неделя, 31 май 2015 г.

Аз от миналото - 4 живота - една история

Преди повече от година срещнах тази млада жена без да подозирам колко много ще се сближим и че ще спечеля голям приятел в нейно лице.
Поводът беше желанието й да намери много важни за нея отговори посредством регресия.
В онзи момент тя скоро беше преживяла една лична драма в отношения с любим човек и точно това й причиняваше голямо страдание.

Може би вече сте срещали в различни статии и сте усетили какъв е моя подход. Но в случаи на голям стрес, дали поради скорошна загуба на близък, поради раздяла или някакво друго силно стресово събитие, не пристъпвам към метода на регресия с дадения човек. За това има много простичко обяснение - твърде голямото напрежение, което човека все още усеща заради събитията, които е преживял ще му попречат за едно добро отпускане и лекота, които са изключително важни за да се потърсят отговори чрез връщане с регресия.

В такъв случай са много важни разговорите с човека и полека лека лекуването на наранената душа да започне. Да му се покаже още една гледна точка към стресовото събитие, към изпитанието, което е преживял, докато постепенно се подготви. Макар и в началото да срещнах само много голямата болка на младата жена, аз все пак й казах всичко, което смятах, че ще й е полезно. Трябва много търпение и разбиране. На всеки човек му е нужно да си изживее емоциите, да мине през всичко, през гняв и през яд и каквото иска отвътре - всичко да излезе. Но когато има една подкрепяща ръка - просто някой, който да не се отказва да вярва в другия, когато сам той не може да повярва в доброто и в себе си, ето това е много ценно... Това с времето прави чудеса.

Продължихме срещите си с младата жена, едва ли беше случайност, че се оказа да живее съвсем близо до мен. Както казваме - Господ си знае работата, помага ни да срещнем приятел, точно, когато най-много имаме нужда. (тук ще вметна, че лично за мен този приятел в нейно лице се появи тъкмо, когато имах такава нужда). В това време - мина почти година и повече до момента на регресия преди седмица - ние станахме близки и аз научих доста от болките и страданията, които е преживяла.

Сега разказвам тази предистория за да си изградите правилни впечатления. Нищо, нито в регресия нито по друг начин не става просто ей така, лесно. Няма бързо осъзнаване, бърза прошка и т.н. Моята нова приятелка имаше много тежки мисли и с основание съдейки по доста големите изпитания, които почти без почивка се редуваха в живота й.

Имаше сериозни травми от детството и младежките си години.
Много пъти бях говорила за прошка на съответните хора наранили я. Самите разговори също й причиняваха болка, защото я връщах към теми още доста болезнени макар и след толкова години.

Но важна е вярата. Не бива да се отказваме, само защото някой човек не поема на момента от думите ни, или ги чува, но не може със сърцето си да ги приеме. На всекиму е нужно време, колкото трябва, но с търпение и вяра всичко се променя.

С месеците напрежението у моята нова приятелка свързано с последното травмиращо събитие и раздяла понамаля.
Не зная дали в началото, когато й отказах регресия напълно ме е разбрала. Но знам, че сега и тя е доволна от резултата, който сама постигна.

Всъщност, в случаи като нейния е добре човек да се поуспокои с други неща  - четене, разговори, медитации, да развива интуицията си, да развива едно разбиране към нещата от живота и да търси по-дълбоки причини. Всичко, което може да подготви съзнанието за една пълноценна регресия.

Защото, ако има страх, ако има отричане, отхвърляне на идеята за съществуването на по-дълбоки причини за страданието, то тогава логическия ум ще блокира регресията, защото ще се страхува да види отговори, които противоречат на собствените му убеждения до този момент.

Момента за регресия тази година през Май не съм го избирала аз, нито тя. Нещата сами ни се показаха кога да се случат. Само бяхме говорили, че вече може би е добър момент, че сега е много спокойна да търси отговори.

Първа част, която ще чуете като запис обхваща 3 минали живота на Ели. Те се оказват в много силна връзка помежду си. Целия първи запис е един много добър пример как се избират животи и уроци, така че да може една душа да се справи, но как понякога макар и да е имала доброто желание, други фактори и слабости й пречат. Но се дава нов шанс и нов шанс, в по-подходящи обстоятелства съобразени с вече известните слабости и травми. С колко много търпение се учи всичко.



https://www.youtube.com/edit?o=U&video_id=7iFZppQw_Ig


.........................

В началото попадаме на нощна сцена, един мъж на средна възраст стои до стените на един средновековен град. Чувства много силна тъга свързана с този град, който сякаш е опустял, а преди е имало живот в него. Този човек чувства носталгия. Сякаш е идвал да се прибере вече, да живее на това място, когато открива, че там няма никой.

Премествайки се по-напред във времето намираме нашия герой на пазара на един различен град, разхожда се без цел. Усещаме го, че няма дом. Разбираме, че е сам, без семейство и никога не му се е случила любов.

Връщаме се назад във времето да разберем какъв е бил животът му преди това пътуване, което първоначално видяхме до онзи град с каменните стени.
Оказва се, че мъжът е бил много добър войн, добър в работата си.

Още по-назад във времето:

Разкрива ни се гледка на едно малко 10 годишно момче, което си играе пред една много простичка и мизерна колиба. Когато поглеждаме семейството му виждаме сестричка, майка и дядо. Но в това семейство няма любов, има само измъчени възрастни и борба за оцеляване, от която явно не намират сили да показват любов на децата. Момченцето усещаме, че много обича сестричката си. А в този период единственото, което той иска е да порасне за да бъде силен.

Разбираме, че бащата не е там. Често и за дълго отсъства Той е с деспотичен характер и в кратките моменти, когато се връща у дома всички усещат този характер. Майката изпитва страх от него, но е примирена с това. И въпреки лошото отношение усещаме тъгата, която нашия герой усеща, когато разбира, че бащата е загинал в битка. Въпреки трудния му характер и честите отсъствия момченцето е успяло да се привърже, и след това да усеща липсата му. Това, което най-силно помни е образа на "силния мъж", който е виждал в своя баща.

За да разберем какво се случва с момчето минаваме малко по-напред във времето и го виждаме като един силен младеж. Сега вече той се чувства по-добре, именно защото е пораснал и сам може да се грижи за себе си. Младежа върви към един град, където се надява да започне работа като войник. До около 40тата си година нашия герой става много добър боец, оцелява от много битки.

Когато попитахме за личното му семейство се натъкваме на нещо странно - Мъжа се чувства най-добре в битките и не иска да създава свое семейство. Когато се бие се чувства силен и това е най-важното за него. Не иска жена и деца сякаш свързва семейството със страдание и нараняване, със слабост. Примера, който той е видял с лошото отношение между родителите, както и с трудното оцеляване в голяма бедност, и липсата на любов, това че нищо не зависи от самия него - като е дете, изглеждат възможна причина да реши да няма собствено семейство. По-нататък в регресията излиза още една много по-голяма основателна причина, която обяснява защо той избягва семейство.

Оказа се, че нашия герой беше намерил своя начин да има семейство, но без да страда - това бяха приятелите му също бойци като него. Там беше изживял радостни моменти.
............................

Макар че разглеждаме "преминали" вече опитности на младата жена в регресията, няма как да не ни вълнуват успехите и спадовете на героите, които виждаме. Техния опит, независимо какви решения са взимали, е нещо, което ние наготово можем да използваме, нещо до което да се допитаме и да видим какви последици носи, какви тъги или радости. (преминали е в кавички, защото когато има неща, които ние довършваме сега, то нищо не  е преминало. героите и обстоятелствата може да са различни, но ако урока стои, значи всичко е актуално и сега)

Този процес не е тъжен, не е тежък както някои може би предполагат. По-скоро моментите на осъзнаване на връзките с настоящите изпитания на младата жена бяха доста силен момент - но на освобождение, не на тъга. Когато разбереш пътя си и че все пак зад всичко наистина е имало причина, имало е предистория, която обяснява нуждата да си сам, нуждата да потърсиш спасение по други начини, докато най-накрая намериш сили и се справиш с поставените цели пред душата, получиш потвърждение, че са правилни някои тежки избори в този живот... не е ли това истинското интегриране на миналото, така че повече да не ни тегли назад.

................................

Според една моя теория, която наблюдавах в моята регресия и настоящия ми живот доста често показаното в регресия са недовършени наши дела, които сега сме си поставили за цел в тези условия да приключим успешно. От тази гледна точка всеки живот, който ни се показва е изключително важен да узнаем какво точно е трябвало да научи душата тогава, доколко е успяла да се справи и какво й е попречило. Защото сега в настоящия живот тази тема ще бъде продължена, ако все още не се е случило и човека трябва сега да е по-добре подготвен за слабостите си и какви са възможните стари модели на поведение, които предния път са му попречили, една добра преценка и анализ за да реагира този път осъзнато, да разпознае изпитанията и да направи онова, което му е било трудно преди - да реагира с по-голяма мъдрост.

...................................

До тук описанието на живота на война, който се разкри пред Ели има общо и с настоящия й живот - това са темите за самотата, за трудния старт в живота и недобрата семейна среда. Но има и надграждане и някои разлики. Войнът беше неемоционален, или по-скоро беше скрил зад дебелата броня всички чувства и не си позволяваше нищо да изпитва към никого, за да не бъде наранен. Докато при нея има съвсем друго - много силна емоционалност и свръх чувствителност.
Разказа по нататък разкрива информация кога точно "война е захвърлил бронята си" и си е позволил отново да започне да изпитва чувства... така че днес ние да имаме една много сензитивна  чувствителна жена...



Разглеждайки отново сцената с онзи град и пазара, където се разхожда нашия герой, когато вече е на средна възраст и се е оттеглил от военната си работа, разбираме, че се чувства без цел и посока. Вече не е войн, но няма и друга професия. Живее в странноприемница.
Не изглежда притеснен за оцеляването си, което е чудно, защото знаем каква травма е била бедността в детството му, когато не са имали храна дори.

Тогава се усети гордостта - той е постигнал някакво ниво, горд е и със самочувствие от битките...

Как ли се адаптира един бивш военен към нормалния живот на обикновен човек - трудно или почти никак. Свикнал да разчита на славата и предишните си успехи човек може да стане леко мързелив, само поради факта, че чувства, че вече е направил каквото е било нужно и повече няма нужда да прави. А и гордостта тук не помага, а пречи. Не би започнал каква да е работа.

Тук има още един елемент синхронен на живота на Ели - големите перипетии свързани с работите в нейния живот. Забелязва се концентрация на тежки работи, или съчетанието на условия и колеги, така че сякаш този горд войн да се смири малко, да забрави малко предишните бойни успехи, защото сега вече не е на бойното поле и е нужно отново да се доказва без да подценява или да дискредитира някоя възможност, защото на война не му отговаря на нивото. Уважението, на което е свикнал заради предишната си позиция сега не се получава.

От друга гледна точка претендираме ли, че сме много силни, че можем да се справим с всичко... тогава идва тест, изпит - една проверка Свише за да затвърдим и докажем, че сме такива за каквито се мислим. Тогава война се е мислел за много силен, бил е горд със себе си.
Днес в настоящия си живот Ели минава истинския изпит - и тук силата и смелостта, която й е нужна да проявява е на цяла армия войни, просто за да живее живота си и да оцелее. Но този път смелостта има други измерения, много по-големи, защото вече има и семейство - дъщеря, и е изправена пред много по-страшни избори отколкото, която и да е битка на бойното поле.

Така се изгражда истинската сила на душата.

Когато отиваме до последния ден от живота на война...


виждаме че все пак у него има едно чувство - обичал е своята сестричка. Оказва се, че първоначалната сцена - опустелия град с каменните стени, които виждаме в самото начало и тъгата у него се дължат на това, че там е загубил сестра си - искал е да се оттегли да заживее при нея след службата си, но тя вече е била починала.
Но други чувства у него няма, а по-скоро една суровост се усеща и много голяма сила.
Сякаш в този живот малкото момченце сбъдва мечтата си да бъде силен като порасне - той е такъв, и никога повече не е слаб и беззащитен, не е зависим от никого.



Първите въпроси, които питаме душата след напускане на тялото на война


- Ако си спомня да ни каже защо си избра точно такъв живот?
- Защо избра това много бедно едва оцеляващо семейство, в което не можа да почувства родителска обич и топлота?

Отговорите от тук нататък не са нищо, което сме очаквали...
Оказа се, че работата е много по-дълбока зад всичко показано.

Тази душа някога е имала много силно-любящо семейство. Тя е била малко момченце. Случва се огромна трагедия с майката в това семейство. Детето страда прекалено много за загубата на майка си. Тя за него е била като ангел, толкова силна любов чувства, и съответно болката е била непоносима след загубата.

За това, за да се възстанови от тази огромна болка от раздялата, душата избора живота на война и неговото семейство, което по никакъв начин да не напомня на онова прекрасно семейство. Нищо, което да събуди старата болка в сърцето.
За това и майката и дядото ги усеща дистанцирани хора, които от грижа за насъщния нямат време да дадат топлина и обич на децата си. Така е най-сигурно, че детето (душата) няма да изпита силна привързаност отново към друг човек. Защото любовта би била потенциално нараняване - спомена от предишната силна привързаност върви ръка за ръка със спомена от трагичната загуба. Именно това е трябвало да се излекува в този живот на война.

И макар че подбира такива характери за свои родители - детенцето пак успява да се привърже - това е способност от преди - както към сестричката, така дори и към деспотичния баща, към когото дори съпругата му е изпитвала страх. Но той подсъзнателно много добре помни старата болка от любов и за това като пораства главна цел е да стане силен, независим, да не е раним вече, точно както е било онова малко момченце в по-ранния живот, загубило майка си.

Във втория живот виждаме как отново е трябвало да преживее загуба на родител. И този път се справя по-добре - може би именно поради новите по-щадящи условия, този път драмата и травмата не е такава (пак благодарение на избора на по-суров баща) и момченцето успява да продължи живота си.

Този живот, за който аз лично се питах доколко е бил успешен, така дистанциран от хората, без семейство, без връзки, се оказа успешен за целите на душата тогава. А тя е искала именно това - да може да излекува част от болката от миналото в нови по-щадящи условия, да изгради голяма сила и защитна обвивка чрез суровия и студен характер, самотата е била най-добрия път.

Когато осъзнавах думите, които чувах от Ели и колко е дълбоко значението на казаното - какъв замисъл има всичко, не можах да остана безразлична пред тази невероятна смелост и решимост за развитие - когато си слагаш такива предизвикателства и цели животи в самота, за да излекуваш търпеливо нещо дълбоко. Уважение, много дълбоко уважение почувствах към тази душа...

След като разбрахме всичко което душата на война можеше да ни сподели в онзи момент видяхме сестричката му да идва да си го вземе.


Регресията продължава към друг ценен живот, който съдържа отговори за Ели




Попадаме на младеж, който с радост върви към дома си, прибира от странство - някъде, където е учил образованието си. У него има много хубава емоция и мисли насочени към родителите му, които много обича.
У дома го посреща много любяща майка. Бащата не се вижда къде е.

Преминаваме по-напред във времето и откриваме нашия герой - вече работи това, за което е учил - кара влак. Това е времето на първите влакови композиции и той с голяма любов изпълнява работата си. Работи, но винаги се връща у дома при майка си. Грижата му за нея е на първо място винаги. Дори пътуванията му по работа не са твърде далеч, така че да може винаги да се върне у дома. Привързаността между тях е изключително голяма.

Когато попитахме не му ли се е случило вече да изпита любов, да е имал влюбване към някое момиче се получи категоричен отговор - не може да мисли за това, трябва да бъде с майка си. просто сякаш има страх, че ако направи нещо, което да отклони вниманието му от нея би я загубил. Нищо не би направил, което да ги раздели.

Тази любов - така по някакъв начин обсебваща наглед, всъщност на тях не им тежи, те се чувстват много добре заедно и просто не могат да са разделени.
Точно както две много близки души след дълга и болезнена раздяла!

Разсъждавайки за това се появи усещането дали това не е онази душа, която преди няколко живота като малко момченце душата драматично е загубила пак като майка... което би обяснило огромната любов между тях - защото такава любов за да се изгради не е достатъчен само един живот. Това са чувства затвърждавани много дълго време.

Попитах какво мисли майката за момчето си - не се ли тревожи че той не създава свое семейство?
Да, тя разбираше всичко и кое е добро за него (т.е. да има семейство), но пак не можеше да се раздели от него, нещо което не е по силите й.

По онова време има едно момиче, което е харесвало нашия герой, но той просто не е забелязвал нищо около себе си, освен майка си.

Но едно чувство в него подсказва за какво всъщност е дошла душата му - Момчето макар, че не обръща внимание и не търси съпруга е имал желание да има дете.

В крайна сметка се оказва, че нуждата им да са заедно и да се обичат надделява и те правят големи саможертви за това.
Сина никога не се задомява, никога не успява да има дете въпреки голямото желание, с което е дошъл в онзи живот.

Когато отиваме до последния ден от живота му с изненада установяваме, че той не е възрастен белобрад старец, напротив. Той е само четиридесет и няколко годишен мъж, когато си тръгва от земния живот. Има заболяване на краката и не може да се движи вече.
Докато разглеждаме как се чувства той и за какво мисли в тези последни мигове разбираме, че майка му е починала. В този момент изпитва само тъга по нея и едно съжаление, че никога не е имал деца.

Изглежда липсата на майката му се е отразила през последните години. Той не е могъл да продължи живота си макар и още млад.
Може би това е било един шанс - една принудителна раздяла, при която душата да научи урока за раздялата и да вземе живота си в ръце, да не се затваря пак от страданието, което е изпитала като малкото момченце загубило трагично майка си.

Сякаш при него отново и отново са се появявали шансове да научи и мине през този урок - урока за раздялата с любовта и близката душа, но пак не е успял. Твърде възможно е и заболяването на краката, което получава да е предизвикано по някакъв начин от силната болка от раздялата с майка си, от нежеланието му да продължи напред със своя живот.

Но виждаме надграждане от това, което изживяваше война. Сега героя вече си позволява чувства и то доста силни, емоционален е, изпитва и радост, дори желание за свое дете, макар и да не търси семейство отново. Страха от нараняване сега е концентриран само в страх от раздяла с майката, което се случва.

Когато душата излиза от този живот не е доволна от себе си. Оказва се неслучайно, че е било дадено желанието за собствено дете. Трябвало е да изживее опитността да има свое семейство.
Но силната любов към майка му е била голяма пречка, нещо което не е успял да съвмести с идеята за собствено семейство. От друга страна този живот им е даден и да се порадват един на друг след раздялата, която се случва принудително и силно травмиращо в най-първия живот, където момченцето е имало силно любящото семейство.

.....................

Урока за преодоляване на загуба на любим човек е много често срещан. И днес много родители, деца, братя и сестри, любими, са потънали в дълбока скръб, която ги парализира и спира живота им. Но този урок трябва да се мине. Колкото по-бързо приемем истината, че раздялата е временна и ние сме длъжни да използваме дара, който е нашия живот да се развием и научим, толкова по-скоро ще оставим зад гърба си този род тежки изпитания.
Иначе рискуваме не само да изгубим живота си сега, а да се наложи да се връщаме в други условия и пак да бъдем изправени пред болезнени загуби на любими хора - така отново и отново докато спрем да се съпротивляваме на самия урок, и не погледнем с любов и разбиране на нашия път и на безценните възможности, които ни се дават да се развиваме като души и да се променяме.
А истината е, че тези раздели са мимолетни. Ние получаваме други възможности пак да се събираме с любими близки души и да се учим взаимно.

..............................

От гледна точка на живота на Ели сега темата за децата е силно застъпена. Сякаш за да подсигури, че няма да пропусне шанса да стане родител, този път душата идва в тяло на жена със силно развит майчин инстинкт.

Отново пред нея има куп задачи от миналото за довършване и приключване с успех.

Тежко детство и страдание в едно семейство с насилие, агресия и трудно оцеляване стартират нейното каляване. Събитията и травмите, които преживява започват да изграждат "бронята на война", но този път малко по малко, научавайки се постепенно да се пази и защитава. Защото вече е емоционална, вече битката не е от позицията на самотен живот, изолиран от потенциално нараняване. Сега е сред хората, сред силни чувства и връзки и един нов елемент, който война беше счел за слабост и потенциал за повече страдание и болка - семейството.

Сега желанието на младежа от втория живот да има дете се е изпълнило. Една прекрасна дъщеря, един силен дух.
Когато разговаряхме и Ели описа отношението към дъщеря си и как чувства тази връзка - то тя описа сила на чувства сравними само с любовта от миналите животи между момченцето и майка му. За нея в този живот това е приоритета, това е знаменателя, към който равнява всичко.
И тук урока за раздялата пак се проявява. Но този път избора на роли и обстоятелства е така подбран, че да има шанс от нова реакция и справяне.
Този път момченцето е родителя, а майката дете. Този път житейските обстоятелства принуждават душата да вземе сама много трудно решение, след 12-13 години заедно - сама да предаде детето си на неговия баща в момент, когато физическото оцеляване е под въпрос. Толкова тежкия урок, от който душата бягаше в предишните животи сега бе принудена да мине и сама да вземе това решение.
Може би и размяната на роли оказва влияние - това, че сега не са майка и син, поне да не й напомня за старата болка от трагичната загуба в миналото. Много детайли има, които спомагат сега душата все пак да успее със задачата си.

Като събирателен образ на качества от всички описани герои от трите живота, както естествено и на слабите им страни, но това което Ели днес е донесла със себе си може да бъде използвано за да премине през живота смело и уверено като войн, който вече не се страхува да чувства и дори успява да има личен живот след трудната раздяла с любимата душа от миналото. А тази раздяла както винаги след като научим един урок се доказа, че е привидна. Защото няма по-близка връзка между майка и дъщеря.

Във втората част на записа от регресията, където задаваме личните въпроси от живота на Ели към духовния водач: 


https://www.youtube.com/edit?o=U&video_id=e4HVW49SP9g


разбираме още много неща за нейната мисия тук, както и за мисията на детето й в бащината къща.

Никога нищо не става случайно. Винаги има едно много дълбоко залегнало добро. То е добре маскирано и скрито и ние не предполагаме за него. Но когато се разровим. Когато си позволим да усетим без страх ние откриваме само добро, само любов и нужда от много любов.

Не мога да не скрия вълнението си, когато чух от устата на Ели, думи на състрадание и прошка към онези, които я бяха травмирали жестоко в най-ранимата й възраст. Думи, които година преди това бяха недопустими в съзнанието й.

Думи на състрадание и разбиране към съдбата и болката в сърцето на съпруга, който всъщност я беше наранил също.

Много освобождение, много прозрения... едно истинско усещане за собствените чувства, което рядко се случва. Може би защото ние просто не си даваме шанс за това, не мислим, не смеем да погледнем на преживяванията си и честно да се запитаме - обичах ли наистина, учих ли нещо, какво ме научи този човек, какво полезно преживях...


"Аз от Миналото - 4  живота - една история"

Хипнотична регресия
по метода QHHT на Долорес Кенън
-
водещ Павлина Николова
www.dolorescannonbg.blogspot.com



неделя, 3 май 2015 г.

Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.


Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.




вторник, 31 март 2015 г.

Може ли регресията да помогне за лечение на мускулна дистрофия

Въпросите и отговорите, които публикувам целят да дадат малко повече яснота по едни от често срещаните питания, които се получават към сайта.

В интернет се разпространява погрешното схващане, че регресията е удачна, само когато човек има крайно сериозен проблем или заболяване. Това не е правилно. Критерия не е тежестта на една ситуация, а доколко отворено е съзнанието на човека, който иска да намери информация от регресията. Понякога хора с тежки здравословни проблеми са абсолютно в зоната на материалното мислене, капсулирани и потънали в страхове, подвластни на общите суеверия. В такива случаи регресията няма да пробие блокажите. Има предварителна работа, която всеки човек с този тип разбирания, е нужно да свърши, промяна, която да не се страхува да прегърне - нови идеи, нови концепции, които да изчистят част от страховете му.Това не може да стане и само с четене на подходяща духовна литература. Нужен е най-много личен практически опит в сферата на медитативните практики. Това е най-бързия начин човек сам да се увери и да подаде сигнал на подсъзнанието си че няма нищо страшно в регресията - самото "вкусване" от усещането, от същото ниво на съзнанието, което се получава при медитация, премахва доста от страховете и суеверията.

Другото, което е нужно да бъде предварително усвоено и упражнено е визуализацията. тя е нужна в процеса на регресия доколкото самите техники за придвижване до "най-подходящото време и място", което е нужно човек да види, са базирани на визуализация. Току що описаното изискване не е трудно постижимо. Трябва само човек да има наистина искрено желание да намери своите отговори и да е готов да положи усилия за тях. Вече има достатъчно материали, записи на медитации, водени медитации по семинари и срещи, дори клипчета за самостоятелна работа в къщи. Невил Годард (Въображението Невил Годард, упражнения за визуализация ) е един от учителите, които обясняват много достъпно как човек може да използва въображението си за да навлезе в медитативно състояние, в което да прави визуализации. Не случайно препоръчвам този материал, на всички от вас, които ми пишат и нямат лична практика в тази сфера.

Разберете, че регресията не е първото нещо, с което човек, който току що си е отворил очите за духовните занимания, се залавя. Разбира се за онези, които са с природно дадена интуиция и отворена психика, това не е никакъв проблем и се справят чудесно, но една по-голяма част от хората не са така и им е нужна малко по-лека практика като за начало, която да успее да облекчи съзнанието им от страховете от "непознатото". Това "непознато" ще е малко по-близко до тях в края на практиката и шанса им за пълноценна регресия, без блокажи на съзнанието е много по-голям.

Надолу публикувам едно запитване, което е конкретно за мускулна дистрофия, но логиката на стъпките и анализа, който препоръчвам на жената са валидни за всеки тип заболяване. Това е път, който ще ви даде част от отговорите още преди регресия. След това вече човек е много по-подготвен за сериозната вътрешна работа и търсене по време на регресия, защото старта е поставил сам и е показал, че не се страхува да намери отговорите.


"Сестра ми е е на 60 години и има тежко заболяване - мускулна
дистрофия, което я превърна в инвалид и зависима от помощта на децата си.
Възможно ли е с помощта на регресията сканиране на болестта и освобождаване
от симптомите й?"


За всяко заболяване има някакви причини защо се случва в живота ни. Причините може да са най-различни и да засягат както промени в характера на сестра ви, така и ефекта за околните хора, които поемат грижите за нея. Всички души участници в това имат някакъв урок, за всеки е различен.

Регресията сама по себе си е източник на информация, но тя не може да промени едностранно мисленето на даден човек. А и много често се убеждавам, че по-големите проблеми се коренят в мисленето и настоящия ни живот, а не в далечното минало. Но най-правилно е да кажем, че животите са пряко свързани и минали и настоящия - и една линия на урок е възможно сега да търпи ескалация и да трябва да се реши окончателно. Разбира се, ако човека осъзнае урока и реагира по-различно този път от всички останали животи преди това.

Има една много добра авторка, която е направила изследване и съответно в табличен вид представя различни често срещани заболявания и мисловно-емоционалните причини довели до проявата на съответното заболяване. Тя се казва Луйз Хей, а книгата - "Излекувай своето тяло", препоръчвам ви да я прегледате, вероятно ще ви даде доста отговори не само за това заболяване.


Ето какво пише тя за мускулната дистрофия като евентуални причини у човека -

 "Прекален страх. Безумно желание да контролирате всичко и всеки. Дълбока нужда да се чувствате в безопасност. Загуба на вяра и доверие."

Само вие като близък човек на сестра си можете да потвърдите или отхвърлите дали има подобна нагласа и специфика на характера у нея. Но като цяло заболяванията, които спират движението на човека, както е и множествената склероза, са свързани с един тип човек, който не може да пусне контрола, който има проблем да се довери на процесите на Вселената, има проблем, когато трябва да остави нещата да се случват без неговия надзор и постоянна осведоменост, т.е. на едно дълбоко ниво има страх и липсва вярата в Бога, че е до нас и че макар и ние да не разбираме всичко, което се случва, Той се грижи и напасва така нещата, както трябва да бъдат.

Когато една душа има да научи този урок, да се довери на Вселената, да се довери и да повярва в Бог, да спре да упражнява контрол поради собствената си несигурност и страхове... и когато не успее да го стори, да научи всичко това сама, при всичките й дадени шансове в живота - чак тогава се стига до заболявания, които реално я принуждават да остави контрола. Сега вече ще не ще реално няма друг избор освен да се доверява на близките си хора, освен да разчита на Божията помощ, защото сама вече няма контрол над тялото си.

За съжаление повечето хора сме така - не виждаме другите по-леки знаци, докато не се стигне до тежките - заболяванията.

Но нищо не се случва без надежда. Уроците се дават за да се премине през тях и да научи нещо от тях, а не просто за да ни измъчват.

Вашата сестра има работа за вършене, тя е вътрешна работа, в съзнанието, в нагласите си, в осмисляне и анализ на живота досега и правене на ценни изводи. Няма да сбъркаме, ако кажем че живеем в сън, и като насън цял живот минава без да видим някои неща. Сега е такъв отрезвителен момент (обикновено големите изпитания ни предлагат това шоково събуждане).

Има какво да се направи, но това е процес, работа и зависи много от готовността й да мисли по тези въпроси и истинското й желание да стигне до дълбоката истина, да опознае себе си и да освободи онова, което вече е старо и ненужно, за да може да се трансформира нагласата и характера й.

Понякога хората си мислят, че болестта е наказание и веднага търсят защо, какво толкова грешно са сторили, или обратното казват не съм заслужил, аз съм добър човек. Това мислене обаче е много неправилно. Тези уроци ни помагат да се променяме към добро, да се учим на смирение и да забелязваме истинските неща, а не се дават за лоши дела.

Както казва Учителя Дънов - ако днес страданието не съществуваше на Земята - горко ни, защото за сега това е нашия най-голям учител и катализатор на промени и прогрес на душата.

Просто когато се случи трябва да си дадем сметка и да се опитаме да анализираме живота си, да си извадим максимално поуките, да забележим кога е имало в миналото и други знаци, да добием опит от всичко това за напред. Най-ценното е да можем да простим на всички и на себе си накрая. Защото не е приятно никак, когато човек научи за някоя своя черта от характера, която е провокирала такъв урок. Но ако се почувстваме така, това е добре, сигурен знак, че сме напипали някаква истина. Скоро болката минава и идва благодарността, че сме прогледнали и поне вече ще работим по проблема, за да не се появява старото поведение, довело до голямото ни изпитание сега.

Освобождаването от симптомите на болестта може да се случи, независимо за коя болест става въпрос, но то става в съответствие с това, доколко ние сме успели да освободим нуждата от тази причина, която е довела до болестта - т.е. има ли промяна и изчистване от старите страхове и модели на мислене и поведение.

Регресията може да даде информация и да спомогне човек да усети нещата по-различно, от друга гледна точка. Но за тази цел, ако сестра ви пожелае регресия ще трябва да направим малка подготовка преди това, някои упражнения, в които да упражни умението си за визуализация и медитация.

Аз сега ще ви дам линк за едно видео на Невил Годард, в което се обяснява много лесно и разбираемо как се прави визуализация - това е ценно за нея и от друга гледна точка. Ако тя си визуализира по описания във видеото начин, но конкретно за нейния проблем с болестта - ако използва образи на пълно здраве на себе си в картини, в които е здрава, движи се и се грижи сама за себе си и домакинството - това е много лечебно за нея, това всъщност програмира съзнанието й да очаква това здраве и го записва у нея - все едно правим нов запис на компютър. Колкото повече си представя човек вече постигнат желания краен резултат, толкова повече сам спомага той да се случи:


https://www.youtube.com/watch?v=9LfVOQap7-Q&list=PLnTgcZReG7_o4rSO8IdJpwE8ohjyZRn3H&index=3

Това е друг видео материал, в който Хосе Силва обяснява какво е важно при подобен вид програмиране на ума за да получим добър резултат:


https://www.youtube.com/watch?v=kNODpvXENDg&list=PLnTgcZReG7_o4rSO8IdJpwE8ohjyZRn3H&index=10

Надявам се споделеното от мен да ви помогне да й помогнете. А ако аз мога да направя нещо повече, било то регресия или дори разговор, ще се радвам да помогна.


Още едно средство за предварителна помощ, което човек може да ползва е една невероятна книга - астрологичен анализ на човека според Северния и Луннния му възел - Жан Спилър, "Астрология на Душата". Това също помага за начало на анализа на живота, за изправяне пред темите, от които сме бягали досега и за начало на същинската терапия, която ни е нужна.


понеделник, 9 март 2015 г.

Частици живот

Дали ще е интересна тази история не мога да кажа. За мен събитията и преживяванията от последните два месеца оставиха както често се случва едно особено чувство, трудно за описване... Усещане за свързаност, подреденост на детайлите, спокойствие и радост, че мога да съм свидетел на всичко това.

Може би вече сте забелязали този сайт през последните няколко години се обособи за мен като архив за нещата, които са ме впечатлили, като изповедалня за лични преживявания, осмисляния и разсъждения.

Нещо много ценно е писането. Няма аналог по терапевтичните си свойства. Когато човек се концентрира да изложи чувствата и преживяванията си правдиво и точно, неусетно е започнал да анализира по-задълбочено собствения си процес и движение, успява да види ценното и полезното и от най-тежките ситуации. А по-добро за нас от лично достигнати изводи няма и никой психолог не може наготово да ни ги налее нещата. Само трябва да седнем и честно да си напишем всичко, без страх от чувствата и мислите, без страх какво ще осъзнаем в процеса.



Общото от няколкото истории, които ще разкажа тук е Провидението, Бог, който по своите неведоми за нас хората пътища, намираше начин да праща знаци, подкрепа, уроци, които да ме подготвят за следващото и следващото, което предстоеше в живота ми.

Ще стартирам историята си с един сън от края на Декември месец. Без до този момент да се бяха случвали каквито и да е вълнения по повод работата ми с регресия, сънят доста шокиращо се вряза в това спокойствие. Сънувах две непознати момичета, които последователно ме предупредиха за съществуването на жена и мъж, които искат да ми навредят, защото правя регресии. Когато първото момиче ми казваше това започнах да виждам като образите на онези, за които ми говореше. От жената идваше почти цялата негативна енергия. Сякаш те смятаха, че това което правя е лошо и на всяка цена трябва да ме спрат. Мога да сравня чувството по сила с фанатичната убеденост на някои религиозни хора. Когато обаче в съня дойде второ момиче и чувайки разговора ни потвърди че знае за това и такава жена съществува. Дори описа, че е видяла сайт на жената и мъжа в интернет. Отново визуално видях за какво говори, дори конкретен линк... Твърде конкретен ако питате мен, защото всички тези детайли усилиха сериозността на казаното от първото момиче. Жената и мъжа ги виждах като застанали на някакъв слънчев площад. Тя беше средна на ръст, а той по-висок, слаб, с черна коса и мустаци. Тя също беше слаба, с черна и някак си зализана назад черна коса, бяло лице и усетих числото 42 за нейна възраст.

В този момент разбрах, че заплахата е лично към мен и живота ми, на чисто физическо ниво ги усещах способно да опитат да ми навредят водени от фанатичните си убеждения. Накрая второто момиче ме посъветва да потърся полиция и сподели, че може би жената може да бъде открита, ако някой се престори, че търси недвижими имоти. Сякаш ми каза, че тя работи в тази сфера.

Дали всички тези детайли са истинни или са фон за да обърна внимание на друго, което е по-съществено, не мога да докажа аз, само времето. Но се събудих с ясен спомен от чувството, което усетих от онази жена. Много истинска злоба, която цели да наранява...

Целия ден след този сън бях леко напрегната. Никога не подценявам сънищата си, особено когато са толкова странни. Забравих да спомена, че същата нощ моя приятел, който по-рядко си помни сънищата, беше сънувал на няколко пъти, че някой се опитва да влезе в дома ни, а в последния сън дори бе видял двама мъже, който сякаш са се насочили към моя компютър. Странно "съвпадение". От всичко стигнах до извода, че има някакъв нездрав интерес от някого към мен и работата ми...

До този момент съм имала сънни преживявания, в които да усетя силна негативна енергия, но никога досега не съм виждала да идва от човек, по-скоро винаги са били нематериални същности, с които с Божията помощ се справях и забравях.

Денят след съня имах среща и регресия с едно доста опитно момиче в областта на remote-viewing или на български дистанционно виждане. Много добра работа се получи, мислех че съм забравила нощната случка, докато тя не ме попита имам ли личен въпрос към нейния водач. Преди да се замисля от устата ми се изплъзна - Коя е жената от съня ми?
Отговора не беше онова, което момичето очакваше, когато ми предложи да питаме. Онова което спонтанно се появи, което духовния й водач бе подал като информация - "Виждам смъртта" и ми описа някои атрибути, с които виждаше жената, загатващи за вуду магии.

По принцип съм силен човек и нищо с лекота не може да ме разстрои. Но докато вървях към къщи същата вечер мислех много за този човек, който явно изпитваше много силна омраза, че да го усетя дори в съня си така ярко, а едно непознато момиче да успее да улови естеството на тази енергия напълно в синхрон със съня. Докато си вървях и се питах защо сега се чувствах зле. Нали един ден ние всички умираме. Самата смърт ли беше или защото не бях срещала така директно омраза... Припомних си събитията от миналото лято, когато чух неприятните новини, че заедно с бременността си имам и едно състояние, което по всички признаци щеше да прекрати бременността. Тогава също новината дойде внезапно, но в същия момент си спомних присъствието на Бог до мен, макар и да не знаех какво предстои бях спокойна. Вървейки към дома осъзнах, че ситуацията не е много по-различна, защо тогава да се измъчвам и да страдам от това което се случва.

Страдаме, само когато забравим Кой е до нас и по Чия воля се случва всичко. Макар и да изглеждат внезапни и неочаквани всички събития си имат цел и причина. Дадох си кураж в упованието ми в Бог. И дори всичко, което бях чула и видяла в съня ми да се окажеше истина, припомних си, че съм с Бог и ще го посрещна, та дори да е смъртта, която ще посрещна.
Никой не може да е сигурен колко му е отредено да живее в един живот.

Когато се прибрах ме чакаше нещо специално... От няколко дена чаках имейл от мой познат бразилец / всъщност почти непознат/ с отговор на въпросите ми по превода на една книга. Човекът реално не ме познаваше. Веднъж преди година му бях писала да му благодаря за преводите, които той пускаше от португалски на английски език ( част от които вие вече сте гледали на български). Тогава още той беше споменал, че е медиум и нещо, което аз разбира се отхвърлих, защото още не го познавах доколко е искрен - беше ми казал още зимата на 2013г., че Добрите Духове са му казали, че жена ще разпространи Спиритизма в България и вярваше, че това съм аз. Честно тогава просто го игнорирах, макар че същата година Декември месец пуснах филма Наш Дом с превод, а след това и авто-биографичния филм за бразилския медиум Шико Шавиер, както и доста на брой кратки видео интервюта с други медиуми по различни теми. и статии извадени от някои техни книги. Сама бях взела това решение. Когато нещо е ценно и виждаш истината в него, самото то те подтиква да пожелаеш да го споделяш с други хора.

Но да се върнем, края на 2014 г. е, получения имейл от моя познат бразилеца съдържаше в самия край две изречения, който бяха точен коментар на съня и преживяванията ми от последните часове. Няма как аз да съм му го споделила като писмото ми към него датира от седмица по-рано, когато още нищо от това не се бе случило. Беше написал: Игнорирай фанатичните хора и помни, че Добрите Духове са с теб! 

О да, тези думи бяха като ангелска прегръдка, окуражаване Отгоре, но предадено във физическия план чрез човек. Очевидно съм имала нужда, такова облекчение почувствах.

Тази история може би донякъде се разплете. Оказа се, че една жена, с която бяхме разменили по едно съобщение, която привидно търсеше регресия, използва случая да излее злоба и агресия каквато досега не бях виждала от абсолютно непознат човек. Всъщност възможно е и да страда от психично заболяване съдейки по напълно неадекватните неща, които ми пишеше.

Дали тя е образа на фанатичната омраза от съня ми не зная. Но със сигурност знам и бих искала и на другите хора да им стане ясно, че всички ние сме много близко свързани и нищо което се случва, не остава за дълго скрито. Информацията тече във всички посоки и тайните не са за дълго тайни. Както се убедих нееднократно, че мога да сънувам актуални събития във важни моменти за клиенти, които едва познавам, така и сънищата са първата система известяваща за недоброжелатели, както и за всичко онова, което се случва на енергийно ниво. 

Защо се случи всичко това - на първо място подготовка, темата за смъртта щеше да се появи и Февруари месец за мен, а по-лекото ми приемане на нещата определено бе резултат от това първо изпитание в края на 2014 г.
И втората полза - осъзнах, че моя бразилски познат всъщност ми е казал истината още в началото на нашето познанство, но аз не бях готова да го приема на сериозно. Колкото повече мислех и се опитвах да си спомня събитията от 2013 г., толкова повече се убеждавах в предопределеността на някои неща. Сетих се за съня си от есента на 2013, когато видях духовния си водач. Нещо, което до тогава в сън не ми се беше случвало. Един мургав висок мъж, на възраст около 50 г., с доста високо и някак лъскаво чело, а чертите на лицето сбити, като цяло несъразмерно на фона на голямото чело. Това беше конкретен образ, за който не можех да кажа, че е красив или ангело-подобен, както вероятно хората си представят духовните си водачи. В съня, който съм разказала в друга статия, той ми даде пет дискети и разбрах че това са моите пет мисии, без повече разяснения.

В резултат от думите на бразилеца, който сега пак ми напомни какво ми бе казал в началото, у мен се зароди подозрение. В крайна сметка аз действително правех точно каквото той ми предрече - факт са материалите, които превеждах и разпространявах.

Отворих да потърся снимки на медиума Шико Шавиер, търсех когато е бил около 50 годишен да видя как е изглеждал. И намерих - човек с тъмна кожа и високо чело, твърде високо поради оплешивяване точно отгоре, (във филма дори има сцена, в която Емануел коментира перуката на Шико), черти на лицето сбити и събрани, както на духовния водач от съня ми. Дали наистина бях видяла него в роля на мой духовен водач, а в съня това се подразбираше, ясно ми беше кой е пред мен... Но това предположение не смеех да изрека и споделя, само с най-близкия си човек. Странното е, че всичко това го сънувах още есента на 2013g., когато не бях започнала да превеждам материали на Спиритизма.

В цялата тази поредица от преплетени събития сякаш е невъзможно да се отдели едно от друго, като че ли всичко беше много по богато на съдържание и смисъл от привидното.

Същата вечер тези дълбоки вътрешни въпроси за съня с духовния водач и Шико провокираха най-силния сън, който съм имала досега с участието на духа на баща ми. Само по себе си това го приемам за утвърдителен знак по въпроса действително ли съм видяла Шико като мой водач, месеци преди да прочета за него в материалите по филма. Забелязала съм, че само истинните въпроси зададени от дълбините на сърцата ни провокират Големите сънища-срещи. 

Защо смятам този сън за голям - беше ми показано нагледно по символичен начин за какво е живял баща ми, четири неща. За трите той сам разказа какво са били, а когато стигна до четвъртото ми го показа като лист хартийка разграфена на 4 квадрата, последния долу в ляво беше четвъртото нещо, което бе почивката и заминаването, откъсна го и разбрах, че това е и смъртта му, едно от нещата, за които бе дошъл е самата му смърт и начина, по който си тръгна. Не знам дали някой друг е изпитвал такова силно щастие насън, разбирах всичко което ми казва и доверява, усещах стойността на цялото това, щастието че ми се дава, а в следващия момент се събудих с хлипове и сподавен плач от огромната липса и тъгата, която чувствах от смъртта му. 

В един миг да чувстваш богатството от присъствието на някой специален дух до теб, а после да осъзнаеш колко ти липсва. Ето това е Голям сън за мен, за дете което не е гледано никога от баща си всички тези силни чувства на радост и тъга са необясними, освен от гледна точка на вечния живот и връзките между душите в духовния свят, които изличават всички житейски сценарии, на които може да сме били зрители тук на Земята.

Втората история е справянето ми с един здравословен проблем, който се появи миналото лято. От всички проучвания, които направих нещата сочеха към отворен тип коремна операция. Още от есента на 2014г. търсех знаци, които да ме напътстват кой е пътя за решаването на този въпрос. И знаци имаше... Сега от гледна точка на времето виждам как естествено всичко беше отложено, макар още тогава да бях срещнала лекаря, който в последствие ме оперира (д-р Даниел Георгиев от болница Надежда). Но за онзи период, есенните месеци, странно нещо се случваше, като че ли никой от специалистите не се отличаваше с нищо лошо или добро. Ту решавах, че вече съм избрала и следващата среща се оказваше пак добра и ме разколебаваше... И така до края на Октомври, когато една лекарка ми каза каквото искам да чуя - да си изкарам спокойно празниците и от Януари ще видим какво да правим. Сякаш вътрешно това бях чакала, успокоих се и продължих с работата и живота си. Сега си давам сметка, че това е бил знак и добре че съм го последвала, иначе нямаше да срещна всички онези интересни хора от регресиите Ноември и Декември месец. Възстановяването щеше да ми попречи да работя.

Дойде Януари и аз пак тръгнах да търся и уточнявам кой и какво може да стори по моя въпрос. Усещах, че не бива вече да отлагам, а знаците още не бяха откроили категорично кой да е моя доктор. Нали толкова силно вече исках насока от духовния свят... Получих я, но понеже не си бях отворила всички сетива за да разпозная и приема безрезервно първия знак, продължих в грешна посока и провокирах още знаци, за които буквално си платих. Това да не притеснява онези, които са в подобно положение. По-добре е човек да загуби някаква сума, отколкото да е неуверен за такова важно решение кой и къде да го оперира.

Тръгвайки за същата онази лекарка, която ме успокои есента, аз "обърках" маршрутката и се усетих чак когато видях другата болница /в която работеше лекаря, който впоследствие ме оперира и който също познавах с добри впечатления от есента/. Мина ми през ума, че явно тук трябва да дойда, а не там за където съм тръгнала, но после логиката ме разколеба и отдадох объркването на стреса и емоциите ми. Слязох и чаках, транспорт не идваше... Знаците си бяха там, но само да имаше кой да види и приеме... Накрая си взех такси.

 Следващите събития развенчаха лекарката, към която бях тръгнала. Видях че и тя и хирурга с който работи се интересуват само от финансовата част и не са искрени пред мен. До края на деня от двете срещи и срещу сумата от 150 лв. си бях получила знаците къде и с кого не трябва да работя. Видях колко ни принизяват понякога лекарите, смятайки че ние не усещаме кога ни лъжат и казват онова, което ще ни се хареса, макар да не отговаря на състоянието и проблема ни, само за да ни манипулират да изберем техните услуги.

Благодаря се, че в онзи момент си спомних думите на моя доктор, който макар и малко да говореше на първата среща, ми бе казал най-същественото защо отворената операция е най добра за моята миома от 5 см вместо лапароскопията. Тази информация се потвърждаваше и от интернет проучването за подобни случаи. 

И така в края на онзи януарски ден бях щастлива след всички силни емоции и с малко пари назад, но поне си бях дала сметка колко ценен е доктор Даниел Георгиев от болница Надежда, който ми беше обяснил кое е най-доброто за моето състояние без да ме заблуждава или да ми дава фалшиви надежди за неподходящи за случая процедури. Тъй като планирах да напиша отзив за него, за това и давам конкретна информация. Надявам се ако тази статия попадне по ключови думи на момичета, които също търсят, както аз търсих да се ориентирам какво ми предстои и на кого да се доверя, дано им послужи за ориентир. 

Спомняйки си, че под стрес и силни емоции възприятията и ума ни не са съвсем ясни, както личния ми опит доказа, този път преди срещата с потенциалния мой избор за хирург се помолих. Помолих се Бог да ми даде яснота да виждам знаците, да забележа и най малкото нещо ако има такова и то би било насока как да действам. Силно разчитах това да е моя доктор но трябваше да проверя... Потвърди се, срещата мина много добре и знаци пак имаше, в положителна посока. Определихме дата.

Някои от вас може би се питат не е ли могло с алтернативни методи да се премахне тази миома. От момента, в който узнах за нея до скоро, това са доста месеци, често медитирах, визуализирах, а най-често под формата на молитва се обръщах към Бог за насоки и изчистване. И смея да твърдя, че всичко беше ползотворно. Получих много отговори, осъзнаване на причини, уроци, чрез които ми се показа коя част от миналото още не бях изчистила и простила. Нещо обаче ми подсказваше, че аз просто трябва да го мина този път, точно чрез операция... Интуицията ми се потвърди и винаги, когато например си теглех ангелски карти ( "Ангелската терапия" на Дорийн Върчу) все ми се падаха едни и същи - винаги излизаше, че трябва да изчистя страха от себе си. Давам си сметка защо трябваше да мина именно по този път. Учителя Дънов сочи страданието като основно средство за пречистване на душата. Нещо, което всъщност ни помага да изчистим натрупаните негативи и ни дава шанс за развитие. Всичко си пасна добре и с личното ми усещане. Не възприемах болестта като нещо лошо, а като нещо дошло да ми покаже моя проблем. Приех случващото се като изпитание, което си е част от моя път. Всъщност когато си дадох сметка за това доста се успокоих, разбрах, че молитвите ми се чуват, но в случая "най-доброто" за душата ми беше по различно от това, което човек мисли.

:) сещам се, че преди 2 години си пожелах от Бог интересен живот, който да ми дава материал за размисъл, от който да научавам разни неща, които да мога да споделям и с другите. Мисля, че желанието ми се изпълнява още от момента, когато го поисках от сърце.

Още едно нещо има своя принос за моя процес на лечение.
От няколко месеца вечер преди заспиване чета една специална книга. Казва се "The Gospel according to Spiritism" / Евангелие според Спиритизма, на Алан Кардек, и разглежда различни положения от Христовото учение като тълкуванието дадено е доста дълбоко, формирано от учението на духовете получено като откровение от цял свят. Благодарение на този ритуал, защото не може да се нарече обикновено четене, много неща бяха разровени в душата ми и извадени на светло.

 Научих какво е гнева, обидата, но също и смирението и милосърдието и ги видях в себе си, в живота си. Дадох си сметка как даваме прошка с ума си, но не и в сърцето. Осъзнах че обидата, чувството за несправедливост и фото най-малкия бунт в душата срещу най-малката частица преживяване от миналото, всъщност е признак, че не сме простили. Най-много ме заболя и засегна, когато прочетох, че и най-големия дар за Бог не е нищо, ако ние не сме простили на "брата си". Заболя защото осъзнах, че съм се заблуждавала относно себе си и за Бог е по-важно, когато аз изчистя всяка обида и простя, този дар е първият, който трябва да сторя... Мислим си, че правим добро, някакви неща, които ние така преценяваме, а бягаме ли бягаме от онова, което всъщност на първо място трябва да сторим.


Колко силни думи - ако искаме Бог да ни прости на нас, то ние първо трябва да простим на враговете си. И когато казваме врагове, не са ли това понякога близки нам хора, членове на семейството, колеги, деца, партньори, който някога са ни обидили или наранили. Дадох си сметка, че нещата, за които аз бих искала Бог да ми прости, гневните думи, моментите на слабост и ситуациите, в който не съм съумяла да постъпя по най-добрия начин - съставляват един доста по-дълъг списък, от онова, което на мен ми се беше случило като обида и нараняване. Осъзнах колко по-важно е за мен да се изчистя, да се покая, това е правилната дума... Защото егото ни продължава да се опитва да ни мами по стария начин на мислене, да обвинява и осъжда, и да пуска отровата си дълбоко в душата. Колко е глупаво да се вкопчваме в прегрешенията на другите, което само слага пръти в собствената ни кола.

Разказвам това, защото смятам, че има своята роля в "предоперативното лечение". Защото не правим ли нищо за душата си и не работим ли по истинските причини за състоянието си, никой не гарантира, че в тялото ни няма да се появи нова аномалия, по скоро обратното е доста вероятно.

Когато се засегна темата за прошката разбрах най-дълбокото значение на думи като милосърдие и благотворителност. Има едно най-голямото благо, което можем да дадем, то е милост, мило-сърдие и опрощение към друга душа, която ни е нанесла обида. 
Досега не си давах сметка, както може би и повечето хора, какво е в същността си милосърдието. Какво означава да смилиш сърцето си към онзи, който те е наранил и да дадеш на душата му това благо... Прошката. Това е истинското милосърдие, дълбоката благотворителност, единствения път към Бог, който не е ограничен в нито една религия, не е приоритет само на някои духовни секти и учения, а може да се срещне и у най-големия на пръв поглед атеист. Защото вярваш е не онзи, който се нарича такъв, а онзи, който живее по законите на Бога.

Поредицата от чудни събития и знаци за мен продължи и в седмицата преди операцията. Внезапно имах повече заявки за регресии. Както обикновено Бог праща онова, от което имаме нужда. И в този случай се оказа, че е много повече от материална помощ. Тук ще разкажа за две много мили момичета - майка и дъщеря, които биха път отдалеч за да направим регресия. Както никога се съгласих и двете да ги вместя в един ден, толкова голямо желание имаше у дъщерята. И това в деня преди да вляза в болница за операцията.

Времето беше лошо, очаквах че ще се откажат да пътуват. Почти бях убедена, че това ще се случи. Второто ми съмнение бе ще се получи ли регресията на майката, с която нямах възможност да говоря. Но денят ме изуми. И двете регресии се получиха повече от добре. Но онова, което се случи ми доказа, че неслучайно тези момичета бяха дошли именно преди приема ми в болница. Когато дойде ред на майката преди да започнем ме попита имам ли проблем с десния яйчник. Както чакала в колата тази информация просто й се появила. При мен точно отдясно в матката беше разположена 5см топче миомен възел. Тя беше усетила това по някакъв начин. 

Регресията на майката се оказа доста нетипична и интересна. Срещнахме се с няколко духа, сред които починалия съпруг, духа на едно момиченце, нейна дъщеря от минал живот, която сега често навестяваше родената й дъщеря, и един дух на младеж прикован от обида изживяна в минал живот с нея като негова сестра, когото освободихме успешно към Светлината. Но първата среща - появи се образа на Св. Иван Рилски. Вече беше идвал при жената в един сън, но не очаквахме, че викайки духовния й водач ще дойде именно той. Още когато я чух да казва кой идва при нас в съзнанието ми се появи аларма - "Лечител! Или идва и трябва да го помолиш за помощ или ще каже, че майката има лечебни способности." С тази мисъл в ума си, аз се придържах към предварителните въпроси и отлагах за накрая своите предположения. 

Но от самото начало в продължение на няколко минути образа на светеца описан от майката все едно работеше с някаква енергия под формата на кълбо в ръцете си, което се увеличаваше и увеличаваше докато говорим. Накрая не издържах и попитах - Това, което ни показва сега има ли връзка с някакви потенциални лечителски дарби у жената? Отговорът беше утвърдителен за нейна собствена изненада, не и за моя. Тогава си позволих да кажа шеговито, макар че го мислех сериозно, ако тя пожелае аз мога да съм първия й обект, върху който да си упражни енергията си след регресията. Просто усещах, че това трябва да стане и образа на светеца не случайно е дошъл в деня преди да ме приемат за такава сериозна операция. Сякаш той само това чакаше, да разберем посланието му за нейните дарби и си тръгна веднага. 

Продължихме нататък с въпросите и другите срещи. Но докато говорехме усетих нещо ниско в корема и в дясно, усещане подобно на тънка игличка, която бавно минава през нещо и се изтегля. Почти бях сигурна че мястото е точно на миомата и нещо се случва именно с нея, но тъй като лечителя вече си беше тръгнал и вървяхме по процедурата не казах нищо до края на регресията. Когато след края споделих на жената какво съм усетила, тя се усмихна и каза, че е решила за да не забрави да ми направи лечебния сеанс още докато е в регресия, което аз нямаше как да предположа, защото тя си даваше отговори, когато питах и по нищо не личеше, че се занимава с още една дейност. 

Чувствах се в много приповдигнато настроение. Знаех, че се беше случило нещо хубаво. Самия факт, че тези жени дойдоха и се видяхме, а чрез майката се бе появил и най-известния български лечител и светец, подейства ми много силно. Усетих го като благословия за това, през което ми предстоеше да премина. Аз знаех че пътя ми включва това изпитание, достатъчно знаци имах да се убедя, за това не очаквах чудодейно изцеление. Но все пак тази помощ не беше случайна. Вярвам че това подготви почвата за операцията след два дена, за да мине тя леко и безпроблемно, без никакви опасности за мен или органа, от който зависеше един ден да родя дете.

Края на историята, за малцината търпеливи успели да прочетат до тук - д-р Даниел Георгиев наистина свърши божествена работа. Миомата бе излязла с лекота от стената без да се нарани вътрешната тъкан на матката, за което вярвам допринесе много и този лечебен сеанс преди операцията. Отново Бог намери начините да ми прати своята помощ и благословение.
Вярвам, че не беше случайно да срещна и моя доктор, много скромен и тих човек, от който светлината и добротата си личат без думи, а грижата е полагана с истинска любов към човека. 
Казват, че подобното привлича подобно. Благодарна съм, че намерих точно този човек.
Вярвам, че Бог винаги ще е с него, в сърцето и ума му и ще му помага да сее добро там, където сме най-уязвими - в страданието и болестите. Като за мен няма съмнение, че при такова посвещение лекаря не лекува само тялото, а енергията му стига и до душата.

Събудих се от упойка с образа на двайсетина годишно /или по-малко/ момче пред мен което стоеше неподвижно и ме гледаше от края на леглото, и сякаш се открояваше от суетящите се сестри в интензивно. Всъщност бях развълнувана, че помня нещо  и с огромни усилия тръгнах да звъня по телефона да дам знак, че съм жива :) първите ми думи - сънувах, сънувах... Дали пък не е било видение... Сега като си помисля едва ли това бих предположила, че ще е толкова важно да кажа първо. Но в онова състояние, в което още се чудех кога почна, че вече свърши операцията, всичко ме впечатляваше. Кое беше това момче може би ще узная някои ден, дали ангел пазител, или някой мои близък от духовния свят, който още не беше роден. Времето ще покаже.

А първата нощ извън интензивно пак сънувах - този път имах посещение, видях моя прадядо, когото много обичам и е починал от около 15 години. От доста години спрях да го сънувам. Този път само се появи и разбрах, че е дошъл да ме посети, прегърнах го, нямаше нужда от думи.

Накрая искам да споделя с вас две молитви от книгата "Евангелие според Спиритизма". И двете са подходящи при здравословни проблеми:

"Господи, ти си самата справедливост. 
Болестта, която намери за уместна да ми изпратиш, 
трябва да е заслужена, защото Ти никога не налагаш 
страдание без справедлива кауза.
За това аз доверявам моето изцеление на 
Твоето безкрайно милосърдие. 
Ако Ти е угодно да възстановиш здравето ми, 
нека Името Ти е благословено. 
Ако обратното, за мен е необходимо да страдам още, 
нека бъдеш благословен по същия начин. 
Приемам без оплакване твоята мъдра воля, 
защото каквото Ти правиш може да бъде 
единствено за доброто на твоите създания.

Мили Боже, нека тази телесна слабост 
бъде навременно предупреждение към мен, 
което да ме подтикне да размишлявам/медитирам/ над себе си. 
Приемам го като едно изкупление на миналото ми, 
изпитание на вярата ми и смиряване пред святата Ти воля."

********************************************************************************


"Господи излекувай ме, но направи така,
Че болната ми душа се излекува,
Преди да изцелиш тялото ми; 
Нека плътта ми бъде наказана, ако е необходимо,
За да се издигне душата ми в прегръдката Ти
Със същата белота, която притежаваше, 
Когато Ти я създаде."

*******************************************************************************