Пътуване в миналото - мъдростта на Наблюдателите, регресията на една силна душа

След 3 описани регресии в този блог отново сядам да пиша поредната човешка история. Интересно е как всеки път си мисля, че дадена история е невероятно силна и пак след време се намира следващата разтърсваща среща, която пак успява да ме изуми и впечатли, така че .. ето ме пак над поредния материал.

Без много други предварителни  приказки ще кажа, че това момиче, с което се запознах едва на самата ни среща ми направи голям подарък. 4 часа разговор не ми стигнаха с нея, но трябваше да се ограничим до тях за да остане време и за самата регресия. Никога в живота си не се бях чувствала толкова спокойно и някак си леко омаяна от гласът, тембъра, думите и силата, която прозираше зад тях.

Още тогава разпознах в това непознато скромно момиче, в тази млада жена, много голяма духовна сила и въздейственост, която не се среща често в живота и за която може би всеки оратор по света може да си мечтае.

Вярвам, че вие също ще забележите по отговорите и описанията й за какъв дух и мъдрост говорим.

За да следите и разбирате правилно нашите диалози само ще спомена, че Мери бе имала много интересно, но и трудно детство.  Един дълъг и мъчителен период, в който е трябвало да свикне с ограниченията на тялото си и най-вече на зрението, което по рождение е приемала за нормално да е всеобхватно на 360 градуса, но уви с изненада е установила, че човешкото тяло не позволява такъв лукс. Както и  едно интересно състояние на отнесеност и разсеяност (макар че  тези термини са неточни), което се явява сериозен проблем  за изпълнението на някои обикновени ежедневни задължения в живота.

Всички следи за мен лично сочеха към една душа, която много продължително и трудно се беше интегрирала във физическото си тяло, която все още помнеше свободата и безграничността на духовната енергийна форма, която е била преди да се роди като човек и страдаше силно от загубата й, и която съвсем естествено прекарваше голяма част от времето си в онези нива на ума, които най-много я доближаваха до духовния свят, толкова че да игнорира действителността.




Всички тези проблеми, които малкото дете изпитвало, също и в момичешките години, били овладяно с подкрепата на прекрасни любвеобилни родители и една вътрешна решимост, че или трябва да заживее напълно в този свят или просто няма да оцелее.

Предусещах каква вълнуваща регресия ми предстои с такъв интересен човек като нея, който сякаш още носеше доста живо спомените от духовния свят и предишното си съществуване.


Но интересното тепърва предстоеше...

Благодаря на Мери за нашата добра среща и работа заедно. Използвам псевдоним за да запазя пълната анонимност на младата жена по нейно изрично желание.

Разбирам, че всеки един от нас успоредно с духовните си търсения и опитности изживява и един друг живот малко по-практичен и понякога е по-добре човек да запази анонимност до тогава, когато средата му и хората са готови да разберат и приемат тази друга старна.

Или поне така мислят разумните хора.

Много пъти са ме упреквали, че постъпвам безрасъдно, че твърде явно изказвам мнение, че твърде смело показвам чувствата си и емоциите си към хората, че си разкривам сърцето и душата... и после сама съм си виновна като те ми се качат на главата и ме наранят... но за какво сме тук се питам аз, това  не е моя свят. В моя свят не премислям по няколко пъти какво ще напиша във фейсбук, какво ще кажа или какво ще споделя в блога си. Отварям си сърцето и това е. И знам, че съм хиляди пъти по-силна от доста други, защото тук говори една душа, а не някой хладен ум... какво мога да загубя - само себе си... "статута" си :) :) :) голям смях наистина. Но какво мога да спечеля - ето това е съкровището на всеки пътник - срещите и любовта, разговорите и докосванията с много други отворени души. Дали си заслужава? И още как!
Въобще не се колебайте да бъдете открити или ще пропуснете това, за което сте дошли! И какво като скандализирате някого - не е ли време ВЕЧЕ да се събужда?!

Сега нека заедно се потопим в разказа на Мери

една регресия проведена на 03.11. 2012г.

С: субект на регресията Мери
П: регресионист П. Николова

П: Какво е първото впечатление, когато слизаш долу на повърхността?

С: Вече съм долу, всъщност не съм съвсем долу, вися във въздуха и наблюдавам.  Почти до земята. Всъщност докато слизах надолу се видяха кулите на голям град.

П: Като небостъргач ли?

С: Не, по-скоро са ... Приличат ми на индийските куполи

П: Като на храм?

С: Да, само че е цял град. Има крепостни стени, които са доста плавно свързани с постройките, всички постройки са свързани помежду си. Няма отделени постройки една от друга, а някакси всичко прелива в едно. В един голям град, който е... всичко е свързано

П: Малко като лабиринт от сгради?         

С: Да. Самите сгради и жилищни и административни, и крепостните стени някакси преливат една в друга. И става огромен град.

П: Това е много интересно... А какъв цвят ги виждаш тези постройки?

С: По-скоро е белезникав, от бял камък са повечето неща.

П: А това го усети и възприе докато слизахме от облачето, от високото?

С: Да, сега в момента сме извън града. Има река и има жени, които вършат работа край реката. Има някои, които перат, други които седят. Има и много деца.

П: А ти застана ли вече долу на повърхността, къде си в момента?

С: Имам чувството, че виждам себе си и майка си.

П: Там от тези жени?

С: Да.

П: Нека да ги разгледаме, как изглеждат?

С: Ами аз съм едно дребно хлапе, момченце с голяма глава, черна къдрава коса и съм доста непослушен.  

Мери попада в един живот, в някакво селище сред пустинна област, в който е малко момче, живеещо на едно бедно място, където не се случват много неща, като най-интересното е идването на търговски кораби по реката. 

Града се управлява от съвет на Старейшини, които държат парите на целия град, купуват нужното от пътуващи кораби, разпределят и решават кой от какво има нужда, грижат се всеки да получава колкото му трябва и се подпомагат ощетените от живота семейства. 

Едно такова бедно семейство е и семейството на Мери, която в този живот е момче (докато разказва този минал живот Мери започва да говори за  себе си в мъжки род, идентифицирайки се с образа, който вижда.) Там момчето живее само с майка си, бащата работи и пътува по корабите.

В града няма много мъже, предимно са жени и деца, има и старци. Усещането, е че повечето мъже работят и са на път постоянно.

  

Когато детето става на около 11-12 г. бащата идва и го отвежда да работи като чирак на кораб. Тогава попада на едно пристанище и голям канал, който знае, че води към океана. Пристанището е доста мизерно и мръсно и въпреки, че не харесва кораба, момчето с радост се качва и тръгва от там, само и само да напусне това отблъскващо място.

Дълго време прекарва на кораби като общ работник, но същевременно използва тази възможност за да ги изучи. Любимото му занимание е да скицира кораби, както той би искал да бъдат конструирани, така че да са по-добри и по-функционални.

Един ден след години научава за провеждането на бъдеща експедиция за много дълго плаване, някаква спонсорирана откривателска мисия, която има нужда от кораб. Момчето показва своите скици на главния ръководител, който отговаря за цялата експедиция. Ръководителят на експедицията изразява съмнение дали от тези скици би могло да се направи истински кораб, защото са доста различни от правените до тогава кораби. Но момчето предлага да му осигурят дървен материал и всичко необходимо и  той самият ще направи такъв кораб, а ако накрая на ръководителя не му хареса резултата,  няма да му плати. 

Тогава, когато извършва тази смела постъпка момчето е едва на 23 години. 
И работата започва:

С: Опитвам се да разбера от къде имам тези знания, от къде знам как да конструирам кораб?

П: Да, де факто ти тук прилагаш знания, които никога не си учил в този си живот.

С: Аз познавам устройството на корабите, но мисля че до мен има един възрастен човек, той има опит и умее да сглобява, той ми помага. Получава се кораба, много високи палуби. Когато идват да го видят накрая мъжът казва, че никой моряк няма да се престраши да се качи толкова високо, на толкова висока палуба и че ще ги е страх и няма да могат да опъват платната. Но мисля че въпреки това му харесва и ми плаща и то доста добре.

След този успех младежът продължава да работи заедно с по-възрастния моряк - на име Джузепе, който от своя страна си пада по новаторския и приключенски дух на младежа готов да строи невиждани досега кораби.

В последствие момчето се превръща в изкусен майстор на кораби, търсен от всички корабостроители. 

След доста години на работа Мери среща любовта - едно момиче от родното си място. Установяват се в едно рибарско селце на брега на морето. Накрая на живота си той се разболява от някаква болест подобна на простудата получена в резултат на дългото време прекарано в студените води, нещо, от което страдат всички моряци.

Цялото  детайлно описание на целия му живот до смъртта продължава над час в записа на регресията. За целите да споделим следващите му срещи и приключения в духовния свят съкращавам тази история, която реално има най-голямо значение за самия субект.

 

П: Ако искаш вече да преминем напред. Да оставим тази сцена и да преминем напред, когато вече ти си преминал през смъртта и си вече от другата страна... когато наблюдаваш от горе сцената, но вече не си във физическото си тяло… вече всичко е приключило. Какво се случва?

С: Алина много плаче. Идват хора от селото и я утешават. Става и полага много грижи за мен. Измиват ме. Слагат в лодка и ме карат в морето

П: Това ли е традиционния обичай, който там изпълняват? Или е защото обичаш морето?

С: Да, просто рибарите така изпращат близките си… в морето. Палят фенери. Слагат някакви неща…

П: Много интересен, красив ритуал.

С: Да и винаги погребението е вечер, за да свети фенера по-дълго, да се вижда по-дълго.

П: Явно има някакъв символизъм в това… А ти как се чувстваш вече като не си в оковите на това тяло, вече не изпитваш симптомите на болестта?

С: Искам да си ходя, да. Пък Алина скоро ще си дойде. Няма смисъл да вися тук.

 Среща с Наблюдателите

П: Добре, сега накъде искаш да тръгнем? Може и да имаш някой посрещач сега, да дойде някой при теб, а може и сам да се ориентираш. Какво виждаш в момента?

С:  Минавам през обръчи. Някакви обръчи цветни, бързо свистят, бързо се движат… много, много обръчи, през които минавам. Има нещо, което е свързано с пречистване. Всеки обръч някак си пречиства като…

П: Да, разбирам, да оставиш енергията от човешкия живот.

С: Трябва да се излекувам…

П: Да, от всичко преживяно…

С: Показват ми моментите, когато съм бил на кръстопът.

П: В този ли живот?

С: Да и ми показват, че съм направил хубави избори.

 П: Правилните решения за себе си си взел. Най-добрите…

С: Ами, не точно, няма неправилни решения, просто най- … все едно ако искаш да стигнеш от точка А до точка Б, това е бил най-краткия път и аз съм го уцелила.

П: Браво, браво. Това е много трудно да се уцели от човека, от човешко същество на земята, понякога хич не виждаме знаците и …

С: Казват, че съм бил смел и че това е било възнаградено.

П:  А кой казва тези неща? Сякаш някой ти ги казва?

С: Да, има няколко човека пред мен. Не са човеци…

П: Някакви същества?

С: По-скоро са някакви енергии, не енергии, някакви същности, които просто са като наблюдатели и могат да… имат тази опитност да наблюдават и да ориентират и изчистват някак си тоя субективизъм и ти помагат да видиш нещата малко по-обективно.

П: Точно това, което тука ни пречи да видим живота – субективизма.

С: Доста са… някак си го нямат елемента на оценка и това е хубаво

П: Не те критикуват по никакъв начин и не те оценяват?

С: Ами не някак си имаш усещането, че е като да свързваш точки в пространството. Няма значение кои точки свържеш и по кой начин ще ги свържеш. Един ден всички точки ще си бъдат свързани и независимо дали ги свързваш така… или така… просто опита е различен, пътя и нещата, които виждаш и които преживяваш са различни и това само по себе си е богатство… за теб. Обогатява и ти дава опитност за нещата. Опитват се да затвърдят това, през което съм минал и това, което съм осъзнал.

П: Просто да ти покажат, че действително има за какво да се радваш… А тези същности дали има и други хора, на които помагат, или ги чувстваш като индивидуално при теб да идват, когато ти имаш нужда?

С: Не знам дали помагат и на други. Може би на тях това им е работата. Те добре са профилирали като анализатори на… анализатори на  въплъщения…  и добре могат да разберат и да изтъкнат нещата, които са били важни от едно въплъщение. Има неща, които винаги съм смятал за важни и те ми насочват вниманието върху тях. Разбирам, че има много важни моменти за мен, които не съм смятала за важни.

П: А сега показват ли ти някой такъв момент? Нещо, на което тогава не си обърнала внимание? Или ти дават съвкупното познание за всички такива моменти?

С: Показват ми нещо, което е като връх.. нещо като графика, която е ей такава… Тук има светла точка, тук има светла точка и тук има светла точка… (докато обяснява субекта ми показва с ръце във въздуха и се опитва да обрисува това, което вижда) И се опитват да ми обяснят нещо с това. Има някаква връзка между графиката и моменти от живота ми.

Трудностите в детството

П: А те биха ли се съгласили да ни отговорят на някои въпроси, ако ги попитаме и за настоящия ти живот и за всички неща, ако биха могли да ти помогнат с някаква информация?

С: Приличат на облаци… Не, те казват давай.

П: Давай… о супер. С голямо удоволствие! 
Да ги попитаме за настоящия живот на Мери – като е била малка особено детството е бил много тежък период, много тежък… и не само да свикне с тялото си, но и  в детската градина и най-малката грубост я е разплаквала и наранявала, не се е чувствала на мястото си 
 (тук става въпрос за болезнена чувствителност, едно усещане за неразбиране и изолираност от другите деца, за "различност")
Защо? От къде идва това? Защо преживява такъв шок на земята като дете?
С: Казват, че е било планирано и че не е най-страшното нещо, през което й е писано да мине. Било е като закалка. Трябвало е да бъде закалена. Но е минала през това, сега това не е важно! Имала е неща, обстоятелства, които са й помагали. Не е било нещо, с което не е можела да се справя. Трябвало е да бъде в детска възраст. Трябвало е да свикне от много рано, че този живот няма да й е лесен. Трябвало е да бъде закалена.

П: И тя си го е избрала да не е лесен по някакъв начин, нали? Планирала си го е така?

С: Всичко се планира. Нищо не става случайно. Всичко е като точки които свързваш в мрежа, няма как една точка да е случайно някъде. Всичко е много строго подредено. Има алтернативи, но пак всичко е математически много строго изчислено. Няма как да не планираш. Ако не планираш добре има опасност да нарушиш баланса. А това е последното, което всички искат.

Има много същества които се грижат за това да се планира добре.

Уроците и мисията

- без бързане -

П: А точно такова нещо беше видяла Мери в предишна своя регресия  – едни същества, които гледаха пред себе си, балансираха различни планети, цели създадени светове и на нея й беше харесало това. Правилно ли е усетила, че това е един период, една стъпка в работата й, която трябва да мине по пътя за там, за където си мечтае

С: Тя много бърза. Трябва много да щади това, което има като потенциал и да не го изстисква, да не го притиска. Трябва да щади това, което има и да си дава време. Не е нужно да избира тогава, когато не е готова да избира. Има много аспекти, има много зони, има много полета и много същности, които работят. Не е само планетите, не е само вселените, не е само различните нива на съществуване… има много по-… няма дума за това. Има… казват, че има други сфери, които нямат нищо общо със сферите на съществуване и те също са част от Цялото и за тях също работят много… много повече…

П: Хора?

С: Не. Показват ми го, за съжаление не мога да го разбера.

П: Как изглежда показаното?

С: Има зони, които са физически както са планетите, слънчевите системи и отделните галактики, но освен тях има много други, страшно много други аспекти на съществуване, които са не-физически и които също са част от Цялото и които трябва да бъдат в баланс, всичко трябва да е в баланс. Можеш да правиш всичко, можеш да стигнеш и да работиш във всяко ниво на съществуване, но трябва да бъдеш подготвен за това и за да си подготвен трябва време. Трябва… трябва време, не става изведнъж. Трябва време и работа

П: Значи тя има някои неща, които трябва да понаучи, премине и след това… може би този настоящия живот е един от тях? А какви уроци си е поставила да научи, които са започнали с тази силна закалка от детството?

С: Казва, че има по-важни неща… няма, не са те, не могат да кажат за тези неща. Трябва да.. не знам, просто картината е много мащабна и на фона на целия тоя мащаб просто това  е много дребно.

П: Добре. Тогава можем да зададем някой по-голям въпрос... Мисията на Мери в този живот свързана ли е по някакъв начин с интегриране на някакви енергии в нея, на активиране на някакви неща? Визирам случаите, в които тя има визуализации и видения сякаш светлинни лъчи излизат от дланите й. Защо се случва това, какво се опитва да й се покаже по този начин? какво трябва да прави?(това е неколкократно случило се необяснимо явление, когато дори на обществени места  Мери започва да вижда лъчи от ръцете си и добива странно усещане.)

С: Тя има нужда от връзка, но не знае как да я поддържа непрекъсната. То е като пробуждане. Има много хора, които се пробуждат и търсят връзка, знаят че има връзка, но не я усещат и това ги стресира, но не разбират защо… Трябва да има връзка, а връзката я няма… или има връзка, но е много накъсана

П: Да.

 

С: Тя я търси и получава различни знаци, но те са прекъсната линия, няма плътен поток. Все едно е като да гледа филм обаче го гледа с липсващи кадри… Но това е нормално за всички хора в това време, което е в момента. При повечето хора е така. Трябва да са спокойни и да проявяват търпение, трябва да бъдат просто спокойни. Нищо не е чак толкова страшно и чак толкова важно. Трябва да намират начин всички да успокояват енергията около себе си и … да неутрализират негативите енергии, които са в излишък около тях

П: Значи всеки от нас трябва да поеме такава отговорност, за успокояване на всичко това… и да не се впрягаме чак толкова… да не се страхуваме от прехода…

С: Хората влагат прекалено много емоция в това, което им се случва и това понякога е доста пагубно за тях. Става разхищение на енергия. Огромно количество енергия хабят в това да си повишават тон, да се надвикват и това е просто брутално и ненужно разхищение на енергия. Това е просто ужасно за тях. Не е нужно да хабят енергията по този начин и не е нужно да се вживяват толкова в нещата… като осъждане и прехвърляне на вина. Трябва да намерят начин да се свързват помежду си, да обръщат внимание на нещата, които ги свързват, а не толкова на нещата, които ги разделят. Когато намират общите точки помежду си, тогава могат да градят мисловни и енергийни конструкции, които след това се свързват с други мисловни и енергийни конструкции и когато заряда е позитивен ефекта се умножава!

Много внимание отделят на дребните неща, много внимание отива за закуска и … бензин и какво ще правя утре…

П: Точно така е

С: Не е нужно и не е толкова важно какво ще правя утре. Важно е какво ще излъчвам утре, какво ще излиза от мен навън към другите и към света, който е  „не мен”, защото това, което излъчваш към света „не мен” после се връща към теб и става верижна реакция. Хората не разбират, че това какво излъчваш е по-важно от това какво ядеш.

П: А понякога искат и задължително, ако ще помогнат - пак някой да им върне помощта…

С: Не бива да търсят обратно

П: Като отплата?

С: Да. Трябва да се грижат за това какво излиза от тях навън, а не това, което получават и дали изобщо получават. Защото това е естествено и се получава от само себе си, но тяхната лична отговорност е за това какво излъчват

П: да.

С: Някак си успяват да ми го покажат в схеми. Показват ми конструктивно… как изглеждат нещата като конструкция, но е доста сложно. Много от нещата не ги разбирам. Чертаят и ми показват, създават от нищото някакви конструкции, които обясняват моделите на комуникация и моделите на влияние. Обясняват защо нещата са така.

Да престанем да се притесняваме дали правим нещо както трябва

П: Може би и за това на Мери й е тежала тази рутина и програма в живота, която тук сме си програмирали всички? Може би е чувствала, че не е редно това? Може би знаела какво е там в духовния свят – че е различно?

(Тук се опитвам да разбера защо на моя субект му е било толкова трудно в живота както в детството, но и после в юношеството, един рядко срещан случай на много трудна адаптация в заобикалящата среда)

С: Там, където е в момента е много различно от там, където е по принцип. И е доста груба самата среда, доста е враждебна. Нейните вибрации стават по-фини. Когато стават по-фини вибрациите, враждебното става по-враждебно и раняващото става по-раняващо. Но това е част от играта. Ха… (засмива се) Казват, че това е част от играта. Казват, че колкото е по-трудно, толкова е по-добре.

П: Аха, значи, ако ни е твърде хубаво да не се успокояваме, значи не правим нещо както трябва, а трудното ще да говори за обратното?

С: Ами казват, че ние хората трябва да престанем да се притесняваме дали правим нещо както трябва или както не трябва, а просто трябва да започнат да усещат нещата повече. Не ментално, а емоционално. Казват, че всичко можеш да усетиш с n на брой възприятия, не е нужно да мислиш за един проблем за да го решиш, достатъчно е да се настроиш на подходящата вълна и да усетиш какво да направиш. Едно от нещата, които можем да ползваме е интуицията, но не е само тя. Казват, че всичко ни говори. Казват, че имаме много информация, но не винаги успяваме да се настроим на тази вълна. Времето ни и сетивата ни са обърнати към безброй маловажни посоки. Казват, че се грижим за неща като копчета, гривни и … неща които са дребни, неща които са кафе-машина или захар в кафето, но когато пием кафе не бива да сме фокусирани върху кафето, а върху човека, който го споделя с нас и че всички неща, които са ни дадени, които ползваме, са важни, но толкова, доколкото са средство за нещо друго. Казват, че не е лошо, че измисляме толкова неща, с които си помагаме в живота и че това е много хубаво…

П: Технологиите... да

С: … но казват, че тези неща не бива да бъдат фокус в живота ни. Казват, че има други неща, върху които трябва да бъде изместен фокуса и това е нещо, което става бавно и трудно за повечето хора, защото … Показват ми колко е тежко, колко е плътно и колко е тежко на земята и как дори и да поискаш да смениш фокуса такааа… (показва ми с ръце) става мнооого бавно

П: Трудно

С: да, показват ми все едно… все едно се опитваш с гаечен ключ да откъртиш някаква гайка да може да завъртиш нещо в друга посока. Казват, че много хора се опитват, но малко успяват

П: Да променят фокуса на живота въобще…

С: Да

 

Балансиране на две несъвместими енергии

П: А има ли нещо, което Мери може да направи в такъв мащаб за другите хора? Тя е много въздействаща в говора, в ораторството си, гласа й се чува, енергията й се възприема от хората? Тя работи на хубава работа, но дали няма друго нещо за нея… или чрез рисуването или музиката, с която се е занимавала?

С: Показват ми много микрофони. Не знам какво значи това. Показват ми един микрофон, който трябва да се умножи и да стане много микрофони, подреждат го в кръг.

П: Много трибуни значи… много говорене предстои

С: Не знам дали е говорене или е пеене, но показват един микрофон и след това го мултиплицират и го нареждат в дъга и става като кръг. Показват ми, че мога да избирам дали да бъда в средата на кръга, или да бъда отвън. Показват ми, че… има много възможности и всичко зависи от мен.

П: Аха, много повече възможности, които явно тя все още не осъзнава. А защо рисуването и музиката са и така леко болезнена тема, не ги използва дори за релаксация в къщи, дори събота и неделя не ги използва?

С: Защото няма баланс, тя много трудно балансира двете неща. Там където е, има много силна нужда да концентрира енергия, когато е на работа и когато решава проблеми на работа има нужда от един тип енергия. Когато рисува и пее има нужда от друг тип енергия. Не успява да балансира двете добре. И просто двете енергии не са добре съвместими. Едната отслабва другата. Трябва да започне да ги редува, не да ги съвместява. Не е нужно да ги съвместява. Да ги редува…

П: А редуването… как може да се случи това нещо? Известно време да прави едното, после другото, така ли?

С: Както редуваш сън и будно? Понякога можеш да спиш повече, друг път по-малко, но трябва да редуваш в ритъм

П: Значи трябва, когато прави едното да се изключва от другото, след това пък обратно… да прави другото, но да не ги смесва…

С: Да осигурява време за двете… Това е добре за нея. Не е нужно да го прави, ако не иска, но е добре за нея, защото тя има двете. Когато човек има и съвместява различни енергии трябва да редува използването на всяка една по отделно за да е в баланс. А комбинацията от двете, ако не ги редува, една част от нея ще страда, защото няма да бъде изявена.

П: Да, ще се потиска по този начин… добре, това е много ценна информация за нея, а и за други хора, които може би са в същата ситуация и имат и двете енергии в себе си.

П: А за това ли на 16 започват нейните първи депресии, сякаш когато се отказва от творческото себе си? (питам това, защото точно тогава Мери проявява решимост да се научи да бъде по-концентрирана и прекратява заниманията си по рисуване и музика, които дотогава играят ролята на връзка с духовния свят )

С: Тя не се е отказала, просто това е бил най-ефикасния начин да се пренастрои и се е получило така. Не е отказване и не е нужно да го правя. И въобще цялото това нещо не е страшно. Просто ако има начин и ако иска, трябва и може да намери начин да балансира и двете, но трябва да ги редува.

П: Да. Например да си отделя време през уикендите, когато няма да й звъни телефона за работа и да речем само с рисуване или с музика да се занимава, да си има някъде нейно пространство…

С: Времето на земята е доста изкривено понятие. Може… Това е начин, има и други начини. Може да го прави на сън!!! (въпреки удивителните знаци субекта продължава да говори с равен и безпристрастен глас, на равни интервали, нещо несравнимо  и  нетипично за буден нормален разговор. Удивителните знаци ги слагам да подчертая идеите, които смятам, че кореспондират с моя опит и са много важни.)

П: Да! Да си набавя тази енергия на сън. Това е много добър съвет.  Аз съм забелязала, че в сънищата ние си набавяме енергия, която ни липсва… 
(Всъщност по мои лични наблюденията една  част от сънищата служат именно за изживяване на енергии, които за дадения момент не присъстват в живота ни – посредством сънуване на различни места, хора, събития, действия и т.н. Така човек се балансира и може да продължи по-зареден напред в живота с това, което прави.)

Взаимодействието с другите хора

П: Добре, а настоящата й работа също я прави щастлива, но така се е изменила в момента, че срещите й с хората… досега й с хората не е така често, както преди в миналото… и сякаш й липсва малко. Дали това е нуждата й да се учи от други хора, или защото тя има какво да научи тях… и това е много ценно, тя наистина е много мъдра… Как да удовлетвори това нейно търсене? Какъв съвет да й дадем?

С: Тя трябва да приеме, че не е нужно да… не е нужно да стига до другата страна. Понякога е добре само да излъчваш. Когато излъчиш нещо в пространството понякога то стига косвено до други, които тя не докосва в момента.

П: Да, може да помага по този начин…

С: Тя задължително търси резултат, който е видим. Понякога не е нужно да има резултат. Понякога самия акт на правене на нещо е достатъчен сам по себе си

П: И просто да приеме, че има налице резултат без да има нужда от физическо доказателство. Да е уверена в себе си?

С: Тя е достатъчно уверена, проблема не е в увереността. Проблема е в липсата на... усещане за полезност и това е недобро. Когато човек няма усещане за полезност, енергийното му ниво спада и потенциала страда. Трябва да се качи усещането й за смисъл…

П: Аха, за смисъла на това, което прави в живота?

С: То е достатъчно ценно само по себе си. Не е нужно винаги да иска повече и по-голям резултат. Не е нужно винаги да вижда някакъв резултат. Това, че той е невидим не означава, че го няма.

П: Това е подобно на търсенето на доказателства за дълбочината на регресиите… тогава, когато тя се усъмнила в дълбочината на предишната й регресия... преди година при друг колега.

С: Тя винаги ще се съмнява. Това е част от устройството й. Но това не е страшно тя получава увереност за връзката си по други начини.

П: Това е добре, компенсират се нещата.

С: Тя няма нужда от това да получава напомняне и увереност през цялото време. Ако това се случваше на всички хора постоянно нямаше да имат такава съсредоточеност върху работата си… живота. Увереност за връзката се дава рядко, когато има нужда, когато има необходимост от тласък или подкрепа. Но в повечето случаи хората трябва да си дават тласък сами и просто това е част от правилата. Трябва да успяват да намират начин да се справят сами

Сънищата

П: А в сънищата, които е преживяла през тийнейджърските години – те са много много ярки, тя ми ги описа… направо бяха като минали съществувания, много подробни…?

С: Някои са,  а други са алтернативи…

П: Аха, алтернативи, които съществуват някъде…

С: Но те са като доказателство за сила, която има заложена в нея. Това е част от закалката й. Тя има нужда да знае, че има много голяма сила, която е в нея. Тя ще има нужда от това

П: Ще има нужда от това да си спомни, че силата е в нея…?

С: Да, ще има нужда от това познание.

Нужно ли е да знаем имаме ли сродна душа – партньор

П: Един въпрос, който винаги я е интересувал – Има ли някаква душа, същество, някаква същност, която е неин партньор; която тя е усещала в сънищата си и в минали животи? Независимо дали сега е на земята или не, съществува ли действително някой в пространството или в духовния свят?

С: Отговора на този въпрос ще й даде увереност за това, че е сама или че не е сама. Това няма значение. Тя трябва да се научи да живее така все едно е сама!

П: А това някаква полза ще й донесе.. да се справя сама винаги…? Важно е това да го научи, така ли? За това ли е това чувство на самотност?

С: Това е част от засилване мощта на душата, това е част от обучението, израстването. Когато растеш… показват ми го като въже, което набъбва и става все по –дебело и по-мощно. Колкото повече набъбва и расте мощта, толкова по-силен става определен субект. Това … просто е изпитание, през което минаваш. И има моменти, които трябва да преживееш сам, включително и усещането за…

П: … за това, че няма никой?

С: За това, че няма никой.

Силата на Решението

П: А верен ли е този принцип, че нашата вяра създава нашата реалност, света в който живеем? Т.е. може ли тя, ако повярва, да си създаде свят, в който да не е сама?

С: Всичко е наред. Това е основно, общовалидно. Цялото устройство на всичко… е наред. Това, че нещата са в баланс, означава, че всичко е наред. И няма значение какво тя ще програмира в главата си. Ако човек реши, че  нещо е наред, то ще е в унисон с цялостната картина и ще го изпитва по тоя начин.

П: Да.

С: Но ако реши, че не е наред…

П: … че не му достига нещо…

С: Самото усещане за дисхармония между него и света, който принципно си е наред, вече ще му създава усещане за дискомфрот. Но трябва хората да бъдат спокойни, защото каквото и да правят, важното е да продължат да го правят.

Има един основен принцип, който е Принципа за движението. Когато една душа е в движение, когато е на път, това е най-доброто, което тя може да прави. Няма значение дали върви наляво или надясно, дали върви в права посока или заобикаля. Най-важното за нея е, че тя е в движение, че минава през различни опитности и си спомня разни неща. За това… няма значение чак толкова много дали си направил или не си направил нещо, дали си постигнал или не-постигнал определени неща, важното е да не трупаш негативи от рода на оценки, и осъждане, и квалификации. Важно е просто да ги приемаш нещата такива, каквито са и да вземаш решения, които са в унисон с теб като същност… Когато действаш така, че не си в противоречие с това, което си, това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си. Без да даваш оценки и без да измерваш нещата през очите на околния свят.

П: Да, това е наистина най-важното – себе си да слушаме и да преценяваме.

Семейството
 

 А нейната сестричка, която тя е знаела, че ще се роди просто е казала на майка си, че иска сестричка и е била сигурна, че е момиченце, с нея имат много силна връзка, която не се среща често. На какво се дължи тази връзка, това някаква специална душа ли е?

С: Те са от един грозд… Повечето от грозда вече не се раждат заедно. Отделили са се от много дълго време и са тръгнали по собствени пътища. Били са като бебета заедно и са близки, имат сходен тип енергия. Имат близки същности и това… ще ги свързва винаги.

П: А този страх, който има Мери за загуба на най-близките, когато е била дете е бил много силен… много силен… да не загуби родителите си… Сега страха пак го има в някаква степен. От какво се получава? Страх ли от самотата ли е…?

С:  Има стена, има мнооого голяма стена.

П: Къде е тя?

С: Там точно пред мен. Просто я издигнаха. Не знам защо. Да, голяма блестяща стена. Мога да я погаля. Знам, че имам връзка с тая стена

П: Добре, ако можеш да я докоснеш…

С: Да, докосвам я. Цялата е от материя, която е не-твърда… Минавам през нея бавно, има мост… Мисля, че съм доста отдалечена от семейството си. Те имат други задачи и се страхувам, че няма да мога, че няма да имам много шансове да се раждам пак с тях. Те имат други задачи, те профилират в други неща.

П: Да, може би тази среща е за това.

С: За това ме е страх.

П: А те са някакви специални души за теб, като връзка, майката и бащата?

С: Да, те не са от моя грозд. Не са. Но са много близки за мен, много близки за мен… и съм им много благодарна. Има много силна връзка между нас.

П: А може ли нещо Мери да направи за да намали този страх, просто за да не живее в този страх? Така или иначе този живот ви е даден заедно да му се радвате, не да живеете в страх от загубата на другия. Има ли нещо, с което да си помогне по този въпрос?

Балансиране на себе си

С: Няма, но… трябва да балансира по-добре енергиите си… и да прави повече неща в себе си, които да я балансират.                                                            

П: Това е много важно, нали? Много е важно това, което сега се казва, да го направи!

С: Трябва да намира начин да остава насаме със себе си защото това е основен начин, по който тя възстановява баланса. Тя трябва да остава сама. Точно така тя си почива, макар че не иска да остава сама... но само така може да се възстанови. Тя за това и избира такива неща като…  плуването. Там е само тя и плуването, само тя и плуването... Нека използва и рисуването, и пеенето, плуването и медитацията.. Това са все неща, които изискват да отдели време да е насаме. Дори в сънуването е сама.

П: Но тя от известно време въобще не е сънувала?

С: Не  е нужно сега да сънува, когато трябва тогава. Всичко, което се случва (и СЪНИЩАТА) -  е работа, която някой е свършил, която трябва да се изпрати на друг за да моделира необходимия сън. Душите, които моделират са ограничени... Те го правят за други хора с по-голяма нужда да сънуват.

П: А има ли някакъв съвет като цяло, който е за Мери и за нейния живот? Нещо, което да й помогне за напред в живота?

С: Да УЧАСТВА. Когато нещо се случва да го приема, да минава цялата през него. Да участва без значение дали ще го отработи добре или зле. Най-важно е да мине през нещата. Да не казва това беше лош избор или беше недостатъчно... Важно е, че е имала избор и е минала през това!

Подготовка преди раждането

П: А защо Мери обича толкова много зеленият цвят, още от дете винаги си избира зелени играчки и и обича зеленото и до днес? Какво означава това за нея?

С: Тя е знаела, че ще се роди в труден живот, в много дълъг живот. И за това, за да се зареди преди да дойде, е била поставена в зелена сфера за успокоение да получи заряд. Това е била нейната подготовка. Всички души правят подготовка преди да се родят. Тази подготовка може да е по всеки начин – може да е говорене с приятели, може да е концентрация, може да е някаква форма на изолация и усамотяване... Нейната подготовка беше зелената сфера...

П: За това ли тя обича зеления цвят?

С: Да, така тя си спомня този период в сферата. Да си спомня сферата – това ще й помага да се събира и да става пак цялостна!

П: А може ли да попитаме въпрос за нейната приятелка... Има ли нещо, което ги свързва в някаква по-дълбока връзка, те са приятелки тук в земния живот и споделят еднакви интереси? И дали може да ни кажеш съвет за нейната приятелка?

С: Те са от различни места и и са от различни енергии, но имат сходно усещане за нещата. Едната е Боец, а другата е Учител. Имат едно ниво на развитие.  Тя трябва да знае, че най-важното е да не спира... мъже... жени...деца. Тя не трябва да спира. Има път и трябва да го извърви. Да спре да слуша хората около себе си, да не им обръща внимание. Те не са като нея. Да не търси напасване и да не се съизмерва!

Смисъла на връзките между мъжа и жената
 

П: А за връзката на между приятелката и нейния партньор, тази ситуация е толкова често срещана в живота на всички ни - да даде ли свобода на човека, когото обича или да остане с него въпреки всичко?

С: Понякога нещата, които изглеждат лоши, имат друг смисъл и значение. Добрите и хармонични връзки не ни учат на нищо, в спокойна връзка нищо не може да се научи. Спокойната връзка е равна на ЗАСТОЙ! Тя учи от тази връзка в момента. Той знае какво й причинява, но това е споразумение. Няма значение какво ще стане в този живот, те са свързани много дълбоко и ще имат много време. (в смисъл, че ще имат и други възможности да живеят заедно в прераждане)

П: Казваш, че застоя не е добре...

С: Не, когато си в застой няма движение, няма развитие, няма експанзия, няма дишане...

През цялото време докато описва отговорите на съществото от центъра на кръга Мери прави паузи между думите и ги съобщава с безизразен глас. Докато от време на време превключва и казва неща, които са от нея самата и тогава изреченията й стават гладки и мелодични, а не така накъсани, няма ги паузите, които използва преди това сякаш за да преведе казаното от съществото в човешки думи.

Среща с Духовния водач

Тук следва срещата с духовния водач, когото идва спонтанно без да сме извикали (за разлика от други регресии, когато си има определен момент, в който предизвикваме тази среща). 

П: А не успяхме да се срещнем с духовния водач на Мери, но пък ти ни отговори на всички въпроси, които имахме. Но все пак може ли да ни кажеш тя има ли си нейн духовен водач, просто да е сигурна дали наистина съществува и ако има, усещала ли го е някога като енергия в сън или когато е страдала?

С: Тук има един силует. Много е усмихнат. Но той е от друго място, не е от тях... Прегръща ме. Казва, че няма да говори сега с мен и ми се смее. (тук пак говори вече от себе си, съобщителни гладки изречения и даже се усеща емоция в тях, учудване...)

С: Казва ми, че знае къде съм стъпала в киселото мляко. Много е хубаво (усмихва се)

П: А може ли той да те посъветва как да се разтоварваш, защото в момента водиш твърде стресов живот, изцяло посветен на работата ти?

С: Да ходя по-често в гората. Да седя до дърветата. Напомня ми една ситуация от миналата година, когато ходихме и легнах на тревата до дърветата. Много ме зареждат дърветата. Хубаво е, че имам цветя, но трябва да излизам при дърветата, да съм близо до течаща вода, до пръстта... всичко това ме зарежда.

П: А сега какво прави твоя водач?

С: Казва ми нещо свързано с главата ми, от нея излизат лъчи светлина, като корона. Трябва да я усилвам. Много е старнно. Една част от мен разбира всичко, което той казва, а друга част не го чува. Все едно съм на две части. Много е любвеобилен... Той има златна глава, главата му е продълговата. Целият е златен. Прави ми златен хамак и ме люля. Казва, че пак мога да дойда. Да се усамотявам, успокоявам, да стихвам потока от мисли в главата, защото съм много интензивно мислеща и да го накарам да млъкне...

Още за СЪНИЩАТА

Той тогава може да ми изпраща разни неща. На сън е лесно, но отгоре е трудно да го изработят съня. На тях им е по-лесно аз да стигна тяхната честота. Иначе е по-голямо разхищение на енергия.

Хората трябва да повишават вибрациите си за да е по-лесна комуникацията ни.

Ние сме като в казан с мармалад. Ако сравниш въздуха с мармалада, това е разликата във вибарциите. На тях им е трудно да общуват така. Все едно растението, когато пробива почвата нагоре към повърхността на земята и въздуха, много по-лесно е това, отколкото да тръгне наобратно към вътрешността на земята, все потвърдо и трудно става наобратно да върви. Също като в басейн. Този, който плува не чува дори да му говорят отвън, да му викат, той просто не чува под водата.

Сънищата отварят тунел, временна конструкция, но тя изисква много енергия да се поддържа. И това е временна конструкция между тези две среди и много скоро се стопява, не може дълго да се поддържа баланса между тях... А ние трябва да излезем от „мармалада” в тяхната среда и ще можем лесно да ги чуваме.

П: А има ли нещо друго важно за теб, което твоят духовен водач иска да ти каже?

С: Той казва, че трябва да си ходи.  Казва – енергията ми е настръхнала като перушина и съм я раздробила... и ме заглажда... Казва, че съм като гърмян заек! Казва, че имам още много път, но мога да го улесня – да си идвам и да се зареждам. Това не е лошо и мога да го правя. Но сама... сама работя най-добре. Имам сложна плетеница от енергии и сама се справям, не е съвместима с други. Казва ми, че наскоро ми е показал как да преодолявам страха и паниката – Всичко е като игра на кубчета, и дори света да тръгне да се сгромолясва, това е просто кула от кубчета и после ще си направим ново нещо от същите кубчета!