За обезкуражението, хитрините на Мрака и нашите най-големи оръжия в края на 2020 и началото на 2021 г

Мили приятели, които следите публикациите в този блог и моята работа.

От доста време жадувам да ви споделя някои материали, защото виждам сред тези от вас, които ме потърсихте за лична регресия, колко често се среща една и съща тема. Може би това е темата на 2020 година, която с голяма сила като за последно се активира тези последни тежки седмици на Декември. А именно - вътрешната битка у всеки от нас. С какво се борим - а всъщност почти не се борим, ние приемаме директно потисничеството и обезкуражаването, което се лее в мислите ни сякаш e наше собствено, нещо което „заслужаваме“ и чиято идентичност не поставяме под въпрос. 

Музика в съня

"Невидимият свят все още не иска да разкрие тайната на музиката, понеже хората ще злоупотребят с нея" казва Учителя Дънов.

 Има цена тази тайна на небесната музика.

 В един мой сън преди година може би видях един човек, композитор е в този живот и усещах радост, че ще ходя на концерта му. Беше някакъв върховен дар, така го усещах. Когато го видях пред себе си той ме попита - "А ти готова ли си да платиш цената?" Сякаш за този дар трябваше да се потрудиш доста, погледна ме и измести погледа си сякаш да ми покаже - И ми показа: на пода в стаята имаше струпани чанти и цветя, усетих, че това е като помен, това символизира хора, които са си отишли от тази земя... И цветята и струпаните неща наистина бяха много.

Макар и в съня да не разкрива директно смисъла си, усетих вътрешно какво искаше да ми каже композитора - Музиката на Небесата, на ангелите не се дава просто така, питаше ме готова ли съм да посрещна мъката и тъгата, която се символизираше от тези натрупани цветя, които напомняха на помен на място, където много хора са починали. А композитора е реален човек тук и сега на Земята и наистина "сваля" ангелски тонове в своята музика:

Преди дни имах пак възможност да чуя музика в съня. Този път на сън бях в дома на моя приятелка, която си тръгна от земния живот преди 45 дена. Бях там с моето семейство и знаех, че заради нея сме се събрали, гледахме нейни неща и някой пусна нейната любима музика. Аз не знаех досега, че тя е имала любима музика. Но тя не беше земна музика. Приятелката ми беше около 60 годишна, а вместо звучене на музиката като от нейното време или младост, то космическото звучене, което чух няма база за сравнение на Земята. Накрая си тръгнахме от дома и аз гледах сякаш с лека тъга две неща - едни плетени чорапки и шарена блузка, но знаех че някак не мога да взема тях за спомен. Тогава осъзнах. Тя ми беше дала най-ценното, което може от нея за спомен - беше ме докоснала до ангелската музика, която сега тя чуваше.

На събуждане още не осмислях точно какво се случи и защо я сънувах, но до вечерта съня и извода от него се върна с пълна сила и си поплаках хубаво. Не защото с нея сме разделени, а заради начина, който избра да ме докосне пак.
Това наше приятелство само 2 месеца от откриването на болестта й до нейното заминаване от този живот е най-големия дар правен ми от човек.

Сега разбирам струпаните цветя, които композитора от моя сън ми показа и ме попита - готова ли съм да платя цената за небесната музика.

Дискарнацията на Димас - Шико Шавиер за процеса на отделяне от тялото при смъртта

"Разбрах отново, че има определено време да умреш, както има време да се родиш.

Димас беше достигнал своето време за обновление и по тази причина щеше да бъде преместен от своята груба физическа форма, за да може да се трансформира за новата си учебна опитност."

Така започва разказа на Андре Луис, духът на известен бразилски лекар, който след смъртта си прави връзка и през годините дава значителна информация на най-известния бразилец за XXти век - Франсиско Кандидо Шавиер - известен като медиума Шико Шавиер. (Филмите "Шико Шавиер" и "Наш Дом" представят живота и общуването на Шико с Духа на Андре Луис, както и ценната информация, която починалия лекар споделя за устройството и порядките на астралния град, в който попада след смъртта си)

Настоящето видео е екранизация по книгата "Работници на вечния живот", психографирано послание от духа на Андре Луис чрез Шико Шавиер.
Онова, което ние никога не бихме си представили, че се случва по време на смъртта е обрисувано от Андре Луис като част от неговото обучение да оказва помощ, докато е в духовния свят. 

Един човек на смъртно легло. 
Една съпруга покрусена от случващото се и вкопчила се здраво в своя любим, не желаейки да допусне дори мисълта, че вероятно трябва вече да го пусне - след като физическото тяло е стигнало своя край.
Каква е намесата и колко много висши духове ни помагат?
Идват ли нашите починали близки и каква е тяхната роля?
Защо е толкова важно да имаме правилната настройка и да не се "вкопчваме на всяка цена" в живота на любимите си хора? 
Как може да протече по-леко този процес и кога ние, живите, го влошаваме с невежеството си и причиняваме страдание на отделящите се от физическо тяло души?

Смъртта не е край и никога не е била. Само ограниченото човешко възприятие налага този бич над умовете и сърцата ни. И пак на прага на смъртта всеки човек, дори най-големия атеист разбира най-важната истина за живота - че той е вечен и никога не може да бъде прекратен.

През последните 5 години, от момента, когато в живота ми се появи Силва метод и научих как мога да помагам дистанционно, в живота си вземах участие и наблюдавах как се развиват случаите на дистанционно лечение и помощ правено от различни групи хора за непознати на тях лица и за близки роднини.
Едно нещо може би се отличава най много - желанието за пълно здраве и спасение на човека в нужда.
Ако се запитаме обаче дали нашето желание за оздравяване съвпада със желанието на душата и пътя на душата на болния човек - това не можем да знаем със сигурност. Хосе Силва винаги е казвал, че за да се изпълни едно наше желание, то трябва да е за най-висше благо на всички лица, засегнати от това желание. Най-засегнатото лице - това винаги е именно болният човек, неговата душа.

Изключително важно е винаги да си напомняме това, че ние желаейки неговото най-добро трябва да включим и шанса той самият, душата му, да иска в определен момент и да си тръгне от Земята. Никога не трябва да изключваме и този вариант, защото колкото и на нас да не ни се иска, някои души приключват рано задачите си, или са дошли за да дадат урок със смъртта си. 

Но когато уважим именно онова, че ние не можем да знаем със сигурност избора на душата - и молитвите, и медитациите, и програмирането ни за тях се изменят качествено. Ние вече не изискваме на всяка цена определени резултати. Ние се молим с едно уважение към избора на душата и насочваме енергията си така, че тя да прецени за какво да я използва - дали за възстановяване и възвръщане на пълно здраве - или за плавен преход в Отвъдното. Тя знае какво да избере и как да използва енергията в синхрон с плана направен преди раждането.

Любовта ни не трябва да е егоистична. Да, болката по загубата на физическата близост с любимо същество никога няма да угасне напълно. Тя остава за цял живот. Но само толкова. Защото ние никога не ги губим напълно. Този живот е една частица на фона на вечността, в която няма раздели и няма загуби. 

Истинската любов е да можем да пуснем любимия, когато пътя му води в друга посока. Когато има вече нови хоризонти пред него, но не в телесна форма, а в по-лека и ефирна.

Вижте как приключва земното пътешествие на Димас и как се поставя за него новото начало.
Колко много има да учим още за Любовта, тук на Земята.

Всички права принадлежат на Бразилската духовна Федерация, на която благодарим за споделената информация. 
Не на последно място на доброволния труд на онези,които си дават от времето и уменията и превеждат материалите от бразилски в по-разпространени езици, от които ние с вас сега да можем да се възползваме и да преведем на родния си език тази ценна информация.
Много значима информация получена при общуването с духовния свят се намира в книгите на Франсиско Кандидо Шавиер, Алан Кардек и Дивалдо Франко, като една оскъдна част от тях е на български език.

От нас зависи да направим тази информация достъпна за нашите събратя. Благотворителността не е само да дадеш финансови средства. Уменията и талантите дадени ни от Бога сами могат да ни подскажат как да помагаме, къде и по какъв точно начин можем да се включим. Всяко дело, което носи надежда, светлина и вяра в бъдещето си заслужава. 

На света съществуват различни методи, практики, учения. Но когато едно познание и информация се вписва във всички тях и ги обединява, няма друго обяснение освен - това е една истина, която никой не може да подтисне. 

Колкото повече неща срещам в живота си, колкото повече чета и преживявам, толкова повече виждам общото между всичко.
Нека не ви учудва ... това е най-нормалното.
Този сайт е за споделяне на опит от хипнотични регресии, но и е сайт за всичко онова, което е ценно и дообяснява и подкрепя информацията получена от регресии, за духовното общуване по принцип.

Още преводи и материали от книгите на Алан Кардек и Шико Шавиер: http://vremenapromeni.blogspot.com/p/blog-page_85.html

Контакти - ангели - извънземни, едно 6 годишно дете разказва

Тази статия беше провокирана от един сън, а може би е по правилно да се каже от поредица сънища, но в крайна сметка последният ме подтикна към действие.

Всъщност може би има някаква закономерност за появата на тази информация.
Миналият месец в София се състоя Научна конференция посветена на Извънземния разум. Едни хора, специалисти в тази област, с техните проучвания, говорят за "възможния в скоро време контакт"  с извънземни форми на живот. Не съм присъствала, но доколкото чух от приятели, нищо не съм изпуснала, с оглед на информацията, която българина вече знае.


Тази статия е пример за информациите получавани от малки деца. Вероятно има още много подобни случаи, но поради страх как ще бъде прието от околните, повечето родители запазват тези неща за най-близкия си кръг от хора..


Тук ще поместя историята на едно момченце на 6 години, Г. от Пловдив, която история е в процес на развитие и ще продължи дотогава, докато той спре да сънува, спре да вижда и разговаря с невидимите си приятелчета, до момента, когато психиката му се затвори и блокира в училищните рамки. Дано не се случи напълно и поне частично да запази тази връзка.

Не зная дали на конференцията на уфолозите въобще са коментирани подобни източници на информация, но знам, че те са многобройни и ако се събере и обработи тази информация ще се забележат повтарящи се модели, ще е възможно да се изгради една цялостна представа за живота на някои други планети. Спомените на подрастващите са един от най-чистите източници, когато са събирани внимателно и не се показва пред детето, че това силно интересува възрастните. Така се избягва монета, в който детето се опитва да разкаже нещо само за да ни се хареса. Всяка майка, ако е искрена пред себе си и държи на истината, може да усети кога има фантазия и кога детето изпуска информация просто ей така, само не осъзнавайки, че на възрастните тези теми не са им познати.

Втория източник на информация за контактите с извънземен разум, който трябва да се изследва са съновиденията, осъзнатите сънища и виденията в полубудно състояние. По тази тема съм публикувала вече няколко материала с мои преживявания и опитности на приятели.

Учените търсят контакти, изследват  места, за които се знае, че има поява на НЛО, но проучват ли действително многобройните свидетелства на хора - видели и преживели срещи в сънното състояние.
Опита да се придържат към "здрава научна основа" и факта, че редица източници на информация съществуващи от векове насам не са признати и приети от науката, оставя извън изследването най-многобройните свидетелства - а именно контакта с различни хора по време на изменено състояние на съзнанието, включително децата все по-често.

Докато учените уфолози продължават да търсят извънземния разум само на небето, за тях няма да има осъществен контакт. Това е като да търсиш физическа среща с нещо, което първо оперира на друго ниво, и второ, за което нямаш нужните физически сетива. А същевременно да отричаш съществуването на духовни сетива, чрез които обикновени хора, а не претенциозни учени, добиват информация. Сведения за подобни случаи има още от Библейски времена.

Тази информация се дава... тя не е нещо, което може да се насили, да се накара по наша воля да дойде, защото сме си наумили така или във време, когато на нас ни е удобно. Иначе рискуваме да попаднем в заблудите на собствения си ум, на който му се иска всичко това за да се почувства важен.

Младата майка не пожела сама да напише историята, притесняваше се, че не е добра в писането. Според мен обаче нейните думи са най-ценни, не мога и аз да си позволя да преразказвам, защото може да пропусна някой нюанс на свидетелството й. За това под формата на диалог публикувам разговорите от съобщенията ни във фейсбук. Тази информация както и всяка подобна е ценна и не бива да се оставя да бъде забравена или незаписана. Науката тепърва догонва и едва сега доказва някои от твърденията на новите деца. (Например за живота на Марс, теза която беше горещо оспорвана и подигравана, до преди дни)

- Добър ден Г-жо Николова Може ли да ви попитам нещо, което ме вълнува изключително много. Става въпрос за моят син, който е на 6г. и половина. По някой път ми разказва неща, които може да ги научиш, когато си в регресия.

- Mного хубаво. Записвайте ги, че след време ще забравите. На него самия като порасне ще му е интересно да разбере какво е говорил. След една възраст тези приказки ще спрат. Само по малките деца си спомнят.
Отраствайки забравят и училището притъпява спомените с развиване на логиката.
А той какво ви казва?

- Първото нещо, което ме изуми бе това, че още преди да се е родил, знаел, че аз и баща му няма да сме заедно. Аз вече от доста време съм разведена.
Казва така: "АЗ знаех, че ще се разделите и си избрах теб за майка."
Почнах леко да го подпитвам преди да се разсее от къде знае.

Отговорът му бе, че още много преди да е бил в корема ми знаел...

Всичко, което казва са доказателства за живота преди да се родим и след смъртта!

- Защо не го напишете като една история, колко вдъхновяващо би било за много хора да чуват по-често подобни неща.

- А онази вечер ми разказа, че си имал приятел, с който си говори. От тактичните ми въпроси разбрах, че е било извънземно, но от добрите.

Попитах го знаели кои са добрите и кой лошите... 

Той сякаш говори в него , т.е имам чувството, че от него говори духовно същество от по-голямо ниво.

Аз много се интересувам от духовното и знам много неща, но се учудих как едно дете ми говори по подобен начин. 

- Те децата дори нямат такъв речник, не познават думите. (Тук си спомних моя племенник който разказваше сън, в който едва на 5-6 години употреби думата "цивилизация"). Но той явно знае...

- Знам, че сегашните деца са индиго, но неговите неща ме поразиха и то не един път. 

Да усещам и то със силната си интуиция, че той знае.

- Не са всички деца така. Все още е рядкост (Индиго даже не е сигурно, че описва точно същността на тези деца. По-добре да не ги обобщаваме)

Аз срещнах само 2-3 майки досега.

От всички хора, които срещам покрай регресиите, само те споделиха подобни странни и доста впечатляващи случки с децата им. Но още е рядкост що се отнася до детайли на онова, което казват.

- Разбрах, че това приятелче, за което ми говори, свети по различен начин. Повечето пъти му се явява като сянка, иначе светел от синьо до зелено и от розово до лилаво, виждал го в съня и много рядко през деня. Попитах го как си общуват и той ми отговаря:
"Абе мамо, по телепатия, не знаеш ли?!"

Когато го питам за тези неща усещам кога казва истината и кога превключва на фантазия и спирам да задавам въпроси.

Думите, които използва наистина не са негов речник, поразява ме просто.

- Да, този усет майката го има. И моя племенник преди имаше сънища като по-малък,
но вече включва фантазия за да ми се хареса.

- Да и при мен е така, когато включи фантазията спирам. Просто се питах и ви питам, нормално ли е това?
Задавам си въпроса и то много пъти - той ли помага на мен или аз на него, предвид минали животи... Напълно е възможно и преди да сме били заедно и връзката да ни е силна от преди.

- Може да има взаимен урок. Живота ще покаже най-добре.

- Другото, което е той е много чувствителен и винаги е за правдата, т.е. истината. Винаги ми казва колко ме обича, постоянно. Но по някой път ми казва, че на първо място обича най-вече Бог и после мен, и тогава всички останали.

-  Много хубави думи.

- Исках да споделя на бързо пак за синът ми и да бъда честна все още нищо не съм записала, както ме помолихте. Миналата вечер се беше разстроил за нещо и започна да говори, че не иска да живее повече на Земята, че му било трудно... Искал да живее с неговото приятелче на другата планета... Тактично го попитах, къде се намира тази планета и той ми отвърна: "На Марс."

Попитах го каво има там и той ми отговори, че всичко има, каквото си искаш това има. Попитах го, а къде живеят или къде вижда това място, той ми каза, че е нещо като лаборатория.

- А защо не иска повече тук? Помоли го да ти разкаже какво не му харесва тук...?
Да не е преживял някое разочарование или болка, да се е разстроил?

- Каза, че това приятелче го е запознало с другите му братя и единия е бил доста лош и правел само пакости. Незнам защо, но ще се опитам да разбера.

Незнам дали е свързано с това, но ние с баща му сме разведени. Аз ти споменах за това, когато ми каза, че още преди да се роди, знаел че аз ще съм неговата майка,понеже ме е избрал и знаел, че с баща му ще се разведем, но въпреки това искал аз да му бъда майка.

- Успя ли да видиш едно видео, което наскоро преведох за децата медиуми -(https://www.youtube.com/watch?v=oG0zagMf4Vg&index=13&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu)

- Да гледах го и одеве пак го гледах, имах чувството, че става въпрос за нас.

- Много ще ти помогне да прочетеш Книга на Духовете (на Алан Кардек) - за да разбереш с какво си имаш работа, има и ниско развити и по високо развити духове. Независимо, че детето казва, че приятелчето е извънземен - пак същите правила важат - и ще ти даде идея как да му отговаряш на детето.

Може първоначално да му обясниш, че неговите приятелчета живеят в друг свят и е нормално да ги вижда от време на време, но и че той сега се е родил да живее тук на Земята. Съществата, с които общува може да са различни по своята степен на развитие и морал. В тази книга е обяснено всичко под формата на въпроси и отговори, дори самото начало, ние кои сме и какво се случва като не сме в телесна форма

Само не трябва да се страхуваш, нормални са тези неща, и детето да ги приема за нормални. С възрастта медиумството леко отслабва и връзката с "невидимите другари" изчезва.

- А изобщо не се страхувам, знам че това е самата истина и даже искам да го подготвя и той да не се страхува. Аз нали мога да те осведомявам за нещата, които се случват с него?

- Да, ти всъщност пишеш записки така на нещата около сина ти. Ако някой ден позволиш, може да използваме записките анонимно за история.

- Да прочете ми мислите. Той казва, че и в детската градина е с него

- Да, колкото повече го слушаш по тези теми той още ще ти споделя. Като усети, че приемаш това и не го осъждаш. И колкото повече неща забележиш, пиши ми ги, да се трупа историята

А относно видеото с превода, което пуснах - ти си жив пример за това, моя племенник също,

но поотрасна и спряха проявите. Преди 2 години беше по-силно.

- Няма за какво да го осъждам, той знае даже повече от мен, някой път му завиждам и искам аз да съм на неговото място. Но ние сме загубили тази способност. Искам да ни се върнат много неща, но трябва да се пробудим и осъзнаем, за жалост хората са слепи и не вярват в тези неща.

- Разпитвай го, когато можеш и този свят как го възприема...

............................

- Сядам на бързо да ти напиша това, което ми разказа малкия преди да отиде на детска градина.

Онази сутрин падна, спъна се по тротоара и падна, удари се леко, но каза, че най-вече се е ударил на коремчето. Одеве като вървяхме по същия тротоар, той се спря и посочи точно къде е паднал, аз го провокирах и казах, че май беше по на там... Той ми отговори, че неговото ангелче не го е държал както трябва. Каза, че той е от едната страна, а извънземното приятелче от другата страна.

Обясни ми, че те двамата се познават. Попитах го, как може да ми опише ангелчето, как изглежда... Той ми отвърна, че не може да ми го обясни, но знае как се казва и аз го попитах - а ни ма той си има име? - "Да, има си, казва се Джак Съливан, но аз не искам да го наричам така и му викам Джекии. Нали знаеш мамо, че всеки си има ангел-хранител!"

На мен ми стана интересно за това име и започнах да му задавам въпроси да не би да си го е измислил, чувал ли е това име преди и т.н.,той ме прекъсна и каза, че просто знае, че така се казва, неговата майка му го е избрала. Стана ми ясно, че ангелчето си има майка, докато извънземното приятелче си няма.
На планетата на извънземното - там всички били братя и един от неговите братя е лош и създавал лоши неща на Земята, за да управлявал хората.
Там на Марс и моя син бил управител на ракетите и летящите чинии и там използвали нещо като магии, не знае каква е точната дума да ми опише, за да разбера, но там имало контрол, докато тук на Земята няма. И там каквото прави, тук не може.
А каза, че там на другата планета не се биели, единствено ако ги правят, то е за да изгонят лошите. Каза ми, че тук не му харесва, понеже има войни.
Друго, което ми направи впечатление, че ми обясни как майката на ангелчето избирала името. Имали нещо като блок или къща, било нещо като магазин. Не можел точно да ми го опише, но там майките избира ли имената, но и други участвали. И каза, че и майката на ангелчето е идвала тук на Земята.

- Много интересно. Все повече неща споделя, браво.

- Да, направо онемях. И като се замислим върху нещата, които казва и това, което знам и съм чела ги свързвам и е истина, да някои неща може би ги казва малко измислено, но някои НЕ -усещам го...

- Хората си мислят, че тези неща се случват на други, на необикновени семейства.
Че е нещо рядко. А то всъщност е около нас, близо, а защо не и в семействата, при роднини и приятели. Само не са свикнали да се вслушват в децата.

- Да много си права, просто родителите не се вслушват в това, което казват децата им. Мислят си, че е плод на фантазия и развинтено въображение, но се лъжат и то много. Колко жалко, но това е, не всеки го осъзнава. Жив пример мога да дам със снаха ми, но да не засягаме тази тема.

- Някои майки си казват аз не съм такава майка - а реално по съвсем същия начин подтискат децата си, за да не изглеждат самите те смешни или неловко пред хората.

- Да, така е. При мен нещата стоят по-различно. Аз съм го оставила сам да се развива, не че не му помагам, но повече му обяснявам и сам да се справи.

Усещането, че не ставам за майка, че не съм като другите... но чрез него, как да го кажа все едно си помагаме един друг и още не мога да разгадая и разбера, защо сме заедно с него и какво аз трябва да на уча като урок от това. Но се допълваме и той много е привързан към мен и ме обича много.

- Много е хубаво тази близка връзка, която имате, колко е важна.

- И винаги съм му казвала да не се страхува за това, което казва и да не обръща внимание на смеха на другите. Да казва това, което мисли и чувства, това, което му подсказва сърцето. 

Някой път ми се иска да съм на негово място, да мисля като дете и всичко да ми е истинско и самата връзка с Вселената и всичко останало, все едно се доближаваш по-близко до Бог!

Бориска от Марс - световно известен случай на русначе, което разказва за живота си на Марс, в който участва в сериозни военни действия там и пада убит в кораба си редом до своя приятел. Материали за него има на руски и английски език - Проект Камелот в ютуб.


Напук на "учените", които казваха, че на Марс никога не е имало живот, наскоро самите те откриха, че е имало огромно езеро и вероятно температурата е била над нулата...
Повече за учените няма да коментрам и за техните "достоверни" тези.

Сънищата - неизменен спътник и подкрепа в живота

Сънищата са една огромна част от моя съзнателен живот от 2005 година и все по интензивно след 2009 до днес. През последните години намерих потвърждение на интуитивното си усещане, че тази често пренебрегвана област е ценен източник на информация и познание както за минало и бъдеще, така и за  въпроси отвъд времето и пространството.

Повечето хора не осъзнават какво могат да имат ако погледнат сериозно на сънищата и развиването на способността за запомняне на нощните пътувания на душата.

Много хора се възхищават на работата и духовното преживяване, което се осъществява чрез хипнотична регресия. За мен също това е изключителна възможност човек да преживее лично духовно пътуване навътре в себе си.
Но имайки и богатия съновен опит смело мога да твърдя, че още по-невероятно и силно е съновидението като начин за контакт и комуникация с духовния свят и нашите пазители, водачи, близки в Отвъдното.

В следващите редове ще споделя една извадка от мои сънища. Всеки от тях се появява по определена причина и в точния момент, когато имам нужда от тази информация/преживяване.
Ефекта, който оказват върху мен мога да определя като чувство за огромна подкрепа и присъствие, на което мога да разчитам, напътствие, което ми дава спокойствие, че всичко е наред каквото и да се случва в живота ми, сякаш там Горе някой бди и не се отделя от мен.

Вярвам, че всички ние имаме пазители и водачи. Но колко хубаво е да ги чувстваме, да получаваме знаци за подкрепата им редовно, когато имаме най-голяма нужда, за да издържим психически на изпитанията и ситуациите от живота си.

За това е тази статия - за да обърна още веднъж внимание на ценността и важността на съновиденията и развиването на умението да помниш сънища и да ги анализираш.
И тогава винаги всеки човек би могъл да чувства и да се допитва до тази духовна подкрепа по най-естествения начин - чрез еженощните си пътувания на душата в духовните измерения.

От всички видове нощни преживявания за себе си открих най-голяма ценност в няколко типа сънища. Условно съм ги разделила на:

Обучителни
Информативни/Подготвителни/Предупредителни- даващи информация за бъдещи или настоящи събития.
Подкрепящи/Успокояващи - появяват се в случаи на силна нужда от любов и духовна подкрепа.
Припомнящи - възстановяване на събития изтрити от съзнанието под формата на сън, като безопасен начин за въвеждане на субекта в една действителност, която иначе не би могъл да понесе, ако му се даде цялостно. Появяват се като отговор на търсенията на субекта. Минали животи или части от този живот, срещи с извънземни и т.н..
Знакови/Ключови сънища (всичко свързано с мисията на човек и пътя по който трябва да върви) - най-често човек е в силна връзка с Висшия Аз
Сънища в помощ на другите


Една част от познанието, което сме натрупали в минали животи в определен момент от живота ни сега ни е нужно. За това ни се дават обучителните сънища, които всъщност ни припомнят отдавна научени неща. Разбира се те се различават според мисията и задачите на конкретния човек на Земята.

Ще забележите, че спомените от сънищата доста често са непълни, сякаш липсва най-интересната част понякога. И въпреки това от живота си се убедих, че това знание е в нас - в подсъзнанието ни. Когато ни е нужно цялата тази информация действа като база за интуицията ни и ние се ползваме от нея, независимо че на съзнателно ниво помним 50% или по малко от съня.

Обучителни сънища

1. Старата Учителка и тибетския ритуал (2009) - Намирам се в стаята на баба и дядо в къщата ни на село. Аз седя на едното легло а срещу мен на другото легло седи една пълничка възрастна жена облечена в шарени дълги дрехи и с шарена кърпа на главата. Тя държи два предмета в ръцете си. Една сребриста огромна монета (колкото чиния голяма) и черна маска за лице (като африканските).

Жената ми говори: "Това е ритуал от Тибет." След което тя направи някакви движения с ръцете си и единия предмет, а после и с другия. После ми каза че от тялото ми ще излезе нещо и докато говореше още усетих. На дясната ръка от дланта нещо твърдо се образува, с формата на топче и се появи връх с който напираше през кожата да излезе навън. Тя го погледна отблизо. Изведнъж от дланта ми излезе едно малко, бледо бежаво подобие на насекомо с крачка.
Тя ми каза: "Това е причинителя на всички вреди, те много лесно се хващат, трудно се убиват, само чрез този ритуал. Дръпни се!"
После пред очите ми видях как това "паяче" се потопи в нещо, което приличаше на обелка от лук, но което знаех че е парче суха човешка кожа, и от него не остана и следа.
"Видя ли как това влезе в кожата, ето така става и с хората!" продължи възрастната жена. Мислех си ужасена, че това чудо не може да се убие. Каза ми да сложа пиявица на мястото от където е излязло от мен - т.е. дланта. Аз се поколебах, заговорихме се и така и не го направих.
Повторих два пъти движенията, които ми показа жената. Точно този момент не помня, но самия завършек на движенията и самоувереното ми изказване - "Запомних ги, разбира се, няма как да забравя."

Когато се събудих помнех всичко, но сякаш изпълнението на ритуала липсваше от спомените ми. Оказа се, че предупреждението на възрастната ми учителка да не забравя не е било случайно!

2. Исус и картините (10.02.2011) - Стоях срещу една стена и говорех с някого. Последно видях сфера или планета и усетих че задавам въпроси. В следващия момент срещу мен на стената в горната й част се появи една триъгълна или трапецовидна форма - нещо, което видях като картина на Исус (може би икона) Но още докато я гледах картината биваше променяна, получи се движение. Поне около 5 различни неща видях в тази триъгълна рамка. Видях танц и сякаш сама започнах да повтарям движението. През нощта се събудих поразена. Чувството ми беше че нещо невероятно се е случило. Имах усещането, че Исус ми беше разказал нещо, че ми беше разкрил Кой е всъщност. Изпитвах огромно страхопочитание само като насочех мислите си към спомена от съня. Най-ярко се е запечатала една картина - в горната част е лика на Исус, който сякаш гледа отгоре, а под него е мъж без коса (с лек загар на кожата), който е свел поглед надолу и леко в дясно, а на главата му има син шал. Имаше нещо специално в него щом от всичко това остана като най-ярък спомен.
- Тази година научих, че синьото символизира истината и чистотата.
Дали Исус не ми беше показал човек, който ще бъде сред нас на Земята и ще говори Истината...

3. Кълбото с всички знания, сили и способности (1.11.2012) - този сън се появи в отговор на силното ми желание да помогна на една жена. Предстоеше ми регресия с майка, чиято дъщеря беше загинала при инцидент. Толкова силно желание имах да облекча болката и страданието й, само това мислех, което доведе до този сън и ми даде идея какво да правя и в други подобни случаи.

Сънувам че около мен има концентрирана енергия в сферична форма. Виждам я около себе си, все едно съм застанала в центъра на кълбо. А то уж е прозрачно, но в него се вижда като съдържание - както е клетката гледана под микроскоп. Така и в това кълбо виждах различни участъци с различен цвят и структура. Докато се оглеждах разпознавах всичко, знаех коя част от кълбото на какви знания, сили и способности отговаря. А там беше всичко, което знам и мога, но приведено в готовност, концентрирано и активирано. Усещането беше много силно, все едно държиш в ръце нещо огромно.
В следващия момент усещам, че казвам на други хора и те така да правят, да концентрират всичките си сили и знания.
Сякаш се подготвяхме...



4. Жената със звезда на челото (2010) - Нощ е и се намирам на една стръмна улица, къщите наоколо са червени, тухлени и с високи дувари. Прилича ми на Англия (в момента на сънуването живея в Бирмингам).

Към мен дойдоха 3 слаби и високи същества, с дълги коси, но не можех да кажа мъже ли са жени ли са. Но не бяха човеци (макар и с хуманоидно тяло), по-скоро ги възприемах като космически същества. Една от тях - явно я приех за жена, повече от другите, с кафява коса до раменете, ми протегна ръка и аз сложих ръката си в нейната.Тогава ме поведе по улицата, която се изкачваше нагоре.
Имах чувството, че ми разказва някакви неща, показваше ми сградите и ми говореше. На челото си тази жена имаше голяма светеща звезда.







5. Звездата-Ангел и раждането на двете нови звезди (21.05.2011) - Виждам звезди около мен, сякаш съм в Космоса. Чувам разказ. Сякаш някой обяснява нещо за това място. С мен има човек, но не той говори, от другаде идва женски глас. По едно време видях струпване на звезди под формата на река и казах на моя спътник: "Виж, Млечния път!"

Минахме около тази "река", беше много интересна гледка.
Продължих пътуването си из пространството слушайки този женски глас да говори - леко игриво, закачливо и с хумор. Глас, който ентусиазирано ми обясняваше:
"Виж ги... тези двамата са нови, виж ги как изглеждат само..." и сякаш ми сочеше две красиви новосформирали се звезди.
След малко зад една мъглявина я видях - бяло-синя красива девойка, която просто си висеше в пространството. Разбрах, че тя самата беше звезда. Прекрасна, сияйна, уникална гледка.


Подкрепящи/Успокояващи сънища

Типичното за този тип сънища е, че идват много често в момента на голямо изпитание за човек. Поради това те са като балсам за душата, когато се чувства на кръстопът и не знае в коя посока да поеме.

6.  This is where you belong (2010) -
Няколко дена след като през 2010 г. се местя в Англия, започвам силно да чувствам липсата на всичко познато, макар че това ми беше 4то излизане от България, в онзи момент се чувствах откъсната от приятели и всичко ценно за душата ми. Тогава една вечер на фона на шума от някакъв документален филм, който течеше на лаптопа, съм изпаднала в лека дрямка за 10тина минути - но достатъчно да усетя и изживея следното нещо.
Видях цветовете на дъгата преливащи се един в друг. Все едно бях в облаците, но там не беше бяло, а цветно - имаше розово, лилаво, оранжево с бели оттенъци. Много ми беше хубаво там. Не се усещах физически, а сякаш бях част от самото място, чувствах го в себе си, нямаше граница между мен и това място, не можех да се отлича от него. В сърцето си усетих много силна емоция на Любов и спокойствие. Такава любов досега не бях изпитвала на Земята.
И докато се радвах на усещанията си, изведнъж горе като на екран, на който пускат надпис се появи следното изречение на английски език: This is where you belong - Това е мястото, на което принадлежиш.
Тогава рязко се събудих от звук или движение. Не можех да повярвам колко дълбоко преживяване бях усетила в сърцето си, а около мен всичко си е по старому, и са минали само няколко минути.
Благодарна съм за това припомняне на Дома. Винаги успява да ми даде сили и нова гледна точка за начинанията, в които се впускам, независимо от саможертвата.


7. Двата ангела през прозореца на самолета (2010) - Имах много тежък личен момент. Отношенията с партньора ми за пореден път се възпламениха от нищо. Осъзнавах, че няма от кого да поискам помощ, в чужда държава и съвсем отскоро работеща, не можех да се доверя на колегите си все още. Не исках и да оставам, но нямаше какво да сторя физически. За това тази нощ се обърнах към Господ с молба да се погрижи за мен, да си ме прибере. Колкото и да звучи силно казано, сигурно чувството не е непознато за някои мои читатели и те ще ме разберат най-добре. Когато нямах друг изход се обърнах към Бог с тази молба.
Ето какво ми Отговори Той:

Същата нощ сънувам, че се намирам в самолет. Разпознах го по бялата обстановка около мен и това че се видях седнала до малък правоъгълен прозорец каквито са в самолетите. Аз седях и гледах през прозореца. Виждаше се някакъв красив светло розов цвят, който се преливаше в синьо, лилаво и бяло. Това което наблюдавах започна леко да се движи и сякаш се отдръпна за да мога да го обхвана по цялостно с поглед. Пред очите ми се оформи продълговато хоризонтално разположено ангелско крило - виждах преливащите се цветове на перата. Малко по-късно видях и целия ангел - много голям и летящ успоредно на самолета, като изпълваше целия прозорец.
Първо почувствах страх, защото усетих че ми се случва нещо необикновено и се намирам в сън или видение (осъзнах се). Опитах да си дам кураж и да се успокоя.
Докато още не се бях опомнила от вълнението при вида на ангела пред очите ми се разкри още един детайл - зад него се очерта друго ангелско крило и постепенно видях фигурата на втори летящ ангел - пак успоредно малко по-встрани от самолета.

Събудих се с ярък спомен за тези два прекрасни ангела и нощното ми пътуване. Може би това не беше обикновен самолет, а символ на настоящия ми живот - това ниво на съществуване. Точно когато помолих Бог да ме избави от тежката ситуация сякаш Той ми изпрати преживяването, с което да ме увери, че не ме е оставил сама и имам неговата подкрепа и благословия в лицето на верните му помощници - ангелите. Това наистина ми вдъхна сили. Разбрах какъв е отговора на моя въпрос - да съм търпелива докато един ден целия смисъл се разкрие пред мен.
* Сега 4 години по-късно разбрах смисъла. Ако не беше онзи сън и окуражаване може би щях да сторя нещо, което да ме отклони от пътя ми. Само няколко дни по-късно беше обучението при Долорес Кенън за регресиите. Нещо което ми помогна много в търсенията ми и ме срещна със знакови хора за моя живот и задачи.


Знакови/ключови сънища 

Те са едни от двигателите на човека, съзнаващ или не. Независимо от нивото на съзнание по времето, когато са сънувани, те се отпечатват много силно в ума на човек и никога не се забравят. Те са подтик за размишление в нови области и сфери, извън обичайните за човека, като след време го довеждат до определени действия и интереси. Мисля че знаковите сънища са предварително и прецизно планирани така че да изиграят своята роля за всеки човек.



8. Триъгълника и звездната активност в небето (2005) - Когато сънувах този сън живеех обикновен живот, борех се за оцеляването си и хармонията в семейството, която все не успявах да постигна.  С всички сили се опитвах се да живея "нормален" живот, не ми се получаваше добре. Отдавах неуспеха си на неумение, на държавата, на какво ли не... докато не се натрупаха достатъчно знаци за да проумея, че ценностите са грешни и модела е неправилен. От дете вярвам в съществуването на живота извън земята, но без някой да ме е убеждавал в това, едно вътрешно знаене, което не търпи спор или дискусия, убеденост. Този сън постави началото на Събуждането ми.

Намирам се на моето село и е нощ. Застанала съм горе на стълбището пред голямата къща и гледам в посока двора и съседите. Очертанията на къщите и дърветата ясно се виждаха на лунната светлина. За мое удивление съвсем близо до мен, почти кацнала върху дърветата отсреща, с леко наклонен на една страна пръстен, си седеше планетата Сатурн. Огромна светеща, оранжева, ЖИВА... чак имах порив да я докосна. Толкова силно привличане почувствах, като нещо магнетично и красиво, което искаш да погалиш. Малко зад нея видях Луната - също с огромни размери, с каквито никога не я бях виждала. Няколко секунди се любувах на тази гледка.
После нещо ме накара да вдигна поглед нагоре и вдясно на небето. Там за голямо мое изумление имаше правоъгълен триъгълник изрисуван като със светещ син неонов писец. Питах се какво прави геометричната фигура там, като не й беше мястото там. Доста се озадачих. (Последните години научих, че това е начин за осъзнаване във важни сънища - чрез знаци, предмети, символи, на които уж "мястото им не е там". Вероятно за това запомних целия сън.)
След като се почудих на триъгълника вдигнах глава право нагоре към най-далечната част от нощното небе. А там ми се разкри нещо много различно и неочаквано.
Случваше се нещо важно. Наблюдавах едно движение на светещи точки, звездички, които се движеха от дясно на ляво. В лявата част имаше струпване от звезди под определена форма - три успоредни лъча и една "глава" в единия край - сякаш беше огромна звездна платформа. От дясно в небето (откъдето тръгваше движението) купа звезди беше доста по-малък от този в ляво на платформата.

Почувствах много силно вълнение в сърцето си и дори страх. Разбрах какво се случва. Това беше началото на Война. Нещо съдбоносно, което отдавна бяхме чакали (сякаш аз лично го бях чакала и други хора заедно с мен). Сърцето ми тържествуваше, едно велико тържествено чувство, примесено с привкус на смъртна опасност. Осъзнавах, че това е отдавна чакано събитие и много нужно, макар и същевременно да си давах сметка, че може да коства живота, моя и на любимите хора. И въпреки това си казвах: "Най-после, най-после!"
Може би най-точната дума, която може да опише това чувство е "революция".
Имах чувството, че не години, а цяла вечност бяхме очаквали това събитие. А сега го наблюдавах как стартира с трепет в сърцето.

Този сън беше първия ключов момент. Може би активира една програма, която от астрологична гледна точка се потвърди като много силна при мен - чувството за дълг и отговорност. Отне ми 2 години да приключа със стария си живот и да стъпя на пътя на търсенето, който и до днес следвам.
Вярвам че такива ключови сънища са имали много хора и всеки от тях ще успее да намери верния път, за да завършим това важно дело, което чакаме от толкова време.


9. "Имай упование в Бога" (3.08.2012) - този сън може да се отнесе и към категория предупредителни, подготвителни, обучителни сънища. За мен си остава най-силното нещо, което съм преживяла. От всички срещи на сън с ангели, духове на починали, извънземни същества, дори Исус, този сън се отличава с най-внушителното усещане за Божие присъствие.
Появи се точно 3 дена преди голямо изпитание за здравето и живота ми - като подготовка за да се справя, да не се поддам на страха.

Намирам се на село на площадката пред лятната кухня. Нощ е. Стоим с още 4-5 човека в полукръг. Докато си говорехме забелязах нещо, което постепенно се материализираше до Луната. Това "нещо" нямаше правилна форма, по-скоро продълговато, тъмно на цвят, бледо осветено от Луната. Казах на всички да погледнат и докато се обръщаха се появиха общо три такива наподобяващи на железни бункери, които си висяха от едната страна на луната. Не разбирахме какво е това.

Както си стояхме сякаш чак сега забелязах, че в ляво от мен редом до хората стои и едно най-обикновено кафяво куче. В следващия миг чух глас да ми говори и видях кучето да стои на един крак и подало лапа. Удивена бях че кучето говори. Даже се зарадвах много и побързах да кажа на останалите - "Вижте, това куче говори!", но те сякаш не ме чуваха.
Каза ми името си - красиво е, което аз повторих два пъти и докато изричах си спомних, че бях го чувала и преди. От името съм запомнила няколко букви - ЛРСКИ, но не и подредбата и цялото произношение.
Тогава кучето започна да ми говори и аз повтарях след него. Сякаш първо ме успокояваше. Думите му бяха някакви мъдрости, също като при регресиите, когато говорим с духовен водач. Започна да ми разказва за Бог... и ме прегърна!
(Интересно, че още в съня си усещам приликата и осъзнавам, че ми се случва нещо много интересно)
В този момент чувството беше невероятно - смесица от благоговение, благодарност, преливаща радост... Но не заради думите, които чувах, и които по някакъв начин осъзнавах, че не е популярната в света информация по темата. А заради излъчването, което имаше това същество. Привидно под формата на куче, а енергията от него струеше толкова силна, сякаш висше божествено създание беше пред мен, до мен... Никога не ми е минавала подобна мисъл в други съновидения. Сега чувствах сякаш Бог ме докосва, неописуемо силна енергия и чувство. Сякаш ти идва да заплачеш, но не от тъга, а от радост и изумление от случващото се.
Тогава кучето ми каза и повтори два пъти едно кратко изречение. Още като го чух на мига разбрах, че изречението му е сериозно предупреждение, най-сериозното, което някога съм усещала: "Имай упование в Бога! Имай упование в Бога!"
И по някакъв начин, телепатично ли, разбрах че казаното е свързано по някакъв начин с трите тъмни фигури до Луната и изпитание или опасност за мен, която ще дойде от там.
Както бях в едно емоционално състояние, така за секунда преживях нещо като шок, чух си сърцето как бие оглушително и това ме събуди. Последните изречения на кучето сякаш светнаха аларма. Щом някой от толкова висше ниво, както го усетих това същество, бе дошъл за да ме предупреди да се уповавам на Бога, значи вероятно щях да преживея нещо доста сериозно, в което да трябва да си спомня този съвет!
Като се събудих си поплаках, първо заради хубавото чувство, още усещах прегръдката и не исках да се разделя с този спомен, все едно беше най-скъпия ми човек. И после заради сериозността на предупреждението. Така и не се отпуснах да спя до сутринта.

Три дни след този сън ми се случи нещо.Може би думата е натравяне, но усещането беше най-странното на света. За около 3 часа се чувствах зле, като при ниско кръвно но с изтръпване на различни места по тялото, а в един момент когато говорех не чувствах връзката с мисли и думи. Затворех ли очи сякаш някакви чужди враждебни картини виждах. Нещо ме караше да държа очите отворени. Тогава реших да опитам да си помогна. нищо не помагаше - всичките ми знания сякаш изчезнаха, не вършеха работа, не помагаха да си върна контрола. Тогава в ума ми изплува изречението казано от кучето - "Имай упование в Бога"... повтарях си го. случи се нещо. Все едно самата мисъл, че съм била предупредена, че тази божествена енергия си е направила труда да влезе в съня ми да ме посъветва, ми даде едно спокойствие - сякаш станах наблюдател. Вътрешно приех, че не знам как ще свърши всичко, можеше и да си замина от този живот, но това не ме плашеше. Сякаш усещах, че каквото и да стане, то е планирано и Бог знае за това. Тази мисъл беше достатъчна да се концентрирам в нея. Като удавник за сламка - но ми помогна да не потъна. Усещах че не трябва в никакъв случай да заспивам.

Сега толкова време след случая осъзнавам какво каляване беше това и как чрез лично преживяване ми дадоха да позная кое е най-силното средство за помощ и в най-опасните ситуации - Упованието в Бог.


10. Аз от Бъдещето (7.01.2013) - Срещнах едно момиче с черна коса и бяло лице. Тя започна да ми говори за уроците, за мисията на някакъв човек, какво трябва да се научи, как да постъпва... В един момент си казах - "Ех, колко интересно", и секунди по-късно се усещам, че тя говори за мен. Опитах се да запомня казаното. На събуждане не помнех повече от това описание. Вярвам обаче, че всяка получена информация остава в подсъзнанието ни и когато ни потрябва ще базираме решенията си именно на цялото това знание, независимо че то не е съзнателно.


Подготвителни сънища - засягат бъдещи събития, обръщат внимание на важни предстоящи моменти, дават съвети и отговори

11. Да срещнеш сродна душа (25.07.2013) - този сън се появява само няколко часа след като срещнах бъдещия си партньор в живота, но без да знам това. Предстоеше ми регресия след няколко дена с него, но същата вечер се помолих на моя и на неговия духовен водач да ми съдействат и колкото е възможно да му помогнем да намери своите отговори в регресията.

Сънувам една стая не много голяма, има тъмен (лилаво кафяв) разтегателен диван, който е в опънато положение. Момчето се е настанило на него, но не е легнал, а е като полу-седнал, облегнат на облегалката на дивана. Аз седя до него от лявата му страна ни говорим. Но това не е обикновен разговор - той ми описва неща които вижда. На няколко момента виждам в ръцете си записващото устройство и осъзнавам че правя регресия. Странното е, че аз сякаш съм в лек транс, потапям се много надълбоко в описваниет картини и забравям че трябва ад следя всичко ли върви както трябва. Тогава на няколко пъти виждам, че записващото устройство сякаш само спира, отново го включвам, ядосвайки се на себе си и на трудността да се концентрирам. Много странно усещам съзнанието си - нямам база за сравнение, като в дълбок транс и замайване.
Поня описанието на една конкретна гледка - над едни планини, гледано от високо. После ми заговори за някаква духовна концепция и ми даваше пример с някакви топки или сфери - нещо което в момента тогава разбирах напълно (но не и след събуждане).
В следващия момент - сякаш беше минало време, видях как момчето ме прегърна 3 пъти и така заспахме на онзи диван.
"Събуждам се" през нощта - мисля си - "Сигурно ме чакат, трябва да си тръгвам", но нищо не можех да направя, а и не исках.И така заспах отново в съня. На другата сутрин се събуждаме и си тръгвам. Навън пред къщата срещнах сестра ми в ярко червена рокля, много красива.

Червеното символизира нещо, което скоро ще се случи и е знак за повишено внимание.
2 дена след този сън отивам да направя регресия в дома на същото това момче (което не познавах, единствено 2 часа бяхме разговаряли за процеса на регресия). Оказа се че дневната стая е толкова голяма колкото я сънувах, той има същия диван и разположението ни по време на регресията беше абсолютно същото - аз бях седнала в негово ляво. Информация, която няма как да знам, освен ако не ми е дадена Отгоре за да обърна внимание. И по време на самата регресия имаше ключов момент - привидна трудност която ми хрумна да преодолея като го помоля да се издигне над това което виждаше - планини и да се спусне в тях надолу. Това отпуши така да се каже регресията и всичко потече с лекота. Точно съвпада с описаните от съня планини. Като жокер, който ми е даден предварително.
*Имах и други сънища в последствие, които ми подсказаха, че сме имали много животи заедно, в едни за по-дълго, а други за кратко. Интересното е че и при него се появи това усещане, но не от сън, а в будно състояние - усещането, че не от няколко дена, а от поне 10 години съм с него.

*Разглеждайки старите си сънища срещнах друг сън, в който съм видяла предстоящата среща - На някакво празненство за Нова Година съм с бившия ми приятел и други хора, но в един момент се отделям настрани с едно момче със зелени очи, с което говоря за регресии. Много зелени очи и зелена блуза, които помнех изключително ясно при събуждане. (точно такива очи има и това момче, което срещнах посредством регресиите)


Припомнящи сънища - срещи с починали близки, срещи с духовни същества, срещи с извънземни. Наричам тези сънища припомнящи, защото се убедих, че те съвсем не са произволни съчинения на фантазията ми. Много "съвпадения" ме отведоха до информация, която само потвърди, че видените насън неща съществуват и вероятно в някакъв момент съм ги видяла.

Смятах да се огранича в споделянето на този род сънища, защото за някои от вас може да са твърде странни и далечни. Но след като "случайно" пак попаднах на една конкретна снимка - не мога да не споделя следния сън.


12. Обърнатия триъгълник (11.01.2014) - Деня преди да го сънувам във фейсбук коментирахме темата за смъртта и душите. Възможно е аз да съм провокирала този сън заради силния си интерес по темата.

Посред нощ сякаш съм се събудила и се осъзнавам в едно странно състояние на тялото. Не го чувствах тялото, но не беше като при Опитност Извън Тялото, беше много различно от всичко което ми се е случвало досега. Сякаш тялото ми не беше съвсем физическо, а съзнанието съвсем ясно.Усетих в стаята един голям триъгълник обърнат с върха надолу, виждах го като контури очертани със светъл писец. В този момент все едно някой ми каза че "това е състоянието, когато умреш и също преди да се родиш във физическо тяло." Почувствах леко замайване и едно всмукващо, цялостно усещане, особено в областта на гърлото. Наподобяваше леко на сънната парализа, но не беше плашещо, а доста по приятно. Докато спокойно анализирах усещанията си чух дишането на моя приятел, сякаш всеки следващ дъх го поемаше по шумно и по дълбоко. Тогава ми хрумна, дали това което аз сега преживявам, или ако в стаята всъщност при мен има някакво същество - дали всичко това не му причинява дискомфорт и за това така диша. И прекратих като се помръднах на една страна. (на другия ден разбрах, че той нищо не беше усетил)

Най-интересното е, че 2 дена по-късно се появи клиент за регресия - едно младо момче което разказвайки ми за досегашния си опит и практика спомена една много силна фигура появила се спонтанно при негова медитация - обърнат триъгълник с върха надолу, под който има две успоредни хоризонтални черти.
Очевидно говорехме за един и същи символ, но при него доразвит с двете допълнителни черти.

Същото момче попада на книгата на Ван Хелзинг "Начинанието Алдебаран" в която прочитаме историята на семейство Фрейле отвличани от извънземни системно през годините. Там те ги описват като мъдри високи руси хуманоиди с емблема на униформите - обърнат триъгълник с върха надолу.

Като се замислих повечето ми срещи в сън с нечовеци - същности които са ми давали ценни послания, отговори, помощ, все бяха високи и светли.
Смятам, че това не е случайно и в действителност получаваме много помощ независимо дали го осъзнаваме, или както при мен, години трябваше да минат за да си дам сметка.




Пример за една такава помощ е следния сън получен в отговор на мой въпрос дали е време да си имам дете, и има ли душа която желае аз да й бъда майка.

13. Отговор за децата (18.01.2014) - Сънувам, че към мен пристъпва много висока красива жена със златни дълги къдрици. Усещах че това не е човек, по-скоро като ангел я възприемах, или някой, който знае повече от мен. Погледна ме и ми каза следното изречение - "Аааа, семената, още не, още малко. Може, но сега не."
Моментално разбрах какво ми казва - говореше ми за забременяването, за моя въпрос за който от известно време питах Бог.
Много категорично и недвусмислено ми отговори. Сякаш беше важно да изчакам с тази тема в живота си още малко.

Всъщност интуицията ми подсказваше същото - така усещах нещата Януари месец.
Събитията които се развиха в последствие - открих сестра си, и нова информация за баща ми. Всъщност намерих всички частички от себе си и корените си. Това беше важното нещо, което трябваше да преживея преди да започвам нещо толкова отговорно като създаването и отглеждането на нов живот.
Давам си сметка към днешна дата, че всичко това ме направи много силна - толкова колкото му е необходимо на човек за да преживее и загуба на дете - това което ми се случи само няколко месеца по-късно.


Но хронологично погледнато следващия знак получих след няколко месеца, когато повечето от гореспоменатите събития вече се бяха случили.

14. Басейна и решението да имаме дете (13.05.2014) - Сънувам че се намирам в малък курортен град, където има минерални басейни.
След вечеря в ресторанта на хотела отивам в един от големите басейни. Уж бях във водата, но чувам как едно момче по нататък в басейна ми вика - " Е, хайде, потопи се де, цялата"
Потопих се малко повече, но това че не мога да плувам ме спираше.
(Според тълкуванията на Едгар Кейси водата и потапянето е символно представяне на подготовката за майчинството)
Излизам навън да се поразходя в градчето и виждам моя приятел идва с червена кола, а след малко докато се мие на мивка виждам че от ръката му се появява кръв.
(Червения цвят е подсилен с два образа - нещо наистина важно щеше много скоро да ни се случи)
В следващия момент в съня разбирам че сме решили вече да не се пазим и да си имаме бебе. Отиваме в аптеката за фолиева киселина, която по принцип се пие при бременност. Това което аптекаря ми даде го видях от много близо, но не успях точно да разчета надписа. (На следващия ден проверих в интернет как изглеждат тези добавки и видях съвсем същата опаковка от съня) Появи се и моя приятел в аптеката и писка да вземе за мен някаква специална вода за бременни. Не бях чувала за такава вода.
(2 месеца по-късно разбрах, че повръщането по време на бременността понякога се причинява именно защото жената не е пила достатъчно вода предварително преди зачеването - точно моя случай)
Аптекаря извади някаква схема с пирамидална форма и започна да ми разказва колко много сила и специална енергия добивала бременната жена и колко много неща можела да прави през този период.

Така приключи този сън. Не го приех веднага за знак. Може би ключово беше завръщането ми от Видин след като посетих дома на баща ми и чух разказите за него от вуйчо ми.
Когато се прибрах усетих, че сякаш нещо е различно, че вече мога и чак тогава се сетих за съня - който всъщност си беше доста показателен, нали такъв знак исках за да реша.

И така думите ми, че аз трябва да съм в правилното състояние на съзнанието и в готовност, защото ще забременея от първи опит - се оказаха абсолютно точни.
Разбрах че всичко, което интуитивно съм усещала е било истинска информация.

Следващите събития може да ви се сторят тъжни, трагични и какво ли още не. Но за това ви давам да видите каква огромна подкрепа може да получи един човек чрез сънищата си и дори най-лошото да стане, то никога няма да го събори, защото човека ще знае смисъла.

Точно сутринта на моя рожден ден сънувах нещо много особено - сънувах една зелена змия, която плуваше във въздуха и която ми предаде нещо в устата. Не ме беше страх, по-скоро усетих, че това е редно и така трябва.
След този сън научих, че зеленото е символ на бременност и лечение.
Не знам дали си въобразявам, но вярвам че нещо специално се случи и на рождения си ден действително празнувахме цялото семейство - мама, тате и душичката, която беше дошла при нас.
В някои вярвания се приема, че именно чрез устата се предава духа.
Може би някои ще кажат рано е - няма душа до 3-4 месец.
Аз мисля че не е така. Нищо не се сформира да бъде създадено, ако предварително няма душа, която да е преценила, че иска да дойде в този живот при тези двама родители.
Предвид случилите се след седмица събития - нямаше много време за губене, може би за това ми беше тази награда, която съня ми показа.

Следващия сън, който се появи ме подготви, че ще има нещо по-странно в моя случай.

15. Лекарката, която е озадачена  (19.07.2014) - Една жена дългокоса къдрава ми гледа корема. Изглеждам сякаш съм в 6ти месец. Говори ми за плода, като сякаш мери нещо с линийка през корема, мери и се чуди. Питаше се как е възможно... и съпоставяше 2 размера - 5 на 4. Според нея нещо не пасваше. 

От този сън ме събуди котката ми при неуспешен опит да се покатери на секцията ми падна ан главата. Ако не беше тя вероятно щях да продължа с други сънища и може би нямаше да го запомня.

Седмица по-късно разбрах, че освен зародиш в 9та седмица си имам и една не малка миома (6 на 6 см) в матката. По реакцията на лекарката и прекаленото й притеснение разбрах, че явно нещата никак не са розови.
Още тогава на момента вътрешно си казах - "Благодаря ти Боже" Каквото и да идваше към мен, благодарях, защото знаех, че Той е винаги до мен, каквото и да ми се случеше. Нямаше драма, нямаше сълзи. Все едно бях наблюдател, разбиращ, мъдър. Вярвах че Бог си знае работата щом ме е довел до тук, но каквото и да станеше щях да го приема. Вероятността за помятане беше много по голяма от обикновените бременности.

Сега си давам сметка, че ако не беше тази бременност повода да се видя на ехограф, така и нямаше да разбера за миомата. Сякаш трябваше да забременея, че да стигна до това откритие.

Съня явно беше уловил много точно проблема и енергията около него, дори размерите на миомата бяха точни - имайки предвид, че тези образувания растат бързо от хормоните през бременността, вероятността да е била 4 на 5 см седмица по-рано е доста голяма.

След още седмица прокървих и отидох на спешен кабинет.
Никакви болки, нищо, даже повръщането ми беше спряло и отново се чувствах човек.
Оказа се че плода няма сърдечен ритъм.
Приеха ме в болница.
Странно се чувствах чувайки потвърдената диагноза, но когато виждах лицата на лекарите притеснени въобще как би се износил ембрион с такава голяма миома (нарснала междувремено до 10 на 9 см) си дадох сметка, че Бог беше ни пощадил всички участници в това изпитание и беше прибрал детето си, защото то нямаше почти никакъв шанс да се роди здраво.



И тук започна моята одисея в тази болница.
2 дена прекарах с бременни жени задържани по някаква причина. Интересен поглед върху мисленето въобще на хората в изпитание. Едно момиче беше силно и уверено в себе си, макар редицата проблеми и ситуации, които беше изживяла, а друга бъдеща майка трепереше от всичко и сама си създаваше въображаеми проблеми.
След това ме преместиха в стаята, в която никоя бременна не желае да се озове - всички там чакаха да им бъде направен аборт (кюретаж). При моя особен случай това не беше възможно, но тъй като тялото ми не искаше да пусне плода започнаха да ми дават лекарства и чрез химически масаж да предизвикат аборт.

Не бях разстроена, по-скоро исках да мине и тази стъпка че да се възстановя и после да помисля за другия си проблем.
Там в онази стая - понеже седях 5 дена, за да се случи това което чакахме - срещнах много душички, наранени, объркани, не знаещи от тук нататък как да продължат.
Аз която уж бях в лошо положение и сама изживяваща драма, забравих всичко. За първи път бях физически до хора, които имат нужда от моята подкрепа. Досега само фейсбук ни свързваше. Но се оказа, че малко думи и на място могат да направят чудеса, малко любов и нежност, малко грижа за другия...
Започнах да им разказвам за душите, които винаги намират начин да дойдат при своите избрани родители, да не се отчайват и да бъдат търпеливи.
Там виждах едни малки дечица преживели нещо страшно.
В такъв момент ако има у човека истинска любов, то тази любов ще го тласне към действие, няма да му е нужно нищо друго.

Последния сън, който имах  още с приемането ми в болницата беше свързан с това изчистване.
3.08.2014 - Беше нощно време и бях в някаква болница, но никой не ми обръщаше внимание. Чаках, а по себе си виждах големи червени петна, все едно кръв беше изтекла. Но явно това не притесняваше дежурната в болницата, защото ми казваше още да чакам. (Точно така се получи 4 дена по-късно, през нощта започна кървенето при мен, но пак чаках, защото не беше се изчистило всичко, действително както съня показва)
След това се виждам как минавам сякаш през едно огромно футболно игрище и пак стигам до тази болница. Но сега петната по мен са зелени, а не червени.
(Зеленото - символ на бременността - сякаш бременността изтича и ме напуска най-после)

Игрището - символ на усилието, което трябваше да положа, все едно да пребягаш през цяло игрище, за да се случи резултата, който искахме.

Благодаря на всички фейсбук приятели,  които се включиха с дистанционна помощ за мен - както ги помолих във Вторник 5.08. - в онзи момент не бях осъзнала още значението на съня си и се безпокоях дали ще успеят да ми подействат хапчетата.
С всеобщи усилия до Петък всичко вече беше приключило.

Аз съм добре и вкъщи.
А тази история за сънища ви разказах с надеждата, че бих могла да окуража някого да развие в себе си подобна връзка и да се води, да разчита на нея и да получава съвети и напътствия, когато трябва.


Животът продължава и изпитанията са ежедневие. Но когато човек поне малко разбира какво се случва и каква огромна помощ е на негово разположение - тогава всичко е много по ведро и има посока.

Трябва да се научиш да свързваш съзнанието си със останалите съзнания, така както сега се свърза с моето

"Здравей Павли! Днес ми се случи нещо интересно и искам да го споделя с теб...

Не е кой знае какво, но все пак ми направи впечатление и си мисля, че има някакво предназначение.

През целия ден се намирах в едно лежерно и отпуснато състояние на съзнанието. След обяд излязох на терасата да си изсуша косата, след като се бях изкъпала...духаше вятър не много силен, но и не много слаб. Седях на един стол и си ровичках в телефона, когато нещо ме накара да вдигна очи...

Пред мен във въздуха стоеше мъничко бяло перце и нито се отвяваше от вятъра, нито падаше на земята, рефлективно протегнах ръка и го хванах внимателно, все едно хващам пеперуда...Беше невероятно това, че само ако го духнех с уста, то щеше да отлети на метри от мен, а при наличието на вятъра който духаше, то висеше във въздуха пред мен...

Една регресия разказана и коментирана от първо лице

Здравейте приятели,

Нека ви представя моята главна героиня на тази регресия - Х. Тя пожела анонимност, но позволи да публикуваме нейния личен коментар на регресията и впечатленията, които е добила от преживяването.

За сетен път се уверявам, че личното описание е стотици пъти по-силно от моите думи, защото аз като регресионист виждам само една малка частица от емоцията и преживяването, което изпитва моя клиент. Оставям ви на разказа на Х. 

Благодаря й за огромния труд сама да свали текста от записа, нещо, което досега винаги се налагаше аз да правя.

Личния коментар на Х след като е получила и прослушала записа си няколко дена след срещата ни. Нещо, което ще ви помогне много повече да се потопите в атмосферата на тази регресия за да усетите по-добре и диалозите между нас:

"Прослушах регресията и бързам да споделя това-онова. :) Като начало - времето при мен и при записа тече по различен начин.  Тоест на записа има дълги паузи, които при мен не бяха толкова дълги, за мен цялата регресия не продължи повече от 20 минути. :)) И когато съм заглъхвала, без да говоря, гласът ти е идвал по-отдалече, а аз се бях потопила в гледката, емоцията, така че не съм предала всичко... 

Сънища с послания, символи, колибри

Направих си едно проучване и разбрах, че много хора сънуват или виждат пеперуди, птичета и други животинки, когато са в състояние на дълбока болка по загубата на близък човек, или въобще, когато са наранени по една или друга причина.

За да разберете един мой сън, който според мен спада към посланията и помощта от духовния свят, ще споделя събитията и детската случка, която доведе до него.

Може би съм била на около 6-7 години. Имахме си една играчка със сестра ми - плюшено мече, днес такива няма. Това май беше руско (може би единствения подарък от баща ни, който не живееше при нас) Беше тъмно кафяво с дълги крака и голяма глава, малко несъразмерна за слабото му телце :) По-скоро имаше човешки размери - като на 4 годишно дете, отколкото да прилича на играчка. Големи игри падаха, разнасяхме го, возехме го в колички, обличахме го в бебешките си дрешки и разбира се... не на последно място... много се карахме за мечето. По това време със сестра ми не можехме да си надвием, да си разделим играчките, за това се обиждахме, колкото по-изобретателни и остроумни бяхме в думите толкова по-силни се чувствахме - сериозна борба си беше. Само дето с детския си акъл не осъзнавахме, че използваме думи, които действат на големите много повече и са обидни за големите около нас  много повече.

Един ден баба реши да ни накаже, защото се наричахме  с епитети и се дърпахме за мечето, вместо да й помагаме в някаква къщна работа на село.  Между другото днес със сестра ми много се обичаме и си помагаме. Но явно е трябвало да преживеем и такива моменти.

Баба ми е малко строга, и не чак толкова справедлива в детските ми очи. Взе Мечо и го скъса и напъха в печката на дърва на село, която беше изкарана на двора през лятото. Пред очите ни. Не можех да повярвам, че го прави, че действително го унищожава, убива, изгаря. Ей, тези мигове ми се сториха безкрайни, сякаш ми изгоря сърцето, исках да бръкна в жарта. Никога не ме е боляло по-силно в живота ми до сега за тези 30 години живот.

Много пъти дотогава бях считала, че баба е несправедлива или твърде сурово ни наказва, че ни възпитава доста строго за да "не тръгнем по лош път". Представете си, че на 6-7 вече бях чувала и такива думи...Да не би да решим да имаме свободомислието като майка ни и да се разведем, което си беше голяма "трагедия" в ония години и с 2 деца.

Е това беше върха... Мечо беше убит и изгорен. Моят приятел беше физически унищожен пред очите ми за нищо, ей така. Поне за мен няма нещо, което да оправдава тази постъпка... просто думи изречени от неразбиращи деца, предизвикаха една жена да си излее гнева заради това, че живота не върви, както й се иска и дъщеря й не следва модела утвърден от обществото.

Много пъти след този случай съм си представяла, че е жив и си го гушкам и това ми действаше успокояващо. Минаха години.

Обаче травмите в детската психика не изчезват, никога. Те се лекуват най-трудно. За това мили родители бъдете така добри не правете това зло на своите деца, не ги наранявайте отнемайки любимото им приятелче мече или играчка, защото са били лоши или са се скарали с братчето или сестричето си.

Повече от 20 години са изминали от онзи злополучен летен следобед на село.

Не се бях сещала от години за това. Но сега - тази година - през последнитe няколко месеца и особено в последния - спомена често често ме върхлита.

В тези времена на интензивни енергии и промени всичко, което имате скрито надълбоко и което ви боли е възможно сега да се активирa и да излезе само на повърхността. Раните се отварят за да бъдат заtворени веднъж завинаги. И това  е добре...

Не знаех точно как да го направя. Не мога да говоря за това с баба си, обичам я много. Сега е доста възрастна и освен всички детски скърби ме е дарила и с много радости и грижи.
За това онзи ден така усетих, че трябва да споделя това и да излезе извън мен.

В един момент без да му мисля много написах за това в социалната мрежа. Моментално се почувствах много по-добре. Знам, че има много други пораснали деца, които са изпитали същите чувства и са претърпели подобни случки. И отзвука го потвърди.

Същата вечер сънувах един сън. Макар че се събудих посред нощ после отново продължих да сънувам същия сън. И така сутринта имах чувството, че току що се завръщам от това място с това същество, което видях.

Сънувах, че съм си на село, в една от стаите в къщата  и държа някаква отворена книга. Около мен прелетя нещо, след малко пак, сякаш се беше заблудило, но след още няколко докосвания по лицето и преминаване пред очите видях, че не е случайно това и то се опитва да ми привлече вниманието. Беше невероятно дребна птичка, малко кафяво птиченце с дълго хоботче вместо човка - приличаше на колибри. Позволи ми да го хвана и го сложих между страниците на отворената книга. Отнякъде извадих едно зрънце бяло грозде и му го подадох. То веднага подаде малкото си  хоботче и засмука от сока на гроздето. Така си спомням, че му дадох няколко зрънца (и бели и черни) и му се радвах, разглеждах го от толкова близо, разперило кафявите си крилца на страниците на книгата.

Тогава се събудих от нещо...

Реално в съзнанието си имам спомен, че сякаш видях къщата ни отгоре, небето беше сиво и тъмно като преди зазоряване, и нещо премина над къщата, наподобяваше ми като ято малки черни птичета, както сме вижадли в далечината врабчета накуп да летят, така и това като черна пелена премина бързо и изчезна. Не знам какво беше, но заради този образ се събудих.

Тогава усетих нещо много странно. В стаята всичко беше в такъв покой и неподвижност, каквито никога досега не съм усещала, сякаш всичко бе спряло и замряло. И друг път съм се будила нощем, но проскърца гардероб или чувам някоя мушица или какви ли не други звуци от отвън прозореца или вътре. Просто тази тишина никога не я бях чувала.

Изпитах чувството, че нещо се случва или че сега е най-подходящия момент да се случи. Все едно гледах сцена от филм и сега знаех, че "музиката и сцената" са подходящи за нещо голямо.
Не стана друго освен, че изпитах вътрешен силен подтик да насоча мислите си към всичко за което съм благодарна в моя живот, за което благодарях на Бог - за всички благословии, които ми е дал. Докато го правех сърцето ми се разтуптя.

 Слава Богу тази техника веднага успокоява и премахва излишното вълнение и стрес, успях след няколко минути да се унеса и сънят ми продължи.

Този път бях със сестра ми. Напоследък винаги присъства в сънищата ми - и то в сънища свързани с прехода по един или друг начин.

Бяхме в няколко етажна сграда, беше нощ. В стаята стояхме аз и сестра ми и говорехме, че всеки трябва вече да си стегне багажа?!
Аз тръгнах към своята стая.
Усещах това, което очаквахме, беше голямо, с размери по-големи от човешките, всъщност имам пред очите си образа на огромен като човек с крила, но само очертание стоящо до някаква врата, порта, като сянка, неясно, но странно чувство имах, че това  е същото птиче - колибри, което сънувах в началото на нощта. Усещах, че то ме познава и ще дойде при мен.

Настъпи сутринта, а аз имах чувството, че съм там - сякаш току що се бяха развили събитията, сякаш тъкмо се радвах на малкото птиче кацнало в книгата... толкова ясни и цветни бяха спомените за събитията в съня... все едно никакво време не минало откак съм ги видяла.

Не стига това, но и оправяйки леглото намерих 7.5 см дълго бяло перце. Сетих се, че в такива случаи някои казват - ангелчетата са те посещавали :) Е не му обърнах внимание докато не открих допълнителна информация за символизма.

Не съм мислела да пиша съня си, макар че си водя дневник за сънища. Но имах идея само да потърся снимка на колибри каквото предполагах, че съм сънувала, защото преди години бях видяла нещо подобно (макар че по-скоро приличаше на насекомо) и исках да сравня това от съня дали го има наистина.

Hummingbird hawk moth

Много са красиви колибритата - има и един вид, който се оказа че съм виждала на живо - Hummingbird hawk moth - между колибри и нощтна пеперуда. Но от снимките неусетно преминах на статии и попаднах на една невероятна статия писана от американец-индианец.

Прочитайки тази статия изследване се разплаках - разбрах какво се е случило. И не само от написаното, а и от всичките 26 коментара под статията на хора сънували подобни неща.

Символизъм и значение на символа на колибрито:

- Messenger and stopper of time - заради скоростта си колибрито е приемано за символ на времето и спирачка, нещо което може да спре времето, да го накара да застине.
При тези думи се сетих за странното ми събуждане през нощта и за атмосферата в стаята, която сякаш беше замръзнала в неподвижност и тишина. Все едно наистина нямаше време, като по филмите дето на магия спират образите.

- Колибрито има способност да летят назад - учат ни, че ние можем да погледнем назад към миналото, но не трябва да оставаме в миналото, трябва да продължим напред.
Сякаш това беше написано за мен и моето постоянно връщане към детския ми спомен, показвайки че правя като колибрито, но че не трябва да оставам там в миналото, а да продължа напред с живота си.

- пиенето на нектар - в моя случай на гроздов сок - тълкуване - Ние трябва да ценим всеки момент и да оценяваме нещата, които обичаме.
При тези редове се сетих за порива, когато се събудих да изброя наум нещата, за които съм благодарна на Бог, за хората, събитията и срещите, за които съм безкрайно признателна...

- В Андите на Южна Америка колибрито е символ на възкресяването/съживяването. Понякога в студените нощи изглежда умира, но с първите лъчи на изгрева се съживява.
Тук се сетих за прехода и енергиите на промяната, които отвсякъде ни обливат, за това, че преди да се съживим за нов живот може да ни се стори, че умираме... Но в крайна сметка е възкресението.
- Колибрито е същество, което отваря сърцето, така че да излекува старата болка.
Определено имах такава стара болка в себе си, може би беше доста важна за да се появява така настоятелно през последните месеци. Дали от духовния свят не ми изпратиха този малък крилат приятел да ми помогне да премахна тази болка от сърцето си...

- Още едно значение от символизма на колибрито - да научим да се радваме на творението, на красотата на настоящия момент и на това, че сме Живи.

- Символ на пламенната независимост, показва ни как да се борим така, че да не нараняваме в това време другите и ни учи на кураж. Да имаме куража да се въздържаме от нови травми общувайки с ненасилие със себе си и другите - което е важна част от лечението.

В коментарите към статията ( http://mara-gamiel.blogspot.com/2009/09/hummingbird-symbolism.html ) много хора споделяха, че са имали редовни посещения от колибрита след като някой близък човек е починал. И отново птичето е привличало вниманието им по същия странен начин, държейки се неадекватно за едно птиче само и само да бъде забелязано от човека, на когото трябва да помогне.

Сетих се за перушинката в леглото си - в същност това е най-дългото перце, което съм намирала досега - 7.5 см. Дали не беше потвърждение за моята неочаквана среща с моя крилат мил приятел, и какво ли беше това ангелче дето във втората част на съня ми видях само като силует много по-голям от човешко тяло.


Това, което ме впечатли и разтърси е отговора, протегната ръка от духовния свят и физическото доказателство, че не е било просто сън, а истинска среща.


Предупреждавам, че за някои хора това може да е просто сън, просто "случайности" и т.н. Но за мен не е.  И емоцията, която изпитах осъзнавайки и разбирайки значението на символиката в съня ме потресе още повече, за мен това е  като милувката на родител, напомняне за Дома и за любовта на Бог. А щом едно такова нещо може да накара сърцето да се развълнува вярвам, че е повече от истинско.

 Срещнах някои статии за датите, особено за 22 Септември - като очакване за нещо голямо. По принцип никога не вървя с другите или по-напред ми се случват интересните преживявания или доста след това, така че датите не ги считам за важни - на кой когато му дойде времето.

Като цяло смятам, че целия символизъм на колибрито е много тясно свързан с този преход и енергия, през която преминаваме и сякаш съдържа в себе всичко, което трябва да научим за това време на безвремие.

 Накрая вярвам, че съм имала нужда от цялото това изпитание, от постъпката на баба, за да науча и изпитам нещо сериозно още от детството, което неминуемо си е оказало ефект върху характера ми и начина ми на мислене. За това знам, че душата й ми е направила услуга. Вярвам че Мечо е на хубаво място, а спомена отиде там, където трябва да остане - в миналото.