четвъртък, 8 март 2012 г.

Посрещачите в отвъдното, смяната на класната стая и защо има живот след смъртта

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични.  

Посрещачите в отвъдното

След преминаването отвъд изглежда съществува период на объркване за някои от духовете. Не всички преминават през това. В голяма степен има значение начинът на смъртта, дали е била естествена или внезапна и неочаквана. Главното, което открих е уверението, че ние никога не сме сами след като преминем през смъртта.


Понякога има период, в който не си съвсем сигурен къде си, дали си във физическото или в духовното измерение, защото някои от усещанията са подобни и все пак различни. Опитваш да разбереш какво се случва и къде се намираш. Има период на ориентиране и преориентиране, което за някои може да е объркващо, докато открият къде трябва да отидат от тук. Но те не трябва да се безпокоят, защото помощта бива изпращана незабавно. Обикновено идват достатъчно на брой души, с които сте имали близки кармични отношения в предишни животи. Винаги има един или двама или дори повече под ръка като самите те се намират в период между две инкарнации. Те ще бъдат там да ви приветстват. А човек ги разпознава вследствие на връзката му с тях в предишния минал живот. 

 Друго нещо, което причинява объркване, когато пресечете отвъд към духовните нива - паметта ви започва да се отваря за миналите инкарнации и за вашата цялостна кармична картина. Така че вие ще разпознаете тези души. Първо в началото чрез взаимоотношенията, които сте имали от живота, който току що сте напуснали. После ще започнете да си спомняте други отношения, в които сте ги познавали. Това е част от процеса на припомняне на цялата ви карма, докато сте  на това ниво на съществуване, така че да разберете какво сте свършили току що и какво още ви е нужно да отработите, когато се върнете на Земята отново.

Д: Тогава истина ли е, че винаги идва някой, когато човек почине?

С: Да. Ако е възможно, то това обикновено е някой специален за тях човек от живота им, ако не се е преродил все още. Някой, с когото могат да се идентифицират, и силата на привличането е също там за да им помогне в този период на преход/преминаване.

Д: Но често пъти хората умират насилствено или внезапно. Ако те не знаят, че са мъртви, те по-податливи ли са към объркване?

С: Да, това е така. И помощника, който е там трябва да им обясни какво се случва и да им помогне да преминат през него.

Д: Когато духът е посрещнат от други души след като човек е починал, къде обикновено отива след това?

С: Отива на нивото, на което се учи. Няма определено място за това. Това е просто състояние на съществуване. И обикновено духът взаимодейства с много други души докато прави това. След като научи каквото му е необходимо за следващия си живот, той се съветва с духовните учители, за да види какъв тип ситуация ще е най-подходяща за духа, в която да се завърне. Също така се съветва за най-подходящите души, с които да взаимодейства като това да е от полза за всички участващи.

Д: Някога чувал ли си за мястото за почивка?

С: Да, ако имаш предвид това, което аз виждам, това е едно специално място за наранени души, където да се оттеглят за почивка и възстановяване преди да навлязат в компанията на други души или да влязат в следващата инкарнация.

Д: Някои хора вярват, че образа на духа на Исус ще се свърже с тях за да ги направлява в момента, когато духът им напуска тялото...

С: Това е напълно възможно; но не е задължително и не във всички случаи. Това се прави понякога, ако индивида, който преминава отвъд моли или желае да види тази Христова енергия, и така това в действителност е Христовата енергия, която се проявява. Защото Той е заявил това - Неговата помощ да бъде част от този процес, и тя е там за всички, които биха избрали това, да отворят себе си за тази енергия, независимо дали ще се инкарнират или не. Това е истина също и за хората с други вярвания и от други религии. Ако те имат една дълбока трайна вяра в някоя отделна същност, тази духовна енергия ще бъде там за тях за да им помогне и улесни преминаването, ако това е, което те желаят.

Д: Има също едно друго вярване, че съществува място в духовния свят, където духовете спят, защото умират с мисълта, че трябва да почиват до Второто Пришествие на Христос, когато ще бъдат възкресени.

С: Това, което очакваш да намериш или тази реалност, която създадеш, ти  наистина намираш. Дали очакват да се събудят може би в един карнавал, тогава това ще е нещото, което ще намерят. Всичко е възможно, ако те вярват в него. Има толкова много различни неща, които могат да се случат след смъртта на това, което наричате „физическо тяло”. Ако тялото умира - то душата никога. 
Ако смъртта е била лека тогава има усещане за облекчение, изумление и възхита, свобода. По-голямата част от това, което човека очаква да бъде там – е там. Ако те очакват да срещнат духовни водачи или приятели да им помогнат в процеса на преминаване към светлината, това е, което ще видят. 

Ако са били пропити от вярата си за вечни мъки и адски огън и ако те вярват, че заслужават това, това е, което те ще възприемат и видят. 

Повечето от това се основава на подготовката, която има индивидуалната душа преди смъртта. Но обикновено имат хора, които са им били близки преди да са преминали в това ниво на съществуване. Често пъти друга душа идва да ги насочи към място на лечение, където те да разсеят объркването си и да разберат какво се е случило. Може би духът  е объркан, защото е минало доста време от както е бил от тази стрaна. Посрещачите ще му помогнат да разсее объркването си и да намери мястото, където иска да отиде и има нужда да отиде. По този начин, ако е някой, който те познават – тогава те няма да изпитват страх, защото страха е причината хората да изпадат в шок.

 Някои хора, ако смъртта е била травмираща, се оттеглят за период на дълбока почивка до момента, в който могат да се справят с информацията, че тялото им е престанало да съществува. И пробуждането ще бъде много бавно. Нямаме нужда от хора, които се разхождат наоколо зашеметени, защото могат да наранят себе си или други.

Д: Това случва ли се понякога?
С: Не е непознато, да. Те не знаят къде са. В своята паника те могат да се самонаранят чувствайки се: „Аз трябва да се върна, трябва да се върна”. И те се връзват към мястото, където са починали от чувството, че „това не  може да се случва, не може да е истина.”
Д: По-добре ли е те да отидат да си почиват?
С: Да, защото тогава те могат да бъдат пробудени бавно, знаейки че това, което се е случило е добро, и е правилно и естествено. Тогава изчезват шокът и травмата.

Д: Любимите им хора също ли идват, когато има травматична смърт?

С: Да, понякога те просто ги отвеждат на място, където могат да почиват. Но нещо, което вие можете да помислите за травматична смърт, не винаги е считано за травматично от тази страна, на това ниво на съществуване. Може би бихте счели, че много войници са загинали травматично. И въпреки това понякога те са най-разбиращите и приемащите на това, което се е случило, много повече от някой, който е починал например при раждане.
Д: Предполагам, че това просто зависи от обстоятелствата и индивидуалната душа?
С: Да, до голяма степен.

Смяната на класната стая 

Изглежда съществува установен цикъл на постоянно завръщане отново на Земята след пребиваването им от другата страна. На мен ми се струваше, че ако някой е в място, където не може да умре, то те съвсем естествено биха поискали да останат на това място завинаги. Спомних си за хората на Земята, които винаги са търсили и търсят безсмъртието.


С: Не, би ви доскучало твърде бързо. Ако урокът ви от трети клас е приключил, защо бихте искали да оставате в трети клас до края на живота си? Може и да ви е удобно, но няма да има никакво учене.

Д: Няма да има никакви предизвикателства.

С: Това е истината. Смъртта е нужна за да можем да се движим напред и да се развиваме. Ако не съществуваше смъртта като средство да се предвижи един индивид към духовната страна това би означавало инертност и бездействие. Това е постоянен процес, който е най-подходящ за възприемането и научаването на огромна информация. За това в този смисъл всичко е както трябва да бъде. Ако уроците, които учехте бяха завършени, тогава би имало отпадане на роли за тези преживявания, които са обучение за тези уроци, и поемане към други преживявания за научаването на по-сложни уроци. Това е просто като изкачване по стълби, ако щете, където всяко ниво на опитност е с нарастващо съзнание от това преди него. За това обстоятелствата около вас, които ще бъдат катализатора за тези опитности, ще бъдат променени, защото са нужни нови преживявания. Бихте ли искали да си останете в класната стая за трети клас и да изучавате уроци за четвърти или шести клас? Или би било по-добре да бъдете в нова среда и да започнете с ново настроение? Ако бяхте оставени в същата класна стая вие бихте продължили да мислите по стария начин. Начина на мислене е също много важен.

Д: Мисля, че това е истина за много хора на Земята. Понякога, когато те остават в една и съща среда те не се развиват. Това ли имаш предвид?

С: Това е напълно точно.
Д: Те се нуждаят от предизвикателството на нещо ново, едно ново място, една нова среда.

С: Новата заобикаляща среда е много важна за прогреса. Нещата напомнящи миналото възпрепятстват погледа към бъдещето.

Защо има живот след смъртта?

С: Някои хора мислят, че няма живот след смъртта. (Тя се засмя кратко.) Но след като веднъж едно нещо съществува, енергията която е тази същност не може да бъде разрушена. Защо е толкова трудно да повярвате, че има съществуване след смъртта на физическото тяло?

 Вие не можете да унищожите нещо като електричеството, защото енергията си е винаги там, макар че е в различна форма. Защо си мислят, че един човешки дух или душа може да бъде унищожен, когато енергията не може? Това е човешкия дух – нищо по-малко от енергия. Защото душата не е просто нещо, което пребивава във физическото тяло. Тя е енергия. 
И като енергия може да се разпространява така, както е обичайно за всички енергии. Правилното възприятие на вашата индивидуалност би било да я приемете като енергия, защото това е същността на истината за Сътворението – че всичко е енергия. 

Някои форми са на по-ниски нива като физическия свят около вас; но те са енергия и могат да демонстрират своята същност чрез прости процеси на преобразуване като например чрез огън. Цялата материя в действителност е енергия. Тя е просто проявена в по-нисша, по-основна форма. И така вие можете да виждате себе си като същества изградени изцяло от енергия, нищо повече и нищо по-малко. Няма такова нещо като материя. Това е просто название, което е дадено да опише това, което е видимо във „физическия” свят.


С: Смъртта държи много страхове. Но смъртта е и голямото отричане, голямата лъжа. Това е нещото, за което най-малко се говори, но за което най-много се мисли. Няма никаква нужда да се страхуваме от смъртта, защото освен избавлението и освобождението с нея идва отново живот, който далеч надхвърля живота, който е тук на тази планета. Но за тези, които ще отрекат този живот ние ще ги предупредим, че за неподходящо употреба, т.е. чрез самоубийство или друго подобно нещо, индивида генерира такава енергия, която го следва отвъд до другата страна. И тогава е необходимо да се справя с нея на това ниво. Не е и никога няма да бъде уместно да изхвърлите едно живо тяло преди да му е дошло времето. Това е загуба, която не се толерира.

Д: Аз се опитвам да изясня всички тези неща, така че хората да не се страхуват толкова много от тях.

С: Да. Главният проблем, който ще имаш по пътя не е страха, а философската догма.

Д: Имаш предвид по пътя на обясняването им!
С: Философската догма е начина, който хората използват да затворят умовете си за това което е. Например хора, които следват различни убеждения и вероизповедания ще намерят за трудно да разберат някои от нещата, които обясних.

Д: Имаш предвид тези, които са отгледани с вярата в неща като Рая и Ада ли?

С: Това е пример, да. И онези, които са отгледани с вярването, че всяка душа има само една инкарнация. Това е глупаво, но е нещо, в което те вярват.

Д: Да, те вярват, че животът се случва само веднъж и това е. Има и такива, които не могат да приемат идеята, че са живели повече от веднъж.

С: По-лесно ли е да повярваш, че може да си роден един единствен път в тяло, отколкото да повярваш, че може да се родиш два или три пъти?

Д: Някои хора имат проблем с тази концепция.

С: Само тези, които са от твоята страна. Това е една от причините защо толкова много от тези хора имат проблеми с депресията и други подобни. Защото те усещат, че провалят единствения си шанс. Ако осъзнаеха, че имат множество шансове, те биха могли да дават най-доброто от себе си всеки път и да не се чувстват зле за грешките, които са допуснали. Могат да ги отработят следващия път.

Д: Те просто трябва да се стремят да се справят по най-добрия начин, който могат този път в този живот. Има смисъл според мен, но има много хора, които не го разбират.

С: Има много, които просто не желаят. Много се страхуват да мислят за друго съществуване след това, което изживяват в момента, може би защото това, което живеят сега е толкова болезнено, че си мислят, че това би било едно продължително мъчение да живееш живот след живот. Много от църквите не желаят хората да вярват в предхождащо или последващо съществуване, заради факта, че това отслабва хватката им на страх и те повече не могат да държат контрола. Лидерите на всички велики учения знаеха за предхождащите и последващи съществувания, но това е било ограничено и скрито от общественото познание заради контрола. Дори Хинду учението използва този контрол по различни начини – те казват: „Този мъж е направил нещо в предишния си живот, което го кара да страда сега. Тогава защо аз трябва да му помагам? Той е направил нещо за да заслужи това.” По този начин те използват същата тактика, както Християнството или която и да е друга религия. Трябва да запомниш, че не всички от онези, които твърдят, че са на страната на религията – наистина са. Възможно е да са обхванати от тъмната страна на нещата без самите те да го знаят. Хората са премахнали много неща от Библията и са добавили такива каквито са искали. 

Д: Изглежда хората имат страх, когато се заговори за нещо подобно. Когато се опиташ да им кажеш, че Библията е била променяна много пъти през историята. 

С: Тези неща ги карат да мислят, а много хора се страхуват от свободното мислене. Когато отнемеш онова, в което хората са вярвали през целия им живот и кажеш, че нещата са различни, или онова, което може би родителите без да знаят са ги излъгали, ти отнемаш основите на това, в което вярват. А човекът не може да оцелее без нещо, в което да вярва, дори това да е вярата, че няма нищо. Той трябва да вярва в нещо.

Д: С други думи те се страхуват от различните учения...

С: Хората говорели същите неща на Исус, когато Той казал, че е дошъл да изпълни пророчествата. Те твърдели, че Той греши, че Той е луд, че Той не знае за какво говори. Всеки път, когато някой се появи с нещо, което е малко по-различно или малко по-необичайно, това ще подплашва хората и те ще казват лоши неща за него. 

Това знание е нещо, което трябва да бъде преподавано, разпространявано, защото човекът трябва да се научи да живее без страх с цел да бъде това, което може да бъде. Има хора, които имат нужда да знаят тези неща. И това ще запали искрата в тях и те ще го разпознаят като истина. 

Възможно е и това да им помогне да намерят своя път и да станат това, което желаят и което им е нужно да станат. Те са тези, които са важни, защото в крайна сметка те ще привлекат достатъчно хора на тяхна страна.

 Спомнете си, че хората, които са вярвали в посланието на Исус са били съвсем малко. А сега вижте света. По-голяма част от света изповядва, поне привидно, Християнството. Истината е била подтискана от много векове и е време тя да излезе наяве.

Няма коментари:

Публикуване на коментар