Контакти - ангели - извънземни, едно 6 годишно дете разказва

Тази статия беше провокирана от един сън, а може би е по правилно да се каже от поредица сънища, но в крайна сметка последният ме подтикна към действие.

Всъщност може би има някаква закономерност за появата на тази информация.
Миналият месец в София се състоя Научна конференция посветена на Извънземния разум. Едни хора, специалисти в тази област, с техните проучвания, говорят за "възможния в скоро време контакт"  с извънземни форми на живот. Не съм присъствала, но доколкото чух от приятели, нищо не съм изпуснала, с оглед на информацията, която българина вече знае.


Тази статия е пример за информациите получавани от малки деца. Вероятно има още много подобни случаи, но поради страх как ще бъде прието от околните, повечето родители запазват тези неща за най-близкия си кръг от хора..


Тук ще поместя историята на едно момченце на 6 години, Г. от Пловдив, която история е в процес на развитие и ще продължи дотогава, докато той спре да сънува, спре да вижда и разговаря с невидимите си приятелчета, до момента, когато психиката му се затвори и блокира в училищните рамки. Дано не се случи напълно и поне частично да запази тази връзка.

Не зная дали на конференцията на уфолозите въобще са коментирани подобни източници на информация, но знам, че те са многобройни и ако се събере и обработи тази информация ще се забележат повтарящи се модели, ще е възможно да се изгради една цялостна представа за живота на някои други планети. Спомените на подрастващите са един от най-чистите източници, когато са събирани внимателно и не се показва пред детето, че това силно интересува възрастните. Така се избягва монета, в който детето се опитва да разкаже нещо само за да ни се хареса. Всяка майка, ако е искрена пред себе си и държи на истината, може да усети кога има фантазия и кога детето изпуска информация просто ей така, само не осъзнавайки, че на възрастните тези теми не са им познати.

Втория източник на информация за контактите с извънземен разум, който трябва да се изследва са съновиденията, осъзнатите сънища и виденията в полубудно състояние. По тази тема съм публикувала вече няколко материала с мои преживявания и опитности на приятели.

Учените търсят контакти, изследват  места, за които се знае, че има поява на НЛО, но проучват ли действително многобройните свидетелства на хора - видели и преживели срещи в сънното състояние.
Опита да се придържат към "здрава научна основа" и факта, че редица източници на информация съществуващи от векове насам не са признати и приети от науката, оставя извън изследването най-многобройните свидетелства - а именно контакта с различни хора по време на изменено състояние на съзнанието, включително децата все по-често.

Докато учените уфолози продължават да търсят извънземния разум само на небето, за тях няма да има осъществен контакт. Това е като да търсиш физическа среща с нещо, което първо оперира на друго ниво, и второ, за което нямаш нужните физически сетива. А същевременно да отричаш съществуването на духовни сетива, чрез които обикновени хора, а не претенциозни учени, добиват информация. Сведения за подобни случаи има още от Библейски времена.

Тази информация се дава... тя не е нещо, което може да се насили, да се накара по наша воля да дойде, защото сме си наумили така или във време, когато на нас ни е удобно. Иначе рискуваме да попаднем в заблудите на собствения си ум, на който му се иска всичко това за да се почувства важен.

Младата майка не пожела сама да напише историята, притесняваше се, че не е добра в писането. Според мен обаче нейните думи са най-ценни, не мога и аз да си позволя да преразказвам, защото може да пропусна някой нюанс на свидетелството й. За това под формата на диалог публикувам разговорите от съобщенията ни във фейсбук. Тази информация както и всяка подобна е ценна и не бива да се оставя да бъде забравена или незаписана. Науката тепърва догонва и едва сега доказва някои от твърденията на новите деца. (Например за живота на Марс, теза която беше горещо оспорвана и подигравана, до преди дни)

- Добър ден Г-жо Николова Може ли да ви попитам нещо, което ме вълнува изключително много. Става въпрос за моят син, който е на 6г. и половина. По някой път ми разказва неща, които може да ги научиш, когато си в регресия.

- Mного хубаво. Записвайте ги, че след време ще забравите. На него самия като порасне ще му е интересно да разбере какво е говорил. След една възраст тези приказки ще спрат. Само по малките деца си спомнят.
Отраствайки забравят и училището притъпява спомените с развиване на логиката.
А той какво ви казва?

- Първото нещо, което ме изуми бе това, че още преди да се е родил, знаел, че аз и баща му няма да сме заедно. Аз вече от доста време съм разведена.
Казва така: "АЗ знаех, че ще се разделите и си избрах теб за майка."
Почнах леко да го подпитвам преди да се разсее от къде знае.

Отговорът му бе, че още много преди да е бил в корема ми знаел...

Всичко, което казва са доказателства за живота преди да се родим и след смъртта!

- Защо не го напишете като една история, колко вдъхновяващо би било за много хора да чуват по-често подобни неща.

- А онази вечер ми разказа, че си имал приятел, с който си говори. От тактичните ми въпроси разбрах, че е било извънземно, но от добрите.

Попитах го знаели кои са добрите и кой лошите... 

Той сякаш говори в него , т.е имам чувството, че от него говори духовно същество от по-голямо ниво.

Аз много се интересувам от духовното и знам много неща, но се учудих как едно дете ми говори по подобен начин. 

- Те децата дори нямат такъв речник, не познават думите. (Тук си спомних моя племенник който разказваше сън, в който едва на 5-6 години употреби думата "цивилизация"). Но той явно знае...

- Знам, че сегашните деца са индиго, но неговите неща ме поразиха и то не един път. 

Да усещам и то със силната си интуиция, че той знае.

- Не са всички деца така. Все още е рядкост (Индиго даже не е сигурно, че описва точно същността на тези деца. По-добре да не ги обобщаваме)

Аз срещнах само 2-3 майки досега.

От всички хора, които срещам покрай регресиите, само те споделиха подобни странни и доста впечатляващи случки с децата им. Но още е рядкост що се отнася до детайли на онова, което казват.

- Разбрах, че това приятелче, за което ми говори, свети по различен начин. Повечето пъти му се явява като сянка, иначе светел от синьо до зелено и от розово до лилаво, виждал го в съня и много рядко през деня. Попитах го как си общуват и той ми отговаря:
"Абе мамо, по телепатия, не знаеш ли?!"

Когато го питам за тези неща усещам кога казва истината и кога превключва на фантазия и спирам да задавам въпроси.

Думите, които използва наистина не са негов речник, поразява ме просто.

- Да, този усет майката го има. И моя племенник преди имаше сънища като по-малък,
но вече включва фантазия за да ми се хареса.

- Да и при мен е така, когато включи фантазията спирам. Просто се питах и ви питам, нормално ли е това?
Задавам си въпроса и то много пъти - той ли помага на мен или аз на него, предвид минали животи... Напълно е възможно и преди да сме били заедно и връзката да ни е силна от преди.

- Може да има взаимен урок. Живота ще покаже най-добре.

- Другото, което е той е много чувствителен и винаги е за правдата, т.е. истината. Винаги ми казва колко ме обича, постоянно. Но по някой път ми казва, че на първо място обича най-вече Бог и после мен, и тогава всички останали.

-  Много хубави думи.

- Исках да споделя на бързо пак за синът ми и да бъда честна все още нищо не съм записала, както ме помолихте. Миналата вечер се беше разстроил за нещо и започна да говори, че не иска да живее повече на Земята, че му било трудно... Искал да живее с неговото приятелче на другата планета... Тактично го попитах, къде се намира тази планета и той ми отвърна: "На Марс."

Попитах го каво има там и той ми отговори, че всичко има, каквото си искаш това има. Попитах го, а къде живеят или къде вижда това място, той ми каза, че е нещо като лаборатория.

- А защо не иска повече тук? Помоли го да ти разкаже какво не му харесва тук...?
Да не е преживял някое разочарование или болка, да се е разстроил?

- Каза, че това приятелче го е запознало с другите му братя и единия е бил доста лош и правел само пакости. Незнам защо, но ще се опитам да разбера.

Незнам дали е свързано с това, но ние с баща му сме разведени. Аз ти споменах за това, когато ми каза, че още преди да се роди, знаел че аз ще съм неговата майка,понеже ме е избрал и знаел, че с баща му ще се разведем, но въпреки това искал аз да му бъда майка.

- Успя ли да видиш едно видео, което наскоро преведох за децата медиуми -(https://www.youtube.com/watch?v=oG0zagMf4Vg&index=13&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu)

- Да гледах го и одеве пак го гледах, имах чувството, че става въпрос за нас.

- Много ще ти помогне да прочетеш Книга на Духовете (на Алан Кардек) - за да разбереш с какво си имаш работа, има и ниско развити и по високо развити духове. Независимо, че детето казва, че приятелчето е извънземен - пак същите правила важат - и ще ти даде идея как да му отговаряш на детето.

Може първоначално да му обясниш, че неговите приятелчета живеят в друг свят и е нормално да ги вижда от време на време, но и че той сега се е родил да живее тук на Земята. Съществата, с които общува може да са различни по своята степен на развитие и морал. В тази книга е обяснено всичко под формата на въпроси и отговори, дори самото начало, ние кои сме и какво се случва като не сме в телесна форма

Само не трябва да се страхуваш, нормални са тези неща, и детето да ги приема за нормални. С възрастта медиумството леко отслабва и връзката с "невидимите другари" изчезва.

- А изобщо не се страхувам, знам че това е самата истина и даже искам да го подготвя и той да не се страхува. Аз нали мога да те осведомявам за нещата, които се случват с него?

- Да, ти всъщност пишеш записки така на нещата около сина ти. Ако някой ден позволиш, може да използваме записките анонимно за история.

- Да прочете ми мислите. Той казва, че и в детската градина е с него

- Да, колкото повече го слушаш по тези теми той още ще ти споделя. Като усети, че приемаш това и не го осъждаш. И колкото повече неща забележиш, пиши ми ги, да се трупа историята

А относно видеото с превода, което пуснах - ти си жив пример за това, моя племенник също,

но поотрасна и спряха проявите. Преди 2 години беше по-силно.

- Няма за какво да го осъждам, той знае даже повече от мен, някой път му завиждам и искам аз да съм на неговото място. Но ние сме загубили тази способност. Искам да ни се върнат много неща, но трябва да се пробудим и осъзнаем, за жалост хората са слепи и не вярват в тези неща.

- Разпитвай го, когато можеш и този свят как го възприема...

............................

- Сядам на бързо да ти напиша това, което ми разказа малкия преди да отиде на детска градина.

Онази сутрин падна, спъна се по тротоара и падна, удари се леко, но каза, че най-вече се е ударил на коремчето. Одеве като вървяхме по същия тротоар, той се спря и посочи точно къде е паднал, аз го провокирах и казах, че май беше по на там... Той ми отговори, че неговото ангелче не го е държал както трябва. Каза, че той е от едната страна, а извънземното приятелче от другата страна.

Обясни ми, че те двамата се познават. Попитах го, как може да ми опише ангелчето, как изглежда... Той ми отвърна, че не може да ми го обясни, но знае как се казва и аз го попитах - а ни ма той си има име? - "Да, има си, казва се Джак Съливан, но аз не искам да го наричам така и му викам Джекии. Нали знаеш мамо, че всеки си има ангел-хранител!"

На мен ми стана интересно за това име и започнах да му задавам въпроси да не би да си го е измислил, чувал ли е това име преди и т.н.,той ме прекъсна и каза, че просто знае, че така се казва, неговата майка му го е избрала. Стана ми ясно, че ангелчето си има майка, докато извънземното приятелче си няма.
На планетата на извънземното - там всички били братя и един от неговите братя е лош и създавал лоши неща на Земята, за да управлявал хората.
Там на Марс и моя син бил управител на ракетите и летящите чинии и там използвали нещо като магии, не знае каква е точната дума да ми опише, за да разбера, но там имало контрол, докато тук на Земята няма. И там каквото прави, тук не може.
А каза, че там на другата планета не се биели, единствено ако ги правят, то е за да изгонят лошите. Каза ми, че тук не му харесва, понеже има войни.
Друго, което ми направи впечатление, че ми обясни как майката на ангелчето избирала името. Имали нещо като блок или къща, било нещо като магазин. Не можел точно да ми го опише, но там майките избира ли имената, но и други участвали. И каза, че и майката на ангелчето е идвала тук на Земята.

- Много интересно. Все повече неща споделя, браво.

- Да, направо онемях. И като се замислим върху нещата, които казва и това, което знам и съм чела ги свързвам и е истина, да някои неща може би ги казва малко измислено, но някои НЕ -усещам го...

- Хората си мислят, че тези неща се случват на други, на необикновени семейства.
Че е нещо рядко. А то всъщност е около нас, близо, а защо не и в семействата, при роднини и приятели. Само не са свикнали да се вслушват в децата.

- Да много си права, просто родителите не се вслушват в това, което казват децата им. Мислят си, че е плод на фантазия и развинтено въображение, но се лъжат и то много. Колко жалко, но това е, не всеки го осъзнава. Жив пример мога да дам със снаха ми, но да не засягаме тази тема.

- Някои майки си казват аз не съм такава майка - а реално по съвсем същия начин подтискат децата си, за да не изглеждат самите те смешни или неловко пред хората.

- Да, така е. При мен нещата стоят по-различно. Аз съм го оставила сам да се развива, не че не му помагам, но повече му обяснявам и сам да се справи.

Усещането, че не ставам за майка, че не съм като другите... но чрез него, как да го кажа все едно си помагаме един друг и още не мога да разгадая и разбера, защо сме заедно с него и какво аз трябва да на уча като урок от това. Но се допълваме и той много е привързан към мен и ме обича много.

- Много е хубаво тази близка връзка, която имате, колко е важна.

- И винаги съм му казвала да не се страхува за това, което казва и да не обръща внимание на смеха на другите. Да казва това, което мисли и чувства, това, което му подсказва сърцето. 

Някой път ми се иска да съм на негово място, да мисля като дете и всичко да ми е истинско и самата връзка с Вселената и всичко останало, все едно се доближаваш по-близко до Бог!

Бориска от Марс - световно известен случай на русначе, което разказва за живота си на Марс, в който участва в сериозни военни действия там и пада убит в кораба си редом до своя приятел. Материали за него има на руски и английски език - Проект Камелот в ютуб.


Напук на "учените", които казваха, че на Марс никога не е имало живот, наскоро самите те откриха, че е имало огромно езеро и вероятно температурата е била над нулата...
Повече за учените няма да коментрам и за техните "достоверни" тези.

Шико Шавиер интервю преди Коледа на 1985 година

В навечерието на най-светлия празник за човечеството - Рождество Христово - когато повечето хора усещат тази искрица в сърцето си, която копнее за любовта и утехата от истинския си Дом при Бог, нека се потопим в енергията и посланията на един човек, който през целия си живот успяваше да предаде на сънародниците си и на хора от цял свят мъдрост, разбиране и топлина на душите ни. 

Едно силно емоционално интервю, което няколко пъти бе прекъсвано, за да се успокоят водещите. Защото така става, когато се потопи човек в енергията на Дома, осъзнаваш колко е Голямо това и колко много любов има, колко много утеха... вибрация, която ни кара да плачем от щастие и преклонение.

Идеята ми бе да преведа едно от автентичните интервюта с Шико Шавиер като един своеобразен подарък както за читателите на този блог, така и за самата мен. В тези дни, когато сякаш носталгията по духовния ни дом е най-силна.

 Е, от всички материали и интервюта се оказа без да подозирам, че съм избрала именно интервю провеждано в дните преди Рождество Христово, като един специален жест към бразилския народ в далечната 1985 година.

Намерението ми съвпадна с намерението на тази прекрасна жена от 85 година, водещата която не се притесняваше от сълзите си и успя да проведе над един час предаване на живо пред цялата огромна аудитория на Бразилия.

Ще си призная, че и аз плаках, няколко пъти... Чувствам че сълзите идват, когато има обмен на информация, на духовна енергия , едно припомняне извън ума.. което не може да се опише. Само човек чувства в себе си колко по-пълен става отвътре, колко по-светло му става, колко по топло и мило. 

Наистина Исус ни обича - и дори две хилядолетия след като вече не е на тази Земя, намира начини да ни изпраща Своята Любов чрез посланиците на истинската вяра, да утешава сърца ни и да ни приютява в прегръдките си.

Благодарим Шико, че остави след себе си цялото това наследство от книги, материали, филми,  на което ние днес, хората на 21 век можем да се облегнем и в най-тежките си изпитания. Благодарим за тази яснота и разбиране, които внесе в душите ни търсещи Бога.

Ако искате да разберете кое е онова, което разчувства и разплака 76 годишния Шико по време на интервюто, гледайте: 

Весели Празници

Нечовешки форми на живот 2 - родната планета

Случаят е на младо момче, което в регресия вместо в "минал живот" попада там, от където е дошъл преди да започне да се преражда на Земята. Не само вижда мястото, а се получава и един вид общуване с неговото Аз-Там, което се опитва да го подсети за много неща, а на някои въпроси дава и директни отговори.


Любопитно за мен е, че два дена преди да срещна това момче за регресия, самата аз имах някакво странно преживяване в полусънно-полубудно състояние. Видях една странна фигура в спалнята си - триъгълник обърнат с широката част нагоре и върха надолу, нарисуван във въздуха като със светещ неон, жълта светлина. Докато го наблюдавах усещах енергия върху физическото си тяло, което лежеше. Няколко секунди наблюдавах, всъщност не предизвикваше страх или друга неприятна емоция. Чувах звуците в стаята. Не знам колко продължи, но в момента, когато чух три по-силни издишвания на моя приятел, се завъртях и прекратих видението, излизайки от вцепенението на тялото, което ме бе обхванало. Случая съм го споделила в друга моя статия.

Сега описвам регресията на момчето, което ми разказа за същия този символ появил се при него в медитация. Доста странно "съвпадение", имайки предвид, че обърнатия триъгълник не е сред популярните и широко използвани символи в духовните книги, т.е. няма как да сме възприели "случайно" и запаметили тази информация.

Описвам това тук, защото обърнатия триъгълник се появява по същия начин и в регресията.


Субекта се приземява на повърхност, на която е заобиколен от дневна светлина, трева и планини в далечината. След разглеждане на обстановката усеща тяло на спокоен млад мъж.

П: Можеш ли да усетиш за да се озове на тази полянка от къде е дошъл този мъж, пътека ли има някъде?

„Няма пътека... Сочи нагоре. На небето се виждат звезди, макар че долу е светло като ден. Той иска да върви напред. Тръгва към планините. Казва: „Ела с мен“ Уверено върви. Стига до пещера. Сега спря пред нея.“

П: Защо ни я показа? Беше ли важно да дойдем до тази пещера?

„Сочи навътре. (засмя се)  Усмихва ми се.

(Рядко се случва, но все пак се случва, когато разглежданите субекти от даден живот са интерактивни и взаимодействат с нас, които разглеждаме. Тук момчето в регресия, както обикновено усеща младия мъж от онзи живот, емоциите и мислите му, но и протича вид комуникация. Все едно ни развеждат из по-важните моменти и самия човек там е нашия екскурзовод.)

П: Интересна комуникация се получава, все едно сме му на гости и ни показва разни неща. Не се смущава, че го разглеждаме.

„Сега влиза, има стъпала за надолу, от самата скала изградени. Сякаш е тъмно и едновременно с това няма проблем за виждане. Много са стълбите надолу. Пристигаме в малка кръгла зала. Има вход и през него влизам в по-голяма зала. Празно е, няма предмети. Има рисунка на пода. Цветна е... слънце. Прилича на слънце. Има много входове.

П: От голямата зала ли виждаш много входове?

„Много. Слънцето е жълто-червено. Сега мъжа влиза в един друг вход. Стига до по-малка зала, има голяма книга. Поставена е на камък. Много хубаво е направена. Показва книгата. Казва, че вътре пише история.

П: Чия история е това, което го пише вътре в книгата? Може ли да отвори книгата?

„Тя е отворена. Има писано, симовли са, не е азбука като познатите. Прилича на ... по-скоро на руни.

П: Разпознаваш ли някоя от руните, които си виждал в този живот?... Да направим нещо друго. Опитай се да я докоснеш тази книга.

„Гледам страниците... като папирус, нещо такова. 

П: Прилича ли на други книги, които си виждал? 

„Няма такава книга.

П: А има ли друго на изписаните страници освен символите, приличащи на руни. 

„Кристал, като рисунка. Две залепени пирамиди. Основите им са залепени, единия връх сочи нагоре, а другия надолу.

П: Интересно, какво ли има в тази книга. Мъжа явно знае...

„Той се усмихва пак. Казва „Не си ли спомни вече“; казва жокера е пред теб.

П: Добре нека ни обясни, защо ти показва сега тая книга на тебе? Какво е значението на книгата за теб самия?

„Нещо за звездите... На една страница има карта. Прилича на два триъгълника. Единия триъгълник е карта на звезди. И те са свързани двата триъгълника. Има и други звезди, ама конкретно тия са свързани така.

П: Да го попитаме, той от някое от тези места ли идва?

„Сочи едната звезда, на върха на единия триъгълник.

П: Можеш ли да ми опишеш по-точно формата на този триъгълник, знаеш че има равностранни, равнобедрени триъгълници, или с прав ъгъл? Как ти изглежда на теб, да ми го опишеш? Всички страни еднакви ли са например?

„Не, не, не. Горната страна е по-голяма, долната е много малка. Няма прав ъгъл.

П: А може ли да ни покаже сегашното ви местоположение(дали е Земята или друга планета), мястото на което се намирате, има ли го изобразено там при тези звезди?

„Не. Той казва: „Ти трябва да отидеш там.

П: Ти да отидеш? А как, с какво трябва да отидеш?

„Има още един вход, друга зала. Кристали има в кръг... сравнително голям. Кристалите са около един метър високи.

П: Има ли някой в залата?

„Само ние двамата.“

П: Ти себе си как възприемаш там? Него го видяхме в началото. Той по същия начин ли изглежда?

„Той си е същия. Аз съм присъствие... Тази зала е за транспорт.

П: А как се използва?

„Дематериализация... 

П: Кристала ли върши тази работа?

„Всички кристали.“

П: Той знае ли как се управлява този транспорт?

„Показва... показва главата.

П: Значи чрез ума насочва „машината“ – кристалите?

„Пак се усмихва. Казва ми: „Ще се научиш.“

П: А защо трябва да отидеш на мястото от картата?

„Казва ми, че е време да отида, всички отиват там... Събитие някакво, което наближава.“

П: Добре, да го питаме той знае ли, че ти сега разпитвайки го, гледаш от перспектива на човешкия си живот на Земята? Знае ли той къде си ти в момента?

„Разбира се.“

П: Добре, значи знаейки, че ти си тук в момента, все пак той ти казва, че трябва да отидеш на онова място от картата? А събитието, за което ти казва, там ли ще се случи, където те праща, или тук на Земята? (по-късно се оказва, че „тук“ не е Земята, а друго място)

„Там, там.

П: Какво е това събитие, важно ли е?

„За всички е важно. Казва: „Ти знаеш... всички знаят.“ Той казва: „Когато отидеш там трябва да помагаш.“

П: Каква помощ можеш да окажеш там?

„Да помагаш за Светлината.“

П: Добре, да питаме той на това място ли живее или някъде другаде, предвид че ни показа, че е пристигнал отгоре някъде?

„Ние всички живеем тук“ казва, „И ти си оттук.“

П: А какво е това тук, може ли да ни го опише? Ние видяхме едни поляни, планини... малко видяхме...

„Планета.“

П: Но не е планетата Земя? Друго място?

„Не. Друго слънце, има само две планети. Едната е по-близо, другата е по-далече.“

П: Добре, а това друго слънце, дали е известно? Дали е познато на хората на Земята? Дали ние сме чували за неговото съществуване?

„От другата страна е... на галактиката.“

П: Пак на физическо ниво говорим, нали?

„Мястото, на което трябва да отида, там където всички отиват – там е Земята.

П: Аха, Земята е там. Значи на тази карта, където е триъгълника, където ти посочи да отидеш – Земята е там. Значи в този момент, в който той ни говори, ние не сме на Земята все още?

Смее се... „Много проницателно“ казва. „Тук е различен свят.“

П: А кога трябва да направи това преместване Х и на какво ниво?

„Той вече го е направил... преди много време.“

П: А защо Х има живот на Земята сега, защо се е преродил тук? Някаква цел има ли?

„Казва – „всичко има цел; той сам ще разбере.“

П: А има ли помощници, някой който му праща информация, помощ?

„Винаги има.“

П: Те ли са тези, които дават знаците, сънищата, усещанията?

„Ние винаги сме.“

П: Той казва „ние“, значи и той се причислява към помощниците ти?

„Всички са помощници.“

П: А той има ли работа, занимава ли се с нещо там, където го виждаме сега на тази планета?

„Нещо със звездите... вече трябва да тръгва. Казва: „Ти можеш да си останеш там“

П: Добре, да му благодарим. Интересно беше това същество, този човек. Знаеше интересни неща.

Странните "случайности" съпътстващи тази история не приключиха със самата регресия. След края, на път за автогарата момчето вижда книга. Това е "Начинанието Алдебаран", на Ян Ван Хелзинг. Книга, която досега не е чел. Обади ми се развълнуван по телефона да ми каже,че си е купил книгата, защото в регресията е чул това име - Алдебаран, нещо, което тогава той не ми каза.

Не е рядко срещано, хората в регресия възприемат много повече информация, отколкото реално казват за записа. Не мога да попреча на това или да изискам всичко да казват, по простата причина, че в това отпуснато състояние се възприема много повече, отколкото е възможно да се "облече" в думи. Физически говоренето изисква по-големи усилия от субектите и з атова те не са така детайлни, пропускат за съжаление части от информацията.

И до тук пак скептика може да каже, че - да, харесало му е на момчето книга за извънземни и си е решил, че е свързана с него. Но онова, което никой не можеше да знае - в тази книга се описваше абсолютно същия символ, който месеци по-рано момчето бе видяло в една своя доста разтърсваща медитация, и който аз видях 2 дена преди това в полусънно състояние, който обърнат триъгълник се появи и в регресията, в описанието на звездната карта.

Много много знаци, които най-малкото обръщат вниманието поне на мен към нещата описани в книгата и въобще възможността за комуникация и помощ от извънземни същества, към преживяванията, които се случват докато сме в изменено състояние на съзнанието, а едва малка част от тях биват разказани и изследвани.

Нечовешки форми на живот 1

Следващите материали са посветени на опитностите на душата в друга форма, различна от човешката. Съществуват много разногласия по тази тема. Като цяло повечето хора приемат тезата, че е невъзможно да са били в други тела и да са имали животи на друг вид същества освен като човек на земята.

Но съществува достатъчно информация, която да постави под сериозно съмнение тази теза.

В тези статии ще ви разкажа случаите на хора, които са видели свой живот като  обобщено казано "извънземно същество" - форми на живот и интелект различни от познатите ни, както и далечни места различни от планетата Земя.

Последният 

Субект: мъж, около 60 години, бивш компютърен специалист – не е нито археолог, нито историк или някой, който да е имал интерес към древните цивилизации или живота на друг планети. Предисторията на субекта е интересна доколкото да можем да сравним имал ли е той някакви очаквания, харесвания, стремежи да види областите, които в последствие описва в регресия. В този случай информацията е голяма изненада и за мен самата, имайки предвид, че поколението, към което спада моя субект не приема така нашироко и свободно темите за извънземните и дори прераждането.

Описание на миналия живот 

Първото нещо, което вижда субекта е огромна постройка подобна на пирамида, но не от камък, а от друг материал. В течение на разказа му добиваме представа, че има големи дървени пръти стърчащи от нея, а на известно разстояние се вижда и гора с островърхи дървета синкаво-зелени на цвят.

Когато поисках да ми опише себе си, да разгледа тялото, с което е там, се появи следното описание. Начина,по който задавам въпроса си не предполага субекта да започне да ми описва друга форма на живот, по-скоро предполага човешка форма, и въпреки това без да се влияе от задаването на въпроса, моя субект отговори:

"Краката... Малко ми прилича като на крак на кон или някакво друго подобно животно... (засмива се)... но сякаш има нещо като сандали отдолу. Не е човешки, но все пак има нещо като обувка отдолу, като сандал сякаш. Но кракът е по-тесен, не е със широко стъпало, цвета му е светъл.

Това е някакво животно, което ... не знам, не прилича на никакво такова, на нищо нормално и земно. Високо е, високо и има някаква такава глава голяма, с голяма муцуна издължена, с остри зъби. Не го виждам много ясно... Тялото е издължено нагоре и независимо, че крака изглежда като копито, не виждам да е на четири крака, а сякаш е на два. Като хората стои изправено, обаче нагоре има една такава муцуна като на.. като на крокодил, издължена с остри зъби. Сега виждам, че има и някакви предни крайници, малки, като на тези динозаври, които отдолу са им големи крайниците, а отгоре са мънички."

"И опашка виждам сега, такава опашка голяма като при динозаврите, тежка опашка."

П: А сега това същество, което го наблюдаваме, можеш ли да се опиташ от негова гледна точка да почувстваш как се чувства отвътре, за какво си мисли то гледайки към пирамидата? В какво състояние го заварваме сега?

 "Спокойно е, гледа си към пирамидата и стои на едно място, не се движи. Отначало виждах как гледа краката, краката ги виждах сякаш отгоре."

Това е способността на субекта да влиза и да гледа живота през очите на съществото, което е  той в онзи живот. Като цяло се появява доста често, но не във всяка регресия. Някои усещат емоцията на човека/съществото от миналото, а друг вижда заобикалящата среда през погледа им, трети гледат отстрани сценката и вътрешно знаят какво се случва в дадения живот. 

"Имам усещането сякаш е мъжки индивид. Като възраст сега получавам някакво число пред себе си 120... евентуално като година, но ако това място не е земята, не е ясно за какво става въпрос. Това не ми прилича на земно създание. Като казвам, че прилича на динозавър или на крокодил, то прилича, но аз го оприличавам..., но иначе то не прилича на нищо, непознато е, не."

В следващия момент карам субекта да отидем и да разгледаме през очите на съществото пирамидата описана в началото, която се оказва съвсем близо до мястото, където е застанал. Следва близко описание на пирамидата, която е изградена от дървета едно върху други наредени и кръстосани по особен начин и стърчащи от четирите края на пирамидата. 

"Върху тях има поставени тръни и подобно изглеждаща растителност, наподобяваща маскировка или вид защита и укрепване на самата пирамида, отгоре върху дървото. Пирамидата е много голяма, много висока и по-скоро наподобява сграда - жилище или обществена постройка.

Входа е точно срещу него – дървена врата с нещо проблясващо, подобно на стъкло.

Това е много груба пирамида и стъклото също е мътно, неясно.

Тази врата е по-малка от самия размер на това същество, което виждаме от началото на регресията (т.е. не е направена за него). Появяват се по-дребни същества, които влизат вътре.

Те са също необичайни. Имат опашки и са на четири крака, имат островърхи глави, издължени като с много дълги муцуни, все едно имат къси хоботи.

Добивам усещането, че това са някакви животни, за които аз се грижа.

Като стадо, а аз все едно съм им пастир. И аз не ги карам, те си влизат вътре.“

Отиваме там, където той спи, където живее.

„Това е една островърха сграда. Всъщност тя самата е все едно един много висок покрив от земята до горе. Няма вертикални стени, а само покрив издигнат нагоре. На моменти имам чувството, че тя влиза в някаква скала, в някаква планина. И това е предната й част. Вътре е може би нещо като пещера. Предната част на сградата е като изградена, но навътре влиза в някаква пещера. И това е достатъчно голямо място за това животно – за това, което аз виждам като себе си.

Каменно е сякаш... Сега се опитвам да вляза. И сега като влизам това сякаш не е само от камък, а има и нещо като прозорци отгоре, от където влиза все пак някаква светлина, в горната част на това островърхо нещо. Вътре е като пещера, но от някъде идва все пак малко светлина.

Груби стени, тъмно пространство, но не е студено като в пещера, сякаш има някакъв по-топъл слой отвътре. Не е така студено като камък.

Сега виждам нещо като легло за размерите на това същество. Като застлано отгоре с дървета или някакви много дълги листа.

Сега виждам нещо като скулптора или портрет, но само глави... като главата на това същество, и са закачени. Не като картина, а като скулптора, релефно. Все едно са скулптори на някакви роднини.

Не прилича на нищо, което е на Земята, сякаш е на съвсем друго място.

Има някакъв по-светъл кът в тази пещера, където има повече прозорци, или някакви дупки, откъдето влиза повече светлина. Сега ще се опитам там да отида да видя какво става. Там е сякаш за писане място. Маса за писане, но е много грубо оформено, като леглото. Там има някакви пръчки за писане и отпред има черно нещо, вероятно като мастило. Пише върху някакви такива плоскости за писане, които са като кожа ли, или като хартия от някакви растения направени. По-скоро ми прилича от рода на папирус, нещо преплетено, но не е папирус, много е едро. То е направено като за размерите на това същество. И тези неща, от които е изплетено са много широки. То е така на едри ивици, като изтъкано, а те са дори леко различни на цвят, не са съвсем едни и същи. 

За сега ги виждам чисти, не изписани, стоварени едно върху друго. Но това същество умее да ги изписва. Имам чувството че сяда на нещо като стол, едно така леко издигнато нещо от пода върху което сяда. Имам чувството, че всичко така е изплетено, така направено, не само тези плоскости за писане, а и леглото, и стола, и масата, от такива ивици – напречно едни на други, като изплетено.“

Пренасяме се в друг момент от живота на това същество – пренасяме се в момент, когато то използва пръчките за писане.

„Да, сега се появи нещо като чаша, която не мога да разбера от какъв материал е. В нея има нещо като мастило. То топи в мастилото и пише някакви знаци. Обаче тези знаци са... неразбираеми. Като йероглифи, но не приличат на нищо познато, нито на египетски, нито на китайски йероглифи. Докато пише с предните ръце, с малките ръце, държи...

Няма особена емоция докато пише. Може би пише дневник или някакви спомени. Когато изпише един лист го взема и го слага от другата страна на масата, в най-десния край.“

П: А дали живее само това същество или има и други?

„Сега имам усещането за нещо малко, обаче не съм сигурен дали е от същия вид. Това е много малко същество, много ниско, ниско над земята. На него му усещам пак главата, че е такава продълговата. Голямото същество е по-бледо, а това малкото ми изглежда съвсем зелено. И от горната позиция виждам само главата и сякаш изобщо не усещам никакво тяло. Сякаш самата глава е до земята. Може би има някакво късо тяло и крака, но аз не ги усещам. Сякаш едва ли не главата се търкаля по пода.

Това малкото същество ми е като дете или нещо, за което се грижа.“

Придвижваме се напред в живота на това същество до важен момент.

„Сега съм навън, на открито. Стоя много изправен нагоре и гледам нещо наоколо. Хоризонта е много широк. В далечината пак виждам някаква гора от много островърхи дървета, но тя е много далече. Някои дървета са по-синкави, някои по-зеленикави. Сега видях дърво и по-наблизо, като кипариси на вид. Те са високи, но и аз съм висок и ги виждам на едно ниво. Даже някои са по-ниски от мене. Аз съм около 7-8 метра височина, 10 метра... нещо такова. Доста е голямо.

Тялото ми сега е доста изправено, като дърво е, съвсем вертикално.

Съществото сега стои неподвижно и гледа напред към гората. Много време стои така. Отначало е светло, но сега имам чувството, че започва да притъмнява, а то не се мърда от там.

Аз сега съм с гръб към пещерата и с гръб към тази постройка подобна на пирамида и сякаш гледам в противоположна посока.“

П: А как се чувства? Защо е застанал като нащрек гледайки в тази посока? Безпокои ли го нещо?

Преминаване през смъртта и Отвъд

„Не е добре, сякаш ще умира ли... Сега усещам нещо като вибрации, сякаш излизам от тялото си... Сега се чувствам, че излизам и тръгвам, излитам някъде нагоре... в някакви тъмни места.“

П: А сега той за какво си мисли, разбира ли какво се случва с него?

“Усещам, че летя нагоре, рея се в някакви тъмни места. Сякаш някакви светли ивици отляво, като нишки. Те не са прави, а са извити като дъги от едната страна. Две такива дъги от ляво, те продължават. Аз виждам само единият им край, който е към мене извит, а те продължават в някаква безкрайност. 

Ами сякаш искам да се хвана за тях. Тръгвам напред с тях и се движа, хванал съм се за едната. Те са две една до друга.  И вървя като по окръжност ли е, парабола ли е... някаква такава линия която се движи напред...

И сега напред виждам нещо светло. Приближи се и го виждам по-голямо – жълтеникава светлина е. Като осветено вагонче на лифт или нещо не знам какво, кабинка. Искам да вляза вътре. Влизам, осветено е и аз съм сам вътре. Цялото е осветено в жълтеникава светлина. Не мога да разбера движи ли се кабинката... да, движи се, но не много бързо.“

П: Виждаш ли нещо навън?

„Да, то е с прозорци, но навън е тъмно.“

П: Да се преместим сега до сцената, когато вече пристигаш...

„Ами то е пак някаква постройка в тъмнината. Всичко наоколо е тъмно, а то е осветено. От стъкла нещо... пак с такава жълтеникава светлина, но по-светла от тази на вагончето. Формата е правоъгълна, но не точно. Нагоре се разширява, а надолу е по тясно, скосени стени. В горната си част има прозорци, но точно пред мене е по-тъмно, а прозорците са по страничните страни на това нещо. Там, където е вратата вероятно е по-тъмно.

Ще трябва да вляза. Осветено е, но пак съм сам, няма никой наоколо. Вътре е голямо, празно. Има нещо издължено като пътека, малко по-високо над пода и прилича на дървено. Сега се движа по нея...

(След известно време) ... Движа се и стигам до по-тъмен край, там има нещо като врата, кафеникав цвят, дървена. Не мога да продължа, имам чувството, че пак навън в тъмнината ще изляза."

Молим при нас да дойде духовния водач за отговори и пояснение на видяното.

„Светлинката се появи и се приближи. Виждам нещо бледо виолетово, като контур само, като силует. Като елипсовидна форма... енергия. 

П: Този живот на голямото същество, което видяхме, защо ти го показа духовния водач?

„Усещането ми е, че това същество е трябвало нещо да запише, някакви важни неща. Трябвало е да остави може би на онова малкото същество, което видяхме... да му предаде нещо. Имам усещането, че тези същества са измирали там. Малко са били останали вече. Той е трябвало да остави там някакви истории, някакви записани неща на това по-малкото същество, за това което се е случвало. Сякаш не е имало други.“

П: А успял ли е в тази задача?

„Ами оставил е някакви записани неща. Доколко е успял всичко да напише, не знам. Други цели не виждам и не усещам. Сякаш се е справил горе-долу. Имам чувството, че това е някаква планета, която е на умиране. Това, което го оставя, той не знае дали ще има и кой да ги чете тези неща. Може би това – малкото, е последното. Дали ще има други  не знам. Сякаш другите вече са умрели, и са под земята вече, погребани.“

П: А някакъв проблем ли е имала тази планета, защо казваш, че умира?

„Това е много стара планета, покрай някаква много стара звезда, която угасва. Аз,л докато бях там сякаш виждах, че е светло, но сега, когато се пренасям да видя звездата, виждам че тя угасва и става тъмна.“

П: А когато се отдели душата от това същество и тръгна, какви бяха тези енергийни дъги, в които тя се хвана и продължи да пътува?

„Да, това беше път, по който се движеше. Отстрани това вагонче, с което се движехме, то се движеше по тях в посока средата на „космоса“ (така го оприличава) , където стигнахме до тази постройка, около която няма нищо. Тя сякаш виси в средата.“

П: А каква е нейната функция?

„Това е междинна станция, където идва това вагонче.  И тука се срещам с него. Той идва от някъде.

Сега се виждам себе си като душа... тъмно зелено, изумрудено зелено... формата не е ясна, сякаш и аз съм такъв елипсоид. Прилича на скъпоценен камък, но грамадно нещо, като човешки размер.

Регресията продължава с личните въпроси на субекта засягащи настоящия му живот.

Публикувам само тези от тях, които съдържат обща информация и биха отговорили на въпросите на читатели с подобна ситуация и изпитание в живота.

Извадка от посланието на духовния водач към субекта:

„Местата, в които се въплъщаваме – те са тренировъчно място за нас, докато не сме достатъчно развити. Там енергиите са много зациклени, има множество елементарни, зациклени енергии, които създават илюзията за материя. Създават илюзията, че се намираме в някакво материално пространство. Там ние тренираме с тези малки зациклени енергии, които са много нагъсто. И именно за това, че те са много нагъсто разположени се създава илюзията за материя. А всъщност не виждаме енергията, сякаш виждаме материя.

Обаче в един момент, тъй като се развиваме... трябва да се развием достатъчно и да се абстрахираме от всички тези зациклени места и да започнем да виждаме по-големите енергии. Тези енергии, които са на големи разстояния, които са в космоса... на огромно разстояние в пространството. Спрямо тях ние сме много дребни. За нас заемат, едва ли не, цялата Вселена. 

А ние тренираме с дребните енергии спрямо нас. С които можем да манипулираме, да ги движим. И имаме чувството, че сякаш работим с нещо материално. Но в един момент, когато се научим достатъчно да манипулираме тези дребни енергии, тези сгъстявания... ние отиваме на едно по-широко място, там където вече енергиите са големи. И трябва вече да започнем с тези големи енергии да работим. Вече имаме по-голяма мисия. И трябва да се научим да се разделяме с тези малки, дребни енергии. Всичко което ни е изглеждало малко и материално.

И на тези по-големи места вече всички тези обекти, които са ни изглеждали като живи същества, разумни... като наши приятели, роднини... на това място вече и те са като нас, такива дълги енергии. Които се простират в пространството от край до край, краищата им не се виждат. И ние с тях вече там сме някакви енергии, паралелни, които се преплитат. И трябва вече да работим на това ниво с тях. И аз сега виждам такива дълги енергийни нишки.

И аз сега тука сякаш съм такава енергийна лента.“

 „Трябва да отхвърли всичко, което е материално и да се ориентира вече само към тези големите енергии, а не към малките. Малките ги възприемам като играчка, нещо временно... да не се вторачвам в тях. Ако съм там - да съм наблюдател, а не участник в събитията. Да не съм човека, който се вживява в нещата; да наблюдавам от високо това, което прави материалното тяло. Да го разглеждам като някаква манипулация, като апарат, с който аз манипулирам. Аз всъщност си служа с това, като с инструмент, но не се вживявам в това, което става. Да гледам от високо и да манипулирам нещата... но от високо. От гледна точка на големите енергии.

(Явно за да се справим с тази „материя“ и „дребни гъсти енергии“ е важна гледната ни точка – тук „гледа от високо“ вярвам е със смисъла на „гледната точка на душата, която знае и разбира много повече цялостната картина и взаимовръзката между процесите“.)

„Ако имам още нещо да правя, то да го правя като със инструмент и да не се чувствам емоционално внедрен в тези неща, а да се чувствам сякаш съм навън. Там само малко да влизам, колкото да го манипулирам, колкото да го движа.“

Урок – дългогодишна грижа за болна съпруга

П: Какво трябваше да научи той от това изпитание, което преминава - да се грижи 15 години за болната си съпруга?

„Трябва да се науча да се разделям с всичко. С баща си, с майка си, с неща, в които живея. С нея трябва да се разделя... защото нищо материално не е реално. Всичко е енергия.“

Изпитанието Множествена склероза

П: А какъв беше конкретния урок или задача на съпругата? Самата дългогодишна болест, която я е приковала на легло, част ли е била от нейния план на душата?

„Аз сега започнах и нея да я виждам, като нещо оранжево, овално. Малко по-жълтеникаво по средата и по-оранжево по краищата, по-червеникаво. Сякаш тя е била по-така динамично насочена, по към материали неща. Активен човек е била в предишни прераждания и е натрупала много карма. Била е и войнствена. Трябвало е да уравновеси нещо. Тя и през този живот е започнала по такъв активен начин. А е трябвало любов да усети, грижа и по този начин да усети любов и в себе си. Да се научи и тя да дава любов по някакъв начин.“

П: А самата множествена склероза – тя спира човек именно от активността, няма контрол над тялото... някакво смирение налага? Обратното на това, което е изживявала.

„Да, примиряване... любов, да се научи да се грижи тя за хората“

П: А успяла ли е да отработи този урок, да осъзнае, в дългия период, в който е била на легло?

„До голяма степен би трябвало да го е осъзнала... „

П: Да я питаме нея, нали я усещаш сега там при теб? Какво казва тя, справила ли се е?

„Надява се да е успяла... да се научи да се грижи малко повече за хората, ако не напълно, поне до някъде, да дава любов.

П: А грижата за хората как се вписва в тоя урок?

„Защото аз за нея съм се грижил и тя трябва да се е научила да се грижи. И психология трябва да развива и по този начин да се грижи, с психология. И ясновидство трябва да развива... тя е развивала това и по-рано, и телепатията.“

Кажи истината - лечебно за родителите и подготовка на децата за живота

Детето ми не знае за...

За смелостта да говориш с децата като с възрастни хора
Защо се страхуваме, когато децата ни разберат всичко
Защо ги правим на глупави и слаби, когато на тяхната сила можем и ние самите да изплуваме
За нуждата ние да пораснем и да си отворим очите.
За приемането на собственото минало, за да можем да говорим спокойно за него
За неосъждането на себе си - защото това значи да съдим и всички останали преживяващи същите слабости и изпитания
За любовта и уважението към пътя и уроците на всяка душа - най-голямата подготовка, която може да се даде на едно дете

............................

Всеки родител желае детето му да се справи добре в предстоящия живот. Всеки родител иска да подготви детето си... но какво виждаме, все повече родители, които от страх отлагат и отлагат разговорите по важните теми, страхувайки се да не "наранят детската душа".

Но това ли е истинската причина, действително ли това е най-големия ни страх, или изправянето лице в лице със себе си и миналото е онова, от което бягаме?

Много се говори за отглеждането и доброто развитие на децата. За дрехите, храненето, спорта и игрите, училището и талантите. Все неща, които развиват умения, навици, физическо тяло.
Но малко се мисли за душата на детето, за психиката му, за вътрешния му свят и нещата, които се отразяват и отпечатват в този вътрешен свят, под влияние на самия живот.

Привидно всеки "подготвя" детето си - но как...

 Не се ли опитват понякога родителите да повлияят на пътеката, на пътя, по който детето ще тръгне, да поизкоренят някой трънлив храст, да изправят някоя кривина, макар да знаят дълбоко в себе си колко невъзможна задача е това?

И вие ли сте от онези родители, които треперят на детето си, които крият истинския живот от него и го "щадят"?

Ще ви разкажа приятели една друга гледна точка, която може да ви е от полза за да помогнете както на себе си, така и на детето си.

Децата са много по-мъдри и умни независимо от възрастта си, повече, отколкото родителите им допускат.

Проблема е, че те вечно биват дискриминирани поради възрастта си.

На тях никога нищо не се казва и обяснява, от това което се случва в семейството.

Проблемите се крият усърдно или се правим, че ги няма.

Никой не говори с тях като с равноправен човек, заслужаващ обяснение.

Държим се сякаш дете е равносилно на ниско-интелигентен човек.

Но истината е друга.

Всяко дете още от малко е прекрасен наблюдател и трупа много информация. То може да не показва по нищо нещата, които забелязва, но вътре в него те оставят отпечатък. Задава си въпроси, размишлява... за света, за семейството, децата, с които общува, за просяка на улицата, за приятелчето, чийто баща е починал, за обидната дума, с която някой го е нарекъл, за това че някой деца ги водят двама родители в детската градина, а него само един, за това че някой си имат баба и дядо, а то не...

Когато има нещо нетипично в живота му, различно от онова, което вижда у другите деца, въпросите сами идват, няма кое да ги спре.

Това, че детето ви не ви е питало директно, не означава, че то не е забелязало своето различно положение. Те са толкова умни и сензитивни, усещат кога възрастните избягват някоя тема.

Дали темата ще е разведени родители, безпаричие, лоши отношения в семейството между родителите, или фаворитизирането, което някоя баба показва на внучетата си... дали ще е темата за смъртта, поради скорошното споминаване на някой близък... всичко това има нужда да бъде дискутирано и обсъдено, защото е най-нормалното нещо на света.

Света, в който живеем го изисква.

Но когато родителя отбягва една очевидна тема - очевидна, защото детето е достатъчно интелигентно да сравни и да забележи разликата, било в семейството, в другите деца, в стандарта на живот или каквото и да е... тогава тази тема става травмиращ фактор.

Какво може да си помисли едно дете - че това е нещо толкова лошо, за това мама или тате избягват да го споменават, а ако случайно детето се осмели да пита, му се отговаря с половин уста и две думи.

Децата прекрасно ще ви разберат, ако им обясните. Всичко, което сте преживели е напълно нормално. Един ден и те ще бъдат изправени пред подобни избори и ситуации. Споделете своя опит, своите грешки дори. Бъдете разбиращи и към себе си и към другите хора в живота ви, за да разбере и детето какво е прошка и израстване.

Колкото и да ви боли, време е да промените гледната си точка за да не травмирате детето си. А това е шанс да излекувате и собствената си душа от преживяното.

Като си помислим колко малко опит има човек, когато започне активния му живот. Всичко ни повлича с пълна сила и без време се озоваваме в позиция, в която не знаем какво да правим. А после с години носим това чувство на вина, че не сме знаели по-добре да се справим.

Например ставаме самотен родител... или любовта, в която сме били напълно убедени се сгромолясва, оставяйки ни с две малки деца на ръце и развод... или ... или.. пък самите ние не познаваме родителите си... или сме осиновени... или отношенията ни с родителите ни са толкова лоши, че детето ни не познава баба си и дядо си...

Разводите и разделите, едно време заклеймявани от обществото, към настоящия момент са нещо като правило, а не изключение.

Проблема е обаче, че ако самите ние не можем да надраснем това рамкиране на отношенията, кое е редно и кое грешно, кое е нормално семейство и кое не, самите ние създаваме напрежение в ситуацията, без да е нужно.

Детето има нужда да знае информация за своите родители, независимо къде е липсващия от тях и по какви причини го няма.

Тези неща се случват в живота. Всеки от нас има съдба и път, и уроци, които трябва да преживее.

Както ние, така и децата ни също.

За да избере детето да се роди в семейство, в което в последствие ще остане с един родител, значи душата му не е никак слаба и е пожелала това изпитание по определена причина.

Премълчаването на истината тежи, както на майката, така и на детето. А истината никога не е лоша или добра. Всичко е въпрос на гледна точка и на поднасяне на информацията с любов и уважение към урока и изпитанията, които са преживели всички души участници в това събитие.

Когато имаме това уважение и към себе си и към другите, детето ни по никакъв начин не би се травмирало. Напротив - помагате му да научи нещо ценно за живота на възрастните. Живота е низ от изпитания, уроци, моменти на радост и тъга, но прекрасен и интересен и си заслужава всяко усилие.

Това нараняване, което чувствате може да се излекува, само ако осъзнаете, че от вас зависи да обгърнете тази минала ситуация с любов - да си спомните, че и вие и мъжа, с който сте създали това дете, сте били еднакво неопитни в полето на живота и всеки е реагирал различно на уроците си. Погледнете онези две влюбени деца - онези, които бяхте тогава, благосклонно, със състрадание и разбиране, и разкажете приказката на живота си... така че детето ви да разбере какво е израстване и разбиране, какво е великодушие към другия, какво е любов и учене.

Без обвинения, изисквания, заклеймяване, чувство, че сме станали жертва... Без да се оправдаваме като виновен на подсъдимата скамейка или да съдим другия за нещо ненаправено или направено. Защото за това сме тук, да живеем и да се учим. И в резултат на този живот е появата на нашето прекрасно дете - това не е грешка, това е прекрасен дар.

Разкажете истината така, както я разказвате на равен. Никой не очаква от вас да сте по-опитни, само защото сте по възрастни. Душите не се измерват по телата, в които идват.

Нека детето ви види, че приемате всичко това като опитност и с мъдрост продължавате напред. 

Нека знае тази част от истинския живот. Една частица от пъзела, който постепенно ще се нареди докато порасне, натрупвайки опит и знания за хората и нещата, които се случват.

Смятате, че това ще нарани детето? Защо?
Какво по-различно е от всеки друг урок - учим се и с един родител, и без родители в дома за сираци, и в бедното, и в богатото семейство, и в мирни и в бурни отношения, и в здраве и в болест. Всяко нещо отключва уроци, ситуации и ни повежда по пътя, за който сме дошли и израстването, което сме си пожелали Горе.

Защото забравяте, че в този живот нищо не е лично, а е само част от пътя на всяка душа.

Опитност, която ни кара да израстваме, да намерим нови сили и мотивация за живот.

Как може любовта да нарани? Наранява погрешната ни гледна точка, мисленето ни наранява. 

Когато приемем пътя и избора на всички души с любов и търпение, нищо не може да ни нарани. 

Погледнете миналото като театрална сцена, на която се играе пиеса. Ролите са раздадени. Ето там е и вашата по-млада версия :) и мъжа, и всички хора съпътстващи вашето минало, там са ситуациите, страстите, всичко. Погледнете ги сега от тук, от позицията на порасналото Аз сега, на помъдрялото Аз, което е научило много и е станал друг човек, нов човек, по-силен, по-знаещ, по-можещ. Колко лошо е онова минало, което ви е изградило такава личност? Лошо ли е наистина?

Не е трудно, когато вие самите приемете нещата в сърцето си. 

Но говорите ли така на детето си или му спестявате най-важното - любовта. 

Всяка ситуация обяснена с уважение и любов, би била приета много добре.

Само да се престрашите да заговорите и най-важното... да премахенете егото от вашата реакция, гордостта, нараненото самолюбие... и да заговорите, както с любов към вашето Аз от миналото, така и с любов и разбиране към уроците на партньора, с който сте създали това дете.

Ако си дадете сметка и за позицията на бащата - на този, който си е тръгнал - на него му е още по-трудно да се престраши, да си прости и да се осмели да ви потърси, когато очаква да получи отхвърлянето, което сам е сторил преди време с вас. Той е изиграл ролята на "лошия" и сега му е още по-трудно да се обърне, да си прости и да се бори за любовта на детето си.
Така е, понякога изиграваме и тази роля. Не можем винаги във всяко прераждане все хубавите роли да искаме, все главните роли... учим се и от другите, учим се и в позицията на бащата изоставил детето си.

И пак се връщам на подготовката.

Каква подготовка даваме на децата си?

Сърдим им се, когато се глезят прекалено, когато се тръшкат за глупости и мрънкат... а ние самите ги вдетиняваме, лишавайки ги от онази част на живота, която всъщност ще им помогне да пораснат в мисленето. Пречим им да узреят, да се почувстват отговорни, възрастни, да видят какво е страдание и състрадание, болка и утеха. И всичкото това, докато бършем някоя сълза тайничко спускаща се по бузата ни. А именно в детството се изгражда Човека.

Да не се сърдим после, ако сърцето им се втвърди и не се научи на любов, ако ги превърнем в малки егоистчета, садистично настояващи винаги и само за своите желания... защото никога не сме потърсили упора в тях, не сме им показали как да ни я дават, скрили сме се в тежките си мигове, вместо да ги споделим.

А как се чувства едно дете, когато в училище се сблъска с дискриминацията по отношение на дрехи, финансови възможности, външен вид, умения...

Колко е важно родителя да е там, до него и да му изясни правилните ценности. Макар и да му е тежко сред другите, да се чувства различно. Никога самочувствието на едно дете не трябва да се базира на това какви дрехи и предмети притежава, или какъв цвят е кожата му... А ако някой остави децата си да се заблуждават по този начин им прави най-лошата възможна услуга, защото идва ден, когато тези вече пораснали хора са неспособни да се справят с живота. Защото те са се идентифицирали с парите и защитата на мама и тате, с лъскавите телефончета и дрешки. Но това е без особено значение за живота, за работодателя, за партньора... Те си искат своето - ум, отговорност, труд, развити качества, способност да мислиш и за другите, не само за себе си.

Каква по-голяма утеха за детето - дайте му надеждата - Да, с интелект, с ум и широко сърце може всичко да се постигне! Това се иска от родителя, само да напомни на детето, че не всичко е безнадеждно, че може нещо да направи за да промени живота си като голям човек.

И кажете истината!
Няма никакво значение от бедно или заможно семейство произхождате... Всяка душа си избира при кои родители да отиде и отива именно там, където ще й се предоставят най-добрите условия за да научи и израсте в сферите, които е планирала. Спомнете си това.
Любовта и състраданието се учат именно в тези моменти.

Искаме да научим децата си на най-доброто, но първо ние трябва да сме готови да им дадем най-доброто - да им покажем що е смелост, искерност, любов и уважение към себе си и към всичко хора. Да сме готови да ги научим на състрадание и прошка, да оценяват чуждата болка и нещастие и да развият чувство за съпричастие.

А това се случва само с примери от истинския живот.
Те са най-добрият ви приятел и изповедник.
Ако искате един ден да споделят всичко с вас и да ви потърсят в най-трудните си моменти - направете го и вие сега - търсете ги, говорете, споделяйте, обсъждайте всичко, доверете им сърцето си.

Това е гледната точка на едно вече пораснало дете, на което му беше казвана истината от малко. Къде с оцветяване и пречупване... но нормално, кой както възприема нещата така и ги предава. Но все пак някаква истина.

Не оставяйте празнини в съзнанието на детето си - защото най-страшното е онова, което то самичко може да си въобрази за отговор на въпросите си.

Забранени Територии - извънземни цивилизации, спомени от минали животи

Забранената Археология - необясними артефакти
Извънземни цивилизации на Земята и техните технологии
Спомени от предишни животи - историята на Дороти Иди и египетската жрица Бентрешит
Едгар Кейси - минали животи на Атлантида
Геологът Юри Кравчук за спомените от  живота на атланта Лохон и придобитите си способности
Цивилизацията Хипербореа
Забранените книги - истината за живота на Исус Христос
Евангелие от Юда
Евангелие от Мария
Алек Волков - спомени от прераждания под формата на ярки реалистични сънища - Библиотеката на Иван Грозни
Михаил Потапов - художникът, който нарисува 18тата египетска династия "по спомени"
Древните космонавти - Синовете на Небето

Още полезни материали: www.vremenapromeni.blogspot.com

Достоверност на преживяването в регресия - гледна точка на човек с дългогодишна практика в Опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване

Когато правя регресии срещам хора с различен опит и минало вариращо от никакви практики до дългогодишна работа в някои от най-трудните сфери като Извънтелесни Преживявания (Опитност Извън Тялото по Робърт Монро) и осъзнатото сънуване.

Резултатите при всеки от тях са интересни. Но е много ценно да се види разсъждението и наблюдението на човек с практически опит в някои сфери, които изискват много повече смелост отколкото е нужна за една регресия. (Опитностите извън тялото са много полезна и интересна практика, но и доста трудно постижима (но това да не обезкуражава заинтересованите). Повече за нея може да прочетете в трилогията на Робърт Монро - "Пътуване извън тялото")

Следния разказ е гледната точка на мои клиент, с когото работих Август месец 2014 г.



Оригинално публикувано в: http://obe-bg.com/index.php?PHPSESSID=539d253sfkkonbfkc92li9j287&topic=2093.msg7651;topicseen#msg7651


"Наскоро си направих регресия при Павлина Николова. По нейна молба описвам впечатленията си:
------------
В началото Павлина ми направи профил. Състоеше се в задаване на въпроси за моя живот, как съм го живял, какви са подбудите ми, целите ми и т.н. Имам ли въпроси, които бих искал да задам, когато съм в Контакт. 

Когато пристъпихме към работа се чувствах вече леко уморен от много говорене. 
Тя ме сложи да легна и преминахме през уводната част, свързана с дълбока релаксация на тялото и съзнанието. 
Когато ме качи на "облачето" се почувствах наистина лек и във фаза. 

Кацнахме.
Трябваше да се огледам. Видях босите си крака. Бях гол, само по една бяла роба. В началото ми беше трудно да определя полът си. Накрая се избистри - жена! Намирах се сред останките на цивилизация, цялата погълната от зеленина. Беше много тихо, можех да усетя вятъра в дългите ми коси. Павлина ме попита дали наблизо има плаж /преди да започнем й бях разказал да някои от спомените си, до които имах достъп/. Оказа се, че наистина има плаж. Жената беше от същия спомен само, че сега регресията позволяваше по-детайлно навлизане. До преди това споменът ми беше някак мъглив, наситен с емоции, но не и ясен. Регресията направи възможно навлизането като в осъзнат сън. Разходих се по познатият плаж, поплувах сред лазурните води, а после влезнах в къщата. 

След някои уточняващи въпроси се прехвърлихме към смъртта ми. Оказа се, че съм умрял от старост в сънят си. Малко преди това имах на моменти съмнение дали не си измислям. Павлина ме успокои да продължа. Първата най-силна индикация за достоверността на случващото се беше, че усетих лежащото си тяло много старо. Ръцете ми бяха сбръчкани и цялото ми тяло беше немощно. Физическото усещане беше толкова силно, че едва ли можеше да става въпрос за илюзия така, че се поотпуснах. Когато умрях и се отделих от тялото си видях къщата си отгоре. Заливът по залез слънце беше много красив. Павлина ме попита дали някой ме посреща. Усетих, че някой ме вика в далечината. Но аз бях спряла да погледам залеза. Тук се случи второто потвърждение за мнителният ми ум. Разплаках се. Усетих една много дълбока тъга, която ме натъжи силно и сълзи да се стичат от очите ми. Павлина ме попита какво правя и й разказах, че ми е тъжно защото осъзнавам как всичко ще свърши. Залива ще изчезне един ден, папагалчетата, животните, всичко.... 

Но трябваше да продължа напред. Някой ме викаше. Когато продължих.... навсякъде имаше облаци и светлина. Там ме чакаха ТЕ. Не виждах всички само първите редици. Мъжът ми и той беше там, но някак встрани. Той беше моя наставник. Толкова се зарадвах да го видя. Посрещнаха ме с нещо, което би наподобило на земята ръкопляскания. Бурна радост и еуфория. Като парти за завръщането на отколешен приятел, който се прибира в домът си. Всички го чакат и сега го приветстват. Цялата светех, вече нямах форма. ТЕ също. Видях сред тълпата по сиви форми и по-светли. Моята светлина беше като, че ли най-силна. Блестях като Залеза! И тогава ми се изясни още повече. Аз носех Залезите с мен! Изпълних мисията си и бях крайно щастлива. Всички бяха доволни от мен, а наставника се усмихваше встрани и наблюдаваше със задоволство. Всички моменти на щастие, на радост, когато ходех по пясъка или плувах в морето, когато галих малките животинки...а вечер гледах залеза.... и така цял живот... ето това носех с мен... и светех цялата, формата чак се губеше, бях наситено сияние от светлина.... Всички бях щастливи, че успях да изпълня мисията си и да донеса обратно сред Нас огромна хармония и покой. Цял живот в съзерцание. 

Павлина ме насочи към друг живот. Веднага изникна стар спомен. Явно настояваше и той да бъде разгледан и детайлно избистрен. Бях старец, пред портите на огромен хотел, в стар стил. Тя ме върна назад... на младини бях....работяга..., който беше разбрал, че само с работа не става, трябва и такт, усмивки, радост! Така и бях успял да се издигна дотук. Живота ми беше за пример. Бях доволен от себе си. Не съжалявах за нищо. Учех се да управлявам хора. Знаех, че за да управляваш добре, трябва да не се забелязваш. Колкото може по-малко да се месиш. Достатъчно беше просто да давам импулс, да зареждам хората с радост, смях. Да им показвам прецизност и точност, и те напълно самоинициативно се мъчеха да оправдаят гласуваното доверие. Имах две момчета и жена. Вече големи. Всичко ми беше като по конец. Обичах да се изтупвам и да се пъча понякога със златната си верижка на часовника. Бях в крак с модата. Навсякъде в хотела цареше живот и клиентите бяха с доволни усмивки. 

Последните ми мисли бяха, че съм стигнал върха на изкусното управление, когато мога незабележимо да се оттегля и никой дори няма да забележи, че ме няма. Това ме изпълваше с огромно задоволство. И последните си дни ходих само колкото да навестявам любимата си обстановка. Умрях бързо от парализа. Няколко дена неподвижен на легло и всичко приключи. Бях щастлив. Усетих, че се завръщам справил се добре!

Павлина ме насочи към място, което да ми е приятно. Видях парк. Тих и спокоен. Навсякъде пейки. Тук таме се разхождаха хора. Още преди да ми каже да седна, аз седнах. Каза ми да си представя, че сега ще говоря с Наставника си. В далечината се появи човек, който бързо де приближи.... не знам защо се преместих.... исках да седне отляво. Само оттам се чувствах удобно. Той се настани до мен. Не беше познато лице. Висок, сух човек, с големи сиви очи и дълги пръсти на ръцете. Косата леко плешива. Погледна ме. 

Това беше третия път, който затвърди колебливият ми ум в достоверността на случващото се. Не очаквах да усетя неодобрение!!! Същисах се! Той излъчваше, че този път....не е доволен от мен. Дотук съм се справял много добре, натрупал съм нужната информация, от която СМЕ имали нужда за Пътя. Можел съм да се върна обратно, ако съм искал. Но щом съм решил да остана...ще трябва да продължа. /той говореше за един труден момент от живота ми, в който  си мислех, че умирам...тогава получих голяма подкрепа именно от Цялото...и информацията, че съм дал достатъчно и дори да се прибера ще бъдат доволни/. Откровено казано не очаквах неодобрение!!! Всичко друго, но не и това. Разбира се, нямаше място за спор, защото виждах всичко, което и той вижда. И на мен също не ми харесваше! Каза, че трябва да спра да търся вниманието, което не съм получил като малко дете...Така е трябвало да стане и да не се отклонявам от Пътя си. Ако ще търся Любов да е само от Цялото и връзката с Него. И още други неща ми каза, които ми беше много трудно да преведа. Беше си сериозен урок. Показа грешките ми и какво трябва да променя.

 Предадох на Павлина една малка част от цялото общуване. Една част запазих за себе си, а друга просто нямаше как да преведа на думи. 
Накрая я попитах "Искаш ли нещо да питаш за себе си?" Знаех, че в този момент чрез мен тя можеше да получи достъп до всяка една информация, която лично я вълнува. Може би не го очакваше и в крайна сметка каза "Не".
----------------------------------------
Беше полезно! Изясних си мъгливи спомени и получих нова насока. Успях да си отговоря и на въпроси, които занапред ще вълнуват умът ми. След регресията Контакта е много по-тесен. Чувам неща и понякога съвсем директно общувам. Второто внимание се поотключи. Благодаря ти!  


И още един допълващ коментар, споделен във същия форум:

По отношение на самата регресия... Имах някои притеснения, тъй като не взимам всичко за чиста монета. На няколко пъти си мислех дали не си въобразявам разни неща, тъй като Павлина не работи с хипноза и нивото ми се струваше повърхностно - говорех с нея със затворени очи...след релакса. Някъде в началото ми се приходи до тоалетната. В момента когато изплувах да отида се оказа, че всъщност само съм си мислел, че съм на повърхността, защото излязох от някакво много далечно и дълбоко място. Чувствах се като пиян. Силно замаян и едва ходещ. Щом легнах фииуууу и пак бях във Връзка.

Втората сериозна индикация, която поуспокои съмняващият ми се ум, беше когато усетих телесно, че съм стара жена. Чисто физически се усетих старица, която лежи. Толкова силно, че бях готов да се обзаложа, че ако отворя очи ще видя старо тяло. 

Третия момент беше, когато старицата умря. Щом се обърнах да погледна живота си и заливът долу в ниското.... ме връхлетя толкова силно чувство на тъга, че се отрониха няколко сълзи от очите ми. 

Четвъртия момент беше когато извикахме Наставника. Той се появи и се случи нещо неочаквано за въображението ми. Ако само то работеше определено не бих си измислил такъв развой на събитията. Неодобрението му към мен ми подейства като шок, да не говорим айдентите с които ме засипа, излъчването му и т.н...това определено нямаше как да си го измисля. Още виждам очите му, които ме преследват чат пат през ежедневието ми.... такова силно излъчване и така....ъъъ....зряло! Почувствах се толкова малък, буквално дете, с някакви смешни претенции и незрели желания. Всъщност именно тази част от цялата регресия окончателно разсея всичките ми съмнения. След като вече излезнах от фаза, дни наред усещах с лекота Връзката. В общи линии и сега я усещам далеч по-изострена от преди това.