събота, 26 ноември 2016 г.

Разговори с духове - историята на г-н Фелисиен

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество


Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.

Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.


ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

За дарбите - регресия 7.11.2016

Няма точно заглавие за следващата регресия, което поне малко да загатне онова, което ще чуете.
Приемете го като история с неочакван край, в която не всичко е буквално такова, каквото изглежда на пръв поглед.
Много ценна според мен регресия, а предполагам и за читателите на сайта, които свикнаха от време на време да виждат тук нещо по-различно със смисъл за всички нас, отвъд личния случай и път.

Тази регресия е пример за нередките случаи, когато начина на показване на нужната информация е по-скоро чрез метафори и символи, подобно на сънищата, отколкото буквалното ни разбиране за минал живот на душата.





водещ: Павлина Николова
7.11.2016

неделя, 6 ноември 2016 г.

Самоубийството - откъс от разговори на Алан Кардек с духове извършили самоубийство

Има една група хора, силно уязвима от гледна точка на съвременния живот и трудностите, които преобладават в него. Те може да са вярващи, религиозни, невярващи или откровени атеисти, но макар да имат различно мислене обединява ги едно - чувствителност, ранимост, страх, а понякога просто склонност да отбягват всичко, което ги кара да се изправят пред страховете си и пред самите себе си. За съжаление някои от тях избират доста крайна форма на "бягство" и "решение" на проблемите си - в лицето на самоубийството.

Следния превод, който ще споделя с вас, цели да ви запознае със съдбата на такива души, които са прибегнали до тези крайни мерки вярвайки в своята заблуда, че това действие ще ги спаси от мъките на земния живот. Нека всички се поучим и намерим сили да продължим тук и сега, и ако в близост до нас се случи да забележим човек в нужда, в депресия, дори да не изглежда външно, че положението му е сериозно, то нека направим усилие и поговорим, да подадем ръка и да се отнесем сърдечно. Утре може ние да сме на негово място и да преживяваме същата криза. Помагайки сега на някого, ние помагаме и на себе си в бъдеще.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г.
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество

АТЕИСТЪТ

Господин Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярвал нито в съществуването на Бог, нито в душата. Той беше призован няколко години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите.
С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса.
С главна буква "А" са показани отговорите на духовете.)

1. Призоваване.
А: Аз страдам! Аз съм обречен.
2. Твои близки ни помолиха да ви призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
А: Да.

Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.

4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
А: Крайната умора от живот без надежда.

Ние можем да разберем, че някой, който няма надежда, може да се изкуши да извърши самоубийство, което сякаш предлага на нещастния човек едно спасение от бедите, които той няма мотивация да продължи да понася; но Спиритизма, който ни разкрива едно бъдеще и ни дава твърда основа за надежда, не само унищожава всяко изкушение за самоунищожение, но и ни показва, че със самоубийство ние само бягаме от едно по-малко зло, за да попаднем в беда сто пъти по-жестока. По тази причина Спиритизма е спрял редица хора по пътя на самоунищожението. Огромна вина имат онези, които се стремят чрез научно изкривяване и плитка обосновка да придадът достоверност на дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще бъдат държани отговорни, не само за техните собствени грешки, но и за всички злини, за които те са били причината.

6. Искал си да бъдеш освободен от трудностите на живота? Спечели ли нещо от това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо е така, че състояние на небитие не съществува?
7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ме боли, ужасно измъчвана.
8. Ти как достигна до материалистичните идеи, в които вярваше през живота си?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство. Тук ти имаш редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като са живели в духовния свят, те би трябвало да имат интуитивното усещане за това. Ами ето точно тази интуиция е отказана на някои духове, които все още държат у себе си гордост и не са се разкаяли за грешките си. Изпитанията на тези духове се състоят в намиране по време на своя телесен живот и в резултат на личната им обосновка, доказателство за съществуването на Бог и на един бъдещ живот, което непрестанно да имат пред очите си; по-често наглостта да не признават нищо, което противоречи на личните им идеи и знание все още преобладава и те страдат в тази мъка, докато гордостта им е преодоляна и накрая се предадат пред доказателствата.
9. Когато ти се удави, какво предполагаше, че ще се случи с теб? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; Аз изглежда бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм преминал изцяло своето наказание; би трябвало тепърва да сурово страдам.
10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Уви! Мъченията, които преживявам ме убедиха във всичко това, твърде много даже!
11. Видя ли твоя брат?
А: Не.
12. Защо не?
А: Защо е нужно да събираме мъките си заедно? Щастието обединява, но нещастието разделя, уви!
13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не, не! Аз съм твърде ниско за такова нещо.
14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той не е по-щастлив отколкото съм аз.
15. Ти се ужасяваш от възможността да го видиш; И все пак това може само да ти е от полза.
А: Не, в някои бъдещ момент, но не сега.
16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.
17. Изглежда в кръговете, в които ти си се движел в твоя живот, има мнозина, които споделят твоето мнение и начин на мислене, които ти имаше по онова време; Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което въобще аз мога да им пожелая! Ако те можеха да видят моето окаяно положение, това щеше да ги накара да се замислят!

(Призоваваме братът, който през живота си изповядваше същите атеистични принципи, но не беше извършил самоубийство. Въпреки, че беше нещастен, той беше спокоен; написаното беше ясно и четливо.)

18. Призоваване.
А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изплащаме нашите прегрешения и скептичност.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
А: Не, той се крие от мен.

Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия, никакви скришни места, в които те да могат да се изключат от полезрението на другия. Трябва да се помни, че всичко в духовния свят е в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само по-висшите духове разполагат със неограничени възприятия; духовете от по-нисшите нива са ограничени и флуидни по същност препятствия предизвикват върху тях същия ефект, какъвто има физическите препятствия при хората. Духовете се скриват един от друг чрез волево въздействие върху своята периспиритна обвивка и флуидите около тях (Perispirit - обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и духа). Но Провидението, което бди над индивидите, оставя у тях или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда.

20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
А: На Земята не страдате ли в себелюбието си, в гордостта си, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува умът ви срещу идеята да се унижите пред онзи, който ви доказва, че сте в грешка? Какво тогава трябва да е страданието на духа, който през цялото си съществуване е вярвал, че за нас няма нищо след смъртта, се изправи лице в лице с реалността на отвъдния живот? Той е завладян от срам, безпокойство и разкаяние за това, че за толкова дълго е забравил за съществуването на Същество толкова добро, толкова снизходително! Неговото състояние на ума е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка; И едва когато любовта на Бога започне да го докосва, той си възвръща мъничко спокойствието. Защото гордостта има такова влияние върху нещастния ни дух, че ни покрива като с предпазно стъкло; и чак след доста време и с помощта на молитвите на нашите братя, ние можем да отхвърлим това фатално покривало.
21. Молитвите на твоите братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.
22. Докато ние разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната помощ в настоящия момент, той ще се обръща към нея отново и отново, когато е готов да се възползва от милостта на Всевишния, тази божествена панацея.

Тук ние виждаме още един вид наказание, но то не е еднакво при всички случаи на скептици; т.е. освен страданието, което изтърпява го има и унижението да признае истините, които е отричал, докато е бил жив. Сегашните идеи на духа показват определен напредък, в сравнение с други духове, които упорстват в отрицанието на съществуването на Бог. Това е нещо и е начало на смирението да си признаеш, че си сбъркал; Много е вероятно в своето следващо прераждане скептичността на този дух да отстъпи място на една вродена вяра в Бог и в безсмъртието.

В резултат на тези две призовавания, когато ги предоставихме на човека, който ни помоли да ги извършим, ние получихме следния отговор:

"Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на първия има поразителна прилика с този, докато беше жив, особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, когато беше насечен и нечетлив; дългите черти, много от буквите и подписа са напълно като неговите. Приликата в думите, изразите и стила са дори още повече поразителни за нас. За нас автентичността на общуването е напълно сигурна. Единствената промяна е вярата му в Бог, в душата и вечността, които преди това той отричаше. По същия начин самоличността на брат му също е очевидна; има я огромната разлика между атеиста и вярващия, но ние разпознаваме неговия характер, неговия стил и поврата в неговото мнение. Най-силно ни порази по-специално една дума - "панацея", той постоянно я употребяваше с всички и за всичко. За това ние сме напълно убедени в автентичността на тези разговори; така нашата вяра в спиритистките истини ще бъде подсилена и много наши приятели ще имат полза от тях , тъй като аз ги показах на няколко човека, всички те бяха дълбоко поразени от тяхната очевидна истинност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. - например, да каже къде се е удавил, къде е погребан и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? - Къде и как ти извърши самоубийството? Колко време тялото му е останало във водата? На кое място е било намерено? Къде е било погребано? Какви са били обстоятелствата при погребението му и т.н.?
Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден."

Ние ви представихме това писмо заради потвърждението на самоличността, която то съдържа. Добавяме своя отговор за информация на онези, които не са запознати с темата общуване с духове:

"Въпросите, които поискахте да зададем на духа на вашия свекър са продиктувани от едно похвално желание да убедите невярващите; тъй като ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-пълно познаване на темата за призоваването щеше да ви покаже, че не е възможно от един дух да се получат категоричните отговори, които желаете, освен ако самият дух няма желание да ги предостави. Ние нямаме никаква сила над духовете; те ни отговарят, както желаят и толкова често, колкото могат. Имайки свобода на действията по-голяма, отколкото са имали приживе, те са в състояние да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са онези, които той дава спонтанно, по свое усмотрение, или които се подкрепят от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги получим другояче. Вашият роднина е доказал самоличността си пред вас и вие сте удовлетворени; за това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, за които малко го е грижа. Точно както и други духове при такива обстоятелства, той може да отговори: "Защо ме питате за неща, които вече знаете?" Състоянието на страдание и объркване, в което все още духът се намира, съвсем естествено ще го направи несклонен да извърши подобно усилие; ще бъде като да накараш болен човек да мисли и говори, и да разкаже подробности от живота си, което със сигурност би показало липса на уважение към неговото положение.

Относно резултатите, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Доказателствата за самоличност, които вече са дадени, са с много по-голяма ценност, защото бяха дадени спонтанно и защото няма нищо, което е могло да ги подскаже на ума на медиума; ако скептиците, които споменавате, не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да убеди; ако те бяха видели вашият роднина лично, със собствените си очи, те щяха да сметнат това за някакъв вид халюцинация.

Относно желанието ви това призоваване да се извърши в деня, когато писмото ви ни бъде предадено, аз трябва да ви напомня, че духовете не винаги отговарят на нашия призив. Те идват, само когато искат и когато могат, когато медиума им пасва, когато мястото, околната среда и присъстващите хора са приемливи за тях; и ние никога не можем да бъдем сигурни предварително за всички тези условия, които въпреки това са крайно необходими за успеха на едно призоваване."

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г. Глава  V 
превод:
Павлина Николова






събота, 1 октомври 2016 г.

Регресия в 3 части от 17.12.2014

Дали ще ви е интересна тази история не мога да кажа. Всеки човек има различна потребност от информация. Понякога самата аз, при все че съм станала свидетел на най-различни регресии не мога да преценя кое би било подходящо за публично споделяне и би било интересно за повече хора и кое не.
Човекът, с който работихме през 2014 година и който ще чуете в няколко поредни части запис имаше рядко срещаната способност да вижда и описва специфични детайли и образи от обкръжаващата среда в миналите си животи.

Той дава пример за регресия, в която човек има по-голям достъп до информацията за животите, а малко по-слаба връзка във времето за разговор с духовните водачи.

Ако желаете да станете съпричастни с историята на първия показан живот заредете се с малко търпение и час и половина свободно време. А за да стигнете до края на този "филм" ви трябват почти 4 часа и половина.

Част 1 - Свещеникът
Коя е епохата, към кой народ принадлежи този детайлно описан мъж и съществувал ли е някога символа от ордена, с който бива награден той за своята дейност?
Понякога едно добро изследване на подадената информация дава изненадващи резултати.





Събирането на отговори ни отведе във втори живот, който се оказа неземен. Но преди да ни се разкрие тази космическа картина, за кратко беше показано състоянието на душата преди раждане в земно физическо тяло и появата и на бял свят като бебе.


Част 2 - Извънземното




Третата финална част от работата ни с младия мъж включва разговора с духовния му водач, когото потърсихме за помощ в тълкуванието и разяснения по дадените минали животи, както и за въпроси от настоящия му живот.

Част 3 - Обобщение и разговор с духовния водач


четвъртък, 4 август 2016 г.

Най-големия покой

"В изпълнение волята на Бога е пътя на човешката душа."
думи на Учителя Петър Дънов


Стоя пред бялата страница и сякаш искам да пусна водата от огромна язовирна стена през малък процеп. Кои думи, кои чувства да са първи...

Търсещи хора, страдащи... лутащи се. Объркани мисли, ум опитващ се да смели тонове книги... Това се вижда често, но има и друга реалност и друг свят, и едни други хора.

Няколко неща ще споделя, а вие приятели и непознати, ако искате послушайте, ако искате отложете отново...
Търсете отново формули за успех и щастие по книгите, при Учителите, на семинарите. Дано намерите покой и по този начин.

В моя живот най-големия покой дойде, когато осъзнах, че вече не искам да моля Бог за себе си, за здраве, щастие, успехи. Бях усетила едно друго чувство, което не го даваше никое от изброените земни блага. Може да се нарече блаженство - както го назовава Елеазар Хараш. Чувството на докосване и духовна връзка, на ангелско погалване, на прегръдка от духа на любим човек, който вече не е физически до теб, чувството, че те водят от духовния свят в най-силните моменти от живота ти.

Осъзнах, че онова чувство на блаженство може да го получа, само когато вървя в пътя на Бога и изпълнявам Неговата воля.
Само когато не подминавам болката, само когато не оставам безразлична на искрения призив за помощ, само когато гледам с широко отворени очи света, който срещам - за да видя какво ми праща Бог днес, кого ми праща, кои рани мога да превържа, колко утешителни думи мога да кажа... (независимо аз какво преживявам в момента).

Такава е волята на Бога - да има любов и взаимопомощ между човеците, да живеят като братя, като едно голямо семейство. Да няма егоизъм, завист, и теглене на чергата към себе си, да няма пасивно гледане отстрани и философстване без действия.

Търсите ли покоя на душата си - там ще го намерите, по пътя на Бога.
Работете за Него. Нека Той стане вашия най-висш работодател.
Каквото ви прати в живота посрещнете го като скъп гост - дали ще е трудност, болест, някой който си няма и толкова, колкото вие имате, някой, който скърби още по-силно от вас... който е в още по-тежко от вашето положение.
Само така вървите в пътя и волята на Бога, само така пускате покоя в душата си. И няма по-висше щастие и блаженство от това....

Да осъзнаеш колко е съвършен Божия план. Как е предвидил и ни праща точно онези хора, на които уж ние "помагаме" (за околните отстрани погледнато вероятно така изглежда), а всъщност чрез тях до нас достига най-блажената и силна енергия на покоя на душата.
Но няма да се случи, ако сме слепи и затворени в себе си, ако мислим как да не се похарчим от към енергия, време, усилие... ако предпочитаме да се скрием зад остроумни цитати и да оправдаем ненамесата си.

Питат хората - Как да развивам духовната си връзка??? Как ли? Прави като Бог!

Премести погледа си от собствената си особа и виж навън какво се случва, какъв е този свят, хората, които срещаш, дали не чуваш нечий зов за помощ, дали не виждаш някоя сълзичка прикрита в окото на скромния човек отсреща...

Смяташ ли се за окаян, за нещастен и за слаб... Точно сега ти е времето да спреш да мислиш за себе си... С мислене по-добре няма да станеш. Но с помощ и подкрепа към твоя брат, сестра, другар... така ще пуснеш нова жизнена енергия във вените си. Така ще придадеш смисъл на живота си.
Защото стига да има намерение и желание човека, Бог ще му влее необходимите сили да помага, да окуражава и да дава любов на всички онези, които се нуждаят. Независимо дали сам той е в тежко положение.

Не молете за щастие, за здраве, за решение на проблемите... Молете се Бог да ви покаже как да му служите... да ви праща работа, да ви научи как да работите за Него.

А служите ли  Му, и здравето, и щастието и любовта ще дойдат в живота ви, защото Той се грижи за своите помощници.


Абстрактно ли ви звучи всичко това.

Моя живот е жив пример.
Живота на моите приятели също е пример.

Можеш и нищичко да си нямаш, да оцеляваш едва физически и да отговаряш за цяло семейство сам, но даваш ли от душата си - когато на теб ти се наложи помощта се появява. Бог ти показва колко те цени и че е до теб.

Всичко, което съм правила безвъзмездно в живота си ми се върна стократно.
Тази енергия на грижа и любов, която така или иначе толкова силно зарежда човека, когато помага на друг, не се губи, не се харчи... акумулира се там Горе.
И когато най-малко очакваш Някой отгоре е преценил, че сега му е времето да те погали с любов и да ти прати поздрав, да ти прати дар...

Ето го здравето ми, ето го щастието ми сега, ето я и връзката с Бога... не защото се молих за здраве, не защото исках дом и семейство, а защото исках да Му служа, с каквото Той прецени че мога, дори с малкото, което мога, без да претендирам, че имам много какво да предложа, надявайки се Той да ме научи как.

И днес, когато за пореден път виждам задружните усилия на група непознати хора (има и такива места - https://www.facebook.com/groups/680398232024643 ), обединени в сърцата си за общо дело - помощ и подкрепа на наш брат или сестра в нужда, когато сме помолили за здраве, и всеки е дал от своята душа частичка време, мисъл... За пореден път се убеждавам колко е велик и милостив Създателя, давайки ни шанс да се обединим, да се свържем с най-висшата енергия и да я пуснем в живота си... уж помагайки на друг в нужда... но най-много помощ ние получаваме - пускайки през себе си Божията енергия, с чиста мисъл, с чисто намерение...


Търсите ли Бога, търсите ли собственото си духовно развитие... Така казват повечето хора, които идват на регресия. А някои от тях вярват, че ще постигнат това с една регресия, или с някой друг метод.

(странното е, че някои искат духовно и личностно развитие, но в уравнението им Бог не присъства!)

Вземете пример от жената, която работи като обикновена икономка години наред далече от семейство и родина, но намира време да погледне навън и да види страданието на другите, да види по-нуждаещите се от нея и да им прати своята любов и подкрепа. (много са тези висши души, и имам честта да познавам лично много от тях)

 Вземете пример от майката на две деца, която за освен своето семейство мисли как да е полезна и на другите, споделя и се вълнува, подкрепя и помага с опита и знанията си, за да стига до нас днес цялата тази енергия от сърцето й. Не защото има много свободно време, а защото знае, че няма по-висш смисъл на живота от това да си Човек, да си полезен, да помогнеш на друг ако може да избегне твоите лутания.

Умения са дадени на всеки - един може да изслушва, друг може да говори добре, трети ще майстори нещо полезно с ръцете си. И скромните ви познания в някоя област може да са много повече и много ценни за някой, който едва прохожда в тази област. Споделете ги... Подкрепете непознат, дайте урок, съвети. Това е израз на любов излъчена от вас към онези, които сега имат нужда точно от това.

Действията на взаимопомощ, на задружност и грижа за нуждаещите се дават най-големия енергиен заряд, който човек може да си осигури, защото ви свързва с неизчерпаем източник - с Бога.
Няма нужда да крадете енергия, няма нужда да вдигате скандали на половинката си, за да се "нахраните", да ви дойде адреналина, да изпитате "щастие", да се почувствате важни. Нямате нужда от показност, фенове, сбирки за да се убедите колко ви бива, за да заглушите гласчето на неувереността в душата си.

Просто вървете в Неговия път, изпълнявайте Неговата воля и всичко ще ви се даде...

И е без значение сега имате ли семейство, успели ли сте в кариерата, станали ли сте родители или никога няма да можете вече да го сторите, дали здравето ви е сериозно разклатено, няма значение и имате ли човек до себе си точно в този момент... защото енергията, която може да ви даде всяко едно от тези неща е мимолетна, но блаженството, което може да усетите в един живот, в който се случва обмен на любов и подкрепа с всички хора, които Бог ви праща, с непознатите, съседите, с касиерката в магазина, с жената, която е паднала пред вас, или момичето, което има нужда от защита пред грубия контрольор в автобуса... Чувството, което може да изпитате, когато кажете две думи на утеха на своята колежка, загубила детето си наскоро, когато инжектирате надежда в разкъсаното майчино сърце... когато осъзнаете силата, която Бог ви дава да правите добро и да всявате любов... няма такова земно щастие, човешко щастие, нито от дете, нито от партньор в живота...


Тогава защо скърбите за онова, което временно нямате...
В различните животи имаме различни земни неща...

Нека видим сега и тук какво можем да дадем, доколко можем да опознаем себе си в света и чрез хората и изпитанията, които се пращат на пътя ни, да упражним това, което Бог е вложил в сърцето и душата на всеки един от нас - частичката от себе си.

А благословиите не закъсняват...

Бог ми показа, че няма граници между държавите, няма непосилни разстояния за любовта и взаимопомощта, когато сърцето ни иска да служи и да върви в изпълнение волята на Бога.
За да става тази мрежа между хората още по-силна, по-устойчива и по-гъста - то от теб и мен зависи, от всеки един от нас, където и да се намирате, каквато и професия да имате, колкото и важни да се чувствате в кариерата си, или маловажни... то за Бог и неговото дело сте важни.

сряда, 29 юни 2016 г.

Разговор с душата у Дома - регресия 28.06.2016

Както знаете инструмента, средството, чрез което всеки от нас получава информация в регресия е различно. Това е съзнанието при всеки човек.
Може да имаме еднакво развити тела, сравнително и до някаква степен еднакво развит мозък, но до тук спират приликите. Съзнанието и степента, в което то е отворено определя, цензурира, оцветява или замърсява получаваната информация. Достъпът на всеки до нивата с информация е различен.

Точно това е причина за голямата разлика в получаваната информация, в това дали един човек ще види духовния си водач като Исус, Буда, архангел Михаил и т.н., или като неописуемо любяща енергия без форма и име.

Съзнанието на човек не може да допусне нещо, което го надскача, което е отвъд представите му. За това и се получава това сравняване с познати на нас неща, образи, архетипи.

Едно мога да кажа, че за себе си разбрах със сигурност. Нищо не е такова каквото си мислим че е. Доста сме малки все още на ниво съзнание за да претендираме, че можем да разберем и да получим чиста информация. Просто не е възможно - не и с този инструментариум за интерпретация, не и с тези ограничения.
Най-хубавото може би е, когато човек знае и приема ограниченията си, така поне не изпада в заблудата, че нещо е точно такова каквото очите му показват и не спира да търси и да е отворен за всичко.

Тази регресия е пример за един такъв начин на възприемане, може да се каже някак си по-опростено и без излишества, най-важното без суетата, която обикновено влагаме в това кои сме били, какво сме правили и какво "трябва" да направим сега.


Срещала съм хора, които имат същата задача като субекта в регресия. Знам и че те ще се разпознаят тук.
А голямата част от тях никога дори не биха се замислили, че това което правят може да се облече точно с тези думи.





неделя, 29 май 2016 г.

Биологични родители и осиновени търсещи своя произход






Следната статия цели да внесе малко яснота и облекчение в един казус, който поради невежество и редица други погрешни вярвания и убеждения носи много болка на много хора.
Пиша тези редове не заемайки страна, защото не е правилно да се делят хора по някакви изкуствено наложени етикети, па макар и обвързани с конкретни събития от тяхното минало и живот.

Тези две групи хора, за които искам да ви разкажа сега са като вас и мен. Едните са преживели трудни моменти в своята младост и по разнообразни причини са стигнали до решението да оставят за отглеждане родното си дете. Другата група хора са същите тези дечица, днес самите те възрастни и разумни хора, голяма част от тях със свои собствени семейства и на свой ред станали родители.

Може би си мислите, че това се случва доста рядко, че е тема табу и трябва да си остане такава, за която се говори само в тесен кръг и тайно. Реалността обаче е друга. Толкова много хора са засегнати от тази тема, че ако всеки от нас се огледа около себе си и може да види в душата на ближните си, то ще открие поне един човек преживял подобно тежко изпитание, независимо от позицията на биологичен родител оставил детето си или от положението на едно изоставено дете.

Белега, който оставя една такава травма в живота и на двете страни е много голям.
Ако някой се заблуждава, че на майките им е било лесно, не е прав. Това е голяма травма, нещо, което е против нашата женска природа и също както аборта, така и изоставянето на дете оставя рана в душата на тази жена, която е взела в миналото си подобно решение, независимо от причините.

Децата от своя страна преживяват още по-голямата травма от отхвърлянето. Дори едно бебенце да е било осиновено още от болницата дни след своето раждане, то много добре разпознава и усеща липсата на майката, на истинската си майка, която вече девет месеца го е носила в утробата си. Това маркира психиката на детето и един ден, дори вече пораснал, възрастен човек, отражението върху живота му продължава, създавайки проблеми и трудности със самоувереността, самочувствието, вярата в собствените способности, общуването и връзките с другите хора. 

И двете групи хора, за които ви разказвам сега имат нужда от помощ и разбиране.

В момента в нашето общество, макар и по-слабо от преди, но все още доминират напълно погрешни модели на поведение. Тесногръдието все още съществува. Общественото мнение е все още поставяно като най-важно и заради това "Какво ще кажат хората?!" твърде много животи биват съсипвани. Вместо да се поправят старите грешки и да се балансира миналото, заради срама от "хората" се допускат нови още по-ужасни постъпки, нови рани се нанасят.

И сред биологичните родители оставили дете и сред осиновените деца има хора с различно ниво на интелект и духовност. Интелекта и духовността обаче не вървят заедно за съжаление. Доста интелигентни хора, горди със своите дипломи и постижения, са всъщност на много ниско духовно ниво (поставяйки материализма на пиедестал)  и допускат отново и отново грешки спрямо изоставените от тях деца.

Заради общественото мнение и страха да не се разбере, че самите те са станали участници в такива травматични събития, много биологични родители отказват контакт с изоставените си деца, когато последните след огромно количество нечовешки усилия все пак успеят да намерят информация за своя корен и произход.

Вместо да поправят миналото с едни нови действия, с един разговор, който е толкова нужен на осиновеното дете, което все още в душата си се лута и търси да разбере защо, все пак да има някаква идея и понятие за началото на своя живот, то много от тези биологични родители изведнъж забравят елементарна човечност и състрадание и вкоравярват сърцето си...

Защо?

Един разговор не струва нищо, не коства някакви усилия. Всъщност има нещо важно. Човек трябва да е искрен, да бъде себе си и да има смелостта да е честен първо пред самия себе си, а после пред това дете.

Но това не бива да плаши никого.

За да стигнат до етапа да пожелаят да намерят истинския си произход осиновените деца са преминали през много размисли, осъзнавания, решения и вероятно тежки разговори с осиновителите си. Самите те помъдрели и пораснали преждевременно и по-бързо от връстниците си поради обстоятелствата и трудностите, с които са израснали, са често пъти едни много отговорни и зрели хора, които не осъждат никого, а просто искат да открият повече за това от къде идват, на кого приличат, какви хора са били предците им.

Само който не е имал такава празнота с живота не знае какво означава. Дори малко информация да има човек пак ще се хване за нещо, пак духа му ще намери покой. А неизвестността е най-страшното нещо, липсата на каквато и да е информация отваря голяма рана.
Именно тази рана може да оздрави биологичния родител, когато попълни липсващите части от историята на това дете. Това е най-малкото, което един човек може да направи за друг. Но е от огромно значение и полза това дете, вече пораснал човек, да намери своето място в живота и да успокои душата си.

И това спокойствие не е свързано със самата история, която ще чуе от биологичния си родител. Може би някои от вас смятат, че е осиновеното дете ще е ОК ако историята е положителна, ако се открие нещо от рода на несправедливо отнемане от майката или кражба, каквито за жалост често са се случвали преди години, т. е. неща, които до някаква степен показват, че биологичната майка е била принудена и не по нейна воля се е случило отнемането.
Ще се запитате - ами ако историята е "негативна", ако майката умишлено и напълно съзнателно се е отказала от детето си?

Това няма значение. 
По-важно е, че празнината ще се запълни, че тази стара рана постепенно ще се затвори, защото само неизвестността я подхранва и държи жива и болезнена. А откритието на истината за онези минали събития, каквато и да е тази истина, ще позволи постепенно миналото да бъде простено и забравено, така че да не пречи по никакъв начин на живота на никоя от засегнатите страни.

Със сигурност всяка жена изправена пред трудна ситуация в живота има своите си причини да стори нещо подобно. Както се казва, никой не знае по-добре, докато не го преживее лично. Съдбата е чудно нещо, тъкмо човек се зарече в нещо, или си позволи лукса да осъди някой на думи, да се почуди дори - ей, как може това и това този човек, и хоп, твърде бързо на него самия живота му показва как може, слагайки го в подобна ситуация, за да види лично, през погледа на онзи човек, на когото преди сам се е чудел на постъпките.

Ако човек си даде сметка, че в този живот никой не идва научен, че в движение се развиваме, с всяко падане и ставане се учим да вървим, то тогава няма да изпита нито злоба, нито омраза към другите, когато са допуснали грешки.

Най-големия проблем в момента за да се реши мирно и тихо казуса между осиновени и биологични родители е срама от общественото мнение. Под "общество" включвам и хората от семейството, пред които мнозинството от биологичните родители никога не са споделили своята тайна от миналото. 

Криенето на подобна тайна само подклажда огъня, в който гори душата им заради тази минала постъпка. Тя никога няма да бъде освободена и простена, ако се крие.

Защо трябва да се срамуват, защо трябва да крият?
Дали са единствените, които в своята младост и неопитност са се поддали на слабост?
Какъв пример дават на децата си криейки едно такова голямо изпитание? Вместо да ги научат от личен опит за какви неща да внимават и как в живота лесно се допускат грешки, когато сме неопитни и наивни, те бягат поддържайки фалшив перфектен образ пред близките си. 

Много по-добре е миналото да се сподели, да се направят изводи, да се извлече поуката и да се пречисти човек от тази огромна тежест в душата.
Ако някой биологичен родител се страхува дали близките ще му простят за тази грешка, то вие трябва да си простите първо, това е най-важното. Ако вие самите простите и опитате да разберете себе си от гледна точка на младостта и обстоятелствата, които са ви притиснали, то няма от какво да се страхувате или срамувате. 

Като човек, който работи с много хора, с най-различни и често тежки съдби, разбрах, че тайните, неизказаните неща, важните въпроси от миналото, които ни терзаят, но избягваме да обсъждаме от страх и срам, те са в основата на едни от най-сериозните заболявания на тялото.
Няма истинско щастие и покой, ако човек не намери сили да разкаже онова, което му тежи.
Съвестта е нещо много интересно, тя регистрира всички наши постъпки, тя помни, ако ще и ние да забравяме защото е по-удобно. И тя един ден става страшен съдник, ако не сме намерили време и смелост да споделим тъмнината в душата си, да я извадим на светло, да простим и да поискаме прошка.

Обръщението ми днес цели да ви даде кураж. Ако сте биологичен родител помислете и послушайте сърцето си. Там навън има едно същество, едно вече пораснало човече, вашето дете. Това, че не сте го отгледали вие лично не прекъсва връзката ви с него. Във ваша сила сега е да направите макар и само едно нещо за това дете, но най-важното в неговия живот - да му дадете самоличност. Разказа за отминалите събития ще запълни празнотата в него, вече няма да е анонимен човек без минало, без начало.

Не се страхувайте от хорското мнение и не позволявайте никой да ви осъжда. Но за да се случи това трябва да проявите достойнство и да отстоявате себе си. Не да се криете и срамувате, а спокойно да разкажете, с увереност, защото всеки греши, всеки има тежки моменти и нито ние трябва да осъждаме другите, нито да позволяваме те да го правят и да прекланяме глава. 
А действията и постъпките сега могат да изкупят много, могат да поправят много. Миналото няма да се върне, но настоящето ще се създаде здраво и ще се поставят едни добри основи.
Ще разтоварите себе си от мъката и тежестта на това минало, а на своето дете ще дадете нов шанс за по-пълноценен и спокоен живот.

И не на последно място - осиновените хора, с които се запознах през последните година-две, са невероятни хора, осъзнати, умни, състрадателни и вече са простили отдавна. Те разбират живота, разбират уроците, през които всички минаваме. В тяхно лице може да намерите само повод за гордост, защото въпреки обстоятелствата са станали големи Човеци.

Към осиновените бих се обърнала със следното послание, макар да зная, че те в голяма част са много много мъдри и осъзнати.

Понякога се случва да срещнете предразсъдъците, страха, срама на биологичния родител, който макар да е бил открит и информацията потвърдена, се крие и ви избягва. Не е никак лек за вас този момент. Надявали сте се толкова силно тази среща да ви даде така жадуваните отговори, да намерите онези частички от себе си, които винаги са ви карали да търсите и да се чувствате различни. В такъв момент Бог изпитва търпението ни.
Много кураж ще ви пожелая и вяра. По-осъзнатия и по-мъдрия човек ще съумее да прояви разбиране и търпение, колкото и да е тъжно сърцето му. Обществото казва, че възрастните знаят повече от децата, но често живота показва, че децата са по-големи учители от възрастните. Ако попаднете в тази ситуация ще са ви нужни всички вътрешни сили, вяра и търпение. 

От погрешни вярвания, от страхове и срам от хорското мнение някои биологични родители несъзнателно ви нанасят нови рани, бягат, крият се, дори ви обиждат сякаш сте натрапници, престъпници... Егоизма им и нивото им на съзнание в този момент от живота не им позволява да видят нищо друго, освен себе си, освен личните си ограничени интереси и най-вече не им позволява да свалят маската, която са сложили за пред хората - маската на преуспели добре приети в обществото хора.
Не им се сърдете... Бихте ли се разсърдили на дете, което от незнание, от невежество допуска нови и нови грешки? Опитайте се да мислите за тях като за едни деца, те са точно това в духовно отношение, имат още много да учат от живота. Може и да не им стигне един живот за тези уроци.

Но за вас е важно вие каква реакция ще имате, важно е, че сте дали шанс, че сте простили. Прошката освобождава вашето сърце, дава лекота на вашия живот и вие печелите от нея. Те, след като не оценяват възможността, която им представяте, когато сте ги потърсили, нищо повече не може да направите за тях. 


Надявам се тази статия да я прочетат много биологични родители и да намерят смелост да освободят живота си от миналото, поставяйки едно ново начало, заявявайки смело истината и давайки шанс да се случи връзката с новооткритото им дете.
Повярвайте заслужава си! 

Осиновените хора, с които работих през годините, хората, с които се запознах във фейсбук, издирващи своите корени, са едни много силни и смели, много мъдри личности, които не само е радост да наречеш свои приятели, но още по-голяма гордост биха били за всеки биологичен родител да нарече свои деца - независимо, че не ги е отгледал физически.

Риск за биологичния родител от среща с осиновеното си дете не съществува. Никой не може да ви навреди. Всъщност ние сами си вредим най-много, криейки, срамувайки се, ние се само осъждаме отново и отново за онова минало събитие. Само истината освобождава.

Бъдете честни пред себе си и срещнете осиновеното си дете.

Прости ли човек сам на себе си, разбере ли своите мотиви и постъпки, тогава може да се изправи пред целия свят и да го заяви.

Макар и малко да са за сега, с надеждата да се увеличават, има и биологични родители, които издирват своите деца. И на вас ще пожелая същото най-важно нещо - търпение и толерантност. Понякога е нужно време на осиновеното дете за да асимилира и осъзнае нещо ново, да се надмогне егото и чувството, че с него е постепенно несправедливо. Но с търпение, вяра и любов, и с помощта на времето, сърцето на всеки може да омекне. Особено когато живота дава на всеки от нас своите сурови уроци, в един момент всеки се смирява и започва по-лесно да разбира гледната точка на другия.

Нито биологичните майки, които търсят децата си, нито осиновените деца, издирващи своите биологични родители, желаят нещо друго освен запознаване, разговор, общуване, шанс за опознаване. За всеки от тях е важно да намерят покой в душата обяснявайки си миналото, научавайки какво е станало с изоставеното някога дете. 

Достойно е за възхищение всяко едно такова усилие от тяхна страна. Много смелост и смирение изисква, и честно да си признаем колко хора в нашето общество са на това ниво - малцина.

Ще призова читателите да не останат безучастни по темата. От всички нас зависи темата за осиновените деца, за изоставянето на дете в миналото, да престане да е табу и срам, който се крие дълбоко в семейството. Ако всеки от нас е искрен и отворен, ако честно споделяме и своите грешки и слабости, и поуките, които сме научили от тях, то така ще окуражим и близките около нас хора, средата, в която живеем и общуваме, на свой ред да се осмелят да са честни, да споделят и да заживеят по смело.

Много съдби могат да бъдат променени за добро.

Павлина Николова
Терапевт регресия, психология на душата,
 съвместно със "Сдружение на осиновените Къде си ?"

фейсбук група Къде Си https://www.facebook.com/groups/1464190400514269/



сряда, 18 май 2016 г.

За приятелството и загубата - запис регресия

Понякога човек идва на регресия и се съмнява как ще се справи, ще успее ли да види и да усети това, което търси от преживяването.
В много от случаите най-важна е предварителната подготовка - запознаването с процеса и дори упражняване на визуализацията, ако човек е нов в практиките и има по-силно логическо мислене.

Но има и един друг тип случаи - които се получават не поради дългогодишен опит на субектите в духовни практики, а поради друго. Това е една отвореност, която се среща по-рядко. Всички познаваме такъв тип хора. Те са с широко сърце и отворено съзнание. Не се страхуват от новото и не плащат данък обществено мнение. Действат както се чувстват и изразяват свободно себе си и емоциите, които преживяват.

Такъв е и този случай. Субекта е млада жена, която не осъзнаваше сама колко добра връзка има с духовния си водач. Дори желаеше да попитаме как да подобри тази връзка, как да го разбира по-ясно.
Вярвам, че има силна зависимост между това да е открит и откровен човек в живота си и силната връзка с духовния свят, която се случва в регресия.

Записа на гласа от тази регресия показва много ярка емоция съпровождаща целия първи живот, който се показа на тази жена.


В началото тя попада в тялото на мъж посред много силна сцена. Обикновено предупреждавам субекта ако в процеса на въвеждане види образ или усети че информацията започва да идва - да ме прекъсне и да ми каже, това е знак че субекта вече е точно там, където трябва и е нужно да започнем записа и описанието. В случая моето предупреждение не беше спазено и се оказа, че поне минута две докато я въвеждам с рутинните изречения - тя беше започнала вече да вижда конкретна сцена и беше осъзнала смисъла на видяното, достатъчно дълго за да окаже ефект.
В резултат записа започва с изключително силна емоция. Емоцията идва от образа там - мъж, който прилича на войн и се намира посред група хора, които са избити. Много силна мъка от гледката и чувство на страшна загуба, чувство на вина, че го е допуснал да се случи.


Връщаме се назад и виждаме опожарено село. Оказва се че мъжа се е забавил за да спаси едно дете от селото. А другарите му, продължили по напред, са обсадени и избити всичките.
Жената в регресия разпознава дъщеричката си от настоящия живот в енергията на това момченце, което спасява. (На места записа е редактиран за да премахнем имената.)

Цялата история и изводите от нея можете да чуете тук: 







Изключително емоционална регресия. Обичайно не анализираме ситуациите и връзките, които се усещат по време на самата регресия, за да не активираме твърде много логическия ум, когато интуицията трябва да е по-силна. Но в този случай самите открития, които направи за себе си и живота си младата жена, прераснаха в емоционален коментар на всички връзки, които изведнъж й се бяха изяснили – кой, как и защо беше постъпвал по определени начини в нейния живот.

Едно доста бурно преживяване. Пускам този запис с надеждата, че би помогнал на други хора - особено коментара ни по темата за ПРИЯТЕЛСТВОТО, страха и вярата, мисията на душата, самотата и това да си сам, липсата на цялостност, и изпитанието да си самотен родител.

Темперамента и неподправената реакция на жената си личат от всяка нейна дума.  Всеки субект в регресия преживява различно нещата, защото се различава и готовността, желанието и нуждата от търсената информация. Един път се дава по-малко, друг път повече, а в третия случай регресиите са такива, че просто ги споделям, защото са нещо, което има такава емоция, че вярвам е не само интересно и разтърсващо, но и много полезно да се преживее от слушателите с подобни търсения.

понеделник, 2 май 2016 г.

Емоция, изразяване, любов - регресия 22.04.2016

За някои историите от регресия може да останат само на ниво любопитство и интересна информация. Но доста често срещам хора, които сега, в настоящето си изживяват подобни сценарии, каквито сме видели с други клиенти като техни минали животи. За това споделям тези истории.
За част от вас те могат да се окажат точно описание на настоящата им ситуация. И така да им помогне да видят евентуални последици от техните действия или пасивност сега.

Тази емоция, която се усеща в гласа на младата жена, това усилие, което полага за да запази самообладание, когато чувствата са доста силни и дълбоки, всичко това говори за дълбочината на преживяването и на спомените, които са изведени.

Вярвам, че всеки от вас може да преживее своята лична трансформация и да направи изводи за личния си живот сега, дори само потопявайки се в тази атмосфера и размишлявайки върху казуса, който се разглежда в тези минали животи.

водещ на регресията: Павлина Николова
(Долорес Кенън QHHT method)

Приятно слушане:


четвъртък, 28 април 2016 г.

Програма Преход - Спиритизма за живота и абортите

Както редовните читатели са забелязали това не е само страница за споделяне на регресии, а и за разглеждане на всякакви духовни въпроси, които засягат повече хора.

Работейки с един голям процент жени в регресия забелязвам, че много голяма част са преживели едно често срещано травматично събитие - Изпитанието да вземеш решение за аборт и да го направиш. 

Мъжката аудитория вероятно разбира само от части или въобще не разбира каква драма е това за една жена и колко дълго оказва влияние върху нейния живот. Много от мъжете са съществен фактор за да реши една жена да не износи и отгледа своето дете.
За това следващия материал е за всички - не само за жените преживели подобно нещо, а и за мъжете.

Целта ми е първо да видите реално картинката от духовна гледна точка - какъв шанс е представлявала тази бременност за един дух от духовния свят, който е умолявал за шанса да дойде в тяло, да разберете колко важно е това за духа, и какви последици има за нас, които по някакви причини решаваме да не допуснем тази бременност да се развие докрай.

Зная, че мнозина ще съ-преживяват всяка дума изречена във видеото, може и да ви разплаче, както подейства и на мен, осъзнавайки колко свързани оставаме с духа на детето си, който не е успял да се роди, но има много ценно послание накрая - защото няма грешка и провинение, за което да не ни се дава шанс да се реваншираме още в този живот и това престъпление от духовна гледна точка не е по голямо от престъплението, което върши един мъж потискайки и убивайки жена си с психически или физически тормоз.



..........

превод: П. Николова
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com


Програма ПРЕХОД - Визията на Спиритизма за едно Ново Време





Спиритизма не се противопоставя на семейното планиране или на употребата на презервативи,
които ни предпазват от полово-преносими заболявания.
Но както казват Духовете на Алан Кардек:

Трябва да се имат предвид духовните последствия от прекъсването на една бременност.

В кой момент духа се свързва с тялото?

При зачеването или при раждането?

И когато духът стартира процеса, прекъсването на бременността оказва ли влияние на процеса на прераждане на този дух?

И къде отива той, ако не успее да се прероди?


Алберто Алмейда,
лекар
-
Процеса на прераждането започва при зачеването. Както Алан Кардек ни предлага в Книга на Духовете, питайки:

Кога Духа се свързва с тялото?

в Книга на Духовете, въпрос 344 Духовете са категорични - в момента на зачеването!







Марлене Нобре,
лекар
-
Зачеване, оплождане е все едно и също нещо. С други думи, срещата на сперматозоида с яйцеклетката и след това формирането на зиготата, това е момента,
в който Духа се свързва с тялото.








Суели Калдаш Шуберт,
духовен изследовател
-
Важно е да не забравяме всичко, на което ни учи Спиритизма. Защото добре знаем, че
повечето хора не са запознати с тези духовни насоки, не знаят, че ние сме безсмъртни същества. Много често може да подкрепят идеята за абортите без да знаят за сериозните духовните последици, които това може да причини.
За това учението на Спиритизма ни показва, че Духа е свързан с тялото и след това се случват всички трансформации, клетките все повече и повече се множат. Ние знаем, че има трилиони клетки. в нашия физически организъм.
Но Духа е там, свързан с тази материя и направлява с влиянието на своята вибрация всички тези процеси.

Когато сперматозоида проникне в яйцеклетката вече е направена една селекция между двеста, триста, четиристотин милиона сперматозоида. Магнитно е избран онзи сперматозоид, който има такъв генетичния заряд, с който ще позволи на духа да моделира тялото, от което той се нуждае.

Ясно е, че Духа вече е предназначен за онова физическо тяло, което започва да се формира.

И ние дори можем предварително да кажем, че когато една двойка има сексуална връзка:

Какво ще се случи? - Вече съществуват Духове или един Дух, които са в орбитата на тази двойка, които ще станат родители на този прераждащ се дух.
За това аборта или всичко, което ще попречи на ембрионалното развитие, независимо в кой етап е, е едно престъпление.

Ако в случай на Дух, който вече е свързан, вече присъства, и влияе със своята вибрация на целия процес на размножаване на клетките, очевидно е, че ако процеса е възпрепятстван,
също се прекъсва и живота на едно ново-формирано същество.

За това можем да кажем, че ембриона е едно същество, което се оформя физически.
Но безсмъртния Дух, който е наличен там се нуждае от този процес на прераждане за своя духовен прогрес.



Орсон Петер Карара,
духовен изследовател
-
Има едно популярно изказване:

"Аз не съм искал да се раждам."

В действителност ние не сме искали, ние сме умолявали.
В своя духовен живот Духа преценява своите проблеми и иска една нова възможност, за да мине отново своя път.



Рожерио Коельо,
журналист
-
Когато ние се намираме в духовния свят ние сме наясно с големия дълг, който имаме към Божествените закони. И за това наистина молим за да се родим.
И понякога дори и в едни трудни условия. Това е като да започнеш от нулата, но Духът моли за една нова възможност за да поднови своя път.

За това Спиритизма е абсолютно против аборта и също против хапчето за спешна контрацепция на сутринта, което се използва да предизвика аборт.
Защото в момента на зачеването вече има живот.

Вече има закон в нашата държава, който осигурява конституционното право на Божествения закон.
Когато духът е свързан с тялото, ние трябва да му осигурим право на живот.
Такова уверение получава и Алан Кардек от Духовете в "Книга на Духовете:

Духът, който е бил абортиран и който не е могъл да завърши своето ембрионално развитие, той може да се върне като син или дъщеря, ако това е част от планирането на живота на родителите, а също и те са съгласни.

Естествено, някои път това може да е една изгубена възможност по отношение на тази бременност, но не и относно причината на личността, която е абортирана или на неговите родители.
Разбира се винаги е възможно да се възстанови ситуацията.
Жалко е, че Духът е изгубил такава ценна възможност поради недостатъчно разбиране, поради липса на материална подкрепа, за да може бременната да износи бременността до край.

Нямало е достатъчно разбиране каква е тази ситуация, защо се случва.
И тогава човек, много пъти поради невежество извършва един аборт.
И естествено този Дух, който е спрян чрез аборта, ще бъде прероден.
Защото живота е от Бога, живота никога не свършва и не може да бъде унищожен.

Било е унищожено малкото телце, което този дух е оживил, но не и самият Дух, който ще живее вечно.



Северино Селестино, 
Библейски изследовател
-
След като ние имаме познанието за прераждането, Закона за причината и следствието,
ние знаем, че е важно да ценим живота.
Защото именно чрез физическия живот ние сме в състояние да се еволюираме на тази планета наречена Земя.
Когато Духът се върне във физическото ниво той се нуждае от едно материално тяло за да напредне духовно. И това се осъществява тук на земно ниво, защото именно в периода на физическия живот Духът ще постави на изпитание своите ценности и познанията, които е научил по-рано.
Също така ще преживее необходимите изпитания или изкупление. И ще премине през всичко онова, което е необходимо за духовния му напредък.
За това, прекъсването на този живот, който е започнал и вече има едно създание, от момента на оплождането, е едно престъпление пред Божествения закон.


Какви са последствията за онези, които прекъсват една бременност?

Възможно ли е абортирания Дух, да се превърне в обсесор на собствените си родители?

И кога аборта е оправдан?

Вижте в следващата част.

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Какво оправдава един аборт?

В случаи на изнасилване?

При опасност за живота на майката?

Или при ембрион с малформации, каквато е широко дискутираната аненцефалия?


Алберто Алмейда, лекар
-
Тогава реинкарнацията е започнала. Тялото е в процес на ембрионално развитие и Духа малко по малко се интегрира във всяка структура на тялото, което е моделирано от неговото духовното тяло и използвайки законите на генетиката и наследствеността се формира.

И понякога се прави моделиране, което няма отношение към родителите, а заради вродените изменения, от които духа се нуждае, които са му крайно необходими за това прераждане.
И така моделира едно тяло, например бебе с аненцефалия, на което му липсва част от мозъка.
Необходимостта, която Духът има от това тяло е абсолютно спешна, както е в едно интензивно отделение. Той ще живее 9 месеца, после още 2, още 3 или още 1 година, както живеят някои, погрешно наричани аненцефалици.

Това тяло, което изглежда безполезно от физическа гледна точка, то е една благословия за преродения Дух!
Обикновено това е бил един самоубиец, който е унищожил мозъка си със само-разрушително поведение и сега, чрез формирането на ново тяло има шанса да се промени пред закона за любовта, използвайки това тяло, което му се предлага като попивателна хартия, в която изхвърля своите духовни конвулсии.

И когато напусне тялото след 9 месеца или няколко месеца след раждането, Духът напуска способен да се прероди и да формира едно много по-здраво тяло.


Марлене Нобре, лекар
-
Мозъка не съществува, но съществува част от енцефалона, защото нервната система е структурирана предимно от енцефалона. И това, което Духовете ни обясняват е, че само Духът има способността да съединява материя.
Ако няма никакъв Дух органите няма да се формират.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Каквито и да са трудностите, които една същност ще донесе на физическо ниво, за нея това е една опитност в живота, която е дълго очаквана, включително и за родителите, за съседи, приятели, братя и сестри.

И така аз реших да не играя повече, защото топката е спукана.
В това няма смисъл. Играта не приключва, само защото съм изхвърлил топката.
Няма такова нещо да изхвърляме топката, защото е спаднала.

Това не е нито обяснение, нито извинение за аборт.
И ако ние не знаем това, мислим, че нещо не е наред.


Америко Сусена, инженер
-
Пропъждаме живота, който се опитва да се върне и да осъществи един автоматичен учебен процес, за да формира собственото си тяло. 
Тогава, разбирайки този феномен, не трябва да абортираме в случаи като този.

Хората трябва да разберат по-добре какво се случва в процес на прераждане. Това е една благословия, когато майката следва тази грижа.
Но днес, за съжаление, съда в нашата страна, Федералния върховен съд (в Бразилия), установи законова мярка от гледна точка на правния процес в съдебната практика легализирайки абортите на бебета с аненцефалия.


Рожерио Коельо, журналист
-
Единствената възможна ситуация за да се извърши аборт без това да доведе до един дълг в нашата духовна икономика, е когато бременността представлява риск за живота на майката.
По време на една усложнена бременност, която поставя живота на майката в опасност,
Духовете казват на Алан Кардек, че живота на съществото, което вече е създадено, трябва да бъде запазен.
Защото онова същество, което сега започва живота си, може да го направи и при друга възможност - понякога и веднага след това събитие.

Това, на което може да кажем в правната терминология "аборт по необходимост", състояние на необходимост, е заложено в медицината като "аборт по медицински причини".

Майката е с опасност за живота и лекаря решава между детето и майката, и тогава прекъсват бременността, за да спасят живота на майката.
Тази ситуация е все по-рядко срещана в медицината, защото медицината се е развила дотолкова в терапевтично отношение, че прекъсването на бременността почти винаги причинява по-голям риск за живота на майката, отколкото запазването на бременността до края, използвайки целия медицински арсенал, с който медицината в наши дни разполага.

Освен този, учението на Спиритизма не оправдава никой друг аборт, дори в случаите на изнасилване. При случаите на изнасилване, насилника е оставил майката жива. А сега майката ще извърши нещо още по-лошо, ще убие едно бебе!
Ако тя няма никакви условия да задържи плода на тази тъжна ситуация, тя може да даде детето, да остави някой друг да отгледа детето.
Но детето няма вина.


(...) МАЙКАТА ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ ВИНАГИ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
ЛИШАВАЙКИ ДЕТЕТО ОТ ЖИВОТ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО,
ЗАЩОТО ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЕ ПРЕЧИ НА ДУШАТА
ДА ПОНЕСЕ ИЗПИТАНИЯТА, ЧИЕТО ОРЪДИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТОВА ТЯЛО.

Книга на Духовете - въпрос 352
Алан Кардек

Изследванията върху ембрионални стволови клетки считат ли се за аборт?


Учените като хора трябва да бъдат по-скромни, повече да признават, че съществуват въпроси,
на които не могат да отговорят. И няма да успеят скоро да отговорят.
В самата доктрина на Спиритизма ние имаме едни много надеждни ориентири, че живота започва със зачеването.

Нещо повече...

Всички ембриолози и по принцип онези, които са магистри по ембриология, студентите по медицина и всички онези, които учат ембриология в университета, за всички тях няма никакво съмнение:

Животът започва с момента на зачеването.

И живота е един продължителен процес от зиготата до стареца, без прекъсване.
Ако вие го прекъснете, това е престъпление.

Имайки предвид механизмите на прераждането, свързани ли са родителите с духа, който е предназначен да се въплъти?

И ако духа е абортиран, може ли той да се превърне в обсесор на собствените си родители?

Ще разберете в следващата част на програма Преход.


Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време


Духът, който не се е родил, възможно ли е да желае отмъщение за онези, които са го отхвърлили?

Как се решават въпросите свързани с един аборт?



Америко Сусена, инженер
-
Проблеми се появяват, когато и в зависимост от нивото на еволюция на духа, който се преражда. Ако това е развит дух и имаме случай на аборт, той ще реагира по един различен начин.

Той няма да търси отмъщение, няма дори да се разгневи за това. Духа ще разбере ситуацията,
ако е бил абортиран, и ще превъзмогне случая с лекота.
Но не всички духове реагират така.


Суели Калдаш Шуберт, духовен излседовател
-
Онези духове, на които е попречено да се преродят, някои от тях може да се трансформират
и да се разбунтуват изключително много с омраза и да се намесят в живота на онези,
провокирали аборта.








Северино Селестино, Библейски изследовател
-
Почти винаги духа негодува, защото понякога духа е мечтал за тази възможност, мечтал е за това събитие. И ние знаем, че вече има редица обстоятелства между майката и духа, който идва. Има необходимост от една нова среща, от една взаимна прошка и разбиране, от една съвместна еволюция.

И когато духа е абортиран, почти винаги се бунтува.
Докато другите, които са на едно по-извисено ниво и също са били възпрени от развитие тук във физическия свят и от продължаване на бременността, те могат и в някои случаи, в резултат на своите разбирания, не се превръщат в обсесори.

Те са духове, които ще останат да чакат друг момент, един друг случай, при който да се върнат във физическия свят, понякога дори при същата жена, при същите родители.
Духа може да се върне в една следваща бременност.


Орсон Петер Карара, духовен изследовател
-
Без никакво съмнение. Това е един въпрос, който трябва да се изучи, да се изследва, защото в действителност може да се случи.
Духът, който е бил абортиран при един опит, който се е провалил по някаква причина той може да се върне в една следваща бременност.


Алберто Алмейда, лекар
-
Защото статистиката не ни показва индекса на конфликта в майчиното сърце, защото случилия се престъпен аборт, въпреки, че е легализиран, е една драма.
Защото той противоречи на самата природа, която е дарила майката с възможността да износи бременността до края и да отгледа детето си след раждането му.


Елоиза Пирес, духовен изследовател
-
В наши дни разполагаме със средства като противозачатъчните хапчета, които не оправдават аборта.
Нека помислим - не желаем на другите онова, което не желаем да се случи на нас.

Аз не бих искала да бъда абортирана. Следователно никога не бих искала да направя аборт.
Прераждането, от гледна точка на Спиритизма, акцентира, че ние трябва да уважаваме ембриона и да празнуваме живота от момента на зачеването до края, дори на този ембрион му липсва една ръка или една част от мозъка, или която и да е част от тялото.

Неонатологията, педиатрията, акушерството, медицината като цяло, трябва да прави повече за да подпомага по-добре това специално създание, вместо да предписва неговото изпъждане чрез аборт.

Но ако човек вече е извършил аборт и не е знаел божествените закони, има смекчаващи вината обстоятелства. В божествените закони съществуват смекчаващи вината и утежняващи фактори.
За това не трябва да съдим никого. Хората, които правят аборт, извършват това почти винаги от незнание за механизмите на Божийте закони.

Това, което ние трябва да правим, е всеки път все повече да говорим за тези механизми, да разкриваме тези механизми, за да разберат хората, че не трябва да правят аборти.

Но винаги е добре да помним Божийте закони не съдят самите деяния, а намерението, което стои зад всяко деяние.

А това отсъждане не е наша работа. В Божийте закони няма заклеймяване, но има определени последици за нашите дела, които винаги могат да бъдат поправени. Бог не осъжда децата Си на страдание. Бог желае прогреса на своите деца.


Тережиня Оливейра, духовен изследовател
-
За това ние трябва да забравим тази идея за един Бог-отмъстител и жесток. Бог не е такъв.
Разбира се ние страдаме от непредвидени последици на закона, който сме нарушили. Но Божията любов никога не ни изоставя. За това една личност, която е направила аборт
от невежество или под влиянието на околните, тя не е осъдена завинаги.
Това е една ситуация, която тя трябва да поправи пред Божия закон.


Ерсилиа Зили, психолог
-
И ако те ни потърсят, това, което можем да направим е да ги посъветваме за ценността на живота, за отговорността към собственото тяло, за отговорността за последиците от техните постъпки.
Всички грешки могат и биват поправени чрез любов, чрез работа.
Ако е имало аборт, това може да се поправи като се посветим да помагаме на децата.
Но не само вие, които сте извършили аборт, трябва да се поправяте.
А и всички ние!

Колко пъти злия език унищожава един живот.
Често пъти една биполярна майка може да разруши живота на детето си, което вече се е родило.
Колко пъти мъж наистина буквално убива жената, която опитва да го напусне.
Или я убива в течение на времето, малтретирайки я, говорейки и агресивно.

Всички ние сме в учебната болница Земя. Всички ще се прераждаме, докато не достигнем Светлината.
Всички ще станем ангели. Бъдете спокойни!
Вашата грешка не е по-голяма от грешките на другите.


Жоао Лоренсо, лекар
-
Хубавото на живота е, че може да започнеш отначало. Ок, не можем да се върнем назад. Може и да няма поправка, но има достатъчно други начини да компенсираме това импулсивно и безразсъдно поведение.

Или ако е било преднамерено и хладнокръвно, аз мога да се разкая, имам пълното право да съжалявам, да изразя угризенията си и да предложа да поправя ситуацията.
Или, ако не мога да я поправя, да предложа компенсация.

Ако вие правите добро, ако промените посоката на вашите мисли, ако вярвате в Бог, защото Бог дава на всички нас, които сме духове, макар и несъвършени, възможности да компенсираме нашите грешки, възможности да поправим сами себе си, защото ние се намираме в един процес на изграждане. Ние изграждаме самите себе си.
И следователно, грешките, които правим, са недостатъци, които можем да променим, които можем да поправим в същия този живот, в който човека е извършил грешката. Или в един бъдещ живот.

Бог обича своите деца и това винаги трябва да го помним, за да не подхранваме вина в своята съвест, която ограничава психичните ни възможности и ни подтиква по пътя на депресията.
Нека преодолеем тези съмнения и да се доверим на живота, живеейки с достойнство, с любов към ближния и към самите себе си!


Дивалдо Франко, духовен изследовател, медиум 
(един от съвременниците на Шико Шавиер и споменаван за негов наследник)
-
Спиритизма по своята същност е едно учение на утехата. Въпреки, че не неутрализира престъпленията на човечеството, нито заблудите и грешките, то предлага една възможност за освобождение.
Когато Исус застанал пред жената хваната в прелюбодейство, Той проявил голяма грижа да не я осъди, но и освобождавайки я, също не се не съгласява с прелюбодеянието.
Той просто не е провокирал психологическо съзнание за вината...

Добре тогава...

Ако една личност извърши аборт под една или друга форма, естествено има личен и основен мотив като свое оправдание. Въпреки това, макар че е решено, че е престъпление да се прекъсва един полезен живот, индивида има възможност да се реабилитира.

"Първата стъпка, казва Алан Кардек много уместно, е покаянието."
Покаянието представлява вратата, която се отваря в посока на вътрешното обновление.
"След това е изкуплението."
Страдаме от последиците на своите грешки.
"И накрая, възстановяването."
Това е възможността да можем да продължим живота си. Възможността да имаме бъдещи прераждания.

Освен това, ако случайно тази възможност не ни се предлага, доброто, което ще правим, ще заличи злото, което сме причинили.
Колко деца се нуждаят от покрив, колко са изоставените, колко сираци и живи родители,
колко много са нуждаещите се от обучение.

Ако приемем емоционално и с любов от духовна гледна точка едно дете и му помогнем ние се реабилитираме пред онова дете, чието съществуване сме прекъснали по време на феталното развитие.
Тогава Спиритизма ни води към възможност за поправка, защото не съществува престъпление,
което да няма своята форма на реабилитация.
Аборта е престъпление, да.
Но също така е и една врата за признаване на етичните ценности, за среща с истината, със собствената съвест.
Ако случайно вие се окажете наблюдател на скъп приятел или приятелка в такава ситуация
кажете им:
Започнете отново живота с радост, премахнете вината, работете и правете добро и създавайте един нов свят.

Това е пътя към истинското щастие!

Програма ПРЕХОД
-
Визията на Спиритизма за едно Ново Време
-
Филми и статии по книгите на Спиритизма
www.vremenapromeni.blogspot.com

превод: П. Николова
Регресионист минали животи
www.dolorescannonbg.blogspot.com