неделя, 3 май 2015 г.

Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.


Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.




вторник, 31 март 2015 г.

Може ли регресията да помогне за лечение на мускулна дистрофия

Въпросите и отговорите, които публикувам целят да дадат малко повече яснота по едни от често срещаните питания, които се получават към сайта.

В интернет се разпространява погрешното схващане, че регресията е удачна, само когато човек има крайно сериозен проблем или заболяване. Това не е правилно. Критерия не е тежестта на една ситуация, а доколко отворено е съзнанието на човека, който иска да намери информация от регресията. Понякога хора с тежки здравословни проблеми са абсолютно в зоната на материалното мислене, капсулирани и потънали в страхове, подвластни на общите суеверия. В такива случаи регресията няма да пробие блокажите. Има предварителна работа, която всеки човек с този тип разбирания, е нужно да свърши, промяна, която да не се страхува да прегърне - нови идеи, нови концепции, които да изчистят част от страховете му.Това не може да стане и само с четене на подходяща духовна литература. Нужен е най-много личен практически опит в сферата на медитативните практики. Това е най-бързия начин човек сам да се увери и да подаде сигнал на подсъзнанието си че няма нищо страшно в регресията - самото "вкусване" от усещането, от същото ниво на съзнанието, което се получава при медитация, премахва доста от страховете и суеверията.

Другото, което е нужно да бъде предварително усвоено и упражнено е визуализацията. тя е нужна в процеса на регресия доколкото самите техники за придвижване до "най-подходящото време и място", което е нужно човек да види, са базирани на визуализация. Току що описаното изискване не е трудно постижимо. Трябва само човек да има наистина искрено желание да намери своите отговори и да е готов да положи усилия за тях. Вече има достатъчно материали, записи на медитации, водени медитации по семинари и срещи, дори клипчета за самостоятелна работа в къщи. Невил Годард (Въображението Невил Годард, упражнения за визуализация ) е един от учителите, които обясняват много достъпно как човек може да използва въображението си за да навлезе в медитативно състояние, в което да прави визуализации. Не случайно препоръчвам този материал, на всички от вас, които ми пишат и нямат лична практика в тази сфера.

Разберете, че регресията не е първото нещо, с което човек, който току що си е отворил очите за духовните занимания, се залавя. Разбира се за онези, които са с природно дадена интуиция и отворена психика, това не е никакъв проблем и се справят чудесно, но една по-голяма част от хората не са така и им е нужна малко по-лека практика като за начало, която да успее да облекчи съзнанието им от страховете от "непознатото". Това "непознато" ще е малко по-близко до тях в края на практиката и шанса им за пълноценна регресия, без блокажи на съзнанието е много по-голям.

Надолу публикувам едно запитване, което е конкретно за мускулна дистрофия, но логиката на стъпките и анализа, който препоръчвам на жената са валидни за всеки тип заболяване. Това е път, който ще ви даде част от отговорите още преди регресия. След това вече човек е много по-подготвен за сериозната вътрешна работа и търсене по време на регресия, защото старта е поставил сам и е показал, че не се страхува да намери отговорите.


"Сестра ми е е на 60 години и има тежко заболяване - мускулна
дистрофия, което я превърна в инвалид и зависима от помощта на децата си.
Възможно ли е с помощта на регресията сканиране на болестта и освобождаване
от симптомите й?"


За всяко заболяване има някакви причини защо се случва в живота ни. Причините може да са най-различни и да засягат както промени в характера на сестра ви, така и ефекта за околните хора, които поемат грижите за нея. Всички души участници в това имат някакъв урок, за всеки е различен.

Регресията сама по себе си е източник на информация, но тя не може да промени едностранно мисленето на даден човек. А и много често се убеждавам, че по-големите проблеми се коренят в мисленето и настоящия ни живот, а не в далечното минало. Но най-правилно е да кажем, че животите са пряко свързани и минали и настоящия - и една линия на урок е възможно сега да търпи ескалация и да трябва да се реши окончателно. Разбира се, ако човека осъзнае урока и реагира по-различно този път от всички останали животи преди това.

Има една много добра авторка, която е направила изследване и съответно в табличен вид представя различни често срещани заболявания и мисловно-емоционалните причини довели до проявата на съответното заболяване. Тя се казва Луйз Хей, а книгата - "Излекувай своето тяло", препоръчвам ви да я прегледате, вероятно ще ви даде доста отговори не само за това заболяване.


Ето какво пише тя за мускулната дистрофия като евентуални причини у човека -

 "Прекален страх. Безумно желание да контролирате всичко и всеки. Дълбока нужда да се чувствате в безопасност. Загуба на вяра и доверие."

Само вие като близък човек на сестра си можете да потвърдите или отхвърлите дали има подобна нагласа и специфика на характера у нея. Но като цяло заболяванията, които спират движението на човека, както е и множествената склероза, са свързани с един тип човек, който не може да пусне контрола, който има проблем да се довери на процесите на Вселената, има проблем, когато трябва да остави нещата да се случват без неговия надзор и постоянна осведоменост, т.е. на едно дълбоко ниво има страх и липсва вярата в Бога, че е до нас и че макар и ние да не разбираме всичко, което се случва, Той се грижи и напасва така нещата, както трябва да бъдат.

Когато една душа има да научи този урок, да се довери на Вселената, да се довери и да повярва в Бог, да спре да упражнява контрол поради собствената си несигурност и страхове... и когато не успее да го стори, да научи всичко това сама, при всичките й дадени шансове в живота - чак тогава се стига до заболявания, които реално я принуждават да остави контрола. Сега вече ще не ще реално няма друг избор освен да се доверява на близките си хора, освен да разчита на Божията помощ, защото сама вече няма контрол над тялото си.

За съжаление повечето хора сме така - не виждаме другите по-леки знаци, докато не се стигне до тежките - заболяванията.

Но нищо не се случва без надежда. Уроците се дават за да се премине през тях и да научи нещо от тях, а не просто за да ни измъчват.

Вашата сестра има работа за вършене, тя е вътрешна работа, в съзнанието, в нагласите си, в осмисляне и анализ на живота досега и правене на ценни изводи. Няма да сбъркаме, ако кажем че живеем в сън, и като насън цял живот минава без да видим някои неща. Сега е такъв отрезвителен момент (обикновено големите изпитания ни предлагат това шоково събуждане).

Има какво да се направи, но това е процес, работа и зависи много от готовността й да мисли по тези въпроси и истинското й желание да стигне до дълбоката истина, да опознае себе си и да освободи онова, което вече е старо и ненужно, за да може да се трансформира нагласата и характера й.

Понякога хората си мислят, че болестта е наказание и веднага търсят защо, какво толкова грешно са сторили, или обратното казват не съм заслужил, аз съм добър човек. Това мислене обаче е много неправилно. Тези уроци ни помагат да се променяме към добро, да се учим на смирение и да забелязваме истинските неща, а не се дават за лоши дела.

Както казва Учителя Дънов - ако днес страданието не съществуваше на Земята - горко ни, защото за сега това е нашия най-голям учител и катализатор на промени и прогрес на душата.

Просто когато се случи трябва да си дадем сметка и да се опитаме да анализираме живота си, да си извадим максимално поуките, да забележим кога е имало в миналото и други знаци, да добием опит от всичко това за напред. Най-ценното е да можем да простим на всички и на себе си накрая. Защото не е приятно никак, когато човек научи за някоя своя черта от характера, която е провокирала такъв урок. Но ако се почувстваме така, това е добре, сигурен знак, че сме напипали някаква истина. Скоро болката минава и идва благодарността, че сме прогледнали и поне вече ще работим по проблема, за да не се появява старото поведение, довело до голямото ни изпитание сега.

Освобождаването от симптомите на болестта може да се случи, независимо за коя болест става въпрос, но то става в съответствие с това, доколко ние сме успели да освободим нуждата от тази причина, която е довела до болестта - т.е. има ли промяна и изчистване от старите страхове и модели на мислене и поведение.

Регресията може да даде информация и да спомогне човек да усети нещата по-различно, от друга гледна точка. Но за тази цел, ако сестра ви пожелае регресия ще трябва да направим малка подготовка преди това, някои упражнения, в които да упражни умението си за визуализация и медитация.

Аз сега ще ви дам линк за едно видео на Невил Годард, в което се обяснява много лесно и разбираемо как се прави визуализация - това е ценно за нея и от друга гледна точка. Ако тя си визуализира по описания във видеото начин, но конкретно за нейния проблем с болестта - ако използва образи на пълно здраве на себе си в картини, в които е здрава, движи се и се грижи сама за себе си и домакинството - това е много лечебно за нея, това всъщност програмира съзнанието й да очаква това здраве и го записва у нея - все едно правим нов запис на компютър. Колкото повече си представя човек вече постигнат желания краен резултат, толкова повече сам спомага той да се случи:


https://www.youtube.com/watch?v=9LfVOQap7-Q&list=PLnTgcZReG7_o4rSO8IdJpwE8ohjyZRn3H&index=3

Това е друг видео материал, в който Хосе Силва обяснява какво е важно при подобен вид програмиране на ума за да получим добър резултат:


https://www.youtube.com/watch?v=kNODpvXENDg&list=PLnTgcZReG7_o4rSO8IdJpwE8ohjyZRn3H&index=10

Надявам се споделеното от мен да ви помогне да й помогнете. А ако аз мога да направя нещо повече, било то регресия или дори разговор, ще се радвам да помогна.


Още едно средство за предварителна помощ, което човек може да ползва е една невероятна книга - астрологичен анализ на човека според Северния и Луннния му възел - Жан Спилър, "Астрология на Душата". Това също помага за начало на анализа на живота, за изправяне пред темите, от които сме бягали досега и за начало на същинската терапия, която ни е нужна.


понеделник, 9 март 2015 г.

Частици живот

Дали ще е интересна тази история не мога да кажа. За мен събитията и преживяванията от последните два месеца оставиха както често се случва едно особено чувство, трудно за описване... Усещане за свързаност, подреденост на детайлите, спокойствие и радост, че мога да съм свидетел на всичко това.

Може би вече сте забелязали този сайт през последните няколко години се обособи за мен като архив за нещата, които са ме впечатлили, като изповедалня за лични преживявания, осмисляния и разсъждения.

Нещо много ценно е писането. Няма аналог по терапевтичните си свойства. Когато човек се концентрира да изложи чувствата и преживяванията си правдиво и точно, неусетно е започнал да анализира по-задълбочено собствения си процес и движение, успява да види ценното и полезното и от най-тежките ситуации. А по-добро за нас от лично достигнати изводи няма и никой психолог не може наготово да ни ги налее нещата. Само трябва да седнем и честно да си напишем всичко, без страх от чувствата и мислите, без страх какво ще осъзнаем в процеса.



Общото от няколкото истории, които ще разкажа тук е Провидението, Бог, който по своите неведоми за нас хората пътища, намираше начин да праща знаци, подкрепа, уроци, които да ме подготвят за следващото и следващото, което предстоеше в живота ми.

Ще стартирам историята си с един сън от края на Декември месец. Без до този момент да се бяха случвали каквито и да е вълнения по повод работата ми с регресия, сънят доста шокиращо се вряза в това спокойствие. Сънувах две непознати момичета, които последователно ме предупредиха за съществуването на жена и мъж, които искат да ми навредят, защото правя регресии. Когато първото момиче ми казваше това започнах да виждам като образите на онези, за които ми говореше. От жената идваше почти цялата негативна енергия. Сякаш те смятаха, че това което правя е лошо и на всяка цена трябва да ме спрат. Мога да сравня чувството по сила с фанатичната убеденост на някои религиозни хора. Когато обаче в съня дойде второ момиче и чувайки разговора ни потвърди че знае за това и такава жена съществува. Дори описа, че е видяла сайт на жената и мъжа в интернет. Отново визуално видях за какво говори, дори конкретен линк... Твърде конкретен ако питате мен, защото всички тези детайли усилиха сериозността на казаното от първото момиче. Жената и мъжа ги виждах като застанали на някакъв слънчев площад. Тя беше средна на ръст, а той по-висок, слаб, с черна коса и мустаци. Тя също беше слаба, с черна и някак си зализана назад черна коса, бяло лице и усетих числото 42 за нейна възраст.

В този момент разбрах, че заплахата е лично към мен и живота ми, на чисто физическо ниво ги усещах способно да опитат да ми навредят водени от фанатичните си убеждения. Накрая второто момиче ме посъветва да потърся полиция и сподели, че може би жената може да бъде открита, ако някой се престори, че търси недвижими имоти. Сякаш ми каза, че тя работи в тази сфера.

Дали всички тези детайли са истинни или са фон за да обърна внимание на друго, което е по-съществено, не мога да докажа аз, само времето. Но се събудих с ясен спомен от чувството, което усетих от онази жена. Много истинска злоба, която цели да наранява...

Целия ден след този сън бях леко напрегната. Никога не подценявам сънищата си, особено когато са толкова странни. Забравих да спомена, че същата нощ моя приятел, който по-рядко си помни сънищата, беше сънувал на няколко пъти, че някой се опитва да влезе в дома ни, а в последния сън дори бе видял двама мъже, който сякаш са се насочили към моя компютър. Странно "съвпадение". От всичко стигнах до извода, че има някакъв нездрав интерес от някого към мен и работата ми...

До този момент съм имала сънни преживявания, в които да усетя силна негативна енергия, но никога досега не съм виждала да идва от човек, по-скоро винаги са били нематериални същности, с които с Божията помощ се справях и забравях.

Денят след съня имах среща и регресия с едно доста опитно момиче в областта на remote-viewing или на български дистанционно виждане. Много добра работа се получи, мислех че съм забравила нощната случка, докато тя не ме попита имам ли личен въпрос към нейния водач. Преди да се замисля от устата ми се изплъзна - Коя е жената от съня ми?
Отговора не беше онова, което момичето очакваше, когато ми предложи да питаме. Онова което спонтанно се появи, което духовния й водач бе подал като информация - "Виждам смъртта" и ми описа някои атрибути, с които виждаше жената, загатващи за вуду магии.

По принцип съм силен човек и нищо с лекота не може да ме разстрои. Но докато вървях към къщи същата вечер мислех много за този човек, който явно изпитваше много силна омраза, че да го усетя дори в съня си така ярко, а едно непознато момиче да успее да улови естеството на тази енергия напълно в синхрон със съня. Докато си вървях и се питах защо сега се чувствах зле. Нали един ден ние всички умираме. Самата смърт ли беше или защото не бях срещала така директно омраза... Припомних си събитията от миналото лято, когато чух неприятните новини, че заедно с бременността си имам и едно състояние, което по всички признаци щеше да прекрати бременността. Тогава също новината дойде внезапно, но в същия момент си спомних присъствието на Бог до мен, макар и да не знаех какво предстои бях спокойна. Вървейки към дома осъзнах, че ситуацията не е много по-различна, защо тогава да се измъчвам и да страдам от това което се случва.

Страдаме, само когато забравим Кой е до нас и по Чия воля се случва всичко. Макар и да изглеждат внезапни и неочаквани всички събития си имат цел и причина. Дадох си кураж в упованието ми в Бог. И дори всичко, което бях чула и видяла в съня ми да се окажеше истина, припомних си, че съм с Бог и ще го посрещна, та дори да е смъртта, която ще посрещна.
Никой не може да е сигурен колко му е отредено да живее в един живот.

Когато се прибрах ме чакаше нещо специално... От няколко дена чаках имейл от мой познат бразилец / всъщност почти непознат/ с отговор на въпросите ми по превода на една книга. Човекът реално не ме познаваше. Веднъж преди година му бях писала да му благодаря за преводите, които той пускаше от португалски на английски език ( част от които вие вече сте гледали на български). Тогава още той беше споменал, че е медиум и нещо, което аз разбира се отхвърлих, защото още не го познавах доколко е искрен - беше ми казал още зимата на 2013г., че Добрите Духове са му казали, че жена ще разпространи Спиритизма в България и вярваше, че това съм аз. Честно тогава просто го игнорирах, макар че същата година Декември месец пуснах филма Наш Дом с превод, а след това и авто-биографичния филм за бразилския медиум Шико Шавиер, както и доста на брой кратки видео интервюта с други медиуми по различни теми. и статии извадени от някои техни книги. Сама бях взела това решение. Когато нещо е ценно и виждаш истината в него, самото то те подтиква да пожелаеш да го споделяш с други хора.

Но да се върнем, края на 2014 г. е, получения имейл от моя познат бразилеца съдържаше в самия край две изречения, който бяха точен коментар на съня и преживяванията ми от последните часове. Няма как аз да съм му го споделила като писмото ми към него датира от седмица по-рано, когато още нищо от това не се бе случило. Беше написал: Игнорирай фанатичните хора и помни, че Добрите Духове са с теб! 

О да, тези думи бяха като ангелска прегръдка, окуражаване Отгоре, но предадено във физическия план чрез човек. Очевидно съм имала нужда, такова облекчение почувствах.

Тази история може би донякъде се разплете. Оказа се, че една жена, с която бяхме разменили по едно съобщение, която привидно търсеше регресия, използва случая да излее злоба и агресия каквато досега не бях виждала от абсолютно непознат човек. Всъщност възможно е и да страда от психично заболяване съдейки по напълно неадекватните неща, които ми пишеше.

Дали тя е образа на фанатичната омраза от съня ми не зная. Но със сигурност знам и бих искала и на другите хора да им стане ясно, че всички ние сме много близко свързани и нищо което се случва, не остава за дълго скрито. Информацията тече във всички посоки и тайните не са за дълго тайни. Както се убедих нееднократно, че мога да сънувам актуални събития във важни моменти за клиенти, които едва познавам, така и сънищата са първата система известяваща за недоброжелатели, както и за всичко онова, което се случва на енергийно ниво. 

Защо се случи всичко това - на първо място подготовка, темата за смъртта щеше да се появи и Февруари месец за мен, а по-лекото ми приемане на нещата определено бе резултат от това първо изпитание в края на 2014 г.
И втората полза - осъзнах, че моя бразилски познат всъщност ми е казал истината още в началото на нашето познанство, но аз не бях готова да го приема на сериозно. Колкото повече мислех и се опитвах да си спомня събитията от 2013 г., толкова повече се убеждавах в предопределеността на някои неща. Сетих се за съня си от есента на 2013, когато видях духовния си водач. Нещо, което до тогава в сън не ми се беше случвало. Един мургав висок мъж, на възраст около 50 г., с доста високо и някак лъскаво чело, а чертите на лицето сбити, като цяло несъразмерно на фона на голямото чело. Това беше конкретен образ, за който не можех да кажа, че е красив или ангело-подобен, както вероятно хората си представят духовните си водачи. В съня, който съм разказала в друга статия, той ми даде пет дискети и разбрах че това са моите пет мисии, без повече разяснения.

В резултат от думите на бразилеца, който сега пак ми напомни какво ми бе казал в началото, у мен се зароди подозрение. В крайна сметка аз действително правех точно каквото той ми предрече - факт са материалите, които превеждах и разпространявах.

Отворих да потърся снимки на медиума Шико Шавиер, търсех когато е бил около 50 годишен да видя как е изглеждал. И намерих - човек с тъмна кожа и високо чело, твърде високо поради оплешивяване точно отгоре, (във филма дори има сцена, в която Емануел коментира перуката на Шико), черти на лицето сбити и събрани, както на духовния водач от съня ми. Дали наистина бях видяла него в роля на мой духовен водач, а в съня това се подразбираше, ясно ми беше кой е пред мен... Но това предположение не смеех да изрека и споделя, само с най-близкия си човек. Странното е, че всичко това го сънувах още есента на 2013g., когато не бях започнала да превеждам материали на Спиритизма.

В цялата тази поредица от преплетени събития сякаш е невъзможно да се отдели едно от друго, като че ли всичко беше много по богато на съдържание и смисъл от привидното.

Същата вечер тези дълбоки вътрешни въпроси за съня с духовния водач и Шико провокираха най-силния сън, който съм имала досега с участието на духа на баща ми. Само по себе си това го приемам за утвърдителен знак по въпроса действително ли съм видяла Шико като мой водач, месеци преди да прочета за него в материалите по филма. Забелязала съм, че само истинните въпроси зададени от дълбините на сърцата ни провокират Големите сънища-срещи. 

Защо смятам този сън за голям - беше ми показано нагледно по символичен начин за какво е живял баща ми, четири неща. За трите той сам разказа какво са били, а когато стигна до четвъртото ми го показа като лист хартийка разграфена на 4 квадрата, последния долу в ляво беше четвъртото нещо, което бе почивката и заминаването, откъсна го и разбрах, че това е и смъртта му, едно от нещата, за които бе дошъл е самата му смърт и начина, по който си тръгна. Не знам дали някой друг е изпитвал такова силно щастие насън, разбирах всичко което ми казва и доверява, усещах стойността на цялото това, щастието че ми се дава, а в следващия момент се събудих с хлипове и сподавен плач от огромната липса и тъгата, която чувствах от смъртта му. 

В един миг да чувстваш богатството от присъствието на някой специален дух до теб, а после да осъзнаеш колко ти липсва. Ето това е Голям сън за мен, за дете което не е гледано никога от баща си всички тези силни чувства на радост и тъга са необясними, освен от гледна точка на вечния живот и връзките между душите в духовния свят, които изличават всички житейски сценарии, на които може да сме били зрители тук на Земята.

Втората история е справянето ми с един здравословен проблем, който се появи миналото лято. От всички проучвания, които направих нещата сочеха към отворен тип коремна операция. Още от есента на 2014г. търсех знаци, които да ме напътстват кой е пътя за решаването на този въпрос. И знаци имаше... Сега от гледна точка на времето виждам как естествено всичко беше отложено, макар още тогава да бях срещнала лекаря, който в последствие ме оперира (д-р Даниел Георгиев от болница Надежда). Но за онзи период, есенните месеци, странно нещо се случваше, като че ли никой от специалистите не се отличаваше с нищо лошо или добро. Ту решавах, че вече съм избрала и следващата среща се оказваше пак добра и ме разколебаваше... И така до края на Октомври, когато една лекарка ми каза каквото искам да чуя - да си изкарам спокойно празниците и от Януари ще видим какво да правим. Сякаш вътрешно това бях чакала, успокоих се и продължих с работата и живота си. Сега си давам сметка, че това е бил знак и добре че съм го последвала, иначе нямаше да срещна всички онези интересни хора от регресиите Ноември и Декември месец. Възстановяването щеше да ми попречи да работя.

Дойде Януари и аз пак тръгнах да търся и уточнявам кой и какво може да стори по моя въпрос. Усещах, че не бива вече да отлагам, а знаците още не бяха откроили категорично кой да е моя доктор. Нали толкова силно вече исках насока от духовния свят... Получих я, но понеже не си бях отворила всички сетива за да разпозная и приема безрезервно първия знак, продължих в грешна посока и провокирах още знаци, за които буквално си платих. Това да не притеснява онези, които са в подобно положение. По-добре е човек да загуби някаква сума, отколкото да е неуверен за такова важно решение кой и къде да го оперира.

Тръгвайки за същата онази лекарка, която ме успокои есента, аз "обърках" маршрутката и се усетих чак когато видях другата болница /в която работеше лекаря, който впоследствие ме оперира и който също познавах с добри впечатления от есента/. Мина ми през ума, че явно тук трябва да дойда, а не там за където съм тръгнала, но после логиката ме разколеба и отдадох объркването на стреса и емоциите ми. Слязох и чаках, транспорт не идваше... Знаците си бяха там, но само да имаше кой да види и приеме... Накрая си взех такси.

 Следващите събития развенчаха лекарката, към която бях тръгнала. Видях че и тя и хирурга с който работи се интересуват само от финансовата част и не са искрени пред мен. До края на деня от двете срещи и срещу сумата от 150 лв. си бях получила знаците къде и с кого не трябва да работя. Видях колко ни принизяват понякога лекарите, смятайки че ние не усещаме кога ни лъжат и казват онова, което ще ни се хареса, макар да не отговаря на състоянието и проблема ни, само за да ни манипулират да изберем техните услуги.

Благодаря се, че в онзи момент си спомних думите на моя доктор, който макар и малко да говореше на първата среща, ми бе казал най-същественото защо отворената операция е най добра за моята миома от 5 см вместо лапароскопията. Тази информация се потвърждаваше и от интернет проучването за подобни случаи. 

И така в края на онзи януарски ден бях щастлива след всички силни емоции и с малко пари назад, но поне си бях дала сметка колко ценен е доктор Даниел Георгиев от болница Надежда, който ми беше обяснил кое е най-доброто за моето състояние без да ме заблуждава или да ми дава фалшиви надежди за неподходящи за случая процедури. Тъй като планирах да напиша отзив за него, за това и давам конкретна информация. Надявам се ако тази статия попадне по ключови думи на момичета, които също търсят, както аз търсих да се ориентирам какво ми предстои и на кого да се доверя, дано им послужи за ориентир. 

Спомняйки си, че под стрес и силни емоции възприятията и ума ни не са съвсем ясни, както личния ми опит доказа, този път преди срещата с потенциалния мой избор за хирург се помолих. Помолих се Бог да ми даде яснота да виждам знаците, да забележа и най малкото нещо ако има такова и то би било насока как да действам. Силно разчитах това да е моя доктор но трябваше да проверя... Потвърди се, срещата мина много добре и знаци пак имаше, в положителна посока. Определихме дата.

Някои от вас може би се питат не е ли могло с алтернативни методи да се премахне тази миома. От момента, в който узнах за нея до скоро, това са доста месеци, често медитирах, визуализирах, а най-често под формата на молитва се обръщах към Бог за насоки и изчистване. И смея да твърдя, че всичко беше ползотворно. Получих много отговори, осъзнаване на причини, уроци, чрез които ми се показа коя част от миналото още не бях изчистила и простила. Нещо обаче ми подсказваше, че аз просто трябва да го мина този път, точно чрез операция... Интуицията ми се потвърди и винаги, когато например си теглех ангелски карти ( "Ангелската терапия" на Дорийн Върчу) все ми се падаха едни и същи - винаги излизаше, че трябва да изчистя страха от себе си. Давам си сметка защо трябваше да мина именно по този път. Учителя Дънов сочи страданието като основно средство за пречистване на душата. Нещо, което всъщност ни помага да изчистим натрупаните негативи и ни дава шанс за развитие. Всичко си пасна добре и с личното ми усещане. Не възприемах болестта като нещо лошо, а като нещо дошло да ми покаже моя проблем. Приех случващото се като изпитание, което си е част от моя път. Всъщност когато си дадох сметка за това доста се успокоих, разбрах, че молитвите ми се чуват, но в случая "най-доброто" за душата ми беше по различно от това, което човек мисли.

:) сещам се, че преди 2 години си пожелах от Бог интересен живот, който да ми дава материал за размисъл, от който да научавам разни неща, които да мога да споделям и с другите. Мисля, че желанието ми се изпълнява още от момента, когато го поисках от сърце.

Още едно нещо има своя принос за моя процес на лечение.
От няколко месеца вечер преди заспиване чета една специална книга. Казва се "The Gospel according to Spiritism" / Евангелие според Спиритизма, на Алан Кардек, и разглежда различни положения от Христовото учение като тълкуванието дадено е доста дълбоко, формирано от учението на духовете получено като откровение от цял свят. Благодарение на този ритуал, защото не може да се нарече обикновено четене, много неща бяха разровени в душата ми и извадени на светло.

 Научих какво е гнева, обидата, но също и смирението и милосърдието и ги видях в себе си, в живота си. Дадох си сметка как даваме прошка с ума си, но не и в сърцето. Осъзнах че обидата, чувството за несправедливост и фото най-малкия бунт в душата срещу най-малката частица преживяване от миналото, всъщност е признак, че не сме простили. Най-много ме заболя и засегна, когато прочетох, че и най-големия дар за Бог не е нищо, ако ние не сме простили на "брата си". Заболя защото осъзнах, че съм се заблуждавала относно себе си и за Бог е по-важно, когато аз изчистя всяка обида и простя, този дар е първият, който трябва да сторя... Мислим си, че правим добро, някакви неща, които ние така преценяваме, а бягаме ли бягаме от онова, което всъщност на първо място трябва да сторим.


Колко силни думи - ако искаме Бог да ни прости на нас, то ние първо трябва да простим на враговете си. И когато казваме врагове, не са ли това понякога близки нам хора, членове на семейството, колеги, деца, партньори, който някога са ни обидили или наранили. Дадох си сметка, че нещата, за които аз бих искала Бог да ми прости, гневните думи, моментите на слабост и ситуациите, в който не съм съумяла да постъпя по най-добрия начин - съставляват един доста по-дълъг списък, от онова, което на мен ми се беше случило като обида и нараняване. Осъзнах колко по-важно е за мен да се изчистя, да се покая, това е правилната дума... Защото егото ни продължава да се опитва да ни мами по стария начин на мислене, да обвинява и осъжда, и да пуска отровата си дълбоко в душата. Колко е глупаво да се вкопчваме в прегрешенията на другите, което само слага пръти в собствената ни кола.

Разказвам това, защото смятам, че има своята роля в "предоперативното лечение". Защото не правим ли нищо за душата си и не работим ли по истинските причини за състоянието си, никой не гарантира, че в тялото ни няма да се появи нова аномалия, по скоро обратното е доста вероятно.

Когато се засегна темата за прошката разбрах най-дълбокото значение на думи като милосърдие и благотворителност. Има едно най-голямото благо, което можем да дадем, то е милост, мило-сърдие и опрощение към друга душа, която ни е нанесла обида. 
Досега не си давах сметка, както може би и повечето хора, какво е в същността си милосърдието. Какво означава да смилиш сърцето си към онзи, който те е наранил и да дадеш на душата му това благо... Прошката. Това е истинското милосърдие, дълбоката благотворителност, единствения път към Бог, който не е ограничен в нито една религия, не е приоритет само на някои духовни секти и учения, а може да се срещне и у най-големия на пръв поглед атеист. Защото вярваш е не онзи, който се нарича такъв, а онзи, който живее по законите на Бога.

Поредицата от чудни събития и знаци за мен продължи и в седмицата преди операцията. Внезапно имах повече заявки за регресии. Както обикновено Бог праща онова, от което имаме нужда. И в този случай се оказа, че е много повече от материална помощ. Тук ще разкажа за две много мили момичета - майка и дъщеря, които биха път отдалеч за да направим регресия. Както никога се съгласих и двете да ги вместя в един ден, толкова голямо желание имаше у дъщерята. И това в деня преди да вляза в болница за операцията.

Времето беше лошо, очаквах че ще се откажат да пътуват. Почти бях убедена, че това ще се случи. Второто ми съмнение бе ще се получи ли регресията на майката, с която нямах възможност да говоря. Но денят ме изуми. И двете регресии се получиха повече от добре. Но онова, което се случи ми доказа, че неслучайно тези момичета бяха дошли именно преди приема ми в болница. Когато дойде ред на майката преди да започнем ме попита имам ли проблем с десния яйчник. Както чакала в колата тази информация просто й се появила. При мен точно отдясно в матката беше разположена 5см топче миомен възел. Тя беше усетила това по някакъв начин. 

Регресията на майката се оказа доста нетипична и интересна. Срещнахме се с няколко духа, сред които починалия съпруг, духа на едно момиченце, нейна дъщеря от минал живот, която сега често навестяваше родената й дъщеря, и един дух на младеж прикован от обида изживяна в минал живот с нея като негова сестра, когото освободихме успешно към Светлината. Но първата среща - появи се образа на Св. Иван Рилски. Вече беше идвал при жената в един сън, но не очаквахме, че викайки духовния й водач ще дойде именно той. Още когато я чух да казва кой идва при нас в съзнанието ми се появи аларма - "Лечител! Или идва и трябва да го помолиш за помощ или ще каже, че майката има лечебни способности." С тази мисъл в ума си, аз се придържах към предварителните въпроси и отлагах за накрая своите предположения. 

Но от самото начало в продължение на няколко минути образа на светеца описан от майката все едно работеше с някаква енергия под формата на кълбо в ръцете си, което се увеличаваше и увеличаваше докато говорим. Накрая не издържах и попитах - Това, което ни показва сега има ли връзка с някакви потенциални лечителски дарби у жената? Отговорът беше утвърдителен за нейна собствена изненада, не и за моя. Тогава си позволих да кажа шеговито, макар че го мислех сериозно, ако тя пожелае аз мога да съм първия й обект, върху който да си упражни енергията си след регресията. Просто усещах, че това трябва да стане и образа на светеца не случайно е дошъл в деня преди да ме приемат за такава сериозна операция. Сякаш той само това чакаше, да разберем посланието му за нейните дарби и си тръгна веднага. 

Продължихме нататък с въпросите и другите срещи. Но докато говорехме усетих нещо ниско в корема и в дясно, усещане подобно на тънка игличка, която бавно минава през нещо и се изтегля. Почти бях сигурна че мястото е точно на миомата и нещо се случва именно с нея, но тъй като лечителя вече си беше тръгнал и вървяхме по процедурата не казах нищо до края на регресията. Когато след края споделих на жената какво съм усетила, тя се усмихна и каза, че е решила за да не забрави да ми направи лечебния сеанс още докато е в регресия, което аз нямаше как да предположа, защото тя си даваше отговори, когато питах и по нищо не личеше, че се занимава с още една дейност. 

Чувствах се в много приповдигнато настроение. Знаех, че се беше случило нещо хубаво. Самия факт, че тези жени дойдоха и се видяхме, а чрез майката се бе появил и най-известния български лечител и светец, подейства ми много силно. Усетих го като благословия за това, през което ми предстоеше да премина. Аз знаех че пътя ми включва това изпитание, достатъчно знаци имах да се убедя, за това не очаквах чудодейно изцеление. Но все пак тази помощ не беше случайна. Вярвам че това подготви почвата за операцията след два дена, за да мине тя леко и безпроблемно, без никакви опасности за мен или органа, от който зависеше един ден да родя дете.

Края на историята, за малцината търпеливи успели да прочетат до тук - д-р Даниел Георгиев наистина свърши божествена работа. Миомата бе излязла с лекота от стената без да се нарани вътрешната тъкан на матката, за което вярвам допринесе много и този лечебен сеанс преди операцията. Отново Бог намери начините да ми прати своята помощ и благословение.
Вярвам, че не беше случайно да срещна и моя доктор, много скромен и тих човек, от който светлината и добротата си личат без думи, а грижата е полагана с истинска любов към човека. 
Казват, че подобното привлича подобно. Благодарна съм, че намерих точно този човек.
Вярвам, че Бог винаги ще е с него, в сърцето и ума му и ще му помага да сее добро там, където сме най-уязвими - в страданието и болестите. Като за мен няма съмнение, че при такова посвещение лекаря не лекува само тялото, а енергията му стига и до душата.

Събудих се от упойка с образа на двайсетина годишно /или по-малко/ момче пред мен което стоеше неподвижно и ме гледаше от края на леглото, и сякаш се открояваше от суетящите се сестри в интензивно. Всъщност бях развълнувана, че помня нещо  и с огромни усилия тръгнах да звъня по телефона да дам знак, че съм жива :) първите ми думи - сънувах, сънувах... Дали пък не е било видение... Сега като си помисля едва ли това бих предположила, че ще е толкова важно да кажа първо. Но в онова състояние, в което още се чудех кога почна, че вече свърши операцията, всичко ме впечатляваше. Кое беше това момче може би ще узная някои ден, дали ангел пазител, или някой мои близък от духовния свят, който още не беше роден. Времето ще покаже.

А първата нощ извън интензивно пак сънувах - този път имах посещение, видях моя прадядо, когото много обичам и е починал от около 15 години. От доста години спрях да го сънувам. Този път само се появи и разбрах, че е дошъл да ме посети, прегърнах го, нямаше нужда от думи.

Накрая искам да споделя с вас две молитви от книгата "Евангелие според Спиритизма". И двете са подходящи при здравословни проблеми:

"Господи, ти си самата справедливост. 
Болестта, която намери за уместна да ми изпратиш, 
трябва да е заслужена, защото Ти никога не налагаш 
страдание без справедлива кауза.
За това аз доверявам моето изцеление на 
Твоето безкрайно милосърдие. 
Ако Ти е угодно да възстановиш здравето ми, 
нека Името Ти е благословено. 
Ако обратното, за мен е необходимо да страдам още, 
нека бъдеш благословен по същия начин. 
Приемам без оплакване твоята мъдра воля, 
защото каквото Ти правиш може да бъде 
единствено за доброто на твоите създания.

Мили Боже, нека тази телесна слабост 
бъде навременно предупреждение към мен, 
което да ме подтикне да размишлявам/медитирам/ над себе си. 
Приемам го като едно изкупление на миналото ми, 
изпитание на вярата ми и смиряване пред святата Ти воля."

********************************************************************************


"Господи излекувай ме, но направи така,
Че болната ми душа се излекува,
Преди да изцелиш тялото ми; 
Нека плътта ми бъде наказана, ако е необходимо,
За да се издигне душата ми в прегръдката Ти
Със същата белота, която притежаваше, 
Когато Ти я създаде."

******************************************************************************* 



вторник, 10 февруари 2015 г.

По пътя към Светлината - Живот на други планети

Често срещам хора, които са чувствали много силно Онова Чувство на Носталгия по Дома. Но много повече са тези, които ще сметнал първите за луди, поради факта, че те сами никога не са го изпитали.

Този материал няма да подейства на някои от хората. А на други емоцията ще се появи още в началото. Когато видиш твоята истина извадена от дълбините на сърцето ти и облечена в думи, думи, които някой непознат е подбрал, когато си спомниш Онова Чувство, за което те беше срам да споделиш като дете гледайки безброй пъти към осеяното със звезди нощно небе... просто за да не изпаднеш в ситуацията да обясняваш, че не си луд и действително изпитваш копнеж, в който няма нищо земно... Ето тогава тръгват сълзите. Но това не е тъга, а радост, че най-после се потвърждава онова, което малкото дете чувстваше и пазеше като своя тайна.



"В дома на Отца ми има много обиталища" 
- Исус (Ев. Йоан 14:2)


Дали всички небесни тела, които обикалят из космоса, са населени?

"Да; и земните хора далеч не са, както вие предполагате, първи по разум, доброта и общо развитие."

Откъси от книгата "По пътя към Светлината", 
от Духа Емануел,  психографирана от Шико Шавиер през 1938г.








1. ЗВЕЗДНА СИСТЕМА КАПЕЛА

В съзвездието Колар има една величествена звезда.
По нейния път към безкрайността,  тя е следвана от нейното семейство от светове
прославяйки с песни нашия Небесен Баща. 

Нейната светлина пътува 42 години за да стигне до Земята. 
Преди много хилядолетия  една от планетите в система Капела, която има сходство със Земята, беше достигнала връхна точка  в един от необикновените си еволюционни цикли.

Последните битки на един дълъг период на усъвършенстване бяха очертани,
както това сега се случва на Земята. 

Там имаше няколко милиона непокорни духове, по пътя на обща еволюция,
но те възпрепятстваха трудните обединения, придобити от онези хора, изпълнени с благочестие и добродетели.

И въпреки това едно голямо дело на генерално прочистване щеше да ги премахне от планетата.

Великите Духовни водачи на земното човечество, в името на Бог, решиха да поставят тези духове, които бяха извършили няколко престъпления  (на родната им планета), - 
тук на Земята, където те щяха да се учат посредством болката и здравата работа, как да овладяват великите добродетели на сърцето и едновременно с това да подпомагат прогреса на своите по-нисши братя.

Тук ги приветства Исус (върховния Водач на Земята), с думи на мъдрост и състрадание.
Той бе поканил тези окаяни души да разплатят собствените си дългове чрез изпълняване на задълженията си за солидарност и любов; да положат усилия за своето обновяване.

Тези измъчени и страдащи духове, които бяха оставили зад себе си цял един свят на привързаност и обич, въпреки каменните си сърца,  практикуващи злото, те щяха да бъдат прогонени в тъмнината на Земята; 

те щяха да вървят пренебрегнати в нощта на хилядолетията, носталгични и огорчени; щяха да се прераждат сред невежи и примитивни раси, спомняйки си "Изгубения Рай" в далечното небе... 

За няколко века те нямаше да виждат меката светлина на Капела...

Бележка: Луцифер - "носител на светлина", "утринната звезда" на латински, 
бил изгонен от Рая, защото въстанал срещу Бог. Тук много добре представя образа 
на прогонените от система Капела духове.

Тези духове в изгнание през онези далечни векове постепенно подобриха 
биологичните особености на човешката раса.

Голям брой от тях се установиха в Азия, от където пресякоха полуостров Синай
поемайки към Африка, към Египет, преселвайки се в далечната Атлантида,
от която няколко региона в Америка все още пазят известни следи.

След като чуха думите на Божествения Учител, преди да започнат да се раждат на Земята,
прокудените духове запазиха в съзнанието си  обещанията на Исус, който от своя страна
съживяваше тези обещания чрез своите посланици и мисионери, които периодично пращаше на Земята.


Ето защо епоса за Евангелието на Исус бе предсказан няколко хилядолетия преди Той да се появи във света.


2. ЕГИПЕТСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Сред деградиралите духове на Земята онези, които бяха част от  Древната Египетска цивилизация, били най-известни с практикуване на Доброто и преклонение към Истината.
Освен това, трябва да знаем, че те са имали най-малко дългове пред Божиите закони.

Благодарение на своите развити морални постижения те пазели в душите си жив спомена 
за далечната си родина.

Една мъчителна носталгия по небето станала основа за техните религиозни организации.
Нито една друга цивилизация нямала толкова развит култ към смъртта, както те.


Във всяко сърце живеело силното желание за връщане на далечната планета!


3. ТАЙНАТА НАУКА

Египтяните донесли една наука, която не можело да бъде разбрана от тогавашното общество.

Тези велики учители на Античността били принудени да задържат своето напреднало знание 
в изолираната среда на храмовете си.
Задълбоченото познание било ограничено до най-учените жреци по това време.
Мъдрите египтяни знаели много добре, че би било неуместно разкриването на великите духовни истини на този етап на земно развитие.


4. СИМВОЛИЧНИЯ ПОЛИТЕИЗЪМ

В езотеричните кръгове било известно съществуването на Един Бог - Баща на всички създания. 
Вече била позната и ролята на духовете, които били отговорни за изпълнението 
на физическите и социални закони на планетарното съществуване.
В тази среда на окултни учения се разпространила политеистичната идея.
Масите се нуждаели от този символичен политеизъм. Великите жреци познавали тази слабост на младите души.


5. КУЛТА КЪМ СМЪРТТА И Метемпсихозата


Една от съществените черти на този велик народ било настойчивото и постоянно занимание 
с темата за смъртта. Техния живот бил просто едно усилие да умрат добре. Това било естествено, великия народ на фараоните още държал в спомените си болезненото прогонване на Земята.

И тези спомени били толкова болезнени, че създали теорията за Метемпсихозата, вярвайки че една човешка душа може да бъде родена в едно неразумно животно, в резултат от Божието наказание.

Бележка на Емануел: 

"Прераждането на високо интелигентни духове сред примитивни раси не бива да предизвиква противоречия. Нека си спомним, че чистия метал, като златото например, няма да измени себе си, само защото е сложен в нечист съд. Всяка възможност за правене на добро е свещена.

А какво трябва да се направи с един невнимателен работник, който чрез правенето на зло,
унищожава всички перфектни инструменти, които са му били предоставени?

Той загубва правото да използва по-добри инструменти.

Едно справедливо и добро обучение ще го накара да използва несъвършените инструменти
докато не се научи истински да оценява и пази богатствата, с които разполага."

(Метемпсихозата е само една алегория представяща тяхната ситуация на раждане сред примитивни създания, защото човешката душа не регресира.
Вижте "Книга на Духовете" въпрос 611-613)


6. ПСИХИЧНИТЕ НАУКИ


Днешните психични науки били известни на жреците на египетските храмове.
Предназначението на душите, общуването с мъртвите и множествеността на съществуванията 
и планетите били въпроси познати и решени.

Изследване на тяхното пиктографско изкуство доказва истинността на нашите твърдения.
Голям брой от техните стенописи показват земния човек следван от неговия дух.
Тяхното познание за човешкия магнетизъм било по-висше от съвременните знания.

Смъртта на един владетел предизвиквала уважение и дълбока почит.
Така гробниците били освещавани с един обичаен магнетизъм. В това магнитно насищане, 
което все още предизвиква хилядолетията, се намира причината за голямата трагедия
случила се с лорд Карнарвън и някои негови приятели, които първи влезли в гробната камера на Тутанкамон.


7. ПИРАМИДИТЕ

Тези грандиозни паметници постигали едновременно две цели: 
да представят най-свещените храмове на изследване и иницииране, и в същото време били книга на миналото, с единични пророчества за бъдещето.
Пирамидите разкриват най-необикновената технология и познание на онези духове, които 
изучавали Истината и живота.

Всеки техен размер е символ и израз, свързан с Космогоничната система на планетата и позицията й в Слънчевата система.


8. ИЗКУПЛЕНИЕ

След тези необикновени наставления, великите мъдреци на Египет се завръщали в духовния свят. С връщането им на Капела свещеното им познание започнало да изчезва.
Загадките на Изида и Озирис били последвани от Елевзинските мистерии.

Повечето от тях се завърнали на Капела, но един голям брой от тези духове
все още работят в редиците на Исус и неколкократно те се прераждаха на Земята 
за да изпълняват благородни и благословени мисии.


9. ИНДИЯ И ХИНДУИСТКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ


Сред духовете в изгнание на Земята, онези, които се събрали  по поречието на река Ганг,
били първите, които поставили основите на едно организирано общество.
Хиндуистките организации предхождат, както Египетската цивилизация, така и Израелските групи.

Тези заточени души получили думи на Любов от Исус, които те съхранили в съзнанието си,
и превели тези думи в красотата на Ведите и Упанишадите.

Това били първите гласове на Философия и Религия по Земята, като че ли тези думи дошли от пророци и учители, в чиито традиции хората да търсят Истината.

По това време в Индия се събрали истинските арийци и създали легендите за Изгубения рай,
където хиндуистите сочат извора на своя благороден произход.
Някои историци вярват, че става въпрос за древния континент Лемурия, разрушен частично от Тихия и Индийския океани.

Но истината е, че индусите били част от духовете прогонени от Капела, точно както египтяните.

Всички европейски народи произхождат от тях.
Езиците на белите раси имат сходство със Санскрит, който е спомен от езика 
говорен на тяхната планета на произход.


10. МАХАТМИТЕ
(Великите Души)


Тръгвайки от свещените земи на Ганг, всички свободомислещи хора  били разпръснати по Земята, бунтувайки се на принизеното положение наложено от изгнанието.
Ведите в действителност са една възхвала на вярата и надеждата, в лицето на Бога на Вселената.

Появили се толерантност и търпение сред хората издържали на всички болки, които чакали върховния момент на изкуплението.

Махатмите създали такава духовна атмосфера за индусите, че дори и днес всеки чужденец посетил светите земи на Индия усеща дълбоко нейната психична атмосфера.

Махатмите вече са завещали своите послания на любов на света.


11. КАСТОВА СИСТЕМА



Индусите, въпреки тяхната висша степен на духовно познание, в известна степен не били осъществили някои свещени опитности.

Техните въплътени водачи знаели за духовните истини. Те винаги приемали с любов 
великите мисионери на Античността, приемайки ги за Аватари на самия Исус.

Кришна, Буда и други, били носители на Великата Истина.

Но въпреки духовната си традиция индусите позволили на гордостта  да порасне като трън в сърцата им, гордостта, която била причината за прогонването им на Земята.

И от тогава кастовата система разделя тяхното общество.

И дори днес просветления дух на Ганди не може да елиминира тази абсурдна система 
от сърцата на любимия му народ.
Индия е матрицата на всички философии и религии по света

Една огромна благодарност ни обзема, когато изследваме духовното величие и мистериозните красоти на тези прекрасни хора.



"По пътя към Светлината", 
(на Духа Емануел и Шико Шавиер)

Бихме искали да добавим, че според посланията на Добрите Духове от 1972 година планетата Земя получава духове от система Алцион, която принадлежи на звездния куп Плеяди в съзвездието Бик.

Някои от индиго децата са тези духове

Те са интелигентни духове, но не задължително морално еволюирали.
В действителност много от тях са правели зло и са извършвали големи престъпления 
на собствената си планета.

Дори и така, те се раждат на Земята за да подобрят настоящия човешки генотип, до момента, 
в който Високо Развити духове ще може да се раждат на Земята използвайки тела, който са 
в състояние допуснат проявата на техния висш интелект и медиумни способности.

Според Спиритизма значението на 2012 в Майския Календар, очаквания "край на света", се отнася до началото на промяната от "Свят на Изпитания и Изкупление" към 
"Свят на Възстановяване" 

Новата Ера, както твърди Алан Кардек  в книгата  "Генезис според Спиритизма"
(глава 18, въпроси 27 и 28) и в "Евангелие според Спиритизма"
(глава 3, въпрос 17) пише:

"Световете на Възстановяване служат като преходни зони 
между световете за изпитания и щастие.
Разкаялата се душа намира спокойствие и почивка в тях
и може да продължи с процеса на пречистване.
Без съмнение, човек все още е подвластен 
на законите управляващи материята:
човечеството все още изживява вашите усещания и желания,
но е освободено от неуправляемите страсти,
на които вие робувате - освободено от гордостта, която умълчава сърцето,
от завистта, която изтезава и омразата, която задушава.
На всички страни е изписана думата любов; върховна справедливост изпълва 
всички социални отношения; всеки човек разпознава Бога и се старае да се движи в Неговия път, изпълнявайки законите Му.



Междупланетарните миграции са по-често срещани от колкото предполагаме...


И преди няколко десетилетия хора като Ерих Фон Деникен, Джийн Родънбери, Джордж Лукас,
Стивън Спилбърг, започнаха да подготвят човечеството да се пробуди за въпроса НЛО.

Така че, ако вие чувствате една силна и необяснима носталгия,
докато се взирате в звездите през нощта,
вие може да сте от духовете от една далечна слънчева система,
които сега живеят на Земята...

Но изгнанието няма да е вечно

Всички планети във Вселената се поддържат една друга.

В крайна сметка - ние сме просто едно голямо семейство 
с един и същи Баща - Създател:

БОГ


петък, 6 февруари 2015 г.

Текст към записа на регресията "Живот в Атлантида"

Регресията се случи 2013 година и нейното начало вече е публикувано - първите два живота на М.
Текста, който слагам днес е по записите, на които за съжаление звука не е много добър (макар че са споделени във ютуб и може да се чуят). 



След двата живота - на индианката и магьосницата (които може да прочетете тук http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html ), продължаваме към следващ живот -  с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото.

 Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си.
Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него.
Енергията и действието й като бумеранг.
Погрешното самоопределяне със Силите.
Енергийните кълба и кристалите.
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение.
Защо беше нужна тази опитност.
Достигането на крайности.
Егото и използване енергията на Сърцето
Лечение на Душата
Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство
Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите 
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми 
Развиване на личните способности и интуиция
Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци

П: Вероятно е нещо на енергийно ниво? Човек губи тази способност да задържа такива енергии?
М: Да насочиш енергията в такава посока, всъщност като да хвърляш бумеранг е, после се връща към теб.
П: И поразява човека, който го е излъчил?
М: Да... На никой нищо не му трябва.
П: А именно този живот ли, като магьосница, е по-ярък, за да има М тези спомени? Спомените, че има такива сили, които дори чувства на моменти много силно?
М: Тя пак иска да ги има.
П: А това е възможно, нали?
М: Да, когато излекува спомените.
П: Спомените... за Връзката с предците може би, там където я загуби?
М: Да.
П: Да питаме душата има ли такъв момент от превъплъщенията й на Земята, когато е била родена по времето на Атлантида? Едно усещане на М, което да проверим...
М: Там е мъж.
П: Като човек ли го виждаш?
М: Да... Имал е власт. Много силен е бил, много умен, жесток.
П: Тази жестокост, проявявал ли е към някого?
М: Наказвал е тези, които не му се подчиняват... пак е използвал по някакъв начин тези си способности. Има някакъв жезъл... кръгъл, някаква топка има, желязна. От нея излизат искри. И го е насочвал към къщите...
П: Някаква вреда е причинявал?
М: Да.
П: А по онова време, когато той е живял, имало ли е някакви правила за работа с енергия, знаел ли е той тези правила?
М: Те... са били табу, друга класа хора. Той е бил висш, а те са били други.
П: Възприемал ги е нисши?
М: Да. Имало е разделение.
П: За това си е позволявал това поведение. А самите му познания в този момент... казваш, че е бил доста интелигентен. По това време дали са се знаели тези вселенски закони за работа с енергията, че може да се върне енергията към него.
М: Не го е било страх от такива неща.
П: Можеш ли да видиш той с какво се е  занимавал, освен че е заемал някакъв пост? Този пост какъв е бил, отговарял ли е за нещо специално?
М: Някакъв държавник е бил.
П: А там, където го виждаш сега, в някаква къща ли е? Къде живее?
М: Нещо като дворец е това. Голямо е. Виждам като светещи кълба пак, огнени, на стойки... някакви кълба.
П: Като енергийни кълба ли са?
М: Енергийни. Имам чувството, че там са източниците на енергия, които той използва.
П: За жезъла ли?
М: Да. Но не всеки може да ги използва, той знае как.
П: От къде знае той, учи ли се това някъде?
М: Учил се е.
П: А знае ли се от къде идват енергиите във всяка огнена топка, техния произход?
М: От енергиите на Земята.
П: А за някаква специална цел използвала ли се е тази енергия, освен  това,  което той е правел – да държи в подчинение по-нисшата класа хора, да демонстрира сила?
М: Само избрани хора са ги ползвали. Строили са...
П: Може би такива сгради като неговия дворец?
М: Да, този дворец е построен след като тези кълба са били там. Първо кълбата са сложени, а след това двореца е изграден.
П: Значи с помощта им е по-лесно да се случи това строителство? Някаква магия ли е?
М: Да, магия. Може би тези, които са я виждали са казвали, но не е можело да се стигне до там.
П: То е било скрито, че съществува?
М: Да, скрито.
П: А казваш, че е имало класи и той е бил различна класа от подчинените си?
М: Да, тези които са различни са бедни. Нещо като роби.
П: А в тази общност в която са живеели всички, можеш ли да видиш с какво са се занимавали? Например робите какво са правели? За какво са ги използвали?... Ако ти е по-лесно неговите подчинени да видим?
М: Ами те са мизерствали, нямат семейства, нямат... 
П: На фона на дворците?!
М: Умишлено така са държани.
П: Защо, с някаква специална цел ли има такава голяма пропаст между двете класи?
М: Те са богоизбрани.
П: Това съсловие, което е управлявало енергиите?
М: Да. Другите са били нисши. Просто са ги държали в мизерия и са смятали, че това им е мястото. Не са ги експлоатирали, защото не са имали нужда да ги експлоатират. Но много голямо разделение...
П: И самите блага явно са били разпределени оскъдно за другия народ?
М: Да.
П: Добре, а в този живот, в този период – мъжа, който разглеждаме сега, той сам ли е живял? Имал ли е партньорка,  жена или е сам?
М: Не. Самотен е.
П: А не е ли пожелавал някога да си вземе жена?
М: Не. Той е бил опиянен от собствената си сила. А имал ли е свои способности, които действат и без помощта на енергийните сфери?
М: Той е бил зависим. Имал е страх, че ако всъщност изчерпи силите си, ако изчезнат (енергийните сфери), той ще остане без нищо. Страх да не изгуби това. За това не е допускал никой.
П: А по онова време освен сферите имало ли е други „магически” инструменти, които са се ползвали... като кристали например? Или те по-късно се появяват?
М: Кристалите всъщност са давали енергията на тези кълба.
П: На сферите ли? От земята през кристала към сферите?
М: Да. Проводник са.
П: Както се намират в самата Земя ли правят това?
М: Да
П: Дали е имало някакви струпвания на кристали, специални места, където това се случва? 
М: Да.
П: А дали съществуват и в днешно време тези кристали в земята или са премахнати от там?
М: Те не могат да се премахнат. Но не всички са знаели.



П: Нека сега се опитаме да видим този човек по-напред в живота му, когато нещо важно се случва в неговия живот... промени ли се сцената около него?
М: Всичко се пръсна. Взрив.
П: Цялото място ли?
М: Всичко.
П: Като взрив с огън или друг тип, нещо различно?
М: Не е огън, не е огън, а просто все едно искри. Не мога да го опиша.
П: Самите думи, които използва – „всичко се пръсна”, като някакво стъкло...?
М: Да, нещо такова, някак си.
П: Някакво напрежение явно се е появило
М: Изключително силно... Взрив, но няма огън. Отломъци... някакви части, които политат във всички посоки.
П: А това цялото място ли обхваща? Ти как го виждаш? И неговия дом ли, двореца,  в който беше?
М: Всичко. Всичко е взривено.
П: А сега като го гледаш няколко секунди след това, какво се вижда на това място, където се случи? Има ли останки от онези места и красиви дворци, които имаше по-рано? Колко мощно беше?
М: Няма нищо. Всичко изчезна. Сякаш нищо не е имало.
П: И никакви следи не са останали?
М: Нищо.
П: Сякаш случилото се е повлияло на самата материя на тази цивилизация, за да няма следи?
 М: Нищо няма.
П: Но природата не е засегната, така ли?
М: Нищо няма, никаква природа няма. Всичко е голо. Всичко сякаш изчезна.
П: Добре, можем ли да се върнем малко преди да се случи, да видим дали нещо с него или с други се е случило, преди това събитие? Можеш ли да го видиш по-рано, когато е все още жив?
М: Ядосан е... заканва се. Казва, че ще унищожи всичко.
П: А на кого е ядосан, можеш ли да усетиш? На хора някакви ли, от нисшата или от неговата класа?
М: На себе си
П: Защо, много силно чувство е било това, нали обичаше себе си и силата, властта?...
След като няма отговор и не успяваме на този етап да разберем какво е породило този силен гняв у мъжа към себе си, се местим отново напред, когато всичко вече е унищожено от странния взрив без огън и той вече не е във физическо тяло, т.е. смъртта е настъпила за него.
П: Можеш ли сега да усетиш къде е неговата енергия, къде отиде неговата душа? Физическото му тяло беше ли унищожено при този „взрив” или отиде на друго място? Можеш ли да го почувстваш къде е той сега и има ли форма?
М: Душа е.
П: А къде е сега, напусна ли земята вече или още се намира наблизо до онова място, на което се случи всичко?
 М: Много време му е нужно. Дълго време стои там като душа. Той при другите души не иска да се връща.
П: Ти вече в духовния свят някъде ли го виждаш?
М: Да. Има още много да се лекува.
П: Няма ли желание да се връща бързо? А какво мисли той за току-що приключилия му живот?
М: Много угризения.
П: Съжалява ли за злоупотребата със силите и енергията?
М: Има нужда от време... да се изцели.
П: А успява ли да осъзнае поне уроците,  които е  трябвало да научи?
М: Живота му е голям урок за всички. Той се е жертвал за да покаже до къде могат да стигнат...
П: По негативния път...?
М: Да.
П: А урока кой трябваше да го получи, освен самия той?
М: Всички, които работят с енергии... Той  е бил нещо като Хитлер, само че във ... Уродливия образ на управника, който... в същото време той понася това угризение.
П: Явно е имало нужда от такъв живот и пример и за другите и за него?
М: На определен етап осъзнава, че просто е избрал да се жертва за другите под такава форма.
П: Да поеме такава карма?
М: Да поеме карма, да, толкова тежка. Много силна душа, много силна, а всъщност...
П: Ето парадокса, а понякога хората  разсъждават...
М: Много, много му е трудно въпреки всичко.
П: А защо беше нужно да има такъв урок и за другите хора, които работят с енергии?
М: Много светли души могат да се нагърбят с такова нещо... Да покажат до къде може да се стигне по този път.
П: Като предупреждение ли, да го видят това? Да им е пример за да не го правят... А те (другите души) могат ли да черпят от познанието на друга душа, от опитността й?
М: .... голяма сила. И човек трябва да не прекрачва (границата) и да не се самозабравя.
П:  Всъщност неговия живот точно това въплъщава, показва какво се случва ако се самозабравим?
М: Его със енергия = пагубно е просто.
П: Комбинацията е пагубна... 
М: С енергията трябва да работим със сърцето.
П: Значи егото да се изчисти, само сърцето и енергията да си партнират?
М: Да.
П: Много отговорна работа. А тази опитност, тя достъпна ли е и сега, в настоящия живот за всички души? Нали време няма от гледна точка на духовното? Може ли и другите души да черпят опит на енергийно ниво?
М: Енергиите се актуализират, поразчистват още ... тази опитност вече е живяна. Това е урок, научен е урока.  Научен е урока. Това е силата на хората със силни сърца.
П: Само те ли могат да активират такива енергии вече, да устояват с тях?
М: Да.
П: Това е хубаво. А какво се случва с неговата душа сега? Голямо лечение ли търпи да се освободи от това изживяване, стреса и угризенията?
М: Той е приключил със земния живот.
П: Няма да се връща повече, така ли?
М: Мисля, че не. Няма нужда. Има нужда но ... когато вече това стане практика, хората използват енергията на сърцето и...
П: В едни други условия може би би дошъл?
М: Да.
П: Добре, а ти кака го възприемаш сега докато говорим, образ има ли?
М: Някак си не го усещам като себе си, но има някаква частица от мен, някакъв процент. Не се идентифицирам напълно с него. Като ... може би някакъв спомен. Не пълно идентифициране, но някаква връзка има. Не го преживявам лично, не минавам през ...
П: По-скоро хладнокръвно го гледаш...
М: Да.
П: Сякаш е различно усещането ти спрямо другите животи? На магьосницата и на индианката...
М: Да, да.
П: Там беше повече проценти ти самата?
М: Да. Особено преживяване.
П: Може би това е много  близко с настоящия ти живот за това така го чувстваш? Като чувство, като разпознаване... а това с Атлантида е било доста далеч?
М: Да. И може би като трансформирана енергия, като отработена... То е било много силно, но някак си трансформирано. Голяма част излекувано. Но е останало нещо, някаква връзка, която все пак ...
П: Явно е нещо полезно щом ти се появи с такива подробности. 

На това място търсим подкрепата и мъдростта на нейния духовен водач, който може да ни разтълкува всичко, което видяхме в тези животи:

М: На земята съм сега, сред природата.
П: Има ли образ твоя духовен водач, за наше улеснение, как облече тази енергия, появи ли ти се в конкретна форма?
М: Аз имам чувството, че се слях с нея, тя придоби някаква форма, и вече е в мен. Моята форма като очертание, но като бяла светлина, която влиза в мене.
П: Интересно описание.
М: Те още от началото, веднага се случиха нещата, още като се приближи.
П: А как искаш да продължим за да зададем сега нашите въпроси? Ако искаш може да го оставиш в себе си, като едно цяло или ако ти е по-комфортно да продължиш да го възприемаш като образ, силует от светлина до себе си? Как искаш?
М: Отделно.

Това привикване на духовния водач, както и привидно отделния му образ всъщност са само неща, които правим за удобство и за да надмогнем страховете и блокажите на логическия ум. Духовните водачи в определен процент са винаги с нас, от тях идват много от прозренията и интуитивните ни усещания, много от добрите мисли. Но като човеци ние сме свикнали със собственото си ограничение и по-често не вярваме на своите усещания, колкото и пъти да ни се докажат във времето,  че са били правилни. За това възприемането на духовния водач като нещо отделно от нас,  което дава отговори – всъщност спомага на логическия ум да възприеме тази мъдрост по-лесно, по навик ние се доверяваме на авторитети, а ни е трудно да повярваме на личните си усещания за нещата. Един такъв авторитет е духовния водач... по този начин трудността от ума е заобиколена.

П: От гледна точка на настоящия живот на М и изпитанията, които й се случват, може ли духовния водач да ни каже – каква е задачата, с която е дошла в този живот? И справя ли се успешно?
М: Няма оценка, няма съдене. Всичко е такова, каквото е. Тя се справя чудесно. Но дори да беше поела по друг път това няма значение. Пак щеше да е добре.
П: А какво трябваше като опитност да научи М от двата опита за самоубийство? Трябваше ли да изживее, да изпита нещо чрез тях?
М: До къде може да стигне в усещането си за откъснатост от Бога... в смисъл като толкова самотно... тя знаеше какво е да са Едно, но не и това усещане... да си отдалечен. Това усещане може да се преживее само на Земята.
П: Това ли е била опитността, която е искала да изпита?
М: Да. Това не може да се преживее в духовния свят, там винаги си Едно. Какво е да забравиш, различен и самотен. Само в тази плътност може да се изпита.
П: А защо душите въобще желаят да изпитват тези различни усещания?
М: Просто искат да го изпитат.
П: А някаква енергия или полза това носи ли им, след като преминат отново в духовния свят?
М: Уникална опитност просто. Палитра от опитности и усещания. Те също носят всички опитности на всички, и ги предават в Цялото.  Всички са така, тя не е изключение. Да, така са решили всички, така се само-опознават. Да опознаят всички части. Когато всичко е Едно, то е. А когато нещо е друго, то може да е различна опитност. В противопоставянето, в противоположността...
П: Значи за това с нея са се случили тези неща в младостта й?
М: Тя е избрала този начин. Има толкова различни начини. Всъщност инвалид... дете...  да бъдеш различен по други причини. Това просто е нейния избор.
П: А някои хора, които избират монотонен живот, да не са различни, да са част от масата, това почивка ли е?
М: Всеки има нужда от малко време. Душата има нужда от време... и от почивка. Твърде интензивни предишни преживявания... 
П: А този гняв, който изпитва М и няколко пъти се отприщва срещу децата й, макар че се опитва да се владее, има ли причина за него? Може ли да й се помогне със съвет?
М: Опитност. Но гнева е враг на любовта.
П: Значи не е нещо, дето  трябва да се бори с него и да се отрича.
М: В никакъв случай.
П: А как може да се живее с това без то да наранява физическото тяло, без гнева да самоизяжда човека отвътре.
М: Любовта ще го стопи. Когато се осъзнае избора, който душата е направила и вече няма нужда да го преживява отново и отново. Да се изчерпи просто. В момента е мъчение постоянно.
П: Няма да се гледа като на мъчение?
М: Да, първо не трябва да се осъжда.
П: Да, ето това е много важно.  А това важи и за хората, които изпитват агресия, нали?
М: Когато не се бориш срещу него...
П: И го обгръщаш с любов може би?
М: Да, ти го трансформираш и то просто изчезва, когато ти решиш.
П: Обаче трябва човека да е поискал да осъзнае това.
М: Когато се е изчерпал.
П: Добре, а това усещане на М за произхода на нейната душа, вярно усещане ли е? Защо Арктур?
М: Те са се свързали с нея. И по време на сън и вече и в делника й. Когато тя пожелае винаги може да им предаде съобщение.
П: А защо се случва това общуване, има ли някакво предназначение?
М: Любов, чиста обич, от Дома.
П: Значи правилно е усещането за Дом?
М: Да, но тя не е задължително да се върне там за да го изпита. Тя може да го изпита навсякъде. Въпроса е да пожелае тази връзка да не прекъсва. Винаги я има тази връзка, въпроса е да я намери.
П: И да я използва... А какъв е начина да се използва? Да си комуникира свободно без ограничение? Да задаваме въпроси ли...
М: Да, да не преставаме да живеем с нагласата, с намерението да държиш връзка, да контактуваш.
П: И се случва? Значи е толкова лесно?
М: Толкова е лесно. Няма нищо сложно.
П: И не ни трябват посредници?
М: Никакви посредници.
П: Всеки го може сам. Това е много хубаво.
М: Всеки, който пожелае.
П: А тези, които се страхуват и ходят за помощ  при други хора?
М: И в това няма лошо... до момента, в който човек сам осъзнае, че няма нужда друг да ни дава отговорите. Всичко е уместно. Всичко е уместно.
П: Заради това ли съществуват толкова гадатели, астролози, контактьори... Значи те си вършат работата, а нашата работа е да се осъзнаем
М: Разбира се. Те просто са един инструмент, начин по който хората да осъзнаят, че това е възможно.
П: Да минем през чуждата помощ, докато осъзнаем, че и ние го можем.
М: Те изпълняват другата част от плана. Това идва да се случи възвръщане на силата. За да си възвърнеш силата, трябва да си осъзнал, че си я отдал на друг. В момента,  в който осъзнаеш, че си я отдал ти ще искаш да си я върнеш. 
П: А това отдаване как да го разбираме, така ли става, когато отиваме и питаме някой друг, примерно някоя контактьорка?
М: Да, когато не си вярваш... на собствената интуиция, на сърцето си.
П: Това ли е отказване от собствената сила?
П: А през Януари 2012г., когато М преживява едно много странно усещане за непривързаност към семейство, към Земята дори, към всичко... какво и защо се случи с нея?
М: Част от нея си отиде. Вие сте многоизмерни същества и не сте привързани към едно тяло. Има други аспекти, които не са сетивни и не са осъзнати. Не приемайте тялото като единствен носител на душата... Една частичка от нея си е отишла.
П: А каква беше причината? Нужна ли беше на друго място?
М: Беше приключена опитност. Изтеглена е...
П: Не е било нужно да остава повече?
М: Да.
П: Много интересно. Това сигурно се случва и с други души? ... А дали е подобно, когато човек е имал някаква връзка и се раздели с партньорката си, и когато казва, че сякаш една част от него умира с човека, който си заминава? Дали и тогава една част от душата, от енергията е получила някаква опитност и си тръгва? Логиката валидна ли е и за тези случаи?
М: Валидно е да. То се усеща. Част от опитността ни напуска и е изживяна.
П: Част от душата може би отива да я отнесе?
М: Така е, да. Много малка частичка. Аспекти от нас, които са приключили определена опитност се връщат. Понякога ги усещаме много болезнено. Сякаш нещо се откъсва от нас и го губим, а то всъщност е нещо, което вече е приключило...
П: И отива към другата част Горе... реално не го губим...
М: Просто физически го усещаме като загуба, но то не е загуба. То просто се връща в Цялото.
М: Това е нова информация и мисля ще е ценна на хората.
П: А да питаме сега за приятелката на М, за нейната роля в младостта й, когато са били съквартирантки... Трябваше ли нещо М да научи от тези отношения? Имат ли някаква връзка опитите за самоубийство с нея?
М: Трябваше да се научи да слага граници.
П: Тогава е имало престъпване на нейната територия, така ли?
М: Да
М: Да, много допусна това навлизане. В стремежа си да бъде добра приятелка... тя се изгуби.
П: Да, може би това е свързано и с нейното вярване, че винаги трябва да бъде добра и другите да я възприемат като добра... Трябва да не се съгласява на всичко.
М: Да умее да отстоява себе си. Да си добър не значи да казваш само да. Понякога е нужно да си твърд в своята позиция, когато казваш не.
П: Това е полезен урок и за човека срещу нас, защото иначе само му даваме онова, на което е свикнал, което не би довело до никакво развитие и за него.
М: Когато кажеш „не” и усетиш, че отвътре ти е спокойно и не си напрегнат – това е било правилното за теб решение! Ако „не” – то предизвика сериозен дискомфорт, това не е искрено „не”. Тялото е невероятен механизъм, просто го слушайте.
П: ако вървим срещу душата явно тялото ще ни подскаже?
М: Тялото и душата трябва да са в баланс. Не бива да се обръща внимание само на едното или само на другото. Те са едно.