Нечовешки форми на живот 1

Следващите материали са посветени на опитностите на душата в друга форма, различна от човешката. Съществуват много разногласия по тази тема. Като цяло повечето хора приемат тезата, че е невъзможно да са били в други тела и да са имали животи на друг вид същества освен като човек на земята.

Но съществува достатъчно информация, която да постави под сериозно съмнение тази теза.

В тези статии ще ви разкажа случаите на хора, които са видели свой живот като  обобщено казано "извънземно същество" - форми на живот и интелект различни от познатите ни, както и далечни места различни от планетата Земя.

Последният 

Субект: мъж, около 60 години, бивш компютърен специалист – не е нито археолог, нито историк или някой, който да е имал интерес към древните цивилизации или живота на друг планети. Предисторията на субекта е интересна доколкото да можем да сравним имал ли е той някакви очаквания, харесвания, стремежи да види областите, които в последствие описва в регресия. В този случай информацията е голяма изненада и за мен самата, имайки предвид, че поколението, към което спада моя субект не приема така нашироко и свободно темите за извънземните и дори прераждането.

Описание на миналия живот 

Първото нещо, което вижда субекта е огромна постройка подобна на пирамида, но не от камък, а от друг материал. В течение на разказа му добиваме представа, че има големи дървени пръти стърчащи от нея, а на известно разстояние се вижда и гора с островърхи дървета синкаво-зелени на цвят.

Когато поисках да ми опише себе си, да разгледа тялото, с което е там, се появи следното описание. Начина,по който задавам въпроса си не предполага субекта да започне да ми описва друга форма на живот, по-скоро предполага човешка форма, и въпреки това без да се влияе от задаването на въпроса, моя субект отговори:

"Краката... Малко ми прилича като на крак на кон или някакво друго подобно животно... (засмива се)... но сякаш има нещо като сандали отдолу. Не е човешки, но все пак има нещо като обувка отдолу, като сандал сякаш. Но кракът е по-тесен, не е със широко стъпало, цвета му е светъл.

Това е някакво животно, което ... не знам, не прилича на никакво такова, на нищо нормално и земно. Високо е, високо и има някаква такава глава голяма, с голяма муцуна издължена, с остри зъби. Не го виждам много ясно... Тялото е издължено нагоре и независимо, че крака изглежда като копито, не виждам да е на четири крака, а сякаш е на два. Като хората стои изправено, обаче нагоре има една такава муцуна като на.. като на крокодил, издължена с остри зъби. Сега виждам, че има и някакви предни крайници, малки, като на тези динозаври, които отдолу са им големи крайниците, а отгоре са мънички."

"И опашка виждам сега, такава опашка голяма като при динозаврите, тежка опашка."

П: А сега това същество, което го наблюдаваме, можеш ли да се опиташ от негова гледна точка да почувстваш как се чувства отвътре, за какво си мисли то гледайки към пирамидата? В какво състояние го заварваме сега?

 "Спокойно е, гледа си към пирамидата и стои на едно място, не се движи. Отначало виждах как гледа краката, краката ги виждах сякаш отгоре."

Това е способността на субекта да влиза и да гледа живота през очите на съществото, което е  той в онзи живот. Като цяло се появява доста често, но не във всяка регресия. Някои усещат емоцията на човека/съществото от миналото, а друг вижда заобикалящата среда през погледа им, трети гледат отстрани сценката и вътрешно знаят какво се случва в дадения живот. 

"Имам усещането сякаш е мъжки индивид. Като възраст сега получавам някакво число пред себе си 120... евентуално като година, но ако това място не е земята, не е ясно за какво става въпрос. Това не ми прилича на земно създание. Като казвам, че прилича на динозавър или на крокодил, то прилича, но аз го оприличавам..., но иначе то не прилича на нищо, непознато е, не."

В следващия момент карам субекта да отидем и да разгледаме през очите на съществото пирамидата описана в началото, която се оказва съвсем близо до мястото, където е застанал. Следва близко описание на пирамидата, която е изградена от дървета едно върху други наредени и кръстосани по особен начин и стърчащи от четирите края на пирамидата. 

"Върху тях има поставени тръни и подобно изглеждаща растителност, наподобяваща маскировка или вид защита и укрепване на самата пирамида, отгоре върху дървото. Пирамидата е много голяма, много висока и по-скоро наподобява сграда - жилище или обществена постройка.

Входа е точно срещу него – дървена врата с нещо проблясващо, подобно на стъкло.

Това е много груба пирамида и стъклото също е мътно, неясно.

Тази врата е по-малка от самия размер на това същество, което виждаме от началото на регресията (т.е. не е направена за него). Появяват се по-дребни същества, които влизат вътре.

Те са също необичайни. Имат опашки и са на четири крака, имат островърхи глави, издължени като с много дълги муцуни, все едно имат къси хоботи.

Добивам усещането, че това са някакви животни, за които аз се грижа.

Като стадо, а аз все едно съм им пастир. И аз не ги карам, те си влизат вътре.“

Отиваме там, където той спи, където живее.

„Това е една островърха сграда. Всъщност тя самата е все едно един много висок покрив от земята до горе. Няма вертикални стени, а само покрив издигнат нагоре. На моменти имам чувството, че тя влиза в някаква скала, в някаква планина. И това е предната й част. Вътре е може би нещо като пещера. Предната част на сградата е като изградена, но навътре влиза в някаква пещера. И това е достатъчно голямо място за това животно – за това, което аз виждам като себе си.

Каменно е сякаш... Сега се опитвам да вляза. И сега като влизам това сякаш не е само от камък, а има и нещо като прозорци отгоре, от където влиза все пак някаква светлина, в горната част на това островърхо нещо. Вътре е като пещера, но от някъде идва все пак малко светлина.

Груби стени, тъмно пространство, но не е студено като в пещера, сякаш има някакъв по-топъл слой отвътре. Не е така студено като камък.

Сега виждам нещо като легло за размерите на това същество. Като застлано отгоре с дървета или някакви много дълги листа.

Сега виждам нещо като скулптора или портрет, но само глави... като главата на това същество, и са закачени. Не като картина, а като скулптора, релефно. Все едно са скулптори на някакви роднини.

Не прилича на нищо, което е на Земята, сякаш е на съвсем друго място.

Има някакъв по-светъл кът в тази пещера, където има повече прозорци, или някакви дупки, откъдето влиза повече светлина. Сега ще се опитам там да отида да видя какво става. Там е сякаш за писане място. Маса за писане, но е много грубо оформено, като леглото. Там има някакви пръчки за писане и отпред има черно нещо, вероятно като мастило. Пише върху някакви такива плоскости за писане, които са като кожа ли, или като хартия от някакви растения направени. По-скоро ми прилича от рода на папирус, нещо преплетено, но не е папирус, много е едро. То е направено като за размерите на това същество. И тези неща, от които е изплетено са много широки. То е така на едри ивици, като изтъкано, а те са дори леко различни на цвят, не са съвсем едни и същи. 

За сега ги виждам чисти, не изписани, стоварени едно върху друго. Но това същество умее да ги изписва. Имам чувството че сяда на нещо като стол, едно така леко издигнато нещо от пода върху което сяда. Имам чувството, че всичко така е изплетено, така направено, не само тези плоскости за писане, а и леглото, и стола, и масата, от такива ивици – напречно едни на други, като изплетено.“

Пренасяме се в друг момент от живота на това същество – пренасяме се в момент, когато то използва пръчките за писане.

„Да, сега се появи нещо като чаша, която не мога да разбера от какъв материал е. В нея има нещо като мастило. То топи в мастилото и пише някакви знаци. Обаче тези знаци са... неразбираеми. Като йероглифи, но не приличат на нищо познато, нито на египетски, нито на китайски йероглифи. Докато пише с предните ръце, с малките ръце, държи...

Няма особена емоция докато пише. Може би пише дневник или някакви спомени. Когато изпише един лист го взема и го слага от другата страна на масата, в най-десния край.“

П: А дали живее само това същество или има и други?

„Сега имам усещането за нещо малко, обаче не съм сигурен дали е от същия вид. Това е много малко същество, много ниско, ниско над земята. На него му усещам пак главата, че е такава продълговата. Голямото същество е по-бледо, а това малкото ми изглежда съвсем зелено. И от горната позиция виждам само главата и сякаш изобщо не усещам никакво тяло. Сякаш самата глава е до земята. Може би има някакво късо тяло и крака, но аз не ги усещам. Сякаш едва ли не главата се търкаля по пода.

Това малкото същество ми е като дете или нещо, за което се грижа.“

Придвижваме се напред в живота на това същество до важен момент.

„Сега съм навън, на открито. Стоя много изправен нагоре и гледам нещо наоколо. Хоризонта е много широк. В далечината пак виждам някаква гора от много островърхи дървета, но тя е много далече. Някои дървета са по-синкави, някои по-зеленикави. Сега видях дърво и по-наблизо, като кипариси на вид. Те са високи, но и аз съм висок и ги виждам на едно ниво. Даже някои са по-ниски от мене. Аз съм около 7-8 метра височина, 10 метра... нещо такова. Доста е голямо.

Тялото ми сега е доста изправено, като дърво е, съвсем вертикално.

Съществото сега стои неподвижно и гледа напред към гората. Много време стои така. Отначало е светло, но сега имам чувството, че започва да притъмнява, а то не се мърда от там.

Аз сега съм с гръб към пещерата и с гръб към тази постройка подобна на пирамида и сякаш гледам в противоположна посока.“

П: А как се чувства? Защо е застанал като нащрек гледайки в тази посока? Безпокои ли го нещо?

Преминаване през смъртта и Отвъд

„Не е добре, сякаш ще умира ли... Сега усещам нещо като вибрации, сякаш излизам от тялото си... Сега се чувствам, че излизам и тръгвам, излитам някъде нагоре... в някакви тъмни места.“

П: А сега той за какво си мисли, разбира ли какво се случва с него?

“Усещам, че летя нагоре, рея се в някакви тъмни места. Сякаш някакви светли ивици отляво, като нишки. Те не са прави, а са извити като дъги от едната страна. Две такива дъги от ляво, те продължават. Аз виждам само единият им край, който е към мене извит, а те продължават в някаква безкрайност. 

Ами сякаш искам да се хвана за тях. Тръгвам напред с тях и се движа, хванал съм се за едната. Те са две една до друга.  И вървя като по окръжност ли е, парабола ли е... някаква такава линия която се движи напред...

И сега напред виждам нещо светло. Приближи се и го виждам по-голямо – жълтеникава светлина е. Като осветено вагонче на лифт или нещо не знам какво, кабинка. Искам да вляза вътре. Влизам, осветено е и аз съм сам вътре. Цялото е осветено в жълтеникава светлина. Не мога да разбера движи ли се кабинката... да, движи се, но не много бързо.“

П: Виждаш ли нещо навън?

„Да, то е с прозорци, но навън е тъмно.“

П: Да се преместим сега до сцената, когато вече пристигаш...

„Ами то е пак някаква постройка в тъмнината. Всичко наоколо е тъмно, а то е осветено. От стъкла нещо... пак с такава жълтеникава светлина, но по-светла от тази на вагончето. Формата е правоъгълна, но не точно. Нагоре се разширява, а надолу е по тясно, скосени стени. В горната си част има прозорци, но точно пред мене е по-тъмно, а прозорците са по страничните страни на това нещо. Там, където е вратата вероятно е по-тъмно.

Ще трябва да вляза. Осветено е, но пак съм сам, няма никой наоколо. Вътре е голямо, празно. Има нещо издължено като пътека, малко по-високо над пода и прилича на дървено. Сега се движа по нея...

(След известно време) ... Движа се и стигам до по-тъмен край, там има нещо като врата, кафеникав цвят, дървена. Не мога да продължа, имам чувството, че пак навън в тъмнината ще изляза."

Молим при нас да дойде духовния водач за отговори и пояснение на видяното.

„Светлинката се появи и се приближи. Виждам нещо бледо виолетово, като контур само, като силует. Като елипсовидна форма... енергия. 

П: Този живот на голямото същество, което видяхме, защо ти го показа духовния водач?

„Усещането ми е, че това същество е трябвало нещо да запише, някакви важни неща. Трябвало е да остави може би на онова малкото същество, което видяхме... да му предаде нещо. Имам усещането, че тези същества са измирали там. Малко са били останали вече. Той е трябвало да остави там някакви истории, някакви записани неща на това по-малкото същество, за това което се е случвало. Сякаш не е имало други.“

П: А успял ли е в тази задача?

„Ами оставил е някакви записани неща. Доколко е успял всичко да напише, не знам. Други цели не виждам и не усещам. Сякаш се е справил горе-долу. Имам чувството, че това е някаква планета, която е на умиране. Това, което го оставя, той не знае дали ще има и кой да ги чете тези неща. Може би това – малкото, е последното. Дали ще има други  не знам. Сякаш другите вече са умрели, и са под земята вече, погребани.“

П: А някакъв проблем ли е имала тази планета, защо казваш, че умира?

„Това е много стара планета, покрай някаква много стара звезда, която угасва. Аз,л докато бях там сякаш виждах, че е светло, но сега, когато се пренасям да видя звездата, виждам че тя угасва и става тъмна.“

П: А когато се отдели душата от това същество и тръгна, какви бяха тези енергийни дъги, в които тя се хвана и продължи да пътува?

„Да, това беше път, по който се движеше. Отстрани това вагонче, с което се движехме, то се движеше по тях в посока средата на „космоса“ (така го оприличава) , където стигнахме до тази постройка, около която няма нищо. Тя сякаш виси в средата.“

П: А каква е нейната функция?

„Това е междинна станция, където идва това вагонче.  И тука се срещам с него. Той идва от някъде.

Сега се виждам себе си като душа... тъмно зелено, изумрудено зелено... формата не е ясна, сякаш и аз съм такъв елипсоид. Прилича на скъпоценен камък, но грамадно нещо, като човешки размер.

Регресията продължава с личните въпроси на субекта засягащи настоящия му живот.

Публикувам само тези от тях, които съдържат обща информация и биха отговорили на въпросите на читатели с подобна ситуация и изпитание в живота.

Извадка от посланието на духовния водач към субекта:

„Местата, в които се въплъщаваме – те са тренировъчно място за нас, докато не сме достатъчно развити. Там енергиите са много зациклени, има множество елементарни, зациклени енергии, които създават илюзията за материя. Създават илюзията, че се намираме в някакво материално пространство. Там ние тренираме с тези малки зациклени енергии, които са много нагъсто. И именно за това, че те са много нагъсто разположени се създава илюзията за материя. А всъщност не виждаме енергията, сякаш виждаме материя.

Обаче в един момент, тъй като се развиваме... трябва да се развием достатъчно и да се абстрахираме от всички тези зациклени места и да започнем да виждаме по-големите енергии. Тези енергии, които са на големи разстояния, които са в космоса... на огромно разстояние в пространството. Спрямо тях ние сме много дребни. За нас заемат, едва ли не, цялата Вселена. 

А ние тренираме с дребните енергии спрямо нас. С които можем да манипулираме, да ги движим. И имаме чувството, че сякаш работим с нещо материално. Но в един момент, когато се научим достатъчно да манипулираме тези дребни енергии, тези сгъстявания... ние отиваме на едно по-широко място, там където вече енергиите са големи. И трябва вече да започнем с тези големи енергии да работим. Вече имаме по-голяма мисия. И трябва да се научим да се разделяме с тези малки, дребни енергии. Всичко което ни е изглеждало малко и материално.

И на тези по-големи места вече всички тези обекти, които са ни изглеждали като живи същества, разумни... като наши приятели, роднини... на това място вече и те са като нас, такива дълги енергии. Които се простират в пространството от край до край, краищата им не се виждат. И ние с тях вече там сме някакви енергии, паралелни, които се преплитат. И трябва вече да работим на това ниво с тях. И аз сега виждам такива дълги енергийни нишки.

И аз сега тука сякаш съм такава енергийна лента.“

 „Трябва да отхвърли всичко, което е материално и да се ориентира вече само към тези големите енергии, а не към малките. Малките ги възприемам като играчка, нещо временно... да не се вторачвам в тях. Ако съм там - да съм наблюдател, а не участник в събитията. Да не съм човека, който се вживява в нещата; да наблюдавам от високо това, което прави материалното тяло. Да го разглеждам като някаква манипулация, като апарат, с който аз манипулирам. Аз всъщност си служа с това, като с инструмент, но не се вживявам в това, което става. Да гледам от високо и да манипулирам нещата... но от високо. От гледна точка на големите енергии.

(Явно за да се справим с тази „материя“ и „дребни гъсти енергии“ е важна гледната ни точка – тук „гледа от високо“ вярвам е със смисъла на „гледната точка на душата, която знае и разбира много повече цялостната картина и взаимовръзката между процесите“.)

„Ако имам още нещо да правя, то да го правя като със инструмент и да не се чувствам емоционално внедрен в тези неща, а да се чувствам сякаш съм навън. Там само малко да влизам, колкото да го манипулирам, колкото да го движа.“

Урок – дългогодишна грижа за болна съпруга

П: Какво трябваше да научи той от това изпитание, което преминава - да се грижи 15 години за болната си съпруга?

„Трябва да се науча да се разделям с всичко. С баща си, с майка си, с неща, в които живея. С нея трябва да се разделя... защото нищо материално не е реално. Всичко е енергия.“

Изпитанието Множествена склероза

П: А какъв беше конкретния урок или задача на съпругата? Самата дългогодишна болест, която я е приковала на легло, част ли е била от нейния план на душата?

„Аз сега започнах и нея да я виждам, като нещо оранжево, овално. Малко по-жълтеникаво по средата и по-оранжево по краищата, по-червеникаво. Сякаш тя е била по-така динамично насочена, по към материали неща. Активен човек е била в предишни прераждания и е натрупала много карма. Била е и войнствена. Трябвало е да уравновеси нещо. Тя и през този живот е започнала по такъв активен начин. А е трябвало любов да усети, грижа и по този начин да усети любов и в себе си. Да се научи и тя да дава любов по някакъв начин.“

П: А самата множествена склероза – тя спира човек именно от активността, няма контрол над тялото... някакво смирение налага? Обратното на това, което е изживявала.

„Да, примиряване... любов, да се научи да се грижи тя за хората“

П: А успяла ли е да отработи този урок, да осъзнае, в дългия период, в който е била на легло?

„До голяма степен би трябвало да го е осъзнала... „

П: Да я питаме нея, нали я усещаш сега там при теб? Какво казва тя, справила ли се е?

„Надява се да е успяла... да се научи да се грижи малко повече за хората, ако не напълно, поне до някъде, да дава любов.

П: А грижата за хората как се вписва в тоя урок?

„Защото аз за нея съм се грижил и тя трябва да се е научила да се грижи. И психология трябва да развива и по този начин да се грижи, с психология. И ясновидство трябва да развива... тя е развивала това и по-рано, и телепатията.“