четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Капка от светлина - една РЕГРЕСИЯ за сила, смелост и мисия да катализираш промените у другите, за борбата с егото и мъдростта в отношенията


Следната история е извадка от записа на работата ми с една млада жена, където от първо лице тя описва какво е усетила и преживяла по време на хипнотична регресия. 

Разказа й е много интересен от гледна точка на „миналите” животи (един по-обикновен и един необикновен), които тя си спомня и посланията, които предава от духовния си водач и наставница. Поставям „минали” в кавички, поради някои мои съмнения, че втория живот, който тя вижда, е живот, който не е приключил. 

Признаци за водене на същата битка и изпълнение на същата мисия намирам и в настоящия живот на жената (познавайки цялата й история, серията от осъзнати сънища, интуитивните й способности и паранормални преживявания, и разказите, които пише), за което смятам, че този въпросен живот е просто паралел ... може би сега тече и се случва на фините духовни нива, но определено има отношение към настоящия й живот.

Следните описани животи се появяват като едно потвърждение за усещането ми за тази жена. От познанството ни от една година сме споделили десетки и десети сънища, както казах тя е силна в осъзнатото сънуване и постоянно получава всякакви символични и метафорични сънища. Всичко това ми подсказваше, че тя е много интересна душа, с по-различна мисия, макар и сама да не осъзнаваше силата си тогава.  

От момента, когато я видях да използва интуицията си за намиране на информация от разстояние и изследване на предмет (Психометрия) - двете упражнения на Силва УлтраМайнд семинара, на който бяхме - пожелах да имам възможност един ден да й направя регресия. Но  тези неща не стават, когато ние искаме, а само ако човека има нужда и съм убедена, че това е най-правилното за него, а не защото аз искам. Имах търпение и това се случи през лятото. Мисля, че бяхме възнаградени с прекрасна регресия - повече отколкото съм очаквала.
Надявам се ще намерите информацията за интересна и вълнуваща, както аз смятам.

Име на Субекта: Н.

Регресионист: Павлина Николова

Метода на хипнотична регрeсия е на Долорес Кенън - "Quantum Healing Hypnosis Technique"

Първият минал живот

П: Аз искам сега ти да се понесеш, да слезеш от този облак обратно надолу, надолу, надолу до повърхността. Това няма да е нищо внезапно. Просто бъди като едно листо  понесло се нежно от своето дърво бавно надолу към повърхността. И докато се носиш надолу аз искам да ми кажеш какво е най-първото нещо, което виждаш там долу, или най-първото впечатление, което добиваш, когато се озоваваш долу на повърхността?
Н: Скали
П: Слизаш вече значи... Скали ли виждаш сега?
Н: Да. Виждам ги
П: Отгоре ли ги виждаш?  Да се приближим още малко вече. Можеш да застанеш на тях
Н: Да, това е бряг. Има само скали и вода
П: А какви са тези скали, някакви високи или ...
Н: Каменисти... Това са камъни големи... и вода. Не знам... море, океан... не знам.
П: Не може да се познае като погледнеш към водата?
Н: Да. Водата е спокойна и има само скали навсякъде, наоколо.
П: Ден ли е или нощ? Светло ли е?
Н: Ден. Светло е, да.
П: Значи това виждаш в момента. А ти върху скалите ли си?
Н: Да
П: А сега ще те помоля да погледнеш тази част от скалите, върху която стоиш и да си насочиш погледа надолу към мястото, на което стоиш?
Н: На високо съм аз.
П: Виждаш ли крайниците си, виждаш ли собствените си крака?
Н: Да. Аз съм на края на скалата.
П: А как изглеждат краката ти там? Това малки крака ли са или са по-големи?
Н: Боса съм. Женски по-скоро.
П: Няма обувки?
Н: Не
П: Ако се опиташ да усетиш нагоре някакви дрехи има ли? Облечено ли е това тяло с нещо?
Н: Да. Нещо дълго... бяло. Широко.
П:  А като продължаваш нагоре да описваш тялото, това едро тяло ли е или по-дребно?
Н: Средно телосложение. Да, жена е.
П: А нагоре като я разглеждаш има ли някакви неща? Дълга коса или къса?
Н: Средна коса, чуплива, между русо и бяло.
П: Доста светла коса значи. А кожата на лицето каква е?
Н: Много бяла
П: А лицето успяваш ли да го видиш? Получаваш ли ясен образ?
Н: Слабо.
П: А очите можеш ли да видиш? Което виждаш, това ми казвай...
Н: Гледа в далечината.
П: Тя гледа към водата?
Н: Да. И стои на ръба.
П:  А това място, където е застанала, безопасно ли е?
Н: Не, много е високо.
П: Опасно е и точно на ръба...
Н: Да, на края...
П: А можеш ли да усетиш с какво чувство гледа към далечината?
Н: С тъга.
П: Дали очаква нещо? Или е изпратила нещо.
Н: Може би да. Едно от двете е. По-скоро тъга по някой.
П: По някой човек?
Н: Да, явно да. Заминал си е някой. От там си е заминал. И тя е останала там сама. Усещам тръпки в краката си. Като изтръпване.
П: Дали това е нещо, което тя чувства в момента?
Н: Явно да, тя може би знае, че е на ръба, опасно е, но въпреки страха стои там... Надява се на нещо, чака нещо... Може би да се завърне този, който е заминал.
П: Значи все пак има надежда? Не е загубила... всяка надежда? Тъгата й не се дължи на.. че е загубила всяка надежда?
Н: Да. Тя тъгува, да.
П: Значи това е посоката, в която е заминал той?
Н: Много време го е чакала явно, не знам.
П: Може би са минали...
Н: Години според мен, да. В нея е останала една светлинка, която да свети. Тя не я е изгубила.
П: И вярва, че ще се срещнат?
Н: Да. И плаче  за това.
П: Дали това е единствения човек, за който така чувства?
Н: Може би е дете. Да.
П: Което е заминало?
Н: Да.
П: Добре, нека да направим нещо. Има ли нещо друго в момента, което тя иска да ти покаже?
Н: Ами, тя плаче.
П: Нищо. Това ще я пречисти... Сега ще разберем повече за нея и за това дете. Да се дръпнем от скалата. Нека я накараме да се прибере в къщи, там където живее. Нека видим тази жена да се прибира там, от където е дошла. Сега ще разберем повече за нея и за нейната среда. Тя винаги може да се върне на скалата, да си получи това усамотение, да си мисли за този човек. Ще разберем повече за това същество. Какво се случва в момента? Тя тръгна ли от това място?
Н: Не още.
П: Още я задържа там. А на колко години горе-долу я усещаш като физика? На средна възраст ли е?
Н: Да, над 30. Между 30 и 40 долу-горе, може би там...
П: А има ли развитие в описанието – по врата или по ръцете, някакви накити?
Н: Не, няма нищо. Не
П: Само дългата дреха?
Н: Да. Широка по нея, дълга, права...
П: А като материя, нещо дебело ли е?
Н: Не, тънко е, като лен. Нещо такова, Лен.
П: Ако огледаме пейзажа, освен морето, ако погледнем зад нея и тези скали.. вижда ли се зад нея, накъде продължава гледката, какво се вижда?
Н: Равно поле, няма нищо.
П: Няма възвишения?
Н: Не, равно е... Зелено, само зелено.
П: А идвала ли е друг път?
Н: Да идвала е. Да
П: Редовно е идвала?
Н: Да
П: Това място явно означава нещо за нея?
Н: Да
П: А дали го е споделила с някого? Някога била ли е с някой друг тук? Или винаги сама е идвала?
Н: Сама. Сам сама.
П: Сега  да я помолим.. ако пък тя желае да остане, можем  да се върнем сами и да потърсим къде живее... Какво прави тя в момента? Иска ли да тръгне, да ни поведе към нейния дом?
Н: Обърна се.
П: Можем да научим нещо повече за нейното семейство и дома, в който живее.
Н: Много трудно е.
П: Кое й е трудно?
Н: Да ходи.
П: Да стъпва?
Н: Не, може, но не иска.

Колкото повече въпроси се задават на субекта толкова повече описание дава тя. Отделно нивото й се задълбочава с продължителността на престоя в минал живот. Ще забележите как описаният й стават по-задълбочени и включва и емоции с развитието на регресията и още повече с втория живот.

Тук ще опиша набързо историята, която ни се разкрива, защото изглежда обикновен живот, макар и важен за нея, след като го вижда.
Последва описание на една малка самотна къщичка, гола и празна, без всякакви мебели, насред нищото. Върнахме Н. малко назад във времето да разберем защо е сама. Оказа се, че е живяла на друго място, селце, и е била много красива девойка, отличавал се е доста от другите. Имала е мъж, който често пътува, много строг и властен, може би военен, и едно малко детенце. 

Още докато е съвсем мъничко, мъжът й го взема и заминава с кораб на някъде и никога не се връща. Тя не е успяла да се сбогува с детето. Тя се отделя в дома си и повече не иска да общува с другите хора, потънала в скръб. Но те я принуждават да си тръгне от селото, заради това,че е различна. Така тя върви пеша много дълго време, докато намери този бряг, на който я видяхме в началото на регресията. Там се е виждал корабът на мъжа й последно. Живее в изоставената гола къщичка и дори не търси никаква храна, не се грижи за себе си. Единствено чака и надеждата да дочака детето я крепи, нищо друго. 

Най-силно впечатление ми направи майчинското чувство и постоянната мисъл на тази жена за детето й, за невъзможността й да изрази майчините грижи към своята рожба. Тази линия на живота се развива и в следващия, в който се показва доста мащабно, тук вече изчезва грижата за „единствено моето дете”, а се появява грижата за всички деца. Ето я и историята:
След молбата ми да разгледаме друг важен момент от този живот на тази жена Н. започва да описва сцена и образ, които навеждат на мисълта, че е скочила направо в друг живот.

 
Кралицата-предводителка и децата-войни


Н: Ами сега тази жена е друга!
П: Изглежда ли различно?
Н: Ами да, тя е някакъв много ... сега тя е властната жена!
П: Друг характер е станала?
Н: Да
П: Към кого проявява тази власт, има ли към кого да я проявява?
Н: Да, има много хора и говори на тези хора и те я слушат. Но тя им нарежда, тя им казва какво да правят и как да живеят.
П: А това е същата жена, която тъгуваше,  това  е същата енергия, така ли го усещаш?
Н: Мммм, прилича на нея... (съмнение – може би усеща, че това е друг живот или нещо по-различно  - но не е същата тъжна жена от скалите, макар че сякаш имат връзка)
П: А как изглежда сега външния й вид?

Н: Облечена е в такава златна рокля, с вързана коса и с корона на главата... И е на трон – червен! И всички са около нея и тя им казва какво да правят.
П: А тези хора около нея какви са?
Н: Това са войници, водят война. Да, това е война. И тя е там и това е човекът, който ги води.
П: Тя ходи с тях... като пълководец?
Н: Да.
П: А в тези войници виждаш ли познати лица... Mоже би съпругът й е там или синът й? (тук опитвам да разбера все още има ли връзка с предишния живот, но получавам поредица от отговори, които затвърждават, че е напълно различен живот, в който сама е „скочила”)
Н: Не, има много.. всички са млади. Има и момчета и момичета. Всички са облечени като войници, да. И всички са с ножове...
П: Железни...?
Н: Да
П: Значи тя ходи редом с тях?
Н: Да, и ги води, да.
П: А голяма войска ли са?
Н: Да, много са... Всички вървят с нея.
П: Тя е отпред, не ги е  пуснала сами?
Н: Не, тя е там... Едновременно и на трона и там. Тя  прави всичко.
П: А на къде са се насочили, с кого.. виждаш ли ги в битка?
Н: Ами не, подредени са, само са подредени и стоят така в готовност.
П: И тя едновременно помага на всички и...
Н: Тя  е навсякъде!
П: Но ги наставлява също и им дава съвети?
Н: Да, да... Тя ги има като свои всички, но всички са войници. Всички до един. Нарича ги свои деца, всичките...
П: И такова ли й е отношението?
Н: Да.
П: Чувства ги близки?
Н: Много.
П: Значи тя се грижи добре за тях?
Н: И те също за нея. Те я гледат с много доверие, с много почит, с много уважение.
П: Като към учител?
Н: Да... Но специално като войници, те не могат да бъдат други!
Тя ги обучава всъщност да бъдат такива. Тя им казва да бъдат такива. Да бъдат безстрашни. Да не се страхуват никога от нищо... както тя дава пример със себе си.
П: А тя дава ли пример от своя живот как се е справила?
Н: Не.
П: Те я познават само като кралица, като пълководец?
Н: Да.
П: А понякога казва ли им срещу какво се изправят? Трябва да са безстрашни, но те знаят ли срещу какво?
Н: Да не се страхуват от нищо, им казва тя, без значение какво ще дойде срещу тях. Да вървят напред.
П: И всички са млади момичета и момчета?
Н: Да... И да не мислят за живота си. Това не е важно!
П: Не е важно... Другото е по-важно?... Да са смели?
Н: Да. И безстрашни.
П: Усещаш ли вътрешно тя как се чувства от това, което прави?
Н: Много сила има в нея, много, много... Иска да я изрази и го прави чрез тях.
П: Удовлетворена ли е... че може да ги научи?
Н: Да, това е смисъла за нея. Тя за това е там.
П: Това ли й е било целта?
Н: Да. Тя прави това, което може. А тя това може. Само това може. И войската става все по-голяма... и всички идват при нея. Всички искат да бъдат там, да, да. И всички са млади... има и деца.
П: И малки деца?
Н: Да и те са там. И тя ги учи как да се бият и как да бъдат смели. Тя им говори много. Наставлява ги, напътства ги.
П: Те я слушат?
Н: Да. Те са смели, но са и много добри, както и тя. Благородни са и тя е много доволна от това. Тя сега плаче от радост.
П: А не от тъга?
Н: Плаче от радост, да. Защото е направила това, което иска. И всички са тръгнали по нейните стъпки. Те вървят по стъпките й. Все повече стават.
П: И вече нищо не може да ги спре?
Н: И нея също, да... Много е щастлива, много.
П: Понякога чувстваш ли я, мисли ли си за времето, когато е преживяла онзи тъжния момент?
Н: Не, не, не. Тя мисли вече за тези, за нищо друго. (още едно доказателство, че няма връзка между тъжния живот и онзи образ и тази жена, сякаш душата е друга и е претърпяла голямо развитие в посока изпълнение на колективна мисия.)
Н: Мисли за тези всички, които са пред нея.
П: Явно това е мисията в живота й?
Н: Да
П: А другото е било индивидуалния й живот/програма?
Н: Онова вече е минало. Не, не, не се интересува от това.
П: Но тя учи и другите нали, да не обръщат внимание толкова на обикновения живот?
Н: Да, да, за това и смята, че трябва да бъдат много смели. За това ги учи на това. Защото за нея това е начина да се справят с всичко! Трябва да бъдат, да, трябва да бъдат... чрез тази борба да преодолеят и другата борба в себе си!
П: Чрез колективната си мисия ще решат и другото?
Н: Всички заедно да... Но тя може да ги сплоти.
П: Това й е ролята?
Н: Да. Тя може да ги накара да бъдат заедно, не сами.
П: Не всеки сам поотделно?
Н: Не, не , заедно. Навсякъде заедно. Във всичко заедно.
П: А до нея има ли някой, който е...
Н: Има - първо са най-малките, после големите, като че ли наредени по големина са пред нея, в кръг, около нея.
П: Но най-малките дечица са най-близко?
Н: Да, всички гледат и я слушат, и й се възхищават.
П: А помощници има ли, те всички помагат, но има ли някой, който да се откроява, който на нея да й дава сила?
Н: Не.
П: Или тя е примера за всички?
Н: Тя е, само е тя.
П: Чувства ли се самотна понякога?
Н: Не, никога.
П: А дали се сеща понякога за сина?
Н: Не, тези всички са нейни за нея...
П: За нея децата са те?
Н: Да. Той е във всички тях. Тя го е намерила по този начин. За нея е успяла да го намери. И това е.
П: И то във толкова много деца...
Н: Да... Не прави разлика между момчета и момичета. Смята, че трябва да бъдат всички еднакви, без значение какъв пол са, това е относително.
П: Просто ги приема като души, а не като пол.
Н: Цялата поляна е от тях, те са много.
П: А ти все така строени ли ги виждаш?
Н: Да, всички са така подредени и я гледат, слушат. Само тя.
П: А като ги описваш така оборудвани с оръжия по-рано, какви са тези оръжия, истински ли са, виждаш ли например нещо железно?
Н: В момента нямат нищо по тях. Само така стоят и я слушат. Може би има моменти, когато не  е нужно да ги носят с тях.
Н: Тя е облечена с панталони, дълги ботуши черни. А те са с дълги бели дрехи. А тя е много хубава. С дълга вързана коса на кок, прибрана високо горе на главата. С много хубави очи, големи дълги мигли, много красиви, бяло хубаво чисто лице... (от гласа на субекта се долавя възхищение, докато описва образа на жената), малки устни. Тя е много красива. Най-малките деца са като нейното – бяло хубаво, зелени очи, има с по-дълга и с по-къса коса. Всички приличат на нейното.
П: Мъничките?
Н: Да. Другите са различни.
П: А има ли някакво име, което усещаш, че те използват към нея? Наричат ли я...
Н: МАМА (казва го много емоционално, сякаш дете го казва на майка си).
П: Всички ли я наричат Мама?
Н: Да.
П: И големите деца, младежите?
Н: Мама, да. Казват, че това е Мама.
П: А виждаш ли понякога да са в действие? Да правят това, което ги е научила?
Н: Да, тичат, много силно тичат. Много тичат без да спират.
П: Виждаш ги в движение?
Н: Да тичат, скачат, някак си преминават някакви, да... Тя ги кара да правят това, за да изпробват силата си може би.. не знам.
П: Някакви изпитания да преминават?
Н: Да, да.
П: Подготвя ги?
Н: Да. С щитовете, след това с щитовете един срещу друг. Но само с щитовете, упражняват се как да се пазят.
П: Не използват ли оръжие, значи само отбраната упражняват?
Н: Да, да.
П: Не и нападение?
Н: Не. Как да се пазят... Нападат и да се пазят... Това също е част от преодоляването на страха за нея, как да не се замислят за този страх, да го пренебрегнат.
П: А това същото място ли е, близо до морето, което беше по-рано?
Н: Не, пак е поляна, но онова место е много далече.
П: значи в момента сме на разстояние от него, останало е някъде в миналото?
Н: Да.
П: Добре, ако има нещо друго в тази сцена, което искаш да споделиш, или да се преместим?
Н: Тя е сериозна, но много ... в добротата си сериозна.
П: Не е както съпруга й беше?
Въпросите са ориентирани така все едно предишната сцена на жената в бяло на скалите и тази са една и съща, но всички знаци сочат, че те двете нямат нищо общо и животите са два напълно различни живота, също така жената на скалата е около 40 те, докато втората жена е по-млада, макар и също много красива, но дори описанието й е различно.
Н: Не е враждебно настроена, много добронамерена, с много обич отдава себе си и смята, че трябва да бъде сериозна. И по този начин показва обичта си към тях и те я усещат. Знаят, че е така.
П: Това (да е сериозна) явно е необходимо за да си изпълнява мисията?
Н: Да

Напускаме сцената и я придвижвам към последния ден от живота. 

Допускам, че това, което ще видим едва ли ще е свързано с току що изпратения образ на предводителката на децата , защото вече предусещах, че това е същество  от духовния свят, подготвяло други души, а не реално живял човек на земята (разбира се мои размисли, но може и да бъркам). 

Следователно едва ли има последен ден от живота – последва описание на смъртта на първата жена, която видяхме на скалата, жената  от първия живот... 

В крайна сметка сякаш в описанията бяха интегрирани много животи, като някакво наслагване, което целеше да й покаже обобщен случая и най-важното.

 
Последния ден от този живот

П: А сега нека да напуснем тази сцена, много леко и много спокойно, и нека се придвижим към последния ден от живота на жената, която разглеждахме.. Каквото реши да ни покаже... Последния ден от живота на онази личност... да видим къде е тя и какво се случва с нея.
Н: Ами тя не е същата.
П: Какво виждаш в момента?
Н: Една възрастна жена, която я носят... много хора.
П: Тя на нещо легнала ли е ?
Н: Да, тя е умряла. В стъклен ковчег я носят, всички.
П: Може би това е някакво честване, изпращат я?
Н: Да. Изпращат я. Но там, от нея просто... тя просто свети.
П: И това се вижда през стъклото?
Н: Да. Тя свети.
П: А възрастна ли изглежда?
Н: Не много, но не е вече млада. С прошарена коса е, пак все така слаба и хубава. . . Прилича на тази, която беше на скалата.
П: А тези хора наоколо?
Н: Ами млади са пак. Момчета, момичета. По-скоро момчета носят ковчега, ако е ковчег. Да. И я носят на високо, на много високо.
П: Някъде в планините?
Н: Да.
П: На някое специално място ли?
Н: Да. Явно има специално място за нея, да.
П: А те с какви чувства са?
Н: Ами с добри, спокойни, нормални... Даже бих казала, че доволни. И се насочват към това место... за да я поставят там, нависоко.
П: А как изглежда сега като се приближавате, скали ли са?
Н: Да скали са много високи, остри, много на високо... те искат да я занесат на най-високото.
П: Не им ли е трудно да я носят?
Н: Не
П: Справят се?
Н: Да
П: А те как са облечени, тези изпращачи?
Н: В светлокафяви дрехи... роби... светлокафяви. Такива... по-груби.
П: Те напомнят ли ти за войниците, за онези младежи, които бяха...?
Н: По-скоро са вече по-големи, по-зрели.
П: А дали са същите, преди които бяха?
Н: Може и да са...
П: Не си личи сега?
Н: Не.
П: А можеш ли така като насочиш вниманието си към възрастната жена, да усетиш тя от някаква естествена смърт ли е починала? Просто така й е дошло времето ли или има нещо друго?
Н: Не, нормално е. Да, тя е знаела, че ще умре... те също.
П: Очаквали са...
Н: Да, да. Не е имало нищо.
П: Отнесоха ли я вече горе?
Н: Да. Поставиха я на върха.
П: Ей така на върха си стои?...
Н: Да и казаха, че тя ще излети.           
П: Аха, за това ли я занесоха.
Н: Да. Тя отива у тях си. Така каза.
П: Прибира се у дома...
Н: Да. Дошло е време да се прибере у Дома.
П: За това ли не са толкова тъжни, защото знаят какво всъщност се случва?
Н: Да и тя затова свети... И това е. Те са доволни, че тя се прибира... Тя също.

Отделяне от физическото тяло

П: Значи можеш да усетиш нейните чувства?
Н: Да, много е спокойна. Много. Невероятен покой... и лекота.
П: Значи физическото тяло вече не я ограничава?
Н: Да, тя смята, че вече трябва да си отиде.
П: Добре, нека да я придружим. Може да се почувства свободна, сбогувала се е с всички... Да видим накъде ще я отведе чувството й?... Накъде пожелава да тръгне?... Може би си има някой, който да дойде да я посрещне? Казваш чувства се спокойна, няма притеснения...
Н: Не, усмихва се даже... вижда ги отвисоко.
П: Вижда ги отвисоко – значи вече се е отделила от това тяло?
Н: Да.
П: Къде се намира тя, над самата сцена и хората ли?
Н: Над тях, да... И те я гледат.
П: Те виждат ли я наистина?
Н: Не знам дали я виждат, но я усещат.
П: Аха, те усещат духа й, че е там някъде... Значи те са много чувствителни... А каква е сега емоцията в нея, какво иска да направи? Ще покръжи ли още малко над тях, или вече иска да си тръгне?
Н: Ами гледа ги все още и им се радва.
П: Да. Сбогува се?
Н: Да.

Равносметка от изминалия живот

П: А докато е там нека да обобщим сега какво научихме от тази жена в този живот? И да видим сега тя, ако погледне  на него, ако погледне равносметката, дали е доволна?       
Н: Да, много. Щастлива е.
П: Успяла ли е в това, което е искала?
Н: Да за това трябва да си отива вече. Всичко е изпълнила каквото трябва.
П:  А какво си е била поставила като цел? Това, което видяхме, че направи ли, това обучение?
Н: Да, да. Всички деца да бъдат с нея. И са били ... да ги има като свои и да е тяхна майка.
П: Тоест майка на всички?
Н: Да.
П: Значи това е било много голяма цел...
Н: Да, постигнала го е. Научила ги е на всичко, каквото им е нужно.
П: И вече те могат да продължат и сами?...
Н: Сами... да.
П: И за това ли е било време вече да си ходи? Свършена работа?
Н: Да.

Капка от Светлина

П: А сега вече, когато е само душа и не е обвързана с физическото тяло, ние знаем, че тази душа е огромен компютър и има пълната информация ... сега вече тази душа си спомня подробности от животите си, многото прераждания и живота между самите прераждания. И сега на теб ще ти е много лесно да отговаряш на въпросите за живота ти като душа. Защото цялото познание на тази душа ще ти бъде предоставено. И всичко онова, което е подходящо да чуем и да видим.
Н: Тя вече не е жена. Тя прилича на капка. Една капчица... но тази капка не е от вода, а от светлина.

П: Такава и е формата, очертание на капка?
Н: Капка с много красиви цветове в нея събрани. Много интересно... тя се превърна в това...
П: Нека сега се издигнем нагоре и отидем към едно място, където всичко се знае... (задълбочаваме нивото за около 2 минути) Какво виждаш в момента, можеш ли да ми опишеш?
Н: Тъмно е.
П: Сега нека повикаме и да видим кой ще дойде при теб като посрещач и който ще иска да ни придружи до това място... по-дълбоко в духовния свят. Виждаш ли някой?
Н: Не.
П: А чувството какво е на това място?
Н: Нормално, гледам с любопитство.

След което викаме духовния водач за да й помага в разглеждането на духовния свят и въпросите, които имаме. Винаги формата, която водачът заема е онази, с която човекът се чувства най-комфортно.

П: Виждаш ли вече светлинката?
Н: Да
П: Приближи ли се?
Н: Да, върти се. Тя е като комета с опашки. Много върти се... в кръг. Върти се непрекъснато... като перка. Да, много се върти.
П: А като усещане, как е?
Н: Енергия усещам много силно.
П:  Приближи ли се вече на близко разстояние? Позволи й сега да заеме фигура на някакъв човек, нещо с което ще се чувстваш комфортно.
Н: Да, на жена... тази жена аз и друг път съм я виждала, когато съм си викала моето... Тя и друг път е идвала и е казвала, че винаги е до мен. Винаги ми помага.
П: А сега същата ли енергия усещаш?
Н: Да, тя е винаги усмихната и сега е така.
П: Опиши ми я как я виждаш сега?
Н: С дълга руса коса, прибрана на .. не, сплетена е на плитка по-скоро... или на опашка ниско долу. Нискичка, слабичка.
П: С какви очи е?
Н: Пъстри по-скоро. Много бяло чисто хубаво лице.
П:  А облечена ли е с нещо?
Н: С бяла рокля, по нея вталена, надолу широка... дълга, но очертава добре гърдите и кръста, силно вталена.
П: Много красива значи... като Пепеляшка
Н: Да, надолу е дълга. Много леко пада по нея. Много тънка, като паяжина.
П: Чак нереално звучи?
Н: Да... се спуска по нея красиво. Тя също е като нереална. Прозрачна е... да, сякаш се вижда, сякаш прозира всичко по нея. Прозира любовта, която излъчва... обичта... Страхотна е. Усеща се чувството, когато я видиш. Виждаш го чувството, което тя изпитва. А то е на любов.
П: А в момента отново с любов ли е към теб?
Н: Много голяма любов, много ... и спокойствие, излъчва силно спокойствие.
П: Което може би може да предаде и на теб?
Н: Да.
П: А можеш ли да изречеш името на твоята духовна наставница?
Н:Тя носи букет от много цветя, различни и каза, че нейното име може да се нарича във всяко едно цвете.
П: Да, значи така в цветята може да я откриваш... А какво мисли тя за теб и за това как се справи в този живот, който разгледахме? Усещаш ли нейната емоция?
Н: Доволна е. Каза, че е чудесно всичко.
П: Радва се?
Н: Да.
П: А сега готова ли се чувстваш да бъдеш отведена на някъде? Чувстваш ли, че вече си готова да заминеш с нея.
Н: Да.
П: Добре. Сега може да й се довериш, подай й ръка. Нека тя да те отведе към мястото, което е най-подходящо да видиш сега. Като помни, че много пъти досега си изминавала този път, само трябва да си спомниш. Тя ще те закриля. Може да тръгнете заедно.

П: Кажи ми какво виждаш сега, смени ли се пейзажа около теб?
Н: Двете сме, една до друга... и си летим.
П: Хубаво ли е усещането?
Н: Да.

 
Има време за всичко...

П:  Ако искаш може да поспрете в някоя градинка или на някоя пейка, за да можете да поговорите и да може твоята душа да се адаптира в духовния свят. Спирате ли вече някъде?
Н: Да, под едно дърво... иглолистно, голямо. Тя седна и аз също. Една срещу друга. Тя се усмихва, но аз съм много сериозна.
П: А защо си сериозна? Има ли нещо, 
което те ... кое те кара да бъдеш сериозна? Може би си взискателна към себе си, към изминалото... или мислиш за това, което ти предстои? Какво мислиш?
Н: Ами замислена съм, а тя ме успокоява. Каза, че всичко е наред. Каза, че имам много големи изисквания към себе си, а не бива... че всичко постепенно си тече...  и се нарежда... А аз бързам... и не е нужно. Има време за всичко.
П: А така от позицията и разговора с духовната наставница, можеш ли да ми кажеш ти самата как се чувстваш за изминалите прераждания? Има ли нещо, което смяташ, че не си успяла да постигнеш?
Н: Ами изморена... сякаш са били много тези прераждания... и съм изморена от тях. И може би за това бързам да наредя нещата.
П: И вече да си почиваш?
Н: Да... но все нещо не се наслагва... и все има какво. Но тя казва, че така трябва... че това е нормално. Не трябва да мисля за това.
П: И не трябва да имаш изисквания...?

Н: Да не го мисля. Да правя това, което смятам за редно... Това е живота” казва тя, „така се живее в този свят”
П: В човешкия свят, където сме ние?
Н: Да.
П: Просто трябва да свикнем... А какво така най-силно чувстваш , че си искала да постигнеш? Има ли нещо, което си си поставила за цел? И заради, което сега имаш това чувство, че бързаш да го свършиш?
Н: Всичко е в мен... просто тя казва „Всичко е в теб”, но аз не разбирам кое е в мен...
П: Може би решението на това, което търсиш да постигнеш...
Н: Никой не може да ми го каже, а аз мога, казва тя ...(тук гласът й става много тих, едва доловим, долавям усещане за силна почит в гласа й)... Само аз мога. Аз съм достатъчно голяма... в смисъл, като дух.
П: Аха, да намериш сама отговора.
Н: Да, и ми показва колко огромна съм, наистина, аз много съм голяма.
П: Как ти го показва? Като картина ли?
Н: Като усещане...
П: Като сила на усещане... мащабност?
Н: Да, наистина е огромно, всичко това под нас е малко, много малко. Всъщност аз съм... това е само една частица и всичко от мен...
П: ...е много по-голямо?
Н: Аз съм огромна, да. Ето така казва тя – това е духа. Духа е всичко и навсякъде... само трябва да му позволим да се покаже и да намерим пътя към него. А това зависи от нас.. или го допускаме или не. Няма нужда от въпроси...
П: Да, просто да позволим...?
Н: Нито от отговори... Всичко идва само там, където трябва се появява.
П: Да се доверим само...
Н: Да. Там въпроси няма. Там никой не пита за нищо. Там всеки го знае. За това не е нужно да пита... да иска отговори. Там няма съмнение. Няма изкривени неща. Всичко е ясно. Просто се случва и това е.
П: Като дишането, естествено нещо е...?
Н: Да.
П: Нека попитаме твоята наставница за настоящия ти живот и за работата, която имаш и в която вярваш, че е нещо добро. Тя какво би те посъветвала?
Н: Пита ме обичам ли си работата... Казах да.. Еми тогава...! Тогава какво има? Защо питам, ме пита...
П: А съпруга ти, който иска да се преместите в друг град и това, което ти чувстваш, че искаш да останеш...             
Н: „Нека всеки да направи това, което смята за правилно... не се влияй”... Да не се опитвам да влияя върху него, нито той върху мен. Просто примирение...само примирение
П: Да, разбирам, да не се опитваш да промениш неговото решение...
Н: Никога за нищо...    
П: А възможно ли е Н. да продължи образованието си, това я интересува също?
Н: Щом вътрешно смятам, че трябва, значи трябва...
П: Просто да слуша вътрешното чувство.
Н: Щом е дошло това чувство... Засега - да, за по-натам не се знае, а и не е от значение. Важно е самото чувство сега. Това преценям сега – това ще направя.
П: А някои блокажи, които чувствам, че съществуват в нея... тя ги определя като блокажи... но какво е всъщност... в отношенията, понякога й става тъжно и не я разбират...?
Н: Молбата помага, молбата... към всичко, към Бог, към доброто, към правилното...
П: Нещо като молитва...
Н: Да. Просто една молитва в този момент, която смятам, че е най-правилната, която ми дава спокойствие. И ще стане ясно дали трябва да се постъпи по някакъв начин или просто не трябва. Ако пак се получи така... просто с безразличие и край. Нищо повече.

Съпругът ... частен случай, или доста често срещан образ...
 
П: А съпруга й... той си има свой път... на живота...
Н: И той се лута. Той цял живот се е лутал, блъска се в стените... от една в друга.
П: А каква е ролята на Н. за него специално? За неговото израстване... какво прави тя, което на него...
Н: Да го уравновесява. Да не го спира. Да  направи така, че той да спре да се блъска. Просто за негово спокойствие. А това може да се случи след като тя е спокойна
П: Аха, значи да работи за своето спокойствие и всичкото само ще си дойде.
Н: Той си има път... по-скоро е на кръстопът. Той така е бил винаги - на кръстопът с всяко едно нещо.
П: Дано да вземе решение...
Н: Не може да вземе решение и ще си остане така... на кръстопът. Ще поема различни пътища и ще стига на кръстопът. Няма да го изведе до никъде... Но тя му е баланса. За това е с него
П: За това са се срещнали?
Н: Да. И е трябвало да се срещнат, така е било... зададено... (още едно потвърждение за създаването на предварителен план на душите преди да се родят) Трудно е, но така трябва. Тя ще му бъде баланса винаги. Той е мъдър, умен е, но живота го е научил така.
П: Явно трябва да преодолее това свое раздвоение...
Н: Не може да се пречупи. Той знае само един свят... не знае... не че не знае, не може да го приеме.
П: Има ли нещо отвътре, което го спира?
Н: Има спирачки. Той не иска, защото така му е по-лесно. Така му харесва повече. По-лесно му е да живее така. Не иска да се натоварва с неща, кото за него са необясними. Просто не иска да търси обяснение... Ами щом така иска да си го оставям да живее така...
П: И не трябва Н. да се притеснява?
Н: Не, не. Просто да го балансирам.
П: И това е достатъчно?
Н: Да.

За Свободата на Избора по кой път да поемем

П: А като колективна.. мисия към обществото, Н. има ли някаква задача? Която тя май интуитивно усеща... в този живот...?
Н: Тя има много задачи, която и да избере ще бъде нейната.
П: И ги чувства...? Усеща ги нещата...
Н: За това се насочва на много  места. Там, където не й е мястото... ще се разбере. И ще се върне от там. Тя може много неща. И от всякъде може.. по различни пътища да стигне и все ще стигне до края. Без значение кой път ще поеме, тя ще го извърви правилно. Ще стигне докъдето трябва.
П:  Има много сила в нея.
Н: Тя трябва да реши кой е този път.
П: Да, има си избор, никой не й го налага....
Н: Да. Няма точно определено... това е конкретно за нея.. Не, тя си е избрала всичко... всичко си е избрала. Но трябва да й дойде отвътре.
П: Да си послуша сърцето?
Н: Да. А то около нея е всичко, наблизо е, около нея, на една ръка разстояние е всичко.
П: Всички възможности...
Н: Да, всичко е около нея... и се върти около нея.

СИЛАТА да катализираш промените у другите

П: Сякаш хората биват привлечени от нея, има ли нещо такова? Сякаш усещат силата...  
Н: Да, някой се страхуват, да. Някой усещат, че тя е силна и се страхуват.
П: Не го разбират явно, не знаят какво е това?
Н: Ами страхуват се от думите, които ще чуят от нея.
П:  А може би за това и никога не я спират да я питат, за да не чуят отговора.
Н: Да, защото тя ще каже нещо, което ще се отнася за тях..
П: И ще промени и живота им, трябва да поемат отговорност...
Н: Страхуват се, да... от промяната. Страхуват се да чуят това, което се отнася за тях... Те да си го кажат на себе си, камо ли друг да им го каже.
П: Явно това изменя нещата.
Н: А тя на всеки може да каже...всичко.
П: Това е много хубаво.
Н: Тя ги усеща.
П: Значи може да катализира промените...
Н: Да, тя усеща мислите. Достатъчно е да общува няколко минути с един човек и тя може да му даде правилен съвет.
П: Това е прекрасно, прекрасно качество.
Н: Но не всеки го разбира... И така е защото всеки си върви по неговия път и не е стигнал до това място, където да се вслуша.
П: Трябва понякога още път да се извърви преди да чуят...
Н: Да, всеки е на различно място по пътя си. Някои спират, други вървят бавно, трети се връщат. Всички имат нужда да стигнат до човек, който преди всичко ще им каже... Има много такива хора.
П: Които казват точните неща?
Н: Да. Вече са много.
П: Това си е някаква мисия, нали? Да вършат тази работа. Трябва...
Н: Да, трябва, трябва да стават повече. И трябва да ги има навсякъде. Особено на места, където е трудно да се пробие...
П: Както и в  К... Нали това е такова място?  (местоживеенето на тази жена е именно в такова място, хората мислят силно материално и ограничено, и действително й е много трудно да пробие това мислене)
Н: Да, и там вече има хора...
П:  Явно е имало нужда, затова тя е отишла там?
Н: Да.
П: Значи има хора вече... съмишленици, които да й помагат.
Н: Те ще дойдат сами без да ги търси. Ще се появяват постепенно... Тя отново има много много изисквания към себе си.
П: Критична е?
Н: Много... Не се радва на това, което е достигнала в момента. Иска все повече и повече. А има време за всичко.
П: Да не бърза?
Н: Не, никога. Радвайте се на това, което постигате сега в момента. А другото ще дойде само, така трябва, така е правилно.


Борбата с егото у човека

Следва една част, в която питаме за нейн приятел и по какъв начин тя може да му помогне. В живота често ние служим един на друг като източник на трансформираща информация, на информация, която може да промени живота на другите. Така и в този случай Н. се явяваше трамплин за промяна за другия човек, но... Както често се оказва и сега, духовната наставница посочи егото на другия човек като голяма пречка. Ето какъв е съвета, който може да използвате и вие, ако имате подобна ситуация:

Н: Просто да бъде с него спокойна и да отговаря на въпросите му. И той ще си намери себе си... Тя му е трамплина в момента. Той не е готов, той иска, но не е готов. В него егото е много силно, много. Така го е заглушило, че той не може да го премахне от себе си, а се опитва и тогава става много агресивен, защото се бори с двете си същности. И се бори, бори, бори... И понякога тя може да му помогне. Но той се бори с доброто и злото. А злото е много силно. А когато и тя се намеси, злото става още по-силно... и тогава той ще я наранява. Но всъщност няма да бъде той..
П:  А ще бъде другата част, неистинската...?
Н: Да. Това ще бъде другия той. Но това не трябва да я притеснява. Това е една борба, в него борбата е жестока. Той говори много празни приказки, защото се страхува.
(Точно това може да се забележи в много случаи, хората обичат да избягват важните теми, да говорят за безполезни и повърхностни неща, само и само да заглушат вътрешното си гласче, което задава важните въпроси... от страх! Аз определено вече не мога да търпя такива разговори...което доведе и до отдалечаването ми от „старите ми приятели”, което се надявам, че на ниво душа те разбират и не се сърдят)
П: Истинските думи го плашат...
Н: Вярва в много неща, а не иска да си признае.
П: А защо ... може би това са се били разбрали преди, да си помогнат... като души преди идване в тези тела?
Н: Ами неговата душа е търсела спасение и е намерила нейната. Но само душата. А той е далече от душата.
П: Самата личност е далече?
Н: Да. Личността не е намерила душата все още. За това се получава така.
П: Противоборство някак си...
Н: Да, това ще влияе и на нея... но нека тя сама да прецени какво да направи. Ако иска да помогне трябва да не обръща внимание на това, което се случва. Тя е чувствителна, но той още повече. Той няма разбиране от никъде. Той се е молел да бъде разбран от някой. И за това я е привлякъл. Той има нужда точно от това.
П: Разбиране...?
Н: Да, но разбирането на душата, не на човека. Душата му е далече. Егото я гони, защото го е завладяло и не иска да се маха от там. Трябва му време... много време. Нека да продължава да го изслушва, доколкото е възможно да му дава съвети, да общува с него, макар и за кратко.
П: Да не отрязва връзката с него?
Н: Не, не. Това са общи приказки, които... той просто си търси тема на разговор. Достатъчно е. Достатъчно. Няма нищо лошо в това... След това ще дойдат и други хора. Няма да е само той. Да, тя по този начин се учи, общувайки с такива хора. Това ще бъде един опит и за него и за нея. Неговата душа ще си намери пътя към него...


Да си спомним  чрез сънищата и общуването 

П: А в общуването ли се крият начините, различните начини да си спомня.
Н: Да и тя постепенно вече...
П: Чрез различни действия и контакти с хора...?
Н: Да, тя се движи към това, тя си върви по пътя.
П: Тя си го прави вече?
Н: Да, винаги си го е правила, но не винаги го е осъзнавала. Сега вече тя е осъзната. Тя преценя нещата. Знае всяка една ситуация от своя страна, умее да си я... Всеки един нейн сън също показва.
П: А сънищата й са много интересни, тези които стигат до нея... съдържат специален език.
Н: Това беше пътя към нея, всъщност чрез сънищата й.
П: А всъщност посланието от нейния Висш Аз ли идваше в сънищата?
Н: Да, да.
П: Комуникация се е получавала...
Н: Да...да, там се намесиха много много души, които й помогнаха взаимно, които вземаха решение тя да тръгне по този път и я насочиха...
П: Много помощници значи има?
Н: Е, тя вече няма нужда от тях.
П: Да, но са изиграли важна роля.
Н: Да. Те й показаха, насочиха я по пътя, показаха й правилния път.
П: А това кога се е случило, в миналото ли?
Н: Преди години, да, да. Преди години.
П: Още в началото на всичко.
Н: Да, тя е виждала всичко през съня си. Каквото е искала да види го е сънувала. Не винаги е можела да го тълкува, но в съня си е била в други светове. В съня си е била в минал си живот. В съня си е била с други бъдещи нейни светове, които ще преминат по пътя й. Но не винаги го е тълкувала, защото не е умеела тогава.
П: Просто разбирането й не е било толкова...
Н: Да, не е била до там.. Но го е пожелала преди това и го е видяла в съня си, нищо, че не го е знаела какво е.
П: Много е хубаво това.. което пожелаваме ни бива изпращано в сънищата.
Н: Изпраща се на всички. Всяко едно желание се изпраща. Всеки каквото си пожелае, ще го получи.
П: Ами хората, които не си спомнят, че сънуват. Те сънуват ли?
Н: Всички хора сънуват. Но някои не са на този етап да си го спомнят. Други не трябва да си спомнят, защото това ще ги изплаши.
П: Значи от това зависи...
Н: Да, от това. Всички хора сънуват... по различен начин.
П:  А понякога Н. добива информация за други хора...?
Н: Да, защото те също са по пътя й. Тя ги среща по пътя си. За  това за тях добива информация. Тя ги вижда, както вървим по пътя и срещаме различни хора, и оглеждаме хората... И си казваме: Този колко е хубав, другия колко е одърпан... третият... По същия начин е и с живота ни. Ние вървим по пътя и срещаме различни събития, различни... няма случайности! Всичко е точно както трябва да бъде. Но след това, това минава по друг начин през нас...И чрез сънища и чрез други хора и... всичко е предначертано.
П: И се случва едновременно може би? Миналото и бъдещето...?
Н: Да, всичко се слива в едно. Да, както гледаш небето как се слива със земята в далечината. По същия начин така виждаш миналото и бъдещето слято в едно.
П: И съществуват едновременно?
Н: По същия начин има връзка с всичко.
П: Значи ние имаме в момента и мир на земята и щастие за всички, просто...
Н: Да.
П: Сами сме се отделили от това...то съществува вече?
Н: Да. Всичко съществува, всичко. Но ние си избираме в кое да вярваме и кое да виждаме!
П: Значи вярата ни създава света, който виждаме?
Н: Да. Лошото е много силноТо за това идва.
П: Това, което хората вярват, в лошите неща?
Н: Случва се, защото го предизвикват. Да. Но то не може да не се случва. Не може да го няма. Навсякъде има и хубаво и лошо. И в нашия и във вашия свят.
П: И е нормално?
Н: Да. И ние имаме лоши неща около себе си. И ние ходим в „лошия” свят. Но ги гледаме с безразличие и не обръщаме внимание.
П: От една такава по-висока позиция...?
Н: И точно заради това нищо не може да ни повлияе.
П: И да ви разклати..?
Н: Да, никога, никога. И вие ги виждате тези неща. Ако не им отдавате значение всичко ще бъде наред... Но сте далече още от това... Малко са хората достигнали до това.

Хората-проводници на другия свят, помощ на души да преминат отвъд

П: А понякога Н. вижда например починал роднина на някой колега... Тогава много иска да каже успокоителни думи.
Н: Ами да, тя е проводник на това. Тя може. Всъщност тези души усещат хората, които могат да го направят това. Те отиват винаги при тях, защото те търсят помощ. А те след като са в началото на пътя си, те няма как да потърсят помощ от другия свят. Могат само от живите хора да потърсят помощ. Виждат кои са хората-проводници на другия свят. Да, те ги виждат точно тогава. И някои са предразположени веднага, други по-трудно може да се достигне до тях. А тя е отворена.
П: По-лесно става комуникацията...
Н: С нея става веднага, да.
П: А тя как може да постъпи, от една страна да помогне на нуждаещата се душа...?
Н: Да му пожелае хубав път, да му изпрати светлина по пътя...за да му прочисти тъмнината, която вижда той.
П: И това ще му помогне?
Н: Да. И той ще я види. Поне ще се опита по този начин да му помогне. Просто да му покаже пътя... Светлината, която се вижда. Тя е една малка точица, която той трябва да види, но те не я виждат. Те се лутат и не я виждат, да.
П: Объркани са сигурно?
Н: Има и такива, които не са, но те не търсят помощ. Има такива, които търсят... за да я видят. Тя е една малка светлинка, която се върти като спирала и свети и се върти. Само трябва да погледнат към нея. Тези хора са точно за това. Да покажат, с пръст да посочат светлината. Нищо повече. Не е нужно повече. Те за това й усещат смъртта.. Но вие казвате... когато кажете смърт смятате, че това е нещо жестоко, нещо страшно. Не е така. Това е една част както от вашия живот, така и от нашия. Те за това търсят пътя... за да продължат натам. Нищо повече.

Първоизточника

П: А тази Сила, това Съзнание, което е наш първоизточник.. на всички същества ли е първоизточник? Ние всички ли сме дошли от едно цяло нещо?
Н: Да. Всички сме дошли... и казвам „сме”, защото е заедно, и хората и душите, всеки човек си върви със своята душа. Това е едно цяло. Так и ние и вие... няма ние и вие... всичко е едно. Всички сме дошли от едно място, за това всички отиваме на едно място. Винаги сме били заедно и заедно оставаме завинаги.
П: Независимо от външните...
Н: Неее. Не, но защо хората са се разединили така, не знам. Това вие сте си го направили сами. Не е било предвидено това. Вие така сте решили.
П: Отдалечаване се е получило от истината...
Н: Да. Но може би така трябва да бъде във вашия свят. За да може да се слеете с другия свят след това.
П: И да оценим това, което се случва?
Н: Да. Много объркване има във вашия свят. Много изопачаване на нещата. Много неистина... и заблуди. Но нищо... Всичко след това си идва на мястото постепенно. Ще се променят нещата, постепенно.
П: Има ли нещо, което можем да правим за да помагаме на процеса и за себе си и за другите?
Н: Обичайте хората! Обичайте ги... Винаги ги обичайте. Просто излъчвайте своята обич, излъчвайте... Само обич.

Тук в края на регресията зададох един личен въпрос, с разрешение на духовния й водач. Отговора, който получих съвсем точно описа ситуацията и характерите на двамата човека, които имаха проблем и на които исках да помогна. Още едно потвърждение, че информацията, която съобщаваше идва от информационното поле, където има всичко за всеки. Съвета беше много ценен, и показваше колко е важно в отношенията си ние да можем понякога да сведем глава, да се пречупим  и да кажем добра дума, да надмогнем егото си и да подадем първи ръка. В това изпитание се криеше огромна възможност за растеж на душите и бързо решаване на проблема.


Неразбирането

След което директно подхвана темата за отношенията между мъжа и жената и неразбирането, което толкова често жените срещат у своите партньори. Може би без да искам съм излъчила подобни сигнали или е усетила какво ми е в душата, защото думите й бяха точно на място, почувствах все едно най-скритите кътчета в мен са явни и всичко, което чувствам се вижда на показ. Ето какво каза тя:

Н: Ами ти? Ти какво ще ми кажеш? Ти защо имаш тази черна топка в сърцето? Защо.. сега ме караш да плача заради теб. Ти защо плачеш?... Поплачи си... Хубаво е да се плаче.
П: Може би заради неразбиране, понякога така се чувствам...
Н: Всички имат неразбиране. Всички... Няма значение кой е партньора до теб.. винаги ще имаш неразбиране, който и да е той. Плачи си винаги, когато ти е мъчно. Плачи си и ще ти мине. И забрави. Кажи си, че сълзите ще ти изчистят всичкото неразбиране и те ще го изчистят. Те са за това! Нали за това ги имаме... за да ги пускаме понякога. Ако не ги пускаме, защо ни ги е дал Бог? Нека да ги пускаме да ни изчистят всичко. Нека да си поплачеме. И ние плачем и вие плачете. И всички хора и всички духове плачат по различен начин.
П: А дали трябва да предприема някакво различно поведение? Всеки път се питам какво... и си казвам, че трябва да съм смирена, приемам го, разбирам го... Но дали нещо друго не трябва да направя?
Н: На този етап, не. На този етап всичко е нормално. Върви си по реда на нещата. Това е за сега. Не мисли за нещо друго. Просто прави си това, което правиш сега. Това, че той понякога вика, остави го да се навика. И той... така ще му мине. Замълчи си. Друг път пък ще се наложи ти да викаш, той ще мълчи. Тогава и той нека да те изслуша. След това забравете за това. И си вървете по пътя. (Съветите, които получих потвърдиха точно онова, което вътрешно знаех, но все се питах дали е достатъчно. Пожеланието да забравим – т.е. да живеем с настоящия момент,  и да си вървим по пътя –  да си вървим в изпълнение на мисията в живота,  ми се сториха много силни. Винаги съм смятала, че именно нашата мисия е онова, което е най-важно и като вървим в пътя-мисията си -  ние намираме щастието си там, удовлетворението, Бога, всичко.)
П: Миналото си остава в миналото...
Н: Да. Вие имате общ път и това е хубаво. Много малко хора са така!

.............
Н: Има време. Винаги това казвам, че има време, защото вие това не усещате, вие си гледате часовниците само и казвате, че няма време. Ами веднъж кажете има време и наистина ще има. Има време за всичко.
...............

П: Много благодаря за съветите.
Н: Радвам се, че мога да ги кажа.
П: Има ли нещо друго, което би било полезно Н. да види? Да отидем ли до други минали животи?
Н: Ами, не. Тя е виждала други минали нейни животи, няма да й ги припомняме сега. Да, тя  е била от много ниско до много високо. Преминала е всичко. Преминала е абсолютно много неща. Продължава да преминава, защото трябва да израства. Това е пътя на душата й и ще си го извърви.
П: Много стара душа, много опитна..
Н: Да.
П: Усеща се...
Н: За това й са нужни много животи и ще ги има.
П:  А някакъв съвет към нея – да слуша себе си, от тук нататък?
Н: Да, и да бъде смирена.
П: Благодарим за всички съвети и към Н. и към всички хора, бяха казани много ценни неща. Благодарим на духовните водачи, че съдействаха днес за тази среща.

И така тази регресия, която започна с историята на тъжната жена край брега, премина през вълшебната кралица-предводителка, която възпитаваше армия от деца в безстрашие  и завърши с дълбоки и мъдри съвети по различни въпроси, включително описвайки точно и прецизно хора и проблемни ситуации, които познавам... ме оставиха с дълбокото усещане за една истинска среща с действително стара и мъдра душа. 

Душа, чиято мисия от миналото тече и в този живот и която неслучайно срещнах един прекрасен ден, преди малко повече от година. 

Сигурна съм, че вие също ще се докоснете до нея – било чрез сънищата й, които понякога споделя в един сайт, било чрез разказите, които пише или по някой друг „случаен” начин точно както аз.

неделя, 23 септември 2012 г.

Сънища с послания, символи, колибри

Направих си едно проучване и разбрах, че много хора сънуват или виждат пеперуди, птичета и други животинки, когато са в състояние на дълбока болка по загубата на близък човек, или въобще, когато са наранени по една или друга причина.

За да разберете един мой сън, който според мен спада към посланията и помощта от духовния свят, ще споделя събитията и детската случка, която доведе до него.

Може би съм била на около 6-7 години. Имахме си една играчка със сестра ми - плюшено мече, днес такива няма. Това май беше руско (може би единствения подарък от баща ни, който не живееше при нас) Беше тъмно кафяво с дълги крака и голяма глава, малко несъразмерна за слабото му телце :) По-скоро имаше човешки размери - като на 4 годишно дете, отколкото да прилича на играчка. Големи игри падаха, разнасяхме го, возехме го в колички, обличахме го в бебешките си дрешки и разбира се... не на последно място... много се карахме за мечето. По това време със сестра ми не можехме да си надвием, да си разделим играчките, за това се обиждахме, колкото по-изобретателни и остроумни бяхме в думите толкова по-силни се чувствахме - сериозна борба си беше. Само дето с детския си акъл не осъзнавахме, че използваме думи, които действат на големите много повече и са обидни за големите около нас  много повече.

Един ден баба реши да ни накаже, защото се наричахме  с епитети и се дърпахме за мечето, вместо да й помагаме в някаква къщна работа на село.  Между другото днес със сестра ми много се обичаме и си помагаме. Но явно е трябвало да преживеем и такива моменти.

Баба ми е малко строга, и не чак толкова справедлива в детските ми очи. Взе Мечо и го скъса и напъха в печката на дърва на село, която беше изкарана на двора през лятото. Пред очите ни. Не можех да повярвам, че го прави, че действително го унищожава, убива, изгаря. Ей, тези мигове ми се сториха безкрайни, сякаш ми изгоря сърцето, исках да бръкна в жарта. Никога не ме е боляло по-силно в живота ми до сега за тези 30 години живот.

Много пъти дотогава бях считала, че баба е несправедлива или твърде сурово ни наказва, че ни възпитава доста строго за да "не тръгнем по лош път". Представете си, че на 6-7 вече бях чувала и такива думи...Да не би да решим да имаме свободомислието като майка ни и да се разведем, което си беше голяма "трагедия" в ония години и с 2 деца.

Е това беше върха... Мечо беше убит и изгорен. Моят приятел беше физически унищожен пред очите ми за нищо, ей така. Поне за мен няма нещо, което да оправдава тази постъпка... просто думи изречени от неразбиращи деца, предизвикаха една жена да си излее гнева заради това, че живота не върви, както й се иска и дъщеря й не следва модела утвърден от обществото.

Много пъти след този случай съм си представяла, че е жив и си го гушкам и това ми действаше успокояващо. Минаха години.

Обаче травмите в детската психика не изчезват, никога. Те се лекуват най-трудно. За това мили родители бъдете така добри не правете това зло на своите деца, не ги наранявайте отнемайки любимото им приятелче мече или играчка, защото са били лоши или са се скарали с братчето или сестричето си.

Повече от 20 години са изминали от онзи злополучен летен следобед на село.

Не се бях сещала от години за това. Но сега - тази година - през последнитe няколко месеца и особено в последния - спомена често често ме върхлита.

В тези времена на интензивни енергии и промени всичко, което имате скрито надълбоко и което ви боли е възможно сега да се активирa и да излезе само на повърхността. Раните се отварят за да бъдат заtворени веднъж завинаги. И това  е добре...

Не знаех точно как да го направя. Не мога да говоря за това с баба си, обичам я много. Сега е доста възрастна и освен всички детски скърби ме е дарила и с много радости и грижи.
За това онзи ден така усетих, че трябва да споделя това и да излезе извън мен.

В един момент без да му мисля много написах за това в социалната мрежа. Моментално се почувствах много по-добре. Знам, че има много други пораснали деца, които са изпитали същите чувства и са претърпели подобни случки. И отзвука го потвърди.

Същата вечер сънувах един сън. Макар че се събудих посред нощ после отново продължих да сънувам същия сън. И така сутринта имах чувството, че току що се завръщам от това място с това същество, което видях.

Сънувах, че съм си на село, в една от стаите в къщата  и държа някаква отворена книга. Около мен прелетя нещо, след малко пак, сякаш се беше заблудило, но след още няколко докосвания по лицето и преминаване пред очите видях, че не е случайно това и то се опитва да ми привлече вниманието. Беше невероятно дребна птичка, малко кафяво птиченце с дълго хоботче вместо човка - приличаше на колибри. Позволи ми да го хвана и го сложих между страниците на отворената книга. Отнякъде извадих едно зрънце бяло грозде и му го подадох. То веднага подаде малкото си  хоботче и засмука от сока на гроздето. Така си спомням, че му дадох няколко зрънца (и бели и черни) и му се радвах, разглеждах го от толкова близо, разперило кафявите си крилца на страниците на книгата.

Тогава се събудих от нещо...

Реално в съзнанието си имам спомен, че сякаш видях къщата ни отгоре, небето беше сиво и тъмно като преди зазоряване, и нещо премина над къщата, наподобяваше ми като ято малки черни птичета, както сме вижадли в далечината врабчета накуп да летят, така и това като черна пелена премина бързо и изчезна. Не знам какво беше, но заради този образ се събудих.

Тогава усетих нещо много странно. В стаята всичко беше в такъв покой и неподвижност, каквито никога досега не съм усещала, сякаш всичко бе спряло и замряло. И друг път съм се будила нощем, но проскърца гардероб или чувам някоя мушица или какви ли не други звуци от отвън прозореца или вътре. Просто тази тишина никога не я бях чувала.

Изпитах чувството, че нещо се случва или че сега е най-подходящия момент да се случи. Все едно гледах сцена от филм и сега знаех, че "музиката и сцената" са подходящи за нещо голямо.
Не стана друго освен, че изпитах вътрешен силен подтик да насоча мислите си към всичко за което съм благодарна в моя живот, за което благодарях на Бог - за всички благословии, които ми е дал. Докато го правех сърцето ми се разтуптя.

 Слава Богу тази техника веднага успокоява и премахва излишното вълнение и стрес, успях след няколко минути да се унеса и сънят ми продължи.

Този път бях със сестра ми. Напоследък винаги присъства в сънищата ми - и то в сънища свързани с прехода по един или друг начин.

Бяхме в няколко етажна сграда, беше нощ. В стаята стояхме аз и сестра ми и говорехме, че всеки трябва вече да си стегне багажа?!
Аз тръгнах към своята стая.
Усещах това, което очаквахме, беше голямо, с размери по-големи от човешките, всъщност имам пред очите си образа на огромен като човек с крила, но само очертание стоящо до някаква врата, порта, като сянка, неясно, но странно чувство имах, че това  е същото птиче - колибри, което сънувах в началото на нощта. Усещах, че то ме познава и ще дойде при мен.

Настъпи сутринта, а аз имах чувството, че съм там - сякаш току що се бяха развили събитията, сякаш тъкмо се радвах на малкото птиче кацнало в книгата... толкова ясни и цветни бяха спомените за събитията в съня... все едно никакво време не минало откак съм ги видяла.

Не стига това, но и оправяйки леглото намерих 7.5 см дълго бяло перце. Сетих се, че в такива случаи някои казват - ангелчетата са те посещавали :) Е не му обърнах внимание докато не открих допълнителна информация за символизма.

Не съм мислела да пиша съня си, макар че си водя дневник за сънища. Но имах идея само да потърся снимка на колибри каквото предполагах, че съм сънувала, защото преди години бях видяла нещо подобно (макар че по-скоро приличаше на насекомо) и исках да сравня това от съня дали го има наистина.

Hummingbird hawk moth
Много са красиви колибритата - има и един вид, който се оказа че съм виждала на живо - Hummingbird hawk moth - между колибри и нощтна пеперуда. Но от снимките неусетно преминах на статии и попаднах на една невероятна статия писана от американец-индианец.

Прочитайки тази статия изследване се разплаках - разбрах какво се е случило. И не само от написаното, а и от всичките 26 коментара под статията на хора сънували подобни неща.

Символизъм и значение на символа на колибрито:

- Messenger and stopper of time - заради скоростта си колибрито е приемано за символ на времето и спирачка, нещо което може да спре времето, да го накара да застине.
При тези думи се сетих за странното ми събуждане през нощта и за атмосферата в стаята, която сякаш беше замръзнала в неподвижност и тишина. Все едно наистина нямаше време, като по филмите дето на магия спират образите.

- Колибрито има способност да летят назад - учат ни, че ние можем да погледнем назад към миналото, но не трябва да оставаме в миналото, трябва да продължим напред.
Сякаш това беше написано за мен и моето постоянно връщане към детския ми спомен, показвайки че правя като колибрито, но че не трябва да оставам там в миналото, а да продължа напред с живота си.

- пиенето на нектар - в моя случай на гроздов сок - тълкуване - Ние трябва да ценим всеки момент и да оценяваме нещата, които обичаме.
При тези редове се сетих за порива, когато се събудих да изброя наум нещата, за които съм благодарна на Бог, за хората, събитията и срещите, за които съм безкрайно признателна...

- В Андите на Южна Америка колибрито е символ на възкресяването/съживяването. Понякога в студените нощи изглежда умира, но с първите лъчи на изгрева се съживява.
Тук се сетих за прехода и енергиите на промяната, които отвсякъде ни обливат, за това, че преди да се съживим за нов живот може да ни се стори, че умираме... Но в крайна сметка е възкресението.
- Колибрито е същество, което отваря сърцето, така че да излекува старата болка.
Определено имах такава стара болка в себе си, може би беше доста важна за да се появява така настоятелно през последните месеци. Дали от духовния свят не ми изпратиха този малък крилат приятел да ми помогне да премахна тази болка от сърцето си...

- Още едно значение от символизма на колибрито - да научим да се радваме на творението, на красотата на настоящия момент и на това, че сме Живи.

- Символ на пламенната независимост, показва ни как да се борим така, че да не нараняваме в това време другите и ни учи на кураж. Да имаме куража да се въздържаме от нови травми общувайки с ненасилие със себе си и другите - което е важна част от лечението.

В коментарите към статията ( http://mara-gamiel.blogspot.com/2009/09/hummingbird-symbolism.html ) много хора споделяха, че са имали редовни посещения от колибрита след като някой близък човек е починал. И отново птичето е привличало вниманието им по същия странен начин, държейки се неадекватно за едно птиче само и само да бъде забелязано от човека, на когото трябва да помогне.

Сетих се за перушинката в леглото си - в същност това е най-дългото перце, което съм намирала досега - 7.5 см. Дали не беше потвърждение за моята неочаквана среща с моя крилат мил приятел, и какво ли беше това ангелче дето във втората част на съня ми видях само като силует много по-голям от човешко тяло.


Това, което ме впечатли и разтърси е отговора, протегната ръка от духовния свят и физическото доказателство, че не е било просто сън, а истинска среща.


Предупреждавам, че за някои хора това може да е просто сън, просто "случайности" и т.н. Но за мен не е.  И емоцията, която изпитах осъзнавайки и разбирайки значението на символиката в съня ме потресе още повече, за мен това е  като милувката на родител, напомняне за Дома и за любовта на Бог. А щом едно такова нещо може да накара сърцето да се развълнува вярвам, че е повече от истинско.

 Срещнах някои статии за датите, особено за 22 Септември - като очакване за нещо голямо. По принцип никога не вървя с другите или по-напред ми се случват интересните преживявания или доста след това, така че датите не ги считам за важни - на кой когато му дойде времето.

Като цяло смятам, че целия символизъм на колибрито е много тясно свързан с този преход и енергия, през която преминаваме и сякаш съдържа в себе всичко, което трябва да научим за това време на безвремие.

 Накрая вярвам, че съм имала нужда от цялото това изпитание, от постъпката на баба, за да науча и изпитам нещо сериозно още от детството, което неминуемо си е оказало ефект върху характера ми и начина ми на мислене. За това знам, че душата й ми е направила услуга. Вярвам че Мечо е на хубаво място, а спомена отиде там, където трябва да остане - в миналото.


събота, 8 септември 2012 г.

ДУХОВНО ПРОСТРАНСТВО








Пътешествие из СЪЗНАНИЕТО




Интересен филм за съзнанието и съществуването на безсмъртната душа на човека. Преживявания, опит и свидетелства на различни специалисти, хипнотерапевти и регресионисти, които въвеждат клиенти в минали животи и животът между преражданията. Разказват за типичните възприятия и изводи, за посланията на духовните водачи, за избора ни като души, за еволюцията на душата...
Участници:
Скип Атуотър - автор на  "Captain of My Ship, master of My Soul", бивш агент по дистанционно/далечно виждане (rеmote viewing) на американската армия по програма "Старгейт". Участвал в стотици преживявания на разширено съзнание чрез Хеми-Синк (световно известната програма на Института МОНРО за синхронизация на двете мозъчни полукълба и предизвикване на променени състояния на съзнанието.)
Лори Монро - дъщеря на покойния Робърт Монро (автор на Трилогията: "Пътуване извън тялото", "Далечни пътувания", "Безкрайно пътуване"), Главен Директор на Института МОНРО във Вирджиния.
Д-р Едгар Мичъл - астронавт от "Аполо14" Мисия до Луната - 1971г., основател на Института по Ноетика, автор на "The Way of the Explorer"
Линда Габриел - Сертифициран хипнотерапевт "Живот между Животите"
Д-р Фред Алън Улф - автор на "Йога на пътуване във времето", теоретичен физик, Улф изследва връзката между квантовата физика и съзнанието, автор на над 11 книги и филми като What the Bleep Do We Know!? (2004)The Secret (2006), What the BLEEP – Down the Rabbit Hole (2006)
Дон Мигел Руиз - автор на "Четирите Споразумения"
Д-р Линда Бекмън - лицензиран психолог, обучена в практиката "Духовна Регресия - Живот между Животите" и "Регресия в Минали Животи."