сряда, 1 октомври 2014 г.

Кажи истината - лечебно за родителите и подготовка на децата за живота

Детето ми не знае за...

За смелостта да говориш с децата като с възрастни хора
Защо се страхуваме, когато децата ни разберат всичко
Защо ги правим на глупави и слаби, когато на тяхната сила можем и ние самите да изплуваме
За нуждата ние да пораснем и да си отворим очите.
За приемането на собственото минало, за да можем да говорим спокойно за него
За неосъждането на себе си - защото това значи да съдим и всички останали преживяващи същите слабости и изпитания
За любовта и уважението към пътя и уроците на всяка душа - най-голямата подготовка, която може да се даде на едно дете

............................


Всеки родител желае детето му да се справи добре в предстоящия живот. Всеки родител иска да подготви детето си... но какво виждаме, все повече родители, които от страх отлагат и отлагат разговорите по важните теми, страхувайки се да не "наранят детската душа".
Но това ли е истинската причина, действително ли това е най-големия ни страх, или изправянето лице в лице със себе си и миналото е онова, от което бягаме?

Много се говори за отглеждането и доброто развитие на децата. За дрехите, храненето, спорта и игрите, училището и талантите. Все неща, които развиват умения, навици, физическо тяло.
Но малко се мисли за душата на детето, за психиката му, за вътрешния му свят и нещата, които се отразяват и отпечатват в този вътрешен свят, под влияние на самия живот.

Привидно всеки "подготвя" детето си - но как...

 Не се ли опитват понякога родителите да повлияят на пътеката, на пътя, по който детето ще тръгне, да поизкоренят някой трънлив храст, да изправят някоя кривина, макар да знаят дълбоко в себе си колко невъзможна задача е това?

И вие ли сте от онези родители, които треперят на детето си, които крият истинския живот от него и го "щадят"?

Ще ви разкажа приятели една друга гледна точка, която може да ви е от полза за да помогнете както на себе си, така и на детето си.

Децата са много по-мъдри и умни независимо от възрастта си, повече, отколкото родителите им допускат.
Проблема е, че те вечно биват дискриминирани поради възрастта си.
На тях никога нищо не се казва и обяснява, от това което се случва в семейството.
Проблемите се крият усърдно или се правим, че ги няма.
Никой не говори с тях като с равноправен човек, заслужаващ обяснение.
Държим се сякаш дете е равносилно на ниско-интелигентен човек.

Но истината е друга.

Всяко дете още от малко е прекрасен наблюдател и трупа много информация. То може да не показва по нищо нещата, които забелязва, но вътре в него те оставят отпечатък. Задава си въпроси, размишлява... за света, за семейството, децата, с които общува, за просяка на улицата, за приятелчето, чийто баща е починал, за обидната дума, с която някой го е нарекъл, за това че някой деца ги водят двама родители в детската градина, а него само един, за това че някой си имат баба и дядо, а то не...

Когато има нещо нетипично в живота му, различно от онова, което вижда у другите деца, въпросите сами идват, няма кое да ги спре.
Това, че детето ви не ви е питало директно, не означава, че то не е забелязало своето различно положение. Те са толкова умни и сензитивни, усещат кога възрастните избягват някоя тема.

Дали темата ще е разведени родители, безпаричие, лоши отношения в семейството между родителите, или фаворитизирането, което някоя баба показва на внучетата си... дали ще е темата за смъртта, поради скорошното споминаване на някой близък... всичко това има нужда да бъде дискутирано и обсъдено, защото е най-нормалното нещо на света.
Света, в който живеем го изисква.

Но когато родителя отбягва една очевидна тема - очевидна, защото детето е достатъчно интелигентно да сравни и да забележи разликата, било в семейството, в другите деца, в стандарта на живот или каквото и да е... тогава тази тема става травмиращ фактор.
Какво може да си помисли едно дете - че това е нещо толкова лошо, за това мама или тате избягват да го споменават, а ако случайно детето се осмели да пита, му се отговаря с половин уста и две думи.

Децата прекрасно ще ви разберат, ако им обясните. Всичко, което сте преживели е напълно нормално. Един ден и те ще бъдат изправени пред подобни избори и ситуации. Споделете своя опит, своите грешки дори. Бъдете разбиращи и към себе си и към другите хора в живота ви, за да разбере и детето какво е прошка и израстване.
Колкото и да ви боли, време е да промените гледната си точка за да не травмирате детето си. А това е шанс да излекувате и собствената си душа от преживяното.

Като си помислим колко малко опит има човек, когато започне активния му живот. Всичко ни повлича с пълна сила и без време се озоваваме в позиция, в която не знаем какво да правим. А после с години носим това чувство на вина, че не сме знаели по-добре да се справим.


Например ставаме самотен родител... или любовта, в която сме били напълно убедени се сгромолясва, оставяйки ни с две малки деца на ръце и развод... или ... или.. пък самите ние не познаваме родителите си... или сме осиновени... или отношенията ни с родителите ни са толкова лоши, че детето ни не познава баба си и дядо си...

Разводите и разделите, едно време заклеймявани от обществото, към настоящия момент са нещо като правило, а не изключение.
Проблема е обаче, че ако самите ние не можем да надраснем това рамкиране на отношенията, кое е редно и кое грешно, кое е нормално семейство и кое не, самите ние създаваме напрежение в ситуацията, без да е нужно.

Детето има нужда да знае информация за своите родители, независимо къде е липсващия от тях и по какви причини го няма.
Тези неща се случват в живота. Всеки от нас има съдба и път, и уроци, които трябва да преживее.
Както ние, така и децата ни също.
За да избере детето да се роди в семейство, в което в последствие ще остане с един родител, значи душата му не е никак слаба и е пожелала това изпитание по определена причина.

Премълчаването на истината тежи, както на майката, така и на детето. А истината никога не е лоша или добра. Всичко е въпрос на гледна точка и на поднасяне на информацията с любов и уважение към урока и изпитанията, които са преживели всички души участници в това събитие.

Когато имаме това уважение и към себе си и към другите, детето ни по никакъв начин не би се травмирало. Напротив - помагате му да научи нещо ценно за живота на възрастните. Живота е низ от изпитания, уроци, моменти на радост и тъга, но прекрасен и интересен и си заслужава всяко усилие.


Това нараняване, което чувствате може да се излекува, само ако осъзнаете, че от вас зависи да обгърнете тази минала ситуация с любов - да си спомните, че и вие и мъжа, с който сте създали това дете, сте били еднакво неопитни в полето на живота и всеки е реагирал различно на уроците си. Погледнете онези две влюбени деца - онези, които бяхте тогава, благосклонно, със състрадание и разбиране, и разкажете приказката на живота си... така че детето ви да разбере какво е израстване и разбиране, какво е великодушие към другия, какво е любов и учене.

Без обвинения, изисквания, заклеймяване, чувство, че сме станали жертва... Без да се оправдаваме като виновен на подсъдимата скамейка или да съдим другия за нещо ненаправено или направено. Защото за това сме тук, да живеем и да се учим. И в резултат на този живот е появата на нашето прекрасно дете - това не е грешка, това е прекрасен дар.

Разкажете истината така, както я разказвате на равен. Никой не очаква от вас да сте по-опитни, само защото сте по възрастни. Душите не се измерват по телата, в които идват.
Нека детето ви види, че приемате всичко това като опитност и с мъдрост продължавате напред. 
Нека знае тази част от истинския живот. Една частица от пъзела, който постепенно ще се нареди докато порасне, натрупвайки опит и знания за хората и нещата, които се случват.

Смятате, че това ще нарани детето? Защо?
Какво по-различно е от всеки друг урок - учим се и с един родител, и без родители в дома за сираци, и в бедното, и в богатото семейство, и в мирни и в бурни отношения, и в здраве и в болест. Всяко нещо отключва уроци, ситуации и ни повежда по пътя, за който сме дошли и израстването, което сме си пожелали Горе.

Защото забравяте, че в този живот нищо не е лично, а е само част от пътя на всяка душа.
Опитност, която ни кара да израстваме, да намерим нови сили и мотивация за живот.
Как може любовта да нарани? Наранява погрешната ни гледна точка, мисленето ни наранява. 
Когато приемем пътя и избора на всички души с любов и търпение, нищо не може да ни нарани. 

Погледнете миналото като театрална сцена, на която се играе пиеса. Ролите са раздадени. Ето там е и вашата по-млада версия :) и мъжа, и всички хора съпътстващи вашето минало, там са ситуациите, страстите, всичко. Погледнете ги сега от тук, от позицията на порасналото Аз сега, на помъдрялото Аз, което е научило много и е станал друг човек, нов човек, по-силен, по-знаещ, по-можещ. Колко лошо е онова минало, което ви е изградило такава личност? Лошо ли е наистина?

Не е трудно, когато вие самите приемете нещата в сърцето си. 
Но говорите ли така на детето си или му спестявате най-важното - любовта. 
Всяка ситуация обяснена с уважение и любов, би била приета много добре.

Само да се престрашите да заговорите и най-важното... да премахенете егото от вашата реакция, гордостта, нараненото самолюбие... и да заговорите, както с любов към вашето Аз от миналото, така и с любов и разбиране към уроците на партньора, с който сте създали това дете.

Ако си дадете сметка и за позицията на бащата - на този, който си е тръгнал - на него му е още по-трудно да се престраши, да си прости и да се осмели да ви потърси, когато очаква да получи отхвърлянето, което сам е сторил преди време с вас. Той е изиграл ролята на "лошия" и сега му е още по-трудно да се обърне, да си прости и да се бори за любовта на детето си.
Така е, понякога изиграваме и тази роля. Не можем винаги във всяко прераждане все хубавите роли да искаме, все главните роли... учим се и от другите, учим се и в позицията на бащата изоставил детето си.

И пак се връщам на подготовката.

Каква подготовка даваме на децата си?

Сърдим им се, когато се глезят прекалено, когато се тръшкат за глупости и мрънкат... а ние самите ги вдетиняваме, лишавайки ги от онази част на живота, която всъщност ще им помогне да пораснат в мисленето. Пречим им да узреят, да се почувстват отговорни, възрастни, да видят какво е страдание и състрадание, болка и утеха. И всичкото това, докато бършем някоя сълза тайничко спускаща се по бузата ни. А именно в детството се изгражда Човека.

Да не се сърдим после, ако сърцето им се втвърди и не се научи на любов, ако ги превърнем в малки егоистчета, садистично настояващи винаги и само за своите желания... защото никога не сме потърсили упора в тях, не сме им показали как да ни я дават, скрили сме се в тежките си мигове, вместо да ги споделим.

А как се чувства едно дете, когато в училище се сблъска с дискриминацията по отношение на дрехи, финансови възможности, външен вид, умения...

Колко е важно родителя да е там, до него и да му изясни правилните ценности. Макар и да му е тежко сред другите, да се чувства различно. Никога самочувствието на едно дете не трябва да се базира на това какви дрехи и предмети притежава, или какъв цвят е кожата му... А ако някой остави децата си да се заблуждават по този начин им прави най-лошата възможна услуга, защото идва ден, когато тези вече пораснали хора са неспособни да се справят с живота. Защото те са се идентифицирали с парите и защитата на мама и тате, с лъскавите телефончета и дрешки. Но това е без особено значение за живота, за работодателя, за партньора... Те си искат своето - ум, отговорност, труд, развити качества, способност да мислиш и за другите, не само за себе си.

Каква по-голяма утеха за детето - дайте му надеждата - Да, с интелект, с ум и широко сърце може всичко да се постигне! Това се иска от родителя, само да напомни на детето, че не всичко е безнадеждно, че може нещо да направи за да промени живота си като голям човек.

И кажете истината!
Няма никакво значение от бедно или заможно семейство произхождате... Всяка душа си избира при кои родители да отиде и отива именно там, където ще й се предоставят най-добрите условия за да научи и израсте в сферите, които е планирала. Спомнете си това.
Любовта и състраданието се учат именно в тези моменти.

Искаме да научим децата си на най-доброто, но първо ние трябва да сме готови да им дадем най-доброто - да им покажем що е смелост, искерност, любов и уважение към себе си и към всичко хора. Да сме готови да ги научим на състрадание и прошка, да оценяват чуждата болка и нещастие и да развият чувство за съпричастие.

А това се случва само с примери от истинския живот.
Те са най-добрият ви приятел и изповедник.
Ако искате един ден да споделят всичко с вас и да ви потърсят в най-трудните си моменти - направете го и вие сега - търсете ги, говорете, споделяйте, обсъждайте всичко, доверете им сърцето си.


Това е гледната точка на едно вече пораснало дете, на което му беше казвана истината от малко. Къде с оцветяване и пречупване... но нормално, кой както възприема нещата така и ги предава. Но все пак някаква истина.

Не оставяйте празнини в съзнанието на детето си - защото най-страшното е онова, което то самичко може да си въобрази за отговор на въпросите си.




неделя, 21 септември 2014 г.

Забранени Територии - извънземни цивилизации, спомени от минали животи


Забранената Археология - необясними артефакти
Извънземни цивилизации на Земята и техните технологии
Спомени от предишни животи - историята на Дороти Иди и египетската жрица Бентрешит
Едгар Кейси - минали животи на Атлантида
Геологът Юри Кравчук за спомените от  живота на атланта Лохон и придобитите си способности
Цивилизацията Хипербореа
Забранените книги - истината за живота на Исус Христос
Евангелие от Юда
Евангелие от Мария
Алек Волков - спомени от прераждания под формата на ярки реалистични сънища - Библиотеката на Иван Грозни
Михаил Потапов - художникът, който нарисува 18тата египетска династия "по спомени"
Древните космонавти - Синовете на Небето


Още полезни материали: www.vremenapromeni.blogspot.com

вторник, 16 септември 2014 г.

Достоверност на преживяването в регресия - гледна точка на човек с дългогодишна практика в Опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване

Когато правя регресии срещам хора с различен опит и минало вариращо от никакви практики до дългогодишна работа в някои от най-трудните сфери като Извънтелесни Преживявания (Опитност Извън Тялото по Робърт Монро) и осъзнатото сънуване.

Резултатите при всеки от тях са интересни. Но е много ценно да се види разсъждението и наблюдението на човек с практически опит в някои сфери, които изискват много повече смелост отколкото е нужна за една регресия. (Опитностите извън тялото са много полезна и интересна практика, но и доста трудно постижима (но това да не обезкуражава заинтересованите). Повече за нея може да прочетете в трилогията на Робърт Монро - "Пътуване извън тялото")


Следния разказ е гледната точка на мои клиент, с когото работих Август месец.



Оригинално публикувано в: http://obe-bg.com/index.php?PHPSESSID=539d253sfkkonbfkc92li9j287&topic=2093.msg7651;topicseen#msg7651


"Наскоро си направих регресия при Павлина Николова. По нейна молба описвам впечатленията си:
------------
В началото Павлина ми направи профил. Състоеше се в задаване на въпроси за моя живот, как съм го живял, какви са подбудите ми, целите ми и т.н. Имам ли въпроси, които бих искал да задам, когато съм в Контакт. 

Когато пристъпихме към работа се чувствах вече леко уморен от много говорене. 
Тя ме сложи да легна и преминахме през уводната част, свързана с дълбока релаксация на тялото и съзнанието. 
Когато ме качи на "облачето" се почувствах наистина лек и във фаза. 

Кацнахме.
Трябваше да се огледам. Видях босите си крака. Бях гол, само по една бяла роба. В началото ми беше трудно да определя полът си. Накрая се избистри - жена! Намирах се сред останките на цивилизация, цялата погълната от зеленина. Беше много тихо, можех да усетя вятъра в дългите ми коси. Павлина ме попита дали наблизо има плаж /преди да започнем й бях разказал да някои от спомените си, до които имах достъп/. Оказа се, че наистина има плаж. Жената беше от същия спомен само, че сега регресията позволяваше по-детайлно навлизане. До преди това споменът ми беше някак мъглив, наситен с емоции, но не и ясен. Регресията направи възможно навлизането като в осъзнат сън. Разходих се по познатият плаж, поплувах сред лазурните води, а после влезнах в къщата. 

След някои уточняващи въпроси се прехвърлихме към смъртта ми. Оказа се, че съм умрял от старост в сънят си. Малко преди това имах на моменти съмнение дали не си измислям. Павлина ме успокои да продължа. Първата най-силна индикация за достоверността на случващото се беше, че усетих лежащото си тяло много старо. Ръцете ми бяха сбръчкани и цялото ми тяло беше немощно. Физическото усещане беше толкова силно, че едва ли можеше да става въпрос за илюзия така, че се поотпуснах. Когато умрях и се отделих от тялото си видях къщата си отгоре. Заливът по залез слънце беше много красив. Павлина ме попита дали някой ме посреща. Усетих, че някой ме вика в далечината. Но аз бях спряла да погледам залеза. Тук се случи второто потвърждение за мнителният ми ум. Разплаках се. Усетих една много дълбока тъга, която ме натъжи силно и сълзи да се стичат от очите ми. Павлина ме попита какво правя и й разказах, че ми е тъжно защото осъзнавам как всичко ще свърши. Залива ще изчезне един ден, папагалчетата, животните, всичко.... 

Но трябваше да продължа напред. Някой ме викаше. Когато продължих.... навсякъде имаше облаци и светлина. Там ме чакаха ТЕ. Не виждах всички само първите редици. Мъжът ми и той беше там, но някак встрани. Той беше моя наставник. Толкова се зарадвах да го видя. Посрещнаха ме с нещо, което би наподобило на земята ръкопляскания. Бурна радост и еуфория. Като парти за завръщането на отколешен приятел, който се прибира в домът си. Всички го чакат и сега го приветстват. Цялата светех, вече нямах форма. ТЕ също. Видях сред тълпата по сиви форми и по-светли. Моята светлина беше като, че ли най-силна. Блестях като Залеза! И тогава ми се изясни още повече. Аз носех Залезите с мен! Изпълних мисията си и бях крайно щастлива. Всички бяха доволни от мен, а наставника се усмихваше встрани и наблюдаваше със задоволство. Всички моменти на щастие, на радост, когато ходех по пясъка или плувах в морето, когато галих малките животинки...а вечер гледах залеза.... и така цял живот... ето това носех с мен... и светех цялата, формата чак се губеше, бях наситено сияние от светлина.... Всички бях щастливи, че успях да изпълня мисията си и да донеса обратно сред Нас огромна хармония и покой. Цял живот в съзерцание. 

Павлина ме насочи към друг живот. Веднага изникна стар спомен. Явно настояваше и той да бъде разгледан и детайлно избистрен. Бях старец, пред портите на огромен хотел, в стар стил. Тя ме върна назад... на младини бях....работяга..., който беше разбрал, че само с работа не става, трябва и такт, усмивки, радост! Така и бях успял да се издигна дотук. Живота ми беше за пример. Бях доволен от себе си. Не съжалявах за нищо. Учех се да управлявам хора. Знаех, че за да управляваш добре, трябва да не се забелязваш. Колкото може по-малко да се месиш. Достатъчно беше просто да давам импулс, да зареждам хората с радост, смях. Да им показвам прецизност и точност, и те напълно самоинициативно се мъчеха да оправдаят гласуваното доверие. Имах две момчета и жена. Вече големи. Всичко ми беше като по конец. Обичах да се изтупвам и да се пъча понякога със златната си верижка на часовника. Бях в крак с модата. Навсякъде в хотела цареше живот и клиентите бяха с доволни усмивки. 

Последните ми мисли бяха, че съм стигнал върха на изкусното управление, когато мога незабележимо да се оттегля и никой дори няма да забележи, че ме няма. Това ме изпълваше с огромно задоволство. И последните си дни ходих само колкото да навестявам любимата си обстановка. Умрях бързо от парализа. Няколко дена неподвижен на легло и всичко приключи. Бях щастлив. Усетих, че се завръщам справил се добре!

Павлина ме насочи към място, което да ми е приятно. Видях парк. Тих и спокоен. Навсякъде пейки. Тук таме се разхождаха хора. Още преди да ми каже да седна, аз седнах. Каза ми да си представя, че сега ще говоря с Наставника си. В далечината се появи човек, който бързо де приближи.... не знам защо се преместих.... исках да седне отляво. Само оттам се чувствах удобно. Той се настани до мен. Не беше познато лице. Висок, сух човек, с големи сиви очи и дълги пръсти на ръцете. Косата леко плешива. Погледна ме. 

Това беше третия път, който затвърди колебливият ми ум в достоверността на случващото се. Не очаквах да усетя неодобрение!!! Същисах се! Той излъчваше, че този път....не е доволен от мен. Дотук съм се справял много добре, натрупал съм нужната информация, от която СМЕ имали нужда за Пътя. Можел съм да се върна обратно, ако съм искал. Но щом съм решил да остана...ще трябва да продължа. /той говореше за един труден момент от живота ми, в който  си мислех, че умирам...тогава получих голяма подкрепа именно от Цялото...и информацията, че съм дал достатъчно и дори да се прибера ще бъдат доволни/. Откровено казано не очаквах неодобрение!!! Всичко друго, но не и това. Разбира се, нямаше място за спор, защото виждах всичко, което и той вижда. И на мен също не ми харесваше! Каза, че трябва да спра да търся вниманието, което не съм получил като малко дете...Така е трябвало да стане и да не се отклонявам от Пътя си. Ако ще търся Любов да е само от Цялото и връзката с Него. И още други неща ми каза, които ми беше много трудно да преведа. Беше си сериозен урок. Показа грешките ми и какво трябва да променя.

 Предадох на Павлина една малка част от цялото общуване. Една част запазих за себе си, а друга просто нямаше как да преведа на думи. 
Накрая я попитах "Искаш ли нещо да питаш за себе си?" Знаех, че в този момент чрез мен тя можеше да получи достъп до всяка една информация, която лично я вълнува. Може би не го очакваше и в крайна сметка каза "Не".
----------------------------------------
Беше полезно! Изясних си мъгливи спомени и получих нова насока. Успях да си отговоря и на въпроси, които занапред ще вълнуват умът ми. След регресията Контакта е много по-тесен. Чувам неща и понякога съвсем директно общувам. Второто внимание се поотключи. Благодаря ти!  


И още един допълващ коментар, споделен във същия форум:

По отношение на самата регресия... Имах някои притеснения, тъй като не взимам всичко за чиста монета. На няколко пъти си мислех дали не си въобразявам разни неща, тъй като Павлина не работи с хипноза и нивото ми се струваше повърхностно - говорех с нея със затворени очи...след релакса. Някъде в началото ми се приходи до тоалетната. В момента когато изплувах да отида се оказа, че всъщност само съм си мислел, че съм на повърхността, защото излязох от някакво много далечно и дълбоко място. Чувствах се като пиян. Силно замаян и едва ходещ. Щом легнах фииуууу и пак бях във Връзка.

Втората сериозна индикация, която поуспокои съмняващият ми се ум, беше когато усетих телесно, че съм стара жена. Чисто физически се усетих старица, която лежи. Толкова силно, че бях готов да се обзаложа, че ако отворя очи ще видя старо тяло. 

Третия момент беше, когато старицата умря. Щом се обърнах да погледна живота си и заливът долу в ниското.... ме връхлетя толкова силно чувство на тъга, че се отрониха няколко сълзи от очите ми. 

Четвъртия момент беше когато извикахме Наставника. Той се появи и се случи нещо неочаквано за въображението ми. Ако само то работеше определено не бих си измислил такъв развой на събитията. Неодобрението му към мен ми подейства като шок, да не говорим айдентите с които ме засипа, излъчването му и т.н...това определено нямаше как да си го измисля. Още виждам очите му, които ме преследват чат пат през ежедневието ми.... такова силно излъчване и така....ъъъ....зряло! Почувствах се толкова малък, буквално дете, с някакви смешни претенции и незрели желания. Всъщност именно тази част от цялата регресия окончателно разсея всичките ми съмнения. След като вече излезнах от фаза, дни наред усещах с лекота Връзката. В общи линии и сега я усещам далеч по-изострена от преди това.

събота, 13 септември 2014 г.

Загубих своя любим, може ли регресията да ме успокои, че има живот след смъртта

На скоро загубих своя любим след инцидент. След това започнах много да се интересувам от литература на тематика свързана с пътят на душите след смъртта, с прераждането. Четох някой от книгите на д-р Майкъл Нютон и тези книги запалиха моя интерес към хипнотичната регресия.
Изпитвам голяма мъка за човека, който изгубих. Може би този сеанс би ми помогнал наистина да се успокоя, че след смъртта има и друг живот и сега той е на хубаво място.
Мотивът ми да бъда подложена под хипнотична регресия също е и да натрупам мъдрост за същността ми в сегашния живот, мисля, че ще се обогатя от подобно преживяване. 


Здравейте,
съжалявам за загубата ви. Най-трудното на човек да свикне да живее на Земята е именно илюзията за сигурността( в семейството, в професията, в децата, в здравето и финансите). Смятаме, че живота е такъв и такъв, и го живеем докато в един момент изчезне любимо същество и всичко е преобърнато. Виждаме колко фалшиво е било това чувство за сигурност.
Но пътя на душите включва и това - ранните тръгвания от Земята.

Има една книга, която е точно за вас сега - "Храбри Души" на Робърт Шварц. В нея ще намерите обяснение защо някои души планират да си тръгнат по-рано и защо това е важно, както за душата така и за семействата им тук, за тези, които напускат. Тя ще ви помогне да се успокоите достатъчно за да можем да направим регресия.
Другото, което е важно - имате ли някакъв опит с медитация или друга духовна практика. За да направим регресия ви трябва опит. Този опит дори, ако у дома сама сте практикували, ще е безценен за преодоляване на страха.
Иначе този страх ни е вроден и блокира виждането на образи в регресия.
Регресията не е първото нещо, с което човек започва своя път в духовните практики и методи. Преди това има по-лесни неща.
Обяснявам ви всичко това, за да ви кажа защо е нужно да се подготвите преди да правим регресия. Вие самата търсите важни за вас отговори и за да се получат ще трябва момента, когато правим регресия да е точния от гледна точка на готовност и отвореност на съзнанието.
А това само личния опит ще ви даде.

Все пак аз още не знам имате ли такъв опит. Но в случай, че нямате бих ви препоръчала да отидете на някои семинар или курс, където се учи именно релаксация, медитация, визуализация (работа с ментални образи), използване на интуицията, след което да практикувате докато не я почувствате ваша територия. Само интуицията и психичните ви способности ще ви предават информация в регресията. А за тази цел те трябва да са развити в някаква степен, да ги използвате.
Вероятно ще си кажете - ама как да чакам до тогава за да разбера отговора на най-важния си въпрос...

Отговора вече го знаете.
Специално този отговор има ли живот след смъртта е закодиран у всеки един човек. Вътрешното ви усещане винаги ще ви подскаже истината. А логическия ви ум ще търси материално доказателство.
Няма да получите по-категоричен отговор. Само трябва да се научите да чувате интуицията си, която не е нищо друго, а духовните водачи, които ви нашепват напътствия и знания за да ви помагат в задачите и оставащото ви време на Земята.

Една регресия няма да ви е достатъчна да се уверите в това, което питате. Трябва да се развие тази връзка с духовните водачи, да се научите да се вслушвате и да виждате напътствията им и знаците, които ви пращат в живота. Тогава вие ще знаете, ще чувствате нещата и никой няма да е в състояние да обори това, което чувствате.

Всичко, което се случва в живота на човек е свързано с по-дълбоки причини и носи опитност и уроци, помага ни да погледнем в нови посоки, за които не подозираме.
За това макар и мъката, която е съвсем нормално да чувствате, с времето ще видите, че вие се променяте, че вие сте научили много неща в резултат на изпитанието и загубата, която сте претърпели.
В моментите на най-силна тъга можете да направите нещо за душата на своя любим - нещо, което той ще почувства - Да се молите за него с благодарност, че е бил част от вашия живот и с вяра, че той ще успее и винаги ще има светлина по пътя си от тук нататък, където му е нужна, по пътя на развитието на душата му. Това душите чувстват и много им помага. А силната черна тъга ги дърпа надолу, защото започват да се безпокоят за близките, които са тук на Земята.

Ако имате въпроси или нужда от насока ми пишете.

*Въпросите и отговорите се публикуват с цел да се помогне на онези читатели, които не се осмеляват да пишат, а преживяват същите изпитания.

Павлина Николова

четвъртък, 4 септември 2014 г.

За любовта и вярата на двама човека живели в различни времена, оказващи влияние в настоящето - регресията на Л

След края на регресията има 2 писма, едното е написано часове след регресията, а другото в следващите дни. Те най-добре могат да дадат усещането какво е почувствала жената в регресия. Много интересна гледна точка.

Тази история се случи преди дни. Независимо колко регресии е направил човек пак може да се изненада от тая висша хармония и подредба, която вижда в съдбите, уроците и посланията подавани от духовния свят към живота на наглед уж съвсем обикновени хора, на които им се показват привидно обикновени животи. 
Няма нищо обикновено във всичко това. 
Да усетиш, че си част от всичко това и съществува висш ред, който се грижи за всичко, че всяко нещо си е на мястото и нищо не е произволно, хаотично или несправедливо... ето това бих нарекла щастие.


...................... 1.09.2014.................
Субект: Л, 40 г.

Планинеца 

При навлизането в живот жената се спуска  сред мъгла и вижда малка дървена къща с остър покрив. В подножието на планина, зеленина и храсти. Усеща, че наблизо има животни, които се отглеждат. Ниска растителност.

- Няма други постройки, нито път наблизо.
Поглеждайки надолу към краката си виждам обувки от светла кожа (като цвета на гайдата) като терлици и мъжки крака. Черен дебел панталон, плата е рошав, а нагоре има нещо като наметало. Тялото е едро и имам усещане за по-възрастен човек, побелял и с брада. В момента, когато го разглеждаме човека се чувства доволен, гледа около себе си и е усмихнат и доволен. Има голяма висока тояга. Чрез него усещам колко е хубаво всичко наоколо.
Той има овце, сам е, но е щастлив.

В къщата – голяма дървена маса с грубо сковани столове. Усещам,  че там има някаква жена, но не я виждам. Някой, когото обичам, но не ни се показва. (в по-късен етап отново опитах да насоча вниманието на субекта към жената за да явидим, но тя усети напрежение и оставихме нещата така. По-надолу разбираме защо се е напрегнала. )
На земята виждам люлка, но няма бебе! Не е нова, но не е и много стара люлката. Странна е, люлее се в обратна посока, не настрани, а напред-назад – посока глава –крака.

*От предварителния разговор с  жената разбрах , че тя самата дълго е чакала своята собствена рожба и след като се ражда разбира, че това ще е единственото й дете. Огромното желание сякаш е пренесено и от този живот, който в последствие ни разкрива, че мъжът от планината не е имал деца, но люлката вероятно е израз на надеждата му, че това е могло да се случи все пак в някой момент.



Пренасяме се малко по-рано във времето до важен момент от живота на този човек...

 Той прегръща по-млад мъж, посреща го. Мъжа е облечен различно, с широк панталон отгоре и по тесен отгоре, а нагоре има като късо палто, странни дрехи, различни от дрехите на възрастния мъж, и носи мека шапка. И овцете са там. Този млад човек е брат му и живее другаде. Мъжа е много щастлив, рядко идва брат му на посещение.
Когато влизат заедно в къщата виждам млада жена облечена в бяло с рокля, отгоре има много дипли и пола до долу, безформена блуза затворена, няма деколте. Това е жена му на планинеца.

Сядат и разговарят разпалено, разказват си неща, явно рядко се виждат. Тази къща е далече от света, рядко идват хора тук.
Жена му е с червени бузки. Само тримата са, не виждам дете.
Планинеца и съпругата му са дошли от друго място, сред хора, там са живели, но са дошли тук да живеят.
Жената готви на голяма метална печка в друга стая.
Тя много се смее, носи неща и слага на масата. Бърза, бърза, все едно тича. Такъв човек си е – жив весел, така се държи. Сега носи мляко, нещо ще прави с мляко.
В по-късния времеви етап, който разглеждахме от началото на регресията, съпругата  там вече я нямаше, беше починала. (Може би за това в началото субекта усеща само нейната енергия в другата стая, но сякаш не искаше да се покаже, като спомен от присъствието й в къщата, и напрежение, когато я моля да отиде да я види)

Отново се преместваме този път напред напред във времето до друг важен момент от живота на планинеца...

Сега субекта вижда планинеца отстрани хубав и висок. Усеща, че той не общува много, защото няма с кой. Много си обича животните и ги гледа като деца, все едно заместват децата му. Не чувства липсата на дете.

Сега той не е точно същия усмихнат човек, който беше първия път. Нещо различно има – равнодушие, рутина, нещо еднакво, все едно е уморен. Възрастен е – много бяла коса и брада. Леко приведен.

Пренасяме се до последния ден от неговия живот. Много ценна информация може да се научи чрез разглеждане на последните часове и смъртта на човека от описвания живот. Понякога се пренасят емоции, прави се равносметка и се осъзнават много ценни неща, които може да са от голяма полза за настоящия живот и проблеми на субекта...

Той е на поляната, няма ги овцете, там са някъде, но не ги вижда. Той гледа напред към склона и планината. Наслаждава се – това е като да си доволен, че виждаш, че си там! Приема го като подарък. Той усеща, че ще си тръгва и за това се наслаждава на тези мигове.
Доволен е, защото е живял щастлив. Не е някой много умен човек. Не знам даже дали може да чете. Обаче живота си е изживял щастлив, както той го е искал. И май не иска, знае, че трябва да свърши, а не иска.

Пренасяме се до момента, когато смъртта вече е настъпила за физическото тяло на планинеца, а душата се освобождава, излиза от тялото и ние наблюдаваме сцената отгоре заедно с нея...

Усещам покой. Все едно всичко е много тихо и е застинало. Все едно плуваш във вакуум. Приятно е.

Само той е бил жив (на въпроса ми има ли емоция у душата сега към живота, който оставя или към някой от живите близки) Брат му го няма отдавна, но не знам дали е умрял. Той не тъгува. Много странно – пак е щастлив. А преди смъртта не искаше да се разделя.

Избира си такъв живот заради животните. Той е трябвало да се грижи за тях, те са имали нужда от него, а той да се грижи за много деца. И по този начин му се предоставя възможност – да се грижи и да ги обича цял живот. Той е бил щастлив с тях! Много ги е обичал и е доволен. И сега е щастлив. Изпълнил е това, което е искал.
(Невероятен начин, по който на една душа й се предоставя възможност да бъде родител и то не на едно дете, да дава и получава и то Безусловна любов, най-чистата форма)

Пътуването на душата...

Сега е във вакуум, но вакуума все едно я носи, отива някъде. Имам чувството, че аз съм точно до тая душа и усещам как се чувства, а не я виждам. И все едно като топка, нещо в което няма гравитация, я носи на някъде, но то се вижда все едно няма дъно, няма...
Има някакви балони, като сапунени мехури,  отразяват светлината във всякакви цветове и минават покрай нас. А там отзад, зад балоните има някаква пейка. Там е много бяло. Там има някой, всичко е много бяло и една бяла пейка като от камък. Някой чака на пейката. Това е много странно – тя е все едно в нищото. (смее се) Като че няма гравитация, все едно се движиш в нещо и има бяла жена много красива, тя е права... (разплака се, много емоция усети) Тя чака мен... Не мога да я разпозная. С шал и дълга бяла рокля. Знам, че ме чака. А душата я няма...

*До преди малко жената в регресия се възприемаше като отделно нещо от душата, която върви по своя път към Дома в духовното. Но в този момент двете се сляха в едно, защото енергията, която я посрещаше беше много скъпа и важна и изтри границите във възприятието й, привидното разделение на животи и образи от различни животи, сега остана само тя и посрещачката й.

Явно и той много плаче и се вълнува (така жената си обясняваше своите сълзи) и вижда някой, който много го обича. Това е жена му, сега изглежда по друг начин. Тя е като ангел, той така я възприема.
Сега той малко трябва да постои , да се успокои – той се вълнува.
Тя смята, че той е успял с плана на душата си. Смята, че трябва да го успокои, защото той хем е доволен, хем има нещо, което още го свързва с тая земя и с тия животни. Той мисли, че още е можел да ги гледа, още време да остане. А той всъщност е свършил всичко, което е трябвало да свърши. Някак си е знаел, че е свършил всичко, а не е искал да си тръгва. Много е бил щастлив там. Не е трябвало толкова да се привързва и за това сега му е трудно.
Сега ще се очисти на това място. За това е на такова място и е бяло, и само жената е там, да му помага.

Тук оставихме душата на спокойствие да продължи пътя си, а ние се насочихме към друг важен живот, който съдържа отговори към настоящите изпитания и уроци на жената в сегашния й живот...


Изследователя


Излизам във вода, като много голяма река, а отсреща има някакви скали, бряг. Реката е буйна, не можеш да я преплуваш. Аз съм във водата, стъпила съм в нея и съм боса. Крака на мъж, с много косми (смее се). А водата е много бистра и се виждат малки камъчета. Стига ми до глезените, аз съм на края на реката, а отсреща е другия бряг. Зад мене има село, има къщи.
Интересно, че гледам много във водата. Мъжа вади нещо от водата и не е риба. Като че вади пясък. Тоя човек събира метали. Вади някакви камъни или пясък. Има ситна мрежа, сито. Чувства се добре,  просто работи. Странно е – все едно му трябват някакви камъни, събира различни камъни. Не търси злато. Видове камъни – трябват му различни малки камъни. Седи и чака със ситото на водата, сякаш нещо да мине. Реката е буйна и движи камъните.
Пак е в планина. Млад е и е много силен. Важно е това, което очаква да намери. От дълго време изследва камъните. Някаква наука е това. Той може да чака цял ден за да си вземе няколко камъка.

Това не е като при нашата природа обаче. Мисля, че не е в Европа. Прилича на Алпите, но усещането не е като в Алпите, аз съм била в Алпите. Като че дърветата са различни, не са като в Европа. От ниско им почват короните, и върви един ствол нагоре. Короната е от долу до горе, ама не е като корона, а храст. Много прозрачна вода, чиста и нагоре продължават високи планини и свършват в облаците. Студено е, ама на него не му е студено. Той така живее.

Има селище, но и то е странно. Бедни къщи, правени от нещо... не от кал. Все едно са си правели тухли и после са ги сглобявали, но не е като нашите тухли, не е камък, някаква друга смес. И са бедни. Но не мисля, че тук хората мислят, че са бедни.

Той живее тук, но не е от тук. Жени с черни коси и шарени дрехи. Дрехи от плътни тъкани. Те са с различна кожа от неговата, нали му виждам краката и ръцете. Те са не като индианци, не като мулати... нещо между индианец и мулат. С някакви шарени неща по тях. Не изглежда като да живеят зле. Върви си някакъв живот. Няма война или подобно. Хората не се тревожат, вършат си делата. Мирно място.

На тях не им прави впечатление какво прави той. Всички работят нещо, той си е на реката. Жените нещо правят, седнали са на земята, трябва да ида при тях за да видя. Чукат някакви семена, стриват ги. Това е за ядене. Не е като жито, а по-скоро като сусам и е черно. Трябва да се смели за да стане за ядене. Те са много, седнали и си говорят и го правят. Не усещам да им е трудно. Сега му се усмихват и го поздравяват и той ги поздравява.

Тук  няма улици. Къщите са разхвърляни. Той отива в една жълта къща. Все едно е пещера. Каквато могли форма да направят такава. Много е малка, няма друг покрив, така е. Високо е да влезеш, не се навежда. Няма ограда. Вървиш си и си влизаш. Вратата е от плат и се отмята. Вътре има за сядане като от плат. Няма маса със столове. Сяда се на земята. И е много шарено.
Той пребивава там и няма жена. А имам чувството, че си има някой, но в тоя момент не е там. Има приятелка, но не е там, другаде е.

Той като че е дошъл за определено време да събира камъни. Като че учи някъде и ще се върне. За това няма тук жена. Не знам от колко време е тук, не е много. Не му е неприятно. Не му е съвсем нов света.

Пренасяме се до друг важен момент, в другия свят, там където работи изследователя...

Там, където е сега е топло и има престилка. Работи, прави нещо в задушно място. Все едно нагрява камъните и там е много топло. Една огромна пещ. Те са различни – и по-малки и по-големи, и назъбени и кръгли, различни. Май наистина търсят метали. Нещо такова е. Камъните ги слагат в пещта. А като ги сложат в пещта камъните сякаш си променят формата. Много е топло, на много висока температура го правят. Напомня ми на място, където правят стъкло, но не правят това.

Сякаш трябва много пъти да запишат едно и също нещо и чак тогава могат да кажат дали се е получило. Но няма нищо модерно като уреди. Той е съсредоточен, много е важно.

Те смесват камъните,  да ги стоплят заедно за да стане нещо накрая. Нещо правят, може би така да добият метал. Той наблюдава сега. Има и други хора, които правят нещата. Там го уважават.
Ще засегне живота на хората – ако те постигнат резултати. Той търси нещо да открие, което ще окаже влияние върху всичко, ако успее. Той иска да направи сечива. Опитва. Или метала не е бил известен или именно този метал, който той търси, не е бил известен. А камъните са малки, не големи скали, а малки камъчета.Той знае какво прави.

Той си обича работата. Това не е престилка дето е облечен. Като чувал отгоре, плътно. Той пак е бос.

Тук има път и той върви към къщата си. Работата му е по-далече, от където живее и трябва да си иде пеша. Той е свикнал да ходи бос. Не му пречи.

Селище има. Слиза надолу по склона и селището се вижда закътано. Пак е планина, а долу е равно.Тук няма никакви превозни средства, и животни не виждам. Той ходи пеша и не носи нищо, но сигурно е носил камъни нататъка. Слиза по каменна пътечка. А къщите долу са като в организирано селище. Все едно покривите им са от мъх, с нещо са си покрили къщите – тъмно зелено –кафяво. Това е нещо, с което се покриват къщите. Формите са заоблени. Тези хора тичат боси.

Тука са същите хора, като другите, а той пак не прилича на тях, но живее с тях. Те са друга раса, той е бял. Но той сякаш е израстнал тука.

Имал е учител да го учи за камъните. Имаше един човек с него, ама той остана там в работата му. Той е от селото и е от местните и му предава знанията си. Като да го предаваш на внука си. Той целия си живот се е занимавал с камъните и сега е стигнал до някъде и трябва да го предаде за да се продължи работата, да се открие този метал. Но те не знаят думата метал. Те търсят нещо да направят твърдо, нямат нищо от метал.

Минаваме още по напред да видим след години...

Намерил го е. Прави стрели – остри върхове. Той е в същото място, където топеше камъните. Не е това точно метал, а по-скоро метал и пясък. И топки прави от това нещо. Малки топки, така да ги хванеш в юмрук. Прави ги за лов тези неща. И при него има дете. Това е неговото дете – на 5-6 години. И то е с такава дреха, босо.

Той е щастлив. Но не знам защо смята, че има още много работа да върши, като отговорност чувства. Но сякаш е свързано с друго, не с металите. Той сега е отговорник на селото. Сякаш организира живота, носи отговорност за тяхната прехрана, дали ще е добра реколтата... Все едно той трябва да го организира. Те са си го избрали. Малко се чувства натоварен с тоя ангажимент.

Има жена – дебела :)  от местните, с черна коса. Тя е с шарена дреха. Усмихната, имам чувството, че тя не е много умна, но той се чувства добре с нея. Той си я обича, но не е някаква такава голяма любов. Тя му е приятелка в живота.

Той много сериозно се отнася към отговорностите, усеща ги физически. Много принципен човек.

По напред във времето...

Нещо там с отговорностите... нещо има, за което трябва да остане още малко. Свързано е с храната. Някаква промяна, която той въвежда. Тези семена, които стриваха, той въвежда нова култура. Взел е решение, което е важно за всички, сменя това, което произвеждат. Трябва да убеди всички, че това е по-добре, а то е по-добре. Прави „реформа“, да така се нарича. Все едно думите не мога да намирам. Няма такива думи като нашите.
Все едно те общуват малко повече без думи.

Той открива нещо средно между камъка и метала. Откриват, че има метали в камъните.
Пренася някакви неща от другите места, където е ходил за камъни. Донася тук нови култури. Ще имат повече храна и ще могат да разменят. Сега още не знаят какво ще стане, още чакат резултатите от новата реколта. За това му е напрегнато.

Сега е на съвет, седнали са в кръг хората и има огън в средата. Говорят. Той пак е отговорника. Не е като войник, те нямат такива войници. Отговорник е по храненето. Има и един по-старши, той говори. Титлата е като кмет по наследство, но той понеже е умен на него са му възложили тая задача, нищо че само е отраснал там, а не е роден от тях. Сега той ще почва да учи някого за да си предаде знанията. Тук трябва да имаш възраст за да присъстваш, за това детето му го няма.

Всички са с такива дрехи като нощници, а жените са с шарени.

Минали са много реколти и те ядат това по-едро зърно, като царевица, но не е точно царевица. То ражда повече и е по-хранително. За това го гледат. Зрънцата са като царевица на форма, но не го виждам като растение, виждам го събрано. Те го сипват в нещо и го въртят това нещо и то така се мели. Вече не го стриват на ръка. Само дървено е, като топка, която е тежка и го смила, после се изсипва от другата страна.

Пак няма метал. Явно не е успял да направи метал, а само е втвърдил камъка  да не се чупи. А това, което втрива зърното май е такъв камък, защото е много гладко и тежко.

А в последния ден от неговия живот...

Там някъде е. Той не е толкова стар. Седнал е на брега. Той си прави планове. Иска да изследва още камъни. Не знам защо ще умре, той не знае, не мисли, че си отива. Мисли, че ще прави още неща.

Мисли за бъдещето, има идеи и мисли, че е на прав път. Като че ли повече време е отделил на храните за селото и по-малко е правел изследванията. А сега има идеи да се задълбочи в изследванията. Смята, че ако открие нещо това ще помогне за храната . Търси да направи уреди да улесни труда. Думата сечива... А за да направи трябва да продължи работата с камъните. За това се връща на реката.

Когато вече смъртта за физическото тяло е настъпила, а душата се е освободила от тялото...

Той е паднал до реката и лежи там. Мисля, че се е ударил.

Той като че ли сега вече знае, знае че е умрял. Разбира. Не се плаши, не иска да остава.
Доволен е, защото е предал каквото е могъл. Май така е трябвало да стане. Този, който ще остане след него, той ще намери сечивото. Трябвало е той да се заеме вече с работата, а възрастния да отстъпи.

Какво трябваше да научи ли чрез този живот... Трябваше да изгради волята си и търпението да чакаш. И отговорност – за това трябваше да въведе новата реколта, да понесе отговорност за другите хора,  да поеме риска.

Сега идва същата жена и тук (жената в бяло, която го посрещна след края на предишния живот). Не знам защо пак ми се плаче. Защо си мисля, че тя все чака мен. (Говори през сълзи, толкова дълбоко чувство предизвикваше образа на онази жена) Това го усещах там в храма в Израел, все едно тя взима нещо, което ми тежи в тоя момент. И сега е така.

Той не е на същото място, както преди. Тук пак е бяло. Там има храм. О Боже, толкова е хубаво... (сълзи) И все едно нещо звъни. Имам чувството, че всичко блести и нещо звъни, като звън във въздуха... като някаква мелодия.

*Предадените емоции в скобите са важни не само за да усети и читателя какво точно се случваше по време на регресия, а защото чувството не може да бъде създадено от ума, то е нещо, което се случва в сърцето и не може да бъде симулирано или накарано насила да дойде. Споделям тези най-съкровени моменти за да се докоснете до пречистващото усещане, от докосването с нещо толкова любимо и познато, което явно действаше на ниво сърце, независимо, че човек няма съзнателни спомени някога да е бил на подобно място или да е срещал подобна енергия.

Аз мисля, че за него така е добре. Той е на различно място. Не се налага да седи и да чака, както другия на пейката (който се пречистваше от пренесените емоции). Сега той трябва да влезе в някакъв храм, ама не знам защо аз не мога до там. Плаче ми се, защото искам да отида там, а пък не мога.

Обаче жената седи тука. Тя е като сияние. Като фигура на жена, но жена от светлина. Бяла. Аз за това ти казвам като ангел, ама не знам дали е ангел. Няма криле или такива неща.

*В този момент прецених, че вместо да продължим по процедурата за среща с духовния водач, по-добре да насоча вниманието и въпросите, които предварително бяхме изготвили за настоящия живот, към тази жена в бяло. За да се появява и двата пъти след сцената на смъртта и да посреща душата от двата живота имаше причина. Имаше голяма вероятност да се окаже някой изключително важен за моята клиентка.

Тя казва, че не е духовния ми водач, повече е. Тя е като пазител и ... може би аз я възприемам. Да, да, да, към нея се обръщам, когато казвам Богородица. Правя връзка с нея. Има нещо много, което е свързано с мен. Аз така я наричам, така я приемам, но не е Богородица, друга енергия е.

Казва, че съм дошла за нещо специално и тя трябва да ме пази да не се отклонявам от пътя. И аз го правя и тя ме връща обратно. Това е заради дъщеря ми, да.
 (разплака се) Много е силна емоцията.
Ако знаеш колко съм благодарна в момента.

Да, да, да тя трябва да ме пази, да. Защото съм го правила като всички други, тръгвам в друга посока. И когато е трябвало да се оженя по същия начин. И когато ме събуди, когато трябваше да раждам, тя беше, трябвало е да ме събуди. Тя много пъти така ме хваща и ме ... Това е като да избереш... защото си сигурен, че си слаб и няма да се справиш и някой трябва да те връща, за да си свършиш работата... да те подканя. Било е важно. Тя (дъщерята) трябва нещо да свърши в този живот. За това се ражда въпреки трудностите. Тя (жената в бяло) е била с мен в храма, тя там ми се е показала. Защото дъщеря ми вече пораства и ще бъде по-сложно от тук нататък. И аз трябва да знам.

Фобия от бръмбари

И казва да не ме е страх. Но аз питам за бръмбарите и тя се смее. (Жената имаше фобия от бръмбари от дълго време) Казва да не ме е страх и аз си помислих – от бръмбарите ли... А тя се смее, сигурно за да ми покаже, че има много по-страшни неща. Казва ми, че съм се справила с много по-страшни неща, че трябва да ме е страх от бръмбари, защото така... (смее се) ... ужас, защото така понасям по-леко. Всеки човек си има някакви обикновени страхове, клапан. За да не те е страх от важните неща. И да понасяш важните неща и да не те е страх от проблемите. И така решаваш важните проблеми. Това е като да избие парата. И...(смее се) значи пак да бягам от бръмбари. И тя се смее.

Защо точно бръмбари... казва, че навремето ме е било страх от други животни, сега са бръмбари. Да, имало е и други животни. Това е вярно, да. В един момент ме беше страх много от паяци, после от кучета... Явно е трябвало.

Мозъка си избира някакъв страх, от нещо, за да реагира. Моя мозък така си изпуска... за да не се претовари. А това не е страшно, този страх към бръмбарите. Аз го наричам страх, а то е друго, освобождаване на енергия. И като че те я отнасят. И за това си избирам страхове от живи същества, но не от хора. Боже, сега ми е толкова спокойно.
(Тя си избираше страх от нещо, което реално не може да й навреди, а което е по-важно не се страхуваше от тези, които са по-опасни – хората.)
Тя казва, че няма да се страхувам от хората.

Защо съм срещнала съпруга си и точно за него съм се омъжила...
 – Казва, че е заради гените. Той е важен... ще го кажа – до края на Земята. Реших първо да го спестя. Така го чух. Той носи такива гени, а дъщеря ни е много важна. Тя има мисия. От баща си взима смелост, упоритост, инат. Корав човек. Такава генетика има. Издръжлив и физически и... морално. А за мен казва – като феникс, оцеляващ вид. И нещо трябва наистина важно да свърши дъщеря ми в този живот. Тя май е от другите деца.

Казва, че някой ден ще се съберат голяма група такива деца и ще имат много важна задача, нещо за планетата, важно за много хора. Трябвало е да има определени гени. ( Самото физическо тяло да понесе този дух, който се ражда в него) Не само заради характера, тялото е важно... Нямам думи, с които да опиша. Аз разбирам тя какво ми казва, но ми е трудно да го предам.

*Следващия въпрос касае една голяма промяна в съпруга й, който преди сватбата им проявява едни черти, а след това става много грижовен и добър съпруг.
Отговора, който последва по недвусмислен начин потвърди, че често лошото държание или прибягването до алкохол, агресия или друг вид неадекватно поведение към любим човек, всъщност е знак за урок на човека:

Промяната е заради дъщеря ни. Той се е учил преди това. Този урок е отминал, научил го е. Свързано е с родителите му. Трябвало е да се научи да се откъсне от тях. Има нещо... да преодолее привързване. И трябва да почне да взима решения сам, а не да слуша. Той май се справи.

 *Този момент е много важен. Може би всеки от нас има близък човек , който се намира посред подобен урок. Действително на тези хора им е много трудно. Те по някакъв начин са били ощетени в детството, дали лишавани от внимание и любов, или друго нещо. Но при тях продължава модела на търсене на внимание от родителя и поставяне на родителя като център, около който всичко се върти. За съжаление разочарованията им продължават,  защото не е това начина да се излекува наранената детска душа. Те няма да получат вниманието, от което са били лишени. Урока е точно в това – да спрат да търсят и сами да си дадат любовта, която заслужават. А те я заслужават. В момента, в който вече не гледат на родителя си като на някой длъжен да им дава нещо, любов, грижа и т.н. тогава и освобождението им идва и имат шанс да почувстват щастие, без това да е зависимо от вниманието или пренебрежението от страна на майка и баща.

  Винаги трябва да помним, че независимо, че някой е наш родител, това не го прави автоматично много по-мъдър от другите хора, нито означава, че на него му е лесно да се справя с уроците си. Много  родители имат точно този урок – да бъдат родители – и на повечето им е много трудно да осъзнат своята нова роля и да показват любовта си. Когато си спомнят това - децата им биха могли да продължат напред без упреци, без горчивина, а с едно по-дълбоко разбиране към душата, при която са избрали да се родят. Всички се учим и слабостите на човешкото тяло и живота в материя влияят на всички ни.

Казва, че ние с него заедно учим урока на вярата. Само че са различни видове вяра. На мен ми казва, че трябва да се науча да вярвам и в себе си. А на него вяра повече като в духовен план, като духовно развитие.

Усмихва се. За това мисията трябва човек сам да си я свърши. Не да ни я казва някой, а ние сами да го открием и да го свършим докато сме тук. За това ми казва вяра. Но това не е всичко.

Питаме за семейството на моята клиентка, голям български род, дали има значение и защо тя се е родила там. Интересен е живота и на нейната баба, която е помагала на хората чрез няколко различни ритуала свързани с въглени, баене и т.н.

Казва ми, че има значение, но не моите родители са били силни, а преди това... А за баба ... о, и много назад преди баба са се раждали такива души. И преди баба те са помагали на хората. Тя ме подсеща, че на баба сестра й е билкарка. Да това е в рода. А дядо излиза от някакъв далечен род. И за това баба е трябвало да се ожени за дядо заради гените. Те много странно са се оженили. Това го бях забравила. Баба е била сгодена за друг, представяш ли си и са развалили... и се е оженила за дядо. Не само душата идва, а е важно какви гени се събират. Така става еволюцията и се раждат по-съвършени деца. И за това няма да имаме друго дете... да така го чух, няма да имаме друго дете. Дъщеря ми например не може да дойде в тялото на майка ми, защото тя не е до там... баща ми е малко повече като вибрация. Аз съм много по-различна от тях.

И при мъжа ми, и в неговото семейство има такива хора... дядо му поп, който е бил отец,  е помагал много на хората. Грижел се е за душите им и е бил добър отец.
Сякаш линията в услуга на обществото, в помощ на хората при тези семейства, е силно застъпена.

Това е заради дъщеря ми – казва тя. Не е заради нас. При нея е трябвало да има такива гени. И казва, че тя има още много път да върви.

 Трудния период с дъщерята - бунтарство в училище – това е било урок заради мен, тя ми го е дала. Тя е по-мъдра от мен,  много по-стара душа от мен. Дала ми е този урок, защото аз съм се опитала да променя нейния път. А аз е трябвало вече да знам, да съм научила, че тя има път, който трябва да върви. Пращани са ми знаци, но не съм ги разчела. Ходила съм, чела съм книги, имах такава приятелка, да, която почина и тя ми разказваше за тези неща. Имала съм знаци, но аз не съм го видяла.

Душата й е мъдра. Казва - Нейната мъдра душа така направи, за да разбереш, да се върнеш ти в правия път. Защото съм се отклонила аз и отклонявайки се съм опитала да отклоня нея. Тя за това е мой пазител – намира начини да ме връща към пътя. Пак ми казва – помниш ли, когато те събудих. Много пъти съм се чудила, аз наистина така станах без причина. После ще ти разкажа за случая.

Сега питам кой беше, когато дойде и ме целуна, а аз отваряйки очите не видях никого, тя ли е била – Това е бил той, духовния водач. Той е непрекъснато до мен, докато тя ме пази обаче той е до мен и ме съпътства. Аз я търся и се моля когато изпадна, когато имам сериозна нужда. Тя казва, че ми е трудно и много често ми е трудно. И казва да си вярвам, защото се справям. Казва, че е дошла тя, защото съм си намерила, така съм канализирала, така съм намерила начин да контактувам. А казва, че Богородица всъщност е друго нещо в Земния план, но ако така ми харесва да общувам. Такъв канал намирам. Аз всъщност се обръщам към нея, а не към Богородица, като майката на Исус, а към Майката Пазителка. Тя казва, че е зад нея. Някъде високо стои тая жена. Казва, че е зад Богородица.

За главоболието, за което ти казах по-рано... тя казва, че Земята има енергия, която усещам. Усетила съм добра енергия на определено място. За това си избирам Рилските езера, защото там съм много свързана със Земята. Казва, че за това усещам земята топла. И има места, на които съм свързана и на които не съм. За това усещам земетресенията. Това е само, когато съм отворена. (Вероятно, когато не е угрижена и потънала в друга по-ниска вибрация, което я капсулира и пречи на сензитивността.)


Мисията в живота й има ли нещо общо с любовта към пътуванията, към изследване на произхода на човечеството? Защо я привлича тази сфера? 
– Обяснява, че пътуванията ми по различни места е заради места, където съм живяла. Много пъти съм идвала на Земята. Искам да се връщам на различни места, където ми е добре и има хубава енергия. Това пак е свързано с енергията на Земята. Подсъзнателно търся такива места и черпя енергия от там. Така ще се заредя отново. Но не е свързано с мисията, а с енергията. Казва, че много отдавам енергия, защо така казва?! Това го правя без да разбирам и отдавам много на хората около мен. За това имам нужда да ходя на такива места. Така е, вярно – пита: „Какъв беше живота преди да пътуваш?“ Ами да, да. Като зарядно за батерии.

Но ти си много открит характер  и отдаването на енергия сякаш ти го правиш с радост, с любов...?
- Това е част от мисията ми. Тя пак повтаря Вяра, не любов. Вяра. А хората трябва да вярват. С моя имен ден и вярата и надеждата са свързани. Това са свързани неща с любовта. А, да, да. Тя казва, че няма смисъл да казвам любов, защото името ми е такова, а трябва да свързвам другите 2 неща, пък едното дава другото. И затова, това е енергията, която е любов, а всъщност мисията е свързано с вяра, а другото е начин на живот. Просто такъв... как да го разбера това. В тоя живот аз ще си излъчвам такава енергия. А всъщност мисията ми е и аз да се науча на повече вяра и да науча хората да вярват. Да увличам хората след себе си. Не да ги уча, да ги увличам и за това говоря много. Казва - само да издаваш енергия не става. Да посее семенцето. Казва, че това става с говорене. Аз мислех, че е недостатък, тя се смее. Боже, защо така, много неща съм мислела, че са различни, никога от тая гледна точка.

Тя казва, че трябва да се науча да вярвам в дъщеря ми. Трябва да развия вярата в Бог, в себе си и в нея. Да вярваш повече в душата си, пътя на душите. И това преминава през земните... когато ти изпращат проблема физически или някакъв психически, това е като да повярваш в душата си. Аз съм имала нужда от повече такава... Трябва да мина на някакво друго ниво, а това е последното стъпало, до някъде съм стигнала, но не ми е стигнала някаква вяра на душата.

А защо го има страха от смъртта, неизвестното, когато виждаме, че Л знае доста повече, че носи в себе си много? 
- Защо знам неща и се съмнявам в себе си, ли? Тя казва, че това е част от изпитанието ми в този живот, че се съмнявам. Свързано е с израстването и с вярата. За да се научиш да вярваш трябва да минеш през съмнението. За да стигнеш до чистата вяра. Аха, казва Тома Неверни. И е свързано с прошката . Казва – Ти се научи да прощаваш, нали?! Да и за това ще има съмнение. Това е свързано ... тя вярата идва с прошката. Тя пък е свързана със съмнението. И казва, че ще продължавам да се съмнявам. Казва, че който се съмнява търси. Тя тук не иска да говори малко. Все едно усещам, че нещо ми прелива, обаче не го разбирам. Не мога да го кажа. Може би ми прелива нещо, което ще ми трябва по-късно.

Казва, че има време, всичко в моя живот е идвало така, когато дойде времето. Казва да не бързам.

Но да вярвам. Повече да вярвам във вярата, така го разбирам. Казва, че съм на прав път. Ама явно не иска много да говори за това... преди получавах веднага отговора, а сега...

Да питаме и за Египет и Карнак, за чувството, което си изпитала там?
- Пак е свързано с енергиите и там съм била и много съм имала нужда от тая енергия тогава. Отишла съм в момента на най-голяма нужда. И е трябвало да отида непременно.

*В случая на тази жена забелязвам една голяма прилика. Досега и при мен и при мои познати, които имат способността да сънуват забелязахме, че когато сме в момент на страдание в живота си по някакви причини, преживяващи едно или друго нещо, в тези моменти ни се дават най-хубавите сънища, срещи с ангели или нещо друго повдигащо духа, докосване до духовния свят, окуражаване. При моята клиентка това духовно повдигане и подкрепа се случваше чрез енергията, която тя откриваше на различни места по света, на които, както разбрахме от Пазителката тя е живяла преди. И попадаше на мястото точно в моментите, когато има най-голяма нужда, като награда и презареждане за да не се отчае или откаже от пътя си.

Последно някакъв съвет за теб и за комуникацията ти с нея?
- Тя казва сънувай. Казва сънувай. Аз си мислех, че спя много. Казва да не ме е страх от страха и да вярвам и се усмихва. Знаеш ли колко хубаво, имам чувството, че все едно ме прегръща и че знае, че ние имаме физическа нужда от ласки. Все едно ми казва – „Спокойно, спокойно, да, изобщо не е лесно.“

Макар че водих цялата регресия, сякаш истински добих усещане какво е изпитала тази жена, чак когато прочетох на следващия ден писмото й. Дадох си сметка как е изглеждало всъщност всичко това от нейната гледна точка.

Писмата на Л 


Благодаря ти много! За всичко! Аз някак не успявам да заспя... Проверих това със загряването на камъните. Можеш ли да си представиш! 5хил. години пр.н.ера така са започнали да добиват мед. 5 хиляди. А тук, където живея сега се добива мед, странна работа. Смята се, че първоначално процесът е станал точно както го видях, загрявали са камъни. Да ме прости Бог, но си мислех, че това е лишено от смисъл. Ще задълбая тази работа и ще открия приблизително къде бях. Това, което преживях днес при теб преминава всичките ми представи и ще трябва да го осмисля. Този живот беше отговора на съмненията ми! За това го видях. А с теб преди сеанса проведохме един разговор как да реагирам на бръмбарите. После получих посланието - вяра. Ами ти ми го каза, става с вяра! Аз получих повече отговори отколкото очаквах и изобщо не от моята възможна гледна точка. Ако трябва сега да кажа нещо със земния си разум - ще кажа - това не е възможно! Отново ти благодаря! С днешния ден, под твоето ръководство живота ми ще поеме друга посока!
Аз още трудно осмислям станалото. Меко казано беше разтърсващо. А това, че е възможно да опиша нещо, което никога не съм знаела беше отговор на моето съмнение, че ще си проектирам някакъв живот и нещо, което вече съм видяла. Проучих подробно и Етиопия като възможно място. Там има стръмни планини с височина над 4хил. метра. От тези планини води началото си Нил. Древните хора по тези места са отглеждали диви култури подобни на днешните житни. Те правели къщите си от глина и ги покривали с остатъците от зърнените култури. Помниш ли как описвах покривите? Тези места са едни от първите, в които се добива мед и започват да се правят сечива. Освен това прочетох, че се смята, че там е родината на нашия пра-родител. Направо съм изумена. Мисля, че трябваше да видя този живот, за да не се съмнявам в срещата си с нея (пазителката, която ни даде отговорите) и нейните думи. А те бяха още по-разтърсващи! А това за люлката - мисля, че имаш право! (бях й писала дали планинеца не беше създал люлка с надеждата все пак някога с жена си да имат дете, което не се беше случило) 
Аз бях щастлив овчар с мнооого деца.



неделя, 17 август 2014 г.

Преждевременната смърт, децата, справяне с болката - Дивалдо Франко


https://www.youtube.com/watch?v=pJmvosYK8zo


Защо децата, които току що са се преродили - умират?
Как успяваме да приемем раздялата?
Шико Шавиер - утеха на много родители - продължение на неговото дело!
Смъртта, дори да е болезнена заради раздялата, има своето "защо"...
Каква е причината децата да развиват тежки болести като СПИН и рак?
Предопределена ли е трагичната смърт при дете?
Какво се случва с детето, когато отиде в духовния свят?
Защо толкова много млади хора в днешно време извършват самоубийство?
Какво могат родителите да сторят за да помогнат на децата с предразположеност към самоубийство?

четвъртък, 14 август 2014 г.

Сънищата - неизменен спътник и подкрепа в живота

Сънищата са една огромна част от моя съзнателен живот от 2005 година и все по интензивно след 2009 до днес. През последните години намерих потвърждение на интуитивното си усещане, че тази често пренебрегвана област е ценен източник на информация и познание както за минало и бъдеще, така и за  въпроси отвъд времето и пространството.

Повечето хора не осъзнават какво могат да имат ако погледнат сериозно на сънищата и развиването на способността за запомняне на нощните пътувания на душата.

Много хора се възхищават на работата и духовното преживяване, което се осъществява чрез хипнотична регресия. За мен също това е изключителна възможност човек да преживее лично духовно пътуване навътре в себе си.
Но имайки и богатия съновен опит смело мога да твърдя, че още по-невероятно и силно е съновидението като начин за контакт и комуникация с духовния свят и нашите пазители, водачи, близки в Отвъдното.

В следващите редове ще споделя една извадка от мои сънища. Всеки от тях се появява по определена причина и в точния момент, когато имам нужда от тази информация/преживяване.
Ефекта, който оказват върху мен мога да определя като чувство за огромна подкрепа и присъствие, на което мога да разчитам, напътствие, което ми дава спокойствие, че всичко е наред каквото и да се случва в живота ми, сякаш там Горе някой бди и не се отделя от мен.

Вярвам, че всички ние имаме пазители и водачи. Но колко хубаво е да ги чувстваме, да получаваме знаци за подкрепата им редовно, когато имаме най-голяма нужда, за да издържим психически на изпитанията и ситуациите от живота си.

За това е тази статия - за да обърна още веднъж внимание на ценността и важността на съновиденията и развиването на умението да помниш сънища и да ги анализираш.
И тогава винаги всеки човек би могъл да чувства и да се допитва до тази духовна подкрепа по най-естествения начин - чрез еженощните си пътувания на душата в духовните измерения.

От всички видове нощни преживявания за себе си открих най-голяма ценност в няколко типа сънища. Условно съм ги разделила на:

Обучителни
Информативни/Подготвителни/Предупредителни- даващи информация за бъдещи или настоящи събития.
Подкрепящи/Успокояващи - появяват се в случаи на силна нужда от любов и духовна подкрепа.
Припомнящи - възстановяване на събития изтрити от съзнанието под формата на сън, като безопасен начин за въвеждане на субекта в една действителност, която иначе не би могъл да понесе, ако му се даде цялостно. Появяват се като отговор на търсенията на субекта. Минали животи или части от този живот, срещи с извънземни и т.н..
Знакови/Ключови сънища (всичко свързано с мисията на човек и пътя по който трябва да върви) - най-често човек е в силна връзка с Висшия Аз
Сънища в помощ на другите


Една част от познанието, което сме натрупали в минали животи в определен момент от живота ни сега ни е нужно. За това ни се дават обучителните сънища, които всъщност ни припомнят отдавна научени неща. Разбира се те се различават според мисията и задачите на конкретния човек на Земята.

Ще забележите, че спомените от сънищата доста често са непълни, сякаш липсва най-интересната част понякога. И въпреки това от живота си се убедих, че това знание е в нас - в подсъзнанието ни. Когато ни е нужно цялата тази информация действа като база за интуицията ни и ние се ползваме от нея, независимо че на съзнателно ниво помним 50% или по малко от съня.

Обучителни сънища

1. Старата Учителка и тибетския ритуал (2009) - Намирам се в стаята на баба и дядо в къщата ни на село. Аз седя на едното легло а срещу мен на другото легло седи една пълничка възрастна жена облечена в шарени дълги дрехи и с шарена кърпа на главата. Тя държи два предмета в ръцете си. Една сребриста огромна монета (колкото чиния голяма) и черна маска за лице (като африканските).
Жената ми говори: "Това е ритуал от Тибет." След което тя направи някакви движения с ръцете си и единия предмет, а после и с другия. После ми каза че от тялото ми ще излезе нещо и докато говореше още усетих. На дясната ръка от дланта нещо твърдо се образува, с формата на топче и се появи връх с който напираше през кожата да излезе навън. Тя го погледна отблизо. Изведнъж от дланта ми излезе едно малко, бледо бежаво подобие на насекомо с крачка.
Тя ми каза: "Това е причинителя на всички вреди, те много лесно се хващат, трудно се убиват, само чрез този ритуал. Дръпни се!"
После пред очите ми видях как това "паяче" се потопи в нещо, което приличаше на обелка от лук, но което знаех че е парче суха човешка кожа, и от него не остана и следа.
"Видя ли как това влезе в кожата, ето така става и с хората!" продължи възрастната жена. Мислех си ужасена, че това чудо не може да се убие. Каза ми да сложа пиявица на мястото от където е излязло от мен - т.е. дланта. Аз се поколебах, заговорихме се и така и не го направих.
Повторих два пъти движенията, които ми показа жената. Точно този момент не помня, но самия завършек на движенията и самоувереното ми изказване - "Запомних ги, разбира се, няма как да забравя."

Когато се събудих помнех всичко, но сякаш изпълнението на ритуала липсваше от спомените ми. Оказа се, че предупреждението на възрастната ми учителка да не забравя не е било случайно!

2. Исус и картините (10.02.2011) - Стоях срещу една стена и говорех с някого. Последно видях сфера или планета и усетих че задавам въпроси. В следващия момент срещу мен на стената в горната й част се появи една триъгълна или трапецовидна форма - нещо, което видях като картина на Исус (може би икона) Но още докато я гледах картината биваше променяна, получи се движение. Поне около 5 различни неща видях в тази триъгълна рамка. Видях танц и сякаш сама започнах да повтарям движението. През нощта се събудих поразена. Чувството ми беше че нещо невероятно се е случило. Имах усещането, че Исус ми беше разказал нещо, че ми беше разкрил Кой е всъщност. Изпитвах огромно страхопочитание само като насочех мислите си към спомена от съня. Най-ярко се е запечатала една картина - в горната част е лика на Исус, който сякаш гледа отгоре, а под него е мъж без коса (с лек загар на кожата), който е свел поглед надолу и леко в дясно, а на главата му има син шал. Имаше нещо специално в него щом от всичко това остана като най-ярък спомен.
- Тази година научих, че синьото символизира истината и чистотата.
Дали Исус не ми беше показал човек, който ще бъде сред нас на Земята и ще говори Истината...

3. Кълбото с всички знания, сили и способности (1.11.2012) - този сън се появи в отговор на силното ми желание да помогна на една жена. Предстоеше ми регресия с майка, чиято дъщеря беше загинала при инцидент. Толкова силно желание имах да облекча болката и страданието й, само това мислех, което доведе до този сън и ми даде идея какво да правя и в други подобни случаи.

Сънувам че около мен има концентрирана енергия в сферична форма. Виждам я около себе си, все едно съм застанала в центъра на кълбо. А то уж е прозрачно, но в него се вижда като съдържание - както е клетката гледана под микроскоп. Така и в това кълбо виждах различни участъци с различен цвят и структура. Докато се оглеждах разпознавах всичко, знаех коя част от кълбото на какви знания, сили и способности отговаря. А там беше всичко, което знам и мога, но приведено в готовност, концентрирано и активирано. Усещането беше много силно, все едно държиш в ръце нещо огромно.
В следващия момент усещам, че казвам на други хора и те така да правят, да концентрират всичките си сили и знания.
Сякаш се подготвяхме...



4. Жената със звезда на челото (2010) - Нощ е и се намирам на една стръмна улица, къщите наоколо са червени, тухлени и с високи дувари. Прилича ми на Англия (в момента на сънуването живея в Бирмингам).
Към мен дойдоха 3 слаби и високи същества, с дълги коси, но не можех да кажа мъже ли са жени ли са. Но не бяха човеци (макар и с хуманоидно тяло), по-скоро ги възприемах като космически същества. Една от тях - явно я приех за жена, повече от другите, с кафява коса до раменете, ми протегна ръка и аз сложих ръката си в нейната.Тогава ме поведе по улицата, която се изкачваше нагоре.
Имах чувството, че ми разказва някакви неща, показваше ми сградите и ми говореше. На челото си тази жена имаше голяма светеща звезда.







5. Звездата-Ангел и раждането на двете нови звезди (21.05.2011) - Виждам звезди около мен, сякаш съм в Космоса. Чувам разказ. Сякаш някой обяснява нещо за това място. С мен има човек, но не той говори, от другаде идва женски глас. По едно време видях струпване на звезди под формата на река и казах на моя спътник: "Виж, Млечния път!"

Минахме около тази "река", беше много интересна гледка.
Продължих пътуването си из пространството слушайки този женски глас да говори - леко игриво, закачливо и с хумор. Глас, който ентусиазирано ми обясняваше:
"Виж ги... тези двамата са нови, виж ги как изглеждат само..." и сякаш ми сочеше две красиви новосформирали се звезди.
След малко зад една мъглявина я видях - бяло-синя красива девойка, която просто си висеше в пространството. Разбрах, че тя самата беше звезда. Прекрасна, сияйна, уникална гледка.


Подкрепящи/Успокояващи сънища

Типичното за този тип сънища е, че идват много често в момента на голямо изпитание за човек. Поради това те са като балсам за душата, когато се чувства на кръстопът и не знае в коя посока да поеме.

6.  This is where you belong (2010) -
Няколко дена след като през 2010 г. се местя в Англия, започвам силно да чувствам липсата на всичко познато, макар че това ми беше 4то излизане от България, в онзи момент се чувствах откъсната от приятели и всичко ценно за душата ми. Тогава една вечер на фона на шума от някакъв документален филм, който течеше на лаптопа, съм изпаднала в лека дрямка за 10тина минути - но достатъчно да усетя и изживея следното нещо.
Видях цветовете на дъгата преливащи се един в друг. Все едно бях в облаците, но там не беше бяло, а цветно - имаше розово, лилаво, оранжево с бели оттенъци. Много ми беше хубаво там. Не се усещах физически, а сякаш бях част от самото място, чувствах го в себе си, нямаше граница между мен и това място, не можех да се отлича от него. В сърцето си усетих много силна емоция на Любов и спокойствие. Такава любов досега не бях изпитвала на Земята.
И докато се радвах на усещанията си, изведнъж горе като на екран, на който пускат надпис се появи следното изречение на английски език: This is where you belong - Това е мястото, на което принадлежиш.
Тогава рязко се събудих от звук или движение. Не можех да повярвам колко дълбоко преживяване бях усетила в сърцето си, а около мен всичко си е по старому, и са минали само няколко минути.
Благодарна съм за това припомняне на Дома. Винаги успява да ми даде сили и нова гледна точка за начинанията, в които се впускам, независимо от саможертвата.


7. Двата ангела през прозореца на самолета (2010) - Имах много тежък личен момент. Отношенията с партньора ми за пореден път се възпламениха от нищо. Осъзнавах, че няма от кого да поискам помощ, в чужда държава и съвсем отскоро работеща, не можех да се доверя на колегите си все още. Не исках и да оставам, но нямаше какво да сторя физически. За това тази нощ се обърнах към Господ с молба да се погрижи за мен, да си ме прибере. Колкото и да звучи силно казано, сигурно чувството не е непознато за някои мои читатели и те ще ме разберат най-добре. Когато нямах друг изход се обърнах към Бог с тази молба.
Ето какво ми Отговори Той:
Същата нощ сънувам, че се намирам в самолет. Разпознах го по бялата обстановка около мен и това че се видях седнала до малък правоъгълен прозорец каквито са в самолетите. Аз седях и гледах през прозореца. Виждаше се някакъв красив светло розов цвят, който се преливаше в синьо, лилаво и бяло. Това което наблюдавах започна леко да се движи и сякаш се отдръпна за да мога да го обхвана по цялостно с поглед. Пред очите ми се оформи продълговато хоризонтално разположено ангелско крило - виждах преливащите се цветове на перата. Малко по-късно видях и целия ангел - много голям и летящ успоредно на самолета, като изпълваше целия прозорец.
Първо почувствах страх, защото усетих че ми се случва нещо необикновено и се намирам в сън или видение (осъзнах се). Опитах да си дам кураж и да се успокоя.
Докато още не се бях опомнила от вълнението при вида на ангела пред очите ми се разкри още един детайл - зад него се очерта друго ангелско крило и постепенно видях фигурата на втори летящ ангел - пак успоредно малко по-встрани от самолета.

Събудих се с ярък спомен за тези два прекрасни ангела и нощното ми пътуване. Може би това не беше обикновен самолет, а символ на настоящия ми живот - това ниво на съществуване. Точно когато помолих Бог да ме избави от тежката ситуация сякаш Той ми изпрати преживяването, с което да ме увери, че не ме е оставил сама и имам неговата подкрепа и благословия в лицето на верните му помощници - ангелите. Това наистина ми вдъхна сили. Разбрах какъв е отговора на моя въпрос - да съм търпелива докато един ден целия смисъл се разкрие пред мен.
* Сега 4 години по-късно разбрах смисъла. Ако не беше онзи сън и окуражаване може би щях да сторя нещо, което да ме отклони от пътя ми. Само няколко дни по-късно беше обучението при Долорес Кенън за регресиите. Нещо което ми помогна много в търсенията ми и ме срещна със знакови хора за моя живот и задачи.


Знакови/ключови сънища 

Те са едни от двигателите на човека, съзнаващ или не. Независимо от нивото на съзнание по времето, когато са сънувани, те се отпечатват много силно в ума на човек и никога не се забравят. Те са подтик за размишление в нови области и сфери, извън обичайните за човека, като след време го довеждат до определени действия и интереси. Мисля че знаковите сънища са предварително и прецизно планирани така че да изиграят своята роля за всеки човек.



8. Триъгълника и звездната активност в небето (2005) - Когато сънувах този сън живеех обикновен живот, борех се за оцеляването си и хармонията в семейството, която все не успявах да постигна.  С всички сили се опитвах се да живея "нормален" живот, не ми се получаваше добре. Отдавах неуспеха си на неумение, на държавата, на какво ли не... докато не се натрупаха достатъчно знаци за да проумея, че ценностите са грешни и модела е неправилен. От дете вярвам в съществуването на живота извън земята, но без някой да ме е убеждавал в това, едно вътрешно знаене, което не търпи спор или дискусия, убеденост. Този сън постави началото на Събуждането ми.

Намирам се на моето село и е нощ. Застанала съм горе на стълбището пред голямата къща и гледам в посока двора и съседите. Очертанията на къщите и дърветата ясно се виждаха на лунната светлина. За мое удивление съвсем близо до мен, почти кацнала върху дърветата отсреща, с леко наклонен на една страна пръстен, си седеше планетата Сатурн. Огромна светеща, оранжева, ЖИВА... чак имах порив да я докосна. Толкова силно привличане почувствах, като нещо магнетично и красиво, което искаш да погалиш. Малко зад нея видях Луната - също с огромни размери, с каквито никога не я бях виждала. Няколко секунди се любувах на тази гледка.
После нещо ме накара да вдигна поглед нагоре и вдясно на небето. Там за голямо мое изумление имаше правоъгълен триъгълник изрисуван като със светещ син неонов писец. Питах се какво прави геометричната фигура там, като не й беше мястото там. Доста се озадачих. (Последните години научих, че това е начин за осъзнаване във важни сънища - чрез знаци, предмети, символи, на които уж "мястото им не е там". Вероятно за това запомних целия сън.)
След като се почудих на триъгълника вдигнах глава право нагоре към най-далечната част от нощното небе. А там ми се разкри нещо много различно и неочаквано.
Случваше се нещо важно. Наблюдавах едно движение на светещи точки, звездички, които се движеха от дясно на ляво. В лявата част имаше струпване от звезди под определена форма - три успоредни лъча и една "глава" в единия край - сякаш беше огромна звездна платформа. От дясно в небето (откъдето тръгваше движението) купа звезди беше доста по-малък от този в ляво на платформата.
Почувствах много силно вълнение в сърцето си и дори страх. Разбрах какво се случва. Това беше началото на Война. Нещо съдбоносно, което отдавна бяхме чакали (сякаш аз лично го бях чакала и други хора заедно с мен). Сърцето ми тържествуваше, едно велико тържествено чувство, примесено с привкус на смъртна опасност. Осъзнавах, че това е отдавна чакано събитие и много нужно, макар и същевременно да си давах сметка, че може да коства живота, моя и на любимите хора. И въпреки това си казвах: "Най-после, най-после!"
Може би най-точната дума, която може да опише това чувство е "революция".
Имах чувството, че не години, а цяла вечност бяхме очаквали това събитие. А сега го наблюдавах как стартира с трепет в сърцето.

Този сън беше първия ключов момент. Може би активира една програма, която от астрологична гледна точка се потвърди като много силна при мен - чувството за дълг и отговорност. Отне ми 2 години да приключа със стария си живот и да стъпя на пътя на търсенето, който и до днес следвам.
Вярвам че такива ключови сънища са имали много хора и всеки от тях ще успее да намери верния път, за да завършим това важно дело, което чакаме от толкова време.


9. "Имай упование в Бога" (3.08.2012) - този сън може да се отнесе и към категория предупредителни, подготвителни, обучителни сънища. За мен си остава най-силното нещо, което съм преживяла. От всички срещи на сън с ангели, духове на починали, извънземни същества, дори Исус, този сън се отличава с най-внушителното усещане за Божие присъствие.
Появи се точно 3 дена преди голямо изпитание за здравето и живота ми - като подготовка за да се справя, да не се поддам на страха.

Намирам се на село на площадката пред лятната кухня. Нощ е. Стоим с още 4-5 човека в полукръг. Докато си говорехме забелязах нещо, което постепенно се материализираше до Луната. Това "нещо" нямаше правилна форма, по-скоро продълговато, тъмно на цвят, бледо осветено от Луната. Казах на всички да погледнат и докато се обръщаха се появиха общо три такива наподобяващи на железни бункери, които си висяха от едната страна на луната. Не разбирахме какво е това.

Както си стояхме сякаш чак сега забелязах, че в ляво от мен редом до хората стои и едно най-обикновено кафяво куче. В следващия миг чух глас да ми говори и видях кучето да стои на един крак и подало лапа. Удивена бях че кучето говори. Даже се зарадвах много и побързах да кажа на останалите - "Вижте, това куче говори!", но те сякаш не ме чуваха.
Каза ми името си - красиво е, което аз повторих два пъти и докато изричах си спомних, че бях го чувала и преди. От името съм запомнила няколко букви - ЛРСКИ, но не и подредбата и цялото произношение.
Тогава кучето започна да ми говори и аз повтарях след него. Сякаш първо ме успокояваше. Думите му бяха някакви мъдрости, също като при регресиите, когато говорим с духовен водач. Започна да ми разказва за Бог... и ме прегърна!
(Интересно, че още в съня си усещам приликата и осъзнавам, че ми се случва нещо много интересно)
В този момент чувството беше невероятно - смесица от благоговение, благодарност, преливаща радост... Но не заради думите, които чувах, и които по някакъв начин осъзнавах, че не е популярната в света информация по темата. А заради излъчването, което имаше това същество. Привидно под формата на куче, а енергията от него струеше толкова силна, сякаш висше божествено създание беше пред мен, до мен... Никога не ми е минавала подобна мисъл в други съновидения. Сега чувствах сякаш Бог ме докосва, неописуемо силна енергия и чувство. Сякаш ти идва да заплачеш, но не от тъга, а от радост и изумление от случващото се.
Тогава кучето ми каза и повтори два пъти едно кратко изречение. Още като го чух на мига разбрах, че изречението му е сериозно предупреждение, най-сериозното, което някога съм усещала: "Имай упование в Бога! Имай упование в Бога!"
И по някакъв начин, телепатично ли, разбрах че казаното е свързано по някакъв начин с трите тъмни фигури до Луната и изпитание или опасност за мен, която ще дойде от там.
Както бях в едно емоционално състояние, така за секунда преживях нещо като шок, чух си сърцето как бие оглушително и това ме събуди. Последните изречения на кучето сякаш светнаха аларма. Щом някой от толкова висше ниво, както го усетих това същество, бе дошъл за да ме предупреди да се уповавам на Бога, значи вероятно щях да преживея нещо доста сериозно, в което да трябва да си спомня този съвет!
Като се събудих си поплаках, първо заради хубавото чувство, още усещах прегръдката и не исках да се разделя с този спомен, все едно беше най-скъпия ми човек. И после заради сериозността на предупреждението. Така и не се отпуснах да спя до сутринта.

Три дни след този сън ми се случи нещо.Може би думата е натравяне, но усещането беше най-странното на света. За около 3 часа се чувствах зле, като при ниско кръвно но с изтръпване на различни места по тялото, а в един момент когато говорех не чувствах връзката с мисли и думи. Затворех ли очи сякаш някакви чужди враждебни картини виждах. Нещо ме караше да държа очите отворени. Тогава реших да опитам да си помогна. нищо не помагаше - всичките ми знания сякаш изчезнаха, не вършеха работа, не помагаха да си върна контрола. Тогава в ума ми изплува изречението казано от кучето - "Имай упование в Бога"... повтарях си го. случи се нещо. Все едно самата мисъл, че съм била предупредена, че тази божествена енергия си е направила труда да влезе в съня ми да ме посъветва, ми даде едно спокойствие - сякаш станах наблюдател. Вътрешно приех, че не знам как ще свърши всичко, можеше и да си замина от този живот, но това не ме плашеше. Сякаш усещах, че каквото и да стане, то е планирано и Бог знае за това. Тази мисъл беше достатъчна да се концентрирам в нея. Като удавник за сламка - но ми помогна да не потъна. Усещах че не трябва в никакъв случай да заспивам.

Сега толкова време след случая осъзнавам какво каляване беше това и как чрез лично преживяване ми дадоха да позная кое е най-силното средство за помощ и в най-опасните ситуации - Упованието в Бог.


10. Аз от Бъдещето (7.01.2013) - Срещнах едно момиче с черна коса и бяло лице. Тя започна да ми говори за уроците, за мисията на някакъв човек, какво трябва да се научи, как да постъпва... В един момент си казах - "Ех, колко интересно", и секунди по-късно се усещам, че тя говори за мен. Опитах се да запомня казаното. На събуждане не помнех повече от това описание. Вярвам обаче, че всяка получена информация остава в подсъзнанието ни и когато ни потрябва ще базираме решенията си именно на цялото това знание, независимо че то не е съзнателно.


Подготвителни сънища - засягат бъдещи събития, обръщат внимание на важни предстоящи моменти, дават съвети и отговори

11. Да срещнеш сродна душа (25.07.2013) - този сън се появява само няколко часа след като срещнах бъдещия си партньор в живота, но без да знам това. Предстоеше ми регресия след няколко дена с него, но същата вечер се помолих на моя и на неговия духовен водач да ми съдействат и колкото е възможно да му помогнем да намери своите отговори в регресията.

Сънувам една стая не много голяма, има тъмен (лилаво кафяв) разтегателен диван, който е в опънато положение. Момчето се е настанило на него, но не е легнал, а е като полу-седнал, облегнат на облегалката на дивана. Аз седя до него от лявата му страна ни говорим. Но това не е обикновен разговор - той ми описва неща които вижда. На няколко момента виждам в ръцете си записващото устройство и осъзнавам че правя регресия. Странното е, че аз сякаш съм в лек транс, потапям се много надълбоко в описваниет картини и забравям че трябва ад следя всичко ли върви както трябва. Тогава на няколко пъти виждам, че записващото устройство сякаш само спира, отново го включвам, ядосвайки се на себе си и на трудността да се концентрирам. Много странно усещам съзнанието си - нямам база за сравнение, като в дълбок транс и замайване.
Поня описанието на една конкретна гледка - над едни планини, гледано от високо. После ми заговори за някаква духовна концепция и ми даваше пример с някакви топки или сфери - нещо което в момента тогава разбирах напълно (но не и след събуждане).
В следващия момент - сякаш беше минало време, видях как момчето ме прегърна 3 пъти и така заспахме на онзи диван.
"Събуждам се" през нощта - мисля си - "Сигурно ме чакат, трябва да си тръгвам", но нищо не можех да направя, а и не исках.И така заспах отново в съня. На другата сутрин се събуждаме и си тръгвам. Навън пред къщата срещнах сестра ми в ярко червена рокля, много красива.

Червеното символизира нещо, което скоро ще се случи и е знак за повишено внимание.
2 дена след този сън отивам да направя регресия в дома на същото това момче (което не познавах, единствено 2 часа бяхме разговаряли за процеса на регресия). Оказа се че дневната стая е толкова голяма колкото я сънувах, той има същия диван и разположението ни по време на регресията беше абсолютно същото - аз бях седнала в негово ляво. Информация, която няма как да знам, освен ако не ми е дадена Отгоре за да обърна внимание. И по време на самата регресия имаше ключов момент - привидна трудност която ми хрумна да преодолея като го помоля да се издигне над това което виждаше - планини и да се спусне в тях надолу. Това отпуши така да се каже регресията и всичко потече с лекота. Точно съвпада с описаните от съня планини. Като жокер, който ми е даден предварително.
*Имах и други сънища в последствие, които ми подсказаха, че сме имали много животи заедно, в едни за по-дълго, а други за кратко. Интересното е че и при него се появи това усещане, но не от сън, а в будно състояние - усещането, че не от няколко дена, а от поне 10 години съм с него.
*Разглеждайки старите си сънища срещнах друг сън, в който съм видяла предстоящата среща - На някакво празненство за Нова Година съм с бившия ми приятел и други хора, но в един момент се отделям настрани с едно момче със зелени очи, с което говоря за регресии. Много зелени очи и зелена блуза, които помнех изключително ясно при събуждане. (точно такива очи има и това момче, което срещнах посредством регресиите)


Припомнящи сънища - срещи с починали близки, срещи с духовни същества, срещи с извънземни. Наричам тези сънища припомнящи, защото се убедих, че те съвсем не са произволни съчинения на фантазията ми. Много "съвпадения" ме отведоха до информация, която само потвърди, че видените насън неща съществуват и вероятно в някакъв момент съм ги видяла.

Смятах да се огранича в споделянето на този род сънища, защото за някои от вас може да са твърде странни и далечни. Но след като "случайно" пак попаднах на една конкретна снимка - не мога да не споделя следния сън.


12. Обърнатия триъгълник (11.01.2014) - Деня преди да го сънувам във фейсбук коментирахме темата за смъртта и душите. Възможно е аз да съм провокирала този сън заради силния си интерес по темата.

Посред нощ сякаш съм се събудила и се осъзнавам в едно странно състояние на тялото. Не го чувствах тялото, но не беше като при Опитност Извън Тялото, беше много различно от всичко което ми се е случвало досега. Сякаш тялото ми не беше съвсем физическо, а съзнанието съвсем ясно.Усетих в стаята един голям триъгълник обърнат с върха надолу, виждах го като контури очертани със светъл писец. В този момент все едно някой ми каза че "това е състоянието, когато умреш и също преди да се родиш във физическо тяло." Почувствах леко замайване и едно всмукващо, цялостно усещане, особено в областта на гърлото. Наподобяваше леко на сънната парализа, но не беше плашещо, а доста по приятно. Докато спокойно анализирах усещанията си чух дишането на моя приятел, сякаш всеки следващ дъх го поемаше по шумно и по дълбоко. Тогава ми хрумна, дали това което аз сега преживявам, или ако в стаята всъщност при мен има някакво същество - дали всичко това не му причинява дискомфорт и за това така диша. И прекратих като се помръднах на една страна. (на другия ден разбрах, че той нищо не беше усетил)

Най-интересното е, че 2 дена по-късно се появи клиент за регресия - едно младо момче което разказвайки ми за досегашния си опит и практика спомена една много силна фигура появила се спонтанно при негова медитация - обърнат триъгълник с върха надолу, под който има две успоредни хоризонтални черти.
Очевидно говорехме за един и същи символ, но при него доразвит с двете допълнителни черти.
Същото момче попада на книгата на Ван Хелзинг "Начинанието Алдебаран" в която прочитаме историята на семейство Фрейле отвличани от извънземни системно през годините. Там те ги описват като мъдри високи руси хуманоиди с емблема на униформите - обърнат триъгълник с върха надолу.

Като се замислих повечето ми срещи в сън с нечовеци - същности които са ми давали ценни послания, отговори, помощ, все бяха високи и светли.
Смятам, че това не е случайно и в действителност получаваме много помощ независимо дали го осъзнаваме, или както при мен, години трябваше да минат за да си дам сметка.




Пример за една такава помощ е следния сън получен в отговор на мой въпрос дали е време да си имам дете, и има ли душа която желае аз да й бъда майка.

13. Отговор за децата (18.01.2014) - Сънувам, че към мен пристъпва много висока красива жена със златни дълги къдрици. Усещах че това не е човек, по-скоро като ангел я възприемах, или някой, който знае повече от мен. Погледна ме и ми каза следното изречение - "Аааа, семената, още не, още малко. Може, но сега не."
Моментално разбрах какво ми казва - говореше ми за забременяването, за моя въпрос за който от известно време питах Бог.
Много категорично и недвусмислено ми отговори. Сякаш беше важно да изчакам с тази тема в живота си още малко.

Всъщност интуицията ми подсказваше същото - така усещах нещата Януари месец.
Събитията които се развиха в последствие - открих сестра си, и нова информация за баща ми. Всъщност намерих всички частички от себе си и корените си. Това беше важното нещо, което трябваше да преживея преди да започвам нещо толкова отговорно като създаването и отглеждането на нов живот.
Давам си сметка към днешна дата, че всичко това ме направи много силна - толкова колкото му е необходимо на човек за да преживее и загуба на дете - това което ми се случи само няколко месеца по-късно.


Но хронологично погледнато следващия знак получих след няколко месеца, когато повечето от гореспоменатите събития вече се бяха случили.

14. Басейна и решението да имаме дете (13.05.2014) - Сънувам че се намирам в малък курортен град, където има минерални басейни.
След вечеря в ресторанта на хотела отивам в един от големите басейни. Уж бях във водата, но чувам как едно момче по нататък в басейна ми вика - " Е, хайде, потопи се де, цялата"
Потопих се малко повече, но това че не мога да плувам ме спираше.
(Според тълкуванията на Едгар Кейси водата и потапянето е символно представяне на подготовката за майчинството)
Излизам навън да се поразходя в градчето и виждам моя приятел идва с червена кола, а след малко докато се мие на мивка виждам че от ръката му се появява кръв.
(Червения цвят е подсилен с два образа - нещо наистина важно щеше много скоро да ни се случи)
В следващия момент в съня разбирам че сме решили вече да не се пазим и да си имаме бебе. Отиваме в аптеката за фолиева киселина, която по принцип се пие при бременност. Това което аптекаря ми даде го видях от много близо, но не успях точно да разчета надписа. (На следващия ден проверих в интернет как изглеждат тези добавки и видях съвсем същата опаковка от съня) Появи се и моя приятел в аптеката и писка да вземе за мен някаква специална вода за бременни. Не бях чувала за такава вода.
(2 месеца по-късно разбрах, че повръщането по време на бременността понякога се причинява именно защото жената не е пила достатъчно вода предварително преди зачеването - точно моя случай)
Аптекаря извади някаква схема с пирамидална форма и започна да ми разказва колко много сила и специална енергия добивала бременната жена и колко много неща можела да прави през този период.

Така приключи този сън. Не го приех веднага за знак. Може би ключово беше завръщането ми от Видин след като посетих дома на баща ми и чух разказите за него от вуйчо ми.
Когато се прибрах усетих, че сякаш нещо е различно, че вече мога и чак тогава се сетих за съня - който всъщност си беше доста показателен, нали такъв знак исках за да реша.

И така думите ми, че аз трябва да съм в правилното състояние на съзнанието и в готовност, защото ще забременея от първи опит - се оказаха абсолютно точни.
Разбрах че всичко, което интуитивно съм усещала е било истинска информация.

Следващите събития може да ви се сторят тъжни, трагични и какво ли още не. Но за това ви давам да видите каква огромна подкрепа може да получи един човек чрез сънищата си и дори най-лошото да стане, то никога няма да го събори, защото човека ще знае смисъла.

Точно сутринта на моя рожден ден сънувах нещо много особено - сънувах една зелена змия, която плуваше във въздуха и която ми предаде нещо в устата. Не ме беше страх, по-скоро усетих, че това е редно и така трябва.
След този сън научих, че зеленото е символ на бременност и лечение.
Не знам дали си въобразявам, но вярвам че нещо специално се случи и на рождения си ден действително празнувахме цялото семейство - мама, тате и душичката, която беше дошла при нас.
В някои вярвания се приема, че именно чрез устата се предава духа.
Може би някои ще кажат рано е - няма душа до 3-4 месец.
Аз мисля че не е така. Нищо не се сформира да бъде създадено, ако предварително няма душа, която да е преценила, че иска да дойде в този живот при тези двама родители.
Предвид случилите се след седмица събития - нямаше много време за губене, може би за това ми беше тази награда, която съня ми показа.

Следващия сън, който се появи ме подготви, че ще има нещо по-странно в моя случай.

15. Лекарката, която е озадачена  (19.07.2014) - Една жена дългокоса къдрава ми гледа корема. Изглеждам сякаш съм в 6ти месец. Говори ми за плода, като сякаш мери нещо с линийка през корема, мери и се чуди. Питаше се как е възможно... и съпоставяше 2 размера - 5 на 4. Според нея нещо не пасваше. 
От този сън ме събуди котката ми при неуспешен опит да се покатери на секцията ми падна ан главата. Ако не беше тя вероятно щях да продължа с други сънища и може би нямаше да го запомня.

Седмица по-късно разбрах, че освен зародиш в 9та седмица си имам и една не малка миома (6 на 6 см) в матката. По реакцията на лекарката и прекаленото й притеснение разбрах, че явно нещата никак не са розови.
Още тогава на момента вътрешно си казах - "Благодаря ти Боже" Каквото и да идваше към мен, благодарях, защото знаех, че Той е винаги до мен, каквото и да ми се случеше. Нямаше драма, нямаше сълзи. Все едно бях наблюдател, разбиращ, мъдър. Вярвах че Бог си знае работата щом ме е довел до тук, но каквото и да станеше щях да го приема. Вероятността за помятане беше много по голяма от обикновените бременности.

Сега си давам сметка, че ако не беше тази бременност повода да се видя на ехограф, така и нямаше да разбера за миомата. Сякаш трябваше да забременея, че да стигна до това откритие.

Съня явно беше уловил много точно проблема и енергията около него, дори размерите на миомата бяха точни - имайки предвид, че тези образувания растат бързо от хормоните през бременността, вероятността да е била 4 на 5 см седмица по-рано е доста голяма.

След още седмица прокървих и отидох на спешен кабинет.
Никакви болки, нищо, даже повръщането ми беше спряло и отново се чувствах човек.
Оказа се че плода няма сърдечен ритъм.
Приеха ме в болница.
Странно се чувствах чувайки потвърдената диагноза, но когато виждах лицата на лекарите притеснени въобще как би се износил ембрион с такава голяма миома (нарснала междувремено до 10 на 9 см) си дадох сметка, че Бог беше ни пощадил всички участници в това изпитание и беше прибрал детето си, защото то нямаше почти никакъв шанс да се роди здраво.



И тук започна моята одисея в тази болница.
2 дена прекарах с бременни жени задържани по някаква причина. Интересен поглед върху мисленето въобще на хората в изпитание. Едно момиче беше силно и уверено в себе си, макар редицата проблеми и ситуации, които беше изживяла, а друга бъдеща майка трепереше от всичко и сама си създаваше въображаеми проблеми.
След това ме преместиха в стаята, в която никоя бременна не желае да се озове - всички там чакаха да им бъде направен аборт (кюретаж). При моя особен случай това не беше възможно, но тъй като тялото ми не искаше да пусне плода започнаха да ми дават лекарства и чрез химически масаж да предизвикат аборт.

Не бях разстроена, по-скоро исках да мине и тази стъпка че да се възстановя и после да помисля за другия си проблем.
Там в онази стая - понеже седях 5 дена, за да се случи това което чакахме - срещнах много душички, наранени, объркани, не знаещи от тук нататък как да продължат.
Аз която уж бях в лошо положение и сама изживяваща драма, забравих всичко. За първи път бях физически до хора, които имат нужда от моята подкрепа. Досега само фейсбук ни свързваше. Но се оказа, че малко думи и на място могат да направят чудеса, малко любов и нежност, малко грижа за другия...
Започнах да им разказвам за душите, които винаги намират начин да дойдат при своите избрани родители, да не се отчайват и да бъдат търпеливи.
Там виждах едни малки дечица преживели нещо страшно.
В такъв момент ако има у човека истинска любов, то тази любов ще го тласне към действие, няма да му е нужно нищо друго.

Последния сън, който имах  още с приемането ми в болницата беше свързан с това изчистване.
3.08.2014 - Беше нощно време и бях в някаква болница, но никой не ми обръщаше внимание. Чаках, а по себе си виждах големи червени петна, все едно кръв беше изтекла. Но явно това не притесняваше дежурната в болницата, защото ми казваше още да чакам. (Точно така се получи 4 дена по-късно, през нощта започна кървенето при мен, но пак чаках, защото не беше се изчистило всичко, действително както съня показва)
След това се виждам как минавам сякаш през едно огромно футболно игрище и пак стигам до тази болница. Но сега петната по мен са зелени, а не червени.
(Зеленото - символ на бременността - сякаш бременността изтича и ме напуска най-после)

Игрището - символ на усилието, което трябваше да положа, все едно да пребягаш през цяло игрище, за да се случи резултата, който искахме.

Благодаря на всички фейсбук приятели,  които се включиха с дистанционна помощ за мен - както ги помолих във Вторник 5.08. - в онзи момент не бях осъзнала още значението на съня си и се безпокоях дали ще успеят да ми подействат хапчетата.
С всеобщи усилия до Петък всичко вече беше приключило.

Аз съм добре и вкъщи.
А тази история за сънища ви разказах с надеждата, че бих могла да окуража някого да развие в себе си подобна връзка и да се води, да разчита на нея и да получава съвети и напътствия, когато трябва.


Животът продължава и изпитанията са ежедневие. Но когато човек поне малко разбира какво се случва и каква огромна помощ е на негово разположение - тогава всичко е много по ведро и има посока.