понеделник, 26 януари 2015 г.

Дискарнацията на Димас - Шико Шавиер за процеса на отделяне от тялото при смъртта

"Разбрах отново, че има определено време да умреш, както има време да се родиш.
Димас беше достигнал своето време за обновление и по тази причина щеше да бъде преместен от своята груба физическа форма, за да може да се трансформира за новата си учебна опитност."

Така започва разказа на Андре Луис, духът на известен бразилски лекар, който след смъртта си прави връзка и през годините дава значителна информация на най-известния бразилец за XXти век - Франсиско Кандидо Шавиер - известен като медиума Шико Шавиер. (Филмите "Шико Шавиер" и "Наш Дом" представят живота и общуването на Шико с Духа на Андре Луис, както и ценната информация, която починалия лекар споделя за устройството и порядките на астралния град, в който попада след смъртта си)

Настоящето видео е екранизация по книгата "Работници на вечния живот", психографирано послание от духа на Андре Луис чрез Шико Шавиер.
Онова, което ние никога не бихме си представили, че се случва по време на смъртта е обрисувано от Андре Луис като част от неговото обучение да оказва помощ, докато е в духовния свят. 

Един човек на смъртно легло. 
Една съпруга покрусена от случващото се и вкопчила се здраво в своя любим, не желаейки да допусне дори мисълта, че вероятно трябва вече да го пусне - след като физическото тяло е стигнало своя край.
Каква е намесата и колко много висши духове ни помагат?
Идват ли нашите починали близки и каква е тяхната роля?
Защо е толкова важно да имаме правилната настройка и да не се "вкопчваме на всяка цена" в живота на любимите си хора? 
Как може да протече по-леко този процес и кога ние, живите, го влошаваме с невежеството си и причиняваме страдание на отделящите се от физическо тяло души?

Смъртта не е край и никога не е била. Само ограниченото човешко възприятие налага този бич над умовете и сърцата ни. И пак на прага на смъртта всеки човек, дори най-големия атеист разбира най-важната истина за живота - че той е вечен и никога не може да бъде прекратен.

През последните 5 години, от момента, когато в живота ми се появи Силва метод и научих как мога да помагам дистанционно, в живота си вземах участие и наблюдавах как се развиват случаите на дистанционно лечение и помощ правено от различни групи хора за непознати на тях лица и за близки роднини.
Едно нещо може би се отличава най много - желанието за пълно здраве и спасение на човека в нужда.
Ако се запитаме обаче дали нашето желание за оздравяване съвпада със желанието на душата и пътя на душата на болния човек - това не можем да знаем със сигурност. Хосе Силва винаги е казвал, че за да се изпълни едно наше желание, то трябва да е за най-висше благо на всички лица, засегнати от това желание. Най-засегнатото лице - това винаги е именно болният човек, неговата душа.

Изключително важно е винаги да си напомняме това, че ние желаейки неговото най-добро трябва да включим и шанса той самият, душата му, да иска в определен момент и да си тръгне от Земята. Никога не трябва да изключваме и този вариант, защото колкото и на нас да не ни се иска, някои души приключват рано задачите си, или са дошли за да дадат урок със смъртта си. 

Но когато уважим именно онова, че ние не можем да знаем със сигурност избора на душата - и молитвите, и медитациите, и програмирането ни за тях се изменят качествено. Ние вече не изискваме на всяка цена определени резултати. Ние се молим с едно уважение към избора на душата и насочваме енергията си така, че тя да прецени за какво да я използва - дали за възстановяване и възвръщане на пълно здраве - или за плавен преход в Отвъдното. Тя знае какво да избере и как да използва енергията в синхрон с плана направен преди раждането.

Любовта ни не трябва да е егоистична. Да, болката по загубата на физическата близост с любимо същество никога няма да угасне напълно. Тя остава за цял живот. Но само толкова. Защото ние никога не ги губим напълно. Този живот е една частица на фона на вечността, в която няма раздели и няма загуби. 

Истинската любов е да можем да пуснем любимия, когато пътя му води в друга посока. Когато има вече нови хоризонти пред него, но не в телесна форма, а в по-лека и ефирна.

Вижте как приключва земното пътешествие на Димас и как се поставя за него новото начало.
Колко много има да учим още за Любовта, тук на Земята.





Всички права принадлежат на Бразилската духовна Федерация, на която благодарим за споделената информация. 
Не на последно място на доброволния труд на онези,които си дават от времето и уменията и превеждат материалите от бразилски в по-разпространени езици, от които ние с вас сега да можем да се възползваме и да преведем на родния си език тази ценна информация.
Много значима информация получена при общуването с духовния свят се намира в книгите на Франсиско Кандидо Шавиер, Алан Кардек и Дивалдо Франко, като една оскъдна част от тях е на български език.

От нас зависи да направим тази информация достъпна за нашите събратя. Благотворителността не е само да дадеш финансови средства. Уменията и талантите дадени ни от Бога сами могат да ни подскажат как да помагаме, къде и по какъв точно начин можем да се включим. Всяко дело, което носи надежда, светлина и вяра в бъдещето си заслужава. 

На света съществуват различни методи, практики, учения. Но когато едно познание и информация се вписва във всички тях и ги обединява, няма друго обяснение освен - това е една истина, която никой не може да подтисне. 

Колкото повече неща срещам в живота си, колкото повече чета и преживявам, толкова повече виждам общото между всичко.
Нека не ви учудва ... това е най-нормалното.
Този сайт е за споделяне на опит от хипнотични регресии, но и е сайт за всичко онова, което е ценно и дообяснява и подкрепя информацията получена от регресии, за духовното общуване по принцип.

Още преводи и материали от книгите на Алан Кардек и Шико Шавиер: http://vremenapromeni.blogspot.com/p/blog-page_85.html


сряда, 21 януари 2015 г.

Появи се гордост там, където се говори за духовност

Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?

Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?

Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?


Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази  в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.

Появи се гордост там, където се говори за духовност. 

Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.

Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.

Забравихме какво е смирение и кротост.

Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата. 

През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита  в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.

По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората. 
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.

Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.

Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.

В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.

Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.

Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.

Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.

Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..

В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.

На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.

През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.

Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.

За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.

През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика  с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.

Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.

Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.

Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.

Регресията сама по себе си не е доказателство за  живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.

В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.

 Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...

А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.

Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да  изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?

Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.

Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.

А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват.  Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.

Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.


Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.

Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.


Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.

Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.

Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.

Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.

Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.

Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.


:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.


Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.









понеделник, 12 януари 2015 г.

Преждевременна смърт при децата - загуба ли е образованието и труда вложени от родителите

   Много родители осъждат и се оплакват от преждевременната смърт на децата си с оглед образованието и отглеждането им, за които са жертвали много, казвайки че всичко е било чиста загуба. С вярата си в Спиритизма, те вече не съжаляват за тези саможертви и биха били готови да ги сторят отново, дори ако със сигурност знаят, че ще изгубят децата си; защото знаят какво означава те да не получат ползите от подобно обучение в настоящия живот. То ще послужи първо да ги усъвършенства като духове, след което интелектуалния им запас за следващия живот ще се увеличи, така че когато се върнат този капитал ще ги направи по-възприемчиви, те ще бъдат по-подготвени за придобиването на нови знания. Примери за подобно нещо са онези деца, които се появяват на света с вродени идеи, които просто знаят без да учат. 

   Ако родителите не изживеят удовлетворението да видят как децата им прилагат и оползотворяват наученото, те със сигурност ще имат възможност по-късно, било то от позицията им на дух или на земно същество. Възможно е отново да станат родители на същите деца, които наричат щастливци надарени от природата, и които дължат способностите си на едно предхождащо обучение. Същото важи и за онези деца които правят нередности на база нехайството и неизпълнените задължения на родителите, като последните може да се наложи да изстрадат по-късно последиците от проблемите и вредите причинени от децата им в един нов живот.
"The Gospel according to Spiritism" - Преждевременна смърт , гл.5:21

Още по темата от Дивалдо Франко http://dolorescannonbg.blogspot.com/2014/08/blog-post_17.html

неделя, 4 януари 2015 г.

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън 





Лекцията се основава на действителни случаи от регресии на минали животи на различни нейни клиенти. Въз основа на тях Долорес написва и книгата „Между смъртта и живота“, издадена на български от Издателство Възнесение. Повече за книгата можете да научите от сайта на издателството, както и да я поръчате от там без оскъпяване за доставка: http://ascension.bg/bg/knigi/420-between-death-and-life-dolores-cannon