четвъртък, 4 август 2016 г.

Най-големия покой

"В изпълнение волята на Бога е пътя на човешката душа."
думи на Учителя Петър Дънов


Стоя пред бялата страница и сякаш искам да пусна водата от огромна язовирна стена през малък процеп. Кои думи, кои чувства да са първи...

Търсещи хора, страдащи... лутащи се. Объркани мисли, ум опитващ се да смели тонове книги... Това се вижда често, но има и друга реалност и друг свят, и едни други хора.

Няколко неща ще споделя, а вие приятели и непознати, ако искате послушайте, ако искате отложете отново...
Търсете отново формули за успех и щастие по книгите, при Учителите, на семинарите. Дано намерите покой и по този начин.

В моя живот най-големия покой дойде, когато осъзнах, че вече не искам да моля Бог за себе си, за здраве, щастие, успехи. Бях усетила едно друго чувство, което не го даваше никое от изброените земни блага. Може да се нарече блаженство - както го назовава Елеазар Хараш. Чувството на докосване и духовна връзка, на ангелско погалване, на прегръдка от духа на любим човек, който вече не е физически до теб, чувството, че те водят от духовния свят в най-силните моменти от живота ти.

Осъзнах, че онова чувство на блаженство може да го получа, само когато вървя в пътя на Бога и изпълнявам Неговата воля.
Само когато не подминавам болката, само когато не оставам безразлична на искрения призив за помощ, само когато гледам с широко отворени очи света, който срещам - за да видя какво ми праща Бог днес, кого ми праща, кои рани мога да превържа, колко утешителни думи мога да кажа... (независимо аз какво преживявам в момента).

Такава е волята на Бога - да има любов и взаимопомощ между човеците, да живеят като братя, като едно голямо семейство. Да няма егоизъм, завист, и теглене на чергата към себе си, да няма пасивно гледане отстрани и философстване без действия.

Търсите ли покоя на душата си - там ще го намерите, по пътя на Бога.
Работете за Него. Нека Той стане вашия най-висш работодател.
Каквото ви прати в живота посрещнете го като скъп гост - дали ще е трудност, болест, някой който си няма и толкова, колкото вие имате, някой, който скърби още по-силно от вас... който е в още по-тежко от вашето положение.
Само така вървите в пътя и волята на Бога, само така пускате покоя в душата си. И няма по-висше щастие и блаженство от това....

Да осъзнаеш колко е съвършен Божия план. Как е предвидил и ни праща точно онези хора, на които уж ние "помагаме" (за околните отстрани погледнато вероятно така изглежда), а всъщност чрез тях до нас достига най-блажената и силна енергия на покоя на душата.
Но няма да се случи, ако сме слепи и затворени в себе си, ако мислим как да не се похарчим от към енергия, време, усилие... ако предпочитаме да се скрием зад остроумни цитати и да оправдаем ненамесата си.

Питат хората - Как да развивам духовната си връзка??? Как ли? Прави като Бог!

Премести погледа си от собствената си особа и виж навън какво се случва, какъв е този свят, хората, които срещаш, дали не чуваш нечий зов за помощ, дали не виждаш някоя сълзичка прикрита в окото на скромния човек отсреща...

Смяташ ли се за окаян, за нещастен и за слаб... Точно сега ти е времето да спреш да мислиш за себе си... С мислене по-добре няма да станеш. Но с помощ и подкрепа към твоя брат, сестра, другар... така ще пуснеш нова жизнена енергия във вените си. Така ще придадеш смисъл на живота си.
Защото стига да има намерение и желание човека, Бог ще му влее необходимите сили да помага, да окуражава и да дава любов на всички онези, които се нуждаят. Независимо дали сам той е в тежко положение.

Не молете за щастие, за здраве, за решение на проблемите... Молете се Бог да ви покаже как да му служите... да ви праща работа, да ви научи как да работите за Него.

А служите ли  Му, и здравето, и щастието и любовта ще дойдат в живота ви, защото Той се грижи за своите помощници.


Абстрактно ли ви звучи всичко това.

Моя живот е жив пример.
Живота на моите приятели също е пример.

Можеш и нищичко да си нямаш, да оцеляваш едва физически и да отговаряш за цяло семейство сам, но даваш ли от душата си - когато на теб ти се наложи помощта се появява. Бог ти показва колко те цени и че е до теб.

Всичко, което съм правила безвъзмездно в живота си ми се върна стократно.
Тази енергия на грижа и любов, която така или иначе толкова силно зарежда човека, когато помага на друг, не се губи, не се харчи... акумулира се там Горе.
И когато най-малко очакваш Някой отгоре е преценил, че сега му е времето да те погали с любов и да ти прати поздрав, да ти прати дар...

Ето го здравето ми, ето го щастието ми сега, ето я и връзката с Бога... не защото се молих за здраве, не защото исках дом и семейство, а защото исках да Му служа, с каквото Той прецени че мога, дори с малкото, което мога, без да претендирам, че имам много какво да предложа, надявайки се Той да ме научи как.

И днес, когато за пореден път виждам задружните усилия на група непознати хора (има и такива места - https://www.facebook.com/groups/680398232024643 ), обединени в сърцата си за общо дело - помощ и подкрепа на наш брат или сестра в нужда, когато сме помолили за здраве, и всеки е дал от своята душа частичка време, мисъл... За пореден път се убеждавам колко е велик и милостив Създателя, давайки ни шанс да се обединим, да се свържем с най-висшата енергия и да я пуснем в живота си... уж помагайки на друг в нужда... но най-много помощ ние получаваме - пускайки през себе си Божията енергия, с чиста мисъл, с чисто намерение...


Търсите ли Бога, търсите ли собственото си духовно развитие... Така казват повечето хора, които идват на регресия. А някои от тях вярват, че ще постигнат това с една регресия, или с някой друг метод.

(странното е, че някои искат духовно и личностно развитие, но в уравнението им Бог не присъства!)

Вземете пример от жената, която работи като обикновена икономка години наред далече от семейство и родина, но намира време да погледне навън и да види страданието на другите, да види по-нуждаещите се от нея и да им прати своята любов и подкрепа. (много са тези висши души, и имам честта да познавам лично много от тях)

 Вземете пример от майката на две деца, която за освен своето семейство мисли как да е полезна и на другите, споделя и се вълнува, подкрепя и помага с опита и знанията си, за да стига до нас днес цялата тази енергия от сърцето й. Не защото има много свободно време, а защото знае, че няма по-висш смисъл на живота от това да си Човек, да си полезен, да помогнеш на друг ако може да избегне твоите лутания.

Умения са дадени на всеки - един може да изслушва, друг може да говори добре, трети ще майстори нещо полезно с ръцете си. И скромните ви познания в някоя област може да са много повече и много ценни за някой, който едва прохожда в тази област. Споделете ги... Подкрепете непознат, дайте урок, съвети. Това е израз на любов излъчена от вас към онези, които сега имат нужда точно от това.

Действията на взаимопомощ, на задружност и грижа за нуждаещите се дават най-големия енергиен заряд, който човек може да си осигури, защото ви свързва с неизчерпаем източник - с Бога.
Няма нужда да крадете енергия, няма нужда да вдигате скандали на половинката си, за да се "нахраните", да ви дойде адреналина, да изпитате "щастие", да се почувствате важни. Нямате нужда от показност, фенове, сбирки за да се убедите колко ви бива, за да заглушите гласчето на неувереността в душата си.

Просто вървете в Неговия път, изпълнявайте Неговата воля и всичко ще ви се даде...

И е без значение сега имате ли семейство, успели ли сте в кариерата, станали ли сте родители или никога няма да можете вече да го сторите, дали здравето ви е сериозно разклатено, няма значение и имате ли човек до себе си точно в този момент... защото енергията, която може да ви даде всяко едно от тези неща е мимолетна, но блаженството, което може да усетите в един живот, в който се случва обмен на любов и подкрепа с всички хора, които Бог ви праща, с непознатите, съседите, с касиерката в магазина, с жената, която е паднала пред вас, или момичето, което има нужда от защита пред грубия контрольор в автобуса... Чувството, което може да изпитате, когато кажете две думи на утеха на своята колежка, загубила детето си наскоро, когато инжектирате надежда в разкъсаното майчино сърце... когато осъзнаете силата, която Бог ви дава да правите добро и да всявате любов... няма такова земно щастие, човешко щастие, нито от дете, нито от партньор в живота...


Тогава защо скърбите за онова, което временно нямате...
В различните животи имаме различни земни неща...

Нека видим сега и тук какво можем да дадем, доколко можем да опознаем себе си в света и чрез хората и изпитанията, които се пращат на пътя ни, да упражним това, което Бог е вложил в сърцето и душата на всеки един от нас - частичката от себе си.

А благословиите не закъсняват...

Бог ми показа, че няма граници между държавите, няма непосилни разстояния за любовта и взаимопомощта, когато сърцето ни иска да служи и да върви в изпълнение волята на Бога.
За да става тази мрежа между хората още по-силна, по-устойчива и по-гъста - то от теб и мен зависи, от всеки един от нас, където и да се намирате, каквато и професия да имате, колкото и важни да се чувствате в кариерата си, или маловажни... то за Бог и неговото дело сте важни.

сряда, 29 юни 2016 г.

Разговор с душата у Дома - регресия 28.06.2016

Както знаете инструмента, средството, чрез което всеки от нас получава информация в регресия е различно. Това е съзнанието при всеки човек.
Може да имаме еднакво развити тела, сравнително и до някаква степен еднакво развит мозък, но до тук спират приликите. Съзнанието и степента, в което то е отворено определя, цензурира, оцветява или замърсява получаваната информация. Достъпът на всеки до нивата с информация е различен.

Точно това е причина за голямата разлика в получаваната информация, в това дали един човек ще види духовния си водач като Исус, Буда, архангел Михаил и т.н., или като неописуемо любяща енергия без форма и име.

Съзнанието на човек не може да допусне нещо, което го надскача, което е отвъд представите му. За това и се получава това сравняване с познати на нас неща, образи, архетипи.

Едно мога да кажа, че за себе си разбрах със сигурност. Нищо не е такова каквото си мислим че е. Доста сме малки все още на ниво съзнание за да претендираме, че можем да разберем и да получим чиста информация. Просто не е възможно - не и с този инструментариум за интерпретация, не и с тези ограничения.
Най-хубавото може би е, когато човек знае и приема ограниченията си, така поне не изпада в заблудата, че нещо е точно такова каквото очите му показват и не спира да търси и да е отворен за всичко.

Тази регресия е пример за един такъв начин на възприемане, може да се каже някак си по-опростено и без излишества, най-важното без суетата, която обикновено влагаме в това кои сме били, какво сме правили и какво "трябва" да направим сега.


Срещала съм хора, които имат същата задача като субекта в регресия. Знам и че те ще се разпознаят тук.
А голямата част от тях никога дори не биха се замислили, че това което правят може да се облече точно с тези думи.





неделя, 29 май 2016 г.

Биологични родители и осиновени търсещи своя произход






Следната статия цели да внесе малко яснота и облекчение в един казус, който поради невежество и редица други погрешни вярвания и убеждения носи много болка на много хора.
Пиша тези редове не заемайки страна, защото не е правилно да се делят хора по някакви изкуствено наложени етикети, па макар и обвързани с конкретни събития от тяхното минало и живот.

Тези две групи хора, за които искам да ви разкажа сега са като вас и мен. Едните са преживели трудни моменти в своята младост и по разнообразни причини са стигнали до решението да оставят за отглеждане родното си дете. Другата група хора са същите тези дечица, днес самите те възрастни и разумни хора, голяма част от тях със свои собствени семейства и на свой ред станали родители.

Може би си мислите, че това се случва доста рядко, че е тема табу и трябва да си остане такава, за която се говори само в тесен кръг и тайно. Реалността обаче е друга. Толкова много хора са засегнати от тази тема, че ако всеки от нас се огледа около себе си и може да види в душата на ближните си, то ще открие поне един човек преживял подобно тежко изпитание, независимо от позицията на биологичен родител оставил детето си или от положението на едно изоставено дете.

Белега, който оставя една такава травма в живота и на двете страни е много голям.
Ако някой се заблуждава, че на майките им е било лесно, не е прав. Това е голяма травма, нещо, което е против нашата женска природа и също както аборта, така и изоставянето на дете оставя рана в душата на тази жена, която е взела в миналото си подобно решение, независимо от причините.

Децата от своя страна преживяват още по-голямата травма от отхвърлянето. Дори едно бебенце да е било осиновено още от болницата дни след своето раждане, то много добре разпознава и усеща липсата на майката, на истинската си майка, която вече девет месеца го е носила в утробата си. Това маркира психиката на детето и един ден, дори вече пораснал, възрастен човек, отражението върху живота му продължава, създавайки проблеми и трудности със самоувереността, самочувствието, вярата в собствените способности, общуването и връзките с другите хора. 

И двете групи хора, за които ви разказвам сега имат нужда от помощ и разбиране.

В момента в нашето общество, макар и по-слабо от преди, но все още доминират напълно погрешни модели на поведение. Тесногръдието все още съществува. Общественото мнение е все още поставяно като най-важно и заради това "Какво ще кажат хората?!" твърде много животи биват съсипвани. Вместо да се поправят старите грешки и да се балансира миналото, заради срама от "хората" се допускат нови още по-ужасни постъпки, нови рани се нанасят.

И сред биологичните родители оставили дете и сред осиновените деца има хора с различно ниво на интелект и духовност. Интелекта и духовността обаче не вървят заедно за съжаление. Доста интелигентни хора, горди със своите дипломи и постижения, са всъщност на много ниско духовно ниво (поставяйки материализма на пиедестал)  и допускат отново и отново грешки спрямо изоставените от тях деца.

Заради общественото мнение и страха да не се разбере, че самите те са станали участници в такива травматични събития, много биологични родители отказват контакт с изоставените си деца, когато последните след огромно количество нечовешки усилия все пак успеят да намерят информация за своя корен и произход.

Вместо да поправят миналото с едни нови действия, с един разговор, който е толкова нужен на осиновеното дете, което все още в душата си се лута и търси да разбере защо, все пак да има някаква идея и понятие за началото на своя живот, то много от тези биологични родители изведнъж забравят елементарна човечност и състрадание и вкоравярват сърцето си...

Защо?

Един разговор не струва нищо, не коства някакви усилия. Всъщност има нещо важно. Човек трябва да е искрен, да бъде себе си и да има смелостта да е честен първо пред самия себе си, а после пред това дете.

Но това не бива да плаши никого.

За да стигнат до етапа да пожелаят да намерят истинския си произход осиновените деца са преминали през много размисли, осъзнавания, решения и вероятно тежки разговори с осиновителите си. Самите те помъдрели и пораснали преждевременно и по-бързо от връстниците си поради обстоятелствата и трудностите, с които са израснали, са често пъти едни много отговорни и зрели хора, които не осъждат никого, а просто искат да открият повече за това от къде идват, на кого приличат, какви хора са били предците им.

Само който не е имал такава празнота с живота не знае какво означава. Дори малко информация да има човек пак ще се хване за нещо, пак духа му ще намери покой. А неизвестността е най-страшното нещо, липсата на каквато и да е информация отваря голяма рана.
Именно тази рана може да оздрави биологичния родител, когато попълни липсващите части от историята на това дете. Това е най-малкото, което един човек може да направи за друг. Но е от огромно значение и полза това дете, вече пораснал човек, да намери своето място в живота и да успокои душата си.

И това спокойствие не е свързано със самата история, която ще чуе от биологичния си родител. Може би някои от вас смятат, че е осиновеното дете ще е ОК ако историята е положителна, ако се открие нещо от рода на несправедливо отнемане от майката или кражба, каквито за жалост често са се случвали преди години, т. е. неща, които до някаква степен показват, че биологичната майка е била принудена и не по нейна воля се е случило отнемането.
Ще се запитате - ами ако историята е "негативна", ако майката умишлено и напълно съзнателно се е отказала от детето си?

Това няма значение. 
По-важно е, че празнината ще се запълни, че тази стара рана постепенно ще се затвори, защото само неизвестността я подхранва и държи жива и болезнена. А откритието на истината за онези минали събития, каквато и да е тази истина, ще позволи постепенно миналото да бъде простено и забравено, така че да не пречи по никакъв начин на живота на никоя от засегнатите страни.

Със сигурност всяка жена изправена пред трудна ситуация в живота има своите си причини да стори нещо подобно. Както се казва, никой не знае по-добре, докато не го преживее лично. Съдбата е чудно нещо, тъкмо човек се зарече в нещо, или си позволи лукса да осъди някой на думи, да се почуди дори - ей, как може това и това този човек, и хоп, твърде бързо на него самия живота му показва как може, слагайки го в подобна ситуация, за да види лично, през погледа на онзи човек, на когото преди сам се е чудел на постъпките.

Ако човек си даде сметка, че в този живот никой не идва научен, че в движение се развиваме, с всяко падане и ставане се учим да вървим, то тогава няма да изпита нито злоба, нито омраза към другите, когато са допуснали грешки.

Най-големия проблем в момента за да се реши мирно и тихо казуса между осиновени и биологични родители е срама от общественото мнение. Под "общество" включвам и хората от семейството, пред които мнозинството от биологичните родители никога не са споделили своята тайна от миналото. 

Криенето на подобна тайна само подклажда огъня, в който гори душата им заради тази минала постъпка. Тя никога няма да бъде освободена и простена, ако се крие.

Защо трябва да се срамуват, защо трябва да крият?
Дали са единствените, които в своята младост и неопитност са се поддали на слабост?
Какъв пример дават на децата си криейки едно такова голямо изпитание? Вместо да ги научат от личен опит за какви неща да внимават и как в живота лесно се допускат грешки, когато сме неопитни и наивни, те бягат поддържайки фалшив перфектен образ пред близките си. 

Много по-добре е миналото да се сподели, да се направят изводи, да се извлече поуката и да се пречисти човек от тази огромна тежест в душата.
Ако някой биологичен родител се страхува дали близките ще му простят за тази грешка, то вие трябва да си простите първо, това е най-важното. Ако вие самите простите и опитате да разберете себе си от гледна точка на младостта и обстоятелствата, които са ви притиснали, то няма от какво да се страхувате или срамувате. 

Като човек, който работи с много хора, с най-различни и често тежки съдби, разбрах, че тайните, неизказаните неща, важните въпроси от миналото, които ни терзаят, но избягваме да обсъждаме от страх и срам, те са в основата на едни от най-сериозните заболявания на тялото.
Няма истинско щастие и покой, ако човек не намери сили да разкаже онова, което му тежи.
Съвестта е нещо много интересно, тя регистрира всички наши постъпки, тя помни, ако ще и ние да забравяме защото е по-удобно. И тя един ден става страшен съдник, ако не сме намерили време и смелост да споделим тъмнината в душата си, да я извадим на светло, да простим и да поискаме прошка.

Обръщението ми днес цели да ви даде кураж. Ако сте биологичен родител помислете и послушайте сърцето си. Там навън има едно същество, едно вече пораснало човече, вашето дете. Това, че не сте го отгледали вие лично не прекъсва връзката ви с него. Във ваша сила сега е да направите макар и само едно нещо за това дете, но най-важното в неговия живот - да му дадете самоличност. Разказа за отминалите събития ще запълни празнотата в него, вече няма да е анонимен човек без минало, без начало.

Не се страхувайте от хорското мнение и не позволявайте никой да ви осъжда. Но за да се случи това трябва да проявите достойнство и да отстоявате себе си. Не да се криете и срамувате, а спокойно да разкажете, с увереност, защото всеки греши, всеки има тежки моменти и нито ние трябва да осъждаме другите, нито да позволяваме те да го правят и да прекланяме глава. 
А действията и постъпките сега могат да изкупят много, могат да поправят много. Миналото няма да се върне, но настоящето ще се създаде здраво и ще се поставят едни добри основи.
Ще разтоварите себе си от мъката и тежестта на това минало, а на своето дете ще дадете нов шанс за по-пълноценен и спокоен живот.

И не на последно място - осиновените хора, с които се запознах през последните година-две, са невероятни хора, осъзнати, умни, състрадателни и вече са простили отдавна. Те разбират живота, разбират уроците, през които всички минаваме. В тяхно лице може да намерите само повод за гордост, защото въпреки обстоятелствата са станали големи Човеци.

Към осиновените бих се обърнала със следното послание, макар да зная, че те в голяма част са много много мъдри и осъзнати.

Понякога се случва да срещнете предразсъдъците, страха, срама на биологичния родител, който макар да е бил открит и информацията потвърдена, се крие и ви избягва. Не е никак лек за вас този момент. Надявали сте се толкова силно тази среща да ви даде така жадуваните отговори, да намерите онези частички от себе си, които винаги са ви карали да търсите и да се чувствате различни. В такъв момент Бог изпитва търпението ни.
Много кураж ще ви пожелая и вяра. По-осъзнатия и по-мъдрия човек ще съумее да прояви разбиране и търпение, колкото и да е тъжно сърцето му. Обществото казва, че възрастните знаят повече от децата, но често живота показва, че децата са по-големи учители от възрастните. Ако попаднете в тази ситуация ще са ви нужни всички вътрешни сили, вяра и търпение. 

От погрешни вярвания, от страхове и срам от хорското мнение някои биологични родители несъзнателно ви нанасят нови рани, бягат, крият се, дори ви обиждат сякаш сте натрапници, престъпници... Егоизма им и нивото им на съзнание в този момент от живота не им позволява да видят нищо друго, освен себе си, освен личните си ограничени интереси и най-вече не им позволява да свалят маската, която са сложили за пред хората - маската на преуспели добре приети в обществото хора.
Не им се сърдете... Бихте ли се разсърдили на дете, което от незнание, от невежество допуска нови и нови грешки? Опитайте се да мислите за тях като за едни деца, те са точно това в духовно отношение, имат още много да учат от живота. Може и да не им стигне един живот за тези уроци.

Но за вас е важно вие каква реакция ще имате, важно е, че сте дали шанс, че сте простили. Прошката освобождава вашето сърце, дава лекота на вашия живот и вие печелите от нея. Те, след като не оценяват възможността, която им представяте, когато сте ги потърсили, нищо повече не може да направите за тях. 


Надявам се тази статия да я прочетат много биологични родители и да намерят смелост да освободят живота си от миналото, поставяйки едно ново начало, заявявайки смело истината и давайки шанс да се случи връзката с новооткритото им дете.
Повярвайте заслужава си! 

Осиновените хора, с които работих през годините, хората, с които се запознах във фейсбук, издирващи своите корени, са едни много силни и смели, много мъдри личности, които не само е радост да наречеш свои приятели, но още по-голяма гордост биха били за всеки биологичен родител да нарече свои деца - независимо, че не ги е отгледал физически.

Риск за биологичния родител от среща с осиновеното си дете не съществува. Никой не може да ви навреди. Всъщност ние сами си вредим най-много, криейки, срамувайки се, ние се само осъждаме отново и отново за онова минало събитие. Само истината освобождава.

Бъдете честни пред себе си и срещнете осиновеното си дете.

Прости ли човек сам на себе си, разбере ли своите мотиви и постъпки, тогава може да се изправи пред целия свят и да го заяви.

Макар и малко да са за сега, с надеждата да се увеличават, има и биологични родители, които издирват своите деца. И на вас ще пожелая същото най-важно нещо - търпение и толерантност. Понякога е нужно време на осиновеното дете за да асимилира и осъзнае нещо ново, да се надмогне егото и чувството, че с него е постепенно несправедливо. Но с търпение, вяра и любов, и с помощта на времето, сърцето на всеки може да омекне. Особено когато живота дава на всеки от нас своите сурови уроци, в един момент всеки се смирява и започва по-лесно да разбира гледната точка на другия.

Нито биологичните майки, които търсят децата си, нито осиновените деца, издирващи своите биологични родители, желаят нещо друго освен запознаване, разговор, общуване, шанс за опознаване. За всеки от тях е важно да намерят покой в душата обяснявайки си миналото, научавайки какво е станало с изоставеното някога дете. 

Достойно е за възхищение всяко едно такова усилие от тяхна страна. Много смелост и смирение изисква, и честно да си признаем колко хора в нашето общество са на това ниво - малцина.

Ще призова читателите да не останат безучастни по темата. От всички нас зависи темата за осиновените деца, за изоставянето на дете в миналото, да престане да е табу и срам, който се крие дълбоко в семейството. Ако всеки от нас е искрен и отворен, ако честно споделяме и своите грешки и слабости, и поуките, които сме научили от тях, то така ще окуражим и близките около нас хора, средата, в която живеем и общуваме, на свой ред да се осмелят да са честни, да споделят и да заживеят по смело.

Много съдби могат да бъдат променени за добро.

Павлина Николова
Терапевт регресия, психология на душата,
 съвместно със "Сдружение на осиновените Къде си ?"

фейсбук група Къде Си https://www.facebook.com/groups/1464190400514269/



сряда, 18 май 2016 г.

За приятелството и загубата - запис регресия

Понякога човек идва на регресия и се съмнява как ще се справи, ще успее ли да види и да усети това, което търси от преживяването.
В много от случаите най-важна е предварителната подготовка - запознаването с процеса и дори упражняване на визуализацията, ако човек е нов в практиките и има по-силно логическо мислене.

Но има и един друг тип случаи - които се получават не поради дългогодишен опит на субектите в духовни практики, а поради друго. Това е една отвореност, която се среща по-рядко. Всички познаваме такъв тип хора. Те са с широко сърце и отворено съзнание. Не се страхуват от новото и не плащат данък обществено мнение. Действат както се чувстват и изразяват свободно себе си и емоциите, които преживяват.

Такъв е и този случай. Субекта е млада жена, която не осъзнаваше сама колко добра връзка има с духовния си водач. Дори желаеше да попитаме как да подобри тази връзка, как да го разбира по-ясно.
Вярвам, че има силна зависимост между това да е открит и откровен човек в живота си и силната връзка с духовния свят, която се случва в регресия.

Записа на гласа от тази регресия показва много ярка емоция съпровождаща целия първи живот, който се показа на тази жена.


В началото тя попада в тялото на мъж посред много силна сцена. Обикновено предупреждавам субекта ако в процеса на въвеждане види образ или усети че информацията започва да идва - да ме прекъсне и да ми каже, това е знак че субекта вече е точно там, където трябва и е нужно да започнем записа и описанието. В случая моето предупреждение не беше спазено и се оказа, че поне минута две докато я въвеждам с рутинните изречения - тя беше започнала вече да вижда конкретна сцена и беше осъзнала смисъла на видяното, достатъчно дълго за да окаже ефект.
В резултат записа започва с изключително силна емоция. Емоцията идва от образа там - мъж, който прилича на войн и се намира посред група хора, които са избити. Много силна мъка от гледката и чувство на страшна загуба, чувство на вина, че го е допуснал да се случи.


Връщаме се назад и виждаме опожарено село. Оказва се че мъжа се е забавил за да спаси едно дете от селото. А другарите му, продължили по напред, са обсадени и избити всичките.
Жената в регресия разпознава дъщеричката си от настоящия живот в енергията на това момченце, което спасява. (На места записа е редактиран за да премахнем имената.)

Цялата история и изводите от нея можете да чуете тук: 







Изключително емоционална регресия. Обичайно не анализираме ситуациите и връзките, които се усещат по време на самата регресия, за да не активираме твърде много логическия ум, когато интуицията трябва да е по-силна. Но в този случай самите открития, които направи за себе си и живота си младата жена, прераснаха в емоционален коментар на всички връзки, които изведнъж й се бяха изяснили – кой, как и защо беше постъпвал по определени начини в нейния живот.

Едно доста бурно преживяване. Пускам този запис с надеждата, че би помогнал на други хора - особено коментара ни по темата за ПРИЯТЕЛСТВОТО, страха и вярата, мисията на душата, самотата и това да си сам, липсата на цялостност, и изпитанието да си самотен родител.

Темперамента и неподправената реакция на жената си личат от всяка нейна дума.  Всеки субект в регресия преживява различно нещата, защото се различава и готовността, желанието и нуждата от търсената информация. Един път се дава по-малко, друг път повече, а в третия случай регресиите са такива, че просто ги споделям, защото са нещо, което има такава емоция, че вярвам е не само интересно и разтърсващо, но и много полезно да се преживее от слушателите с подобни търсения.

понеделник, 2 май 2016 г.

Емоция, изразяване, любов - регресия 22.04.2016

За някои историите от регресия може да останат само на ниво любопитство и интересна информация. Но доста често срещам хора, които сега, в настоящето си изживяват подобни сценарии, каквито сме видели с други клиенти като техни минали животи. За това споделям тези истории.
За част от вас те могат да се окажат точно описание на настоящата им ситуация. И така да им помогне да видят евентуални последици от техните действия или пасивност сега.

Тази емоция, която се усеща в гласа на младата жена, това усилие, което полага за да запази самообладание, когато чувствата са доста силни и дълбоки, всичко това говори за дълбочината на преживяването и на спомените, които са изведени.

Вярвам, че всеки от вас може да преживее своята лична трансформация и да направи изводи за личния си живот сега, дори само потопявайки се в тази атмосфера и размишлявайки върху казуса, който се разглежда в тези минали животи.

водещ на регресията: Павлина Николова
(Долорес Кенън QHHT method)

Приятно слушане:


четвъртък, 28 април 2016 г.

Програма Преход - Спиритизма за живота и абортите

Както редовните читатели са забелязали това не е само страница за споделяне на регресии, а и за разглеждане на всякакви духовни въпроси, които засягат повече хора.

Работейки с един голям процент жени в регресия забелязвам, че много голяма част са преживели едно често срещано травматично събитие - Изпитанието да вземеш решение за аборт и да го направиш. 

Мъжката аудитория вероятно разбира само от части или въобще не разбира каква драма е това за една жена и колко дълго оказва влияние върху нейния живот. Много от мъжете са съществен фактор за да реши една жена да не износи и отгледа своето дете.
За това следващия материал е за всички - не само за жените преживели подобно нещо, а и за мъжете.

Целта ми е първо да видите реално картинката от духовна гледна точка - какъв шанс е представлявала тази бременност за един дух от духовния свят, който е умолявал за шанса да дойде в тяло, да разберете колко важно е това за духа, и какви последици има за нас, които по някакви причини решаваме да не допуснем тази бременност да се развие докрай.

Зная, че мнозина ще съ-преживяват всяка дума изречена във видеото, може и да ви разплаче, както подейства и на мен, осъзнавайки колко свързани оставаме с духа на детето си, който не е успял да се роди, но има много ценно послание накрая - защото няма грешка и провинение, за което да не ни се дава шанс да се реваншираме още в този живот и това престъпление от духовна гледна точка не е по голямо от престъплението, което върши един мъж потискайки и убивайки жена си с психически или физически тормоз.



..........

превод: П. Николова
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com


Програма ПРЕХОД - Визията на Спиритизма за едно Ново Време





Спиритизма не се противопоставя на семейното планиране или на употребата на презервативи,
които ни предпазват от полово-преносими заболявания.
Но както казват Духовете на Алан Кардек:

Трябва да се имат предвид духовните последствия от прекъсването на една бременност.

В кой момент духа се свързва с тялото?

При зачеването или при раждането?

И когато духът стартира процеса, прекъсването на бременността оказва ли влияние на процеса на прераждане на този дух?

И къде отива той, ако не успее да се прероди?


Алберто Алмейда,
лекар
-
Процеса на прераждането започва при зачеването. Както Алан Кардек ни предлага в Книга на Духовете, питайки:

Кога Духа се свързва с тялото?

в Книга на Духовете, въпрос 344 Духовете са категорични - в момента на зачеването!







Марлене Нобре,
лекар
-
Зачеване, оплождане е все едно и също нещо. С други думи, срещата на сперматозоида с яйцеклетката и след това формирането на зиготата, това е момента,
в който Духа се свързва с тялото.








Суели Калдаш Шуберт,
духовен изследовател
-
Важно е да не забравяме всичко, на което ни учи Спиритизма. Защото добре знаем, че
повечето хора не са запознати с тези духовни насоки, не знаят, че ние сме безсмъртни същества. Много често може да подкрепят идеята за абортите без да знаят за сериозните духовните последици, които това може да причини.
За това учението на Спиритизма ни показва, че Духа е свързан с тялото и след това се случват всички трансформации, клетките все повече и повече се множат. Ние знаем, че има трилиони клетки. в нашия физически организъм.
Но Духа е там, свързан с тази материя и направлява с влиянието на своята вибрация всички тези процеси.

Когато сперматозоида проникне в яйцеклетката вече е направена една селекция между двеста, триста, четиристотин милиона сперматозоида. Магнитно е избран онзи сперматозоид, който има такъв генетичния заряд, с който ще позволи на духа да моделира тялото, от което той се нуждае.

Ясно е, че Духа вече е предназначен за онова физическо тяло, което започва да се формира.

И ние дори можем предварително да кажем, че когато една двойка има сексуална връзка:

Какво ще се случи? - Вече съществуват Духове или един Дух, които са в орбитата на тази двойка, които ще станат родители на този прераждащ се дух.
За това аборта или всичко, което ще попречи на ембрионалното развитие, независимо в кой етап е, е едно престъпление.

Ако в случай на Дух, който вече е свързан, вече присъства, и влияе със своята вибрация на целия процес на размножаване на клетките, очевидно е, че ако процеса е възпрепятстван,
също се прекъсва и живота на едно ново-формирано същество.

За това можем да кажем, че ембриона е едно същество, което се оформя физически.
Но безсмъртния Дух, който е наличен там се нуждае от този процес на прераждане за своя духовен прогрес.



Орсон Петер Карара,
духовен изследовател
-
Има едно популярно изказване:

"Аз не съм искал да се раждам."

В действителност ние не сме искали, ние сме умолявали.
В своя духовен живот Духа преценява своите проблеми и иска една нова възможност, за да мине отново своя път.



Рожерио Коельо,
журналист
-
Когато ние се намираме в духовния свят ние сме наясно с големия дълг, който имаме към Божествените закони. И за това наистина молим за да се родим.
И понякога дори и в едни трудни условия. Това е като да започнеш от нулата, но Духът моли за една нова възможност за да поднови своя път.

За това Спиритизма е абсолютно против аборта и също против хапчето за спешна контрацепция на сутринта, което се използва да предизвика аборт.
Защото в момента на зачеването вече има живот.

Вече има закон в нашата държава, който осигурява конституционното право на Божествения закон.
Когато духът е свързан с тялото, ние трябва да му осигурим право на живот.
Такова уверение получава и Алан Кардек от Духовете в "Книга на Духовете:

Духът, който е бил абортиран и който не е могъл да завърши своето ембрионално развитие, той може да се върне като син или дъщеря, ако това е част от планирането на живота на родителите, а също и те са съгласни.

Естествено, някои път това може да е една изгубена възможност по отношение на тази бременност, но не и относно причината на личността, която е абортирана или на неговите родители.
Разбира се винаги е възможно да се възстанови ситуацията.
Жалко е, че Духът е изгубил такава ценна възможност поради недостатъчно разбиране, поради липса на материална подкрепа, за да може бременната да износи бременността до край.

Нямало е достатъчно разбиране каква е тази ситуация, защо се случва.
И тогава човек, много пъти поради невежество извършва един аборт.
И естествено този Дух, който е спрян чрез аборта, ще бъде прероден.
Защото живота е от Бога, живота никога не свършва и не може да бъде унищожен.

Било е унищожено малкото телце, което този дух е оживил, но не и самият Дух, който ще живее вечно.



Северино Селестино, 
Библейски изследовател
-
След като ние имаме познанието за прераждането, Закона за причината и следствието,
ние знаем, че е важно да ценим живота.
Защото именно чрез физическия живот ние сме в състояние да се еволюираме на тази планета наречена Земя.
Когато Духът се върне във физическото ниво той се нуждае от едно материално тяло за да напредне духовно. И това се осъществява тук на земно ниво, защото именно в периода на физическия живот Духът ще постави на изпитание своите ценности и познанията, които е научил по-рано.
Също така ще преживее необходимите изпитания или изкупление. И ще премине през всичко онова, което е необходимо за духовния му напредък.
За това, прекъсването на този живот, който е започнал и вече има едно създание, от момента на оплождането, е едно престъпление пред Божествения закон.


Какви са последствията за онези, които прекъсват една бременност?

Възможно ли е абортирания Дух, да се превърне в обсесор на собствените си родители?

И кога аборта е оправдан?

Вижте в следващата част.

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Какво оправдава един аборт?

В случаи на изнасилване?

При опасност за живота на майката?

Или при ембрион с малформации, каквато е широко дискутираната аненцефалия?


Алберто Алмейда, лекар
-
Тогава реинкарнацията е започнала. Тялото е в процес на ембрионално развитие и Духа малко по малко се интегрира във всяка структура на тялото, което е моделирано от неговото духовното тяло и използвайки законите на генетиката и наследствеността се формира.

И понякога се прави моделиране, което няма отношение към родителите, а заради вродените изменения, от които духа се нуждае, които са му крайно необходими за това прераждане.
И така моделира едно тяло, например бебе с аненцефалия, на което му липсва част от мозъка.
Необходимостта, която Духът има от това тяло е абсолютно спешна, както е в едно интензивно отделение. Той ще живее 9 месеца, после още 2, още 3 или още 1 година, както живеят някои, погрешно наричани аненцефалици.

Това тяло, което изглежда безполезно от физическа гледна точка, то е една благословия за преродения Дух!
Обикновено това е бил един самоубиец, който е унищожил мозъка си със само-разрушително поведение и сега, чрез формирането на ново тяло има шанса да се промени пред закона за любовта, използвайки това тяло, което му се предлага като попивателна хартия, в която изхвърля своите духовни конвулсии.

И когато напусне тялото след 9 месеца или няколко месеца след раждането, Духът напуска способен да се прероди и да формира едно много по-здраво тяло.


Марлене Нобре, лекар
-
Мозъка не съществува, но съществува част от енцефалона, защото нервната система е структурирана предимно от енцефалона. И това, което Духовете ни обясняват е, че само Духът има способността да съединява материя.
Ако няма никакъв Дух органите няма да се формират.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Каквито и да са трудностите, които една същност ще донесе на физическо ниво, за нея това е една опитност в живота, която е дълго очаквана, включително и за родителите, за съседи, приятели, братя и сестри.

И така аз реших да не играя повече, защото топката е спукана.
В това няма смисъл. Играта не приключва, само защото съм изхвърлил топката.
Няма такова нещо да изхвърляме топката, защото е спаднала.

Това не е нито обяснение, нито извинение за аборт.
И ако ние не знаем това, мислим, че нещо не е наред.


Америко Сусена, инженер
-
Пропъждаме живота, който се опитва да се върне и да осъществи един автоматичен учебен процес, за да формира собственото си тяло. 
Тогава, разбирайки този феномен, не трябва да абортираме в случаи като този.

Хората трябва да разберат по-добре какво се случва в процес на прераждане. Това е една благословия, когато майката следва тази грижа.
Но днес, за съжаление, съда в нашата страна, Федералния върховен съд (в Бразилия), установи законова мярка от гледна точка на правния процес в съдебната практика легализирайки абортите на бебета с аненцефалия.


Рожерио Коельо, журналист
-
Единствената възможна ситуация за да се извърши аборт без това да доведе до един дълг в нашата духовна икономика, е когато бременността представлява риск за живота на майката.
По време на една усложнена бременност, която поставя живота на майката в опасност,
Духовете казват на Алан Кардек, че живота на съществото, което вече е създадено, трябва да бъде запазен.
Защото онова същество, което сега започва живота си, може да го направи и при друга възможност - понякога и веднага след това събитие.

Това, на което може да кажем в правната терминология "аборт по необходимост", състояние на необходимост, е заложено в медицината като "аборт по медицински причини".

Майката е с опасност за живота и лекаря решава между детето и майката, и тогава прекъсват бременността, за да спасят живота на майката.
Тази ситуация е все по-рядко срещана в медицината, защото медицината се е развила дотолкова в терапевтично отношение, че прекъсването на бременността почти винаги причинява по-голям риск за живота на майката, отколкото запазването на бременността до края, използвайки целия медицински арсенал, с който медицината в наши дни разполага.

Освен този, учението на Спиритизма не оправдава никой друг аборт, дори в случаите на изнасилване. При случаите на изнасилване, насилника е оставил майката жива. А сега майката ще извърши нещо още по-лошо, ще убие едно бебе!
Ако тя няма никакви условия да задържи плода на тази тъжна ситуация, тя може да даде детето, да остави някой друг да отгледа детето.
Но детето няма вина.


(...) МАЙКАТА ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ ВИНАГИ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
ЛИШАВАЙКИ ДЕТЕТО ОТ ЖИВОТ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО,
ЗАЩОТО ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЕ ПРЕЧИ НА ДУШАТА
ДА ПОНЕСЕ ИЗПИТАНИЯТА, ЧИЕТО ОРЪДИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТОВА ТЯЛО.

Книга на Духовете - въпрос 352
Алан Кардек

Изследванията върху ембрионални стволови клетки считат ли се за аборт?


Учените като хора трябва да бъдат по-скромни, повече да признават, че съществуват въпроси,
на които не могат да отговорят. И няма да успеят скоро да отговорят.
В самата доктрина на Спиритизма ние имаме едни много надеждни ориентири, че живота започва със зачеването.

Нещо повече...

Всички ембриолози и по принцип онези, които са магистри по ембриология, студентите по медицина и всички онези, които учат ембриология в университета, за всички тях няма никакво съмнение:

Животът започва с момента на зачеването.

И живота е един продължителен процес от зиготата до стареца, без прекъсване.
Ако вие го прекъснете, това е престъпление.

Имайки предвид механизмите на прераждането, свързани ли са родителите с духа, който е предназначен да се въплъти?

И ако духа е абортиран, може ли той да се превърне в обсесор на собствените си родители?

Ще разберете в следващата част на програма Преход.


Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Духът, който не се е родил, възможно ли е да желае отмъщение за онези, които са го отхвърлили?

Как се решават въпросите свързани с един аборт?



Америко Сусена, инженер
-
Проблеми се появяват, когато и в зависимост от нивото на еволюция на духа, който се преражда. Ако това е развит дух и имаме случай на аборт, той ще реагира по един различен начин.

Той няма да търси отмъщение, няма дори да се разгневи за това. Духа ще разбере ситуацията,
ако е бил абортиран, и ще превъзмогне случая с лекота.
Но не всички духове реагират така.


Суели Калдаш Шуберт, духовен излседовател
-
Онези духове, на които е попречено да се преродят, някои от тях може да се трансформират
и да се разбунтуват изключително много с омраза и да се намесят в живота на онези,
провокирали аборта.








Северино Селестино, Библейски изследовател
-
Почти винаги духа негодува, защото понякога духа е мечтал за тази възможност, мечтал е за това събитие. И ние знаем, че вече има редица обстоятелства между майката и духа, който идва. Има необходимост от една нова среща, от една взаимна прошка и разбиране, от една съвместна еволюция.

И когато духа е абортиран, почти винаги се бунтува.
Докато другите, които са на едно по-извисено ниво и също са били възпрени от развитие тук във физическия свят и от продължаване на бременността, те могат и в някои случаи, в резултат на своите разбирания, не се превръщат в обсесори.

Те са духове, които ще останат да чакат друг момент, един друг случай, при който да се върнат във физическия свят, понякога дори при същата жена, при същите родители.
Духа може да се върне в една следваща бременност.


Орсон Петер Карара, духовен изследовател
-
Без никакво съмнение. Това е един въпрос, който трябва да се изучи, да се изследва, защото в действителност може да се случи.
Духът, който е бил абортиран при един опит, който се е провалил по някаква причина той може да се върне в една следваща бременност.


Алберто Алмейда, лекар
-
Защото статистиката не ни показва индекса на конфликта в майчиното сърце, защото случилия се престъпен аборт, въпреки, че е легализиран, е една драма.
Защото той противоречи на самата природа, която е дарила майката с възможността да износи бременността до края и да отгледа детето си след раждането му.


Елоиза Пирес, духовен изследовател
-
В наши дни разполагаме със средства като противозачатъчните хапчета, които не оправдават аборта.
Нека помислим - не желаем на другите онова, което не желаем да се случи на нас.

Аз не бих искала да бъда абортирана. Следователно никога не бих искала да направя аборт.
Прераждането, от гледна точка на Спиритизма, акцентира, че ние трябва да уважаваме ембриона и да празнуваме живота от момента на зачеването до края, дори на този ембрион му липсва една ръка или една част от мозъка, или която и да е част от тялото.

Неонатологията, педиатрията, акушерството, медицината като цяло, трябва да прави повече за да подпомага по-добре това специално създание, вместо да предписва неговото изпъждане чрез аборт.

Но ако човек вече е извършил аборт и не е знаел божествените закони, има смекчаващи вината обстоятелства. В божествените закони съществуват смекчаващи вината и утежняващи фактори.
За това не трябва да съдим никого. Хората, които правят аборт, извършват това почти винаги от незнание за механизмите на Божийте закони.

Това, което ние трябва да правим, е всеки път все повече да говорим за тези механизми, да разкриваме тези механизми, за да разберат хората, че не трябва да правят аборти.

Но винаги е добре да помним Божийте закони не съдят самите деяния, а намерението, което стои зад всяко деяние.

А това отсъждане не е наша работа. В Божийте закони няма заклеймяване, но има определени последици за нашите дела, които винаги могат да бъдат поправени. Бог не осъжда децата Си на страдание. Бог желае прогреса на своите деца.


Тережиня Оливейра, духовен изследовател
-
За това ние трябва да забравим тази идея за един Бог-отмъстител и жесток. Бог не е такъв.
Разбира се ние страдаме от непредвидени последици на закона, който сме нарушили. Но Божията любов никога не ни изоставя. За това една личност, която е направила аборт
от невежество или под влиянието на околните, тя не е осъдена завинаги.
Това е една ситуация, която тя трябва да поправи пред Божия закон.


Ерсилиа Зили, психолог
-
И ако те ни потърсят, това, което можем да направим е да ги посъветваме за ценността на живота, за отговорността към собственото тяло, за отговорността за последиците от техните постъпки.
Всички грешки могат и биват поправени чрез любов, чрез работа.
Ако е имало аборт, това може да се поправи като се посветим да помагаме на децата.
Но не само вие, които сте извършили аборт, трябва да се поправяте.
А и всички ние!

Колко пъти злия език унищожава един живот.
Често пъти една биполярна майка може да разруши живота на детето си, което вече се е родило.
Колко пъти мъж наистина буквално убива жената, която опитва да го напусне.
Или я убива в течение на времето, малтретирайки я, говорейки и агресивно.

Всички ние сме в учебната болница Земя. Всички ще се прераждаме, докато не достигнем Светлината.
Всички ще станем ангели. Бъдете спокойни!
Вашата грешка не е по-голяма от грешките на другите.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Хубавото на живота е, че може да започнеш отначало. Ок, не можем да се върнем назад. Може и да няма поправка, но има достатъчно други начини да компенсираме това импулсивно и безразсъдно поведение.

Или ако е било преднамерено и хладнокръвно, аз мога да се разкая, имам пълното право да съжалявам, да изразя угризенията си и да предложа да поправя ситуацията.
Или, ако не мога да я поправя, да предложа компенсация.

Ако вие правите добро, ако промените посоката на вашите мисли, ако вярвате в Бог, защото Бог дава на всички нас, които сме духове, макар и несъвършени, възможности да компенсираме нашите грешки, възможности да поправим сами себе си, защото ние се намираме в един процес на изграждане. Ние изграждаме самите себе си.
И следователно, грешките, които правим, са недостатъци, които можем да променим, които можем да поправим в същия този живот, в който човека е извършил грешката. Или в един бъдещ живот.

Бог обича своите деца и това винаги трябва да го помним, за да не подхранваме вина в своята съвест, която ограничава психичните ни възможности и ни подтиква по пътя на депресията.
Нека преодолеем тези съмнения и да се доверим на живота, живеейки с достойнство, с любов към ближния и към самите себе си!


Дивалдо Франко, духовен изследовател, медиум 
(един от съвременниците на Шико Шавиер и споменаван за негов наследник)
-
Спиритизма по своята същност е едно учение на утехата. Въпреки, че не неутрализира престъпленията на човечеството, нито заблудите и грешките, то предлага една възможност за освобождение.
Когато Исус застанал пред жената хваната в прелюбодейство, Той проявил голяма грижа да не я осъди, но и освобождавайки я, също не се не съгласява с прелюбодеянието.
Той просто не е провокирал психологическо съзнание за вината...

Добре тогава...

Ако една личност извърши аборт под една или друга форма, естествено има личен и основен мотив като свое оправдание. Въпреки това, макар че е решено, че е престъпление да се прекъсва един полезен живот, индивида има възможност да се реабилитира.

"Първата стъпка, казва Алан Кардек много уместно, е покаянието."
Покаянието представлява вратата, която се отваря в посока на вътрешното обновление.
"След това е изкуплението."
Страдаме от последиците на своите грешки.
"И накрая, възстановяването."
Това е възможността да можем да продължим живота си. Възможността да имаме бъдещи прераждания.

Освен това, ако случайно тази възможност не ни се предлага, доброто, което ще правим, ще заличи злото, което сме причинили.
Колко деца се нуждаят от покрив, колко са изоставените, колко сираци и живи родители,
колко много са нуждаещите се от обучение.

Ако приемем емоционално и с любов от духовна гледна точка едно дете и му помогнем ние се реабилитираме пред онова дете, чието съществуване сме прекъснали по време на феталното развитие.
Тогава Спиритизма ни води към възможност за поправка, защото не съществува престъпление,
което да няма своята форма на реабилитация.
Аборта е престъпление, да.
Но също така е и една врата за признаване на етичните ценности, за среща с истината, със собствената съвест.
Ако случайно вие се окажете наблюдател на скъп приятел или приятелка в такава ситуация
кажете им:
Започнете отново живота с радост, премахнете вината, работете и правете добро и създавайте един нов свят.

Това е пътя към истинското щастие!

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време
-
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com

превод: П. Николова
Регресионист минали животи
www.dolorescannonbg.blogspot.com

четвъртък, 7 април 2016 г.

Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?



Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?

Дали не се случват достатъчно често изпитанията, кризисните ситуации, пред които сме изправени?

Дали от емоция понякога загубваме за кратко способността си да погледнем трезво и да разсъждаваме правилно?

Да.

Тогава не е вариант да зависиш от никой, нито астролог, нито ясновидец. Не можеш и да си правиш регресии за най-малкото нещо. А нужда от помощ имаш често...

За това, за разлика от други, които целят да убеждават, че видиш ли е изключително важно да ходиш при този или онзи, за да не "сбъркаш" в някое решение, аз ще ви кажа друго:

Важно е всеки да развива своята лична духовна връзка, всеки да развива интуиция и медиумни способности, защото ние ги имаме, в нас са си, само дето спят в голям процент.

Но кой ще ни помогне в най-тежките мигове, когато сме сами - Неволята, ще я викаме викаме и трябва пак на себе си да разчитаме и на това, което Бог ни е вложил в душите.

Припомням стари материали за помощта, която оказват сънищата и тяхното тълкуване и как да развиваме интуицията си - две основни неща, взаимосвързани, които са си само наши, не зависят имаме ли пари, имаме ли възможности и с които не рискуваме да бъдем облъчени с неправилна информация. Защото винаги разбираме само толкова колкото сме готови да поемем и осъзнаем.

Сънища: http://dolorescannonbg.blogspot.bg/p/blog-page_30.html

Как да развиваме интуицията и общуването с духовния свят: 

http://dolorescannonbg.blogspot.bg/p/blog-page_8679.html

понеделник, 14 март 2016 г.

Съвети преди регресия, обсебващи отношения в двойката

Като всеки човек, който обича работата си и не я приема за работа, а за нещо много съкровено и отговорно, реших да напиша някои мои наблюдения.
Вълнувам се много от съдбите на хората, които идват при мен. За мен раздялата ни след регресия не означава, че повече не ме интересува добре ли са и как се справят.
За това и сега искам да разкажа някои неща свързани с максималното получаване на помощ и полза от една регресия.

Най-големия проблем пред пълноценното разтоварване от миналото и стресовете, които то е пренесло в настоящия ни живот, е липсата на пълна искреност и честност пред себе си и в разговора, който водим преди същинската регресия. Обикновено човек идва с един списък с важни за него въпроси. Отделяме доста време, понякога между час и половина и 3-4 часа за обсъждане на живота на този човек и казусите, пред които се е изправял, отношенията и стремежите му. Естествено само онова, което вие ми кажете, само него ще знам аз.

Случи се вече няколко пъти да работя в течение на времето с двойки. Първо идва единия партньор, а след време и другия.

За съжаление една сериозна тенденция виждам в скриване на проблеми и напрежение, което съществува между двойката. Вместо да се използва възможността да се сподели искрено кой какви чувства изпитва, дори и да смята, че те не са похвални, или че са форма на слабост, човек идва и говори за "важни" неща, пропускайки естествено най-важното.

Няма теми табу, на всички ни се случва абсолютно всичко. И ако някои говори, че той е застрахован, или е толкова просветлен, че не му се случват вече подобни изпитания, вероятно крие сам от себе си истината.

Най-големия проблем, за който научих още преди време  работейки с двойки, е обсебването в една връзка от единия партньор към другия. Това обсебване включва много неща и произлиза от много неща, но основното е страх, страх и пак страх - да не изгубиш контрола, да не бъдеш отхвърлен, да не останеш насаме със себе си, защото тогава би могъл да видиш някои свои демони, а след това не знаеш как да продължиш напред признавайки тяхното съществуване, страх от самия живот, страх от новото начало, страх, че партньора ще ни остави, страх от всичките му интереси и приятели, защото това измества нас като център на неговата вселена...


Много горчиви чувства, много силна неувереност и нехаресване, себеосъждане и вяра в нашия собствен провал в живота ни подтикват да се превръщаме  в ревниви и обсебващи партньори.
Изразяваме това в непрестанни скандали, непрестанни дребнавости, забележки, критика, недоволстване, сърдене, параноя за всяко нещо.
Привидно такъв човек изглежда, че много обича своя партньор, но всъщност съсипва с едно постоянно и неотменно темпо тази любов.

Тя става чисто материална любов, сякаш партньора е любимата ни играчка, за това ние се сърдим, че прекарва време с приятели, че има своите интереси... и така, докато го спрем от всичко, което прави - като му остане единствено от работа вкъщи и от вкъщи на работа.

Разговорите спират, общуването е почти на ниво нула, ако не се броят опитите за разговор по важни теми, които само след минута се превръщат в скандал.

А тези демони не спят. Тези тъмни места в душата ни продължават да стоят непокътнати и докато си заравяме главата в пясъка те ще съсипват живота ни, любовта ни, любимия ни човек и децата ни.

И в такива моменти например решаваме - ще идем на регресия, тя ще помогне.
Но забравяме изключително важната подробност, че не разкрием ли душата си, не покажем ли че имаме нужда от конкретна помощ и конкретни спешни въпроси ни измъчват, то всичко остава повърхностно, и не засяга най-голямата ни болка. Защото самите ние блокираме помощта срамувайки се да говорим за истинските си проблеми, слабости, страхове.

Правим се на "духовни"и начетени сякаш има някакво значение за нашия живот какво ще си помисли за нас водача на регресия, вместо да поемем отговорност за времето, което ангажираме и да решим генерално проблемите си обсъждайки ги и търсейки помощ от духовния свят.

Мили хора нито четенето на книги, нито ходенето по семинари, нито дори някои спонтанни опитности, които са ни се дали на готово, като ОИТ, и други прояви на способности, не ни правят духовни. Това е дума, която изисква един постоянен стремеж у човека да търси и опознава себе си и най-дълбоките си кътчета на душата, с тъмните местенца в нея, като с това не спира да опознава и ближните и да ги разбира и уважава.

Ако човек е напълно искрен ние имаме много по-голям шанс да намерим с регресия причините за неговата неувереност, да коригираме неправилни и дори отровни понякога убеждения за самия него, да дадем една нова гледна точка за любов и добро - две неща, с които се спекулира и нанасят голяма вреда в живота на самия човек, както и на близките му.

Разберете, че ако вие не намерите своето си място под слънцето - своето поприще, в което да сте добър, дали това ще е готварство, изкуство, спорт, някоя тема, която ви вълнува и четете и изучавате сериозно, или дори собствената ви професия, то често се превръщате в обсебващ партньор.
Това означава обсебване на всяка минута на съпруга/съпругата си, постоянно цупене при закъснения, проверки по телефона, проверки на имейли, ревност за всичко и от всичко.

А това е само вътрешния ви страх, че не заслужавате, че не сте достатъчно добър, че ще останете сам, че в един момент той/тя няма да има нужда повече от вас или ще намери нова любов.

И стигаме до момента с любовта.

Можете ли вие да се влюбите насила? От къде идва любовта? Кой я дава?

След като това велико чувство ние не можем насила да го предизвикаме у себе си или у друг, не идва ли то дадено Отгоре, от Бога?

Колко е хубаво чувството, когато имаш любов в сърцето си. Летиш и всичко можеш да постигнеш. Ето толкова силно е това, което Бог ни дава като дар.
Обаче то не е често срещано. И трябва да му се радваме и да го пазим, когато дойде при нас.

Тогава от какво ни е страх и кого смятаме, че ще надлъжем със своите опити за контрол, ревност и обсебване на половинката. Насила не можем да задържим любовта, но определено с насилие ние я прогонваме.
И накрая дарът, който ни е бил даден ще бъде разрушен поради нашата собствена параноя и страхове, поради отказа ни да работим по своята цялостност и вътрешно удовлетворение от самите себе си, защото продължаваме само привидно да търсим помощ, но не сме готови да се изправим и да погледнем слабостите си.

И в един хубав момент ще загубим любовта си, а тя ще е намерила друг спокоен пристан, където няма осъждане, няма крясъци, няма страхове.

Как можем да осъждаме любовта? Когато тя ни е дадена на нас, ние сме доволни и щастливи, но ако бъде дадена на друг, и това не е в наш интерес, изведнъж тя става нещо лошо.
Да не забравяме кой дарява любовта.

И какво е любовта - не е ли една изпълваща сърцето обич, която иска само обекта на тези чувства да е винаги щастлив. Не щастлив с нас, не щастлив като наш партньор - а щастлив по принцип и напълно - каквото и да означава това, във всичките възможни проявления.

Ако не обичате така - тогава спрете да говорите и да се оправдавате със своята любов.

Защото ако ние обичаме наистина, то няма егото ни да се намесва, а ще даваме и свободата и разбирането, когато е нужно, и дори ако трябва ще се оттеглим от сцената - ако това означава обекта на нашата любов да бъде щастлив с друг човек до себе си.

Ако искаме да се радваме колкото е възможно по-дълго на любимия си човек, то от нас зависи - от свободата, от лекотата, с която дишаме в тази връзка, от спокойствието, което си осигуряваме, от разбирателството, пълноценното общуване, от честността.

Разговорите са изключително важни.

И двете страни - и обсебващия партньор и "жертвата" трябва да са напълно честни и без страх да споделят емоциите и чувствата си, когато такива възникнат, когато се появи смут, неразбиране, объркване. Бъдете честни и си признайте - чувствам се така и така, тези твои думи ме объркват, моля те обясни ми точно какъв смисъл влагаш.

Да си замълчиш е грешен ход. Дори често "жертвата" на такава обсебваща връзка решава, че мълчейки ще постигне повече, понеже всяко заговаряне по темата води до голям скандал и избухване на половинката.
Но това е грешка, това е маскирано добро, което обаче съдържа семенцето на злото, което неминуемо се разраства в бъдеще.
Действително се изисква безкрайно търпение от вас, безкрайно смирение също, за да сте в такова състояние и вибрация и да проговорите точно както се говори с болен човек, с обсебен човек, в който разговор е важно да не провокирате "злите духове" в него по никакъв начин - нито една осъждаща дума, нито критика, само смирено съобщаване на чувства, факти и едно искрено търсене на мнение - как да се справим, какво би желал единия и другия, така че всеки да запази своето достойнство и право на избор и пълноценен живот.

Така вие им давате шанс да чуят истината по лечебен начин. Поне това трябва да сторите. Всъщност е единственото, което можете да сторите.

Иначе, ако замълчим, ако гледаме да "кротим" работата, да е мирно и тихо доколкото може, ако ще това да ни струва да стъпваме като на пръсти из къщата, тогава ние всъщност не помагаме на никого а задълбочаваме проблема. Мълчейки си позволяваме на обсебващия партньор да продължава с издевателствата върху нас, със забраните, с подтискането и психическия тормоз.
Ако наистина обичаме този човек трябва да помислим кое е най-добро за него - дали онова, което личността му тук казва, че иска, или онова, което душата очаква от него.

След като някой прави нещо нередно, той трупа карма, съгрешава спрямо нас, т.е. прави нещо, което един ден ще е нужно да балансира и заплати. Ако обичаме наистина този човек защо позволяваме тогава той да затъва все по-надълбоко в дълг спрямо нас.
Закона за причината и следствието не подминава никого, няма фаворити и всеки подлежи на него.
Ако вие сте по-разумния и осъзнат, ако вие за момента сте успели да видите тези негативни тенденции, то вие носите и отговорността за правилните действия в случая.

Ако продължите с пасивно поведение, което по никакъв начин не дава сигнал за сериозността на проблема, то ставате съучастник в тази постоянно акумулирана негативна енергия при всеки скандал и всяка лоша постъпка на обсебващия партньор към вас. Тогава освен, че сте един вид жертва на това поведение, сте и отговорен и самия вие ще понесете една тежест за в бъдеще, ще споделите кармата, която се създава... и то само защото осъзнавайки нещата оставате в удобната комфортна зона и не правите нищо, смятайки че и така може да живеете.

Това е наистина жалко, защото е излишно, ненужно създаване на страдание за в бъдеще, което е могло да бъде избегнато.

Много от вас, разпознавайки своята лична ситуация тук, може би ще опитат да ме оборят с твърдението, че и да говорят и да дават ясни сигнали за проблема, пак нищо няма да постигнат с обсебващия си партньор, и той няма да се промени.
Да, може би при по-голям брой случаи партньора не прави нищо, не променя нищо.

Но вие не сте на тази земя за да поемате отговорност за чуждите решения, дали някои ще си учи уроците или ще откаже, и така ще си подпише сам връщането в още по-тежки връзки и страдания. Тук сте за да отговаряте за своите собствени реакции и решения.
И когато имаме претенция, че обичаме, че знаем какво е любов и какво е добро - то тогава трябва да спазваме действително смисъла на тези думи - и по никакъв начин да не спомагаме за затъването на друга душа в още по-дълбока яма на кармата.

Което е любов към личността тук доста често се разминава с любовта към душата на един човек.
Личността иска много неща от егото, иска да властва и притежава, иска контрол, и спекулира с всичко оправдавайки се, че това е израз на загриженост и любов. Ако ние обичаме само личността - то ще й позволим всичко това. Но това, което правим е доста далече от любовта.
Това е късогледство и невежество от наша страна.
Всеки идва тук за да научи нещо полезно, нещо ново и ценно.
Душата често планира всякакви тежки обстоятелства именно за да си получи някои уроци на земен план и да има шанс за напредък.
Ако ние обичаме душата на един човек (което би трябвало да е главното), то ние ще уважим пътя на душата и за целите на успешно получения урок ще постъпим както трябва, дори това да ни извади от комфортната зона, дори да изисква усилия от нас и дори да ни лиши от този човек завинаги.

В заслепението си той само може да изисква, да се оправдава и да продължава да ни наранява отново и отново.
Но по-мъдрия трябва да прекрати това и ако не свърши нищо друго работа - то да си тръгне.

Тогава поне прекратявате издевателствата, които се случват над вас от любимия ви човек и спирате шанса му той да трупа още дългове и карма към вас.

А дистанцията, раздялата, ако и те не послужат обсебващия да си даде сметка за своето поведение, за нуждата да погледне в себе си сериозно и да започне да лекува и чисти всичко тъмно, то за съжаление душата му няма да постигне напредъка, на който се е надявала в този живот.

Колкото и мрачно да се стори на някои обрисуваното от мен - истината е, че връзките са ни най-голямото училище и чистилище.
Ако си стоим настрани от тях, ако станем отшелници, вероятно никога няма да се сблъскаме с подобни казуси и страдание. Но вероятно и няма да научим полезните неща свързани с истинската любов, с жертвоготовността, с доброто, което не е сляпо, а вижда отвъд този живот и отвъд това материално тяло.

Сега ако вземем думата партньор от статията и я заместим с думата - родител, брат, сестра, дори син или дъщеря, а понякога и приятел - то материала е абсолютно валиден като послание за този друг вид връзки, които обаче често са обсебващи по своята същност.

Най-често е обсебването на родител към дете, независимо колко пораснало е това дете вече (тук майките водят по точки). Доста по-рядко е дете към родител - но и такъв случай съм срещала, и не беше само към родител, а към всички членове на семейството.

Опекунството, прекалената загриженост, прекалената намеса и контрол са индикации за такава обсебваща връзка. Собствените страхове на човека го карат да проявява контрол над близките си за да заглуши страха в самия него, че нещо може да се обърка, че нещо лошо може да се случи, че ако не се намеси нещата няма да протичат както трябва.
Спирайте навреме тези енергийни пипала спуснати към вашия живот. Докато има още шанс, поставете здравословна дистанция. Така ще дадете шанс на другия човек да остане малко сам и да пренасочи вниманието си към своя собствен живот, да намери хоби или нещо полезно за правене.

Направите ли го ще се учудите колко много повече енергия имате, колко сте по-спокойни и средата у дома е по-хармонична.
А това се случва, защото е прекратено едно постоянно енергийно източване.
Много хора го правят неволно, дори не подозират как тяхната намеса в живота на децата им или партньора им се отразява на енергийно ниво.
За съжаление има и такива, които го правят напълно умишлено и съзнателно.

Тях ще ги познаете по усмивката, по озарението, което се появява на лицето им когато са успели да ви разплачат, когато пак са вдигнали поредния скандал за нищо, когато пак са стъпкали достойнството ви в калта. Сякаш това за тях е вид храна, която им действа зареждащо.

А сега ще се върна на първоначалната ми идея.
Искате помощ... Добре.
Помислете си обаче честно - струва ли си усилието да сте искрени и без страх да погледнете на проблемите си и да работим по тях, струва ли си то в сравнение с ползите и облекчението, които може да се получат за вашия живот?
и колко струва и каква полза ще ви донесе една регресия, в която основните належащи въпроси са умело избегнати, защото още нямате сили да сте честни пред себе си.

Аз лично съжалявам безкрайно, когато разбера, че човека не е бил напълно открит и не сме работили по най-важните му казуси. Поглеждам назад и колкото и да изглежда успешна регресията, за мен тя започва да бледнее, защото човека си е тръгнал пак с най-големите си болки и това ще продължи да трови живота му и живота на близките му.

Смятам, че времето ми е пропиляно, че е можело да свършим много по-ползотворна работа... само ако имаше повече смелост, искреност и истинско желание за напредък у човека.

А накрая искам да похваля най-удовлетворяващите ме случаи, в които съм работила.
Това са най-обикновени хора, понякога се борят с тежки страхове и психични състояния, но желанието им за справяне с проблемите е изключително силно - което буквално е правело чудеса пред очите ми. Случаи, в които съм се питала дали ще се чувстват добре дори от елементарното затваряне на очите за регресия, а те са ме изненадвали не само с това, а и с успешно противоборство на тревожността и страховете, които през цялото време опитват да вземат връх. Едни от най-добрите случаи, които засенчват работата с опитни в духовните практики хора са именно на онези хора - които истински и честно търсят промяна и помощ.

Бъдете като тях

Пожелавам ви смелост и вяра
Няма кой да ви осъди, няма кой да се присмее, нито да се подиграе.
При мен всички са равни, аз съм в същите слабости и битки, често припознавам себе си в съдбите ви.
И ние заедно получаваме отговори и помощ, именно когато се смирим и си спомним, че за сега тук сме само хора, ограничени във виждането, всяка душа в своя път и уроци, всеки вещ в една област, а неопитен в много други.