събота, 26 ноември 2016 г.

Разговори с духове - историята на г-н Фелисиен

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество


Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.

Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.


ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова

Няма коментари:

Публикуване на коментар