неделя, 17 август 2014 г.

Преждевременната смърт, децата, справяне с болката - Дивалдо Франко

https://www.youtube.com/watch?v=pJmvosYK8zo


Защо децата, които току що са се преродили - умират?
Как успяваме да приемем раздялата?
Шико Шавиер - утеха на много родители - продължение на неговото дело!
Смъртта, дори да е болезнена заради раздялата, има своето "защо"...
Каква е причината децата да развиват тежки болести като СПИН и рак?
Предопределена ли е трагичната смърт при дете?
Какво се случва с детето, когато отиде в духовния свят?
Защо толкова много млади хора в днешно време извършват самоубийство?
Какво могат родителите да сторят за да помогнат на децата с предразположеност към самоубийство?

четвъртък, 14 август 2014 г.

Сънищата - неизменен спътник и подкрепа в живота

Сънищата са една огромна част от моя съзнателен живот от 2005 година и все по интензивно след 2009 до днес. През последните години намерих потвърждение на интуитивното си усещане, че тази често пренебрегвана област е ценен източник на информация и познание както за минало и бъдеще, така и за  въпроси отвъд времето и пространството.

Повечето хора не осъзнават какво могат да имат ако погледнат сериозно на сънищата и развиването на способността за запомняне на нощните пътувания на душата.

Много хора се възхищават на работата и духовното преживяване, което се осъществява чрез хипнотична регресия. За мен също това е изключителна възможност човек да преживее лично духовно пътуване навътре в себе си.
Но имайки и богатия съновен опит смело мога да твърдя, че още по-невероятно и силно е съновидението като начин за контакт и комуникация с духовния свят и нашите пазители, водачи, близки в Отвъдното.

В следващите редове ще споделя една извадка от мои сънища. Всеки от тях се появява по определена причина и в точния момент, когато имам нужда от тази информация/преживяване.
Ефекта, който оказват върху мен мога да определя като чувство за огромна подкрепа и присъствие, на което мога да разчитам, напътствие, което ми дава спокойствие, че всичко е наред каквото и да се случва в живота ми, сякаш там Горе някой бди и не се отделя от мен.

Вярвам, че всички ние имаме пазители и водачи. Но колко хубаво е да ги чувстваме, да получаваме знаци за подкрепата им редовно, когато имаме най-голяма нужда, за да издържим психически на изпитанията и ситуациите от живота си.

За това е тази статия - за да обърна още веднъж внимание на ценността и важността на съновиденията и развиването на умението да помниш сънища и да ги анализираш.
И тогава винаги всеки човек би могъл да чувства и да се допитва до тази духовна подкрепа по най-естествения начин - чрез еженощните си пътувания на душата в духовните измерения.

От всички видове нощни преживявания за себе си открих най-голяма ценност в няколко типа сънища. Условно съм ги разделила на:

Обучителни
Информативни/Подготвителни/Предупредителни- даващи информация за бъдещи или настоящи събития.
Подкрепящи/Успокояващи - появяват се в случаи на силна нужда от любов и духовна подкрепа.
Припомнящи - възстановяване на събития изтрити от съзнанието под формата на сън, като безопасен начин за въвеждане на субекта в една действителност, която иначе не би могъл да понесе, ако му се даде цялостно. Появяват се като отговор на търсенията на субекта. Минали животи или части от този живот, срещи с извънземни и т.н..
Знакови/Ключови сънища (всичко свързано с мисията на човек и пътя по който трябва да върви) - най-често човек е в силна връзка с Висшия Аз
Сънища в помощ на другите


Една част от познанието, което сме натрупали в минали животи в определен момент от живота ни сега ни е нужно. За това ни се дават обучителните сънища, които всъщност ни припомнят отдавна научени неща. Разбира се те се различават според мисията и задачите на конкретния човек на Земята.

Ще забележите, че спомените от сънищата доста често са непълни, сякаш липсва най-интересната част понякога. И въпреки това от живота си се убедих, че това знание е в нас - в подсъзнанието ни. Когато ни е нужно цялата тази информация действа като база за интуицията ни и ние се ползваме от нея, независимо че на съзнателно ниво помним 50% или по малко от съня.

Обучителни сънища

1. Старата Учителка и тибетския ритуал (2009) - Намирам се в стаята на баба и дядо в къщата ни на село. Аз седя на едното легло а срещу мен на другото легло седи една пълничка възрастна жена облечена в шарени дълги дрехи и с шарена кърпа на главата. Тя държи два предмета в ръцете си. Една сребриста огромна монета (колкото чиния голяма) и черна маска за лице (като африканските).
Жената ми говори: "Това е ритуал от Тибет." След което тя направи някакви движения с ръцете си и единия предмет, а после и с другия. После ми каза че от тялото ми ще излезе нещо и докато говореше още усетих. На дясната ръка от дланта нещо твърдо се образува, с формата на топче и се появи връх с който напираше през кожата да излезе навън. Тя го погледна отблизо. Изведнъж от дланта ми излезе едно малко, бледо бежаво подобие на насекомо с крачка.
Тя ми каза: "Това е причинителя на всички вреди, те много лесно се хващат, трудно се убиват, само чрез този ритуал. Дръпни се!"
После пред очите ми видях как това "паяче" се потопи в нещо, което приличаше на обелка от лук, но което знаех че е парче суха човешка кожа, и от него не остана и следа.
"Видя ли как това влезе в кожата, ето така става и с хората!" продължи възрастната жена. Мислех си ужасена, че това чудо не може да се убие. Каза ми да сложа пиявица на мястото от където е излязло от мен - т.е. дланта. Аз се поколебах, заговорихме се и така и не го направих.
Повторих два пъти движенията, които ми показа жената. Точно този момент не помня, но самия завършек на движенията и самоувереното ми изказване - "Запомних ги, разбира се, няма как да забравя."

Когато се събудих помнех всичко, но сякаш изпълнението на ритуала липсваше от спомените ми. Оказа се, че предупреждението на възрастната ми учителка да не забравя не е било случайно!

2. Исус и картините (10.02.2011) - Стоях срещу една стена и говорех с някого. Последно видях сфера или планета и усетих че задавам въпроси. В следващия момент срещу мен на стената в горната й част се появи една триъгълна или трапецовидна форма - нещо, което видях като картина на Исус (може би икона) Но още докато я гледах картината биваше променяна, получи се движение. Поне около 5 различни неща видях в тази триъгълна рамка. Видях танц и сякаш сама започнах да повтарям движението. През нощта се събудих поразена. Чувството ми беше че нещо невероятно се е случило. Имах усещането, че Исус ми беше разказал нещо, че ми беше разкрил Кой е всъщност. Изпитвах огромно страхопочитание само като насочех мислите си към спомена от съня. Най-ярко се е запечатала една картина - в горната част е лика на Исус, който сякаш гледа отгоре, а под него е мъж без коса (с лек загар на кожата), който е свел поглед надолу и леко в дясно, а на главата му има син шал. Имаше нещо специално в него щом от всичко това остана като най-ярък спомен.
- Тази година научих, че синьото символизира истината и чистотата.
Дали Исус не ми беше показал човек, който ще бъде сред нас на Земята и ще говори Истината...

3. Кълбото с всички знания, сили и способности (1.11.2012) - този сън се появи в отговор на силното ми желание да помогна на една жена. Предстоеше ми регресия с майка, чиято дъщеря беше загинала при инцидент. Толкова силно желание имах да облекча болката и страданието й, само това мислех, което доведе до този сън и ми даде идея какво да правя и в други подобни случаи.

Сънувам че около мен има концентрирана енергия в сферична форма. Виждам я около себе си, все едно съм застанала в центъра на кълбо. А то уж е прозрачно, но в него се вижда като съдържание - както е клетката гледана под микроскоп. Така и в това кълбо виждах различни участъци с различен цвят и структура. Докато се оглеждах разпознавах всичко, знаех коя част от кълбото на какви знания, сили и способности отговаря. А там беше всичко, което знам и мога, но приведено в готовност, концентрирано и активирано. Усещането беше много силно, все едно държиш в ръце нещо огромно.
В следващия момент усещам, че казвам на други хора и те така да правят, да концентрират всичките си сили и знания.
Сякаш се подготвяхме...



4. Жената със звезда на челото (2010) - Нощ е и се намирам на една стръмна улица, къщите наоколо са червени, тухлени и с високи дувари. Прилича ми на Англия (в момента на сънуването живея в Бирмингам).
Към мен дойдоха 3 слаби и високи същества, с дълги коси, но не можех да кажа мъже ли са жени ли са. Но не бяха човеци (макар и с хуманоидно тяло), по-скоро ги възприемах като космически същества. Една от тях - явно я приех за жена, повече от другите, с кафява коса до раменете, ми протегна ръка и аз сложих ръката си в нейната.Тогава ме поведе по улицата, която се изкачваше нагоре.
Имах чувството, че ми разказва някакви неща, показваше ми сградите и ми говореше. На челото си тази жена имаше голяма светеща звезда.







5. Звездата-Ангел и раждането на двете нови звезди (21.05.2011) - Виждам звезди около мен, сякаш съм в Космоса. Чувам разказ. Сякаш някой обяснява нещо за това място. С мен има човек, но не той говори, от другаде идва женски глас. По едно време видях струпване на звезди под формата на река и казах на моя спътник: "Виж, Млечния път!"

Минахме около тази "река", беше много интересна гледка.
Продължих пътуването си из пространството слушайки този женски глас да говори - леко игриво, закачливо и с хумор. Глас, който ентусиазирано ми обясняваше:
"Виж ги... тези двамата са нови, виж ги как изглеждат само..." и сякаш ми сочеше две красиви новосформирали се звезди.
След малко зад една мъглявина я видях - бяло-синя красива девойка, която просто си висеше в пространството. Разбрах, че тя самата беше звезда. Прекрасна, сияйна, уникална гледка.


Подкрепящи/Успокояващи сънища

Типичното за този тип сънища е, че идват много често в момента на голямо изпитание за човек. Поради това те са като балсам за душата, когато се чувства на кръстопът и не знае в коя посока да поеме.

6.  This is where you belong (2010) -
Няколко дена след като през 2010 г. се местя в Англия, започвам силно да чувствам липсата на всичко познато, макар че това ми беше 4то излизане от България, в онзи момент се чувствах откъсната от приятели и всичко ценно за душата ми. Тогава една вечер на фона на шума от някакъв документален филм, който течеше на лаптопа, съм изпаднала в лека дрямка за 10тина минути - но достатъчно да усетя и изживея следното нещо.
Видях цветовете на дъгата преливащи се един в друг. Все едно бях в облаците, но там не беше бяло, а цветно - имаше розово, лилаво, оранжево с бели оттенъци. Много ми беше хубаво там. Не се усещах физически, а сякаш бях част от самото място, чувствах го в себе си, нямаше граница между мен и това място, не можех да се отлича от него. В сърцето си усетих много силна емоция на Любов и спокойствие. Такава любов досега не бях изпитвала на Земята.
И докато се радвах на усещанията си, изведнъж горе като на екран, на който пускат надпис се появи следното изречение на английски език: This is where you belong - Това е мястото, на което принадлежиш.
Тогава рязко се събудих от звук или движение. Не можех да повярвам колко дълбоко преживяване бях усетила в сърцето си, а около мен всичко си е по старому, и са минали само няколко минути.
Благодарна съм за това припомняне на Дома. Винаги успява да ми даде сили и нова гледна точка за начинанията, в които се впускам, независимо от саможертвата.


7. Двата ангела през прозореца на самолета (2010) - Имах много тежък личен момент. Отношенията с партньора ми за пореден път се възпламениха от нищо. Осъзнавах, че няма от кого да поискам помощ, в чужда държава и съвсем отскоро работеща, не можех да се доверя на колегите си все още. Не исках и да оставам, но нямаше какво да сторя физически. За това тази нощ се обърнах към Господ с молба да се погрижи за мен, да си ме прибере. Колкото и да звучи силно казано, сигурно чувството не е непознато за някои мои читатели и те ще ме разберат най-добре. Когато нямах друг изход се обърнах към Бог с тази молба.
Ето какво ми Отговори Той:
Същата нощ сънувам, че се намирам в самолет. Разпознах го по бялата обстановка около мен и това че се видях седнала до малък правоъгълен прозорец каквито са в самолетите. Аз седях и гледах през прозореца. Виждаше се някакъв красив светло розов цвят, който се преливаше в синьо, лилаво и бяло. Това което наблюдавах започна леко да се движи и сякаш се отдръпна за да мога да го обхвана по цялостно с поглед. Пред очите ми се оформи продълговато хоризонтално разположено ангелско крило - виждах преливащите се цветове на перата. Малко по-късно видях и целия ангел - много голям и летящ успоредно на самолета, като изпълваше целия прозорец.
Първо почувствах страх, защото усетих че ми се случва нещо необикновено и се намирам в сън или видение (осъзнах се). Опитах да си дам кураж и да се успокоя.
Докато още не се бях опомнила от вълнението при вида на ангела пред очите ми се разкри още един детайл - зад него се очерта друго ангелско крило и постепенно видях фигурата на втори летящ ангел - пак успоредно малко по-встрани от самолета.

Събудих се с ярък спомен за тези два прекрасни ангела и нощното ми пътуване. Може би това не беше обикновен самолет, а символ на настоящия ми живот - това ниво на съществуване. Точно когато помолих Бог да ме избави от тежката ситуация сякаш Той ми изпрати преживяването, с което да ме увери, че не ме е оставил сама и имам неговата подкрепа и благословия в лицето на верните му помощници - ангелите. Това наистина ми вдъхна сили. Разбрах какъв е отговора на моя въпрос - да съм търпелива докато един ден целия смисъл се разкрие пред мен.
* Сега 4 години по-късно разбрах смисъла. Ако не беше онзи сън и окуражаване може би щях да сторя нещо, което да ме отклони от пътя ми. Само няколко дни по-късно беше обучението при Долорес Кенън за регресиите. Нещо което ми помогна много в търсенията ми и ме срещна със знакови хора за моя живот и задачи.


Знакови/ключови сънища 

Те са едни от двигателите на човека, съзнаващ или не. Независимо от нивото на съзнание по времето, когато са сънувани, те се отпечатват много силно в ума на човек и никога не се забравят. Те са подтик за размишление в нови области и сфери, извън обичайните за човека, като след време го довеждат до определени действия и интереси. Мисля че знаковите сънища са предварително и прецизно планирани така че да изиграят своята роля за всеки човек.



8. Триъгълника и звездната активност в небето (2005) - Когато сънувах този сън живеех обикновен живот, борех се за оцеляването си и хармонията в семейството, която все не успявах да постигна.  С всички сили се опитвах се да живея "нормален" живот, не ми се получаваше добре. Отдавах неуспеха си на неумение, на държавата, на какво ли не... докато не се натрупаха достатъчно знаци за да проумея, че ценностите са грешни и модела е неправилен. От дете вярвам в съществуването на живота извън земята, но без някой да ме е убеждавал в това, едно вътрешно знаене, което не търпи спор или дискусия, убеденост. Този сън постави началото на Събуждането ми.

Намирам се на моето село и е нощ. Застанала съм горе на стълбището пред голямата къща и гледам в посока двора и съседите. Очертанията на къщите и дърветата ясно се виждаха на лунната светлина. За мое удивление съвсем близо до мен, почти кацнала върху дърветата отсреща, с леко наклонен на една страна пръстен, си седеше планетата Сатурн. Огромна светеща, оранжева, ЖИВА... чак имах порив да я докосна. Толкова силно привличане почувствах, като нещо магнетично и красиво, което искаш да погалиш. Малко зад нея видях Луната - също с огромни размери, с каквито никога не я бях виждала. Няколко секунди се любувах на тази гледка.
После нещо ме накара да вдигна поглед нагоре и вдясно на небето. Там за голямо мое изумление имаше правоъгълен триъгълник изрисуван като със светещ син неонов писец. Питах се какво прави геометричната фигура там, като не й беше мястото там. Доста се озадачих. (Последните години научих, че това е начин за осъзнаване във важни сънища - чрез знаци, предмети, символи, на които уж "мястото им не е там". Вероятно за това запомних целия сън.)
След като се почудих на триъгълника вдигнах глава право нагоре към най-далечната част от нощното небе. А там ми се разкри нещо много различно и неочаквано.
Случваше се нещо важно. Наблюдавах едно движение на светещи точки, звездички, които се движеха от дясно на ляво. В лявата част имаше струпване от звезди под определена форма - три успоредни лъча и една "глава" в единия край - сякаш беше огромна звездна платформа. От дясно в небето (откъдето тръгваше движението) купа звезди беше доста по-малък от този в ляво на платформата.
Почувствах много силно вълнение в сърцето си и дори страх. Разбрах какво се случва. Това беше началото на Война. Нещо съдбоносно, което отдавна бяхме чакали (сякаш аз лично го бях чакала и други хора заедно с мен). Сърцето ми тържествуваше, едно велико тържествено чувство, примесено с привкус на смъртна опасност. Осъзнавах, че това е отдавна чакано събитие и много нужно, макар и същевременно да си давах сметка, че може да коства живота, моя и на любимите хора. И въпреки това си казвах: "Най-после, най-после!"
Може би най-точната дума, която може да опише това чувство е "революция".
Имах чувството, че не години, а цяла вечност бяхме очаквали това събитие. А сега го наблюдавах как стартира с трепет в сърцето.

Този сън беше първия ключов момент. Може би активира една програма, която от астрологична гледна точка се потвърди като много силна при мен - чувството за дълг и отговорност. Отне ми 2 години да приключа със стария си живот и да стъпя на пътя на търсенето, който и до днес следвам.
Вярвам че такива ключови сънища са имали много хора и всеки от тях ще успее да намери верния път, за да завършим това важно дело, което чакаме от толкова време.


9. "Имай упование в Бога" (3.08.2012) - този сън може да се отнесе и към категория предупредителни, подготвителни, обучителни сънища. За мен си остава най-силното нещо, което съм преживяла. От всички срещи на сън с ангели, духове на починали, извънземни същества, дори Исус, този сън се отличава с най-внушителното усещане за Божие присъствие.
Появи се точно 3 дена преди голямо изпитание за здравето и живота ми - като подготовка за да се справя, да не се поддам на страха.

Намирам се на село на площадката пред лятната кухня. Нощ е. Стоим с още 4-5 човека в полукръг. Докато си говорехме забелязах нещо, което постепенно се материализираше до Луната. Това "нещо" нямаше правилна форма, по-скоро продълговато, тъмно на цвят, бледо осветено от Луната. Казах на всички да погледнат и докато се обръщаха се появиха общо три такива наподобяващи на железни бункери, които си висяха от едната страна на луната. Не разбирахме какво е това.

Както си стояхме сякаш чак сега забелязах, че в ляво от мен редом до хората стои и едно най-обикновено кафяво куче. В следващия миг чух глас да ми говори и видях кучето да стои на един крак и подало лапа. Удивена бях че кучето говори. Даже се зарадвах много и побързах да кажа на останалите - "Вижте, това куче говори!", но те сякаш не ме чуваха.
Каза ми името си - красиво е, което аз повторих два пъти и докато изричах си спомних, че бях го чувала и преди. От името съм запомнила няколко букви - ЛРСКИ, но не и подредбата и цялото произношение.
Тогава кучето започна да ми говори и аз повтарях след него. Сякаш първо ме успокояваше. Думите му бяха някакви мъдрости, също като при регресиите, когато говорим с духовен водач. Започна да ми разказва за Бог... и ме прегърна!
(Интересно, че още в съня си усещам приликата и осъзнавам, че ми се случва нещо много интересно)
В този момент чувството беше невероятно - смесица от благоговение, благодарност, преливаща радост... Но не заради думите, които чувах, и които по някакъв начин осъзнавах, че не е популярната в света информация по темата. А заради излъчването, което имаше това същество. Привидно под формата на куче, а енергията от него струеше толкова силна, сякаш висше божествено създание беше пред мен, до мен... Никога не ми е минавала подобна мисъл в други съновидения. Сега чувствах сякаш Бог ме докосва, неописуемо силна енергия и чувство. Сякаш ти идва да заплачеш, но не от тъга, а от радост и изумление от случващото се.
Тогава кучето ми каза и повтори два пъти едно кратко изречение. Още като го чух на мига разбрах, че изречението му е сериозно предупреждение, най-сериозното, което някога съм усещала: "Имай упование в Бога! Имай упование в Бога!"
И по някакъв начин, телепатично ли, разбрах че казаното е свързано по някакъв начин с трите тъмни фигури до Луната и изпитание или опасност за мен, която ще дойде от там.
Както бях в едно емоционално състояние, така за секунда преживях нещо като шок, чух си сърцето как бие оглушително и това ме събуди. Последните изречения на кучето сякаш светнаха аларма. Щом някой от толкова висше ниво, както го усетих това същество, бе дошъл за да ме предупреди да се уповавам на Бога, значи вероятно щях да преживея нещо доста сериозно, в което да трябва да си спомня този съвет!
Като се събудих си поплаках, първо заради хубавото чувство, още усещах прегръдката и не исках да се разделя с този спомен, все едно беше най-скъпия ми човек. И после заради сериозността на предупреждението. Така и не се отпуснах да спя до сутринта.

Три дни след този сън ми се случи нещо.Може би думата е натравяне, но усещането беше най-странното на света. За около 3 часа се чувствах зле, като при ниско кръвно но с изтръпване на различни места по тялото, а в един момент когато говорех не чувствах връзката с мисли и думи. Затворех ли очи сякаш някакви чужди враждебни картини виждах. Нещо ме караше да държа очите отворени. Тогава реших да опитам да си помогна. нищо не помагаше - всичките ми знания сякаш изчезнаха, не вършеха работа, не помагаха да си върна контрола. Тогава в ума ми изплува изречението казано от кучето - "Имай упование в Бога"... повтарях си го. случи се нещо. Все едно самата мисъл, че съм била предупредена, че тази божествена енергия си е направила труда да влезе в съня ми да ме посъветва, ми даде едно спокойствие - сякаш станах наблюдател. Вътрешно приех, че не знам как ще свърши всичко, можеше и да си замина от този живот, но това не ме плашеше. Сякаш усещах, че каквото и да стане, то е планирано и Бог знае за това. Тази мисъл беше достатъчна да се концентрирам в нея. Като удавник за сламка - но ми помогна да не потъна. Усещах че не трябва в никакъв случай да заспивам.

Сега толкова време след случая осъзнавам какво каляване беше това и как чрез лично преживяване ми дадоха да позная кое е най-силното средство за помощ и в най-опасните ситуации - Упованието в Бог.


10. Аз от Бъдещето (7.01.2013) - Срещнах едно момиче с черна коса и бяло лице. Тя започна да ми говори за уроците, за мисията на някакъв човек, какво трябва да се научи, как да постъпва... В един момент си казах - "Ех, колко интересно", и секунди по-късно се усещам, че тя говори за мен. Опитах се да запомня казаното. На събуждане не помнех повече от това описание. Вярвам обаче, че всяка получена информация остава в подсъзнанието ни и когато ни потрябва ще базираме решенията си именно на цялото това знание, независимо че то не е съзнателно.


Подготвителни сънища - засягат бъдещи събития, обръщат внимание на важни предстоящи моменти, дават съвети и отговори

11. Да срещнеш сродна душа (25.07.2013) - този сън се появява само няколко часа след като срещнах бъдещия си партньор в живота, но без да знам това. Предстоеше ми регресия след няколко дена с него, но същата вечер се помолих на моя и на неговия духовен водач да ми съдействат и колкото е възможно да му помогнем да намери своите отговори в регресията.

Сънувам една стая не много голяма, има тъмен (лилаво кафяв) разтегателен диван, който е в опънато положение. Момчето се е настанило на него, но не е легнал, а е като полу-седнал, облегнат на облегалката на дивана. Аз седя до него от лявата му страна ни говорим. Но това не е обикновен разговор - той ми описва неща които вижда. На няколко момента виждам в ръцете си записващото устройство и осъзнавам че правя регресия. Странното е, че аз сякаш съм в лек транс, потапям се много надълбоко в описваниет картини и забравям че трябва ад следя всичко ли върви както трябва. Тогава на няколко пъти виждам, че записващото устройство сякаш само спира, отново го включвам, ядосвайки се на себе си и на трудността да се концентрирам. Много странно усещам съзнанието си - нямам база за сравнение, като в дълбок транс и замайване.
Поня описанието на една конкретна гледка - над едни планини, гледано от високо. После ми заговори за някаква духовна концепция и ми даваше пример с някакви топки или сфери - нещо което в момента тогава разбирах напълно (но не и след събуждане).
В следващия момент - сякаш беше минало време, видях как момчето ме прегърна 3 пъти и така заспахме на онзи диван.
"Събуждам се" през нощта - мисля си - "Сигурно ме чакат, трябва да си тръгвам", но нищо не можех да направя, а и не исках.И така заспах отново в съня. На другата сутрин се събуждаме и си тръгвам. Навън пред къщата срещнах сестра ми в ярко червена рокля, много красива.

Червеното символизира нещо, което скоро ще се случи и е знак за повишено внимание.
2 дена след този сън отивам да направя регресия в дома на същото това момче (което не познавах, единствено 2 часа бяхме разговаряли за процеса на регресия). Оказа се че дневната стая е толкова голяма колкото я сънувах, той има същия диван и разположението ни по време на регресията беше абсолютно същото - аз бях седнала в негово ляво. Информация, която няма как да знам, освен ако не ми е дадена Отгоре за да обърна внимание. И по време на самата регресия имаше ключов момент - привидна трудност която ми хрумна да преодолея като го помоля да се издигне над това което виждаше - планини и да се спусне в тях надолу. Това отпуши така да се каже регресията и всичко потече с лекота. Точно съвпада с описаните от съня планини. Като жокер, който ми е даден предварително.
*Имах и други сънища в последствие, които ми подсказаха, че сме имали много животи заедно, в едни за по-дълго, а други за кратко. Интересното е че и при него се появи това усещане, но не от сън, а в будно състояние - усещането, че не от няколко дена, а от поне 10 години съм с него.
*Разглеждайки старите си сънища срещнах друг сън, в който съм видяла предстоящата среща - На някакво празненство за Нова Година съм с бившия ми приятел и други хора, но в един момент се отделям настрани с едно момче със зелени очи, с което говоря за регресии. Много зелени очи и зелена блуза, които помнех изключително ясно при събуждане. (точно такива очи има и това момче, което срещнах посредством регресиите)


Припомнящи сънища - срещи с починали близки, срещи с духовни същества, срещи с извънземни. Наричам тези сънища припомнящи, защото се убедих, че те съвсем не са произволни съчинения на фантазията ми. Много "съвпадения" ме отведоха до информация, която само потвърди, че видените насън неща съществуват и вероятно в някакъв момент съм ги видяла.

Смятах да се огранича в споделянето на този род сънища, защото за някои от вас може да са твърде странни и далечни. Но след като "случайно" пак попаднах на една конкретна снимка - не мога да не споделя следния сън.


12. Обърнатия триъгълник (11.01.2014) - Деня преди да го сънувам във фейсбук коментирахме темата за смъртта и душите. Възможно е аз да съм провокирала този сън заради силния си интерес по темата.

Посред нощ сякаш съм се събудила и се осъзнавам в едно странно състояние на тялото. Не го чувствах тялото, но не беше като при Опитност Извън Тялото, беше много различно от всичко което ми се е случвало досега. Сякаш тялото ми не беше съвсем физическо, а съзнанието съвсем ясно.Усетих в стаята един голям триъгълник обърнат с върха надолу, виждах го като контури очертани със светъл писец. В този момент все едно някой ми каза че "това е състоянието, когато умреш и също преди да се родиш във физическо тяло." Почувствах леко замайване и едно всмукващо, цялостно усещане, особено в областта на гърлото. Наподобяваше леко на сънната парализа, но не беше плашещо, а доста по приятно. Докато спокойно анализирах усещанията си чух дишането на моя приятел, сякаш всеки следващ дъх го поемаше по шумно и по дълбоко. Тогава ми хрумна, дали това което аз сега преживявам, или ако в стаята всъщност при мен има някакво същество - дали всичко това не му причинява дискомфорт и за това така диша. И прекратих като се помръднах на една страна. (на другия ден разбрах, че той нищо не беше усетил)

Най-интересното е, че 2 дена по-късно се появи клиент за регресия - едно младо момче което разказвайки ми за досегашния си опит и практика спомена една много силна фигура появила се спонтанно при негова медитация - обърнат триъгълник с върха надолу, под който има две успоредни хоризонтални черти.
Очевидно говорехме за един и същи символ, но при него доразвит с двете допълнителни черти.
Същото момче попада на книгата на Ван Хелзинг "Начинанието Алдебаран" в която прочитаме историята на семейство Фрейле отвличани от извънземни системно през годините. Там те ги описват като мъдри високи руси хуманоиди с емблема на униформите - обърнат триъгълник с върха надолу.

Като се замислих повечето ми срещи в сън с нечовеци - същности които са ми давали ценни послания, отговори, помощ, все бяха високи и светли.
Смятам, че това не е случайно и в действителност получаваме много помощ независимо дали го осъзнаваме, или както при мен, години трябваше да минат за да си дам сметка.




Пример за една такава помощ е следния сън получен в отговор на мой въпрос дали е време да си имам дете, и има ли душа която желае аз да й бъда майка.

13. Отговор за децата (18.01.2014) - Сънувам, че към мен пристъпва много висока красива жена със златни дълги къдрици. Усещах че това не е човек, по-скоро като ангел я възприемах, или някой, който знае повече от мен. Погледна ме и ми каза следното изречение - "Аааа, семената, още не, още малко. Може, но сега не."
Моментално разбрах какво ми казва - говореше ми за забременяването, за моя въпрос за който от известно време питах Бог.
Много категорично и недвусмислено ми отговори. Сякаш беше важно да изчакам с тази тема в живота си още малко.

Всъщност интуицията ми подсказваше същото - така усещах нещата Януари месец.
Събитията които се развиха в последствие - открих сестра си, и нова информация за баща ми. Всъщност намерих всички частички от себе си и корените си. Това беше важното нещо, което трябваше да преживея преди да започвам нещо толкова отговорно като създаването и отглеждането на нов живот.
Давам си сметка към днешна дата, че всичко това ме направи много силна - толкова колкото му е необходимо на човек за да преживее и загуба на дете - това което ми се случи само няколко месеца по-късно.


Но хронологично погледнато следващия знак получих след няколко месеца, когато повечето от гореспоменатите събития вече се бяха случили.

14. Басейна и решението да имаме дете (13.05.2014) - Сънувам че се намирам в малък курортен град, където има минерални басейни.
След вечеря в ресторанта на хотела отивам в един от големите басейни. Уж бях във водата, но чувам как едно момче по нататък в басейна ми вика - " Е, хайде, потопи се де, цялата"
Потопих се малко повече, но това че не мога да плувам ме спираше.
(Според тълкуванията на Едгар Кейси водата и потапянето е символно представяне на подготовката за майчинството)
Излизам навън да се поразходя в градчето и виждам моя приятел идва с червена кола, а след малко докато се мие на мивка виждам че от ръката му се появява кръв.
(Червения цвят е подсилен с два образа - нещо наистина важно щеше много скоро да ни се случи)
В следващия момент в съня разбирам че сме решили вече да не се пазим и да си имаме бебе. Отиваме в аптеката за фолиева киселина, която по принцип се пие при бременност. Това което аптекаря ми даде го видях от много близо, но не успях точно да разчета надписа. (На следващия ден проверих в интернет как изглеждат тези добавки и видях съвсем същата опаковка от съня) Появи се и моя приятел в аптеката и писка да вземе за мен някаква специална вода за бременни. Не бях чувала за такава вода.
(2 месеца по-късно разбрах, че повръщането по време на бременността понякога се причинява именно защото жената не е пила достатъчно вода предварително преди зачеването - точно моя случай)
Аптекаря извади някаква схема с пирамидална форма и започна да ми разказва колко много сила и специална енергия добивала бременната жена и колко много неща можела да прави през този период.

Така приключи този сън. Не го приех веднага за знак. Може би ключово беше завръщането ми от Видин след като посетих дома на баща ми и чух разказите за него от вуйчо ми.
Когато се прибрах усетих, че сякаш нещо е различно, че вече мога и чак тогава се сетих за съня - който всъщност си беше доста показателен, нали такъв знак исках за да реша.

И така думите ми, че аз трябва да съм в правилното състояние на съзнанието и в готовност, защото ще забременея от първи опит - се оказаха абсолютно точни.
Разбрах че всичко, което интуитивно съм усещала е било истинска информация.

Следващите събития може да ви се сторят тъжни, трагични и какво ли още не. Но за това ви давам да видите каква огромна подкрепа може да получи един човек чрез сънищата си и дори най-лошото да стане, то никога няма да го събори, защото човека ще знае смисъла.

Точно сутринта на моя рожден ден сънувах нещо много особено - сънувах една зелена змия, която плуваше във въздуха и която ми предаде нещо в устата. Не ме беше страх, по-скоро усетих, че това е редно и така трябва.
След този сън научих, че зеленото е символ на бременност и лечение.
Не знам дали си въобразявам, но вярвам че нещо специално се случи и на рождения си ден действително празнувахме цялото семейство - мама, тате и душичката, която беше дошла при нас.
В някои вярвания се приема, че именно чрез устата се предава духа.
Може би някои ще кажат рано е - няма душа до 3-4 месец.
Аз мисля че не е така. Нищо не се сформира да бъде създадено, ако предварително няма душа, която да е преценила, че иска да дойде в този живот при тези двама родители.
Предвид случилите се след седмица събития - нямаше много време за губене, може би за това ми беше тази награда, която съня ми показа.

Следващия сън, който се появи ме подготви, че ще има нещо по-странно в моя случай.

15. Лекарката, която е озадачена  (19.07.2014) - Една жена дългокоса къдрава ми гледа корема. Изглеждам сякаш съм в 6ти месец. Говори ми за плода, като сякаш мери нещо с линийка през корема, мери и се чуди. Питаше се как е възможно... и съпоставяше 2 размера - 5 на 4. Според нея нещо не пасваше. 
От този сън ме събуди котката ми при неуспешен опит да се покатери на секцията ми падна ан главата. Ако не беше тя вероятно щях да продължа с други сънища и може би нямаше да го запомня.

Седмица по-късно разбрах, че освен зародиш в 9та седмица си имам и една не малка миома (6 на 6 см) в матката. По реакцията на лекарката и прекаленото й притеснение разбрах, че явно нещата никак не са розови.
Още тогава на момента вътрешно си казах - "Благодаря ти Боже" Каквото и да идваше към мен, благодарях, защото знаех, че Той е винаги до мен, каквото и да ми се случеше. Нямаше драма, нямаше сълзи. Все едно бях наблюдател, разбиращ, мъдър. Вярвах че Бог си знае работата щом ме е довел до тук, но каквото и да станеше щях да го приема. Вероятността за помятане беше много по голяма от обикновените бременности.

Сега си давам сметка, че ако не беше тази бременност повода да се видя на ехограф, така и нямаше да разбера за миомата. Сякаш трябваше да забременея, че да стигна до това откритие.

Съня явно беше уловил много точно проблема и енергията около него, дори размерите на миомата бяха точни - имайки предвид, че тези образувания растат бързо от хормоните през бременността, вероятността да е била 4 на 5 см седмица по-рано е доста голяма.

След още седмица прокървих и отидох на спешен кабинет.
Никакви болки, нищо, даже повръщането ми беше спряло и отново се чувствах човек.
Оказа се че плода няма сърдечен ритъм.
Приеха ме в болница.
Странно се чувствах чувайки потвърдената диагноза, но когато виждах лицата на лекарите притеснени въобще как би се износил ембрион с такава голяма миома (нарснала междувремено до 10 на 9 см) си дадох сметка, че Бог беше ни пощадил всички участници в това изпитание и беше прибрал детето си, защото то нямаше почти никакъв шанс да се роди здраво.



И тук започна моята одисея в тази болница.
2 дена прекарах с бременни жени задържани по някаква причина. Интересен поглед върху мисленето въобще на хората в изпитание. Едно момиче беше силно и уверено в себе си, макар редицата проблеми и ситуации, които беше изживяла, а друга бъдеща майка трепереше от всичко и сама си създаваше въображаеми проблеми.
След това ме преместиха в стаята, в която никоя бременна не желае да се озове - всички там чакаха да им бъде направен аборт (кюретаж). При моя особен случай това не беше възможно, но тъй като тялото ми не искаше да пусне плода започнаха да ми дават лекарства и чрез химически масаж да предизвикат аборт.

Не бях разстроена, по-скоро исках да мине и тази стъпка че да се възстановя и после да помисля за другия си проблем.
Там в онази стая - понеже седях 5 дена, за да се случи това което чакахме - срещнах много душички, наранени, объркани, не знаещи от тук нататък как да продължат.
Аз която уж бях в лошо положение и сама изживяваща драма, забравих всичко. За първи път бях физически до хора, които имат нужда от моята подкрепа. Досега само фейсбук ни свързваше. Но се оказа, че малко думи и на място могат да направят чудеса, малко любов и нежност, малко грижа за другия...
Започнах да им разказвам за душите, които винаги намират начин да дойдат при своите избрани родители, да не се отчайват и да бъдат търпеливи.
Там виждах едни малки дечица преживели нещо страшно.
В такъв момент ако има у човека истинска любов, то тази любов ще го тласне към действие, няма да му е нужно нищо друго.

Последния сън, който имах  още с приемането ми в болницата беше свързан с това изчистване.
3.08.2014 - Беше нощно време и бях в някаква болница, но никой не ми обръщаше внимание. Чаках, а по себе си виждах големи червени петна, все едно кръв беше изтекла. Но явно това не притесняваше дежурната в болницата, защото ми казваше още да чакам. (Точно така се получи 4 дена по-късно, през нощта започна кървенето при мен, но пак чаках, защото не беше се изчистило всичко, действително както съня показва)
След това се виждам как минавам сякаш през едно огромно футболно игрище и пак стигам до тази болница. Но сега петната по мен са зелени, а не червени.
(Зеленото - символ на бременността - сякаш бременността изтича и ме напуска най-после)

Игрището - символ на усилието, което трябваше да положа, все едно да пребягаш през цяло игрище, за да се случи резултата, който искахме.

Благодаря на всички фейсбук приятели,  които се включиха с дистанционна помощ за мен - както ги помолих във Вторник 5.08. - в онзи момент не бях осъзнала още значението на съня си и се безпокоях дали ще успеят да ми подействат хапчетата.
С всеобщи усилия до Петък всичко вече беше приключило.

Аз съм добре и вкъщи.
А тази история за сънища ви разказах с надеждата, че бих могла да окуража някого да развие в себе си подобна връзка и да се води, да разчита на нея и да получава съвети и напътствия, когато трябва.


Животът продължава и изпитанията са ежедневие. Но когато човек поне малко разбира какво се случва и каква огромна помощ е на негово разположение - тогава всичко е много по ведро и има посока.

петък, 18 юли 2014 г.

Как и Защо да сънуваме Осъзнато - Интервю на Лилу Масе с Чарли Морли


превод:
Павлина Николова




Здравейте, aз съм Лилу от "Jucy Living Tour"
Ние сме в Лондон, Англия, защото това е невероятно място и има изключителни учители.
А аз обожавам да говорим за осъзнато сънуване.

- Здравей Чарли.

- Здрасти, как си?

- Добре съм, вълнувам се, че ще интервюирам теб. Да водим разговор за осъзнато сънуване
е може би един от най-интересните разговори да имаш знанието, което може да промени живота ти в състоянието на сън!
Ти кога откри как работи това и как може да повлияе на живота ни?
Прочетох толкова много неща за теб.
Знам, че си автор на изд. "Хей Хаус", поздравления за което.
Видях и твоето участие в ТЕД, вие също може да го гледате: 

"Сънища на пробуждане" е твоята книга (Dreams of Awakening) - изцяло за осъзнатото сънуване,
но е някак си по-различен поглед от обичайното, което се пише за осъзнатото сънуване.

Каква е твоята гледна точка?
Как това може да повлияе на живота ни сега?

- Добре, значи първия въпрос беше как за първи път попаднах в това...


- Като се развълнувам и засипвам човек с безброй въпроси.

- Това е хубаво, аз също се вълнувам. Осъзнатото сънуване ме кара да искам да изтичам на улицата да хвана някой човек и да му извикам - Хей, чу ли новината!
Това е невероятно и е великолепно, че ти си ентусиазирана.
Мисля, че първия ти въпрос беше кога започнах с това - 
Когато бях на 12 години за пръв път започнах да гледам към осъзнатото сънуване.
Исках тази специална маска, която се носи, слагаш я докато спиш и се очаква да възпроизведе у теб осъзнат сън.
Това е първия ми спомен от такъв тип преживяване.
Мислех си - Осъзнатите сънища са много готино нещо, искам да го правя.


На 16 години започнах да практикувам осъзнато сънуване. Купих си книги и сам се научих как да го правя. Използвах го само за секс и скейтбординг, които бяха моите главни цели по онова време. И няколко години по-късно се насочих към Будизма
И там срещнах термина - Йога на съня.
Казаха ми, че Йогата на съня е сбор от практики, които съдържат упражнения по осъзнато сънуване в ядрото си.
Тогава им казах, че аз правя осъзнато сънуване.

Те ме питаха за какво съм го използвал. Беше ме срам да кажа - секс и скейтбординг и подобни неща...
Учителят ми каза, че го използва като духовна практика. Бях впечатлен - звучеше много яко.
И аз можех да го използвам за духовна практика.
Тогава започнах да приемам осъзнатото сънуване по-сериозно и да го виждам като потенциално тренировъчно поле за психологическо интегриране и духовен растеж

И повече от това!
Това, което ти правиш - за будистите това е истинско обучение за смъртта!


- Разкажи ни повече за това.


- Една от основните цели на осъзнатото сънуване и обучението по Йога на съня в тибетския Будизъм е подготовката за смъртта и състоянието на смърт.
Всеки път, когато се упражняваш в осъзнато сънуване ти реално се обучаваш за смъртта и момента на смъртта.
Теорията зад тези думи се основава на състояние след смъртта наречено - Бардо.
Брадо на Санскрит означава - място помежду.

Изглежда, че ти не просто умираш и си прероден. Ти умираш и влизаш в състояние Бардо,
което е един вид преходно състояние, подобно на сън халюциногенно преживяване.

- Подобно на онова по-мъгляво, което Ибън Алекзандър описва в своето преживяване близко до смъртта, някакво странно място или не е?


- О да, мисля че вероятно е доста странно. Потока на ума е разделен от грубата телесна форма и е обърнат навътре, преживявайки същността на твоята лична карма.
И да, това е доста... доста лудо място...

Повечето от нас преминават през Бардо напълно безсъзнателни, както преминаваме през нашите сънища напълно безсъзнателни.


- А някой и през живота минават напълно безсъзнателни!


- И през живота - да...
Ако можем да се обучим в осъзнато сънуване тогава  ни се отваря възможността да бъдем осъзнати в състоянието Бардо.
Точно както в осъзнат сън ние си казваме: - Аха, аз сънувам.

Ако се тренираме за това после ще можем да кажем: - Аха, умрял съм.

И веднъж като постигнем това разбиране: - "О, аз съм осъзнат след смъртта в състояние Бардо",
това отваря възможността за пълно духовно пробуждане в момента на смъртта
Това е!

Приема се за много по-ценна практика в тибетския Будизъм отколкото в Запада.
Когато обучавам хората от Запада в осъзнато сънуване то се свързва с ню-ейджърски, безотговорни, ненаучни неща.
На рафта за книги то е редом до отвличане от извънземни и подобни теми...
А би трябвало да е редом до трансперсонална психология и духовни практики.

Точно такъв тип методи можем да използваме за да се включим в осъзнато сънуване

- Точно това харесвам в теб. Ти си много земен, много непосредствен и забавен, а това са хубавите знаци за добрия учител. Много се вълнувам, че водим този разговор.
И да поговорим за "Сянката", защото ние трябва да се справяме с нашата Сянка.
Както казваш ти в твоята книга и семинари, които говорят за това как да се справим със своята Сянка.
И в следствие възможно ли е да умрем в по-голям покой?
Каква е гледната точка при Будизма и спрямо твоето лично възприятие?
Ако се справим със Сянката си, не само животът ни е по-добър, но също и този преход в този друг свят ще бъде?

- Да, относно подготовката за смъртта и умирането хората често ме питат: Аз как ще разбера?
Ще съм буден ли да разбера, ако е проработило?
Да се върна ли като малко дете и да кажа - "Момчета, проработи
преминах през Бардо осъзнато."
Не знам, но мога да ви кажа следното

ПРЕМАХВА СТРАХА ОТ СМЪРТТА

За мен сега, след обучение по осъзнато сънуване от 14 годишен - аз съм много по-малко уплашен от смъртта от всеки друг път досега.
И дори сега има част от мен, която би приветствала един аспект от преживяването на смъртта
с чувство за приключение, защото знаеш че има нещо проактивно,
което можеш да направиш за да се подготвиш за този момент.
Ти не си пометен от ветровете на своята карма. Ти имаш поне нещо, което можеш да направиш
да се подготвиш за този момент, да се подготвиш за този момент...

И смъртта става по-малко момент на абсолютен страх и липса на пълна осъзнатост.
А по-скоро нещо, в което може да навлезем може би с малко повече осъзнатост и малко по-малко страх.
И ако това е всичко, което постига това обучение - заслужава си.
Като имаме предвид и факта, че ти дава потенциала да станеш напълно осъзнат в състоянието след смъртта - Бардо.
Или поне да се проводиш към благоприятно прераждане
Ако не да изпиташ този вид чисти реалности на съществуване, които могат да бъдат достигнати през Бардо състоянието


- А как това повлиява твоята реалност тук, понеже сме тук, познаваме поне тази реалност?
И в която можем незабавно да видим резултатите...


- Това обучение за състоянието на смъртта те събужда за Това Тук
Големият парадокс е, че когато сме по-запознати със смъртността си това ни събужда за живота.
Не е нищо от сорта на: "О Боже, ще умрем. Осъзнато сънуване е за подготвяне за смъртта, ужасно е..."
Точно обратното е!

Точно обратното е!
Всяка нощ, когато се упражняваш в осъзнато сънуване, ти получаваш това напомняне -
"Това е свързано със смъртта и умирането."
Припомнено ти е - "Утре може да е последният ми ден, нека го оползотворя!"

Прекарайте този ден помагайки на хора, достигайки пълния си потенциал.
Да изживеем деня бъдейки всичко, което можем да бъдем.
Защото ние нямаме никаква идея кога ще дойде моментът на смъртта.
И много млади хора, особено моята възраст имат един вид арогантност - че ще живят толкова дълго.
И надяваме се да е така, да имаме дълъг и изпълнен с енергия живот.

Но кой знае кога ще умрем?

И ако това е практиката, която може да ни подготви за този момент не само ще навлезем в това състояние с усещане за придобита сила. Но също ще изпитаме радост от всеки ден, който изкарваме в този сън.
Защото ние виждаме, че също както можем да станем осъзнати в съня, ние можем да се осъзнаем и в това състояние.
И да преминем отвъд усещането за "себе си" и "другите", и да видим, че ти си аспект от моя сън и аз съм аспект от твоя!
И заради това можем да бъдем добри един с друг и да не насаждаме този страх от "другия".
Това чувство за изолация, това усещане за егоистично право, което ни поставя над другите живи същества.
Да видим, че сме част от същото нещо. 


- Нашата гледна точка омеква. Няма едно и две, има само Едно.


- Определено смекчава гледната точка
Моят Учител - Lama Yeshe Rinpoche каза 
"Осъзнатото сънуване ти дава чувство за хумор"
А аз казах: Чувство за хумор?
 "Да, виждаш живота много гъвкаво, много подвижно."

Веднъж като видиш подобните на сън характеристики на това състояние, придобиваш това чувство за хумор. Защото виждаш, че не е толкова черно и бяло, не е толкова устойчиво.
Има една гъвкавост в преживяванията ни в живота и можем да избираме.
Въпреки, че не можем да изберем това, което вече плащаме, можем да изберем да избегнем страданието, което често е нашата версия на "плащане".

И когато в живота ви дойде болката -  Вижте болката, почувствайте болката и използвайте истинската страст, която се съдържа в болката.
И въпреки това го няма това чувство за страдание или чувството - "Иска ми се да се махне"

Изживяваме живота такъв какъвто е... И доброто и лошото...


- Животът е като съня - можем ли да кажем това?


- Да, можем да кажем, че животът е като сън или подобен.
Не мисля, че е толкова просто. Това не е само един космически сън, сънуван от Създателя


- Илюзия може би?


- Да, определено изглежда илюзорно.

- Холограми казват някои хора?


- Изглежда, че както и при състоянието на осъзнато сънуване ние знаем, че проектираме нашата реалност. В това състояние ние също проектираме част от нашата реалност.
Може би не всичко. Може би съществува екран, на който проектираме.
Но веднъж като осъзнаем, че нашите проекции създават нашата реалност можем да върнем лентата назад и да погледнем своите проекции.
И да видим, че можем да започнем да проявяваме този живот.
И един от най-важните аспекти на проявлението, за който доста от ню-ейджърите изглежда забравят е            

СЪСТРАДАНИЕТО

Не е просто  "Искам яхта, наистина искам яхта, искам нови гърди...
и си правим Стена на мечтите:
"Искам 10 000 паунда повишение, искам нови гърди, искам яхта..."

Няма Състрадание, нито мотивация в това.
Но ако ние визуализираме и се опитаме да проявим, да бъдем по-любезни, по-внимателни,
можем да бъдем по-състрадателни същества.
Това е нещо, което можем да проявим и което може да помогне и на другите.


- Как виждаш ти Сътворяването? Виждам, че използваш тази дума...
Това е нещо от самото начало на интервюто. Аз вярвам, че ние сме съ-създатели. Чудех се какъв е аспекта на сътворяване свързан с осъзнатото сънуване?


- Осъзнатото сънуване е директно обучение в сътворяване. В осъзнат сън ти буквално сътворяваш. Ти си и сънуващия и съновидението. И прожектора и прожектираната информация. Ти създаваш съня и едновременно с това го изживяваш.
Ако ти искаш най-директния опит на проявлението как ума твори имай осъзнат сън.
Ако си в състояние на осъзнат сън и си мислиш: "О, мисля, че нещо лошо ще ми се случи",
това е най-лесния начин да ти се появи образ от някой кошмар (самото мислене).

"О Боже, наистина усещам, че ще срещна Лилу в моя сън"
Бам!
В ума ти се появява проекция на Лилу. Така виждаш как ума създава проявления.
Това може да бъде малко странно. Някои хора казват - аз те посетих в съня, или ти ме посети в съня. 

- Трябва ли и двамата да имате едно и също намерение за да се случи това?

- Да, определено. Но изглежда невъзможно...
Ако аз имам сън за теб, а ти имаш сън за мен и е нощ, казваме, че имаме споделен сън.
Но може да не е така, може просто да сме се сънували един друг.
Ако изкараме деня в зоологическата градина и двамата сънуваме тигъра през тази нощ
не означава, че е споделен сън, а че и двамата сме сънували това, което сме правили през деня.

Но можем да си направим експерименти с цел проверка.
Ако аз стана осъзнат в съня и ти също, тогава един човек може да влезе в състоянието на осъзнат сън на друг човек. И да предложи парола, която може да бъде доказателство в будно състояние. Това е нещо, върху което работя последните години с моята годеница. Все още не мога да кажа, че имаме директно попадение.
Имахме няколко опита, при които тя опита да изпрати космат мамут в моя сън.
А аз имах осъзнат сън по същото време, времето съвпадаше.

И изведнъж в съня ми идва слон.
Беше градска среда и се запитах - Какво по дяволите, прави слон в осъзнатия ми сън?
Дойде към мен, поклати глава и поиска да го яздя.
Да се кача на слон...
Какво ставаше...?!
После се събудих и записах съня. Тя написа нейния сън, в който е била осъзната и е опитала да ми прати в съня това приличащо на слон същество.
Бяхме много близко в този опит.
Но не мога да кажа, че това е директно.
Мисля, че трябва да сме доста скептични по отношение на споделеното сънуване. Не защото не съществува, а именно, защото го има. И именно защото съществува ние трябва да имаме
дисциплиниран подход, научно-изследователски подход за да докажем къде го има и как можем да го правим.


- След като ти си постигнал това, какво е мнението ти - времето и пространството действително съществуват ли? Или всичко е изкривено?


- В осъзнатия сън ли? В осъзнат сън времето е съотносимо с това тук. Ако имаш усещането, че си имал около 5 минути осъзнат сън, тогава вероятно е било наистина 5 минути. Това се тества със сканиране на мозъка. Усета ти за времето е същия, както тук.
Когато хората започнат осъзнато сънуване, те често се оплакват:
"Но продължи само 30 секунди..."
И си мисля... Скачал съм от самолет преди. Имаш около 30 секунди свободно падане. 
30 секунди са... Но времето е доста относително, когато скачаш от самолет.
Така е и при осъзнатото сънуване.
Въпреки че - да, може да си бил само 30 секунди, или минута-две.
Помислете какво можете да направите с 2 минути вътре в своята собствена психика.
Да се разходите в проекцията на собствената ви психология.
Помислете за лечението, което можете да направите в това състояние.

- Значи веднъж като си в това състояние... Как се събуждаш/осъзнаваш в съня?

Как сънуваш осъзнато? Там си и изведнъж решаваш да промениш възприятието си да внесеш нещо друго, да проявиш нещо друго...?


- Веднъж като си в състоянието на осъзнат сън твоят ум го създава. Последно използвах състоянието на осъзнато сънуване е да се събудя от страха си от паяци. Много неща може да се правят, когато имаш фобии.
Значи аз съм в състоянието на осъзнат сън: "Супер, осъзнат съм, аз съм в собствената си глава, това е яко, спя в леглото си, но знам, че съм в ума си. Какво искам да правя. Искам да работя върху страха си от паяци. След което визуализирам, насочвайки намерението си -
"зад тази книга ще има паяк". И мога да отида към него с това намерение - че там вероятно ще има паяк. Мога да позволя на паяка да пропълзи по ръката ми. Сега... все още ще чувствате страх.
Ще сте - "О, Боже", защото внасяте товара си в осъзнатия сън. "Аз се страхувам от паяци"

В осъзнатия сън аз знам, че ръката ми не съществува. Паяка не съществува. Всичко е илюзия. Но мозъка не знае това. Мозъка мисли, че това е истина. Състоянието на осъзнато сънуване
е толкова реалистично, че мозъка си мисли, че изживява будна реалност.
Най-решаващото е, че той създава невронни пътеки базиращи се на вашите преживявания.
И мозъка си мисли - "Сега ок ли сме с паяците?", защото ти даваш на паяк да ти пълзи по ръката. И това създава нова невронна пътека, която казва - Аз съм ок с паяците, което след това се реактивира в будно състояние.

Човек директно може да работи с травма, фобия, чрез състоянието на осъзнато сънуване като начин да повлияе будното състояние.

- Изглежда трудно, когато съществуват неща като кошмарите в нас. Можем ли да работим
с тези повтарящи се кошмари, с тези големи чудовища? Да ги прегърнем - както казваш ти?

Кошмарите са един от аспектите на обучението по осъзнато сънуване, около който има най-много наука. През 2009г. в Университет Милано беше утвърдено, че може да дойде време ние да предписваме обучение по осъзнато сънуване на мястото на, често водещите до пристрастявания транквиланти, които сега даваме на страдащите от кошмари.
Нищо не произлезе от това. Питам се защо...
Знаем си.. но да оставим конспиративните теории настрана.
Но това изглежда като една много директна психологическа интервенция, която получаваме чрез осъзнатото сънуване.

Защото в състоянието на осъзнато сънуване ти можеш да станеш осъзнат в кошмара!
И първата ти мисъл е да се събудиш, ако не си готов да се изправиш лице в лице.
И това е ОК...

Много по-добре е да останеш в осъзнатия сън и да се изправиш пред кошмара, което никога не сме правили, което е да останеш вътре в кошмара.
Да не опитваш да се събудиш. Защото всеки момент, който прекарвате в кошмара с осъзнаване на субективността на ума е момент, които прекарвате като свидетелство на травмата.
И кошмара ще се появява отново, докато не го видите.

Това иска кошмара... не иска да бъде тълкуван, той не иска да бъде ... разпитван, както ние не бихме искали.
Сънят е като нас, но иска да бъде забелязан. И ще продължи да се появява, докато не кажете - Да, виждам те! Виждам, че тази травма е част от мен и сега мога да премина през нея.
И се показа, че дори само в един осъзнат сън, ако можете да станете осъзнати в кошмар можете да спрете кошмарите си за една нощ.
Усилието не е кумулативно, нужно е само един кошмар.
Извинявам се, само едно преживяване на осъзнатост в кошмар за да прекратите тези сънища.

- Как разбираш, че си в сън? Защото по някой път, може би сега, мислиш ли си, че си в осъзнат сън?

Не, определено съм в реалността. Едно от нещата характерни за сънуващите осъзнато е, че всеки път, когато имаш осъзнат сън ти се тренираш  да разпознаваш разликата.
Хората често мислят, че като осъзнато сънуващ биха били като хипи или "О Боже, къде е реалността...буден ли съм, не съм ли..."
Обратното е!

Осъзнато сънуващите се тренират и могат да кажат разликата. Често сънуващите осъзнато са много земни хора и в осъзнаване на разликата между илюзията в сънищата и илюзията на споделената будна реалност.

Почти съм сигурен, че съм буден сега, но ще проверя. Има определени проверки на реалността,
които можем да правим в будно състояние, за да кажем сънуваме ли или не
Какво направих аз - първо погледнах ръката си и издърпах пръста си

Ако сънувах пръста ми щеше да се разтегне и ръката ми щеше да се промени,
защото правех това с очакването, че ако сънувам пръста ще се промени

Това е малко като в "Генезис" - (филм с Леонардо Ди Каприо за осъзнатото сънуване).
Във филма има пумпал, когато го завърти това му казва дали сънува или не.
Разбира се пумпала не е неговия тотем, но това е съвсем друга тема. Развалих ли го?

- Какво имаш предвид, мислех, че това е...?

- Да, изглежда сякаш това е неговия тотем - пумпала, но не е така. Гледайте Генезис отново, знаейки че пумпала не е негов тотем.

-  И ще го видим?

- Да.

- Някакъв предмет ли е?

- Да. Просто трябва да се вгледате отблизо какво прави той... Не искам да издавам.

- Ще го гледаме отново.

- Да, гледайте знаейки, че не това е тотема му. Да, имаме определи неща, които ни събуждат - като тотеми,  които правиш за да те държат заземен за да знаеш със сигурност кога си буден и кога сънуваш.
Но когато се учех на 16-17 години нямах учител, не познавах хора, които правят това и определено нямах тотеми.
Когато стигнах до момента да имам толкова много осъзнати сънища събуждах се сутрин
и се чудех как мога да съм сигурен буден ли съм или нестанах много неадекватен.

Когато започнах да преподавам се заклех, че всеки път, когато преподавам ще настоявам за проверката на реалността. Не бих допуснал някой да ме изплаши по време на моята работа.
Когато го преподаваш това да става по-най безопасния начин!
Ако го изучаваш при мен - тук ще срещнеш стабилност не само чрез това, което предлагам като учител, но също и посредством Линията, с която съм свързан
(Линия на предаване на будисткото учение чрез жив учител водеща назад до самия Буда),
По външния ми вид не може да разберете. Но съм ауторизиран да преподавам в тази Линия на тибетски будизъм.

- Лама ли си?

- Не, определено не, нито лама, нито монах, нито съм някой много добър в духовните практики. Но съм ауторизиран да преподавам от лама и тази ауторизация дава връзка с Линията.
За това често казвам на хората, че не е нужно да вярват на мен, но можете да вярвате на Учителите, да вярвате на Линията и научаването на тези практики поддържа тази Линия и е вдъхновението - надявайки се, когато предлагам тези средства на хората за осъзнато сънуване
те няма да ги пропилеят само за секс и скейтбординг, както правех аз, а ще видят как могат да се използват за духовни практики за интегриране на страха и фобиите, да работят с кошмари,
за намеса в психологията и да се подготвят за смъртта и процеса на умиране до такава степен, че предишното пилеене на осъзнато сънуване за да правиш секс с филмова звезда
ще ви изглежда като детска игра.
Надявам се.
Но ако толкова искате да правите секс със филмова звезда, дерзайте...

- Благодаря ти много Чарли, може би това би бил безкраен разговор и толкова много може да бъде направено с това. Наистина се вълнувам, че имах възможността за този разговор и да посея това семенце във вашия ум и в моя така че да започнем да изследваме, отвъд тази реалност, но също и както ти спомена всъщност 30 години от живота си, в които спим.

- Да, 30 години сън - поне да направим нещо с тях, нали...

- Благодаря ти Чарли. 

- Аз ти благодаря

- Целувки на всички. Ако искате да прочетете още по темата това е книгата - Dream of Awakening.

Гледайте Чарли Морли пред TEDx
"Психологическо интегриране и духовен растеж чрез Осъзнато Сънуване"







неделя, 6 юли 2014 г.

За заблудите, страховете, дребното мислене и насилието над различните; За "праведните", религиозните, съвършените и всички останали с претенции


Това трябваше да бъде статия за надеждата, връзката с духовния свят, която когато е желана се случва постоянно.

И ще разкажа и това...

Но първо...
През последните дни станах свидетел на страданието на хора охулени, потъпкани и унижавани от ограничеността, невежеството, псевдо-доброжелателността на други хора.



Трябва да разкажа тяхната история

Първата история на на една учителка от малък провинциален град в Северна България.
Преди няколко месеца тази жена ми се обади по телефона, разказа ми за своите търсения през годините. Най-тежко казваше - е отношението на хората в този малък град. Озлобление, интриги, лицемерие, материализъм и бездуховност в отношенията... Малко да си по-различен или да имаш различно виждане - веднага ставаш център на нападки.
Когато слушах разказа й си давах сметка - така е, облагодетелствани сме тук, в големите градове, че повечето хора не се познаваме, и това ни дава някаква свобода. Свободата да си себе си, да пишеш каквото мислиш, да правиш каквото искаш...
Учителската работа в момента е една от най-неблагодарните.
Как да си обясни една жена, която си е отдала живота да обучава децата на съгражданите си - как да си обясни злобата на децата, нападките, арогантността... вероятно възпитавани и вменявани от самите родители... как да преглътне това всеки ден и въпреки всичко да намери начин да стигне до умовете и сърцата на децата...

Все въпроси, които ако човек не иска да полудее и да запази здравето си трябва да тръгне да търси в една друга сфера - сферата на духовните търсения.

Това беше сторила и тази жена. Само четенето на книги в сферата на езотериката и духовното успяваше донякъде да я успокои. Може би защото подсъзнателно всички ние усещаме, че трябва да има смисъл във всичко това, че трябва да има цел поради която да изживяваме дори неприятните мигове, изпитанията... всичко.

Обикновено се вълнувам много от съдбата на всеки човек, който ми позволи да се докосна до неговата душа и търсения, до личните моменти и страданието. Можеше на мен да се случва - винаги това стои в главата ми. Можеше това да е сестра ми или майка ми. За това направих каквото можах - поговорихме надълго и нашироко, за да окуража тази все още млада жена, не намираща никаква подкрепа нито в семейство, нито в работната си среда.

Така минаха около два месеца преди да я чуя отново.
За съжаление чух нещо, което все още ми е трудно да приема.

Жената беше споделила разговора и интересите си, нещата които е открила, които чете и в моя сайт и в други книги, със майка си, която чувства близка.
Казва ми - "майка е много добра жена, вярваща, състрадателна, помага на всеки"
и същата тази добра жена беше решила че дъщеря й се побърква и й беше вдигнала луд скандал защо търси такава литература, защо е говорила с мен...
Беше я съсипала психически с всевъзможни обвинения.
Вчера моята приятелка сподели, че не ми е писала толкова време, защото майка й наговаря съпруга й да й вземат лаптопа, казват че са го продали, да няма тя средство за комуникация с външния свят, отвъд малкия провинциален град.
Разбира се жената си е съвсем нормална, продължила е работата си, живота си, страдайки по загубата на единственото прозорче към света, но какво да стори.
До вчера, когато й връщат лаптопа и тя разбира за измамата и грубата намеса в живота й от страна на майка й и съпруга й, които са направили всичко "за нейно добро".

Питам аз сега кой дава права на тези хора да се месят в живота на една жена - не младо невежо момиче, а жена със собствено семейство, деца, кариера и опит. Кой дава право на "доброжелателни роднини" да контролират и вземат решения!



Колкото и мъчно да ми стана... почувствах се все едно живеем в робски времена и нямаме права за нищо, осъзнах че това ще продължава и продължава докато НЕВЕЖЕСТВОТО е на пиедестал, а търсенето на познание и на духовни истини е обявявано за ерес и престъпление.

И за това мили приятели към вас се обръщам.
Докога ще си мълчим ние, всички. Докога ще позволяваме това да се случва по малките градове и населени места. Докога ще се крием и ще плащаме данък обществено мнение, все едно е престъпление да търсиш и да учиш...
Не ги ли минаха вместо нас тези изпитания през вековете редица будители ... защо са си дали живота те, та ние сега пак да свеждаме глави "виновни"...

Имам усещането, че колкото повече се увеличават търсещите хора, толкова повече се активират останалите да ги подтискат и заглушат техните стремежи към знание и истина.
Война е и тя е в разгара си.
Няма значение кой е срещу теб - майка ли, баща ли, "най-добрия ти приятел" ли е...
Битката е между старото и новото мислене. Старото се брани със зъби и нокти, защото ако признае правото на съществуване на новото, то старото трябва да поеме отговорност и за себе си и за своя начин на мижаво, дребнаво съществуване, на своето живуркане...

Втория случай

Моя клиентка от регресиите разви способностите си - засилена интуиция, сънуване, сензитивност. Това си е част от нейния път на душата, което беше видно от целия й живот и най-тежкото изпитание, което беше преживяла - да загуби сина си още млад 20 годишен.
Понякога се случва точно това. Едно силно травмиращо изпитание като загубата на дете отключва третото око - психичните способности на човек. Всичко се дава с цел и причина.
И при тази моя клиентка - съдейки по ценната информация, която идваше чрез сънищата й за света на починалите, за съществуването след смъртта, всичко това идваше с някаква мисия за нея лично.

Тук идва момента да споменем за набожните религиозни християни. Точно за тях, а не някои други. Визирам най-тесногръдата група от всички религии, за съжаление, го казвам, защото и  аз съм възпитана и обичам тази традиция... но уви - ако има заклеймяваща, ограничаваща, нападателна и отмъстителна религия - това е тесногръдо разбираното догматично християнство.

Съжалявам, че изключително рядко се намират хора (свещеници), които да говорят за Божието слово по чист и толерантен начин.

Моята клиентка се сблъска с роднина, която я заклеймява, че всичко, което е виждала в сънищата си, комуникацията с душата на детето й - всичко било от дявола, а не от Бога...
Специалисти са големи понякога религиозните християни - те всичко знаят, даже сънища да тълкуват...

Тук искам да припомня, че в Библията е пълно с пророчества, явявания на Бог, послания от духовния свят, сънища и видения...

Но Божието слово не е разбрано, не е прието в сърцата - то се ползва само за нападки и обвинения, само за злобни подигравки и хуления на събратята ни...

Тъжно ми е защото знам какво е било - чувствам го в сърцето си, знам какво е говорил Исус, какво е оставил на света и какво се случва сега по земята ни и с хората ни.

Позволяваме на маскираното зло да се шири. И то е НЕВЕЖЕСТВОТО.
Не са лоши хората - не са лоши душите им. Напротив всеки е добър първоначално. Бог обича всеки - и мюсюлманина, и католика, и християнина и атеиста, и будиста и всяка твар, която се е родила от Него.

Лошо е невежеството, което сме допуснали да завземе такива огромни мащаби и сега да тъпче и подтиска всеки опитващ се да намери себе си и пътя си към Бога човек.


Позволявам си да пиша всичко това, защото ме боли като чувам за тези случаи и вътрешно знам, че не можем да си позволим лукса да останем безучастни.
Всичко това ще продължава докато ние с вас не започнем да допринасяме всеки в своя град и село, всеки на своето място в обществото, в своята професия и място на изява  - с действия, думи и разпространяване на истините.
На простичките истини - за толерантност, любов, милосърдие между хората.

Когато видите интрига, нападка - не се включвайте в нея, но не стоите и безучастни. Ако ще после да ви помислят за странни - кажете и винаги казвайте, което смятате за нередно. Не стоите безучастни - не се съгласявайте с мръсотията и злобата, която се излива около вас. Внасяйте светлина, коригирайте, където трябва...

Ако някои хора са заблудени от егото си, от моментното удоволствие да клюкарстват зад гърба на друг, или да се присмеят, да подиграят... дайте им нов пример - покажете им другата гледна точка. Бъдете смели, защото с бездействието си утре на нашите деца ще се изсипе всичко това.

Всичко е много по-простичко отколкото ни се струва...

Хорското мнение няма да ни направи щастливи, нито ще изпълни мисията на душата ни.
За какво съм тук?
Това всеки трябва да се запита.
Аз отделен ли съм от другите... Защо не правя нищо, защо си седя безучастно...

И аз мога да съм на мястото на другия? Тогава от какво се пазя?

Накрая искам да изясня едно две неща, които упорито срещам, че се рекламират, прокламират и т.н.

"Пътя към духовното минавал първо през здравословното хранене" :)
Срещала съм го и в по-краен вариант - "първо трябва да изчистиш тялото си, и едва след това да започнеш да развиваш духа си"

Представяте ли си, че пътя към духовното е през материалното?! Много интересно твърдение.
Аз лично не съм видяла никой от учените например досега - нали това е материална наука - да е открил духовността посредством материални опити и експерименти.

Как пазенето на определени диети - защото това е в основата на здравословното хранене, вегетарианството и др. подобни - лишения от определени храни - как спазването на спартански режими ще вкара един човек в духовния път - ако той не прави нищичко за да изчисти съзнанието си, ако не прилага в делата и думите си, в сърцето си принципа на любовта, състраданието, взаимопомощта...

Познавам хора, които твърдят подобни неща, даже учат другите как да постигнат "духовно развитие" посредством този тип хранене и изчистване, както и физически упражнения. И доста от тях са далечко от "духовно развити личности", нещо което интуитивния човек усеща бързо.

Пак стигам до парадокса - как може един човек, на когото се отдават с лекота диетите - всеки има различна натура и ген - и този човек, който успява да се лишава, да се храни само с указаните храни, с какво е по-духовен той от някой обикновен човечец, който няма никаква възможност да си осигури био или специални храни, а само най-основното, но има огромно сърце и душа и не минава ден без да каже блага дума и да утеши някоя страдаща душа. С какво първия е по-духовен от втория.

Оставям изводите на вас.

Не изпадайте в крайности и помнете - всяка здравословна практика и диета е ок, но най-здравословно е мисленето и поведението в обществото да е в хармония с повика на душата ни.
От това по-голямо няма. Това ако не е наред се създават депресиите, дисбаланса в организма и всичко останало като последици.