събота, 22 април 2017 г.

СРЕЩА БЕСЕДА - мнения и предложения за въпроси за регресия и други

Убедих се колкото и да мисля и да пиша, смятайки, че давам във вид на статия отговори на някой по-често задавани въпроси от хора, то много по-интересни въпроси получавам при личната среща с човек. Дали "влизам в Алфа ниво" (какъвто е израза в Силва метод), най-вероятно, но определено забелязвам, че отговорите ми са били точно в десетката.

И все пак смятам, че провокатор на тази духовна връзка (защото всяка мъдрост и послание, което е полезно идва посредством духовната ни връзка, интуицията, не е рожба на логическия ум) са самите хора, истинските им нужди, истинската им болка и това, че са напълно отворени и честни с мен, в търсене на отговорите си.
Мисля си дали не е това правилната формула - да се срещаме и да говорим, да се учим взаимно и да споделяме информация, да се опознаем с онези, които никога не са ме срещали и имат интерес към регресията, да задават въпросите си и онези от вас, които вече имат тази опитност да разкажат впечатления на останалите.


Всъщност това, което най-много ценя от личните ни срещи са вашите разкази за живота ви - един голям учебник по разбиране на духовните взаимовръзки и действащи закони, за които само на теория четем в различни книги, но виждаме на практика в живота си.
Как така Учебник ли ... при срещата и изслушването на толкова много лични житейски истории, човек успява да види моделите и приликите, до какво води едно или друго поведение и решение и как различните характери преминават през различните, но иначе доста еднакви за всички ни в даден етап от живота, изпитания. А когато не си вътре в емоцията, доста по-ясно виждаш от страни някои белези на минали животи и изводите, които може да направи страничния наблюдател могат да бъдат много ценни за човека, който "гори", така да се каже, в съответното изпитание.

Често човек се чувства напълно сам по пътя на духовните си търсения и интереси. Или най-често има само 1- 2 ма приятели, с които донякъде може да разговаря на тези теми.
Особено, ако сте от малко населено място, шансовете да познавате съмишленици в тази област спадат още повече. Колко много хора срещам в това положение.


Аз обаче знам, че никой не е сам. Просто физически не се познавате с други хора с подобно мислене.
Но смятам, че всички ние имаме нужда понякога дори чисто физически да се уверим, че не живеем в измислен свят и има действително и други хора споделящи нашите възгледи, търсения, вълнения.

За това от днес започвам да събирам мнения и предложения за въпроси, които да бъдат включени в една такава СРЕЩА БЕСЕДА.
Под въпроси имам предвид всичко, което бихте искали да узнаете, всичко, което все още не знаете за тази тема, за практическото приложение на вече получена в регресия информация към вашата житейска ситуация.
Искате ли да споделите своята опитност (независимо дали сте си правили регресия с мен или с друг водещ, авто-регресия със запис или информацията е получена в групова регресия, медитация, сън, да зададете въпросите, които не са ви ясни, това е добра възможност.

Връзката с духовния свят и спомените от минали животи не идват само посредством регресия. За това теми като ясни и ярки сънища, преживявания в медитация, видения и паранормални случки... и т.н. всички тези теми и свързани с тях въпроси са добре дошли.

Има толкова много неща, които искам да кажа, но сякаш най-голямо вдъхновение ми идва, когато пред мен е конкретен човек със своята собствена ситуация, преживяване или въпрос.

Много пъти съм съжалявала, че няма как да запомня всичко и да ви предам някои от забележителните случаи и особено предварителни разговори - с хора с невероятни житейски опитности, паранормални преживявания, или просто дълбока мъдрост вкоренена във всичките им житейски изпитания и реакции, която е като учебник по духовно развитие.

Надявам се, че все пак стартирайки тази инициатива за едни срещи между вас и мен, някои мои стари клиенти да проявят интерес и да ни гостуват със своите опит и впечатления след преживяната регресия, или по други теми, по които могат да споделят опитност.
А вярвам, че ще срещаме и нови интересни личности, от които можем много да научим.

Аз не се вживявам в ролята на учител, гуру или нещо подобно.
Ученик и то с много уроци... както една поредица от сънища често ми показват.
Но именно любовта ми към процеса и желанието ми да научавам повече и от различни гледни точки, ме кара да се втурна в това ново начинание за мен.

Да си призная, че това желание искаше да се роди и осъществи от доста време, години го отлагам, години отричам вътрешното си желание и се спирам, но днес един мой любим човек и приятелка от 15 години без да знае с личния си пример ми даде огромен тласък да съм смела.
Ей така са скрити сред нас нашите най-големи живи духовни учители.
Не са показни, не претендират, обаче как ни учат, и то само живеейки техния собствен живот.


Как да ме намерите:

pavlinanikolova_reg@abv.bg

чрез съобщения на Фейсбук профила ми: https://www.facebook.com/pavlina.s.nikolova

или съобщение към страницата на Хипнотична регресия във Фейсбук: https://www.facebook.com/hipnotichna.regresiq.minal.jivot.prerajdane/?pnref=lhc

или формата за контакт в този сайт (но тя вероятно ще ви ограничи в писането).

И на телефон 0897 472 933 - макар че и да се чуем пак ще ви помоля да ми опишете в имейл въпроса или мнението/предложението си за дискусия в една такава среща беседа.




вторник, 18 април 2017 г.

Трите СЪВЕТА

Един разказ от анонимен автор...
Нещо ценно изпратено ми от скъп приятел, който винаги усеща и без да казвам от каква насока и съвет имам нужда. Надявам се, че тези мъдри съвети ще бъдат отговор на поне част от вашите молитви за помощ.


Една млада брачна двойка била много бедна и живеела по благосклонност в една ферма.
Един ден съпругът направил едно предложение на своята съпруга:

- Скъпа моя, аз ще тръгна от дома и ще пътувам надалеч, ще си намеря работа и ще работя, докато бъда в състояние да се върна и да ти дам един по-достоен и комфортен живот. Не зная колко дълго ще бъда далеч от дома, моля само за едно нещо: да ме почакаш и когато ме няма да ми бъдеш вярна, така, както аз ще бъда верен на теб.

И така момчето излязло. Вървял много дни пеша, докато не намерил един фермер, който се нуждаел от човек да му помага във фермата. Предложил труда си и бил приет. И тогава той предложил едно споразумение на своя работодател:
- Сър, аз ще ви помоля само за едно нещо. Оставете ме да работя времето, което аз искам и когато преценя, че трябва да си тръгна, да ме освободите от задълженията ми. Не желая да получавам заплатата си. Моля господина да я събира в спестявания до деня, в който аз си тръгна от тук. В деня, в който напусна, господина ще ми даде парите и аз ще поема по моя път.

Всичко било определено, а това момче работило много, без празници и без почивка. След 20 години той отишъл при своя работодател и му казал:

- Господине, искам да си взема парите и след това ще се върна в моята къща.
Тогава работодателят му отговорил:
- Много добре, ние сключихме едно споразумение и аз ще го изпълня. Само че преди това аз искам да ти направя едно предложение.

С любопитство мъжа попитал какво е предложението и тогава шефа му отговорил:
- Ще ти дам всичките ти пари и ти ще си тръгнеш или мога да ти дам три съвета, но няма да ти дам парите и ти ще си тръгнеш. Ако ти дам парите, няма да ти дам съветите, и ако ти дам съветите, няма да ти дам парите. Отиди си в стаята, помисли си и по-късно ми дай отговор.

Мъжът си помислил и след два дена потърсил шефа си и му казал:
- Аз искам трите съвета.
- Ако аз ти дам съветите, няма да ти дам парите.
- Аз искам съветите.

Тогава шефът му казал:

1º „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.”

2º „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.”

3º „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.”

След като му дал трите съвета работодателят казал на момчето, че вече не е толкова млад и неопитен:
- Ето вземи тези три хляба, два са за теб за храна по време на пътуването, а третия е да го изядете със съпругата ти, когато пристигнеш в твоя дом.

Момчето поело по своя път за връщане у дома, след 20 години надалеч от къщата и от съпругата, която толкова обичал.

Вървял през първия ден и срещнал един пътник, който го поздравил и попитал:
- Вие на къде отивате?
- Отивам на едно много далечно  място, което се намира на повече от двайсет дни вървене по този път.
- Момче, този път е много дълъг, аз знам един пряк път, който е десет пъти по-кратък и вие ще пристигнете за няколко дена.

Момчето се зарадвало и тъкмо тръгвало по прекия път, когато си спомнило за първия съвет на своя работодател: „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.” След което се върнал и продължил по своя път. Дни по-късно той разбрал, че там е имало засада.

След няколко дена в пътуване намерил един пансион край пътя, където можел да се подслони.
На разсъмване се събудил уплашен от един ужасяващ вик и шумотевица. Станал с един скок и се насочил към вратата да излиза. Когато си спомнил втория съвет: „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.” Върнал се, легнал си и заспал.

Сутринта, след като пил кафе, стопанина на пансиона го попитал дали той не е чул един вик през нощта и той отговорил положително.
- Тогава защо не видяхте какво става, не бяхте ли любопитен?
Той отговорил не. Тогава стопанина му казал:
- Вие сте единствения, който си тръгва жив от тук. Един луд вика през нощта и когато госта излезе, той го убива.

Момчето продължило по пътя си и след много дни и нощи вървене, вече по здрач, видял през клоните на дърветата дима от своята къща, продължил напред и скоро видял сред храстите силуета на съпругата си. Стъмвало се, но той успял да види, че съпругата му не била сама.
Повървял още малко и видял, че в скута и седял един мъж, на когото галела косите.

Виждайки тази сцена, неговото сърце се изпълнило с омраза и горчивина, и той решил да ги убие и двамата без милост. Забързал стъпките си, когато се сетил за третия съвет: „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.” Тогава се спрял, премислил и решил да преспи тази нощ на същото място.

Сутринта, вече с един хладнокръвен ум си казал:
- Няма да убивам съпругата си, нито нейния любовник. Ще се върна при моя работодател и ще го помоля да ме приеме обратно. Само преди това искам да кажа на съпругата си, че аз съм и бил верен на нея.

Той отишъл до входната врата и почукал. Отваряйки вратата жената разпознала своя съпруг и се хвърлила на врата му, прегръщайки го сърдечно. Той се опитал да я отблъсне, но не успял, толкова голямо било щастието и. Тогава през сълзи той и казал:

- Аз ти бях верен, а ти ме предаде.
- Как? – и също изумена тя казала – Аз не съм те предала, аз те чаках през тези 20 години.
- А онзи мъж, който ти галеше вчера привечер?
- Този мъж е нашия син. Когато ти замина, аз открих, че съм бременна и сега той е на 20 години.

Тогава той се запознал и прегърнал своя син, разказал им цялата своя история и когато съпругата му приготвяла кафе, седнали да изпият кафето и да изядат последния хляб.

След молитвата за благодарност и сълзи от вълнение той разчупил хляба, и когато го разчупил там били всичките му пари...!

Превод от португалски
"Os três conselhos", автор анонимен

неделя, 9 април 2017 г.

Нуждата от адаптивност на методите за регресия

Днешния случай ме накара отново да се замисля колко се променя всичко с времето.
И ако ние не се адаптираме, ако не прогледнем за промените и не осъзнаем, че и от нас се изисква гъвкавост, то просто всичко, което правим по стария начин е или безсмислено или просто неефективно, но маскирано с големи надежди, които неминуемо водят до разочарования по-късно...

Тук не визирам живота и уроците на моята клиентка от днес (на която благодаря, че някак стана проводник да напиша всичко това), а по-скоро колко адекватна помощ получава един човек, когато отива на регресия.

Дали в миналото е било различно, можем да съдим само по книгите, но те все пак не са напълно достоверен източник дали само описаното е дало резултати или има още нещо. 
Но като цяло старите книги със споделени случаи на връщане в минали животи по-скоро оставят у читателя впечатлението, че ако успее да види къде се корени проблема му, самата случка или ситуация, то чудодейно и бързо проблема от настоящия му живот ще бъде премахнат, излекуван и т.н.

Въпроса ми е колко от вас обаче получиха този невероятен магически ефект?

Аз лично като водещ на регресия забелязах, че нещата не стоят точно така и само да се констатира нещо никак не е достатъчно за постигане на промяна в живота на човек.
Когато човек види миналото, старите постъпки или нещата, които е преживял или са били извършени срещу него, когато усети старите емоции и чувства, може с ума си да осъзнае връзката между онова минало и сегашните несгоди, но пак му е много трудно сам да излезе от ролята, която сега е възприел.

Отстрани за някои човек извън емоцията са видни много неща, но за този, на когото се е случило например дадена травма в миналото, нищо не е така ясно или лесно разбираемо. 
Много често образа, Аза от миналото всъщност "живее" тук и сега, въздейства върху настоящия живот на душата и най-често насажда страхове, комплекси, неувереност или други разрушителни и спиращи развитието неща. А това всъщност не сте вие, а само един аспект от миналото ви проявление, който има нужда от лечение, който страда и го боли и още не се е пуснал от онзи отдавна преминал живот, който често е пренесъл болка и огорчение през смъртта, или още по-лошо - самообвинение, гняв, чувство за провал.

Когато човек в регресия се върне до един такъв свой живот няма как просто виждайки разни кадри от него това да е достатъчно онази болка на неговия Аз от миналото чудодейно да се изпари и повече да не блокира усилията на душата да гради настоящия си живот.

Защо казвам, че това не работи?
Защото го виждам в случаите на хора преминали регресии на различни места без очаквания и желан от тях ефект, объркани и страдащи защо не могат да получат "по-ясно послание, по-конкретна помощ и съвет в регресия". 

Изключително важно е подаде ли се информация, види ли водещия на регресия, че в миналото душата е имала силна морална болка, мисли, които са я наранявали, убеждения, с които е умряла и са и причинили огромно страдание - да действа в посока ЛЕЧЕНИЕ.

Онзи аспект от душата останал вкопчен в миналото има нужда от нашата помощ сега, за да бъде излекувано всичко небалансирано в мисленето, всичко, което го наранява и увеличава страданията му. За да може той да отпусне хватката, която има върху живота на човека сега, за да може и душата сега по-успешно да довърши старите кармични уроци или да изпълни новите поети задачи. Защото не се ли поправи това, не бъде ли обърнато внимание, то онзи аспект на душата останал вкопчен в миналото ще продължава да всява неоснователен страх и смут, да праща мисли на неувереност и провал, и така да съботира всякакъв опит на душата в настоящия живот да приключи успешно уроците си.

Днешната ми клиентка е жена с интуиция, за мен това е безспорно, но под влиянието на един такъв аспект от нейн минал живот, тя самата не е уверена в интуицията си, нито в някое от своите многобройни положителни качества.
През последните години беше си направила седем регресии... Да, внушително звучи. И то все за различни и важни въпроси, не от любопитство.
И беше успявала във всяка една да се свърже с миналото, да усети животите свързани с въпросите...
Но съдейки по състоянието, което сега виждам, ефект от самите регресии или облекчение не забелязвам, защото сега същите тези въпроси, по които уж е работено отприщиха болка, стара спотаена разрушителна болка, която не беше извадена на светло.

Понякога може би на някои хора им се струвам по-рязка, непреклонна или че излишно се ровя и задълбавам в чувствата на клиента по време на регресия. Но днес именно по този критерии при мен дойде човек, защото искаше да получи точно това, защото сама за толкова пъти се беше убедила, че просто виждането на едни ситуации не е лечебно, и съществен аспект от терапията с регресия се пропуска.


Желанието ми винаги е било да дам максималното. Винаги опитвам с всичките си сетива да усетя и да задавам правилните въпроси в регресия, за да стигнем до скритите чувства, онези, които правят белите сега. Понякога изказвам предположение, това което като връзка виждам аз по време на регресията - защото водещия, особено ако развива уменията си определено има духовно виждане по същото време, когато прави регресия на клиент ( това са картини, образи, емоции, цялостен усет за животите). Моите колеги биха казали - това не е правилно, но опита сочи обратното, а човека е в пълен контрол и доста често те казват друго - някакъв съвсем различен вариант, т.е. Не се влияе и не се сугестира от изказаното предположение ( защото и регресията не хипноза). Научих се да следвам интуицията си, която винаги ми подсказва посоката, в която да задълбаем. 

Смея да кажа, че има невероятно пробиви в някои регресии (отвъд определението за нормална успешна регресия), такива емоции, такива силни чувства, както и освободена болка, каквото не съм си представяла едно време, когато и аз само четях за тези неща.

Някои от тях са публични разкази или записи. Те естествено не са перфектни и ако някой търси това, то там няма да го намери. Всъщност кой каквото търси това и намира.
Едни виждат полезното, любовта и грижата, ползата за човека... А други виждат само как аз излизам от рамката им за поведение и нищо повече.

Чудно ми е колко от терапевтите ползващи регресия действително вярват, че разглеждайки миналото се получава едно истинско общуване с тази енергия, с тези души. Дали ако наистина го вярваха щаха да влагат повече любов и грижа за тях, и щяха да правят каквото се иска в конкретния случай, а нямаше да прибързват и да вадят човека твърде скоро без да има разбиране и най-вече лечение на онзи стар начин на мислене и убеждения на духа, който са разковничето за проблемите и страданията на човека сега...

Много хора днес претендират, че се развиват духовно... даже днес видях по една телевизия, че са нарекли идната седмица " на духа "... Употребява се думата дух, обаче на практика срещам само невярващи в духа хора, хора които се страхуват да общуват с този духовен свят, които по-скоро си придават вид и положение уж това правят, но гледат бързо да си тръгнат от там...

И защо... От страх и невежество...
Та нали това сме ние, ние сме духове в тяло, въплътени сега, а когато не сме в материя сме само дух... И какво е толкова страшно в това да отправиш няколко добри думи и енергия на любовта към някой страдащ дух? - а в регресия ние ги срещаме постоянно - това са вашите Аз от миналото, ако са имали травма, ако са пренесли някаква морална болка през смъртта, то те са именно страдащи духове ( или по правилно аспекти от вашия дух).

И пак ви връщам на темата за помощта в регресия. Понякога се иска толкова малко, едно допълнително усилие - да се обърнем и да пратим от сърце обич, подкрепа, успокоителни и утешителни думи на страдащата душа, която е в плен на някаква ситуация и няма да се освободи без намеса, без да и се покаже една нова гледна точка, за да допусне поне, че може би няма вина, че може би обстоятелствата са били много тежки и никой не би се справил, или да и посеем идеята, че каквато и грешка да е допуснала, не бива сега да седи там закотвена в тези близки до земното нива, само обвинявайки и терзаейки се, а е по-добре да си прости, доколкото може, и да си даде нов шанс за поправка.
 Но той може да дойде само след като този душевен аспект си тръгне от онова болезнено минало и позволи да му се помогне в духовния свят, да бъде лекуван и евентуално да се подготви за нов шанс - ново прераждане. Но този иначе нормален цикъл и процес не може да стартира за една душа хваната в плен на болката от своите или чуждите грешки от лоши постъпки... И ще продължи да обсебва с негативни мисли и страхове духа тук, който уж се опитва да поправи миналото, но то е като да имаш воденичен камък на шията, толкова трудно, ако не бъде освободен аспекта на душата останал в плен на миналото.

 Ето колко много е заложено... 

Тъпо е да се гледа повърхностно на регресията или тя да бъде принизявана до метод за врачуване или да проверим новия си любовник дали ни обича... 
Разбира се, че не всички хора имат големи проблеми, повечето дори не подозират за истинските проблеми, вярват, че е едно, а то се оказва съвсем друго.

Случвало се е да ме питат правя ли обучения за регресионисти по метода, който ползвам. Принципно нямам това право - и както виждате няма споделени техники от методологията на Долорес Кенън. Но онова, което е много по-съществено от една въвеждаща процедура ( защото такава вие може да си намерите в почти всяка книга  за регресии) аз отдавна започнах да го споделям в този сайт. И много от статиите ми са насочени не само към обикновените хора, а именно към водещите или кандидат водещите на регресии, ценна информация, която опита ме научи, за някои слабости и някои важни моменти в методологията на регресиите въобще. Както знаете пари за това не вземам... Може би това е проблема с безплатната информация, подминава се и не се взема на сериозно.

Накрая ще си пожелая да чувам повече успешни истории от регресия, и повече хора да споделят, че са получили цялостна помощ още в първата си регресия, а не е трябвало да ходят безброй пъти за някакви незадоволителни резултати.