Регресия - духовно лечение на душите, минали животи, непреминали чувства, помощ от Отвъдното

Историята, която ще чуете днес спокойно мога да кажа се провокира от един сън и връзката с една душа наскоро преминала в духовния свят. До вчера нямах планове да споделям регресия за тази седмица. Но се събудих с един подтик и силната мисъл, че има нещо, което трябва да намеря сред старите регресии.

Регресия 5 май 2020 в 3 части и много показани животи

ЧАСТ 1

Една много интересна регресия - минал живот в Древна Елада описан в тази първа част, се оказва обвързан с предходния живот преди настоящия на човека, в следвоенна Германия, който ще чуете в част 3, който се появява спонтанно на въпрос към Духовния Водач. 

Може ли Регресията да помогне при автоимунно заболяване довело до слепота?

В помощ на читателите на сайта и рубриката НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ЧИТАТЕЛИ, една млада дама разреши да публикувам нейния въпрос и нашата цяла комуникация, за да е в полза на хора, които имат подобна ситуация и са се питали същите въпроси.

Х. Д.: Здравейте, искам да ви попитам, за един мой познат, който ослепя от имунно заболяване, което се казва Бехчет, може ли регресията да му помогне и ако може, възможно ли е да го доведа при вас, знам, че трябва той да го поиска ... подскажете ми

ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕГРЕСИЯ ОНЛАЙН

ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕГРЕСИЯ ОНЛАЙН 

PAST LIFE REGRESSION ONLINE OPTION - in English http://dolorescannonbg.blogspot.com/p/past-life-regressions-in-english.html

Viber, WhatsApp

Предвид новата ситуация, в която се налага да продължим напред с живота си вече,
днес :) изпробвах възможностите на онлайн връзката и провеждането на регресия онлайн.

Признавам, че в ерата на технологиите вероятно аз съм една от малкото, които доста се противяха на този начин на работа, в сравнение с една среща с човека на живо, за сметка на много мои колеги, които отдавна са го адаптирали. 

Регресия Живот на други Планети 14 Февруари 2020

Не за първи път и няма да е за последен, тенденцията да се виждат други населени планети в регресии се увеличава доста в последните години.

Индивидуална Регресия - 1, 2 и 3 Март 2020г - гр. Плевен

Индивидуална Регресия - 1, 2 и 3 Март 2020г - гр. Плевен 

Причини за нерешителносттa, прекомерното мислене на миналото и вътрешното напрежение

Регресия 19.03.2018

Над 3 часа, в които ще срещнете два много различни типажа и два много различни живота.
И все пак макар и диаметрално противоположни, тези два живота разкриват най-дълбоките отговори и търсения от момчето в днешната регресия.

Основната причина да се срещнем днес е нещо надхвърлящо частния случай - една тревожност,  една колебливост при вземането на решения, плюс вредния навик да си прехвърляш в ума стари случки и събития отново и отново до пълно изтощение.

Децата на новото време - регресия 14.12.2016

Днешната регресия дали случайно или неслучайно е съвсем в синхрон с пълнолунието и силната енергия, която самия ден донесе по мои лични впечатления.
Бързам да я споделя, макар и без да намеря подходящи думи за коментар.

Ще оставя вие да опитате да разберете смисъла на всичко.

За момичето в регресия ще споделя само, че е доста млада, няма предишен опит, но има доста силна интуиция изразяваща се и в често пророчески сънища. Като предварителна информация тя беше чула, че вероятно в бъдеще ще развие някакви свои дарби, но все пак не и се вярваше как точно ще успее да се отпусне за регресията и дали въобще нещо ще се получи.
Без никакви очаквания, така дойде тя.

За дарбите - регресия 7.11.2016

Няма точно заглавие за следващата регресия, което поне малко да загатне онова, което ще чуете.
Приемете го като история с неочакван край, в която не всичко е буквално такова, каквото изглежда на пръв поглед.
Много ценна според мен регресия, а предполагам и за читателите на сайта, които свикнаха от време на време да виждат тук нещо по-различно със смисъл за всички нас, отвъд личния случай и път.

Тази регресия е пример за нередките случаи, когато начина на показване на нужната информация е по-скоро чрез метафори и символи, подобно на сънищата, отколкото буквалното ни разбиране за минал живот на душата.

водещ: Павлина Николова
7.11.2016

Регресия в 3 части от 17.12.2014

Дали ще ви е интересна тази история не мога да кажа. Всеки човек има различна потребност от информация. Понякога самата аз, при все че съм станала свидетел на най-различни регресии не мога да преценя кое би било подходящо за публично споделяне и би било интересно за повече хора и кое не.
Човекът, с който работихме през 2014 година и който ще чуете в няколко поредни части запис имаше рядко срещаната способност да вижда и описва специфични детайли и образи от обкръжаващата среда в миналите си животи.

Той дава пример за регресия, в която човек има по-голям достъп до информацията за животите, а малко по-слаба връзка във времето за разговор с духовните водачи.

Ако желаете да станете съпричастни с историята на първия показан живот заредете се с малко търпение и час и половина свободно време. А за да стигнете до края на този "филм" ви трябват почти 4 часа и половина.

Част 1 - Свещеникът
Коя е епохата, към кой народ принадлежи този детайлно описан мъж и съществувал ли е някога символа от ордена, с който бива награден той за своята дейност?
Понякога едно добро изследване на подадената информация дава изненадващи резултати.

Събирането на отговори ни отведе във втори живот, който се оказа неземен. Но преди да ни се разкрие тази космическа картина, за кратко беше показано състоянието на душата преди раждане в земно физическо тяло и появата и на бял свят като бебе.


Част 2 - Извънземното

Третата финална част от работата ни с младия мъж включва разговора с духовния му водач, когото потърсихме за помощ в тълкуванието и разяснения по дадените минали животи, както и за въпроси от настоящия му живот.

Част 3 - Обобщение и разговор с духовния водач

Разговор с душата у Дома - регресия 28.06.2016

Както знаете инструмента, средството, чрез което всеки от нас получава информация в регресия е различно. Това е съзнанието при всеки човек.
Може да имаме еднакво развити тела, сравнително и до някаква степен еднакво развит мозък, но до тук спират приликите. Съзнанието и степента, в което то е отворено определя, цензурира, оцветява или замърсява получаваната информация. Достъпът на всеки до нивата с информация е различен.

Точно това е причина за голямата разлика в получаваната информация, в това дали един човек ще види духовния си водач като Исус, Буда, архангел Михаил и т.н., или като неописуемо любяща енергия без форма и име.

Съзнанието на човек не може да допусне нещо, което го надскача, което е отвъд представите му. За това и се получава това сравняване с познати на нас неща, образи, архетипи.

Едно мога да кажа, че за себе си разбрах със сигурност. Нищо не е такова каквото си мислим че е. Доста сме малки все още на ниво съзнание за да претендираме, че можем да разберем и да получим чиста информация. Просто не е възможно - не и с този инструментариум за интерпретация, не и с тези ограничения.
Най-хубавото може би е, когато човек знае и приема ограниченията си, така поне не изпада в заблудата, че нещо е точно такова каквото очите му показват и не спира да търси и да е отворен за всичко.

Тази регресия е пример за един такъв начин на възприемане, може да се каже някак си по-опростено и без излишества, най-важното без суетата, която обикновено влагаме в това кои сме били, какво сме правили и какво "трябва" да направим сега.


Срещала съм хора, които имат същата задача като субекта в регресия. Знам и че те ще се разпознаят тук.
А голямата част от тях никога дори не биха се замислили, че това което правят може да се облече точно с тези думи.

Емоция, изразяване, любов - регресия 22.04.2016

За някои историите от регресия може да останат само на ниво любопитство и интересна информация. Но доста често срещам хора, които сега, в настоящето си изживяват подобни сценарии, каквито сме видели с други клиенти като техни минали животи. За това споделям тези истории.

За част от вас те могат да се окажат точно описание на настоящата им ситуация. И така да им помогне да видят евентуални последици от техните действия или пасивност сега.

Тази емоция, която се усеща в гласа на младата жена, това усилие, което полага за да запази самообладание, когато чувствата са доста силни и дълбоки, всичко това говори за дълбочината на преживяването и на спомените, които са изведени.

Вярвам, че всеки от вас може да преживее своята лична трансформация и да направи изводи за личния си живот сега, дори само потопявайки се в тази атмосфера и размишлявайки върху казуса, който се разглежда в тези минали животи.

водещ на регресията: Павлина Николова

(Долорес Кенън QHHT method)

Приятно слушане:

Съвети преди регресия, обсебващи отношения в двойката

Като всеки човек, който обича работата си и не я приема за работа, а за нещо много съкровено и отговорно, реших да напиша някои мои наблюдения.
Вълнувам се много от съдбите на хората, които идват при мен. За мен раздялата ни след регресия не означава, че повече не ме интересува добре ли са и как се справят.
За това и сега искам да разкажа някои неща свързани с максималното получаване на помощ и полза от една регресия.

Най-големия проблем пред пълноценното разтоварване от миналото и стресовете, които то е пренесло в настоящия ни живот, е липсата на пълна искреност и честност пред себе си и в разговора, който водим преди същинската регресия. Обикновено човек идва с един списък с важни за него въпроси. Отделяме доста време, понякога между час и половина и 3-4 часа за обсъждане на живота на този човек и казусите, пред които се е изправял, отношенията и стремежите му. Естествено само онова, което вие ми кажете, само него ще знам аз.

Случи се вече няколко пъти да работя в течение на времето с двойки. Първо идва единия партньор, а след време и другия.

Панически атаки - тежестта на едно минало, освобождаване, регресията на С

 Мъката и тежестта от едно минало, може да се окаже най-големия плен за една душа. Да си стегнат и скован за да не изпуснеш целта пред себе си. Как една болест може да предизвика вниманието към духа, който трябва да бъде освободен. Страха да си свободен, страха да обичаш, страха да бъдеш себе си, страха, че може да ти се случи нещо. Панически атаки

Тази регресия е като за книга, разбира се мое пристрастно мнение, но поради невъзможност това да се осъществи в по-скоро време, предпочетох да не задържам тази информация, особено ако би могла да даде отговори на други хора страдащи от различни страхови състояния, панически атаки и др. подобни.

Субект: С., младо момиче – 24г., страда от панически атаки в последните 10 години. Няма подготовка и не е чела никакви книги на духовна тематика. Единствените упражнения правени в домашни условия е визуализацията, която я помолих да научи. Практиката й е само една седмица.

Запис регресия 13.01.2016 Пътуване след смъртта

Акцента в тази регресия не е върху самите минали животи на жената.
Записа, който ще чуете обхваща втория показан живот (първите 30тина минути) по време на Втората Световна Война в една страна, която е сравнително спокойна и някак в страни от ужасите на войната.
Но това, което следва след напускането на онзи живот, пътуването и отговорите получени от душата след смъртта, нагледните примери за нещата, с които се нагърбваме, за освобождението и съдбата, са много интересни и обясняват дори много от физическите ни болки.

Когато я прослушвах отново, за да си припомня историята и да преценя ще представлява ли интерес за читателите на този блог, се случи нещо интересно. И двата пъти, когато я пусках за отрицателно време бях в много отпуснато състояние. Нещо, което може да се оприличи на дълбок сън, но без сънуване, защото през цялото време чувах гласовете. Втория път ми направи твърде силно впечатление, защото сякаш за секунди всичко се разви. И в следващия миг се "събудих" поради по-дълга пауза в записа. Сега тези паузи са изчистени, за да не ви карат да чакате.
Обяснението за този бърз ефект на дълбоко спокойствие, според мен и това, което знам за работата на мозъка и мозъчните вълни, е, че чрез вибрацията на гласа записа всъщност предава състоянието, в което се е намирала жената по време на самата регресия - същите вибрации, същото успокоение и работа на мозъчните вълни на същата честота, в която тя е видяла и получила всички тези отговори.

Вече си мисля, че това е една доста добра медитация, защото всъщност те вкарва именно там, където трябва да бъдеш - в баланса, в хармоничното състояние и пълния покой.

Дори и при вас да се прояви този ефект, все пак ако успеете вслушайте се в думите - много интересни неща се дават на тази жена, които излизат отвъд частния случай.

На някои хора просто им е позволено да стигнат до по-дълбокото, да получат по-директни и мъдри отговори.
А ние можем да им се порадваме.

Запис регресия 13.01.2016 Пътуване след смъртта
водещ: Павлина Николова

Следната есенция е написана по личното усещане на една жена, която по този начин синтезира преживяването и получената информация докато слуша записа:

Катя Петрова:
Павлина, благодаря за предоставеното видео. Струва ми се, че доста неща научих от първо лице. 
Докато слушах записа, записвах някои откъслечни изрази, които ще поместя отделно.

 Да не мисля толкова много, а да се отдам на ролята си. Аз сега съм в публиката, наблюдавам себе си.
Всички хора могат да се изявят с онова което всеки може най-добре да прави.
Липса на граници.
Човек да осъществява стремежите си. Това трябва да го осъзнаем и да го разберем.
Минавам зад сцена.
След пердетата е космоса. Космоса се върти.
Мога да избера къде да отида от целия космос. Аз мисля.
Служене. Ред. Златни дрехи.
Бог е в хората. Има обрати в Живота. Да намерим мир между хората. Бог е протегнал винаги ръка и можем да сме с него когато пожелаем.
Нужно е действие. Спокойния живот е безсмислен. Смисъла в живота е да светиш ярко, че да те забележат. Да не си празен, да се стремиш към нещо, това е развитието.
Да приема нещата и да им се радвам.
Няма велики мисии. Трябва търпение. Революцията да правим на вътрешно ниво. Няма смисъл от външни изяви. Хората се вълнуват, те са обезверени, не вижат защото света е такъв. Войните са минал етап. Битката е една, ние сами да разберем, да се осъзнаем, как да се справим със света. Сами да намираме вдъхновение. Да не се прилепваме към масови еуфории. Всичко има в нас.
Ако станем пример за подражание. Чрез собствения си живот да убедим хората, че живота може да бъде изживян пълноценно, без да навредим на другите. Да намериш сили в себе си, да не се уповаваш на друг. Смирение. Красотата е смирението. Идват много неща в живота и ти ги взимаш, но само това което искаш. Ако е стойностно остава за теб, ако не то си отива. Така имаш възможност непрекъснато да взимаш. Но започваш да се натоварваш. Тежи ти, изправяш се, отърсваш се, и си казваш - стига вече , искам лекота.
След това избираш неща, които те правят лек, добър, да ти е хубаво. Стигаш до момента, - пред теб стои врата, оставяш всичко и минаваш през вратата.
Това са материални неща, но те пораждат всичко останало. Стремежа да имаш - пораждат се чувства, скандали, недоразумения, лоши отношения - това е притежанието.
Геометрични фигури - безрични, безцветни - чувство на удовлетвореност. После започва да тежи, да те тревожи, казваш си трябва да спра.
Разбираш, че материалното е непосилно да носиш.
Летя в космоса.
Влизам в галактика.
Хората се привеждат, дори лягат от тежестта на материалното.
Как го направи?
Вътре във вас е силата - тя ще ви изправи. Силата е да разберете, че нямате нужда от тези неща. Хората не вярват, че имат сила.
Те все едно са умрели. Някои се отърсват.
Има ли шанс?
Дава се възможност с много труд и усилия. Вода. Вкуса на водата.
Това е пътя на човечеството. Трудно са живяли и са започнали да оценяват, така прогресират.
Щастието не е в грандиозните неща. Щастието е да помиришеш роза, която сам си отгледал.
Важно е ред и организация.
Всичко е театър. Приемаш дори най-тежката присъда - театър.
Живота не свършва след дадена случка - това е само едно изпитание, събитие - всичко продължава.

Животът на Хуманоида и Мисията на Скитника - регресия Запис от 27.12.2015

Регресията на този млад мъж включва някои интересни информации и една различна гледна точка към хората. Оставям на вас да прецените кое ви резонира, кое е ново и кое полезно. За себе си бях убедена, че това трябва да се публикува. 
Особено искам да обърна внимание на описанието в трета част на човек с енергийни прилепвания, какво точно се случва и как изглежда погледнат от страни.

Независимо, че животите, които са описани не са на обикновени хора, те носят недвусмислени послания за субекта в регресия в настоящия му живот - за кои свои слабости да внимава, кои характерни черти да развива и каква работа има да върши все още.

Приятно слушане:

Запис 1 - Животът на хуманоида

Запис 2 - Мисията на скитника

Запис 3 - Разговор с духовния водач 
и тълкуване на показаните минали животи

Връщане в Миналото, в търсене на доказателства за съществуване на други животи

Проучванията показват, че разказите направени по време на Терапия на Минали Животи (регресия) не са просто съчинения, а са още една стъпка в търсенето на доказателства за съществуването на други животи.

Шико Шавиер си отиде от този свят, но неговото дело ще провокира учените към размишление. Целият му живот беше белязан от феномени, които науката не успява да обясни. Вече 40 години учените се опитват да разберат какво се случва в неговия мозък по време на транс. Търсят да узнаят как текстове, които се отнасят за сложни работи, могат да излязат от главата на един прост човек, който едва е посещавал началните години в училище. Нищо особено не било намерено. Медиумство, по принцип толкова продуктивно, както е при Шико, все още е една неизвестна величина.

Прераждането, втория стълб на вярата на спиритуалиста, също провокира скептиците в лабораториите. Още повече тази тема вече хлопа на вратите на университета, дали от любопитство към нейните феномени или от резултатите, които показва. В медицината и психологията сферите на изучаване се смесват. Терапията на минали животи или съществувания по-специално изисква това внимание: пациенти от регресия разказват ситуации, които нямат директна връзка с техния настоящ живот.

Минаха две години от както списание ISTOE' разгласи първото картографиране на мозъчни вълни направено по време на една сесия по регресия (ISTOE', брой 1594). Изследването на психолога Хулио Перез от "Институт по Терапия на Минали Съществувания ПЕРЕЗ" в Сао Пауло, показа, че мозъчната активност е доста забавена, а в същото време пациента показва реакции на потене и тахикардия (ускоряване на пулса, което нормално се получава при физическо натоварване, силно вълнение и страх). По това време Перез оповестява едно партньорство с цел научно изследване с Университета в Пенсилвания, САЩ, при което да наблюдават притока на кръв в мозъчните структури активирани по време на регресия.

Четири жени и двама мъже в добро здраве и на възраст между 28 и 39 години се подлагат на една томография с емисия на радиофармацевтик (метод СПЕКТ), която се осъществява в Сао Пауло в болница "Hospital Beneficência Portuguesa". След това техните резултати са анализирани от д-р Андрю Нюбърг, специалист по изменени състояния на съзнанието в американския университет. Финализираните проучвания разкриват, че зоните на мозъка, които са най-изявени в този процес, са тези на медиалния темпорален лоб и левия префронтален лоб (кортекс), на които се падат паметта и емоциите. Това е още една стъпка в търсене на доказателства, че тези преживявания не са плод на въображението.
"Ако пациента си измисляше една история челния дял на мозъка щеше да се задейства и емоционалния заряд нямаше да е толкова силен" обяснява Перез.

Интересът на академичните центрове по този въпрос е оправдан. Отрицателните емоции нарушават психологичното, биологичното и социалното равновесие у хората, причинявайки безпокойство, изолация, нарушения на самоличността, фобии и психосоматични заболявания. За това разказите на хора, които преминават регресия и преживяват събития, които не са свързани с настоящия им живот, привличат вниманието. Травмата може да се счита за едно събитие, което превишава способността за разбиране у индивида, с информации, които централната нервна система не е в състояние да разтълкува, синтезира и асимилира. Тя е като един срив във системата. По време на припомнянето на тези травми има минимално количество кръв в периеталния лоб - в зоната от мозъка, която осигурява усещането за време и пространство, и чувството за ориентация - където невронните връзки са почти нулеви. Използвайки съответния метод на лечение чрез регресия Перез наблюдавал, че след реориентацията осъществена в терапията пациентите са в състояние да си припомнят травмите без да се повтаря психичния срив.

Въпреки, че съществува в средите на психологичното консултиране и терапии вече 40 години, терапията на минали животи набира популярност едва в началото на 90те години, с книгите на американския психиатър Брайън Уайс. Лекар в "Маунт Синай Медикал Център" в Маями, той бил изненадан от разказите на прераждания на една пациентка, която й били чужди духовните теории. От тогава той издава 7 книги, които се продават в над 1 милион екземпляра в Бразилия. Терапевтите на минали животи казват, че не е важно дали тези спомени са реални или въображаеми, това, което има значение е лечението. Мнозинството се разграничава от този метод по религиозни причини. Това е една кратка терапия, достига максимум до една година, която е харесвана от пациентите. Сред най-различните използвани техники са релаксацията и хипнозата. И има случаи, при които регресията не се получава. За това един съвет:
Не правете регресия само за да узнаете дали сте били част от придворните на Наполеон или сте били Савската Царица.

Но също има и терапевти, които не виждат никакъв проблем в обединението на религията с психологията. Селия Резенде от Рио де Жанейро, на 60 години, авторка на книгата "Терапия на миналите животи" утвърждава своята вяра в прераждането и използва една технологическа метафора за да обясни връзката на тялото с духа: "Когато човек загуби физическото тяло, това е като един компютър, който е повреден. Но съществува една дискета, душата, която може да бъде използвана в друг компютър." Една от първите, които възприемат терапията на минали животи в Бразилия, психоложката от Сао Пауло Илейн Губейси де Лука също поема отговорност за своите убеждения: "Идеята, че живеем много животи е хилядолетна и работата ми с клиенти не оставя никакви съмнения доколко това е реалност", казва тя. В наскоро публикуваната книга "Лицата на невидимото" Илейн поставя още по ярко фокуса върху разглеждането на влиянието на духовете в живота на клиентите й.
"Онези духове, които съ-участваха в травматичните събития също понякога оставаха арестанти на тези ситуации, и много пъти без да успеят да се преродят, придружават живота на моите пациенти", обяснява тя.

Една от пречките за научни изследвания в тази област е факта, че често пациента има емоционална реакция, а много по-необичайно и рядко е разкритието на дати, лични имена и имена на държави. Има обаче случаи описани в научната литература, които са спонтанни разкази от минали животи. Изследователят Ян Стивънсън от Университета във Вирждиния събрал и проверил 2 600 истории. Професор Ернани Гуимараеш от Бразилския институт по Психо-Биофизични Проучвания също обединява 8 случая в книгата си "Прераждането в Бразилия" (изд. 1986г.) През 2002 година той преиздаде книгата "Прероден от любов" (оригинално публикувана 1995г.), в която разказва историята на един свещеник, който макар да умира млад, се връща като дете на своята любима. "Спонтанните разкази обикновено се правят от деца. Те нямат вътрешното устройство да създават една илюзия (т.е. да лъжат) и техните случаи са най-лесни за доказване благодарение на историческата близост на събитията", обяснява професорът.

С научни доклади или не, теорията за множеството животи не може да убеди психоаналитичката Беатриз Кун от Рио. "В Несъзнаваното е архивирано всичко, което сме преживели от първите дни на човечеството. Това е нещо далечно, което може да даде едно усещане за минал живот. Само това", отхвърля теорията тя. За нея вярата в безсмъртието е част от един процес на отричане." Смъртта е една непоносима идея и ние прекарваме живота опитвайки се да я избягваме. Един изход от това е да се измисли, че хората не умират", добавя тя. Тя оспорва и думите на Шико Шавиер, за който знаем, че живя практически  на два плана, на две нива, и с лекота премина от Другата страна.

Тертулиано Пиниейро, секретар на Социалните дейности в Рио Гранде до Норте (щат в Бразилия):
"Аз съм един човек с добър живот, женен и баща на 4 деца. Но имах една фобия от тъмното. За това спях на светнато, но започнах да страдам от депресия. Католик съм и не вярвах в прераждането, но след като ме лекуваха с лекарства и конвенционална терапия, аз опитах с регресия. Процесът беше поразителен. Видях няколко живота, два от които по-съществени. В един от тях съм бил един силен и смел човек, а в друг бях просяк. Вярвам в това, защото никой не ми го каза, аз сам видях всичко, усетих миризми, студ и всякакви чувства. Сърцето ми биеше силно, вие преживявате всичко отново. Една нощ в онзи минал живот аз изживях страх оставайки в едни тъмни улички. Единствената ми компания беше едно куче. Освободих се от това чувство и промених религиозните си убеждения."

Бележки извън превода: Много често в живота една привидна причина, едно състояние, което  ни води към търсенето на алтернативни методи и отговори в духовното, всъщност не само намира своя отговор, но ни носи отговори на много по-грандиозни въпроси, за които понякога не подозираме, че може да възприемем и променим у себе си. Така фобията довежда пациента до регресия, но той променя религиозните си възгледи и отваря съзнанието си за една доскоро невидима за него духовна реалност. Няма случайни неща. За един е фобия, за друг е загубата на сигурността в живота, внезапното заминаване на близък човек за Отвъдния свят или дълбока депресия и неудовлетвореност от работата. Както и да назовем причината, то тя винаги води към едно и също нещо - нов път към осъзнаване и разширяване на досегашния мироглед, нов морал и по-дълбоко разбиране на света и смисъла на живота, което да интегрираме и приложим на практика в оставащото ни време на Земята.


Верена Егли Спера, зъболекар:
"През изминалата година аз потърсих тази терапия поради едно главоболие и болка във врата, които бяха непоносими. Аз не излизах навън без лекарство. В регресията се видях като един богат младеж, който е умрял в една военна засада, подготвена от мащехата и жената, която обичам. Той бил улучен със стрела в окото, на мястото на болката. Преживях разочарованието от измамата и смъртта си и с пренасочване на тези емоции, аз ги оставих в миналото. Освободих се от болката за 5 месеца. Един ден тя се върна отново силна и направих друга регресия. Видях момичето, което обичах в онзи живот. Тя се намираше в едно нематериално ниво и се чувстваше заложник на онази смърт. Помоли ме за прошка. Това беше единствения епизод на болка от тогава."

Списание ISTOE' е популярно и много уважавано списание в Бразилия, отпечатало редица статии през годините за феноменалния медиум Шико Шавиер и всякакви теми, които вълнуват обществото, без ограничение на гледната точка и позицията. Статията е превод от издание от 10 Юли 2002 г. 
http://www.istoe.com.br/reportagens/26515_DE+VOLTA+AO+PASSADO

Превод: Павлина Николова

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън

Между смъртта и живота - лекция на Долорес Кенън 

Лекцията се основава на действителни случаи от регресии на минали животи на различни нейни клиенти. Въз основа на тях Долорес написва и книгата „Между смъртта и живота“, издадена на български от Издателство Възнесение. Повече за книгата можете да научите от сайта на издателството, както и да я поръчате от там без оскъпяване за доставка: http://ascension.bg/bg/knigi/420-between-death-and-life-dolores-cannon

Нечовешки форми на живот 2 - родната планета

Случаят е на младо момче, което в регресия вместо в "минал живот" попада там, от където е дошъл преди да започне да се преражда на Земята. Не само вижда мястото, а се получава и един вид общуване с неговото Аз-Там, което се опитва да го подсети за много неща, а на някои въпроси дава и директни отговори.


Любопитно за мен е, че два дена преди да срещна това момче за регресия, самата аз имах някакво странно преживяване в полусънно-полубудно състояние. Видях една странна фигура в спалнята си - триъгълник обърнат с широката част нагоре и върха надолу, нарисуван във въздуха като със светещ неон, жълта светлина. Докато го наблюдавах усещах енергия върху физическото си тяло, което лежеше. Няколко секунди наблюдавах, всъщност не предизвикваше страх или друга неприятна емоция. Чувах звуците в стаята. Не знам колко продължи, но в момента, когато чух три по-силни издишвания на моя приятел, се завъртях и прекратих видението, излизайки от вцепенението на тялото, което ме бе обхванало. Случая съм го споделила в друга моя статия.

Сега описвам регресията на момчето, което ми разказа за същия този символ появил се при него в медитация. Доста странно "съвпадение", имайки предвид, че обърнатия триъгълник не е сред популярните и широко използвани символи в духовните книги, т.е. няма как да сме възприели "случайно" и запаметили тази информация.

Описвам това тук, защото обърнатия триъгълник се появява по същия начин и в регресията.


Субекта се приземява на повърхност, на която е заобиколен от дневна светлина, трева и планини в далечината. След разглеждане на обстановката усеща тяло на спокоен млад мъж.

П: Можеш ли да усетиш за да се озове на тази полянка от къде е дошъл този мъж, пътека ли има някъде?

„Няма пътека... Сочи нагоре. На небето се виждат звезди, макар че долу е светло като ден. Той иска да върви напред. Тръгва към планините. Казва: „Ела с мен“ Уверено върви. Стига до пещера. Сега спря пред нея.“

П: Защо ни я показа? Беше ли важно да дойдем до тази пещера?

„Сочи навътре. (засмя се)  Усмихва ми се.

(Рядко се случва, но все пак се случва, когато разглежданите субекти от даден живот са интерактивни и взаимодействат с нас, които разглеждаме. Тук момчето в регресия, както обикновено усеща младия мъж от онзи живот, емоциите и мислите му, но и протича вид комуникация. Все едно ни развеждат из по-важните моменти и самия човек там е нашия екскурзовод.)

П: Интересна комуникация се получава, все едно сме му на гости и ни показва разни неща. Не се смущава, че го разглеждаме.

„Сега влиза, има стъпала за надолу, от самата скала изградени. Сякаш е тъмно и едновременно с това няма проблем за виждане. Много са стълбите надолу. Пристигаме в малка кръгла зала. Има вход и през него влизам в по-голяма зала. Празно е, няма предмети. Има рисунка на пода. Цветна е... слънце. Прилича на слънце. Има много входове.

П: От голямата зала ли виждаш много входове?

„Много. Слънцето е жълто-червено. Сега мъжа влиза в един друг вход. Стига до по-малка зала, има голяма книга. Поставена е на камък. Много хубаво е направена. Показва книгата. Казва, че вътре пише история.

П: Чия история е това, което го пише вътре в книгата? Може ли да отвори книгата?

„Тя е отворена. Има писано, симовли са, не е азбука като познатите. Прилича на ... по-скоро на руни.

П: Разпознаваш ли някоя от руните, които си виждал в този живот?... Да направим нещо друго. Опитай се да я докоснеш тази книга.

„Гледам страниците... като папирус, нещо такова. 

П: Прилича ли на други книги, които си виждал? 

„Няма такава книга.

П: А има ли друго на изписаните страници освен символите, приличащи на руни. 

„Кристал, като рисунка. Две залепени пирамиди. Основите им са залепени, единия връх сочи нагоре, а другия надолу.

П: Интересно, какво ли има в тази книга. Мъжа явно знае...

„Той се усмихва пак. Казва „Не си ли спомни вече“; казва жокера е пред теб.

П: Добре нека ни обясни, защо ти показва сега тая книга на тебе? Какво е значението на книгата за теб самия?

„Нещо за звездите... На една страница има карта. Прилича на два триъгълника. Единия триъгълник е карта на звезди. И те са свързани двата триъгълника. Има и други звезди, ама конкретно тия са свързани така.

П: Да го попитаме, той от някое от тези места ли идва?

„Сочи едната звезда, на върха на единия триъгълник.

П: Можеш ли да ми опишеш по-точно формата на този триъгълник, знаеш че има равностранни, равнобедрени триъгълници, или с прав ъгъл? Как ти изглежда на теб, да ми го опишеш? Всички страни еднакви ли са например?

„Не, не, не. Горната страна е по-голяма, долната е много малка. Няма прав ъгъл.

П: А може ли да ни покаже сегашното ви местоположение(дали е Земята или друга планета), мястото на което се намирате, има ли го изобразено там при тези звезди?

„Не. Той казва: „Ти трябва да отидеш там.

П: Ти да отидеш? А как, с какво трябва да отидеш?

„Има още един вход, друга зала. Кристали има в кръг... сравнително голям. Кристалите са около един метър високи.

П: Има ли някой в залата?

„Само ние двамата.“

П: Ти себе си как възприемаш там? Него го видяхме в началото. Той по същия начин ли изглежда?

„Той си е същия. Аз съм присъствие... Тази зала е за транспорт.

П: А как се използва?

„Дематериализация... 

П: Кристала ли върши тази работа?

„Всички кристали.“

П: Той знае ли как се управлява този транспорт?

„Показва... показва главата.

П: Значи чрез ума насочва „машината“ – кристалите?

„Пак се усмихва. Казва ми: „Ще се научиш.“

П: А защо трябва да отидеш на мястото от картата?

„Казва ми, че е време да отида, всички отиват там... Събитие някакво, което наближава.“

П: Добре, да го питаме той знае ли, че ти сега разпитвайки го, гледаш от перспектива на човешкия си живот на Земята? Знае ли той къде си ти в момента?

„Разбира се.“

П: Добре, значи знаейки, че ти си тук в момента, все пак той ти казва, че трябва да отидеш на онова място от картата? А събитието, за което ти казва, там ли ще се случи, където те праща, или тук на Земята? (по-късно се оказва, че „тук“ не е Земята, а друго място)

„Там, там.

П: Какво е това събитие, важно ли е?

„За всички е важно. Казва: „Ти знаеш... всички знаят.“ Той казва: „Когато отидеш там трябва да помагаш.“

П: Каква помощ можеш да окажеш там?

„Да помагаш за Светлината.“

П: Добре, да питаме той на това място ли живее или някъде другаде, предвид че ни показа, че е пристигнал отгоре някъде?

„Ние всички живеем тук“ казва, „И ти си оттук.“

П: А какво е това тук, може ли да ни го опише? Ние видяхме едни поляни, планини... малко видяхме...

„Планета.“

П: Но не е планетата Земя? Друго място?

„Не. Друго слънце, има само две планети. Едната е по-близо, другата е по-далече.“

П: Добре, а това друго слънце, дали е известно? Дали е познато на хората на Земята? Дали ние сме чували за неговото съществуване?

„От другата страна е... на галактиката.“

П: Пак на физическо ниво говорим, нали?

„Мястото, на което трябва да отида, там където всички отиват – там е Земята.

П: Аха, Земята е там. Значи на тази карта, където е триъгълника, където ти посочи да отидеш – Земята е там. Значи в този момент, в който той ни говори, ние не сме на Земята все още?

Смее се... „Много проницателно“ казва. „Тук е различен свят.“

П: А кога трябва да направи това преместване Х и на какво ниво?

„Той вече го е направил... преди много време.“

П: А защо Х има живот на Земята сега, защо се е преродил тук? Някаква цел има ли?

„Казва – „всичко има цел; той сам ще разбере.“

П: А има ли помощници, някой който му праща информация, помощ?

„Винаги има.“

П: Те ли са тези, които дават знаците, сънищата, усещанията?

„Ние винаги сме.“

П: Той казва „ние“, значи и той се причислява към помощниците ти?

„Всички са помощници.“

П: А той има ли работа, занимава ли се с нещо там, където го виждаме сега на тази планета?

„Нещо със звездите... вече трябва да тръгва. Казва: „Ти можеш да си останеш там“

П: Добре, да му благодарим. Интересно беше това същество, този човек. Знаеше интересни неща.

Странните "случайности" съпътстващи тази история не приключиха със самата регресия. След края, на път за автогарата момчето вижда книга. Това е "Начинанието Алдебаран", на Ян Ван Хелзинг. Книга, която досега не е чел. Обади ми се развълнуван по телефона да ми каже,че си е купил книгата, защото в регресията е чул това име - Алдебаран, нещо, което тогава той не ми каза.

Не е рядко срещано, хората в регресия възприемат много повече информация, отколкото реално казват за записа. Не мога да попреча на това или да изискам всичко да казват, по простата причина, че в това отпуснато състояние се възприема много повече, отколкото е възможно да се "облече" в думи. Физически говоренето изисква по-големи усилия от субектите и з атова те не са така детайлни, пропускат за съжаление части от информацията.

И до тук пак скептика може да каже, че - да, харесало му е на момчето книга за извънземни и си е решил, че е свързана с него. Но онова, което никой не можеше да знае - в тази книга се описваше абсолютно същия символ, който месеци по-рано момчето бе видяло в една своя доста разтърсваща медитация, и който аз видях 2 дена преди това в полусънно състояние, който обърнат триъгълник се появи и в регресията, в описанието на звездната карта.

Много много знаци, които най-малкото обръщат вниманието поне на мен към нещата описани в книгата и въобще възможността за комуникация и помощ от извънземни същества, към преживяванията, които се случват докато сме в изменено състояние на съзнанието, а едва малка част от тях биват разказани и изследвани.

Нечовешки форми на живот 1

Следващите материали са посветени на опитностите на душата в друга форма, различна от човешката. Съществуват много разногласия по тази тема. Като цяло повечето хора приемат тезата, че е невъзможно да са били в други тела и да са имали животи на друг вид същества освен като човек на земята.

Но съществува достатъчно информация, която да постави под сериозно съмнение тази теза.

В тези статии ще ви разкажа случаите на хора, които са видели свой живот като  обобщено казано "извънземно същество" - форми на живот и интелект различни от познатите ни, както и далечни места различни от планетата Земя.

Последният 

Субект: мъж, около 60 години, бивш компютърен специалист – не е нито археолог, нито историк или някой, който да е имал интерес към древните цивилизации или живота на друг планети. Предисторията на субекта е интересна доколкото да можем да сравним имал ли е той някакви очаквания, харесвания, стремежи да види областите, които в последствие описва в регресия. В този случай информацията е голяма изненада и за мен самата, имайки предвид, че поколението, към което спада моя субект не приема така нашироко и свободно темите за извънземните и дори прераждането.

Описание на миналия живот 

Първото нещо, което вижда субекта е огромна постройка подобна на пирамида, но не от камък, а от друг материал. В течение на разказа му добиваме представа, че има големи дървени пръти стърчащи от нея, а на известно разстояние се вижда и гора с островърхи дървета синкаво-зелени на цвят.

Когато поисках да ми опише себе си, да разгледа тялото, с което е там, се появи следното описание. Начина,по който задавам въпроса си не предполага субекта да започне да ми описва друга форма на живот, по-скоро предполага човешка форма, и въпреки това без да се влияе от задаването на въпроса, моя субект отговори:

"Краката... Малко ми прилича като на крак на кон или някакво друго подобно животно... (засмива се)... но сякаш има нещо като сандали отдолу. Не е човешки, но все пак има нещо като обувка отдолу, като сандал сякаш. Но кракът е по-тесен, не е със широко стъпало, цвета му е светъл.

Това е някакво животно, което ... не знам, не прилича на никакво такова, на нищо нормално и земно. Високо е, високо и има някаква такава глава голяма, с голяма муцуна издължена, с остри зъби. Не го виждам много ясно... Тялото е издължено нагоре и независимо, че крака изглежда като копито, не виждам да е на четири крака, а сякаш е на два. Като хората стои изправено, обаче нагоре има една такава муцуна като на.. като на крокодил, издължена с остри зъби. Сега виждам, че има и някакви предни крайници, малки, като на тези динозаври, които отдолу са им големи крайниците, а отгоре са мънички."

"И опашка виждам сега, такава опашка голяма като при динозаврите, тежка опашка."

П: А сега това същество, което го наблюдаваме, можеш ли да се опиташ от негова гледна точка да почувстваш как се чувства отвътре, за какво си мисли то гледайки към пирамидата? В какво състояние го заварваме сега?

 "Спокойно е, гледа си към пирамидата и стои на едно място, не се движи. Отначало виждах как гледа краката, краката ги виждах сякаш отгоре."

Това е способността на субекта да влиза и да гледа живота през очите на съществото, което е  той в онзи живот. Като цяло се появява доста често, но не във всяка регресия. Някои усещат емоцията на човека/съществото от миналото, а друг вижда заобикалящата среда през погледа им, трети гледат отстрани сценката и вътрешно знаят какво се случва в дадения живот. 

"Имам усещането сякаш е мъжки индивид. Като възраст сега получавам някакво число пред себе си 120... евентуално като година, но ако това място не е земята, не е ясно за какво става въпрос. Това не ми прилича на земно създание. Като казвам, че прилича на динозавър или на крокодил, то прилича, но аз го оприличавам..., но иначе то не прилича на нищо, непознато е, не."

В следващия момент карам субекта да отидем и да разгледаме през очите на съществото пирамидата описана в началото, която се оказва съвсем близо до мястото, където е застанал. Следва близко описание на пирамидата, която е изградена от дървета едно върху други наредени и кръстосани по особен начин и стърчащи от четирите края на пирамидата. 

"Върху тях има поставени тръни и подобно изглеждаща растителност, наподобяваща маскировка или вид защита и укрепване на самата пирамида, отгоре върху дървото. Пирамидата е много голяма, много висока и по-скоро наподобява сграда - жилище или обществена постройка.

Входа е точно срещу него – дървена врата с нещо проблясващо, подобно на стъкло.

Това е много груба пирамида и стъклото също е мътно, неясно.

Тази врата е по-малка от самия размер на това същество, което виждаме от началото на регресията (т.е. не е направена за него). Появяват се по-дребни същества, които влизат вътре.

Те са също необичайни. Имат опашки и са на четири крака, имат островърхи глави, издължени като с много дълги муцуни, все едно имат къси хоботи.

Добивам усещането, че това са някакви животни, за които аз се грижа.

Като стадо, а аз все едно съм им пастир. И аз не ги карам, те си влизат вътре.“

Отиваме там, където той спи, където живее.

„Това е една островърха сграда. Всъщност тя самата е все едно един много висок покрив от земята до горе. Няма вертикални стени, а само покрив издигнат нагоре. На моменти имам чувството, че тя влиза в някаква скала, в някаква планина. И това е предната й част. Вътре е може би нещо като пещера. Предната част на сградата е като изградена, но навътре влиза в някаква пещера. И това е достатъчно голямо място за това животно – за това, което аз виждам като себе си.

Каменно е сякаш... Сега се опитвам да вляза. И сега като влизам това сякаш не е само от камък, а има и нещо като прозорци отгоре, от където влиза все пак някаква светлина, в горната част на това островърхо нещо. Вътре е като пещера, но от някъде идва все пак малко светлина.

Груби стени, тъмно пространство, но не е студено като в пещера, сякаш има някакъв по-топъл слой отвътре. Не е така студено като камък.

Сега виждам нещо като легло за размерите на това същество. Като застлано отгоре с дървета или някакви много дълги листа.

Сега виждам нещо като скулптора или портрет, но само глави... като главата на това същество, и са закачени. Не като картина, а като скулптора, релефно. Все едно са скулптори на някакви роднини.

Не прилича на нищо, което е на Земята, сякаш е на съвсем друго място.

Има някакъв по-светъл кът в тази пещера, където има повече прозорци, или някакви дупки, откъдето влиза повече светлина. Сега ще се опитам там да отида да видя какво става. Там е сякаш за писане място. Маса за писане, но е много грубо оформено, като леглото. Там има някакви пръчки за писане и отпред има черно нещо, вероятно като мастило. Пише върху някакви такива плоскости за писане, които са като кожа ли, или като хартия от някакви растения направени. По-скоро ми прилича от рода на папирус, нещо преплетено, но не е папирус, много е едро. То е направено като за размерите на това същество. И тези неща, от които е изплетено са много широки. То е така на едри ивици, като изтъкано, а те са дори леко различни на цвят, не са съвсем едни и същи. 

За сега ги виждам чисти, не изписани, стоварени едно върху друго. Но това същество умее да ги изписва. Имам чувството че сяда на нещо като стол, едно така леко издигнато нещо от пода върху което сяда. Имам чувството, че всичко така е изплетено, така направено, не само тези плоскости за писане, а и леглото, и стола, и масата, от такива ивици – напречно едни на други, като изплетено.“

Пренасяме се в друг момент от живота на това същество – пренасяме се в момент, когато то използва пръчките за писане.

„Да, сега се появи нещо като чаша, която не мога да разбера от какъв материал е. В нея има нещо като мастило. То топи в мастилото и пише някакви знаци. Обаче тези знаци са... неразбираеми. Като йероглифи, но не приличат на нищо познато, нито на египетски, нито на китайски йероглифи. Докато пише с предните ръце, с малките ръце, държи...

Няма особена емоция докато пише. Може би пише дневник или някакви спомени. Когато изпише един лист го взема и го слага от другата страна на масата, в най-десния край.“

П: А дали живее само това същество или има и други?

„Сега имам усещането за нещо малко, обаче не съм сигурен дали е от същия вид. Това е много малко същество, много ниско, ниско над земята. На него му усещам пак главата, че е такава продълговата. Голямото същество е по-бледо, а това малкото ми изглежда съвсем зелено. И от горната позиция виждам само главата и сякаш изобщо не усещам никакво тяло. Сякаш самата глава е до земята. Може би има някакво късо тяло и крака, но аз не ги усещам. Сякаш едва ли не главата се търкаля по пода.

Това малкото същество ми е като дете или нещо, за което се грижа.“

Придвижваме се напред в живота на това същество до важен момент.

„Сега съм навън, на открито. Стоя много изправен нагоре и гледам нещо наоколо. Хоризонта е много широк. В далечината пак виждам някаква гора от много островърхи дървета, но тя е много далече. Някои дървета са по-синкави, някои по-зеленикави. Сега видях дърво и по-наблизо, като кипариси на вид. Те са високи, но и аз съм висок и ги виждам на едно ниво. Даже някои са по-ниски от мене. Аз съм около 7-8 метра височина, 10 метра... нещо такова. Доста е голямо.

Тялото ми сега е доста изправено, като дърво е, съвсем вертикално.

Съществото сега стои неподвижно и гледа напред към гората. Много време стои така. Отначало е светло, но сега имам чувството, че започва да притъмнява, а то не се мърда от там.

Аз сега съм с гръб към пещерата и с гръб към тази постройка подобна на пирамида и сякаш гледам в противоположна посока.“

П: А как се чувства? Защо е застанал като нащрек гледайки в тази посока? Безпокои ли го нещо?

Преминаване през смъртта и Отвъд

„Не е добре, сякаш ще умира ли... Сега усещам нещо като вибрации, сякаш излизам от тялото си... Сега се чувствам, че излизам и тръгвам, излитам някъде нагоре... в някакви тъмни места.“

П: А сега той за какво си мисли, разбира ли какво се случва с него?

“Усещам, че летя нагоре, рея се в някакви тъмни места. Сякаш някакви светли ивици отляво, като нишки. Те не са прави, а са извити като дъги от едната страна. Две такива дъги от ляво, те продължават. Аз виждам само единият им край, който е към мене извит, а те продължават в някаква безкрайност. 

Ами сякаш искам да се хвана за тях. Тръгвам напред с тях и се движа, хванал съм се за едната. Те са две една до друга.  И вървя като по окръжност ли е, парабола ли е... някаква такава линия която се движи напред...

И сега напред виждам нещо светло. Приближи се и го виждам по-голямо – жълтеникава светлина е. Като осветено вагонче на лифт или нещо не знам какво, кабинка. Искам да вляза вътре. Влизам, осветено е и аз съм сам вътре. Цялото е осветено в жълтеникава светлина. Не мога да разбера движи ли се кабинката... да, движи се, но не много бързо.“

П: Виждаш ли нещо навън?

„Да, то е с прозорци, но навън е тъмно.“

П: Да се преместим сега до сцената, когато вече пристигаш...

„Ами то е пак някаква постройка в тъмнината. Всичко наоколо е тъмно, а то е осветено. От стъкла нещо... пак с такава жълтеникава светлина, но по-светла от тази на вагончето. Формата е правоъгълна, но не точно. Нагоре се разширява, а надолу е по тясно, скосени стени. В горната си част има прозорци, но точно пред мене е по-тъмно, а прозорците са по страничните страни на това нещо. Там, където е вратата вероятно е по-тъмно.

Ще трябва да вляза. Осветено е, но пак съм сам, няма никой наоколо. Вътре е голямо, празно. Има нещо издължено като пътека, малко по-високо над пода и прилича на дървено. Сега се движа по нея...

(След известно време) ... Движа се и стигам до по-тъмен край, там има нещо като врата, кафеникав цвят, дървена. Не мога да продължа, имам чувството, че пак навън в тъмнината ще изляза."

Молим при нас да дойде духовния водач за отговори и пояснение на видяното.

„Светлинката се появи и се приближи. Виждам нещо бледо виолетово, като контур само, като силует. Като елипсовидна форма... енергия. 

П: Този живот на голямото същество, което видяхме, защо ти го показа духовния водач?

„Усещането ми е, че това същество е трябвало нещо да запише, някакви важни неща. Трябвало е да остави може би на онова малкото същество, което видяхме... да му предаде нещо. Имам усещането, че тези същества са измирали там. Малко са били останали вече. Той е трябвало да остави там някакви истории, някакви записани неща на това по-малкото същество, за това което се е случвало. Сякаш не е имало други.“

П: А успял ли е в тази задача?

„Ами оставил е някакви записани неща. Доколко е успял всичко да напише, не знам. Други цели не виждам и не усещам. Сякаш се е справил горе-долу. Имам чувството, че това е някаква планета, която е на умиране. Това, което го оставя, той не знае дали ще има и кой да ги чете тези неща. Може би това – малкото, е последното. Дали ще има други  не знам. Сякаш другите вече са умрели, и са под земята вече, погребани.“

П: А някакъв проблем ли е имала тази планета, защо казваш, че умира?

„Това е много стара планета, покрай някаква много стара звезда, която угасва. Аз,л докато бях там сякаш виждах, че е светло, но сега, когато се пренасям да видя звездата, виждам че тя угасва и става тъмна.“

П: А когато се отдели душата от това същество и тръгна, какви бяха тези енергийни дъги, в които тя се хвана и продължи да пътува?

„Да, това беше път, по който се движеше. Отстрани това вагонче, с което се движехме, то се движеше по тях в посока средата на „космоса“ (така го оприличава) , където стигнахме до тази постройка, около която няма нищо. Тя сякаш виси в средата.“

П: А каква е нейната функция?

„Това е междинна станция, където идва това вагонче.  И тука се срещам с него. Той идва от някъде.

Сега се виждам себе си като душа... тъмно зелено, изумрудено зелено... формата не е ясна, сякаш и аз съм такъв елипсоид. Прилича на скъпоценен камък, но грамадно нещо, като човешки размер.

Регресията продължава с личните въпроси на субекта засягащи настоящия му живот.

Публикувам само тези от тях, които съдържат обща информация и биха отговорили на въпросите на читатели с подобна ситуация и изпитание в живота.

Извадка от посланието на духовния водач към субекта:

„Местата, в които се въплъщаваме – те са тренировъчно място за нас, докато не сме достатъчно развити. Там енергиите са много зациклени, има множество елементарни, зациклени енергии, които създават илюзията за материя. Създават илюзията, че се намираме в някакво материално пространство. Там ние тренираме с тези малки зациклени енергии, които са много нагъсто. И именно за това, че те са много нагъсто разположени се създава илюзията за материя. А всъщност не виждаме енергията, сякаш виждаме материя.

Обаче в един момент, тъй като се развиваме... трябва да се развием достатъчно и да се абстрахираме от всички тези зациклени места и да започнем да виждаме по-големите енергии. Тези енергии, които са на големи разстояния, които са в космоса... на огромно разстояние в пространството. Спрямо тях ние сме много дребни. За нас заемат, едва ли не, цялата Вселена. 

А ние тренираме с дребните енергии спрямо нас. С които можем да манипулираме, да ги движим. И имаме чувството, че сякаш работим с нещо материално. Но в един момент, когато се научим достатъчно да манипулираме тези дребни енергии, тези сгъстявания... ние отиваме на едно по-широко място, там където вече енергиите са големи. И трябва вече да започнем с тези големи енергии да работим. Вече имаме по-голяма мисия. И трябва да се научим да се разделяме с тези малки, дребни енергии. Всичко което ни е изглеждало малко и материално.

И на тези по-големи места вече всички тези обекти, които са ни изглеждали като живи същества, разумни... като наши приятели, роднини... на това място вече и те са като нас, такива дълги енергии. Които се простират в пространството от край до край, краищата им не се виждат. И ние с тях вече там сме някакви енергии, паралелни, които се преплитат. И трябва вече да работим на това ниво с тях. И аз сега виждам такива дълги енергийни нишки.

И аз сега тука сякаш съм такава енергийна лента.“

 „Трябва да отхвърли всичко, което е материално и да се ориентира вече само към тези големите енергии, а не към малките. Малките ги възприемам като играчка, нещо временно... да не се вторачвам в тях. Ако съм там - да съм наблюдател, а не участник в събитията. Да не съм човека, който се вживява в нещата; да наблюдавам от високо това, което прави материалното тяло. Да го разглеждам като някаква манипулация, като апарат, с който аз манипулирам. Аз всъщност си служа с това, като с инструмент, но не се вживявам в това, което става. Да гледам от високо и да манипулирам нещата... но от високо. От гледна точка на големите енергии.

(Явно за да се справим с тази „материя“ и „дребни гъсти енергии“ е важна гледната ни точка – тук „гледа от високо“ вярвам е със смисъла на „гледната точка на душата, която знае и разбира много повече цялостната картина и взаимовръзката между процесите“.)

„Ако имам още нещо да правя, то да го правя като със инструмент и да не се чувствам емоционално внедрен в тези неща, а да се чувствам сякаш съм навън. Там само малко да влизам, колкото да го манипулирам, колкото да го движа.“

Урок – дългогодишна грижа за болна съпруга

П: Какво трябваше да научи той от това изпитание, което преминава - да се грижи 15 години за болната си съпруга?

„Трябва да се науча да се разделям с всичко. С баща си, с майка си, с неща, в които живея. С нея трябва да се разделя... защото нищо материално не е реално. Всичко е енергия.“

Изпитанието Множествена склероза

П: А какъв беше конкретния урок или задача на съпругата? Самата дългогодишна болест, която я е приковала на легло, част ли е била от нейния план на душата?

„Аз сега започнах и нея да я виждам, като нещо оранжево, овално. Малко по-жълтеникаво по средата и по-оранжево по краищата, по-червеникаво. Сякаш тя е била по-така динамично насочена, по към материали неща. Активен човек е била в предишни прераждания и е натрупала много карма. Била е и войнствена. Трябвало е да уравновеси нещо. Тя и през този живот е започнала по такъв активен начин. А е трябвало любов да усети, грижа и по този начин да усети любов и в себе си. Да се научи и тя да дава любов по някакъв начин.“

П: А самата множествена склероза – тя спира човек именно от активността, няма контрол над тялото... някакво смирение налага? Обратното на това, което е изживявала.

„Да, примиряване... любов, да се научи да се грижи тя за хората“

П: А успяла ли е да отработи този урок, да осъзнае, в дългия период, в който е била на легло?

„До голяма степен би трябвало да го е осъзнала... „

П: Да я питаме нея, нали я усещаш сега там при теб? Какво казва тя, справила ли се е?

„Надява се да е успяла... да се научи да се грижи малко повече за хората, ако не напълно, поне до някъде, да дава любов.

П: А грижата за хората как се вписва в тоя урок?

„Защото аз за нея съм се грижил и тя трябва да се е научила да се грижи. И психология трябва да развива и по този начин да се грижи, с психология. И ясновидство трябва да развива... тя е развивала това и по-рано, и телепатията.“