вторник, 28 октомври 2014 г.

Нечовешки форми на живот 2 - родната планета

Случаят е на младо момче, което в регресия вместо в "минал живот" попада там, от където е дошъл преди да започне да се преражда на Земята. Не само вижда мястото, а се получава и един вид общуване с неговото Аз-Там, което се опитва да го подсети за много неща, а на някои въпроси дава и директни отговори.


Любопитно за мен е, че два дена преди да срещна това момче за регресия, самата аз имах някакво странно преживяване в полусънно-полубудно състояние. Видях една странна фигура в спалнята си - триъгълник обърнат с широката част нагоре и върха надолу, нарисуван във въздуха като със светещ неон, жълта светлина. Докато го наблюдавах усещах енергия върху физическото си тяло, което лежеше. Няколко секунди наблюдавах, всъщност не предизвикваше страх или друга неприятна емоция. Чувах звуците в стаята. Не знам колко продължи, но в момента, когато чух три по-силни издишвания на моя приятел, се завъртях и прекратих видението, излизайки от вцепенението на тялото, което ме бе обхванало. Случая съм го споделила в друга моя статия.

Сега описвам регресията на момчето, което ми разказа за същия този символ появил се при него в медитация. Доста странно "съвпадение", имайки предвид, че обърнатия триъгълник не е сред популярните и широко използвани символи в духовните книги, т.е. няма как да сме възприели "случайно" и запаметили тази информация.

Описвам това тук, защото обърнатия триъгълник се появява по същия начин и в регресията.


Субекта се приземява на повърхност, на която е заобиколен от дневна светлина, трева и планини в далечината. След разглеждане на обстановката усеща тяло на спокоен млад мъж.

П: Можеш ли да усетиш за да се озове на тази полянка от къде е дошъл този мъж, пътека ли има някъде?

„Няма пътека... Сочи нагоре. На небето се виждат звезди, макар че долу е светло като ден. Той иска да върви напред. Тръгва към планините. Казва: „Ела с мен“ Уверено върви. Стига до пещера. Сега спря пред нея.“

П: Защо ни я показа? Беше ли важно да дойдем до тази пещера?

„Сочи навътре. (засмя се)  Усмихва ми се.

(Рядко се случва, но все пак се случва, когато разглежданите субекти от даден живот са интерактивни и взаимодействат с нас, които разглеждаме. Тук момчето в регресия, както обикновено усеща младия мъж от онзи живот, емоциите и мислите му, но и протича вид комуникация. Все едно ни развеждат из по-важните моменти и самия човек там е нашия екскурзовод.)

П: Интересна комуникация се получава, все едно сме му на гости и ни показва разни неща. Не се смущава, че го разглеждаме.

„Сега влиза, има стъпала за надолу, от самата скала изградени. Сякаш е тъмно и едновременно с това няма проблем за виждане. Много са стълбите надолу. Пристигаме в малка кръгла зала. Има вход и през него влизам в по-голяма зала. Празно е, няма предмети. Има рисунка на пода. Цветна е... слънце. Прилича на слънце. Има много входове.

П: От голямата зала ли виждаш много входове?

„Много. Слънцето е жълто-червено. Сега мъжа влиза в един друг вход. Стига до по-малка зала, има голяма книга. Поставена е на камък. Много хубаво е направена. Показва книгата. Казва, че вътре пише история.

П: Чия история е това, което го пише вътре в книгата? Може ли да отвори книгата?

„Тя е отворена. Има писано, симовли са, не е азбука като познатите. Прилича на ... по-скоро на руни.

П: Разпознаваш ли някоя от руните, които си виждал в този живот?... Да направим нещо друго. Опитай се да я докоснеш тази книга.

„Гледам страниците... като папирус, нещо такова. 

П: Прилича ли на други книги, които си виждал? 

„Няма такава книга.

П: А има ли друго на изписаните страници освен символите, приличащи на руни. 

„Кристал, като рисунка. Две залепени пирамиди. Основите им са залепени, единия връх сочи нагоре, а другия надолу.

П: Интересно, какво ли има в тази книга. Мъжа явно знае...

„Той се усмихва пак. Казва „Не си ли спомни вече“; казва жокера е пред теб.

П: Добре нека ни обясни, защо ти показва сега тая книга на тебе? Какво е значението на книгата за теб самия?
„Нещо за звездите... На една страница има карта. Прилича на два триъгълника. Единия триъгълник е карта на звезди. И те са свързани двата триъгълника. Има и други звезди, ама конкретно тия са свързани така.

П: Да го попитаме, той от някое от тези места ли идва?

„Сочи едната звезда, на върха на единия триъгълник.

П: Можеш ли да ми опишеш по-точно формата на този триъгълник, знаеш че има равностранни, равнобедрени триъгълници, или с прав ъгъл? Как ти изглежда на теб, да ми го опишеш? Всички страни еднакви ли са например?
„Не, не, не. Горната страна е по-голяма, долната е много малка. Няма прав ъгъл.

П: А може ли да ни покаже сегашното ви местоположение(дали е Земята или друга планета), мястото на което се намирате, има ли го изобразено там при тези звезди?

„Не. Той казва: „Ти трябва да отидеш там.

П: Ти да отидеш? А как, с какво трябва да отидеш?

„Има още един вход, друга зала. Кристали има в кръг... сравнително голям. Кристалите са около един метър високи.

П: Има ли някой в залата?

„Само ние двамата.“

П: Ти себе си как възприемаш там? Него го видяхме в началото. Той по същия начин ли изглежда?

„Той си е същия. Аз съм присъствие... Тази зала е за транспорт.

П: А как се използва?

„Дематериализация... 

П: Кристала ли върши тази работа?

„Всички кристали.“

П: Той знае ли как се управлява този транспорт?

„Показва... показва главата.

П: Значи чрез ума насочва „машината“ – кристалите?

„Пак се усмихва. Казва ми: „Ще се научиш.“

П: А защо трябва да отидеш на мястото от картата?

„Казва ми, че е време да отида, всички отиват там... Събитие някакво, което наближава.“

П: Добре, да го питаме той знае ли, че ти сега разпитвайки го, гледаш от перспектива на човешкия си живот на Земята? Знае ли той къде си ти в момента?

„Разбира се.“

П: Добре, значи знаейки, че ти си тук в момента, все пак той ти казва, че трябва да отидеш на онова място от картата? А събитието, за което ти казва, там ли ще се случи, където те праща, или тук на Земята? (по-късно се оказва, че „тук“ не е Земята, а друго място)

„Там, там.

П: Какво е това събитие, важно ли е?

„За всички е важно. Казва: „Ти знаеш... всички знаят.“ Той казва: „Когато отидеш там трябва да помагаш.“

П: Каква помощ можеш да окажеш там?

„Да помагаш за Светлината.“

П: Добре, да питаме той на това място ли живее или някъде другаде, предвид че ни показа, че е пристигнал отгоре някъде?

„Ние всички живеем тук“ казва, „И ти си оттук.“

П: А какво е това тук, може ли да ни го опише? Ние видяхме едни поляни, планини... малко видяхме...

„Планета.“

П: Но не е планетата Земя? Друго място?

„Не. Друго слънце, има само две планети. Едната е по-близо, другата е по-далече.“

П: Добре, а това друго слънце, дали е известно? Дали е познато на хората на Земята? Дали ние сме чували за неговото съществуване?

„От другата страна е... на галактиката.“

П: Пак на физическо ниво говорим, нали?

„Мястото, на което трябва да отида, там където всички отиват – там е Земята.

П: Аха, Земята е там. Значи на тази карта, където е триъгълника, където ти посочи да отидеш – Земята е там. Значи в този момент, в който той ни говори, ние не сме на Земята все още?

Смее се... „Много проницателно“ казва. „Тук е различен свят.“

П: А кога трябва да направи това преместване Х и на какво ниво?

„Той вече го е направил... преди много време.“

П: А защо Х има живот на Земята сега, защо се е преродил тук? Някаква цел има ли?

„Казва – „всичко има цел; той сам ще разбере.“

П: А има ли помощници, някой който му праща информация, помощ?

„Винаги има.“

П: Те ли са тези, които дават знаците, сънищата, усещанията?

„Ние винаги сме.“

П: Той казва „ние“, значи и той се причислява към помощниците ти?

„Всички са помощници.“

П: А той има ли работа, занимава ли се с нещо там, където го виждаме сега на тази планета?

„Нещо със звездите... вече трябва да тръгва. Казва: „Ти можеш да си останеш там“

П: Добре, да му благодарим. Интересно беше това същество, този човек. Знаеше интересни неща.

Странните "случайности" съпътстващи тази история не приключиха със самата регресия. След края, на път за автогарата момчето вижда книга. Това е "Начинанието Алдебаран", на Ян Ван Хелзинг. Книга, която досега не е чел. Обади ми се развълнуван по телефона да ми каже,че си е купил книгата, защото в регресията е чул това име - Алдебаран, нещо, което тогава той не ми каза.

Не е рядко срещано, хората в регресия възприемат много повече информация, отколкото реално казват за записа. Не мога да попреча на това или да изискам всичко да казват, по простата причина, че в това отпуснато състояние се възприема много повече, отколкото е възможно да се "облече" в думи. Физически говоренето изисква по-големи усилия от субектите и з атова те не са така детайлни, пропускат за съжаление части от информацията.
И до тук пак скептика може да каже, че - да, харесало му е на момчето книга за извънземни и си е решил, че е свързана с него. Но онова, което никой не можеше да знае - в тази книга се описваше абсолютно същия символ, който месеци по-рано момчето бе видяло в една своя доста разтърсваща медитация, и който аз видях 2 дена преди това в полусънно състояние, който обърнат триъгълник се появи и в регресията, в описанието на звездната карта.

Много много знаци, които най-малкото обръщат вниманието поне на мен към нещата описани в книгата и въобще възможността за комуникация и помощ от извънземни същества, към преживяванията, които се случват докато сме в изменено състояние на съзнанието, а едва малка част от тях биват разказани и изследвани.

Нечовешки форми на живот 1

Следващите материали са посветени на опитностите на душата в друга форма, различна от човешката. Съществуват много разногласия по тази тема. Като цяло повечето хора приемат тезата, че е невъзможно да са били в други тела и да са имали животи на друг вид същества освен като човек на земята.
Но съществува достатъчно информация, която да постави под сериозно съмнение тази теза.
В тези статии ще ви разкажа случаите на хора, които са видели свой живот като  обобщено казано "извънземно същество" - форми на живот и интелект различни от познатите ни, както и далечни места различни от планетата Земя.


Последният 

Субект: мъж, около 60 години, бивш компютърен специалист – не е нито археолог, нито историк или някой, който да е имал интерес към древните цивилизации или живота на друг планети. Предисторията на субекта е интересна доколкото да можем да сравним имал ли е той някакви очаквания, харесвания, стремежи да види областите, които в последствие описва в регресия. В този случай информацията е голяма изненада и за мен самата, имайки предвид, че поколението, към което спада моя субект не приема така нашироко и свободно темите за извънземните и дори прераждането.

Описание на миналия живот 


Първото нещо, което вижда субекта е огромна постройка подобна на пирамида, но не от камък, а от друг материал. В течение на разказа му добиваме представа, че има големи дървени пръти стърчащи от нея, а на известно разстояние се вижда и гора с островърхи дървета синкаво-зелени на цвят.

Когато поисках да ми опише себе си, да разгледа тялото, с което е там, се появи следното описание. Начина,по който задавам въпроса си не предполага субекта да започне да ми описва друга форма на живот, по-скоро предполага човешка форма, и въпреки това без да се влияе от задаването на въпроса, моя субект отговори:


"Краката... Малко ми прилича като на крак на кон или някакво друго подобно животно... (засмива се)... но сякаш има нещо като сандали отдолу. Не е човешки, но все пак има нещо като обувка отдолу, като сандал сякаш. Но кракът е по-тесен, не е със широко стъпало, цвета му е светъл.

Това е някакво животно, което ... не знам, не прилича на никакво такова, на нищо нормално и земно. Високо е, високо и има някаква такава глава голяма, с голяма муцуна издължена, с остри зъби. Не го виждам много ясно... Тялото е издължено нагоре и независимо, че крака изглежда като копито, не виждам да е на четири крака, а сякаш е на два. Като хората стои изправено, обаче нагоре има една такава муцуна като на.. като на крокодил, издължена с остри зъби. Сега виждам, че има и някакви предни крайници, малки, като на тези динозаври, които отдолу са им големи крайниците, а отгоре са мънички."

"И опашка виждам сега, такава опашка голяма като при динозаврите, тежка опашка."

П: А сега това същество, което го наблюдаваме, можеш ли да се опиташ от негова гледна точка да почувстваш как се чувства отвътре, за какво си мисли то гледайки към пирамидата? В какво състояние го заварваме сега?

 "Спокойно е, гледа си към пирамидата и стои на едно място, не се движи. Отначало виждах как гледа краката, краката ги виждах сякаш отгоре."

Това е способността на субекта да влиза и да гледа живота през очите на съществото, което е  той в онзи живот. Като цяло се появява доста често, но не във всяка регресия. Някои усещат емоцията на човека/съществото от миналото, а друг вижда заобикалящата среда през погледа им, трети гледат отстрани сценката и вътрешно знаят какво се случва в дадения живот. 

"Имам усещането сякаш е мъжки индивид. Като възраст сега получавам някакво число пред себе си 120... евентуално като година, но ако това място не е земята, не е ясно за какво става въпрос. Това не ми прилича на земно създание. Като казвам, че прилича на динозавър или на крокодил, то прилича, но аз го оприличавам..., но иначе то не прилича на нищо, непознато е, не."

В следващия момент карам субекта да отидем и да разгледаме през очите на съществото пирамидата описана в началото, която се оказва съвсем близо до мястото, където е застанал. Следва близко описание на пирамидата, която е изградена от дървета едно върху други наредени и кръстосани по особен начин и стърчащи от четирите края на пирамидата. 

"Върху тях има поставени тръни и подобно изглеждаща растителност, наподобяваща маскировка или вид защита и укрепване на самата пирамида, отгоре върху дървото. Пирамидата е много голяма, много висока и по-скоро наподобява сграда - жилище или обществена постройка.
Входа е точно срещу него – дървена врата с нещо проблясващо, подобно на стъкло.
Това е много груба пирамида и стъклото също е мътно, неясно.
Тази врата е по-малка от самия размер на това същество, което виждаме от началото на регресията (т.е. не е направена за него). Появяват се по-дребни същества, които влизат вътре.
Те са също необичайни. Имат опашки и са на четири крака, имат островърхи глави, издължени като с много дълги муцуни, все едно имат къси хоботи.
Добивам усещането, че това са някакви животни, за които аз се грижа.
Като стадо, а аз все едно съм им пастир. И аз не ги карам, те си влизат вътре.“


Отиваме там, където той спи, където живее.

„Това е една островърха сграда. Всъщност тя самата е все едно един много висок покрив от земята до горе. Няма вертикални стени, а само покрив издигнат нагоре. На моменти имам чувството, че тя влиза в някаква скала, в някаква планина. И това е предната й част. Вътре е може би нещо като пещера. Предната част на сградата е като изградена, но навътре влиза в някаква пещера. И това е достатъчно голямо място за това животно – за това, което аз виждам като себе си.
Каменно е сякаш... Сега се опитвам да вляза. И сега като влизам това сякаш не е само от камък, а има и нещо като прозорци отгоре, от където влиза все пак някаква светлина, в горната част на това островърхо нещо. Вътре е като пещера, но от някъде идва все пак малко светлина.
Груби стени, тъмно пространство, но не е студено като в пещера, сякаш има някакъв по-топъл слой отвътре. Не е така студено като камък.

Сега виждам нещо като легло за размерите на това същество. Като застлано отгоре с дървета или някакви много дълги листа.
Сега виждам нещо като скулптора или портрет, но само глави... като главата на това същество, и са закачени. Не като картина, а като скулптора, релефно. Все едно са скулптори на някакви роднини.

Не прилича на нищо, което е на Земята, сякаш е на съвсем друго място.

Има някакъв по-светъл кът в тази пещера, където има повече прозорци, или някакви дупки, откъдето влиза повече светлина. Сега ще се опитам там да отида да видя какво става. Там е сякаш за писане място. Маса за писане, но е много грубо оформено, като леглото. Там има някакви пръчки за писане и отпред има черно нещо, вероятно като мастило. Пише върху някакви такива плоскости за писане, които са като кожа ли, или като хартия от някакви растения направени. По-скоро ми прилича от рода на папирус, нещо преплетено, но не е папирус, много е едро. То е направено като за размерите на това същество. И тези неща, от които е изплетено са много широки. То е така на едри ивици, като изтъкано, а те са дори леко различни на цвят, не са съвсем едни и същи. 

За сега ги виждам чисти, не изписани, стоварени едно върху друго. Но това същество умее да ги изписва. Имам чувството че сяда на нещо като стол, едно така леко издигнато нещо от пода върху което сяда. Имам чувството, че всичко така е изплетено, така направено, не само тези плоскости за писане, а и леглото, и стола, и масата, от такива ивици – напречно едни на други, като изплетено.“

Пренасяме се в друг момент от живота на това същество – пренасяме се в момент, когато то използва пръчките за писане.

„Да, сега се появи нещо като чаша, която не мога да разбера от какъв материал е. В нея има нещо като мастило. То топи в мастилото и пише някакви знаци. Обаче тези знаци са... неразбираеми. Като йероглифи, но не приличат на нищо познато, нито на египетски, нито на китайски йероглифи. Докато пише с предните ръце, с малките ръце, държи...

Няма особена емоция докато пише. Може би пише дневник или някакви спомени. Когато изпише един лист го взема и го слага от другата страна на масата, в най-десния край.“

П: А дали живее само това същество или има и други?

„Сега имам усещането за нещо малко, обаче не съм сигурен дали е от същия вид. Това е много малко същество, много ниско, ниско над земята. На него му усещам пак главата, че е такава продълговата. Голямото същество е по-бледо, а това малкото ми изглежда съвсем зелено. И от горната позиция виждам само главата и сякаш изобщо не усещам никакво тяло. Сякаш самата глава е до земята. Може би има някакво късо тяло и крака, но аз не ги усещам. Сякаш едва ли не главата се търкаля по пода.
Това малкото същество ми е като дете или нещо, за което се грижа.“


Придвижваме се напред в живота на това същество до важен момент.

„Сега съм навън, на открито. Стоя много изправен нагоре и гледам нещо наоколо. Хоризонта е много широк. В далечината пак виждам някаква гора от много островърхи дървета, но тя е много далече. Някои дървета са по-синкави, някои по-зеленикави. Сега видях дърво и по-наблизо, като кипариси на вид. Те са високи, но и аз съм висок и ги виждам на едно ниво. Даже някои са по-ниски от мене. Аз съм около 7-8 метра височина, 10 метра... нещо такова. Доста е голямо.
Тялото ми сега е доста изправено, като дърво е, съвсем вертикално.
Съществото сега стои неподвижно и гледа напред към гората. Много време стои така. Отначало е светло, но сега имам чувството, че започва да притъмнява, а то не се мърда от там.
Аз сега съм с гръб към пещерата и с гръб към тази постройка подобна на пирамида и сякаш гледам в противоположна посока.“

П: А как се чувства? Защо е застанал като нащрек гледайки в тази посока? Безпокои ли го нещо?


Преминаване през смъртта и Отвъд

„Не е добре, сякаш ще умира ли... Сега усещам нещо като вибрации, сякаш излизам от тялото си... Сега се чувствам, че излизам и тръгвам, излитам някъде нагоре... в някакви тъмни места.“

П: А сега той за какво си мисли, разбира ли какво се случва с него?

“Усещам, че летя нагоре, рея се в някакви тъмни места. Сякаш някакви светли ивици отляво, като нишки. Те не са прави, а са извити като дъги от едната страна. Две такива дъги от ляво, те продължават. Аз виждам само единият им край, който е към мене извит, а те продължават в някаква безкрайност. 

Ами сякаш искам да се хвана за тях. Тръгвам напред с тях и се движа, хванал съм се за едната. Те са две една до друга.  И вървя като по окръжност ли е, парабола ли е... някаква такава линия която се движи напред...

И сега напред виждам нещо светло. Приближи се и го виждам по-голямо – жълтеникава светлина е. Като осветено вагонче на лифт или нещо не знам какво, кабинка. Искам да вляза вътре. Влизам, осветено е и аз съм сам вътре. Цялото е осветено в жълтеникава светлина. Не мога да разбера движи ли се кабинката... да, движи се, но не много бързо.“

П: Виждаш ли нещо навън?

„Да, то е с прозорци, но навън е тъмно.“

П: Да се преместим сега до сцената, когато вече пристигаш...

„Ами то е пак някаква постройка в тъмнината. Всичко наоколо е тъмно, а то е осветено. От стъкла нещо... пак с такава жълтеникава светлина, но по-светла от тази на вагончето. Формата е правоъгълна, но не точно. Нагоре се разширява, а надолу е по тясно, скосени стени. В горната си част има прозорци, но точно пред мене е по-тъмно, а прозорците са по страничните страни на това нещо. Там, където е вратата вероятно е по-тъмно.
Ще трябва да вляза. Осветено е, но пак съм сам, няма никой наоколо. Вътре е голямо, празно. Има нещо издължено като пътека, малко по-високо над пода и прилича на дървено. Сега се движа по нея...

(След известно време) ... Движа се и стигам до по-тъмен край, там има нещо като врата, кафеникав цвят, дървена. Не мога да продължа, имам чувството, че пак навън в тъмнината ще изляза."

Молим при нас да дойде духовния водач за отговори и пояснение на видяното.

„Светлинката се появи и се приближи. Виждам нещо бледо виолетово, като контур само, като силует. Като елипсовидна форма... енергия. 

П: Този живот на голямото същество, което видяхме, защо ти го показа духовния водач?

„Усещането ми е, че това същество е трябвало нещо да запише, някакви важни неща. Трябвало е да остави може би на онова малкото същество, което видяхме... да му предаде нещо. Имам усещането, че тези същества са измирали там. Малко са били останали вече. Той е трябвало да остави там някакви истории, някакви записани неща на това по-малкото същество, за това което се е случвало. Сякаш не е имало други.“

П: А успял ли е в тази задача?

„Ами оставил е някакви записани неща. Доколко е успял всичко да напише, не знам. Други цели не виждам и не усещам. Сякаш се е справил горе-долу. Имам чувството, че това е някаква планета, която е на умиране. Това, което го оставя, той не знае дали ще има и кой да ги чете тези неща. Може би това – малкото, е последното. Дали ще има други  не знам. Сякаш другите вече са умрели, и са под земята вече, погребани.“

П: А някакъв проблем ли е имала тази планета, защо казваш, че умира?

„Това е много стара планета, покрай някаква много стара звезда, която угасва. Аз,л докато бях там сякаш виждах, че е светло, но сега, когато се пренасям да видя звездата, виждам че тя угасва и става тъмна.“

П: А когато се отдели душата от това същество и тръгна, какви бяха тези енергийни дъги, в които тя се хвана и продължи да пътува?

„Да, това беше път, по който се движеше. Отстрани това вагонче, с което се движехме, то се движеше по тях в посока средата на „космоса“ (така го оприличава) , където стигнахме до тази постройка, около която няма нищо. Тя сякаш виси в средата.“

П: А каква е нейната функция?

„Това е междинна станция, където идва това вагонче.  И тука се срещам с него. Той идва от някъде.
Сега се виждам себе си като душа... тъмно зелено, изумрудено зелено... формата не е ясна, сякаш и аз съм такъв елипсоид. Прилича на скъпоценен камък, но грамадно нещо, като човешки размер.


Регресията продължава с личните въпроси на субекта засягащи настоящия му живот.
Публикувам само тези от тях, които съдържат обща информация и биха отговорили на въпросите на читатели с подобна ситуация и изпитание в живота.

Извадка от посланието на духовния водач към субекта:

„Местата, в които се въплъщаваме – те са тренировъчно място за нас, докато не сме достатъчно развити. Там енергиите са много зациклени, има множество елементарни, зациклени енергии, които създават илюзията за материя. Създават илюзията, че се намираме в някакво материално пространство. Там ние тренираме с тези малки зациклени енергии, които са много нагъсто. И именно за това, че те са много нагъсто разположени се създава илюзията за материя. А всъщност не виждаме енергията, сякаш виждаме материя.

Обаче в един момент, тъй като се развиваме... трябва да се развием достатъчно и да се абстрахираме от всички тези зациклени места и да започнем да виждаме по-големите енергии. Тези енергии, които са на големи разстояния, които са в космоса... на огромно разстояние в пространството. Спрямо тях ние сме много дребни. За нас заемат, едва ли не, цялата Вселена. 

А ние тренираме с дребните енергии спрямо нас. С които можем да манипулираме, да ги движим. И имаме чувството, че сякаш работим с нещо материално. Но в един момент, когато се научим достатъчно да манипулираме тези дребни енергии, тези сгъстявания... ние отиваме на едно по-широко място, там където вече енергиите са големи. И трябва вече да започнем с тези големи енергии да работим. Вече имаме по-голяма мисия. И трябва да се научим да се разделяме с тези малки, дребни енергии. Всичко което ни е изглеждало малко и материално.

И на тези по-големи места вече всички тези обекти, които са ни изглеждали като живи същества, разумни... като наши приятели, роднини... на това място вече и те са като нас, такива дълги енергии. Които се простират в пространството от край до край, краищата им не се виждат. И ние с тях вече там сме някакви енергии, паралелни, които се преплитат. И трябва вече да работим на това ниво с тях. И аз сега виждам такива дълги енергийни нишки.
И аз сега тука сякаш съм такава енергийна лента.“

 „Трябва да отхвърли всичко, което е материално и да се ориентира вече само към тези големите енергии, а не към малките. Малките ги възприемам като играчка, нещо временно... да не се вторачвам в тях. Ако съм там - да съм наблюдател, а не участник в събитията. Да не съм човека, който се вживява в нещата; да наблюдавам от високо това, което прави материалното тяло. Да го разглеждам като някаква манипулация, като апарат, с който аз манипулирам. Аз всъщност си служа с това, като с инструмент, но не се вживявам в това, което става. Да гледам от високо и да манипулирам нещата... но от високо. От гледна точка на големите енергии.

(Явно за да се справим с тази „материя“ и „дребни гъсти енергии“ е важна гледната ни точка – тук „гледа от високо“ вярвам е със смисъла на „гледната точка на душата, която знае и разбира много повече цялостната картина и взаимовръзката между процесите“.)
„Ако имам още нещо да правя, то да го правя като със инструмент и да не се чувствам емоционално внедрен в тези неща, а да се чувствам сякаш съм навън. Там само малко да влизам, колкото да го манипулирам, колкото да го движа.“

Урок – дългогодишна грижа за болна съпруга

П: Какво трябваше да научи той от това изпитание, което преминава - да се грижи 15 години за болната си съпруга?

„Трябва да се науча да се разделям с всичко. С баща си, с майка си, с неща, в които живея. С нея трябва да се разделя... защото нищо материално не е реално. Всичко е енергия.“

Изпитанието Множествена склероза

П: А какъв беше конкретния урок или задача на съпругата? Самата дългогодишна болест, която я е приковала на легло, част ли е била от нейния план на душата?

„Аз сега започнах и нея да я виждам, като нещо оранжево, овално. Малко по-жълтеникаво по средата и по-оранжево по краищата, по-червеникаво. Сякаш тя е била по-така динамично насочена, по към материали неща. Активен човек е била в предишни прераждания и е натрупала много карма. Била е и войнствена. Трябвало е да уравновеси нещо. Тя и през този живот е започнала по такъв активен начин. А е трябвало любов да усети, грижа и по този начин да усети любов и в себе си. Да се научи и тя да дава любов по някакъв начин.“

П: А самата множествена склероза – тя спира човек именно от активността, няма контрол над тялото... някакво смирение налага? Обратното на това, което е изживявала.

„Да, примиряване... любов, да се научи да се грижи тя за хората“

П: А успяла ли е да отработи този урок, да осъзнае, в дългия период, в който е била на легло?

„До голяма степен би трябвало да го е осъзнала... „

П: Да я питаме нея, нали я усещаш сега там при теб? Какво казва тя, справила ли се е?

„Надява се да е успяла... да се научи да се грижи малко повече за хората, ако не напълно, поне до някъде, да дава любов.

П: А грижата за хората как се вписва в тоя урок?

„Защото аз за нея съм се грижил и тя трябва да се е научила да се грижи. И психология трябва да развива и по този начин да се грижи, с психология. И ясновидство трябва да развива... тя е развивала това и по-рано, и телепатията.“

сряда, 1 октомври 2014 г.

Кажи истината - лечебно за родителите и подготовка на децата за живота

Детето ми не знае за...

За смелостта да говориш с децата като с възрастни хора
Защо се страхуваме, когато децата ни разберат всичко
Защо ги правим на глупави и слаби, когато на тяхната сила можем и ние самите да изплуваме
За нуждата ние да пораснем и да си отворим очите.
За приемането на собственото минало, за да можем да говорим спокойно за него
За неосъждането на себе си - защото това значи да съдим и всички останали преживяващи същите слабости и изпитания
За любовта и уважението към пътя и уроците на всяка душа - най-голямата подготовка, която може да се даде на едно дете

............................


Всеки родител желае детето му да се справи добре в предстоящия живот. Всеки родител иска да подготви детето си... но какво виждаме, все повече родители, които от страх отлагат и отлагат разговорите по важните теми, страхувайки се да не "наранят детската душа".
Но това ли е истинската причина, действително ли това е най-големия ни страх, или изправянето лице в лице със себе си и миналото е онова, от което бягаме?

Много се говори за отглеждането и доброто развитие на децата. За дрехите, храненето, спорта и игрите, училището и талантите. Все неща, които развиват умения, навици, физическо тяло.
Но малко се мисли за душата на детето, за психиката му, за вътрешния му свят и нещата, които се отразяват и отпечатват в този вътрешен свят, под влияние на самия живот.

Привидно всеки "подготвя" детето си - но как...

 Не се ли опитват понякога родителите да повлияят на пътеката, на пътя, по който детето ще тръгне, да поизкоренят някой трънлив храст, да изправят някоя кривина, макар да знаят дълбоко в себе си колко невъзможна задача е това?

И вие ли сте от онези родители, които треперят на детето си, които крият истинския живот от него и го "щадят"?

Ще ви разкажа приятели една друга гледна точка, която може да ви е от полза за да помогнете както на себе си, така и на детето си.

Децата са много по-мъдри и умни независимо от възрастта си, повече, отколкото родителите им допускат.
Проблема е, че те вечно биват дискриминирани поради възрастта си.
На тях никога нищо не се казва и обяснява, от това което се случва в семейството.
Проблемите се крият усърдно или се правим, че ги няма.
Никой не говори с тях като с равноправен човек, заслужаващ обяснение.
Държим се сякаш дете е равносилно на ниско-интелигентен човек.

Но истината е друга.

Всяко дете още от малко е прекрасен наблюдател и трупа много информация. То може да не показва по нищо нещата, които забелязва, но вътре в него те оставят отпечатък. Задава си въпроси, размишлява... за света, за семейството, децата, с които общува, за просяка на улицата, за приятелчето, чийто баща е починал, за обидната дума, с която някой го е нарекъл, за това че някой деца ги водят двама родители в детската градина, а него само един, за това че някой си имат баба и дядо, а то не...

Когато има нещо нетипично в живота му, различно от онова, което вижда у другите деца, въпросите сами идват, няма кое да ги спре.
Това, че детето ви не ви е питало директно, не означава, че то не е забелязало своето различно положение. Те са толкова умни и сензитивни, усещат кога възрастните избягват някоя тема.

Дали темата ще е разведени родители, безпаричие, лоши отношения в семейството между родителите, или фаворитизирането, което някоя баба показва на внучетата си... дали ще е темата за смъртта, поради скорошното споминаване на някой близък... всичко това има нужда да бъде дискутирано и обсъдено, защото е най-нормалното нещо на света.
Света, в който живеем го изисква.

Но когато родителя отбягва една очевидна тема - очевидна, защото детето е достатъчно интелигентно да сравни и да забележи разликата, било в семейството, в другите деца, в стандарта на живот или каквото и да е... тогава тази тема става травмиращ фактор.
Какво може да си помисли едно дете - че това е нещо толкова лошо, за това мама или тате избягват да го споменават, а ако случайно детето се осмели да пита, му се отговаря с половин уста и две думи.

Децата прекрасно ще ви разберат, ако им обясните. Всичко, което сте преживели е напълно нормално. Един ден и те ще бъдат изправени пред подобни избори и ситуации. Споделете своя опит, своите грешки дори. Бъдете разбиращи и към себе си и към другите хора в живота ви, за да разбере и детето какво е прошка и израстване.
Колкото и да ви боли, време е да промените гледната си точка за да не травмирате детето си. А това е шанс да излекувате и собствената си душа от преживяното.

Като си помислим колко малко опит има човек, когато започне активния му живот. Всичко ни повлича с пълна сила и без време се озоваваме в позиция, в която не знаем какво да правим. А после с години носим това чувство на вина, че не сме знаели по-добре да се справим.


Например ставаме самотен родител... или любовта, в която сме били напълно убедени се сгромолясва, оставяйки ни с две малки деца на ръце и развод... или ... или.. пък самите ние не познаваме родителите си... или сме осиновени... или отношенията ни с родителите ни са толкова лоши, че детето ни не познава баба си и дядо си...

Разводите и разделите, едно време заклеймявани от обществото, към настоящия момент са нещо като правило, а не изключение.
Проблема е обаче, че ако самите ние не можем да надраснем това рамкиране на отношенията, кое е редно и кое грешно, кое е нормално семейство и кое не, самите ние създаваме напрежение в ситуацията, без да е нужно.

Детето има нужда да знае информация за своите родители, независимо къде е липсващия от тях и по какви причини го няма.
Тези неща се случват в живота. Всеки от нас има съдба и път, и уроци, които трябва да преживее.
Както ние, така и децата ни също.
За да избере детето да се роди в семейство, в което в последствие ще остане с един родител, значи душата му не е никак слаба и е пожелала това изпитание по определена причина.

Премълчаването на истината тежи, както на майката, така и на детето. А истината никога не е лоша или добра. Всичко е въпрос на гледна точка и на поднасяне на информацията с любов и уважение към урока и изпитанията, които са преживели всички души участници в това събитие.

Когато имаме това уважение и към себе си и към другите, детето ни по никакъв начин не би се травмирало. Напротив - помагате му да научи нещо ценно за живота на възрастните. Живота е низ от изпитания, уроци, моменти на радост и тъга, но прекрасен и интересен и си заслужава всяко усилие.


Това нараняване, което чувствате може да се излекува, само ако осъзнаете, че от вас зависи да обгърнете тази минала ситуация с любов - да си спомните, че и вие и мъжа, с който сте създали това дете, сте били еднакво неопитни в полето на живота и всеки е реагирал различно на уроците си. Погледнете онези две влюбени деца - онези, които бяхте тогава, благосклонно, със състрадание и разбиране, и разкажете приказката на живота си... така че детето ви да разбере какво е израстване и разбиране, какво е великодушие към другия, какво е любов и учене.

Без обвинения, изисквания, заклеймяване, чувство, че сме станали жертва... Без да се оправдаваме като виновен на подсъдимата скамейка или да съдим другия за нещо ненаправено или направено. Защото за това сме тук, да живеем и да се учим. И в резултат на този живот е появата на нашето прекрасно дете - това не е грешка, това е прекрасен дар.

Разкажете истината така, както я разказвате на равен. Никой не очаква от вас да сте по-опитни, само защото сте по възрастни. Душите не се измерват по телата, в които идват.
Нека детето ви види, че приемате всичко това като опитност и с мъдрост продължавате напред. 
Нека знае тази част от истинския живот. Една частица от пъзела, който постепенно ще се нареди докато порасне, натрупвайки опит и знания за хората и нещата, които се случват.

Смятате, че това ще нарани детето? Защо?
Какво по-различно е от всеки друг урок - учим се и с един родител, и без родители в дома за сираци, и в бедното, и в богатото семейство, и в мирни и в бурни отношения, и в здраве и в болест. Всяко нещо отключва уроци, ситуации и ни повежда по пътя, за който сме дошли и израстването, което сме си пожелали Горе.

Защото забравяте, че в този живот нищо не е лично, а е само част от пътя на всяка душа.
Опитност, която ни кара да израстваме, да намерим нови сили и мотивация за живот.
Как може любовта да нарани? Наранява погрешната ни гледна точка, мисленето ни наранява. 
Когато приемем пътя и избора на всички души с любов и търпение, нищо не може да ни нарани. 

Погледнете миналото като театрална сцена, на която се играе пиеса. Ролите са раздадени. Ето там е и вашата по-млада версия :) и мъжа, и всички хора съпътстващи вашето минало, там са ситуациите, страстите, всичко. Погледнете ги сега от тук, от позицията на порасналото Аз сега, на помъдрялото Аз, което е научило много и е станал друг човек, нов човек, по-силен, по-знаещ, по-можещ. Колко лошо е онова минало, което ви е изградило такава личност? Лошо ли е наистина?

Не е трудно, когато вие самите приемете нещата в сърцето си. 
Но говорите ли така на детето си или му спестявате най-важното - любовта. 
Всяка ситуация обяснена с уважение и любов, би била приета много добре.

Само да се престрашите да заговорите и най-важното... да премахенете егото от вашата реакция, гордостта, нараненото самолюбие... и да заговорите, както с любов към вашето Аз от миналото, така и с любов и разбиране към уроците на партньора, с който сте създали това дете.

Ако си дадете сметка и за позицията на бащата - на този, който си е тръгнал - на него му е още по-трудно да се престраши, да си прости и да се осмели да ви потърси, когато очаква да получи отхвърлянето, което сам е сторил преди време с вас. Той е изиграл ролята на "лошия" и сега му е още по-трудно да се обърне, да си прости и да се бори за любовта на детето си.
Така е, понякога изиграваме и тази роля. Не можем винаги във всяко прераждане все хубавите роли да искаме, все главните роли... учим се и от другите, учим се и в позицията на бащата изоставил детето си.

И пак се връщам на подготовката.

Каква подготовка даваме на децата си?

Сърдим им се, когато се глезят прекалено, когато се тръшкат за глупости и мрънкат... а ние самите ги вдетиняваме, лишавайки ги от онази част на живота, която всъщност ще им помогне да пораснат в мисленето. Пречим им да узреят, да се почувстват отговорни, възрастни, да видят какво е страдание и състрадание, болка и утеха. И всичкото това, докато бършем някоя сълза тайничко спускаща се по бузата ни. А именно в детството се изгражда Човека.

Да не се сърдим после, ако сърцето им се втвърди и не се научи на любов, ако ги превърнем в малки егоистчета, садистично настояващи винаги и само за своите желания... защото никога не сме потърсили упора в тях, не сме им показали как да ни я дават, скрили сме се в тежките си мигове, вместо да ги споделим.

А как се чувства едно дете, когато в училище се сблъска с дискриминацията по отношение на дрехи, финансови възможности, външен вид, умения...

Колко е важно родителя да е там, до него и да му изясни правилните ценности. Макар и да му е тежко сред другите, да се чувства различно. Никога самочувствието на едно дете не трябва да се базира на това какви дрехи и предмети притежава, или какъв цвят е кожата му... А ако някой остави децата си да се заблуждават по този начин им прави най-лошата възможна услуга, защото идва ден, когато тези вече пораснали хора са неспособни да се справят с живота. Защото те са се идентифицирали с парите и защитата на мама и тате, с лъскавите телефончета и дрешки. Но това е без особено значение за живота, за работодателя, за партньора... Те си искат своето - ум, отговорност, труд, развити качества, способност да мислиш и за другите, не само за себе си.

Каква по-голяма утеха за детето - дайте му надеждата - Да, с интелект, с ум и широко сърце може всичко да се постигне! Това се иска от родителя, само да напомни на детето, че не всичко е безнадеждно, че може нещо да направи за да промени живота си като голям човек.

И кажете истината!
Няма никакво значение от бедно или заможно семейство произхождате... Всяка душа си избира при кои родители да отиде и отива именно там, където ще й се предоставят най-добрите условия за да научи и израсте в сферите, които е планирала. Спомнете си това.
Любовта и състраданието се учат именно в тези моменти.

Искаме да научим децата си на най-доброто, но първо ние трябва да сме готови да им дадем най-доброто - да им покажем що е смелост, искерност, любов и уважение към себе си и към всичко хора. Да сме готови да ги научим на състрадание и прошка, да оценяват чуждата болка и нещастие и да развият чувство за съпричастие.

А това се случва само с примери от истинския живот.
Те са най-добрият ви приятел и изповедник.
Ако искате един ден да споделят всичко с вас и да ви потърсят в най-трудните си моменти - направете го и вие сега - търсете ги, говорете, споделяйте, обсъждайте всичко, доверете им сърцето си.


Това е гледната точка на едно вече пораснало дете, на което му беше казвана истината от малко. Къде с оцветяване и пречупване... но нормално, кой както възприема нещата така и ги предава. Но все пак някаква истина.

Не оставяйте празнини в съзнанието на детето си - защото най-страшното е онова, което то самичко може да си въобрази за отговор на въпросите си.




неделя, 21 септември 2014 г.

Забранени Територии - извънземни цивилизации, спомени от минали животи


Забранената Археология - необясними артефакти
Извънземни цивилизации на Земята и техните технологии
Спомени от предишни животи - историята на Дороти Иди и египетската жрица Бентрешит
Едгар Кейси - минали животи на Атлантида
Геологът Юри Кравчук за спомените от  живота на атланта Лохон и придобитите си способности
Цивилизацията Хипербореа
Забранените книги - истината за живота на Исус Христос
Евангелие от Юда
Евангелие от Мария
Алек Волков - спомени от прераждания под формата на ярки реалистични сънища - Библиотеката на Иван Грозни
Михаил Потапов - художникът, който нарисува 18тата египетска династия "по спомени"
Древните космонавти - Синовете на Небето


Още полезни материали: www.vremenapromeni.blogspot.com

вторник, 16 септември 2014 г.

Достоверност на преживяването в регресия - гледна точка на човек с дългогодишна практика в Опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване

Когато правя регресии срещам хора с различен опит и минало вариращо от никакви практики до дългогодишна работа в някои от най-трудните сфери като Извънтелесни Преживявания (Опитност Извън Тялото по Робърт Монро) и осъзнатото сънуване.

Резултатите при всеки от тях са интересни. Но е много ценно да се види разсъждението и наблюдението на човек с практически опит в някои сфери, които изискват много повече смелост отколкото е нужна за една регресия. (Опитностите извън тялото са много полезна и интересна практика, но и доста трудно постижима (но това да не обезкуражава заинтересованите). Повече за нея може да прочетете в трилогията на Робърт Монро - "Пътуване извън тялото")


Следния разказ е гледната точка на мои клиент, с когото работих Август месец.



Оригинално публикувано в: http://obe-bg.com/index.php?PHPSESSID=539d253sfkkonbfkc92li9j287&topic=2093.msg7651;topicseen#msg7651


"Наскоро си направих регресия при Павлина Николова. По нейна молба описвам впечатленията си:
------------
В началото Павлина ми направи профил. Състоеше се в задаване на въпроси за моя живот, как съм го живял, какви са подбудите ми, целите ми и т.н. Имам ли въпроси, които бих искал да задам, когато съм в Контакт. 

Когато пристъпихме към работа се чувствах вече леко уморен от много говорене. 
Тя ме сложи да легна и преминахме през уводната част, свързана с дълбока релаксация на тялото и съзнанието. 
Когато ме качи на "облачето" се почувствах наистина лек и във фаза. 

Кацнахме.
Трябваше да се огледам. Видях босите си крака. Бях гол, само по една бяла роба. В началото ми беше трудно да определя полът си. Накрая се избистри - жена! Намирах се сред останките на цивилизация, цялата погълната от зеленина. Беше много тихо, можех да усетя вятъра в дългите ми коси. Павлина ме попита дали наблизо има плаж /преди да започнем й бях разказал да някои от спомените си, до които имах достъп/. Оказа се, че наистина има плаж. Жената беше от същия спомен само, че сега регресията позволяваше по-детайлно навлизане. До преди това споменът ми беше някак мъглив, наситен с емоции, но не и ясен. Регресията направи възможно навлизането като в осъзнат сън. Разходих се по познатият плаж, поплувах сред лазурните води, а после влезнах в къщата. 

След някои уточняващи въпроси се прехвърлихме към смъртта ми. Оказа се, че съм умрял от старост в сънят си. Малко преди това имах на моменти съмнение дали не си измислям. Павлина ме успокои да продължа. Първата най-силна индикация за достоверността на случващото се беше, че усетих лежащото си тяло много старо. Ръцете ми бяха сбръчкани и цялото ми тяло беше немощно. Физическото усещане беше толкова силно, че едва ли можеше да става въпрос за илюзия така, че се поотпуснах. Когато умрях и се отделих от тялото си видях къщата си отгоре. Заливът по залез слънце беше много красив. Павлина ме попита дали някой ме посреща. Усетих, че някой ме вика в далечината. Но аз бях спряла да погледам залеза. Тук се случи второто потвърждение за мнителният ми ум. Разплаках се. Усетих една много дълбока тъга, която ме натъжи силно и сълзи да се стичат от очите ми. Павлина ме попита какво правя и й разказах, че ми е тъжно защото осъзнавам как всичко ще свърши. Залива ще изчезне един ден, папагалчетата, животните, всичко.... 

Но трябваше да продължа напред. Някой ме викаше. Когато продължих.... навсякъде имаше облаци и светлина. Там ме чакаха ТЕ. Не виждах всички само първите редици. Мъжът ми и той беше там, но някак встрани. Той беше моя наставник. Толкова се зарадвах да го видя. Посрещнаха ме с нещо, което би наподобило на земята ръкопляскания. Бурна радост и еуфория. Като парти за завръщането на отколешен приятел, който се прибира в домът си. Всички го чакат и сега го приветстват. Цялата светех, вече нямах форма. ТЕ също. Видях сред тълпата по сиви форми и по-светли. Моята светлина беше като, че ли най-силна. Блестях като Залеза! И тогава ми се изясни още повече. Аз носех Залезите с мен! Изпълних мисията си и бях крайно щастлива. Всички бяха доволни от мен, а наставника се усмихваше встрани и наблюдаваше със задоволство. Всички моменти на щастие, на радост, когато ходех по пясъка или плувах в морето, когато галих малките животинки...а вечер гледах залеза.... и така цял живот... ето това носех с мен... и светех цялата, формата чак се губеше, бях наситено сияние от светлина.... Всички бях щастливи, че успях да изпълня мисията си и да донеса обратно сред Нас огромна хармония и покой. Цял живот в съзерцание. 

Павлина ме насочи към друг живот. Веднага изникна стар спомен. Явно настояваше и той да бъде разгледан и детайлно избистрен. Бях старец, пред портите на огромен хотел, в стар стил. Тя ме върна назад... на младини бях....работяга..., който беше разбрал, че само с работа не става, трябва и такт, усмивки, радост! Така и бях успял да се издигна дотук. Живота ми беше за пример. Бях доволен от себе си. Не съжалявах за нищо. Учех се да управлявам хора. Знаех, че за да управляваш добре, трябва да не се забелязваш. Колкото може по-малко да се месиш. Достатъчно беше просто да давам импулс, да зареждам хората с радост, смях. Да им показвам прецизност и точност, и те напълно самоинициативно се мъчеха да оправдаят гласуваното доверие. Имах две момчета и жена. Вече големи. Всичко ми беше като по конец. Обичах да се изтупвам и да се пъча понякога със златната си верижка на часовника. Бях в крак с модата. Навсякъде в хотела цареше живот и клиентите бяха с доволни усмивки. 

Последните ми мисли бяха, че съм стигнал върха на изкусното управление, когато мога незабележимо да се оттегля и никой дори няма да забележи, че ме няма. Това ме изпълваше с огромно задоволство. И последните си дни ходих само колкото да навестявам любимата си обстановка. Умрях бързо от парализа. Няколко дена неподвижен на легло и всичко приключи. Бях щастлив. Усетих, че се завръщам справил се добре!

Павлина ме насочи към място, което да ми е приятно. Видях парк. Тих и спокоен. Навсякъде пейки. Тук таме се разхождаха хора. Още преди да ми каже да седна, аз седнах. Каза ми да си представя, че сега ще говоря с Наставника си. В далечината се появи човек, който бързо де приближи.... не знам защо се преместих.... исках да седне отляво. Само оттам се чувствах удобно. Той се настани до мен. Не беше познато лице. Висок, сух човек, с големи сиви очи и дълги пръсти на ръцете. Косата леко плешива. Погледна ме. 

Това беше третия път, който затвърди колебливият ми ум в достоверността на случващото се. Не очаквах да усетя неодобрение!!! Същисах се! Той излъчваше, че този път....не е доволен от мен. Дотук съм се справял много добре, натрупал съм нужната информация, от която СМЕ имали нужда за Пътя. Можел съм да се върна обратно, ако съм искал. Но щом съм решил да остана...ще трябва да продължа. /той говореше за един труден момент от живота ми, в който  си мислех, че умирам...тогава получих голяма подкрепа именно от Цялото...и информацията, че съм дал достатъчно и дори да се прибера ще бъдат доволни/. Откровено казано не очаквах неодобрение!!! Всичко друго, но не и това. Разбира се, нямаше място за спор, защото виждах всичко, което и той вижда. И на мен също не ми харесваше! Каза, че трябва да спра да търся вниманието, което не съм получил като малко дете...Така е трябвало да стане и да не се отклонявам от Пътя си. Ако ще търся Любов да е само от Цялото и връзката с Него. И още други неща ми каза, които ми беше много трудно да преведа. Беше си сериозен урок. Показа грешките ми и какво трябва да променя.

 Предадох на Павлина една малка част от цялото общуване. Една част запазих за себе си, а друга просто нямаше как да преведа на думи. 
Накрая я попитах "Искаш ли нещо да питаш за себе си?" Знаех, че в този момент чрез мен тя можеше да получи достъп до всяка една информация, която лично я вълнува. Може би не го очакваше и в крайна сметка каза "Не".
----------------------------------------
Беше полезно! Изясних си мъгливи спомени и получих нова насока. Успях да си отговоря и на въпроси, които занапред ще вълнуват умът ми. След регресията Контакта е много по-тесен. Чувам неща и понякога съвсем директно общувам. Второто внимание се поотключи. Благодаря ти!  


И още един допълващ коментар, споделен във същия форум:

По отношение на самата регресия... Имах някои притеснения, тъй като не взимам всичко за чиста монета. На няколко пъти си мислех дали не си въобразявам разни неща, тъй като Павлина не работи с хипноза и нивото ми се струваше повърхностно - говорех с нея със затворени очи...след релакса. Някъде в началото ми се приходи до тоалетната. В момента когато изплувах да отида се оказа, че всъщност само съм си мислел, че съм на повърхността, защото излязох от някакво много далечно и дълбоко място. Чувствах се като пиян. Силно замаян и едва ходещ. Щом легнах фииуууу и пак бях във Връзка.

Втората сериозна индикация, която поуспокои съмняващият ми се ум, беше когато усетих телесно, че съм стара жена. Чисто физически се усетих старица, която лежи. Толкова силно, че бях готов да се обзаложа, че ако отворя очи ще видя старо тяло. 

Третия момент беше, когато старицата умря. Щом се обърнах да погледна живота си и заливът долу в ниското.... ме връхлетя толкова силно чувство на тъга, че се отрониха няколко сълзи от очите ми. 

Четвъртия момент беше когато извикахме Наставника. Той се появи и се случи нещо неочаквано за въображението ми. Ако само то работеше определено не бих си измислил такъв развой на събитията. Неодобрението му към мен ми подейства като шок, да не говорим айдентите с които ме засипа, излъчването му и т.н...това определено нямаше как да си го измисля. Още виждам очите му, които ме преследват чат пат през ежедневието ми.... такова силно излъчване и така....ъъъ....зряло! Почувствах се толкова малък, буквално дете, с някакви смешни претенции и незрели желания. Всъщност именно тази част от цялата регресия окончателно разсея всичките ми съмнения. След като вече излезнах от фаза, дни наред усещах с лекота Връзката. В общи линии и сега я усещам далеч по-изострена от преди това.

събота, 13 септември 2014 г.

Загубих своя любим, може ли регресията да ме успокои, че има живот след смъртта

На скоро загубих своя любим след инцидент. След това започнах много да се интересувам от литература на тематика свързана с пътят на душите след смъртта, с прераждането. Четох някой от книгите на д-р Майкъл Нютон и тези книги запалиха моя интерес към хипнотичната регресия.
Изпитвам голяма мъка за човека, който изгубих. Може би този сеанс би ми помогнал наистина да се успокоя, че след смъртта има и друг живот и сега той е на хубаво място.
Мотивът ми да бъда подложена под хипнотична регресия също е и да натрупам мъдрост за същността ми в сегашния живот, мисля, че ще се обогатя от подобно преживяване. 


Здравейте,
съжалявам за загубата ви. Най-трудното на човек да свикне да живее на Земята е именно илюзията за сигурността( в семейството, в професията, в децата, в здравето и финансите). Смятаме, че живота е такъв и такъв, и го живеем докато в един момент изчезне любимо същество и всичко е преобърнато. Виждаме колко фалшиво е било това чувство за сигурност.
Но пътя на душите включва и това - ранните тръгвания от Земята.

Има една книга, която е точно за вас сега - "Храбри Души" на Робърт Шварц. В нея ще намерите обяснение защо някои души планират да си тръгнат по-рано и защо това е важно, както за душата така и за семействата им тук, за тези, които напускат. Тя ще ви помогне да се успокоите достатъчно за да можем да направим регресия.
Другото, което е важно - имате ли някакъв опит с медитация или друга духовна практика. За да направим регресия ви трябва опит. Този опит дори, ако у дома сама сте практикували, ще е безценен за преодоляване на страха.
Иначе този страх ни е вроден и блокира виждането на образи в регресия.
Регресията не е първото нещо, с което човек започва своя път в духовните практики и методи. Преди това има по-лесни неща.
Обяснявам ви всичко това, за да ви кажа защо е нужно да се подготвите преди да правим регресия. Вие самата търсите важни за вас отговори и за да се получат ще трябва момента, когато правим регресия да е точния от гледна точка на готовност и отвореност на съзнанието.
А това само личния опит ще ви даде.

Все пак аз още не знам имате ли такъв опит. Но в случай, че нямате бих ви препоръчала да отидете на някои семинар или курс, където се учи именно релаксация, медитация, визуализация (работа с ментални образи), използване на интуицията, след което да практикувате докато не я почувствате ваша територия. Само интуицията и психичните ви способности ще ви предават информация в регресията. А за тази цел те трябва да са развити в някаква степен, да ги използвате.
Вероятно ще си кажете - ама как да чакам до тогава за да разбера отговора на най-важния си въпрос...

Отговора вече го знаете.
Специално този отговор има ли живот след смъртта е закодиран у всеки един човек. Вътрешното ви усещане винаги ще ви подскаже истината. А логическия ви ум ще търси материално доказателство.
Няма да получите по-категоричен отговор. Само трябва да се научите да чувате интуицията си, която не е нищо друго, а духовните водачи, които ви нашепват напътствия и знания за да ви помагат в задачите и оставащото ви време на Земята.

Една регресия няма да ви е достатъчна да се уверите в това, което питате. Трябва да се развие тази връзка с духовните водачи, да се научите да се вслушвате и да виждате напътствията им и знаците, които ви пращат в живота. Тогава вие ще знаете, ще чувствате нещата и никой няма да е в състояние да обори това, което чувствате.

Всичко, което се случва в живота на човек е свързано с по-дълбоки причини и носи опитност и уроци, помага ни да погледнем в нови посоки, за които не подозираме.
За това макар и мъката, която е съвсем нормално да чувствате, с времето ще видите, че вие се променяте, че вие сте научили много неща в резултат на изпитанието и загубата, която сте претърпели.
В моментите на най-силна тъга можете да направите нещо за душата на своя любим - нещо, което той ще почувства - Да се молите за него с благодарност, че е бил част от вашия живот и с вяра, че той ще успее и винаги ще има светлина по пътя си от тук нататък, където му е нужна, по пътя на развитието на душата му. Това душите чувстват и много им помага. А силната черна тъга ги дърпа надолу, защото започват да се безпокоят за близките, които са тук на Земята.

Ако имате въпроси или нужда от насока ми пишете.

*Въпросите и отговорите се публикуват с цел да се помогне на онези читатели, които не се осмеляват да пишат, а преживяват същите изпитания.

Павлина Николова

четвъртък, 4 септември 2014 г.

За любовта и вярата на двама човека живели в различни времена, оказващи влияние в настоящето - регресията на Л

След края на регресията има 2 писма, едното е написано часове след регресията, а другото в следващите дни. Те най-добре могат да дадат усещането какво е почувствала жената в регресия. Много интересна гледна точка.

Тази история се случи преди дни. Независимо колко регресии е направил човек пак може да се изненада от тая висша хармония и подредба, която вижда в съдбите, уроците и посланията подавани от духовния свят към живота на наглед уж съвсем обикновени хора, на които им се показват привидно обикновени животи. 
Няма нищо обикновено във всичко това. 
Да усетиш, че си част от всичко това и съществува висш ред, който се грижи за всичко, че всяко нещо си е на мястото и нищо не е произволно, хаотично или несправедливо... ето това бих нарекла щастие.


...................... 1.09.2014.................
Субект: Л, 40 г.

Планинеца 

При навлизането в живот жената се спуска  сред мъгла и вижда малка дървена къща с остър покрив. В подножието на планина, зеленина и храсти. Усеща, че наблизо има животни, които се отглеждат. Ниска растителност.

- Няма други постройки, нито път наблизо.
Поглеждайки надолу към краката си виждам обувки от светла кожа (като цвета на гайдата) като терлици и мъжки крака. Черен дебел панталон, плата е рошав, а нагоре има нещо като наметало. Тялото е едро и имам усещане за по-възрастен човек, побелял и с брада. В момента, когато го разглеждаме човека се чувства доволен, гледа около себе си и е усмихнат и доволен. Има голяма висока тояга. Чрез него усещам колко е хубаво всичко наоколо.
Той има овце, сам е, но е щастлив.

В къщата – голяма дървена маса с грубо сковани столове. Усещам,  че там има някаква жена, но не я виждам. Някой, когото обичам, но не ни се показва. (в по-късен етап отново опитах да насоча вниманието на субекта към жената за да явидим, но тя усети напрежение и оставихме нещата така. По-надолу разбираме защо се е напрегнала. )
На земята виждам люлка, но няма бебе! Не е нова, но не е и много стара люлката. Странна е, люлее се в обратна посока, не настрани, а напред-назад – посока глава –крака.

*От предварителния разговор с  жената разбрах , че тя самата дълго е чакала своята собствена рожба и след като се ражда разбира, че това ще е единственото й дете. Огромното желание сякаш е пренесено и от този живот, който в последствие ни разкрива, че мъжът от планината не е имал деца, но люлката вероятно е израз на надеждата му, че това е могло да се случи все пак в някой момент.



Пренасяме се малко по-рано във времето до важен момент от живота на този човек...

 Той прегръща по-млад мъж, посреща го. Мъжа е облечен различно, с широк панталон отгоре и по тесен отгоре, а нагоре има като късо палто, странни дрехи, различни от дрехите на възрастния мъж, и носи мека шапка. И овцете са там. Този млад човек е брат му и живее другаде. Мъжа е много щастлив, рядко идва брат му на посещение.
Когато влизат заедно в къщата виждам млада жена облечена в бяло с рокля, отгоре има много дипли и пола до долу, безформена блуза затворена, няма деколте. Това е жена му на планинеца.

Сядат и разговарят разпалено, разказват си неща, явно рядко се виждат. Тази къща е далече от света, рядко идват хора тук.
Жена му е с червени бузки. Само тримата са, не виждам дете.
Планинеца и съпругата му са дошли от друго място, сред хора, там са живели, но са дошли тук да живеят.
Жената готви на голяма метална печка в друга стая.
Тя много се смее, носи неща и слага на масата. Бърза, бърза, все едно тича. Такъв човек си е – жив весел, така се държи. Сега носи мляко, нещо ще прави с мляко.
В по-късния времеви етап, който разглеждахме от началото на регресията, съпругата  там вече я нямаше, беше починала. (Може би за това в началото субекта усеща само нейната енергия в другата стая, но сякаш не искаше да се покаже, като спомен от присъствието й в къщата, и напрежение, когато я моля да отиде да я види)

Отново се преместваме този път напред напред във времето до друг важен момент от живота на планинеца...

Сега субекта вижда планинеца отстрани хубав и висок. Усеща, че той не общува много, защото няма с кой. Много си обича животните и ги гледа като деца, все едно заместват децата му. Не чувства липсата на дете.

Сега той не е точно същия усмихнат човек, който беше първия път. Нещо различно има – равнодушие, рутина, нещо еднакво, все едно е уморен. Възрастен е – много бяла коса и брада. Леко приведен.

Пренасяме се до последния ден от неговия живот. Много ценна информация може да се научи чрез разглеждане на последните часове и смъртта на човека от описвания живот. Понякога се пренасят емоции, прави се равносметка и се осъзнават много ценни неща, които може да са от голяма полза за настоящия живот и проблеми на субекта...

Той е на поляната, няма ги овцете, там са някъде, но не ги вижда. Той гледа напред към склона и планината. Наслаждава се – това е като да си доволен, че виждаш, че си там! Приема го като подарък. Той усеща, че ще си тръгва и за това се наслаждава на тези мигове.
Доволен е, защото е живял щастлив. Не е някой много умен човек. Не знам даже дали може да чете. Обаче живота си е изживял щастлив, както той го е искал. И май не иска, знае, че трябва да свърши, а не иска.

Пренасяме се до момента, когато смъртта вече е настъпила за физическото тяло на планинеца, а душата се освобождава, излиза от тялото и ние наблюдаваме сцената отгоре заедно с нея...

Усещам покой. Все едно всичко е много тихо и е застинало. Все едно плуваш във вакуум. Приятно е.

Само той е бил жив (на въпроса ми има ли емоция у душата сега към живота, който оставя или към някой от живите близки) Брат му го няма отдавна, но не знам дали е умрял. Той не тъгува. Много странно – пак е щастлив. А преди смъртта не искаше да се разделя.

Избира си такъв живот заради животните. Той е трябвало да се грижи за тях, те са имали нужда от него, а той да се грижи за много деца. И по този начин му се предоставя възможност – да се грижи и да ги обича цял живот. Той е бил щастлив с тях! Много ги е обичал и е доволен. И сега е щастлив. Изпълнил е това, което е искал.
(Невероятен начин, по който на една душа й се предоставя възможност да бъде родител и то не на едно дете, да дава и получава и то Безусловна любов, най-чистата форма)

Пътуването на душата...

Сега е във вакуум, но вакуума все едно я носи, отива някъде. Имам чувството, че аз съм точно до тая душа и усещам как се чувства, а не я виждам. И все едно като топка, нещо в което няма гравитация, я носи на някъде, но то се вижда все едно няма дъно, няма...
Има някакви балони, като сапунени мехури,  отразяват светлината във всякакви цветове и минават покрай нас. А там отзад, зад балоните има някаква пейка. Там е много бяло. Там има някой, всичко е много бяло и една бяла пейка като от камък. Някой чака на пейката. Това е много странно – тя е все едно в нищото. (смее се) Като че няма гравитация, все едно се движиш в нещо и има бяла жена много красива, тя е права... (разплака се, много емоция усети) Тя чака мен... Не мога да я разпозная. С шал и дълга бяла рокля. Знам, че ме чака. А душата я няма...

*До преди малко жената в регресия се възприемаше като отделно нещо от душата, която върви по своя път към Дома в духовното. Но в този момент двете се сляха в едно, защото енергията, която я посрещаше беше много скъпа и важна и изтри границите във възприятието й, привидното разделение на животи и образи от различни животи, сега остана само тя и посрещачката й.

Явно и той много плаче и се вълнува (така жената си обясняваше своите сълзи) и вижда някой, който много го обича. Това е жена му, сега изглежда по друг начин. Тя е като ангел, той така я възприема.
Сега той малко трябва да постои , да се успокои – той се вълнува.
Тя смята, че той е успял с плана на душата си. Смята, че трябва да го успокои, защото той хем е доволен, хем има нещо, което още го свързва с тая земя и с тия животни. Той мисли, че още е можел да ги гледа, още време да остане. А той всъщност е свършил всичко, което е трябвало да свърши. Някак си е знаел, че е свършил всичко, а не е искал да си тръгва. Много е бил щастлив там. Не е трябвало толкова да се привързва и за това сега му е трудно.
Сега ще се очисти на това място. За това е на такова място и е бяло, и само жената е там, да му помага.

Тук оставихме душата на спокойствие да продължи пътя си, а ние се насочихме към друг важен живот, който съдържа отговори към настоящите изпитания и уроци на жената в сегашния й живот...


Изследователя


Излизам във вода, като много голяма река, а отсреща има някакви скали, бряг. Реката е буйна, не можеш да я преплуваш. Аз съм във водата, стъпила съм в нея и съм боса. Крака на мъж, с много косми (смее се). А водата е много бистра и се виждат малки камъчета. Стига ми до глезените, аз съм на края на реката, а отсреща е другия бряг. Зад мене има село, има къщи.
Интересно, че гледам много във водата. Мъжа вади нещо от водата и не е риба. Като че вади пясък. Тоя човек събира метали. Вади някакви камъни или пясък. Има ситна мрежа, сито. Чувства се добре,  просто работи. Странно е – все едно му трябват някакви камъни, събира различни камъни. Не търси злато. Видове камъни – трябват му различни малки камъни. Седи и чака със ситото на водата, сякаш нещо да мине. Реката е буйна и движи камъните.
Пак е в планина. Млад е и е много силен. Важно е това, което очаква да намери. От дълго време изследва камъните. Някаква наука е това. Той може да чака цял ден за да си вземе няколко камъка.

Това не е като при нашата природа обаче. Мисля, че не е в Европа. Прилича на Алпите, но усещането не е като в Алпите, аз съм била в Алпите. Като че дърветата са различни, не са като в Европа. От ниско им почват короните, и върви един ствол нагоре. Короната е от долу до горе, ама не е като корона, а храст. Много прозрачна вода, чиста и нагоре продължават високи планини и свършват в облаците. Студено е, ама на него не му е студено. Той така живее.

Има селище, но и то е странно. Бедни къщи, правени от нещо... не от кал. Все едно са си правели тухли и после са ги сглобявали, но не е като нашите тухли, не е камък, някаква друга смес. И са бедни. Но не мисля, че тук хората мислят, че са бедни.

Той живее тук, но не е от тук. Жени с черни коси и шарени дрехи. Дрехи от плътни тъкани. Те са с различна кожа от неговата, нали му виждам краката и ръцете. Те са не като индианци, не като мулати... нещо между индианец и мулат. С някакви шарени неща по тях. Не изглежда като да живеят зле. Върви си някакъв живот. Няма война или подобно. Хората не се тревожат, вършат си делата. Мирно място.

На тях не им прави впечатление какво прави той. Всички работят нещо, той си е на реката. Жените нещо правят, седнали са на земята, трябва да ида при тях за да видя. Чукат някакви семена, стриват ги. Това е за ядене. Не е като жито, а по-скоро като сусам и е черно. Трябва да се смели за да стане за ядене. Те са много, седнали и си говорят и го правят. Не усещам да им е трудно. Сега му се усмихват и го поздравяват и той ги поздравява.

Тук  няма улици. Къщите са разхвърляни. Той отива в една жълта къща. Все едно е пещера. Каквато могли форма да направят такава. Много е малка, няма друг покрив, така е. Високо е да влезеш, не се навежда. Няма ограда. Вървиш си и си влизаш. Вратата е от плат и се отмята. Вътре има за сядане като от плат. Няма маса със столове. Сяда се на земята. И е много шарено.
Той пребивава там и няма жена. А имам чувството, че си има някой, но в тоя момент не е там. Има приятелка, но не е там, другаде е.

Той като че е дошъл за определено време да събира камъни. Като че учи някъде и ще се върне. За това няма тук жена. Не знам от колко време е тук, не е много. Не му е неприятно. Не му е съвсем нов света.

Пренасяме се до друг важен момент, в другия свят, там където работи изследователя...

Там, където е сега е топло и има престилка. Работи, прави нещо в задушно място. Все едно нагрява камъните и там е много топло. Една огромна пещ. Те са различни – и по-малки и по-големи, и назъбени и кръгли, различни. Май наистина търсят метали. Нещо такова е. Камъните ги слагат в пещта. А като ги сложат в пещта камъните сякаш си променят формата. Много е топло, на много висока температура го правят. Напомня ми на място, където правят стъкло, но не правят това.

Сякаш трябва много пъти да запишат едно и също нещо и чак тогава могат да кажат дали се е получило. Но няма нищо модерно като уреди. Той е съсредоточен, много е важно.

Те смесват камъните,  да ги стоплят заедно за да стане нещо накрая. Нещо правят, може би така да добият метал. Той наблюдава сега. Има и други хора, които правят нещата. Там го уважават.
Ще засегне живота на хората – ако те постигнат резултати. Той търси нещо да открие, което ще окаже влияние върху всичко, ако успее. Той иска да направи сечива. Опитва. Или метала не е бил известен или именно този метал, който той търси, не е бил известен. А камъните са малки, не големи скали, а малки камъчета.Той знае какво прави.

Той си обича работата. Това не е престилка дето е облечен. Като чувал отгоре, плътно. Той пак е бос.

Тук има път и той върви към къщата си. Работата му е по-далече, от където живее и трябва да си иде пеша. Той е свикнал да ходи бос. Не му пречи.

Селище има. Слиза надолу по склона и селището се вижда закътано. Пак е планина, а долу е равно.Тук няма никакви превозни средства, и животни не виждам. Той ходи пеша и не носи нищо, но сигурно е носил камъни нататъка. Слиза по каменна пътечка. А къщите долу са като в организирано селище. Все едно покривите им са от мъх, с нещо са си покрили къщите – тъмно зелено –кафяво. Това е нещо, с което се покриват къщите. Формите са заоблени. Тези хора тичат боси.

Тука са същите хора, като другите, а той пак не прилича на тях, но живее с тях. Те са друга раса, той е бял. Но той сякаш е израстнал тука.

Имал е учител да го учи за камъните. Имаше един човек с него, ама той остана там в работата му. Той е от селото и е от местните и му предава знанията си. Като да го предаваш на внука си. Той целия си живот се е занимавал с камъните и сега е стигнал до някъде и трябва да го предаде за да се продължи работата, да се открие този метал. Но те не знаят думата метал. Те търсят нещо да направят твърдо, нямат нищо от метал.

Минаваме още по напред да видим след години...

Намерил го е. Прави стрели – остри върхове. Той е в същото място, където топеше камъните. Не е това точно метал, а по-скоро метал и пясък. И топки прави от това нещо. Малки топки, така да ги хванеш в юмрук. Прави ги за лов тези неща. И при него има дете. Това е неговото дете – на 5-6 години. И то е с такава дреха, босо.

Той е щастлив. Но не знам защо смята, че има още много работа да върши, като отговорност чувства. Но сякаш е свързано с друго, не с металите. Той сега е отговорник на селото. Сякаш организира живота, носи отговорност за тяхната прехрана, дали ще е добра реколтата... Все едно той трябва да го организира. Те са си го избрали. Малко се чувства натоварен с тоя ангажимент.

Има жена – дебела :)  от местните, с черна коса. Тя е с шарена дреха. Усмихната, имам чувството, че тя не е много умна, но той се чувства добре с нея. Той си я обича, но не е някаква такава голяма любов. Тя му е приятелка в живота.

Той много сериозно се отнася към отговорностите, усеща ги физически. Много принципен човек.

По напред във времето...

Нещо там с отговорностите... нещо има, за което трябва да остане още малко. Свързано е с храната. Някаква промяна, която той въвежда. Тези семена, които стриваха, той въвежда нова култура. Взел е решение, което е важно за всички, сменя това, което произвеждат. Трябва да убеди всички, че това е по-добре, а то е по-добре. Прави „реформа“, да така се нарича. Все едно думите не мога да намирам. Няма такива думи като нашите.
Все едно те общуват малко повече без думи.

Той открива нещо средно между камъка и метала. Откриват, че има метали в камъните.
Пренася някакви неща от другите места, където е ходил за камъни. Донася тук нови култури. Ще имат повече храна и ще могат да разменят. Сега още не знаят какво ще стане, още чакат резултатите от новата реколта. За това му е напрегнато.

Сега е на съвет, седнали са в кръг хората и има огън в средата. Говорят. Той пак е отговорника. Не е като войник, те нямат такива войници. Отговорник е по храненето. Има и един по-старши, той говори. Титлата е като кмет по наследство, но той понеже е умен на него са му възложили тая задача, нищо че само е отраснал там, а не е роден от тях. Сега той ще почва да учи някого за да си предаде знанията. Тук трябва да имаш възраст за да присъстваш, за това детето му го няма.

Всички са с такива дрехи като нощници, а жените са с шарени.

Минали са много реколти и те ядат това по-едро зърно, като царевица, но не е точно царевица. То ражда повече и е по-хранително. За това го гледат. Зрънцата са като царевица на форма, но не го виждам като растение, виждам го събрано. Те го сипват в нещо и го въртят това нещо и то така се мели. Вече не го стриват на ръка. Само дървено е, като топка, която е тежка и го смила, после се изсипва от другата страна.

Пак няма метал. Явно не е успял да направи метал, а само е втвърдил камъка  да не се чупи. А това, което втрива зърното май е такъв камък, защото е много гладко и тежко.

А в последния ден от неговия живот...

Там някъде е. Той не е толкова стар. Седнал е на брега. Той си прави планове. Иска да изследва още камъни. Не знам защо ще умре, той не знае, не мисли, че си отива. Мисли, че ще прави още неща.

Мисли за бъдещето, има идеи и мисли, че е на прав път. Като че ли повече време е отделил на храните за селото и по-малко е правел изследванията. А сега има идеи да се задълбочи в изследванията. Смята, че ако открие нещо това ще помогне за храната . Търси да направи уреди да улесни труда. Думата сечива... А за да направи трябва да продължи работата с камъните. За това се връща на реката.

Когато вече смъртта за физическото тяло е настъпила, а душата се е освободила от тялото...

Той е паднал до реката и лежи там. Мисля, че се е ударил.

Той като че ли сега вече знае, знае че е умрял. Разбира. Не се плаши, не иска да остава.
Доволен е, защото е предал каквото е могъл. Май така е трябвало да стане. Този, който ще остане след него, той ще намери сечивото. Трябвало е той да се заеме вече с работата, а възрастния да отстъпи.

Какво трябваше да научи ли чрез този живот... Трябваше да изгради волята си и търпението да чакаш. И отговорност – за това трябваше да въведе новата реколта, да понесе отговорност за другите хора,  да поеме риска.

Сега идва същата жена и тук (жената в бяло, която го посрещна след края на предишния живот). Не знам защо пак ми се плаче. Защо си мисля, че тя все чака мен. (Говори през сълзи, толкова дълбоко чувство предизвикваше образа на онази жена) Това го усещах там в храма в Израел, все едно тя взима нещо, което ми тежи в тоя момент. И сега е така.

Той не е на същото място, както преди. Тук пак е бяло. Там има храм. О Боже, толкова е хубаво... (сълзи) И все едно нещо звъни. Имам чувството, че всичко блести и нещо звъни, като звън във въздуха... като някаква мелодия.

*Предадените емоции в скобите са важни не само за да усети и читателя какво точно се случваше по време на регресия, а защото чувството не може да бъде създадено от ума, то е нещо, което се случва в сърцето и не може да бъде симулирано или накарано насила да дойде. Споделям тези най-съкровени моменти за да се докоснете до пречистващото усещане, от докосването с нещо толкова любимо и познато, което явно действаше на ниво сърце, независимо, че човек няма съзнателни спомени някога да е бил на подобно място или да е срещал подобна енергия.

Аз мисля, че за него така е добре. Той е на различно място. Не се налага да седи и да чака, както другия на пейката (който се пречистваше от пренесените емоции). Сега той трябва да влезе в някакъв храм, ама не знам защо аз не мога до там. Плаче ми се, защото искам да отида там, а пък не мога.

Обаче жената седи тука. Тя е като сияние. Като фигура на жена, но жена от светлина. Бяла. Аз за това ти казвам като ангел, ама не знам дали е ангел. Няма криле или такива неща.

*В този момент прецених, че вместо да продължим по процедурата за среща с духовния водач, по-добре да насоча вниманието и въпросите, които предварително бяхме изготвили за настоящия живот, към тази жена в бяло. За да се появява и двата пъти след сцената на смъртта и да посреща душата от двата живота имаше причина. Имаше голяма вероятност да се окаже някой изключително важен за моята клиентка.

Тя казва, че не е духовния ми водач, повече е. Тя е като пазител и ... може би аз я възприемам. Да, да, да, към нея се обръщам, когато казвам Богородица. Правя връзка с нея. Има нещо много, което е свързано с мен. Аз така я наричам, така я приемам, но не е Богородица, друга енергия е.

Казва, че съм дошла за нещо специално и тя трябва да ме пази да не се отклонявам от пътя. И аз го правя и тя ме връща обратно. Това е заради дъщеря ми, да.
 (разплака се) Много е силна емоцията.
Ако знаеш колко съм благодарна в момента.

Да, да, да тя трябва да ме пази, да. Защото съм го правила като всички други, тръгвам в друга посока. И когато е трябвало да се оженя по същия начин. И когато ме събуди, когато трябваше да раждам, тя беше, трябвало е да ме събуди. Тя много пъти така ме хваща и ме ... Това е като да избереш... защото си сигурен, че си слаб и няма да се справиш и някой трябва да те връща, за да си свършиш работата... да те подканя. Било е важно. Тя (дъщерята) трябва нещо да свърши в този живот. За това се ражда въпреки трудностите. Тя (жената в бяло) е била с мен в храма, тя там ми се е показала. Защото дъщеря ми вече пораства и ще бъде по-сложно от тук нататък. И аз трябва да знам.

Фобия от бръмбари

И казва да не ме е страх. Но аз питам за бръмбарите и тя се смее. (Жената имаше фобия от бръмбари от дълго време) Казва да не ме е страх и аз си помислих – от бръмбарите ли... А тя се смее, сигурно за да ми покаже, че има много по-страшни неща. Казва ми, че съм се справила с много по-страшни неща, че трябва да ме е страх от бръмбари, защото така... (смее се) ... ужас, защото така понасям по-леко. Всеки човек си има някакви обикновени страхове, клапан. За да не те е страх от важните неща. И да понасяш важните неща и да не те е страх от проблемите. И така решаваш важните проблеми. Това е като да избие парата. И...(смее се) значи пак да бягам от бръмбари. И тя се смее.

Защо точно бръмбари... казва, че навремето ме е било страх от други животни, сега са бръмбари. Да, имало е и други животни. Това е вярно, да. В един момент ме беше страх много от паяци, после от кучета... Явно е трябвало.

Мозъка си избира някакъв страх, от нещо, за да реагира. Моя мозък така си изпуска... за да не се претовари. А това не е страшно, този страх към бръмбарите. Аз го наричам страх, а то е друго, освобождаване на енергия. И като че те я отнасят. И за това си избирам страхове от живи същества, но не от хора. Боже, сега ми е толкова спокойно.
(Тя си избираше страх от нещо, което реално не може да й навреди, а което е по-важно не се страхуваше от тези, които са по-опасни – хората.)
Тя казва, че няма да се страхувам от хората.

Защо съм срещнала съпруга си и точно за него съм се омъжила...
 – Казва, че е заради гените. Той е важен... ще го кажа – до края на Земята. Реших първо да го спестя. Така го чух. Той носи такива гени, а дъщеря ни е много важна. Тя има мисия. От баща си взима смелост, упоритост, инат. Корав човек. Такава генетика има. Издръжлив и физически и... морално. А за мен казва – като феникс, оцеляващ вид. И нещо трябва наистина важно да свърши дъщеря ми в този живот. Тя май е от другите деца.

Казва, че някой ден ще се съберат голяма група такива деца и ще имат много важна задача, нещо за планетата, важно за много хора. Трябвало е да има определени гени. ( Самото физическо тяло да понесе този дух, който се ражда в него) Не само заради характера, тялото е важно... Нямам думи, с които да опиша. Аз разбирам тя какво ми казва, но ми е трудно да го предам.

*Следващия въпрос касае една голяма промяна в съпруга й, който преди сватбата им проявява едни черти, а след това става много грижовен и добър съпруг.
Отговора, който последва по недвусмислен начин потвърди, че често лошото държание или прибягването до алкохол, агресия или друг вид неадекватно поведение към любим човек, всъщност е знак за урок на човека:

Промяната е заради дъщеря ни. Той се е учил преди това. Този урок е отминал, научил го е. Свързано е с родителите му. Трябвало е да се научи да се откъсне от тях. Има нещо... да преодолее привързване. И трябва да почне да взима решения сам, а не да слуша. Той май се справи.

 *Този момент е много важен. Може би всеки от нас има близък човек , който се намира посред подобен урок. Действително на тези хора им е много трудно. Те по някакъв начин са били ощетени в детството, дали лишавани от внимание и любов, или друго нещо. Но при тях продължава модела на търсене на внимание от родителя и поставяне на родителя като център, около който всичко се върти. За съжаление разочарованията им продължават,  защото не е това начина да се излекува наранената детска душа. Те няма да получат вниманието, от което са били лишени. Урока е точно в това – да спрат да търсят и сами да си дадат любовта, която заслужават. А те я заслужават. В момента, в който вече не гледат на родителя си като на някой длъжен да им дава нещо, любов, грижа и т.н. тогава и освобождението им идва и имат шанс да почувстват щастие, без това да е зависимо от вниманието или пренебрежението от страна на майка и баща.

  Винаги трябва да помним, че независимо, че някой е наш родител, това не го прави автоматично много по-мъдър от другите хора, нито означава, че на него му е лесно да се справя с уроците си. Много  родители имат точно този урок – да бъдат родители – и на повечето им е много трудно да осъзнат своята нова роля и да показват любовта си. Когато си спомнят това - децата им биха могли да продължат напред без упреци, без горчивина, а с едно по-дълбоко разбиране към душата, при която са избрали да се родят. Всички се учим и слабостите на човешкото тяло и живота в материя влияят на всички ни.

Казва, че ние с него заедно учим урока на вярата. Само че са различни видове вяра. На мен ми казва, че трябва да се науча да вярвам и в себе си. А на него вяра повече като в духовен план, като духовно развитие.

Усмихва се. За това мисията трябва човек сам да си я свърши. Не да ни я казва някой, а ние сами да го открием и да го свършим докато сме тук. За това ми казва вяра. Но това не е всичко.

Питаме за семейството на моята клиентка, голям български род, дали има значение и защо тя се е родила там. Интересен е живота и на нейната баба, която е помагала на хората чрез няколко различни ритуала свързани с въглени, баене и т.н.

Казва ми, че има значение, но не моите родители са били силни, а преди това... А за баба ... о, и много назад преди баба са се раждали такива души. И преди баба те са помагали на хората. Тя ме подсеща, че на баба сестра й е билкарка. Да това е в рода. А дядо излиза от някакъв далечен род. И за това баба е трябвало да се ожени за дядо заради гените. Те много странно са се оженили. Това го бях забравила. Баба е била сгодена за друг, представяш ли си и са развалили... и се е оженила за дядо. Не само душата идва, а е важно какви гени се събират. Така става еволюцията и се раждат по-съвършени деца. И за това няма да имаме друго дете... да така го чух, няма да имаме друго дете. Дъщеря ми например не може да дойде в тялото на майка ми, защото тя не е до там... баща ми е малко повече като вибрация. Аз съм много по-различна от тях.

И при мъжа ми, и в неговото семейство има такива хора... дядо му поп, който е бил отец,  е помагал много на хората. Грижел се е за душите им и е бил добър отец.
Сякаш линията в услуга на обществото, в помощ на хората при тези семейства, е силно застъпена.

Това е заради дъщеря ми – казва тя. Не е заради нас. При нея е трябвало да има такива гени. И казва, че тя има още много път да върви.

 Трудния период с дъщерята - бунтарство в училище – това е било урок заради мен, тя ми го е дала. Тя е по-мъдра от мен,  много по-стара душа от мен. Дала ми е този урок, защото аз съм се опитала да променя нейния път. А аз е трябвало вече да знам, да съм научила, че тя има път, който трябва да върви. Пращани са ми знаци, но не съм ги разчела. Ходила съм, чела съм книги, имах такава приятелка, да, която почина и тя ми разказваше за тези неща. Имала съм знаци, но аз не съм го видяла.

Душата й е мъдра. Казва - Нейната мъдра душа така направи, за да разбереш, да се върнеш ти в правия път. Защото съм се отклонила аз и отклонявайки се съм опитала да отклоня нея. Тя за това е мой пазител – намира начини да ме връща към пътя. Пак ми казва – помниш ли, когато те събудих. Много пъти съм се чудила, аз наистина така станах без причина. После ще ти разкажа за случая.

Сега питам кой беше, когато дойде и ме целуна, а аз отваряйки очите не видях никого, тя ли е била – Това е бил той, духовния водач. Той е непрекъснато до мен, докато тя ме пази обаче той е до мен и ме съпътства. Аз я търся и се моля когато изпадна, когато имам сериозна нужда. Тя казва, че ми е трудно и много често ми е трудно. И казва да си вярвам, защото се справям. Казва, че е дошла тя, защото съм си намерила, така съм канализирала, така съм намерила начин да контактувам. А казва, че Богородица всъщност е друго нещо в Земния план, но ако така ми харесва да общувам. Такъв канал намирам. Аз всъщност се обръщам към нея, а не към Богородица, като майката на Исус, а към Майката Пазителка. Тя казва, че е зад нея. Някъде високо стои тая жена. Казва, че е зад Богородица.

За главоболието, за което ти казах по-рано... тя казва, че Земята има енергия, която усещам. Усетила съм добра енергия на определено място. За това си избирам Рилските езера, защото там съм много свързана със Земята. Казва, че за това усещам земята топла. И има места, на които съм свързана и на които не съм. За това усещам земетресенията. Това е само, когато съм отворена. (Вероятно, когато не е угрижена и потънала в друга по-ниска вибрация, което я капсулира и пречи на сензитивността.)


Мисията в живота й има ли нещо общо с любовта към пътуванията, към изследване на произхода на човечеството? Защо я привлича тази сфера? 
– Обяснява, че пътуванията ми по различни места е заради места, където съм живяла. Много пъти съм идвала на Земята. Искам да се връщам на различни места, където ми е добре и има хубава енергия. Това пак е свързано с енергията на Земята. Подсъзнателно търся такива места и черпя енергия от там. Така ще се заредя отново. Но не е свързано с мисията, а с енергията. Казва, че много отдавам енергия, защо така казва?! Това го правя без да разбирам и отдавам много на хората около мен. За това имам нужда да ходя на такива места. Така е, вярно – пита: „Какъв беше живота преди да пътуваш?“ Ами да, да. Като зарядно за батерии.

Но ти си много открит характер  и отдаването на енергия сякаш ти го правиш с радост, с любов...?
- Това е част от мисията ми. Тя пак повтаря Вяра, не любов. Вяра. А хората трябва да вярват. С моя имен ден и вярата и надеждата са свързани. Това са свързани неща с любовта. А, да, да. Тя казва, че няма смисъл да казвам любов, защото името ми е такова, а трябва да свързвам другите 2 неща, пък едното дава другото. И затова, това е енергията, която е любов, а всъщност мисията е свързано с вяра, а другото е начин на живот. Просто такъв... как да го разбера това. В тоя живот аз ще си излъчвам такава енергия. А всъщност мисията ми е и аз да се науча на повече вяра и да науча хората да вярват. Да увличам хората след себе си. Не да ги уча, да ги увличам и за това говоря много. Казва - само да издаваш енергия не става. Да посее семенцето. Казва, че това става с говорене. Аз мислех, че е недостатък, тя се смее. Боже, защо така, много неща съм мислела, че са различни, никога от тая гледна точка.

Тя казва, че трябва да се науча да вярвам в дъщеря ми. Трябва да развия вярата в Бог, в себе си и в нея. Да вярваш повече в душата си, пътя на душите. И това преминава през земните... когато ти изпращат проблема физически или някакъв психически, това е като да повярваш в душата си. Аз съм имала нужда от повече такава... Трябва да мина на някакво друго ниво, а това е последното стъпало, до някъде съм стигнала, но не ми е стигнала някаква вяра на душата.

А защо го има страха от смъртта, неизвестното, когато виждаме, че Л знае доста повече, че носи в себе си много? 
- Защо знам неща и се съмнявам в себе си, ли? Тя казва, че това е част от изпитанието ми в този живот, че се съмнявам. Свързано е с израстването и с вярата. За да се научиш да вярваш трябва да минеш през съмнението. За да стигнеш до чистата вяра. Аха, казва Тома Неверни. И е свързано с прошката . Казва – Ти се научи да прощаваш, нали?! Да и за това ще има съмнение. Това е свързано ... тя вярата идва с прошката. Тя пък е свързана със съмнението. И казва, че ще продължавам да се съмнявам. Казва, че който се съмнява търси. Тя тук не иска да говори малко. Все едно усещам, че нещо ми прелива, обаче не го разбирам. Не мога да го кажа. Може би ми прелива нещо, което ще ми трябва по-късно.

Казва, че има време, всичко в моя живот е идвало така, когато дойде времето. Казва да не бързам.

Но да вярвам. Повече да вярвам във вярата, така го разбирам. Казва, че съм на прав път. Ама явно не иска много да говори за това... преди получавах веднага отговора, а сега...

Да питаме и за Египет и Карнак, за чувството, което си изпитала там?
- Пак е свързано с енергиите и там съм била и много съм имала нужда от тая енергия тогава. Отишла съм в момента на най-голяма нужда. И е трябвало да отида непременно.

*В случая на тази жена забелязвам една голяма прилика. Досега и при мен и при мои познати, които имат способността да сънуват забелязахме, че когато сме в момент на страдание в живота си по някакви причини, преживяващи едно или друго нещо, в тези моменти ни се дават най-хубавите сънища, срещи с ангели или нещо друго повдигащо духа, докосване до духовния свят, окуражаване. При моята клиентка това духовно повдигане и подкрепа се случваше чрез енергията, която тя откриваше на различни места по света, на които, както разбрахме от Пазителката тя е живяла преди. И попадаше на мястото точно в моментите, когато има най-голяма нужда, като награда и презареждане за да не се отчае или откаже от пътя си.

Последно някакъв съвет за теб и за комуникацията ти с нея?
- Тя казва сънувай. Казва сънувай. Аз си мислех, че спя много. Казва да не ме е страх от страха и да вярвам и се усмихва. Знаеш ли колко хубаво, имам чувството, че все едно ме прегръща и че знае, че ние имаме физическа нужда от ласки. Все едно ми казва – „Спокойно, спокойно, да, изобщо не е лесно.“

Макар че водих цялата регресия, сякаш истински добих усещане какво е изпитала тази жена, чак когато прочетох на следващия ден писмото й. Дадох си сметка как е изглеждало всъщност всичко това от нейната гледна точка.

Писмата на Л 


Благодаря ти много! За всичко! Аз някак не успявам да заспя... Проверих това със загряването на камъните. Можеш ли да си представиш! 5хил. години пр.н.ера така са започнали да добиват мед. 5 хиляди. А тук, където живея сега се добива мед, странна работа. Смята се, че първоначално процесът е станал точно както го видях, загрявали са камъни. Да ме прости Бог, но си мислех, че това е лишено от смисъл. Ще задълбая тази работа и ще открия приблизително къде бях. Това, което преживях днес при теб преминава всичките ми представи и ще трябва да го осмисля. Този живот беше отговора на съмненията ми! За това го видях. А с теб преди сеанса проведохме един разговор как да реагирам на бръмбарите. После получих посланието - вяра. Ами ти ми го каза, става с вяра! Аз получих повече отговори отколкото очаквах и изобщо не от моята възможна гледна точка. Ако трябва сега да кажа нещо със земния си разум - ще кажа - това не е възможно! Отново ти благодаря! С днешния ден, под твоето ръководство живота ми ще поеме друга посока!
Аз още трудно осмислям станалото. Меко казано беше разтърсващо. А това, че е възможно да опиша нещо, което никога не съм знаела беше отговор на моето съмнение, че ще си проектирам някакъв живот и нещо, което вече съм видяла. Проучих подробно и Етиопия като възможно място. Там има стръмни планини с височина над 4хил. метра. От тези планини води началото си Нил. Древните хора по тези места са отглеждали диви култури подобни на днешните житни. Те правели къщите си от глина и ги покривали с остатъците от зърнените култури. Помниш ли как описвах покривите? Тези места са едни от първите, в които се добива мед и започват да се правят сечива. Освен това прочетох, че се смята, че там е родината на нашия пра-родител. Направо съм изумена. Мисля, че трябваше да видя този живот, за да не се съмнявам в срещата си с нея (пазителката, която ни даде отговорите) и нейните думи. А те бяха още по-разтърсващи! А това за люлката - мисля, че имаш право! (бях й писала дали планинеца не беше създал люлка с надеждата все пак някога с жена си да имат дете, което не се беше случило) 
Аз бях щастлив овчар с мнооого деца.