По пътя към Светлината - Живот на други планети

Често срещам хора, които са чувствали много силно Онова Чувство на Носталгия по Дома. Но много повече са тези, които ще сметнал първите за луди, поради факта, че те сами никога не са го изпитали.

Този материал няма да подейства на някои от хората. А на други емоцията ще се появи още в началото. Когато видиш твоята истина извадена от дълбините на сърцето ти и облечена в думи, думи, които някой непознат е подбрал, когато си спомниш Онова Чувство, за което те беше срам да споделиш като дете гледайки безброй пъти към осеяното със звезди нощно небе... просто за да не изпаднеш в ситуацията да обясняваш, че не си луд и действително изпитваш копнеж, в който няма нищо земно... Ето тогава тръгват сълзите. Но това не е тъга, а радост, че най-после се потвърждава онова, което малкото дете чувстваше и пазеше като своя тайна.

"В дома на Отца ми има много обиталища" 

- Исус (Ев. Йоан 14:2)

Дали всички небесни тела, които обикалят из космоса, са населени?

"Да; и земните хора далеч не са, както вие предполагате, първи по разум, доброта и общо развитие."

Откъси от книгата "По пътя към Светлината", 

от Духа Емануел,  психографирана от Шико Шавиер през 1938г.

1. ЗВЕЗДНА СИСТЕМА КАПЕЛА

В съзвездието Колар има една величествена звезда.

По нейния път към безкрайността,  тя е следвана от нейното семейство от светове

прославяйки с песни нашия Небесен Баща. 

Нейната светлина пътува 42 години за да стигне до Земята. 

Преди много хилядолетия  една от планетите в система Капела, която има сходство със Земята, беше достигнала връхна точка  в един от необикновените си еволюционни цикли.

Последните битки на един дълъг период на усъвършенстване бяха очертани,

както това сега се случва на Земята. 

Там имаше няколко милиона непокорни духове, по пътя на обща еволюция,

но те възпрепятстваха трудните обединения, придобити от онези хора, изпълнени с благочестие и добродетели.

И въпреки това едно голямо дело на генерално прочистване щеше да ги премахне от планетата.

Великите Духовни водачи на земното човечество, в името на Бог, решиха да поставят тези духове, които бяха извършили няколко престъпления  (на родната им планета), - 

тук на Земята, където те щяха да се учат посредством болката и здравата работа, как да овладяват великите добродетели на сърцето и едновременно с това да подпомагат прогреса на своите по-нисши братя.

Тук ги приветства Исус (върховния Водач на Земята), с думи на мъдрост и състрадание.

Той бе поканил тези окаяни души да разплатят собствените си дългове чрез изпълняване на задълженията си за солидарност и любов; да положат усилия за своето обновяване.

Тези измъчени и страдащи духове, които бяха оставили зад себе си цял един свят на привързаност и обич, въпреки каменните си сърца,  практикуващи злото, те щяха да бъдат прогонени в тъмнината на Земята; 

те щяха да вървят пренебрегнати в нощта на хилядолетията, носталгични и огорчени; щяха да се прераждат сред невежи и примитивни раси, спомняйки си "Изгубения Рай" в далечното небе... 

За няколко века те нямаше да виждат меката светлина на Капела...

Бележка: Луцифер - "носител на светлина", "утринната звезда" на латински, 

бил изгонен от Рая, защото въстанал срещу Бог. Тук много добре представя образа 

на прогонените от система Капела духове.

Тези духове в изгнание през онези далечни векове постепенно подобриха 

биологичните особености на човешката раса.

Голям брой от тях се установиха в Азия, от където пресякоха полуостров Синай

поемайки към Африка, към Египет, преселвайки се в далечната Атлантида,

от която няколко региона в Америка все още пазят известни следи.

След като чуха думите на Божествения Учител, преди да започнат да се раждат на Земята,

прокудените духове запазиха в съзнанието си  обещанията на Исус, който от своя страна

съживяваше тези обещания чрез своите посланици и мисионери, които периодично пращаше на Земята.

Ето защо епоса за Евангелието на Исус бе предсказан няколко хилядолетия преди Той да се появи във света.

2. ЕГИПЕТСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Сред деградиралите духове на Земята онези, които бяха част от  Древната Египетска цивилизация, били най-известни с практикуване на Доброто и преклонение към Истината.

Освен това, трябва да знаем, че те са имали най-малко дългове пред Божиите закони.

Благодарение на своите развити морални постижения те пазели в душите си жив спомена 

за далечната си родина.

Една мъчителна носталгия по небето станала основа за техните религиозни организации.

Нито една друга цивилизация нямала толкова развит култ към смъртта, както те.

Във всяко сърце живеело силното желание за връщане на далечната планета!

3. ТАЙНАТА НАУКА

Египтяните донесли една наука, която не можело да бъде разбрана от тогавашното общество.

Тези велики учители на Античността били принудени да задържат своето напреднало знание 

в изолираната среда на храмовете си.

Задълбоченото познание било ограничено до най-учените жреци по това време.

Мъдрите египтяни знаели много добре, че би било неуместно разкриването на великите духовни истини на този етап на земно развитие.

4. СИМВОЛИЧНИЯ ПОЛИТЕИЗЪМ

В езотеричните кръгове било известно съществуването на Един Бог - Баща на всички създания. 

Вече била позната и ролята на духовете, които били отговорни за изпълнението 

на физическите и социални закони на планетарното съществуване.

В тази среда на окултни учения се разпространила политеистичната идея.

Масите се нуждаели от този символичен политеизъм. Великите жреци познавали тази слабост на младите души.

5. КУЛТА КЪМ СМЪРТТА И Метемпсихозата

Една от съществените черти на този велик народ било настойчивото и постоянно занимание 

с темата за смъртта. Техния живот бил просто едно усилие да умрат добре. Това било естествено, великия народ на фараоните още държал в спомените си болезненото прогонване на Земята.

И тези спомени били толкова болезнени, че създали теорията за Метемпсихозата, вярвайки че една човешка душа може да бъде родена в едно неразумно животно, в резултат от Божието наказание.

Бележка на Емануел: 

"Прераждането на високо интелигентни духове сред примитивни раси не бива да предизвиква противоречия. Нека си спомним, че чистия метал, като златото например, няма да измени себе си, само защото е сложен в нечист съд. Всяка възможност за правене на добро е свещена.

А какво трябва да се направи с един невнимателен работник, който чрез правенето на зло,

унищожава всички перфектни инструменти, които са му били предоставени?

Той загубва правото да използва по-добри инструменти.

Едно справедливо и добро обучение ще го накара да използва несъвършените инструменти

докато не се научи истински да оценява и пази богатствата, с които разполага."

(Метемпсихозата е само една алегория представяща тяхната ситуация на раждане сред примитивни създания, защото човешката душа не регресира.

Вижте "Книга на Духовете" въпрос 611-613)

6. ПСИХИЧНИТЕ НАУКИ

Днешните психични науки били известни на жреците на египетските храмове.

Предназначението на душите, общуването с мъртвите и множествеността на съществуванията 

и планетите били въпроси познати и решени.

Изследване на тяхното пиктографско изкуство доказва истинността на нашите твърдения.

Голям брой от техните стенописи показват земния човек следван от неговия дух.

Тяхното познание за човешкия магнетизъм било по-висше от съвременните знания.

Смъртта на един владетел предизвиквала уважение и дълбока почит.

Така гробниците били освещавани с един обичаен магнетизъм. В това магнитно насищане, 

което все още предизвиква хилядолетията, се намира причината за голямата трагедия

случила се с лорд Карнарвън и някои негови приятели, които първи влезли в гробната камера на Тутанкамон.

7. ПИРАМИДИТЕ

Тези грандиозни паметници постигали едновременно две цели: 

да представят най-свещените храмове на изследване и иницииране, и в същото време били книга на миналото, с единични пророчества за бъдещето.

Пирамидите разкриват най-необикновената технология и познание на онези духове, които 

изучавали Истината и живота.

Всеки техен размер е символ и израз, свързан с Космогоничната система на планетата и позицията й в Слънчевата система.

8. ИЗКУПЛЕНИЕ

След тези необикновени наставления, великите мъдреци на Египет се завръщали в духовния свят. С връщането им на Капела свещеното им познание започнало да изчезва.

Загадките на Изида и Озирис били последвани от Елевзинските мистерии.

Повечето от тях се завърнали на Капела, но един голям брой от тези духове

все още работят в редиците на Исус и неколкократно те се прераждаха на Земята 

за да изпълняват благородни и благословени мисии.

9. ИНДИЯ И ХИНДУИСТКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Сред духовете в изгнание на Земята, онези, които се събрали  по поречието на река Ганг,

били първите, които поставили основите на едно организирано общество.

Хиндуистките организации предхождат, както Египетската цивилизация, така и Израелските групи.

Тези заточени души получили думи на Любов от Исус, които те съхранили в съзнанието си,

и превели тези думи в красотата на Ведите и Упанишадите.

Това били първите гласове на Философия и Религия по Земята, като че ли тези думи дошли от пророци и учители, в чиито традиции хората да търсят Истината.

По това време в Индия се събрали истинските арийци и създали легендите за Изгубения рай,

където хиндуистите сочат извора на своя благороден произход.

Някои историци вярват, че става въпрос за древния континент Лемурия, разрушен частично от Тихия и Индийския океани.

Но истината е, че индусите били част от духовете прогонени от Капела, точно както египтяните.

Всички европейски народи произхождат от тях.

Езиците на белите раси имат сходство със Санскрит, който е спомен от езика 

говорен на тяхната планета на произход.

10. МАХАТМИТЕ

(Великите Души)

Тръгвайки от свещените земи на Ганг, всички свободомислещи хора  били разпръснати по Земята, бунтувайки се на принизеното положение наложено от изгнанието.

Ведите в действителност са една възхвала на вярата и надеждата, в лицето на Бога на Вселената.

Появили се толерантност и търпение сред хората издържали на всички болки, които чакали върховния момент на изкуплението.

Махатмите създали такава духовна атмосфера за индусите, че дори и днес всеки чужденец посетил светите земи на Индия усеща дълбоко нейната психична атмосфера.

Махатмите вече са завещали своите послания на любов на света.

11. КАСТОВА СИСТЕМА

Индусите, въпреки тяхната висша степен на духовно познание, в известна степен не били осъществили някои свещени опитности.

Техните въплътени водачи знаели за духовните истини. Те винаги приемали с любов 

великите мисионери на Античността, приемайки ги за Аватари на самия Исус.

Кришна, Буда и други, били носители на Великата Истина.

Но въпреки духовната си традиция индусите позволили на гордостта  да порасне като трън в сърцата им, гордостта, която била причината за прогонването им на Земята.

И от тогава кастовата система разделя тяхното общество.

И дори днес просветления дух на Ганди не може да елиминира тази абсурдна система 

от сърцата на любимия му народ.

Индия е матрицата на всички философии и религии по света

Една огромна благодарност ни обзема, когато изследваме духовното величие и мистериозните красоти на тези прекрасни хора.

"По пътя към Светлината", 

(на Духа Емануел и Шико Шавиер)

Бихме искали да добавим, че според посланията на Добрите Духове от 1972 година планетата Земя получава духове от система Алцион, която принадлежи на звездния куп Плеяди в съзвездието Бик.

Някои от индиго децата са тези духове

Те са интелигентни духове, но не задължително морално еволюирали.

В действителност много от тях са правели зло и са извършвали големи престъпления 

на собствената си планета.

Дори и така, те се раждат на Земята за да подобрят настоящия човешки генотип, до момента, 

в който Високо Развити духове ще може да се раждат на Земята използвайки тела, който са 

в състояние допуснат проявата на техния висш интелект и медиумни способности.

Според Спиритизма значението на 2012 в Майския Календар, очаквания "край на света", се отнася до началото на промяната от "Свят на Изпитания и Изкупление" към 

"Свят на Възстановяване" 

Новата Ера, както твърди Алан Кардек  в книгата  "Генезис според Спиритизма"

(глава 18, въпроси 27 и 28) и в "Евангелие според Спиритизма"

(глава 3, въпрос 17) пише:

"Световете на Възстановяване служат като преходни зони 

между световете за изпитания и щастие.

Разкаялата се душа намира спокойствие и почивка в тях

и може да продължи с процеса на пречистване.

Без съмнение, човек все още е подвластен 

на законите управляващи материята:

човечеството все още изживява вашите усещания и желания,

но е освободено от неуправляемите страсти,

на които вие робувате - освободено от гордостта, която умълчава сърцето,

от завистта, която изтезава и омразата, която задушава.

На всички страни е изписана думата любов; върховна справедливост изпълва 

всички социални отношения; всеки човек разпознава Бога и се старае да се движи в Неговия път, изпълнявайки законите Му.

Междупланетарните миграции са по-често срещани от колкото предполагаме...

И преди няколко десетилетия хора като Ерих Фон Деникен, Джийн Родънбери, Джордж Лукас,

Стивън Спилбърг, започнаха да подготвят човечеството да се пробуди за въпроса НЛО.

Така че, ако вие чувствате една силна и необяснима носталгия,

докато се взирате в звездите през нощта,

вие може да сте от духовете от една далечна слънчева система,

които сега живеят на Земята...

Но изгнанието няма да е вечно

Всички планети във Вселената се поддържат една друга.

В крайна сметка - ние сме просто едно голямо семейство 

с един и същи Баща - Създател:

БОГ

Текст към записа на регресията "Живот в Атлантида"

Регресията се случи 2013 година и нейното начало вече е публикувано - първите два живота на М.
Текста, който слагам днес е по записите, на които за съжаление звука не е много добър (макар че са споделени във ютуб и може да се чуят). 

След двата живота - на индианката и магьосницата (които може да прочетете тук http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html ), продължаваме към следващ живот -  с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото.

 Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си.
Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него.
Енергията и действието й като бумеранг.
Погрешното самоопределяне със Силите.
Енергийните кълба и кристалите.
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение.
Защо беше нужна тази опитност.
Достигането на крайности.
Егото и използване енергията на Сърцето

Лечение на Душата
Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство
Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите 
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми 
Развиване на личните способности и интуиция
Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци

П: Вероятно е нещо на енергийно ниво? Човек губи тази способност да задържа такива енергии?

М: Да насочиш енергията в такава посока, всъщност като да хвърляш бумеранг е, после се връща към теб.

П: И поразява човека, който го е излъчил?

М: Да... На никой нищо не му трябва.

П: А именно този живот ли, като магьосница, е по-ярък, за да има М тези спомени? Спомените, че има такива сили, които дори чувства на моменти много силно?

М: Тя пак иска да ги има.

П: А това е възможно, нали?

М: Да, когато излекува спомените.

П: Спомените... за Връзката с предците може би, там където я загуби?

М: Да.

П: Да питаме душата има ли такъв момент от превъплъщенията й на Земята, когато е била родена по времето на Атлантида? Едно усещане на М, което да проверим...

М: Там е мъж.

П: Като човек ли го виждаш?

М: Да... Имал е власт. Много силен е бил, много умен, жесток.

П: Тази жестокост, проявявал ли е към някого?

М: Наказвал е тези, които не му се подчиняват... пак е използвал по някакъв начин тези си способности. Има някакъв жезъл... кръгъл, някаква топка има, желязна. От нея излизат искри. И го е насочвал към къщите...

П: Някаква вреда е причинявал?

М: Да.

П: А по онова време, когато той е живял, имало ли е някакви правила за работа с енергия, знаел ли е той тези правила?

М: Те... са били табу, друга класа хора. Той е бил висш, а те са били други.

П: Възприемал ги е нисши?

М: Да. Имало е разделение.

П: За това си е позволявал това поведение. А самите му познания в този момент... казваш, че е бил доста интелигентен. По това време дали са се знаели тези вселенски закони за работа с енергията, че може да се върне енергията към него.

М: Не го е било страх от такива неща.

П: Можеш ли да видиш той с какво се е  занимавал, освен че е заемал някакъв пост? Този пост какъв е бил, отговарял ли е за нещо специално?

М: Някакъв държавник е бил.

П: А там, където го виждаш сега, в някаква къща ли е? Къде живее?

М: Нещо като дворец е това. Голямо е. Виждам като светещи кълба пак, огнени, на стойки... някакви кълба.

П: Като енергийни кълба ли са?

М: Енергийни. Имам чувството, че там са източниците на енергия, които той използва.

П: За жезъла ли?

М: Да. Но не всеки може да ги използва, той знае как.

П: От къде знае той, учи ли се това някъде?

М: Учил се е.

П: А знае ли се от къде идват енергиите във всяка огнена топка, техния произход?

М: От енергиите на Земята.

П: А за някаква специална цел използвала ли се е тази енергия, освен  това,  което той е правел – да държи в подчинение по-нисшата класа хора, да демонстрира сила?

М: Само избрани хора са ги ползвали. Строили са...

П: Може би такива сгради като неговия дворец?

М: Да, този дворец е построен след като тези кълба са били там. Първо кълбата са сложени, а след това двореца е изграден.

П: Значи с помощта им е по-лесно да се случи това строителство? Някаква магия ли е?

М: Да, магия. Може би тези, които са я виждали са казвали, но не е можело да се стигне до там.

П: То е било скрито, че съществува?

М: Да, скрито.

П: А казваш, че е имало класи и той е бил различна класа от подчинените си?

М: Да, тези които са различни са бедни. Нещо като роби.

П: А в тази общност в която са живеели всички, можеш ли да видиш с какво са се занимавали? Например робите какво са правели? За какво са ги използвали?... Ако ти е по-лесно неговите подчинени да видим?

М: Ами те са мизерствали, нямат семейства, нямат... 

П: На фона на дворците?!

М: Умишлено така са държани.

П: Защо, с някаква специална цел ли има такава голяма пропаст между двете класи?

М: Те са богоизбрани.

П: Това съсловие, което е управлявало енергиите?

М: Да. Другите са били нисши. Просто са ги държали в мизерия и са смятали, че това им е мястото. Не са ги експлоатирали, защото не са имали нужда да ги експлоатират. Но много голямо разделение...

П: И самите блага явно са били разпределени оскъдно за другия народ?

М: Да.

П: Добре, а в този живот, в този период – мъжа, който разглеждаме сега, той сам ли е живял? Имал ли е партньорка,  жена или е сам?

М: Не. Самотен е.

П: А не е ли пожелавал някога да си вземе жена?

М: Не. Той е бил опиянен от собствената си сила. А имал ли е свои способности, които действат и без помощта на енергийните сфери?

М: Той е бил зависим. Имал е страх, че ако всъщност изчерпи силите си, ако изчезнат (енергийните сфери), той ще остане без нищо. Страх да не изгуби това. За това не е допускал никой.

П: А по онова време освен сферите имало ли е други „магически” инструменти, които са се ползвали... като кристали например? Или те по-късно се появяват?

М: Кристалите всъщност са давали енергията на тези кълба.

П: На сферите ли? От земята през кристала към сферите?

М: Да. Проводник са.

П: Както се намират в самата Земя ли правят това?

М: Да

П: Дали е имало някакви струпвания на кристали, специални места, където това се случва? 

М: Да.

П: А дали съществуват и в днешно време тези кристали в земята или са премахнати от там?

М: Те не могат да се премахнат. Но не всички са знаели.

П: Нека сега се опитаме да видим този човек по-напред в живота му, когато нещо важно се случва в неговия живот... промени ли се сцената около него?

М: Всичко се пръсна. Взрив.

П: Цялото място ли?

М: Всичко.

П: Като взрив с огън или друг тип, нещо различно?

М: Не е огън, не е огън, а просто все едно искри. Не мога да го опиша.

П: Самите думи, които използва – „всичко се пръсна”, като някакво стъкло...?

М: Да, нещо такова, някак си.

П: Някакво напрежение явно се е появило

М: Изключително силно... Взрив, но няма огън. Отломъци... някакви части, които политат във всички посоки.

П: А това цялото място ли обхваща? Ти как го виждаш? И неговия дом ли, двореца,  в който беше?

М: Всичко. Всичко е взривено.

П: А сега като го гледаш няколко секунди след това, какво се вижда на това място, където се случи? Има ли останки от онези места и красиви дворци, които имаше по-рано? Колко мощно беше?

М: Няма нищо. Всичко изчезна. Сякаш нищо не е имало.

П: И никакви следи не са останали?

М: Нищо.

П: Сякаш случилото се е повлияло на самата материя на тази цивилизация, за да няма следи?

 М: Нищо няма.

П: Но природата не е засегната, така ли?

М: Нищо няма, никаква природа няма. Всичко е голо. Всичко сякаш изчезна.

П: Добре, можем ли да се върнем малко преди да се случи, да видим дали нещо с него или с други се е случило, преди това събитие? Можеш ли да го видиш по-рано, когато е все още жив?

М: Ядосан е... заканва се. Казва, че ще унищожи всичко.

П: А на кого е ядосан, можеш ли да усетиш? На хора някакви ли, от нисшата или от неговата класа?

М: На себе си

П: Защо, много силно чувство е било това, нали обичаше себе си и силата, властта?...

След като няма отговор и не успяваме на този етап да разберем какво е породило този силен гняв у мъжа към себе си, се местим отново напред, когато всичко вече е унищожено от странния взрив без огън и той вече не е във физическо тяло, т.е. смъртта е настъпила за него.

П: Можеш ли сега да усетиш къде е неговата енергия, къде отиде неговата душа? Физическото му тяло беше ли унищожено при този „взрив” или отиде на друго място? Можеш ли да го почувстваш къде е той сега и има ли форма?

М: Душа е.

П: А къде е сега, напусна ли земята вече или още се намира наблизо до онова място, на което се случи всичко?

 М: Много време му е нужно. Дълго време стои там като душа. Той при другите души не иска да се връща.

П: Ти вече в духовния свят някъде ли го виждаш?

М: Да. Има още много да се лекува.

П: Няма ли желание да се връща бързо? А какво мисли той за току-що приключилия му живот?

М: Много угризения.

П: Съжалява ли за злоупотребата със силите и енергията?

М: Има нужда от време... да се изцели.

П: А успява ли да осъзнае поне уроците,  които е  трябвало да научи?

М: Живота му е голям урок за всички. Той се е жертвал за да покаже до къде могат да стигнат...

П: По негативния път...?

М: Да.

П: А урока кой трябваше да го получи, освен самия той?

М: Всички, които работят с енергии... Той  е бил нещо като Хитлер, само че във ... Уродливия образ на управника, който... в същото време той понася това угризение.

П: Явно е имало нужда от такъв живот и пример и за другите и за него?

М: На определен етап осъзнава, че просто е избрал да се жертва за другите под такава форма.

П: Да поеме такава карма?

М: Да поеме карма, да, толкова тежка. Много силна душа, много силна, а всъщност...

П: Ето парадокса, а понякога хората  разсъждават...

М: Много, много му е трудно въпреки всичко.

П: А защо беше нужно да има такъв урок и за другите хора, които работят с енергии?

М: Много светли души могат да се нагърбят с такова нещо... Да покажат до къде може да се стигне по този път.

П: Като предупреждение ли, да го видят това? Да им е пример за да не го правят... А те (другите души) могат ли да черпят от познанието на друга душа, от опитността й?

М: .... голяма сила. И човек трябва да не прекрачва (границата) и да не се самозабравя.

П:  Всъщност неговия живот точно това въплъщава, показва какво се случва ако се самозабравим?

М: Его със енергия = пагубно е просто.

П: Комбинацията е пагубна... 

М: С енергията трябва да работим със сърцето.

П: Значи егото да се изчисти, само сърцето и енергията да си партнират?

М: Да.

П: Много отговорна работа. А тази опитност, тя достъпна ли е и сега, в настоящия живот за всички души? Нали време няма от гледна точка на духовното? Може ли и другите души да черпят опит на енергийно ниво?

М: Енергиите се актуализират, поразчистват още ... тази опитност вече е живяна. Това е урок, научен е урока.  Научен е урока. Това е силата на хората със силни сърца.

П: Само те ли могат да активират такива енергии вече, да устояват с тях?

М: Да.

П: Това е хубаво. А какво се случва с неговата душа сега? Голямо лечение ли търпи да се освободи от това изживяване, стреса и угризенията?

М: Той е приключил със земния живот.

П: Няма да се връща повече, така ли?

М: Мисля, че не. Няма нужда. Има нужда но ... когато вече това стане практика, хората използват енергията на сърцето и...

П: В едни други условия може би би дошъл?

М: Да.

П: Добре, а ти кака го възприемаш сега докато говорим, образ има ли?

М: Някак си не го усещам като себе си, но има някаква частица от мен, някакъв процент. Не се идентифицирам напълно с него. Като ... може би някакъв спомен. Не пълно идентифициране, но някаква връзка има. Не го преживявам лично, не минавам през ...

П: По-скоро хладнокръвно го гледаш...

М: Да.

П: Сякаш е различно усещането ти спрямо другите животи? На магьосницата и на индианката...

М: Да, да.

П: Там беше повече проценти ти самата?

М: Да. Особено преживяване.

П: Може би това е много  близко с настоящия ти живот за това така го чувстваш? Като чувство, като разпознаване... а това с Атлантида е било доста далеч?

М: Да. И може би като трансформирана енергия, като отработена... То е било много силно, но някак си трансформирано. Голяма част излекувано. Но е останало нещо, някаква връзка, която все пак ...

П: Явно е нещо полезно щом ти се появи с такива подробности. 

На това място търсим подкрепата и мъдростта на нейния духовен водач, който може да ни разтълкува всичко, което видяхме в тези животи:

М: На земята съм сега, сред природата.

П: Има ли образ твоя духовен водач, за наше улеснение, как облече тази енергия, появи ли ти се в конкретна форма?

М: Аз имам чувството, че се слях с нея, тя придоби някаква форма, и вече е в мен. Моята форма като очертание, но като бяла светлина, която влиза в мене.

П: Интересно описание.

М: Те още от началото, веднага се случиха нещата, още като се приближи.

П: А как искаш да продължим за да зададем сега нашите въпроси? Ако искаш може да го оставиш в себе си, като едно цяло или ако ти е по-комфортно да продължиш да го възприемаш като образ, силует от светлина до себе си? Как искаш?

М: Отделно.

Това привикване на духовния водач, както и привидно отделния му образ всъщност са само неща, които правим за удобство и за да надмогнем страховете и блокажите на логическия ум. Духовните водачи в определен процент са винаги с нас, от тях идват много от прозренията и интуитивните ни усещания, много от добрите мисли. Но като човеци ние сме свикнали със собственото си ограничение и по-често не вярваме на своите усещания, колкото и пъти да ни се докажат във времето,  че са били правилни. За това възприемането на духовния водач като нещо отделно от нас,  което дава отговори – всъщност спомага на логическия ум да възприеме тази мъдрост по-лесно, по навик ние се доверяваме на авторитети, а ни е трудно да повярваме на личните си усещания за нещата. Един такъв авторитет е духовния водач... по този начин трудността от ума е заобиколена.

П: От гледна точка на настоящия живот на М и изпитанията, които й се случват, може ли духовния водач да ни каже – каква е задачата, с която е дошла в този живот? И справя ли се успешно?

М: Няма оценка, няма съдене. Всичко е такова, каквото е. Тя се справя чудесно. Но дори да беше поела по друг път това няма значение. Пак щеше да е добре.

П: А какво трябваше като опитност да научи М от двата опита за самоубийство? Трябваше ли да изживее, да изпита нещо чрез тях?

М: До къде може да стигне в усещането си за откъснатост от Бога... в смисъл като толкова самотно... тя знаеше какво е да са Едно, но не и това усещане... да си отдалечен. Това усещане може да се преживее само на Земята.

П: Това ли е била опитността, която е искала да изпита?

М: Да. Това не може да се преживее в духовния свят, там винаги си Едно. Какво е да забравиш, различен и самотен. Само в тази плътност може да се изпита.

П: А защо душите въобще желаят да изпитват тези различни усещания?

М: Просто искат да го изпитат.

П: А някаква енергия или полза това носи ли им, след като преминат отново в духовния свят?

М: Уникална опитност просто. Палитра от опитности и усещания. Те също носят всички опитности на всички, и ги предават в Цялото.  Всички са така, тя не е изключение. Да, така са решили всички, така се само-опознават. Да опознаят всички части. Когато всичко е Едно, то е. А когато нещо е друго, то може да е различна опитност. В противопоставянето, в противоположността...

П: Значи за това с нея са се случили тези неща в младостта й?

М: Тя е избрала този начин. Има толкова различни начини. Всъщност инвалид... дете...  да бъдеш различен по други причини. Това просто е нейния избор.

П: А някои хора, които избират монотонен живот, да не са различни, да са част от масата, това почивка ли е?

М: Всеки има нужда от малко време. Душата има нужда от време... и от почивка. Твърде интензивни предишни преживявания... 

П: А този гняв, който изпитва М и няколко пъти се отприщва срещу децата й, макар че се опитва да се владее, има ли причина за него? Може ли да й се помогне със съвет?

М: Опитност. Но гнева е враг на любовта.

П: Значи не е нещо, дето  трябва да се бори с него и да се отрича.

М: В никакъв случай.

П: А как може да се живее с това без то да наранява физическото тяло, без гнева да самоизяжда човека отвътре.

М: Любовта ще го стопи. Когато се осъзнае избора, който душата е направила и вече няма нужда да го преживява отново и отново. Да се изчерпи просто. В момента е мъчение постоянно.

П: Няма да се гледа като на мъчение?

М: Да, първо не трябва да се осъжда.

П: Да, ето това е много важно.  А това важи и за хората, които изпитват агресия, нали?

М: Когато не се бориш срещу него...

П: И го обгръщаш с любов може би?

М: Да, ти го трансформираш и то просто изчезва, когато ти решиш.

П: Обаче трябва човека да е поискал да осъзнае това.

М: Когато се е изчерпал.

П: Добре, а това усещане на М за произхода на нейната душа, вярно усещане ли е? Защо Арктур?

М: Те са се свързали с нея. И по време на сън и вече и в делника й. Когато тя пожелае винаги може да им предаде съобщение.

П: А защо се случва това общуване, има ли някакво предназначение?

М: Любов, чиста обич, от Дома.

П: Значи правилно е усещането за Дом?

М: Да, но тя не е задължително да се върне там за да го изпита. Тя може да го изпита навсякъде. Въпроса е да пожелае тази връзка да не прекъсва. Винаги я има тази връзка, въпроса е да я намери.

П: И да я използва... А какъв е начина да се използва? Да си комуникира свободно без ограничение? Да задаваме въпроси ли...

М: Да, да не преставаме да живеем с нагласата, с намерението да държиш връзка, да контактуваш.

П: И се случва? Значи е толкова лесно?

М: Толкова е лесно. Няма нищо сложно.

П: И не ни трябват посредници?

М: Никакви посредници.

П: Всеки го може сам. Това е много хубаво.

М: Всеки, който пожелае.

П: А тези, които се страхуват и ходят за помощ  при други хора?

М: И в това няма лошо... до момента, в който човек сам осъзнае, че няма нужда друг да ни дава отговорите. Всичко е уместно. Всичко е уместно.

П: Заради това ли съществуват толкова гадатели, астролози, контактьори... Значи те си вършат работата, а нашата работа е да се осъзнаем

М: Разбира се. Те просто са един инструмент, начин по който хората да осъзнаят, че това е възможно.

П: Да минем през чуждата помощ, докато осъзнаем, че и ние го можем.

М: Те изпълняват другата част от плана. Това идва да се случи възвръщане на силата. За да си възвърнеш силата, трябва да си осъзнал, че си я отдал на друг. В момента,  в който осъзнаеш, че си я отдал ти ще искаш да си я върнеш. 

П: А това отдаване как да го разбираме, така ли става, когато отиваме и питаме някой друг, примерно някоя контактьорка?

М: Да, когато не си вярваш... на собствената интуиция, на сърцето си.

П: Това ли е отказване от собствената сила?

П: А през Януари 2012г., когато М преживява едно много странно усещане за непривързаност към семейство, към Земята дори, към всичко... какво и защо се случи с нея?

М: Част от нея си отиде. Вие сте многоизмерни същества и не сте привързани към едно тяло. Има други аспекти, които не са сетивни и не са осъзнати. Не приемайте тялото като единствен носител на душата... Една частичка от нея си е отишла.

П: А каква беше причината? Нужна ли беше на друго място?

М: Беше приключена опитност. Изтеглена е...

П: Не е било нужно да остава повече?

М: Да.

П: Много интересно. Това сигурно се случва и с други души? ... А дали е подобно, когато човек е имал някаква връзка и се раздели с партньорката си, и когато казва, че сякаш една част от него умира с човека, който си заминава? Дали и тогава една част от душата, от енергията е получила някаква опитност и си тръгва? Логиката валидна ли е и за тези случаи?

М: Валидно е да. То се усеща. Част от опитността ни напуска и е изживяна.

П: Част от душата може би отива да я отнесе?

М: Така е, да. Много малка частичка. Аспекти от нас, които са приключили определена опитност се връщат. Понякога ги усещаме много болезнено. Сякаш нещо се откъсва от нас и го губим, а то всъщност е нещо, което вече е приключило...

П: И отива към другата част Горе... реално не го губим...

М: Просто физически го усещаме като загуба, но то не е загуба. То просто се връща в Цялото.

М: Това е нова информация и мисля ще е ценна на хората.

П: А да питаме сега за приятелката на М, за нейната роля в младостта й, когато са били съквартирантки... Трябваше ли нещо М да научи от тези отношения? Имат ли някаква връзка опитите за самоубийство с нея?

М: Трябваше да се научи да слага граници.

П: Тогава е имало престъпване на нейната територия, така ли?

М: Да

М: Да, много допусна това навлизане. В стремежа си да бъде добра приятелка... тя се изгуби.

П: Да, може би това е свързано и с нейното вярване, че винаги трябва да бъде добра и другите да я възприемат като добра... Трябва да не се съгласява на всичко.

М: Да умее да отстоява себе си. Да си добър не значи да казваш само да. Понякога е нужно да си твърд в своята позиция, когато казваш не.

П: Това е полезен урок и за човека срещу нас, защото иначе само му даваме онова, на което е свикнал, което не би довело до никакво развитие и за него.

М: Когато кажеш „не” и усетиш, че отвътре ти е спокойно и не си напрегнат – това е било правилното за теб решение! Ако „не” – то предизвика сериозен дискомфорт, това не е искрено „не”. Тялото е невероятен механизъм, просто го слушайте.

П: ако вървим срещу душата явно тялото ще ни подскаже?

М: Тялото и душата трябва да са в баланс. Не бива да се обръща внимание само на едното или само на другото. Те са едно.