Случай 4 Разговор преди регресия #медиум #сънища #духовнипослания ПРОЕКТ СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ

Една много приятна среща разговор онлайн преди регресията, която също предстои да чуете тук на канала - за дарбите, духовните дадености, за пътя, с който идваме в душите и остава само да намерим и извървим. 

https://youtu.be/fhxyr0SzcZA

За всички, които обичат паранормалното и личните опитности с духовната тема днешната гостенка в ПРОЕКТ СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ 2025   https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_p2vomWaspFkbcZeHrLyOzM ще ви даде много теми за размисъл, сравнение, сверяване на часовника и отрезвяващ поглед към „модата“, в която се превърна духовното в България.

Очаквайте да чуете в следващите записи и инструктажа преди същинската ни сесия - полезен за всички, които се страхуват от самото преживяване, както и запис от самата сесия в минали животи и разговор с Духовния Водач.

А темите на Спиритизма, те бяха неразделна част от разговора...

Неразбраната сензитивност

Седя си пред бялата страница и от вътре иска да излезе. Не знам с кои думи да започна. Стана ми жал като чух разказ на стара моя клиентка как роднини я източват енергийно и я съспипват със съветите си, от които е избягала буквално. Обаче като се позамислих май чувството ми беше познато. 

Новият Рим

Един интересен сън имах нощта на 31 срещу 1 април. Толкова силно впечатление ми направиха гледките, че цялата нощ останах в полу-сън полу-будно състояние повтаряйки си наум 3те важни елемента, които видях за да ги запомня и запиша на следващата сутрин. 

Не мога да съм сигурна в тълкуването, но оставям на вас да прецените дали фактите, които после се намериха, не сочат и към някои бъдещи процеси.

Гледах един град, по-скоро върховете на сградите. Макар да виждах само най-горната част усещах, че съм в развит голям град и сградите са много стилни, класически. Усещах, че е чисто и спретнато. Погледът ми беше сякаш над центъра на града. Небето беше теменужено синьо като да се смрачаваше. Изведнъж видях широка черно сива струя като пушек, която сякаш се оттласна от града нагоре и в нея се движеше нещо, образи се движеха. Като стълб с образи в него, но не се докосваше до покривите на сградите, защото виждах линията на синьото небе. Като се загледах с ужас установих, че виждам лица, множество лица в този стълб сиво-черна маса, все едно виждах духчета с всякакви разкривени физиономии на страдание и уплах. Не можех да повярвам, бях като в шок. После чух да се говори, огледах се и се видях на улицата, а край мен 2-3 човека дискутираха, че и те бяха видели точно същото явление. 

Следващата сцена - намирам се пред отворен прозорец, навън е нощ и се вижда град. 

Гласът зад записите – как стигнах до Спиритизма, регресиите и сънищата в моя живот

Някои ме познават от ютуб канала, където през последните  10 години първоачално с един профил, а след това на втори профил продължих да качвам преводи на видеа, мои записи от проведени регресии, а след края на 2013 година и нататък преводи на филми и видео материали на Спиритизма на Алан Кардек.

Днес ще разкажа малко неща, които по-често съм споменавала пред клиенти при индивидуална работа, отколкото в публичното пространство. https://youtu.be/7eErSG1Yj2w

Задушница - за Духовете на починалите, срещи в съня, примери за разплата с миналото

За деня, в който почитаме нашите любими починали хора имаме да споделим 2 красиви истински истории за това как нашите любими създания идват при нас, с което отправяме една покана към всички вас да не скърбите за вашите любими хора, а да празнувате безсмъртието на душата им. 

Обичаме да използваме израза в този ден „да им се намери на душите“… 

Нека помислим какво ще стигне до тях от нещата, с които показваме уважението си. Всичко материално е за живите, не е за Духовете на починалите. 

Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?

Дали има нужда човек от напътствия през целия си живот?

Дали не се случват достатъчно често изпитанията, кризисните ситуации, пред които сме изправени?

Дали от емоция понякога загубваме за кратко способността си да погледнем трезво и да разсъждаваме правилно?

Да.

Тогава не е вариант да зависиш от никой, нито астролог, нито ясновидец. Не можеш и да си правиш регресии за най-малкото нещо. А нужда от помощ имаш често...

Музика в съня

"Невидимият свят все още не иска да разкрие тайната на музиката, понеже хората ще злоупотребят с нея" казва Учителя Дънов.

 Има цена тази тайна на небесната музика.

 В един мой сън преди година може би видях един човек, композитор е в този живот и усещах радост, че ще ходя на концерта му. Беше някакъв върховен дар, така го усещах. Когато го видях пред себе си той ме попита - "А ти готова ли си да платиш цената?" Сякаш за този дар трябваше да се потрудиш доста, погледна ме и измести погледа си сякаш да ми покаже - И ми показа: на пода в стаята имаше струпани чанти и цветя, усетих, че това е като помен, това символизира хора, които са си отишли от тази земя... И цветята и струпаните неща наистина бяха много.

Макар и в съня да не разкрива директно смисъла си, усетих вътрешно какво искаше да ми каже композитора - Музиката на Небесата, на ангелите не се дава просто така, питаше ме готова ли съм да посрещна мъката и тъгата, която се символизираше от тези натрупани цветя, които напомняха на помен на място, където много хора са починали. А композитора е реален човек тук и сега на Земята и наистина "сваля" ангелски тонове в своята музика:

Преди дни имах пак възможност да чуя музика в съня. Този път на сън бях в дома на моя приятелка, която си тръгна от земния живот преди 45 дена. Бях там с моето семейство и знаех, че заради нея сме се събрали, гледахме нейни неща и някой пусна нейната любима музика. Аз не знаех досега, че тя е имала любима музика. Но тя не беше земна музика. Приятелката ми беше около 60 годишна, а вместо звучене на музиката като от нейното време или младост, то космическото звучене, което чух няма база за сравнение на Земята. Накрая си тръгнахме от дома и аз гледах сякаш с лека тъга две неща - едни плетени чорапки и шарена блузка, но знаех че някак не мога да взема тях за спомен. Тогава осъзнах. Тя ми беше дала най-ценното, което може от нея за спомен - беше ме докоснала до ангелската музика, която сега тя чуваше.

На събуждане още не осмислях точно какво се случи и защо я сънувах, но до вечерта съня и извода от него се върна с пълна сила и си поплаках хубаво. Не защото с нея сме разделени, а заради начина, който избра да ме докосне пак.
Това наше приятелство само 2 месеца от откриването на болестта й до нейното заминаване от този живот е най-големия дар правен ми от човек.

Сега разбирам струпаните цветя, които композитора от моя сън ми показа и ме попита - готова ли съм да платя цената за небесната музика.

Частици живот

Дали ще е интересна тази история не мога да кажа. За мен събитията и преживяванията от последните два месеца оставиха както често се случва едно особено чувство, трудно за описване... Усещане за свързаност, подреденост на детайлите, спокойствие и радост, че мога да съм свидетел на всичко това.

Може би вече сте забелязали този сайт през последните няколко години се обособи за мен като архив за нещата, които са ме впечатлили, като изповедалня за лични преживявания, осмисляния и разсъждения.

Нещо много ценно е писането. Няма аналог по терапевтичните си свойства. Когато човек се концентрира да изложи чувствата и преживяванията си правдиво и точно, неусетно е започнал да анализира по-задълбочено собствения си процес и движение, успява да види ценното и полезното и от най-тежките ситуации. А по-добро за нас от лично достигнати изводи няма и никой психолог не може наготово да ни ги налее нещата. Само трябва да седнем и честно да си напишем всичко, без страх от чувствата и мислите, без страх какво ще осъзнаем в процеса.

Общото от няколкото истории, които ще разкажа тук е Провидението, Бог, който по своите неведоми за нас хората пътища, намираше начин да праща знаци, подкрепа, уроци, които да ме подготвят за следващото и следващото, което предстоеше в живота ми.

Ще стартирам историята си с един сън от края на Декември месец. Без до този момент да се бяха случвали каквито и да е вълнения по повод работата ми с регресия, сънят доста шокиращо се вряза в това спокойствие. Сънувах две непознати момичета, които последователно ме предупредиха за съществуването на жена и мъж, които искат да ми навредят, защото правя регресии. Когато първото момиче ми казваше това започнах да виждам като образите на онези, за които ми говореше. От жената идваше почти цялата негативна енергия. Сякаш те смятаха, че това което правя е лошо и на всяка цена трябва да ме спрат. Мога да сравня чувството по сила с фанатичната убеденост на някои религиозни хора. Когато обаче в съня дойде второ момиче и чувайки разговора ни потвърди че знае за това и такава жена съществува. Дори описа, че е видяла сайт на жената и мъжа в интернет. Отново визуално видях за какво говори, дори конкретен линк... Твърде конкретен ако питате мен, защото всички тези детайли усилиха сериозността на казаното от първото момиче. Жената и мъжа ги виждах като застанали на някакъв слънчев площад. Тя беше средна на ръст, а той по-висок, слаб, с черна коса и мустаци. Тя също беше слаба, с черна и някак си зализана назад черна коса, бяло лице и усетих числото 42 за нейна възраст.

В този момент разбрах, че заплахата е лично към мен и живота ми, на чисто физическо ниво ги усещах способно да опитат да ми навредят водени от фанатичните си убеждения. Накрая второто момиче ме посъветва да потърся полиция и сподели, че може би жената може да бъде открита, ако някой се престори, че търси недвижими имоти. Сякаш ми каза, че тя работи в тази сфера.

Дали всички тези детайли са истинни или са фон за да обърна внимание на друго, което е по-съществено, не мога да докажа аз, само времето. Но се събудих с ясен спомен от чувството, което усетих от онази жена. Много истинска злоба, която цели да наранява...

Целия ден след този сън бях леко напрегната. Никога не подценявам сънищата си, особено когато са толкова странни. Забравих да спомена, че същата нощ моя приятел, който по-рядко си помни сънищата, беше сънувал на няколко пъти, че някой се опитва да влезе в дома ни, а в последния сън дори бе видял двама мъже, който сякаш са се насочили към моя компютър. Странно "съвпадение". От всичко стигнах до извода, че има някакъв нездрав интерес от някого към мен и работата ми...

До този момент съм имала сънни преживявания, в които да усетя силна негативна енергия, но никога досега не съм виждала да идва от човек, по-скоро винаги са били нематериални същности, с които с Божията помощ се справях и забравях.

Денят след съня имах среща и регресия с едно доста опитно момиче в областта на remote-viewing или на български дистанционно виждане. Много добра работа се получи, мислех че съм забравила нощната случка, докато тя не ме попита имам ли личен въпрос към нейния водач. Преди да се замисля от устата ми се изплъзна - Коя е жената от съня ми?

Отговора не беше онова, което момичето очакваше, когато ми предложи да питаме. Онова което спонтанно се появи, което духовния й водач бе подал като информация - "Виждам смъртта" и ми описа някои атрибути, с които виждаше жената, загатващи за вуду магии.

По принцип съм силен човек и нищо с лекота не може да ме разстрои. Но докато вървях към къщи същата вечер мислех много за този човек, който явно изпитваше много силна омраза, че да го усетя дори в съня си така ярко, а едно непознато момиче да успее да улови естеството на тази енергия напълно в синхрон със съня. Докато си вървях и се питах защо сега се чувствах зле. Нали един ден ние всички умираме. Самата смърт ли беше или защото не бях срещала така директно омраза... Припомних си събитията от миналото лято, когато чух неприятните новини, че заедно с бременността си имам и едно състояние, което по всички признаци щеше да прекрати бременността. Тогава също новината дойде внезапно, но в същия момент си спомних присъствието на Бог до мен, макар и да не знаех какво предстои бях спокойна. Вървейки към дома осъзнах, че ситуацията не е много по-различна, защо тогава да се измъчвам и да страдам от това което се случва.

Страдаме, само когато забравим Кой е до нас и по Чия воля се случва всичко. Макар и да изглеждат внезапни и неочаквани всички събития си имат цел и причина. Дадох си кураж в упованието ми в Бог. И дори всичко, което бях чула и видяла в съня ми да се окажеше истина, припомних си, че съм с Бог и ще го посрещна, та дори да е смъртта, която ще посрещна.

Никой не може да е сигурен колко му е отредено да живее в един живот.

Когато се прибрах ме чакаше нещо специално... От няколко дена чаках имейл от мой познат бразилец / всъщност почти непознат/ с отговор на въпросите ми по превода на една книга. Човекът реално не ме познаваше. Веднъж преди година му бях писала да му благодаря за преводите, които той пускаше от португалски на английски език ( част от които вие вече сте гледали на български). Тогава още той беше споменал, че е медиум и нещо, което аз разбира се отхвърлих, защото още не го познавах доколко е искрен - беше ми казал още зимата на 2013г., че Добрите Духове са му казали, че жена ще разпространи Спиритизма в България и вярваше, че това съм аз. Честно тогава просто го игнорирах, макар че същата година Декември месец пуснах филма Наш Дом с превод, а след това и авто-биографичния филм за бразилския медиум Шико Шавиер, както и доста на брой кратки видео интервюта с други медиуми по различни теми. и статии извадени от някои техни книги. Сама бях взела това решение. Когато нещо е ценно и виждаш истината в него, самото то те подтиква да пожелаеш да го споделяш с други хора.

Но да се върнем, края на 2014 г. е, получения имейл от моя познат бразилеца съдържаше в самия край две изречения, който бяха точен коментар на съня и преживяванията ми от последните часове. Няма как аз да съм му го споделила като писмото ми към него датира от седмица по-рано, когато още нищо от това не се бе случило. Беше написал: Игнорирай фанатичните хора и помни, че Добрите Духове са с теб! 

О да, тези думи бяха като ангелска прегръдка, окуражаване Отгоре, но предадено във физическия план чрез човек. Очевидно съм имала нужда, такова облекчение почувствах.

Тази история може би донякъде се разплете. Оказа се, че една жена, с която бяхме разменили по едно съобщение, която привидно търсеше регресия, използва случая да излее злоба и агресия каквато досега не бях виждала от абсолютно непознат човек. Всъщност възможно е и да страда от психично заболяване съдейки по напълно неадекватните неща, които ми пишеше.

Дали тя е образа на фанатичната омраза от съня ми не зная. Но със сигурност знам и бих искала и на другите хора да им стане ясно, че всички ние сме много близко свързани и нищо което се случва, не остава за дълго скрито. Информацията тече във всички посоки и тайните не са за дълго тайни. Както се убедих нееднократно, че мога да сънувам актуални събития във важни моменти за клиенти, които едва познавам, така и сънищата са първата система известяваща за недоброжелатели, както и за всичко онова, което се случва на енергийно ниво. 

Защо се случи всичко това - на първо място подготовка, темата за смъртта щеше да се появи и Февруари месец за мен, а по-лекото ми приемане на нещата определено бе резултат от това първо изпитание в края на 2014 г.

И втората полза - осъзнах, че моя бразилски познат всъщност ми е казал истината още в началото на нашето познанство, но аз не бях готова да го приема на сериозно. Колкото повече мислех и се опитвах да си спомня събитията от 2013 г., толкова повече се убеждавах в предопределеността на някои неща. Сетих се за съня си от есента на 2013, когато видях духовния си водач. Нещо, което до тогава в сън не ми се беше случвало. Един мургав висок мъж, на възраст около 50 г., с доста високо и някак лъскаво чело, а чертите на лицето сбити, като цяло несъразмерно на фона на голямото чело. Това беше конкретен образ, за който не можех да кажа, че е красив или ангело-подобен, както вероятно хората си представят духовните си водачи. В съня, който съм разказала в друга статия, той ми даде пет дискети и разбрах че това са моите пет мисии, без повече разяснения.

В резултат от думите на бразилеца, който сега пак ми напомни какво ми бе казал в началото, у мен се зароди подозрение. В крайна сметка аз действително правех точно каквото той ми предрече - факт са материалите, които превеждах и разпространявах.

Отворих да потърся снимки на медиума Шико Шавиер, търсех когато е бил около 50 годишен да видя как е изглеждал. И намерих - човек с тъмна кожа и високо чело, твърде високо поради оплешивяване точно отгоре, (във филма дори има сцена, в която Емануел коментира перуката на Шико), черти на лицето сбити и събрани, както на духовния водач от съня ми. Дали наистина бях видяла него в роля на мой духовен водач, а в съня това се подразбираше, ясно ми беше кой е пред мен... Но това предположение не смеех да изрека и споделя, само с най-близкия си човек. Странното е, че всичко това го сънувах още есента на 2013g., когато не бях започнала да превеждам материали на Спиритизма.

В цялата тази поредица от преплетени събития сякаш е невъзможно да се отдели едно от друго, като че ли всичко беше много по богато на съдържание и смисъл от привидното.

Същата вечер тези дълбоки вътрешни въпроси за съня с духовния водач и Шико провокираха най-силния сън, който съм имала досега с участието на духа на баща ми. Само по себе си това го приемам за утвърдителен знак по въпроса действително ли съм видяла Шико като мой водач, месеци преди да прочета за него в материалите по филма. Забелязала съм, че само истинните въпроси зададени от дълбините на сърцата ни провокират Големите сънища-срещи. 

Защо смятам този сън за голям - беше ми показано нагледно по символичен начин за какво е живял баща ми, четири неща. За трите той сам разказа какво са били, а когато стигна до четвъртото ми го показа като лист хартийка разграфена на 4 квадрата, последния долу в ляво беше четвъртото нещо, което бе почивката и заминаването, откъсна го и разбрах, че това е и смъртта му, едно от нещата, за които бе дошъл е самата му смърт и начина, по който си тръгна. Не знам дали някой друг е изпитвал такова силно щастие насън, разбирах всичко което ми казва и доверява, усещах стойността на цялото това, щастието че ми се дава, а в следващия момент се събудих с хлипове и сподавен плач от огромната липса и тъгата, която чувствах от смъртта му. 

В един миг да чувстваш богатството от присъствието на някой специален дух до теб, а после да осъзнаеш колко ти липсва. Ето това е Голям сън за мен, за дете което не е гледано никога от баща си всички тези силни чувства на радост и тъга са необясними, освен от гледна точка на вечния живот и връзките между душите в духовния свят, които изличават всички житейски сценарии, на които може да сме били зрители тук на Земята.

Втората история е справянето ми с един здравословен проблем, който се появи миналото лято. От всички проучвания, които направих нещата сочеха към отворен тип коремна операция. Още от есента на 2014г. търсех знаци, които да ме напътстват кой е пътя за решаването на този въпрос. И знаци имаше... Сега от гледна точка на времето виждам как естествено всичко беше отложено, макар още тогава да бях срещнала лекаря, който в последствие ме оперира (д-р Даниел Георгиев от болница Надежда). Но за онзи период, есенните месеци, странно нещо се случваше, като че ли никой от специалистите не се отличаваше с нищо лошо или добро. Ту решавах, че вече съм избрала и следващата среща се оказваше пак добра и ме разколебаваше... И така до края на Октомври, когато една лекарка ми каза каквото искам да чуя - да си изкарам спокойно празниците и от Януари ще видим какво да правим. Сякаш вътрешно това бях чакала, успокоих се и продължих с работата и живота си. Сега си давам сметка, че това е бил знак и добре че съм го последвала, иначе нямаше да срещна всички онези интересни хора от регресиите Ноември и Декември месец. Възстановяването щеше да ми попречи да работя.

Дойде Януари и аз пак тръгнах да търся и уточнявам кой и какво може да стори по моя въпрос. Усещах, че не бива вече да отлагам, а знаците още не бяха откроили категорично кой да е моя доктор. Нали толкова силно вече исках насока от духовния свят... Получих я, но понеже не си бях отворила всички сетива за да разпозная и приема безрезервно първия знак, продължих в грешна посока и провокирах още знаци, за които буквално си платих. Това да не притеснява онези, които са в подобно положение. По-добре е човек да загуби някаква сума, отколкото да е неуверен за такова важно решение кой и къде да го оперира.

Тръгвайки за същата онази лекарка, която ме успокои есента, аз "обърках" маршрутката и се усетих чак когато видях другата болница /в която работеше лекаря, който впоследствие ме оперира и който също познавах с добри впечатления от есента/. Мина ми през ума, че явно тук трябва да дойда, а не там за където съм тръгнала, но после логиката ме разколеба и отдадох объркването на стреса и емоциите ми. Слязох и чаках, транспорт не идваше... Знаците си бяха там, но само да имаше кой да види и приеме... Накрая си взех такси.

 Следващите събития развенчаха лекарката, към която бях тръгнала. Видях че и тя и хирурга с който работи се интересуват само от финансовата част и не са искрени пред мен. До края на деня от двете срещи и срещу сумата от 150 лв. си бях получила знаците къде и с кого не трябва да работя. Видях колко ни принизяват понякога лекарите, смятайки че ние не усещаме кога ни лъжат и казват онова, което ще ни се хареса, макар да не отговаря на състоянието и проблема ни, само за да ни манипулират да изберем техните услуги.

Благодаря се, че в онзи момент си спомних думите на моя доктор, който макар и малко да говореше на първата среща, ми бе казал най-същественото защо отворената операция е най добра за моята миома от 5 см вместо лапароскопията. Тази информация се потвърждаваше и от интернет проучването за подобни случаи. 

И така в края на онзи януарски ден бях щастлива след всички силни емоции и с малко пари назад, но поне си бях дала сметка колко ценен е доктор Даниел Георгиев от болница Надежда, който ми беше обяснил кое е най-доброто за моето състояние без да ме заблуждава или да ми дава фалшиви надежди за неподходящи за случая процедури. Тъй като планирах да напиша отзив за него, за това и давам конкретна информация. Надявам се ако тази статия попадне по ключови думи на момичета, които също търсят, както аз търсих да се ориентирам какво ми предстои и на кого да се доверя, дано им послужи за ориентир. 

Спомняйки си, че под стрес и силни емоции възприятията и ума ни не са съвсем ясни, както личния ми опит доказа, този път преди срещата с потенциалния мой избор за хирург се помолих. Помолих се Бог да ми даде яснота да виждам знаците, да забележа и най малкото нещо ако има такова и то би било насока как да действам. Силно разчитах това да е моя доктор но трябваше да проверя... Потвърди се, срещата мина много добре и знаци пак имаше, в положителна посока. Определихме дата.

Някои от вас може би се питат не е ли могло с алтернативни методи да се премахне тази миома. От момента, в който узнах за нея до скоро, това са доста месеци, често медитирах, визуализирах, а най-често под формата на молитва се обръщах към Бог за насоки и изчистване. И смея да твърдя, че всичко беше ползотворно. Получих много отговори, осъзнаване на причини, уроци, чрез които ми се показа коя част от миналото още не бях изчистила и простила. Нещо обаче ми подсказваше, че аз просто трябва да го мина този път, точно чрез операция... Интуицията ми се потвърди и винаги, когато например си теглех ангелски карти ( "Ангелската терапия" на Дорийн Върчу) все ми се падаха едни и същи - винаги излизаше, че трябва да изчистя страха от себе си. Давам си сметка защо трябваше да мина именно по този път. Учителя Дънов сочи страданието като основно средство за пречистване на душата. Нещо, което всъщност ни помага да изчистим натрупаните негативи и ни дава шанс за развитие. Всичко си пасна добре и с личното ми усещане. Не възприемах болестта като нещо лошо, а като нещо дошло да ми покаже моя проблем. Приех случващото се като изпитание, което си е част от моя път. Всъщност когато си дадох сметка за това доста се успокоих, разбрах, че молитвите ми се чуват, но в случая "най-доброто" за душата ми беше по различно от това, което човек мисли.

:) сещам се, че преди 2 години си пожелах от Бог интересен живот, който да ми дава материал за размисъл, от който да научавам разни неща, които да мога да споделям и с другите. Мисля, че желанието ми се изпълнява още от момента, когато го поисках от сърце.

Още едно нещо има своя принос за моя процес на лечение.

От няколко месеца вечер преди заспиване чета една специална книга. Казва се "The Gospel according to Spiritism" / Евангелие според Спиритизма, на Алан Кардек, и разглежда различни положения от Христовото учение като тълкуванието дадено е доста дълбоко, формирано от учението на духовете получено като откровение от цял свят. Благодарение на този ритуал, защото не може да се нарече обикновено четене, много неща бяха разровени в душата ми и извадени на светло.

 Научих какво е гнева, обидата, но също и смирението и милосърдието и ги видях в себе си, в живота си. Дадох си сметка как даваме прошка с ума си, но не и в сърцето. Осъзнах че обидата, чувството за несправедливост и фото най-малкия бунт в душата срещу най-малката частица преживяване от миналото, всъщност е признак, че не сме простили. Най-много ме заболя и засегна, когато прочетох, че и най-големия дар за Бог не е нищо, ако ние не сме простили на "брата си". Заболя защото осъзнах, че съм се заблуждавала относно себе си и за Бог е по-важно, когато аз изчистя всяка обида и простя, този дар е първият, който трябва да сторя... Мислим си, че правим добро, някакви неща, които ние така преценяваме, а бягаме ли бягаме от онова, което всъщност на първо място трябва да сторим.

Колко силни думи - ако искаме Бог да ни прости на нас, то ние първо трябва да простим на враговете си. И когато казваме врагове, не са ли това понякога близки нам хора, членове на семейството, колеги, деца, партньори, който някога са ни обидили или наранили. Дадох си сметка, че нещата, за които аз бих искала Бог да ми прости, гневните думи, моментите на слабост и ситуациите, в който не съм съумяла да постъпя по най-добрия начин - съставляват един доста по-дълъг списък, от онова, което на мен ми се беше случило като обида и нараняване. Осъзнах колко по-важно е за мен да се изчистя, да се покая, това е правилната дума... Защото егото ни продължава да се опитва да ни мами по стария начин на мислене, да обвинява и осъжда, и да пуска отровата си дълбоко в душата. Колко е глупаво да се вкопчваме в прегрешенията на другите, което само слага пръти в собствената ни кола.

Разказвам това, защото смятам, че има своята роля в "предоперативното лечение". Защото не правим ли нищо за душата си и не работим ли по истинските причини за състоянието си, никой не гарантира, че в тялото ни няма да се появи нова аномалия, по скоро обратното е доста вероятно.

Когато се засегна темата за прошката разбрах най-дълбокото значение на думи като милосърдие и благотворителност. Има едно най-голямото благо, което можем да дадем, то е милост, мило-сърдие и опрощение към друга душа, която ни е нанесла обида. 

Досега не си давах сметка, както може би и повечето хора, какво е в същността си милосърдието. Какво означава да смилиш сърцето си към онзи, който те е наранил и да дадеш на душата му това благо... Прошката. Това е истинското милосърдие, дълбоката благотворителност, единствения път към Бог, който не е ограничен в нито една религия, не е приоритет само на някои духовни секти и учения, а може да се срещне и у най-големия на пръв поглед атеист. Защото вярваш е не онзи, който се нарича такъв, а онзи, който живее по законите на Бога.

Поредицата от чудни събития и знаци за мен продължи и в седмицата преди операцията. Внезапно имах повече заявки за регресии. Както обикновено Бог праща онова, от което имаме нужда. И в този случай се оказа, че е много повече от материална помощ. Тук ще разкажа за две много мили момичета - майка и дъщеря, които биха път отдалеч за да направим регресия. Както никога се съгласих и двете да ги вместя в един ден, толкова голямо желание имаше у дъщерята. И това в деня преди да вляза в болница за операцията.

Времето беше лошо, очаквах че ще се откажат да пътуват. Почти бях убедена, че това ще се случи. Второто ми съмнение бе ще се получи ли регресията на майката, с която нямах възможност да говоря. Но денят ме изуми. И двете регресии се получиха повече от добре. Но онова, което се случи ми доказа, че неслучайно тези момичета бяха дошли именно преди приема ми в болница. Когато дойде ред на майката преди да започнем ме попита имам ли проблем с десния яйчник. Както чакала в колата тази информация просто й се появила. При мен точно отдясно в матката беше разположена 5см топче миомен възел. Тя беше усетила това по някакъв начин. 

Регресията на майката се оказа доста нетипична и интересна. Срещнахме се с няколко духа, сред които починалия съпруг, духа на едно момиченце, нейна дъщеря от минал живот, която сега често навестяваше родената й дъщеря, и един дух на младеж прикован от обида изживяна в минал живот с нея като негова сестра, когото освободихме успешно към Светлината. Но първата среща - появи се образа на Св. Иван Рилски. Вече беше идвал при жената в един сън, но не очаквахме, че викайки духовния й водач ще дойде именно той. Още когато я чух да казва кой идва при нас в съзнанието ми се появи аларма - "Лечител! Или идва и трябва да го помолиш за помощ или ще каже, че майката има лечебни способности." С тази мисъл в ума си, аз се придържах към предварителните въпроси и отлагах за накрая своите предположения. 

Но от самото начало в продължение на няколко минути образа на светеца описан от майката все едно работеше с някаква енергия под формата на кълбо в ръцете си, което се увеличаваше и увеличаваше докато говорим. Накрая не издържах и попитах - Това, което ни показва сега има ли връзка с някакви потенциални лечителски дарби у жената? Отговорът беше утвърдителен за нейна собствена изненада, не и за моя. Тогава си позволих да кажа шеговито, макар че го мислех сериозно, ако тя пожелае аз мога да съм първия й обект, върху който да си упражни енергията си след регресията. Просто усещах, че това трябва да стане и образа на светеца не случайно е дошъл в деня преди да ме приемат за такава сериозна операция. Сякаш той само това чакаше, да разберем посланието му за нейните дарби и си тръгна веднага. 

Продължихме нататък с въпросите и другите срещи. Но докато говорехме усетих нещо ниско в корема и в дясно, усещане подобно на тънка игличка, която бавно минава през нещо и се изтегля. Почти бях сигурна че мястото е точно на миомата и нещо се случва именно с нея, но тъй като лечителя вече си беше тръгнал и вървяхме по процедурата не казах нищо до края на регресията. Когато след края споделих на жената какво съм усетила, тя се усмихна и каза, че е решила за да не забрави да ми направи лечебния сеанс още докато е в регресия, което аз нямаше как да предположа, защото тя си даваше отговори, когато питах и по нищо не личеше, че се занимава с още една дейност. 

Чувствах се в много приповдигнато настроение. Знаех, че се беше случило нещо хубаво. Самия факт, че тези жени дойдоха и се видяхме, а чрез майката се бе появил и най-известния български лечител и светец, подейства ми много силно. Усетих го като благословия за това, през което ми предстоеше да премина. Аз знаех че пътя ми включва това изпитание, достатъчно знаци имах да се убедя, за това не очаквах чудодейно изцеление. Но все пак тази помощ не беше случайна. Вярвам че това подготви почвата за операцията след два дена, за да мине тя леко и безпроблемно, без никакви опасности за мен или органа, от който зависеше един ден да родя дете.

Края на историята, за малцината търпеливи успели да прочетат до тук - д-р Даниел Георгиев наистина свърши божествена работа. Миомата бе излязла с лекота от стената без да се нарани вътрешната тъкан на матката, за което вярвам допринесе много и този лечебен сеанс преди операцията. Отново Бог намери начините да ми прати своята помощ и благословение.

Вярвам, че не беше случайно да срещна и моя доктор, много скромен и тих човек, от който светлината и добротата си личат без думи, а грижата е полагана с истинска любов към човека. 

Казват, че подобното привлича подобно. Благодарна съм, че намерих точно този човек.

Вярвам, че Бог винаги ще е с него, в сърцето и ума му и ще му помага да сее добро там, където сме най-уязвими - в страданието и болестите. Като за мен няма съмнение, че при такова посвещение лекаря не лекува само тялото, а енергията му стига и до душата.

Събудих се от упойка с образа на двайсетина годишно /или по-малко/ момче пред мен което стоеше неподвижно и ме гледаше от края на леглото, и сякаш се открояваше от суетящите се сестри в интензивно. Всъщност бях развълнувана, че помня нещо  и с огромни усилия тръгнах да звъня по телефона да дам знак, че съм жива :) първите ми думи - сънувах, сънувах... Дали пък не е било видение... Сега като си помисля едва ли това бих предположила, че ще е толкова важно да кажа първо. Но в онова състояние, в което още се чудех кога почна, че вече свърши операцията, всичко ме впечатляваше. Кое беше това момче може би ще узная някои ден, дали ангел пазител, или някой мои близък от духовния свят, който още не беше роден. Времето ще покаже.

А първата нощ извън интензивно пак сънувах - този път имах посещение, видях моя прадядо, когото много обичам и е починал от около 15 години. От доста години спрях да го сънувам. Този път само се появи и разбрах, че е дошъл да ме посети, прегърнах го, нямаше нужда от думи.

Накрая искам да споделя с вас две молитви от книгата "Евангелие според Спиритизма". И двете са подходящи при здравословни проблеми:

"Господи, ти си самата справедливост. 

Болестта, която намери за уместна да ми изпратиш, 

трябва да е заслужена, защото Ти никога не налагаш 

страдание без справедлива кауза.

За това аз доверявам моето изцеление на 

Твоето безкрайно милосърдие. 

Ако Ти е угодно да възстановиш здравето ми, 

нека Името Ти е благословено. 

Ако обратното, за мен е необходимо да страдам още, 

нека бъдеш благословен по същия начин. 

Приемам без оплакване твоята мъдра воля, 

защото каквото Ти правиш може да бъде 

единствено за доброто на твоите създания.

Мили Боже, нека тази телесна слабост 

бъде навременно предупреждение към мен, 

което да ме подтикне да размишлявам/медитирам/ над себе си. 

Приемам го като едно изкупление на миналото ми, 

изпитание на вярата ми и смиряване пред святата Ти воля."

********************************************************************************

"Господи излекувай ме, но направи така,

Че болната ми душа се излекува,

Преди да изцелиш тялото ми; 

Нека плътта ми бъде наказана, ако е необходимо,

За да се издигне душата ми в прегръдката Ти

Със същата белота, която притежаваше, 

Когато Ти я създаде."

******************************************************************************* 

Достоверност на преживяването в регресия - гледна точка на човек с дългогодишна практика в Опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване

Когато правя регресии срещам хора с различен опит и минало вариращо от никакви практики до дългогодишна работа в някои от най-трудните сфери като Извънтелесни Преживявания (Опитност Извън Тялото по Робърт Монро) и осъзнатото сънуване.

Резултатите при всеки от тях са интересни. Но е много ценно да се види разсъждението и наблюдението на човек с практически опит в някои сфери, които изискват много повече смелост отколкото е нужна за една регресия. (Опитностите извън тялото са много полезна и интересна практика, но и доста трудно постижима (но това да не обезкуражава заинтересованите). Повече за нея може да прочетете в трилогията на Робърт Монро - "Пътуване извън тялото")

Следния разказ е гледната точка на мои клиент, с когото работих Август месец 2014 г.



Оригинално публикувано в: http://obe-bg.com/index.php?PHPSESSID=539d253sfkkonbfkc92li9j287&topic=2093.msg7651;topicseen#msg7651


"Наскоро си направих регресия при Павлина Николова. По нейна молба описвам впечатленията си:
------------
В началото Павлина ми направи профил. Състоеше се в задаване на въпроси за моя живот, как съм го живял, какви са подбудите ми, целите ми и т.н. Имам ли въпроси, които бих искал да задам, когато съм в Контакт. 

Когато пристъпихме към работа се чувствах вече леко уморен от много говорене. 
Тя ме сложи да легна и преминахме през уводната част, свързана с дълбока релаксация на тялото и съзнанието. 
Когато ме качи на "облачето" се почувствах наистина лек и във фаза. 

Кацнахме.
Трябваше да се огледам. Видях босите си крака. Бях гол, само по една бяла роба. В началото ми беше трудно да определя полът си. Накрая се избистри - жена! Намирах се сред останките на цивилизация, цялата погълната от зеленина. Беше много тихо, можех да усетя вятъра в дългите ми коси. Павлина ме попита дали наблизо има плаж /преди да започнем й бях разказал да някои от спомените си, до които имах достъп/. Оказа се, че наистина има плаж. Жената беше от същия спомен само, че сега регресията позволяваше по-детайлно навлизане. До преди това споменът ми беше някак мъглив, наситен с емоции, но не и ясен. Регресията направи възможно навлизането като в осъзнат сън. Разходих се по познатият плаж, поплувах сред лазурните води, а после влезнах в къщата. 

След някои уточняващи въпроси се прехвърлихме към смъртта ми. Оказа се, че съм умрял от старост в сънят си. Малко преди това имах на моменти съмнение дали не си измислям. Павлина ме успокои да продължа. Първата най-силна индикация за достоверността на случващото се беше, че усетих лежащото си тяло много старо. Ръцете ми бяха сбръчкани и цялото ми тяло беше немощно. Физическото усещане беше толкова силно, че едва ли можеше да става въпрос за илюзия така, че се поотпуснах. Когато умрях и се отделих от тялото си видях къщата си отгоре. Заливът по залез слънце беше много красив. Павлина ме попита дали някой ме посреща. Усетих, че някой ме вика в далечината. Но аз бях спряла да погледам залеза. Тук се случи второто потвърждение за мнителният ми ум. Разплаках се. Усетих една много дълбока тъга, която ме натъжи силно и сълзи да се стичат от очите ми. Павлина ме попита какво правя и й разказах, че ми е тъжно защото осъзнавам как всичко ще свърши. Залива ще изчезне един ден, папагалчетата, животните, всичко.... 

Но трябваше да продължа напред. Някой ме викаше. Когато продължих.... навсякъде имаше облаци и светлина. Там ме чакаха ТЕ. Не виждах всички само първите редици. Мъжът ми и той беше там, но някак встрани. Той беше моя наставник. Толкова се зарадвах да го видя. Посрещнаха ме с нещо, което би наподобило на земята ръкопляскания. Бурна радост и еуфория. Като парти за завръщането на отколешен приятел, който се прибира в домът си. Всички го чакат и сега го приветстват. Цялата светех, вече нямах форма. ТЕ също. Видях сред тълпата по сиви форми и по-светли. Моята светлина беше като, че ли най-силна. Блестях като Залеза! И тогава ми се изясни още повече. Аз носех Залезите с мен! Изпълних мисията си и бях крайно щастлива. Всички бяха доволни от мен, а наставника се усмихваше встрани и наблюдаваше със задоволство. Всички моменти на щастие, на радост, когато ходех по пясъка или плувах в морето, когато галих малките животинки...а вечер гледах залеза.... и така цял живот... ето това носех с мен... и светех цялата, формата чак се губеше, бях наситено сияние от светлина.... Всички бях щастливи, че успях да изпълня мисията си и да донеса обратно сред Нас огромна хармония и покой. Цял живот в съзерцание. 

Павлина ме насочи към друг живот. Веднага изникна стар спомен. Явно настояваше и той да бъде разгледан и детайлно избистрен. Бях старец, пред портите на огромен хотел, в стар стил. Тя ме върна назад... на младини бях....работяга..., който беше разбрал, че само с работа не става, трябва и такт, усмивки, радост! Така и бях успял да се издигна дотук. Живота ми беше за пример. Бях доволен от себе си. Не съжалявах за нищо. Учех се да управлявам хора. Знаех, че за да управляваш добре, трябва да не се забелязваш. Колкото може по-малко да се месиш. Достатъчно беше просто да давам импулс, да зареждам хората с радост, смях. Да им показвам прецизност и точност, и те напълно самоинициативно се мъчеха да оправдаят гласуваното доверие. Имах две момчета и жена. Вече големи. Всичко ми беше като по конец. Обичах да се изтупвам и да се пъча понякога със златната си верижка на часовника. Бях в крак с модата. Навсякъде в хотела цареше живот и клиентите бяха с доволни усмивки. 

Последните ми мисли бяха, че съм стигнал върха на изкусното управление, когато мога незабележимо да се оттегля и никой дори няма да забележи, че ме няма. Това ме изпълваше с огромно задоволство. И последните си дни ходих само колкото да навестявам любимата си обстановка. Умрях бързо от парализа. Няколко дена неподвижен на легло и всичко приключи. Бях щастлив. Усетих, че се завръщам справил се добре!

Павлина ме насочи към място, което да ми е приятно. Видях парк. Тих и спокоен. Навсякъде пейки. Тук таме се разхождаха хора. Още преди да ми каже да седна, аз седнах. Каза ми да си представя, че сега ще говоря с Наставника си. В далечината се появи човек, който бързо де приближи.... не знам защо се преместих.... исках да седне отляво. Само оттам се чувствах удобно. Той се настани до мен. Не беше познато лице. Висок, сух човек, с големи сиви очи и дълги пръсти на ръцете. Косата леко плешива. Погледна ме. 

Това беше третия път, който затвърди колебливият ми ум в достоверността на случващото се. Не очаквах да усетя неодобрение!!! Същисах се! Той излъчваше, че този път....не е доволен от мен. Дотук съм се справял много добре, натрупал съм нужната информация, от която СМЕ имали нужда за Пътя. Можел съм да се върна обратно, ако съм искал. Но щом съм решил да остана...ще трябва да продължа. /той говореше за един труден момент от живота ми, в който  си мислех, че умирам...тогава получих голяма подкрепа именно от Цялото...и информацията, че съм дал достатъчно и дори да се прибера ще бъдат доволни/. Откровено казано не очаквах неодобрение!!! Всичко друго, но не и това. Разбира се, нямаше място за спор, защото виждах всичко, което и той вижда. И на мен също не ми харесваше! Каза, че трябва да спра да търся вниманието, което не съм получил като малко дете...Така е трябвало да стане и да не се отклонявам от Пътя си. Ако ще търся Любов да е само от Цялото и връзката с Него. И още други неща ми каза, които ми беше много трудно да преведа. Беше си сериозен урок. Показа грешките ми и какво трябва да променя.

 Предадох на Павлина една малка част от цялото общуване. Една част запазих за себе си, а друга просто нямаше как да преведа на думи. 
Накрая я попитах "Искаш ли нещо да питаш за себе си?" Знаех, че в този момент чрез мен тя можеше да получи достъп до всяка една информация, която лично я вълнува. Може би не го очакваше и в крайна сметка каза "Не".
----------------------------------------
Беше полезно! Изясних си мъгливи спомени и получих нова насока. Успях да си отговоря и на въпроси, които занапред ще вълнуват умът ми. След регресията Контакта е много по-тесен. Чувам неща и понякога съвсем директно общувам. Второто внимание се поотключи. Благодаря ти!  


И още един допълващ коментар, споделен във същия форум:

По отношение на самата регресия... Имах някои притеснения, тъй като не взимам всичко за чиста монета. На няколко пъти си мислех дали не си въобразявам разни неща, тъй като Павлина не работи с хипноза и нивото ми се струваше повърхностно - говорех с нея със затворени очи...след релакса. Някъде в началото ми се приходи до тоалетната. В момента когато изплувах да отида се оказа, че всъщност само съм си мислел, че съм на повърхността, защото излязох от някакво много далечно и дълбоко място. Чувствах се като пиян. Силно замаян и едва ходещ. Щом легнах фииуууу и пак бях във Връзка.

Втората сериозна индикация, която поуспокои съмняващият ми се ум, беше когато усетих телесно, че съм стара жена. Чисто физически се усетих старица, която лежи. Толкова силно, че бях готов да се обзаложа, че ако отворя очи ще видя старо тяло. 

Третия момент беше, когато старицата умря. Щом се обърнах да погледна живота си и заливът долу в ниското.... ме връхлетя толкова силно чувство на тъга, че се отрониха няколко сълзи от очите ми. 

Четвъртия момент беше когато извикахме Наставника. Той се появи и се случи нещо неочаквано за въображението ми. Ако само то работеше определено не бих си измислил такъв развой на събитията. Неодобрението му към мен ми подейства като шок, да не говорим айдентите с които ме засипа, излъчването му и т.н...това определено нямаше как да си го измисля. Още виждам очите му, които ме преследват чат пат през ежедневието ми.... такова силно излъчване и така....ъъъ....зряло! Почувствах се толкова малък, буквално дете, с някакви смешни претенции и незрели желания. Всъщност именно тази част от цялата регресия окончателно разсея всичките ми съмнения. След като вече излезнах от фаза, дни наред усещах с лекота Връзката. В общи линии и сега я усещам далеч по-изострена от преди това.

Сънищата - неизменен спътник и подкрепа в живота

Сънищата са една огромна част от моя съзнателен живот от 2005 година и все по интензивно след 2009 до днес. През последните години намерих потвърждение на интуитивното си усещане, че тази често пренебрегвана област е ценен източник на информация и познание както за минало и бъдеще, така и за  въпроси отвъд времето и пространството.

Повечето хора не осъзнават какво могат да имат ако погледнат сериозно на сънищата и развиването на способността за запомняне на нощните пътувания на душата.

Много хора се възхищават на работата и духовното преживяване, което се осъществява чрез хипнотична регресия. За мен също това е изключителна възможност човек да преживее лично духовно пътуване навътре в себе си.
Но имайки и богатия съновен опит смело мога да твърдя, че още по-невероятно и силно е съновидението като начин за контакт и комуникация с духовния свят и нашите пазители, водачи, близки в Отвъдното.

В следващите редове ще споделя една извадка от мои сънища. Всеки от тях се появява по определена причина и в точния момент, когато имам нужда от тази информация/преживяване.
Ефекта, който оказват върху мен мога да определя като чувство за огромна подкрепа и присъствие, на което мога да разчитам, напътствие, което ми дава спокойствие, че всичко е наред каквото и да се случва в живота ми, сякаш там Горе някой бди и не се отделя от мен.

Вярвам, че всички ние имаме пазители и водачи. Но колко хубаво е да ги чувстваме, да получаваме знаци за подкрепата им редовно, когато имаме най-голяма нужда, за да издържим психически на изпитанията и ситуациите от живота си.

За това е тази статия - за да обърна още веднъж внимание на ценността и важността на съновиденията и развиването на умението да помниш сънища и да ги анализираш.
И тогава винаги всеки човек би могъл да чувства и да се допитва до тази духовна подкрепа по най-естествения начин - чрез еженощните си пътувания на душата в духовните измерения.

От всички видове нощни преживявания за себе си открих най-голяма ценност в няколко типа сънища. Условно съм ги разделила на:

Обучителни
Информативни/Подготвителни/Предупредителни- даващи информация за бъдещи или настоящи събития.
Подкрепящи/Успокояващи - появяват се в случаи на силна нужда от любов и духовна подкрепа.
Припомнящи - възстановяване на събития изтрити от съзнанието под формата на сън, като безопасен начин за въвеждане на субекта в една действителност, която иначе не би могъл да понесе, ако му се даде цялостно. Появяват се като отговор на търсенията на субекта. Минали животи или части от този живот, срещи с извънземни и т.н..
Знакови/Ключови сънища (всичко свързано с мисията на човек и пътя по който трябва да върви) - най-често човек е в силна връзка с Висшия Аз
Сънища в помощ на другите


Една част от познанието, което сме натрупали в минали животи в определен момент от живота ни сега ни е нужно. За това ни се дават обучителните сънища, които всъщност ни припомнят отдавна научени неща. Разбира се те се различават според мисията и задачите на конкретния човек на Земята.

Ще забележите, че спомените от сънищата доста често са непълни, сякаш липсва най-интересната част понякога. И въпреки това от живота си се убедих, че това знание е в нас - в подсъзнанието ни. Когато ни е нужно цялата тази информация действа като база за интуицията ни и ние се ползваме от нея, независимо че на съзнателно ниво помним 50% или по малко от съня.

Обучителни сънища

1. Старата Учителка и тибетския ритуал (2009) - Намирам се в стаята на баба и дядо в къщата ни на село. Аз седя на едното легло а срещу мен на другото легло седи една пълничка възрастна жена облечена в шарени дълги дрехи и с шарена кърпа на главата. Тя държи два предмета в ръцете си. Една сребриста огромна монета (колкото чиния голяма) и черна маска за лице (като африканските).

Жената ми говори: "Това е ритуал от Тибет." След което тя направи някакви движения с ръцете си и единия предмет, а после и с другия. После ми каза че от тялото ми ще излезе нещо и докато говореше още усетих. На дясната ръка от дланта нещо твърдо се образува, с формата на топче и се появи връх с който напираше през кожата да излезе навън. Тя го погледна отблизо. Изведнъж от дланта ми излезе едно малко, бледо бежаво подобие на насекомо с крачка.
Тя ми каза: "Това е причинителя на всички вреди, те много лесно се хващат, трудно се убиват, само чрез този ритуал. Дръпни се!"
После пред очите ми видях как това "паяче" се потопи в нещо, което приличаше на обелка от лук, но което знаех че е парче суха човешка кожа, и от него не остана и следа.
"Видя ли как това влезе в кожата, ето така става и с хората!" продължи възрастната жена. Мислех си ужасена, че това чудо не може да се убие. Каза ми да сложа пиявица на мястото от където е излязло от мен - т.е. дланта. Аз се поколебах, заговорихме се и така и не го направих.
Повторих два пъти движенията, които ми показа жената. Точно този момент не помня, но самия завършек на движенията и самоувереното ми изказване - "Запомних ги, разбира се, няма как да забравя."

Когато се събудих помнех всичко, но сякаш изпълнението на ритуала липсваше от спомените ми. Оказа се, че предупреждението на възрастната ми учителка да не забравя не е било случайно!

2. Исус и картините (10.02.2011) - Стоях срещу една стена и говорех с някого. Последно видях сфера или планета и усетих че задавам въпроси. В следващия момент срещу мен на стената в горната й част се появи една триъгълна или трапецовидна форма - нещо, което видях като картина на Исус (може би икона) Но още докато я гледах картината биваше променяна, получи се движение. Поне около 5 различни неща видях в тази триъгълна рамка. Видях танц и сякаш сама започнах да повтарям движението. През нощта се събудих поразена. Чувството ми беше че нещо невероятно се е случило. Имах усещането, че Исус ми беше разказал нещо, че ми беше разкрил Кой е всъщност. Изпитвах огромно страхопочитание само като насочех мислите си към спомена от съня. Най-ярко се е запечатала една картина - в горната част е лика на Исус, който сякаш гледа отгоре, а под него е мъж без коса (с лек загар на кожата), който е свел поглед надолу и леко в дясно, а на главата му има син шал. Имаше нещо специално в него щом от всичко това остана като най-ярък спомен.
- Тази година научих, че синьото символизира истината и чистотата.
Дали Исус не ми беше показал човек, който ще бъде сред нас на Земята и ще говори Истината...

3. Кълбото с всички знания, сили и способности (1.11.2012) - този сън се появи в отговор на силното ми желание да помогна на една жена. Предстоеше ми регресия с майка, чиято дъщеря беше загинала при инцидент. Толкова силно желание имах да облекча болката и страданието й, само това мислех, което доведе до този сън и ми даде идея какво да правя и в други подобни случаи.

Сънувам че около мен има концентрирана енергия в сферична форма. Виждам я около себе си, все едно съм застанала в центъра на кълбо. А то уж е прозрачно, но в него се вижда като съдържание - както е клетката гледана под микроскоп. Така и в това кълбо виждах различни участъци с различен цвят и структура. Докато се оглеждах разпознавах всичко, знаех коя част от кълбото на какви знания, сили и способности отговаря. А там беше всичко, което знам и мога, но приведено в готовност, концентрирано и активирано. Усещането беше много силно, все едно държиш в ръце нещо огромно.
В следващия момент усещам, че казвам на други хора и те така да правят, да концентрират всичките си сили и знания.
Сякаш се подготвяхме...



4. Жената със звезда на челото (2010) - Нощ е и се намирам на една стръмна улица, къщите наоколо са червени, тухлени и с високи дувари. Прилича ми на Англия (в момента на сънуването живея в Бирмингам).

Към мен дойдоха 3 слаби и високи същества, с дълги коси, но не можех да кажа мъже ли са жени ли са. Но не бяха човеци (макар и с хуманоидно тяло), по-скоро ги възприемах като космически същества. Една от тях - явно я приех за жена, повече от другите, с кафява коса до раменете, ми протегна ръка и аз сложих ръката си в нейната.Тогава ме поведе по улицата, която се изкачваше нагоре.
Имах чувството, че ми разказва някакви неща, показваше ми сградите и ми говореше. На челото си тази жена имаше голяма светеща звезда.







5. Звездата-Ангел и раждането на двете нови звезди (21.05.2011) - Виждам звезди около мен, сякаш съм в Космоса. Чувам разказ. Сякаш някой обяснява нещо за това място. С мен има човек, но не той говори, от другаде идва женски глас. По едно време видях струпване на звезди под формата на река и казах на моя спътник: "Виж, Млечния път!"

Минахме около тази "река", беше много интересна гледка.
Продължих пътуването си из пространството слушайки този женски глас да говори - леко игриво, закачливо и с хумор. Глас, който ентусиазирано ми обясняваше:
"Виж ги... тези двамата са нови, виж ги как изглеждат само..." и сякаш ми сочеше две красиви новосформирали се звезди.
След малко зад една мъглявина я видях - бяло-синя красива девойка, която просто си висеше в пространството. Разбрах, че тя самата беше звезда. Прекрасна, сияйна, уникална гледка.


Подкрепящи/Успокояващи сънища

Типичното за този тип сънища е, че идват много често в момента на голямо изпитание за човек. Поради това те са като балсам за душата, когато се чувства на кръстопът и не знае в коя посока да поеме.

6.  This is where you belong (2010) -
Няколко дена след като през 2010 г. се местя в Англия, започвам силно да чувствам липсата на всичко познато, макар че това ми беше 4то излизане от България, в онзи момент се чувствах откъсната от приятели и всичко ценно за душата ми. Тогава една вечер на фона на шума от някакъв документален филм, който течеше на лаптопа, съм изпаднала в лека дрямка за 10тина минути - но достатъчно да усетя и изживея следното нещо.
Видях цветовете на дъгата преливащи се един в друг. Все едно бях в облаците, но там не беше бяло, а цветно - имаше розово, лилаво, оранжево с бели оттенъци. Много ми беше хубаво там. Не се усещах физически, а сякаш бях част от самото място, чувствах го в себе си, нямаше граница между мен и това място, не можех да се отлича от него. В сърцето си усетих много силна емоция на Любов и спокойствие. Такава любов досега не бях изпитвала на Земята.
И докато се радвах на усещанията си, изведнъж горе като на екран, на който пускат надпис се появи следното изречение на английски език: This is where you belong - Това е мястото, на което принадлежиш.
Тогава рязко се събудих от звук или движение. Не можех да повярвам колко дълбоко преживяване бях усетила в сърцето си, а около мен всичко си е по старому, и са минали само няколко минути.
Благодарна съм за това припомняне на Дома. Винаги успява да ми даде сили и нова гледна точка за начинанията, в които се впускам, независимо от саможертвата.


7. Двата ангела през прозореца на самолета (2010) - Имах много тежък личен момент. Отношенията с партньора ми за пореден път се възпламениха от нищо. Осъзнавах, че няма от кого да поискам помощ, в чужда държава и съвсем отскоро работеща, не можех да се доверя на колегите си все още. Не исках и да оставам, но нямаше какво да сторя физически. За това тази нощ се обърнах към Господ с молба да се погрижи за мен, да си ме прибере. Колкото и да звучи силно казано, сигурно чувството не е непознато за някои мои читатели и те ще ме разберат най-добре. Когато нямах друг изход се обърнах към Бог с тази молба.
Ето какво ми Отговори Той:

Същата нощ сънувам, че се намирам в самолет. Разпознах го по бялата обстановка около мен и това че се видях седнала до малък правоъгълен прозорец каквито са в самолетите. Аз седях и гледах през прозореца. Виждаше се някакъв красив светло розов цвят, който се преливаше в синьо, лилаво и бяло. Това което наблюдавах започна леко да се движи и сякаш се отдръпна за да мога да го обхвана по цялостно с поглед. Пред очите ми се оформи продълговато хоризонтално разположено ангелско крило - виждах преливащите се цветове на перата. Малко по-късно видях и целия ангел - много голям и летящ успоредно на самолета, като изпълваше целия прозорец.
Първо почувствах страх, защото усетих че ми се случва нещо необикновено и се намирам в сън или видение (осъзнах се). Опитах да си дам кураж и да се успокоя.
Докато още не се бях опомнила от вълнението при вида на ангела пред очите ми се разкри още един детайл - зад него се очерта друго ангелско крило и постепенно видях фигурата на втори летящ ангел - пак успоредно малко по-встрани от самолета.

Събудих се с ярък спомен за тези два прекрасни ангела и нощното ми пътуване. Може би това не беше обикновен самолет, а символ на настоящия ми живот - това ниво на съществуване. Точно когато помолих Бог да ме избави от тежката ситуация сякаш Той ми изпрати преживяването, с което да ме увери, че не ме е оставил сама и имам неговата подкрепа и благословия в лицето на верните му помощници - ангелите. Това наистина ми вдъхна сили. Разбрах какъв е отговора на моя въпрос - да съм търпелива докато един ден целия смисъл се разкрие пред мен.
* Сега 4 години по-късно разбрах смисъла. Ако не беше онзи сън и окуражаване може би щях да сторя нещо, което да ме отклони от пътя ми. Само няколко дни по-късно беше обучението при Долорес Кенън за регресиите. Нещо което ми помогна много в търсенията ми и ме срещна със знакови хора за моя живот и задачи.


Знакови/ключови сънища 

Те са едни от двигателите на човека, съзнаващ или не. Независимо от нивото на съзнание по времето, когато са сънувани, те се отпечатват много силно в ума на човек и никога не се забравят. Те са подтик за размишление в нови области и сфери, извън обичайните за човека, като след време го довеждат до определени действия и интереси. Мисля че знаковите сънища са предварително и прецизно планирани така че да изиграят своята роля за всеки човек.



8. Триъгълника и звездната активност в небето (2005) - Когато сънувах този сън живеех обикновен живот, борех се за оцеляването си и хармонията в семейството, която все не успявах да постигна.  С всички сили се опитвах се да живея "нормален" живот, не ми се получаваше добре. Отдавах неуспеха си на неумение, на държавата, на какво ли не... докато не се натрупаха достатъчно знаци за да проумея, че ценностите са грешни и модела е неправилен. От дете вярвам в съществуването на живота извън земята, но без някой да ме е убеждавал в това, едно вътрешно знаене, което не търпи спор или дискусия, убеденост. Този сън постави началото на Събуждането ми.

Намирам се на моето село и е нощ. Застанала съм горе на стълбището пред голямата къща и гледам в посока двора и съседите. Очертанията на къщите и дърветата ясно се виждаха на лунната светлина. За мое удивление съвсем близо до мен, почти кацнала върху дърветата отсреща, с леко наклонен на една страна пръстен, си седеше планетата Сатурн. Огромна светеща, оранжева, ЖИВА... чак имах порив да я докосна. Толкова силно привличане почувствах, като нещо магнетично и красиво, което искаш да погалиш. Малко зад нея видях Луната - също с огромни размери, с каквито никога не я бях виждала. Няколко секунди се любувах на тази гледка.
После нещо ме накара да вдигна поглед нагоре и вдясно на небето. Там за голямо мое изумление имаше правоъгълен триъгълник изрисуван като със светещ син неонов писец. Питах се какво прави геометричната фигура там, като не й беше мястото там. Доста се озадачих. (Последните години научих, че това е начин за осъзнаване във важни сънища - чрез знаци, предмети, символи, на които уж "мястото им не е там". Вероятно за това запомних целия сън.)
След като се почудих на триъгълника вдигнах глава право нагоре към най-далечната част от нощното небе. А там ми се разкри нещо много различно и неочаквано.
Случваше се нещо важно. Наблюдавах едно движение на светещи точки, звездички, които се движеха от дясно на ляво. В лявата част имаше струпване от звезди под определена форма - три успоредни лъча и една "глава" в единия край - сякаш беше огромна звездна платформа. От дясно в небето (откъдето тръгваше движението) купа звезди беше доста по-малък от този в ляво на платформата.

Почувствах много силно вълнение в сърцето си и дори страх. Разбрах какво се случва. Това беше началото на Война. Нещо съдбоносно, което отдавна бяхме чакали (сякаш аз лично го бях чакала и други хора заедно с мен). Сърцето ми тържествуваше, едно велико тържествено чувство, примесено с привкус на смъртна опасност. Осъзнавах, че това е отдавна чакано събитие и много нужно, макар и същевременно да си давах сметка, че може да коства живота, моя и на любимите хора. И въпреки това си казвах: "Най-после, най-после!"
Може би най-точната дума, която може да опише това чувство е "революция".
Имах чувството, че не години, а цяла вечност бяхме очаквали това събитие. А сега го наблюдавах как стартира с трепет в сърцето.

Този сън беше първия ключов момент. Може би активира една програма, която от астрологична гледна точка се потвърди като много силна при мен - чувството за дълг и отговорност. Отне ми 2 години да приключа със стария си живот и да стъпя на пътя на търсенето, който и до днес следвам.
Вярвам че такива ключови сънища са имали много хора и всеки от тях ще успее да намери верния път, за да завършим това важно дело, което чакаме от толкова време.


9. "Имай упование в Бога" (3.08.2012) - този сън може да се отнесе и към категория предупредителни, подготвителни, обучителни сънища. За мен си остава най-силното нещо, което съм преживяла. От всички срещи на сън с ангели, духове на починали, извънземни същества, дори Исус, този сън се отличава с най-внушителното усещане за Божие присъствие.
Появи се точно 3 дена преди голямо изпитание за здравето и живота ми - като подготовка за да се справя, да не се поддам на страха.

Намирам се на село на площадката пред лятната кухня. Нощ е. Стоим с още 4-5 човека в полукръг. Докато си говорехме забелязах нещо, което постепенно се материализираше до Луната. Това "нещо" нямаше правилна форма, по-скоро продълговато, тъмно на цвят, бледо осветено от Луната. Казах на всички да погледнат и докато се обръщаха се появиха общо три такива наподобяващи на железни бункери, които си висяха от едната страна на луната. Не разбирахме какво е това.

Както си стояхме сякаш чак сега забелязах, че в ляво от мен редом до хората стои и едно най-обикновено кафяво куче. В следващия миг чух глас да ми говори и видях кучето да стои на един крак и подало лапа. Удивена бях че кучето говори. Даже се зарадвах много и побързах да кажа на останалите - "Вижте, това куче говори!", но те сякаш не ме чуваха.
Каза ми името си - красиво е, което аз повторих два пъти и докато изричах си спомних, че бях го чувала и преди. От името съм запомнила няколко букви - ЛРСКИ, но не и подредбата и цялото произношение.
Тогава кучето започна да ми говори и аз повтарях след него. Сякаш първо ме успокояваше. Думите му бяха някакви мъдрости, също като при регресиите, когато говорим с духовен водач. Започна да ми разказва за Бог... и ме прегърна!
(Интересно, че още в съня си усещам приликата и осъзнавам, че ми се случва нещо много интересно)
В този момент чувството беше невероятно - смесица от благоговение, благодарност, преливаща радост... Но не заради думите, които чувах, и които по някакъв начин осъзнавах, че не е популярната в света информация по темата. А заради излъчването, което имаше това същество. Привидно под формата на куче, а енергията от него струеше толкова силна, сякаш висше божествено създание беше пред мен, до мен... Никога не ми е минавала подобна мисъл в други съновидения. Сега чувствах сякаш Бог ме докосва, неописуемо силна енергия и чувство. Сякаш ти идва да заплачеш, но не от тъга, а от радост и изумление от случващото се.
Тогава кучето ми каза и повтори два пъти едно кратко изречение. Още като го чух на мига разбрах, че изречението му е сериозно предупреждение, най-сериозното, което някога съм усещала: "Имай упование в Бога! Имай упование в Бога!"
И по някакъв начин, телепатично ли, разбрах че казаното е свързано по някакъв начин с трите тъмни фигури до Луната и изпитание или опасност за мен, която ще дойде от там.
Както бях в едно емоционално състояние, така за секунда преживях нещо като шок, чух си сърцето как бие оглушително и това ме събуди. Последните изречения на кучето сякаш светнаха аларма. Щом някой от толкова висше ниво, както го усетих това същество, бе дошъл за да ме предупреди да се уповавам на Бога, значи вероятно щях да преживея нещо доста сериозно, в което да трябва да си спомня този съвет!
Като се събудих си поплаках, първо заради хубавото чувство, още усещах прегръдката и не исках да се разделя с този спомен, все едно беше най-скъпия ми човек. И после заради сериозността на предупреждението. Така и не се отпуснах да спя до сутринта.

Три дни след този сън ми се случи нещо.Може би думата е натравяне, но усещането беше най-странното на света. За около 3 часа се чувствах зле, като при ниско кръвно но с изтръпване на различни места по тялото, а в един момент когато говорех не чувствах връзката с мисли и думи. Затворех ли очи сякаш някакви чужди враждебни картини виждах. Нещо ме караше да държа очите отворени. Тогава реших да опитам да си помогна. нищо не помагаше - всичките ми знания сякаш изчезнаха, не вършеха работа, не помагаха да си върна контрола. Тогава в ума ми изплува изречението казано от кучето - "Имай упование в Бога"... повтарях си го. случи се нещо. Все едно самата мисъл, че съм била предупредена, че тази божествена енергия си е направила труда да влезе в съня ми да ме посъветва, ми даде едно спокойствие - сякаш станах наблюдател. Вътрешно приех, че не знам как ще свърши всичко, можеше и да си замина от този живот, но това не ме плашеше. Сякаш усещах, че каквото и да стане, то е планирано и Бог знае за това. Тази мисъл беше достатъчна да се концентрирам в нея. Като удавник за сламка - но ми помогна да не потъна. Усещах че не трябва в никакъв случай да заспивам.

Сега толкова време след случая осъзнавам какво каляване беше това и как чрез лично преживяване ми дадоха да позная кое е най-силното средство за помощ и в най-опасните ситуации - Упованието в Бог.


10. Аз от Бъдещето (7.01.2013) - Срещнах едно момиче с черна коса и бяло лице. Тя започна да ми говори за уроците, за мисията на някакъв човек, какво трябва да се научи, как да постъпва... В един момент си казах - "Ех, колко интересно", и секунди по-късно се усещам, че тя говори за мен. Опитах се да запомня казаното. На събуждане не помнех повече от това описание. Вярвам обаче, че всяка получена информация остава в подсъзнанието ни и когато ни потрябва ще базираме решенията си именно на цялото това знание, независимо че то не е съзнателно.


Подготвителни сънища - засягат бъдещи събития, обръщат внимание на важни предстоящи моменти, дават съвети и отговори

11. Да срещнеш сродна душа (25.07.2013) - този сън се появява само няколко часа след като срещнах бъдещия си партньор в живота, но без да знам това. Предстоеше ми регресия след няколко дена с него, но същата вечер се помолих на моя и на неговия духовен водач да ми съдействат и колкото е възможно да му помогнем да намери своите отговори в регресията.

Сънувам една стая не много голяма, има тъмен (лилаво кафяв) разтегателен диван, който е в опънато положение. Момчето се е настанило на него, но не е легнал, а е като полу-седнал, облегнат на облегалката на дивана. Аз седя до него от лявата му страна ни говорим. Но това не е обикновен разговор - той ми описва неща които вижда. На няколко момента виждам в ръцете си записващото устройство и осъзнавам че правя регресия. Странното е, че аз сякаш съм в лек транс, потапям се много надълбоко в описваниет картини и забравям че трябва ад следя всичко ли върви както трябва. Тогава на няколко пъти виждам, че записващото устройство сякаш само спира, отново го включвам, ядосвайки се на себе си и на трудността да се концентрирам. Много странно усещам съзнанието си - нямам база за сравнение, като в дълбок транс и замайване.
Поня описанието на една конкретна гледка - над едни планини, гледано от високо. После ми заговори за някаква духовна концепция и ми даваше пример с някакви топки или сфери - нещо което в момента тогава разбирах напълно (но не и след събуждане).
В следващия момент - сякаш беше минало време, видях как момчето ме прегърна 3 пъти и така заспахме на онзи диван.
"Събуждам се" през нощта - мисля си - "Сигурно ме чакат, трябва да си тръгвам", но нищо не можех да направя, а и не исках.И така заспах отново в съня. На другата сутрин се събуждаме и си тръгвам. Навън пред къщата срещнах сестра ми в ярко червена рокля, много красива.

Червеното символизира нещо, което скоро ще се случи и е знак за повишено внимание.
2 дена след този сън отивам да направя регресия в дома на същото това момче (което не познавах, единствено 2 часа бяхме разговаряли за процеса на регресия). Оказа се че дневната стая е толкова голяма колкото я сънувах, той има същия диван и разположението ни по време на регресията беше абсолютно същото - аз бях седнала в негово ляво. Информация, която няма как да знам, освен ако не ми е дадена Отгоре за да обърна внимание. И по време на самата регресия имаше ключов момент - привидна трудност която ми хрумна да преодолея като го помоля да се издигне над това което виждаше - планини и да се спусне в тях надолу. Това отпуши така да се каже регресията и всичко потече с лекота. Точно съвпада с описаните от съня планини. Като жокер, който ми е даден предварително.
*Имах и други сънища в последствие, които ми подсказаха, че сме имали много животи заедно, в едни за по-дълго, а други за кратко. Интересното е че и при него се появи това усещане, но не от сън, а в будно състояние - усещането, че не от няколко дена, а от поне 10 години съм с него.

*Разглеждайки старите си сънища срещнах друг сън, в който съм видяла предстоящата среща - На някакво празненство за Нова Година съм с бившия ми приятел и други хора, но в един момент се отделям настрани с едно момче със зелени очи, с което говоря за регресии. Много зелени очи и зелена блуза, които помнех изключително ясно при събуждане. (точно такива очи има и това момче, което срещнах посредством регресиите)


Припомнящи сънища - срещи с починали близки, срещи с духовни същества, срещи с извънземни. Наричам тези сънища припомнящи, защото се убедих, че те съвсем не са произволни съчинения на фантазията ми. Много "съвпадения" ме отведоха до информация, която само потвърди, че видените насън неща съществуват и вероятно в някакъв момент съм ги видяла.

Смятах да се огранича в споделянето на този род сънища, защото за някои от вас може да са твърде странни и далечни. Но след като "случайно" пак попаднах на една конкретна снимка - не мога да не споделя следния сън.


12. Обърнатия триъгълник (11.01.2014) - Деня преди да го сънувам във фейсбук коментирахме темата за смъртта и душите. Възможно е аз да съм провокирала този сън заради силния си интерес по темата.

Посред нощ сякаш съм се събудила и се осъзнавам в едно странно състояние на тялото. Не го чувствах тялото, но не беше като при Опитност Извън Тялото, беше много различно от всичко което ми се е случвало досега. Сякаш тялото ми не беше съвсем физическо, а съзнанието съвсем ясно.Усетих в стаята един голям триъгълник обърнат с върха надолу, виждах го като контури очертани със светъл писец. В този момент все едно някой ми каза че "това е състоянието, когато умреш и също преди да се родиш във физическо тяло." Почувствах леко замайване и едно всмукващо, цялостно усещане, особено в областта на гърлото. Наподобяваше леко на сънната парализа, но не беше плашещо, а доста по приятно. Докато спокойно анализирах усещанията си чух дишането на моя приятел, сякаш всеки следващ дъх го поемаше по шумно и по дълбоко. Тогава ми хрумна, дали това което аз сега преживявам, или ако в стаята всъщност при мен има някакво същество - дали всичко това не му причинява дискомфорт и за това така диша. И прекратих като се помръднах на една страна. (на другия ден разбрах, че той нищо не беше усетил)

Най-интересното е, че 2 дена по-късно се появи клиент за регресия - едно младо момче което разказвайки ми за досегашния си опит и практика спомена една много силна фигура появила се спонтанно при негова медитация - обърнат триъгълник с върха надолу, под който има две успоредни хоризонтални черти.
Очевидно говорехме за един и същи символ, но при него доразвит с двете допълнителни черти.

Същото момче попада на книгата на Ван Хелзинг "Начинанието Алдебаран" в която прочитаме историята на семейство Фрейле отвличани от извънземни системно през годините. Там те ги описват като мъдри високи руси хуманоиди с емблема на униформите - обърнат триъгълник с върха надолу.

Като се замислих повечето ми срещи в сън с нечовеци - същности които са ми давали ценни послания, отговори, помощ, все бяха високи и светли.
Смятам, че това не е случайно и в действителност получаваме много помощ независимо дали го осъзнаваме, или както при мен, години трябваше да минат за да си дам сметка.




Пример за една такава помощ е следния сън получен в отговор на мой въпрос дали е време да си имам дете, и има ли душа която желае аз да й бъда майка.

13. Отговор за децата (18.01.2014) - Сънувам, че към мен пристъпва много висока красива жена със златни дълги къдрици. Усещах че това не е човек, по-скоро като ангел я възприемах, или някой, който знае повече от мен. Погледна ме и ми каза следното изречение - "Аааа, семената, още не, още малко. Може, но сега не."
Моментално разбрах какво ми казва - говореше ми за забременяването, за моя въпрос за който от известно време питах Бог.
Много категорично и недвусмислено ми отговори. Сякаш беше важно да изчакам с тази тема в живота си още малко.

Всъщност интуицията ми подсказваше същото - така усещах нещата Януари месец.
Събитията които се развиха в последствие - открих сестра си, и нова информация за баща ми. Всъщност намерих всички частички от себе си и корените си. Това беше важното нещо, което трябваше да преживея преди да започвам нещо толкова отговорно като създаването и отглеждането на нов живот.
Давам си сметка към днешна дата, че всичко това ме направи много силна - толкова колкото му е необходимо на човек за да преживее и загуба на дете - това което ми се случи само няколко месеца по-късно.


Но хронологично погледнато следващия знак получих след няколко месеца, когато повечето от гореспоменатите събития вече се бяха случили.

14. Басейна и решението да имаме дете (13.05.2014) - Сънувам че се намирам в малък курортен град, където има минерални басейни.
След вечеря в ресторанта на хотела отивам в един от големите басейни. Уж бях във водата, но чувам как едно момче по нататък в басейна ми вика - " Е, хайде, потопи се де, цялата"
Потопих се малко повече, но това че не мога да плувам ме спираше.
(Според тълкуванията на Едгар Кейси водата и потапянето е символно представяне на подготовката за майчинството)
Излизам навън да се поразходя в градчето и виждам моя приятел идва с червена кола, а след малко докато се мие на мивка виждам че от ръката му се появява кръв.
(Червения цвят е подсилен с два образа - нещо наистина важно щеше много скоро да ни се случи)
В следващия момент в съня разбирам че сме решили вече да не се пазим и да си имаме бебе. Отиваме в аптеката за фолиева киселина, която по принцип се пие при бременност. Това което аптекаря ми даде го видях от много близо, но не успях точно да разчета надписа. (На следващия ден проверих в интернет как изглеждат тези добавки и видях съвсем същата опаковка от съня) Появи се и моя приятел в аптеката и писка да вземе за мен някаква специална вода за бременни. Не бях чувала за такава вода.
(2 месеца по-късно разбрах, че повръщането по време на бременността понякога се причинява именно защото жената не е пила достатъчно вода предварително преди зачеването - точно моя случай)
Аптекаря извади някаква схема с пирамидална форма и започна да ми разказва колко много сила и специална енергия добивала бременната жена и колко много неща можела да прави през този период.

Така приключи този сън. Не го приех веднага за знак. Може би ключово беше завръщането ми от Видин след като посетих дома на баща ми и чух разказите за него от вуйчо ми.
Когато се прибрах усетих, че сякаш нещо е различно, че вече мога и чак тогава се сетих за съня - който всъщност си беше доста показателен, нали такъв знак исках за да реша.

И така думите ми, че аз трябва да съм в правилното състояние на съзнанието и в готовност, защото ще забременея от първи опит - се оказаха абсолютно точни.
Разбрах че всичко, което интуитивно съм усещала е било истинска информация.

Следващите събития може да ви се сторят тъжни, трагични и какво ли още не. Но за това ви давам да видите каква огромна подкрепа може да получи един човек чрез сънищата си и дори най-лошото да стане, то никога няма да го събори, защото човека ще знае смисъла.

Точно сутринта на моя рожден ден сънувах нещо много особено - сънувах една зелена змия, която плуваше във въздуха и която ми предаде нещо в устата. Не ме беше страх, по-скоро усетих, че това е редно и така трябва.
След този сън научих, че зеленото е символ на бременност и лечение.
Не знам дали си въобразявам, но вярвам че нещо специално се случи и на рождения си ден действително празнувахме цялото семейство - мама, тате и душичката, която беше дошла при нас.
В някои вярвания се приема, че именно чрез устата се предава духа.
Може би някои ще кажат рано е - няма душа до 3-4 месец.
Аз мисля че не е така. Нищо не се сформира да бъде създадено, ако предварително няма душа, която да е преценила, че иска да дойде в този живот при тези двама родители.
Предвид случилите се след седмица събития - нямаше много време за губене, може би за това ми беше тази награда, която съня ми показа.

Следващия сън, който се появи ме подготви, че ще има нещо по-странно в моя случай.

15. Лекарката, която е озадачена  (19.07.2014) - Една жена дългокоса къдрава ми гледа корема. Изглеждам сякаш съм в 6ти месец. Говори ми за плода, като сякаш мери нещо с линийка през корема, мери и се чуди. Питаше се как е възможно... и съпоставяше 2 размера - 5 на 4. Според нея нещо не пасваше. 

От този сън ме събуди котката ми при неуспешен опит да се покатери на секцията ми падна ан главата. Ако не беше тя вероятно щях да продължа с други сънища и може би нямаше да го запомня.

Седмица по-късно разбрах, че освен зародиш в 9та седмица си имам и една не малка миома (6 на 6 см) в матката. По реакцията на лекарката и прекаленото й притеснение разбрах, че явно нещата никак не са розови.
Още тогава на момента вътрешно си казах - "Благодаря ти Боже" Каквото и да идваше към мен, благодарях, защото знаех, че Той е винаги до мен, каквото и да ми се случеше. Нямаше драма, нямаше сълзи. Все едно бях наблюдател, разбиращ, мъдър. Вярвах че Бог си знае работата щом ме е довел до тук, но каквото и да станеше щях да го приема. Вероятността за помятане беше много по голяма от обикновените бременности.

Сега си давам сметка, че ако не беше тази бременност повода да се видя на ехограф, така и нямаше да разбера за миомата. Сякаш трябваше да забременея, че да стигна до това откритие.

Съня явно беше уловил много точно проблема и енергията около него, дори размерите на миомата бяха точни - имайки предвид, че тези образувания растат бързо от хормоните през бременността, вероятността да е била 4 на 5 см седмица по-рано е доста голяма.

След още седмица прокървих и отидох на спешен кабинет.
Никакви болки, нищо, даже повръщането ми беше спряло и отново се чувствах човек.
Оказа се че плода няма сърдечен ритъм.
Приеха ме в болница.
Странно се чувствах чувайки потвърдената диагноза, но когато виждах лицата на лекарите притеснени въобще как би се износил ембрион с такава голяма миома (нарснала междувремено до 10 на 9 см) си дадох сметка, че Бог беше ни пощадил всички участници в това изпитание и беше прибрал детето си, защото то нямаше почти никакъв шанс да се роди здраво.



И тук започна моята одисея в тази болница.
2 дена прекарах с бременни жени задържани по някаква причина. Интересен поглед върху мисленето въобще на хората в изпитание. Едно момиче беше силно и уверено в себе си, макар редицата проблеми и ситуации, които беше изживяла, а друга бъдеща майка трепереше от всичко и сама си създаваше въображаеми проблеми.
След това ме преместиха в стаята, в която никоя бременна не желае да се озове - всички там чакаха да им бъде направен аборт (кюретаж). При моя особен случай това не беше възможно, но тъй като тялото ми не искаше да пусне плода започнаха да ми дават лекарства и чрез химически масаж да предизвикат аборт.

Не бях разстроена, по-скоро исках да мине и тази стъпка че да се възстановя и после да помисля за другия си проблем.
Там в онази стая - понеже седях 5 дена, за да се случи това което чакахме - срещнах много душички, наранени, объркани, не знаещи от тук нататък как да продължат.
Аз която уж бях в лошо положение и сама изживяваща драма, забравих всичко. За първи път бях физически до хора, които имат нужда от моята подкрепа. Досега само фейсбук ни свързваше. Но се оказа, че малко думи и на място могат да направят чудеса, малко любов и нежност, малко грижа за другия...
Започнах да им разказвам за душите, които винаги намират начин да дойдат при своите избрани родители, да не се отчайват и да бъдат търпеливи.
Там виждах едни малки дечица преживели нещо страшно.
В такъв момент ако има у човека истинска любов, то тази любов ще го тласне към действие, няма да му е нужно нищо друго.

Последния сън, който имах  още с приемането ми в болницата беше свързан с това изчистване.
3.08.2014 - Беше нощно време и бях в някаква болница, но никой не ми обръщаше внимание. Чаках, а по себе си виждах големи червени петна, все едно кръв беше изтекла. Но явно това не притесняваше дежурната в болницата, защото ми казваше още да чакам. (Точно така се получи 4 дена по-късно, през нощта започна кървенето при мен, но пак чаках, защото не беше се изчистило всичко, действително както съня показва)
След това се виждам как минавам сякаш през едно огромно футболно игрище и пак стигам до тази болница. Но сега петната по мен са зелени, а не червени.
(Зеленото - символ на бременността - сякаш бременността изтича и ме напуска най-после)

Игрището - символ на усилието, което трябваше да положа, все едно да пребягаш през цяло игрище, за да се случи резултата, който искахме.

Благодаря на всички фейсбук приятели,  които се включиха с дистанционна помощ за мен - както ги помолих във Вторник 5.08. - в онзи момент не бях осъзнала още значението на съня си и се безпокоях дали ще успеят да ми подействат хапчетата.
С всеобщи усилия до Петък всичко вече беше приключило.

Аз съм добре и вкъщи.
А тази история за сънища ви разказах с надеждата, че бих могла да окуража някого да развие в себе си подобна връзка и да се води, да разчита на нея и да получава съвети и напътствия, когато трябва.


Животът продължава и изпитанията са ежедневие. Но когато човек поне малко разбира какво се случва и каква огромна помощ е на негово разположение - тогава всичко е много по ведро и има посока.