петък, 18 юли 2014 г.

Как и Защо да сънуваме Осъзнато - Интервю на Лилу Масе с Чарли Морли


превод:
Павлина Николова





Здравейте, aз съм Лилу от "Jucy Living Tour"
Ние сме в Лондон, Англия, защото това е невероятно място и има изключителни учители.
А аз обожавам да говорим за осъзнато сънуване.

- Здравей Чарли.

- Здрасти, как си?

- Добре съм, вълнувам се, че ще интервюирам теб. Да водим разговор за осъзнато сънуване
е може би един от най-интересните разговори да имаш знанието, което може да промени живота ти в състоянието на сън!
Ти кога откри как работи това и как може да повлияе на живота ни?
Прочетох толкова много неща за теб.
Знам, че си автор на изд. "Хей Хаус", поздравления за което.
Видях и твоето участие в ТЕД, вие също може да го гледате: 

"Сънища на пробуждане" е твоята книга (Dreams of Awakening) - изцяло за осъзнатото сънуване,
но е някак си по-различен поглед от обичайното, което се пише за осъзнатото сънуване.

Каква е твоята гледна точка?
Как това може да повлияе на живота ни сега?

- Добре, значи първия въпрос беше как за първи път попаднах в това...


- Като се развълнувам и засипвам човек с безброй въпроси.

- Това е хубаво, аз също се вълнувам. Осъзнатото сънуване ме кара да искам да изтичам на улицата да хвана някой човек и да му извикам - Хей, чу ли новината!
Това е невероятно и е великолепно, че ти си ентусиазирана.
Мисля, че първия ти въпрос беше кога започнах с това - 
Когато бях на 12 години за пръв път започнах да гледам към осъзнатото сънуване.
Исках тази специална маска, която се носи, слагаш я докато спиш и се очаква да възпроизведе у теб осъзнат сън.
Това е първия ми спомен от такъв тип преживяване.
Мислех си - Осъзнатите сънища са много готино нещо, искам да го правя.


На 16 години започнах да практикувам осъзнато сънуване. Купих си книги и сам се научих как да го правя. Използвах го само за секс и скейтбординг, които бяха моите главни цели по онова време. И няколко години по-късно се насочих към Будизма
И там срещнах термина - Йога на съня.
Казаха ми, че Йогата на съня е сбор от практики, които съдържат упражнения по осъзнато сънуване в ядрото си.
Тогава им казах, че аз правя осъзнато сънуване.

Те ме питаха за какво съм го използвал. Беше ме срам да кажа - секс и скейтбординг и подобни неща...
Учителят ми каза, че го използва като духовна практика. Бях впечатлен - звучеше много яко.
И аз можех да го използвам за духовна практика.
Тогава започнах да приемам осъзнатото сънуване по-сериозно и да го виждам като потенциално тренировъчно поле за психологическо интегриране и духовен растеж

И повече от това!
Това, което ти правиш - за будистите това е истинско обучение за смъртта!


- Разкажи ни повече за това.


- Една от основните цели на осъзнатото сънуване и обучението по Йога на съня в тибетския Будизъм е подготовката за смъртта и състоянието на смърт.
Всеки път, когато се упражняваш в осъзнато сънуване ти реално се обучаваш за смъртта и момента на смъртта.
Теорията зад тези думи се основава на състояние след смъртта наречено - Бардо.
Брадо на Санскрит означава - място помежду.

Изглежда, че ти не просто умираш и си прероден. Ти умираш и влизаш в състояние Бардо,
което е един вид преходно състояние, подобно на сън халюциногенно преживяване.

- Подобно на онова по-мъгляво, което Ибън Алекзандър описва в своето преживяване близко до смъртта, някакво странно място или не е?


- О да, мисля че вероятно е доста странно. Потока на ума е разделен от грубата телесна форма и е обърнат навътре, преживявайки същността на твоята лична карма.
И да, това е доста... доста лудо място...

Повечето от нас преминават през Бардо напълно безсъзнателни, както преминаваме през нашите сънища напълно безсъзнателни.


- А някой и през живота минават напълно безсъзнателни!


- И през живота - да...
Ако можем да се обучим в осъзнато сънуване тогава  ни се отваря възможността да бъдем осъзнати в състоянието Бардо.
Точно както в осъзнат сън ние си казваме: - Аха, аз сънувам.

Ако се тренираме за това после ще можем да кажем: - Аха, умрял съм.

И веднъж като постигнем това разбиране: - "О, аз съм осъзнат след смъртта в състояние Бардо",
това отваря възможността за пълно духовно пробуждане в момента на смъртта
Това е!

Приема се за много по-ценна практика в тибетския Будизъм отколкото в Запада.
Когато обучавам хората от Запада в осъзнато сънуване то се свързва с ню-ейджърски, безотговорни, ненаучни неща.
На рафта за книги то е редом до отвличане от извънземни и подобни теми...
А би трябвало да е редом до трансперсонална психология и духовни практики.

Точно такъв тип методи можем да използваме за да се включим в осъзнато сънуване

- Точно това харесвам в теб. Ти си много земен, много непосредствен и забавен, а това са хубавите знаци за добрия учител. Много се вълнувам, че водим този разговор.
И да поговорим за "Сянката", защото ние трябва да се справяме с нашата Сянка.
Както казваш ти в твоята книга и семинари, които говорят за това как да се справим със своята Сянка.
И в следствие възможно ли е да умрем в по-голям покой?
Каква е гледната точка при Будизма и спрямо твоето лично възприятие?
Ако се справим със Сянката си, не само животът ни е по-добър, но също и този преход в този друг свят ще бъде?

- Да, относно подготовката за смъртта и умирането хората често ме питат: Аз как ще разбера?
Ще съм буден ли да разбера, ако е проработило?
Да се върна ли като малко дете и да кажа - "Момчета, проработи
преминах през Бардо осъзнато."
Не знам, но мога да ви кажа следното

ПРЕМАХВА СТРАХА ОТ СМЪРТТА

За мен сега, след обучение по осъзнато сънуване от 14 годишен - аз съм много по-малко уплашен от смъртта от всеки друг път досега.
И дори сега има част от мен, която би приветствала един аспект от преживяването на смъртта
с чувство за приключение, защото знаеш че има нещо проактивно,
което можеш да направиш за да се подготвиш за този момент.
Ти не си пометен от ветровете на своята карма. Ти имаш поне нещо, което можеш да направиш
да се подготвиш за този момент, да се подготвиш за този момент...

И смъртта става по-малко момент на абсолютен страх и липса на пълна осъзнатост.
А по-скоро нещо, в което може да навлезем може би с малко повече осъзнатост и малко по-малко страх.
И ако това е всичко, което постига това обучение - заслужава си.
Като имаме предвид и факта, че ти дава потенциала да станеш напълно осъзнат в състоянието след смъртта - Бардо.
Или поне да се проводиш към благоприятно прераждане
Ако не да изпиташ този вид чисти реалности на съществуване, които могат да бъдат достигнати през Бардо състоянието


- А как това повлиява твоята реалност тук, понеже сме тук, познаваме поне тази реалност?
И в която можем незабавно да видим резултатите...


- Това обучение за състоянието на смъртта те събужда за Това Тук
Големият парадокс е, че когато сме по-запознати със смъртността си това ни събужда за живота.
Не е нищо от сорта на: "О Боже, ще умрем. Осъзнато сънуване е за подготвяне за смъртта, ужасно е..."
Точно обратното е!

Точно обратното е!
Всяка нощ, когато се упражняваш в осъзнато сънуване, ти получаваш това напомняне -
"Това е свързано със смъртта и умирането."
Припомнено ти е - "Утре може да е последният ми ден, нека го оползотворя!"

Прекарайте този ден помагайки на хора, достигайки пълния си потенциал.
Да изживеем деня бъдейки всичко, което можем да бъдем.
Защото ние нямаме никаква идея кога ще дойде моментът на смъртта.
И много млади хора, особено моята възраст имат един вид арогантност - че ще живят толкова дълго.
И надяваме се да е така, да имаме дълъг и изпълнен с енергия живот.

Но кой знае кога ще умрем?

И ако това е практиката, която може да ни подготви за този момент не само ще навлезем в това състояние с усещане за придобита сила. Но също ще изпитаме радост от всеки ден, който изкарваме в този сън.
Защото ние виждаме, че също както можем да станем осъзнати в съня, ние можем да се осъзнаем и в това състояние.
И да преминем отвъд усещането за "себе си" и "другите", и да видим, че ти си аспект от моя сън и аз съм аспект от твоя!
И заради това можем да бъдем добри един с друг и да не насаждаме този страх от "другия".
Това чувство за изолация, това усещане за егоистично право, което ни поставя над другите живи същества.
Да видим, че сме част от същото нещо. 


- Нашата гледна точка омеква. Няма едно и две, има само Едно.


- Определено смекчава гледната точка
Моят Учител - Lama Yeshe Rinpoche каза 
"Осъзнатото сънуване ти дава чувство за хумор"
А аз казах: Чувство за хумор?
 "Да, виждаш живота много гъвкаво, много подвижно."

Веднъж като видиш подобните на сън характеристики на това състояние, придобиваш това чувство за хумор. Защото виждаш, че не е толкова черно и бяло, не е толкова устойчиво.
Има една гъвкавост в преживяванията ни в живота и можем да избираме.
Въпреки, че не можем да изберем това, което вече плащаме, можем да изберем да избегнем страданието, което често е нашата версия на "плащане".

И когато в живота ви дойде болката -  Вижте болката, почувствайте болката и използвайте истинската страст, която се съдържа в болката.
И въпреки това го няма това чувство за страдание или чувството - "Иска ми се да се махне"

Изживяваме живота такъв какъвто е... И доброто и лошото...


- Животът е като съня - можем ли да кажем това?


- Да, можем да кажем, че животът е като сън или подобен.
Не мисля, че е толкова просто. Това не е само един космически сън, сънуван от Създателя


- Илюзия може би?


- Да, определено изглежда илюзорно.

- Холограми казват някои хора?


- Изглежда, че както и при състоянието на осъзнато сънуване ние знаем, че проектираме нашата реалност. В това състояние ние също проектираме част от нашата реалност.
Може би не всичко. Може би съществува екран, на който проектираме.
Но веднъж като осъзнаем, че нашите проекции създават нашата реалност можем да върнем лентата назад и да погледнем своите проекции.
И да видим, че можем да започнем да проявяваме този живот.
И един от най-важните аспекти на проявлението, за който доста от ню-ейджърите изглежда забравят е            

СЪСТРАДАНИЕТО

Не е просто  "Искам яхта, наистина искам яхта, искам нови гърди...
и си правим Стена на мечтите:
"Искам 10 000 паунда повишение, искам нови гърди, искам яхта..."

Няма Състрадание, нито мотивация в това.
Но ако ние визуализираме и се опитаме да проявим, да бъдем по-любезни, по-внимателни,
можем да бъдем по-състрадателни същества.
Това е нещо, което можем да проявим и което може да помогне и на другите.


- Как виждаш ти Сътворяването? Виждам, че използваш тази дума...
Това е нещо от самото начало на интервюто. Аз вярвам, че ние сме съ-създатели. Чудех се какъв е аспекта на сътворяване свързан с осъзнатото сънуване?


- Осъзнатото сънуване е директно обучение в сътворяване. В осъзнат сън ти буквално сътворяваш. Ти си и сънуващия и съновидението. И прожектора и прожектираната информация. Ти създаваш съня и едновременно с това го изживяваш.
Ако ти искаш най-директния опит на проявлението как ума твори имай осъзнат сън.
Ако си в състояние на осъзнат сън и си мислиш: "О, мисля, че нещо лошо ще ми се случи",
това е най-лесния начин да ти се появи образ от някой кошмар (самото мислене).

"О Боже, наистина усещам, че ще срещна Лилу в моя сън"
Бам!
В ума ти се появява проекция на Лилу. Така виждаш как ума създава проявления.
Това може да бъде малко странно. Някои хора казват - аз те посетих в съня, или ти ме посети в съня. 

- Трябва ли и двамата да имате едно и също намерение за да се случи това?

- Да, определено. Но изглежда невъзможно...
Ако аз имам сън за теб, а ти имаш сън за мен и е нощ, казваме, че имаме споделен сън.
Но може да не е така, може просто да сме се сънували един друг.
Ако изкараме деня в зоологическата градина и двамата сънуваме тигъра през тази нощ
не означава, че е споделен сън, а че и двамата сме сънували това, което сме правили през деня.

Но можем да си направим експерименти с цел проверка.
Ако аз стана осъзнат в съня и ти също, тогава един човек може да влезе в състоянието на осъзнат сън на друг човек. И да предложи парола, която може да бъде доказателство в будно състояние. Това е нещо, върху което работя последните години с моята годеница. Все още не мога да кажа, че имаме директно попадение.
Имахме няколко опита, при които тя опита да изпрати космат мамут в моя сън.
А аз имах осъзнат сън по същото време, времето съвпадаше.

И изведнъж в съня ми идва слон.
Беше градска среда и се запитах - Какво по дяволите, прави слон в осъзнатия ми сън?
Дойде към мен, поклати глава и поиска да го яздя.
Да се кача на слон...
Какво ставаше...?!
После се събудих и записах съня. Тя написа нейния сън, в който е била осъзната и е опитала да ми прати в съня това приличащо на слон същество.
Бяхме много близко в този опит.
Но не мога да кажа, че това е директно.
Мисля, че трябва да сме доста скептични по отношение на споделеното сънуване. Не защото не съществува, а именно, защото го има. И именно защото съществува ние трябва да имаме
дисциплиниран подход, научно-изследователски подход за да докажем къде го има и как можем да го правим.


- След като ти си постигнал това, какво е мнението ти - времето и пространството действително съществуват ли? Или всичко е изкривено?


- В осъзнатия сън ли? В осъзнат сън времето е съотносимо с това тук. Ако имаш усещането, че си имал около 5 минути осъзнат сън, тогава вероятно е било наистина 5 минути. Това се тества със сканиране на мозъка. Усета ти за времето е същия, както тук.
Когато хората започнат осъзнато сънуване, те често се оплакват:
"Но продължи само 30 секунди..."
И си мисля... Скачал съм от самолет преди. Имаш около 30 секунди свободно падане. 
30 секунди са... Но времето е доста относително, когато скачаш от самолет.
Така е и при осъзнатото сънуване.
Въпреки че - да, може да си бил само 30 секунди, или минута-две.
Помислете какво можете да направите с 2 минути вътре в своята собствена психика.
Да се разходите в проекцията на собствената ви психология.
Помислете за лечението, което можете да направите в това състояние.

- Значи веднъж като си в това състояние... Как се събуждаш/осъзнаваш в съня?

Как сънуваш осъзнато? Там си и изведнъж решаваш да промениш възприятието си да внесеш нещо друго, да проявиш нещо друго...?


- Веднъж като си в състоянието на осъзнат сън твоят ум го създава. Последно използвах състоянието на осъзнато сънуване е да се събудя от страха си от паяци. Много неща може да се правят, когато имаш фобии.
Значи аз съм в състоянието на осъзнат сън: "Супер, осъзнат съм, аз съм в собствената си глава, това е яко, спя в леглото си, но знам, че съм в ума си. Какво искам да правя. Искам да работя върху страха си от паяци. След което визуализирам, насочвайки намерението си -
"зад тази книга ще има паяк". И мога да отида към него с това намерение - че там вероятно ще има паяк. Мога да позволя на паяка да пропълзи по ръката ми. Сега... все още ще чувствате страх.
Ще сте - "О, Боже", защото внасяте товара си в осъзнатия сън. "Аз се страхувам от паяци"

В осъзнатия сън аз знам, че ръката ми не съществува. Паяка не съществува. Всичко е илюзия. Но мозъка не знае това. Мозъка мисли, че това е истина. Състоянието на осъзнато сънуване
е толкова реалистично, че мозъка си мисли, че изживява будна реалност.
Най-решаващото е, че той създава невронни пътеки базиращи се на вашите преживявания.
И мозъка си мисли - "Сега ок ли сме с паяците?", защото ти даваш на паяк да ти пълзи по ръката. И това създава нова невронна пътека, която казва - Аз съм ок с паяците, което след това се реактивира в будно състояние.

Човек директно може да работи с травма, фобия, чрез състоянието на осъзнато сънуване като начин да повлияе будното състояние.

- Изглежда трудно, когато съществуват неща като кошмарите в нас. Можем ли да работим
с тези повтарящи се кошмари, с тези големи чудовища? Да ги прегърнем - както казваш ти?

Кошмарите са един от аспектите на обучението по осъзнато сънуване, около който има най-много наука. През 2009г. в Университет Милано беше утвърдено, че може да дойде време ние да предписваме обучение по осъзнато сънуване на мястото на, често водещите до пристрастявания транквиланти, които сега даваме на страдащите от кошмари.
Нищо не произлезе от това. Питам се защо...
Знаем си.. но да оставим конспиративните теории настрана.
Но това изглежда като една много директна психологическа интервенция, която получаваме чрез осъзнатото сънуване.

Защото в състоянието на осъзнато сънуване ти можеш да станеш осъзнат в кошмара!
И първата ти мисъл е да се събудиш, ако не си готов да се изправиш лице в лице.
И това е ОК...

Много по-добре е да останеш в осъзнатия сън и да се изправиш пред кошмара, което никога не сме правили, което е да останеш вътре в кошмара.
Да не опитваш да се събудиш. Защото всеки момент, който прекарвате в кошмара с осъзнаване на субективността на ума е момент, които прекарвате като свидетелство на травмата.
И кошмара ще се появява отново, докато не го видите.

Това иска кошмара... не иска да бъде тълкуван, той не иска да бъде ... разпитван, както ние не бихме искали.
Сънят е като нас, но иска да бъде забелязан. И ще продължи да се появява, докато не кажете - Да, виждам те! Виждам, че тази травма е част от мен и сега мога да премина през нея.
И се показа, че дори само в един осъзнат сън, ако можете да станете осъзнати в кошмар можете да спрете кошмарите си за една нощ.
Усилието не е кумулативно, нужно е само един кошмар.
Извинявам се, само едно преживяване на осъзнатост в кошмар за да прекратите тези сънища.

- Как разбираш, че си в сън? Защото по някой път, може би сега, мислиш ли си, че си в осъзнат сън?

Не, определено съм в реалността. Едно от нещата характерни за сънуващите осъзнато е, че всеки път, когато имаш осъзнат сън ти се тренираш  да разпознаваш разликата.
Хората често мислят, че като осъзнато сънуващ биха били като хипи или "О Боже, къде е реалността...буден ли съм, не съм ли..."
Обратното е!

Осъзнато сънуващите се тренират и могат да кажат разликата. Често сънуващите осъзнато са много земни хора и в осъзнаване на разликата между илюзията в сънищата и илюзията на споделената будна реалност.

Почти съм сигурен, че съм буден сега, но ще проверя. Има определени проверки на реалността,
които можем да правим в будно състояние, за да кажем сънуваме ли или не
Какво направих аз - първо погледнах ръката си и издърпах пръста си

Ако сънувах пръста ми щеше да се разтегне и ръката ми щеше да се промени,
защото правех това с очакването, че ако сънувам пръста ще се промени

Това е малко като в "Генезис" - (филм с Леонардо Ди Каприо за осъзнатото сънуване).
Във филма има пумпал, когато го завърти това му казва дали сънува или не.
Разбира се пумпала не е неговия тотем, но това е съвсем друга тема. Развалих ли го?

- Какво имаш предвид, мислех, че това е...?

- Да, изглежда сякаш това е неговия тотем - пумпала, но не е така. Гледайте Генезис отново, знаейки че пумпала не е негов тотем.

-  И ще го видим?

- Да.

- Някакъв предмет ли е?

- Да. Просто трябва да се вгледате отблизо какво прави той... Не искам да издавам.

- Ще го гледаме отново.

- Да, гледайте знаейки, че не това е тотема му. Да, имаме определи неща, които ни събуждат - като тотеми,  които правиш за да те държат заземен за да знаеш със сигурност кога си буден и кога сънуваш.
Но когато се учех на 16-17 години нямах учител, не познавах хора, които правят това и определено нямах тотеми.
Когато стигнах до момента да имам толкова много осъзнати сънища събуждах се сутрин
и се чудех как мога да съм сигурен буден ли съм или нестанах много неадекватен.

Когато започнах да преподавам се заклех, че всеки път, когато преподавам ще настоявам за проверката на реалността. Не бих допуснал някой да ме изплаши по време на моята работа.
Когато го преподаваш това да става по-най безопасния начин!
Ако го изучаваш при мен - тук ще срещнеш стабилност не само чрез това, което предлагам като учител, но също и посредством Линията, с която съм свързан
(Линия на предаване на будисткото учение чрез жив учител водеща назад до самия Буда),
По външния ми вид не може да разберете. Но съм ауторизиран да преподавам в тази Линия на тибетски будизъм.

- Лама ли си?

- Не, определено не, нито лама, нито монах, нито съм някой много добър в духовните практики. Но съм ауторизиран да преподавам от лама и тази ауторизация дава връзка с Линията.
За това често казвам на хората, че не е нужно да вярват на мен, но можете да вярвате на Учителите, да вярвате на Линията и научаването на тези практики поддържа тази Линия и е вдъхновението - надявайки се, когато предлагам тези средства на хората за осъзнато сънуване
те няма да ги пропилеят само за секс и скейтбординг, както правех аз, а ще видят как могат да се използват за духовни практики за интегриране на страха и фобиите, да работят с кошмари,
за намеса в психологията и да се подготвят за смъртта и процеса на умиране до такава степен, че предишното пилеене на осъзнато сънуване за да правиш секс с филмова звезда
ще ви изглежда като детска игра.
Надявам се.
Но ако толкова искате да правите секс със филмова звезда, дерзайте...

- Благодаря ти много Чарли, може би това би бил безкраен разговор и толкова много може да бъде направено с това. Наистина се вълнувам, че имах възможността за този разговор и да посея това семенце във вашия ум и в моя така че да започнем да изследваме, отвъд тази реалност, но също и както ти спомена всъщност 30 години от живота си, в които спим.

- Да, 30 години сън - поне да направим нещо с тях, нали...

- Благодаря ти Чарли. 

- Аз ти благодаря

- Целувки на всички. Ако искате да прочетете още по темата това е книгата - Dream of Awakening.

Гледайте Чарли Морли пред TEDx
"Психологическо интегриране и духовен растеж чрез Осъзнато Сънуване"








неделя, 6 юли 2014 г.

За заблудите, страховете, дребното мислене и насилието над различните; За "праведните", религиозните, съвършените и всички останали с претенции


Това трябваше да бъде статия за надеждата, връзката с духовния свят, която когато е желана се случва постоянно.

И ще разкажа и това...

Но първо...
През последните дни станах свидетел на страданието на хора охулени, потъпкани и унижавани от ограничеността, невежеството, псевдо-доброжелателността на други хора.



Трябва да разкажа тяхната история

Първата история на на една учителка от малък провинциален град в Северна България.
Преди няколко месеца тази жена ми се обади по телефона, разказа ми за своите търсения през годините. Най-тежко казваше - е отношението на хората в този малък град. Озлобление, интриги, лицемерие, материализъм и бездуховност в отношенията... Малко да си по-различен или да имаш различно виждане - веднага ставаш център на нападки.
Когато слушах разказа й си давах сметка - така е, облагодетелствани сме тук, в големите градове, че повечето хора не се познаваме, и това ни дава някаква свобода. Свободата да си себе си, да пишеш каквото мислиш, да правиш каквото искаш...
Учителската работа в момента е една от най-неблагодарните.
Как да си обясни една жена, която си е отдала живота да обучава децата на съгражданите си - как да си обясни злобата на децата, нападките, арогантността... вероятно възпитавани и вменявани от самите родители... как да преглътне това всеки ден и въпреки всичко да намери начин да стигне до умовете и сърцата на децата...

Все въпроси, които ако човек не иска да полудее и да запази здравето си трябва да тръгне да търси в една друга сфера - сферата на духовните търсения.

Това беше сторила и тази жена. Само четенето на книги в сферата на езотериката и духовното успяваше донякъде да я успокои. Може би защото подсъзнателно всички ние усещаме, че трябва да има смисъл във всичко това, че трябва да има цел поради която да изживяваме дори неприятните мигове, изпитанията... всичко.

Обикновено се вълнувам много от съдбата на всеки човек, който ми позволи да се докосна до неговата душа и търсения, до личните моменти и страданието. Можеше на мен да се случва - винаги това стои в главата ми. Можеше това да е сестра ми или майка ми. За това направих каквото можах - поговорихме надълго и нашироко, за да окуража тази все още млада жена, не намираща никаква подкрепа нито в семейство, нито в работната си среда.

Така минаха около два месеца преди да я чуя отново.
За съжаление чух нещо, което все още ми е трудно да приема.

Жената беше споделила разговора и интересите си, нещата които е открила, които чете и в моя сайт и в други книги, със майка си, която чувства близка.
Казва ми - "майка е много добра жена, вярваща, състрадателна, помага на всеки"
и същата тази добра жена беше решила че дъщеря й се побърква и й беше вдигнала луд скандал защо търси такава литература, защо е говорила с мен...
Беше я съсипала психически с всевъзможни обвинения.
Вчера моята приятелка сподели, че не ми е писала толкова време, защото майка й наговаря съпруга й да й вземат лаптопа, казват че са го продали, да няма тя средство за комуникация с външния свят, отвъд малкия провинциален град.
Разбира се жената си е съвсем нормална, продължила е работата си, живота си, страдайки по загубата на единственото прозорче към света, но какво да стори.
До вчера, когато й връщат лаптопа и тя разбира за измамата и грубата намеса в живота й от страна на майка й и съпруга й, които са направили всичко "за нейно добро".

Питам аз сега кой дава права на тези хора да се месят в живота на една жена - не младо невежо момиче, а жена със собствено семейство, деца, кариера и опит. Кой дава право на "доброжелателни роднини" да контролират и вземат решения!



Колкото и мъчно да ми стана... почувствах се все едно живеем в робски времена и нямаме права за нищо, осъзнах че това ще продължава и продължава докато НЕВЕЖЕСТВОТО е на пиедестал, а търсенето на познание и на духовни истини е обявявано за ерес и престъпление.

И за това мили приятели към вас се обръщам.
Докога ще си мълчим ние, всички. Докога ще позволяваме това да се случва по малките градове и населени места. Докога ще се крием и ще плащаме данък обществено мнение, все едно е престъпление да търсиш и да учиш...
Не ги ли минаха вместо нас тези изпитания през вековете редица будители ... защо са си дали живота те, та ние сега пак да свеждаме глави "виновни"...

Имам усещането, че колкото повече се увеличават търсещите хора, толкова повече се активират останалите да ги подтискат и заглушат техните стремежи към знание и истина.
Война е и тя е в разгара си.
Няма значение кой е срещу теб - майка ли, баща ли, "най-добрия ти приятел" ли е...
Битката е между старото и новото мислене. Старото се брани със зъби и нокти, защото ако признае правото на съществуване на новото, то старото трябва да поеме отговорност и за себе си и за своя начин на мижаво, дребнаво съществуване, на своето живуркане...

Втория случай

Моя клиентка от регресиите разви способностите си - засилена интуиция, сънуване, сензитивност. Това си е част от нейния път на душата, което беше видно от целия й живот и най-тежкото изпитание, което беше преживяла - да загуби сина си още млад 20 годишен.
Понякога се случва точно това. Едно силно травмиращо изпитание като загубата на дете отключва третото око - психичните способности на човек. Всичко се дава с цел и причина.
И при тази моя клиентка - съдейки по ценната информация, която идваше чрез сънищата й за света на починалите, за съществуването след смъртта, всичко това идваше с някаква мисия за нея лично.

Тук идва момента да споменем за набожните религиозни християни. Точно за тях, а не някои други. Визирам най-тесногръдата група от всички религии, за съжаление, го казвам, защото и  аз съм възпитана и обичам тази традиция... но уви - ако има заклеймяваща, ограничаваща, нападателна и отмъстителна религия - това е тесногръдо разбираното догматично християнство.

Съжалявам, че изключително рядко се намират хора (свещеници), които да говорят за Божието слово по чист и толерантен начин.

Моята клиентка се сблъска с роднина, която я заклеймява, че всичко, което е виждала в сънищата си, комуникацията с душата на детето й - всичко било от дявола, а не от Бога...
Специалисти са големи понякога религиозните християни - те всичко знаят, даже сънища да тълкуват...

Тук искам да припомня, че в Библията е пълно с пророчества, явявания на Бог, послания от духовния свят, сънища и видения...

Но Божието слово не е разбрано, не е прието в сърцата - то се ползва само за нападки и обвинения, само за злобни подигравки и хуления на събратята ни...

Тъжно ми е защото знам какво е било - чувствам го в сърцето си, знам какво е говорил Исус, какво е оставил на света и какво се случва сега по земята ни и с хората ни.

Позволяваме на маскираното зло да се шири. И то е НЕВЕЖЕСТВОТО.
Не са лоши хората - не са лоши душите им. Напротив всеки е добър първоначално. Бог обича всеки - и мюсюлманина, и католика, и християнина и атеиста, и будиста и всяка твар, която се е родила от Него.

Лошо е невежеството, което сме допуснали да завземе такива огромни мащаби и сега да тъпче и подтиска всеки опитващ се да намери себе си и пътя си към Бога човек.


Позволявам си да пиша всичко това, защото ме боли като чувам за тези случаи и вътрешно знам, че не можем да си позволим лукса да останем безучастни.
Всичко това ще продължава докато ние с вас не започнем да допринасяме всеки в своя град и село, всеки на своето място в обществото, в своята професия и място на изява  - с действия, думи и разпространяване на истините.
На простичките истини - за толерантност, любов, милосърдие между хората.

Когато видите интрига, нападка - не се включвайте в нея, но не стоите и безучастни. Ако ще после да ви помислят за странни - кажете и винаги казвайте, което смятате за нередно. Не стоите безучастни - не се съгласявайте с мръсотията и злобата, която се излива около вас. Внасяйте светлина, коригирайте, където трябва...

Ако някои хора са заблудени от егото си, от моментното удоволствие да клюкарстват зад гърба на друг, или да се присмеят, да подиграят... дайте им нов пример - покажете им другата гледна точка. Бъдете смели, защото с бездействието си утре на нашите деца ще се изсипе всичко това.

Всичко е много по-простичко отколкото ни се струва...

Хорското мнение няма да ни направи щастливи, нито ще изпълни мисията на душата ни.
За какво съм тук?
Това всеки трябва да се запита.
Аз отделен ли съм от другите... Защо не правя нищо, защо си седя безучастно...

И аз мога да съм на мястото на другия? Тогава от какво се пазя?

Накрая искам да изясня едно две неща, които упорито срещам, че се рекламират, прокламират и т.н.

"Пътя към духовното минавал първо през здравословното хранене" :)
Срещала съм го и в по-краен вариант - "първо трябва да изчистиш тялото си, и едва след това да започнеш да развиваш духа си"

Представяте ли си, че пътя към духовното е през материалното?! Много интересно твърдение.
Аз лично не съм видяла никой от учените например досега - нали това е материална наука - да е открил духовността посредством материални опити и експерименти.

Как пазенето на определени диети - защото това е в основата на здравословното хранене, вегетарианството и др. подобни - лишения от определени храни - как спазването на спартански режими ще вкара един човек в духовния път - ако той не прави нищичко за да изчисти съзнанието си, ако не прилага в делата и думите си, в сърцето си принципа на любовта, състраданието, взаимопомощта...

Познавам хора, които твърдят подобни неща, даже учат другите как да постигнат "духовно развитие" посредством този тип хранене и изчистване, както и физически упражнения. И доста от тях са далечко от "духовно развити личности", нещо което интуитивния човек усеща бързо.

Пак стигам до парадокса - как може един човек, на когото се отдават с лекота диетите - всеки има различна натура и ген - и този човек, който успява да се лишава, да се храни само с указаните храни, с какво е по-духовен той от някой обикновен човечец, който няма никаква възможност да си осигури био или специални храни, а само най-основното, но има огромно сърце и душа и не минава ден без да каже блага дума и да утеши някоя страдаща душа. С какво първия е по-духовен от втория.

Оставям изводите на вас.

Не изпадайте в крайности и помнете - всяка здравословна практика и диета е ок, но най-здравословно е мисленето и поведението в обществото да е в хармония с повика на душата ни.
От това по-голямо няма. Това ако не е наред се създават депресиите, дисбаланса в организма и всичко останало като последици.