Емануел Сведенборг - най-великия поход на един мъдрец и мистик в търсене на човешката душа

"Господ отвори очите ми"

"Аз съм виждал неща, които лежат дълбоко скрити у човека"

"Аз съм напълно наясно, че мнозина ще кажат, че никой не може да разговаря с духове и ангели, докато живее в тяло, че това е фантазия."

"Но всичко това не ме възпира, защото аз видях, аз чух и аз почувствах."

Гениален изобретател и един от най-популярните европейски учени на своето време, овладял всяка област на познанието, която изследвал.
Сведенборг стигнал до осъзнаването, че науката сама по себе си не е край.
По средата на живота си Сведенборг започва най-великия си поход - Търсенето на човешката душа.

Като учен той станал способен на толкова интензивна концентрация, че дишането му на практика спирало, преживяване познато на светци и мистици от Изтока и от Запада.
Когато фокусирал тази концентрация върху писанието той се озовал в състояние на двойно съзнание едновременно осъзнавайки духовната реалност и физическото си обкръжение.
И Сведенборг, както тези визионери преживял една дълбока трансформация.

По време на два последователни Великденски периода той имал видения на Христос.
Второто през 1745 г., когато той бил на 57 години го призовало към един напълно нов начин на живот.

"И от този ден нататък аз се отказах от изучаването на светските науки и се захванах с духовните неща."

"Господ отвори очите ми така че посред бял ден, аз можех да виждам другия свят  и в състояние на абсолютна будност разговарях с ангели и духове.”

След като духовните му очи били отворени Сведенборг отдал по-голяма част от писането си за обяснение на Писанието и също за документиране на своите духовни преживявания.

След неговото духовно пробуждане той открил средства да започне да интегрира науката и духа чрез внимателно наблюдение и непрестанно записване на неговите изследвания в духовните измерения.

Той също знаел, че трябва да се обърне към растящия духовен скептицизъм у човечеството, който бил захранен от новата вяра в науката.

Така през следващите 30 години той старателно документирал своите пътувания в другия свят и това, което открил се оказало необикновено.

Сведенборг съобщава, че е преживял лично какво означава да умреш с цел да му се покаже какво е преживяването на смъртта.
Той описва продължението на нашето пътуване в задгробния живот, което следва след смъртта на физическото тяло.

Щателното водене на записки у Сведенборг произвело едно от най-обширните документирания на преживяванията на смъртта, които някога са записвани.

Сведенборг ни учи, че човешкия ум в действителност е в човешката форма и че ние вече имаме един дух, който е жив във духовния свят дори през по-голямата част от времето ние да не усещаме този свят.
Когато ние пристигнем в отвъдния свят ангелите гледат на това духовно тяло, което е в напълно човешка форма. И невероятно звучи, но те могат да прочетат всички събития в нашия живот, записани там.
Травмите, през които сме преминали, добрите решения, които сме взели, лошите решения, всички те са изписани на тялото ни.
Все едно ние сме видеокасета и те просто пускат касетата и веднага виждат събитията в нашия живот и най-важното - Какво обичаме и кои сме!

Това е "Книгата на Живота", за която толкова се говори.
Вие имате пълна вътрешна памет, която съхранява всичко, което ви се е случило, всичко, което сте казали и помислили, и прочели.
Всички събития във вашия живот са съхранени по най-съвършения начин във вашата духовна книга на живота (духовното тяло).

Сведенборг научава, че след смъртта душата се придвижва през прогресия от състояния.

Целта на този процес е рая но това е рай много по-различен от този, който повечето организираните религии са ни накарали да очакваме.

Сведенборг описва един небесен свят, който е оживен, на много нива и има много страни.
Сведенборг съобщава, че небесните общества са съставени от хора, които се привличат, заради вътрешното си сродство, без оглед на каквито и да е външни разлики, които може да са ги разделяли преди смъртта.
И подчертава отново, че истината за нашата вътрешна същност
е един от управляващите принципи на отвъдния живот.
Същата тази вътрешна същност предопределя нашия път, нашата дестинация и нашите визуални преживявания по пътя.
Разбирането на Сведенборг за визуалното качество на отвъдния живот се намира в неговото невероятно откровение, че нашите мисли са такива мощни средства, че света, който виждаме около нас, директно се формира от това какво мислим, независимо дали е божествено или адско.


"Църквата на Бога се състои от всички онези, които са живели в доброто на милосърдието, според тяхната собствена вяра."

"Църквата на Бог е вселенска."

Още за посланията и информацията дадена на човечеството чрез Емануел Сведенборг и неговите 27 години общуване със света на духовете и ангелите в това видео:

и 4те  негови книги преведени на български език:
- 
НЕБЕ И АД  (издателство Кибеа)
-
Книгата БИТИЕ Небесните Тайни
-
Земите във Вселената 
- 
ПОСЛЕДНИЯ СЪД
-

Книгите на Емануел Сведенборг, които не са преиздадени може да се намерят тук: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F1%E2%E5%E4%E5%ED%E1%EE%F0%E3


Преживяванията на Сведенборг в духовните сфери му предлагат рядката възможност да донесе обратно една динамична и практична философия.
Такава, която може да помогне на другите да намерят по-голямо удовлетворение и смисъл на живота си.

Той ни съветва усилията да станем по-добри хора като намерим и изкореним недостатъците си трябва да се правят без строго само-осъждане и когато се изправим пред трудности ние трябва да останем положителни и да намерим сила чрез молитвата.

Дори извършената неправда и зло, казва той, може да са полезни, защото от тях можем да научим какво да не избираме и че няма никаква свобода, ако нямаме избор.

Той акцентира, че зависи от всеки от нас да изберем свободно да правим добро и да правим това по един любящ и внимателен начин.

Философията на Сведенборг за любов в делата била наречена Теология на Полезността, която се превръща в мощен метод за личностно израстване и духовно развитие.
Една от най-великите му теми и наследство е идеята за Полезността.
Идеята, че за да бъдеш духовен ти трябва да си активен в този свят.

Сведенборг акцентира на любовта Любов към Бог и любов към ближните.
Любовта е нещо осезаемо, изразено чрез дела, чрез полезност, което означава да правим неща за другите хора, използвайки нашите собствени таланти в тяхна полза.
Смисъла на полезността е любовта, която вие влагате в действия.
Не е нужно да сме съвършени, но да ни е грижа, това прави огромната разлика в самото естество на това, което правим.

Сведенборг казва, че един от нашите адове е изключителното мислене само със себе си.
Въпроса, който се появява.
Какво е противоположното на това?
Защо да си загрижен за събратята си човешки същества?
И в тази връзка идва идеята на Сведенборг да бъдем полезни.
Още повече, че ние вероятно сме най-здрави и психически и емоционално, когато служим на другите.
Има един японски вид терапия, основаваща се на това, която се нарича  Найкан - терапия. При нея хора, които страдат от дълбока депресия или нервност или невротична самовглъбеност, са излекувани, като помагат на други хора в прояви на милосърдие и благотворителност.
Въздействието от вършенето на полезни дела върху живота на един човек може да се види, само ако се преживее.

Идеите на Сведенборг за естеството на духовната реалност са повлияли много забележителни хора по целия свят.
Писатели и артисти често са били катализатори за дълбоки промени в обществото.
За това не е изненадващо, че прозренията на Сведенборг били първоначално възприети, а после изразени по безброй начини от такива отличаващи се европейски писатели като:
Гьоте, Балзак, Елизабет и Робърт Браунинг, Бодлер, Колридж, Йейтс и Достоевски.
Други значими личности повлияни от идеите на Емануел Сведенборг са Уилям Блейк, Ралф Уолдо Емерсън, художествено движение „Хъдсън Ривър”, Томас Коул, заедно с Фредерик Чърч и Джордж Инес. 
Редица значими американски архитекти от 19 век били последователи на Сведенборг и неговата теология вдъхновила произведенията им - Даниел Бърнам, Джон Рууд и Луис Съливан, бащата на съвременния небостъргач.