вторник, 15 април 2014 г.

Запис Регресия - Историята на една Индианска Жрица и Живот в Атлантида

Историята на една индианска жрица - 1 - регресия и минали животи

https://www.youtube.com/watch?v=IfmLchZ6I-4

Или какво е да имаш директна връзка с Предците

Живот като Жрица и Лечителка
Произход на индианците - историята за Звездните Хора
Какъв е Домът им
Пътуване на душите по време на сън
Лечение у Дома

Текста на първа част
http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html

Историята на една индианска жрица 2 - регресия и минали животи 

https://www.youtube.com/watch?v=jqYpLtWuhR0

Продължение на регресията и живота на индианската жрица
Опустошението на селото - защо не е била предупредена от Предците за това "нещастие"
Гнева - разрушител на Връзката
Разговор с душата след смъртта
Какъв е смисъла на всичко видяно за настоящия живот на жената
- в отношенията с близките, децата, родителите и съпруга й
Как и защо се губи способността за директна връзка с предците
Дистанцирани отношения в семейството - защо и какви изпитания предоставят
Съня с Исус след опитите за самоубийство
Живота на вещицата - как прекрачването на някои граници води до загуба на силите

Текста на втора част
http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html


Живот в Атлантида - продължение на регресията на Индианската жрица 3 

https://www.youtube.com/watch?v=FBxagoCFXGE&index=4&list=PLnTgcZReG7_qophLx-ZlH7eTShufVPgio

Регресията продължава с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото. Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си

Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него

Енергията й действието й като бумеранг
Погрешното самоопределяне със Силите
Енергийните кълба и кристалите
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение

Защо беше нужна тази опитност
Достигането на крайности



Живот в Атлантида - финал на регресията на Индианската Жрица

https://www.youtube.com/watch?v=0qyaCsOYqgg&feature=youtu.be

Финал на Регресията и разговори в духовния свят:

Самозабравянето
Егото и използване енергията на Сърцето
Крайно негативната опитност от миналото - научен урок и за настоящия свят и човечество
Лечение на Душата

Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство

Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите с Гняв
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми като посредници
Развиване на личните способности и интуиция

Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци
Децата - отразител на семейните отношения и енергии между родителите
Как да се овладяват нервни пристъпи у дете в резултат на свръхчувствителност



Регресия в минали животи
(метод - QHHT на Долорес Кенън)

Водач на регресията
Павлина Николова

събота, 5 април 2014 г.

СЪНИЩАТА - възможно ли е да са духовни преживявания?

Една от любимите ми области на изследване са сънищата.
Много хора не разбират какво означават и какво ни дават нощните преживявания в съня. Много хора подценяват силно всичко това, независимо дали им е дадена способността да си помнят сънищата или не. А за други това е дори леко плашеща тема - поради неспособността да си обяснят защо и как изпитват толкова реално някои преживявания на сън.

Каквото и да си мислите по въпроса - помнете, че съновниците няма да ви помогнат.

Днес ще ви запозная с един лектор, който ще ви разкаже за сънищата според неговия личен опит на медиум и според доктрината на Спиритизма - концепция, с която всички ние индиректно се запознахме във филмите "Наш дом/Astral City"и "Филма за живота  на бразилския медиум Шико Шавиер".

Той е Дивалдо Франко


Роден във Фейра де Сантана, малък град в североизточна Бразилия, в щата Баия , малкият Дивалдо демонстрира способности на ясно-виждане и ясно-чуване, преди да е навършил 5 години. В периода на своето детство, Дивалдо играе с приятелите от други измерения, които никой друг не може да види или чуе.

През 1947 г., заедно с приятеля си Нилсън Перейра, основава "Пътят на изкуплението " Спиритически Център  - Това поставя началото на един труд на любовта в полза на болните и нуждаещите се. Две години по-късно, през 1949 г. Дивалдо вижда чрез ясновидство една много голяма площ с много деца и чува глас, който му заявява, че живота му ще бъде посветен на грижата за деца в нужда. През 1952 г. е създаден "Mansão do Caminho" ( ДОМ на Пътя) с цел да осигури жилища и да се грижи за деца-сираци в Салвадор, Баиа, чрез системата на приемни домове. Всичко това продължава вече повече от 50 години, и все още се развива и расте.

И в своята роля на учител Дивалдо е много отдаден. От 1952г. са осиновени и отгледани над 600 синове и дъщери в системата на приемни домове
"Mansão do Caminho". С течение на времето се създава база от основни, средни, висши и професионални училища, за да се погрижат за нарастващия брой деца. "Mansão do Caminho" се превърна в огромна образователна институция с 22 образователни дейности, които предоставят насоки на повече от 3000 деца и тийнейджъри, всеки ден – и всичко това безплатно. Към тази дата, повече от 30 000 момчета и момичета са получили образование и грижи в множеството училища "Mansão do Caminho"...

Като говорител и лектор, Дивалдо Франко е провел над 10 000 лекции и конференции, в над 300 града по целия свят. Само в 25-те щата на Бразилия г-н Франко е провел лекции в повече от 600 града. Той има лекции и семинари в 53 различни държави:

 21 в Европа , 21 в Северна и Южна Америка (Северна , Южна и Централна ), 5 в Африка и в Азия 6. 
Също така г-н Франко е говорил седем пъти за Организацията на Обединените Нации - 4 пъти в седалището им в Ню Йорк , и три пъти в Австрия, в централата във Виена. Има лекции в над 40 университета по целия свят, винаги поставяйки въпроси от изключителна важност за човешкото същество в своето търсене на просветление. Г-н Франко не е непознат и на медиите -  направил е повече от 215 интервюта в различни телевизионни и радио станции по целия свят, а в Бразилия, родната страна на Дивалдо, е интервюиран повече от 800 пъти .

Като медиум, Дивалдо е съавтор на повече от 200 книги написани чрез психография - процес известен също като автоматично писане. От тях около 100 са преведени на 15 различни езика. Повече от 217 духовни писатели са автори на послания чрез неговия ченълинг. Също така г-н Франко е писал послания на езици, които не познава, като немски, френски, италиански, кастилски, африкански езици  и дори английски език. В действителност, той публикува "Hacia Las Estrellas ", първата книга, която някога е била написана чрез автоматично писане на език, различен от собствения език на медиума. Може би най- впечатляващ факт на постижения на г-н Франко като писател е, че средно от неговите творби са продадени впечатляващите 7 милиона копия, и всички негови  постъпления отиват в помощ за поддържане на  "Mansão do Caminho".

"Mansão do Caminho" - http://www.mansaodocaminho.com.br/ сайт (на английски)

СЪНИЩАТА - възможно ли е да са духовни преживявания?


Първа част
Бразилския медиум Дивалдо франко за СЪНИЩАТА 



Втора част
Дивалдо Франко за СЪНИЩАТА 2



Типове сънища
Пътувания на духа извън тялото
Как ума декодира картините, които вижда духа при нощно пътуване?
Какво са кошмарите?
Всеки Сънува
Спомени от минали животи
Пътуване на духа извън тялото
Ментални блокажи възпрепятстващи спомнянето на сънища
Контактуване с души на починали близки в сънищата
Как да различим "съня" от "пътуването на духа извън тялото"?
Черно-бели и цветни сънища
Програмиране на сънища за премахване на кошмари


вторник, 11 март 2014 г.

2014 една по-различна година! Какво се е променило?


Темата за промените на Земята през 2012 беше широко експлоатирана и употребена в годините преди и малко след заветната дата 21. 12.2012г.

Станахме свидетели на драматични призиви, статии и какво ли не... вероятно това си беше част от пътя на всички нас... Имаше много страх, всяван от популярни и непопулярни медии, от отделни хора, от различни гурута и ченълинги.

Още преди 2012 някак си не ми пасваха всички тези предсказания, не ми звучеше съвсем наред всичко това... Приех за себе си, че промените се случват единствено на ниво съзнание, индивидуално за всеки човек, тогава когато всеки един стане готов, преди или след 2012 г. и не отделях повече време да го мисля ще ли преживеем 2012 или не.

Сега толкова време по-късно повдигам темата за промените, защото напоследък

НЕЩО РАЗЛИЧНО СЕ СЛУЧВА

В началото приписах всичко, което преживявах на някаква по-завишена сензитивност, но нямах идея защо точно в последните месеци се активира. И така си мислех, докато не започнах да получавам информации от непознати хора затвърждаващи, че и при тях се случват по-често спонтанни паранормални преживявания, осъзнати сънища, срещи с ангели, духовни водачи, ясни послания в сънищата.

Получи се така, че дори без да търся потвърждение, то се получи. Хора, които и преди са имали силна интуиция и сензитивност споделиха, че лично при тях отчитат промяна в завишаване на тези им опитности, по незнайна за сега причина.

Идеята да споделя това е да разбера размера и обхвата на тази енергийна промяна.

Наблюденията ми върху моите лични преживявания и на познати и непознати хора, които ми писаха спонтанно да споделят, ме навеждат на извода, че може би действително, както сме чели и чували още преди години, че промените ще доведат до изтъняване на воала, на преградата между световете, между реалностите... че това вече е започнало да се случва и обяснява много от особените усещания и преживявания в будно или сънно състояние.

Разбирам, че не всички от читателите са преживявали подобни на нещата, които по-надолу ще разкажа. Това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Дали ви се случват, дали усещате, сънувате, виждате или не подобни неща, е в пряка зависимост от личния път и задача на всяка душа. Когато на даден човек се случват такива неща, те се случват с определена цел. Те са най-добрия учител да се преодолее страха и да се подготви една душа по един по-особен начин, каквато подготовка не е възможно да се случи чисто физически на земно ниво.

Обяснявам това за да няма страх у вас мили приятели, които четете тези редове. Всеки си е дошъл с определена задача. Едни трябва да са по-смели от други. Но това е заради задачите на душата. Други хора имат други, по-различни неща за вършене и така за всички ни си има по нещо.

Не е нужно всеки човек да преживее подобни неща и вероятно това никога няма да се случи, освен на душите, които са планирали тези опитности с определена цел.

Има и още един мотив да пожелая да споделя някои от тези мои и чужди опитности. Това е публичността на подобен род информации, или по-скоро липсата на подобни неща споделени в публичното пространство. И тази липса е не защото такива неща не се случват, а защото няма кой да се престраши и да ги публикува заставайки с името си. Това са нормални неща и все по-нормални ще се утвърждават, с увеличаване броя на хората, които ги преживяват, сънуват, възприемат и усещат.

Историята на Мими

Мими е млада майка свързала се с мен по имейл с желание за регресия. Когато заговорихме за причините, които са я довели до това решение се разкри една много интересна история. Но в случая Мими едва ли би определила историята си просто като интересна, предвид силните емоции, които всичко случило се й бе докарало. Радвам се, че тя се свърза с мен и успях да отговоря в по-голяма степен на въпросите относно преживяванията й. Всичко това, което тя описа, не е толкова рядко срещано. Части от нейните опитности са се случвали на поне 50 % от хората, ако не и повече (статистиката е по мои лични наблюдения).

За това надявам се предавайки нашия разговор тук, това ще бъде един полезен материал за всички читатели, на които се е случвало подобно нещо и е оставило травма в съзнанието.

Важното е, че когато човек се информира, когато разбере в дълбочина случващото се, страха и стреса намаляват значително и дори се появява любопитство и вълнение към подобни преживявания.

Основната причина, поради която Мими ме потърси е "проблема й с тъмното". Както разбрах след като си писахме по скайп, проблема й не беше със самата тъмнина, а с това, че от известно време виждаше разни същества в тъмното, което я плашеше повече. Това се случвало точно в моментите преди да заспи, когато мозъка й преминава Алфа ниво на мозъчната вибрация.

(Това е важно, защото Алфа е нивото, в което всички ние получаваме прозрения и отговори, в което се случват медитациите и хипнотичната регресия, и сензитовността ни е много по-силна от ограничените ни 5 физически сетива.)

За тези от вас, които не са имали лични опитности или усещания в тази област, бързам да ви уверя, че всяко нещо, което ни се случва си има своята цел. Много често това се вижда от дистанцията на времето и с подходящ задълбочен анализ върху живота на човека и начина му на мислене, промените, които са настъпили, интересите и цялостното му възприемане на света.

И така историята на Мими започнала преди 3 години, когато сякаш едно събитие - смъртта на близък роднина, отключва тази поредица от срещи с паранормалното.

Първият път тя е в едно състояние известно на повечето от вас като сънна парализа. Характеризира се със свръх будно съзнание и тяло, което спи. Тя се чувства будна и вижда всичко около себе си, но не може да помръдне тялото си.

В този случай - при нея в леглото си е видяла едно малко чернокосо момиченце със светли очи, което се катери по крака й - " Като че ли искаше да ми пипне лицето, но нещо ме докосна по шията и аз се обърнах на ляво и тя изчезна."

Независимо какво види човек, самото състояние е достатъчно плашещо, имайки предвид, че ние хората сме свикнали в 100 % да сме в контрол над ситуацията и тялото си.

Но както съм се убедила и от моя личен опит тези случки си имат свое предназначение и то в никакъв случай не е само да ни наплашат или стресират.

Много хора ги преживяват още в младежки години, а други на по-късен етап.

Обикновено излизането от това състояние става, когато човек успее да размърда някоя част на тялото си. Трудно е, но се получава. Тя го е направила и е прекратила връзката. Онова докосване по шията обаче... то също е интересно в случая, защото се случва точно преди Мими да успее да се извърти наляво и да прекрати случващото се. Както казах - доста усилие на волята изисква да раздвижиш едно спящо тяло, но сякаш при нея е имало помощ. Някой/нещо й е дало сила да се справи по-бързо.

Не го казвам само за успокоение, но реално във всяка ситуация ние винаги имаме своите духовни водачи до нас, помагат ни и ни напътстват, където е нужно. Ако трябва да преживеем един урок, те са до нас и съблюдават как се справяме.

През последните години срещах хора с най-различни вариации на преживяването на сънна парализа. Някои усещаха фигури, движение, в стаята, присъствие, дори животни, различни същества... Понякога и до самото тяло усещане за специфична енергия...

За себе си открих, че това е като въвеждаща процедура и запознаване с духовния свят. Все едно ни се случва едно надникване в невидимото, само колкото да усетим какви неща има там и да посвикнем с чуждите енергии. И най-важното - да не разчитаме на физическото си тяло, а да имаме на разположение само съзнанието си - онова всъщност, което е непреходното, вечно съществуващото.

Един пример за справяне на ситуация на сънна парализа от друга девойка, с която си писахме по фейсбук. Тя се осъзнава, усеща, че в стаята има не една, а няколко чужди фигури/същности. Разбира и че с тялото си никак не би могла да реагира, защото то просто не се помръдва. Но тогава й хрумва идеята - Така или иначе за момента нищо не може да стори, макар че изпитва страх, казва си наум, че сега ще заспи и когато се събуди, то ще е по нормален начин и всичко ще е приключило. След няколко кратки секунди тя отваря очи и е напълно в контрол на физическото си тяло и с ясно съзнание. В случая девойката интуитивно е избрала решение за ситуацията - което е било прието от Вселената като заповед - нейния свободен избор какво да се случва и какво да си тръгне от нейния свят. И Вселената веднага е отговорила на молбата й.

Когато чух този разказ си казах, че е доста оригинален начин да се справиш, но и чудното в случая е как съзнанието на момичето е направило точно каквото е нужно, все едно тя знае на едно много дълбоко ниво законите на Вселената - по-специално - че ние хората носим безсмъртни души и имаме права - правото да избираме, свободната воля кое да присъства и кое не в нашия свят. И това познание й е помогнало, точно когато има нужда от него.

Връщаме се към историята на Мими. Преживяванията й продължават с особени сънища на души на починали хора. В нейния случай не са били близки хора, а съвсем непознати.

Защо са се появили в съня й така и не разбира. Но факт е, че когато човек повиши сензитивността си често успява да надникне и да се настрой спонтанно на различни нива и честоти, които му показват нестандартна информация. В това няма нищо обезпокоително... Просто още един начин "да свикнем" с нещата на различните нива и места.

И ето следващото преживяване, което вече е част от графа -

Паранормални случки в будно състояние

"Преди няколко месеца бях се събудила 6ч. сутринта, отивам в хола на дивана и лягам. Както лягам гледам часовника над телевизора, че показва 05:50 ч. и в този момент (дори не съм се отпуснала за сън) виждам нещо да се надига от килима като пръст, пясък и се завихря като вихрушка. Така се уплаших, пулса не си чуствах даже. И тази вихрушка започна да се движи към мен. Казах си : Мамка му каквото и да става да става!
Затворих очи и усетих как ме удряше по лицето и косата ми се вееше във въздуха, но интересното е, че когато ги затворих все едно потъвах някъде като в черна дупка и видях една бяла точка. В този момент силен звук като развален сигнал на телевизор чух в лявото ухо и точно пред лицето ми нещо изръмжа като куче и изчезна. Като изчезна се усетих като жива, станах и започнах да се оглеждам."

Тази случка се отличава - тя не само, че е в напълно будно състояние / или поне това е усещането на младата жена/, но сякаш реалностите се смесват по един всепоглъщащ начин, който е малко шокиращ за всеки неподготвен човек.

Тук моя собствен опит ми помогна да успокоя Мими за това, което й се беше случило.

Преди 2 години имах подобно изпитание, което доведе до страх, който се активираше със свечеряване и получаване на подобна обстановка, от времето, когато се случи самата случка.
В моя случай чрез думите на друг човек в една силно стресова ситуация почувствах твърде силното преплитане на реалностите - ако мога така да го нарека. В самата ситуация реагирах доста хладнокръвно и неемоционално, точно както Мими, която казваше "да става каквото ще"... Но по-късно, когато всичко отмина, се оказа, че
логическия ми ум ми спретна такъв стрес и изпитах точно шока от всичко, че в следващите месеци трудно заспивах и почти всяка нощ се будех. Така сме програмирани, че всичко непознато автоматично го приемаме за заплаха - особено ако го усетим така силно и фрапиращо в своя свят.

Изпитанието, което преминах тогава ми показа някои много ценни неща. Успях да видя какво е, когато самия ти си в "дупка", когато трябва да се справиш, да се изправиш лице в лице със страха си, и така нощ след нощ. По онова време не виждах целия смисъл, но вярвах и си повтарях, че това е период, който ще ме научи на нещо и с Божията помощ ще премине, а Той ще ми помогне да прозра смисъла на цялото изпитание със страха. Нямах сила всъщност за нищо друго. Нито можех да медитирам, въобще затварянето на очите и оставането в тъмнината беше много стресово. От човек, за който медитирането беше ежедневие, се оказа, че не исках и да си помислям за това вече.

Така в историята с Мими и нейния страх от тъмно се срещаме. Две различни неща, но с еднакъв резултат. Тъмнината и страха, които трябваше да преодолеем.

Може би ако никога не го бях изживяла, никога нямаше да мога да кажа и една успокоителна дума на човек страдащ от подобен страх. И да ми повярват... Ние инстинктивно усещаме кога някой ни говори заучени фрази като по учебник и кога личния опит го е довел до някои заключения.

Знам, че откакто установихме контакт с Мими тя е малко по-спокойна. И колкото повече научава информации обясняващи случилото й се, толкова по-добре ще се чувства. Защото непознатото вече няма да е напълно непознато.

Това, което ми помогна в моя случай - Информации, които аз знаех от по-рано, но явно трябваше да се помъча малко за да ми хрумне да ги използвам на място, когато трябва. Припомних си едни думи на Грег Брейдън, който казваше, че човек може да изпитва само две емоции в сърцето си - Страх или Любов. Но или едното или другото, двете едновременно не може. Тогава, добре си спомням онази първа нощ, в която ми хрумна да започна да изреждам всичко, за което съм благодарна в моя живот. Изреждах и изреждах, и колкото повече се увеличаваше списъка толкова по-силна любов и благодарност усещах в сърцето си. Енергията на тази емоция е толкова силна, че постепенно усещах как напрежението у мен е спаднало и вече не намирам тъмнината на спалнята за враждебна. Много нощи изпитанието ми продължаваше, но и аз не се отказвах от моето помощно средство, с което заспивах отново.

 
Полусънно състояние


Следващата случка, която Мими разказа е пример за още един контакт. Този път, отново рано сутрин, след като събужда съпруга си за риболов и се обръща отново да спи на другата страна, без да е минало повече от минутка-две пред нея се появява бяла котка. Първоначално я вижда на голямо разстояние от себе си, а секунда след това тя е направо пред лицето й.





"После се качи на главата ми, задните й лапи бяха пред очите ми и ми каза нещо на ухото. По-скоро странно мяукане беше."
Освен всичко Мими усеща котката точно както би била във физическия свят - мека, пухкава, топла. Но въпреки това се изплашва, толкова внезапно и неочаквано се развива всичко.
"И когато ги виждам не мога да мръдна и не дишам дори, като в менгеме съм, но чувам като звук от телевизор стар. Все едно няма канал. Заглушени са ми ушите и всичко това е така докато го виждам."
Спирам дотук с историята на Мими, защото тя е като за книга, една статия е малка за нея.

Интензивни осъзнати сънища



Продължавам разказа си с някои доста зачестили при мен сънища. И преди съм имала осъзнати сънища и невероятни срещи. Но това, което ми направи впечатление сега е честотата, с която всичко се случва, а както разбрах и при някои други хора.

Среща с духовния водач и ОИТ



През ноември миналата година видях моя духовен водач - появи се посред най-обикновен сън, в който не се случваше почти нищо. В мига сякаш нещо в моето съзнание се размърда и насочи цялата ми концентрация в този образ. Напълно се осъзнах какво се случва и кой е човека пред мен. Изглеждаше съвсем обикновен, мъж на около 50 години, много висок, и странно - имаше леко мургав тен, гологлав с много голямо чело. Подаде ми 5 черни квадрата, сякаш направени от пластмаса и увити в найлон. Осъзнавам че ми говореше, но не с думи, а в главата ми чувах - "Това са твоите мисии."

"Хубаво, си казвам, аз малко даже с насмешка, ама как ще разбера какво пише на тези, подобни на дискети пластини."

И в същия миг духовния ми водач мина от лявата ми страна и все едно долепи тялото си до моето. Усещах го по цялото продължение от главата надолу чак до края на крака. И както застана след секунда усетих все едно се понасях от леглото нагоре в безтегловност. В сърцето ми бликаше радост заради това, което ми се случваше. И все пак сякаш успявах да се успокоявам, говорех на себе си успокояващо, все едно си спомнях как предишните пъти, когато ентусиазма и ликуването ми от нещо, което ми се случва, са ме изхвърляли буквално от преживяването с повишен адреналин и разтуптяно сърце. Този път постигнах това, не се развълнувах прекомерно. И имах реално усещане за продължителност на преживяването.
Тогава сякаш усетих, че отговора на духовния ми водач е именно преживяването - "Ето това е първата мисия" и без много обяснения той изчезна, а аз се озовах в стария скучен сън. Като огледах познатата сцена и след всичко, което беше станало просто си казах, че
повече не желая да сънувам този скучен сън и на мига си бях отворила очите, напълно в съзнание.

Бях много щастлива от този сън. А усещането за безтегловност, което духовния водач предизвика беше прекрасно. Не зная с какво бях заслужила именно в онзи момент да преживея тази среща, но се сещам какво казах на шега на моята котка предишната вечер.

Тя между другото участва в някои от паранормалните случки.

Точно вечерта преди съня се шегувах, че я наричам вместо Шери, принцеса Шерула Дукс. От някъде ми се бе появило това име. Погледнах в интернет и видях, че е име на същество, което предавало послания за цивилизацията на атлантите, нещо което в миналото бях гледала като клипче в ютуб. На шега казах на Шери "Хайде принцесо Шерула, разкажи ми малко на сън за тайните на атлантите..." и си мислех колко хубаво би било, ако можеше човек да надникне в тази история на славната загубена цивилизация.

Дали е просто съвпадение, че срещата с духовния ми водач, който бях абсолютно убедена, че е такъв още щом го видях, се случи именно същата нощ. Бях си поръчала нещо на шега, но получих нещо друго, дори по-силно от онова, което си бях пожелала. И в никакъв случай не очаквах да вид нещата, които видях.

Знакът обърнат триъгълник

Тази година с началото на Януари месец започнаха и някои други нощни преживявания, които не съм съвсем сигурна, че са точно осъзнати сънища. Осъзнати са, да, през цялото време на случката съм с ясно съзнание какво виждам, мисля и дори разсъждавам за случващото се. Но според мен не са сънища, защото виждам себе си и стаята, в която спя, виждам и чувам реалните звуци от заобикалящата ме среда.

Момента, от който започнах да осъзнавам какво се случва с мен и около мен сякаш настъпи внезапно. Не знам дали съм спала и сънувала ли съм нещо преди това.

Внезапно се осъзнавам в тялото си и усещането е странно. Чувствах се много различно от всеки друг път досега, не беше и като Опитност Извън Тялото. Видях пред себе си и сякаш между леглото и стената, на около метър и половина от мен огромен триъгълник с върха надолу, сякаш очертан в тъмнината с неонова линия. Беше поне 1.50 м във височина.

А същевременно усетих, че не мога да движа тялото си и усещам една енергия върху себе си, като пелена, която стигаше до гърлото. Физически усещах едно леко замайване и като всмукване, цялостно усещане за енергията около мен. Осъзнах или все едно го чух в главата си някой да казва, че "така е, когато умреш".

Цялото ми състояние напомняше сънната парализа, но беше приятно и не така ограничаващо физически. Имах усещането, че само да пожелая веднага ще успея да помръдна физически.

Чувах звуците в стаята. Всъщност звуци нямаше, но изведнъж чух диханието на моя приятел. Първия дъх, втория дъх, който се чу малко по-силно от първия, и после третия, който се чу най-силно в тихата стая.

Ето в онзи момент ми мина мисълта - "Дали това, което аз виждам и изживявам сега, колкото и за мен да не е стряскащо по никакъв начин, дали не му причинява дискомфорт и дишането за това да се усили така като звук?“ И без да му мисля повече се завъртях и раздвижих прекратявайки видението на обърнатия триъгълник и всички усещания в тялото си.

Сутринта се чувствах много добре, още под влиянието на странното приятно усещане и този силен знак, който бях сигурна, че е символ за нещо важно.

Последва серия от събития, които ми дадоха информация. На едно събиране и лекция на Галя Маджарова видях същия знак, обърнат триъгълник и бе означен като знак на маговете или нещо подобно.

По-странното според мен е, че в работата си с регресия срещнах младеж, който беше видял същия знак в своя медитация. Тази негова регресия ни отведе до определена книга, в която намерихме кратичко описание - символ на униформата на виски руси хуманоидни извънземни от Алдебаран (звезда от Съзвездието Бик), по разкази на едно немско семейство отвличано през годините и припомнило си случаите с редица сесии на регресивна хипноза.

И пак се запитах защо ли излизаха тези информации. Аз винаги приветствам всичко подобно, вълнуващо е и интересно, но все пак... защо ни се даваше.

Тези събития при мен се случваха успоредно с комуникацията ми с други хора, при които за моя изненада също паранормалните преживявания и опитности бяха зачестили. И то без това да са задължително хора запознати от дълго с духовни теми или практики.

Предшестваща духовна комуникация в сънища


Следващите две неща, които ще опиша затвърдиха усещането, че може би сензитивността ми се е поувеличила, по незнайно каква причина, без аз да съм правила нищо по този въпрос.

Първото събитие е срещата ми с една млада майка, почти мой набор, която искаше помощ и дори регресия за 14 годишното си момче. Историята беше много силна. Дете от новите вибрации, което имаше нужда от помощ от една страна да посвикне с материалния земен живот за да стане поне малко по-независим и самостоятелен и в същото време - невероятните му "включвания" още от 4 годишно дете, когато изведнъж казва на родителите си дълбокомислени философски неща по темата Човечество, напълно чужди на неговия за момента ограничен речник и познания, за която реч след това той не помни нищо.

Много се развълнувах от тази история. Явно толкова много, че това доведе до серия от сънища.

3 дена преди да се запозная с момчето аз го сънувах, разговаряхме, той беше много сърдечен и весел, с красиви теменужено-сини очи, много рядък цвят. Ясно видях как изглежда. Няколко дена по-късно видях съвсем същото момче на живо. Бях се срещнала с него в съня си, преди въобще да го познавам реално или да знам точно как изглежда.

Едно мое наблюдение за сънищата и цветовете. Научих, че когато човек сънува син цвят в съня си, то в съня му се показва нещо чисто и истинско. Синьото е символ на истината.

Така в моя сън освен сините очи на момчето видях жена със синя коса и син карнавален костюм. Странни на пръв поглед символи, точно за това потърсих тълкувание за самия син цвят.

Оказа се, че срещата ми може би на ниво души е била съвсем истинска. Момчето действително беше весело по характер и силно емоционално, точно както го видях. И външния му вид отговаряше напълно.

Не за пръв път се случва нещо, което много ме трогва да го сънувам, но този случай си беше доста показателен за осъществяването на някаква по-специална връзка, като че ли в желанието си да направя каквото мога за него не можех да изтърпя до срещата след 3 дена и се бяхме свързали духом.

Преди втората среща също имах сън и този път видях и майката и сина заедно. Тя е прекрасна млада жена, огнена зодиакален знак, досега никога не занимавала се с духовни неща. В съня ми я видях как сякаш тя прави ченълинг, а момчето е в краката й приседнало. И така два пъти.

Последва серия от срещи като чак на третия път аз разбирам от самата нея, че тя в миналото е имала действително преживявания, когато незнайно откъде и защо просто усеща и казва информация на непознати хора, без преди това да го е планувала или знаела, и казаната информация се оказва съвсем точна, и дори живото-спасяваща за хората.

Това за мен беше също голям знак. И майката и момчето просто затвърждаваха поредицата от силни случки свързани с повишена интуиция, сензитивност и една комуникация без ограничението на време-пространството.

И отново за всичко това научавам и срещам в последните 2 месеца на 2014 година.

Свръх-сетивни усещания

Последното, което ще разкажа, преди да сте сметнали, че четете роман, а не статия, е за странния начин, по който започнах да чувствам котката си. Вече два пъти се случва, когато съм в лека дрямка, току що затворила, очи, или най много от 2-3 минути - да чувствам изведнъж сякаш домен се случва нещо разтърсващо и сякаш енергията от него ме удря силно. Първия път уплашено и с разтуптяно сърце отворих очи само за да установя, че на леглото беше скочила Шери (котката ми) и кротко се ближеше. Но защо движението на това нежно животно ме беше разтърсило толкова силно. Къде бях аз в този момент? Дали не бях извън тялото си по някакъв неосъзнат начин и реално да съм почувствала енергията му с моето енергийно тяло по такъв разтърсващ начин... Не знам, но това се повтори още веднъж. Уж бях подготвена, а пак се изненадах.

А една вечер, когато уж щях да гледам филм обаче задремах (умората си каза думата). Последно знаех че Шери спи на съседния диван на една ръка разстояние от мен. В един момент я усещам как е до мен и ме лизна два пъти по бузата. Езика й беше груб като шкурка (точно такъв е по принцип). Като я видях се позачудих, че е станала, обаче си казах – „Сега си ми паднала да те нагушкам, ама тя след две секунди се изтръгна от ръцете ми. И в следващия миг я гледам свита пак на топка на съседния диван.
Много чудно ми стана – Защо въобще идва да се закача и да ме лиже, като ми обърна изведнъж гръб и си легна. Странна работа! Свих се пак в същата поза и продължих да си спя. След малко се събуждам с едно вълнение и следните думи на уста - "Видя ли, видя ли какво стана току що?!" Повторих това силно емоционално няколко пъти на моя приятел, който все така си гледаше филма. Исках много да разбера, ако го е видял. В съзнанието ми имаше спомен, че сякаш видях нещо в стаята, нещо впечатляващо, което ме развълнува силно, но не можех да го вербализирам, да го изкажа с думи. Хем го знаех, хем ми беше като "закрито". И за да намеря съдействие с надеждата, че и той е видял и ще ми каже какво стана точно, започвам да му обяснявам за кой момент точно питам.

Казах му – „Видя ли какво стана сега, не преди малко, когато легнахме, а след като Шери идва и ме лизна и следващия точно момент, какво се случи?"

За мое изумление той каза - "Нищо не съм видял, нищо не е станало, ти си спеше..."

Малко ми трябваше време да ми се появи осъзнаването какво ми казва... Попитах отново, но той потвърди. "Шери не е идвала да те лиже по бузата, тя си спеше там, а ти тук и така през цялото време."

Не го очаквах това и бях малко зашеметена, че някой отрича реалност, която току що бях изживяла физически дори. Аз питах за едно събите, а то се оказа, че и първото, което се беше случило не е видяно, и въобще не е част от реалността на физическия свят, в който се намираше моя приятел.

Много странно е усещането... и сега се усмихвам като се сетя какъв ли вид съм имала обяснявайки убедено какво е станало, а то какво се оказва. По някакъв начин си мисля, че с Шери или се бяхме видели на някакво ниво с астралните си тела, или просто това беше преплитане на две реалности, в които стават различни неща. Но определно обърна и повиши вниманието ми да следя реалността за знаци и „пропуквания“ в Матрицата.

Като заключение съжалявам, че не можах да включа всички останали неща, случки, мои и чужди, които стигнаха до мен, и на базата, на които направих своите изводи.

Смятам, че сега се случват много повече неща от предните години. Сякаш има една по-голяма лекота. Дали действително воалът, преградата между световете е силно изтъняла и за това чувстваме и осъщестяваме комуникацията си по-лесно... не знам, но това ми се струва най-възможния отговор.

Всеки от вас може да прецени сам засебе си, да анализира последните си месеци и какво му се случва в този период, колко често се проявява интуицията ви, какво сънувате, какво усещате...

И един последен съвет - Каквото и да преживявате помнете най-важното - в будно или в сънно състояние помнете кои сте, че имате безсмъртна душа, която има правото на свободен избор и свободна воля. Когато ви се случват неща, които ви притесняват, не се колебайте да си кажете своята воля и да изпратите "натрапниците" в Светлината при Бог. Всичко, което преживяваме ни подготвя и учи. Нищо не е лошо. Всяко нещо има своята роля и цел. От тази гледна точка нищо не ще може да ви сломи или стресира дълготрайно. Всички един ден ще си спомним кои сме. Бъдете смели и развивайте себе си, експериментирайте, учете се... един ден, когато останем да съществуваме само като съзнание, тези умения и сила ще ни трябват. Никое обучение, наяве или насън не се дава безпричинно, дава се само, когато се знае, че в определен етап на съответната душа ще й потрябва да използва тези умения.

петък, 14 февруари 2014 г.

Да живееш Любовта - хипнотична регресия с водещ П. Николова


Регресията е проведена на 16.09.2013г.
София
Субект в регресията: Н
Регресионист и водач на сеанса: Павлина Николова
Първа част на тази регресия ми даде един добър урок какво е това Любов, как се усеща вътре в човека, как изглежда, и какви щастливи сълзи мокрят очите ни от тази Любов, без думи или излишни действия... и без дори да е нужно друг човек да бъде до теб.

Срещнах тази млада жена през Септември 2013 г.

Когато приключих тази регресия се чувствах много особено – изпълнена с толкова силна емоция и удовлетворение, сякаш някой ми беше дал нещо много ценно.
 
Понякога само текст от регресията не може да преразкаже емоциите и изразените чувства. Благодаря на моят субект Н, че се съгласи да направя обществено достъпен нейния запис. Вярвам, че като чуете гласа й и преживяването й сами ще разберете защо е толкова ценен записа и колко повече неща казва от един разказ.
 
 

П: Кое е най-първото впечатление което добиваш, когато се озозоваваш долу на повърхността? Слизаш ли вече от облака?

Н: Ами каменисто... като калдъръм, или като плочки.

П: Аха, таква е повърхността?

Н: Твърда, да.

П: А като на калдъръма ли ти се струват големи или...

Н: Не, по-големи, плочи... сивкаво-варовикови с дупчици... бяло-сивкави.

П: Има дупчици? Виждала ли си нещо подобно в живота?

Н: Да, това е такъв... даже мидички има в такива варовици съм виждала. Не знам какъв е, но...

П: Интересна настилка. Значи това ще можеш да го разпознаеш по-късно, да го опишеш. Добре. А това е уличка някаква, така ли, тази повърхност?

Н: Засега само повърхност. Така я виждам.

П: Ако се опиташ да погледнеш мястото, точно където си застанала... Дали има някакви крака, които стоят там? Все едно към себе си, надолу гледаш...

Н: Ами като че ли още съм това листо (смее се, „листото“ беше част от техниката ни за приземяване в миналия живот)

П: Добре, нека се спуснем надолу да станеш себе си там... Това (листото) беше за плавно преминаване в пространството.

Н: Е, сега май станах.

П: Какво стана долу? Виждаш ли някой да е стъпил на тая повърхност?

Н: Като че ли аз съм стъпила... в смисъл през очите си гледам.

П: И какво виждаш долу като гледаш?

Н: Мисля, че съм... някакви дрехи имам такива по-големи и тъмни... И си стоя.

П: А можеш ли да погледнеш за да може да те опишеме подробно... ей така, първо към краката.

Н: Аха, все едно че гледам наистина.

П: Просто да се наведеш да си ги огледаш, с какви обувки са,  да разберем мъж или жена е.

Н: Мисля, че съм жена, такова усещане имам.

П: А тези широки дрехи като тип облекло какви са?

Н: Кринолини не. Ами просто такива падащи надолу, тъмни, да не са и черни даже...

П: Като тип пола... от тези фустите, които са?

Н: Точно така... Да. И като наметало нещо. Даже сега го виждам с качулка. Тъмна пелерина с качулка.

П: А сега докато я гледаш... отстрани явно я виждаш... сега тази жена виждаш ли я? Тя тъмнокоса ли е светла ли е?

Н: Ами по-светло кестенява коса, така направена сравнително на прическа.

П: А можеш ли да определиш възрастта, така като я гледаш?

Н: Ами 30 – 35г., някъде там.

П: А като ръст?
Н: Средно висока, светло лице, нежни форми на лицето, със сини очи и така миловидно изражение... Деликатни ръце, които се подават от двете дупчици на пелерината. Много фини кости на китките и малки обувчици.

П: А тази жена можеш ли да я почувстваш, както одеве я гледаше отвътре? Да я почувстваш отвътре в себе си... как се чувства в момента? Емоционално спокойна ли е, напрегната ли е?

Н: Като че ли е спокойна сега. Беше застанала, а сега мисля, че върви... в някаква посока...

П: А може ли да погледнем около нея какво има, тя сега докато върви... Дали минава през населено или ненаселено място, какво има около нея?

Н: Ами мисля, че е някакъв такъв проход с тези плочки, тези камъни, и си върви така напред... напред е малко по-светло.

П: А прохода планински или..?

Н: Не, не. Направено е от човек. Плочките са правени от човек. Не е естествено, сложени са там. И тя минава и отстрани също ги има, като тунелче.

П: Разбирам, като арка.

Н: Да. И сега е на един площад, ха.. излезна на един площад, широко място, хора, гълъби... като че ли е пазар, пазарен ден. Някакво такова оживление има на площада. И тя гледа хората. Интересно й е.

П: А дали е тръгнала по някаква специална задача, можеш ли да усетиш, или просто се разхожда в момента?

Н: Мисля, че се разхожда. Гледа, само гледа.

П: Не видяхме носеше ли някакви неща тя, или беше с празни ръце?

Н: Не, само с дрехите си и ръцете така се подават от пелерината.

П: А по нея имаше ли някакви украшения?

Н: На ръцете нищо, а на ушите някакви малки деликатни обици... обаче много изящни, филиграни даже...

П: Добре, нека да я видим сега накъде ще поеме от този площад?

Н: Ами разхожда се покрай тези сергии, накоито има зеленчуци, плодове, цветя, животни... И така ги разглежда... с любопитство.

П: Добре имаш ли усещането, че това място – площада, е далече от нейния дом?

Н: Мисля, че не чак толкова. Мисля че тя се срещна със някой, сега докато говореше...

П: Добре, нека видим, някой се появи...

Н: Да, мъж, висок... дали има мустаци, мисля че има, тъмни мустаци... Някак си ми прилича на Кларк Гейбъл, не знам... дали се сещаш?

П: Да, знам го. Красив мъж изглежда?

Н: Да, красив. Много красив, висок, с много тъмно червени дрехи. И пак така с наметало и с бяла като накъдрена пред шията нагръдник ли...какво е...

П: Риза...

Н: Като нагръдник, да, бяло. И той я хваща под ръка и сега се разхождат. Хубаво усещане има между тях. Усмихна се като го видя.

П: А той като възраст?

Н: Малко по-възрастен е от нея, но не много. Към 40 някъде... Но такъв по-зрял, по-улегнал е от нея.

П: Но нямат роднинска връзка помежду си?

Н: Не, не.

П: Значи някакъв тип приятелство... И казваш хубаво усещане двамата един към друг?

Н: Да и се разхождат.

П: Имаш ли усещането, че се виждат често или напротив, това е отдавна чакана сеща?

Н: Не се срещат за пръв път. Нямаше... не се изненада, а все едно че... не е и точно планирано, но не е изненадваща среща. Нещо средно някак си. Може би тя знае, че той минава от там... или... не го усещам като уговорена среща.

П: Нека видим сега как ще протече тяхната среща, явно е някой важен щом ни се показва сега в живота й... тази душа...

Н: Сега продължават да се движат по улиците, виждат къщите, хората вървят покрай тях. Но те като че ли са си достатъчни двамата някак си...

П: Говорят ли си в момента?

Н: Да, да.

П: А можеш ли да усетиш това, което им е обща теми, разговора, в който явно са потънали?

Н: Мисля, че си говорят какво изпитват един към друг. Така ми се струва.

П: За чувства?

Н: ДаЛеко се смущава тя... Не е неприятно усещането, като руменина.

 П: Явно той има някакви намерения, щом й говори такива неща?








Н: Да, тя си мисли, че ще бъдат мъж и жена, че ще се оженят. Такова усещане имам.

П: А тя как се чувства, когато този мъж й говори за чувствата си? Явно и тя не е безразлична. Каква е нейната реакция...?

Н: Добре, радва се... мисли за бъдещето им... Но е ново усещане за нея и малко така не е ориентирана съвсем какво се случва. Обаче той е уверен, той е уверен...

П: А можеш ли да почувстваш на нея никога ли не й се е случвало преди някой да изпитва любов към нея? Друга връзка не е ли имала?

Н: Мисля, че не е имала друго усещане такова. Много невинна я усещам, много ... като дете. Въпреки, че е на 30,  а е като дете някак си...

П: Не е изживявала подобни неща...?

Н: Да, да, точно. Сега я видях с кошница в ръката. Плодове ли имаше, мисля че ябълки или нещо кръгло вътре в кошницата... и пак продължават да вървят. Бяха се спряли и изведнъж от някъде се появи тая кошница с плодовете. И така бавничко вървят. Слънцето е точно срещу очите им, както е накрая на улицата, срещу тях.

П: Слънцето го виждаш в картината?

Н: Да, да. Като залез даже мога да кажа, слънцето е ниско на хоризонта. За това е точно срещу очите им и всичко осветява в една златиста светлина, мека...

П: Още по-красиви ги прави сигурно?

Н: Да, и къщите стават медно-червеникави от нея, а сенките тъмно-сини.

П: Много интересни цветове виждаш. Много силни цветове. А можеш ли да почувстваш в мъжа емоциите какви са?

Н: Увереност и сила... И сега мисля, че отидоха в някаква голяма къща. Изведнъж се пренесох там, като замък... Много просторно място. В началото ми се стори леко мрачен, но всъщност не е мрачен, като влязох вътре. Пак така светлината влиза вътре и осветява стаите отвътре. Много коридори... големи стаи с драперии по прозорците, пищни драперии... Не е натруфено, а красиво, естетично.

П: А имаш ли чувството, че това е дома на някои от двамата?

Н: Неговия дом е. Голям.. с каляска отпред и такова като арка, през което влизаш.

П:  Отвън този замък като го гледаш... отвън архитектурно можеш ли да забележиш нещо и да ми опишеш, което ти прави впечатление? Има ли например фигурки някакви, украси?

Н: Не, много е изчистено. Дори малко неугледно изглежда отвън... Каменно, без някакив по-особени елементи архитектурни, простичък и леко неугледен... Обаче вътре е много красив. Много уютно и топло място... го усещам... Сега минаваме през нещо като бална зала с големи полилеи и пак така голямо празно пространство... И тя се радва като дете, подскача.

П: А на кое се радва, на самата обстановка ли?

Н: Да.. и на това, че те се разбират... и на самото място.

П: А имаш ли усещане, че е минало много време от онази разходка, в която той й говори за чувствата си и сегашния момент в замъка?

Н: Не, не много време... И сега виждам закуски с много цветя наоколо, с чай, усихват се двамата на масата. Само двамата са на масата. Голяма маса и много уютно и светло стана, сутрешна светлина. Много светлина и много цветя около тях. Бели дантелени покривки, бели предета... Светла стая, светлината влиза на талази вътре и пердетата се развяват. Много красиво място!

П: Имаш ли усещането, че тя живее вече там?

Н: Да, да.

П: Може би са вече официално съпрузи?

Н: Да, точно така.

П: А дали има някой друг в замъка, който живее с тях? Други членове на семейството?

Н: Интересното е, че не виждам да има някой... нали, който да ги обслужва, не ги виждам за сега. Празни стаи виждам. Може би те някак си не се появяват.

П: А роднини някакви?

Н: Не, не. И се чувстват щастливи двамата. Чак ми се насълзиха очите, много... усещане...

П: Много е хубава гледката?

Н: Да.

П: Добре, а този мъж беше много мил с нея, поне както ми го описа. Можеш ли да усетиш неговата енергия по-пълно, какъв човек е? Познато ли ти е това усещане...

Н: Ами... много такъв... добър човек (през сълзи, които се опитваше да спре). Много... на мен не ми обръщай внимание, аз си плача просто така...

П: Да, да, не се притеснявай. Сцената я усещаш много емоционално.
Н: Да. Много добър и много се разбирам с него...

П: А можеш ли да разбереш той само любов ли проявява към нея? Там как се държи към теб?

Н: Много хубаво. Гледа ме с любов, така с усмихнати очи. Нищо не казва, а просто с любов, която излъчва така... от цялото си същество.

П: Значи това е много хубав момент от живота й, както досега не е имала никакви любови... Голямо щастие е сигурно, за нея?

Н: Да. И тя се носи с голяма лекота, виждам я все едно, че лети по коридорите и така и се развяват полите. И сега не е с тъмни, а с много светли – бяло, розово...

П: Весели цветове...

Н: Да, много живи цветове. И рокли на цветя и... И е много жива и много отворена, като истинска жена.

П: Просто разъфтява...

Н: Да, точно.

 

Животът преди да срещне Любовта

Всички въпроси, които й зададох целяха да получим максимална информация за нейния живот, за да я съотнесем с настоящия и да разберем защо й се показва именно този минал живот на тази жена от миналото. Често ние пренасяме енергията на някое събитие, понякога пренасяме тъга, друг път носталгия по някое място, или по човек, или чувство, което сме изживели. До тук в началото регресията ни показа един хубав период, но дали е бил хубав животът й преди това...

П: Това е прекрасно, такива души да се срещнат. А можеш ли да усетиш на нея какъв й е бил живота преди да се срещнат? Защо носеше тъмните дрехи в началото?

Н: Ами... чакай да се върна... Сега съм в някакво по-тъмно място. Стая, която е тъмна. Няма светлина много. Вижда някакъв... като газена лампа ама не точно...

П: Фенер?

Н: Такъв светилник. И тя стои на масата, до масата на стол със светилника... Мисля, че нещо чете. Но така си стои там в тая тъмна стая. Много малка стая... маса, стол, този светилник, някакъв гардероб виждам. Но много просто обзавеждане.

П: Значи тя живее в тази стаичка, а имаш ли усещане дали сама е там?

Н: Да, сама.

П: А част от какво е тая стая, от някаква сграда ли е?

Н: Да, от една малка къща.

П: Живее ли някой друг в тази къща?

Н: Мисля, че са живели, но няма в момента, когато го виждам това, няма други.

П: Но няма някакви роднини?

Н: Не, не. Не усещам да има други... нито деца, нито... родители, нищо.

П: Добре, а в стаята, както я виждаш сега можеш ли да разгледаш наоколо дали няма някой предмет, нейни лични неща, нещо, което да ни подсказва с какво се е занимавала?

Н: Легло виждам. Няма много книги, виждам тази, която чете.            

П: А тя отворена ли е?

Н: Да.

П: Можеш ли да погледнеш буквичките, дали разпознаваш някаква азбука... която си виждала?

Н: Виждам нещо, някакви букви, но не мога да различа. Не мога да позная какви са точно.

П: А ако я помолим тя да ни покаже в тоя период с какво се е занимавала? Как се е прехранвала?

Н: Чакай да я разгледам... Не мога да видя. Някак си в тази сграда я усещам, там... Това е в град. Не виждам градина да има. Не е особено приветливо това място... Въпреки, че не усещам заплаха... просто едно тъмно. Пък тя не може да понася тъмно място. И виждам сега как се вглежда през прозореца навън. За първи път сега видях прозорец. И някак си, като че ли тази къща нямаше много много прозорци. Даже това е първия път, в който изведнъж виждам прозорец.  Много простичко и семпло вътре, чисто е. Няма ... не знам с какво се е занимавала

П: Ако се опитаме да минем малко по-напред от този момент с къщата... да видим някой следващ  ден например какво прави през деня?

Н: Ами видях някакви животни в ръцете й. Като птици, които скубе, но дали да си прави вечеря, за храна или нещо друго... Така видях просто.

П: Добре, може би не е толкова важно, щом не ни се показва, но явно е живяла бедно.

Н: Да, да.

П: А може ли да ни покаже къде е срещнала този мъж, с който накрая заживяват?

Н: Точно се сетих за него преди да попиташ. Даже тези обици някак си ми дойде, че той ги е подарил... Сега виждам някаква зала с много хора и тя така стои отстрани и наблюдава. Може би там са се... срещнали.





П: Но тя е като част от гостите?

Н: Да, да. Но си седи в страни така, не се чувства много комфортно да се впише в средата. Тя е пак с тъмни дрехи и стои встрани. Много светлина има, много оживено е, танци, говорят, смеят се, обаче тя е извън това нещо. Стои встрани и гледа. Не се вписва вътре във веселбата. Не танцува.

П: Не се чувства добре явно там...

Н: Да.

П: Те може би са материално по-добре тези хора и тя се чувства различна?

Н: Да, отделена, отделена. И мисля, че там го виждам как той се приближава към нея и така се запознават.

П: Добре нека да се придвижим пак напред. Видяхме ги как са се оженили и че са щастливи. Нека поискаме сега да ни покажат някой друг важен момент от техния живот...?

Н: Ами сега виждам как се ражда дете, малко бебе. И тя е много щастлива. И двамата са щастливи. Виждам я как го държи и така са си допрели главите тя и бебето.

П: А мъжа й там ли е?

Н: Точно в тази стая не, даже мисля, че може би го няма в сградата. И сега някак си ми дойде, като че ли той е някъде на война или нещо такова.

П: А той не е в града?

Н: Не е там, да.

П: А знаешли момченце или момиченце е бебето?

Н: Мисля, че... момче... май момче. Да. Момче.

П: Добре, нека преминем по-нататък да виидм какво се случва в друг важен момент?

Н: Ами то (момченцето) е по-голямо. Двамата тичат в градините и цветя , пеперуди, ливади...

П: С майката ли тичат?

Н: Да, да. А пък няма.. бащата го няма сега. Не знам къде е. Двамата тичат с бели, светли дрехи и те пак така се развяват от вятъра.. Пеперуди, цветя... много е красиво, много дъхаво. Щурци... и те са щастливи. Него го няма, но не усещат. Не е като загуба, а просто го няма.

П: Не е смърт, а е другаде?

Н: Да, другаде.

П: Или върши някаква работа?

Н: Да... И двамата се чувства много добре заедно. Харесват да са навън, да са на слънце, да тичат, да се радват.

П: Значи имат силна връзка сина и майката?

Н: Да, да.

П: А той сега на колко години е?

Н: Видях го на 5-6 някъде, не всъщност може би повече – 7-8 е...

П: Добре, нека видим... те все още ли живеят сами в онзи дворец? Само тя и детето?

Н: Да, да. Не виждам други. И мъжа дори не е там. Но тя не е притеснена.

П: Добре, нека преминем след още години, да видим какво се случва с тях?           

Н: Ами само едно дете виждам, то е голямо. Вече е мъж, силен, здрав. Пак се разбират добре с майката, но вече той си има свой живот. Обаче този мъж някак си не го виждам пак... мъжа й. Някъде далече е. Да изследва ли нещо... Сега не е точно на война, ами някъде като че ли даже в друг континент да изследва нещо. И се сещам за Африка, не знам защо... И тя е вече така по-сама, нали сина й си има свой живот. Но не се чувства зле. И на това се радва. Защото това е хиляди хиляди пъти по-добро от това, където е била преди в тази сграда тъмната, бедната и дори... дори това, че вече не го вижда толкова често... и детето и мъжа си, не я кара да се чувства зле, ами тя благодари и за това! Че може да има Слънце, да има светлина... да има (разплака се) да има цветя. Благодари за всичко това...

П: Коренна промяна в живота й.

Н: Да, много, много добре е. Тя се чувства много свързана със ... с тревата, с цветята, с птиците, с... като, като едно цяло е с тях и се чувства просто прекрасно. (Когато нещо толкова разтърси човек, то е защото голяма част от тази енергия е пренесена и в настоящия му живот. И осъзнава какво всъщност му е липсвало, осъзнава копнежа на сърцето си)

Н: Излезе навън. Чувства се жива така... много пълно, пълно живее! Някак си пълно живее, не й пречи, че е сама.

П: Тя си има връзка някаква явно с Духа...

Н: С всичко!

П: С Цялото...

Н: Да, точно. Чувства се пълна.

П: Много хубаво усещане... Добре, много интересен живот наистина... Нека се пренесем сега още по-напред, когато е последния ден от нейния живот. Нека я видим жената... Как я виждаш и къде?

Н: Да, пак в тази къща. С бяла коса е, много спокойна, обаче пак е сама. Така я виждам.

П: Тя в момента легнала ли е или... ?

Н: Да, легнала... но, няма страх, няма... не се чувства самотна. Приема това, което се случва, просто го приема... Не изпитва болка от това.

П: А тя знае ли къде е семейството й, какво се е случило с тях?

Н: Сина й си има негов живот, а мъжа пак не го виждам къде е. Той не се е върнал от там, където е отишъл... Или още не се е върнал или тя не знае.

П: Но пак е спокойна? Не се сърди на никой за нищо?

Н: Да, да.

П: Много хубав... А чувстваш ли, че просто, защото е възрастна сега умира или я боли нещо, или има някакво заболяване?

Н: Не усещам да я боли нещо.

П: А много възрастна ли е?

Н: Не, не много възрастна, може би 65, лицето не й е много сбръчкано, но много благородно и пак светло, много светла кожа. Косата само е бяла, да. По-простичко облечена в малко по-убити цветове.

Отделяне от тялото

Смисъла на този минал живот

П: Добре, нека се опитаме да я почувстваме, да я усетиш, когато вече е напуснала това тяло. Когато вече е извън физическото тяло... и е просто енергия и се е освободила. И ми кажи как се чувства тя, когато вече е оставила тялото долу, на леглото?

Н: Много леко се чувства и виждам как се издига над тази стая, над къщата се издига. Продължава нагоре, нагоре и изведнъж е на друго място. На много светло място. Няма очертания, просто светло... И не е ясно, а е точно като мъгла.

П: Като бяла мъгла?

Н: Като бяла мъгла, да. Светло и уютно, и топло, усещане за щастливо и безметежно място, без грижи.

П: Нещо много хубаво описваш.

Н: Да. Все едно в облак, но и не е точно облак. Лекота.

П: А сега ако я попитаме в това състояние, като душа... Какво мисли за току що приключилия живот долу, който остави?

Н: Доволна е. Чувства, че не съжелява за нищо. Няма нещо в живота си, което да е... Което е трябвало да мине е минала. По план. Като приключил успешно опит, така го възприема.

П: Като успешна опитност?

Н: Да, да.

П: А тя знае ли защо е трябвало да остане без мъжа си? Защо така е бил плана, какво е трябвало да научи от него?

Н: Мисля, че да се научи да се радва на всичко, независимо дали е с него, въпреки, че е бил най-голямата любов в живота й. Любовта и усещането й...Човек трябва да се наслаждава от всичко, което вижда. От най-малкото, от цветята, от животните, от мухите, от...

П: Да, да, да. Самото му щастие и радост да не са обвързани с друг човек.

Н: Да, да.

П: Това е голяма свобода.

Н: Със самата нея... Тя го е постигнала. И се е грижила добре и за себе си и за замъка, и за детето си. Живяла е така живота си, в разбиране на това.

П: Доста пълноценно... Всъщност това май е урок, който е много труден за хората. Тя го е научила.

Н: Да. Не усетих нито за миг това, че е сама да я притеснява. Изживяваше пълноценно всеки миг.

П: Без въобще да отдава никаква енергия на това защо съпруга й не идва?

Н: Да. Да...

П: Много силен живот, много мъдра е била. Добре, а от тук нататък сега накъде? Колко време се стои в това място, в което е сега, което описа като облаче, като мъгла? Била ли е там и друг път?

 

Изборът - планът на Душата

Н: Някакво място, в което си почива, но не е за постоянно. Нещо като център за трансфер го усещам. Хем място за почивка, за подновяване, за събиране на сили. Но временно... не за много дълго. След това трябва да изберем друга посока.

П: А това е друга посока, в която да живее нов живот или...?

Н: Да.

П: А след това помага ли някой, когато тя реши и вече приключи този период на почивката? Или тя сама може да прецени?

Н: Сама, мисля, че сама. Чакай да разгледам. А сега виждам и други такива същности, като светлина, нямат тяло, да. В тази бяла мъгла и те също са бели.

П: А те като нея ли са?

Н: Да.

П: Значи, когато избира накъде да поеме и те присъстват?

Н: Да, понякога.

П: А те какви са, същности, които се появяват в бъдещия живот или са друг тип същности?

Н: Не, помощници. Там й помагат да се възстанови и да си се събере. И след това вече тя избира... къде и как...

П: А на какъв принцип се прави този избор тя може ли да ни покаже? Кое я кара да избира едни пред други възможности например?

Н: Ами за да научи нещо.

П: Добре, а може ли да ни покаже, когато прави следващия си избор сега?

Н: Сякаш е на някакво място като разпределителен център и там се взимат решенията, и от там тръгват на някъде... душите.

П: Като по-голямо пространство за стартиране?

Н: Да. Няма толкова мъгла и... като гара, но не е точно гара.

П: Площад някакъв...

Н: Да. Място от където тръгват на някъде душите...

П: А тя сега в нея има ли някакво формирано желание, какво точно иска?    

Н: Да, да.

П: А знае ли предварително целта, защо избира такъв живот и уроци?

Н: За да научи, да изпита нещо ново.

П: Да изпита... т.е. изживяване, усещания, емоция?

Н: Да.

П: Това е като цел... Значи ние хората идваме доста неща да научаваме, чрез разни ситуации...

Н: Да.

П: Добре, а можеш ли да ни кажеш защо не си спомняме, когато идваме на Земята, какво сме искали да научим първоначално в живота? Ето сега виждаме, че тя съвсем съзнателно избира...

Н: Да, абсолютно съзнателно. Като научава нещо тя постига друго ниво на разбиране и това помага на Цялото. Така го усещам.

П: То не е само за нея като опитност...?

Н: Да.

П: ... а все едно я предава и е полезна за цялото.

Н: Да, точно. Помага. И когато отиде на другото място това, което преживява, то помага, някак си помага на другите.

П: Независимо каква е опитността й?

Н: Да, независимо.

П: Новите усещания, преживявания... те са полезни, помагат?

Н: Да, всичко.

П: Негативни неща, също ли помагат?

Н: Да, да, да. Всичко, всичко. Сякаш това Цялото се учи посредством нея, посредством душата. Сякаш Цялото разбира какво е да обичаш, да мразиш, да изпитваш нещо негативно, омраза, дори да убиваш... или да раждаш живот. Това не е всичко, а е част от нещата. А другата част е, че това е също като малки тухлички във... в развитието някак си. Всяко такова излизане в другия свят е като част от развитието на Цялото. Не само да изучава себе си, а и по този начин се развива.

П: И се променя... Значи всъщност всичко се променя постоянно, няма нищо статично.

Н: Дори и с... без значение какво се е случило там...

П: Опита... да. А защо някои хора не разбират, как биха могли като души... самите им личности като дойдат тук и имат тежки изпитания, не разбират как сами техните души биха могли да си изберат такива тежки изпитания? Явно има някаква разлика между това, което мисли личността и това, което душата мисли?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?


Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, не, не, не. Те чисто доброволно, абсолютно. И дори те го искат това. Те се развиват, помагайки на Цялото. Те също се разиват сами по себе си с всяко следващо прераждане.

П: Всъщност това и за тях е полезно и за цялото е полезно?

Н: Да, да, точно. А тя си мисли сега, че само най-смелите души избират най-силните изпитания.

П: Така е, да. А всъщност под най-смели души има ли се предвид и такива например, които понякога трябва да направят нещо „лошо“ или да изтърпиш ти нещо „лошо“?

Н: Да. Много смели са тези, които избират точно болести, да изпитат този начин на познание на себе си и посредством това да се развиват. Обаче още по-смели са тези, които избират да навредят, в смисъл такъв...

П: Да изиграят „лошия“ герой?

Н: Да, защото това е начин другите да растат, а самия той, душата, която го прави, след това тя трябва да го отработва.

П: За нея има още допълнителна работа после?

Н: Да. Така го усещам, това е още по-силна душа.

П: А как се отразява на ниво душа, имайки предвид колко фина енергия е душата? Когато дойде в тяло и е приела някаква такава тежка задача – например някой да направи нещо лошо на друг, с цел учебна опитност за другия. Обаче това не са ли много ниски енергии... тука душата се оставя все едно да падне, да извърши престъпление например... не им ли е много тежко на душите?

Н: Значи то е избор. То е заложено като възможност. Обаче човека вече избира дали може да го направи или не. Но то е като договор между тях. И тя поема някак си тежката задача да бъде, дори чрез насилие или чрез убийство дори, да предизвика другите да растат. Но това не е ... в смисъл труден е... тежка, тежка... Смелост се иска за това...

П: А чисто енергийно на душата как й се отразява, когато е слязла в личност и такъв план е направен, например да навреди на някой и цялото това... дори енергиите на агресията и на всичко... тежко ли е?

Н: Ами слиза много надолу. Трябва след това много да работи, да се ...

П: Да се възстанови нагоре?

Н: Да.

П: Но някой явно трябва да го прави щом има нужда – за растежа на другите? Някои души се жертват?

Н: Сега ми идва и че това е един от вариантите. А друг вариант е, друг вариант е, когато загуби връзката с духовната си част. И когато точно така, под някакъв похлупак я виждам, и тази връзката им изтънява и тя остава точно в тази ниска вибрация... и още по-ниско слиза и слиза. Това сега не мога да преценя дали е плод само на този избор, който прави като човек, или е част от плана. Не мога да преценя това.

П: Самата загуба на връзката?

Н: Да.

П: Но това е другия вариант за попадане в тези, ниските енергии? Нали за това говорехме? Освен, когато извърши насилие...

Н: Да, че може би не толкова да е планирано да го извърши, а като възможност и вече самия човек да види... и тука нали става израстването. Той кой път ще избере. Тука вече не е... Сега малко по-ясно го видях – не е като планирано предварително, като че задължително ще стане, а възможност за избор. Той при тези условия какво ще избере.

П:  Да, дават му се като условия на задачата, но пак в крайна сметка има последна финална дума самата личност има?

Н: Да.

П: И кое ще надделее в него...

Н: Ето тука вече от него зависи дали ще продължи към израстването или ще си седи, или ще се върне дори по пътя.


Планиране на тежки инциденти

П: А когато се прави... Когато е планирано, че някакъв човек трябва да загине по някакъв начин и друг човек, който просто служи за това – да речем кара автомобила и предизвиква катастрофата или... или става убийство при кражба или нещо, което по начало е непреднамерено... Какво се случва с душите? Единия – да речем е планирано да загине по такъв начин, а този който причинява...?

Н: Ами всичко е единствено за урок. Единият изпълнява договор. Този, който загива изпълнява договор за близките си.

П: Да, за да им предостави на тях поле за учене.

Н: Но едновременно с това изпълнява и договор с този, който му нанася...

П: Аха, учебната опитност е за всички?

Н: Да.

П: Всъщност и за този, който причинява смъртта, за всички абсолютно... Значи те са доста напаснати нещата?

Н: Да, да, много. Като някакво такова договаряне, което е толкова сложно, че е извън нашата способност да си го представим. Много някак си се напасват хиляди неща. Предварително.

П: Добре, а сега, когато тя вече стои и е решила къде ще ходи, и е избрала, може ли да ни каже... Ти сама каза, че всъщност всичко е препоръчително, като възможността се дава, но реално личността избира дали да се възползва от тези възможности. В смисъл, че не е твърд 100 % план?

Н: Понякога, понякога. Понякога има неотменими неща.

П: Те качествено ли се различават от другите по някои характеристики? Тези, които са неотменими... по ли са важни за някои хора?

Н: Ами когато душата е решила точно това да изпита. Нещо конкретно е.

П: Значи то пак от нея си идва?

Н: Да, да, да. Като част от плана. А имах предвид избор – после вече самия човек, душата като се инкарнира и самия човек, той да направи избора, по кой път да поеме, в тоя смисъл.

П: Аха.

Н: След това му се дава възможност да избере. А иначе душата всичко си планира преди това... как да кажа, „в различна степен на случваемост“ някак си. Някои неща със сигурност. Други – не толкова. Като възможности...

П: Да, да. Явно приоритети дава, но някои са по-важни.

Н: Пак всичко е с цел, някак си го виждам като много-вариантност. Ако човека избере единия начин, нещата тръгват в друга посока. А има някои неща, през които минава, защото така е решила душата, че през това ще се мине. Защото трябва за да се развива. А други можеш да минеш и по други пътища.

П: Разбирам, пак си е нейна преценка.

Н: О, да, да. Всичко е нейна преценка. Като залагане на предварителни неща... А после вече човекът понякога той... но тя пак го насочва.

П: Но понякога пък той избира някои от вариантите, които пак тя му е дала. Всичко си е в рамките на тези предварителни цели, които има самата душа.

Н: Да.

................. край на първа част......................