Гласът зад записите – как стигнах до Спиритизма, регресиите и сънищата в моя живот

Някои ме познават от ютуб канала, където през последните  10 години първоачално с един профил, а след това на втори профил продължих да качвам преводи на видеа, мои записи от проведени регресии, а след края на 2013 година и нататък преводи на филми и видео материали на Спиритизма на Алан Кардек.

Днес ще разкажа малко неща, които по-често съм споменавала пред клиенти при индивидуална работа, отколкото в публичното пространство. https://youtu.be/7eErSG1Yj2w

Частици живот

Дали ще е интересна тази история не мога да кажа. За мен събитията и преживяванията от последните два месеца оставиха както често се случва едно особено чувство, трудно за описване... Усещане за свързаност, подреденост на детайлите, спокойствие и радост, че мога да съм свидетел на всичко това.

Може би вече сте забелязали този сайт през последните няколко години се обособи за мен като архив за нещата, които са ме впечатлили, като изповедалня за лични преживявания, осмисляния и разсъждения.

Нещо много ценно е писането. Няма аналог по терапевтичните си свойства. Когато човек се концентрира да изложи чувствата и преживяванията си правдиво и точно, неусетно е започнал да анализира по-задълбочено собствения си процес и движение, успява да види ценното и полезното и от най-тежките ситуации. А по-добро за нас от лично достигнати изводи няма и никой психолог не може наготово да ни ги налее нещата. Само трябва да седнем и честно да си напишем всичко, без страх от чувствата и мислите, без страх какво ще осъзнаем в процеса.

Общото от няколкото истории, които ще разкажа тук е Провидението, Бог, който по своите неведоми за нас хората пътища, намираше начин да праща знаци, подкрепа, уроци, които да ме подготвят за следващото и следващото, което предстоеше в живота ми.

Ще стартирам историята си с един сън от края на Декември месец. Без до този момент да се бяха случвали каквито и да е вълнения по повод работата ми с регресия, сънят доста шокиращо се вряза в това спокойствие. Сънувах две непознати момичета, които последователно ме предупредиха за съществуването на жена и мъж, които искат да ми навредят, защото правя регресии. Когато първото момиче ми казваше това започнах да виждам като образите на онези, за които ми говореше. От жената идваше почти цялата негативна енергия. Сякаш те смятаха, че това което правя е лошо и на всяка цена трябва да ме спрат. Мога да сравня чувството по сила с фанатичната убеденост на някои религиозни хора. Когато обаче в съня дойде второ момиче и чувайки разговора ни потвърди че знае за това и такава жена съществува. Дори описа, че е видяла сайт на жената и мъжа в интернет. Отново визуално видях за какво говори, дори конкретен линк... Твърде конкретен ако питате мен, защото всички тези детайли усилиха сериозността на казаното от първото момиче. Жената и мъжа ги виждах като застанали на някакъв слънчев площад. Тя беше средна на ръст, а той по-висок, слаб, с черна коса и мустаци. Тя също беше слаба, с черна и някак си зализана назад черна коса, бяло лице и усетих числото 42 за нейна възраст.

В този момент разбрах, че заплахата е лично към мен и живота ми, на чисто физическо ниво ги усещах способно да опитат да ми навредят водени от фанатичните си убеждения. Накрая второто момиче ме посъветва да потърся полиция и сподели, че може би жената може да бъде открита, ако някой се престори, че търси недвижими имоти. Сякаш ми каза, че тя работи в тази сфера.

Дали всички тези детайли са истинни или са фон за да обърна внимание на друго, което е по-съществено, не мога да докажа аз, само времето. Но се събудих с ясен спомен от чувството, което усетих от онази жена. Много истинска злоба, която цели да наранява...

Целия ден след този сън бях леко напрегната. Никога не подценявам сънищата си, особено когато са толкова странни. Забравих да спомена, че същата нощ моя приятел, който по-рядко си помни сънищата, беше сънувал на няколко пъти, че някой се опитва да влезе в дома ни, а в последния сън дори бе видял двама мъже, който сякаш са се насочили към моя компютър. Странно "съвпадение". От всичко стигнах до извода, че има някакъв нездрав интерес от някого към мен и работата ми...

До този момент съм имала сънни преживявания, в които да усетя силна негативна енергия, но никога досега не съм виждала да идва от човек, по-скоро винаги са били нематериални същности, с които с Божията помощ се справях и забравях.

Денят след съня имах среща и регресия с едно доста опитно момиче в областта на remote-viewing или на български дистанционно виждане. Много добра работа се получи, мислех че съм забравила нощната случка, докато тя не ме попита имам ли личен въпрос към нейния водач. Преди да се замисля от устата ми се изплъзна - Коя е жената от съня ми?

Отговора не беше онова, което момичето очакваше, когато ми предложи да питаме. Онова което спонтанно се появи, което духовния й водач бе подал като информация - "Виждам смъртта" и ми описа някои атрибути, с които виждаше жената, загатващи за вуду магии.

По принцип съм силен човек и нищо с лекота не може да ме разстрои. Но докато вървях към къщи същата вечер мислех много за този човек, който явно изпитваше много силна омраза, че да го усетя дори в съня си така ярко, а едно непознато момиче да успее да улови естеството на тази енергия напълно в синхрон със съня. Докато си вървях и се питах защо сега се чувствах зле. Нали един ден ние всички умираме. Самата смърт ли беше или защото не бях срещала така директно омраза... Припомних си събитията от миналото лято, когато чух неприятните новини, че заедно с бременността си имам и едно състояние, което по всички признаци щеше да прекрати бременността. Тогава също новината дойде внезапно, но в същия момент си спомних присъствието на Бог до мен, макар и да не знаех какво предстои бях спокойна. Вървейки към дома осъзнах, че ситуацията не е много по-различна, защо тогава да се измъчвам и да страдам от това което се случва.

Страдаме, само когато забравим Кой е до нас и по Чия воля се случва всичко. Макар и да изглеждат внезапни и неочаквани всички събития си имат цел и причина. Дадох си кураж в упованието ми в Бог. И дори всичко, което бях чула и видяла в съня ми да се окажеше истина, припомних си, че съм с Бог и ще го посрещна, та дори да е смъртта, която ще посрещна.

Никой не може да е сигурен колко му е отредено да живее в един живот.

Когато се прибрах ме чакаше нещо специално... От няколко дена чаках имейл от мой познат бразилец / всъщност почти непознат/ с отговор на въпросите ми по превода на една книга. Човекът реално не ме познаваше. Веднъж преди година му бях писала да му благодаря за преводите, които той пускаше от португалски на английски език ( част от които вие вече сте гледали на български). Тогава още той беше споменал, че е медиум и нещо, което аз разбира се отхвърлих, защото още не го познавах доколко е искрен - беше ми казал още зимата на 2013г., че Добрите Духове са му казали, че жена ще разпространи Спиритизма в България и вярваше, че това съм аз. Честно тогава просто го игнорирах, макар че същата година Декември месец пуснах филма Наш Дом с превод, а след това и авто-биографичния филм за бразилския медиум Шико Шавиер, както и доста на брой кратки видео интервюта с други медиуми по различни теми. и статии извадени от някои техни книги. Сама бях взела това решение. Когато нещо е ценно и виждаш истината в него, самото то те подтиква да пожелаеш да го споделяш с други хора.

Но да се върнем, края на 2014 г. е, получения имейл от моя познат бразилеца съдържаше в самия край две изречения, който бяха точен коментар на съня и преживяванията ми от последните часове. Няма как аз да съм му го споделила като писмото ми към него датира от седмица по-рано, когато още нищо от това не се бе случило. Беше написал: Игнорирай фанатичните хора и помни, че Добрите Духове са с теб! 

О да, тези думи бяха като ангелска прегръдка, окуражаване Отгоре, но предадено във физическия план чрез човек. Очевидно съм имала нужда, такова облекчение почувствах.

Тази история може би донякъде се разплете. Оказа се, че една жена, с която бяхме разменили по едно съобщение, която привидно търсеше регресия, използва случая да излее злоба и агресия каквато досега не бях виждала от абсолютно непознат човек. Всъщност възможно е и да страда от психично заболяване съдейки по напълно неадекватните неща, които ми пишеше.

Дали тя е образа на фанатичната омраза от съня ми не зная. Но със сигурност знам и бих искала и на другите хора да им стане ясно, че всички ние сме много близко свързани и нищо което се случва, не остава за дълго скрито. Информацията тече във всички посоки и тайните не са за дълго тайни. Както се убедих нееднократно, че мога да сънувам актуални събития във важни моменти за клиенти, които едва познавам, така и сънищата са първата система известяваща за недоброжелатели, както и за всичко онова, което се случва на енергийно ниво. 

Защо се случи всичко това - на първо място подготовка, темата за смъртта щеше да се появи и Февруари месец за мен, а по-лекото ми приемане на нещата определено бе резултат от това първо изпитание в края на 2014 г.

И втората полза - осъзнах, че моя бразилски познат всъщност ми е казал истината още в началото на нашето познанство, но аз не бях готова да го приема на сериозно. Колкото повече мислех и се опитвах да си спомня събитията от 2013 г., толкова повече се убеждавах в предопределеността на някои неща. Сетих се за съня си от есента на 2013, когато видях духовния си водач. Нещо, което до тогава в сън не ми се беше случвало. Един мургав висок мъж, на възраст около 50 г., с доста високо и някак лъскаво чело, а чертите на лицето сбити, като цяло несъразмерно на фона на голямото чело. Това беше конкретен образ, за който не можех да кажа, че е красив или ангело-подобен, както вероятно хората си представят духовните си водачи. В съня, който съм разказала в друга статия, той ми даде пет дискети и разбрах че това са моите пет мисии, без повече разяснения.

В резултат от думите на бразилеца, който сега пак ми напомни какво ми бе казал в началото, у мен се зароди подозрение. В крайна сметка аз действително правех точно каквото той ми предрече - факт са материалите, които превеждах и разпространявах.

Отворих да потърся снимки на медиума Шико Шавиер, търсех когато е бил около 50 годишен да видя как е изглеждал. И намерих - човек с тъмна кожа и високо чело, твърде високо поради оплешивяване точно отгоре, (във филма дори има сцена, в която Емануел коментира перуката на Шико), черти на лицето сбити и събрани, както на духовния водач от съня ми. Дали наистина бях видяла него в роля на мой духовен водач, а в съня това се подразбираше, ясно ми беше кой е пред мен... Но това предположение не смеех да изрека и споделя, само с най-близкия си човек. Странното е, че всичко това го сънувах още есента на 2013g., когато не бях започнала да превеждам материали на Спиритизма.

В цялата тази поредица от преплетени събития сякаш е невъзможно да се отдели едно от друго, като че ли всичко беше много по богато на съдържание и смисъл от привидното.

Същата вечер тези дълбоки вътрешни въпроси за съня с духовния водач и Шико провокираха най-силния сън, който съм имала досега с участието на духа на баща ми. Само по себе си това го приемам за утвърдителен знак по въпроса действително ли съм видяла Шико като мой водач, месеци преди да прочета за него в материалите по филма. Забелязала съм, че само истинните въпроси зададени от дълбините на сърцата ни провокират Големите сънища-срещи. 

Защо смятам този сън за голям - беше ми показано нагледно по символичен начин за какво е живял баща ми, четири неща. За трите той сам разказа какво са били, а когато стигна до четвъртото ми го показа като лист хартийка разграфена на 4 квадрата, последния долу в ляво беше четвъртото нещо, което бе почивката и заминаването, откъсна го и разбрах, че това е и смъртта му, едно от нещата, за които бе дошъл е самата му смърт и начина, по който си тръгна. Не знам дали някой друг е изпитвал такова силно щастие насън, разбирах всичко което ми казва и доверява, усещах стойността на цялото това, щастието че ми се дава, а в следващия момент се събудих с хлипове и сподавен плач от огромната липса и тъгата, която чувствах от смъртта му. 

В един миг да чувстваш богатството от присъствието на някой специален дух до теб, а после да осъзнаеш колко ти липсва. Ето това е Голям сън за мен, за дете което не е гледано никога от баща си всички тези силни чувства на радост и тъга са необясними, освен от гледна точка на вечния живот и връзките между душите в духовния свят, които изличават всички житейски сценарии, на които може да сме били зрители тук на Земята.

Втората история е справянето ми с един здравословен проблем, който се появи миналото лято. От всички проучвания, които направих нещата сочеха към отворен тип коремна операция. Още от есента на 2014г. търсех знаци, които да ме напътстват кой е пътя за решаването на този въпрос. И знаци имаше... Сега от гледна точка на времето виждам как естествено всичко беше отложено, макар още тогава да бях срещнала лекаря, който в последствие ме оперира (д-р Даниел Георгиев от болница Надежда). Но за онзи период, есенните месеци, странно нещо се случваше, като че ли никой от специалистите не се отличаваше с нищо лошо или добро. Ту решавах, че вече съм избрала и следващата среща се оказваше пак добра и ме разколебаваше... И така до края на Октомври, когато една лекарка ми каза каквото искам да чуя - да си изкарам спокойно празниците и от Януари ще видим какво да правим. Сякаш вътрешно това бях чакала, успокоих се и продължих с работата и живота си. Сега си давам сметка, че това е бил знак и добре че съм го последвала, иначе нямаше да срещна всички онези интересни хора от регресиите Ноември и Декември месец. Възстановяването щеше да ми попречи да работя.

Дойде Януари и аз пак тръгнах да търся и уточнявам кой и какво може да стори по моя въпрос. Усещах, че не бива вече да отлагам, а знаците още не бяха откроили категорично кой да е моя доктор. Нали толкова силно вече исках насока от духовния свят... Получих я, но понеже не си бях отворила всички сетива за да разпозная и приема безрезервно първия знак, продължих в грешна посока и провокирах още знаци, за които буквално си платих. Това да не притеснява онези, които са в подобно положение. По-добре е човек да загуби някаква сума, отколкото да е неуверен за такова важно решение кой и къде да го оперира.

Тръгвайки за същата онази лекарка, която ме успокои есента, аз "обърках" маршрутката и се усетих чак когато видях другата болница /в която работеше лекаря, който впоследствие ме оперира и който също познавах с добри впечатления от есента/. Мина ми през ума, че явно тук трябва да дойда, а не там за където съм тръгнала, но после логиката ме разколеба и отдадох объркването на стреса и емоциите ми. Слязох и чаках, транспорт не идваше... Знаците си бяха там, но само да имаше кой да види и приеме... Накрая си взех такси.

 Следващите събития развенчаха лекарката, към която бях тръгнала. Видях че и тя и хирурга с който работи се интересуват само от финансовата част и не са искрени пред мен. До края на деня от двете срещи и срещу сумата от 150 лв. си бях получила знаците къде и с кого не трябва да работя. Видях колко ни принизяват понякога лекарите, смятайки че ние не усещаме кога ни лъжат и казват онова, което ще ни се хареса, макар да не отговаря на състоянието и проблема ни, само за да ни манипулират да изберем техните услуги.

Благодаря се, че в онзи момент си спомних думите на моя доктор, който макар и малко да говореше на първата среща, ми бе казал най-същественото защо отворената операция е най добра за моята миома от 5 см вместо лапароскопията. Тази информация се потвърждаваше и от интернет проучването за подобни случаи. 

И така в края на онзи януарски ден бях щастлива след всички силни емоции и с малко пари назад, но поне си бях дала сметка колко ценен е доктор Даниел Георгиев от болница Надежда, който ми беше обяснил кое е най-доброто за моето състояние без да ме заблуждава или да ми дава фалшиви надежди за неподходящи за случая процедури. Тъй като планирах да напиша отзив за него, за това и давам конкретна информация. Надявам се ако тази статия попадне по ключови думи на момичета, които също търсят, както аз търсих да се ориентирам какво ми предстои и на кого да се доверя, дано им послужи за ориентир. 

Спомняйки си, че под стрес и силни емоции възприятията и ума ни не са съвсем ясни, както личния ми опит доказа, този път преди срещата с потенциалния мой избор за хирург се помолих. Помолих се Бог да ми даде яснота да виждам знаците, да забележа и най малкото нещо ако има такова и то би било насока как да действам. Силно разчитах това да е моя доктор но трябваше да проверя... Потвърди се, срещата мина много добре и знаци пак имаше, в положителна посока. Определихме дата.

Някои от вас може би се питат не е ли могло с алтернативни методи да се премахне тази миома. От момента, в който узнах за нея до скоро, това са доста месеци, често медитирах, визуализирах, а най-често под формата на молитва се обръщах към Бог за насоки и изчистване. И смея да твърдя, че всичко беше ползотворно. Получих много отговори, осъзнаване на причини, уроци, чрез които ми се показа коя част от миналото още не бях изчистила и простила. Нещо обаче ми подсказваше, че аз просто трябва да го мина този път, точно чрез операция... Интуицията ми се потвърди и винаги, когато например си теглех ангелски карти ( "Ангелската терапия" на Дорийн Върчу) все ми се падаха едни и същи - винаги излизаше, че трябва да изчистя страха от себе си. Давам си сметка защо трябваше да мина именно по този път. Учителя Дънов сочи страданието като основно средство за пречистване на душата. Нещо, което всъщност ни помага да изчистим натрупаните негативи и ни дава шанс за развитие. Всичко си пасна добре и с личното ми усещане. Не възприемах болестта като нещо лошо, а като нещо дошло да ми покаже моя проблем. Приех случващото се като изпитание, което си е част от моя път. Всъщност когато си дадох сметка за това доста се успокоих, разбрах, че молитвите ми се чуват, но в случая "най-доброто" за душата ми беше по различно от това, което човек мисли.

:) сещам се, че преди 2 години си пожелах от Бог интересен живот, който да ми дава материал за размисъл, от който да научавам разни неща, които да мога да споделям и с другите. Мисля, че желанието ми се изпълнява още от момента, когато го поисках от сърце.

Още едно нещо има своя принос за моя процес на лечение.

От няколко месеца вечер преди заспиване чета една специална книга. Казва се "The Gospel according to Spiritism" / Евангелие според Спиритизма, на Алан Кардек, и разглежда различни положения от Христовото учение като тълкуванието дадено е доста дълбоко, формирано от учението на духовете получено като откровение от цял свят. Благодарение на този ритуал, защото не може да се нарече обикновено четене, много неща бяха разровени в душата ми и извадени на светло.

 Научих какво е гнева, обидата, но също и смирението и милосърдието и ги видях в себе си, в живота си. Дадох си сметка как даваме прошка с ума си, но не и в сърцето. Осъзнах че обидата, чувството за несправедливост и фото най-малкия бунт в душата срещу най-малката частица преживяване от миналото, всъщност е признак, че не сме простили. Най-много ме заболя и засегна, когато прочетох, че и най-големия дар за Бог не е нищо, ако ние не сме простили на "брата си". Заболя защото осъзнах, че съм се заблуждавала относно себе си и за Бог е по-важно, когато аз изчистя всяка обида и простя, този дар е първият, който трябва да сторя... Мислим си, че правим добро, някакви неща, които ние така преценяваме, а бягаме ли бягаме от онова, което всъщност на първо място трябва да сторим.

Колко силни думи - ако искаме Бог да ни прости на нас, то ние първо трябва да простим на враговете си. И когато казваме врагове, не са ли това понякога близки нам хора, членове на семейството, колеги, деца, партньори, който някога са ни обидили или наранили. Дадох си сметка, че нещата, за които аз бих искала Бог да ми прости, гневните думи, моментите на слабост и ситуациите, в който не съм съумяла да постъпя по най-добрия начин - съставляват един доста по-дълъг списък, от онова, което на мен ми се беше случило като обида и нараняване. Осъзнах колко по-важно е за мен да се изчистя, да се покая, това е правилната дума... Защото егото ни продължава да се опитва да ни мами по стария начин на мислене, да обвинява и осъжда, и да пуска отровата си дълбоко в душата. Колко е глупаво да се вкопчваме в прегрешенията на другите, което само слага пръти в собствената ни кола.

Разказвам това, защото смятам, че има своята роля в "предоперативното лечение". Защото не правим ли нищо за душата си и не работим ли по истинските причини за състоянието си, никой не гарантира, че в тялото ни няма да се появи нова аномалия, по скоро обратното е доста вероятно.

Когато се засегна темата за прошката разбрах най-дълбокото значение на думи като милосърдие и благотворителност. Има едно най-голямото благо, което можем да дадем, то е милост, мило-сърдие и опрощение към друга душа, която ни е нанесла обида. 

Досега не си давах сметка, както може би и повечето хора, какво е в същността си милосърдието. Какво означава да смилиш сърцето си към онзи, който те е наранил и да дадеш на душата му това благо... Прошката. Това е истинското милосърдие, дълбоката благотворителност, единствения път към Бог, който не е ограничен в нито една религия, не е приоритет само на някои духовни секти и учения, а може да се срещне и у най-големия на пръв поглед атеист. Защото вярваш е не онзи, който се нарича такъв, а онзи, който живее по законите на Бога.

Поредицата от чудни събития и знаци за мен продължи и в седмицата преди операцията. Внезапно имах повече заявки за регресии. Както обикновено Бог праща онова, от което имаме нужда. И в този случай се оказа, че е много повече от материална помощ. Тук ще разкажа за две много мили момичета - майка и дъщеря, които биха път отдалеч за да направим регресия. Както никога се съгласих и двете да ги вместя в един ден, толкова голямо желание имаше у дъщерята. И това в деня преди да вляза в болница за операцията.

Времето беше лошо, очаквах че ще се откажат да пътуват. Почти бях убедена, че това ще се случи. Второто ми съмнение бе ще се получи ли регресията на майката, с която нямах възможност да говоря. Но денят ме изуми. И двете регресии се получиха повече от добре. Но онова, което се случи ми доказа, че неслучайно тези момичета бяха дошли именно преди приема ми в болница. Когато дойде ред на майката преди да започнем ме попита имам ли проблем с десния яйчник. Както чакала в колата тази информация просто й се появила. При мен точно отдясно в матката беше разположена 5см топче миомен възел. Тя беше усетила това по някакъв начин. 

Регресията на майката се оказа доста нетипична и интересна. Срещнахме се с няколко духа, сред които починалия съпруг, духа на едно момиченце, нейна дъщеря от минал живот, която сега често навестяваше родената й дъщеря, и един дух на младеж прикован от обида изживяна в минал живот с нея като негова сестра, когото освободихме успешно към Светлината. Но първата среща - появи се образа на Св. Иван Рилски. Вече беше идвал при жената в един сън, но не очаквахме, че викайки духовния й водач ще дойде именно той. Още когато я чух да казва кой идва при нас в съзнанието ми се появи аларма - "Лечител! Или идва и трябва да го помолиш за помощ или ще каже, че майката има лечебни способности." С тази мисъл в ума си, аз се придържах към предварителните въпроси и отлагах за накрая своите предположения. 

Но от самото начало в продължение на няколко минути образа на светеца описан от майката все едно работеше с някаква енергия под формата на кълбо в ръцете си, което се увеличаваше и увеличаваше докато говорим. Накрая не издържах и попитах - Това, което ни показва сега има ли връзка с някакви потенциални лечителски дарби у жената? Отговорът беше утвърдителен за нейна собствена изненада, не и за моя. Тогава си позволих да кажа шеговито, макар че го мислех сериозно, ако тя пожелае аз мога да съм първия й обект, върху който да си упражни енергията си след регресията. Просто усещах, че това трябва да стане и образа на светеца не случайно е дошъл в деня преди да ме приемат за такава сериозна операция. Сякаш той само това чакаше, да разберем посланието му за нейните дарби и си тръгна веднага. 

Продължихме нататък с въпросите и другите срещи. Но докато говорехме усетих нещо ниско в корема и в дясно, усещане подобно на тънка игличка, която бавно минава през нещо и се изтегля. Почти бях сигурна че мястото е точно на миомата и нещо се случва именно с нея, но тъй като лечителя вече си беше тръгнал и вървяхме по процедурата не казах нищо до края на регресията. Когато след края споделих на жената какво съм усетила, тя се усмихна и каза, че е решила за да не забрави да ми направи лечебния сеанс още докато е в регресия, което аз нямаше как да предположа, защото тя си даваше отговори, когато питах и по нищо не личеше, че се занимава с още една дейност. 

Чувствах се в много приповдигнато настроение. Знаех, че се беше случило нещо хубаво. Самия факт, че тези жени дойдоха и се видяхме, а чрез майката се бе появил и най-известния български лечител и светец, подейства ми много силно. Усетих го като благословия за това, през което ми предстоеше да премина. Аз знаех че пътя ми включва това изпитание, достатъчно знаци имах да се убедя, за това не очаквах чудодейно изцеление. Но все пак тази помощ не беше случайна. Вярвам че това подготви почвата за операцията след два дена, за да мине тя леко и безпроблемно, без никакви опасности за мен или органа, от който зависеше един ден да родя дете.

Края на историята, за малцината търпеливи успели да прочетат до тук - д-р Даниел Георгиев наистина свърши божествена работа. Миомата бе излязла с лекота от стената без да се нарани вътрешната тъкан на матката, за което вярвам допринесе много и този лечебен сеанс преди операцията. Отново Бог намери начините да ми прати своята помощ и благословение.

Вярвам, че не беше случайно да срещна и моя доктор, много скромен и тих човек, от който светлината и добротата си личат без думи, а грижата е полагана с истинска любов към човека. 

Казват, че подобното привлича подобно. Благодарна съм, че намерих точно този човек.

Вярвам, че Бог винаги ще е с него, в сърцето и ума му и ще му помага да сее добро там, където сме най-уязвими - в страданието и болестите. Като за мен няма съмнение, че при такова посвещение лекаря не лекува само тялото, а енергията му стига и до душата.

Събудих се от упойка с образа на двайсетина годишно /или по-малко/ момче пред мен което стоеше неподвижно и ме гледаше от края на леглото, и сякаш се открояваше от суетящите се сестри в интензивно. Всъщност бях развълнувана, че помня нещо  и с огромни усилия тръгнах да звъня по телефона да дам знак, че съм жива :) първите ми думи - сънувах, сънувах... Дали пък не е било видение... Сега като си помисля едва ли това бих предположила, че ще е толкова важно да кажа първо. Но в онова състояние, в което още се чудех кога почна, че вече свърши операцията, всичко ме впечатляваше. Кое беше това момче може би ще узная някои ден, дали ангел пазител, или някой мои близък от духовния свят, който още не беше роден. Времето ще покаже.

А първата нощ извън интензивно пак сънувах - този път имах посещение, видях моя прадядо, когото много обичам и е починал от около 15 години. От доста години спрях да го сънувам. Този път само се появи и разбрах, че е дошъл да ме посети, прегърнах го, нямаше нужда от думи.

Накрая искам да споделя с вас две молитви от книгата "Евангелие според Спиритизма". И двете са подходящи при здравословни проблеми:

"Господи, ти си самата справедливост. 

Болестта, която намери за уместна да ми изпратиш, 

трябва да е заслужена, защото Ти никога не налагаш 

страдание без справедлива кауза.

За това аз доверявам моето изцеление на 

Твоето безкрайно милосърдие. 

Ако Ти е угодно да възстановиш здравето ми, 

нека Името Ти е благословено. 

Ако обратното, за мен е необходимо да страдам още, 

нека бъдеш благословен по същия начин. 

Приемам без оплакване твоята мъдра воля, 

защото каквото Ти правиш може да бъде 

единствено за доброто на твоите създания.

Мили Боже, нека тази телесна слабост 

бъде навременно предупреждение към мен, 

което да ме подтикне да размишлявам/медитирам/ над себе си. 

Приемам го като едно изкупление на миналото ми, 

изпитание на вярата ми и смиряване пред святата Ти воля."

********************************************************************************

"Господи излекувай ме, но направи така,

Че болната ми душа се излекува,

Преди да изцелиш тялото ми; 

Нека плътта ми бъде наказана, ако е необходимо,

За да се издигне душата ми в прегръдката Ти

Със същата белота, която притежаваше, 

Когато Ти я създаде."

******************************************************************************* 

Достоверност на преживяването в регресия - гледна точка на човек с дългогодишна практика в Опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване

Когато правя регресии срещам хора с различен опит и минало вариращо от никакви практики до дългогодишна работа в някои от най-трудните сфери като Извънтелесни Преживявания (Опитност Извън Тялото по Робърт Монро) и осъзнатото сънуване.

Резултатите при всеки от тях са интересни. Но е много ценно да се види разсъждението и наблюдението на човек с практически опит в някои сфери, които изискват много повече смелост отколкото е нужна за една регресия. (Опитностите извън тялото са много полезна и интересна практика, но и доста трудно постижима (но това да не обезкуражава заинтересованите). Повече за нея може да прочетете в трилогията на Робърт Монро - "Пътуване извън тялото")

Следния разказ е гледната точка на мои клиент, с когото работих Август месец 2014 г.



Оригинално публикувано в: http://obe-bg.com/index.php?PHPSESSID=539d253sfkkonbfkc92li9j287&topic=2093.msg7651;topicseen#msg7651


"Наскоро си направих регресия при Павлина Николова. По нейна молба описвам впечатленията си:
------------
В началото Павлина ми направи профил. Състоеше се в задаване на въпроси за моя живот, как съм го живял, какви са подбудите ми, целите ми и т.н. Имам ли въпроси, които бих искал да задам, когато съм в Контакт. 

Когато пристъпихме към работа се чувствах вече леко уморен от много говорене. 
Тя ме сложи да легна и преминахме през уводната част, свързана с дълбока релаксация на тялото и съзнанието. 
Когато ме качи на "облачето" се почувствах наистина лек и във фаза. 

Кацнахме.
Трябваше да се огледам. Видях босите си крака. Бях гол, само по една бяла роба. В началото ми беше трудно да определя полът си. Накрая се избистри - жена! Намирах се сред останките на цивилизация, цялата погълната от зеленина. Беше много тихо, можех да усетя вятъра в дългите ми коси. Павлина ме попита дали наблизо има плаж /преди да започнем й бях разказал да някои от спомените си, до които имах достъп/. Оказа се, че наистина има плаж. Жената беше от същия спомен само, че сега регресията позволяваше по-детайлно навлизане. До преди това споменът ми беше някак мъглив, наситен с емоции, но не и ясен. Регресията направи възможно навлизането като в осъзнат сън. Разходих се по познатият плаж, поплувах сред лазурните води, а после влезнах в къщата. 

След някои уточняващи въпроси се прехвърлихме към смъртта ми. Оказа се, че съм умрял от старост в сънят си. Малко преди това имах на моменти съмнение дали не си измислям. Павлина ме успокои да продължа. Първата най-силна индикация за достоверността на случващото се беше, че усетих лежащото си тяло много старо. Ръцете ми бяха сбръчкани и цялото ми тяло беше немощно. Физическото усещане беше толкова силно, че едва ли можеше да става въпрос за илюзия така, че се поотпуснах. Когато умрях и се отделих от тялото си видях къщата си отгоре. Заливът по залез слънце беше много красив. Павлина ме попита дали някой ме посреща. Усетих, че някой ме вика в далечината. Но аз бях спряла да погледам залеза. Тук се случи второто потвърждение за мнителният ми ум. Разплаках се. Усетих една много дълбока тъга, която ме натъжи силно и сълзи да се стичат от очите ми. Павлина ме попита какво правя и й разказах, че ми е тъжно защото осъзнавам как всичко ще свърши. Залива ще изчезне един ден, папагалчетата, животните, всичко.... 

Но трябваше да продължа напред. Някой ме викаше. Когато продължих.... навсякъде имаше облаци и светлина. Там ме чакаха ТЕ. Не виждах всички само първите редици. Мъжът ми и той беше там, но някак встрани. Той беше моя наставник. Толкова се зарадвах да го видя. Посрещнаха ме с нещо, което би наподобило на земята ръкопляскания. Бурна радост и еуфория. Като парти за завръщането на отколешен приятел, който се прибира в домът си. Всички го чакат и сега го приветстват. Цялата светех, вече нямах форма. ТЕ също. Видях сред тълпата по сиви форми и по-светли. Моята светлина беше като, че ли най-силна. Блестях като Залеза! И тогава ми се изясни още повече. Аз носех Залезите с мен! Изпълних мисията си и бях крайно щастлива. Всички бяха доволни от мен, а наставника се усмихваше встрани и наблюдаваше със задоволство. Всички моменти на щастие, на радост, когато ходех по пясъка или плувах в морето, когато галих малките животинки...а вечер гледах залеза.... и така цял живот... ето това носех с мен... и светех цялата, формата чак се губеше, бях наситено сияние от светлина.... Всички бях щастливи, че успях да изпълня мисията си и да донеса обратно сред Нас огромна хармония и покой. Цял живот в съзерцание. 

Павлина ме насочи към друг живот. Веднага изникна стар спомен. Явно настояваше и той да бъде разгледан и детайлно избистрен. Бях старец, пред портите на огромен хотел, в стар стил. Тя ме върна назад... на младини бях....работяга..., който беше разбрал, че само с работа не става, трябва и такт, усмивки, радост! Така и бях успял да се издигна дотук. Живота ми беше за пример. Бях доволен от себе си. Не съжалявах за нищо. Учех се да управлявам хора. Знаех, че за да управляваш добре, трябва да не се забелязваш. Колкото може по-малко да се месиш. Достатъчно беше просто да давам импулс, да зареждам хората с радост, смях. Да им показвам прецизност и точност, и те напълно самоинициативно се мъчеха да оправдаят гласуваното доверие. Имах две момчета и жена. Вече големи. Всичко ми беше като по конец. Обичах да се изтупвам и да се пъча понякога със златната си верижка на часовника. Бях в крак с модата. Навсякъде в хотела цареше живот и клиентите бяха с доволни усмивки. 

Последните ми мисли бяха, че съм стигнал върха на изкусното управление, когато мога незабележимо да се оттегля и никой дори няма да забележи, че ме няма. Това ме изпълваше с огромно задоволство. И последните си дни ходих само колкото да навестявам любимата си обстановка. Умрях бързо от парализа. Няколко дена неподвижен на легло и всичко приключи. Бях щастлив. Усетих, че се завръщам справил се добре!

Павлина ме насочи към място, което да ми е приятно. Видях парк. Тих и спокоен. Навсякъде пейки. Тук таме се разхождаха хора. Още преди да ми каже да седна, аз седнах. Каза ми да си представя, че сега ще говоря с Наставника си. В далечината се появи човек, който бързо де приближи.... не знам защо се преместих.... исках да седне отляво. Само оттам се чувствах удобно. Той се настани до мен. Не беше познато лице. Висок, сух човек, с големи сиви очи и дълги пръсти на ръцете. Косата леко плешива. Погледна ме. 

Това беше третия път, който затвърди колебливият ми ум в достоверността на случващото се. Не очаквах да усетя неодобрение!!! Същисах се! Той излъчваше, че този път....не е доволен от мен. Дотук съм се справял много добре, натрупал съм нужната информация, от която СМЕ имали нужда за Пътя. Можел съм да се върна обратно, ако съм искал. Но щом съм решил да остана...ще трябва да продължа. /той говореше за един труден момент от живота ми, в който  си мислех, че умирам...тогава получих голяма подкрепа именно от Цялото...и информацията, че съм дал достатъчно и дори да се прибера ще бъдат доволни/. Откровено казано не очаквах неодобрение!!! Всичко друго, но не и това. Разбира се, нямаше място за спор, защото виждах всичко, което и той вижда. И на мен също не ми харесваше! Каза, че трябва да спра да търся вниманието, което не съм получил като малко дете...Така е трябвало да стане и да не се отклонявам от Пътя си. Ако ще търся Любов да е само от Цялото и връзката с Него. И още други неща ми каза, които ми беше много трудно да преведа. Беше си сериозен урок. Показа грешките ми и какво трябва да променя.

 Предадох на Павлина една малка част от цялото общуване. Една част запазих за себе си, а друга просто нямаше как да преведа на думи. 
Накрая я попитах "Искаш ли нещо да питаш за себе си?" Знаех, че в този момент чрез мен тя можеше да получи достъп до всяка една информация, която лично я вълнува. Може би не го очакваше и в крайна сметка каза "Не".
----------------------------------------
Беше полезно! Изясних си мъгливи спомени и получих нова насока. Успях да си отговоря и на въпроси, които занапред ще вълнуват умът ми. След регресията Контакта е много по-тесен. Чувам неща и понякога съвсем директно общувам. Второто внимание се поотключи. Благодаря ти!  


И още един допълващ коментар, споделен във същия форум:

По отношение на самата регресия... Имах някои притеснения, тъй като не взимам всичко за чиста монета. На няколко пъти си мислех дали не си въобразявам разни неща, тъй като Павлина не работи с хипноза и нивото ми се струваше повърхностно - говорех с нея със затворени очи...след релакса. Някъде в началото ми се приходи до тоалетната. В момента когато изплувах да отида се оказа, че всъщност само съм си мислел, че съм на повърхността, защото излязох от някакво много далечно и дълбоко място. Чувствах се като пиян. Силно замаян и едва ходещ. Щом легнах фииуууу и пак бях във Връзка.

Втората сериозна индикация, която поуспокои съмняващият ми се ум, беше когато усетих телесно, че съм стара жена. Чисто физически се усетих старица, която лежи. Толкова силно, че бях готов да се обзаложа, че ако отворя очи ще видя старо тяло. 

Третия момент беше, когато старицата умря. Щом се обърнах да погледна живота си и заливът долу в ниското.... ме връхлетя толкова силно чувство на тъга, че се отрониха няколко сълзи от очите ми. 

Четвъртия момент беше когато извикахме Наставника. Той се появи и се случи нещо неочаквано за въображението ми. Ако само то работеше определено не бих си измислил такъв развой на събитията. Неодобрението му към мен ми подейства като шок, да не говорим айдентите с които ме засипа, излъчването му и т.н...това определено нямаше как да си го измисля. Още виждам очите му, които ме преследват чат пат през ежедневието ми.... такова силно излъчване и така....ъъъ....зряло! Почувствах се толкова малък, буквално дете, с някакви смешни претенции и незрели желания. Всъщност именно тази част от цялата регресия окончателно разсея всичките ми съмнения. След като вече излезнах от фаза, дни наред усещах с лекота Връзката. В общи линии и сега я усещам далеч по-изострена от преди това.

2014 една по-различна година! Какво се е променило?

Темата за промените на Земята през 2012 беше широко експлоатирана и употребена в годините преди и малко след заветната дата 21. 12.2012г.

Станахме свидетели на драматични призиви, статии и какво ли не... вероятно това си беше част от пътя на всички нас... Имаше много страх, всяван от популярни и непопулярни медии, от отделни хора, от различни гурута и ченълинги.

Още преди 2012 някак си не ми пасваха всички тези предсказания, не ми звучеше съвсем наред всичко това... Приех за себе си, че промените се случват единствено на ниво съзнание, индивидуално за всеки човек, тогава когато всеки един стане готов, преди или след 2012 г. и не отделях повече време да го мисля ще ли преживеем 2012 или не.

Сега толкова време по-късно повдигам темата за промените, защото напоследък

НЕЩО РАЗЛИЧНО СЕ СЛУЧВА

В началото приписах всичко, което преживявах на някаква по-завишена сензитивност, но нямах идея защо точно в последните месеци се активира. И така си мислех, докато не започнах да получавам информации от непознати хора затвърждаващи, че и при тях се случват по-често спонтанни паранормални преживявания, осъзнати сънища, срещи с ангели, духовни водачи, ясни послания в сънищата.

Получи се така, че дори без да търся потвърждение, то се получи. Хора, които и преди са имали силна интуиция и сензитивност споделиха, че лично при тях отчитат промяна в завишаване на тези им опитности, по незнайна за сега причина.

Идеята да споделя това е да разбера размера и обхвата на тази енергийна промяна.

Наблюденията ми върху моите лични преживявания и на познати и непознати хора, които ми писаха спонтанно да споделят, ме навеждат на извода, че може би действително, както сме чели и чували още преди години, че промените ще доведат до изтъняване на воала, на преградата между световете, между реалностите... че това вече е започнало да се случва и обяснява много от особените усещания и преживявания в будно или сънно състояние.

Разбирам, че не всички от читателите са преживявали подобни на нещата, които по-надолу ще разкажа. Това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Дали ви се случват, дали усещате, сънувате, виждате или не подобни неща, е в пряка зависимост от личния път и задача на всяка душа. Когато на даден човек се случват такива неща, те се случват с определена цел. Те са най-добрия учител да се преодолее страха и да се подготви една душа по един по-особен начин, каквато подготовка не е възможно да се случи чисто физически на земно ниво.

Обяснявам това за да няма страх у вас мили приятели, които четете тези редове. Всеки си е дошъл с определена задача. Едни трябва да са по-смели от други. Но това е заради задачите на душата. Други хора имат други, по-различни неща за вършене и така за всички ни си има по нещо.

Не е нужно всеки човек да преживее подобни неща и вероятно това никога няма да се случи, освен на душите, които са планирали тези опитности с определена цел.

Има и още един мотив да пожелая да споделя някои от тези мои и чужди опитности. Това е публичността на подобен род информации, или по-скоро липсата на подобни неща споделени в публичното пространство. И тази липса е не защото такива неща не се случват, а защото няма кой да се престраши и да ги публикува заставайки с името си. Това са нормални неща и все по-нормални ще се утвърждават, с увеличаване броя на хората, които ги преживяват, сънуват, възприемат и усещат.

Историята на Мими

Мими е млада майка свързала се с мен по имейл с желание за регресия. Когато заговорихме за причините, които са я довели до това решение се разкри една много интересна история. Но в случая Мими едва ли би определила историята си просто като интересна, предвид силните емоции, които всичко случило се й бе докарало. Радвам се, че тя се свърза с мен и успях да отговоря в по-голяма степен на въпросите относно преживяванията й. Всичко това, което тя описа, не е толкова рядко срещано. Части от нейните опитности са се случвали на поне 50 % от хората, ако не и повече (статистиката е по мои лични наблюдения).

За това надявам се предавайки нашия разговор тук, това ще бъде един полезен материал за всички читатели, на които се е случвало подобно нещо и е оставило травма в съзнанието.

Важното е, че когато човек се информира, когато разбере в дълбочина случващото се, страха и стреса намаляват значително и дори се появява любопитство и вълнение към подобни преживявания.

Основната причина, поради която Мими ме потърси е "проблема й с тъмното". Както разбрах след като си писахме по скайп, проблема й не беше със самата тъмнина, а с това, че от известно време виждаше разни същества в тъмното, което я плашеше повече. Това се случвало точно в моментите преди да заспи, когато мозъка й преминава Алфа ниво на мозъчната вибрация.

(Това е важно, защото Алфа е нивото, в което всички ние получаваме прозрения и отговори, в което се случват медитациите и хипнотичната регресия, и сензитовността ни е много по-силна от ограничените ни 5 физически сетива.)

За тези от вас, които не са имали лични опитности или усещания в тази област, бързам да ви уверя, че всяко нещо, което ни се случва си има своята цел. Много често това се вижда от дистанцията на времето и с подходящ задълбочен анализ върху живота на човека и начина му на мислене, промените, които са настъпили, интересите и цялостното му възприемане на света.

И така историята на Мими започнала преди 3 години, когато сякаш едно събитие - смъртта на близък роднина, отключва тази поредица от срещи с паранормалното.

Първият път тя е в едно състояние известно на повечето от вас като сънна парализа. Характеризира се със свръх будно съзнание и тяло, което спи. Тя се чувства будна и вижда всичко около себе си, но не може да помръдне тялото си.

В този случай - при нея в леглото си е видяла едно малко чернокосо момиченце със светли очи, което се катери по крака й - " Като че ли искаше да ми пипне лицето, но нещо ме докосна по шията и аз се обърнах на ляво и тя изчезна."

Независимо какво види човек, самото състояние е достатъчно плашещо, имайки предвид, че ние хората сме свикнали в 100 % да сме в контрол над ситуацията и тялото си.

Но както съм се убедила и от моя личен опит тези случки си имат свое предназначение и то в никакъв случай не е само да ни наплашат или стресират.

Много хора ги преживяват още в младежки години, а други на по-късен етап.

Обикновено излизането от това състояние става, когато човек успее да размърда някоя част на тялото си. Трудно е, но се получава. Тя го е направила и е прекратила връзката. Онова докосване по шията обаче... то също е интересно в случая, защото се случва точно преди Мими да успее да се извърти наляво и да прекрати случващото се. Както казах - доста усилие на волята изисква да раздвижиш едно спящо тяло, но сякаш при нея е имало помощ. Някой/нещо й е дало сила да се справи по-бързо.

Не го казвам само за успокоение, но реално във всяка ситуация ние винаги имаме своите духовни водачи до нас, помагат ни и ни напътстват, където е нужно. Ако трябва да преживеем един урок, те са до нас и съблюдават как се справяме.

През последните години срещах хора с най-различни вариации на преживяването на сънна парализа. Някои усещаха фигури, движение, в стаята, присъствие, дори животни, различни същества... Понякога и до самото тяло усещане за специфична енергия...

За себе си открих, че това е като въвеждаща процедура и запознаване с духовния свят. Все едно ни се случва едно надникване в невидимото, само колкото да усетим какви неща има там и да посвикнем с чуждите енергии. И най-важното - да не разчитаме на физическото си тяло, а да имаме на разположение само съзнанието си - онова всъщност, което е непреходното, вечно съществуващото.

Един пример за справяне на ситуация на сънна парализа от друга девойка, с която си писахме по фейсбук. Тя се осъзнава, усеща, че в стаята има не една, а няколко чужди фигури/същности. Разбира и че с тялото си никак не би могла да реагира, защото то просто не се помръдва. Но тогава й хрумва идеята - Така или иначе за момента нищо не може да стори, макар че изпитва страх, казва си наум, че сега ще заспи и когато се събуди, то ще е по нормален начин и всичко ще е приключило. След няколко кратки секунди тя отваря очи и е напълно в контрол на физическото си тяло и с ясно съзнание. В случая девойката интуитивно е избрала решение за ситуацията - което е било прието от Вселената като заповед - нейния свободен избор какво да се случва и какво да си тръгне от нейния свят. И Вселената веднага е отговорила на молбата й.

Когато чух този разказ си казах, че е доста оригинален начин да се справиш, но и чудното в случая е как съзнанието на момичето е направило точно каквото е нужно, все едно тя знае на едно много дълбоко ниво законите на Вселената - по-специално - че ние хората носим безсмъртни души и имаме права - правото да избираме, свободната воля кое да присъства и кое не в нашия свят. И това познание й е помогнало, точно когато има нужда от него.

Връщаме се към историята на Мими. Преживяванията й продължават с особени сънища на души на починали хора. В нейния случай не са били близки хора, а съвсем непознати.

Защо са се появили в съня й така и не разбира. Но факт е, че когато човек повиши сензитивността си често успява да надникне и да се настрой спонтанно на различни нива и честоти, които му показват нестандартна информация. В това няма нищо обезпокоително... Просто още един начин "да свикнем" с нещата на различните нива и места.

И ето следващото преживяване, което вече е част от графа -

Паранормални случки в будно състояние

"Преди няколко месеца бях се събудила 6ч. сутринта, отивам в хола на дивана и лягам. Както лягам гледам часовника над телевизора, че показва 05:50 ч. и в този момент (дори не съм се отпуснала за сън) виждам нещо да се надига от килима като пръст, пясък и се завихря като вихрушка. Така се уплаших, пулса не си чуствах даже. И тази вихрушка започна да се движи към мен. Казах си : Мамка му каквото и да става да става!

Затворих очи и усетих как ме удряше по лицето и косата ми се вееше във въздуха, но интересното е, че когато ги затворих все едно потъвах някъде като в черна дупка и видях една бяла точка. В този момент силен звук като развален сигнал на телевизор чух в лявото ухо и точно пред лицето ми нещо изръмжа като куче и изчезна. Като изчезна се усетих като жива, станах и започнах да се оглеждам."

Тази случка се отличава - тя не само, че е в напълно будно състояние / или поне това е усещането на младата жена/, но сякаш реалностите се смесват по един всепоглъщащ начин, който е малко шокиращ за всеки неподготвен човек.

Тук моя собствен опит ми помогна да успокоя Мими за това, което й се беше случило.

Преди 2 години имах подобно изпитание, което доведе до страх, който се активираше със свечеряване и получаване на подобна обстановка, от времето, когато се случи самата случка.

В моя случай чрез думите на друг човек в една силно стресова ситуация почувствах твърде силното преплитане на реалностите - ако мога така да го нарека. В самата ситуация реагирах доста хладнокръвно и неемоционално, точно както Мими, която казваше "да става каквото ще"... Но по-късно, когато всичко отмина, се оказа, че

логическия ми ум ми спретна такъв стрес и изпитах точно шока от всичко, че в следващите месеци трудно заспивах и почти всяка нощ се будех. Така сме програмирани, че всичко непознато автоматично го приемаме за заплаха - особено ако го усетим така силно и фрапиращо в своя свят.

Изпитанието, което преминах тогава ми показа някои много ценни неща. Успях да видя какво е, когато самия ти си в "дупка", когато трябва да се справиш, да се изправиш лице в лице със страха си, и така нощ след нощ. По онова време не виждах целия смисъл, но вярвах и си повтарях, че това е период, който ще ме научи на нещо и с Божията помощ ще премине, а Той ще ми помогне да прозра смисъла на цялото изпитание със страха. Нямах сила всъщност за нищо друго. Нито можех да медитирам, въобще затварянето на очите и оставането в тъмнината беше много стресово. От човек, за който медитирането беше ежедневие, се оказа, че не исках и да си помислям за това вече.

Така в историята с Мими и нейния страх от тъмно се срещаме. Две различни неща, но с еднакъв резултат. Тъмнината и страха, които трябваше да преодолеем.

Може би ако никога не го бях изживяла, никога нямаше да мога да кажа и една успокоителна дума на човек страдащ от подобен страх. И да ми повярват... Ние инстинктивно усещаме кога някой ни говори заучени фрази като по учебник и кога личния опит го е довел до някои заключения.

Знам, че откакто установихме контакт с Мими тя е малко по-спокойна. И колкото повече научава информации обясняващи случилото й се, толкова по-добре ще се чувства. Защото непознатото вече няма да е напълно непознато.

Това, което ми помогна в моя случай - Информации, които аз знаех от по-рано, но явно трябваше да се помъча малко за да ми хрумне да ги използвам на място, когато трябва. Припомних си едни думи на Грег Брейдън, който казваше, че човек може да изпитва само две емоции в сърцето си - Страх или Любов. Но или едното или другото, двете едновременно не може. Тогава, добре си спомням онази първа нощ, в която ми хрумна да започна да изреждам всичко, за което съм благодарна в моя живот. Изреждах и изреждах, и колкото повече се увеличаваше списъка толкова по-силна любов и благодарност усещах в сърцето си. Енергията на тази емоция е толкова силна, че постепенно усещах как напрежението у мен е спаднало и вече не намирам тъмнината на спалнята за враждебна. Много нощи изпитанието ми продължаваше, но и аз не се отказвах от моето помощно средство, с което заспивах отново.

 

Полусънно състояние

Следващата случка, която Мими разказа е пример за още един контакт. Този път, отново рано сутрин, след като събужда съпруга си за риболов и се обръща отново да спи на другата страна, без да е минало повече от минутка-две пред нея се появява бяла котка. Първоначално я вижда на голямо разстояние от себе си, а секунда след това тя е направо пред лицето й.

"После се качи на главата ми, задните й лапи бяха пред очите ми и ми каза нещо на ухото. По-скоро странно мяукане беше."

Освен всичко Мими усеща котката точно както би била във физическия свят - мека, пухкава, топла. Но въпреки това се изплашва, толкова внезапно и неочаквано се развива всичко.

"И когато ги виждам не мога да мръдна и не дишам дори, като в менгеме съм, но чувам като звук от телевизор стар. Все едно няма канал. Заглушени са ми ушите и всичко това е така докато го виждам."

Спирам дотук с историята на Мими, защото тя е като за книга, една статия е малка за нея.

Интензивни осъзнати сънища

Продължавам разказа си с някои доста зачестили при мен сънища. И преди съм имала осъзнати сънища и невероятни срещи. Но това, което ми направи впечатление сега е честотата, с която всичко се случва, а както разбрах и при някои други хора.

Среща с духовния водач и ОИТ

През ноември миналата година видях моя духовен водач - появи се посред най-обикновен сън, в който не се случваше почти нищо. В мига сякаш нещо в моето съзнание се размърда и насочи цялата ми концентрация в този образ. Напълно се осъзнах какво се случва и кой е човека пред мен. Изглеждаше съвсем обикновен, мъж на около 50 години, много висок, и странно - имаше леко мургав тен, гологлав с много голямо чело. Подаде ми 5 черни квадрата, сякаш направени от пластмаса и увити в найлон. Осъзнавам че ми говореше, но не с думи, а в главата ми чувах - "Това са твоите мисии."

"Хубаво, си казвам, аз малко даже с насмешка, ама как ще разбера какво пише на тези, подобни на дискети пластини."

И в същия миг духовния ми водач мина от лявата ми страна и все едно долепи тялото си до моето. Усещах го по цялото продължение от главата надолу чак до края на крака. И както застана след секунда усетих все едно се понасях от леглото нагоре в безтегловност. В сърцето ми бликаше радост заради това, което ми се случваше. И все пак сякаш успявах да се успокоявам, говорех на себе си успокояващо, все едно си спомнях как предишните пъти, когато ентусиазма и ликуването ми от нещо, което ми се случва, са ме изхвърляли буквално от преживяването с повишен адреналин и разтуптяно сърце. Този път постигнах това, не се развълнувах прекомерно. И имах реално усещане за продължителност на преживяването.

Тогава сякаш усетих, че отговора на духовния ми водач е именно преживяването - "Ето това е първата мисия" и без много обяснения той изчезна, а аз се озовах в стария скучен сън. Като огледах познатата сцена и след всичко, което беше станало просто си казах, че

повече не желая да сънувам този скучен сън и на мига си бях отворила очите, напълно в съзнание.

Бях много щастлива от този сън. А усещането за безтегловност, което духовния водач предизвика беше прекрасно. Не зная с какво бях заслужила именно в онзи момент да преживея тази среща, но се сещам какво казах на шега на моята котка предишната вечер.

Тя между другото участва в някои от паранормалните случки.

Точно вечерта преди съня се шегувах, че я наричам вместо Шери, принцеса Шерула Дукс. От някъде ми се бе появило това име. Погледнах в интернет и видях, че е име на същество, което предавало послания за цивилизацията на атлантите, нещо което в миналото бях гледала като клипче в ютуб. На шега казах на Шери "Хайде принцесо Шерула, разкажи ми малко на сън за тайните на атлантите..." и си мислех колко хубаво би било, ако можеше човек да надникне в тази история на славната загубена цивилизация.

Дали е просто съвпадение, че срещата с духовния ми водач, който бях абсолютно убедена, че е такъв още щом го видях, се случи именно същата нощ. Бях си поръчала нещо на шега, но получих нещо друго, дори по-силно от онова, което си бях пожелала. И в никакъв случай не очаквах да вид нещата, които видях.

Знакът обърнат триъгълник

Тази година с началото на Януари месец започнаха и някои други нощни преживявания, които не съм съвсем сигурна, че са точно осъзнати сънища. Осъзнати са, да, през цялото време на случката съм с ясно съзнание какво виждам, мисля и дори разсъждавам за случващото се. Но според мен не са сънища, защото виждам себе си и стаята, в която спя, виждам и чувам реалните звуци от заобикалящата ме среда.

Момента, от който започнах да осъзнавам какво се случва с мен и около мен сякаш настъпи внезапно. Не знам дали съм спала и сънувала ли съм нещо преди това.

Внезапно се осъзнавам в тялото си и усещането е странно. Чувствах се много различно от всеки друг път досега, не беше и като Опитност Извън Тялото. Видях пред себе си и сякаш между леглото и стената, на около метър и половина от мен огромен триъгълник с върха надолу, сякаш очертан в тъмнината с неонова линия. Беше поне 1.50 м във височина.

А същевременно усетих, че не мога да движа тялото си и усещам една енергия върху себе си, като пелена, която стигаше до гърлото. Физически усещах едно леко замайване и като всмукване, цялостно усещане за енергията около мен. Осъзнах или все едно го чух в главата си някой да казва, че "така е, когато умреш".

Цялото ми състояние напомняше сънната парализа, но беше приятно и не така ограничаващо физически. Имах усещането, че само да пожелая веднага ще успея да помръдна физически.

Чувах звуците в стаята. Всъщност звуци нямаше, но изведнъж чух диханието на моя приятел. Първия дъх, втория дъх, който се чу малко по-силно от първия, и после третия, който се чу най-силно в тихата стая.

Ето в онзи момент ми мина мисълта - "Дали това, което аз виждам и изживявам сега, колкото и за мен да не е стряскащо по никакъв начин, дали не му причинява дискомфорт и дишането за това да се усили така като звук?“ И без да му мисля повече се завъртях и раздвижих прекратявайки видението на обърнатия триъгълник и всички усещания в тялото си.

Сутринта се чувствах много добре, още под влиянието на странното приятно усещане и този силен знак, който бях сигурна, че е символ за нещо важно.

Последва серия от събития, които ми дадоха информация. На едно събиране и лекция на Галя Маджарова видях същия знак, обърнат триъгълник и бе означен като знак на маговете или нещо подобно.

По-странното според мен е, че в работата си с регресия срещнах младеж, който беше видял същия знак в своя медитация. Тази негова регресия ни отведе до определена книга, в която намерихме кратичко описание - символ на униформата на виски руси хуманоидни извънземни от Алдебаран (звезда от Съзвездието Бик), по разкази на едно немско семейство отвличано през годините и припомнило си случаите с редица сесии на регресивна хипноза.

И пак се запитах защо ли излизаха тези информации. Аз винаги приветствам всичко подобно, вълнуващо е и интересно, но все пак... защо ни се даваше.

Тези събития при мен се случваха успоредно с комуникацията ми с други хора, при които за моя изненада също паранормалните преживявания и опитности бяха зачестили. И то без това да са задължително хора запознати от дълго с духовни теми или практики.

Предшестваща духовна комуникация в сънища

Следващите две неща, които ще опиша затвърдиха усещането, че може би сензитивността ми се е поувеличила, по незнайно каква причина, без аз да съм правила нищо по този въпрос.

Първото събитие е срещата ми с една млада майка, почти мой набор, която искаше помощ и дори регресия за 14 годишното си момче. Историята беше много силна. Дете от новите вибрации, което имаше нужда от помощ от една страна да посвикне с материалния земен живот за да стане поне малко по-независим и самостоятелен и в същото време - невероятните му "включвания" още от 4 годишно дете, когато изведнъж казва на родителите си дълбокомислени философски неща по темата Човечество, напълно чужди на неговия за момента ограничен речник и познания, за която реч след това той не помни нищо.

Много се развълнувах от тази история. Явно толкова много, че това доведе до серия от сънища.

3 дена преди да се запозная с момчето аз го сънувах, разговаряхме, той беше много сърдечен и весел, с красиви теменужено-сини очи, много рядък цвят. Ясно видях как изглежда. Няколко дена по-късно видях съвсем същото момче на живо. Бях се срещнала с него в съня си, преди въобще да го познавам реално или да знам точно как изглежда.

Едно мое наблюдение за сънищата и цветовете. Научих, че когато човек сънува син цвят в съня си, то в съня му се показва нещо чисто и истинско. Синьото е символ на истината.

Така в моя сън освен сините очи на момчето видях жена със синя коса и син карнавален костюм. Странни на пръв поглед символи, точно за това потърсих тълкувание за самия син цвят.

Оказа се, че срещата ми може би на ниво души е била съвсем истинска. Момчето действително беше весело по характер и силно емоционално, точно както го видях. И външния му вид отговаряше напълно.

Не за пръв път се случва нещо, което много ме трогва да го сънувам, но този случай си беше доста показателен за осъществяването на някаква по-специална връзка, като че ли в желанието си да направя каквото мога за него не можех да изтърпя до срещата след 3 дена и се бяхме свързали духом.

Преди втората среща също имах сън и този път видях и майката и сина заедно. Тя е прекрасна млада жена, огнена зодиакален знак, досега никога не занимавала се с духовни неща. В съня ми я видях как сякаш тя прави ченълинг, а момчето е в краката й приседнало. И така два пъти.

Последва серия от срещи като чак на третия път аз разбирам от самата нея, че тя в миналото е имала действително преживявания, когато незнайно откъде и защо просто усеща и казва информация на непознати хора, без преди това да го е планувала или знаела, и казаната информация се оказва съвсем точна, и дори живото-спасяваща за хората.

Това за мен беше също голям знак. И майката и момчето просто затвърждаваха поредицата от силни случки свързани с повишена интуиция, сензитивност и една комуникация без ограничението на време-пространството.

И отново за всичко това научавам и срещам в последните 2 месеца на 2014 година.

Свръх-сетивни усещания

Последното, което ще разкажа, преди да сте сметнали, че четете роман, а не статия, е за странния начин, по който започнах да чувствам котката си. Вече два пъти се случва, когато съм в лека дрямка, току що затворила, очи, или най много от 2-3 минути - да чувствам изведнъж сякаш домен се случва нещо разтърсващо и сякаш енергията от него ме удря силно. Първия път уплашено и с разтуптяно сърце отворих очи само за да установя, че на леглото беше скочила Шери (котката ми) и кротко се ближеше. Но защо движението на това нежно животно ме беше разтърсило толкова силно. Къде бях аз в този момент? Дали не бях извън тялото си по някакъв неосъзнат начин и реално да съм почувствала енергията му с моето енергийно тяло по такъв разтърсващ начин... Не знам, но това се повтори още веднъж. Уж бях подготвена, а пак се изненадах.

А една вечер, когато уж щях да гледам филм обаче задремах (умората си каза думата). Последно знаех че Шери спи на съседния диван на една ръка разстояние от мен. В един момент я усещам как е до мен и ме лизна два пъти по бузата. Езика й беше груб като шкурка (точно такъв е по принцип). Като я видях се позачудих, че е станала, обаче си казах – „Сега си ми паднала да те нагушкам“, ама тя след две секунди се изтръгна от ръцете ми. И в следващия миг я гледам свита пак на топка на съседния диван.

Много чудно ми стана – „Защо въобще идва да се закача и да ме лиже, като ми обърна изведнъж гръб и си легна. Странна работа!“ Свих се пак в същата поза и продължих да си спя. След малко се събуждам с едно вълнение и следните думи на уста - "Видя ли, видя ли какво стана току що?!" Повторих това силно емоционално няколко пъти на моя приятел, който все така си гледаше филма. Исках много да разбера, ако го е видял. В съзнанието ми имаше спомен, че сякаш видях нещо в стаята, нещо впечатляващо, което ме развълнува силно, но не можех да го вербализирам, да го изкажа с думи. Хем го знаех, хем ми беше като "закрито". И за да намеря съдействие с надеждата, че и той е видял и ще ми каже какво стана точно, започвам да му обяснявам за кой момент точно питам.

Казах му – „Видя ли какво стана сега, не преди малко, когато легнахме, а след като Шери идва и ме лизна и следващия точно момент, какво се случи?"

За мое изумление той каза - "Нищо не съм видял, нищо не е станало, ти си спеше..."

Малко ми трябваше време да ми се появи осъзнаването какво ми казва... Попитах отново, но той потвърди. "Шери не е идвала да те лиже по бузата, тя си спеше там, а ти тук и така през цялото време."

Не го очаквах това и бях малко зашеметена, че някой отрича реалност, която току що бях изживяла физически дори. Аз питах за едно събите, а то се оказа, че и първото, което се беше случило не е видяно, и въобще не е част от реалността на физическия свят, в който се намираше моя приятел.

Много странно е усещането... и сега се усмихвам като се сетя какъв ли вид съм имала обяснявайки убедено какво е станало, а то какво се оказва. По някакъв начин си мисля, че с Шери или се бяхме видели на някакво ниво с астралните си тела, или просто това беше преплитане на две реалности, в които стават различни неща. Но определно обърна и повиши вниманието ми да следя реалността за знаци и „пропуквания“ в Матрицата.

Като заключение съжалявам, че не можах да включа всички останали неща, случки, мои и чужди, които стигнаха до мен, и на базата, на които направих своите изводи.

Смятам, че сега се случват много повече неща от предните години. Сякаш има една по-голяма лекота. Дали действително воалът, преградата между световете е силно изтъняла и за това чувстваме и осъщестяваме комуникацията си по-лесно... не знам, но това ми се струва най-възможния отговор.

Всеки от вас може да прецени сам засебе си, да анализира последните си месеци и какво му се случва в този период, колко често се проявява интуицията ви, какво сънувате, какво усещате...

И един последен съвет - Каквото и да преживявате помнете най-важното - в будно или в сънно състояние помнете кои сте, че имате безсмъртна душа, която има правото на свободен избор и свободна воля. Когато ви се случват неща, които ви притесняват, не се колебайте да си кажете своята воля и да изпратите "натрапниците" в Светлината при Бог. Всичко, което преживяваме ни подготвя и учи. Нищо не е лошо. Всяко нещо има своята роля и цел. От тази гледна точка нищо не ще може да ви сломи или стресира дълготрайно. Всички един ден ще си спомним кои сме. Бъдете смели и развивайте себе си, експериментирайте, учете се... един ден, когато останем да съществуваме само като съзнание, тези умения и сила ще ни трябват. Никое обучение, наяве или насън не се дава безпричинно, дава се само, когато се знае, че в определен етап на съответната душа ще й потрябва да използва тези умения.