вторник, 10 февруари 2015 г.

По пътя към Светлината - Живот на други планети

Често срещам хора, които са чувствали много силно Онова Чувство на Носталгия по Дома. Но много повече са тези, които ще сметнал първите за луди, поради факта, че те сами никога не са го изпитали.

Този материал няма да подейства на някои от хората. А на други емоцията ще се появи още в началото. Когато видиш твоята истина извадена от дълбините на сърцето ти и облечена в думи, думи, които някой непознат е подбрал, когато си спомниш Онова Чувство, за което те беше срам да споделиш като дете гледайки безброй пъти към осеяното със звезди нощно небе... просто за да не изпаднеш в ситуацията да обясняваш, че не си луд и действително изпитваш копнеж, в който няма нищо земно... Ето тогава тръгват сълзите. Но това не е тъга, а радост, че най-после се потвърждава онова, което малкото дете чувстваше и пазеше като своя тайна.



"В дома на Отца ми има много обиталища" 
- Исус (Ев. Йоан 14:2)


Дали всички небесни тела, които обикалят из космоса, са населени?

"Да; и земните хора далеч не са, както вие предполагате, първи по разум, доброта и общо развитие."

Откъси от книгата "По пътя към Светлината", 
от Духа Емануел,  психографирана от Шико Шавиер през 1938г.








1. ЗВЕЗДНА СИСТЕМА КАПЕЛА

В съзвездието Колар има една величествена звезда.
По нейния път към безкрайността,  тя е следвана от нейното семейство от светове
прославяйки с песни нашия Небесен Баща. 

Нейната светлина пътува 42 години за да стигне до Земята. 
Преди много хилядолетия  една от планетите в система Капела, която има сходство със Земята, беше достигнала връхна точка  в един от необикновените си еволюционни цикли.

Последните битки на един дълъг период на усъвършенстване бяха очертани,
както това сега се случва на Земята. 

Там имаше няколко милиона непокорни духове, по пътя на обща еволюция,
но те възпрепятстваха трудните обединения, придобити от онези хора, изпълнени с благочестие и добродетели.

И въпреки това едно голямо дело на генерално прочистване щеше да ги премахне от планетата.

Великите Духовни водачи на земното човечество, в името на Бог, решиха да поставят тези духове, които бяха извършили няколко престъпления  (на родната им планета), - 
тук на Земята, където те щяха да се учат посредством болката и здравата работа, как да овладяват великите добродетели на сърцето и едновременно с това да подпомагат прогреса на своите по-нисши братя.

Тук ги приветства Исус (върховния Водач на Земята), с думи на мъдрост и състрадание.
Той бе поканил тези окаяни души да разплатят собствените си дългове чрез изпълняване на задълженията си за солидарност и любов; да положат усилия за своето обновяване.

Тези измъчени и страдащи духове, които бяха оставили зад себе си цял един свят на привързаност и обич, въпреки каменните си сърца,  практикуващи злото, те щяха да бъдат прогонени в тъмнината на Земята; 

те щяха да вървят пренебрегнати в нощта на хилядолетията, носталгични и огорчени; щяха да се прераждат сред невежи и примитивни раси, спомняйки си "Изгубения Рай" в далечното небе... 

За няколко века те нямаше да виждат меката светлина на Капела...

Бележка: Луцифер - "носител на светлина", "утринната звезда" на латински, 
бил изгонен от Рая, защото въстанал срещу Бог. Тук много добре представя образа 
на прогонените от система Капела духове.

Тези духове в изгнание през онези далечни векове постепенно подобриха 
биологичните особености на човешката раса.

Голям брой от тях се установиха в Азия, от където пресякоха полуостров Синай
поемайки към Африка, към Египет, преселвайки се в далечната Атлантида,
от която няколко региона в Америка все още пазят известни следи.

След като чуха думите на Божествения Учител, преди да започнат да се раждат на Земята,
прокудените духове запазиха в съзнанието си  обещанията на Исус, който от своя страна
съживяваше тези обещания чрез своите посланици и мисионери, които периодично пращаше на Земята.


Ето защо епоса за Евангелието на Исус бе предсказан няколко хилядолетия преди Той да се появи във света.


2. ЕГИПЕТСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Сред деградиралите духове на Земята онези, които бяха част от  Древната Египетска цивилизация, били най-известни с практикуване на Доброто и преклонение към Истината.
Освен това, трябва да знаем, че те са имали най-малко дългове пред Божиите закони.

Благодарение на своите развити морални постижения те пазели в душите си жив спомена 
за далечната си родина.

Една мъчителна носталгия по небето станала основа за техните религиозни организации.
Нито една друга цивилизация нямала толкова развит култ към смъртта, както те.


Във всяко сърце живеело силното желание за връщане на далечната планета!


3. ТАЙНАТА НАУКА

Египтяните донесли една наука, която не можело да бъде разбрана от тогавашното общество.

Тези велики учители на Античността били принудени да задържат своето напреднало знание 
в изолираната среда на храмовете си.
Задълбоченото познание било ограничено до най-учените жреци по това време.
Мъдрите египтяни знаели много добре, че би било неуместно разкриването на великите духовни истини на този етап на земно развитие.


4. СИМВОЛИЧНИЯ ПОЛИТЕИЗЪМ

В езотеричните кръгове било известно съществуването на Един Бог - Баща на всички създания. 
Вече била позната и ролята на духовете, които били отговорни за изпълнението 
на физическите и социални закони на планетарното съществуване.
В тази среда на окултни учения се разпространила политеистичната идея.
Масите се нуждаели от този символичен политеизъм. Великите жреци познавали тази слабост на младите души.


5. КУЛТА КЪМ СМЪРТТА И Метемпсихозата


Една от съществените черти на този велик народ било настойчивото и постоянно занимание 
с темата за смъртта. Техния живот бил просто едно усилие да умрат добре. Това било естествено, великия народ на фараоните още държал в спомените си болезненото прогонване на Земята.

И тези спомени били толкова болезнени, че създали теорията за Метемпсихозата, вярвайки че една човешка душа може да бъде родена в едно неразумно животно, в резултат от Божието наказание.

Бележка на Емануел: 

"Прераждането на високо интелигентни духове сред примитивни раси не бива да предизвиква противоречия. Нека си спомним, че чистия метал, като златото например, няма да измени себе си, само защото е сложен в нечист съд. Всяка възможност за правене на добро е свещена.

А какво трябва да се направи с един невнимателен работник, който чрез правенето на зло,
унищожава всички перфектни инструменти, които са му били предоставени?

Той загубва правото да използва по-добри инструменти.

Едно справедливо и добро обучение ще го накара да използва несъвършените инструменти
докато не се научи истински да оценява и пази богатствата, с които разполага."

(Метемпсихозата е само една алегория представяща тяхната ситуация на раждане сред примитивни създания, защото човешката душа не регресира.
Вижте "Книга на Духовете" въпрос 611-613)


6. ПСИХИЧНИТЕ НАУКИ


Днешните психични науки били известни на жреците на египетските храмове.
Предназначението на душите, общуването с мъртвите и множествеността на съществуванията 
и планетите били въпроси познати и решени.

Изследване на тяхното пиктографско изкуство доказва истинността на нашите твърдения.
Голям брой от техните стенописи показват земния човек следван от неговия дух.
Тяхното познание за човешкия магнетизъм било по-висше от съвременните знания.

Смъртта на един владетел предизвиквала уважение и дълбока почит.
Така гробниците били освещавани с един обичаен магнетизъм. В това магнитно насищане, 
което все още предизвиква хилядолетията, се намира причината за голямата трагедия
случила се с лорд Карнарвън и някои негови приятели, които първи влезли в гробната камера на Тутанкамон.


7. ПИРАМИДИТЕ

Тези грандиозни паметници постигали едновременно две цели: 
да представят най-свещените храмове на изследване и иницииране, и в същото време били книга на миналото, с единични пророчества за бъдещето.
Пирамидите разкриват най-необикновената технология и познание на онези духове, които 
изучавали Истината и живота.

Всеки техен размер е символ и израз, свързан с Космогоничната система на планетата и позицията й в Слънчевата система.


8. ИЗКУПЛЕНИЕ

След тези необикновени наставления, великите мъдреци на Египет се завръщали в духовния свят. С връщането им на Капела свещеното им познание започнало да изчезва.
Загадките на Изида и Озирис били последвани от Елевзинските мистерии.

Повечето от тях се завърнали на Капела, но един голям брой от тези духове
все още работят в редиците на Исус и неколкократно те се прераждаха на Земята 
за да изпълняват благородни и благословени мисии.


9. ИНДИЯ И ХИНДУИСТКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ


Сред духовете в изгнание на Земята, онези, които се събрали  по поречието на река Ганг,
били първите, които поставили основите на едно организирано общество.
Хиндуистките организации предхождат, както Египетската цивилизация, така и Израелските групи.

Тези заточени души получили думи на Любов от Исус, които те съхранили в съзнанието си,
и превели тези думи в красотата на Ведите и Упанишадите.

Това били първите гласове на Философия и Религия по Земята, като че ли тези думи дошли от пророци и учители, в чиито традиции хората да търсят Истината.

По това време в Индия се събрали истинските арийци и създали легендите за Изгубения рай,
където хиндуистите сочат извора на своя благороден произход.
Някои историци вярват, че става въпрос за древния континент Лемурия, разрушен частично от Тихия и Индийския океани.

Но истината е, че индусите били част от духовете прогонени от Капела, точно както египтяните.

Всички европейски народи произхождат от тях.
Езиците на белите раси имат сходство със Санскрит, който е спомен от езика 
говорен на тяхната планета на произход.


10. МАХАТМИТЕ
(Великите Души)


Тръгвайки от свещените земи на Ганг, всички свободомислещи хора  били разпръснати по Земята, бунтувайки се на принизеното положение наложено от изгнанието.
Ведите в действителност са една възхвала на вярата и надеждата, в лицето на Бога на Вселената.

Появили се толерантност и търпение сред хората издържали на всички болки, които чакали върховния момент на изкуплението.

Махатмите създали такава духовна атмосфера за индусите, че дори и днес всеки чужденец посетил светите земи на Индия усеща дълбоко нейната психична атмосфера.

Махатмите вече са завещали своите послания на любов на света.


11. КАСТОВА СИСТЕМА



Индусите, въпреки тяхната висша степен на духовно познание, в известна степен не били осъществили някои свещени опитности.

Техните въплътени водачи знаели за духовните истини. Те винаги приемали с любов 
великите мисионери на Античността, приемайки ги за Аватари на самия Исус.

Кришна, Буда и други, били носители на Великата Истина.

Но въпреки духовната си традиция индусите позволили на гордостта  да порасне като трън в сърцата им, гордостта, която била причината за прогонването им на Земята.

И от тогава кастовата система разделя тяхното общество.

И дори днес просветления дух на Ганди не може да елиминира тази абсурдна система 
от сърцата на любимия му народ.
Индия е матрицата на всички философии и религии по света

Една огромна благодарност ни обзема, когато изследваме духовното величие и мистериозните красоти на тези прекрасни хора.



"По пътя към Светлината", 
(на Духа Емануел и Шико Шавиер)

Бихме искали да добавим, че според посланията на Добрите Духове от 1972 година планетата Земя получава духове от система Алцион, която принадлежи на звездния куп Плеяди в съзвездието Бик.

Някои от индиго децата са тези духове

Те са интелигентни духове, но не задължително морално еволюирали.
В действителност много от тях са правели зло и са извършвали големи престъпления 
на собствената си планета.

Дори и така, те се раждат на Земята за да подобрят настоящия човешки генотип, до момента, 
в който Високо Развити духове ще може да се раждат на Земята използвайки тела, който са 
в състояние допуснат проявата на техния висш интелект и медиумни способности.

Според Спиритизма значението на 2012 в Майския Календар, очаквания "край на света", се отнася до началото на промяната от "Свят на Изпитания и Изкупление" към 
"Свят на Възстановяване" 

Новата Ера, както твърди Алан Кардек  в книгата  "Генезис според Спиритизма"
(глава 18, въпроси 27 и 28) и в "Евангелие според Спиритизма"
(глава 3, въпрос 17) пише:

"Световете на Възстановяване служат като преходни зони 
между световете за изпитания и щастие.
Разкаялата се душа намира спокойствие и почивка в тях
и може да продължи с процеса на пречистване.
Без съмнение, човек все още е подвластен 
на законите управляващи материята:
човечеството все още изживява вашите усещания и желания,
но е освободено от неуправляемите страсти,
на които вие робувате - освободено от гордостта, която умълчава сърцето,
от завистта, която изтезава и омразата, която задушава.
На всички страни е изписана думата любов; върховна справедливост изпълва 
всички социални отношения; всеки човек разпознава Бога и се старае да се движи в Неговия път, изпълнявайки законите Му.



Междупланетарните миграции са по-често срещани от колкото предполагаме...


И преди няколко десетилетия хора като Ерих Фон Деникен, Джийн Родънбери, Джордж Лукас,
Стивън Спилбърг, започнаха да подготвят човечеството да се пробуди за въпроса НЛО.

Така че, ако вие чувствате една силна и необяснима носталгия,
докато се взирате в звездите през нощта,
вие може да сте от духовете от една далечна слънчева система,
които сега живеят на Земята...

Но изгнанието няма да е вечно

Всички планети във Вселената се поддържат една друга.

В крайна сметка - ние сме просто едно голямо семейство 
с един и същи Баща - Създател:

БОГ


петък, 6 февруари 2015 г.

Текст към записа на регресията "Живот в Атлантида"

Регресията се случи 2013 година и нейното начало вече е публикувано - първите два живота на М.
Текста, който слагам днес е по записите, на които за съжаление звука не е много добър (макар че са споделени във ютуб и може да се чуят). 



След двата живота - на индианката и магьосницата (които може да прочетете тук http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html ), продължаваме към следващ живот -  с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото.

 Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си.
Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него.
Енергията и действието й като бумеранг.
Погрешното самоопределяне със Силите.
Енергийните кълба и кристалите.
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение.
Защо беше нужна тази опитност.
Достигането на крайности.
Егото и използване енергията на Сърцето
Лечение на Душата
Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство
Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите 
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми 
Развиване на личните способности и интуиция
Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци

П: Вероятно е нещо на енергийно ниво? Човек губи тази способност да задържа такива енергии?
М: Да насочиш енергията в такава посока, всъщност като да хвърляш бумеранг е, после се връща към теб.
П: И поразява човека, който го е излъчил?
М: Да... На никой нищо не му трябва.
П: А именно този живот ли, като магьосница, е по-ярък, за да има М тези спомени? Спомените, че има такива сили, които дори чувства на моменти много силно?
М: Тя пак иска да ги има.
П: А това е възможно, нали?
М: Да, когато излекува спомените.
П: Спомените... за Връзката с предците може би, там където я загуби?
М: Да.
П: Да питаме душата има ли такъв момент от превъплъщенията й на Земята, когато е била родена по времето на Атлантида? Едно усещане на М, което да проверим...
М: Там е мъж.
П: Като човек ли го виждаш?
М: Да... Имал е власт. Много силен е бил, много умен, жесток.
П: Тази жестокост, проявявал ли е към някого?
М: Наказвал е тези, които не му се подчиняват... пак е използвал по някакъв начин тези си способности. Има някакъв жезъл... кръгъл, някаква топка има, желязна. От нея излизат искри. И го е насочвал към къщите...
П: Някаква вреда е причинявал?
М: Да.
П: А по онова време, когато той е живял, имало ли е някакви правила за работа с енергия, знаел ли е той тези правила?
М: Те... са били табу, друга класа хора. Той е бил висш, а те са били други.
П: Възприемал ги е нисши?
М: Да. Имало е разделение.
П: За това си е позволявал това поведение. А самите му познания в този момент... казваш, че е бил доста интелигентен. По това време дали са се знаели тези вселенски закони за работа с енергията, че може да се върне енергията към него.
М: Не го е било страх от такива неща.
П: Можеш ли да видиш той с какво се е  занимавал, освен че е заемал някакъв пост? Този пост какъв е бил, отговарял ли е за нещо специално?
М: Някакъв държавник е бил.
П: А там, където го виждаш сега, в някаква къща ли е? Къде живее?
М: Нещо като дворец е това. Голямо е. Виждам като светещи кълба пак, огнени, на стойки... някакви кълба.
П: Като енергийни кълба ли са?
М: Енергийни. Имам чувството, че там са източниците на енергия, които той използва.
П: За жезъла ли?
М: Да. Но не всеки може да ги използва, той знае как.
П: От къде знае той, учи ли се това някъде?
М: Учил се е.
П: А знае ли се от къде идват енергиите във всяка огнена топка, техния произход?
М: От енергиите на Земята.
П: А за някаква специална цел използвала ли се е тази енергия, освен  това,  което той е правел – да държи в подчинение по-нисшата класа хора, да демонстрира сила?
М: Само избрани хора са ги ползвали. Строили са...
П: Може би такива сгради като неговия дворец?
М: Да, този дворец е построен след като тези кълба са били там. Първо кълбата са сложени, а след това двореца е изграден.
П: Значи с помощта им е по-лесно да се случи това строителство? Някаква магия ли е?
М: Да, магия. Може би тези, които са я виждали са казвали, но не е можело да се стигне до там.
П: То е било скрито, че съществува?
М: Да, скрито.
П: А казваш, че е имало класи и той е бил различна класа от подчинените си?
М: Да, тези които са различни са бедни. Нещо като роби.
П: А в тази общност в която са живеели всички, можеш ли да видиш с какво са се занимавали? Например робите какво са правели? За какво са ги използвали?... Ако ти е по-лесно неговите подчинени да видим?
М: Ами те са мизерствали, нямат семейства, нямат... 
П: На фона на дворците?!
М: Умишлено така са държани.
П: Защо, с някаква специална цел ли има такава голяма пропаст между двете класи?
М: Те са богоизбрани.
П: Това съсловие, което е управлявало енергиите?
М: Да. Другите са били нисши. Просто са ги държали в мизерия и са смятали, че това им е мястото. Не са ги експлоатирали, защото не са имали нужда да ги експлоатират. Но много голямо разделение...
П: И самите блага явно са били разпределени оскъдно за другия народ?
М: Да.
П: Добре, а в този живот, в този период – мъжа, който разглеждаме сега, той сам ли е живял? Имал ли е партньорка,  жена или е сам?
М: Не. Самотен е.
П: А не е ли пожелавал някога да си вземе жена?
М: Не. Той е бил опиянен от собствената си сила. А имал ли е свои способности, които действат и без помощта на енергийните сфери?
М: Той е бил зависим. Имал е страх, че ако всъщност изчерпи силите си, ако изчезнат (енергийните сфери), той ще остане без нищо. Страх да не изгуби това. За това не е допускал никой.
П: А по онова време освен сферите имало ли е други „магически” инструменти, които са се ползвали... като кристали например? Или те по-късно се появяват?
М: Кристалите всъщност са давали енергията на тези кълба.
П: На сферите ли? От земята през кристала към сферите?
М: Да. Проводник са.
П: Както се намират в самата Земя ли правят това?
М: Да
П: Дали е имало някакви струпвания на кристали, специални места, където това се случва? 
М: Да.
П: А дали съществуват и в днешно време тези кристали в земята или са премахнати от там?
М: Те не могат да се премахнат. Но не всички са знаели.



П: Нека сега се опитаме да видим този човек по-напред в живота му, когато нещо важно се случва в неговия живот... промени ли се сцената около него?
М: Всичко се пръсна. Взрив.
П: Цялото място ли?
М: Всичко.
П: Като взрив с огън или друг тип, нещо различно?
М: Не е огън, не е огън, а просто все едно искри. Не мога да го опиша.
П: Самите думи, които използва – „всичко се пръсна”, като някакво стъкло...?
М: Да, нещо такова, някак си.
П: Някакво напрежение явно се е появило
М: Изключително силно... Взрив, но няма огън. Отломъци... някакви части, които политат във всички посоки.
П: А това цялото място ли обхваща? Ти как го виждаш? И неговия дом ли, двореца,  в който беше?
М: Всичко. Всичко е взривено.
П: А сега като го гледаш няколко секунди след това, какво се вижда на това място, където се случи? Има ли останки от онези места и красиви дворци, които имаше по-рано? Колко мощно беше?
М: Няма нищо. Всичко изчезна. Сякаш нищо не е имало.
П: И никакви следи не са останали?
М: Нищо.
П: Сякаш случилото се е повлияло на самата материя на тази цивилизация, за да няма следи?
 М: Нищо няма.
П: Но природата не е засегната, така ли?
М: Нищо няма, никаква природа няма. Всичко е голо. Всичко сякаш изчезна.
П: Добре, можем ли да се върнем малко преди да се случи, да видим дали нещо с него или с други се е случило, преди това събитие? Можеш ли да го видиш по-рано, когато е все още жив?
М: Ядосан е... заканва се. Казва, че ще унищожи всичко.
П: А на кого е ядосан, можеш ли да усетиш? На хора някакви ли, от нисшата или от неговата класа?
М: На себе си
П: Защо, много силно чувство е било това, нали обичаше себе си и силата, властта?...
След като няма отговор и не успяваме на този етап да разберем какво е породило този силен гняв у мъжа към себе си, се местим отново напред, когато всичко вече е унищожено от странния взрив без огън и той вече не е във физическо тяло, т.е. смъртта е настъпила за него.
П: Можеш ли сега да усетиш къде е неговата енергия, къде отиде неговата душа? Физическото му тяло беше ли унищожено при този „взрив” или отиде на друго място? Можеш ли да го почувстваш къде е той сега и има ли форма?
М: Душа е.
П: А къде е сега, напусна ли земята вече или още се намира наблизо до онова място, на което се случи всичко?
 М: Много време му е нужно. Дълго време стои там като душа. Той при другите души не иска да се връща.
П: Ти вече в духовния свят някъде ли го виждаш?
М: Да. Има още много да се лекува.
П: Няма ли желание да се връща бързо? А какво мисли той за току-що приключилия му живот?
М: Много угризения.
П: Съжалява ли за злоупотребата със силите и енергията?
М: Има нужда от време... да се изцели.
П: А успява ли да осъзнае поне уроците,  които е  трябвало да научи?
М: Живота му е голям урок за всички. Той се е жертвал за да покаже до къде могат да стигнат...
П: По негативния път...?
М: Да.
П: А урока кой трябваше да го получи, освен самия той?
М: Всички, които работят с енергии... Той  е бил нещо като Хитлер, само че във ... Уродливия образ на управника, който... в същото време той понася това угризение.
П: Явно е имало нужда от такъв живот и пример и за другите и за него?
М: На определен етап осъзнава, че просто е избрал да се жертва за другите под такава форма.
П: Да поеме такава карма?
М: Да поеме карма, да, толкова тежка. Много силна душа, много силна, а всъщност...
П: Ето парадокса, а понякога хората  разсъждават...
М: Много, много му е трудно въпреки всичко.
П: А защо беше нужно да има такъв урок и за другите хора, които работят с енергии?
М: Много светли души могат да се нагърбят с такова нещо... Да покажат до къде може да се стигне по този път.
П: Като предупреждение ли, да го видят това? Да им е пример за да не го правят... А те (другите души) могат ли да черпят от познанието на друга душа, от опитността й?
М: .... голяма сила. И човек трябва да не прекрачва (границата) и да не се самозабравя.
П:  Всъщност неговия живот точно това въплъщава, показва какво се случва ако се самозабравим?
М: Его със енергия = пагубно е просто.
П: Комбинацията е пагубна... 
М: С енергията трябва да работим със сърцето.
П: Значи егото да се изчисти, само сърцето и енергията да си партнират?
М: Да.
П: Много отговорна работа. А тази опитност, тя достъпна ли е и сега, в настоящия живот за всички души? Нали време няма от гледна точка на духовното? Може ли и другите души да черпят опит на енергийно ниво?
М: Енергиите се актуализират, поразчистват още ... тази опитност вече е живяна. Това е урок, научен е урока.  Научен е урока. Това е силата на хората със силни сърца.
П: Само те ли могат да активират такива енергии вече, да устояват с тях?
М: Да.
П: Това е хубаво. А какво се случва с неговата душа сега? Голямо лечение ли търпи да се освободи от това изживяване, стреса и угризенията?
М: Той е приключил със земния живот.
П: Няма да се връща повече, така ли?
М: Мисля, че не. Няма нужда. Има нужда но ... когато вече това стане практика, хората използват енергията на сърцето и...
П: В едни други условия може би би дошъл?
М: Да.
П: Добре, а ти кака го възприемаш сега докато говорим, образ има ли?
М: Някак си не го усещам като себе си, но има някаква частица от мен, някакъв процент. Не се идентифицирам напълно с него. Като ... може би някакъв спомен. Не пълно идентифициране, но някаква връзка има. Не го преживявам лично, не минавам през ...
П: По-скоро хладнокръвно го гледаш...
М: Да.
П: Сякаш е различно усещането ти спрямо другите животи? На магьосницата и на индианката...
М: Да, да.
П: Там беше повече проценти ти самата?
М: Да. Особено преживяване.
П: Може би това е много  близко с настоящия ти живот за това така го чувстваш? Като чувство, като разпознаване... а това с Атлантида е било доста далеч?
М: Да. И може би като трансформирана енергия, като отработена... То е било много силно, но някак си трансформирано. Голяма част излекувано. Но е останало нещо, някаква връзка, която все пак ...
П: Явно е нещо полезно щом ти се появи с такива подробности. 

На това място търсим подкрепата и мъдростта на нейния духовен водач, който може да ни разтълкува всичко, което видяхме в тези животи:

М: На земята съм сега, сред природата.
П: Има ли образ твоя духовен водач, за наше улеснение, как облече тази енергия, появи ли ти се в конкретна форма?
М: Аз имам чувството, че се слях с нея, тя придоби някаква форма, и вече е в мен. Моята форма като очертание, но като бяла светлина, която влиза в мене.
П: Интересно описание.
М: Те още от началото, веднага се случиха нещата, още като се приближи.
П: А как искаш да продължим за да зададем сега нашите въпроси? Ако искаш може да го оставиш в себе си, като едно цяло или ако ти е по-комфортно да продължиш да го възприемаш като образ, силует от светлина до себе си? Как искаш?
М: Отделно.

Това привикване на духовния водач, както и привидно отделния му образ всъщност са само неща, които правим за удобство и за да надмогнем страховете и блокажите на логическия ум. Духовните водачи в определен процент са винаги с нас, от тях идват много от прозренията и интуитивните ни усещания, много от добрите мисли. Но като човеци ние сме свикнали със собственото си ограничение и по-често не вярваме на своите усещания, колкото и пъти да ни се докажат във времето,  че са били правилни. За това възприемането на духовния водач като нещо отделно от нас,  което дава отговори – всъщност спомага на логическия ум да възприеме тази мъдрост по-лесно, по навик ние се доверяваме на авторитети, а ни е трудно да повярваме на личните си усещания за нещата. Един такъв авторитет е духовния водач... по този начин трудността от ума е заобиколена.

П: От гледна точка на настоящия живот на М и изпитанията, които й се случват, може ли духовния водач да ни каже – каква е задачата, с която е дошла в този живот? И справя ли се успешно?
М: Няма оценка, няма съдене. Всичко е такова, каквото е. Тя се справя чудесно. Но дори да беше поела по друг път това няма значение. Пак щеше да е добре.
П: А какво трябваше като опитност да научи М от двата опита за самоубийство? Трябваше ли да изживее, да изпита нещо чрез тях?
М: До къде може да стигне в усещането си за откъснатост от Бога... в смисъл като толкова самотно... тя знаеше какво е да са Едно, но не и това усещане... да си отдалечен. Това усещане може да се преживее само на Земята.
П: Това ли е била опитността, която е искала да изпита?
М: Да. Това не може да се преживее в духовния свят, там винаги си Едно. Какво е да забравиш, различен и самотен. Само в тази плътност може да се изпита.
П: А защо душите въобще желаят да изпитват тези различни усещания?
М: Просто искат да го изпитат.
П: А някаква енергия или полза това носи ли им, след като преминат отново в духовния свят?
М: Уникална опитност просто. Палитра от опитности и усещания. Те също носят всички опитности на всички, и ги предават в Цялото.  Всички са така, тя не е изключение. Да, така са решили всички, така се само-опознават. Да опознаят всички части. Когато всичко е Едно, то е. А когато нещо е друго, то може да е различна опитност. В противопоставянето, в противоположността...
П: Значи за това с нея са се случили тези неща в младостта й?
М: Тя е избрала този начин. Има толкова различни начини. Всъщност инвалид... дете...  да бъдеш различен по други причини. Това просто е нейния избор.
П: А някои хора, които избират монотонен живот, да не са различни, да са част от масата, това почивка ли е?
М: Всеки има нужда от малко време. Душата има нужда от време... и от почивка. Твърде интензивни предишни преживявания... 
П: А този гняв, който изпитва М и няколко пъти се отприщва срещу децата й, макар че се опитва да се владее, има ли причина за него? Може ли да й се помогне със съвет?
М: Опитност. Но гнева е враг на любовта.
П: Значи не е нещо, дето  трябва да се бори с него и да се отрича.
М: В никакъв случай.
П: А как може да се живее с това без то да наранява физическото тяло, без гнева да самоизяжда човека отвътре.
М: Любовта ще го стопи. Когато се осъзнае избора, който душата е направила и вече няма нужда да го преживява отново и отново. Да се изчерпи просто. В момента е мъчение постоянно.
П: Няма да се гледа като на мъчение?
М: Да, първо не трябва да се осъжда.
П: Да, ето това е много важно.  А това важи и за хората, които изпитват агресия, нали?
М: Когато не се бориш срещу него...
П: И го обгръщаш с любов може би?
М: Да, ти го трансформираш и то просто изчезва, когато ти решиш.
П: Обаче трябва човека да е поискал да осъзнае това.
М: Когато се е изчерпал.
П: Добре, а това усещане на М за произхода на нейната душа, вярно усещане ли е? Защо Арктур?
М: Те са се свързали с нея. И по време на сън и вече и в делника й. Когато тя пожелае винаги може да им предаде съобщение.
П: А защо се случва това общуване, има ли някакво предназначение?
М: Любов, чиста обич, от Дома.
П: Значи правилно е усещането за Дом?
М: Да, но тя не е задължително да се върне там за да го изпита. Тя може да го изпита навсякъде. Въпроса е да пожелае тази връзка да не прекъсва. Винаги я има тази връзка, въпроса е да я намери.
П: И да я използва... А какъв е начина да се използва? Да си комуникира свободно без ограничение? Да задаваме въпроси ли...
М: Да, да не преставаме да живеем с нагласата, с намерението да държиш връзка, да контактуваш.
П: И се случва? Значи е толкова лесно?
М: Толкова е лесно. Няма нищо сложно.
П: И не ни трябват посредници?
М: Никакви посредници.
П: Всеки го може сам. Това е много хубаво.
М: Всеки, който пожелае.
П: А тези, които се страхуват и ходят за помощ  при други хора?
М: И в това няма лошо... до момента, в който човек сам осъзнае, че няма нужда друг да ни дава отговорите. Всичко е уместно. Всичко е уместно.
П: Заради това ли съществуват толкова гадатели, астролози, контактьори... Значи те си вършат работата, а нашата работа е да се осъзнаем
М: Разбира се. Те просто са един инструмент, начин по който хората да осъзнаят, че това е възможно.
П: Да минем през чуждата помощ, докато осъзнаем, че и ние го можем.
М: Те изпълняват другата част от плана. Това идва да се случи възвръщане на силата. За да си възвърнеш силата, трябва да си осъзнал, че си я отдал на друг. В момента,  в който осъзнаеш, че си я отдал ти ще искаш да си я върнеш. 
П: А това отдаване как да го разбираме, така ли става, когато отиваме и питаме някой друг, примерно някоя контактьорка?
М: Да, когато не си вярваш... на собствената интуиция, на сърцето си.
П: Това ли е отказване от собствената сила?
П: А през Януари 2012г., когато М преживява едно много странно усещане за непривързаност към семейство, към Земята дори, към всичко... какво и защо се случи с нея?
М: Част от нея си отиде. Вие сте многоизмерни същества и не сте привързани към едно тяло. Има други аспекти, които не са сетивни и не са осъзнати. Не приемайте тялото като единствен носител на душата... Една частичка от нея си е отишла.
П: А каква беше причината? Нужна ли беше на друго място?
М: Беше приключена опитност. Изтеглена е...
П: Не е било нужно да остава повече?
М: Да.
П: Много интересно. Това сигурно се случва и с други души? ... А дали е подобно, когато човек е имал някаква връзка и се раздели с партньорката си, и когато казва, че сякаш една част от него умира с човека, който си заминава? Дали и тогава една част от душата, от енергията е получила някаква опитност и си тръгва? Логиката валидна ли е и за тези случаи?
М: Валидно е да. То се усеща. Част от опитността ни напуска и е изживяна.
П: Част от душата може би отива да я отнесе?
М: Така е, да. Много малка частичка. Аспекти от нас, които са приключили определена опитност се връщат. Понякога ги усещаме много болезнено. Сякаш нещо се откъсва от нас и го губим, а то всъщност е нещо, което вече е приключило...
П: И отива към другата част Горе... реално не го губим...
М: Просто физически го усещаме като загуба, но то не е загуба. То просто се връща в Цялото.
М: Това е нова информация и мисля ще е ценна на хората.
П: А да питаме сега за приятелката на М, за нейната роля в младостта й, когато са били съквартирантки... Трябваше ли нещо М да научи от тези отношения? Имат ли някаква връзка опитите за самоубийство с нея?
М: Трябваше да се научи да слага граници.
П: Тогава е имало престъпване на нейната територия, така ли?
М: Да
М: Да, много допусна това навлизане. В стремежа си да бъде добра приятелка... тя се изгуби.
П: Да, може би това е свързано и с нейното вярване, че винаги трябва да бъде добра и другите да я възприемат като добра... Трябва да не се съгласява на всичко.
М: Да умее да отстоява себе си. Да си добър не значи да казваш само да. Понякога е нужно да си твърд в своята позиция, когато казваш не.
П: Това е полезен урок и за човека срещу нас, защото иначе само му даваме онова, на което е свикнал, което не би довело до никакво развитие и за него.
М: Когато кажеш „не” и усетиш, че отвътре ти е спокойно и не си напрегнат – това е било правилното за теб решение! Ако „не” – то предизвика сериозен дискомфорт, това не е искрено „не”. Тялото е невероятен механизъм, просто го слушайте.
П: ако вървим срещу душата явно тялото ще ни подскаже?
М: Тялото и душата трябва да са в баланс. Не бива да се обръща внимание само на едното или само на другото. Те са едно.

понеделник, 26 януари 2015 г.

Дискарнацията на Димас - за процеса на отделяне от тялото при смъртта

"Разбрах отново, че има определено време да умреш, както има време да се родиш.
Димас беше достигнал своето време за обновление и по тази причина щеше да бъде преместен от своята груба физическа форма, за да може да се трансформира за новата си учебна опитност."

Така започва разказа на Андре Луис, духът на известен бразилски лекар, който след смъртта си прави връзка и през годините дава значителна информация на най-известния бразилец за XXти век - Франсиско Кандидо Шавиер - известен като медиума Шико Шавиер. (Филмите "Шико Шавиер" и "Наш Дом" представят живота и общуването на Шико с Духа на Андре Луис, както и ценната информация, която починалия лекар споделя за устройството и порядките на астралния град, в който попада след смъртта си)

Настоящето видео е екранизация по книгата "Работници на вечния живот", психографирано послание от духа на Андре Луис чрез Шико Шавиер.
Онова, което ние никога не бихме си представили, че се случва по време на смъртта е обрисувано от Андре Луис като част от неговото обучение да оказва помощ, докато е в духовния свят. 

Един човек на смъртно легло. 
Една съпруга покрусена от случващото се и вкопчила се здраво в своя любим, не желаейки да допусне дори мисълта, че вероятно трябва вече да го пусне - след като физическото тяло е стигнало своя край.
Каква е намесата и колко много висши духове ни помагат?
Идват ли нашите починали близки и каква е тяхната роля?
Защо е толкова важно да имаме правилната настройка и да не се "вкопчваме на всяка цена" в живота на любимите си хора? 
Как може да протече по-леко този процес и кога ние, живите, го влошаваме с невежеството си и причиняваме страдание на отделящите се от физическо тяло души?

Смъртта не е край и никога не е била. Само ограниченото човешко възприятие налага този бич над умовете и сърцата ни. И пак на прага на смъртта всеки човек, дори най-големия атеист разбира най-важната истина за живота - че той е вечен и никога не може да бъде прекратен.

През последните 5 години, от момента, когато в живота ми се появи Силва метод и научих как мога да помагам дистанционно, в живота си вземах участие и наблюдавах как се развиват случаите на дистанционно лечение и помощ правено от различни групи хора за непознати на тях лица и за близки роднини.
Едно нещо може би се отличава най много - желанието за пълно здраве и спасение на човека в нужда.
Ако се запитаме обаче дали нашето желание за оздравяване съвпада със желанието на душата и пътя на душата на болния човек - това не можем да знаем със сигурност. Хосе Силва винаги е казвал, че за да се изпълни едно наше желание, то трябва да е за най-висше благо на всички лица, засегнати от това желание. Най-засегнатото лице - това винаги е именно болният човек, неговата душа.

Изключително важно е винаги да си напомняме това, че ние желаейки неговото най-добро трябва да включим и шанса той самият, душата му, да иска в определен момент и да си тръгне от Земята. Никога не трябва да изключваме и този вариант, защото колкото и на нас да не ни се иска, някои души приключват рано задачите си, или са дошли за да дадат урок със смъртта си. 

Но когато уважим именно онова, че ние не можем да знаем със сигурност избора на душата - и молитвите, и медитациите, и програмирането ни за тях се изменят качествено. Ние вече не изискваме на всяка цена определени резултати. Ние се молим с едно уважение към избора на душата и насочваме енергията си така, че тя да прецени за какво да я използва - дали за възстановяване и възвръщане на пълно здраве - или за плавен преход в Отвъдното. Тя знае какво да избере и как да използва енергията в синхрон с плана направен преди раждането.

Любовта ни не трябва да е егоистична. Да, болката по загубата на физическата близост с любимо същество никога няма да угасне напълно. Тя остава за цял живот. Но само толкова. Защото ние никога не ги губим напълно. Този живот е една частица на фона на вечността, в която няма раздели и няма загуби. 

Истинската любов е да можем да пуснем любимия, когато пътя му води в друга посока. Когато има вече нови хоризонти пред него, но не в телесна форма, а в по-лека и ефирна.

Вижте как приключва земното пътешествие на Димас и как се поставя за него новото начало.
Колко много има да учим още за Любовта, тук на Земята.





Всички права принадлежат на Бразилската духовна Федерация, на която благодарим за споделената информация. 
Не на последно място на доброволния труд на онези,които си дават от времето и уменията и превеждат материалите от бразилски в по-разпространени езици, от които ние с вас сега да можем да се възползваме и да преведем на родния си език тази ценна информация.
Много значима информация получена при общуването с духовния свят се намира в книгите на Франсиско Кандидо Шавиер, Алан Кардек и Дивалдо Франко, като една оскъдна част от тях е на български език.

От нас зависи да направим тази информация достъпна за нашите събратя. Благотворителността не е само да дадеш финансови средства. Уменията и талантите дадени ни от Бога сами могат да ни подскажат как да помагаме, къде и по какъв точно начин можем да се включим. Всяко дело, което носи надежда, светлина и вяра в бъдещето си заслужава. 

На света съществуват различни методи, практики, учения. Но когато едно познание и информация се вписва във всички тях и ги обединява, няма друго обяснение освен - това е една истина, която никой не може да подтисне. 

Колкото повече неща срещам в живота си, колкото повече чета и преживявам, толкова повече виждам общото между всичко.
Нека не ви учудва ... това е най-нормалното.
Този сайт е за споделяне на опит от хипнотични регресии, но и е сайт за всичко онова, което е ценно и дообяснява и подкрепя информацията получена от регресии, за духовното общуване по принцип.

Още преводи и материали от книгите на Алан Кардек и Шико Шавиер: http://vremenapromeni.blogspot.com/p/blog-page_85.html


сряда, 21 януари 2015 г.

Появи се гордост там, където се говори за духовност

Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?

Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?

Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?


Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази  в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.

Появи се гордост там, където се говори за духовност. 

Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.

Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.

Забравихме какво е смирение и кротост.

Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата. 

През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита  в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.

По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората. 
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.

Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.

Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.

В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.

Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.

Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.

Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.

Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..

В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.

На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.

През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.

Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.

За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.

През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика  с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.

Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.

Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.

Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.

Регресията сама по себе си не е доказателство за  живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.

В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.

 Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...

А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.

Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да  изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?

Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.

Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.

А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват.  Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.

Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.


Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.

Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.


Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.

Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.

Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.

Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.

Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.

Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.


:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.


Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.









понеделник, 12 януари 2015 г.

Преждевременна смърт при децата - загуба ли е образованието и труда вложени от родителите

   Много родители осъждат и се оплакват от преждевременната смърт на децата си с оглед образованието и отглеждането им, за които са жертвали много, казвайки че всичко е било чиста загуба. С вярата си в Спиритизма, те вече не съжаляват за тези саможертви и биха били готови да ги сторят отново, дори ако със сигурност знаят, че ще изгубят децата си; защото знаят какво означава те да не получат ползите от подобно обучение в настоящия живот. То ще послужи първо да ги усъвършенства като духове, след което интелектуалния им запас за следващия живот ще се увеличи, така че когато се върнат този капитал ще ги направи по-възприемчиви, те ще бъдат по-подготвени за придобиването на нови знания. Примери за подобно нещо са онези деца, които се появяват на света с вродени идеи, които просто знаят без да учат. 

   Ако родителите не изживеят удовлетворението да видят как децата им прилагат и оползотворяват наученото, те със сигурност ще имат възможност по-късно, било то от позицията им на дух или на земно същество. Възможно е отново да станат родители на същите деца, които наричат щастливци надарени от природата, и които дължат способностите си на едно предхождащо обучение. Същото важи и за онези деца които правят нередности на база нехайството и неизпълнените задължения на родителите, като последните може да се наложи да изстрадат по-късно последиците от проблемите и вредите причинени от децата им в един нов живот.
"The Gospel according to Spiritism" - Преждевременна смърт , гл.5:21

Още по темата от Дивалдо Франко http://dolorescannonbg.blogspot.com/2014/08/blog-post_17.html

неделя, 4 януари 2015 г.

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън 





Лекцията се основава на действителни случаи от регресии на минали животи на различни нейни клиенти. Въз основа на тях Долорес написва и книгата „Между смъртта и живота“, издадена на български от Издателство Възнесение. Повече за книгата можете да научите от сайта на издателството, както и да я поръчате от там без оскъпяване за доставка: http://ascension.bg/bg/knigi/420-between-death-and-life-dolores-cannon

четвъртък, 18 декември 2014 г.

За приятелството и загубата - откъс от регресия 18.10.2014

Понякога човек идва на регресия и се съмнява как ще се справи, ще успее ли да види и да усети това, което търси от преживяването.
В много от случаите най-важна е предварителната подготовка - запознаването с процеса и дори упражняване на визуализацията, ако човек е нов в практиките и има по-силно логическо мислене.

Но има и един друг тип случаи - които се получават не поради дългогодишен опит на субектите в духовни практики, а поради друго. Това е една отвореност, която се среща по-рядко. Всички познаваме такъв тип хора. Те са с широко сърце и отворено съзнание. Не се страхуват от новото и не плащат данък обществено мнение. Действат както се чувстват и изразяват свободно себе си и емоциите, които преживяват.

Такъв е и този случай. Субекта е млада жена, която не осъзнаваше сама колко добра връзка има с духовния си водач. Дори желаеше да попитаме как да подобри тази връзка, как да го разбира по-ясно.
Вярвам, че има силна зависимост между това да е открит и откровен човек в живота си и силната връзка с духовния свят, която се случва в регресия.

Записа на гласа от тази регресия показва много ярка емоция съпровождаща целия първи живот, който се показа на тази жена.


В началото тя попада в тялото на мъж посред много силна сцена. Обикновено предупреждавам субекта ако в процеса на въвеждане види образ или усети че информацията започва да идва - да ме прекъсне и да ми каже, това е знак че субекта вече е точно там, където трябва и е нужно да започнем записа и описанието. В случая моето предупреждение беше неспазено и се каза. че поне минута две докато я въвеждам с рутинните изречения - тя беше започнала вече да вижда конкретна сцена и беше осъзнала смисъла на видяното.
В резултат записа започва с изключително силна емоция. Емоцията идва от образа там - мъж, който прилича на войн и се намира посред група хора, които са избити. Много силна мъка от гледката и чувство на страшна загуба, чувство на вина, че го е допуснал да се случи.


Връщаме се назад и виждаме опожарено село. Оказва се че мъжа се е забавил за да спаси едно дете от селото. А другарите му, продължили по напред, са обсадени и избити всичките.
Жената в регресия разпознава дъщеричката си от настоящия живот в енергията на това момченце, което спасява. (На места записа е редактиран за да премахнем имената.)

Цялата история и изводите от нея можете да чуете тук: 


Изключително емоционална регресия. Обичайно не анализираме ситуациите и връзките, които се усещат по време на самата регресия, за да не активираме твърде много логическия ум, когато интуицията трябва да е по-силна. Но в този случай самите открития, които направи за себе си и живота си младата жена, прераснаха в емоционален коментар на всички връзки, които изведнъж й се бяха изяснили – кой, как и защо беше постъпвал по определени начини в нейния живот.
Едно доста бурно преживяване. Пускам този запис с надеждата, че би помогнал на други хора - особено коментара ни по темата за ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Темперамента и неподправената реакция на жената си личат от всяка нейна дума.  Всеки субект в регресия преживява различно нещата, защото се различава и готовността, желанието и нуждата от търсената информация. Един път се дава по-малко, друг път повече, а в третия случай регресиите са такива, че просто ги споделям, защото са нещо, което има такава емоция, че вярвам е не само интересно и разтърсващо, но и много полезно да се преживее от слушателите с подобни търсения.


сряда, 10 декември 2014 г.

Контакти - ангели - извънземни, едно 6 годишно дете разказва

Тази статия беше провокирана от един сън, а може би е по правилно да се каже от поредица сънища, но в крайна сметка последният ме подтикна към действие.

Всъщност може би има някаква закономерност за появата на тази информация.
Миналият месец в София се състоя Научна конференция посветена на Извънземния разум. Едни хора, специалисти в тази област, с техните проучвания, говорят за "възможния в скоро време контакт"  с извънземни форми на живот. Не съм присъствала, но доколкото чух от приятели, нищо не съм изпуснала, с оглед на информацията, която българина вече знае.


Тази статия е пример за информациите получавани от малки деца. Вероятно има още много подобни случаи, но поради страх как ще бъде прието от околните, повечето родители запазват тези неща за най-близкия си кръг от хора..


Тук ще поместя историята на едно момченце на 6 години, Г. от Пловдив, която история е в процес на развитие и ще продължи дотогава, докато той спре да сънува, спре да вижда и разговаря с невидимите си приятелчета, до момента, когато психиката му се затвори и блокира в училищните рамки. Дано не се случи напълно и поне частично да запази тази връзка.

Не зная дали на конференцията на уфолозите въобще са коментирани подобни източници на информация, но знам, че те са многобройни и ако се събере и обработи тази информация ще се забележат повтарящи се модели, ще е възможно да се изгради една цялостна представа за живота на някои други планети. Спомените на подрастващите са един от най-чистите източници, когато са събирани внимателно и не се показва пред детето, че това силно интересува възрастните. Така се избягва монета, в който детето се опитва да разкаже нещо само за да ни се хареса. Всяка майка, ако е искрена пред себе си и държи на истината, може да усети кога има фантазия и кога детето изпуска информация просто ей така, само не осъзнавайки, че на възрастните тези теми не са им познати.

Втория източник на информация за контактите с извънземен разум, който трябва да се изследва са съновиденията, осъзнатите сънища и виденията в полубудно състояние. По тази тема съм публикувала вече няколко материала с мои преживявания и опитности на приятели.

Учените търсят контакти, изследват  места, за които се знае, че има поява на НЛО, но проучват ли действително многобройните свидетелства на хора - видели и преживели срещи в сънното състояние.
Опита да се придържат към "здрава научна основа" и факта, че редица източници на информация съществуващи от векове насам не са признати и приети от науката, оставя извън изследването най-многобройните свидетелства - а именно контакта с различни хора по време на изменено състояние на съзнанието, включително децата все по-често.

Докато учените уфолози продължават да търсят извънземния разум само на небето, за тях няма да има осъществен контакт. Това е като да търсиш физическа среща с нещо, което първо оперира на друго ниво, и второ, за което нямаш нужните физически сетива. А същевременно да отричаш съществуването на духовни сетива, чрез които обикновени хора, а не претенциозни учени, добиват информация. Сведения за подобни случаи има още от Библейски времена.

Тази информация се дава... тя не е нещо, което може да се насили, да се накара по наша воля да дойде, защото сме си наумили така или във време, когато на нас ни е удобно. Иначе рискуваме да попаднем в заблудите на собствения си ум, на който му се иска всичко това за да се почувства важен.


Младата майка не пожела сама да напише историята, притесняваше се, че не е добра в писането. Според мен обаче нейните думи са най-ценни, не мога и аз да си позволя да преразказвам, защото може да пропусна някой нюанс на свидетелството й. За това под формата на диалог публикувам разговорите от съобщенията ни във фейсбук. Тази информация както и всяка подобна е ценна и не бива да се оставя да бъде забравена или незаписана. Науката тепърва догонва и едва сега доказва някои от твърденията на новите деца. (Например за живота на Марс, теза която беше горещо оспорвана и подигравана, до преди дни)


- Добър ден Г-жо Николова Може ли да ви попитам нещо, което ме вълнува изключително много. Става въпрос за моят син, който е на 6г. и половина. По някой път ми разказва неща, които може да ги научиш, когато си в регресия.

- Mного хубаво. Записвайте ги, че след време ще забравите. На него самия като порасне ще му е интересно да разбере какво е говорил. След една възраст тези приказки ще спрат. Само по малките деца си спомнят.
Отраствайки забравят и училището притъпява спомените с развиване на логиката.
А той какво ви казва?

- Първото нещо, което ме изуми бе това, че още преди да се е родил, знаел, че аз и баща му няма да сме заедно. Аз вече от доста време съм разведена.
Казва така: "АЗ знаех, че ще се разделите и си избрах теб за майка."
Почнах леко да го подпитвам преди да се разсее от къде знае.
Отговорът му бе, че още много преди да е бил в корема ми знаел...

Всичко, което казва са доказателства за живота преди да се родим и след смъртта!

- Защо не го напишете като една история, колко вдъхновяващо би било за много хора да чуват по-често подобни неща.

- А онази вечер ми разказа, че си имал приятел, с който си говори. От тактичните ми въпроси разбрах, че е било извънземно, но от добрите.

Попитах го знаели кои са добрите и кой лошите... 
Той сякаш говори в него , т.е имам чувството, че от него говори духовно същество от по-голямо ниво.
Аз много се интересувам от духовното и знам много неща, но се учудих как едно дете ми говори по подобен начин. 

- Те децата дори нямат такъв речник, не познават думите. (Тук си спомних моя племенник който разказваше сън, в който едва на 5-6 години употреби думата "цивилизация"). Но той явно знае...

- Знам, че сегашните деца са индиго, но неговите неща ме поразиха и то не един път. 
Да усещам и то със силната си интуиция, че той знае.

- Не са всички деца така. Все още е рядкост (Индиго даже не е сигурно, че описва точно същността на тези деца. По-добре да не ги обобщаваме)
Аз срещнах само 2-3 майки досега.
От всички хора, които срещам покрай регресиите, само те споделиха подобни странни и доста впечатляващи случки с децата им. Но още е рядкост що се отнася до детайли на онова, което казват.


- Разбрах, че това приятелче, за което ми говори, свети по различен начин. Повечето пъти му се явява като сянка, иначе светел от синьо до зелено и от розово до лилаво, виждал го в съня и много рядко през деня. Попитах го как си общуват и той ми отговаря:
"Абе мамо, по телепатия, не знаеш ли?!"

Когато го питам за тези неща усещам кога казва истината и кога превключва на фантазия и спирам да задавам въпроси.

Думите, които използва наистина не са негов речник, поразява ме просто.

- Да, този усет майката го има. И моя племенник преди имаше сънища като по-малък,
но вече включва фантазия за да ми се хареса.

- Да и при мен е така, когато включи фантазията спирам. Просто се питах и ви питам, нормално ли е това?
Задавам си въпроса и то много пъти - той ли помага на мен или аз на него, предвид минали животи... Напълно е възможно и преди да сме били заедно и връзката да ни е силна от преди.

- Може да има взаимен урок. Живота ще покаже най-добре.


- Другото, което е той е много чувствителен и винаги е за правдата, т.е. истината. Винаги ми казва колко ме обича, постоянно. Но по някой път ми казва, че на първо място обича най-вече Бог и после мен, и тогава всички останали.

-  Много хубави думи.

- Исках да споделя на бързо пак за синът ми и да бъда честна все още нищо не съм записала, както ме помолихте. Миналата вечер се беше разстроил за нещо и започна да говори, че не иска да живее повече на Земята, че му било трудно... Искал да живее с неговото приятелче на другата планета... Тактично го попитах, къде се намира тази планета и той ми отвърна: "На Марс."

Попитах го каво има там и той ми отговори, че всичко има, каквото си искаш това има. Попитах го, а къде живеят или къде вижда това място, той ми каза, че е нещо като лаборатория.

- А защо не иска повече тук? Помоли го да ти разкаже какво не му харесва тук...?
Да не е преживял някое разочарование или болка, да се е разстроил?

- Каза, че това приятелче го е запознало с другите му братя и единия е бил доста лош и правел само пакости. Незнам защо, но ще се опитам да разбера.

Незнам дали е свързано с това, но ние с баща му сме разведени. Аз ти споменах за това, когато ми каза, че още преди да се роди, знаел че аз ще съм неговата майка,понеже ме е избрал и знаел, че с баща му ще се разведем, но въпреки това искал аз да му бъда майка.

- Успя ли да видиш едно видео, което наскоро преведох за децата медиуми -(https://www.youtube.com/watch?v=oG0zagMf4Vg&index=13&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu)

- Да гледах го и одеве пак го гледах, имах чувството, че става въпрос за нас.

- Много ще ти помогне да прочетеш Книга на Духовете (на Алан Кардек) - за да разбереш с какво си имаш работа, има и ниско развити и по високо развити духове. Независимо, че детето казва, че приятелчето е извънземен - пак същите правила важат - и ще ти даде идея как да му отговаряш на детето.
Може първоначално да му обясниш, че неговите приятелчета живеят в друг свят и е нормално да ги вижда от време на време, но и че той сега се е родил да живее тук на Земята. Съществата, с които общува може да са различни по своята степен на развитие и морал. В тази книга е обяснено всичко под формата на въпроси и отговори, дори самото начало, ние кои сме и какво се случва като не сме в телесна форма
Само не трябва да се страхуваш, нормални са тези неща, и детето да ги приема за нормални. С възрастта медиумството леко отслабва и връзката с "невидимите другари" изчезва.

- А изобщо не се страхувам, знам че това е самата истина и даже искам да го подготвя и той да не се страхува. Аз нали мога да те осведомявам за нещата, които се случват с него?

- Да, ти всъщност пишеш записки така на нещата около сина ти. Ако някой ден позволиш, може да използваме записките анонимно за история.

- Да прочете ми мислите. Той казва, че и в детската градина е с него

- Да, колкото повече го слушаш по тези теми той още ще ти споделя. Като усети, че приемаш това и не го осъждаш. И колкото повече неща забележиш, пиши ми ги, да се трупа историята
А относно видеото с превода, което пуснах - ти си жив пример за това, моя племенник също,
но поотрасна и спряха проявите. Преди 2 години беше по-силно.

- Няма за какво да го осъждам, той знае даже повече от мен, някой път му завиждам и искам аз да съм на неговото място. Но ние сме загубили тази способност. Искам да ни се върнат много неща, но трябва да се пробудим и осъзнаем, за жалост хората са слепи и не вярват в тези неща.

- Разпитвай го, когато можеш и този свят как го възприема...
............................

- Сядам на бързо да ти напиша това, което ми разказа малкия преди да отиде на детска градина.
Онази сутрин падна, спъна се по тротоара и падна, удари се леко, но каза, че най-вече се е ударил на коремчето. Одеве като вървяхме по същия тротоар, той се спря и посочи точно къде е паднал, аз го провокирах и казах, че май беше по на там... Той ми отговори, че неговото ангелче не го е държал както трябва. Каза, че той е от едната страна, а извънземното приятелче от другата страна.
Обясни ми, че те двамата се познават. Попитах го, как може да ми опише ангелчето, как изглежда... Той ми отвърна, че не може да ми го обясни, но знае как се казва и аз го попитах - а ни ма той си има име? - "Да, има си, казва се Джак Съливан, но аз не искам да го наричам така и му викам Джекии. Нали знаеш мамо, че всеки си има ангел-хранител!"

На мен ми стана интересно за това име и започнах да му задавам въпроси да не би да си го е измислил, чувал ли е това име преди и т.н.,той ме прекъсна и каза, че просто знае, че така се казва, неговата майка му го е избрала. Стана ми ясно, че ангелчето си има майка, докато извънземното приятелче си няма.
На планетата на извънземното - там всички били братя и един от неговите братя е лош и създавал лоши неща на Земята, за да управлявал хората.
Там на Марс и моя син бил управител на ракетите и летящите чинии и там използвали нещо като магии, не знае каква е точната дума да ми опише, за да разбера, но там имало контрол, докато тук на Земята няма. И там каквото прави, тук не може.
А каза, че там на другата планета не се биели, единствено ако ги правят, то е за да изгонят лошите. Каза ми, че тук не му харесва, понеже има войни.
Друго, което ми направи впечатление, че ми обясни как майката на ангелчето избирала името. Имали нещо като блок или къща, било нещо като магазин. Не можел точно да ми го опише, но там майките избира ли имената, но и други участвали. И каза, че и майката на ангелчето е идвала тук на Земята.

- Много интересно. Все повече неща споделя, браво.

- Да, направо онемях. И като се замислим върху нещата, които казва и това, което знам и съм чела ги свързвам и е истина, да някои неща може би ги казва малко измислено, но някои НЕ -усещам го...

- Хората си мислят, че тези неща се случват на други, на необикновени семейства.
Че е нещо рядко. А то всъщност е около нас, близо, а защо не и в семействата, при роднини и приятели. Само не са свикнали да се вслушват в децата.

- Да много си права, просто родителите не се вслушват в това, което казват децата им. Мислят си, че е плод на фантазия и развинтено въображение, но се лъжат и то много. Колко жалко, но това е, не всеки го осъзнава. Жив пример мога да дам със снаха ми, но да не засягаме тази тема.

- Някои майки си казват аз не съм такава майка - а реално по съвсем същия начин подтискат децата си, за да не изглеждат самите те смешни или неловко пред хората.

- Да, така е. При мен нещата стоят по-различно. Аз съм го оставила сам да се развива, не че не му помагам, но повече му обяснявам и сам да се справи.
Усещането, че не ставам за майка, че не съм като другите... но чрез него, как да го кажа все едно си помагаме един друг и още не мога да разгадая и разбера, защо сме заедно с него и какво аз трябва да на уча като урок от това. Но се допълваме и той много е привързан към мен и ме обича много.

- Много е хубаво тази близка връзка, която имате, колко е важна.

- И винаги съм му казвала да не се страхува за това, което казва и да не обръща внимание на смеха на другите. Да казва това, което мисли и чувства, това, което му подсказва сърцето. 

Някой път ми се иска да съм на негово място, да мисля като дете и всичко да ми е истинско и самата връзка с Вселената и всичко останало, все едно се доближаваш по-близко до Бог!



Бориска от Марс - световно известен случай на русначе, което разказва за живота си на Марс, в който участва в сериозни военни действия там и пада убит в кораба си редом до своя приятел. Материали за него има на руски и английски език - Проект Камелот в ютуб.


Напук на "учените", които казваха, че на Марс никога не е имало живот, наскоро самите те откриха, че е имало огромно езеро и вероятно температурата е била над нулата...
Повече за учените няма да коментрам и за техните "достоверни" тези.