вторник, 16 април 2013 г.

Пътуване в миналото - мъдростта на Наблюдателите, регресията на една силна душа


След 3 описани регресии в този блог отново сядам да пиша поредната човешка история. Интересно е как всеки път си мисля, че дадена история е невероятно силна и пак след време се намира следващата разтърсваща среща, която пак успява да ме изуми и впечатли, така че .. ето ме пак над поредния материал.

Без много други предварителни  приказки ще кажа, че това момиче, с което се запознах едва на самата ни среща ми направи голям подарък. 4 часа разговор не ми стигнаха с нея, но трябваше да се ограничим до тях за да остане време и за самата регресия. Никога в живота си не се бях чувствала толкова спокойно и някак си леко омаяна от гласът, тембъра, думите и силата, която прозираше зад тях.

Още тогава разпознах в това непознато скромно момиче, в тази млада жена, много голяма духовна сила и въздейственост, която не се среща често в живота и за която може би всеки оратор по света може да си мечтае.

Вярвам, че вие също ще забележите по отговорите и описанията й за какъв дух и мъдрост говорим.

За да следите и разбирате правилно нашите диалози само ще спомена, че Мери бе имала много интересно, но и трудно детство.  Един дълъг и мъчителен период, в който е трябвало да свикне с ограниченията на тялото си и най-вече на зрението, което по рождение е приемала за нормално да е всеобхватно на 360 градуса, но уви с изненада е установила, че човешкото тяло не позволява такъв лукс. Както и  едно интересно състояние на отнесеност и разсеяност (макар че  тези термини са неточни), което се явява сериозен проблем  за изпълнението на някои обикновени ежедневни задължения в живота.

Всички следи за мен лично сочеха към една душа, която много продължително и трудно се беше интегрирала във физическото си тяло, която все още помнеше свободата и безграничността на духовната енергийна форма, която е била преди да се роди като човек и страдаше силно от загубата й, и която съвсем естествено прекарваше голяма част от времето си в онези нива на ума, които най-много я доближаваха до духовния свят, толкова че да игнорира действителността.