Може ли Регресията да помогне при автоимунно заболяване довело до слепота?

В помощ на читателите на сайта и рубриката НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ЧИТАТЕЛИ, една млада дама разреши да публикувам нейния въпрос и нашата цяла комуникация, за да е в полза на хора, които имат подобна ситуация и са се питали същите въпроси.

Х. Д.: Здравейте, искам да ви попитам, за един мой познат, който ослепя от имунно заболяване, което се казва Бехчет, може ли регресията да му помогне и ако може, възможно ли е да го доведа при вас, знам, че трябва той да го поиска ... подскажете ми

Павлина: Здравейте, всяко заболяване е посланик на някакво съобщение за човека, на когото се случва. Повечето наистина ние сами си ги провокираме поради дадени чувства, тежки убеждения или мъка. Но има и такива, които идват като един вид изкупление и изплащане на дълг на духа от минал живот. Обикновено след смъртта духа ни след кратко или дълго все пак осъзнава и анализира с помощта на водачи изминалото си прераждане, стига се до лечения горе в самия Духовен Свят, но натрупания кармичен дълг все още е като петно, като кармичен товар за душата.
За това се планира с помощта на опитни водачи и ментори някое следващо прераждане, когато да се активира план за изкупление, за балансиране на дадено минало, за да се облекчи накрая този товар от плещите на духа.
Разказвам ви това за да видите, че има много неизвестни - ние не можем да знаем кой от вариантите важи за вашия познат човек.
Но със сигурност най-правилното би било - ако той намери вътрешен покой, ако си потърси наистина отговори на въпросите, да не се чувства жертва, да приеме.
Това може да е самовременно изпитание, може да има и по-продължителен характер.
Но едно е сигурно.
Изпита е именно в неговото отношение - от това зависи дали един ден ще ползва плодовете на сегашното си страдание, или ще се занулят ако е роптал, обвинявал... а някои хора дори намразват Бог и го обявяват за зъл, щом ги „наказва безпричинно“.
Регресията може да спомогне само за връзката с водачите и да се потърсят отговори.
Но дали би се получило лечение - това само Бог го знае, ако е в пътя на този човек и е въпрос само на осъзнаване на някои неща, то лечение ще се случи.
В една книга има може би подходящ коментар, точно за слепотата.
Сега ще потърся да ви пратя текста.

Х. Д.: Ако се покае, има частица вероятност да му се даде облекчение, нали?


Павлина: Вътрешен мир да постигне трябва, и да приеме положението. В живота често се случва, когато спрем да се бунтуваме и допуснем, че вероятно има много по-дълбоки причини за нещата, да се доверим на Божия план за нас, и тогава когато не очакваме идва изцелението.

Х. Д.: Той според мен не е наясно

Павлина: Покаяние като религиозен смисъл да знаете, че е безпредметно, няма да подейства
Само вътрешна реформа!

Х. Д.: По време на регресия? Това ми беше мисълта...

Павлина: И пак казвам, ако духа трябва да го изживее дълго, то слепотата ще остане.
Няма значение дали е в църква или в регресия. Истинското покаяние е ежедневно.
Няма вълшебно бързо хапче, за наше съжаление може би...
Много го търсим.
Но колкото време сме вършили едно зло, толкова време е обратния процес по поправката ни.

Х. Д.: Да, благодаря, как се казва книгата?

Павлина: Ще ви дам тук изваден текста, Глава 8, последната точка от нея, на „Евангелието според Спиритизма“, на Алан Кардек. Описва как на една сесия е помолен един висш дух да излекува сляпа жена и отговора, който той им дава.
Ако можете да му го прочетете текста до края на този човек.

Блажени са онези, чиито очи са затворени 

20. Добри мои приятели, защо ме повикахте? Не беше ли, за да сложа ръка върху тази злочеста страдалка тук и да я изцеля?
Ах, какво страдание, мили Боже! Тя е изгубила зрението си и тъмнината я е обгърнала. Бедно дете! Нека тя да се моли и да чака. Аз не знам как да изпълнявам чудеса извън волята на добрия Бог. Всички изцеления, които бях в състояние да получа, и които са ви посочени, могат да се припишат единствено на Единия, който е нашия Отец във всичко. 

За това във своите нещастия винаги поглеждайте към Небесата и казвайте от дъното на сърцето си: “Отче мой, излекувай ме, но  нека болната ми душа да се изцели преди болестите на тялото ми; нека плътта ми бъде наказана, ако това е необходимо, за да може душата ми да се издигне към теб със същата белота, която е притежавала, когато си я сътворил.” След тази молитва, добри приятели мои, която добрия Господ винаги ще чуе, ще ви бъдат дадени сила и кураж, а може би и изцелението, за което плахо сте помолили, като отплата за вашето себеотрицание.

И все пак, след като аз съм тук на това събрание, което основно се занимава с изучаване, аз ще ви кажа, че онези, които са лишени от зрението си, би трябвало да се смятат за благословени в изкуплението си. Ще ви напомня, че Христос каза, че е по-добре да извадиш окото си, ако е било зло, и че е за предпочитане да го хвърлиш в огъня, отколкото да му позволиш да стане причина за твоето осъждане. Уви! Колко много са онези на този свят, които един ден, когато са в абсолютен мрак ще проклинат времето, когато са видели светлината! Ах, колко са щастливи онези, които в изкуплението са били поразени в зрението си! Техните очи няма да са една причина нито за скандал, нито за падение. Те могат напълно да живеят  живота на душата. Те могат да виждат повече от вас, чието зрение е ясно! ... Когато Бог ми позволи да отворя клепачите на някой от тези бедни страдалци и да възвърна зрението им, тогава си казвам: Скъпа душа, защо не узнаеш за насладите на Духа, който живее в любов и съзерцание? От теб няма да се иска да виждаш образи, които са по-малко чисти и благи, от онези, които са ти дадени да зърнеш през слепотата си!

Ах! Блажени са слепите, които искат да живеят с Бог! Те са по-щастливи от вас, които сте тук в този момент, защото те чувстват щастие; те го докосват; те виждат души и може да се издигнат с тях до духовните сфери, които дори предопределените на Земята не виждат. Отворените очи винаги са готови да предизвикат падението на душата; докато затворените очи, винаги са готови да ни помогнат да достигнем Бога. Повярвайте ми, добри и скъпи мои приятели,  слепотата на очите често е истинската светлина на сърцето, докато зрението често е черния ангел, който води към смърт.

А сега, няколко думи насочени към теб, моя бедна страдаща: Чакай и бъди ведра! Ако аз ти кажех: „Дете мое, очите ти ще се отворят,” колко ликуваща би била! Кой знае дали такава радост няма да те отведе до загуба!  Довери се на добрия Бог, който дарява щастието и позволява тъгата! Аз ще направя всичко за теб, което е позволено, но ти от своя страна трябва да се молиш, и по-специално, да размишляваш над всичко, което казах сега.
Преди да си тръгна, нека всички, които са събрани тук, получат благословията ми. 

Виане, енорийски свещеник на Арс. (Париж, 1863 г.)

21. Коментар на Алан Кардек: Когато едно нещастие не е резултат от действия извършени в този живот, тогава човек трябва да потърси причината му в един предишен живот. Всичко, което ние наричаме прищявка на случайността, не е нищо повече от изпълнение на Божията справедливост. Бог не налага умишлени наказания, но желае да има съответствие между прегрешението и злодеянието. Ако в божествената доброта Бог е хвърлил един воал върху нашите минали деяния, Той също така ни  посочва пътя, казвайки: „Който убие с меч, ще погине от меч.” Думи, които можем да преведем като: “Наказанието винаги е според греха.” Следователно, ако някой страда от загуба на своето зрение, това е така, защото неговото зрение е било причина за неговото падение. Също е възможно този човек да е станал причина някой друг да загуби зрението си; възможно е някой да е ослепял като последица от наложена прекомерна работа, от злоупотреба с него; недобра грижа, и т.н. И сега човека търпи наказанието на възмездието. Той може да е избрал точно това изкупление, прилагайки лично към себе си думите на Исус: „Ако окото ти е мотив за съблазън, тогава го извади.”



⇫Тази духовна комуникация беше дадена за един сляп човек, в чието име беше призован Духът на Жан Баптис Виане, френски енорийски свещеник на Арс. - от автора. (St. Jean-Baptiste Vianney (1786-1859) e канонизиран от Римската Църква през 1925 г. и през 1929 е направен универсален патрон на енорийските свещеници. - “Енциклопедия Колумбия”


Павлина: Аз разбирам, че вие сте свързана с този човек и се вълнувате за съдбата му. Може да се молите за него, да му подавате аудио материали да слуша , които ще го окуражават и ще му поведат мисълта към духовното. За него сега е важен период. Сигурно много ще се бунтува в началото, докато не се смири от безизходицата, но е шанс за голям духовен растеж за него.
Не случайно има и вас като приятел.
Какво щяхме да правим в такъв час, ако нямахме верните си другари...


Х. Д.: благодаря

Павлина: Ако той пожелае може да си поговорим някой ден. Ако успеете да му предадете моите отговори и текста, и пита от къде идва това...
Може да поговорим ако той иска, знам че човек има много въпроси в такъв момент.
0897472933, за всеки случай да го имате.


Х. Д.: изпращам ви любов ,благодарна съм ви много ,ще говоря с него и ако иска промяна ,той ще ви звънне ,аз ще пиша ,предварително.


 ПРИЯТЕЛИ И ЧИТАТЕЛИ НА САЙТА, АКО ИМАТЕ НУЖДА ПИШЕТЕ, ПИТАЙТЕ, РАЗКАЗВАЙТЕ... /контакти/

В навечерието на големия християнски празник Великден нека се помолим на Бог да ни дава Кураж да преминаваме през тежките времена, който настъпват все по-осезаемо.
Кармата на цялото човечество сега е активирана. 
Време е да се облекчат старите ни тежести, които толкова дълго носехме през преражданията си. 
Някои успяхме частично да премахнем и балансираме, но за други сега е дошъл момента.
От всичко, което можем да поискаме от Бог в молитва 
най-ценното е КУРАЖА и СИЛАТА да преминем през каквото трябва за нашия дух. 
Защото прогреса на духа и нашето подобрение са най-важни. 
Този живот е един мимолетен миг на фона на вечното съществуване на духа. 
А за духа няма по-голямо щастие от това да върви винаги напред усъвършенствайки се по своя марш към Бога.