Връщане в Миналото, в търсене на доказателства за съществуване на други животи

Проучванията показват, че разказите направени по време на Терапия на Минали Животи (регресия) не са просто съчинения, а са още една стъпка в търсенето на доказателства за съществуването на други животи.

Шико Шавиер си отиде от този свят, но неговото дело ще провокира учените към размишление. Целият му живот беше белязан от феномени, които науката не успява да обясни. Вече 40 години учените се опитват да разберат какво се случва в неговия мозък по време на транс. Търсят да узнаят как текстове, които се отнасят за сложни работи, могат да излязат от главата на един прост човек, който едва е посещавал началните години в училище. Нищо особено не било намерено. Медиумство, по принцип толкова продуктивно, както е при Шико, все още е една неизвестна величина.

Прераждането, втория стълб на вярата на спиритуалиста, също провокира скептиците в лабораториите. Още повече тази тема вече хлопа на вратите на университета, дали от любопитство към нейните феномени или от резултатите, които показва. В медицината и психологията сферите на изучаване се смесват. Терапията на минали животи или съществувания по-специално изисква това внимание: пациенти от регресия разказват ситуации, които нямат директна връзка с техния настоящ живот.

Минаха две години от както списание ISTOE' разгласи първото картографиране на мозъчни вълни направено по време на една сесия по регресия (ISTOE', брой 1594). Изследването на психолога Хулио Перез от "Институт по Терапия на Минали Съществувания ПЕРЕЗ" в Сао Пауло, показа, че мозъчната активност е доста забавена, а в същото време пациента показва реакции на потене и тахикардия (ускоряване на пулса, което нормално се получава при физическо натоварване, силно вълнение и страх). По това време Перез оповестява едно партньорство с цел научно изследване с Университета в Пенсилвания, САЩ, при което да наблюдават притока на кръв в мозъчните структури активирани по време на регресия.

Четири жени и двама мъже в добро здраве и на възраст между 28 и 39 години се подлагат на една томография с емисия на радиофармацевтик (метод СПЕКТ), която се осъществява в Сао Пауло в болница "Hospital Beneficência Portuguesa". След това техните резултати са анализирани от д-р Андрю Нюбърг, специалист по изменени състояния на съзнанието в американския университет. Финализираните проучвания разкриват, че зоните на мозъка, които са най-изявени в този процес, са тези на медиалния темпорален лоб и левия префронтален лоб (кортекс), на които се падат паметта и емоциите. Това е още една стъпка в търсене на доказателства, че тези преживявания не са плод на въображението.
"Ако пациента си измисляше една история челния дял на мозъка щеше да се задейства и емоционалния заряд нямаше да е толкова силен" обяснява Перез.

Интересът на академичните центрове по този въпрос е оправдан. Отрицателните емоции нарушават психологичното, биологичното и социалното равновесие у хората, причинявайки безпокойство, изолация, нарушения на самоличността, фобии и психосоматични заболявания. За това разказите на хора, които преминават регресия и преживяват събития, които не са свързани с настоящия им живот, привличат вниманието. Травмата може да се счита за едно събитие, което превишава способността за разбиране у индивида, с информации, които централната нервна система не е в състояние да разтълкува, синтезира и асимилира. Тя е като един срив във системата. По време на припомнянето на тези травми има минимално количество кръв в периеталния лоб - в зоната от мозъка, която осигурява усещането за време и пространство, и чувството за ориентация - където невронните връзки са почти нулеви. Използвайки съответния метод на лечение чрез регресия Перез наблюдавал, че след реориентацията осъществена в терапията пациентите са в състояние да си припомнят травмите без да се повтаря психичния срив.

Въпреки, че съществува в средите на психологичното консултиране и терапии вече 40 години, терапията на минали животи набира популярност едва в началото на 90те години, с книгите на американския психиатър Брайън Уайс. Лекар в "Маунт Синай Медикал Център" в Маями, той бил изненадан от разказите на прераждания на една пациентка, която й били чужди духовните теории. От тогава той издава 7 книги, които се продават в над 1 милион екземпляра в Бразилия. Терапевтите на минали животи казват, че не е важно дали тези спомени са реални или въображаеми, това, което има значение е лечението. Мнозинството се разграничава от този метод по религиозни причини. Това е една кратка терапия, достига максимум до една година, която е харесвана от пациентите. Сред най-различните използвани техники са релаксацията и хипнозата. И има случаи, при които регресията не се получава. За това един съвет:
Не правете регресия само за да узнаете дали сте били част от придворните на Наполеон или сте били Савската Царица.

Но също има и терапевти, които не виждат никакъв проблем в обединението на религията с психологията. Селия Резенде от Рио де Жанейро, на 60 години, авторка на книгата "Терапия на миналите животи" утвърждава своята вяра в прераждането и използва една технологическа метафора за да обясни връзката на тялото с духа: "Когато човек загуби физическото тяло, това е като един компютър, който е повреден. Но съществува една дискета, душата, която може да бъде използвана в друг компютър." Една от първите, които възприемат терапията на минали животи в Бразилия, психоложката от Сао Пауло Илейн Губейси де Лука също поема отговорност за своите убеждения: "Идеята, че живеем много животи е хилядолетна и работата ми с клиенти не оставя никакви съмнения доколко това е реалност", казва тя. В наскоро публикуваната книга "Лицата на невидимото" Илейн поставя още по ярко фокуса върху разглеждането на влиянието на духовете в живота на клиентите й.
"Онези духове, които съ-участваха в травматичните събития също понякога оставаха арестанти на тези ситуации, и много пъти без да успеят да се преродят, придружават живота на моите пациенти", обяснява тя.

Една от пречките за научни изследвания в тази област е факта, че често пациента има емоционална реакция, а много по-необичайно и рядко е разкритието на дати, лични имена и имена на държави. Има обаче случаи описани в научната литература, които са спонтанни разкази от минали животи. Изследователят Ян Стивънсън от Университета във Вирждиния събрал и проверил 2 600 истории. Професор Ернани Гуимараеш от Бразилския институт по Психо-Биофизични Проучвания също обединява 8 случая в книгата си "Прераждането в Бразилия" (изд. 1986г.) През 2002 година той преиздаде книгата "Прероден от любов" (оригинално публикувана 1995г.), в която разказва историята на един свещеник, който макар да умира млад, се връща като дете на своята любима. "Спонтанните разкази обикновено се правят от деца. Те нямат вътрешното устройство да създават една илюзия (т.е. да лъжат) и техните случаи са най-лесни за доказване благодарение на историческата близост на събитията", обяснява професорът.

С научни доклади или не, теорията за множеството животи не може да убеди психоаналитичката Беатриз Кун от Рио. "В Несъзнаваното е архивирано всичко, което сме преживели от първите дни на човечеството. Това е нещо далечно, което може да даде едно усещане за минал живот. Само това", отхвърля теорията тя. За нея вярата в безсмъртието е част от един процес на отричане." Смъртта е една непоносима идея и ние прекарваме живота опитвайки се да я избягваме. Един изход от това е да се измисли, че хората не умират", добавя тя. Тя оспорва и думите на Шико Шавиер, за който знаем, че живя практически  на два плана, на две нива, и с лекота премина от Другата страна.

Тертулиано Пиниейро, секретар на Социалните дейности в Рио Гранде до Норте (щат в Бразилия):
"Аз съм един човек с добър живот, женен и баща на 4 деца. Но имах една фобия от тъмното. За това спях на светнато, но започнах да страдам от депресия. Католик съм и не вярвах в прераждането, но след като ме лекуваха с лекарства и конвенционална терапия, аз опитах с регресия. Процесът беше поразителен. Видях няколко живота, два от които по-съществени. В един от тях съм бил един силен и смел човек, а в друг бях просяк. Вярвам в това, защото никой не ми го каза, аз сам видях всичко, усетих миризми, студ и всякакви чувства. Сърцето ми биеше силно, вие преживявате всичко отново. Една нощ в онзи минал живот аз изживях страх оставайки в едни тъмни улички. Единствената ми компания беше едно куче. Освободих се от това чувство и промених религиозните си убеждения."

Бележки извън превода: Много често в живота една привидна причина, едно състояние, което  ни води към търсенето на алтернативни методи и отговори в духовното, всъщност не само намира своя отговор, но ни носи отговори на много по-грандиозни въпроси, за които понякога не подозираме, че може да възприемем и променим у себе си. Така фобията довежда пациента до регресия, но той променя религиозните си възгледи и отваря съзнанието си за една доскоро невидима за него духовна реалност. Няма случайни неща. За един е фобия, за друг е загубата на сигурността в живота, внезапното заминаване на близък човек за Отвъдния свят или дълбока депресия и неудовлетвореност от работата. Както и да назовем причината, то тя винаги води към едно и също нещо - нов път към осъзнаване и разширяване на досегашния мироглед, нов морал и по-дълбоко разбиране на света и смисъла на живота, което да интегрираме и приложим на практика в оставащото ни време на Земята.


Верена Егли Спера, зъболекар:
"През изминалата година аз потърсих тази терапия поради едно главоболие и болка във врата, които бяха непоносими. Аз не излизах навън без лекарство. В регресията се видях като един богат младеж, който е умрял в една военна засада, подготвена от мащехата и жената, която обичам. Той бил улучен със стрела в окото, на мястото на болката. Преживях разочарованието от измамата и смъртта си и с пренасочване на тези емоции, аз ги оставих в миналото. Освободих се от болката за 5 месеца. Един ден тя се върна отново силна и направих друга регресия. Видях момичето, което обичах в онзи живот. Тя се намираше в едно нематериално ниво и се чувстваше заложник на онази смърт. Помоли ме за прошка. Това беше единствения епизод на болка от тогава."

Списание ISTOE' е популярно и много уважавано списание в Бразилия, отпечатало редица статии през годините за феноменалния медиум Шико Шавиер и всякакви теми, които вълнуват обществото, без ограничение на гледната точка и позицията. Статията е превод от издание от 10 Юли 2002 г. 
http://www.istoe.com.br/reportagens/26515_DE+VOLTA+AO+PASSADO

Превод: Павлина Николова