събота, 22 април 2017 г.

СРЕЩА БЕСЕДА - мнения и предложения за въпроси за регресия и други

Убедих се колкото и да мисля и да пиша, смятайки, че давам във вид на статия отговори на някой по-често задавани въпроси от хора, то много по-интересни въпроси получавам при личната среща с човек. Дали "влизам в Алфа ниво" (какъвто е израза в Силва метод), най-вероятно, но определено забелязвам, че отговорите ми са били точно в десетката.

И все пак смятам, че провокатор на тази духовна връзка (защото всяка мъдрост и послание, което е полезно идва посредством духовната ни връзка, интуицията, не е рожба на логическия ум) са самите хора, истинските им нужди, истинската им болка и това, че са напълно отворени и честни с мен, в търсене на отговорите си.
Мисля си дали не е това правилната формула - да се срещаме и да говорим, да се учим взаимно и да споделяме информация, да се опознаем с онези, които никога не са ме срещали и имат интерес към регресията, да задават въпросите си и онези от вас, които вече имат тази опитност да разкажат впечатления на останалите.


Всъщност това, което най-много ценя от личните ни срещи са вашите разкази за живота ви - един голям учебник по разбиране на духовните взаимовръзки и действащи закони, за които само на теория четем в различни книги, но виждаме на практика в живота си.
Как така Учебник ли ... при срещата и изслушването на толкова много лични житейски истории, човек успява да види моделите и приликите, до какво води едно или друго поведение и решение и как различните характери преминават през различните, но иначе доста еднакви за всички ни в даден етап от живота, изпитания. А когато не си вътре в емоцията, доста по-ясно виждаш от страни някои белези на минали животи и изводите, които може да направи страничния наблюдател могат да бъдат много ценни за човека, който "гори", така да се каже, в съответното изпитание.

Често човек се чувства напълно сам по пътя на духовните си търсения и интереси. Или най-често има само 1- 2 ма приятели, с които донякъде може да разговаря на тези теми.
Особено, ако сте от малко населено място, шансовете да познавате съмишленици в тази област спадат още повече. Колко много хора срещам в това положение.


Аз обаче знам, че никой не е сам. Просто физически не се познавате с други хора с подобно мислене.
Но смятам, че всички ние имаме нужда понякога дори чисто физически да се уверим, че не живеем в измислен свят и има действително и други хора споделящи нашите възгледи, търсения, вълнения.

За това от днес започвам да събирам мнения и предложения за въпроси, които да бъдат включени в една такава СРЕЩА БЕСЕДА.
Под въпроси имам предвид всичко, което бихте искали да узнаете, всичко, което все още не знаете за тази тема, за практическото приложение на вече получена в регресия информация към вашата житейска ситуация.
Искате ли да споделите своята опитност (независимо дали сте си правили регресия с мен или с друг водещ, авто-регресия със запис или информацията е получена в групова регресия, медитация, сън, да зададете въпросите, които не са ви ясни, това е добра възможност.

Връзката с духовния свят и спомените от минали животи не идват само посредством регресия. За това теми като ясни и ярки сънища, преживявания в медитация, видения и паранормални случки... и т.н. всички тези теми и свързани с тях въпроси са добре дошли.

Има толкова много неща, които искам да кажа, но сякаш най-голямо вдъхновение ми идва, когато пред мен е конкретен човек със своята собствена ситуация, преживяване или въпрос.

Много пъти съм съжалявала, че няма как да запомня всичко и да ви предам някои от забележителните случаи и особено предварителни разговори - с хора с невероятни житейски опитности, паранормални преживявания, или просто дълбока мъдрост вкоренена във всичките им житейски изпитания и реакции, която е като учебник по духовно развитие.

Надявам се, че все пак стартирайки тази инициатива за едни срещи между вас и мен, някои мои стари клиенти да проявят интерес и да ни гостуват със своите опит и впечатления след преживяната регресия, или по други теми, по които могат да споделят опитност.
А вярвам, че ще срещаме и нови интересни личности, от които можем много да научим.

Аз не се вживявам в ролята на учител, гуру или нещо подобно.
Ученик и то с много уроци... както една поредица от сънища често ми показват.
Но именно любовта ми към процеса и желанието ми да научавам повече и от различни гледни точки, ме кара да се втурна в това ново начинание за мен.

Да си призная, че това желание искаше да се роди и осъществи от доста време, години го отлагам, години отричам вътрешното си желание и се спирам, но днес един мой любим човек и приятелка от 15 години без да знае с личния си пример ми даде огромен тласък да съм смела.
Ей така са скрити сред нас нашите най-големи живи духовни учители.
Не са показни, не претендират, обаче как ни учат, и то само живеейки техния собствен живот.


Как да ме намерите:

pavlinanikolova_reg@abv.bg

чрез съобщения на Фейсбук профила ми: https://www.facebook.com/pavlina.s.nikolova

или съобщение към страницата на Хипнотична регресия във Фейсбук: https://www.facebook.com/hipnotichna.regresiq.minal.jivot.prerajdane/?pnref=lhc

или формата за контакт в този сайт (но тя вероятно ще ви ограничи в писането).

И на телефон 0897 472 933 - макар че и да се чуем пак ще ви помоля да ми опишете в имейл въпроса или мнението/предложението си за дискусия в една такава среща беседа.




вторник, 18 април 2017 г.

Трите СЪВЕТА

Един разказ от анонимен автор...
Нещо ценно изпратено ми от скъп приятел, който винаги усеща и без да казвам от каква насока и съвет имам нужда. Надявам се, че тези мъдри съвети ще бъдат отговор на поне част от вашите молитви за помощ.


Една млада брачна двойка била много бедна и живеела по благосклонност в една ферма.
Един ден съпругът направил едно предложение на своята съпруга:

- Скъпа моя, аз ще тръгна от дома и ще пътувам надалеч, ще си намеря работа и ще работя, докато бъда в състояние да се върна и да ти дам един по-достоен и комфортен живот. Не зная колко дълго ще бъда далеч от дома, моля само за едно нещо: да ме почакаш и когато ме няма да ми бъдеш вярна, така, както аз ще бъда верен на теб.

И така момчето излязло. Вървял много дни пеша, докато не намерил един фермер, който се нуждаел от човек да му помага във фермата. Предложил труда си и бил приет. И тогава той предложил едно споразумение на своя работодател:
- Сър, аз ще ви помоля само за едно нещо. Оставете ме да работя времето, което аз искам и когато преценя, че трябва да си тръгна, да ме освободите от задълженията ми. Не желая да получавам заплатата си. Моля господина да я събира в спестявания до деня, в който аз си тръгна от тук. В деня, в който напусна, господина ще ми даде парите и аз ще поема по моя път.

Всичко било определено, а това момче работило много, без празници и без почивка. След 20 години той отишъл при своя работодател и му казал:

- Господине, искам да си взема парите и след това ще се върна в моята къща.
Тогава работодателят му отговорил:
- Много добре, ние сключихме едно споразумение и аз ще го изпълня. Само че преди това аз искам да ти направя едно предложение.

С любопитство мъжа попитал какво е предложението и тогава шефа му отговорил:
- Ще ти дам всичките ти пари и ти ще си тръгнеш или мога да ти дам три съвета, но няма да ти дам парите и ти ще си тръгнеш. Ако ти дам парите, няма да ти дам съветите, и ако ти дам съветите, няма да ти дам парите. Отиди си в стаята, помисли си и по-късно ми дай отговор.

Мъжът си помислил и след два дена потърсил шефа си и му казал:
- Аз искам трите съвета.
- Ако аз ти дам съветите, няма да ти дам парите.
- Аз искам съветите.

Тогава шефът му казал:

1º „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.”

2º „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.”

3º „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.”

След като му дал трите съвета работодателят казал на момчето, че вече не е толкова млад и неопитен:
- Ето вземи тези три хляба, два са за теб за храна по време на пътуването, а третия е да го изядете със съпругата ти, когато пристигнеш в твоя дом.

Момчето поело по своя път за връщане у дома, след 20 години надалеч от къщата и от съпругата, която толкова обичал.

Вървял през първия ден и срещнал един пътник, който го поздравил и попитал:
- Вие на къде отивате?
- Отивам на едно много далечно  място, което се намира на повече от двайсет дни вървене по този път.
- Момче, този път е много дълъг, аз знам един пряк път, който е десет пъти по-кратък и вие ще пристигнете за няколко дена.

Момчето се зарадвало и тъкмо тръгвало по прекия път, когато си спомнило за първия съвет на своя работодател: „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.” След което се върнал и продължил по своя път. Дни по-късно той разбрал, че там е имало засада.

След няколко дена в пътуване намерил един пансион край пътя, където можел да се подслони.
На разсъмване се събудил уплашен от един ужасяващ вик и шумотевица. Станал с един скок и се насочил към вратата да излиза. Когато си спомнил втория съвет: „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.” Върнал се, легнал си и заспал.

Сутринта, след като пил кафе, стопанина на пансиона го попитал дали той не е чул един вик през нощта и той отговорил положително.
- Тогава защо не видяхте какво става, не бяхте ли любопитен?
Той отговорил не. Тогава стопанина му казал:
- Вие сте единствения, който си тръгва жив от тук. Един луд вика през нощта и когато госта излезе, той го убива.

Момчето продължило по пътя си и след много дни и нощи вървене, вече по здрач, видял през клоните на дърветата дима от своята къща, продължил напред и скоро видял сред храстите силуета на съпругата си. Стъмвало се, но той успял да види, че съпругата му не била сама.
Повървял още малко и видял, че в скута и седял един мъж, на когото галела косите.

Виждайки тази сцена, неговото сърце се изпълнило с омраза и горчивина, и той решил да ги убие и двамата без милост. Забързал стъпките си, когато се сетил за третия съвет: „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.” Тогава се спрял, премислил и решил да преспи тази нощ на същото място.

Сутринта, вече с един хладнокръвен ум си казал:
- Няма да убивам съпругата си, нито нейния любовник. Ще се върна при моя работодател и ще го помоля да ме приеме обратно. Само преди това искам да кажа на съпругата си, че аз съм и бил верен на нея.

Той отишъл до входната врата и почукал. Отваряйки вратата жената разпознала своя съпруг и се хвърлила на врата му, прегръщайки го сърдечно. Той се опитал да я отблъсне, но не успял, толкова голямо било щастието и. Тогава през сълзи той и казал:

- Аз ти бях верен, а ти ме предаде.
- Как? – и също изумена тя казала – Аз не съм те предала, аз те чаках през тези 20 години.
- А онзи мъж, който ти галеше вчера привечер?
- Този мъж е нашия син. Когато ти замина, аз открих, че съм бременна и сега той е на 20 години.

Тогава той се запознал и прегърнал своя син, разказал им цялата своя история и когато съпругата му приготвяла кафе, седнали да изпият кафето и да изядат последния хляб.

След молитвата за благодарност и сълзи от вълнение той разчупил хляба, и когато го разчупил там били всичките му пари...!

Превод от португалски
"Os três conselhos", автор анонимен

неделя, 9 април 2017 г.

Нуждата от адаптивност на методите за регресия

Днешния случай ме накара отново да се замисля колко се променя всичко с времето.
И ако ние не се адаптираме, ако не прогледнем за промените и не осъзнаем, че и от нас се изисква гъвкавост, то просто всичко, което правим по стария начин е или безсмислено или просто неефективно, но маскирано с големи надежди, които неминуемо водят до разочарования по-късно...

Тук не визирам живота и уроците на моята клиентка от днес (на която благодаря, че някак стана проводник да напиша всичко това), а по-скоро колко адекватна помощ получава един човек, когато отива на регресия.

Дали в миналото е било различно, можем да съдим само по книгите, но те все пак не са напълно достоверен източник дали само описаното е дало резултати или има още нещо. 
Но като цяло старите книги със споделени случаи на връщане в минали животи по-скоро оставят у читателя впечатлението, че ако успее да види къде се корени проблема му, самата случка или ситуация, то чудодейно и бързо проблема от настоящия му живот ще бъде премахнат, излекуван и т.н.

Въпроса ми е колко от вас обаче получиха този невероятен магически ефект?

Аз лично като водещ на регресия забелязах, че нещата не стоят точно така и само да се констатира нещо никак не е достатъчно за постигане на промяна в живота на човек.
Когато човек види миналото, старите постъпки или нещата, които е преживял или са били извършени срещу него, когато усети старите емоции и чувства, може с ума си да осъзнае връзката между онова минало и сегашните несгоди, но пак му е много трудно сам да излезе от ролята, която сега е възприел.

Отстрани за някои човек извън емоцията са видни много неща, но за този, на когото се е случило например дадена травма в миналото, нищо не е така ясно или лесно разбираемо. 
Много често образа, Аза от миналото всъщност "живее" тук и сега, въздейства върху настоящия живот на душата и най-често насажда страхове, комплекси, неувереност или други разрушителни и спиращи развитието неща. А това всъщност не сте вие, а само един аспект от миналото ви проявление, който има нужда от лечение, който страда и го боли и още не се е пуснал от онзи отдавна преминал живот, който често е пренесъл болка и огорчение през смъртта, или още по-лошо - самообвинение, гняв, чувство за провал.

Когато човек в регресия се върне до един такъв свой живот няма как просто виждайки разни кадри от него това да е достатъчно онази болка на неговия Аз от миналото чудодейно да се изпари и повече да не блокира усилията на душата да гради настоящия си живот.

Защо казвам, че това не работи?
Защото го виждам в случаите на хора преминали регресии на различни места без очаквания и желан от тях ефект, объркани и страдащи защо не могат да получат "по-ясно послание, по-конкретна помощ и съвет в регресия". 

Изключително важно е подаде ли се информация, види ли водещия на регресия, че в миналото душата е имала силна морална болка, мисли, които са я наранявали, убеждения, с които е умряла и са и причинили огромно страдание - да действа в посока ЛЕЧЕНИЕ.

Онзи аспект от душата останал вкопчен в миналото има нужда от нашата помощ сега, за да бъде излекувано всичко небалансирано в мисленето, всичко, което го наранява и увеличава страданията му. За да може той да отпусне хватката, която има върху живота на човека сега, за да може и душата сега по-успешно да довърши старите кармични уроци или да изпълни новите поети задачи. Защото не се ли поправи това, не бъде ли обърнато внимание, то онзи аспект на душата останал вкопчен в миналото ще продължава да всява неоснователен страх и смут, да праща мисли на неувереност и провал, и така да съботира всякакъв опит на душата в настоящия живот да приключи успешно уроците си.

Днешната ми клиентка е жена с интуиция, за мен това е безспорно, но под влиянието на един такъв аспект от нейн минал живот, тя самата не е уверена в интуицията си, нито в някое от своите многобройни положителни качества.
През последните години беше си направила седем регресии... Да, внушително звучи. И то все за различни и важни въпроси, не от любопитство.
И беше успявала във всяка една да се свърже с миналото, да усети животите свързани с въпросите...
Но съдейки по състоянието, което сега виждам, ефект от самите регресии или облекчение не забелязвам, защото сега същите тези въпроси, по които уж е работено отприщиха болка, стара спотаена разрушителна болка, която не беше извадена на светло.

Понякога може би на някои хора им се струвам по-рязка, непреклонна или че излишно се ровя и задълбавам в чувствата на клиента по време на регресия. Но днес именно по този критерии при мен дойде човек, защото искаше да получи точно това, защото сама за толкова пъти се беше убедила, че просто виждането на едни ситуации не е лечебно, и съществен аспект от терапията с регресия се пропуска.


Желанието ми винаги е било да дам максималното. Винаги опитвам с всичките си сетива да усетя и да задавам правилните въпроси в регресия, за да стигнем до скритите чувства, онези, които правят белите сега. Понякога изказвам предположение, това което като връзка виждам аз по време на регресията - защото водещия, особено ако развива уменията си определено има духовно виждане по същото време, когато прави регресия на клиент ( това са картини, образи, емоции, цялостен усет за животите). Моите колеги биха казали - това не е правилно, но опита сочи обратното, а човека е в пълен контрол и доста често те казват друго - някакъв съвсем различен вариант, т.е. Не се влияе и не се сугестира от изказаното предположение ( защото и регресията не хипноза). Научих се да следвам интуицията си, която винаги ми подсказва посоката, в която да задълбаем. 

Смея да кажа, че има невероятно пробиви в някои регресии (отвъд определението за нормална успешна регресия), такива емоции, такива силни чувства, както и освободена болка, каквото не съм си представяла едно време, когато и аз само четях за тези неща.

Някои от тях са публични разкази или записи. Те естествено не са перфектни и ако някой търси това, то там няма да го намери. Всъщност кой каквото търси това и намира.
Едни виждат полезното, любовта и грижата, ползата за човека... А други виждат само как аз излизам от рамката им за поведение и нищо повече.

Чудно ми е колко от терапевтите ползващи регресия действително вярват, че разглеждайки миналото се получава едно истинско общуване с тази енергия, с тези души. Дали ако наистина го вярваха щаха да влагат повече любов и грижа за тях, и щяха да правят каквото се иска в конкретния случай, а нямаше да прибързват и да вадят човека твърде скоро без да има разбиране и най-вече лечение на онзи стар начин на мислене и убеждения на духа, който са разковничето за проблемите и страданията на човека сега...

Много хора днес претендират, че се развиват духовно... даже днес видях по една телевизия, че са нарекли идната седмица " на духа "... Употребява се думата дух, обаче на практика срещам само невярващи в духа хора, хора които се страхуват да общуват с този духовен свят, които по-скоро си придават вид и положение уж това правят, но гледат бързо да си тръгнат от там...

И защо... От страх и невежество...
Та нали това сме ние, ние сме духове в тяло, въплътени сега, а когато не сме в материя сме само дух... И какво е толкова страшно в това да отправиш няколко добри думи и енергия на любовта към някой страдащ дух? - а в регресия ние ги срещаме постоянно - това са вашите Аз от миналото, ако са имали травма, ако са пренесли някаква морална болка през смъртта, то те са именно страдащи духове ( или по правилно аспекти от вашия дух).

И пак ви връщам на темата за помощта в регресия. Понякога се иска толкова малко, едно допълнително усилие - да се обърнем и да пратим от сърце обич, подкрепа, успокоителни и утешителни думи на страдащата душа, която е в плен на някаква ситуация и няма да се освободи без намеса, без да и се покаже една нова гледна точка, за да допусне поне, че може би няма вина, че може би обстоятелствата са били много тежки и никой не би се справил, или да и посеем идеята, че каквато и грешка да е допуснала, не бива сега да седи там закотвена в тези близки до земното нива, само обвинявайки и терзаейки се, а е по-добре да си прости, доколкото може, и да си даде нов шанс за поправка.
 Но той може да дойде само след като този душевен аспект си тръгне от онова болезнено минало и позволи да му се помогне в духовния свят, да бъде лекуван и евентуално да се подготви за нов шанс - ново прераждане. Но този иначе нормален цикъл и процес не може да стартира за една душа хваната в плен на болката от своите или чуждите грешки от лоши постъпки... И ще продължи да обсебва с негативни мисли и страхове духа тук, който уж се опитва да поправи миналото, но то е като да имаш воденичен камък на шията, толкова трудно, ако не бъде освободен аспекта на душата останал в плен на миналото.

 Ето колко много е заложено... 

Тъпо е да се гледа повърхностно на регресията или тя да бъде принизявана до метод за врачуване или да проверим новия си любовник дали ни обича... 
Разбира се, че не всички хора имат големи проблеми, повечето дори не подозират за истинските проблеми, вярват, че е едно, а то се оказва съвсем друго.

Случвало се е да ме питат правя ли обучения за регресионисти по метода, който ползвам. Принципно нямам това право - и както виждате няма споделени техники от методологията на Долорес Кенън. Но онова, което е много по-съществено от една въвеждаща процедура ( защото такава вие може да си намерите в почти всяка книга  за регресии) аз отдавна започнах да го споделям в този сайт. И много от статиите ми са насочени не само към обикновените хора, а именно към водещите или кандидат водещите на регресии, ценна информация, която опита ме научи, за някои слабости и някои важни моменти в методологията на регресиите въобще. Както знаете пари за това не вземам... Може би това е проблема с безплатната информация, подминава се и не се взема на сериозно.

Накрая ще си пожелая да чувам повече успешни истории от регресия, и повече хора да споделят, че са получили цялостна помощ още в първата си регресия, а не е трябвало да ходят безброй пъти за някакви незадоволителни резултати.




неделя, 12 март 2017 г.

Коментар към регресията "За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут"




Ако проявите търпение и изслушате записа, този коментар получен от една жена във фейсбук, която се е сблъскала с тази тема лично в живота си може да ви помогне да си подредите всичко чуто и изживяно успоредно с участничката в регресия. Аз и благодаря безкрайно, че ми разреши макар и анонимно да го цитирам тук, защото по-хубав изказ и думи за това, което и аз мисля и се опитах да кажа на Ели не бих могла да намеря.
Сигурна съм, че има някои, заради когото беше направено всичко това, не само заради Ели от регресията, не само заради мен и моята страст да изучавам тези теми, а заради някоя душичка която сега се бори с подобно нещо лично или заради близък човек.
КУРАЖ!

Здравей,
Не се познаваме лично, но си сред моите фейсбук приятели и ти симпатизирам. Понякога чета твои неща, но днес за първи път реших да чуя запис от регресия, тази която си качила снощи, за самоубийците. Както знаем, няма нищо случайно.
 Моят баща се самоуби преди 22 години. Дълга история, но накратко искам да кажа, че ние можем да помогнем на такива хора и аз го твърдя напълно убедено, защото съм преминала през това и защото аз го направих. Не съм имала учители, нито бях чела някаква литература, която да ми помогне, всичко се случи спонтанно. По-късно си дадох сметка, че всъщност съм била водена и ми се помагаше, но на едно друго ниво, за което тогава не си давах сметка. Когато човек се самоубие остава в едно ниво, което е сякаш между другите нива, то е различно, защото не е преходно ниво, а може да се остане там безкрайно, предполагам докато някой друг реши какво да прави с тези души. Защото една такава душа не може нищо да промени, тя не може да продължи, нито да се върне, тя е като на стоп кадър, но няма силата да натисне бутона за продължение, някой друг трябва да го направи вместо нея. Там тя стои в агонията, която сама си е причинила прекъсвайки живота си. 
Жената в регресията още в началото сама беше разбрала, че за да помагаш ти трябва да си отвъд човешкото, отвъд себе си, ти трябва да си проводник, през който да преминава божествената енергия, тя върши всичко, не ние, ние трябва само да се научим да сме чисти канали. Кръста в регресията – на мен ми напомни как в онзи период аз бях забравила за себе си, аз не съществувах и черпех от примера на Христос, който отдаде живота си за човечеството. В онези моменти аз бях готова да се разделя с живота си, ако това би помогнало на баща ми да продължи напред. 
Чувствата са ниско ниво, те са човешки. За да може енергията да тече през теб трябва да си отвъд чувствата, да си наблюдател. Не е трудно за чувствителни и обичливи хора като тази жена от регресията ( не съм сигурна за името ), постига се чрез упражнения. Когато усетиш, че енергията тече през теб, но ти си сякаш отсъстващ, защото не си въвлечен в мислите и  чувствата си просто насочваш енергията към съответната душа и всичко се случва като от само себе си. То е просто едно състояние, в което трябва да останеш, не знам как да го обясня писмено.
Същият ефект има и чрез изпращане на мисли и визуализации, но според мен е по-бавен и не толкова чист, защото винаги съществува субективният фактор и понякога дори не разбираме как една уж положителна мисъл не ни носи положителни резултати. Аз преди 22 години го направих чрез изпращане на мисли и молби. Продължи много дълго време, години. През деня изпращах, а вечер в съня си разбирах за резултатите. Нямах намерение да спирам, ако ще да ми отнеме целият живот. Сега всичко се случва много по-бързо, колкото си по-осъзнат за енергийните процеси и умееш да правиш разграничение, толкова по-бързо се случва всичко.
Сега моят баща е като чиста, слънчева енергия. Знам го, защото преди около две години дойде така в съня ми. Бях в труден период и той дойде, за да ми помогне. 
Не съм срещала други хора, които да са имали подобно преживяване и не знам дали въобще има смисъл да го пиша това, но си мисля, че щом тези души отиват при жената от регресията значи тя може да им помогне, няма случайни неща. И тя е просто на крачка от това, просто трябва да се дистанцира от собствените си чувства на съжаление, на болка… това спира енергията. В този момент тя трябва да е друго, да е онази Любов, онова сливане, преливане, пълнота, светлина, топлина….( това са мои определения, но мисля че и тя ги усеща) които усеща на хълма и да ги насочи към душите. И да наблюдава! То ще се покаже дали да продължи и колко, дали да спре и т.н.
Изпращам ти това, без изобщо да имам ясна представа дали трябва и защо. Няма да го оглеждам и редактирам, защото сигурно умът ще заговори, ще го изтрия и няма да го изпратя. 
Много ми допадна как улавяш момента и тълкуваш много вярно дадена сцена от живота. Хубаво е,че има такива хора като теб и като тази жена, на която днес слушах гласа. Благодаря Ви !

събота, 11 март 2017 г.

За страданието на този свят и на другия - самоубийците, лечение на душите в смут

Р е г р е с и я 

11.03.2017

Надявам се най-много да я чуят онези хора, които попадат на сайта ми търсейки по думите самоубийство, духовни последици и карма от самоубийство, какво се случва след самоубийството и др. подобни. А те не са малко... По каквато и причина да търсят, дали заради своя собствен смут в душата или заради свои близки хора...


Жената, която дойде за регресия в началото на деня не подозираше какво ще чуе, какво ще види и ни най-малко очакваше темата за самоубийството и помощта за такива страдащи души да бъде засегната. 

Един от малкото хора, които съм срещала с огромно желание да работи при най-силно страдащите, в хоспис с терминално болни хора, където да може да прилага всичко, което знае за да даде надежда и да облекчи тези души в това голямо пътуване, за което трябва да бъдат подготвени.
Може би само хора с изключително състрадателно и милосърдно сърце може да проявят подобна смелост и желание да служат по подобен начин.
За съжаление все още в България няма такава възможност за приложение на алтернативни методики и утеха на терминално болни хора. НО нужда има и силно се надявам един не толкова далечен ден да създаде подобно светло място.

За да разберете напълно какво преживяване имаше жената и как усещаше всички емоции, ще спомена и за една нейна чувствителност към места и хора, която има в живота си от много години и поради която усеща много силно светлите и тъмните места и енергии.
За това не бива да се подминават думите и емоцията, с която говори - според мен тя усещаше нещата доста по-силно от обикновен човек.

Честно казано се надявам този разказ да вдъхнови поне някои хора да бъдат състрадателни и да проявяват грижа в живота си към всичко, което иначе остава невидимо и чуждо за нас, ако не ни се случи лично.

Тук ще чуете за четири от миналите животи на жената, които имат отношение към въпросите и в настоящия живот, ще срещнете две души - на майка и син, които са се самоубили в този живот, духа на собствения и баща починал преди месеци и на съпруг, загубен преди много дълги години.

Не на последно място послание от устата на човек отраснал в ортодоксално християнско семейство на свещеници и все пак успял да запази и последва това, което знае и носи от преди - какво е Бог...



вторник, 7 февруари 2017 г.

Умствено увреденото дете - история от практиката на Шико Шавиер

Умствено увреденото дете

Франсиско Кандидо Шавиер

Една история от практиката:

„Поемата „Романс в Живота” беше получена по време на наша публична среща. За своите изследвания и учение ние получихме (при отваряне на книгите на случаен принцип) точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” и въпрос 372 от „Книга на Духовете.””

След коментари от другарите, които вземаха участие, духът на поета Алфонсо Гимараеш*1 проведе едно общуване с нас, предлагайки ни поетичния откъс, който аз тук поставям в ръцете ви. Сметнахме, че е подходящ и трогателен.

Изненадващо обаче, когато напускахме къщата на следващата сутрин след срещата, към нас се приближи една жена, носеща своя умствено увреден син, когото тя бе довела за да ни го представи с цел да помоли за помощта на д-р Безера де Менезес*2 от негово име.

Тази жена, в почти пълна нищета, ни каза, че е присъствала на публичната среща от предишната вечер; тогава не била довела малкия, защото е пристигнала много късно от Ору Прету*3, а го оставила да почива в странноприемницата.
Въпреки окаяното си положение, тя беше обърнала внимание на посланието и бе дошла да помоли за едно копие от него.
Това ме трогна дълбоко и останах замислен върху темата.”

Бележки:

Точка 8 от глава 14 от „Евангелие според Спиритизма” се занимава с телесното и духовното родство, и показва, че духовете не се свързват помежду си посредством кръвни връзки, а по-скоро поради духовни сходства и афинитет.

Въпрос 364 от „Книга на Духовете” съдържа следния въпрос на Алан Кардек: „Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като умствено увредените?” Отговорът от Духовете е следният: „Духове, които обитават такива тела са в изкупление. Те страдат от ограничението, което преживяват и от неспособността да изразяват себе си чрез неразвити или повредени органи.”

1* - Алфонсо Енрике да Коста Гимараеш (1870 – 1921), известен като Алфонсус ди Гимараинс, е бразилски поет, чиято поезия е значително преплетена с мистични и Католически концепции.

2* - Адолфо Безера де Менезес Кавалканти (1831 – 1900) е бразилски лекар, военен, писател, журналист, политик, филантроп и една от най-великите личности на Спиритистката Доктрина. В спиритистките кръгове той е по-познат като д-р Безера де Менезес и често го наричат Бразилския Кардек и Лекаря на Бедните поради неговата отдаденост на спиритистката кауза и на здравето на онези членове от бразилското общество, които са от секторите с ниски доходи.

3* -  Ору Прету е един град в щата Минас Жерайс в Бразилия. Разположен е на 563 км от Убераба, където по онова време живее Франсиско Шавиер.


Роман в Живота*4
Алфонсус ди Гимараинс

В поляните, където лунната светлина изплита своя воал,
Една двойка шепти в любов, а в сън и блясък  нощта отплава.

Той, поетът на природата, смирен пастир по рождение;
Тя, една благородничка, в разцвета на младостта и веселието.

Колко много безгрижни целувки далече далече от замъка!
И под светлината на небесната синева толкова много изпълнени с обич намерения!

Но скоро една нощ възлюбената на стария земевладелец изпраща
На тревожния младеж неочаквано съобщение, от което той изригва.

„Прости ми”, пише тя, „ако към теб не бях аз честна.
Защото сега ще се омъжа за човека, който очаква ме сериозно.”

„Имената на моите родители дори няма да намразя.
Нашата любов беше един сън... един сън... Нищо повече.”

Без никаква утеха нещастното момче така ридае,
Сляп за разума, да изчезне в смъртта, желание силно пулсира.
Бяга той към своята колиба, въоръжавайки се без да знае как
И бързо пръсна главата си в отчаяние.

Времето отминава бързо... В живота Отвъд самоубиеца поет,
Сега един луд човек, умолява живот за ново тяло, за да започне от начало.

Благородничката, в своя златен подслон си почива тя,
Озлобена от минали уроци, един ден умира в съжаление.

До издигната за нея гробница, драпирана в ухаещи бели жасмини
на сбогуване децата и тънат в спирали от тамян.

От сребърните нишки тя най-после се освобождава,
Сега презряна и неблагодарна, в следствие на мястото, където се намира.

Тя си спомня селянина и поляните от миналото,
Умолявайки да го види, за да поиска прошката му още веднъж.

Скоро в едно голямо болнично отделение го намира на носилка,
Побъркан, сляп, ням, изцяло в сянката на мъката.

Съда на своята съвест през сълзи тя търпи,
Желаейки на Земята, един нов живот тя за него да осигури.

И вечния закон за любовта в любов и се разкрива,
И я връща във физическото и в неговото скромно село.

Изкупувайки днес, малко по малко, тя е една майка в скръб,
Носеща едно нямо и побъркано дете в скута си...

И докато той бързо върти немощните си тъжни и замъглени  очи,
Тя живее, умолявайки: „ Не ме напускай, мой сине!”

Романсът продължава, и животът върви в своя ход...
Благословена е болката, която съвършенство носи в нас.”

Роман в Живота*4 - при превода от един на друг език е запазен смисъла, в оригиналния текст може да се забележи метричната структура и поетичния стил на автора.


В планините на Минас Жерайс*5
Хосе Херкулано Пирес (Брат Саулу)

Заслужава си тук да повторим думите на Фернандо Гоеш относно поета, който дава това духовно общуване: „Алфонсус ди Гимараинс е бил винаги един стеснителен човек, който никога не е искал друго освен да композира своите стихове на посвещение и печална любов в самотата на планините на Минас.”

Самотата на планините Минас е повече изпълнена с чудеса, отколкото може да претендира есеиста и историка на Бразилския Символизъм в своят 4 том на Panorama de Poesia Brasileira. Алфонсус ди Гимараинс продължава да се разхожда там, където сега намира още по-тъжни любовни истории, които да пее чрез медиумната арфа на Шико Шавиер. Стила и тематиката на поета го идентифицират в тази поема, която той неочаквано ни изпраща от Отвъдното.
Медиума казва, че „размишлявал върху темата”, когато към него се обръща бедната майка, която поискала едно копие от поемата. В своята скромност и смирение, Франсиско Шавиер не желаел да си вади заключенията, които ние сега ще извадим от този медиумистичен епизод. Очевидните съвпадения, които маркират този инцидент, проявяват скритата му истина. В парапсихологични термини, съществува това, което в наши дни наричаме смислени съвпадения, макар и в по-широк смисъл.

Двете книги на Алан Кардек, споменати от Шико Шавиер винаги биват отваряни на случаен принцип и, в този случай, и двете предложиха съвпадащи извадки за изследване и учение на събирането за вечерта. След няколко коментара, които последваха, като всеки от изказващите се осветляваше темата по своя начин, поемата от Алфонсус ди Гимараинс възстанови поредицата от съвпадения разказвайки старата история за една горчива тъжна любов, много силно в стила на поета, когато е бил инкарниран в тяло.

Франсиско Шавиер е нямал никакво знание за присъствието на нещастната майка по време на изучаването на темата. И все пак жената, въпреки своето положение на крайна немотия и видимо невежество, разпознала в поемата своята собствена история, живяна в една предишна инкарнация в епохата на Средновековието. Ето така една скрита истина бива разкривана на онези, които имат очи да видят и уши да слушат, както ни е учил Исус.

В самотата на планините на Минас, една европейска трагедия получи своя завършек в наши дни. И поета на печалната любов, който беше роден, живя и умря в Ору Прету*6, пое върху себе си отговорността да я разкрие в своите ясни и съвършени стихове, изпълнени със същата меланхолия, която е разстлана в цялото му изкуство, но сега чрез психографирането на Франсиско Шавиер.

5* - Минас Жерайс е един от 26те щата на Федерална Република Бразилия.

6* - Ору Прету – в буквален превод Черно Злато, е град в щата Минас Жерайс, отличен в сайта на Юнеско за Световно Наследство поради уникалната си Барокова архитектура.

Превод от "The Spiritist Magazine" - 34то издание на International Spiritist Council.

събота, 4 февруари 2017 г.

Много отдавна замислям да кажа няколко неща

Много отдавна замислям да кажа няколко неща, да обновя информацията, която преди цели 5 години поставих в този сайт за мен. Вътрешно знам, че онези първи плахи опити да се представя не са пълни и не дават цялата информация, но някакво вътрешно чувство ме кара да задържа и да не изтрия тези статии, за да си спомням как скочих в "моята пропаст". Така наричам тази първа стъпка тогава за мен - да създам този блог и не само да пиша в него, но и да го споделям с фейсбук приятелите си.

Така се чувствах тогава - точно като един от всички клиенти, които са идвали на регресия и са били пред подобен голям избор. С всички тези въпроси в ума си - какво ще си кажат приятелите ми, колегите, съучениците...
Да, онова време отмина, но аз пак се чувствам така сега. Има нещо ново в живота ми, което всъщност е доста старо вече според мен - на цели 3 години. Онези от вас, които са близо до мен във фейсбук или тук, чрез статиите, знаят или се досещат каква може да е тази централна и важна за мен тема, освен воденето на регресии в минали животи. От време на време съм пускала материали по тази тема, преводи, статии дори и тук, както и сега с последния материал - аудио-книгата.

Чувствам вътрешно, че трябва да кажа нещо. Да изкоментирам какво правя и защо го правя.
Не като оправдание, а в името на нещо истинско и много ценно. Защото и преди регресиите да се появят в моя живот, аз винаги съм била търсач. От дете усещах нещо поглеждайки нагоре към звездното нощно небе.

През 2013 година се инициира един нов процес с мен. Казвам с мен, защото чувствам, че аз съм само един участник, един от много. Тогава имах щастието и отговорността да се докосна до една нова енергия, за която не знаех абсолютно нищо до този момент. "Случайно" зададен въпрос в една регресия на една млада жена ми даде достъп до цял един нов свят за мен, свят който си беше съществувал много много преди мен, но аз едва тогава за първи път го видях.
Търсача в мен потри доволно ръце и си каза - Я, колко интересно...
Обаче се оказа, че наистина ми е бедна фантазията, макар да имам въображението си за богато, този израз не е случаен в нашия език, за дълбочината и обхвата на познанията, до които водеше тази малка и невинна следа, която бе спомената в една регресия.
Твърде много думи използвам за едно единствено нещо, което искам да кажа.
Радвам се и се гордея, макар и да не съм разбирана от мнозина, че в живота ми се появи информацията за Шико Шавиер и Алан Кардек, кодификатора на Християнския Спиритизъм, едно философско учение поставено и основано още през 19 век.

Давам си сметка, след тези три години, когато направих първия си превод на филм на Спиритистите, през всички останали филми, интервюта, откъси от книги, това ново явление ми помогна най-много да стана човека, който съм сега и да работя най-успешно работата, която е основното ми занимание - именно провеждането на регресии. Независимо, че съм ученичка на безсмъртната в сърцата ни Долорес Кенън, второ стъпало се появи в живота ми и то ме отведе на друго място, даде нова различна гледна точка.

Ако не беше цялото това ново учение не мога да си представя как щях да разбирам и да съветвам толкова уверено, категорично и с пълна вяра душите, които идваха за това наше малко докосване и окуражаване по пътя ни - каквото е регресията.
Давам си сметка и ми се иска да благодаря, но не само да го кажа, а да извикам, да изкрещя, защото никога не съм си го представяла, за да помоля Бог за това, и все пак Той ми го даде.
Точно както филма "Наш Дом", почувствах се "у Дома", във всички тези послания, тълкувания и съвети, които прочетох в 5-те книги на Алан Кардек - основателя на този вид Спиритизъм, който следва Христовите правила и доказва прераждането. На български език има само две негови книги, които неведнъж съм препоръчвала, Но една от най-силните и пречистващи, разголващи душата и изгарящи я книги е "Евангелие според Спиритизма". Моят "малък проект" да я превеждам, започнал преди 2 години, доведе до много осъзнавания, забелязах в себе си егото, грешките, тъмнинката, която се опитваше да се скрие някъде там надълбоко, и всичко биваше изобличено на Светло. Така, както трябва да бъде, за да се излекува.

Четях, превеждах, правех регресии... Бог ми се отблагодаряваше, пращайки ми хора, с които заедно да се учим, които имаха казуси близки до личните ми преживявания и мисли в различните моменти от живота ми...

През тези години от Декември 2013 г., когато за пуснах моята версия на превода на филма Наш Дом, направен по книгите на бразилския медиум и спиритист Шико Шавиер, постоянно облъчвах, ако може да използвам тази дума, аудиторията, с мъдростите на Спиритистите (различни бразилски медиуми, техни предавания, интервюта, разисквания по важни теми). За мен те са истински мъдреци - защото душата разпознава това познание и оценява.

В себе си усещах, че трябва да напиша или да кажа някои неща.
Не ми харесва, когато виждам как хората идолопоклонничат. Не ми харесва, когато виждам как в култ бива издигана някоя личност и забравяме да мислим разумно. Дори някой с добри качества и дарба, хората имат пагубната способност да го величаят и превъзнасят до степен да изкушават добрия човек, да изкушават духът му да се вземе твърде на сериозно, и ... да падне стремглаво надолу. Защото тогава мили хора, вие влизате в ролята на изкушителя, на онова, за което се молим в молитвата Отче Наш, Бог да ни предпазва, и за съжаление го правите към човека, който ви дава и се раздава.

Подобно поведение и отношение забелязах към моята учителка на метода, който използвам за въвеждане в регресия - Долорес Кенън ( и други).
Много често са ме питали за начина на работа, който прилагам. Може би резултатите и историите от регресия, които публикувам привлякоха вниманието. Може би от страни така изглежда, всички решиха, че този метод е безкрайно вълшебен и като с магическа пръчка прави чудеса. Всички действително решиха, че е възможно да изкараш едно обучение и то да ти даде всичко онова, което ти е нужно за да се справяш и то по най-добрия възможен начин и да си успешен съветник и водач в този процес.
Не, не е вярно.

Не ме интересува колко вече няма да ме харесвате, заради това, че развенчавам тази илюзия...
Но ако не беше подплатяването първоначално със здравата философия на Хосе Силва, а по-късно с богатството от отговори научени от Спиритизма на Алан Кардек, аз нямаше да успявам да стигна до сърцата и душите на всички тези хора, които без колебание доверяваха най-съкровените си тайни и болки. Именно в нашите пре-дълги разговори преди регресия ние обсъждахме всичко, анализирахме и разсъждавахме от всякакви гледни точки. Ако не беше тази част на терапията, в която не слагам дистанция и не пестя лично мнение (тук университетските възпитаници може и да понастръхнат), то нито доверието щеше да се случи, нито отварянето на тези мили души, търсачи по своему, които искаха с голямо желание да успеят да видят нещата по нов начин, да простят на себе си, на близките си и да се качат най-после на този дългоочакван път на душата си, нищо от това нямаше да е факт, да не говорим за успешна терапия в регресия.

Преди всичко останало регресията не е просто техника. Споделени техники за въвеждане има от различни автори, и те са също толкова добри, колкото и методиката на Долорес Кенън, макар че за мен лично тя е максимално лека и ефективна.

Пиша тази статия за да заявя, че по убеждение съм християнин, но не в традиционната религия в България, която е малко химера и трябва да я търсиш с лупа, и дори в най-големите бедствия и нужда, я няма никъде, за сметка на добри и сърцати българи. Аз намерих всичко онова, което съм знаела вътрешно, и убеждението ми в прераждането! - именно в Християнския Спиритизъм на Алан Кардек, в посланията и книгите на Шико Шавиер, в съветването и благия глас на медиума Дивалдо Франко, във всички онези отговори по най-тежките теми, от които и общество и църковни представители избягват да коментират.
Защото най-тежкото е част от живота и щом някой страни и слага дистанция, щом избягва темата и ни оставя сами - то не може да ни обвинява, ако ние сами търсим отговорите и когато ги намерим извън официално признатото.

Зная, убедена съм, че някога съм имала минал живот посветен на Християнската религия, за това толкова ме боли за нея... но нищо не може да се направи, когато някой избере да си сложи превръзка на очите от страх нещо да не го "замърси", па макар било то и освобождаващата истина.

За това и в този сайт и в други мои начинания в бъдеще ще присъства учението на Спиритизма като такова, каквото е - философия, религия и наука - три елемента, които обясняват и подкрепят живота ни в този на пръв поглед ужасяващ свят, който без здравата основа и отговори на вярата предизвиква само страх и обезсърчение у младежите и бум на психични състояния като паническите атаки например.


Наскоро имах едно прозрение относно началото на моята история със Спиритизма. Е, почти началото е, не говоря за самата регресия, в която имаше няколко знакови думи, а за друг момент (тук някои ще решат, че това е моя лична регресия, но не, беше на моя клиентка, рускиня, която никога няма да забравя, защото стана посланик на това важно съобщение за мен).

Този момент беше след регресията, през есента на 2013 г., когато сънувах духовния си водач. И преди съм разказвала този кратък епизод, осъзнат сън, в който един доста височък и мургав мъж с високо и блестящо чело, леко грозноват (да ме прощава духът на Шико), се приближи към мен. Тогава той ми показа нещо на една каменна поставка, едни 5 пластмасови на вид, неща (с големина и форма на дискети), които аз приех и разбрах, че са моите мисии в този живот. Разпознаването, че това е духовния ми водач беше на секундата при появата му - чувството, че знаеш кой е и целия си нащрек от интерес сега какво ще последва :) Но трябваше да минат няколко години, за да видя снимка на Шико Шавиер на около 50 годишна възраст и да разпозная моя мургав духовен водач именно в лицето на човека, който вече познавах с годините и се възхищавах, макар и след физическата му смърт.

Но съвсем наскоро, преди ден само си дадох сметка защо успях да му кажа точно онези думи, които му казах тогава и с които не се гордеех особено. По някаква причина, изтърсих с леко чувство за нетърпение и раздразнение - "Е, а аз как ще разбера какво пише на тях?!" - визирайки 5те дискето-подобни пластмасови квадрата, които той ми посочи.

Чак сега си давам сметка и си обяснявам моето на вид малко нагло поведение - как въобще ми е хрумнало да му държа тон :) па макар и да се възмущавам, че нещо не разбирам...
Е, разбрах го вече! След толкова години - цели четири.

Преводите - ето това е... За това той не ми каза какво пише на тези дискети - искал е аз да превеждам, да правя разбираеми нещата за другите, като ми е дал да изпитам раздразнението на човек, който не владее португалски език, или не владее английски или френски, на които езици книгите му ги има дори безплатни в интернет.

И това в действителност много ме амбицира. Да правя всичко възможно за да излиза повече от тази информация достъпна за хората. Дори тръгнах на курс по португалски език. Не мога да отрека, че и уменията ми по английски се развиха доста благодарение на желанието ми и жаждата да споделям всичко ценно на което попадна, но само ако вложа усилие първо да го преведа.

Това е моят път, знам го.

Междувременно правя регресии, срещам души, споделям своя опит и нещата, на които Спиритизма ме е научил за живота, за прошката и най-вече за любовта към ближния.

Хората често подценяват нещата.

За това ще кажа - "По плодовете им ще ги познаете". Аз така познах Спиритизма, плодовете ги видях в своята работа, в озарените сърца на хората, които срещам, в освобождението, облекчението и благодарността в очите им, след среща, в която са успели да разтоварят най-мъчителните и тежки товари носени с години.
И когато виждам това се чувствам точица, малка и все пак щастлива, че ме има там някъде, по пътя на тази безкрайна нишка.
Радвам се за всички вас, които срещнах чрез регресиите ви, за вашите успехи и осъзнаване, за всички добри ползи и подобрени отношения, за любовта и яснотата, която се прояви в живота ви.

Това съм аз днес, плюс много сънища и най-различни преживявания, които съпътстват живота ми и ми дават информация и за мои близки, и за починали и за клиенти дори, когато е необходимо и някой има истинска нужда от помощ.

А всъщност мислех да разкажа просто един сън, в който видях един свой минал живот. А написах всичко това.
Явно една част от мен доста дълго е отлагала да си каже всичко това.


https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu



петък, 13 януари 2017 г.

Шико Шавиер - Писмо от един тийнейджър в духовния свят - аудио книга

Преди две седмици прочетох една истинска история за живота и смъртта на едно малко момче.
Когато четеш такава книга чувството е много особено, все едно пред теб се развиват събитията и съпреживяваш всичко сякаш това е някоя много близка до теб душа.

Ще ми се в реалността да има много повече от другите истории. Ще ми се да има по-подготвени родители, които да не пренебрегват духовното възпитание на децата си.

Ще ми се смъртта вече да не е тема табу и когато дойде този момент по пътя на всеки от нас – то той да бъде мирен и спокоен, а връзките между дезинкарнираните духове и живите роднини на земята да бъдат само здравословни и спокойни връзки на обич, разбиране и уважение на пътя на духа след този земен живот.

Книгата е психографирана – получена чрез медиумна връзка и автоматично писане от бразилския медиум Шико Шавиер чрез духа Нейо Лусио. Същият дух е продиктувал още няколко книги за деца на медиума. 

Някои биха се запитали – за какво им е на децата да се занимават с такива теми като смъртта?

Прочете ли тази книга ще ви стане ясно колко страдание може да се спести на децата, ако са възпитани духовно и имат правилните ценности в живота.
Рано или късно всеки плаща за всичко (дори това, което сега ви се струва „безобидна щуротия” и забавление).

Ако твърдим, че обичаме близките си, не бива да оставаме безразлични. Утре някои от тях може да е на мястото на малкия Карлос, героят на тази книга.

Вярвам, че никой не иска за любимите си да изминават трудния път на Карлос, когато биха могли да преживеят преминаването в духовния свят с лекота и да се адаптират лесно и безболезнено към новия си живот.



Ако смятате, че информацията е полезна споделяйте и говорете на тази тема с близките си.
Преводът и аудио записът са мое дело, и не са най-перфектните на света, но вършат работа, надявам се. 
Изглежда чакането на помощници, на други хора, които да се вдъхновят от невероятния Шико Шавиер и да решат да издадат книгите му, няма да се намерят.

Павлина Николова, регресионист

Фейсбук група: Спиритизъм / Spiritism

сряда, 14 декември 2016 г.

Децата на новото време - регресия 14.12.2016

Днешната регресия дали случайно или неслучайно е съвсем в синхрон с пълнолунието и силната енергия, която самия ден донесе по мои лични впечатления.
Бързам да я споделя, макар и без да намеря подходящи думи за коментар.

Ще оставя вие да опитате да разберете смисъла на всичко.

За момичето в регресия ще споделя само, че е доста млада, няма предишен опит, но има доста силна интуиция изразяваща се и в често пророчески сънища. Като предварителна информация тя беше чула, че вероятно в бъдеще ще развие някакви свои дарби, но все пак не и се вярваше как точно ще успее да се отпусне за регресията и дали въобще нещо ще се получи.
Без никакви очаквания, така дойде тя.

Може би по-опитните, които имат свои лични духовни преживявания или осъзнати сънища, ще разпознаят някои елементи от процеса, който преживя момичето в самата регресия. Определено се случиха някои неща, колкото и да чувствам, че думите ми няма да са точни, ако им давам определения и термини, със сигурност ще сбъркам.

Няма как наистина да се опише вярно нещо, когато е отвъд нивото ни на разбиране, базата с която сравняваме е неадекватна и липсва речника.
Но остава да се насладим на спонтанността на всичко, на емоцията и усещанията.
Хубаво е, когато един от въпросите ти за регресия е бил свързан с грижата и търсенето на сигурност, и да разбереш кое е това, което полага най-голяма грижа за теб, много над възможностите на обикновения човек.

Приятно слушане ;)

Забравих да допълня :) Да, за мен това момиче е едно от децата на новото време,
за това така нарекох нейната регресия.


сряда, 7 декември 2016 г.

Разговори с духове - Духът от Кастелноудари

Една много полезна история, разказ по истински случай включен в книгата на Алан Кардек "Heaven and Hell", част от практиката на Парижкото Спиритическо общество от 19 век, която може да разсее много погрешни схващания и да даде истинска информация за положението на духовете обитаващи даден обект и как могат хората да помогнат духа сам да си тръгне от мястото.

превод: Павлина Николова
"Heaven and Hell" Алан Кардек, глава V

Една малка къща в близост до Кастелноудари беше сцена на странни шумове и различни проявления, поради което беше считана за обитавана от някой зъл дух. По тази причина през 1848 г. беше използван екзорсизъм за прогонване на злия дух, но без резултат.
Собственикът г-н Д. – който беше решил да живее в нея, умря внезапно след само няколко години обитаване; неговият син, който заживя там след него, при влизане в една от стаите, получи здрав шамар от невидима ръка; тъй като той бил сам по това време няма съмнение, че шамара му е ударен от някакво окултно същество и веднага напуснал къщата, в която според местното поверие по-рано било извършено голямо престъпление.

Духът, който ударил шамара, при призоваването му от Парижкото спиритическо общество през 1859г., показал присъствието си чрез разнообразни действия на насилие; всички усилия да бъде успокоен били отхвърлени. Попитан по тази тема Свети Луис отговорил: „Това е един дух от най-лошия тип, същинско чудовище. Ние го накарахме да дойде, но не сме в състояние да го накараме да пише, въпреки всичко което сме му казали до сега. Злочестия нещастник  има своята свободна воля и я използва по един тъжен начин.”

На въпроса ни дали той подлежи на подобрение, Свети Луи* отговори: ”Защо да не подлежи? Не са ли всички духове в състояние да се подобрят, и този, както и всички останали? Но все пак вие трябва да очаквате, че тази задача е трудна; но колкото и голяма да е лошотията му, отвръщането на злото с добро ще му повлияе във времето. Започнете като се молите за него; и така след месец пак го призовете. Сами ще прецените промяната, която е настъпила у него.”

*В текста Свети Луи е Луи IX, крал на Франция, живял от 1215 до 1270 г. Започва своето царуване под настойничеството на своята майка Бланш Кастилска. Взема участие в VII и VIII Кръстоносен поход и умира от чума при дебаркиране в Картаген. Той бил добър и благочестив човек. Канонизиран е от Католическата църква през 1297г. Той често е цитиран в парижкото списание Revue Spirite, както и в няколко от книгите на Алан Кардек, благодарение на многобройните общувания получени от неговия дух.

Същият дух, когато беше призован отново, показа себе си като много по-сговорчив, а след това покорен и покаял се. От информацията дадена ни за него, от части от него самия, от части от други духове, ние потвърдихме, че: през 1608 г. той е живял в къщата, която обитаваше и сега, и че там той беше убил своя брат, намушквайки го в гърлото докато спи, заради подозрение в съперничество за жената, за която той искаше да се ожени; и няколко години по-късно той убил по същия начин същата тази жена, за която се бил оженил скоро след убийството на брат си; той умрял на 80 годишна възраст без да е бил подведен под отговорност за своите престъпления, на които не било обърнато почти никакво внимание в тази епоха на смут и насилие; след своята смърт той постоянно се опитвал да нанася вреди и предизвикал няколко инцидента, които се случили в къщата. Един „виждащ” медиум, който присъствал на неговото първо призоваване , го видял в момента, когато останалите около него се опитвали да го склонят да пише; - той разтърсвал ръката на медиума с голяма ярост, вида му бил ужасяващ, бил облечен с риза опетнена с кръв и размахвал един кинжал.

1. (Въпрос към Свети Луи) – Бъдете така добър да ни опишете какъв вид мъчение преживява този дух?

Отговор: То е зверски мъчително за него; той е осъден да остане в къщата, в която са извършени престъпленията, без въобще да е в състояние да пренасочи мислите си към нещо друго освен тези престъпления, които непрестанно присъстват пред него; и той вярва, че е обречен на това мъчение за цяла вечност. Той постоянно вижда себе си в момента, когато е извършил тези убийства; всеки друг спомен му е отнет, всяко общуване с които и да е други духове му е забранено; на земята той може да бъде само в тази къща и ако той отиде в космоса, той се намира в мрак и самота.

2. Има ли някакъв начин той да бъде изкаран от въпросната къщата, и ако е така, как може да се направи?

Отговор: Винаги е лесно да се отървете от такива духове като се молите за тях; но именно ТОВА е, което обикновено хората пренебрегват да сторят, предпочитайки да изпробват плана да ги изплашат и изгонят с екзорсизъм, което ги забавлява вместо да ги плаши.

3. Ако ангажираме хората, заинтересовани с този проблем, да се молят за него и ние самите, ако се молим за него, можем ли да го изкараме от там?

Отговор: Да, но само ако се молите с искреност и плам.

4. Той е в това състояние над 200 години; възприема ли той отминаването на времето така, както когато беше жив? С други думи, времето по-дълго ли му се струва или по-кратко, в сравнение с времето приживе?

Отговор: На него му се струва по-дълго; сънят не съществува за него.

5. На нас ни беше казано, че за духовете времето вече не съществува и че за тях един век не е нищо повече от една точка във вечността; тогава възприятието на времето не е ли еднакво за всички духове?

Отговор: Със сигурност не е; хода на времето е нищо в случая на духове, които са достигнали едно високо ниво на напредък; но за духове от ниско ниво обикновено времето им се струва много дълго, особено на онези, които страдат.

6. От къде е дошъл този дух преди, последното си прераждане?

Отговор: Той е имал съществуване сред едни от най-свирепите диваци на вашата планета, а преди това е бил въплътен на планета по-нисша от Земята.

7. Този дух е наказан много сурово за извършените от него престъпления; ако преди това е живял сред варвари, трябва да е бил виновен за дела не по-малко брутални от тези от последния му живот; бил ли е той наказан толкова сурово и за тях?

Отговор: Наказанието му не е било толкова сурово, защото тогава е бил по-невеж и съответно е бил по-малко осъзнат за злото, което е извършил.

8. Състоянието на този дух същото ли е като на съществата, които наричаме „прокълнати”? 

Отговор: Абсолютно, точно така е, а има състояния много по-ужасяващи от това. Страданията на духовете далеч не са еднакви за всички, дори сред онези извършили същите престъпления; те варират според това дали виновната страна е повече или по-малко отворена към покаяние. За този дух къщата, в която той е извършил своите престъпления, е неговия „ад”;  други носят техния „ад” в себе си, в страстите, които ги измъчват и които те не могат да задоволят.

9. Този дух, въпреки ниското му положение, усеща добрите въздействия от молитвата; ние станахме свидетели на същата податливост у други духове, също толкова извратени и също толкова брутални; защо тогава духове, които са по-просветлени, чиито интелект е по-развит, често показват себе си напълно лишени от добри чувства, присмиват се на всичко най-свещено и нищо не ги докосва, а техния цинизъм няма край?

Отговор: Молитвата няма благоприятен ефект, освен когато духовете са започнали да съжаляват. Онзи, който подтикван от гордостта си, се бунтува срещу Бог, настоятелно държи погрешен курс и отива от лошо към по-лошо, както е в случая с някои нещастни духове, не получава никаква полза от молитвите отправени за него и не може да получи такава до деня, когато поне искрица разкаяние ще е влязла в душата му. Безсилието на молитвата е наказание за духовете, които остават коравосърдечни; молитвата носи облекчение само на онези, които не са напълно закоравели.

10. Когато ние видим един дух, който е неподатлив на въздействието на молитвата, трябва ли да се въздържаме да се молим за него?

Отговор: Разбира се, че не, защото рано или късно вашите действия може да триумфират над неговата твърдост и може да събудят у него зачатъци на лечебни мисли.

При такива духове е същото, както и при определени хора, на които лекарствата действат много бавно и след дълъг курс на лечение; докато върху други оказват бързо въздействие. Когато веднъж имаме в ума си, че всички духове могат да се усъвършенстват и че никой дух не е вечно и фатално обречен на злото, ние можем да разберем, че рано или късно молитвата ще окаже ефект върху тях; дори върху онези, при които първоначално ни се струва безрезултатно, все пак влагането на лечебно семенце в ума им ги предразполага към добротата, макар че в началото може да изглежда, че не е успяло да ги развълнува. Следователно, ако ние спрем своите усилия в тази посока, само защото в самото начало са били неуспешни, ще сгрешим.

11. Ако този дух беше прероден, към какъв клас на човешките същества щеше да принадлежи?

Отговор: Това би зависело от него самия и от нивото на неговото разкаяние.

Няколко разговора с въпросния дух оказаха една забележима промяна в неговото морално състояние. Тук са представени няколко откъса от тези разговори:

12. (Въпроси към духа): 
- Защо ти не успя да пишеш първия път, когато ние те призовахме?

Отговор: Избрах да не го правя.

- Защо избра да не пишеш?

Отговор: От невежество и бруталност.

13. Сега ти в състояние ли си да напуснеш,  когато си поискаш, къщата в Кастелноудари?

Отговор: Позволено ми е да го направя, защото се възползвах от добрия ви съвет.

- Чувстваш ли някакво облекчение на своите страдания?

Отговор:  Започвам да имам надежда.

14. Ако ние можехме те видим сега, в какъв вид ще се появиш пред нас?

Отговор: Бихте ме видели в ризата ми, без камата.

- Как така вече камата не е у теб?

Отговор: Аз я проклех; Бог ме пощади от нуждата да я гледам.

15. Ако г-н Д (синът, който получил плесницата) се завърне в къщата, ще му навредиш ли?

Отговор: Не, защото аз се разкайвам.

- А ако той отново те предизвика да го нараниш?

Отговор: О, не ме питайте това. Би трябвало да не съм в състояние да се въздържа; би било отвъд силите ми, защото все още аз съм само един злодей.

16. Можеш ли вече да предвидиш края на твоите страдания?

Отговор:  О, все още не. Поради вашата намеса, да узная, че те няма да продължават вечно, е много повече отколкото заслужавам.

17. Бъди така любезен да ни опишеш положението, в което ти се намираше, преди ние да те повикаме за първи път. Можеш да си сигурен, че искаме това само с цел да ти бъдем полезни, а не поради някакъв друг мотив или любопитство.

Отговор: Аз вече ви казах, че не осъзнавах нищо друго от света, освен моите престъпления, и единствено можех да напусна къщата, в която ги бях извършил, за да отида в космоса, където около мен нямаше нищо друго освен самота и мрак; не мога да ви опиша какво беше, защото никога не успях да го разбера; момента в който се издигнех във въздуха всичко ставаше чернота  и празнота, не мога да кажа какво беше. В настоящия момент аз чувствам много по-голямо разкаяние и вече не съм принуден да остана в тази фатална къща; позволено ми е да бродя по земята и да получавам светлина от това, което наблюдавам; но правейки това аз още по-ясно разбирам колко чудовищно голяма е моята поквара; за това ако страданието ми се е намалило в едно отношение, то в друго отношение се е увеличило поради моето разкаяние; но поне аз имам надежда.

18. Ако ти трябваше да преминеш едно ново телесно съществуване, какво съществуване би си избрал?

Отговор: Все още аз не съм видял и размишлявал достатъчно за да знам.

19. По време на дългата ти изолация – бихме могли да кажем – твоя плен, ти почувства ли някакво разкаяние?

Отговор: Ни най-малко; и за това аз страдах толкова дълго; чак когато аз започнах да изпитвам угризения обстоятелствата се обединиха и, непознато за мен, доведоха до призоваването, което стартира работата по моето избавление. Благодарение на всички вас, които ме съжалихте и които ме просветлихте!

Ние сме виждали скъперниците, страдащи от гледката на злато, което не могат да докоснат и което за тях се е превърнало в истинска химера; горделивите, измъчвани от ревност, когато виждат почестите оказвани на други,а отказани на тях самите; онези, които са властвали на земята, унижени от невидима сила, която ги ограничава за да се подчинят, и унижени от гледката на бившите си подчинени, които вече не им се кланят; атеисти подложени на мъченията на съмнението, които се намират в абсолютна изолация посред необятността, без да срещнат никое същество, което да ги осветли относно тяхното положение. Ако в духовния свят има радости за всяка добродетел, то също така има и наказания за всяко провинение; и закона на Бог неизбежно достига лошите деяния, които човешкия закон не е достигнал.

Също трябва да се отбележи, че едни и същи провинения, въпреки че може да са извършени при едни и същи условия, се наказват с много различни наказания, според степента на умствено просветление на духовете, които са ги извършили. При духове, които са крайно изостанали и необработени, като този,  който ние имаме предвид, нанесените му наказания са повече материални и морални, докато при случая на духове, чиито интелект и чувствителност са по-развити, е точно обратното. Първия тип заслужават наказание съответстващо на грубостта и издръжливостта на техния характер, за да ги накарат да разберат недостатъците на тяхното положение и да ги вдъхновят с желанието да се спасят от него; докато само срама например, който би оказал никакво или съвсем малко впечатление върху тях, би бил непоносим за другия тип духове.

В наказателния код на Божественото правителство мъдростта, добротата и промисъла на Бог за Неговите създания се проявява и в най-малките детайли; всичко е пропорционално; всичко е комбинирано с грижа достойна за възхищение, за да улесни провинилите се със средствата, с които да реабилитират себе си; и най-малкото движение на душата им в посока на добротата се зачита. Според  догмата за вечно наказание, точно обратното, онези, които са направили много грехове и онези, които са прегрешили  съвсем малко, онези, които са се провинили веднъж и онези, които са се провинили сто пъти, и закоравелите и разкаялите се, всички те са захвърлени в същия ад; всичко е замислено така, че те да бъдат държани на дъното на бездната; никаква спасителна греда, за която да се хванат, не им се подава; една единствена грешка може да ги захвърли в ямата завинаги, без да се вземе предвид доброто, което може да са сторили. На чия страна е истинската справедливост и истинската добрина?

За това призоваването на духа, за който говорим, не е резултат от случайност. Тъй като е било предопределено да му е полезно; духовете, които са го наблюдавали, виждайки, че той започва да разбира чудовищните размери на своите престъпления, са отсъдили,  че е дошло време да му се окаже ефективна помощ и в съответствие с това са привлекли  такова стечение на обстоятелства, които да доведат до тази цел. Ние често сме виждали подобен тип управление от страна на висшите духове.

Зададен бе въпросът, какво щеше да се случи с този дух, ако той не беше призован, и какво се случва с множеството страдащи духове, които не могат да бъдат призовани или за които никой не мисли? На това питане ние отговаряме, че Бог има безброй начини за спасението на своите съгрешили деца; призоваването е един начин да им се окаже помощ, но със сигурност не е единствения, а Бог не забравя нито едно от създанията, които Той е назовал да съществуват. Всички духове без съмнение получават своята част от влиянието на колективните молитви давани за тях от милосърдните.

Но е очевидно, че Бог не може да е подчинил съдбата на духовете, които преминават наказание, на знанието или добрата воля на хората. Един от най-ранните резултати от Спиритизма беше, както знаем, да покажем на хората помощта, която те могат да окажат на своите дезинкарнирани братя;  и докато хората така учат за солидарността, която съществува между всички сфери на съществуване, откриването на тази нова област на благотворителност е толкова полезна за тях, колкото и за онези, на които те помагат, защото им осигурява допълнителни възможности да правят добро. Но ние не можем да предположим, че Божественото провидение може някога да не е успяло да подсигури нуждите на своите създания или че на страдащите духове някога им е липсвала, през която и да е епоха, съответната за тяхното положение помощ.

събота, 26 ноември 2016 г.

Разговори с духове - историята на г-н Фелисиен

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество


Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.

Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.


ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова