вторник, 28 октомври 2014 г.

Нечовешки форми на живот 2 - родната планета

Случаят е на младо момче, което в регресия вместо в "минал живот" попада там, от където е дошъл преди да започне да се преражда на Земята. Не само вижда мястото, а се получава и един вид общуване с неговото Аз-Там, което се опитва да го подсети за много неща, а на някои въпроси дава и директни отговори.


Любопитно за мен е, че два дена преди да срещна това момче за регресия, самата аз имах някакво странно преживяване в полусънно-полубудно състояние. Видях една странна фигура в спалнята си - триъгълник обърнат с широката част нагоре и върха надолу, нарисуван във въздуха като със светещ неон, жълта светлина. Докато го наблюдавах усещах енергия върху физическото си тяло, което лежеше. Няколко секунди наблюдавах, всъщност не предизвикваше страх или друга неприятна емоция. Чувах звуците в стаята. Не знам колко продължи, но в момента, когато чух три по-силни издишвания на моя приятел, се завъртях и прекратих видението, излизайки от вцепенението на тялото, което ме бе обхванало. Случая съм го споделила в друга моя статия.

Сега описвам регресията на момчето, което ми разказа за същия този символ появил се при него в медитация. Доста странно "съвпадение", имайки предвид, че обърнатия триъгълник не е сред популярните и широко използвани символи в духовните книги, т.е. няма как да сме възприели "случайно" и запаметили тази информация.

Описвам това тук, защото обърнатия триъгълник се появява по същия начин и в регресията.


Субекта се приземява на повърхност, на която е заобиколен от дневна светлина, трева и планини в далечината. След разглеждане на обстановката усеща тяло на спокоен млад мъж.

П: Можеш ли да усетиш за да се озове на тази полянка от къде е дошъл този мъж, пътека ли има някъде?

„Няма пътека... Сочи нагоре. На небето се виждат звезди, макар че долу е светло като ден. Той иска да върви напред. Тръгва към планините. Казва: „Ела с мен“ Уверено върви. Стига до пещера. Сега спря пред нея.“

П: Защо ни я показа? Беше ли важно да дойдем до тази пещера?

„Сочи навътре. (засмя се)  Усмихва ми се.

(Рядко се случва, но все пак се случва, когато разглежданите субекти от даден живот са интерактивни и взаимодействат с нас, които разглеждаме. Тук момчето в регресия, както обикновено усеща младия мъж от онзи живот, емоциите и мислите му, но и протича вид комуникация. Все едно ни развеждат из по-важните моменти и самия човек там е нашия екскурзовод.)

П: Интересна комуникация се получава, все едно сме му на гости и ни показва разни неща. Не се смущава, че го разглеждаме.

„Сега влиза, има стъпала за надолу, от самата скала изградени. Сякаш е тъмно и едновременно с това няма проблем за виждане. Много са стълбите надолу. Пристигаме в малка кръгла зала. Има вход и през него влизам в по-голяма зала. Празно е, няма предмети. Има рисунка на пода. Цветна е... слънце. Прилича на слънце. Има много входове.

П: От голямата зала ли виждаш много входове?

„Много. Слънцето е жълто-червено. Сега мъжа влиза в един друг вход. Стига до по-малка зала, има голяма книга. Поставена е на камък. Много хубаво е направена. Показва книгата. Казва, че вътре пише история.

П: Чия история е това, което го пише вътре в книгата? Може ли да отвори книгата?

„Тя е отворена. Има писано, симовли са, не е азбука като познатите. Прилича на ... по-скоро на руни.

П: Разпознаваш ли някоя от руните, които си виждал в този живот?... Да направим нещо друго. Опитай се да я докоснеш тази книга.

„Гледам страниците... като папирус, нещо такова. 

П: Прилича ли на други книги, които си виждал? 

„Няма такава книга.

П: А има ли друго на изписаните страници освен символите, приличащи на руни. 

„Кристал, като рисунка. Две залепени пирамиди. Основите им са залепени, единия връх сочи нагоре, а другия надолу.

П: Интересно, какво ли има в тази книга. Мъжа явно знае...

„Той се усмихва пак. Казва „Не си ли спомни вече“; казва жокера е пред теб.

П: Добре нека ни обясни, защо ти показва сега тая книга на тебе? Какво е значението на книгата за теб самия?
„Нещо за звездите... На една страница има карта. Прилича на два триъгълника. Единия триъгълник е карта на звезди. И те са свързани двата триъгълника. Има и други звезди, ама конкретно тия са свързани така.

П: Да го попитаме, той от някое от тези места ли идва?

„Сочи едната звезда, на върха на единия триъгълник.

П: Можеш ли да ми опишеш по-точно формата на този триъгълник, знаеш че има равностранни, равнобедрени триъгълници, или с прав ъгъл? Как ти изглежда на теб, да ми го опишеш? Всички страни еднакви ли са например?
„Не, не, не. Горната страна е по-голяма, долната е много малка. Няма прав ъгъл.

П: А може ли да ни покаже сегашното ви местоположение(дали е Земята или друга планета), мястото на което се намирате, има ли го изобразено там при тези звезди?

„Не. Той казва: „Ти трябва да отидеш там.

П: Ти да отидеш? А как, с какво трябва да отидеш?

„Има още един вход, друга зала. Кристали има в кръг... сравнително голям. Кристалите са около един метър високи.

П: Има ли някой в залата?

„Само ние двамата.“

П: Ти себе си как възприемаш там? Него го видяхме в началото. Той по същия начин ли изглежда?

„Той си е същия. Аз съм присъствие... Тази зала е за транспорт.

П: А как се използва?

„Дематериализация... 

П: Кристала ли върши тази работа?

„Всички кристали.“

П: Той знае ли как се управлява този транспорт?

„Показва... показва главата.

П: Значи чрез ума насочва „машината“ – кристалите?

„Пак се усмихва. Казва ми: „Ще се научиш.“

П: А защо трябва да отидеш на мястото от картата?

„Казва ми, че е време да отида, всички отиват там... Събитие някакво, което наближава.“

П: Добре, да го питаме той знае ли, че ти сега разпитвайки го, гледаш от перспектива на човешкия си живот на Земята? Знае ли той къде си ти в момента?

„Разбира се.“

П: Добре, значи знаейки, че ти си тук в момента, все пак той ти казва, че трябва да отидеш на онова място от картата? А събитието, за което ти казва, там ли ще се случи, където те праща, или тук на Земята? (по-късно се оказва, че „тук“ не е Земята, а друго място)

„Там, там.

П: Какво е това събитие, важно ли е?

„За всички е важно. Казва: „Ти знаеш... всички знаят.“ Той казва: „Когато отидеш там трябва да помагаш.“

П: Каква помощ можеш да окажеш там?

„Да помагаш за Светлината.“

П: Добре, да питаме той на това място ли живее или някъде другаде, предвид че ни показа, че е пристигнал отгоре някъде?

„Ние всички живеем тук“ казва, „И ти си оттук.“

П: А какво е това тук, може ли да ни го опише? Ние видяхме едни поляни, планини... малко видяхме...

„Планета.“

П: Но не е планетата Земя? Друго място?

„Не. Друго слънце, има само две планети. Едната е по-близо, другата е по-далече.“

П: Добре, а това друго слънце, дали е известно? Дали е познато на хората на Земята? Дали ние сме чували за неговото съществуване?

„От другата страна е... на галактиката.“

П: Пак на физическо ниво говорим, нали?

„Мястото, на което трябва да отида, там където всички отиват – там е Земята.

П: Аха, Земята е там. Значи на тази карта, където е триъгълника, където ти посочи да отидеш – Земята е там. Значи в този момент, в който той ни говори, ние не сме на Земята все още?

Смее се... „Много проницателно“ казва. „Тук е различен свят.“

П: А кога трябва да направи това преместване Х и на какво ниво?

„Той вече го е направил... преди много време.“

П: А защо Х има живот на Земята сега, защо се е преродил тук? Някаква цел има ли?

„Казва – „всичко има цел; той сам ще разбере.“

П: А има ли помощници, някой който му праща информация, помощ?

„Винаги има.“

П: Те ли са тези, които дават знаците, сънищата, усещанията?

„Ние винаги сме.“

П: Той казва „ние“, значи и той се причислява към помощниците ти?

„Всички са помощници.“

П: А той има ли работа, занимава ли се с нещо там, където го виждаме сега на тази планета?

„Нещо със звездите... вече трябва да тръгва. Казва: „Ти можеш да си останеш там“

П: Добре, да му благодарим. Интересно беше това същество, този човек. Знаеше интересни неща.

Странните "случайности" съпътстващи тази история не приключиха със самата регресия. След края, на път за автогарата момчето вижда книга. Това е "Начинанието Алдебаран", на Ян Ван Хелзинг. Книга, която досега не е чел. Обади ми се развълнуван по телефона да ми каже,че си е купил книгата, защото в регресията е чул това име - Алдебаран, нещо, което тогава той не ми каза.

Не е рядко срещано, хората в регресия възприемат много повече информация, отколкото реално казват за записа. Не мога да попреча на това или да изискам всичко да казват, по простата причина, че в това отпуснато състояние се възприема много повече, отколкото е възможно да се "облече" в думи. Физически говоренето изисква по-големи усилия от субектите и з атова те не са така детайлни, пропускат за съжаление части от информацията.
И до тук пак скептика може да каже, че - да, харесало му е на момчето книга за извънземни и си е решил, че е свързана с него. Но онова, което никой не можеше да знае - в тази книга се описваше абсолютно същия символ, който месеци по-рано момчето бе видяло в една своя доста разтърсваща медитация, и който аз видях 2 дена преди това в полусънно състояние, който обърнат триъгълник се появи и в регресията, в описанието на звездната карта.

Много много знаци, които най-малкото обръщат вниманието поне на мен към нещата описани в книгата и въобще възможността за комуникация и помощ от извънземни същества, към преживяванията, които се случват докато сме в изменено състояние на съзнанието, а едва малка част от тях биват разказани и изследвани.

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересни опитности имаш Ева, бъди търпелива и сама ще усетиш как можеш да допринесеш за Цялото, за онова, което чувстваш в себе си, че се случва. Не са случайни тези припомняния. Понякога целта им не е да тръгнем по всички онези места, които виждаме, а просто да повярваме и да тръгнем по нов, по-духовен път и да го живеем. Именно личната опитност е най-голямо доказателство и подтик за човека да приеме сериозно невидимия свят и неговите въпроси. Ти, както и всеки човек, можещ много да допринесеш - и то е чрез личен пример, чрез смелост и вяра,защото изпитания има. Още повече когато попаднем на духовняи път - все едно има неписано правило - да се тества човека доколко вярва действително в сърцето си в нещата които е повярвал с ума си. Но именно в това ни е силата - можем да се справим. Така всеки става по-светещ и по осъзнат, а това е най-голямото влияние, което можем да окажем на другите - чрез самите себе си. Защото промени ли се човек - всичко около него го чувства и усеща, няма да има граници. Няма да има нужда дори от думи. Най-силното влияние е чрез личната енергия, чрез аурата, там където си, където работиш, живееш, посещаваш... нищо не остава същото след това :) така помагаме (дори и друго нищо да не правим, това само по себе си е много силно)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване