сряда, 5 юни 2013 г.

Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето

"Здравей Павли! Днес ми се случи нещо интересно и искам да го споделя с теб...

Не е кой знае какво, но все пак ми направи впечатление и си мисля, че има някакво предназначение.

През целия ден се намирах в едно лежерно и отпуснато състояние на съзнанието. След обяд излязох на терасата да си изсуша косата, след като се бях изкъпала...духаше вятър не много силен, но и не много слаб. Седях на един стол и си ровичках в телефона, когато нещо ме накара да вдигна очи...

Пред мен във въздуха стоеше мъничко бяло перце и нито се отвяваше от вятъра, нито падаше на земята, рефлективно протегнах ръка и го хванах внимателно, все едно хващам пеперуда...Беше невероятно това, че само ако го духнех с уста, то щеше да отлети на метри от мен, а при наличието на вятъра който духаше, то висеше във въздуха пред мен...


Почувствах смесица от благодарност и радост...казах си „Знак от моите ангели!” Интересно! Какво ли искаха да ми кажат? Напоследък се интересувам от квантовата синхронизация, чрез която се прилагат мигновени лечения...Дали пък няма връзка с това? Огледах се за гълъби и други такива перца из въздуха, но не видях нищо освен няколко миниатюрни пухчета от дърветата, които прецъфтяват по това време, дори хванах едно за да се уверя, че е именно пухче от дърво... Знаеш ли? В момента като ти пиша това и споменавам „пухчета от дървета” се сещам, че точно по това време през 2009г., когато цъфтяваха дърветата и вятъра разнасяше пухчетата им, татко беше в София на лечение...беше болен от рак, а снощи след прочита на един стих, чиито автор не си спомням се разплаках над думите "Татко бди над мен от Рая". Точно в онзи момент почувствах колко много ми липсва... Всъщност, той винаги ми липсва!
И ето, в момента в който ти разказвам преживяното, аз осъзнавам, че съм получила послание от татко.

Но нека продължа, защото денят ми не свърши с това!

Както вече ти споменах в началото, беше ми отпуснато и сънено, затова легнах към 19.00 ч. и уж заспах, но като че ли бях в будно състояние. Намирах се пред една сграда.Тогава видях комшията, който живее на долния етаж и аз го повиках да ме повдигне, за да вляза през прозореца. Той ме качи на раменете си и аз се озовах в стая...

Виждах всичко много ясно, но и като че ли всичко ми беше някак познато. На голямо и тежко легло лежаха жена и момиче...жената беше почти възрастна-да не казвам старица - бяха негри. Не ги видях защото спяха и бяха завити с шарен юрган, но го знаех...

По стените се стичаше влага, до единствения прозорец имаше стар гардероб, а до него желязна шевна машина...Разхвърляни вехтории на всякъде. Минах през отворената врата и се видях в коридор. От там се виждаха още две стаи, чиито врати бяха отворени. В едната спеше мъж на възрастта на жената, а в другата малка стаичка, явно използвана за кухня, пред една маса в средата на стаята седеше негърче и пишеше нещо. Като ме видя то се стресна и бързо скри листа. Отсреща на печката се вареше чай...Опитах се да определя времето дали е сутрин или вечер, зачудих се защо тези хора спят, след като през прозореца ясно се вижда дневна светлина...но скоро вниманието ми се насочи към детето в стаята.

Влязох при него, а то ми каза да не казвам на никого, че съм го видяло да пише...било забранено. Обещах му и тогава детето извади и ми показа оръфан тефтер...

Имаше чертежи...

Току що беше нарисувал онзи познат ни чертеж на Давинчи - човешкото тяло в петолъчието...
на друга страница имаше око - разбрах, че става въпрос за третото око.
Тогава го чух да казва: "Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето" и извади друг чертеж, от който нищо не можах да разбера, но то продължи да ми обяснява как човешкото съзнание се намира извън тялото на човек и как непрекъснато е свързано с Вселенското съзнание с дебела нишка, но то има и други милиарди светлинни нишки предназначени за връзка с всяко друго човешко съзнание...

Тук обаче се събудих или по-скоро излязох от онова състояние в което се намирах и се чудя дали сама съм си предизвикала тези картини в резултат на четене на книги и дискусии по форумите или е нещо друго..."

Росица Петрова


Благодаря на Роси за споделените откровения получени в това нейно преживяване. Независимо дали някои от вас ще решат, че това е било само сън или ще приемат всичко като 'случайност', вярвам че по-голяма част от читателите ще прозрат същността на посланията получени по този естествен начин.

Не за първи път духът на любим човек, който вече не е сред живите идва при нас за да обърнем внимание на този знак и да чуем последвалото послание. Те са наши закрилници и когато ни предстои промяна или важен тест те винаги идват за да ни подготвят, да ни нашепнат как да се справим.

Някои биха казали чудо, как е възможно едно перце да си левитира във въздуха, а други които отдавна вече са изпитали тези чудеса биха се усмихнали многозначително.

Но най-силното на това преживяване бих казала е края - посланието, което само в няколко ключови думи изчерпва всичко, което може да се каже на човека в този момент от времето.

Връзката с Божественото - човека в пет-лъчевата звезда; Третото око или с други думи съвета за развиване на интуицията и психичните способности; и не на последно място - обяснението за това какво е човешкото съзнание, за връзката му с Вселенското съзнание и способността му да се свързва и с всяко друго човешко съзнание...

"Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето"

Едва ли ако този съвет беше нещо обикновено щеше да се появи по този начин при Роси. Може би нуждата и необходимостта от това развитие на връзката с Божественото, от свързването ни един с друг, от връзка с Вселенското съзнание именно сега е наложителна... за нас като човеци, които се променят и живеят в един променящ се свят.




1 коментар:

  1. Благодаря за подкрепата, Павли и за прекрасния коментар...
    Според мен посланието "Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето" не се отнася само и единствено до човешките съзнания, а до всяко друго. Както знаем всичко е енергия, дори предметите, които смятаме за неодушевени предмети имат енергия...Дърветата, реките, птиците,въздухът - мисля че точно това имат предвид.Да свържеш съзнанието си със съзнанието на всичко което те заобикаля сред хаоса на днешното време,означава да живееш осъзнато. Да бъдеш буден, както казват...
    Някой да има представа как става това? :)

    ОтговорИзтриване