сряда, 7 декември 2016 г.

Разговори с духове - Духът от Кастелноудари

Една много полезна история, разказ по истински случай включен в книгата на Алан Кардек "Heaven and Hell", част от практиката на Парижкото Спиритическо общество от 19 век, която може да разсее много погрешни схващания и да даде истинска информация за положението на духовете обитаващи даден обект и как могат хората да помогнат духа сам да си тръгне от мястото.

превод: Павлина Николова
"Heaven and Hell" Алан Кардек, глава V

Една малка къща в близост до Кастелноудари беше сцена на странни шумове и различни проявления, поради което беше считана за обитавана от някой зъл дух. По тази причина през 1848 г. беше използван екзорсизъм за прогонване на злия дух, но без резултат.
Собственикът г-н Д. – който беше решил да живее в нея, умря внезапно след само няколко години обитаване; неговият син, който заживя там след него, при влизане в една от стаите, получи здрав шамар от невидима ръка; тъй като той бил сам по това време няма съмнение, че шамара му е ударен от някакво окултно същество и веднага напуснал къщата, в която според местното поверие по-рано било извършено голямо престъпление.

Духът, който ударил шамара, при призоваването му от Парижкото спиритическо общество през 1859г., показал присъствието си чрез разнообразни действия на насилие; всички усилия да бъде успокоен били отхвърлени. Попитан по тази тема Свети Луис отговорил: „Това е един дух от най-лошия тип, същинско чудовище. Ние го накарахме да дойде, но не сме в състояние да го накараме да пише, въпреки всичко което сме му казали до сега. Злочестия нещастник  има своята свободна воля и я използва по един тъжен начин.”

На въпроса ни дали той подлежи на подобрение, Свети Луи* отговори: ”Защо да не подлежи? Не са ли всички духове в състояние да се подобрят, и този, както и всички останали? Но все пак вие трябва да очаквате, че тази задача е трудна; но колкото и голяма да е лошотията му, отвръщането на злото с добро ще му повлияе във времето. Започнете като се молите за него; и така след месец пак го призовете. Сами ще прецените промяната, която е настъпила у него.”

*В текста Свети Луи е Луи IX, крал на Франция, живял от 1215 до 1270 г. Започва своето царуване под настойничеството на своята майка Бланш Кастилска. Взема участие в VII и VIII Кръстоносен поход и умира от чума при дебаркиране в Картаген. Той бил добър и благочестив човек. Канонизиран е от Католическата църква през 1297г. Той често е цитиран в парижкото списание Revue Spirite, както и в няколко от книгите на Алан Кардек, благодарение на многобройните общувания получени от неговия дух.

Същият дух, когато беше призован отново, показа себе си като много по-сговорчив, а след това покорен и покаял се. От информацията дадена ни за него, от части от него самия, от части от други духове, ние потвърдихме, че: през 1608 г. той е живял в къщата, която обитаваше и сега, и че там той беше убил своя брат, намушквайки го в гърлото докато спи, заради подозрение в съперничество за жената, за която той искаше да се ожени; и няколко години по-късно той убил по същия начин същата тази жена, за която се бил оженил скоро след убийството на брат си; той умрял на 80 годишна възраст без да е бил подведен под отговорност за своите престъпления, на които не било обърнато почти никакво внимание в тази епоха на смут и насилие; след своята смърт той постоянно се опитвал да нанася вреди и предизвикал няколко инцидента, които се случили в къщата. Един „виждащ” медиум, който присъствал на неговото първо призоваване , го видял в момента, когато останалите около него се опитвали да го склонят да пише; - той разтърсвал ръката на медиума с голяма ярост, вида му бил ужасяващ, бил облечен с риза опетнена с кръв и размахвал един кинжал.

1. (Въпрос към Свети Луи) – Бъдете така добър да ни опишете какъв вид мъчение преживява този дух?

Отговор: То е зверски мъчително за него; той е осъден да остане в къщата, в която са извършени престъпленията, без въобще да е в състояние да пренасочи мислите си към нещо друго освен тези престъпления, които непрестанно присъстват пред него; и той вярва, че е обречен на това мъчение за цяла вечност. Той постоянно вижда себе си в момента, когато е извършил тези убийства; всеки друг спомен му е отнет, всяко общуване с които и да е други духове му е забранено; на земята той може да бъде само в тази къща и ако той отиде в космоса, той се намира в мрак и самота.

2. Има ли някакъв начин той да бъде изкаран от въпросната къщата, и ако е така, как може да се направи?

Отговор: Винаги е лесно да се отървете от такива духове като се молите за тях; но именно ТОВА е, което обикновено хората пренебрегват да сторят, предпочитайки да изпробват плана да ги изплашат и изгонят с екзорсизъм, което ги забавлява вместо да ги плаши.

3. Ако ангажираме хората, заинтересовани с този проблем, да се молят за него и ние самите, ако се молим за него, можем ли да го изкараме от там?

Отговор: Да, но само ако се молите с искреност и плам.

4. Той е в това състояние над 200 години; възприема ли той отминаването на времето така, както когато беше жив? С други думи, времето по-дълго ли му се струва или по-кратко, в сравнение с времето приживе?

Отговор: На него му се струва по-дълго; сънят не съществува за него.

5. На нас ни беше казано, че за духовете времето вече не съществува и че за тях един век не е нищо повече от една точка във вечността; тогава възприятието на времето не е ли еднакво за всички духове?

Отговор: Със сигурност не е; хода на времето е нищо в случая на духове, които са достигнали едно високо ниво на напредък; но за духове от ниско ниво обикновено времето им се струва много дълго, особено на онези, които страдат.

6. От къде е дошъл този дух преди, последното си прераждане?

Отговор: Той е имал съществуване сред едни от най-свирепите диваци на вашата планета, а преди това е бил въплътен на планета по-нисша от Земята.

7. Този дух е наказан много сурово за извършените от него престъпления; ако преди това е живял сред варвари, трябва да е бил виновен за дела не по-малко брутални от тези от последния му живот; бил ли е той наказан толкова сурово и за тях?

Отговор: Наказанието му не е било толкова сурово, защото тогава е бил по-невеж и съответно е бил по-малко осъзнат за злото, което е извършил.

8. Състоянието на този дух същото ли е като на съществата, които наричаме „прокълнати”? 

Отговор: Абсолютно, точно така е, а има състояния много по-ужасяващи от това. Страданията на духовете далеч не са еднакви за всички, дори сред онези извършили същите престъпления; те варират според това дали виновната страна е повече или по-малко отворена към покаяние. За този дух къщата, в която той е извършил своите престъпления, е неговия „ад”;  други носят техния „ад” в себе си, в страстите, които ги измъчват и които те не могат да задоволят.

9. Този дух, въпреки ниското му положение, усеща добрите въздействия от молитвата; ние станахме свидетели на същата податливост у други духове, също толкова извратени и също толкова брутални; защо тогава духове, които са по-просветлени, чиито интелект е по-развит, често показват себе си напълно лишени от добри чувства, присмиват се на всичко най-свещено и нищо не ги докосва, а техния цинизъм няма край?

Отговор: Молитвата няма благоприятен ефект, освен когато духовете са започнали да съжаляват. Онзи, който подтикван от гордостта си, се бунтува срещу Бог, настоятелно държи погрешен курс и отива от лошо към по-лошо, както е в случая с някои нещастни духове, не получава никаква полза от молитвите отправени за него и не може да получи такава до деня, когато поне искрица разкаяние ще е влязла в душата му. Безсилието на молитвата е наказание за духовете, които остават коравосърдечни; молитвата носи облекчение само на онези, които не са напълно закоравели.

10. Когато ние видим един дух, който е неподатлив на въздействието на молитвата, трябва ли да се въздържаме да се молим за него?

Отговор: Разбира се, че не, защото рано или късно вашите действия може да триумфират над неговата твърдост и може да събудят у него зачатъци на лечебни мисли.

При такива духове е същото, както и при определени хора, на които лекарствата действат много бавно и след дълъг курс на лечение; докато върху други оказват бързо въздействие. Когато веднъж имаме в ума си, че всички духове могат да се усъвършенстват и че никой дух не е вечно и фатално обречен на злото, ние можем да разберем, че рано или късно молитвата ще окаже ефект върху тях; дори върху онези, при които първоначално ни се струва безрезултатно, все пак влагането на лечебно семенце в ума им ги предразполага към добротата, макар че в началото може да изглежда, че не е успяло да ги развълнува. Следователно, ако ние спрем своите усилия в тази посока, само защото в самото начало са били неуспешни, ще сгрешим.

11. Ако този дух беше прероден, към какъв клас на човешките същества щеше да принадлежи?

Отговор: Това би зависело от него самия и от нивото на неговото разкаяние.

Няколко разговора с въпросния дух оказаха една забележима промяна в неговото морално състояние. Тук са представени няколко откъса от тези разговори:

12. (Въпроси към духа): 
- Защо ти не успя да пишеш първия път, когато ние те призовахме?

Отговор: Избрах да не го правя.

- Защо избра да не пишеш?

Отговор: От невежество и бруталност.

13. Сега ти в състояние ли си да напуснеш,  когато си поискаш, къщата в Кастелноудари?

Отговор: Позволено ми е да го направя, защото се възползвах от добрия ви съвет.

- Чувстваш ли някакво облекчение на своите страдания?

Отговор:  Започвам да имам надежда.

14. Ако ние можехме те видим сега, в какъв вид ще се появиш пред нас?

Отговор: Бихте ме видели в ризата ми, без камата.

- Как така вече камата не е у теб?

Отговор: Аз я проклех; Бог ме пощади от нуждата да я гледам.

15. Ако г-н Д (синът, който получил плесницата) се завърне в къщата, ще му навредиш ли?

Отговор: Не, защото аз се разкайвам.

- А ако той отново те предизвика да го нараниш?

Отговор: О, не ме питайте това. Би трябвало да не съм в състояние да се въздържа; би било отвъд силите ми, защото все още аз съм само един злодей.

16. Можеш ли вече да предвидиш края на твоите страдания?

Отговор:  О, все още не. Поради вашата намеса, да узная, че те няма да продължават вечно, е много повече отколкото заслужавам.

17. Бъди така любезен да ни опишеш положението, в което ти се намираше, преди ние да те повикаме за първи път. Можеш да си сигурен, че искаме това само с цел да ти бъдем полезни, а не поради някакъв друг мотив или любопитство.

Отговор: Аз вече ви казах, че не осъзнавах нищо друго от света, освен моите престъпления, и единствено можех да напусна къщата, в която ги бях извършил, за да отида в космоса, където около мен нямаше нищо друго освен самота и мрак; не мога да ви опиша какво беше, защото никога не успях да го разбера; момента в който се издигнех във въздуха всичко ставаше чернота  и празнота, не мога да кажа какво беше. В настоящия момент аз чувствам много по-голямо разкаяние и вече не съм принуден да остана в тази фатална къща; позволено ми е да бродя по земята и да получавам светлина от това, което наблюдавам; но правейки това аз още по-ясно разбирам колко чудовищно голяма е моята поквара; за това ако страданието ми се е намалило в едно отношение, то в друго отношение се е увеличило поради моето разкаяние; но поне аз имам надежда.

18. Ако ти трябваше да преминеш едно ново телесно съществуване, какво съществуване би си избрал?

Отговор: Все още аз не съм видял и размишлявал достатъчно за да знам.

19. По време на дългата ти изолация – бихме могли да кажем – твоя плен, ти почувства ли някакво разкаяние?

Отговор: Ни най-малко; и за това аз страдах толкова дълго; чак когато аз започнах да изпитвам угризения обстоятелствата се обединиха и, непознато за мен, доведоха до призоваването, което стартира работата по моето избавление. Благодарение на всички вас, които ме съжалихте и които ме просветлихте!

Ние сме виждали скъперниците, страдащи от гледката на злато, което не могат да докоснат и което за тях се е превърнало в истинска химера; горделивите, измъчвани от ревност, когато виждат почестите оказвани на други,а отказани на тях самите; онези, които са властвали на земята, унижени от невидима сила, която ги ограничава за да се подчинят, и унижени от гледката на бившите си подчинени, които вече не им се кланят; атеисти подложени на мъченията на съмнението, които се намират в абсолютна изолация посред необятността, без да срещнат никое същество, което да ги осветли относно тяхното положение. Ако в духовния свят има радости за всяка добродетел, то също така има и наказания за всяко провинение; и закона на Бог неизбежно достига лошите деяния, които човешкия закон не е достигнал.

Също трябва да се отбележи, че едни и същи провинения, въпреки че може да са извършени при едни и същи условия, се наказват с много различни наказания, според степента на умствено просветление на духовете, които са ги извършили. При духове, които са крайно изостанали и необработени, като този,  който ние имаме предвид, нанесените му наказания са повече материални и морални, докато при случая на духове, чиито интелект и чувствителност са по-развити, е точно обратното. Първия тип заслужават наказание съответстващо на грубостта и издръжливостта на техния характер, за да ги накарат да разберат недостатъците на тяхното положение и да ги вдъхновят с желанието да се спасят от него; докато само срама например, който би оказал никакво или съвсем малко впечатление върху тях, би бил непоносим за другия тип духове.

В наказателния код на Божественото правителство мъдростта, добротата и промисъла на Бог за Неговите създания се проявява и в най-малките детайли; всичко е пропорционално; всичко е комбинирано с грижа достойна за възхищение, за да улесни провинилите се със средствата, с които да реабилитират себе си; и най-малкото движение на душата им в посока на добротата се зачита. Според  догмата за вечно наказание, точно обратното, онези, които са направили много грехове и онези, които са прегрешили  съвсем малко, онези, които са се провинили веднъж и онези, които са се провинили сто пъти, и закоравелите и разкаялите се, всички те са захвърлени в същия ад; всичко е замислено така, че те да бъдат държани на дъното на бездната; никаква спасителна греда, за която да се хванат, не им се подава; една единствена грешка може да ги захвърли в ямата завинаги, без да се вземе предвид доброто, което може да са сторили. На чия страна е истинската справедливост и истинската добрина?

За това призоваването на духа, за който говорим, не е резултат от случайност. Тъй като е било предопределено да му е полезно; духовете, които са го наблюдавали, виждайки, че той започва да разбира чудовищните размери на своите престъпления, са отсъдили,  че е дошло време да му се окаже ефективна помощ и в съответствие с това са привлекли  такова стечение на обстоятелства, които да доведат до тази цел. Ние често сме виждали подобен тип управление от страна на висшите духове.

Зададен бе въпросът, какво щеше да се случи с този дух, ако той не беше призован, и какво се случва с множеството страдащи духове, които не могат да бъдат призовани или за които никой не мисли? На това питане ние отговаряме, че Бог има безброй начини за спасението на своите съгрешили деца; призоваването е един начин да им се окаже помощ, но със сигурност не е единствения, а Бог не забравя нито едно от създанията, които Той е назовал да съществуват. Всички духове без съмнение получават своята част от влиянието на колективните молитви давани за тях от милосърдните.

Но е очевидно, че Бог не може да е подчинил съдбата на духовете, които преминават наказание, на знанието или добрата воля на хората. Един от най-ранните резултати от Спиритизма беше, както знаем, да покажем на хората помощта, която те могат да окажат на своите дезинкарнирани братя;  и докато хората така учат за солидарността, която съществува между всички сфери на съществуване, откриването на тази нова област на благотворителност е толкова полезна за тях, колкото и за онези, на които те помагат, защото им осигурява допълнителни възможности да правят добро. Но ние не можем да предположим, че Божественото провидение може някога да не е успяло да подсигури нуждите на своите създания или че на страдащите духове някога им е липсвала, през която и да е епоха, съответната за тяхното положение помощ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар