петък, 18 юли 2014 г.

Как и Защо да сънуваме Осъзнато - Интервю на Лилу Масе с Чарли Морли


превод:
Павлина Николова


Здравейте, aз съм Лилу от "Jucy Living Tour"
Ние сме в Лондон, Англия, защото това е невероятно място и има изключителни учители.
А аз обожавам да говорим за осъзнато сънуване.

- Здравей Чарли.

- Здрасти, как си?

- Добре съм, вълнувам се, че ще интервюирам теб. Да водим разговор за осъзнато сънуване
е може би един от най-интересните разговори да имаш знанието, което може да промени живота ти в състоянието на сън!
Ти кога откри как работи това и как може да повлияе на живота ни?
Прочетох толкова много неща за теб.
Знам, че си автор на изд. "Хей Хаус", поздравления за което.
Видях и твоето участие в ТЕД, вие също може да го гледате: 

"Сънища на пробуждане" е твоята книга (Dreams of Awakening) - изцяло за осъзнатото сънуване,
но е някак си по-различен поглед от обичайното, което се пише за осъзнатото сънуване.

Каква е твоята гледна точка?
Как това може да повлияе на живота ни сега?

- Добре, значи първия въпрос беше как за първи път попаднах в това...


- Като се развълнувам и засипвам човек с безброй въпроси.

- Това е хубаво, аз също се вълнувам. Осъзнатото сънуване ме кара да искам да изтичам на улицата да хвана някой човек и да му извикам - Хей, чу ли новината!
Това е невероятно и е великолепно, че ти си ентусиазирана.
Мисля, че първия ти въпрос беше кога започнах с това - 
Когато бях на 12 години за пръв път започнах да гледам към осъзнатото сънуване.
Исках тази специална маска, която се носи, слагаш я докато спиш и се очаква да възпроизведе у теб осъзнат сън.
Това е първия ми спомен от такъв тип преживяване.
Мислех си - Осъзнатите сънища са много готино нещо, искам да го правя.


На 16 години започнах да практикувам осъзнато сънуване. Купих си книги и сам се научих как да го правя. Използвах го само за секс и скейтбординг, които бяха моите главни цели по онова време. И няколко години по-късно се насочих към Будизма
И там срещнах термина - Йога на съня.
Казаха ми, че Йогата на съня е сбор от практики, които съдържат упражнения по осъзнато сънуване в ядрото си.
Тогава им казах, че аз правя осъзнато сънуване.

Те ме питаха за какво съм го използвал. Беше ме срам да кажа - секс и скейтбординг и подобни неща...
Учителят ми каза, че го използва като духовна практика. Бях впечатлен - звучеше много яко.
И аз можех да го използвам за духовна практика.
Тогава започнах да приемам осъзнатото сънуване по-сериозно и да го виждам като потенциално тренировъчно поле за психологическо интегриране и духовен растеж

И повече от това!
Това, което ти правиш - за будистите това е истинско обучение за смъртта!


- Разкажи ни повече за това.


- Една от основните цели на осъзнатото сънуване и обучението по Йога на съня в тибетския Будизъм е подготовката за смъртта и състоянието на смърт.
Всеки път, когато се упражняваш в осъзнато сънуване ти реално се обучаваш за смъртта и момента на смъртта.
Теорията зад тези думи се основава на състояние след смъртта наречено - Бардо.
Брадо на Санскрит означава - място помежду.

Изглежда, че ти не просто умираш и си прероден. Ти умираш и влизаш в състояние Бардо,
което е един вид преходно състояние, подобно на сън халюциногенно преживяване.

- Подобно на онова по-мъгляво, което Ибън Алекзандър описва в своето преживяване близко до смъртта, някакво странно място или не е?


- О да, мисля че вероятно е доста странно. Потока на ума е разделен от грубата телесна форма и е обърнат навътре, преживявайки същността на твоята лична карма.
И да, това е доста... доста лудо място...

Повечето от нас преминават през Бардо напълно безсъзнателни, както преминаваме през нашите сънища напълно безсъзнателни.


- А някой и през живота минават напълно безсъзнателни!


- И през живота - да...
Ако можем да се обучим в осъзнато сънуване тогава  ни се отваря възможността да бъдем осъзнати в състоянието Бардо.
Точно както в осъзнат сън ние си казваме: - Аха, аз сънувам.

Ако се тренираме за това после ще можем да кажем: - Аха, умрял съм.

И веднъж като постигнем това разбиране: - "О, аз съм осъзнат след смъртта в състояние Бардо",
това отваря възможността за пълно духовно пробуждане в момента на смъртта
Това е!

Приема се за много по-ценна практика в тибетския Будизъм отколкото в Запада.
Когато обучавам хората от Запада в осъзнато сънуване то се свързва с ню-ейджърски, безотговорни, ненаучни неща.
На рафта за книги то е редом до отвличане от извънземни и подобни теми...
А би трябвало да е редом до трансперсонална психология и духовни практики.

Точно такъв тип методи можем да използваме за да се включим в осъзнато сънуване

- Точно това харесвам в теб. Ти си много земен, много непосредствен и забавен, а това са хубавите знаци за добрия учител. Много се вълнувам, че водим този разговор.
И да поговорим за "Сянката", защото ние трябва да се справяме с нашата Сянка.
Както казваш ти в твоята книга и семинари, които говорят за това как да се справим със своята Сянка.
И в следствие възможно ли е да умрем в по-голям покой?
Каква е гледната точка при Будизма и спрямо твоето лично възприятие?
Ако се справим със Сянката си, не само животът ни е по-добър, но също и този преход в този друг свят ще бъде?

- Да, относно подготовката за смъртта и умирането хората често ме питат: Аз как ще разбера?
Ще съм буден ли да разбера, ако е проработило?
Да се върна ли като малко дете и да кажа - "Момчета, проработи
преминах през Бардо осъзнато."
Не знам, но мога да ви кажа следното

ПРЕМАХВА СТРАХА ОТ СМЪРТТА

За мен сега, след обучение по осъзнато сънуване от 14 годишен - аз съм много по-малко уплашен от смъртта от всеки друг път досега.
И дори сега има част от мен, която би приветствала един аспект от преживяването на смъртта
с чувство за приключение, защото знаеш че има нещо проактивно,
което можеш да направиш за да се подготвиш за този момент.
Ти не си пометен от ветровете на своята карма. Ти имаш поне нещо, което можеш да направиш
да се подготвиш за този момент, да се подготвиш за този момент...

И смъртта става по-малко момент на абсолютен страх и липса на пълна осъзнатост.
А по-скоро нещо, в което може да навлезем може би с малко повече осъзнатост и малко по-малко страх.
И ако това е всичко, което постига това обучение - заслужава си.
Като имаме предвид и факта, че ти дава потенциала да станеш напълно осъзнат в състоянието след смъртта - Бардо.
Или поне да се проводиш към благоприятно прераждане
Ако не да изпиташ този вид чисти реалности на съществуване, които могат да бъдат достигнати през Бардо състоянието


- А как това повлиява твоята реалност тук, понеже сме тук, познаваме поне тази реалност?
И в която можем незабавно да видим резултатите...


- Това обучение за състоянието на смъртта те събужда за Това Тук
Големият парадокс е, че когато сме по-запознати със смъртността си това ни събужда за живота.
Не е нищо от сорта на: "О Боже, ще умрем. Осъзнато сънуване е за подготвяне за смъртта, ужасно е..."
Точно обратното е!

Точно обратното е!
Всяка нощ, когато се упражняваш в осъзнато сънуване, ти получаваш това напомняне -
"Това е свързано със смъртта и умирането."
Припомнено ти е - "Утре може да е последният ми ден, нека го оползотворя!"

Прекарайте този ден помагайки на хора, достигайки пълния си потенциал.
Да изживеем деня бъдейки всичко, което можем да бъдем.
Защото ние нямаме никаква идея кога ще дойде моментът на смъртта.
И много млади хора, особено моята възраст имат един вид арогантност - че ще живят толкова дълго.
И надяваме се да е така, да имаме дълъг и изпълнен с енергия живот.

Но кой знае кога ще умрем?

И ако това е практиката, която може да ни подготви за този момент не само ще навлезем в това състояние с усещане за придобита сила. Но също ще изпитаме радост от всеки ден, който изкарваме в този сън.
Защото ние виждаме, че също както можем да станем осъзнати в съня, ние можем да се осъзнаем и в това състояние.
И да преминем отвъд усещането за "себе си" и "другите", и да видим, че ти си аспект от моя сън и аз съм аспект от твоя!
И заради това можем да бъдем добри един с друг и да не насаждаме този страх от "другия".
Това чувство за изолация, това усещане за егоистично право, което ни поставя над другите живи същества.
Да видим, че сме част от същото нещо. 


- Нашата гледна точка омеква. Няма едно и две, има само Едно.


- Определено смекчава гледната точка
Моят Учител - Lama Yeshe Rinpoche каза 
"Осъзнатото сънуване ти дава чувство за хумор"
А аз казах: Чувство за хумор?
 "Да, виждаш живота много гъвкаво, много подвижно."

Веднъж като видиш подобните на сън характеристики на това състояние, придобиваш това чувство за хумор. Защото виждаш, че не е толкова черно и бяло, не е толкова устойчиво.
Има една гъвкавост в преживяванията ни в живота и можем да избираме.
Въпреки, че не можем да изберем това, което вече плащаме, можем да изберем да избегнем страданието, което често е нашата версия на "плащане".

И когато в живота ви дойде болката -  Вижте болката, почувствайте болката и използвайте истинската страст, която се съдържа в болката.
И въпреки това го няма това чувство за страдание или чувството - "Иска ми се да се махне"

Изживяваме живота такъв какъвто е... И доброто и лошото...


- Животът е като съня - можем ли да кажем това?


- Да, можем да кажем, че животът е като сън или подобен.
Не мисля, че е толкова просто. Това не е само един космически сън, сънуван от Създателя


- Илюзия може би?


- Да, определено изглежда илюзорно.

- Холограми казват някои хора?


- Изглежда, че както и при състоянието на осъзнато сънуване ние знаем, че проектираме нашата реалност. В това състояние ние също проектираме част от нашата реалност.
Може би не всичко. Може би съществува екран, на който проектираме.
Но веднъж като осъзнаем, че нашите проекции създават нашата реалност можем да върнем лентата назад и да погледнем своите проекции.
И да видим, че можем да започнем да проявяваме този живот.
И един от най-важните аспекти на проявлението, за който доста от ню-ейджърите изглежда забравят е            

СЪСТРАДАНИЕТО

Не е просто  "Искам яхта, наистина искам яхта, искам нови гърди...
и си правим Стена на мечтите:
"Искам 10 000 паунда повишение, искам нови гърди, искам яхта..."

Няма Състрадание, нито мотивация в това.
Но ако ние визуализираме и се опитаме да проявим, да бъдем по-любезни, по-внимателни,
можем да бъдем по-състрадателни същества.
Това е нещо, което можем да проявим и което може да помогне и на другите.


- Как виждаш ти Сътворяването? Виждам, че използваш тази дума...
Това е нещо от самото начало на интервюто. Аз вярвам, че ние сме съ-създатели. Чудех се какъв е аспекта на сътворяване свързан с осъзнатото сънуване?


- Осъзнатото сънуване е директно обучение в сътворяване. В осъзнат сън ти буквално сътворяваш. Ти си и сънуващия и съновидението. И прожектора и прожектираната информация. Ти създаваш съня и едновременно с това го изживяваш.
Ако ти искаш най-директния опит на проявлението как ума твори имай осъзнат сън.
Ако си в състояние на осъзнат сън и си мислиш: "О, мисля, че нещо лошо ще ми се случи",
това е най-лесния начин да ти се появи образ от някой кошмар (самото мислене).

"О Боже, наистина усещам, че ще срещна Лилу в моя сън"
Бам!
В ума ти се появява проекция на Лилу. Така виждаш как ума създава проявления.
Това може да бъде малко странно. Някои хора казват - аз те посетих в съня, или ти ме посети в съня. 

- Трябва ли и двамата да имате едно и също намерение за да се случи това?

- Да, определено. Но изглежда невъзможно...
Ако аз имам сън за теб, а ти имаш сън за мен и е нощ, казваме, че имаме споделен сън.
Но може да не е така, може просто да сме се сънували един друг.
Ако изкараме деня в зоологическата градина и двамата сънуваме тигъра през тази нощ
не означава, че е споделен сън, а че и двамата сме сънували това, което сме правили през деня.

Но можем да си направим експерименти с цел проверка.
Ако аз стана осъзнат в съня и ти също, тогава един човек може да влезе в състоянието на осъзнат сън на друг човек. И да предложи парола, която може да бъде доказателство в будно състояние. Това е нещо, върху което работя последните години с моята годеница. Все още не мога да кажа, че имаме директно попадение.
Имахме няколко опита, при които тя опита да изпрати космат мамут в моя сън.
А аз имах осъзнат сън по същото време, времето съвпадаше.

И изведнъж в съня ми идва слон.
Беше градска среда и се запитах - Какво по дяволите, прави слон в осъзнатия ми сън?
Дойде към мен, поклати глава и поиска да го яздя.
Да се кача на слон...
Какво ставаше...?!
После се събудих и записах съня. Тя написа нейния сън, в който е била осъзната и е опитала да ми прати в съня това приличащо на слон същество.
Бяхме много близко в този опит.
Но не мога да кажа, че това е директно.
Мисля, че трябва да сме доста скептични по отношение на споделеното сънуване. Не защото не съществува, а именно, защото го има. И именно защото съществува ние трябва да имаме
дисциплиниран подход, научно-изследователски подход за да докажем къде го има и как можем да го правим.


- След като ти си постигнал това, какво е мнението ти - времето и пространството действително съществуват ли? Или всичко е изкривено?


- В осъзнатия сън ли? В осъзнат сън времето е съотносимо с това тук. Ако имаш усещането, че си имал около 5 минути осъзнат сън, тогава вероятно е било наистина 5 минути. Това се тества със сканиране на мозъка. Усета ти за времето е същия, както тук.
Когато хората започнат осъзнато сънуване, те често се оплакват:
"Но продължи само 30 секунди..."
И си мисля... Скачал съм от самолет преди. Имаш около 30 секунди свободно падане. 
30 секунди са... Но времето е доста относително, когато скачаш от самолет.
Така е и при осъзнатото сънуване.
Въпреки че - да, може да си бил само 30 секунди, или минута-две.
Помислете какво можете да направите с 2 минути вътре в своята собствена психика.
Да се разходите в проекцията на собствената ви психология.
Помислете за лечението, което можете да направите в това състояние.

- Значи веднъж като си в това състояние... Как се събуждаш/осъзнаваш в съня?

Как сънуваш осъзнато? Там си и изведнъж решаваш да промениш възприятието си да внесеш нещо друго, да проявиш нещо друго...?


- Веднъж като си в състоянието на осъзнат сън твоят ум го създава. Последно използвах състоянието на осъзнато сънуване е да се събудя от страха си от паяци. Много неща може да се правят, когато имаш фобии.
Значи аз съм в състоянието на осъзнат сън: "Супер, осъзнат съм, аз съм в собствената си глава, това е яко, спя в леглото си, но знам, че съм в ума си. Какво искам да правя. Искам да работя върху страха си от паяци. След което визуализирам, насочвайки намерението си -
"зад тази книга ще има паяк". И мога да отида към него с това намерение - че там вероятно ще има паяк. Мога да позволя на паяка да пропълзи по ръката ми. Сега... все още ще чувствате страх.
Ще сте - "О, Боже", защото внасяте товара си в осъзнатия сън. "Аз се страхувам от паяци"

В осъзнатия сън аз знам, че ръката ми не съществува. Паяка не съществува. Всичко е илюзия. Но мозъка не знае това. Мозъка мисли, че това е истина. Състоянието на осъзнато сънуване
е толкова реалистично, че мозъка си мисли, че изживява будна реалност.
Най-решаващото е, че той създава невронни пътеки базиращи се на вашите преживявания.
И мозъка си мисли - "Сега ок ли сме с паяците?", защото ти даваш на паяк да ти пълзи по ръката. И това създава нова невронна пътека, която казва - Аз съм ок с паяците, което след това се реактивира в будно състояние.

Човек директно може да работи с травма, фобия, чрез състоянието на осъзнато сънуване като начин да повлияе будното състояние.

- Изглежда трудно, когато съществуват неща като кошмарите в нас. Можем ли да работим
с тези повтарящи се кошмари, с тези големи чудовища? Да ги прегърнем - както казваш ти?

Кошмарите са един от аспектите на обучението по осъзнато сънуване, около който има най-много наука. През 2009г. в Университет Милано беше утвърдено, че може да дойде време ние да предписваме обучение по осъзнато сънуване на мястото на, често водещите до пристрастявания транквиланти, които сега даваме на страдащите от кошмари.
Нищо не произлезе от това. Питам се защо...
Знаем си.. но да оставим конспиративните теории настрана.
Но това изглежда като една много директна психологическа интервенция, която получаваме чрез осъзнатото сънуване.

Защото в състоянието на осъзнато сънуване ти можеш да станеш осъзнат в кошмара!
И първата ти мисъл е да се събудиш, ако не си готов да се изправиш лице в лице.
И това е ОК...

Много по-добре е да останеш в осъзнатия сън и да се изправиш пред кошмара, което никога не сме правили, което е да останеш вътре в кошмара.
Да не опитваш да се събудиш. Защото всеки момент, който прекарвате в кошмара с осъзнаване на субективността на ума е момент, които прекарвате като свидетелство на травмата.
И кошмара ще се появява отново, докато не го видите.

Това иска кошмара... не иска да бъде тълкуван, той не иска да бъде ... разпитван, както ние не бихме искали.
Сънят е като нас, но иска да бъде забелязан. И ще продължи да се появява, докато не кажете - Да, виждам те! Виждам, че тази травма е част от мен и сега мога да премина през нея.
И се показа, че дори само в един осъзнат сън, ако можете да станете осъзнати в кошмар можете да спрете кошмарите си за една нощ.
Усилието не е кумулативно, нужно е само един кошмар.
Извинявам се, само едно преживяване на осъзнатост в кошмар за да прекратите тези сънища.

- Как разбираш, че си в сън? Защото по някой път, може би сега, мислиш ли си, че си в осъзнат сън?

Не, определено съм в реалността. Едно от нещата характерни за сънуващите осъзнато е, че всеки път, когато имаш осъзнат сън ти се тренираш  да разпознаваш разликата.
Хората често мислят, че като осъзнато сънуващ биха били като хипи или "О Боже, къде е реалността...буден ли съм, не съм ли..."
Обратното е!

Осъзнато сънуващите се тренират и могат да кажат разликата. Често сънуващите осъзнато са много земни хора и в осъзнаване на разликата между илюзията в сънищата и илюзията на споделената будна реалност.

Почти съм сигурен, че съм буден сега, но ще проверя. Има определени проверки на реалността,
които можем да правим в будно състояние, за да кажем сънуваме ли или не
Какво направих аз - първо погледнах ръката си и издърпах пръста си

Ако сънувах пръста ми щеше да се разтегне и ръката ми щеше да се промени,
защото правех това с очакването, че ако сънувам пръста ще се промени

Това е малко като в "Генезис" - (филм с Леонардо Ди Каприо за осъзнатото сънуване).
Във филма има пумпал, когато го завърти това му казва дали сънува или не.
Разбира се пумпала не е неговия тотем, но това е съвсем друга тема. Развалих ли го?

- Какво имаш предвид, мислех, че това е...?

- Да, изглежда сякаш това е неговия тотем - пумпала, но не е така. Гледайте Генезис отново, знаейки че пумпала не е негов тотем.

-  И ще го видим?

- Да.

- Някакъв предмет ли е?

- Да. Просто трябва да се вгледате отблизо какво прави той... Не искам да издавам.

- Ще го гледаме отново.

- Да, гледайте знаейки, че не това е тотема му. Да, имаме определи неща, които ни събуждат - като тотеми,  които правиш за да те държат заземен за да знаеш със сигурност кога си буден и кога сънуваш.
Но когато се учех на 16-17 години нямах учител, не познавах хора, които правят това и определено нямах тотеми.
Когато стигнах до момента да имам толкова много осъзнати сънища събуждах се сутрин
и се чудех как мога да съм сигурен буден ли съм или нестанах много неадекватен.

Когато започнах да преподавам се заклех, че всеки път, когато преподавам ще настоявам за проверката на реалността. Не бих допуснал някой да ме изплаши по време на моята работа.
Когато го преподаваш това да става по-най безопасния начин!
Ако го изучаваш при мен - тук ще срещнеш стабилност не само чрез това, което предлагам като учител, но също и посредством Линията, с която съм свързан
(Линия на предаване на будисткото учение чрез жив учител водеща назад до самия Буда),
По външния ми вид не може да разберете. Но съм ауторизиран да преподавам в тази Линия на тибетски будизъм.

- Лама ли си?

- Не, определено не, нито лама, нито монах, нито съм някой много добър в духовните практики. Но съм ауторизиран да преподавам от лама и тази ауторизация дава връзка с Линията.
За това често казвам на хората, че не е нужно да вярват на мен, но можете да вярвате на Учителите, да вярвате на Линията и научаването на тези практики поддържа тази Линия и е вдъхновението - надявайки се, когато предлагам тези средства на хората за осъзнато сънуване
те няма да ги пропилеят само за секс и скейтбординг, както правех аз, а ще видят как могат да се използват за духовни практики за интегриране на страха и фобиите, да работят с кошмари,
за намеса в психологията и да се подготвят за смъртта и процеса на умиране до такава степен, че предишното пилеене на осъзнато сънуване за да правиш секс с филмова звезда
ще ви изглежда като детска игра.
Надявам се.
Но ако толкова искате да правите секс със филмова звезда, дерзайте...

- Благодаря ти много Чарли, може би това би бил безкраен разговор и толкова много може да бъде направено с това. Наистина се вълнувам, че имах възможността за този разговор и да посея това семенце във вашия ум и в моя така че да започнем да изследваме, отвъд тази реалност, но също и както ти спомена всъщност 30 години от живота си, в които спим.

- Да, 30 години сън - поне да направим нещо с тях, нали...

- Благодаря ти Чарли. 

- Аз ти благодаря

- Целувки на всички. Ако искате да прочетете още по темата това е книгата - Dream of Awakening.

Гледайте Чарли Морли пред TEDx
"Психологическо интегриране и духовен растеж чрез Осъзнато Сънуване"






неделя, 6 юли 2014 г.

За заблудите, страховете, дребното мислене и насилието над различните; За "праведните", религиозните, съвършените и всички останали с претенции


Това трябваше да бъде статия за надеждата, връзката с духовния свят, която когато е желана се случва постоянно.

И ще разкажа и това...

Но първо...
През последните дни станах свидетел на страданието на хора охулени, потъпкани и унижавани от ограничеността, невежеството, псевдо-доброжелателността на други хора.



Трябва да разкажа тяхната история

Първата история на на една учителка от малък провинциален град в Северна България.
Преди няколко месеца тази жена ми се обади по телефона, разказа ми за своите търсения през годините. Най-тежко казваше - е отношението на хората в този малък град. Озлобление, интриги, лицемерие, материализъм и бездуховност в отношенията... Малко да си по-различен или да имаш различно виждане - веднага ставаш център на нападки.
Когато слушах разказа й си давах сметка - така е, облагодетелствани сме тук, в големите градове, че повечето хора не се познаваме, и това ни дава някаква свобода. Свободата да си себе си, да пишеш каквото мислиш, да правиш каквото искаш...
Учителската работа в момента е една от най-неблагодарните.
Как да си обясни една жена, която си е отдала живота да обучава децата на съгражданите си - как да си обясни злобата на децата, нападките, арогантността... вероятно възпитавани и вменявани от самите родители... как да преглътне това всеки ден и въпреки всичко да намери начин да стигне до умовете и сърцата на децата...

Все въпроси, които ако човек не иска да полудее и да запази здравето си трябва да тръгне да търси в една друга сфера - сферата на духовните търсения.

Това беше сторила и тази жена. Само четенето на книги в сферата на езотериката и духовното успяваше донякъде да я успокои. Може би защото подсъзнателно всички ние усещаме, че трябва да има смисъл във всичко това, че трябва да има цел поради която да изживяваме дори неприятните мигове, изпитанията... всичко.

Обикновено се вълнувам много от съдбата на всеки човек, който ми позволи да се докосна до неговата душа и търсения, до личните моменти и страданието. Можеше на мен да се случва - винаги това стои в главата ми. Можеше това да е сестра ми или майка ми. За това направих каквото можах - поговорихме надълго и нашироко, за да окуража тази все още млада жена, не намираща никаква подкрепа нито в семейство, нито в работната си среда.

Така минаха около два месеца преди да я чуя отново.
За съжаление чух нещо, което все още ми е трудно да приема.

Жената беше споделила разговора и интересите си, нещата които е открила, които чете и в моя сайт и в други книги, със майка си, която чувства близка.
Казва ми - "майка е много добра жена, вярваща, състрадателна, помага на всеки"
и същата тази добра жена беше решила че дъщеря й се побърква и й беше вдигнала луд скандал защо търси такава литература, защо е говорила с мен...
Беше я съсипала психически с всевъзможни обвинения.
Вчера моята приятелка сподели, че не ми е писала толкова време, защото майка й наговаря съпруга й да й вземат лаптопа, казват че са го продали, да няма тя средство за комуникация с външния свят, отвъд малкия провинциален град.
Разбира се жената си е съвсем нормална, продължила е работата си, живота си, страдайки по загубата на единственото прозорче към света, но какво да стори.
До вчера, когато й връщат лаптопа и тя разбира за измамата и грубата намеса в живота й от страна на майка й и съпруга й, които са направили всичко "за нейно добро".

Питам аз сега кой дава права на тези хора да се месят в живота на една жена - не младо невежо момиче, а жена със собствено семейство, деца, кариера и опит. Кой дава право на "доброжелателни роднини" да контролират и вземат решения!



Колкото и мъчно да ми стана... почувствах се все едно живеем в робски времена и нямаме права за нищо, осъзнах че това ще продължава и продължава докато НЕВЕЖЕСТВОТО е на пиедестал, а търсенето на познание и на духовни истини е обявявано за ерес и престъпление.

И за това мили приятели към вас се обръщам.
Докога ще си мълчим ние, всички. Докога ще позволяваме това да се случва по малките градове и населени места. Докога ще се крием и ще плащаме данък обществено мнение, все едно е престъпление да търсиш и да учиш...
Не ги ли минаха вместо нас тези изпитания през вековете редица будители ... защо са си дали живота те, та ние сега пак да свеждаме глави "виновни"...

Имам усещането, че колкото повече се увеличават търсещите хора, толкова повече се активират останалите да ги подтискат и заглушат техните стремежи към знание и истина.
Война е и тя е в разгара си.
Няма значение кой е срещу теб - майка ли, баща ли, "най-добрия ти приятел" ли е...
Битката е между старото и новото мислене. Старото се брани със зъби и нокти, защото ако признае правото на съществуване на новото, то старото трябва да поеме отговорност и за себе си и за своя начин на мижаво, дребнаво съществуване, на своето живуркане...

Втория случай

Моя клиентка от регресиите разви способностите си - засилена интуиция, сънуване, сензитивност. Това си е част от нейния път на душата, което беше видно от целия й живот и най-тежкото изпитание, което беше преживяла - да загуби сина си още млад 20 годишен.
Понякога се случва точно това. Едно силно травмиращо изпитание като загубата на дете отключва третото око - психичните способности на човек. Всичко се дава с цел и причина.
И при тази моя клиентка - съдейки по ценната информация, която идваше чрез сънищата й за света на починалите, за съществуването след смъртта, всичко това идваше с някаква мисия за нея лично.

Тук идва момента да споменем за набожните религиозни християни. Точно за тях, а не някои други. Визирам най-тесногръдата група от всички религии, за съжаление, го казвам, защото и  аз съм възпитана и обичам тази традиция... но уви - ако има заклеймяваща, ограничаваща, нападателна и отмъстителна религия - това е тесногръдо разбираното догматично християнство.

Съжалявам, че изключително рядко се намират хора (свещеници), които да говорят за Божието слово по чист и толерантен начин.

Моята клиентка се сблъска с роднина, която я заклеймява, че всичко, което е виждала в сънищата си, комуникацията с душата на детето й - всичко било от дявола, а не от Бога...
Специалисти са големи понякога религиозните християни - те всичко знаят, даже сънища да тълкуват...

Тук искам да припомня, че в Библията е пълно с пророчества, явявания на Бог, послания от духовния свят, сънища и видения...

Но Божието слово не е разбрано, не е прието в сърцата - то се ползва само за нападки и обвинения, само за злобни подигравки и хуления на събратята ни...

Тъжно ми е защото знам какво е било - чувствам го в сърцето си, знам какво е говорил Исус, какво е оставил на света и какво се случва сега по земята ни и с хората ни.

Позволяваме на маскираното зло да се шири. И то е НЕВЕЖЕСТВОТО.
Не са лоши хората - не са лоши душите им. Напротив всеки е добър първоначално. Бог обича всеки - и мюсюлманина, и католика, и християнина и атеиста, и будиста и всяка твар, която се е родила от Него.

Лошо е невежеството, което сме допуснали да завземе такива огромни мащаби и сега да тъпче и подтиска всеки опитващ се да намери себе си и пътя си към Бога човек.


Позволявам си да пиша всичко това, защото ме боли като чувам за тези случаи и вътрешно знам, че не можем да си позволим лукса да останем безучастни.
Всичко това ще продължава докато ние с вас не започнем да допринасяме всеки в своя град и село, всеки на своето място в обществото, в своята професия и място на изява  - с действия, думи и разпространяване на истините.
На простичките истини - за толерантност, любов, милосърдие между хората.

Когато видите интрига, нападка - не се включвайте в нея, но не стоите и безучастни. Ако ще после да ви помислят за странни - кажете и винаги казвайте, което смятате за нередно. Не стоите безучастни - не се съгласявайте с мръсотията и злобата, която се излива около вас. Внасяйте светлина, коригирайте, където трябва...

Ако някои хора са заблудени от егото си, от моментното удоволствие да клюкарстват зад гърба на друг, или да се присмеят, да подиграят... дайте им нов пример - покажете им другата гледна точка. Бъдете смели, защото с бездействието си утре на нашите деца ще се изсипе всичко това.

Всичко е много по-простичко отколкото ни се струва...

Хорското мнение няма да ни направи щастливи, нито ще изпълни мисията на душата ни.
За какво съм тук?
Това всеки трябва да се запита.
Аз отделен ли съм от другите... Защо не правя нищо, защо си седя безучастно...

И аз мога да съм на мястото на другия? Тогава от какво се пазя?

Накрая искам да изясня едно две неща, които упорито срещам, че се рекламират, прокламират и т.н.

"Пътя към духовното минавал първо през здравословното хранене" :)
Срещала съм го и в по-краен вариант - "първо трябва да изчистиш тялото си, и едва след това да започнеш да развиваш духа си"

Представяте ли си, че пътя към духовното е през материалното?! Много интересно твърдение.
Аз лично не съм видяла никой от учените например досега - нали това е материална наука - да е открил духовността посредством материални опити и експерименти.

Как пазенето на определени диети - защото това е в основата на здравословното хранене, вегетарианството и др. подобни - лишения от определени храни - как спазването на спартански режими ще вкара един човек в духовния път - ако той не прави нищичко за да изчисти съзнанието си, ако не прилага в делата и думите си, в сърцето си принципа на любовта, състраданието, взаимопомощта...

Познавам хора, които твърдят подобни неща, даже учат другите как да постигнат "духовно развитие" посредством този тип хранене и изчистване, както и физически упражнения. И доста от тях са далечко от "духовно развити личности", нещо което интуитивния човек усеща бързо.

Пак стигам до парадокса - как може един човек, на когото се отдават с лекота диетите - всеки има различна натура и ген - и този човек, който успява да се лишава, да се храни само с указаните храни, с какво е по-духовен той от някой обикновен човечец, който няма никаква възможност да си осигури био или специални храни, а само най-основното, но има огромно сърце и душа и не минава ден без да каже блага дума и да утеши някоя страдаща душа. С какво първия е по-духовен от втория.

Оставям изводите на вас.

Не изпадайте в крайности и помнете - всяка здравословна практика и диета е ок, но най-здравословно е мисленето и поведението в обществото да е в хармония с повика на душата ни.
От това по-голямо няма. Това ако не е наред се създават депресиите, дисбаланса в организма и всичко останало като последици.








понеделник, 16 юни 2014 г.

Реинкарнационна терапия – регресия, изводи на немския психолог Торвалд Детлефсен

Едни от най-задълбочените и верни изводи за смисъла и ролята на терапията чрез регресия - немския езотерик, астролог, окултист и психолог Торвалд Детлефсен комбинира всичките си познания и опит в излседванията си върху темата на прераждането и регресията.


Защо хипнозата не помага, а пречи?
Как се осъществява регресията в минали животи без хипноза?
Същност на регресията
Възпитанието на децата от момента на зачеването
Среща с миналото - заблудата за броя на преражданията 
Вина и отговорност
Извечния проблем: власт
Опит от отвъдното
Прикованите към земята души
Нивата на развитие на душата
Религия и Прераждане

РЕИНКАРНАЦИОННАТА ТЕРАПИЯ се корени в серия от експерименти, които провеждам от 1968 г. насам.

По време на първата фаза на чисто експерименталното връщане във времето към предишни прераждания забелязах, че между симптомите от настоящия живот и предишните животи има очевидна връзка. Когато тази теория започна да се потвърждава все повече, възникна идеята за терапевтично приложение на предишните инкарнации. Решителната крачка към осъществяването на идеята се състоеше в това, че аз развих методи, които позволяваха регресия в предишни прераждания, без да е нужно да се хипнотизират хората, подложени на опита. Всъщ­ност, едва чрез отказа от хипноза изобщо стана възможно да се накара който и да било човек да осъзнае спомените за предишните си животи.

Хипнотизирането на даден пациент  зависи много по-малко от хипнотиза­тора, отколкото от първичното доверие на пациента.

В процеса на хипнотизиране се използва сугестията на умора, унесеност и сънливост и пациента се докарва до със­тояние, противоположно на целите на езотериката. Проб­лемът на човека е именно в това, че той постоянно „спи” и се оставя да живее сляпо, като марионетка, вместо да се събуди и да осъзнае себе си.

Нашата цел е да направим чове­ка по-буден и по-осъзнат, да го научим да вижда действи­телността все по-ясно, а не да поощряваме сънливостта и неосъзнатостта му.

Освен това, хипнозата не може да се отдели от властовия проблем, който, както по-късно ще видим, е цент­рална тема на всеки вид терапия. Хипнозата, също, лесно превръща пациента в пасивен потребител, очакващ от нея и от хипнотизатора да решат проблема му. Тези аргумен­ти би трябвало да са достатъчни, за да се разбере, защо търся възможности да се освободя и да стана напълно не­зависим от хипнозата като помощно средство в прилагане­то на времевата регресия за терапевтични цели.

Резултатът е, че при реинкарнационната терапия докарваме до съзнанието на пациента предишни негови животи, без да го хипнотизираме. Регресията се извършва при напълно будно състояние. За външни хора това явно звучи толкова невероятно, че широката общественост продъл­жава да смята, че реинкарнационната терапия е свързана с хипнозата. Но това вече не важи, реинкарнационната те­рапия стана независима от хипнозата.
Напълно основателен е въпросът, как функционира „но­вият метод”. Описанието му е доста трудно, почти невъз­можно. Все още започваме с кратко отпускане, което има за цел да доведе пациента до медитативна предразположеност. Отпускането служи да се намалят външните дразни­тели и пациентът да се вслуша в себе си. Следователно, то сменя полюса на вниманието отвън навътре, но без да пре­дизвиква умора или сънливост. С помощта на терапевта изплуват вътрешни представи и образи, които пациентът се научава да вижда и същевременно да говори за тях.


Преживяване на собственото раждане и на зачатието

Описанието по долу е начина на работа на Торвалд Детлефсен и на някои други традиционни терапевти. В моята практика с регресии разбрах, че за самия субект в регерсия е много по-естествено да попадне в духовния свят,  не чрез връщане в ембрионалния период и преди зачатието, а чрез цялостно разглеждане на минал живот до момента на смъртта. И двете техники са изпробвани, но самите клиенти казват, че те чувстват много по-лесно духовния свят, когато ги преведа първо през минал живот. Така са свикнали и душите ни – преживяването на сцената на смъртта е естествения преход-врата именно към прибирането У Дома. 

Но споделения опит на Торвалд Детлефсен е изключително полезен да разберем ние като родители какво се случва по време на бременноста и колко трябва да сме внимателни с душата,  която идва да бъде наше дете. 
П. Николова

Още след два или три сеанса пациентът „се пуска в раж­дането” - както се изразяваме ние. Той изживява първата си регресия във времето, като отново преживява раждане­то си. Отново чувства болката, усеща миризми, вижда, чу­ва и възприема всичко, което се е случило по време и след раждането му.

След като пациентът се научи да изживява съзнателно раждането си, се връщаме още по-нататък във времето, до зачатието. Възприемайки и изживявайки го чрез съзнанието си, той вече е присъствал на създаването на бъдещото си тяло, а сега може да види, къ­де са се намирали родителите му, да преживее половия акт между тях и внезапно да усети как „нещо като завихряне го всмуква като във фуния”, как се чувства притиснат в нещо ограничено, материално, тъмно. За повечето ни съв­ременници идеята да присъстват на собственото си създа­ване звучи като майтап, но щом се научим да разделяме по­нятията съзнание и тяло, тя става нещо, разбиращо се от само себе си. Човек присъства на създаването на матери­алното си тяло, също както и на погребението му.

След изживяването на зачатието проучваме интервала между него и раждането - онези месеци в майчината утро­ба, които за детето са извор на много, обикновено неприятни преживявания. Едва ли някой, който не го е изпитал сам, може да си представи колко страхове, болки, опити за аборт съпреживява ембрионът.

В сравнение с опита преди раждането, преживяванията през първите години на детството са само безобидни случки.

Всички родители и акушери трябва да знаят, че детето още от зачатието си възпри­ема напълно съзнателно всичко, което се случва и което се говори, и то в почти необозрим радиус. Радостно е, че мекото раждане на д-р Льобоайе днес намира все по-голям отзвук и клиниките постепенно започват да се съобразяват с изискванията на осъзнати родители.
Цели томове могат да се изпишат с предупреждения и съвети за времето на бременността и раждането. Тук е достатъчно да кажем, че родителите трябва да са наясно, че подрастващият ембрион е малък, безпомощен и млад са­мо по отношение на тялото. Докато душата му носи със себе си зрелостта на много хиляди години. Напълно вероят­но е по душа новороденото да е по-възрастно от родите­лите си. Никакви основания няма на бебето да се говори са­мо с неразбираеми звуци - то разбира всяка дума и всяко из­речение, също и онова, което е по-добре да не се казва в присъствието на дете.

Бих посъветвал всички родители да започнат с възпита­нието на децата си колкото е възможно по-рано, т.е. в де­ня, в който узнаят за присъствието на детето. Евгенетиката – възпитанието преди раждането, се състои в това, че родителите разговарят нормално с детето в майчината утроба, дават му да разбере, че се радват на идването му, научават го какво е раждането и му предлагат само хубава музика и литература, добри филми и театрални постановки. Един ясен разговор с ембриона за раждането има по-го­лям успех от много седмици гимнастика.

Всички трудности и инциденти при раждането се дължат на опита на детето да го предотврати. Страхът да бъде родено не се отнася толкова до процеса на самото раждане, колкото до овладяването на живота, който започ­ва след това. Ембрионът не притежава собствен ритъм на дишане и затова още не е напълно полярен. Последствието е, че той продължава да има достъп до миналото и бъде­щето. Той вижда бъдещия си живот в най-важните му фа­зи. Спомнете си за живота, който минава като на филм пред очите на умиращия!
Изтриването на това знание става с първата глътка въздух, защото чрез дихателния ритъм човек окончателно се включва в полярността и в зависимостта от времето. Това е и причината хороскопът да се изчислява от първия вик на новороденото, т.е. от първото поемане на въздух. С това е свързано и голямото значение на дихателните упражнения в процеса на езотеричното обучение. Ембрио­нът вижда проблемите на бъдещия си живот и знае, че знанието му ще бъде заличено при раждането. Оттук ид­ва и страхът от раждането и честите опити то да се предотврати. Подходящите разговори преди раждането могат да помогнат по-добре от всички клинични техники. Родители, които седмици наред са обсъждали дали да се направи аборт или не, после не бива да се чудят, ако де­тето има някакви душевни разстройства или отхвърля родителите си.


Срещата с миналото

Когато пациентът се върне в друг свой живот, той преживява себе си в някакво друго време и се научава да проследява този живот от раждането до смъртта. Разбира се, винаги оставяме да се изживее съзнателно смъртта от предишно прераждане, за да прими­рим пациента с обикновено изтласкания противоположен полюс на живота - смъртта.
След тази терапия пациентът вече не познава страха от смъртта, защото той е отстъпил пред знанието. (Страхът е недостиг на знание!) Веднъж една пациентка възкликна съвсем спонтанно по време на сеанса: „Странно, никога не съм си представяла, че умирането е толкова просто.” Описанията на процеса на умиране, които дават нашите пациенти, доста точно наподобяват разказите, които д-р Муди, д-р Кюблер-Рос и други са чули от клинично мъртви и после реанимирани хора. Така както при зачатието съзнанието се свързва с тялото, така при умирането то се отделя от него.

Когато пациентът се научи да наблюдава някои от предишните си животи, избираме произволен симптом ка­то по-нататъшна ръководна нишка и проследяваме поява­та му през по-раншни прераждания. По този начин всеки път наблюдаваме само онази ситуация, която е свързана със симптома, а не всички подробности от съответния живот. Затова сравнително бързо стигаме до много ста­ри прераждания.

Разлика с метода  QHHT на Долорес Кенън, с който аз работя е,  че в регресията се гледа цялостно едно прераждане и се стига до края - търси се общия смисъл и всички уроци , които душатa е учила през дадения живот, като накрая след смъртта на човека в онзи живот търсим информация от душата му – защо си е поставил тези задачи и цели от изминалия живот и смята ли, че се е справила. Много важни изводи могат да се направят с подобно цялостно рагзлеждане на прераждания, вместо да се скача от живот в живот, спрямо даден болестен симптом или проблем от настоящия живот, както описва автора на тази книга. 
П. Николова


Често пъти хората си създават погрешна представа за броя на миналите си инкарнации. Много от тях гордо зая­вяват, че знаят, че са живели четири пъти. В действител­ност обаче, истинският брой на миналите животи е почти необозримо голям. Още след няколко сеанса пациентът гу­би желание да брои миналите си прераждания.

Също така непонятни за външния човек се интервали­те от време, през които минаваме по време на терапия. Трудно е да се назоват цифри, но ние стигаме значително по-назад от модерната историческа наука. Преражданията от Атлантида, които отстоят на около 12 000 години, при нас не се смятат за особено стари.

След безспорно грандиозното научно изследване на мате­риалния свят започва изследването на душевния. На това ниво обаче официално почти не сме направили и няколко крачки, затова е пълно с невъобразими феномени, които са­мо чакат човешкото съзнание да ги проумее.
Тръгнем ли по този път, ще трябва из основи да кори­гираме днешните си възгледи за възрастта на човека и неговия произход. Човечеството е значително по-старо, отколкото се приема днес, и ритмически е преминало вече през няколко високоразвити култури, много приличащи на нашата. Законът за ритъма важи и тук. Така че всяко високо развитие е последвано от упадък и унищожение. Човечеството още строи вавилонската кула.

Да се върнем обратно към процеса на протичане на реинкарнационната терапия. Преминавайки през веригата от проявления на един и същи симптом, пациентът разбира, че актуалният му проблем или симптом идва от прастари времена и се появява във всеки предишен живот в подобна форма. Тук отново има голяма опасност от погрешна ин­терпретация, на която аз самият също станах жертва. За сверка може да погледнете в съответната глава от моята книга „Преживяване на прераждането”.

Ако в предишния живот има травматична ситуация, ко­ято по съдържание кореспондира с даден симптом, човек неизбежно е склонен да интерпретира тази предишна ситу­ация като първична травма и с това и като „причина” за симптома. Пример: Пациентът не вижда с лявото си око. Той отново изживява, как в един от предишните му животи стрела го улучва в лявото око. Или пациент със страх от височина вижда как в предишния си живот е бил бутнат от скала. Пленници на мисловната система на психология­та, ние сме склонни да откриваме в тези предишни преживявания причините за симптомите. Това обаче е напълно погрешно заключение. То се намира на същото ниво, на ко­ето и опитът да търсим в детството причината за даде­но душевно разстройство.

Ако пренесем мислите, до които сме стигнали в този си живот, към предишни прераждания, ще разберем, че травматичното преживяване не е глупава случайност, а израз на проблем, който сме донесли със себе си още в онази инкарнация. Или казано по друг начин: наистина е напълно мислимо, че човек, който в този си живот се е удавил, в следващия ще се страхува от вода; това обаче не ни дава основание да ка­тегоризираме удавянето като причина за бъдещия страх от водата, защото удавянето е закономерна случка, външен из­раз на проблем, който е бил донесен в живота му.

Ако продължим да търсим, ще намерим още много ситу­ации, всяка една от които би имала качеството да послужи като „първична травма” за симптома. В случая с нашия пример това означава, че пациентът, който е бил пронизан от стрела в лявото око, в още по-старите си прераждания ще открие много събития, при които губи лявото си око. Всички тези събития са мъниста от една огърлица, чиято нишка е общият за всички ситуации проблем.

Ако при терапията вече сме проследили до някакво ни­во подобна верига от симптоми, тогава правим решител­ната крачка - връщаме пациента в онази ситуация, която той сам е определил като причина за последвалия по-късно низ от страдания. При тази крачка пациентът се конфрон­тира с кармическата си вина, с която той сам е направил необходими всички по-нататъшни ситуации, донесли му страдание. Дотогава той е възприемал себе си като нещас­тна жертва. Няма кой знае каква разлика, ако пациентът вярва, че причината за душевното му разстройство е пове­дението на майка му или пък някакво неприятно преживяване в предишния му живот. И в двата случая той проектира вината във външния свят.

Нещо напълно различно се случва обаче при конфронта­цията със собствената кармична вина. Пациентът трябва да интегрира сянката си, той преживява себе си като дейс­тващо лице, причинило на други онова, от което самият непрекъснато се оплаква, че страда от няколко хиляди го­дини. За пациента конфронтацията с вината не е нещо просто, но ако я направи, тя е огромна стъпка по посока на изцелението. Ако непременно искаме да използваме дума­та „причина”, то тя е в кармичната вина.



Вина и отговорност

С признаването на вината пациентът поема цялата от­говорност за съдбата си - стъпка, която отваря вратата към изцелението. Непосветените често се страхуват да открият ситуациите на вина, защото смятат, че по-нататък не биха могли да живеят с такова знание. Някои мис­лят, че за тях ще е непосилно да разберат, че някога са уби­ли човек. За конкретния случай тези страхове са неоснова­телни. Стара истина е, че „само, което си изтласкал, те тласка”. Именно неосъзнатото знание за вината навява страха от конфронтацията с нея. Ако успеем обаче да „пог­леднем в очите” ситуацията, в която сме се провинили, целият натиск върху нас изведнъж ще намалее. Преди той е съществувал, защото само на ужким не сме знаели нищо.

Всичко, което човек съзнава, не може да има отрица­телни въздействия върху него. При терапията конфронта­цията с вината става абсолютно без всякакви оценки. Тя е само вглеждане в истината и съзнателно се интегрира като урок от миналото. Когато човек стъпка по стъпка възприема в съзнанието си напълно изтласканата си дотогава сянка, той става по-цялостен, по-пълноценен, по-здрав. Кон­фронтацията с вината не е натоварване с бреме, а отнемане на бреме. Ако самата конфронтация често пъти не е особено приятна, то след нея обаче всички пациенти се чувстват необикновено свободни и облекчени. При боравенето с вината трябва да се избягват всякакви крайности. Изт­ласкването на вината и проектирането й върху други поболява, защото човек се отдалечава от действителността. Също толкова нездравословно е и да се претоварваш с ви­на и самообвинения, защото можеш да рухнеш под тежестта им. Човек трябва да се научи, че щом е човек, той е ви­новен, и това е цената за неговия учебен процес. Без греш­ки няма развитие. Затова и не съществува човек, който в миналото да не е бил натоварен с вина. Само който мине през мрака, ще стигне до светлината. Няма човек, който се пази от горещо, без някога да се е опарил.

В църковната традиция има едно много балансирано третиране на темата вина. Първо в съзнанието на вярва­щия се извиква идеята, че като човек той е грешен и е на­товарен с вина. И едва после му се казва, че чрез опроща­ване на греховете може да бъде разтоварен от бремето на тази вина.

Някои ще възразят, че принципът на милостта проти­воречи на суровия кармичен закон, според който всяка вина трябва да се изкупи. Но противоречието между карма и ми­лост е само привидно. Двата принципа се обединяват в сре­дата като всички полярности и в действителност взаимно се обуславят. Милост получава само онзи, който я е измо­лил. За да я измоли, човек трябва да признае вината си. Кар­ма обаче е законът, който се грижи човек някога да стиг­не толкова далече, че да разбере грешките и вината си. За­това милостта може да е ефективна само чрез кармата. Кармата цели познанието на човека, тя регулира дали той е готов за милостта.

Извечният проблем: власт

По време на една и съща терапия проследяваме няколко вериги от проблеми и кармичната вина за тях. Всички тези вериги накрая свършват в нещо като възел, представляващ основният проблем, пред който пациентът се е провалял до­сега. Проблемът е налице и тогава, и сега - в далечното минало обаче значително по-грубо и ясно структуриран, в днешния живот обикновено сублимиран до неузнаваемост.

Ако анализираме прапроблемите на всички пациенти, ще видим, че те могат да се редуцират до една и съща тема - властта. Човекът винаги се разболява от власт. Преди това най-често е ставало с пределна яснота, днес е изтънчено замаскирано. Но властта е и си остава винаги онова, което проваля човека. Противоположният полюс на властта е покорството. Всяко „искам”, „желая” е израз на претенцията за власт.

Една от най-честите форми на упражняване на власт в днешно време е болестта. Болестта днес гарантира на ин­дивида безкритично пространство за несъзнателни претен­ции за власт. Това е и причината, защо болните в действителност не искат да се откажат от болестта си. Наис­тина, те яростно го отричат, като казват, че са предпри­ели и направили всичко, за да бъдат отново здрави. Не ста­ва дума обаче за трупане на алибита. Разбира се, болният вярва, че иска да оздравее, но само затова, защото не е осъзнал мотивацията за боледуването си. Когато разбере, че трябва да избира между боледуване и отказ от власт, често пъти изборът много го затруднява.

Властта е равносилна на доминирането на егото. Тя е опит да не се подчиниш, а да изразиш волята си пред оста­налите. Още в Рая претенцията за власт е довела до отхапване от ябълката - да не се подчиниш на закона, а сам да разбереш какво е добро и лошо. За властта човек вина­ги е бил готов да заплати висока цена. За да получи власт, той охотно е сключвал договор с дявола и е продавал душа­та си.

Едва когато в предишни прераждания пациентът е из­живял с цялата им яснота желанията си за власт, едва то­гава той може да започне да ги разобличава тук и сега. Ед­ва когато пациентът види как няколко хиляди години непрекъснато е трупал страдания, за да си осигури власт, той бавно започва да проявява готовност да разбере учението за покорството. Този подход не е интелектуален процес, а опит, натрупан в действителността. И той предизвиква преполяризацията у човека. Промяната на съзнанието се случва в настоящето и от това човек оздравява. Симптомите изчезват буквално от само себе си; ние фактически изобщо не сме ги лекували, защото те чисто и просто ста­ват излишни.

Реинкарнационната терапия не е бягство в миналото. Тя използва противоположния полюс минало, за да въведе пациента в настоящето. Докато миналото се изтласква и продължава несъзнателно да въздейства, човек не успява да живее напълно съзнателно тук и сега. Той непрекъснато би­ва рестимулиран от миналото и обърква времената. Едва когато е интегрирал миналото в съзнанието си, той може наистина да го остави настрана като минало и най-после да изживее настоящето с непозната досега яснота.

Цел на всеки езотеричен път е човек непрекъснато и съзнателно да бъде в настоящето. Но за да го постигне, той трябва първо да раздели и да изчисти настоящето от миналото. Реинкарнационната терапия следва хомеопатичния закон за подобието - по пътя през веригите от симп­томи болният постоянно бива конфронтиран с приличащи си ситуации, докато най-сетне открие отровата на вина­та. За него тази отрова се превръща в средство за изцеле­ние - също като в хомеопатията, той я степенува с раз­бирането си и така разрешава прапроблема си.
Реинкарнационната терапия не задоволява любопитст­вото към предишни животи, нито е опиум за народа, като успокоява хората с обещания за нов живот. Реинкарнационната терапия е труден път към просветление. Постоянните прераждания не са утеха, а подкана чрез развитие към съвършенство да се освободим от колелото на инкарнацията. Ние утвърждаваме земния живот дотолкова, доколкото той е необходим, за да изминем пътя на нашето разви­тие. Целта ни обаче е извън материалния свят, в онова единство, от което някога сме се отделили и към което всеки човек копнее да се върне.


Опит от отвъдното

Често се поставя въпросът, дали когато пътуваме през миналото, минаваме и през междинните фази, които разде­лят отделните прераждания, и какво казват пациентите за отвъдното. Знанията ни за отвъдното и за междинните фази в момента са значително по-големи отколкото преди няколко години, но в никакъв случай още не са пълни. В те­рапията се опитваме да прекосяваме само стадиите, кои­то са важни за пациента и избягваме да питаме за неща, които служат за задоволяване най-вече на собственото ни любопитство. Така че знанията ни за отвъдното са още в началния си стадий.

Даването на някакво общовалидно описание очевидно се затруднява и от това, че отвъдното не се появява в хомо­генен образ, а е също толкова диференцирано, колкото са и стадиите на развитие на човешкото съзнание. Отвъдното е астрален свят и затова е чисто ниво от образи, където формите отговарят на различните душевни съдържания. По принципа на резонанса душата на починалия стига до онова ниво от отвъдното, което отговаря на нивото на съзнание, донесено с душата. Така че всяка душа си отива в своето отвъдно, което в крайна сметка отразява във форми собственото й съзнание. Тези различни нива затруд­няват създаването на единна представа. От човека зависи дали за него отвъдното ще бъде рай или ад. Често почина­лият преживява отвъдното като пейзаж, чийто вид и нас­троение отговарят на качеството на душата му.
Съществата, които се срещат, отгова­рят на същността на мястото. Още веднъж подчертава­ме, че отвъдното не е материално ниво, а чисто психически свят, което обаче не го прави по-малко истински.
Досегашният ни опит показва, че отвъдното съответ­ства на нивото на съзнание на душата и затова всички ос­танали същества, които се срещат там, отговарят на съ­щото ниво на развитие. Има контакти с други души и съ­щества, а явно и продължаване на учебния процес. Помощ от по-високоразвити същества получава само онзи, който я измоли. След физическата смърт често пъти моментал­но стават ясни грешките, допуснати в живота. Ако не смя­таме съвсем тъмните сфери, пребиваването в отвъдното се усеща като толкова приятно, че никой повече не иска да се върне в материалния свят. Само разбирането на собст­вените грешки предизвиква желание за коригирането им и възстановяването на баланса и накрая води до убеждението, че е необходимо ново превъплъщаване.

Прикованите кьм земята души

Тук ще засегнем темата за „прикованите към земята души” - област, за чието разбиране сред широката общес­твеност има твърде малко предпоставки, но която поради важността си не бива да бъде напълно премълчана. „Прико­вани към земята” наричаме душите, които след напускане на земното си тяло по някакви причини остават толкова силно свързани със земното, че пропускат да изминат необ­ходимия път през сферата на отвъдното. Единственият им интерес, както приживе, се отнася до земните дела, по­ради което те се опитват да се прикрепят към тялото на жив човек, за да може по този начин отново да се сдобият със собствена способност за действие.

Колкото и странно да звучи, причината за подобна при­вързаност към земята обикновено е в това, че съответни­ят човек не е възприел съзнателно собствената си смърт. Предпоставка за подобно „подминаване” на смъртта често е твърдата вяра, че със смъртта всичко свършва. Ако чо­век с такова убеждение умре внезапно, за него субективно се променят толкова малко неща, че просто не му идва наум мисълта, че е мъртъв. Единствената промяна, която усеща, е неспособност за действие; тази липса обаче бързо се компенсира, защото той се прикрепя към друго тяло и отново придобива чувството, че има пълно влияние върху случващото се на земята.

Други причини за приковаността към земята може да са груби грешки, които след смъртта си някой непременно ис­ка да поправи сам, или пък „непускането” от скърбящи близ­ки, които се опитват да привържат душата на мъртвия към себе си. При определени обстоятелства някой жив човек може да бъде обладан от душите на няколко мъртви, като понятието „обладаност” в случая не бива да се бърка с обладаност от демони или дяволи.

Прикованите към земята същества нямат лоши намере­ния. Те самите се намират в достойно за съжаление поло­жение и чакат помощ. Съществата от отвъдното обаче не могат да им помогнат, докато те не се отвърнат от зем­ното и не ги помолят за тази помощ. Така че, задача на жи­вите е да оставят душите на мира, за да им бъде оказана необходимата помощ. Затова всички първоначални религии познават ритуалите на панихидите и заупокойните молит­ви. Много впечатляващ документ е Тибетската Книга на мъртвите. Задачата на описания в нея ритуал е да съпро­вожда душите на мъртвите. Обладаността на жив човек от чужди души може да се изразява както в леки симптоми, така и в душевни заболявания. Много неща говорят за то­ва, че повечето от заболяванията, влизащи в понятието шизофрения, се характеризират с присъствието на прикова­ни към земята души. В тези случаи трябва да се лекуват прикованите души, а не пациента. Трябва да се освободят душите, което ще доведе и до освобождаване на пациента.

В началото на нашия век в продължение на повече от трийсет години американският психиатър д-р Уикленд с ус­пех е лекувал шизофрения с този метод. Работата му, коя­то не е чак толкова лесна, била възможна благодарение на една жена с голяма дарба на медиум. По време на терапев­тичните сеанси тя предоставяла тялото си на приковани­те към земята души, за да могат те да говорят и да се изразяват чрез него.

Съдържанието на терапията на душата се състои в то­ва, тя първо да бъде просветена за състоянието, в което се намира, и после да се накара да осъзнае смъртта си. Ду­шата трябва да разбере, че вече не притежава собствено тяло и че за нея земните неща вече не са важни. Тя буквал­но трябва да се завърти кръгом, за да види новия си път и помощта, която идва от отвъдното.

През последните години започнахме да трупаме собствен опит в тази област. Можем да потвърдим опита на Уикленд, но разбрахме и с колко много проблеми и опаснос­ти са свързани в началото подобни процеси. Така че предупреждаваме лаиците да не се впускат безразборно в експери­менти. Напоследък в работата си открихме възможности по време на терапията да установяваме контакт с прико­ваните към земята души дори без помощта на медиум и да им помагаме. На тази форма на терапия дадох наименова­нието „освобождаваща терапия”, защото душата се осво­бождава от нейната прикованост и поема по своя път.

Главна роля в освобождаващата терапия играят молит­вите, за които душите понякога със сълзи се молят. Тук ла­икът има големи възможности да помогне на душите - да устройва молитви и панихиди за умрелите. По-добра услуга едва ли може да им се направи. От казаното следва, че жи­вите трябва да се откажат от всичко, с което могат да привържат към себе си или отново да повикат мъртвите. Спиритистите и изследователите на записани гласове си имат работа най-вече с приковани към земята души. Но те трябва да знаят, че тези души имат нужда от помощ и в никакъв случай не са приносители на небесна мъдрост.

Ние се намираме все още в началния стадий на разра­ботките и проучванията си, но и досегашният ни опит по­казва, че включването на този проблемен кръг отваря на­пълно нови възможности за терапия и помощ.

Нивата на развитие на душата

Продължителността на престоя на душата в отвъдно­то е различна във всеки отделен случай. Сигурно е обаче, че разпространеното твърдение, че между отделните прераждания има интервали от няколко стотици или хиляди годи­ни, не отговаря на истината. Много неща говорят за то­ва, че в по-далечното минало е имало междинни фази от по няколкостотин години. Сега обаче инкарнациите обикновено отстоят на по-малко от десет години една от друга. Скъсяването или удължаването на срока е механизмът, кой­то направлява броя на населението. Колкото по-малка е междинната фаза, толкова повече хора живеят на земята.
В тази връзка никога не бива да забравяме, че царство­то на хората не е затворено ниво с постоянен брой души, а нещо като междинна станция. Ако сравняваме преражданията с училищ-ни класове, бихме могли да оприличим царс­твото на хората с гимназията например. Така, както пре­ди и след гимназията има и други учебни заведения, така и душата минава през различни царства, докато стигне до зрелостта да влезе в човешкото царство. Когато тя стане съвършена като човек, в безкрайната йерархия я чакат други задачи, които са извън царството на хората.

В човешката душа има спомени, които стигат до царс­твото на животните, растенията и минералите, но това не бива да се отъждествява с прераждането в тесния сми­съл на думата. Индивидуалното развитие на душата започ­ва едва с човешкото съществуване, защото в животинско­то царство душата е групова. В отделни случаи може да се стигне до „декласиране” на някой човек и той да се прероди в животно, ако като човек е нарушил толкова грубо някои основни форми на човешко поведение, че може да се изучи по-добре в царството на животните. Подобни декласирания обаче вероятно се отнасят до началото на присъствието в царството на хората и в никакъв случай не са правило.

Често пъти се задава въпросът дали в хода на преражданията се сменя полът. Макар че от опит знаем, че смя­на на пола има, все още е трудно да дадем по-точен отго­вор на този проблем, защото не сме наясно със закона, кой­то направлява промяната. След като проверихме много хипотези, в момента сме на мнение, че душата притежава твърдо определен пол и че заедно с нея съществува дуалистична душа от противоположния пол. Мнозинството от превъплъщенията имат пола, който душата е притежавала от самото начало. Инкарнации от противоположния пол се появяват само от време на време, за да се усвои определен опит или да се изпълни някоя карма. Душата често, но не винаги, среща своята дуалистична душа, защото в развити­ето си двете зависят една от друга.

Повторната среща с едни и същи хора през дълги реди­ци от прераждания със сигурност е един от най-интересни­те феномени. Любов и омраза, привличане и отблъскване са само остатъци от предишни времена. Освобождаването от кармичната вина става винаги чрез същия човек, спря­мо когото е била извършена. Често едно от най-разтърсва­щите преживявания от реинкарнационната терапия е да се види колко си приличат проблемите през всички преражда­ния, колко много хилядолетия минават, без да се променят основните модели на поведение.
В това откритие се корени част от успеха на терапи­ята. Чрез прегледа на отрязъци от време, които за наше­то съзнание изглеждат неимоверно големи, структурата на проблемите и веригите от грешки стават пределно ясни. Реинкарнационната терапия е като микроскоп, под който структурата на личността се вижда съвсем ясно до най-малките детайли.
Чрез сблъсъка с вината човек се принуждава сам да пое­ме отговорността за съдбата си, а това значи да се про­мени. Първоначално пациентът очаква промени в симпто­матиката и забравя, че това може да се случи, само ако е свързано с промяна в самия него. Чрез реинкарнационната терапия човек се научава да разбира смисъла и справедли­востта на съдбата. Той научава, че жъне онова, което е по­сял с всяко свое действие и че едновременно също сее - онова, което ще ожъне по-късно. Това познание го принуждава да живее съзнателно тук и сега. Той разбира, че е защитен в един ръководещ се от смислеността Космос и че негова единствена задача е да му служи. Тази обратна връзка с праосновата е religio - последната цел на нашата терапия, за­щото изцелението е работа на религията.

Религия и прераждане

Опитът ни показва, че религиозната проблематика не може да бъде изключена от психотерапията. Душата вина­ги се разболява от загуба на смисъл. Именно психично бол­ният се е докоснал до действителност, която обикновено е напълно непозната за „съвсем нормалния средностатис­тически човек”. Невротикът вече е видял „повече”, но той не може да понесе действителността - разболява се от отровата на истината.

Ако продължим да мислим хомеопатично, той може да бъде излекуван само с истината, от която се е разболял. Следователно, целта на подобен път никога не може да бъ­де връщането на пациента към онази нормалност, която му е била присъща, преди да се разболее. Напротив, след ус­пешна терапия пациентът трябва да се намира на такова разстояние от нормалността, на каквото неврозата го е отклонила от нея в обратната посока.

Когато придружаваме пациента по пътя му към индиви­дуализацията, неизбежно се сблъскваме с въпроси за смисъ­ла, Бога, спасението и така нататък. Тези теми не се взе­мат предвид от терапевтите, както често се твърди, а напротив, повечето терапевти умишлено ги подминават.
Терапията не е рамка за църковна мисия. Заниманието с religio не е равнозначно на дискусия за или против определе­но религиозно направление или вероизповедание. За съжаление, религиозното съзнание на мнозинството от хората има силно изразени инфантилни черти. Инфантилността по въпросите на религията е еднакво силна както сред против­ниците на църквата, така и сред привържениците й. И две­те групи ужасяващо рядко разбират същественото в рели­гията. Между ученията на религиите, а също и между уче­нията на църквите им има дълбоко разминаване. Винаги е било така и така ще си остане. Църковните институции са също човешко дело и са също толкова податливи на грешки, колкото и всички останали институции. Концент­рацията на власт също принадлежи към същността на ин­ституцията. Но властта е най-големият враг на всички ре­лигии.

От време на време сред човечеството се появяват истински посветени и отново обявяват истинното, неподп­равено, вечно валидно учение. Но те винаги биват преследвани и разпвани от назначените в съответното време „книжници и фарисеи”. Когато говорим за религия, винаги имаме предвид само чистото учение, а не църквите и инс­титуциите. Ако по време на терапията пациентът се на­учи да разбира съдържанието на религията, после само от него зависи дали ще се обърне към определена религия или вероизповедание или ще продължи индивидуално по пътя си. У онзи, който е разбрал религията, вече не е агресивен спря­мо грешките на човешките общности, а той често ги из­ползва и като ритуална рамка на пътя си.
На този фон трябва да се разглежда и темата „Прераж­дане и християнство”. Официалната християнска църква отрича учението за повторното превъплъщаване, с изключение на християнската общност, ориентирана към учени­ето на Рудолф Щайнер - пример за това, че християнство­то съвсем не си противоречи с учението за прераждането. Макар че е трудно да се докаже, много неща говорят, че по времето на Христос и в първите векове след него прераж­дането се е смятало за нещо съвсем естествено. Едва през 533 г. на Вселенския събор по времето на император Юс­тиниан реинкарнацията е обявена за ерес: „Проклет да е онзи, който проповядва едно измислено предишно съществу­ване на душата и нейното отвратително възстановяване.”

Твърди се, че по същото време и Светото писание е би­ло прочистено от съответните текстове. Само Ватиканската библиотека може да потвърди или отрече това пред­положение. Но все пак в Библията има няколко места, кои­то наистина не са достатъчни, за да наречем прераждането предмет на християнското учение, но недвусмислено показват, че мисълта за инкарнация е била нещо саморазбиращо се сред учениците на Христос. Така например, при всички евангелисти откриваме текстове по въпроса дали Илия се е преродил в Йоан Кръстител.
Марко (глава 8, 27): „И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? Те отговориха: едни - за Йоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.” За сравнение, Матей (глава 16, 13-16). По нататък при Матей (глава 17, стих 10) откриваме следното място: „А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия тряб­ва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбра­ха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.” Сравни Марко (глава 9, 11); и Матей (глава 11, стих 13): „защото всички пророци и законът бяха пророкували до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!”

Този появяващ се и в четирите Евангелия въпрос за Илия може да бъде разбран само от гледна точка на прераждането. Същото важи особено за следното място от Евангелие от Йоана (глава 9, стих 1): „И като минаваше, видя един човек, сляп по рождение. Учениците Му Го попитаха и казва­ха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито ро­дителите му, но това биде, за да се явят делата Божии вър­ху му.” Въпросът дали причината за слепотата по рождение е в собствените грехове или в греховете на родителите, неизбежно предполага приемането на предишни прераждания. Отговорът на Исус не променя нищо. Той не поставя под съмнение основателността на въпроса, а само посочва тре­ти аспект, който не се съдържа във въпроса.

Още по-многобройни и недвусмислени са изказванията на много църковни отци по темата прераждане. В книгата си „Не живеем само веднъж” К. О. Шмит е събрал много ци­тати, от които тук ще предадем няколко. Великият Ориген например пише: „Ако човек иска да узнае, защо душата един път се подчинява на доброто, а друг път на злото, трябва да търси причината в живот, който предшества сегашния. Всеки от нас бърза към съвършенството през поредица от различни животи. Ние сме задължени постоянно да водим нови и по-добри животи, било то на земята, било то в други светове. Отдаването ни на Господа, което ни пречиства от всяко зло, означава края на прераждането ни.” Други църковни отци, които изрично говорят за прераждане, са: свети Йероним, Климент Александрийски, Григорий Ниски, Руфин, свети Юстин, свети Иларион, Тертулиян, Филон, Немезий и други.

Архиепископ Луи Пазавали пише: „Аз мисля, че би било важна крачка напред, ако можеше публично да се защити мисълта за прераждането. И то за прераждането както на земята, така и в други светове, защото така ще могат да се разгадаят много загадки, които днес потискат духа и ра­зума на човека като безкрайна мъглявина.”

На всички приведени цитати и имена не бива да се гле­да като на опит да се докаже, че прераждането е състав­на част от християнското учение. Всеки може да намери достатъчно текстове и прочути авторитети в подкрепа на собственото си мнение. Не смятам, че спорът за инкарнацията трябва да се води с цитати от Библията. По-ра­зумно ми се вижда сериозното проучване, дали християнските идеи противоречат на учението за прераждането или не. Едно непреднамерено проучване няма да установи про­тиворечия. Затова отделният човек не е поставен пред из­бора, дали да остане християнин или да повярва в превъплъщението. Истинското християнство винаги е изисквало смелостта да се върви по пътя на собствената съвест, страни от установените за момента мнения. Едва ли до днес нещо се е променило. Още тогава книжниците не са принадлежали към кръга от близки приятели на Христос.

извадка "Съдбата като ШАНС"
Торвалд Детлефсен