сряда, 29 юни 2016 г.

Разговор с душата у Дома - регресия 28.06.2016

Както знаете инструмента, средството, чрез което всеки от нас получава информация в регресия е различно. Това е съзнанието при всеки човек.
Може да имаме еднакво развити тела, сравнително и до някаква степен еднакво развит мозък, но до тук спират приликите. Съзнанието и степента, в което то е отворено определя, цензурира, оцветява или замърсява получаваната информация. Достъпът на всеки до нивата с информация е различен.

Точно това е причина за голямата разлика в получаваната информация, в това дали един човек ще види духовния си водач като Исус, Буда, архангел Михаил и т.н., или като неописуемо любяща енергия без форма и име.

Съзнанието на човек не може да допусне нещо, което го надскача, което е отвъд представите му. За това и се получава това сравняване с познати на нас неща, образи, архетипи.

Едно мога да кажа, че за себе си разбрах със сигурност. Нищо не е такова каквото си мислим че е. Доста сме малки все още на ниво съзнание за да претендираме, че можем да разберем и да получим чиста информация. Просто не е възможно - не и с този инструментариум за интерпретация, не и с тези ограничения.
Най-хубавото може би е, когато човек знае и приема ограниченията си, така поне не изпада в заблудата, че нещо е точно такова каквото очите му показват и не спира да търси и да е отворен за всичко.

Тази регресия е пример за един такъв начин на възприемане, може да се каже някак си по-опростено и без излишества, най-важното без суетата, която обикновено влагаме в това кои сме били, какво сме правили и какво "трябва" да направим сега.


Срещала съм хора, които имат същата задача като субекта в регресия. Знам и че те ще се разпознаят тук.
А голямата част от тях никога дори не биха се замислили, че това което правят може да се облече точно с тези думи.





неделя, 29 май 2016 г.

Биологични родители и осиновени търсещи своя произход






Следната статия цели да внесе малко яснота и облекчение в един казус, който поради невежество и редица други погрешни вярвания и убеждения носи много болка на много хора.
Пиша тези редове не заемайки страна, защото не е правилно да се делят хора по някакви изкуствено наложени етикети, па макар и обвързани с конкретни събития от тяхното минало и живот.

Тези две групи хора, за които искам да ви разкажа сега са като вас и мен. Едните са преживели трудни моменти в своята младост и по разнообразни причини са стигнали до решението да оставят за отглеждане родното си дете. Другата група хора са същите тези дечица, днес самите те възрастни и разумни хора, голяма част от тях със свои собствени семейства и на свой ред станали родители.

Може би си мислите, че това се случва доста рядко, че е тема табу и трябва да си остане такава, за която се говори само в тесен кръг и тайно. Реалността обаче е друга. Толкова много хора са засегнати от тази тема, че ако всеки от нас се огледа около себе си и може да види в душата на ближните си, то ще открие поне един човек преживял подобно тежко изпитание, независимо от позицията на биологичен родител оставил детето си или от положението на едно изоставено дете.

Белега, който оставя една такава травма в живота и на двете страни е много голям.
Ако някой се заблуждава, че на майките им е било лесно, не е прав. Това е голяма травма, нещо, което е против нашата женска природа и също както аборта, така и изоставянето на дете оставя рана в душата на тази жена, която е взела в миналото си подобно решение, независимо от причините.

Децата от своя страна преживяват още по-голямата травма от отхвърлянето. Дори едно бебенце да е било осиновено още от болницата дни след своето раждане, то много добре разпознава и усеща липсата на майката, на истинската си майка, която вече девет месеца го е носила в утробата си. Това маркира психиката на детето и един ден, дори вече пораснал, възрастен човек, отражението върху живота му продължава, създавайки проблеми и трудности със самоувереността, самочувствието, вярата в собствените способности, общуването и връзките с другите хора. 

И двете групи хора, за които ви разказвам сега имат нужда от помощ и разбиране.

В момента в нашето общество, макар и по-слабо от преди, но все още доминират напълно погрешни модели на поведение. Тесногръдието все още съществува. Общественото мнение е все още поставяно като най-важно и заради това "Какво ще кажат хората?!" твърде много животи биват съсипвани. Вместо да се поправят старите грешки и да се балансира миналото, заради срама от "хората" се допускат нови още по-ужасни постъпки, нови рани се нанасят.

И сред биологичните родители оставили дете и сред осиновените деца има хора с различно ниво на интелект и духовност. Интелекта и духовността обаче не вървят заедно за съжаление. Доста интелигентни хора, горди със своите дипломи и постижения, са всъщност на много ниско духовно ниво (поставяйки материализма на пиедестал)  и допускат отново и отново грешки спрямо изоставените от тях деца.

Заради общественото мнение и страха да не се разбере, че самите те са станали участници в такива травматични събития, много биологични родители отказват контакт с изоставените си деца, когато последните след огромно количество нечовешки усилия все пак успеят да намерят информация за своя корен и произход.

Вместо да поправят миналото с едни нови действия, с един разговор, който е толкова нужен на осиновеното дете, което все още в душата си се лута и търси да разбере защо, все пак да има някаква идея и понятие за началото на своя живот, то много от тези биологични родители изведнъж забравят елементарна човечност и състрадание и вкоравярват сърцето си...

Защо?

Един разговор не струва нищо, не коства някакви усилия. Всъщност има нещо важно. Човек трябва да е искрен, да бъде себе си и да има смелостта да е честен първо пред самия себе си, а после пред това дете.

Но това не бива да плаши никого.

За да стигнат до етапа да пожелаят да намерят истинския си произход осиновените деца са преминали през много размисли, осъзнавания, решения и вероятно тежки разговори с осиновителите си. Самите те помъдрели и пораснали преждевременно и по-бързо от връстниците си поради обстоятелствата и трудностите, с които са израснали, са често пъти едни много отговорни и зрели хора, които не осъждат никого, а просто искат да открият повече за това от къде идват, на кого приличат, какви хора са били предците им.

Само който не е имал такава празнота с живота не знае какво означава. Дори малко информация да има човек пак ще се хване за нещо, пак духа му ще намери покой. А неизвестността е най-страшното нещо, липсата на каквато и да е информация отваря голяма рана.
Именно тази рана може да оздрави биологичния родител, когато попълни липсващите части от историята на това дете. Това е най-малкото, което един човек може да направи за друг. Но е от огромно значение и полза това дете, вече пораснал човек, да намери своето място в живота и да успокои душата си.

И това спокойствие не е свързано със самата история, която ще чуе от биологичния си родител. Може би някои от вас смятат, че е осиновеното дете ще е ОК ако историята е положителна, ако се открие нещо от рода на несправедливо отнемане от майката или кражба, каквито за жалост често са се случвали преди години, т. е. неща, които до някаква степен показват, че биологичната майка е била принудена и не по нейна воля се е случило отнемането.
Ще се запитате - ами ако историята е "негативна", ако майката умишлено и напълно съзнателно се е отказала от детето си?

Това няма значение. 
По-важно е, че празнината ще се запълни, че тази стара рана постепенно ще се затвори, защото само неизвестността я подхранва и държи жива и болезнена. А откритието на истината за онези минали събития, каквато и да е тази истина, ще позволи постепенно миналото да бъде простено и забравено, така че да не пречи по никакъв начин на живота на никоя от засегнатите страни.

Със сигурност всяка жена изправена пред трудна ситуация в живота има своите си причини да стори нещо подобно. Както се казва, никой не знае по-добре, докато не го преживее лично. Съдбата е чудно нещо, тъкмо човек се зарече в нещо, или си позволи лукса да осъди някой на думи, да се почуди дори - ей, как може това и това този човек, и хоп, твърде бързо на него самия живота му показва как може, слагайки го в подобна ситуация, за да види лично, през погледа на онзи човек, на когото преди сам се е чудел на постъпките.

Ако човек си даде сметка, че в този живот никой не идва научен, че в движение се развиваме, с всяко падане и ставане се учим да вървим, то тогава няма да изпита нито злоба, нито омраза към другите, когато са допуснали грешки.

Най-големия проблем в момента за да се реши мирно и тихо казуса между осиновени и биологични родители е срама от общественото мнение. Под "общество" включвам и хората от семейството, пред които мнозинството от биологичните родители никога не са споделили своята тайна от миналото. 

Криенето на подобна тайна само подклажда огъня, в който гори душата им заради тази минала постъпка. Тя никога няма да бъде освободена и простена, ако се крие.

Защо трябва да се срамуват, защо трябва да крият?
Дали са единствените, които в своята младост и неопитност са се поддали на слабост?
Какъв пример дават на децата си криейки едно такова голямо изпитание? Вместо да ги научат от личен опит за какви неща да внимават и как в живота лесно се допускат грешки, когато сме неопитни и наивни, те бягат поддържайки фалшив перфектен образ пред близките си. 

Много по-добре е миналото да се сподели, да се направят изводи, да се извлече поуката и да се пречисти човек от тази огромна тежест в душата.
Ако някой биологичен родител се страхува дали близките ще му простят за тази грешка, то вие трябва да си простите първо, това е най-важното. Ако вие самите простите и опитате да разберете себе си от гледна точка на младостта и обстоятелствата, които са ви притиснали, то няма от какво да се страхувате или срамувате. 

Като човек, който работи с много хора, с най-различни и често тежки съдби, разбрах, че тайните, неизказаните неща, важните въпроси от миналото, които ни терзаят, но избягваме да обсъждаме от страх и срам, те са в основата на едни от най-сериозните заболявания на тялото.
Няма истинско щастие и покой, ако човек не намери сили да разкаже онова, което му тежи.
Съвестта е нещо много интересно, тя регистрира всички наши постъпки, тя помни, ако ще и ние да забравяме защото е по-удобно. И тя един ден става страшен съдник, ако не сме намерили време и смелост да споделим тъмнината в душата си, да я извадим на светло, да простим и да поискаме прошка.

Обръщението ми днес цели да ви даде кураж. Ако сте биологичен родител помислете и послушайте сърцето си. Там навън има едно същество, едно вече пораснало човече, вашето дете. Това, че не сте го отгледали вие лично не прекъсва връзката ви с него. Във ваша сила сега е да направите макар и само едно нещо за това дете, но най-важното в неговия живот - да му дадете самоличност. Разказа за отминалите събития ще запълни празнотата в него, вече няма да е анонимен човек без минало, без начало.

Не се страхувайте от хорското мнение и не позволявайте никой да ви осъжда. Но за да се случи това трябва да проявите достойнство и да отстоявате себе си. Не да се криете и срамувате, а спокойно да разкажете, с увереност, защото всеки греши, всеки има тежки моменти и нито ние трябва да осъждаме другите, нито да позволяваме те да го правят и да прекланяме глава. 
А действията и постъпките сега могат да изкупят много, могат да поправят много. Миналото няма да се върне, но настоящето ще се създаде здраво и ще се поставят едни добри основи.
Ще разтоварите себе си от мъката и тежестта на това минало, а на своето дете ще дадете нов шанс за по-пълноценен и спокоен живот.

И не на последно място - осиновените хора, с които се запознах през последните година-две, са невероятни хора, осъзнати, умни, състрадателни и вече са простили отдавна. Те разбират живота, разбират уроците, през които всички минаваме. В тяхно лице може да намерите само повод за гордост, защото въпреки обстоятелствата са станали големи Човеци.

Към осиновените бих се обърнала със следното послание, макар да зная, че те в голяма част са много много мъдри и осъзнати.

Понякога се случва да срещнете предразсъдъците, страха, срама на биологичния родител, който макар да е бил открит и информацията потвърдена, се крие и ви избягва. Не е никак лек за вас този момент. Надявали сте се толкова силно тази среща да ви даде така жадуваните отговори, да намерите онези частички от себе си, които винаги са ви карали да търсите и да се чувствате различни. В такъв момент Бог изпитва търпението ни.
Много кураж ще ви пожелая и вяра. По-осъзнатия и по-мъдрия човек ще съумее да прояви разбиране и търпение, колкото и да е тъжно сърцето му. Обществото казва, че възрастните знаят повече от децата, но често живота показва, че децата са по-големи учители от възрастните. Ако попаднете в тази ситуация ще са ви нужни всички вътрешни сили, вяра и търпение. 

От погрешни вярвания, от страхове и срам от хорското мнение някои биологични родители несъзнателно ви нанасят нови рани, бягат, крият се, дори ви обиждат сякаш сте натрапници, престъпници... Егоизма им и нивото им на съзнание в този момент от живота не им позволява да видят нищо друго, освен себе си, освен личните си ограничени интереси и най-вече не им позволява да свалят маската, която са сложили за пред хората - маската на преуспели добре приети в обществото хора.
Не им се сърдете... Бихте ли се разсърдили на дете, което от незнание, от невежество допуска нови и нови грешки? Опитайте се да мислите за тях като за едни деца, те са точно това в духовно отношение, имат още много да учат от живота. Може и да не им стигне един живот за тези уроци.

Но за вас е важно вие каква реакция ще имате, важно е, че сте дали шанс, че сте простили. Прошката освобождава вашето сърце, дава лекота на вашия живот и вие печелите от нея. Те, след като не оценяват възможността, която им представяте, когато сте ги потърсили, нищо повече не може да направите за тях. 


Надявам се тази статия да я прочетат много биологични родители и да намерят смелост да освободят живота си от миналото, поставяйки едно ново начало, заявявайки смело истината и давайки шанс да се случи връзката с новооткритото им дете.
Повярвайте заслужава си! 

Осиновените хора, с които работих през годините, хората, с които се запознах във фейсбук, издирващи своите корени, са едни много силни и смели, много мъдри личности, които не само е радост да наречеш свои приятели, но още по-голяма гордост биха били за всеки биологичен родител да нарече свои деца - независимо, че не ги е отгледал физически.

Риск за биологичния родител от среща с осиновеното си дете не съществува. Никой не може да ви навреди. Всъщност ние сами си вредим най-много, криейки, срамувайки се, ние се само осъждаме отново и отново за онова минало събитие. Само истината освобождава.

Бъдете честни пред себе си и срещнете осиновеното си дете.

Прости ли човек сам на себе си, разбере ли своите мотиви и постъпки, тогава може да се изправи пред целия свят и да го заяви.

Макар и малко да са за сега, с надеждата да се увеличават, има и биологични родители, които издирват своите деца. И на вас ще пожелая същото най-важно нещо - търпение и толерантност. Понякога е нужно време на осиновеното дете за да асимилира и осъзнае нещо ново, да се надмогне егото и чувството, че с него е постепенно несправедливо. Но с търпение, вяра и любов, и с помощта на времето, сърцето на всеки може да омекне. Особено когато живота дава на всеки от нас своите сурови уроци, в един момент всеки се смирява и започва по-лесно да разбира гледната точка на другия.

Нито биологичните майки, които търсят децата си, нито осиновените деца, издирващи своите биологични родители, желаят нещо друго освен запознаване, разговор, общуване, шанс за опознаване. За всеки от тях е важно да намерят покой в душата обяснявайки си миналото, научавайки какво е станало с изоставеното някога дете. 

Достойно е за възхищение всяко едно такова усилие от тяхна страна. Много смелост и смирение изисква, и честно да си признаем колко хора в нашето общество са на това ниво - малцина.

Ще призова читателите да не останат безучастни по темата. От всички нас зависи темата за осиновените деца, за изоставянето на дете в миналото, да престане да е табу и срам, който се крие дълбоко в семейството. Ако всеки от нас е искрен и отворен, ако честно споделяме и своите грешки и слабости, и поуките, които сме научили от тях, то така ще окуражим и близките около нас хора, средата, в която живеем и общуваме, на свой ред да се осмелят да са честни, да споделят и да заживеят по смело.

Много съдби могат да бъдат променени за добро.

Павлина Николова
Терапевт регресия, психология на душата,
 съвместно със "Сдружение на осиновените Къде си ?"

фейсбук група Къде Си https://www.facebook.com/groups/1464190400514269/



сряда, 18 май 2016 г.

За приятелството и загубата - запис регресия

Понякога човек идва на регресия и се съмнява как ще се справи, ще успее ли да види и да усети това, което търси от преживяването.
В много от случаите най-важна е предварителната подготовка - запознаването с процеса и дори упражняване на визуализацията, ако човек е нов в практиките и има по-силно логическо мислене.

Но има и един друг тип случаи - които се получават не поради дългогодишен опит на субектите в духовни практики, а поради друго. Това е една отвореност, която се среща по-рядко. Всички познаваме такъв тип хора. Те са с широко сърце и отворено съзнание. Не се страхуват от новото и не плащат данък обществено мнение. Действат както се чувстват и изразяват свободно себе си и емоциите, които преживяват.

Такъв е и този случай. Субекта е млада жена, която не осъзнаваше сама колко добра връзка има с духовния си водач. Дори желаеше да попитаме как да подобри тази връзка, как да го разбира по-ясно.
Вярвам, че има силна зависимост между това да е открит и откровен човек в живота си и силната връзка с духовния свят, която се случва в регресия.

Записа на гласа от тази регресия показва много ярка емоция съпровождаща целия първи живот, който се показа на тази жена.


В началото тя попада в тялото на мъж посред много силна сцена. Обикновено предупреждавам субекта ако в процеса на въвеждане види образ или усети че информацията започва да идва - да ме прекъсне и да ми каже, това е знак че субекта вече е точно там, където трябва и е нужно да започнем записа и описанието. В случая моето предупреждение не беше спазено и се оказа, че поне минута две докато я въвеждам с рутинните изречения - тя беше започнала вече да вижда конкретна сцена и беше осъзнала смисъла на видяното, достатъчно дълго за да окаже ефект.
В резултат записа започва с изключително силна емоция. Емоцията идва от образа там - мъж, който прилича на войн и се намира посред група хора, които са избити. Много силна мъка от гледката и чувство на страшна загуба, чувство на вина, че го е допуснал да се случи.


Връщаме се назад и виждаме опожарено село. Оказва се че мъжа се е забавил за да спаси едно дете от селото. А другарите му, продължили по напред, са обсадени и избити всичките.
Жената в регресия разпознава дъщеричката си от настоящия живот в енергията на това момченце, което спасява. (На места записа е редактиран за да премахнем имената.)

Цялата история и изводите от нея можете да чуете тук: 







Изключително емоционална регресия. Обичайно не анализираме ситуациите и връзките, които се усещат по време на самата регресия, за да не активираме твърде много логическия ум, когато интуицията трябва да е по-силна. Но в този случай самите открития, които направи за себе си и живота си младата жена, прераснаха в емоционален коментар на всички връзки, които изведнъж й се бяха изяснили – кой, как и защо беше постъпвал по определени начини в нейния живот.

Едно доста бурно преживяване. Пускам този запис с надеждата, че би помогнал на други хора - особено коментара ни по темата за ПРИЯТЕЛСТВОТО, страха и вярата, мисията на душата, самотата и това да си сам, липсата на цялостност, и изпитанието да си самотен родител.

Темперамента и неподправената реакция на жената си личат от всяка нейна дума.  Всеки субект в регресия преживява различно нещата, защото се различава и готовността, желанието и нуждата от търсената информация. Един път се дава по-малко, друг път повече, а в третия случай регресиите са такива, че просто ги споделям, защото са нещо, което има такава емоция, че вярвам е не само интересно и разтърсващо, но и много полезно да се преживее от слушателите с подобни търсения.

понеделник, 2 май 2016 г.

Емоция, изразяване, любов - регресия 22.04.2016

За някои историите от регресия може да останат само на ниво любопитство и интересна информация. Но доста често срещам хора, които сега, в настоящето си изживяват подобни сценарии, каквито сме видели с други клиенти като техни минали животи. За това споделям тези истории.
За част от вас те могат да се окажат точно описание на настоящата им ситуация. И така да им помогне да видят евентуални последици от техните действия или пасивност сега.

Тази емоция, която се усеща в гласа на младата жена, това усилие, което полага за да запази самообладание, когато чувствата са доста силни и дълбоки, всичко това говори за дълбочината на преживяването и на спомените, които са изведени.

Вярвам, че всеки от вас може да преживее своята лична трансформация и да направи изводи за личния си живот сега, дори само потопявайки се в тази атмосфера и размишлявайки върху казуса, който се разглежда в тези минали животи.

водещ на регресията: Павлина Николова
(Долорес Кенън QHHT method)

Приятно слушане:


четвъртък, 28 април 2016 г.

Програма Преход - Спиритизма за живота и абортите

Както редовните читатели са забелязали това не е само страница за споделяне на регресии, а и за разглеждане на всякакви духовни въпроси, които засягат повече хора.

Работейки с един голям процент жени в регресия забелязвам, че много голяма част са преживели едно често срещано травматично събитие - Изпитанието да вземеш решение за аборт и да го направиш. 

Мъжката аудитория вероятно разбира само от части или въобще не разбира каква драма е това за една жена и колко дълго оказва влияние върху нейния живот. Много от мъжете са съществен фактор за да реши една жена да не износи и отгледа своето дете.
За това следващия материал е за всички - не само за жените преживели подобно нещо, а и за мъжете.

Целта ми е първо да видите реално картинката от духовна гледна точка - какъв шанс е представлявала тази бременност за един дух от духовния свят, който е умолявал за шанса да дойде в тяло, да разберете колко важно е това за духа, и какви последици има за нас, които по някакви причини решаваме да не допуснем тази бременност да се развие докрай.

Зная, че мнозина ще съ-преживяват всяка дума изречена във видеото, може и да ви разплаче, както подейства и на мен, осъзнавайки колко свързани оставаме с духа на детето си, който не е успял да се роди, но има много ценно послание накрая - защото няма грешка и провинение, за което да не ни се дава шанс да се реваншираме още в този живот и това престъпление от духовна гледна точка не е по голямо от престъплението, което върши един мъж потискайки и убивайки жена си с психически или физически тормоз.



..........

превод: П. Николова
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com


Програма ПРЕХОД - Визията на Спиритизма за едно Ново Време





Спиритизма не се противопоставя на семейното планиране или на употребата на презервативи,
които ни предпазват от полово-преносими заболявания.
Но както казват Духовете на Алан Кардек:

Трябва да се имат предвид духовните последствия от прекъсването на една бременност.

В кой момент духа се свързва с тялото?

При зачеването или при раждането?

И когато духът стартира процеса, прекъсването на бременността оказва ли влияние на процеса на прераждане на този дух?

И къде отива той, ако не успее да се прероди?


Алберто Алмейда,
лекар
-
Процеса на прераждането започва при зачеването. Както Алан Кардек ни предлага в Книга на Духовете, питайки:

Кога Духа се свързва с тялото?

в Книга на Духовете, въпрос 344 Духовете са категорични - в момента на зачеването!







Марлене Нобре,
лекар
-
Зачеване, оплождане е все едно и също нещо. С други думи, срещата на сперматозоида с яйцеклетката и след това формирането на зиготата, това е момента,
в който Духа се свързва с тялото.








Суели Калдаш Шуберт,
духовен изследовател
-
Важно е да не забравяме всичко, на което ни учи Спиритизма. Защото добре знаем, че
повечето хора не са запознати с тези духовни насоки, не знаят, че ние сме безсмъртни същества. Много често може да подкрепят идеята за абортите без да знаят за сериозните духовните последици, които това може да причини.
За това учението на Спиритизма ни показва, че Духа е свързан с тялото и след това се случват всички трансформации, клетките все повече и повече се множат. Ние знаем, че има трилиони клетки. в нашия физически организъм.
Но Духа е там, свързан с тази материя и направлява с влиянието на своята вибрация всички тези процеси.

Когато сперматозоида проникне в яйцеклетката вече е направена една селекция между двеста, триста, четиристотин милиона сперматозоида. Магнитно е избран онзи сперматозоид, който има такъв генетичния заряд, с който ще позволи на духа да моделира тялото, от което той се нуждае.

Ясно е, че Духа вече е предназначен за онова физическо тяло, което започва да се формира.

И ние дори можем предварително да кажем, че когато една двойка има сексуална връзка:

Какво ще се случи? - Вече съществуват Духове или един Дух, които са в орбитата на тази двойка, които ще станат родители на този прераждащ се дух.
За това аборта или всичко, което ще попречи на ембрионалното развитие, независимо в кой етап е, е едно престъпление.

Ако в случай на Дух, който вече е свързан, вече присъства, и влияе със своята вибрация на целия процес на размножаване на клетките, очевидно е, че ако процеса е възпрепятстван,
също се прекъсва и живота на едно ново-формирано същество.

За това можем да кажем, че ембриона е едно същество, което се оформя физически.
Но безсмъртния Дух, който е наличен там се нуждае от този процес на прераждане за своя духовен прогрес.



Орсон Петер Карара,
духовен изследовател
-
Има едно популярно изказване:

"Аз не съм искал да се раждам."

В действителност ние не сме искали, ние сме умолявали.
В своя духовен живот Духа преценява своите проблеми и иска една нова възможност, за да мине отново своя път.



Рожерио Коельо,
журналист
-
Когато ние се намираме в духовния свят ние сме наясно с големия дълг, който имаме към Божествените закони. И за това наистина молим за да се родим.
И понякога дори и в едни трудни условия. Това е като да започнеш от нулата, но Духът моли за една нова възможност за да поднови своя път.

За това Спиритизма е абсолютно против аборта и също против хапчето за спешна контрацепция на сутринта, което се използва да предизвика аборт.
Защото в момента на зачеването вече има живот.

Вече има закон в нашата държава, който осигурява конституционното право на Божествения закон.
Когато духът е свързан с тялото, ние трябва да му осигурим право на живот.
Такова уверение получава и Алан Кардек от Духовете в "Книга на Духовете:

Духът, който е бил абортиран и който не е могъл да завърши своето ембрионално развитие, той може да се върне като син или дъщеря, ако това е част от планирането на живота на родителите, а също и те са съгласни.

Естествено, някои път това може да е една изгубена възможност по отношение на тази бременност, но не и относно причината на личността, която е абортирана или на неговите родители.
Разбира се винаги е възможно да се възстанови ситуацията.
Жалко е, че Духът е изгубил такава ценна възможност поради недостатъчно разбиране, поради липса на материална подкрепа, за да може бременната да износи бременността до край.

Нямало е достатъчно разбиране каква е тази ситуация, защо се случва.
И тогава човек, много пъти поради невежество извършва един аборт.
И естествено този Дух, който е спрян чрез аборта, ще бъде прероден.
Защото живота е от Бога, живота никога не свършва и не може да бъде унищожен.

Било е унищожено малкото телце, което този дух е оживил, но не и самият Дух, който ще живее вечно.



Северино Селестино, 
Библейски изследовател
-
След като ние имаме познанието за прераждането, Закона за причината и следствието,
ние знаем, че е важно да ценим живота.
Защото именно чрез физическия живот ние сме в състояние да се еволюираме на тази планета наречена Земя.
Когато Духът се върне във физическото ниво той се нуждае от едно материално тяло за да напредне духовно. И това се осъществява тук на земно ниво, защото именно в периода на физическия живот Духът ще постави на изпитание своите ценности и познанията, които е научил по-рано.
Също така ще преживее необходимите изпитания или изкупление. И ще премине през всичко онова, което е необходимо за духовния му напредък.
За това, прекъсването на този живот, който е започнал и вече има едно създание, от момента на оплождането, е едно престъпление пред Божествения закон.


Какви са последствията за онези, които прекъсват една бременност?

Възможно ли е абортирания Дух, да се превърне в обсесор на собствените си родители?

И кога аборта е оправдан?

Вижте в следващата част.

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Какво оправдава един аборт?

В случаи на изнасилване?

При опасност за живота на майката?

Или при ембрион с малформации, каквато е широко дискутираната аненцефалия?


Алберто Алмейда, лекар
-
Тогава реинкарнацията е започнала. Тялото е в процес на ембрионално развитие и Духа малко по малко се интегрира във всяка структура на тялото, което е моделирано от неговото духовното тяло и използвайки законите на генетиката и наследствеността се формира.

И понякога се прави моделиране, което няма отношение към родителите, а заради вродените изменения, от които духа се нуждае, които са му крайно необходими за това прераждане.
И така моделира едно тяло, например бебе с аненцефалия, на което му липсва част от мозъка.
Необходимостта, която Духът има от това тяло е абсолютно спешна, както е в едно интензивно отделение. Той ще живее 9 месеца, после още 2, още 3 или още 1 година, както живеят някои, погрешно наричани аненцефалици.

Това тяло, което изглежда безполезно от физическа гледна точка, то е една благословия за преродения Дух!
Обикновено това е бил един самоубиец, който е унищожил мозъка си със само-разрушително поведение и сега, чрез формирането на ново тяло има шанса да се промени пред закона за любовта, използвайки това тяло, което му се предлага като попивателна хартия, в която изхвърля своите духовни конвулсии.

И когато напусне тялото след 9 месеца или няколко месеца след раждането, Духът напуска способен да се прероди и да формира едно много по-здраво тяло.


Марлене Нобре, лекар
-
Мозъка не съществува, но съществува част от енцефалона, защото нервната система е структурирана предимно от енцефалона. И това, което Духовете ни обясняват е, че само Духът има способността да съединява материя.
Ако няма никакъв Дух органите няма да се формират.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Каквито и да са трудностите, които една същност ще донесе на физическо ниво, за нея това е една опитност в живота, която е дълго очаквана, включително и за родителите, за съседи, приятели, братя и сестри.

И така аз реших да не играя повече, защото топката е спукана.
В това няма смисъл. Играта не приключва, само защото съм изхвърлил топката.
Няма такова нещо да изхвърляме топката, защото е спаднала.

Това не е нито обяснение, нито извинение за аборт.
И ако ние не знаем това, мислим, че нещо не е наред.


Америко Сусена, инженер
-
Пропъждаме живота, който се опитва да се върне и да осъществи един автоматичен учебен процес, за да формира собственото си тяло. 
Тогава, разбирайки този феномен, не трябва да абортираме в случаи като този.

Хората трябва да разберат по-добре какво се случва в процес на прераждане. Това е една благословия, когато майката следва тази грижа.
Но днес, за съжаление, съда в нашата страна, Федералния върховен съд (в Бразилия), установи законова мярка от гледна точка на правния процес в съдебната практика легализирайки абортите на бебета с аненцефалия.


Рожерио Коельо, журналист
-
Единствената възможна ситуация за да се извърши аборт без това да доведе до един дълг в нашата духовна икономика, е когато бременността представлява риск за живота на майката.
По време на една усложнена бременност, която поставя живота на майката в опасност,
Духовете казват на Алан Кардек, че живота на съществото, което вече е създадено, трябва да бъде запазен.
Защото онова същество, което сега започва живота си, може да го направи и при друга възможност - понякога и веднага след това събитие.

Това, на което може да кажем в правната терминология "аборт по необходимост", състояние на необходимост, е заложено в медицината като "аборт по медицински причини".

Майката е с опасност за живота и лекаря решава между детето и майката, и тогава прекъсват бременността, за да спасят живота на майката.
Тази ситуация е все по-рядко срещана в медицината, защото медицината се е развила дотолкова в терапевтично отношение, че прекъсването на бременността почти винаги причинява по-голям риск за живота на майката, отколкото запазването на бременността до края, използвайки целия медицински арсенал, с който медицината в наши дни разполага.

Освен този, учението на Спиритизма не оправдава никой друг аборт, дори в случаите на изнасилване. При случаите на изнасилване, насилника е оставил майката жива. А сега майката ще извърши нещо още по-лошо, ще убие едно бебе!
Ако тя няма никакви условия да задържи плода на тази тъжна ситуация, тя може да даде детето, да остави някой друг да отгледа детето.
Но детето няма вина.


(...) МАЙКАТА ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ ВИНАГИ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
ЛИШАВАЙКИ ДЕТЕТО ОТ ЖИВОТ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО,
ЗАЩОТО ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЕ ПРЕЧИ НА ДУШАТА
ДА ПОНЕСЕ ИЗПИТАНИЯТА, ЧИЕТО ОРЪДИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТОВА ТЯЛО.

Книга на Духовете - въпрос 352
Алан Кардек

Изследванията върху ембрионални стволови клетки считат ли се за аборт?


Учените като хора трябва да бъдат по-скромни, повече да признават, че съществуват въпроси,
на които не могат да отговорят. И няма да успеят скоро да отговорят.
В самата доктрина на Спиритизма ние имаме едни много надеждни ориентири, че живота започва със зачеването.

Нещо повече...

Всички ембриолози и по принцип онези, които са магистри по ембриология, студентите по медицина и всички онези, които учат ембриология в университета, за всички тях няма никакво съмнение:

Животът започва с момента на зачеването.

И живота е един продължителен процес от зиготата до стареца, без прекъсване.
Ако вие го прекъснете, това е престъпление.

Имайки предвид механизмите на прераждането, свързани ли са родителите с духа, който е предназначен да се въплъти?

И ако духа е абортиран, може ли той да се превърне в обсесор на собствените си родители?

Ще разберете в следващата част на програма Преход.


Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Духът, който не се е родил, възможно ли е да желае отмъщение за онези, които са го отхвърлили?

Как се решават въпросите свързани с един аборт?



Америко Сусена, инженер
-
Проблеми се появяват, когато и в зависимост от нивото на еволюция на духа, който се преражда. Ако това е развит дух и имаме случай на аборт, той ще реагира по един различен начин.

Той няма да търси отмъщение, няма дори да се разгневи за това. Духа ще разбере ситуацията,
ако е бил абортиран, и ще превъзмогне случая с лекота.
Но не всички духове реагират така.


Суели Калдаш Шуберт, духовен излседовател
-
Онези духове, на които е попречено да се преродят, някои от тях може да се трансформират
и да се разбунтуват изключително много с омраза и да се намесят в живота на онези,
провокирали аборта.








Северино Селестино, Библейски изследовател
-
Почти винаги духа негодува, защото понякога духа е мечтал за тази възможност, мечтал е за това събитие. И ние знаем, че вече има редица обстоятелства между майката и духа, който идва. Има необходимост от една нова среща, от една взаимна прошка и разбиране, от една съвместна еволюция.

И когато духа е абортиран, почти винаги се бунтува.
Докато другите, които са на едно по-извисено ниво и също са били възпрени от развитие тук във физическия свят и от продължаване на бременността, те могат и в някои случаи, в резултат на своите разбирания, не се превръщат в обсесори.

Те са духове, които ще останат да чакат друг момент, един друг случай, при който да се върнат във физическия свят, понякога дори при същата жена, при същите родители.
Духа може да се върне в една следваща бременност.


Орсон Петер Карара, духовен изследовател
-
Без никакво съмнение. Това е един въпрос, който трябва да се изучи, да се изследва, защото в действителност може да се случи.
Духът, който е бил абортиран при един опит, който се е провалил по някаква причина той може да се върне в една следваща бременност.


Алберто Алмейда, лекар
-
Защото статистиката не ни показва индекса на конфликта в майчиното сърце, защото случилия се престъпен аборт, въпреки, че е легализиран, е една драма.
Защото той противоречи на самата природа, която е дарила майката с възможността да износи бременността до края и да отгледа детето си след раждането му.


Елоиза Пирес, духовен изследовател
-
В наши дни разполагаме със средства като противозачатъчните хапчета, които не оправдават аборта.
Нека помислим - не желаем на другите онова, което не желаем да се случи на нас.

Аз не бих искала да бъда абортирана. Следователно никога не бих искала да направя аборт.
Прераждането, от гледна точка на Спиритизма, акцентира, че ние трябва да уважаваме ембриона и да празнуваме живота от момента на зачеването до края, дори на този ембрион му липсва една ръка или една част от мозъка, или която и да е част от тялото.

Неонатологията, педиатрията, акушерството, медицината като цяло, трябва да прави повече за да подпомага по-добре това специално създание, вместо да предписва неговото изпъждане чрез аборт.

Но ако човек вече е извършил аборт и не е знаел божествените закони, има смекчаващи вината обстоятелства. В божествените закони съществуват смекчаващи вината и утежняващи фактори.
За това не трябва да съдим никого. Хората, които правят аборт, извършват това почти винаги от незнание за механизмите на Божийте закони.

Това, което ние трябва да правим, е всеки път все повече да говорим за тези механизми, да разкриваме тези механизми, за да разберат хората, че не трябва да правят аборти.

Но винаги е добре да помним Божийте закони не съдят самите деяния, а намерението, което стои зад всяко деяние.

А това отсъждане не е наша работа. В Божийте закони няма заклеймяване, но има определени последици за нашите дела, които винаги могат да бъдат поправени. Бог не осъжда децата Си на страдание. Бог желае прогреса на своите деца.


Тережиня Оливейра, духовен изследовател
-
За това ние трябва да забравим тази идея за един Бог-отмъстител и жесток. Бог не е такъв.
Разбира се ние страдаме от непредвидени последици на закона, който сме нарушили. Но Божията любов никога не ни изоставя. За това една личност, която е направила аборт
от невежество или под влиянието на околните, тя не е осъдена завинаги.
Това е една ситуация, която тя трябва да поправи пред Божия закон.


Ерсилиа Зили, психолог
-
И ако те ни потърсят, това, което можем да направим е да ги посъветваме за ценността на живота, за отговорността към собственото тяло, за отговорността за последиците от техните постъпки.
Всички грешки могат и биват поправени чрез любов, чрез работа.
Ако е имало аборт, това може да се поправи като се посветим да помагаме на децата.
Но не само вие, които сте извършили аборт, трябва да се поправяте.
А и всички ние!

Колко пъти злия език унищожава един живот.
Често пъти една биполярна майка може да разруши живота на детето си, което вече се е родило.
Колко пъти мъж наистина буквално убива жената, която опитва да го напусне.
Или я убива в течение на времето, малтретирайки я, говорейки и агресивно.

Всички ние сме в учебната болница Земя. Всички ще се прераждаме, докато не достигнем Светлината.
Всички ще станем ангели. Бъдете спокойни!
Вашата грешка не е по-голяма от грешките на другите.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Хубавото на живота е, че може да започнеш отначало. Ок, не можем да се върнем назад. Може и да няма поправка, но има достатъчно други начини да компенсираме това импулсивно и безразсъдно поведение.

Или ако е било преднамерено и хладнокръвно, аз мога да се разкая, имам пълното право да съжалявам, да изразя угризенията си и да предложа да поправя ситуацията.
Или, ако не мога да я поправя, да предложа компенсация.

Ако вие правите добро, ако промените посоката на вашите мисли, ако вярвате в Бог, защото Бог дава на всички нас, които сме духове, макар и несъвършени, възможности да компенсираме нашите грешки, възможности да поправим сами себе си, защото ние се намираме в един процес на изграждане. Ние изграждаме самите себе си.
И следователно, грешките, които правим, са недостатъци, които можем да променим, които можем да поправим в същия този живот, в който човека е извършил грешката. Или в един бъдещ живот.

Бог обича своите деца и това винаги трябва да го помним, за да не подхранваме вина в своята съвест, която ограничава психичните ни възможности и ни подтиква по пътя на депресията.
Нека преодолеем тези съмнения и да се доверим на живота, живеейки с достойнство, с любов към ближния и към самите себе си!


Дивалдо Франко, духовен изследовател, медиум 
(един от съвременниците на Шико Шавиер и споменаван за негов наследник)
-
Спиритизма по своята същност е едно учение на утехата. Въпреки, че не неутрализира престъпленията на човечеството, нито заблудите и грешките, то предлага една възможност за освобождение.
Когато Исус застанал пред жената хваната в прелюбодейство, Той проявил голяма грижа да не я осъди, но и освобождавайки я, също не се не съгласява с прелюбодеянието.
Той просто не е провокирал психологическо съзнание за вината...

Добре тогава...

Ако една личност извърши аборт под една или друга форма, естествено има личен и основен мотив като свое оправдание. Въпреки това, макар че е решено, че е престъпление да се прекъсва един полезен живот, индивида има възможност да се реабилитира.

"Първата стъпка, казва Алан Кардек много уместно, е покаянието."
Покаянието представлява вратата, която се отваря в посока на вътрешното обновление.
"След това е изкуплението."
Страдаме от последиците на своите грешки.
"И накрая, възстановяването."
Това е възможността да можем да продължим живота си. Възможността да имаме бъдещи прераждания.

Освен това, ако случайно тази възможност не ни се предлага, доброто, което ще правим, ще заличи злото, което сме причинили.
Колко деца се нуждаят от покрив, колко са изоставените, колко сираци и живи родители,
колко много са нуждаещите се от обучение.

Ако приемем емоционално и с любов от духовна гледна точка едно дете и му помогнем ние се реабилитираме пред онова дете, чието съществуване сме прекъснали по време на феталното развитие.
Тогава Спиритизма ни води към възможност за поправка, защото не съществува престъпление,
което да няма своята форма на реабилитация.
Аборта е престъпление, да.
Но също така е и една врата за признаване на етичните ценности, за среща с истината, със собствената съвест.
Ако случайно вие се окажете наблюдател на скъп приятел или приятелка в такава ситуация
кажете им:
Започнете отново живота с радост, премахнете вината, работете и правете добро и създавайте един нов свят.

Това е пътя към истинското щастие!

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време
-
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com

превод: П. Николова
Регресионист минали животи
www.dolorescannonbg.blogspot.com

четвъртък, 7 април 2016 г.

Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?



Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?

Дали не се случват достатъчно често изпитанията, кризисните ситуации, пред които сме изправени?

Дали от емоция понякога загубваме за кратко способността си да погледнем трезво и да разсъждаваме правилно?

Да.

Тогава не е вариант да зависиш от никой, нито астролог, нито ясновидец. Не можеш и да си правиш регресии за най-малкото нещо. А нужда от помощ имаш често...

За това, за разлика от други, които целят да убеждават, че видиш ли е изключително важно да ходиш при този или онзи, за да не "сбъркаш" в някое решение, аз ще ви кажа друго:

Важно е всеки да развива своята лична духовна връзка, всеки да развива интуиция и медиумни способности, защото ние ги имаме, в нас са си, само дето спят в голям процент.

Но кой ще ни помогне в най-тежките мигове, когато сме сами - Неволята, ще я викаме викаме и трябва пак на себе си да разчитаме и на това, което Бог ни е вложил в душите.

Припомням стари материали за помощта, която оказват сънищата и тяхното тълкуване и как да развиваме интуицията си - две основни неща, взаимосвързани, които са си само наши, не зависят имаме ли пари, имаме ли възможности и с които не рискуваме да бъдем облъчени с неправилна информация. Защото винаги разбираме само толкова колкото сме готови да поемем и осъзнаем.

Сънища: http://dolorescannonbg.blogspot.bg/p/blog-page_30.html

Как да развиваме интуицията и общуването с духовния свят: 

http://dolorescannonbg.blogspot.bg/p/blog-page_8679.html

понеделник, 14 март 2016 г.

Съвети преди регресия, обсебващи отношения в двойката

Като всеки човек, който обича работата си и не я приема за работа, а за нещо много съкровено и отговорно, реших да напиша някои мои наблюдения.
Вълнувам се много от съдбите на хората, които идват при мен. За мен раздялата ни след регресия не означава, че повече не ме интересува добре ли са и как се справят.
За това и сега искам да разкажа някои неща свързани с максималното получаване на помощ и полза от една регресия.

Най-големия проблем пред пълноценното разтоварване от миналото и стресовете, които то е пренесло в настоящия ни живот, е липсата на пълна искреност и честност пред себе си и в разговора, който водим преди същинската регресия. Обикновено човек идва с един списък с важни за него въпроси. Отделяме доста време, понякога между час и половина и 3-4 часа за обсъждане на живота на този човек и казусите, пред които се е изправял, отношенията и стремежите му. Естествено само онова, което вие ми кажете, само него ще знам аз.

Случи се вече няколко пъти да работя в течение на времето с двойки. Първо идва единия партньор, а след време и другия.

За съжаление една сериозна тенденция виждам в скриване на проблеми и напрежение, което съществува между двойката. Вместо да се използва възможността да се сподели искрено кой какви чувства изпитва, дори и да смята, че те не са похвални, или че са форма на слабост, човек идва и говори за "важни" неща, пропускайки естествено най-важното.

Няма теми табу, на всички ни се случва абсолютно всичко. И ако някои говори, че той е застрахован, или е толкова просветлен, че не му се случват вече подобни изпитания, вероятно крие сам от себе си истината.

Най-големия проблем, за който научих още преди време  работейки с двойки, е обсебването в една връзка от единия партньор към другия. Това обсебване включва много неща и произлиза от много неща, но основното е страх, страх и пак страх - да не изгубиш контрола, да не бъдеш отхвърлен, да не останеш насаме със себе си, защото тогава би могъл да видиш някои свои демони, а след това не знаеш как да продължиш напред признавайки тяхното съществуване, страх от самия живот, страх от новото начало, страх, че партньора ще ни остави, страх от всичките му интереси и приятели, защото това измества нас като център на неговата вселена...


Много горчиви чувства, много силна неувереност и нехаресване, себеосъждане и вяра в нашия собствен провал в живота ни подтикват да се превръщаме  в ревниви и обсебващи партньори.
Изразяваме това в непрестанни скандали, непрестанни дребнавости, забележки, критика, недоволстване, сърдене, параноя за всяко нещо.
Привидно такъв човек изглежда, че много обича своя партньор, но всъщност съсипва с едно постоянно и неотменно темпо тази любов.

Тя става чисто материална любов, сякаш партньора е любимата ни играчка, за това ние се сърдим, че прекарва време с приятели, че има своите интереси... и така, докато го спрем от всичко, което прави - като му остане единствено от работа вкъщи и от вкъщи на работа.

Разговорите спират, общуването е почти на ниво нула, ако не се броят опитите за разговор по важни теми, които само след минута се превръщат в скандал.

А тези демони не спят. Тези тъмни места в душата ни продължават да стоят непокътнати и докато си заравяме главата в пясъка те ще съсипват живота ни, любовта ни, любимия ни човек и децата ни.

И в такива моменти например решаваме - ще идем на регресия, тя ще помогне.
Но забравяме изключително важната подробност, че не разкрием ли душата си, не покажем ли че имаме нужда от конкретна помощ и конкретни спешни въпроси ни измъчват, то всичко остава повърхностно, и не засяга най-голямата ни болка. Защото самите ние блокираме помощта срамувайки се да говорим за истинските си проблеми, слабости, страхове.

Правим се на "духовни"и начетени сякаш има някакво значение за нашия живот какво ще си помисли за нас водача на регресия, вместо да поемем отговорност за времето, което ангажираме и да решим генерално проблемите си обсъждайки ги и търсейки помощ от духовния свят.

Мили хора нито четенето на книги, нито ходенето по семинари, нито дори някои спонтанни опитности, които са ни се дали на готово, като ОИТ, и други прояви на способности, не ни правят духовни. Това е дума, която изисква един постоянен стремеж у човека да търси и опознава себе си и най-дълбоките си кътчета на душата, с тъмните местенца в нея, като с това не спира да опознава и ближните и да ги разбира и уважава.

Ако човек е напълно искрен ние имаме много по-голям шанс да намерим с регресия причините за неговата неувереност, да коригираме неправилни и дори отровни понякога убеждения за самия него, да дадем една нова гледна точка за любов и добро - две неща, с които се спекулира и нанасят голяма вреда в живота на самия човек, както и на близките му.

Разберете, че ако вие не намерите своето си място под слънцето - своето поприще, в което да сте добър, дали това ще е готварство, изкуство, спорт, някоя тема, която ви вълнува и четете и изучавате сериозно, или дори собствената ви професия, то често се превръщате в обсебващ партньор.
Това означава обсебване на всяка минута на съпруга/съпругата си, постоянно цупене при закъснения, проверки по телефона, проверки на имейли, ревност за всичко и от всичко.

А това е само вътрешния ви страх, че не заслужавате, че не сте достатъчно добър, че ще останете сам, че в един момент той/тя няма да има нужда повече от вас или ще намери нова любов.

И стигаме до момента с любовта.

Можете ли вие да се влюбите насила? От къде идва любовта? Кой я дава?

След като това велико чувство ние не можем насила да го предизвикаме у себе си или у друг, не идва ли то дадено Отгоре, от Бога?

Колко е хубаво чувството, когато имаш любов в сърцето си. Летиш и всичко можеш да постигнеш. Ето толкова силно е това, което Бог ни дава като дар.
Обаче то не е често срещано. И трябва да му се радваме и да го пазим, когато дойде при нас.

Тогава от какво ни е страх и кого смятаме, че ще надлъжем със своите опити за контрол, ревност и обсебване на половинката. Насила не можем да задържим любовта, но определено с насилие ние я прогонваме.
И накрая дарът, който ни е бил даден ще бъде разрушен поради нашата собствена параноя и страхове, поради отказа ни да работим по своята цялостност и вътрешно удовлетворение от самите себе си, защото продължаваме само привидно да търсим помощ, но не сме готови да се изправим и да погледнем слабостите си.

И в един хубав момент ще загубим любовта си, а тя ще е намерила друг спокоен пристан, където няма осъждане, няма крясъци, няма страхове.

Как можем да осъждаме любовта? Когато тя ни е дадена на нас, ние сме доволни и щастливи, но ако бъде дадена на друг, и това не е в наш интерес, изведнъж тя става нещо лошо.
Да не забравяме кой дарява любовта.

И какво е любовта - не е ли една изпълваща сърцето обич, която иска само обекта на тези чувства да е винаги щастлив. Не щастлив с нас, не щастлив като наш партньор - а щастлив по принцип и напълно - каквото и да означава това, във всичките възможни проявления.

Ако не обичате така - тогава спрете да говорите и да се оправдавате със своята любов.

Защото ако ние обичаме наистина, то няма егото ни да се намесва, а ще даваме и свободата и разбирането, когато е нужно, и дори ако трябва ще се оттеглим от сцената - ако това означава обекта на нашата любов да бъде щастлив с друг човек до себе си.

Ако искаме да се радваме колкото е възможно по-дълго на любимия си човек, то от нас зависи - от свободата, от лекотата, с която дишаме в тази връзка, от спокойствието, което си осигуряваме, от разбирателството, пълноценното общуване, от честността.

Разговорите са изключително важни.

И двете страни - и обсебващия партньор и "жертвата" трябва да са напълно честни и без страх да споделят емоциите и чувствата си, когато такива възникнат, когато се появи смут, неразбиране, объркване. Бъдете честни и си признайте - чувствам се така и така, тези твои думи ме объркват, моля те обясни ми точно какъв смисъл влагаш.

Да си замълчиш е грешен ход. Дори често "жертвата" на такава обсебваща връзка решава, че мълчейки ще постигне повече, понеже всяко заговаряне по темата води до голям скандал и избухване на половинката.
Но това е грешка, това е маскирано добро, което обаче съдържа семенцето на злото, което неминуемо се разраства в бъдеще.
Действително се изисква безкрайно търпение от вас, безкрайно смирение също, за да сте в такова състояние и вибрация и да проговорите точно както се говори с болен човек, с обсебен човек, в който разговор е важно да не провокирате "злите духове" в него по никакъв начин - нито една осъждаща дума, нито критика, само смирено съобщаване на чувства, факти и едно искрено търсене на мнение - как да се справим, какво би желал единия и другия, така че всеки да запази своето достойнство и право на избор и пълноценен живот.

Така вие им давате шанс да чуят истината по лечебен начин. Поне това трябва да сторите. Всъщност е единственото, което можете да сторите.

Иначе, ако замълчим, ако гледаме да "кротим" работата, да е мирно и тихо доколкото може, ако ще това да ни струва да стъпваме като на пръсти из къщата, тогава ние всъщност не помагаме на никого а задълбочаваме проблема. Мълчейки си позволяваме на обсебващия партньор да продължава с издевателствата върху нас, със забраните, с подтискането и психическия тормоз.
Ако наистина обичаме този човек трябва да помислим кое е най-добро за него - дали онова, което личността му тук казва, че иска, или онова, което душата очаква от него.

След като някой прави нещо нередно, той трупа карма, съгрешава спрямо нас, т.е. прави нещо, което един ден ще е нужно да балансира и заплати. Ако обичаме наистина този човек защо позволяваме тогава той да затъва все по-надълбоко в дълг спрямо нас.
Закона за причината и следствието не подминава никого, няма фаворити и всеки подлежи на него.
Ако вие сте по-разумния и осъзнат, ако вие за момента сте успели да видите тези негативни тенденции, то вие носите и отговорността за правилните действия в случая.

Ако продължите с пасивно поведение, което по никакъв начин не дава сигнал за сериозността на проблема, то ставате съучастник в тази постоянно акумулирана негативна енергия при всеки скандал и всяка лоша постъпка на обсебващия партньор към вас. Тогава освен, че сте един вид жертва на това поведение, сте и отговорен и самия вие ще понесете една тежест за в бъдеще, ще споделите кармата, която се създава... и то само защото осъзнавайки нещата оставате в удобната комфортна зона и не правите нищо, смятайки че и така може да живеете.

Това е наистина жалко, защото е излишно, ненужно създаване на страдание за в бъдеще, което е могло да бъде избегнато.

Много от вас, разпознавайки своята лична ситуация тук, може би ще опитат да ме оборят с твърдението, че и да говорят и да дават ясни сигнали за проблема, пак нищо няма да постигнат с обсебващия си партньор, и той няма да се промени.
Да, може би при по-голям брой случаи партньора не прави нищо, не променя нищо.

Но вие не сте на тази земя за да поемате отговорност за чуждите решения, дали някои ще си учи уроците или ще откаже, и така ще си подпише сам връщането в още по-тежки връзки и страдания. Тук сте за да отговаряте за своите собствени реакции и решения.
И когато имаме претенция, че обичаме, че знаем какво е любов и какво е добро - то тогава трябва да спазваме действително смисъла на тези думи - и по никакъв начин да не спомагаме за затъването на друга душа в още по-дълбока яма на кармата.

Което е любов към личността тук доста често се разминава с любовта към душата на един човек.
Личността иска много неща от егото, иска да властва и притежава, иска контрол, и спекулира с всичко оправдавайки се, че това е израз на загриженост и любов. Ако ние обичаме само личността - то ще й позволим всичко това. Но това, което правим е доста далече от любовта.
Това е късогледство и невежество от наша страна.
Всеки идва тук за да научи нещо полезно, нещо ново и ценно.
Душата често планира всякакви тежки обстоятелства именно за да си получи някои уроци на земен план и да има шанс за напредък.
Ако ние обичаме душата на един човек (което би трябвало да е главното), то ние ще уважим пътя на душата и за целите на успешно получения урок ще постъпим както трябва, дори това да ни извади от комфортната зона, дори да изисква усилия от нас и дори да ни лиши от този човек завинаги.

В заслепението си той само може да изисква, да се оправдава и да продължава да ни наранява отново и отново.
Но по-мъдрия трябва да прекрати това и ако не свърши нищо друго работа - то да си тръгне.

Тогава поне прекратявате издевателствата, които се случват над вас от любимия ви човек и спирате шанса му той да трупа още дългове и карма към вас.

А дистанцията, раздялата, ако и те не послужат обсебващия да си даде сметка за своето поведение, за нуждата да погледне в себе си сериозно и да започне да лекува и чисти всичко тъмно, то за съжаление душата му няма да постигне напредъка, на който се е надявала в този живот.

Колкото и мрачно да се стори на някои обрисуваното от мен - истината е, че връзките са ни най-голямото училище и чистилище.
Ако си стоим настрани от тях, ако станем отшелници, вероятно никога няма да се сблъскаме с подобни казуси и страдание. Но вероятно и няма да научим полезните неща свързани с истинската любов, с жертвоготовността, с доброто, което не е сляпо, а вижда отвъд този живот и отвъд това материално тяло.

Сега ако вземем думата партньор от статията и я заместим с думата - родител, брат, сестра, дори син или дъщеря, а понякога и приятел - то материала е абсолютно валиден като послание за този друг вид връзки, които обаче често са обсебващи по своята същност.

Най-често е обсебването на родител към дете, независимо колко пораснало е това дете вече (тук майките водят по точки). Доста по-рядко е дете към родител - но и такъв случай съм срещала, и не беше само към родител, а към всички членове на семейството.

Опекунството, прекалената загриженост, прекалената намеса и контрол са индикации за такава обсебваща връзка. Собствените страхове на човека го карат да проявява контрол над близките си за да заглуши страха в самия него, че нещо може да се обърка, че нещо лошо може да се случи, че ако не се намеси нещата няма да протичат както трябва.
Спирайте навреме тези енергийни пипала спуснати към вашия живот. Докато има още шанс, поставете здравословна дистанция. Така ще дадете шанс на другия човек да остане малко сам и да пренасочи вниманието си към своя собствен живот, да намери хоби или нещо полезно за правене.

Направите ли го ще се учудите колко много повече енергия имате, колко сте по-спокойни и средата у дома е по-хармонична.
А това се случва, защото е прекратено едно постоянно енергийно източване.
Много хора го правят неволно, дори не подозират как тяхната намеса в живота на децата им или партньора им се отразява на енергийно ниво.
За съжаление има и такива, които го правят напълно умишлено и съзнателно.

Тях ще ги познаете по усмивката, по озарението, което се появява на лицето им когато са успели да ви разплачат, когато пак са вдигнали поредния скандал за нищо, когато пак са стъпкали достойнството ви в калта. Сякаш това за тях е вид храна, която им действа зареждащо.

А сега ще се върна на първоначалната ми идея.
Искате помощ... Добре.
Помислете си обаче честно - струва ли си усилието да сте искрени и без страх да погледнете на проблемите си и да работим по тях, струва ли си то в сравнение с ползите и облекчението, които може да се получат за вашия живот?
и колко струва и каква полза ще ви донесе една регресия, в която основните належащи въпроси са умело избегнати, защото още нямате сили да сте честни пред себе си.

Аз лично съжалявам безкрайно, когато разбера, че човека не е бил напълно открит и не сме работили по най-важните му казуси. Поглеждам назад и колкото и да изглежда успешна регресията, за мен тя започва да бледнее, защото човека си е тръгнал пак с най-големите си болки и това ще продължи да трови живота му и живота на близките му.

Смятам, че времето ми е пропиляно, че е можело да свършим много по-ползотворна работа... само ако имаше повече смелост, искреност и истинско желание за напредък у човека.

А накрая искам да похваля най-удовлетворяващите ме случаи, в които съм работила.
Това са най-обикновени хора, понякога се борят с тежки страхове и психични състояния, но желанието им за справяне с проблемите е изключително силно - което буквално е правело чудеса пред очите ми. Случаи, в които съм се питала дали ще се чувстват добре дори от елементарното затваряне на очите за регресия, а те са ме изненадвали не само с това, а и с успешно противоборство на тревожността и страховете, които през цялото време опитват да вземат връх. Едни от най-добрите случаи, които засенчват работата с опитни в духовните практики хора са именно на онези хора - които истински и честно търсят промяна и помощ.

Бъдете като тях

Пожелавам ви смелост и вяра
Няма кой да ви осъди, няма кой да се присмее, нито да се подиграе.
При мен всички са равни, аз съм в същите слабости и битки, често припознавам себе си в съдбите ви.
И ние заедно получаваме отговори и помощ, именно когато се смирим и си спомним, че за сега тук сме само хора, ограничени във виждането, всяка душа в своя път и уроци, всеки вещ в една област, а неопитен в много други.


сряда, 3 февруари 2016 г.

Панически атаки - тежестта на миналото, освобождаване на прикован дух, регресията на С

 Мъката и тежестта от едно минало, може да се окаже най-големия плен за една душа. Да си стегнат и скован за да не изпуснеш целта пред себе си. Как една болест може да предизвика вниманието към духа, който трябва да бъде освободен. Страха да си свободен, страха да обичаш, страха да бъдеш себе си, страха, че може да ти се случи нещо. Панически атаки


Тази регресия е като за книга, разбира се мое пристрастно мнение, но поради невъзможност това да се осъществи в по-скоро време, предпочетох да не задържам тази информация, особено ако би могла да даде отговори на други хора страдащи от различни страхови състояния, панически атаки и др. подобни.


Субект: С., младо момиче – 24г., страда от панически атаки в последните 10 години. Няма подготовка и не е чела никакви книги на духовна тематика. Единствените упражнения правени в домашни условия е визуализацията, която я помолих да научи. Практиката й е само една седмица.



Тази регресия е пример за много интересни процеси. Коментарите, които ще включа като мое лично мнение във времето се потвърдиха, особено когато получих допълнителна информация по темата за духовните причини за паническите атаки. Когато човек има макар и малка, но вярна следа към вероятните причини за едно нещо и има желанието и вярата, то шанса да постигне осъзнаване и да промени начините и тенденциите си е много по-голям. Съответно отпадането на състоянието – вестоносеца за тези по-дълбоки проблеми,  е напълно постижимо.

Първия живот


С. слиза от облачето върху мокри павета, една крайбрежна улица с площад:
Има старинни газови лампи, времето е на свечеряване, а наоколо вижда хора, по-специално двама мъже, които говорят. Втория маркер за епохата са цилиндрите, които двамата носят. Особено впечатление прави единия от мъжете, който се вижда в профил. Той е облечен със сив фрак и има бастунче. Изражението на лицето не успяваме да видим, но има бели мустаци и видима възраст около 60 години.

Всичко това разглеждахме през очите на някого, който живее там в този живот. Когато помолих С. Да погледне надолу към себе си тя забеляза, че на краката си носи черни момчешки обувки, а нагоре се виждаха бели чорапи. Потвърди се – тя беше в тялото на момче с къси кафяви панталони до под коляното и каскет. Възрастта му около 10 – 11 години.
Момчето гледаше с притеснение към господина с белите мустаци и дишането му също беше ускорено. Чувстваше се сякаш ще му се скарат, сякаш нещо е откраднал. Господина не беше негов роднина, а по-скоро човекът, за когото работеха родителите на момчето.
- О, ти ли си. – казва мъжа, когато забелязва детето. Сякаш го чакаше да се появи там.

Момчето продължаваше да стои със страх и респект пред него. Мъжът изглеждаше страшно – свъсени бели вежди, намръщено изражение. А чувството, че му е длъжно с нещо не изчезваше. Все едно беше виновно за нещо, макар да не можеше да разбере какво нередно е направило. Мъжът сякаш го наказваше с мълчанието си, докато продължаваше да го гледа.

След като тази сцена и действие не ни разкрива нищо повече преминаваме по напред във времето:
Момчето вече е пораснало и го виждаме как се прибира в къщата, в която е отраснало, с книги в ръце. Къщата е масивна и бяла, построена във викториански стил с бели колони. Създава усещане за лукс. Но момчето не я чувства своя. Родителите му просто работят там. А той чувства, че не желае да се връща там.

Влизайки в кухнята виждаме майката и бащата на нашия герой. Макар да влиза в стаята, те не му обръщат внимание, а той също минава транзит към другите помещения в търсене на своята стая. Когато помолих клиентката да се опита да усети има ли емоция у родителите на момчето, любов или какво изпитват към него, то отговора беше:
 – У тях има безразличие, не го отразяват много. Някакъв монотонен живот имат и дори един към друг те нямат емоции.
Последвахме момчето до стаята му, която е скромна и го видяхме да пише някакви медицински неща, сякаш свързани с училище. Силно усещане се появи, че той чувства, че не е на мястото си в тези обстоятелства.

Още по-напред във времето:

Сега момчето вече е голям мъж, облечен е в бяла риза и има фрак. Той чувства голямо удовлетворение в момента. Виждаме го навън пред някаква сграда до улица, всъщност застанал на стълбището пред тази сграда. Докато го наблюдавахме той надигна шапка да поздрави някого. Чувстваше се горд, беше постигнал нещо, вероятно образование, което беше завършил. И докато се чудехме защо стои вцепенен, то в следващия момент някой му направи снимка със старинен фотоапарат с черно покривало. Може би сам е искал спомен от този явно важен за него момент в живота.

Когато го помолихме да ни отведе до неговия дом, се озовахме в една къща от средна класа на една главна градска улица. Града напомняше на клиентката за Лондон. Оказа се, че къщата не е негова, а живее там под наем.

Отиде в стаята си и се излегна на леглото с чувство на облекчение, сякаш беше приключил нещо голямо:

С: Вече може да си отдъхне.
След тази сцена се местим още малко напред в живота на младия мъж:
С: Сега той има съпруга и две деца, а къщата му е луксозна, по-скоро като от висшата класа. Жената до него го обича, с благоговение гледа съпруга си, с възхищение... Но той въобще не я възприема по същия начин. Той обича децата си, нея я възприема само като жената родила му децата.
И въпреки това любовта на жена му силно се усеща. За жалост нашия герой там въобще не я е оценил.
Когато се опитахме да разберем дали поне неговата професия предизвиква някаква емоция у него, пак се появи чувството на безразличие и рутина. Работата му бе административна в сферата на медицината.
Може би луксозната къща и стандарта на живот бяха резултат от тази работа и от учението му, но той изглеждаше като напълно незаинтересован от това, което ще прави, никакво удоволствие, никакъв плам.

Придвижваме се до последния ден от живота на този човек:

Сега вече нашия герой е стар и плешив, облечен с бяла нощница лежи на легло. При него няма никой, но той все пак се чувства спокоен, напълно приемащ края.
Като се прехвърлихме до момента, когато душата му напуска физическото тяло след неговата смърт, първата реакция беше на почуда и любопитство:
- Я това ли било смъртта, и как изглеждам отстрани...
Нямаше никаква драма, съвсем спокойна реакция.

*Обикновено използвам момента за да разберем гледната точка на душата, докато е извън телесната форма, да видим как тя оценява изминалия живот и спомня ли си с какви уроци или задачи е дошла първоначално.

- Трябвало е да се махне от мизерията. И той е успял сам да се издигне над нивото на своите родители. Но това е била твърде силна, болна амбиция. Той го е постигнал, но не е бил много щастлив. Това не му е донесло никакво щастие. Той прекалено много се е задълбал в амбициите си да се докаже и да се измъкне от онази нищета. Чувствам го като самата мен сега в живота.

*Мъжът не се беше отпуснал и не беше съумял да се радва на живота, точно както моята клиентка разпозна, че е станало и в нейния настоящ живот сега, още от ранното й детство.
Спомни си за сцената с намръщения господин с белите вежди и разпозна, че чувството за вина у момчето е същото, което и тя много пъти е усещала в живота си досега. Макар тогава в сцената нищо да не се случва. Детето смята, че мъжа я глeда с укор, но докато ми го разказва клиентката изпита съмнение,  дали това е истина, или само детето така си е мислело.

С:  Като цяло мъжа не успява да се порадва на успехите си. Изживява си живота спокойно и рутинно, с безразличие!
П: Но защо се е оженил за онази жена, която толкова го обичаше?
С: Само защото стандартите са били такива, да създаде семейство. Не е изживял любовта. Тя просто му е била удобна и за това точно за нея се е оженил.
Като си спомним семейството, което видяхме в началото, родителите, които гледаха сина си с безразличие и без никаква емоция към него или помежду си, то логично е откъде е възприел този пример нашия герой (макар че не винаги се получава така).
С: Точно такъв е и той, дори не се усмихва на жена си. А тя го гледа сякаш той й говори най-прекрасните неща.

В регресия чувствата се усещат, истинската любов или липсата на емоции, всичко. Клиентката се почувства наистина обичана, докато възприемаше информация от мъжа и живота му. Макар че той самия тогава не се е радвал на тази истинска любов и не е отворил сърцето си за нея.
Накрая има един детайл, който е интересен. Макар да имаше супер луксозна къща и семейство, мъжът умря в таванска стаичка и напълно сам. И въпреки, че беше загубил явно, или беше разделен, от най-ценното си, семейството, той все още дори на прага на смъртта не го осъзнаваше. Каза само лаконично:

С: Отчита го като един обикновен живот и нищо повече. Не съжалява за нищо.

*Колкото и да е неочаквана подобна реакция от душата, ние трябва да имаме предвид, че духа на човека след раздялата с физическото си тяло още известно време изпитва чисто човешки емоции и страсти. Нужен му е определен период да се раздели с начина на мислене свързан с телесното. Обикновено в други регресии сме наблюдавали скоро след това промяна на мнението и разсъждения пречистени от  човешки страсти, но не винаги става достатъчно бързо, за да го видим и ние чрез регресията.

Понякога субекта в регресия възприема душата на героя от миналия живот с образ, а понякога е само усещане за нея. Този път С. Имаше образ подобен на Каспър от детското анимационно филмче . Образа не е от съществено значение, нито доколко вярно ни показва облика на душата, по-важно е усещането за нея и реакциите, чувствата, които преживява.
Когато тръгва душата не виждаме никой да я посреща:

С: Това е движение нагоре. Отпускане, вдигане. Чувствам се спокойна. Приятно ми е.

*За човек страдащ от панически атаки, които са едно доста силно страхово състояние, тя се справи чудесно с цялата регресия. Нещо, в което аз не бях убедена в началото и очаквах, че страх може да се появи дори от затварянето на очите. Но явно истинския страх е нещо съвсем различно и не това, което хората смятат. Много хора, които се възприемат за напълно здрави имат много по-дълбоки страхове от това младо момиче. Много хора се страхуват дори да говорят за теми като смъртта, какво остава да си направят регресия. Непознатото плаши всички, но най-много плаши онези, които се страхуват и себе си да погледнат и да опознаят. Не мога да скрия, че изпитвам огромен респект към моята клиентка, към вътрешната сила и смелост, която проявява, независимо, че в живота околните я възприемаха за слаба и неспособна да се справи сама, виждайки единствено страха от паническите атаки, който я държи в плен.


Втория живот

Преместваме се до друг живот, където също има актуална информация и отговори за С.:

*Тук все още в началото на техниката за прехвърляне, тя започна да описва неща сочещи, че вече е попаднала там, където трябва. Това, което аз я бях помолила да визуализира, е само един тунел, през който трябваше да премине и да излезе от другата му страна, където я очаква друг важен за нея живот. Но с тази техника, макар и рядко да се случва, просто бяхме нацелили елемент от конкретен минал живот при клиентката ми.

С: В тунела виждам как срещу мен идва влак. Мина много бързо, стар червен влак. Толкова близо мина, че дори успя да развее косата ми.
Когато се оглежда да опише пейзажа се оказва, че ж.п. линията пресича планинска местност, криволичи покрай скала, има гора, а надолу се вижда море.

Поглеждайки надолу към собственото си тяло, за да видим през чии очи разглеждаме този пейзаж:
С: Надолу виждам камъни и аз стоя върху тях с раздърпани стари обувки. Но те не са ми по мярка, по-големи са, кракът ми е малък. Нагоре краката ми са голи, имат синини и са изподрани. Облечена съм в червена рокля на бели точки и къдрички. Момиченце съм.

Тук се появи емоция, сякаш тя се възмути на тривиалната картинка, която виждаше. И все пак точно това видя и това описа, колкото и да й се струваше смешно и странно. След няколко секунди се досети, че това облекло й е познато. Досети се, че като малко момиченце самата тя е имала подобна рокля.

С: Дори описанието на това момиченце наподобява моя външен вид като малка. Тя се чувства щастлива. Виждам я как си играе и ме забелязва. Дяволита е и хитра по детски.

*Понякога се случва и това. Виждаме как човека в миналия живот сякаш забелязва субекта, който от настоящето надзърта в това минало да го разгледа. Това разбира се се случва на енергийно ниво и ние по никакъв начин не се намесваме в събитията, които тогава са се случили. Но не пречи да общуваме и дори да задаваме въпроси, както се е доказало при други регресии. 

Когато помолихме малкото момиченце да ни заведе там, където живее:

С: Виждам дървета и прострени големи бели чаршафи. Къщата е сива, олющена и някак захлупена. Тази гледка ми напомня за дълбоката американска провинция. Това момиченце... сякаш чувствам много по-силно себе си в нея, отколкото мъжа от предишния живот.
Майката на детето също се появява в сцената с леген с пране – една млада жена с рижави коси, която изглежда щастлива и се усмихва на детето.
Оказва се, че наоколо няма други къщи, а къщата им се намира до някакъв черен път. Живеят бедно.
С: Чувствам, че времето отговаря на 1940-50 година. Не чувствам да имам баща. Поне не е там, сякаш е заминал някъде. Да, бащата липсва. Но аз се чувствам обичана у дома. Макар, че живота не е лесен. Майката е перачка. Но все пак тя излъчва толкова щастие.

*За разлика от мъжа в предния живот, който беше постигнал задоволителен стандарт и не знаеше как да се радва на живота. Тази жена при все, че сама отглеждаше детето си и се справяше с бедността, цялата излъчваше щастие. Това е много добър пример за малкото момиченце, какъвто момчето в предния живот не беше получил от своите безразлични родители.

П: Как се чувства момиченцето, как я усещаш?
- Тя е много палава, сякаш не й пука от нищо, освободена е...

Паралел с настоящия й живот:
*От най-ранно детство в настоящия живот момичето си спомни помни колко сериозна е била, колко стегната, пълен противовес на това весело и свободно дете. Интересното беше да проследим историята и да видим ще узнаем ли какво се е случило и защо макар някога да е била освободена в живота на това момиченце, защо днес в настоящия си живот е толкова сериозна и не може да се отпусне да се радва на нищо, по-скоро като частично подобие на мъжа от предишния живот.

Преместваме се напред във времето, когато тя вече е млада жена около 30 годишна:

- Виждам я как седи в нещо наподобяващо бар. Външния й вид и дрехи са като на жена, която живее през 40те години на миналия век. Има тъмна навита коса, червено червило и пуши цигари една след друга. Има бяла кожена наметка. В момента е през деня и в бара няма много хора, то е нещо като кафе през деня, а вечер е бар. Но тя чака някого и изпитва досада от това. А сякаш и няма особено желание да вижда този човек, когото чака.
Попитах я как усеща младата жена, дали я чувства като семейна или все още няма партньор в живота.
С: Сама е, не е женена. Имам чувството, че е от „лиглите”, които използват мъжете. Сякаш живота е един купон и аз го живея. Мъжете в живота й я издържат.

*Точно обратното на начина й на мислене и сериозността й в настоящия живот. Но интересно къде се беше загубило онова детското свободно чувство, радостта и чистотата на детето.

С: Тя и сега е палава като дете, но го търси във връзките с мъжете. Интригата и напрежението й харесват. Тя е провинциалното момиче, дошло в големия град.
Отидохме да видим къде е нейния дом сега. Оказа се една квартира, която дели със съквартирантката си. Нямаше роднини.
Преместихме се да видим края на този живот, последния ден преди да напусне този свят:
- Чувствам я много нещастна. Около 60 годишна е сега и има вид на болна. Виждам я в един грозен пеньоар. Състарена е, оплешивяла и вече не е красива, загубила е блясъка си. Тогава в бара беше друго, тя се чувстваше уверена в красотата си. Чувстваше се нещо повече от другите. Сега не е така, състарила се е преждевременно. Не е доволна от живота си. Чувства се немощна и похабена... няма я вече онази хубава коса!
Когато С. се опита да почувства тялото й усети, че жената няма физически болки, но всъщност страдаше от сериозна депресия.
Разглеждайки средата около нея забелязахме, че тя се е върнала в родната си къщичка. Нещо се беше случило с нея, за да се върне на това място, при условие, че стандарта на живот, който си позволяваше на младини беше доста по-висок.
С:  Усещам я, че тя не си е позволявала да обича в този живот. Имала е страх от нараняване. Сякаш е търсела баща си във връзките с тези мъже. Той така и никога не се връща в живота ми.

*Макар на моменти клиентката да описваше наблюденията си като страничен наблюдател, а на моменти от първо лице, то и при двата случая сърцето й усети емоцията на възрастната страдаща жена. И това е нормално, независимо доколко свързани или дистанцирани се чувстваме от един образ. Човек може да си помисли, че сълзите на клиентката, които скоро се появиха при следващите думи са само заради тъжната гледка и мъката на жената там. Но тези сълзи са много мощно пречистващо средство за настоящия живот на С., която толкова дълго бе успяла да остане сериозна, не си беше позволила и най-малката свобода, дори да изразява себе си спокойно, че сега просто всичко искаше да се излее. Все едно сцената с тъжната жена даде позволение на нея тук и сега да си поплаче, да отвори сърцето си за цялата трупана мъка и объркване от детството до сега.

С:  Остава си сама на края, като кукувица. Не се чувства добре заради това как е изживяла живота си. Усещам мъката й. Усещам, знам, че тя така ще си умре, сама. Тя е искала да има семейство, деца. Усещам себе си същата – като тази жена.

*Тук болката на жената припомни на С. нейния собствен ужасяващ страх, че няма да успее в този живот сега да създаде семейство и да има деца. Страх, че завинаги ще си остане сама, макар да беше все още доста младо момиче, което тепърва щеше да срещне любовта в живота и й предстоеше много за изживяване, и достатъчно време за деца. 


Пренасяне на емоция при смъртта

*Това, което се беше получило и се наблюдава при някои други регресии, е че при силно чувство в момента преди да си тръгне човек от този свят, то се запечатва в паметта на душата и се пренася в следващия живот, където тази емоция трябва да се освободи. Много голяма мъка, недоволство от себе си, огорчение и страх, че е останала сама, че не е успяла да има семейство и деца – всичко това и сега присъстваше у С., макар без да има логично обяснение в настоящия живот от къде са дошли подобни мисли и страхове у едно младо момиче.
Поради някаква причина жената в онзи живот се беше пазила от сериозните връзки. Сякаш в нея е имало някакъв страх или нежелание, въпреки че не са й липсвали ухажори. Макар да не получихме ясен отговор за този страх от къде произлиза, вероятно и липсата на нейния баща в живота й е допринесло. Той беше заминал от семейството и не го видяхме да се връща никога. Имайки предвид трудния им живот и оцеляването, за което се е грижила единствено майката с цената на доста труд и усилия, то вероятно момиченцето от малко е възприело, че това и на нея може да се случи и съответно дълбоко в нея може би още тогава се е изградило поведението да отбягва създаването на семейство, за да не бъде изоставена в изпитание като майка си.

С. усещаше колко тежко се чувства жената и тази емоция не се разсея до самия й край. Тя премина през смъртта и това беше последното, което пренесе със себе си.
Обикновено след физическата смърт на тялото търсим да почувстваме какво мисли душата относно току що приключилия телесен живот. Това не е по-трудно от колкото получаването на информация докато духа е бил в човешко тяло. Само образа на душата варира според вътрешната потребност на субекта в регресия да го „облече” с някакво сияние, форма на облаче, по-бледо копие на физическата форма или дори понякога да продължава да го чувства без образ.

П: Как се чувства сега душата на тази жена, която току що си тръгна от този земен живот?
С: Жалко е, ужасно е, нищо не е направила и се чувства отвратително. Яд я е и й е мъчно, че може би смисъла на това идване в живот е бил именно създаването на семейство, а от страх тя го е избегнала. Тежко й е и иска да се върне пак на Земята.
Колкото и да звучат странно първите думи, след раздялата с телесния живот душите имат нужда от време за да се отърсят от човешките емоции и страсти и типичното за човека да тъгува, да се ядосва и т.н. Обикновено останем ли малко по-дълго да разговаряме с тях, те ни показва и смяна на гледната точка и едно успокояване, което се случва.

Опитах се да я успокоя. Много е важно в такъв момент да не изоставяме субекта под влиянието на мъката и разсъжденията на образа от миналото. Ние всъщност имаме ясна възможност да променим гледната точка за добро, да внесем и друг ъгъл на виждане и да дадем надежда на душата, която е толкова самоосъждаща и критична към себе си. Защото от тази критичност има последици тук и сега, защото това отхвърляне на себе си тогава се е пренесло и сега оказва ефект върху живота на клиентката ми.
Започнах да я успокоявам да не бъде толкова строга съдница на себе си и да погледне нещата от друг ъгъл – предстоеше и нов път и нови възможности пак да се роди в тяло и да осъществи всичко, което не е успяла досега или от което се е страхувала.

Тогава С. ми каза през хлипове:
- Не мисля, че тя си е тръгнала въобще. Душата не  е тръгнала, както би трябвало. И мен сега ме притиска за същите неща и ми пречи. Тя е в мене сега.
П: Добре, нека ние да й помогнем. Нека я окуражим сега да си тръгне. Защото и за нея това не е добре. Тя е останала пленичка на този минал живот заради силната емоция и липса на прошка към себе си. Но тя така не се развива и не може да поправи грешките си. Така и на теб пречи и на себе си. А ти би могла да допринесеш да се изчистят тези неща, да постигнеш напредък и да надградиш върху нейната работа.
Обещанието
С: Аз искам да й кажа, че ще направя каквото мога и няма да ме е страх да имам и детенце и семейство, и да изпитам любов...

Това спонтанно обещание, което С. даде на духа беше много разтърсващо и за мен. Макар да знаех, че всичко това се случва реално, пак ме удиви силната връзка, която тези две същности имаха. Любовта и мъката, която споделяха и грижата и решимостта на С., която сега беше в тяло и имаше възможност да довърши общото дело, да помогне на другата енергия да си тръгне и да освободи това болезнено минало.

Може би за част от вас е трудно да разберете каква е разликата между тях, не са ли те едно и също нещо и защо сякаш са две души, едната жива в тялото на С. тук на Земята, а другата останала като затворник в някакво ниво близко до онзи минал живот разяждана от чувство за вина и осъждане на себе си.
Във всеки живот идва една специфична комбинация от характеристики, качества и способности и спомени. Те са една малка част от това, което се намира и е характерно за Духа, или Висшия Аз там в духовния свят. За всеки отделен живот има задачи и опитности които се избират по пътя на духа за развитие и познание. В съответствие с тези задачи и нужни опитности само една част от духовните характеристики слизат в душата която има задачата да оживи тялото.

Тя има връзка с Висшия Аз, с големия Дух, но съзнателно идва само с определен набор от неща в себе си. След като приключи един живот опитността се връща, или би трябвало да се върне в цялото, в съвкупността на Висшия Аз, но душата не изчезва. Нейната индивидуалност се запазва. Когато трябва да се дойде в друг телесен живот и да се случват различни изпитания и опитност за развитие и познание, то се взема пак различен набор от характеристики от духа. Понякога те много наподобяват предишно въплъщение, тогава казваме, че това е същата душа, енергетиката е същата, и това се усеща в регресия като разпознаване на някой от настоящия ни живот като образ на друг човек в минал живот. 
Но все пак това не са идентично еднакви същности, макар те да споделят един Дух. Те са частици от същия дух. За това в регресия хем се усеща любов, тъга, и всякакви емоции свързани с образа който виждаме, хем чувството е, че сякаш това не сме ние самите на 100%, а има някаква разлика. Именно разликата е в набора характеристики взети за конкретния телесен живот.

Книгите на Робърт Монро добавят много ценна информация, особено третата от неговата трилогия „Безкрайното пътуване”. В нея той споделя за опитности извън тялото, в които е срещал други части от себе си, от своето Аз и е успявал да ги освободи. Това силно напомня за описаната тук в тази регресия ситуация. Не всички души успяват да продължат пътя си и да се приберат у Дома при Висшия аз. Особено хванатите в някаква тежка емоция или отмъщение, или дори материалните привързаности към тялото, което си имал, към къщата и имотите, дори към работата и нивите си... все причини за душите с по-силни материални ценности да останат пленници на това си мислене.


Към регресията...

Познавайки живота на моята клиентка от предварителния ни разговор осъзнах, че тя сега е много по-смела от онази жена в миналото. Сега тя беше дошла в семейство с двама любящи родители. Очевидно планирано решение за да преодолее страха и травмата от това един ден тя самата да се обвърже и да съгради семейство. Сега се беше осмелила не само да изпита любов към родителите си, но имаше и много приятели, които силно обичаше. А се оказа, че има и вродено майчинско чувство. Една добра комбинация, внимателно подбрана, за да има добър шанс душата сега да се справи със страха си и желанието за семейство да надделее.

С: За това аз обичам толкова много децата, защото тази жена е искала да има дете... За това аз мога да издържа да не виждам приятелите си известно време, но не и техните деца. Те много ми липсват и трябва да ги виждам.

Този пример за душа, която не е продължила напред по пътя си и е пленник на даден минал живот е само един от много, които под различна форма са се появявали. Понякога това е просто участник от даден живот, който по някаква причина държи лоши чувства или обвинение към друга душа от неговия живот и това тежко чувство го държи вкопчен в това минало. Получава се едно обсебване и фиксиране, точно както някои от нас понякога се вкопчват в някоя стара обида и това не ни позволява да продължим качествено напред с живота си.
Така по същия начин една част от С. свързана с онзи минал живот беше останала да страда вкопчена в самоосъждането и оплакването на онзи пропилян живот, както самата жена тогава го обрисува.


Духовният водач на помощ

 Този момент реших да повикаме духовния водач на С. за да ни помогне да изпратим успешно и да се разделим с тази същност от миналото.
Енергията на духовния водач идва при нас в образ на мъж в бели дрехи.
П: Ти сега си себе си и виждаш жената като отделен образ, нали?
С: Не, тя е в мен, не е отделен образ. Тя е учудена. Духовния водач прилича на баща, има такава бащинска енергия. Излъчва сила. Прегръща ме... (разплаква се)

Впоследствие си дадохме сметка защо водача се беше появил именно с тази бащинска енергия. Той въздействаше директно на наранената душа на онази жена. Тя беше изпитала липсата на бащино внимание и любов, може би донякъде и причина за част от решенията, с които не се гордееше от онзи живот. А сега тази бащинска енергия сякаш директно действаше да лекува душата. Много силен момент на предаване на енергия, закрила и любов, на който самото тяло на С реагира със сълзи. Точно такава е реакцията винаги, когато станем свидетели или сме докоснати от вибрациите на една безпределна любов. Нашето тяло, нашето сърце не могат да издържат хладнокръвно или да останат дистанцирани. Всяка клетка разпознава енергията на Бог и сълзите са своеобразен знак на преклонение и почитание, на огромна благодарност, че това ти се случва.

С: Духовния водач, казва че всичко ще бъде наред, че нещата ще се оправят. А аз се чувствам като малко бебе.
Помолихме водача да помогне на душата от миналото да си тръгне и да продължи пътя си.
С: Виждам я като малко момиче с червена рокля. Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха към светлината.

Най-после тази душа щеше да получи лечението и утехата, което се дава на всички след раздяла с физическото тяло. Но в нейния случай тя сама беше избрала да се обрече на това пленничество, не успявайки да се откъсне от човешките си страсти.
Чрез моята клиентка тази душа беше получила шанс да се освободи. Появата на паническите атаки, на това силно страхово състояние вероятно беше подклаждано именно от страховете на онази част в нея, която беше свързана с жената от миналото и стоеше в плен на миналия си неуспех. Тя действително имаше нужда от помощ за да си тръгне.


Какви са поуките, отговорите на духовния водач

Премествам С. на друго място – един красив градски парк, където атмосферата е много спокойна. Изчакваме там при нас да дойде отново енергията на духовния водач.

С: Сега той изглежда с по смекчени черти на лицето.
(Явно по-рано, когато се появява енергията е била по-концентрирана и някак сериозна именно заради работата, която трябваше най-напред да бъде свършена с душата на жената от миналото.)
С: Усещам първото, което излъчва към мен е – „Въпреки всичко, което е минала в живота си сега, тя се справя добре.”
П: Добре, а може ли да ни обясни духовния водач защо на С. беше показан първия живот, който видяхме? Онзи мъж, който се роди в бедно семейство, където получаваше само безразличие от родителите си, но сам успя да се измъкне и да постигне доста добра материална независимост. Защо се показа точно това? Какво е имала да учи душата?
С: Да научи, че не е важно материалното, че е по-важно да знаеш какво искаш от живота и да си щастлив. Най-важното е да си свободен, няма значение беден ли си, богат ли си. Ако не можеш да се насладиш на това, което си постигнал, (защото си роб на страха) каква е ползата?

Значи урока на тази душа беше не само и единствено да се измъкне от бедността и да надскочи нивото на родителите си, но и да осъзнае, че онова, от което е бил лишен в детството, материалното, не е само по себе си щастие и не бива да се превръща в самоцел.

П: Добре, но той също така имаше любовта на съпругата си. Една истинска любов, на която не отвърна и сякаш не оцени? И той ли е имал страхове, както жената от 40те години, която избягваше сериозните връзки и не допускаше любовта?

И в двата живота се вижда една прилика – в определен период от живота си героите имат по един човек до себе си, който наистина ги обича. В единия случай е съпругата, в другия майката.

Когато има подобен модел на поведение и се наблюдават повторение, то е много важно в настоящия живот човека да внимава тези минали навици, тези негови вътрешни тенденции да не го „подхлъзнат” отново по пътя на някогашните му стъпки, реакции и бягство от научаване на уроците. Много е примамливо всичко старо, всичко на което сме свикнали, просто защото ни е много познато и се чувстваме комфортно в това поведение. Но опустошителните последици, до които това е довело в миналото са ясен знак и предупреждение към човека сега да бъде внимателен и да живее живота си напълно осъзнато за тези подводни камъни. Да промени края на историята сега, когато чрез новите обстоятелства в това ново прераждане му се дава шанс и възможност. Но отговорността за тези нови избори пак остава на душата. За това интегрирането на информацията разкрита в една регресия е работа на човека тук и сега и негова лична отговорност, особено когато му е даден достъп до такива дълбоки отговори.

П: А какво трябваше да учи жената от втория живот, който ни се показа? Видяхме я като едно малко жизнерадостно и свободно момиченце, което беше пълно с радост. Какво стана в живота й, че се превърна в жената, която използваше мъжете, но никога не допусна любовта им да стигне сърцето й?
С: Трябвало е да научи да се отпуска в живота, както го правеше като дете. Но при голямата жена това се превърна в крайност и неправилно прилагане. Това са безразборните й връзки, уж е „свобода”, но не е така.

Тук виждаме как един човек може да прикрие страха си от обвързване под такава привидна освободеност. Това пак е бягане от нуждата за собствено семейство.

Този ненаучен урок  се е пренесъл и сега в живота на С. Точно това е описанието напълно отговарящо на нея още от както е била дете – стегната, сериозна, несвободна. И основата за нейното състояние и панически атаки.

П: Може ли духовния водач да ни каже защо в настоящия живот на С. главното изпитание е страх? Както тя каза по-рано, този страх от онази жена ли е – че няма да успее да има семейство и деца?
С: Страха трябва да се научи да го превъзмогне, за да живее, както иска.
П: А в онова жизнерадостно момиченце в началото на втория живот няма страх. Защо и кога се е появил, защото у зрялата жена вече присъстваше и определяше изборите и поведението й в живота?
С: Аз пак виждам влака и пак усещам едно свиване в стомаха и гърдите. Все едно ми се стяга сърцето и душата ме боли. Не физическа, а душевна болка.

Същата реакция у нея се появи още в самото въвеждане в този живот на жената от 40те години. Често използвам техника с тунел за преход от един живот в друго място и време, където се съдържат ценни отговори за човека. Но още преди да я помоля да премине през този тунел и да погледне какво е от другата страна, тя започна да вижда спонтанно елементи, които показаха че това вече е нейн предишен живот и там действително има тунел (съвпадение на елемент от техниката с елемент от реален важен за субекта живот).

От тунела излезе влак с много бърза скорост, че дори косите й се развяха. Аз вече й бях дала инструкция да премине през тунела, без да подозирам, че макар аз да го използвам като техника, той е част от самия живот, който търсим. Мисълта да премине предизвика у нея емоционална реакция, страх и свиване в тялото, сякаш да се предпази от невидима опасност. Сякаш тялото си спомни нещо на много дълбоко ниво и реакцията беше чисто автоматична. Тази ситуация, в която едно дете на косъм се разминава от смъртта вероятно беше оставила страх в душата му. Дали буквално се е случило както го видяхме – т.е. имало е действително такъв влак и именно от възможния сблъсък детето се е стреснало, или всичко това е една много по-дълбока метафора за смъртта и влака който ни отвежда от този живот към следващия, няма как да знаем със сигурност. Но определено е тясно свързано с непознатото, което може би ни очаква „в един тъмен тунел”.

Много често образите в регресия означават доста повече неща освен най-очевидния им смисъл. Като се замисля за страха, който изпитват хората с панически атаки, то е именно такъв страх – сякаш направиш ли крачка напред рискуваш живота си.

Сравнявайки това чувство С. го разпозна и в настоящия си живот от момента, когато са започнали паническите атаки. То се появява винаги, когато трябва да излиза навън сама.
Доста често един спомен на ниво душа от изживяна силна емоция, болка, стрес, може да бъде пренесен в следващ живот с цел да бъде работено по тази травма и евентуално духа да се освободи напълно от миналото си. Но за да се активира тази задача предварително биват избирани обстоятелства, условия и ситуации в живота, който сякаш напомнят на душата, докосват някаква фина струна в нея и емоцията се връща с пълна сила тук и сега за да бъде призната и излекувана.

Друг повод да се възроди този спомен е появата в един момент от живота на друг дух, независимо дали в човешко тяло или нематериална форма, която е пряк участник в едни минали събития с нашия субект, където общата им работа е създала предпоставка за наличната сега травма, която трябва да бъде освободена. Това може да се случи и с активиране на аспект от същата душа, но характерен за минал живот и участник в минали травматични събития. Човек разпознава тази енергия, а това събужда миналото и от там идва време за разчистване и разплата за това минало. Повече за това в лекцията  от изследването на бразилския д-р Андрей Морейра -  Panic Syndrome and Phobias- A Medical Spiritist Approach.
https://www.youtube.com/watch?v=IFm79Zff7co
https://www.youtube.com/watch?v=9THCfM40tQU

Попитах духовния водач на С. защо сега тя изпитва отново същия страх и стягане:

С: Запомнила е повечето лоши неща и ги е пренесла тук (и няма място за хубавите)!
Тогава помолих духовния водач, ако може той да я изчисти от всички лоши емоции.
С: Той си сложи ръката на гърдите ми.
П: А може ли да ни каже той, имало ли е това момиченце в онзи живот действително травмираща случка с влак.
С: Да, минал е много близо до нея... И сега ние живеем много близо до гарата и като дете покрай мен са минавали влакове. Само шума ми е неприятен и чувството, че нещо те настига.

*Напомня ми за преследвано животинче, което се страхува да не бъде хванато в капана; което знае свободата, но знае и какво означава да бъде заловено.

С: Чувам го, но никога не знам колко е далече и в какъв момент ще мине.

*Сякаш тревогата се пораждаше от самия звук вестител на идването на нещо, което не беше ясно кога ще дойде точно, кога ще я настигне,  а самото му очакване и неяснотата около него засилваха страха. Това доста напомня описанието на страха от евентуална паническа атака, именно очакването на нейната поява е най-мъчителната част от това заболяване. Подсъзнателното очакване, че нещо ще се появи внезапно, че няма да сме готови за него, в крайна сметка, че нямаме контрол над тези „внезапни” неща...
Но човек има една истинска свобода – това е избора на реакция на дадено изпитание. От нас зависи какво ще предпочетем – да изберем да се самосъжаляваме, да изберем да се смачкаме или да изберем да благодарим и да скочим смело напред каквото и да означава това. Приемем ли страха си, сприятелим ли се с него, приемем ли „най-лошото”, което обикновено за хората е страха от смъртта, дали физическа, или просто смъртта на илюзиите ни за самите нас,  то тогава няма да има какво да ни уплаши.

П: Защо изпитанието на С. в настоящия живот с ПА (паническите атаки)продължава толкова дълго, вече 10 години?
С: Дълго е за да се научи да се бори и да направи така, че да живее както иска, да се освободи и да няма задръжки.

* А това изпитание на пръв поглед й даваше още причини за задръжки, ограничения и несвободи. Дали тези бариери не бяха „спуснати” Отгоре за да види собственото си отражение, вътрешното аз, което беше сковано и твърде сериозно във всички сфери на живота... Дали сравнено с всепоглъщащия страх на ПА тези нейни страхове да се отпусне и да бъде себе си нямаше най-накрая да й се сторят като детска игра и да отвори сама вратата на клетката.

Тази зависимост, която уж живота й налагаше, невъзможността й да излиза навън без придружител, не е ли тя ясна картина за вътрешния затвор, в който се беше заключила, едно ново и достоверно оправдание за да не бъде свободна, да не си позволи да се отпусне.
Погрешната представа за света, която имат много млади хора, погрешните ценности, погрешните правила, които им се натрапват, всичко това води до изкривяване на картината на този свят и вместо в реалния му облик, те виждат само едно ужасно място, в което изостават от надпреварата, в което не могат да се впишат и се чувстват не на място. 
А реалността е толкова различна – привидни различности... професии, социален статус, атрактивна външност или липсата й, а отдолу души изживяващи едни и същи уроци, страдащи по един и същи начин, страхуващи се от едни и същи неща – самота, отхвърляне, изява, любов, одобрение, себедоказване, болка, смърт. Колко си приличаме. Разликата е само кой за кои от уроците е дошъл, в кои области е трудността му. 
Защо тогава да се страхуваме, от какво... пред кого да се доказваме, защо мислим че сме недостойни, след като другия срещу нас е затънал в неговия си филм и с не по-леки уроци от нашите собствени.
Дали ще изберем да виждаме новото в живота си като внезапно появил се влак, дали ще изберем стреса и страха или ще видим в това една летяща към нас възможност за ново изживяване и ново знание – ето това имаме – това е в наш контрол – да изберем реакцията си, от която зависи качеството на живота, който ще имаме тук на Земята и новопридобитите умения, които може да ни помогнат по пътя.
Така и в своя живот досега С. живееше стегнато и сковано в страхове. Едно нерадостно и твърде сериозно детство, въпреки любящото семейство, в което е избрала да се роди. Беше внимавала прекалено много да не разочарова този или онзи, беше се подложила на строг контрол и следене, превръщайки се сама за себе си в един суров генерал. Ако не беше дошло това изпитание, може би тя нямаше да осъзнае никога какво причинява на себе си, в какъв строг тъмничен затвор е поставила душата си, без възможност за глътка радост, смях и истинско щастие в живота. 

С: Духовния водач казва, че не си е взела урока, когато е била дете. Не е направила нищо по въпроса.
П: А имала ли е такава възможност? Кога е имало условия да научи този урок?
С: Когато баба ми почина, трябвало е да ми дойде като един урок, че живота е кратък, да му се радвам, да не се затварям в себе си. Сама съм си го направила това, не е никой друг.
Това ми е грешката. Всички тези неща е трябвало да ме научат. Може би съм се родила така резервирана, както съм била преди в живота на младежа и девойката. Може би е трябвало да се науча да се отпускам и да бъда такава, каквато искам. Защото виждам и жената от 50те години, макар да е имала вниманието на мъжете и хубавия живот, тя не се радва на това, на нея й е досадно. Търси си тръпката за живота отвън на нея самата, у другите, но тя не е там. И как би могла да е щастлива, когато пак е „някой друг”, но не и себе си. Според нея този „някой друг” желаят онези мъже, не нея. Трябвало е себе си първо да хареса...

Много е важно, когато в регресия открием една негативна емоция или начин на възприемане на реалността, то да се намесим и да изречем на глас и другата гледна точка, която ще допусне съзнанието на човека да погледне по-разширено на събитията, да прости и да потърси ползата от опитността, а не да остане вкопчено в миналото оплаквайки се че не може да бъде променено. Именно с промяна на реакцията си към това минало ние му влияем.
За това си позволих, както на много места в регресията, да поговоря успокоявашо на С. давайки и една нова перспектива и поглед на нещата.

П: Не се обвинявай. Действително ние сами влизаме в някои от най-сериозните си уроци, но те предоставят на душата възможност за най-голям растеж. Важното е от тук нататък да изживееш пълноценно живота си – да се отпуснеш, да има свобода във всяко отношение, да започнеш да зачиташ и поставяш твоето мнение пред мнението на останали свят, да правиш каквото на теб ти харесва, да учиш, да четеш, каквото желаеш. Да казваш и да защитаваш позицията си без чувство на вина и притеснение за чувствата на другите. Тази свобода ти трябва да си я дадеш за да изчезне това състояние на сковаващ страх. Дори и за някой друг да се превърнеш в „лошия герой”. Най-големия страх на хората е да бъдат лоши в очите на другите. За това винаги се стремим да сме добри, да се харесаме. Но не е възможно да сме добри за всички. Винаги ще се намери поне един човек, за когото да не сме достатъчно добри.
С: Тук ми е грешката и явно всички тези неща това е трябвало да ме научат, да се отпусна и да бъда такава каквато искам и да не ме е страх. Може би съм се родила така резервирана, както съм била в предишните показани животи ( на мъжа, който беше дистанциран от семейството си и нещастен въпреки материалните успехи и на жената, която прикриваше страха си от истинско обвързване и обич с множество краткотрайни връзки).
П: Да, жената тогава дори не се радваше на живота си, на вниманието на околните, на удобствата. Пак е била вътрешно стегната по някакъв начин...
С: Самия факт, че и беше досадна цялата работа и не чувстваше нищо, и това търсене на тръпка в някакви връзки с мъже...
П: А това е една голяма заблуда, защото тази тръпка за живота човек може само в себе си да я намери и от вътре навън да я проектира. Едва тогава започват да му се случват интересните неща. Първо трябва да хареса себе си и себе си да намери за интересен. Само ние можем да си направим живота вълнуващ. А много хора търсят друг да им изпълни тази нужда. Тогава идва разочарованието.
Според мен това освобождение трябва да го преживееш първо в съзнанието си. Да приемеш, че вече се превръщаш в човек, който мисли и за себе си, освен за щастието на другите и как да не ги разочароваш. Може би е време точно обратното да направиш от обичайното и да започнеш да съобразяваш всичко спрямо твоето вътрешно усещане и твоето вътрешно аз. За да дадеш знак. Защото ти трябва да дадеш знак и на физическо ниво на това тяло, че ти вече го уважаваш и обичаш и заради себе си ще промениш някои неща. Каквато и да е реакцията на околните или „приятелите”. Точно в това е скрит урока. Да можеш да приемеш, че някой може и да не те одобри напълно, но не бива да правиш повече компромиси със себе си, защото именно това потъпкване на себе си, стягане, страх и възпиране да бъдеш такава каквато е същността ти, само и само да те одобрят другите, това е довело паническите атаки.
И за да изживееш живота по-пълноценно живота от тези двама герои от миналото, защото ние видяхме мъжа семеен и с дечица... и все пак беше нещастен. Виждаш ли сега целта ти в този живот не е само на всяка цена да имаш дете, но ти трябва така да се освободиш, че дори когато се имаш свое дете, ти да си свободна, вътрешно, истински, и тази свобода да я предадеш на това дете. Защото в онзи живот какво стана – той живя, имаше любяща жена и две деца, но какво от това, той не съумя да се радва на това щастие, не се отпусна, не отвори сърцето си. Разбираш ли ме?
С: Да.
П: Това не те устройва.
С: Не.
П: Не е достатъчно просто да имаш дете, а вътрешно страданието ти да продължава.Трябва да се отпуснеш и да се радваш на живот, а Господ ще се погрижи за останалото. А има и една зависимост. Когато ние се радваме на живота и си позволяваме да се обичаме, такива каквито сме, ние излъчваме това. И хората около нас биват привлечени от тази енергия в нас. Те може да не осъзнават какво е, но ние действително излъчваме нещо хубаво. И те искат от същата енергия. Когато ти започнеш да даваш на себе си това, което търсиш, то ти ще привлечеш и такъв партньор, човека с когото да създадеш семейството, за което мечтаеш.
НЕРЕШИТЕЛНОСТ и Реализация в живота
П: А защо при С. я има тази голяма нерешителност?
С: Тя си я създава.
П: От къде се появяват колебанията да взема решения?
С: От страха, от това, че не си позволява да изпитва всичко на пълни обороти. А като не си го изпитал как ще разбереш с какво искаш да се занимаваш... как ще си решителен и ще кажеш – Това е! При условие, че ти не си го изпитал, ти не знаеш какво е.
П: Да, всъщност човек трябва да премине през едно опознаване на света, различни професии или местоработи, на които да срещне различни хора и така да добие опитност за повече неща. И тогава да реши какво му харесва да прави и какво не. В такъв смисъл ли?
С: Да, така го усещам. Имам чувство, че ми казва – Докато живееш с тези задръжки, ти няма как да разбереш какво искаш да правиш, с какво искаш да се занимаваш.
П: Докато си нерешителна не можеш да натрупаш опита, чрез който да прецениш?
С: Да.
П: Това ми напомня за храната – вкусваш няколко ястия за да избереш кое най-много ти допада. Но трябва поне няколко да си опитала.
С: Точно.

*Освен „опитването” независимо дали става въпрос за някое хоби или за професия,  човек трябва да си даде време и да осъзнае тези опитности. Не бива да се бърза с решението. Подобна е ситуацията с кандидатстването след гимназия. Младия човек е изправен пред един избор какво да учи. Но от това решение се предопределят следващите 4-5 години от живота му и освен това струва пари. Но макар да имат афинитет към една или друга наука, липсата на житейски опит и познаване на личността си често повлиява и младежа не избира най-доброто за себе си. И как да избере вярното от първия път, когато няма как да знае предварително кое ще му хареса на 100 %. Много често само година – две след началото на обучението младежа разбира категорично, че не иска да учи съответната специалност, че е бил в заблуда и съвсем друга сфера го привлича. И тогава много млади хора се измъчват от избора си, от чувството за вина за едни похарчени пари за обучение, от едни излъгани надежди и всичко това под натиска и очакванията на родителите. В такива моменти онези от тях, които нямат духовното в себе си, които не вярват в нищо и са по-неустойчиви на стресове, просто се предават – тогава се появяват „изведнъж” болести като панически атаки и други страхови състояния.
Но привидно грешното решение всъщност е много полезно. През изминалия период ние поне сме осъзнали, че със сигурност не желаем да се развиваме в тази сфера и че не харесваме тази професия. Междувременно сме срещнали хора, евентуално сме работили различни работи за да се издържаме и сме разбрали още неща за себе си и в кои сфери би ни било приятно да работим или не. Тогава можем спокойно да се преориентираме без да съжаляваме за изминалия период.
Различен би бил случая, ако никога не сме опитали едно нещо. Тогава се появява един жесток мъчител в ума ни, който от време на време, особено в моментите когато преживяваме някакъв спад, ни измъчва с вечното „Какво щеше да стане, ако бях ...” 
Ако някога сте се чувствали така или сте се самообвинявали за избора си, разберете че всичко е опитност на базата, на която продължавате напред. Потърсете ползите, наученото и смело погледнете напред живота си.

Връщаме се към разказа на С.:

С: Аз знаех, че искам това да уча. Но нерешителността ми в другите ситуации не знам защо е...
П: В кои други ситуации си нерешителна?
С: Да изляза или да не изляза с някого, и всички останали ситуации. Сега осъзнавам защо не си позволявам да излизам с повече различни момчета. Има го чувството, че ще бъда наранена.

*А това чувство идва от спомен създаден в миналото. Това е живота на красивата жена, която накрая съжаляваше за начина, по който е изживяла целия си живот. Тя смяташе множеството връзки за равни на провал и жестоко се критикуваше. Дори накрая тази емоция душата я пренесе през смъртта. За това сега у С. го имаше силен този страх от нараняване. Тя беше запомнила на едно дълбоко ниво че „много връзки = провал и страдание” и сега се възпираше, за да не си причини сама отново същото нараняване, повтаряйки миналите слабости. Онзи аспект от С., който беше свързан с душата на жената от миналото и напомняше, че тя сама себе си може да нарани, както го е правила преди.

С: Но от друга страна как ще го изпитам това чувство? Как ще бъда решителна, ако аз не знам какво е да те наранят или да те обичат безумно?
П: Така е, във взаимоотношенията много се учи. Това ще те направи силна. Възможно е освен любов да преживееш и раздяла, или дори самата ти да решиш да оставиш някого. Опитността в отношенията е богата, когато човек е смел да обича и да следва вътрешното си чувство, както е смел и да си тръгва, когато е нужно. Но най-ценното е, че виждаме себе си действително, виждаме своите слабости, своите силни страни и разбираме какви сме самите ние и какви са ценностите ни. Но за да се изградим по подобен начин е нужно да сме видели различни гледни точки и да сме опознали различни характери.

* Аз нямаше как да знам какъв би бил живота на С. в  бъдеще, но говорейки и за едни хипотетични събития, целта ми беше тя да приеме всичко, да види, че всичко това е съвсем нормално в нашия път на израстване и да спре да се страхува да живее истински.

П: За това давай шанс, опознавай, наблюдавай хората. Опитай и себе си да опознаеш чрез общуването с други хора. Това е важна подготовка и опит, опознаване на различни характери, а често е критично важно за да бъдем ние самите готови, когато срещнем душата, с която бихме били щастливи, не само да се разпознаем, но и събирайки се да не се нараняваме така, както правим, когато сме неопитни и не познаваме самите себе си.
С: Не обичам да се провалям.
П: Но това не е провал. Времето, което си прекарала в една връзка ти е дало опита, разбрала си какво харесваш и какво не, разбрала си какво е или не е любовта, и как егото когато го оставим произволно и без контрол съсипва отношенията. Най-важния урок е урока за достойнството и слабостта ни да потъпкваме себе си издигайки другия на пиедестал. Ако една жена не е прогледнала за собственото си поведение, то не една, а всичките й връзки може да повтарят един и същи нещастен модел. Урока продължава, докато не го научим и не осъзнаем кое в нас самите трябва да се промени. Това обаче не е видно отстрани и не очаквай обществото да каже браво. Това само от тяхната ограничена гледна точка е провал.

*Много хора от страх да не изгубят материалните удобства или доброто си положение в обществото предават свободата и достойнството си. Те сами избират да останат в лъжата. Но цената, която в последствие плащат е много по-висока и бледнее пред риска да си тръгнат без сигурност и да започнат всичко отначало. Доста заболявания се дължат на този плен, на който човека обрича себе си и потиска душата си от страх да не загуби този „уреден” живот.
Обществото днес нарича това успех. Болни са принципите на съвременното общество. Външното е издигнато в култ, а вътрешната робия стига да е добре напудрена и замаскирана, няма никакво значение и никой не се интересува от нея. В крайна сметка нали за това съществува алкохола и другите упойващи вещества, да заглушат воплите на душата. 
И защо мнението на това общество да е определящо?

П: Може ли духовния водач да ни каже защо С. усеща, че не е на мястото си в стария приятелски кръг?
С: Несподелени интереси. Имало е период, когато интересите ни са били еднакви, но е било преди да започнат паническите атаки. Явно тогава аз съм се пренесла на друго ниво, по-различни неща са започнали да ме интересуват.
П: Да, вече си нямала допирни точки с тях. Самото ти изпитание те е предизвикало да учиш нови неща, ти си се променила. А те са си останали същите, по-подходящи приятелки за твоето Аз от миналото, но не и за настоящата версия.
С: Но ми е мъчно, защото ги обичам много, не мога да си представя живота без тях.
П: Не го приемай като раздяла. Просто на теб ти се случва по-рано да преминеш през определени опитности, от които можеш да научиш много ценни неща за живота и да натрупаш мъдрост. Ние всички рано или късно минаваме през подобни изпитания и периоди на интензивно учене. Един ден вероятно пак ще срещнеш твоите стари приятели и е твърде вероятно живота вече да ги е променил и някои от тях да са по-близко до твоите интереси и енергия. Твърде възможно е пак да имаш допирни точки с тях, но когато и те са преминали през тяхното училище на живота. Всеки върви със своето собствено темпо и все пак ние винаги се срещаме по пътя. И тогава те ще са пораснали наистина и ще имат изградени сетивата да видят твоята истинска същност и да я оценят. Всичко това е възможно в зависимост от степента на отвореност на съзнанието, което един човек е постигнал. Когато един човек премине някакво страдание, то  в по-честия случай това отваря съзнанието му за нови неща, нови гледни точки и реалности. Раздялата между вас е само временна. А ние трябва да уважим правото на другия на личен път и опит, докато отново не се пресекат интересите и пътищата ни.
П: А това изпитание на С. – като дете остава сама в болница за цяла седмица, защо се случва?
С: Трябваше да се научи на самостоятелност. Да видиш какво е и да разбереш, че не е страшно. Мисля, че не успях. Всички неща, които после ми се случиха са свързани с това, че не съм успяла тогава. Това е било вид изпитание.
П: Да, винаги има градация. Първо са по-леките проявления на един урок, в едни по-леки ситуации. Но ако ние ги пропуснем и не реагираме по правилния начин, който би означавал научен урок, то следват нови по-сериозни изпити.
П: А защо избора С. да се роди именно в това семейство? И по-специално учат ли с нейната майка някакви уроци, имайки предвид, че тя е с по-взискателен характер и е човек перфекционист?
С: Трябва нещо да се научи и от двете страни, но не знам какво.
П: А оказала ли е някакво влияние по-голямата взискателност на майката към С. в детските и години?
С: Не.
П: Добре, вероятно у теб нещата са по-скоро пренесени  от онова минало, което видяхме.

*При почти всички случаи на човек в регресия се наблюдава същото нещо. Поради едни уроци от миналото, които не са взети или има още какво да се довърши по тяхното приключване, тук в настоящия живот има провокатори, които сякаш точно това им е работата – да ни натискат по болните места, да повдигат темите, които душата ни е искала да научи и усъвършенства сега. Понякога си казваме – точно тези хора са виновни, за да ни е зле. Но те всъщност присъстват в живота ни за да ни покажат истинския проблем, който е много по-стар от този живот. Когато го осъзнаем и успеем да си научим урока, вероятно е тези около нас, послужили с провокативното си поведение като едни посланици, просто или да си тръгнат от живота ни или вече да не ни провокират по стария начин, сякаш самите те са се променили. В действителност обаче ние се променяме и само нашата промяна може да предизвика света да изглежда различно и околните да се държат различно с нас.

П: А този навик на С. винаги да се интересува от мнението на хората, защо за нея е толкова важно мнението на родителите, приятелите, обществото?
С: Защото има нужда постоянно да се доказва, все трябва да направи нещо, трябва да постигне нещо...
П: Това е като да търсиш постоянно уверения, че ти си приета и че се справяш добре. Като едно търсене на внимание и любов от околните, която трябва да е заслужена чрез съответните успехи и постижения. А ако го няма това одобрение в отсрещната страна, задължително ли значи, че ти не се справяш добре?
С: Явно така се получава. И самия страх, че ще проваля някой. Може би се опитвам да надхвърля себе си и собствените си способности, за да се докажа пред някой, че съм нещо.
П: Да, това се получава, когато не познаваме себе си и сме забравили кои сме всъщност. Може ли духовния водач да ни каже защо го има това при С.? Някакво самоосъждане ли е? Да не би да виждаш ти сама себе си по негативен начин и да се чувстваш недостатъчно добра?  И тогава да започва цялата тази гонка да заслужиш обичта. Но обичта не се заслужава само при определени външни условия – физика, знания, постижения в живота. Има ли нещо такова?
С: Има, трябва да съм перфектна. Трябва не само да отговоря на очакванията към мен, но и да надхвърля тези очаквания.
П: Значи летвата, която ти е сложена не е достатъчна? Трябва доста над нея да минеш! А защо? Защо не те удовлетворява по-малко?
С: Не се чувства значима и не мисля, че заслужавам!
П: Но понякога уроците на душите са именно в това – да приемат да не са перфектни, особено когато в предишни животи е имало някаква злоупотреба или крайно поведение по тази тема. Това е вид изпитание също. Често урока за един свръх взискателен човек е именно да се отпусне, да остави нещо малко накриво, да допусне едно несъвършенство, да изпита радост в обикновения живот, където красотата е именно в разнообразието, а не в съвършенството. Доста скъпо излиза този перфекционизъм и за съжаление засяга не само нашия живот, но и живота на близките ни хора и децата ни. Защото не остава затворен в нас, а излиза под формата на вечно недоволство, критики и осъдителност към грешките на другите, които не отговарят на перфектния образ. А това убива любовта.
След като сме тук на Земята трябва да приемем, че сме в човешко тяло, което има своите човешки възможности.
С: Трябва да се науча да се приемам такава каквато съм.

*Истинското съвършенство е нещо съвсем различно от смисъла, който хората влагат. То не се измерва по външни успехи, перфектна визия, добра кариера и социален статус или образцово семейство. Съвършенството е нещо, към което всички души се стремят от момента на своето създаване, имайки за пример Бог. То е съвкупност от морални качества на душата, милосърдие, състрадание, и най-трудната за изграждане способност не само да простиш, но и да обичаш врага си... Защо тогава хората са се вкопчили в една илюзия за физическо съвършенство, една лъжа създадена от самите нас, на която робуваме и преследването, но която ни разболява? А всъщност не полагаме никакви усилия да се доближим до онова, което е истинско съвършенство в очите на Бог!

П: Ти трябва да видиш наистина себе си. Защото от всичко до тук оставам  с впечатление, че се виждаш нереално, много негативно и все едно някак недостойна. Господ на всеки е дал някакви таланти, някакви способности. Например способността да обичаш, чувствата, които изпитваш към децата. Това е нещо прекрасно. На теб сърцето ти работи много активно. Явно в този живот ти е дадено да го отвориш и да работи много активно, нищо, че в миналите животи го беше ограничавала. Само този факт дори е достатъчен за да обичаш и да цениш себе си. Ако ще нищо друго да не знаеш, да не научиш и да не правиш в този живот. Способността да раздаваш любов на децата е напълно достатъчна за да се чувстваш добре. Трябва да се радваш, че Бог ти е дал това. Разбираш ли колко е много? Особено като погледнеш назад в миналите животи, когато го е нямало... Какво от това, че мъжа от миналото беше постигнал материални успехи, че се е измъкнал от бедността, като това беше станало фиксиране за него и беше затворил сърцето си? Ами жената – какво като тя беше толкова красива и успяваше да завърти главата на толкова мъже, но реално и тя се страхуваше да обича. И сега ти имаш възможността да направиш това което те двамата не са успели в миналото – да обичаш без страх и да се раздаваш. Само, че е нужно и на себе си да я даваш тази любов. Разбираш ли?
С: Да.
П: А не да чакаш отвън някой да ти позволи, да ти каже „браво” след някакви невероятни усилия, след като някой е одобрил нашето постижение да си разрешим да се обичаме. Трябва да си даваш тази любов, тогава и света ти отвръща с любов. Мисля че така успяхме да отговорим и на следващия ти въпрос – Усещаш, че някой има големи очаквания от теб и кой е това? Мисля че това си ти, или има и някой друг?
С: Да, така излиза.
П: Сякаш в теб има една част, която изисква от останалата част на твоето аз свръх неща, свръх постижения и постоянно създава напрежение. Може би тя е силно свързана с душата на жената от миналото, с онзи живот, в който тя прие за голям провал. Може би за това сега подлага теб на това напрежение, погрешно вярвайки, че ако те натиска достатъчно, ти ще успееш да се справиш по-добре от нея в миналото и да изкупиш и осъществиш всичко недовършено тогава. Но е нужно да разбереш и осъзнаеш това и след това да действаш. Често врага не е отвън, а в самите нас. Това минало трябва да бъде освободено и да живеем без страх. Защото страха сковава и не можем да се учим. А всяко нещо е опитност. Опитност, а не провал е бил и онзи минал живот. Именно в резултат на него ти си научила, че такова съществуване не те прави щастлива. Всяко нещо е опитност а не повод да се сринем психически, ако не се представим според очакванията ни. Човек се учи и когато пада, когато се проваля. Как бихме могли да опознаем себе си и своите слабости и силни страни, ако не се видим в такава ситуация, ако всичко ни се поднася на тепсия, победа, след победа? Бихме станали безчувствени и осъдителни хора за всички около нас, който не се справят толкова добре. А аз не усещам ти да си такъв човек, нито да искаш да станеш такава. По-скоро ти би помогнала на онзи, който изпитва трудности, вместо да го отхвърлиш защото не е перфектен. А тогава защо себе си отхвърляш? Защо е тази сложна система на самокритика и осъждане?

Много от разсъжденията, които споделям по време на регресиите са резултат от моя път в живота и изпитанията, търсенията, през които аз самата бях преминала. В тези моменти, когато успеем да напипаме проблема у човека, онази слаба брънка в мисленето и възприемането на света, си позволявам да споделя моите наблюдения и опит и винаги това се е оказвало лечебно и трансформиращо. Просто човек да чуе и да допусне новата гледна точка.
Може би това именно е имала предвид Долорес Кенън, когато назовава своя метод Квантово лечение – да посееш любовта и приемането там на най-дълбокото ниво, когато човек е отворил сърцето си и за първи път е излязло нещо отдавна потискано.

П: Има ли други уроци за С. в настоящия и живот?
С: Да бъда по свободна в отношенията с хората и да се занимавам с това, което искам. Да не си мисля, че съм недостойна да го правя и че не мога да го постигна. Да не мисля, че не съм достатъчно добра за да направя това нещо...
П: Това е като да дадеш превес на логическия ум и страховете идващи от него пред интуицията, която е вътрешния глас, гласа на душата. Ти ми спомена в разговора, че чувстваш, че си тук за нещо специално. Но го подтискаш това усещане. Съмняваш се, че си достойна. Но щом го усещаш в себе си значи ти си точно каквато е нужно, за да тръгнеш по този път. Не е случайно това чувство, то е гласът на душата, и идва Отгоре, от духовния свят.
С: И дори да претърпя неуспех, това не е кой знае какво. Пак ще опитам, пак ще го направя и аз трябва да опитвам. Да не се ограничавам, да не спирам да опитвам само заради страха да не загубя или че няма да мога достатъчно добре. Трябва да опитвам, трябва да опитвам.
П: Да, само така ти ще намериш твоя път и ще добиеш увереност. Истинския път често се разпознава, след като преди това си падал и ставал и си вървял и по други пътеки. Опитването е безценно и незаменимо за да се изградиш ти и да се подготвиш за твоя път, крайната цел на душата.
С: Явно трябва да се освободя за да бъда и по-силна и по-свободна за другите (животи), за моментите, когато ще се върна след това. Може би това ми е целта в живота сега. Да се науча да бъда свободна и да не ме интересува мнението на хората. Да се науча, че мнението на хората е нещо преходно, а аз трябва да се науча да живея, както искам. За да може, когато се върна след време да живея без тези неща.
П: Да, сега да го направиш, за да не идваш отново с подобни изпитания. А има и други уроци за учене, няма все на един и същи да си стоим, нали така?
С: Да.
П: А когато се сетиш отново и стария страх за общественото одобрение се опита да се прокрадне, напомни си: „Какво толкова, те също са в урок, те също имат своите изпитания и в момента са в същата илюзия, в която бях и аз, стремейки се вечно да се харесат на някой друг, без да слушат и следват сърцето си. Дори и да кажат нещо негативно, аз знам, че те също са под влиянието на страховете си и мнението им не е мерило за нищо.” В момента ние не можем дори да им се сърдим, защото заблудата и съня в който са изпаднали им пречат да видят действителността и да разберат нас и нашите постъпки. Те и теб не ет виждат реално, те виждат само техния личен вътрешен филм. Това разбиране ще ти помогне да прощаваш, когато другите са груби. Те просто не могат да видят...
П: А защо на С. са и дадени афинитета и интереса към музиката, изкуствата, фотографията, модата, въобще творчеството под всякаква форма?
С: Защото творчеството е свобода. Изкуството за всеки е различно. Там никой не може да ти каже, че е разочарован от теб. Например във фотографията – защото всеки гледа през неговата перспектива. На едни ще им хареса, на други няма да им хареса. Някои хора ще те разберат каква ти е идеята.
П: Точно както го обясни сега, така е и в живота, но ние го забравяме. Ти просто се учиш и всичко е въпрос на гледна точка.Винаги ще имаш и съмишленици и хора, които да не те разбират.
С: Може би изкуството е точно за това. Всеки е свободен да изразява сам себе си.
П: Няма ги тези маски и ограничения присъщи на обществото.
С: Да, и винаги можеш да разбереш един човек какво изпитва.
П: Цялото ни общество има нужда да се научи на тази свобода. И последния ни въпрос - Тази специалност, която С. е избрала да изучава за алтернативното образование, правилен избор ли е за нейния път?
С: Усещам отговора, че правилно съм го избрала, защото на базата на това, което преживявам сега и с това което уча, после аз ще мога да помагам на хора с подобни проблеми и въпроси. Точно както интуитивно го усещах преди, че искам да помагам на хората да се изразяват, когато се чувстват така и да знаят, че не са сами!


За тези от вас, които успяха да стигнат до края с четенето, поради разбираеми причини (зная, че е твърде дълго), искам да споделя отзивите на момичето цяла година след нашата среща. 
При нея беше настъпила промяна, разбира се не така бързо, както например родителите й са очаквали , но на фона на това, че преди имаше проблем да пътува сама на лекции поради ПА, сега тя беше успяла в много аспекти:  да създаде продължителна и истинска връзка с партньор (тема, която създаваше  огромната травма от единия живот), беше успяла да възприеме по-свободен поглед към живота и към себе си, без старото стягане и огромна самокритика, беше успяла да се освободи от доста ограничения и дори да се поставя сама в ситуации, в които да бъде сама, да няма на кого да разчита и се беше справила невероятно. 
Ето една част от писмото й, като по-личните моменти са премахнати:


"Реших, че не мога все да бягам от живота и от това, което ми предлага. Другоооо....аа да, от месец спрях хапчетата. По собствено желание беше. Напълнях, не виждах вече смисъл от хапчетата. Тази група, в която ме добави за ПА и четенето на постовете на другите хора ми даде малко тласък да взема това решение. Сега знам, че всичко е в главата ми и знам как да го контролирам. Реших, че вместо хапчета ще мина на билки, хранителни добавки, витамини и за сега всичко върви ок. Почнах новата година в университета и ходя без проблем. Надявам се и съм почти 100% убедена, че това ще продължи така :)"

Наистина голяма взаимопомощ и подкрепа може да получи всеки във фейсбук групата на Дарина Гочева, Паническо разстройство - методи и техники за преодоляване https://www.facebook.com/groups/796409443744335/