощниците ти?

„Всички са помощници.“

П: А той има ли работа, занимава ли се с нещо там, където го виждаме сега на тази планета?

„Нещо със звездите... вече трябва да тръгва. Казва: „Ти можеш да си останеш там“

П: Добре, да му благодарим. Интересно беше това същество, този човек. Знаеше интересни неща.

Странните "случайности" съпътстващи тази история не приключиха със самата регресия. След края, на път за автогарата момчето вижда книга. Това е "Начинанието Алдебаран", на Ян Ван Хелзинг. Книга, която досега не е чел. Обади ми се развълнуван по телефона да ми каже,че си е купил книгата, защото в регресията е чул това име - Алдебаран, нещо, което тогава той не ми каза.

Не е рядко срещано, хората в регресия възприемат много повече информация, отколкото реално казват за записа. Не мога да попреча на това или да изискам всичко да казват, по простата причина, че в това отпуснато състояние се възприема много повече, отколкото е възможно да се "облече" в думи. Физически говоренето изисква по-големи усилия от субектите и з атова те не са така детайлни, пропускат за съжаление части от информацията.
И до тук пак скептика може да каже, че - да, харесало му е на момчето книга за извънземни и си е решил, че е свързана с него. Но онова, което никой не можеше да знае - в тази книга се описваше абсолютно същия символ, който месеци по-рано момчето бе видяло в една своя доста разтърсваща медитация, и който аз видях 2 дена преди това в полусънно състояние, който обърнат триъгълник се появи и в регресията, в описанието на звездната карта.

Много много знаци, които най-малкото обръщат вниманието поне на мен към нещата описани в книгата и въобще възможността за комуникация и помощ от извънземни същества, към преживяванията, които се случват докато сме в изменено състояние на съзнанието, а едва малка част от тях биват разказани и изследвани.

Нечовешки форми на живот 1

Следващите материали са посветени на опитностите на душата в друга форма, различна от човешката. Съществуват много разногласия по тази тема. Като цяло повечето хора приемат тезата, че е невъзможно да са били в други тела и да са имали животи на друг вид същества освен като човек на земята.
Но съществува достатъчно информация, която да постави под сериозно съмнение тази теза.
В тези статии ще ви разкажа случаите на хора, които са видели свой живот като  обобщено казано "извънземно същество" - форми на живот и интелект различни от познатите ни, както и далечни места различни от планетата Земя.


Последният 

Субект: мъж, около 60 години, бивш компютърен специалист – не е нито археолог, нито историк или някой, който да е имал интерес към древните цивилизации или живота на друг планети. Предисторията на субекта е интересна доколкото да можем да сравним имал ли е той някакви очаквания, харесвания, стремежи да види областите, които в последствие описва в регресия. В този случай информацията е голяма изненада и за мен самата, имайки предвид, че поколението, към което спада моя субект не приема така нашироко и свободно темите за извънземните и дори прераждането.

Описание на миналия живот 


Първото нещо, което вижда субекта е огромна постройка подобна на пирамида, но не от камък, а от друг материал. В течение на разказа му добиваме представа, че има големи дървени пръти стърчащи от нея, а на известно разстояние се вижда и гора с островърхи дървета синкаво-зелени на цвят.

Когато поисках да ми опише себе си, да разгледа тялото, с което е там, се появи следното описание. Начина,по който задавам въпроса си не предполага субекта да започне да ми описва друга форма на живот, по-скоро предполага човешка форма, и въпреки това без да се влияе от задаването на въпроса, моя субект отговори:


"Краката... Малко ми прилича като на крак на кон или някакво друго подобно животно... (засмива се)... но сякаш има нещо като сандали отдолу. Не е човешки, но все пак има нещо като обувка отдолу, като сандал сякаш. Но кракът е по-тесен, не е със широко стъпало, цвета му е светъл.

Това е някакво животно, което ... не знам, не прилича на никакво такова, на нищо нормално и земно. Високо е, високо и има някаква такава глава голяма, с голяма муцуна издължена, с остри зъби. Не го виждам много ясно... Тялото е издължено нагоре и независимо, че крака изглежда като копито, не виждам да е на четири крака, а сякаш е на два. Като хората стои изправено, обаче нагоре има една такава муцуна като на.. като на крокодил, издължена с остри зъби. Сега виждам, че има и някакви предни крайници, малки, като на тези динозаври, които отдолу са им големи крайниците, а отгоре са мънички."

"И опашка виждам сега, такава опашка голяма като при динозаврите, тежка опашка."

П: А сега това същество, което го наблюдаваме, можеш ли да се опиташ от негова гледна точка да почувстваш как се чувства отвътре, за какво си мисли то гледайки към пирамидата? В какво състояние го заварваме сега?

 "Спокойно е, гледа си към пирамидата и стои на едно място, не се движи. Отначало виждах как гледа краката, краката ги виждах сякаш отгоре."

Това е способността на субекта да влиза и да гледа живота през очите на съществото, което е  той в онзи живот. Като цяло се появява доста често, но не във всяка регресия. Някои усещат емоцията на човека/съществото от миналото, а друг вижда заобикалящата среда през погледа им, трети гледат отстрани сценката и вътрешно знаят какво се случва в дадения живот. 

"Имам усещането сякаш е мъжки индивид. Като възраст сега получавам някакво число пред себе си 120... евентуално като година, но ако това място не е земята, не е ясно за какво става въпрос. Това не ми прилича на земно създание. Като казвам, че прилича на динозавър или на крокодил, то прилича, но аз го оприличавам..., но иначе то не прилича на нищо, непознато е, не."

В следващия момент карам субекта да отидем и да разгледаме през очите на съществото пирамидата описана в началото, която се оказва съвсем близо до мястото, където е застанал. Следва близко описание на пирамидата, която е изградена от дървета едно върху други наредени и кръстосани по особен начин и стърчащи от четирите края на пирамидата. 

"Върху тях има поставени тръни и подобно изглеждаща растителност, наподобяваща маскировка или вид защита и укрепване на самата пирамида, отгоре върху дървото. Пирамидата е много голяма, много висока и по-скоро наподобява сграда - жилище или обществена постройка.
Входа е точно срещу него – дървена врата с нещо проблясващо, подобно на стъкло.
Това е много груба пирамида и стъклото също е мътно, неясно.
Тази врата е по-малка от самия размер на това същество, което виждаме от началото на регресията (т.е. не е направена за него). Появяват се по-дребни същества, които влизат вътре.
Те са също необичайни. Имат опашки и са на четири крака, имат островърхи глави, издължени като с много дълги муцуни, все едно имат къси хоботи.
Добивам усещането, че това са някакви животни, за които аз се грижа.
Като стадо, а аз все едно съм им пастир. И аз не ги карам, те си влизат вътре.“


Отиваме там, където той спи, където живее.

„Това е една островърха сграда. Всъщност тя самата е все едно един много висок покрив от земята до горе. Няма вертикални стени, а само покрив издигнат нагоре. На моменти имам чувството, че тя влиза в някаква скала, в някаква планина. И това е предната й част. Вътре е може би нещо като пещера. Предната част на сградата е като изградена, но навътре влиза в някаква пещера. И това е достатъчно голямо място за това животно – за това, което аз виждам като себе си.
Каменно е сякаш... Сега се опитвам да вляза. И сега като влизам това сякаш не е само от камък, а има и нещо като прозорци отгоре, от където влиза все пак някаква светлина, в горната част на това островърхо нещо. Вътре е като пещера, но от някъде идва все пак малко светлина.
Груби стени, тъмно пространство, но не е студено като в пещера, сякаш има някакъв по-топъл слой отвътре. Не е така студено като камък.

Сега виждам нещо като легло за размерите на това същество. Като застлано отгоре с дървета или някакви много дълги листа.
Сега виждам нещо като скулптора или портрет, но само глави... като главата на това същество, и са закачени. Не като картина, а като скулптора, релефно. Все едно са скулптори на някакви роднини.

Не прилича на нищо, което е на Земята, сякаш е на съвсем друго място.

Има някакъв по-светъл кът в тази пещера, където има повече прозорци, или някакви дупки, откъдето влиза повече светлина. Сега ще се опитам там да отида да видя какво става. Там е сякаш за писане място. Маса за писане, но е много грубо оформено, като леглото. Там има някакви пръчки за писане и отпред има черно нещо, вероятно като мастило. Пише върху някакви такива плоскости за писане, които са като кожа ли, или като хартия от някакви растения направени. По-скоро ми прилича от рода на папирус, нещо преплетено, но не е папирус, много е едро. То е направено като за размерите на това същество. И тези неща, от които е изплетено са много широки. То е така на едри ивици, като изтъкано, а те са дори леко различни на цвят, не са съвсем едни и същи. 

За сега ги виждам чисти, не изписани, стоварени едно върху друго. Но това същество умее да ги изписва. Имам чувството че сяда на нещо като стол, едно така леко издигнато нещо от пода върху което сяда. Имам чувството, че всичко така е изплетено, така направено, не само тези плоскости за писане, а и леглото, и стола, и масата, от такива ивици – напречно едни на други, като изплетено.“

Пренасяме се в друг момент от живота на това същество – пренасяме се в момент, когато то използва пръчките за писане.

„Да, сега се появи нещо като чаша, която не мога да разбера от какъв материал е. В нея има нещо като мастило. То топи в мастилото и пише някакви знаци. Обаче тези знаци са... неразбираеми. Като йероглифи, но не приличат на нищо познато, нито на египетски, нито на китайски йероглифи. Докато пише с предните ръце, с малките ръце, държи...

Няма особена емоция докато пише. Може би пише дневник или някакви спомени. Когато изпише един лист го взема и го слага от другата страна на масата, в най-десния край.“

П: А дали живее само това същество или има и други?

„Сега имам усещането за нещо малко, обаче не съм сигурен дали е от същия вид. Това е много малко същество, много ниско, ниско над земята. На него му усещам пак главата, че е такава продълговата. Голямото същество е по-бледо, а това малкото ми изглежда съвсем зелено. И от горната позиция виждам само главата и сякаш изобщо не усещам никакво тяло. Сякаш самата глава е до земята. Може би има някакво късо тяло и крака, но аз не ги усещам. Сякаш едва ли не главата се търкаля по пода.
Това малкото същество ми е като дете или нещо, за което се грижа.“


Придвижваме се напред в живота на това същество до важен момент.

„Сега съм навън, на открито. Стоя много изправен нагоре и гледам нещо наоколо. Хоризонта е много широк. В далечината пак виждам някаква гора от много островърхи дървета, но тя е много далече. Някои дървета са по-синкави, някои по-зеленикави. Сега видях дърво и по-наблизо, като кипариси на вид. Те са високи, но и аз съм висок и ги виждам на едно ниво. Даже някои са по-ниски от мене. Аз съм около 7-8 метра височина, 10 метра... нещо такова. Доста е голямо.
Тялото ми сега е доста изправено, като дърво е, съвсем вертикално.
Съществото сега стои неподвижно и гледа напред към гората. Много време стои така. Отначало е светло, но сега имам чувството, че започва да притъмнява, а то не се мърда от там.
Аз сега съм с гръб към пещерата и с гръб към тази постройка подобна на пирамида и сякаш гледам в противоположна посока.“

П: А как се чувства? Защо е застанал като нащрек гледайки в тази посока? Безпокои ли го нещо?


Преминаване през смъртта и Отвъд

„Не е добре, сякаш ще умира ли... Сега усещам нещо като вибрации, сякаш излизам от тялото си... Сега се чувствам, че излизам и тръгвам, излитам някъде нагоре... в някакви тъмни места.“

П: А сега той за какво си мисли, разбира ли какво се случва с него?

“Усещам, че летя нагоре, рея се в някакви тъмни места. Сякаш някакви светли ивици отляво, като нишки. Те не са прави, а са извити като дъги от едната страна. Две такива дъги от ляво, те продължават. Аз виждам само единият им край, който е към мене извит, а те продължават в някаква безкрайност. 

Ами сякаш искам да се хвана за тях. Тръгвам напред с тях и се движа, хванал съм се за едната. Те са две една до друга.  И вървя като по окръжност ли е, парабола ли е... някаква такава линия която се движи напред...

И сега напред виждам нещо светло. Приближи се и го виждам по-голямо – жълтеникава светлина е. Като осветено вагонче на лифт или нещо не знам какво, кабинка. Искам да вляза вътре. Влизам, осветено е и аз съм сам вътре. Цялото е осветено в жълтеникава светлина. Не мога да разбера движи ли се кабинката... да, движи се, но не много бързо.“

П: Виждаш ли нещо навън?

„Да, то е с прозорци, но навън е тъмно.“

П: Да се преместим сега до сцената, когато вече пристигаш...

„Ами то е пак някаква постройка в тъмнината. Всичко наоколо е тъмно, а то е осветено. От стъкла нещо... пак с такава жълтеникава светлина, но по-светла от тази на вагончето. Формата е правоъгълна, но не точно. Нагоре се разширява, а надолу е по тясно, скосени стени. В горната си част има прозорци, но точно пред мене е по-тъмно, а прозорците са по страничните страни на това нещо. Там, където е вратата вероятно е по-тъмно.
Ще трябва да вляза. Осветено е, но пак съм сам, няма никой наоколо. Вътре е голямо, празно. Има нещо издължено като пътека, малко по-високо над пода и прилича на дървено. Сега се движа по нея...

(След известно време) ... Движа се и стигам до по-тъмен край, там има нещо като врата, кафеникав цвят, дървена. Не мога да продължа, имам чувството, че пак навън в тъмнината ще изляза."

Молим при нас да дойде духовния водач за отговори и пояснение на видяното.

„Светлинката се появи и се приближи. Виждам нещо бледо виолетово, като контур само, като силует. Като елипсовидна форма... енергия. 

П: Този живот на голямото същество, което видяхме, защо ти го показа духовния водач?

„Усещането ми е, че това същество е трябвало нещо да запише, някакви важни неща. Трябвало е да остави може би на онова малкото същество, което видяхме... да му предаде нещо. Имам усещането, че тези същества са измирали там. Малко са били останали вече. Той е трябвало да остави там някакви истории, някакви записани неща на това по-малкото същество, за това което се е случвало. Сякаш не е имало други.“

П: А успял ли е в тази задача?

„Ами оставил е някакви записани неща. Доколко е успял всичко да напише, не знам. Други цели не виждам и не усещам. Сякаш се е справил горе-долу. Имам чувството, че това е някаква планета, която е на умиране. Това, което го оставя, той не знае дали ще има и кой да ги чете тези неща. Може би това – малкото, е последното. Дали ще има други  не знам. Сякаш другите вече са умрели, и са под земята вече, погребани.“

П: А някакъв проблем ли е имала тази планета, защо казваш, че умира?

„Това е много стара планета, покрай някаква много стара звезда, която угасва. Аз,л докато бях там сякаш виждах, че е светло, но сега, когато се пренасям да видя звездата, виждам че тя угасва и става тъмна.“

П: А когато се отдели душата от това същество и тръгна, какви бяха тези енергийни дъги, в които тя се хвана и продължи да пътува?

„Да, това беше път, по който се движеше. Отстрани това вагонче, с което се движехме, то се движеше по тях в посока средата на „космоса“ (така го оприличава) , където стигнахме до тази постройка, около която няма нищо. Тя сякаш виси в средата.“

П: А каква е нейната функция?

„Това е междинна станция, където идва това вагонче.  И тука се срещам с него. Той идва от някъде.
Сега се виждам себе си като душа... тъмно зелено, изумрудено зелено... формата не е ясна, сякаш и аз съм такъв елипсоид. Прилича на скъпоценен камък, но грамадно нещо, като човешки размер.


Регресията продължава с личните въпроси на субекта засягащи настоящия му живот.
Публикувам само тези от тях, които съдържат обща информация и биха отговорили на въпросите на читатели с подобна ситуация и изпитание в живота.

Извадка от посланието на духовния водач към субекта:

„Местата, в които се въплъщаваме – те са тренировъчно място за нас, докато не сме достатъчно развити. Там енергиите са много зациклени, има множество елементарни, зациклени енергии, които създават илюзията за материя. Създават илюзията, че се намираме в някакво материално пространство. Там ние тренираме с тези малки зациклени енергии, които са много нагъсто. И именно за това, че те са много нагъсто разположени се създава илюзията за материя. А всъщност не виждаме енергията, сякаш виждаме материя.

Обаче в един момент, тъй като се развиваме... трябва да се развием достатъчно и да се абстрахираме от всички тези зациклени места и да започнем да виждаме по-големите енергии. Тези енергии, които са на големи разстояния, които са в космоса... на огромно разстояние в пространството. Спрямо тях ние сме много дребни. За нас заемат, едва ли не, цялата Вселена. 

А ние тренираме с дребните енергии спрямо нас. С които можем да манипулираме, да ги движим. И имаме чувството, че сякаш работим с нещо материално. Но в един момент, когато се научим достатъчно да манипулираме тези дребни енергии, тези сгъстявания... ние отиваме на едно по-широко място, там където вече енергиите са големи. И трябва вече да започнем с тези големи енергии да работим. Вече имаме по-голяма мисия. И трябва да се научим да се разделяме с тези малки, дребни енергии. Всичко което ни е изглеждало малко и материално.

И на тези по-големи места вече всички тези обекти, които са ни изглеждали като живи същества, разумни... като наши приятели, роднини... на това място вече и те са като нас, такива дълги енергии. Които се простират в пространството от край до край, краищата им не се виждат. И ние с тях вече там сме някакви енергии, паралелни, които се преплитат. И трябва вече да работим на това ниво с тях. И аз сега виждам такива дълги енергийни нишки.
И аз сега тука сякаш съм такава енергийна лента.“

 „Трябва да отхвърли всичко, което е материално и да се ориентира вече само към тези големите енергии, а не към малките. Малките ги възприемам като играчка, нещо временно... да не се вторачвам в тях. Ако съм там - да съм наблюдател, а не участник в събитията. Да не съм човека, който се вживява в нещата; да наблюдавам от високо това, което прави материалното тяло. Да го разглеждам като някаква манипулация, като апарат, с който аз манипулирам. Аз всъщност си служа с това, като с инструмент, но не се вживявам в това, което става. Да гледам от високо и да манипулирам нещата... но от високо. От гледна точка на големите енергии.

(Явно за да се справим с тази „материя“ и „дребни гъсти енергии“ е важна гледната ни точка – тук „гледа от високо“ вярвам е със смисъла на „гледната точка на душата, която знае и разбира много повече цялостната картина и взаимовръзката между процесите“.)
„Ако имам още нещо да правя, то да го правя като със инструмент и да не се чувствам емоционално внедрен в тези неща, а да се чувствам сякаш съм навън. Там само малко да влизам, колкото да го манипулирам, колкото да го движа.“

Урок – дългогодишна грижа за болна съпруга

П: Какво трябваше да научи той от това изпитание, което преминава - да се грижи 15 години за болната си съпруга?

„Трябва да се науча да се разделям с всичко. С баща си, с майка си, с неща, в които живея. С нея трябва да се разделя... защото нищо материално не е реално. Всичко е енергия.“

Изпитанието Множествена склероза

П: А какъв беше конкретния урок или задача на съпругата? Самата дългогодишна болест, която я е приковала на легло, част ли е била от нейния план на душата?

„Аз сега започнах и нея да я виждам, като нещо оранжево, овално. Малко по-жълтеникаво по средата и по-оранжево по краищата, по-червеникаво. Сякаш тя е била по-така динамично насочена, по към материали неща. Активен човек е била в предишни прераждания и е натрупала много карма. Била е и войнствена. Трябвало е да уравновеси нещо. Тя и през този живот е започнала по такъв активен начин. А е трябвало любов да усети, грижа и по този начин да усети любов и в себе си. Да се научи и тя да дава любов по някакъв начин.“

П: А самата множествена склероза – тя спира човек именно от активността, няма контрол над тялото... някакво смирение налага? Обратното на това, което е изживявала.

„Да, примиряване... любов, да се научи да се грижи тя за хората“

П: А успяла ли е да отработи този урок, да осъзнае, в дългия период, в който е била на легло?

„До голяма степен би трябвало да го е осъзнала... „

П: Да я питаме нея, нали я усещаш сега там при теб? Какво казва тя, справила ли се е?

„Надява се да е успяла... да се научи да се грижи малко повече за хората, ако не напълно, поне до някъде, да дава любов.

П: А грижата за хората как се вписва в тоя урок?

„Защото аз за нея съм се грижил и тя трябва да се е научила да се грижи. И психология трябва да развива и по този начин да се грижи, с психология. И ясновидство трябва да развива... тя е развивала това и по-рано, и телепатията.“

сряда, 1 октомври 2014 г.

Кажи истината - лечебно за родителите и подготовка на децата за живота

Детето ми не знае за...

За смелостта да говориш с децата като с възрастни хора
Защо се страхуваме, когато децата ни разберат всичко
Защо ги правим на глупави и слаби, когато на тяхната сила можем и ние самите да изплуваме
За нуждата ние да пораснем и да си отворим очите.
За приемането на собственото минало, за да можем да говорим спокойно за него
За неосъждането на себе си - защото това значи да съдим и всички останали преживяващи същите слабости и изпитания
За любовта и уважението към пътя и уроците на всяка душа - най-голямата подготовка, която може да се даде на едно дете

............................


Всеки родител желае детето му да се справи добре в предстоящия живот. Всеки родител иска да подготви детето си... но какво виждаме, все повече родители, които от страх отлагат и отлагат разговорите по важните теми, страхувайки се да не "наранят детската душа".
Но това ли е истинската причина, действително ли това е най-големия ни страх, или изправянето лице в лице със себе си и миналото е онова, от което бягаме?

Много се говори за отглеждането и доброто развитие на децата. За дрехите, храненето, спорта и игрите, училището и талантите. Все неща, които развиват умения, навици, физическо тяло.
Но малко се мисли за душата на детето, за психиката му, за вътрешния му свят и нещата, които се отразяват и отпечатват в този вътрешен свят, под влияние на самия живот.

Привидно всеки "подготвя" детето си - но как...

 Не се ли опитват понякога родителите да повлияят на пътеката, на пътя, по който детето ще тръгне, да поизкоренят някой трънлив храст, да изправят някоя кривина, макар да знаят дълбоко в себе си колко невъзможна задача е това?

И вие ли сте от онези родители, които треперят на детето си, които крият истинския живот от него и го "щадят"?

Ще ви разкажа приятели една друга гледна точка, която може да ви е от полза за да помогнете както на себе си, така и на детето си.

Децата са много по-мъдри и умни независимо от възрастта си, повече, отколкото родителите им допускат.
Проблема е, че те вечно биват дискриминирани поради възрастта си.
На тях никога нищо не се казва и обяснява, от това което се случва в семейството.
Проблемите се крият усърдно или се правим, че ги няма.
Никой не говори с тях като с равноправен човек, заслужаващ обяснение.
Държим се сякаш дете е равносилно на ниско-интелигентен човек.

Но истината е друга.

Всяко дете още от малко е прекрасен наблюдател и трупа много информация. То може да не показва по нищо нещата, които забелязва, но вътре в него те оставят отпечатък. Задава си въпроси, размишлява... за света, за семейството, децата, с които общува, за просяка на улицата, за приятелчето, чийто баща е починал, за обидната дума, с която някой го е нарекъл, за това че някой деца ги водят двама родители в детската градина, а него само един, за това че някой си имат баба и дядо, а то не...

Когато има нещо нетипично в живота му, различно от онова, което вижда у другите деца, въпросите сами идват, няма кое да ги спре.
Това, че детето ви не ви е питало директно, не означава, че то не е забелязало своето различно положение. Те са толкова умни и сензитивни, усещат кога възрастните избягват някоя тема.

Дали темата ще е разведени родители, безпаричие, лоши отношения в семейството между родителите, или фаворитизирането, което някоя баба показва на внучетата си... дали ще е темата за смъртта, поради скорошното споминаване на някой близък... всичко това има нужда да бъде дискутирано и обсъдено, защото е най-нормалното нещо на света.
Света, в който живеем го изисква.

Но когато родителя отбягва една очевидна тема - очевидна, защото детето е достатъчно интелигентно да сравни и да забележи разликата, било в семейството, в другите деца, в стандарта на живот или каквото и да е... тогава тази тема става травмиращ фактор.
Какво може да си помисли едно дете - че това е нещо толкова лошо, за това мама или тате избягват да го споменават, а ако случайно детето се осмели да пита, му се отговаря с половин уста и две думи.

Децата прекрасно ще ви разберат, ако им обясните. Всичко, което сте преживели е напълно нормално. Един ден и те ще бъдат изправени пред подобни избори и ситуации. Споделете своя опит, своите грешки дори. Бъдете разбиращи и към себе си и към другите хора в живота ви, за да разбере и детето какво е прошка и израстване.
Колкото и да ви боли, време е да промените гледната си точка за да не травмирате детето си. А това е шанс да излекувате и собствената си душа от преживяното.

Като си помислим колко малко опит има човек, когато започне активния му живот. Всичко ни повлича с пълна сила и без време се озоваваме в позиция, в която не знаем какво да правим. А после с години носим това чувство на вина, че не сме знаели по-добре да се справим.


Например ставаме самотен родител... или любовта, в която сме били напълно убедени се сгромолясва, оставяйки ни с две малки деца на ръце и развод... или ... или.. пък самите ние не познаваме родителите си... или сме осиновени... или отношенията ни с родителите ни са толкова лоши, че детето ни не познава баба си и дядо си...

Разводите и разделите, едно време заклеймявани от обществото, към настоящия момент са нещо като правило, а не изключение.
Проблема е обаче, че ако самите ние не можем да надраснем това рамкиране на отношенията, кое е редно и кое грешно, кое е нормално семейство и кое не, самите ние създаваме напрежение в ситуацията, без да е нужно.

Детето има нужда да знае информация за своите родители, независимо къде е липсващия от тях и по какви причини го няма.
Тези неща се случват в живота. Всеки от нас има съдба и път, и уроци, които трябва да преживее.
Както ние, така и децата ни също.
За да избере детето да се роди в семейство, в което в последствие ще остане с един родител, значи душата му не е никак слаба и е пожелала това изпитание по определена причина.

Премълчаването на истината тежи, както на майката, така и на детето. А истината никога не е лоша или добра. Всичко е въпрос на гледна точка и на поднасяне на информацията с любов и уважение към урока и изпитанията, които са преживели всички души участници в това събитие.

Когато имаме това уважение и към себе си и към другите, детето ни по никакъв начин не би се травмирало. Напротив - помагате му да научи нещо ценно за живота на възрастните. Живота е низ от изпитания, уроци, моменти на радост и тъга, но прекрасен и интересен и си заслужава всяко усилие.


Това нараняване, което чувствате може да се излекува, само ако осъзнаете, че от вас зависи да обгърнете тази минала ситуация с любов - да си спомните, че и вие и мъжа, с който сте създали това дете, сте били еднакво неопитни в полето на живота и всеки е реагирал различно на уроците си. Погледнете онези две влюбени деца - онези, които бяхте тогава, благосклонно, със състрадание и разбиране, и разкажете приказката на живота си... така че детето ви да разбере какво е израстване и разбиране, какво е великодушие към другия, какво е любов и учене.

Без обвинения, изисквания, заклеймяване, чувство, че сме станали жертва... Без да се оправдаваме като виновен на подсъдимата скамейка или да съдим другия за нещо ненаправено или направено. Защото за това сме тук, да живеем и да се учим. И в резултат на този живот е появата на нашето прекрасно дете - това не е грешка, това е прекрасен дар.

Разкажете истината така, както я разказвате на равен. Никой не очаква от вас да сте по-опитни, само защото сте по възрастни. Душите не се измерват по телата, в които идват.
Нека детето ви види, че приемате всичко това като опитност и с мъдрост продължавате напред. 
Нека знае тази част от истинския живот. Една частица от пъзела, който постепенно ще се нареди докато порасне, натрупвайки опит и знания за хората и нещата, които се случват.

Смятате, че това ще нарани детето? Защо?
Какво по-различно е от всеки друг урок - учим се и с един родител, и без родители в дома за сираци, и в бедното, и в богатото семейство, и в мирни и в бурни отношения, и в здраве и в болест. Всяко нещо отключва уроци, ситуации и ни повежда по пътя, за който сме дошли и израстването, което сме си пожелали Горе.

Защото забравяте, че в този живот нищо не е лично, а е само част от пътя на всяка душа.
Опитност, която ни кара да израстваме, да намерим нови сили и мотивация за живот.
Как може любовта да нарани? Наранява погрешната ни гледна точка, мисленето ни наранява. 
Когато приемем пътя и избора на всички души с любов и търпение, нищо не може да ни нарани. 

Погледнете миналото като театрална сцена, на която се играе пиеса. Ролите са раздадени. Ето там е и вашата по-млада версия :) и мъжа, и всички хора съпътстващи вашето минало, там са ситуациите, страстите, всичко. Погледнете ги сега от тук, от позицията на порасналото Аз сега, на помъдрялото Аз, което е научило много и е станал друг човек, нов човек, по-силен, по-знаещ, по-можещ. Колко лошо е онова минало, което ви е изградило такава личност? Лошо ли е наистина?

Не е трудно, когато вие самите приемете нещата в сърцето си. 
Но говорите ли така на детето си или му спестявате най-важното - любовта. 
Всяка ситуация обяснена с уважение и любов, би била приета много добре.

Само да се престрашите да заговорите и най-важното... да премахенете егото от вашата реакция, гордостта, нараненото самолюбие... и да заговорите, както с любов към вашето Аз от миналото, така и с любов и разбиране към уроците на партньора, с който сте създали това дете.

Ако си дадете сметка и за позицията на бащата - на този, който си е тръгнал - на него му е още по-трудно да се престраши, да си прости и да се осмели да ви потърси, когато очаква да получи отхвърлянето, което сам е сторил преди време с вас. Той е изиграл ролята на "лошия" и сега му е още по-трудно да се обърне, да си прости и да се бори за любовта на детето си.
Така е, понякога изиграваме и тази роля. Не можем винаги във всяко прераждане все хубавите роли да искаме, все главните роли... учим се и от другите, учим се и в позицията на бащата изоставил детето си.

И пак се връщам на подготовката.

Каква подготовка даваме на децата си?

Сърдим им се, когато се глезят прекалено, когато се тръшкат за глупости и мрънкат... а ние самите ги вдетиняваме, лишавайки ги от онази част на живота, която всъщност ще им помогне да пораснат в мисленето. Пречим им да узреят, да се почувстват отговорни, възрастни, да видят какво е страдание и състрадание, болка и утеха. И всичкото това, докато бършем някоя сълза тайничко спускаща се по бузата ни. А именно в детството се изгражда Човека.

Да не се сърдим после, ако сърцето им се втвърди и не се научи на любов, ако ги превърнем в малки егоистчета, садистично настояващи винаги и само за своите желания... защото никога не сме потърсили упора в тях, не сме им показали как да ни я дават, скрили сме се в тежките си мигове, вместо да ги споделим.

А как се чувства едно дете, когато в училище се сблъска с дискриминацията по отношение на дрехи, финансови възможности, външен вид, умения...

Колко е важно родителя да е там, до него и да му изясни правилните ценности. Макар и да му е тежко сред другите, да се чувства различно. Никога самочувствието на едно дете не трябва да се базира на това какви дрехи и предмети притежава, или какъв цвят е кожата му... А ако някой остави децата си да се заблуждават по този начин им прави най-лошата възможна услуга, защото идва ден, когато тези вече пораснали хора са неспособни да се справят с живота. Защото те са се идентифицирали с парите и защитата на мама и тате, с лъскавите телефончета и дрешки. Но това е без особено значение за живота, за работодателя, за партньора... Те си искат своето - ум, отговорност, труд, развити качества, способност да мислиш и за другите, не само за себе си.

Каква по-голяма утеха за детето - дайте му надеждата - Да, с интелект, с ум и широко сърце може всичко да се постигне! Това се иска от родителя, само да напомни на детето, че не всичко е безнадеждно, че може нещо да направи за да промени живота си като голям човек.

И кажете истината!
Няма никакво значение от бедно или заможно семейство произхождате... Всяка душа си избира при кои родители да отиде и отива именно там, където ще й се предоставят най-добрите условия за да научи и израсте в сферите, които е планирала. Спомнете си това.
Любовта и състраданието се учат именно в тези моменти.

Искаме да научим децата си на най-доброто, но първо ние трябва да сме готови да им дадем най-доброто - да им покажем що е смелост, искерност, любов и уважение към себе си и към всичко хора. Да сме готови да ги научим на състрадание и прошка, да оценяват чуждата болка и нещастие и да развият чувство за съпричастие.

А това се случва само с примери от истинския живот.
Те са най-добрият ви приятел и изповедник.
Ако искате един ден да споделят всичко с вас и да ви потърсят в най-трудните си моменти - направете го и вие сега - търсете ги, говорете, споделяйте, обсъждайте всичко, доверете им сърцето си.


Това е гледната точка на едно вече пораснало дете, на което му беше казвана истината от малко. Къде с оцветяване и пречупване... но нормално, кой както възприема нещата така и ги предава. Но все пак някаква истина.

Не оставяйте празнини в съзнанието на детето си - защото най-страшното е онова, което то самичко може да си въобрази за отговор на въпросите си.