неделя, 12 март 2017 г.

Коментар към регресията "За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут"




Ако проявите търпение и изслушате записа, този коментар получен от една жена във фейсбук, която се е сблъскала с тази тема лично в живота си може да ви помогне да си подредите всичко чуто и изживяно успоредно с участничката в регресия. Аз и благодаря безкрайно, че ми разреши макар и анонимно да го цитирам тук, защото по-хубав изказ и думи за това, което и аз мисля и се опитах да кажа на Ели не бих могла да намеря.
Сигурна съм, че има някои, заради когото беше направено всичко това, не само заради Ели от регресията, не само заради мен и моята страст да изучавам тези теми, а заради някоя душичка която сега се бори с подобно нещо лично или заради близък човек.
КУРАЖ!

Здравей,
Не се познаваме лично, но си сред моите фейсбук приятели и ти симпатизирам. Понякога чета твои неща, но днес за първи път реших да чуя запис от регресия, тази която си качила снощи, за самоубийците. Както знаем, няма нищо случайно.
 Моят баща се самоуби преди 22 години. Дълга история, но накратко искам да кажа, че ние можем да помогнем на такива хора и аз го твърдя напълно убедено, защото съм преминала през това и защото аз го направих. Не съм имала учители, нито бях чела някаква литература, която да ми помогне, всичко се случи спонтанно. По-късно си дадох сметка, че всъщност съм била водена и ми се помагаше, но на едно друго ниво, за което тогава не си давах сметка. Когато човек се самоубие остава в едно ниво, което е сякаш между другите нива, то е различно, защото не е преходно ниво, а може да се остане там безкрайно, предполагам докато някой друг реши какво да прави с тези души. Защото една такава душа не може нищо да промени, тя не може да продължи, нито да се върне, тя е като на стоп кадър, но няма силата да натисне бутона за продължение, някой друг трябва да го направи вместо нея. Там тя стои в агонията, която сама си е причинила прекъсвайки живота си. 
Жената в регресията още в началото сама беше разбрала, че за да помагаш ти трябва да си отвъд човешкото, отвъд себе си, ти трябва да си проводник, през който да преминава божествената енергия, тя върши всичко, не ние, ние трябва само да се научим да сме чисти канали. Кръста в регресията – на мен ми напомни как в онзи период аз бях забравила за себе си, аз не съществувах и черпех от примера на Христос, който отдаде живота си за човечеството. В онези моменти аз бях готова да се разделя с живота си, ако това би помогнало на баща ми да продължи напред. 
Чувствата са ниско ниво, те са човешки. За да може енергията да тече през теб трябва да си отвъд чувствата, да си наблюдател. Не е трудно за чувствителни и обичливи хора като тази жена от регресията ( не съм сигурна за името ), постига се чрез упражнения. Когато усетиш, че енергията тече през теб, но ти си сякаш отсъстващ, защото не си въвлечен в мислите и  чувствата си просто насочваш енергията към съответната душа и всичко се случва като от само себе си. То е просто едно състояние, в което трябва да останеш, не знам как да го обясня писмено.
Същият ефект има и чрез изпращане на мисли и визуализации, но според мен е по-бавен и не толкова чист, защото винаги съществува субективният фактор и понякога дори не разбираме как една уж положителна мисъл не ни носи положителни резултати. Аз преди 22 години го направих чрез изпращане на мисли и молби. Продължи много дълго време, години. През деня изпращах, а вечер в съня си разбирах за резултатите. Нямах намерение да спирам, ако ще да ми отнеме целият живот. Сега всичко се случва много по-бързо, колкото си по-осъзнат за енергийните процеси и умееш да правиш разграничение, толкова по-бързо се случва всичко.
Сега моят баща е като чиста, слънчева енергия. Знам го, защото преди около две години дойде така в съня ми. Бях в труден период и той дойде, за да ми помогне. 
Не съм срещала други хора, които да са имали подобно преживяване и не знам дали въобще има смисъл да го пиша това, но си мисля, че щом тези души отиват при жената от регресията значи тя може да им помогне, няма случайни неща. И тя е просто на крачка от това, просто трябва да се дистанцира от собствените си чувства на съжаление, на болка… това спира енергията. В този момент тя трябва да е друго, да е онази Любов, онова сливане, преливане, пълнота, светлина, топлина….( това са мои определения, но мисля че и тя ги усеща) които усеща на хълма и да ги насочи към душите. И да наблюдава! То ще се покаже дали да продължи и колко, дали да спре и т.н.
Изпращам ти това, без изобщо да имам ясна представа дали трябва и защо. Няма да го оглеждам и редактирам, защото сигурно умът ще заговори, ще го изтрия и няма да го изпратя. 
Много ми допадна как улавяш момента и тълкуваш много вярно дадена сцена от живота. Хубаво е,че има такива хора като теб и като тази жена, на която днес слушах гласа. Благодаря Ви !

събота, 11 март 2017 г.

За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут

Р е г р е с и я 

11.03.2017

Надявам се най-много да я чуят онези хора, които попадат на сайта ми търсейки по думите самоубийство, духовни последици и карма от самоубийство, какво се случва след самоубийството и др. подобни. А те не са малко... По каквато и причина да търсят, дали заради своя собствен смут в душата или заради свои близки хора...


Жената, която дойде за регресия в началото на деня не подозираше какво ще чуе, какво ще види и ни най-малко очакваше темата за самоубийството и помощта за такива страдащи души да бъде засегната. 

Един от малкото хора, които съм срещала с огромно желание да работи при най-силно страдащите, в хоспис с терминално болни хора, където да може да прилага всичко, което знае за да даде надежда и да облекчи тези души в това голямо пътуване, за което трябва да бъдат подготвени.
Може би само хора с изключително състрадателно и милосърдно сърце може да проявят подобна смелост и желание да служат по подобен начин.
За съжаление все още в България няма такава възможност за приложение на алтернативни методики и утеха на терминално болни хора. НО нужда има и силно се надявам един не толкова далечен ден да създаде подобно светло място.

За да разберете напълно какво преживяване имаше жената и как усещаше всички емоции, ще спомена и за една нейна чувствителност към места и хора, която има в живота си от много години и поради която усеща много силно светлите и тъмните места и енергии.
За това не бива да се подминават думите и емоцията, с която говори - според мен тя усещаше нещата доста по-силно от обикновен човек.

Честно казано се надявам този разказ да вдъхнови поне някои хора да бъдат състрадателни и да проявяват грижа в живота си към всичко, което иначе остава невидимо и чуждо за нас, ако не ни се случи лично.

Тук ще чуете за четири от миналите животи на жената, които имат отношение към въпросите и в настоящия живот, ще срещнете две души - на майка и син, които са се самоубили в този живот, духа на собствения и баща починал преди месеци и на съпруг, загубен преди много дълги години.

Не на последно място послание от устата на човек отраснал в ортодоксално християнско семейство на свещеници и все пак успял да запази и последва това, което знае и носи от преди - какво е Бог...



вторник, 7 февруари 2017 г.

Умствено увреденото дете - история от практиката на Шико Шавиер

Умствено увреденото дете

Франсиско Кандидо Шавиер

Една история от практиката:

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:

Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.

Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.


Роман в Живота*4
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.

Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.

Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!

Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.

„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”

„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”

Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.

Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.

Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.

До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.

От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.

Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.

Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.

Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.

И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.

Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...

И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”

Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”

Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.


В планините на Минас Жерайс*5
Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.
Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*6, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.

5* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

6* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.

събота, 4 февруари 2017 г.

Много отдавна замислям да кажа няколко неща

Много отдавна замислям да кажа няколко неща, да обновя информацията, която преди цели 5 години поставих в този сайт за мен. Вътрешно знам, че онези първи плахи опити да се представя не са пълни и не дават цялата информация, но някакво вътрешно чувство ме кара да задържа и да не изтрия тези статии, за да си спомням как скочих в "моята пропаст". Така наричам тази първа стъпка тогава за мен - да създам този блог и не само да пиша в него, но и да го споделям с фейсбук приятелите си.

Така се чувствах тогава - точно като един от всички клиенти, които са идвали на регресия и са били пред подобен голям избор. С всички тези въпроси в ума си - какво ще си кажат приятелите ми, колегите, съучениците...
Да, онова време отмина, но аз пак се чувствам така сега. Има нещо ново в живота ми, което всъщност е доста старо вече според мен - на цели 3 години. Онези от вас, които са близо до мен във фейсбук или тук, чрез статиите, знаят или се досещат каква може да е тази централна и важна за мен тема, освен воденето на регресии в минали животи. От време на време съм пускала материали по тази тема, преводи, статии дори и тук, както и сега с последния материал - аудио-книгата.

Чувствам вътрешно, че трябва да кажа нещо. Да изкоментирам какво правя и защо го правя.
Не като оправдание, а в името на нещо истинско и много ценно. Защото и преди регресиите да се появят в моя живот, аз винаги съм била търсач. От дете усещах нещо поглеждайки нагоре към звездното нощно небе.

През 2013 година се инициира един нов процес с мен. Казвам с мен, защото чувствам, че аз съм само един участник, един от много. Тогава имах щастието и отговорността да се докосна до една нова енергия, за която не знаех абсолютно нищо до този момент. "Случайно" зададен въпрос в една регресия на една млада жена ми даде достъп до цял един нов свят за мен, свят който си беше съществувал много много преди мен, но аз едва тогава за първи път го видях.
Търсача в мен потри доволно ръце и си каза - Я, колко интересно...
Обаче се оказа, че наистина ми е бедна фантазията, макар да имам въображението си за богато, този израз не е случаен в нашия език, за дълбочината и обхвата на познанията, до които водеше тази малка и невинна следа, която бе спомената в една регресия.
Твърде много думи използвам за едно единствено нещо, което искам да кажа.
Радвам се и се гордея, макар и да не съм разбирана от мнозина, че в живота ми се появи информацията за Шико Шавиер и Алан Кардек, кодификатора на Християнския Спиритизъм, едно философско учение поставено и основано още през 19 век.

Давам си сметка, след тези три години, когато направих първия си превод на филм на Спиритистите, през всички останали филми, интервюта, откъси от книги, това ново явление ми помогна най-много да стана човека, който съм сега и да работя най-успешно работата, която е основното ми занимание - именно провеждането на регресии. Независимо, че съм ученичка на безсмъртната в сърцата ни Долорес Кенън, второ стъпало се появи в живота ми и то ме отведе на друго място, даде нова различна гледна точка.

Ако не беше цялото това ново учение не мога да си представя как щях да разбирам и да съветвам толкова уверено, категорично и с пълна вяра душите, които идваха за това наше малко докосване и окуражаване по пътя ни - каквото е регресията.
Давам си сметка и ми се иска да благодаря, но не само да го кажа, а да извикам, да изкрещя, защото никога не съм си го представяла, за да помоля Бог за това, и все пак Той ми го даде.
Точно както филма "Наш Дом", почувствах се "у Дома", във всички тези послания, тълкувания и съвети, които прочетох в 5-те книги на Алан Кардек - основателя на този вид Спиритизъм, който следва Христовите правила и доказва прераждането. На български език има само две негови книги, които неведнъж съм препоръчвала, Но една от най-силните и пречистващи, разголващи душата и изгарящи я книги е "Евангелие според Спиритизма". Моят "малък проект" да я превеждам, започнал преди 2 години, доведе до много осъзнавания, забелязах в себе си егото, грешките, тъмнинката, която се опитваше да се скрие някъде там надълбоко, и всичко биваше изобличено на Светло. Така, както трябва да бъде, за да се излекува.

Четях, превеждах, правех регресии... Бог ми се отблагодаряваше, пращайки ми хора, с които заедно да се учим, които имаха казуси близки до личните ми преживявания и мисли в различните моменти от живота ми...

През тези години от Декември 2013 г., когато за пуснах моята версия на превода на филма Наш Дом, направен по книгите на бразилския медиум и спиритист Шико Шавиер, постоянно облъчвах, ако може да използвам тази дума, аудиторията, с мъдростите на Спиритистите (различни бразилски медиуми, техни предавания, интервюта, разисквания по важни теми). За мен те са истински мъдреци - защото душата разпознава това познание и оценява.

В себе си усещах, че трябва да напиша или да кажа някои неща.
Не ми харесва, когато виждам как хората идолопоклонничат. Не ми харесва, когато виждам как в култ бива издигана някоя личност и забравяме да мислим разумно. Дори някой с добри качества и дарба, хората имат пагубната способност да го величаят и превъзнасят до степен да изкушават добрия човек, да изкушават духът му да се вземе твърде на сериозно, и ... да падне стремглаво надолу. Защото тогава мили хора, вие влизате в ролята на изкушителя, на онова, за което се молим в молитвата Отче Наш, Бог да ни предпазва, и за съжаление го правите към човека, който ви дава и се раздава.

Подобно поведение и отношение забелязах към моята учителка на метода, който използвам за въвеждане в регресия - Долорес Кенън ( и други).
Много често са ме питали за начина на работа, който прилагам. Може би резултатите и историите от регресия, които публикувам привлякоха вниманието. Може би от страни така изглежда, всички решиха, че този метод е безкрайно вълшебен и като с магическа пръчка прави чудеса. Всички действително решиха, че е възможно да изкараш едно обучение и то да ти даде всичко онова, което ти е нужно за да се справяш и то по най-добрия възможен начин и да си успешен съветник и водач в този процес.
Не, не е вярно.

Не ме интересува колко вече няма да ме харесвате, заради това, че развенчавам тази илюзия...
Но ако не беше подплатяването първоначално със здравата философия на Хосе Силва, а по-късно с богатството от отговори научени от Спиритизма на Алан Кардек, аз нямаше да успявам да стигна до сърцата и душите на всички тези хора, които без колебание доверяваха най-съкровените си тайни и болки. Именно в нашите пре-дълги разговори преди регресия ние обсъждахме всичко, анализирахме и разсъждавахме от всякакви гледни точки. Ако не беше тази част на терапията, в която не слагам дистанция и не пестя лично мнение (тук университетските възпитаници може и да понастръхнат), то нито доверието щеше да се случи, нито отварянето на тези мили души, търсачи по своему, които искаха с голямо желание да успеят да видят нещата по нов начин, да простят на себе си, на близките си и да се качат най-после на този дългоочакван път на душата си, нищо от това нямаше да е факт, да не говорим за успешна терапия в регресия.

Преди всичко останало регресията не е просто техника. Споделени техники за въвеждане има от различни автори, и те са също толкова добри, колкото и методиката на Долорес Кенън, макар че за мен лично тя е максимално лека и ефективна.

Пиша тази статия за да заявя, че по убеждение съм християнин, но не в традиционната религия в България, която е малко химера и трябва да я търсиш с лупа, и дори в най-големите бедствия и нужда, я няма никъде, за сметка на добри и сърцати българи. Аз намерих всичко онова, което съм знаела вътрешно, и убеждението ми в прераждането! - именно в Християнския Спиритизъм на Алан Кардек, в посланията и книгите на Шико Шавиер, в съветването и благия глас на медиума Дивалдо Франко, във всички онези отговори по най-тежките теми, от които и общество и църковни представители избягват да коментират.
Защото най-тежкото е част от живота и щом някой страни и слага дистанция, щом избягва темата и ни оставя сами - то не може да ни обвинява, ако ние сами търсим отговорите и когато ги намерим извън официално признатото.

Зная, убедена съм, че някога съм имала минал живот посветен на Християнската религия, за това толкова ме боли за нея... но нищо не може да се направи, когато някой избере да си сложи превръзка на очите от страх нещо да не го "замърси", па макар било то и освобождаващата истина.

За това и в този сайт и в други мои начинания в бъдеще ще присъства учението на Спиритизма като такова, каквото е - философия, религия и наука - три елемента, които обясняват и подкрепят живота ни в този на пръв поглед ужасяващ свят, който без здравата основа и отговори на вярата предизвиква само страх и обезсърчение у младежите и бум на психични състояния като паническите атаки например.


Наскоро имах едно прозрение относно началото на моята история със Спиритизма. Е, почти началото е, не говоря за самата регресия, в която имаше няколко знакови думи, а за друг момент (тук някои ще решат, че това е моя лична регресия, но не, беше на моя клиентка, рускиня, която никога няма да забравя, защото стана посланик на това важно съобщение за мен).

Този момент беше след регресията, през есента на 2013 г., когато сънувах духовния си водач. И преди съм разказвала този кратък епизод, осъзнат сън, в който един доста височък и мургав мъж с високо и блестящо чело, леко грозноват (да ме прощава духът на Шико), се приближи към мен. Тогава той ми показа нещо на една каменна поставка, едни 5 пластмасови на вид, неща (с големина и форма на дискети), които аз приех и разбрах, че са моите мисии в този живот. Разпознаването, че това е духовния ми водач беше на секундата при появата му - чувството, че знаеш кой е и целия си нащрек от интерес сега какво ще последва :) Но трябваше да минат няколко години, за да видя снимка на Шико Шавиер на около 50 годишна възраст и да разпозная моя мургав духовен водач именно в лицето на човека, който вече познавах с годините и се възхищавах, макар и след физическата му смърт.

Но съвсем наскоро, преди ден само си дадох сметка защо успях да му кажа точно онези думи, които му казах тогава и с които не се гордеех особено. По някаква причина, изтърсих с леко чувство за нетърпение и раздразнение - "Е, а аз как ще разбера какво пише на тях?!" - визирайки 5те дискето-подобни пластмасови квадрата, които той ми посочи.

Чак сега си давам сметка и си обяснявам моето на вид малко нагло поведение - как въобще ми е хрумнало да му държа тон :) па макар и да се възмущавам, че нещо не разбирам...
Е, разбрах го вече! След толкова години - цели четири.

Преводите - ето това е... За това той не ми каза какво пише на тези дискети - искал е аз да превеждам, да правя разбираеми нещата за другите, като ми е дал да изпитам раздразнението на човек, който не владее португалски език, или не владее английски или френски, на които езици книгите му ги има дори безплатни в интернет.

И това в действителност много ме амбицира. Да правя всичко възможно за да излиза повече от тази информация достъпна за хората. Дори тръгнах на курс по португалски език. Не мога да отрека, че и уменията ми по английски се развиха доста благодарение на желанието ми и жаждата да споделям всичко ценно на което попадна, но само ако вложа усилие първо да го преведа.

Това е моят път, знам го.

Междувременно правя регресии, срещам души, споделям своя опит и нещата, на които Спиритизма ме е научил за живота, за прошката и най-вече за любовта към ближния.

Хората често подценяват нещата.

За това ще кажа - "По плодовете им ще ги познаете". Аз така познах Спиритизма, плодовете ги видях в своята работа, в озарените сърца на хората, които срещам, в освобождението, облекчението и благодарността в очите им, след среща, в която са успели да разтоварят най-мъчителните и тежки товари носени с години.
И когато виждам това се чувствам точица, малка и все пак щастлива, че ме има там някъде, по пътя на тази безкрайна нишка.
Радвам се за всички вас, които срещнах чрез регресиите ви, за вашите успехи и осъзнаване, за всички добри ползи и подобрени отношения, за любовта и яснотата, която се прояви в живота ви.

Това съм аз днес, плюс много сънища и най-различни преживявания, които съпътстват живота ми и ми дават информация и за мои близки, и за починали и за клиенти дори, когато е необходимо и някой има истинска нужда от помощ.

А всъщност мислех да разкажа просто един сън, в който видях един свой минал живот. А написах всичко това.
Явно една част от мен доста дълго е отлагала да си каже всичко това.


https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu



петък, 13 януари 2017 г.

Шико Шавиер - Писмо от един тийнейджър в духовния свят - аудио книга

Преди две седмици прочетох една истинска история за живота и смъртта на едно малко момче.
Когато четеш такава книга чувството е много особено, все едно пред теб се развиват събитията и съпреживяваш всичко сякаш това е някоя много близка до теб душа.

Ще ми се в реалността да има много повече от другите истории. Ще ми се да има по-подготвени родители, които да не пренебрегват духовното възпитание на децата си.

Ще ми се смъртта вече да не е тема табу и когато дойде този момент по пътя на всеки от нас – то той да бъде мирен и спокоен, а връзките между дезинкарнираните духове и живите роднини на земята да бъдат само здравословни и спокойни връзки на обич, разбиране и уважение на пътя на духа след този земен живот.

Книгата е психографирана – получена чрез медиумна връзка и автоматично писане от бразилския медиум Шико Шавиер чрез духа Нейо Лусио. Същият дух е продиктувал още няколко книги за деца на медиума. 

Някои биха се запитали – за какво им е на децата да се занимават с такива теми като смъртта?

Прочете ли тази книга ще ви стане ясно колко страдание може да се спести на децата, ако са възпитани духовно и имат правилните ценности в живота.
Рано или късно всеки плаща за всичко (дори това, което сега ви се струва „безобидна щуротия” и забавление).

Ако твърдим, че обичаме близките си, не бива да оставаме безразлични. Утре някои от тях може да е на мястото на малкия Карлос, героят на тази книга.

Вярвам, че никой не иска за любимите си да изминават трудния път на Карлос, когато биха могли да преживеят преминаването в духовния свят с лекота и да се адаптират лесно и безболезнено към новия си живот.



Ако смятате, че информацията е полезна споделяйте и говорете на тази тема с близките си.
Преводът и аудио записът са мое дело, и не са най-перфектните на света, но вършат работа, надявам се. 
Изглежда чакането на помощници, на други хора, които да се вдъхновят от невероятния Шико Шавиер и да решат да издадат книгите му, няма да се намерят.

Павлина Николова, регресионист

Фейсбук група: Спиритизъм / Spiritism

сряда, 14 декември 2016 г.

Децата на новото време - регресия 14.12.2016

Днешната регресия дали случайно или неслучайно е съвсем в синхрон с пълнолунието и силната енергия, която самия ден донесе по мои лични впечатления.
Бързам да я споделя, макар и без да намеря подходящи думи за коментар.

Ще оставя вие да опитате да разберете смисъла на всичко.

За момичето в регресия ще споделя само, че е доста млада, няма предишен опит, но има доста силна интуиция изразяваща се и в често пророчески сънища. Като предварителна информация тя беше чула, че вероятно в бъдеще ще развие някакви свои дарби, но все пак не и се вярваше как точно ще успее да се отпусне за регресията и дали въобще нещо ще се получи.
Без никакви очаквания, така дойде тя.

Може би по-опитните, които имат свои лични духовни преживявания или осъзнати сънища, ще разпознаят някои елементи от процеса, който преживя момичето в самата регресия. Определено се случиха някои неща, колкото и да чувствам, че думите ми няма да са точни, ако им давам определения и термини, със сигурност ще сбъркам.

Няма как наистина да се опише вярно нещо, когато е отвъд нивото ни на разбиране, базата с която сравняваме е неадекватна и липсва речника.
Но остава да се насладим на спонтанността на всичко, на емоцията и усещанията.
Хубаво е, когато един от въпросите ти за регресия е бил свързан с грижата и търсенето на сигурност, и да разбереш кое е това, което полага най-голяма грижа за теб, много над възможностите на обикновения човек.

Приятно слушане ;)

Забравих да допълня :) Да, за мен това момиче е едно от децата на новото време,
за това така нарекох нейната регресия.


сряда, 7 декември 2016 г.

Разговори с духове - Духът от Кастелноудари

Една много полезна история, разказ по истински случай включен в книгата на Алан Кардек "Heaven and Hell", част от практиката на Парижкото Спиритическо общество от 19 век, която може да разсее много погрешни схващания и да даде истинска информация за положението на духовете обитаващи даден обект и как могат хората да помогнат духа сам да си тръгне от мястото.

превод: Павлина Николова
"Heaven and Hell" Алан Кардек, глава V

Една малка къща в близост до Кастелноудари беше сцена на странни шумове и различни проявления, поради което беше считана за обитавана от някой зъл дух. По тази причина през 1848 г. беше използван екзорсизъм за прогонване на злия дух, но без резултат.
Собственикът г-н Д. – който беше решил да живее в нея, умря внезапно след само няколко години обитаване; неговият син, който заживя там след него, при влизане в една от стаите, получи здрав шамар от невидима ръка; тъй като той бил сам по това време няма съмнение, че шамара му е ударен от някакво окултно същество и веднага напуснал къщата, в която според местното поверие по-рано било извършено голямо престъпление.

Духът, който ударил шамара, при призоваването му от Парижкото спиритическо общество през 1859г., показал присъствието си чрез разнообразни действия на насилие; всички усилия да бъде успокоен били отхвърлени. Попитан по тази тема Свети Луис отговорил: „Това е един дух от най-лошия тип, същинско чудовище. Ние го накарахме да дойде, но не сме в състояние да го накараме да пише, въпреки всичко което сме му казали до сега. Злочестия нещастник  има своята свободна воля и я използва по един тъжен начин.”

На въпроса ни дали той подлежи на подобрение, Свети Луи* отговори: ”Защо да не подлежи? Не са ли всички духове в състояние да се подобрят, и този, както и всички останали? Но все пак вие трябва да очаквате, че тази задача е трудна; но колкото и голяма да е лошотията му, отвръщането на злото с добро ще му повлияе във времето. Започнете като се молите за него; и така след месец пак го призовете. Сами ще прецените промяната, която е настъпила у него.”

*В текста Свети Луи е Луи IX, крал на Франция, живял от 1215 до 1270 г. Започва своето царуване под настойничеството на своята майка Бланш Кастилска. Взема участие в VII и VIII Кръстоносен поход и умира от чума при дебаркиране в Картаген. Той бил добър и благочестив човек. Канонизиран е от Католическата църква през 1297г. Той често е цитиран в парижкото списание Revue Spirite, както и в няколко от книгите на Алан Кардек, благодарение на многобройните общувания получени от неговия дух.

Същият дух, когато беше призован отново, показа себе си като много по-сговорчив, а след това покорен и покаял се. От информацията дадена ни за него, от части от него самия, от части от други духове, ние потвърдихме, че: през 1608 г. той е живял в къщата, която обитаваше и сега, и че там той беше убил своя брат, намушквайки го в гърлото докато спи, заради подозрение в съперничество за жената, за която той искаше да се ожени; и няколко години по-късно той убил по същия начин същата тази жена, за която се бил оженил скоро след убийството на брат си; той умрял на 80 годишна възраст без да е бил подведен под отговорност за своите престъпления, на които не било обърнато почти никакво внимание в тази епоха на смут и насилие; след своята смърт той постоянно се опитвал да нанася вреди и предизвикал няколко инцидента, които се случили в къщата. Един „виждащ” медиум, който присъствал на неговото първо призоваване , го видял в момента, когато останалите около него се опитвали да го склонят да пише; - той разтърсвал ръката на медиума с голяма ярост, вида му бил ужасяващ, бил облечен с риза опетнена с кръв и размахвал един кинжал.

1. (Въпрос към Свети Луи) – Бъдете така добър да ни опишете какъв вид мъчение преживява този дух?

Отговор: То е зверски мъчително за него; той е осъден да остане в къщата, в която са извършени престъпленията, без въобще да е в състояние да пренасочи мислите си към нещо друго освен тези престъпления, които непрестанно присъстват пред него; и той вярва, че е обречен на това мъчение за цяла вечност. Той постоянно вижда себе си в момента, когато е извършил тези убийства; всеки друг спомен му е отнет, всяко общуване с които и да е други духове му е забранено; на земята той може да бъде само в тази къща и ако той отиде в космоса, той се намира в мрак и самота.

2. Има ли някакъв начин той да бъде изкаран от въпросната къщата, и ако е така, как може да се направи?

Отговор: Винаги е лесно да се отървете от такива духове като се молите за тях; но именно ТОВА е, което обикновено хората пренебрегват да сторят, предпочитайки да изпробват плана да ги изплашат и изгонят с екзорсизъм, което ги забавлява вместо да ги плаши.

3. Ако ангажираме хората, заинтересовани с този проблем, да се молят за него и ние самите, ако се молим за него, можем ли да го изкараме от там?

Отговор: Да, но само ако се молите с искреност и плам.

4. Той е в това състояние над 200 години; възприема ли той отминаването на времето така, както когато беше жив? С други думи, времето по-дълго ли му се струва или по-кратко, в сравнение с времето приживе?

Отговор: На него му се струва по-дълго; сънят не съществува за него.

5. На нас ни беше казано, че за духовете времето вече не съществува и че за тях един век не е нищо повече от една точка във вечността; тогава възприятието на времето не е ли еднакво за всички духове?

Отговор: Със сигурност не е; хода на времето е нищо в случая на духове, които са достигнали едно високо ниво на напредък; но за духове от ниско ниво обикновено времето им се струва много дълго, особено на онези, които страдат.

6. От къде е дошъл този дух преди, последното си прераждане?

Отговор: Той е имал съществуване сред едни от най-свирепите диваци на вашата планета, а преди това е бил въплътен на планета по-нисша от Земята.

7. Този дух е наказан много сурово за извършените от него престъпления; ако преди това е живял сред варвари, трябва да е бил виновен за дела не по-малко брутални от тези от последния му живот; бил ли е той наказан толкова сурово и за тях?

Отговор: Наказанието му не е било толкова сурово, защото тогава е бил по-невеж и съответно е бил по-малко осъзнат за злото, което е извършил.

8. Състоянието на този дух същото ли е като на съществата, които наричаме „прокълнати”? 

Отговор: Абсолютно, точно така е, а има състояния много по-ужасяващи от това. Страданията на духовете далеч не са еднакви за всички, дори сред онези извършили същите престъпления; те варират според това дали виновната страна е повече или по-малко отворена към покаяние. За този дух къщата, в която той е извършил своите престъпления, е неговия „ад”;  други носят техния „ад” в себе си, в страстите, които ги измъчват и които те не могат да задоволят.

9. Този дух, въпреки ниското му положение, усеща добрите въздействия от молитвата; ние станахме свидетели на същата податливост у други духове, също толкова извратени и също толкова брутални; защо тогава духове, които са по-просветлени, чиито интелект е по-развит, често показват себе си напълно лишени от добри чувства, присмиват се на всичко най-свещено и нищо не ги докосва, а техния цинизъм няма край?

Отговор: Молитвата няма благоприятен ефект, освен когато духовете са започнали да съжаляват. Онзи, който подтикван от гордостта си, се бунтува срещу Бог, настоятелно държи погрешен курс и отива от лошо към по-лошо, както е в случая с някои нещастни духове, не получава никаква полза от молитвите отправени за него и не може да получи такава до деня, когато поне искрица разкаяние ще е влязла в душата му. Безсилието на молитвата е наказание за духовете, които остават коравосърдечни; молитвата носи облекчение само на онези, които не са напълно закоравели.

10. Когато ние видим един дух, който е неподатлив на въздействието на молитвата, трябва ли да се въздържаме да се молим за него?

Отговор: Разбира се, че не, защото рано или късно вашите действия може да триумфират над неговата твърдост и може да събудят у него зачатъци на лечебни мисли.

При такива духове е същото, както и при определени хора, на които лекарствата действат много бавно и след дълъг курс на лечение; докато върху други оказват бързо въздействие. Когато веднъж имаме в ума си, че всички духове могат да се усъвършенстват и че никой дух не е вечно и фатално обречен на злото, ние можем да разберем, че рано или късно молитвата ще окаже ефект върху тях; дори върху онези, при които първоначално ни се струва безрезултатно, все пак влагането на лечебно семенце в ума им ги предразполага към добротата, макар че в началото може да изглежда, че не е успяло да ги развълнува. Следователно, ако ние спрем своите усилия в тази посока, само защото в самото начало са били неуспешни, ще сгрешим.

11. Ако този дух беше прероден, към какъв клас на човешките същества щеше да принадлежи?

Отговор: Това би зависело от него самия и от нивото на неговото разкаяние.

Няколко разговора с въпросния дух оказаха една забележима промяна в неговото морално състояние. Тук са представени няколко откъса от тези разговори:

12. (Въпроси към духа): 
- Защо ти не успя да пишеш първия път, когато ние те призовахме?

Отговор: Избрах да не го правя.

- Защо избра да не пишеш?

Отговор: От невежество и бруталност.

13. Сега ти в състояние ли си да напуснеш,  когато си поискаш, къщата в Кастелноудари?

Отговор: Позволено ми е да го направя, защото се възползвах от добрия ви съвет.

- Чувстваш ли някакво облекчение на своите страдания?

Отговор:  Започвам да имам надежда.

14. Ако ние можехме те видим сега, в какъв вид ще се появиш пред нас?

Отговор: Бихте ме видели в ризата ми, без камата.

- Как така вече камата не е у теб?

Отговор: Аз я проклех; Бог ме пощади от нуждата да я гледам.

15. Ако г-н Д (синът, който получил плесницата) се завърне в къщата, ще му навредиш ли?

Отговор: Не, защото аз се разкайвам.

- А ако той отново те предизвика да го нараниш?

Отговор: О, не ме питайте това. Би трябвало да не съм в състояние да се въздържа; би било отвъд силите ми, защото все още аз съм само един злодей.

16. Можеш ли вече да предвидиш края на твоите страдания?

Отговор:  О, все още не. Поради вашата намеса, да узная, че те няма да продължават вечно, е много повече отколкото заслужавам.

17. Бъди така любезен да ни опишеш положението, в което ти се намираше, преди ние да те повикаме за първи път. Можеш да си сигурен, че искаме това само с цел да ти бъдем полезни, а не поради някакъв друг мотив или любопитство.

Отговор: Аз вече ви казах, че не осъзнавах нищо друго от света, освен моите престъпления, и единствено можех да напусна къщата, в която ги бях извършил, за да отида в космоса, където около мен нямаше нищо друго освен самота и мрак; не мога да ви опиша какво беше, защото никога не успях да го разбера; момента в който се издигнех във въздуха всичко ставаше чернота  и празнота, не мога да кажа какво беше. В настоящия момент аз чувствам много по-голямо разкаяние и вече не съм принуден да остана в тази фатална къща; позволено ми е да бродя по земята и да получавам светлина от това, което наблюдавам; но правейки това аз още по-ясно разбирам колко чудовищно голяма е моята поквара; за това ако страданието ми се е намалило в едно отношение, то в друго отношение се е увеличило поради моето разкаяние; но поне аз имам надежда.

18. Ако ти трябваше да преминеш едно ново телесно съществуване, какво съществуване би си избрал?

Отговор: Все още аз не съм видял и размишлявал достатъчно за да знам.

19. По време на дългата ти изолация – бихме могли да кажем – твоя плен, ти почувства ли някакво разкаяние?

Отговор: Ни най-малко; и за това аз страдах толкова дълго; чак когато аз започнах да изпитвам угризения обстоятелствата се обединиха и, непознато за мен, доведоха до призоваването, което стартира работата по моето избавление. Благодарение на всички вас, които ме съжалихте и които ме просветлихте!

Ние сме виждали скъперниците, страдащи от гледката на злато, което не могат да докоснат и което за тях се е превърнало в истинска химера; горделивите, измъчвани от ревност, когато виждат почестите оказвани на други,а отказани на тях самите; онези, които са властвали на земята, унижени от невидима сила, която ги ограничава за да се подчинят, и унижени от гледката на бившите си подчинени, които вече не им се кланят; атеисти подложени на мъченията на съмнението, които се намират в абсолютна изолация посред необятността, без да срещнат никое същество, което да ги осветли относно тяхното положение. Ако в духовния свят има радости за всяка добродетел, то също така има и наказания за всяко провинение; и закона на Бог неизбежно достига лошите деяния, които човешкия закон не е достигнал.

Също трябва да се отбележи, че едни и същи провинения, въпреки че може да са извършени при едни и същи условия, се наказват с много различни наказания, според степента на умствено просветление на духовете, които са ги извършили. При духове, които са крайно изостанали и необработени, като този,  който ние имаме предвид, нанесените му наказания са повече материални и морални, докато при случая на духове, чиито интелект и чувствителност са по-развити, е точно обратното. Първия тип заслужават наказание съответстващо на грубостта и издръжливостта на техния характер, за да ги накарат да разберат недостатъците на тяхното положение и да ги вдъхновят с желанието да се спасят от него; докато само срама например, който би оказал никакво или съвсем малко впечатление върху тях, би бил непоносим за другия тип духове.

В наказателния код на Божественото правителство мъдростта, добротата и промисъла на Бог за Неговите създания се проявява и в най-малките детайли; всичко е пропорционално; всичко е комбинирано с грижа достойна за възхищение, за да улесни провинилите се със средствата, с които да реабилитират себе си; и най-малкото движение на душата им в посока на добротата се зачита. Според  догмата за вечно наказание, точно обратното, онези, които са направили много грехове и онези, които са прегрешили  съвсем малко, онези, които са се провинили веднъж и онези, които са се провинили сто пъти, и закоравелите и разкаялите се, всички те са захвърлени в същия ад; всичко е замислено така, че те да бъдат държани на дъното на бездната; никаква спасителна греда, за която да се хванат, не им се подава; една единствена грешка може да ги захвърли в ямата завинаги, без да се вземе предвид доброто, което може да са сторили. На чия страна е истинската справедливост и истинската добрина?

За това призоваването на духа, за който говорим, не е резултат от случайност. Тъй като е било предопределено да му е полезно; духовете, които са го наблюдавали, виждайки, че той започва да разбира чудовищните размери на своите престъпления, са отсъдили,  че е дошло време да му се окаже ефективна помощ и в съответствие с това са привлекли  такова стечение на обстоятелства, които да доведат до тази цел. Ние често сме виждали подобен тип управление от страна на висшите духове.

Зададен бе въпросът, какво щеше да се случи с този дух, ако той не беше призован, и какво се случва с множеството страдащи духове, които не могат да бъдат призовани или за които никой не мисли? На това питане ние отговаряме, че Бог има безброй начини за спасението на своите съгрешили деца; призоваването е един начин да им се окаже помощ, но със сигурност не е единствения, а Бог не забравя нито едно от създанията, които Той е назовал да съществуват. Всички духове без съмнение получават своята част от влиянието на колективните молитви давани за тях от милосърдните.

Но е очевидно, че Бог не може да е подчинил съдбата на духовете, които преминават наказание, на знанието или добрата воля на хората. Един от най-ранните резултати от Спиритизма беше, както знаем, да покажем на хората помощта, която те могат да окажат на своите дезинкарнирани братя;  и докато хората така учат за солидарността, която съществува между всички сфери на съществуване, откриването на тази нова област на благотворителност е толкова полезна за тях, колкото и за онези, на които те помагат, защото им осигурява допълнителни възможности да правят добро. Но ние не можем да предположим, че Божественото провидение може някога да не е успяло да подсигури нуждите на своите създания или че на страдащите духове някога им е липсвала, през която и да е епоха, съответната за тяхното положение помощ.

събота, 26 ноември 2016 г.

Разговори с духове - историята на г-н Фелисиен

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество


Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.

Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.


ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

За дарбите - регресия 7.11.2016

Няма точно заглавие за следващата регресия, което поне малко да загатне онова, което ще чуете.
Приемете го като история с неочакван край, в която не всичко е буквално такова, каквото изглежда на пръв поглед.
Много ценна според мен регресия, а предполагам и за читателите на сайта, които свикнаха от време на време да виждат тук нещо по-различно със смисъл за всички нас, отвъд личния случай и път.

Тази регресия е пример за нередките случаи, когато начина на показване на нужната информация е по-скоро чрез метафори и символи, подобно на сънищата, отколкото буквалното ни разбиране за минал живот на душата.





водещ: Павлина Николова
7.11.2016

неделя, 6 ноември 2016 г.

Самоубийството - откъс от разговори на Алан Кардек с духове извършили самоубийство

Има една група хора, силно уязвима от гледна точка на съвременния живот и трудностите, които преобладават в него. Те може да са вярващи, религиозни, невярващи или откровени атеисти, но макар да имат различно мислене обединява ги едно - чувствителност, ранимост, страх, а понякога просто склонност да отбягват всичко, което ги кара да се изправят пред страховете си и пред самите себе си. За съжаление някои от тях избират доста крайна форма на "бягство" и "решение" на проблемите си - в лицето на самоубийството.

Следния превод, който ще споделя с вас, цели да ви запознае със съдбата на такива души, които са прибегнали до тези крайни мерки вярвайки в своята заблуда, че това действие ще ги спаси от мъките на земния живот. Нека всички се поучим и намерим сили да продължим тук и сега, и ако в близост до нас се случи да забележим човек в нужда, в депресия, дори да не изглежда външно, че положението му е сериозно, то нека направим усилие и поговорим, да подадем ръка и да се отнесем сърдечно. Утре може ние да сме на негово място и да преживяваме същата криза. Помагайки сега на някого, ние помагаме и на себе си в бъдеще.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г.
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество

АТЕИСТЪТ

Господин Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярвал нито в съществуването на Бог, нито в душата. Той беше призован няколко години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите.
С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса.
С главна буква "А" са показани отговорите на духовете.)

1. Призоваване.
А: Аз страдам! Аз съм обречен.
2. Твои близки ни помолиха да ви призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
А: Да.

Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.

4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
А: Крайната умора от живот без надежда.

Ние можем да разберем, че някой, който няма надежда, може да се изкуши да извърши самоубийство, което сякаш предлага на нещастния човек едно спасение от бедите, които той няма мотивация да продължи да понася; но Спиритизма, който ни разкрива едно бъдеще и ни дава твърда основа за надежда, не само унищожава всяко изкушение за самоунищожение, но и ни показва, че със самоубийство ние само бягаме от едно по-малко зло, за да попаднем в беда сто пъти по-жестока. По тази причина Спиритизма е спрял редица хора по пътя на самоунищожението. Огромна вина имат онези, които се стремят чрез научно изкривяване и плитка обосновка да придадът достоверност на дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще бъдат държани отговорни, не само за техните собствени грешки, но и за всички злини, за които те са били причината.

6. Искал си да бъдеш освободен от трудностите на живота? Спечели ли нещо от това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо е така, че състояние на небитие не съществува?
7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ме боли, ужасно измъчвана.
8. Ти как достигна до материалистичните идеи, в които вярваше през живота си?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство. Тук ти имаш редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като са живели в духовния свят, те би трябвало да имат интуитивното усещане за това. Ами ето точно тази интуиция е отказана на някои духове, които все още държат у себе си гордост и не са се разкаяли за грешките си. Изпитанията на тези духове се състоят в намиране по време на своя телесен живот и в резултат на личната им обосновка, доказателство за съществуването на Бог и на един бъдещ живот, което непрестанно да имат пред очите си; по-често наглостта да не признават нищо, което противоречи на личните им идеи и знание все още преобладава и те страдат в тази мъка, докато гордостта им е преодоляна и накрая се предадат пред доказателствата.
9. Когато ти се удави, какво предполагаше, че ще се случи с теб? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; Аз изглежда бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм преминал изцяло своето наказание; би трябвало тепърва да сурово страдам.
10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Уви! Мъченията, които преживявам ме убедиха във всичко това, твърде много даже!
11. Видя ли твоя брат?
А: Не.
12. Защо не?
А: Защо е нужно да събираме мъките си заедно? Щастието обединява, но нещастието разделя, уви!
13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не, не! Аз съм твърде ниско за такова нещо.
14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той не е по-щастлив отколкото съм аз.
15. Ти се ужасяваш от възможността да го видиш; И все пак това може само да ти е от полза.
А: Не, в някои бъдещ момент, но не сега.
16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.
17. Изглежда в кръговете, в които ти си се движел в твоя живот, има мнозина, които споделят твоето мнение и начин на мислене, които ти имаше по онова време; Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което въобще аз мога да им пожелая! Ако те можеха да видят моето окаяно положение, това щеше да ги накара да се замислят!

(Призоваваме братът, който през живота си изповядваше същите атеистични принципи, но не беше извършил самоубийство. Въпреки, че беше нещастен, той беше спокоен; написаното беше ясно и четливо.)

18. Призоваване.
А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изплащаме нашите прегрешения и скептичност.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
А: Не, той се крие от мен.

Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия, никакви скришни места, в които те да могат да се изключат от полезрението на другия. Трябва да се помни, че всичко в духовния свят е в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само по-висшите духове разполагат със неограничени възприятия; духовете от по-нисшите нива са ограничени и флуидни по същност препятствия предизвикват върху тях същия ефект, какъвто има физическите препятствия при хората. Духовете се скриват един от друг чрез волево въздействие върху своята периспиритна обвивка и флуидите около тях (Perispirit - обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и духа). Но Провидението, което бди над индивидите, оставя у тях или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда.

20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
А: На Земята не страдате ли в себелюбието си, в гордостта си, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува умът ви срещу идеята да се унижите пред онзи, който ви доказва, че сте в грешка? Какво тогава трябва да е страданието на духа, който през цялото си съществуване е вярвал, че за нас няма нищо след смъртта, се изправи лице в лице с реалността на отвъдния живот? Той е завладян от срам, безпокойство и разкаяние за това, че за толкова дълго е забравил за съществуването на Същество толкова добро, толкова снизходително! Неговото състояние на ума е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка; И едва когато любовта на Бога започне да го докосва, той си възвръща мъничко спокойствието. Защото гордостта има такова влияние върху нещастния ни дух, че ни покрива като с предпазно стъкло; и чак след доста време и с помощта на молитвите на нашите братя, ние можем да отхвърлим това фатално покривало.
21. Молитвите на твоите братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.
22. Докато ние разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната помощ в настоящия момент, той ще се обръща към нея отново и отново, когато е готов да се възползва от милостта на Всевишния, тази божествена панацея.

Тук ние виждаме още един вид наказание, но то не е еднакво при всички случаи на скептици; т.е. освен страданието, което изтърпява го има и унижението да признае истините, които е отричал, докато е бил жив. Сегашните идеи на духа показват определен напредък, в сравнение с други духове, които упорстват в отрицанието на съществуването на Бог. Това е нещо и е начало на смирението да си признаеш, че си сбъркал; Много е вероятно в своето следващо прераждане скептичността на този дух да отстъпи място на една вродена вяра в Бог и в безсмъртието.

В резултат на тези две призовавания, когато ги предоставихме на човека, който ни помоли да ги извършим, ние получихме следния отговор:

"Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на първия има поразителна прилика с този, докато беше жив, особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, когато беше насечен и нечетлив; дългите черти, много от буквите и подписа са напълно като неговите. Приликата в думите, изразите и стила са дори още повече поразителни за нас. За нас автентичността на общуването е напълно сигурна. Единствената промяна е вярата му в Бог, в душата и вечността, които преди това той отричаше. По същия начин самоличността на брат му също е очевидна; има я огромната разлика между атеиста и вярващия, но ние разпознаваме неговия характер, неговия стил и поврата в неговото мнение. Най-силно ни порази по-специално една дума - "панацея", той постоянно я употребяваше с всички и за всичко. За това ние сме напълно убедени в автентичността на тези разговори; така нашата вяра в спиритистките истини ще бъде подсилена и много наши приятели ще имат полза от тях , тъй като аз ги показах на няколко човека, всички те бяха дълбоко поразени от тяхната очевидна истинност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. - например, да каже къде се е удавил, къде е погребан и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? - Къде и как ти извърши самоубийството? Колко време тялото му е останало във водата? На кое място е било намерено? Къде е било погребано? Какви са били обстоятелствата при погребението му и т.н.?
Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден."

Ние ви представихме това писмо заради потвърждението на самоличността, която то съдържа. Добавяме своя отговор за информация на онези, които не са запознати с темата общуване с духове:

"Въпросите, които поискахте да зададем на духа на вашия свекър са продиктувани от едно похвално желание да убедите невярващите; тъй като ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-пълно познаване на темата за призоваването щеше да ви покаже, че не е възможно от един дух да се получат категоричните отговори, които желаете, освен ако самият дух няма желание да ги предостави. Ние нямаме никаква сила над духовете; те ни отговарят, както желаят и толкова често, колкото могат. Имайки свобода на действията по-голяма, отколкото са имали приживе, те са в състояние да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са онези, които той дава спонтанно, по свое усмотрение, или които се подкрепят от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги получим другояче. Вашият роднина е доказал самоличността си пред вас и вие сте удовлетворени; за това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, за които малко го е грижа. Точно както и други духове при такива обстоятелства, той може да отговори: "Защо ме питате за неща, които вече знаете?" Състоянието на страдание и объркване, в което все още духът се намира, съвсем естествено ще го направи несклонен да извърши подобно усилие; ще бъде като да накараш болен човек да мисли и говори, и да разкаже подробности от живота си, което със сигурност би показало липса на уважение към неговото положение.

Относно резултатите, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Доказателствата за самоличност, които вече са дадени, са с много по-голяма ценност, защото бяха дадени спонтанно и защото няма нищо, което е могло да ги подскаже на ума на медиума; ако скептиците, които споменавате, не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да убеди; ако те бяха видели вашият роднина лично, със собствените си очи, те щяха да сметнат това за някакъв вид халюцинация.

Относно желанието ви това призоваване да се извърши в деня, когато писмото ви ни бъде предадено, аз трябва да ви напомня, че духовете не винаги отговарят на нашия призив. Те идват, само когато искат и когато могат, когато медиума им пасва, когато мястото, околната среда и присъстващите хора са приемливи за тях; и ние никога не можем да бъдем сигурни предварително за всички тези условия, които въпреки това са крайно необходими за успеха на едно призоваване."

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г. Глава  V 
превод:
Павлина Николова






събота, 1 октомври 2016 г.

Регресия в 3 части от 17.12.2014

Дали ще ви е интересна тази история не мога да кажа. Всеки човек има различна потребност от информация. Понякога самата аз, при все че съм станала свидетел на най-различни регресии не мога да преценя кое би било подходящо за публично споделяне и би било интересно за повече хора и кое не.
Човекът, с който работихме през 2014 година и който ще чуете в няколко поредни части запис имаше рядко срещаната способност да вижда и описва специфични детайли и образи от обкръжаващата среда в миналите си животи.

Той дава пример за регресия, в която човек има по-голям достъп до информацията за животите, а малко по-слаба връзка във времето за разговор с духовните водачи.

Ако желаете да станете съпричастни с историята на първия показан живот заредете се с малко търпение и час и половина свободно време. А за да стигнете до края на този "филм" ви трябват почти 4 часа и половина.

Част 1 - Свещеникът
Коя е епохата, към кой народ принадлежи този детайлно описан мъж и съществувал ли е някога символа от ордена, с който бива награден той за своята дейност?
Понякога едно добро изследване на подадената информация дава изненадващи резултати.





Събирането на отговори ни отведе във втори живот, който се оказа неземен. Но преди да ни се разкрие тази космическа картина, за кратко беше показано състоянието на душата преди раждане в земно физическо тяло и появата и на бял свят като бебе.


Част 2 - Извънземното




Третата финална част от работата ни с младия мъж включва разговора с духовния му водач, когото потърсихме за помощ в тълкуванието и разяснения по дадените минали животи, както и за въпроси от настоящия му живот.

Част 3 - Обобщение и разговор с духовния водач


четвъртък, 4 август 2016 г.

Най-големия покой

"В изпълнение волята на Бога е пътя на човешката душа."
думи на Учителя Петър Дънов


Стоя пред бялата страница и сякаш искам да пусна водата от огромна язовирна стена през малък процеп. Кои думи, кои чувства да са първи...

Търсещи хора, страдащи... лутащи се. Объркани мисли, ум опитващ се да смели тонове книги... Това се вижда често, но има и друга реалност и друг свят, и едни други хора.

Няколко неща ще споделя, а вие приятели и непознати, ако искате послушайте, ако искате отложете отново...
Търсете отново формули за успех и щастие по книгите, при Учителите, на семинарите. Дано намерите покой и по този начин.

В моя живот най-големия покой дойде, когато осъзнах, че вече не искам да моля Бог за себе си, за здраве, щастие, успехи. Бях усетила едно друго чувство, което не го даваше никое от изброените земни блага. Може да се нарече блаженство - както го назовава Елеазар Хараш. Чувството на докосване и духовна връзка, на ангелско погалване, на прегръдка от духа на любим човек, който вече не е физически до теб, чувството, че те водят от духовния свят в най-силните моменти от живота ти.

Осъзнах, че онова чувство на блаженство може да го получа, само когато вървя в пътя на Бога и изпълнявам Неговата воля.
Само когато не подминавам болката, само когато не оставам безразлична на искрения призив за помощ, само когато гледам с широко отворени очи света, който срещам - за да видя какво ми праща Бог днес, кого ми праща, кои рани мога да превържа, колко утешителни думи мога да кажа... (независимо аз какво преживявам в момента).

Такава е волята на Бога - да има любов и взаимопомощ между човеците, да живеят като братя, като едно голямо семейство. Да няма егоизъм, завист, и теглене на чергата към себе си, да няма пасивно гледане отстрани и философстване без действия.

Търсите ли покоя на душата си - там ще го намерите, по пътя на Бога.
Работете за Него. Нека Той стане вашия най-висш работодател.
Каквото ви прати в живота посрещнете го като скъп гост - дали ще е трудност, болест, някой който си няма и толкова, колкото вие имате, някой, който скърби още по-силно от вас... който е в още по-тежко от вашето положение.
Само така вървите в пътя и волята на Бога, само така пускате покоя в душата си. И няма по-висше щастие и блаженство от това....

Да осъзнаеш колко е съвършен Божия план. Как е предвидил и ни праща точно онези хора, на които уж ние "помагаме" (за околните отстрани погледнато вероятно така изглежда), а всъщност чрез тях до нас достига най-блажената и силна енергия на покоя на душата.
Но няма да се случи, ако сме слепи и затворени в себе си, ако мислим как да не се похарчим от към енергия, време, усилие... ако предпочитаме да се скрием зад остроумни цитати и да оправдаем ненамесата си.

Питат хората - Как да развивам духовната си връзка??? Как ли? Прави като Бог!

Премести погледа си от собствената си особа и виж навън какво се случва, какъв е този свят, хората, които срещаш, дали не чуваш нечий зов за помощ, дали не виждаш някоя сълзичка прикрита в окото на скромния човек отсреща...

Смяташ ли се за окаян, за нещастен и за слаб... Точно сега ти е времето да спреш да мислиш за себе си... С мислене по-добре няма да станеш. Но с помощ и подкрепа към твоя брат, сестра, другар... така ще пуснеш нова жизнена енергия във вените си. Така ще придадеш смисъл на живота си.
Защото стига да има намерение и желание човека, Бог ще му влее необходимите сили да помага, да окуражава и да дава любов на всички онези, които се нуждаят. Независимо дали сам той е в тежко положение.

Не молете за щастие, за здраве, за решение на проблемите... Молете се Бог да ви покаже как да му служите... да ви праща работа, да ви научи как да работите за Него.

А служите ли  Му, и здравето, и щастието и любовта ще дойдат в живота ви, защото Той се грижи за своите помощници.


Абстрактно ли ви звучи всичко това.

Моя живот е жив пример.
Живота на моите приятели също е пример.

Можеш и нищичко да си нямаш, да оцеляваш едва физически и да отговаряш за цяло семейство сам, но даваш ли от душата си - когато на теб ти се наложи помощта се появява. Бог ти показва колко те цени и че е до теб.

Всичко, което съм правила безвъзмездно в живота си ми се върна стократно.
Тази енергия на грижа и любов, която така или иначе толкова силно зарежда човека, когато помага на друг, не се губи, не се харчи... акумулира се там Горе.
И когато най-малко очакваш Някой отгоре е преценил, че сега му е времето да те погали с любов и да ти прати поздрав, да ти прати дар...

Ето го здравето ми, ето го щастието ми сега, ето я и връзката с Бога... не защото се молих за здраве, не защото исках дом и семейство, а защото исках да Му служа, с каквото Той прецени че мога, дори с малкото, което мога, без да претендирам, че имам много какво да предложа, надявайки се Той да ме научи как.

И днес, когато за пореден път виждам задружните усилия на група непознати хора (има и такива места - https://www.facebook.com/groups/680398232024643 ), обединени в сърцата си за общо дело - помощ и подкрепа на наш брат или сестра в нужда, когато сме помолили за здраве, и всеки е дал от своята душа частичка време, мисъл... За пореден път се убеждавам колко е велик и милостив Създателя, давайки ни шанс да се обединим, да се свържем с най-висшата енергия и да я пуснем в живота си... уж помагайки на друг в нужда... но най-много помощ ние получаваме - пускайки през себе си Божията енергия, с чиста мисъл, с чисто намерение...


Търсите ли Бога, търсите ли собственото си духовно развитие... Така казват повечето хора, които идват на регресия. А някои от тях вярват, че ще постигнат това с една регресия, или с някой друг метод.

(странното е, че някои искат духовно и личностно развитие, но в уравнението им Бог не присъства!)

Вземете пример от жената, която работи като обикновена икономка години наред далече от семейство и родина, но намира време да погледне навън и да види страданието на другите, да види по-нуждаещите се от нея и да им прати своята любов и подкрепа. (много са тези висши души, и имам честта да познавам лично много от тях)

 Вземете пример от майката на две деца, която за освен своето семейство мисли как да е полезна и на другите, споделя и се вълнува, подкрепя и помага с опита и знанията си, за да стига до нас днес цялата тази енергия от сърцето й. Не защото има много свободно време, а защото знае, че няма по-висш смисъл на живота от това да си Човек, да си полезен, да помогнеш на друг ако може да избегне твоите лутания.

Умения са дадени на всеки - един може да изслушва, друг може да говори добре, трети ще майстори нещо полезно с ръцете си. И скромните ви познания в някоя област може да са много повече и много ценни за някой, който едва прохожда в тази област. Споделете ги... Подкрепете непознат, дайте урок, съвети. Това е израз на любов излъчена от вас към онези, които сега имат нужда точно от това.

Действията на взаимопомощ, на задружност и грижа за нуждаещите се дават най-големия енергиен заряд, който човек може да си осигури, защото ви свързва с неизчерпаем източник - с Бога.
Няма нужда да крадете енергия, няма нужда да вдигате скандали на половинката си, за да се "нахраните", да ви дойде адреналина, да изпитате "щастие", да се почувствате важни. Нямате нужда от показност, фенове, сбирки за да се убедите колко ви бива, за да заглушите гласчето на неувереността в душата си.

Просто вървете в Неговия път, изпълнявайте Неговата воля и всичко ще ви се даде...

И е без значение сега имате ли семейство, успели ли сте в кариерата, станали ли сте родители или никога няма да можете вече да го сторите, дали здравето ви е сериозно разклатено, няма значение и имате ли човек до себе си точно в този момент... защото енергията, която може да ви даде всяко едно от тези неща е мимолетна, но блаженството, което може да усетите в един живот, в който се случва обмен на любов и подкрепа с всички хора, които Бог ви праща, с непознатите, съседите, с касиерката в магазина, с жената, която е паднала пред вас, или момичето, което има нужда от защита пред грубия контрольор в автобуса... Чувството, което може да изпитате, когато кажете две думи на утеха на своята колежка, загубила детето си наскоро, когато инжектирате надежда в разкъсаното майчино сърце... когато осъзнаете силата, която Бог ви дава да правите добро и да всявате любов... няма такова земно щастие, човешко щастие, нито от дете, нито от партньор в живота...


Тогава защо скърбите за онова, което временно нямате...
В различните животи имаме различни земни неща...

Нека видим сега и тук какво можем да дадем, доколко можем да опознаем себе си в света и чрез хората и изпитанията, които се пращат на пътя ни, да упражним това, което Бог е вложил в сърцето и душата на всеки един от нас - частичката от себе си.

А благословиите не закъсняват...

Бог ми показа, че няма граници между държавите, няма непосилни разстояния за любовта и взаимопомощта, когато сърцето ни иска да служи и да върви в изпълнение волята на Бога.
За да става тази мрежа между хората още по-силна, по-устойчива и по-гъста - то от теб и мен зависи, от всеки един от нас, където и да се намирате, каквато и професия да имате, колкото и важни да се чувствате в кариерата си, или маловажни... то за Бог и неговото дело сте важни.