Психичните заболявания - един дисбаланс, чиито причини се намират в безсмъртния Дух

Живеем в свят, където все по-често сме изправени пред реалността да имаме деца, роднини, колеги развиващи ментални заболявания, а не рядко самите ние да изпитваме тревожност, паник атаки, негативни мисли и др.... Защо се случва така, по какви причини е това увеличение на страдащите от шизофрении, психични разстройства, аутизъм и всички други тежки и по-леки форми на психични и психотични разстройства у човека? 

Без да избягваме от тематиката за регресия и минали животи на сайта искам да разгледаме заедно с нашия ръководител на това изследване - д-р Алирио де Серкейра Фильо какви са духовните причини за психичните заболявания, какви предишни съществувания на Духа са довели до тежките ментални проблеми, с които все по-нарастващ процент от населението се сблъсква, било като вродени заболявания, или активирани в живота им от определена възраст нататък... 

32 ГОДИНИ - необикновен случай на КАТАЛЕПСИЯ, пример за СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО

Много често ние роптаем и негодуваме срещу „съдбата„ и „участта“, която ни се е „паднала“ в живота, сякаш някой горе в Небесата е раздавал карти и посто сме изтеглили кофти избор.
Когато живеем леко и без големи турболенции вярваме, че сме достойни за тази Божия благодат, че сме си я заслужили, но когато дойде време на тестване на нашата вяра и изпитание на ценностите ни, изведнъж забравяме принципа, че вероятно и това сме си заслужили - и обявяваме пълен бунт срещу несправедливата си съдба.

Днешния пример е допълнение към ОНЛАЙН УРОЦИТЕ по Спиритизъм, които може да следите в другия ми САЙТ, по тема, която обаче е пряко свързана с работата ми с регресии и със съдбите на толкова хора - а именно СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО. 

Новите регресии, нуждата от медиуми за духовни лечения

В последната година пиша все по-рядко и по-рядко в сайта.
Работата и интересните случаи продължават, но едно нещо основно ме спира.
Сега чак си давам сметка, че е вид предразсъдък и не е нужно да му робувам. 

Разговори с духове - историята на г-н Фелисиен

Коментара и съветите, които получава духът на г-н Фелисиен в края на това общуване са много добри и с тях всеки от нас може да си направи равносметка и извод за себе си съществува ли фаталност, съдба, лош късмет, които често обвиняваме за провалите в своя живот.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г., глава V

Сеанси на Парижкото Спиритическо общество

Г-н Фелисиен

Той беше богат, добре образован, поет с отличаващ се стил, с добър нрав, любезен, учтив и съвършено почтен. Съсипан от злополучни спекулации на една твърде напреднала възраст, която не позволяваше да възстанови изгубеното състояние, той даде път на обезсърчението и извърши самоубийство през Декември 1864 г. обесвайки се в своята спалня. Той не беше нито материалист, нито атеист, но му липсваше сериозност и не мислеше за един бъдещ живот. Познавайки го от близо и поради личните ни симпатии ние го призовахме четири месеца след неговата смърт.

Призоваване.

Г-н Ф: Аз скърбя за Земята; Аз имах много разочарования там, но все пак бяха по-малко от колкото имам тук. В света на духовете имам една доста смесена компания и има нужда от едно добро пресяване, за да го направя поносим. Аз съм в едно постоянно състояние на удивление. Какви кратки разкази за духовните дела могат да се направят тук! Балзак би трябвало да се заеме с тази работа; и дори за него би било трудно. Но аз не съм го виждал. Къде ли може да са те, даровитите умове, които толкова силно бичуваха пороци на човешката раса? Те би трябвало да поостанат тук, както стоя аз, преди да отидат по-високо. Това е едно любопитно свърталище, което ме забавлява да наблюдавам; и за това аз стоя тук.

Въпреки, че духът признава, че се намира в една доста смесена компания, следователно сред нисши духове, неговия изказ ни изненада донякъде, защото той не направи никакъв намек за естеството на своята смърт; и въпреки, че това беше едно достоверно отражение на неговия характер, този пропуск породи в нас някакво съмнение в неговата идентичност.

Въпрос: Можеш ли да ни кажеш ти от какво умря?

Г-н Ф: От какво умрях? От онази смърт , която аз избрах; достатъчно време обмислях по какъв начин да се отърва от живота. Признавам си, че правейки това не спечелих много. Освободих се от земните грижи, но само се оказах измъчван от други много по-сериозни и болезнени в този живот, чийто край не виждам.

Въпрос: (към Духовния водач на медиума) Наистина ли отговорите идват от духа на г-н Фелисиен? Този безгрижен начин на говорене изглежда много странен от някой, който е извършил самоубийство.

Отговор от Духовния водач на медиума: Да, но от едно обяснимо за неговото положение чувство, той не искаше да разкрива начина на своята смърт на медиума. По тази причина той бърбореше така, както видяхме. Притиснат от твоите въпроси, накрая направи признанието; но той е много разстроен, че трябваше да го стори. Той страда ужасно заради своето жалко безумие; и той отбягва толкова, колкото може всичко, което би му припомнило за това.

Въпрос: (към духа) Ние бяхме още по-опечалени от смъртта ти, защото предвиждахме до какви последици може да доведе меланхолията и поради нашето уважение и привързаност към теб. Аз лично не съм забравил колко мил и услужлив ти винаги си бил към мен; и аз много ще се радвам, ако мога да съм ти полезен по някакъв начин.

Г-н Ф: И все пак аз нямах никакъв друг изход за спасение от затрудненията в моето финансово положение! Сега аз се нуждая от твоите молитви. Моли се специално да бъда освободен от ужасната компания, която ме заобикаля, която ме преследва със смеха си, с виковете си и с жестоките си подигравки. Те ме наричат страхливец и са прави; малодушие е да се откажеш от земния живот. С това стават общо четири пъти, в които се провалям в едно и също изпитание. И въпреки това аз бях обещал пред себе си толкова уверено, че няма да се проваля отново... каква фаталност... Ах! Молете се за мен, какви мъки преживявам! Колко съм окаян! По този начин вие ще сторите повече за мен, отколкото успях аз да направя за вас, когато бях на Земята. Изпитанието, което толкова често не успявах да понеса, издига пред мен една необходимост, от която не мога да избягам; след определено време аз трябва да премина отново през него; дали ще имам силата да го понеса до края? Ах! Колко е тъжно да се налага да стартираш земния живот толкова често! Да се бориш толкова дълго и все пак да бъдеш повлечен от курса на събитията към нови провали, въпреки решимостта ти за обратното, това те докарва до отчаяние! За това аз имам нужда от сила! Казват, че молитвата дава сила; молете се за мен! Аз също ще се моля.

Този случай на самоубийство, въпреки че е извършен при най-обичайни обстоятелства, въпреки това ни представя един специален етап – показва ни един дух, който неколкократно се е провалял пред едно и също изкушение, което се подновява във всяко следващо съществуване и ще бъде подновявано докато той събере достатъчно сила да му устои. Този случай е едно потвърждение на принципа, че когато ние се провалим в изпълнението на специалната задача, заради която сме се инкарнирали (въплъщение на духа в тяло), ние сме страдали напразно, защото ще трябва от начало да започнем същото изпитание докато не излезем победители от тази борба.

Медиума към духа на г-н Фелисиен: Умолявам те добре да претеглиш онова, което ще ти кажа. Това, което ти наричаш „фаталност” не е нищо друго, освен твоята собствена слабост; няма такова нещо като „фаталност”, защото ако съществуваше човека нямаше да е отговорен за своите действия. Човек винаги е свободен и тази свобода е най-прекрасната му привилегия; Бог не го е направил една машина, да изпълнява и да се подчинява сляпо на външния импулс. Вярно е, че тази свобода го прави склонен да греши; но също го кара да се усъвършенства, а само чрез постигане на съвършенство човек може да постигне върховното щастие. Неговата гордост го кара да приписва земните си неуспехи на Съдбата, защото обичайно той може да благодари за тях единствено на своята собствена небрежност. Ти беше в своето последно прераждане едно поразително доказателство на този факт. Тогава ти притежаваше всичко, което в света се нарича добър късмет; имаше интелект, талант, богатство и всеобщо уважение; ти не притежаваше никакви разрушителни пороци, точно обратното, ти имаше много отлични качества; как тогава твоето земно състояние беше толкова сериозно компрометирано? Просто поради липса на далновидност. Ако ти беше действал по-разумно, ако беше се задоволил с внушителния дял от светско богатство, което притежаваше, вместо да се опитваш да трупаш ненужно към него, ти нямаше да бъдеш разорен. За това в твоя случай няма никаква „фаталност”, след като ти можеше да избегнеш нещастията, които сам си навлече. Твоето изпитание се състоеше в серия от обстоятелства, които имаха за цел да те снабдят с изкушението, а не с принудата да се самоубиеш; за твое нещастие, въпреки твоя интелект и умствени знания, ти не успя да се издигнеш над тези обстоятелства и сега ти трябва да платиш наказанието за своята слабост. Това изпитание, както ти предвиждаш правилно, ще бъде подновено отново; в твоето следващо съществуване ти ще бъдеш изложен на въздействието на събития, които отново ще възбудят в ума ти мисълта за самоубийство, и така ти ще продължаваш, докато не победиш изкушението. До сега вместо да обвиняваш Съдбата за това, което сам си сътворил, ти би трябвало да се възхищаваш на добрината на Бог, Който вместо да те осъди завинаги за първия ти неуспех, ти предлага отново и отново начини да започнеш нова страница. Ти ще продължиш да страдаш, не вечно, но до тогава, докато продължаваш да се поддаваш на изкушението, на което трябва да устоиш. Изцяло от теб зависи да култивираш, докато си в състояние на дух, толкова енергични решения, толкова искрено покаяние за миналите прегрешения и едно толкова интензивно желание за помощ от по-висшите духове, че да се върнеш на земята напълно екипиран срещу изкушението. Веднъж като спечелиш победата над своята специфична слабост, ти ще напреднеш към щастието много по-бързо, защото в други области напредъка ти вече е много внушителен. Следователно това е една единствена стъпка, която ти трябва да направиш; ние ще ти помогнем да я направиш с нашите молитви, но те ще са безсилни освен, ако ти на първо място не положиш лични усилия.

Г-н Ф: Благодаря ви, благодаря за мъдрите наставления! Аз имам голяма нужда от тях, защото аз съм много по-нещастен, отколкото исках да покажа. Обещавам ви че ще се поуча от тях; Толкова старателно ще се подготвя за следващото си прераждане, че няма да се проваля отново; защото аз жадувам да се спася от тази долна среда, която сега ме измъчва.

ФЕЛИСИЕН

превод: Павлина Николова

Самоубийството - откъс от разговори на Алан Кардек с духове извършили самоубийство

Има една група хора, силно уязвима от гледна точка на съвременния живот и трудностите, които преобладават в него. Те може да са вярващи, религиозни, невярващи или откровени атеисти, но макар да имат различно мислене обединява ги едно - чувствителност, ранимост, страх, а понякога просто склонност да отбягват всичко, което ги кара да се изправят пред страховете си и пред самите себе си. За съжаление някои от тях избират доста крайна форма на "бягство" и "решение" на проблемите си - в лицето на самоубийството.

Следния превод, който ще споделя с вас, цели да ви запознае със съдбата на такива души, които са прибегнали до тези крайни мерки вярвайки в своята заблуда, че това действие ще ги спаси от мъките на земния живот. Нека всички се поучим и намерим сили да продължим тук и сега, и ако в близост до нас се случи да забележим човек в нужда, в депресия, дори да не изглежда външно, че положението му е сериозно, то нека направим усилие и поговорим, да подадем ръка и да се отнесем сърдечно. Утре може ние да сме на негово място и да преживяваме същата криза. Помагайки сега на някого, ние помагаме и на себе си в бъдеще.

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г.
Сеанси на Парижкото Спиритическо общество

АТЕИСТЪТ

Господин Дж. Б. Д. беше човек доста образован, но пропит от материалистични идеи и не вярвал нито в съществуването на Бог, нито в душата. Той беше призован няколко години след неговата смърт от Парижкото Спиритическо общество по молба на една от неговите роднини.
(Психография се нарича метода за водене на тези разговори с душите.
С цифри са означени думите и действията на медиумите на сеанса.
С главна буква "А" са показани отговорите на духовете.)

1. Призоваване.
А: Аз страдам! Аз съм обречен.
2. Твои близки ни помолиха да ви призовем. Те искат да знаят какво е твоето положение. Моля те, кажи ни, призоваването приятно ли ти е или болезнено?
А: Болезнено.
3. Смъртта ти беше доброволна, нали?
А: Да.

Духът пишеше с голяма трудност; писмото му беше едро, несъразмерно, конвулсивно, и почти нечетливо. В началото той излъчваше гняв, счупи молива и скъса листа хартия.

4. Бъди по-спокоен. Ние ще се помолим на Бог за теб.
А: Аз съм принуден да вярвам, че Бог съществува.
5. Какъв мотив те накара да се самоунищожиш?
А: Крайната умора от живот без надежда.

Ние можем да разберем, че някой, който няма надежда, може да се изкуши да извърши самоубийство, което сякаш предлага на нещастния човек едно спасение от бедите, които той няма мотивация да продължи да понася; но Спиритизма, който ни разкрива едно бъдеще и ни дава твърда основа за надежда, не само унищожава всяко изкушение за самоунищожение, но и ни показва, че със самоубийство ние само бягаме от едно по-малко зло, за да попаднем в беда сто пъти по-жестока. По тази причина Спиритизма е спрял редица хора по пътя на самоунищожението. Огромна вина имат онези, които се стремят чрез научно изкривяване и плитка обосновка да придадът достоверност на дълбоко обезкуражаващата идея, източник на толкова много зло и на толкова много престъпления, че всичко приключва с настоящия ни живот! Те ще бъдат държани отговорни, не само за техните собствени грешки, но и за всички злини, за които те са били причината.

6. Искал си да бъдеш освободен от трудностите на живота? Спечели ли нещо от това? Сега по-щастлив ли си?
А: Защо е така, че състояние на небитие не съществува?
7. Би ли бил така любезен да ни опишеш колкото ти е възможно положението, в което се намираш сега?
А: Аз страдам, защото се чувствам принуден да повярвам във всичко, което отричах преди. Душата ме боли, ужасно измъчвана.
8. Ти как достигна до материалистичните идеи, в които вярваше през живота си?
А: В едно друго съществуване аз бях зъл и духът ми беше обречен да изстрада мъките на съмнението в този живот. Под влиянието на тези импулси аз извърших самоубийство. Тук ти имаш редица идеи. Много пъти ние се питаме как е възможно да има материалисти, след като са живели в духовния свят, те би трябвало да имат интуитивното усещане за това. Ами ето точно тази интуиция е отказана на някои духове, които все още държат у себе си гордост и не са се разкаяли за грешките си. Изпитанията на тези духове се състоят в намиране по време на своя телесен живот и в резултат на личната им обосновка, доказателство за съществуването на Бог и на един бъдещ живот, което непрестанно да имат пред очите си; по-често наглостта да не признават нищо, което противоречи на личните им идеи и знание все още преобладава и те страдат в тази мъка, докато гордостта им е преодоляна и накрая се предадат пред доказателствата.
9. Когато ти се удави, какво предполагаше, че ще се случи с теб? Какви мисли преминаха през ума ти в този момент?
А: Абсолютно никакви; Аз изглежда бях в средата на нищото. По-късно разбрах, че не съм преминал изцяло своето наказание; би трябвало тепърва да сурово страдам.
10. Сега ти убеден ли си в съществуването на Бог, на душата и на бъдещия живот?
А: Уви! Мъченията, които преживявам ме убедиха във всичко това, твърде много даже!
11. Видя ли твоя брат?
А: Не.
12. Защо не?
А: Защо е нужно да събираме мъките си заедно? Щастието обединява, но нещастието разделя, уви!
13. Би ли се радвал да видиш твоя брат, когото ние можем да повикаме редом до теб?
А: Не, не! Аз съм твърде ниско за такова нещо.
14. Защо ни отказваш да го повикаме?
А: Защото той не е по-щастлив отколкото съм аз.
15. Ти се ужасяваш от възможността да го видиш; И все пак това може само да ти е от полза.
А: Не, в някои бъдещ момент, но не сега.
16. Има ли нещо, което ти се иска да кажеш на твоите роднини?
А: Кажи им да се молят за мен.
17. Изглежда в кръговете, в които ти си се движел в твоя живот, има мнозина, които споделят твоето мнение и начин на мислене, които ти имаше по онова време; Имаш ли да им кажеш нещо по тези въпроси.
А: Ах! Горките нещастници! Нека се научат да вярват, че има и друг живот! Това е най-доброто, което въобще аз мога да им пожелая! Ако те можеха да видят моето окаяно положение, това щеше да ги накара да се замислят!

(Призоваваме братът, който през живота си изповядваше същите атеистични принципи, но не беше извършил самоубийство. Въпреки, че беше нещастен, той беше спокоен; написаното беше ясно и четливо.)

18. Призоваване.
А: Нека картината на нашите страдания бъде един полезен урок за вас, да ви убеди, че има и друг живот, в който ние изплащаме нашите прегрешения и скептичност.
19. Ти и твоя брат виждате ли се един друг?
А: Не, той се крие от мен.

Може някой да попита как е възможно духовете да се крият един от друг, след като във физическия свят няма никакви физически препятствия, никакви скришни места, в които те да могат да се изключат от полезрението на другия. Трябва да се помни, че всичко в духовния свят е в съответствие с флуидната природа на съществата, които го обитават. Само по-висшите духове разполагат със неограничени възприятия; духовете от по-нисшите нива са ограничени и флуидни по същност препятствия предизвикват върху тях същия ефект, какъвто има физическите препятствия при хората. Духовете се скриват един от друг чрез волево въздействие върху своята периспиритна обвивка и флуидите около тях (Perispirit - обвивка на духа, фино тяло, което служи за свързващо звено между физическото тяло и духа). Но Провидението, което бди над индивидите, оставя у тях или им отнема тази способност, в зависимост от моралните качества на всеки. За тях това може да е едно наказание или една награда.

20. Ти си по-спокоен от твоя брат; може ли да ни дадеш по-точна представа за твоите страдания?
А: На Земята не страдате ли в себелюбието си, в гордостта си, когато сте принудени да признаете своите грешки? Не се ли бунтува умът ви срещу идеята да се унижите пред онзи, който ви доказва, че сте в грешка? Какво тогава трябва да е страданието на духа, който през цялото си съществуване е вярвал, че за нас няма нищо след смъртта, се изправи лице в лице с реалността на отвъдния живот? Той е завладян от срам, безпокойство и разкаяние за това, че за толкова дълго е забравил за съществуването на Същество толкова добро, толкова снизходително! Неговото състояние на ума е непоносимо; той не намира нито спокойствие, нито почивка; И едва когато любовта на Бога започне да го докосва, той си възвръща мъничко спокойствието. Защото гордостта има такова влияние върху нещастния ни дух, че ни покрива като с предпазно стъкло; и чак след доста време и с помощта на молитвите на нашите братя, ние можем да отхвърлим това фатално покривало.
21. Молитвите на твоите братя на Земята или на онези от духовния свят имаш предвид?
А: И двете.
22. Докато ние разговаряхме с твоя брат, един от присъстващите се молеше за него; беше ли му от полза тази молитва?
А: Тя няма да се загуби. Ако той отхвърли нейната помощ в настоящия момент, той ще се обръща към нея отново и отново, когато е готов да се възползва от милостта на Всевишния, тази божествена панацея.

Тук ние виждаме още един вид наказание, но то не е еднакво при всички случаи на скептици; т.е. освен страданието, което изтърпява го има и унижението да признае истините, които е отричал, докато е бил жив. Сегашните идеи на духа показват определен напредък, в сравнение с други духове, които упорстват в отрицанието на съществуването на Бог. Това е нещо и е начало на смирението да си признаеш, че си сбъркал; Много е вероятно в своето следващо прераждане скептичността на този дух да отстъпи място на една вродена вяра в Бог и в безсмъртието.

В резултат на тези две призовавания, когато ги предоставихме на човека, който ни помоли да ги извършим, ние получихме следния отговор:

"Не можете да си представите колко добро беше сторено чрез призоваването на моят свекър и моят чичо. Ние напълно разпознаваме тяхната самоличност; почерка на първия има поразителна прилика с този, докато беше жив, особено през последните няколко месеца, които той изкара с нас, когато беше насечен и нечетлив; дългите черти, много от буквите и подписа са напълно като неговите. Приликата в думите, изразите и стила са дори още повече поразителни за нас. За нас автентичността на общуването е напълно сигурна. Единствената промяна е вярата му в Бог, в душата и вечността, които преди това той отричаше. По същия начин самоличността на брат му също е очевидна; има я огромната разлика между атеиста и вярващия, но ние разпознаваме неговия характер, неговия стил и поврата в неговото мнение. Най-силно ни порази по-специално една дума - "панацея", той постоянно я употребяваше с всички и за всичко. За това ние сме напълно убедени в автентичността на тези разговори; така нашата вяра в спиритистките истини ще бъде подсилена и много наши приятели ще имат полза от тях , тъй като аз ги показах на няколко човека, всички те бяха дълбоко поразени от тяхната очевидна истинност. Но някои от нашите приятели скептици, които споделят предишните възгледи на моите роднини, биха искали да получат малко по-категорични отговори; те биха искали г-н Д. - например, да каже къде се е удавил, къде е погребан и т.н. За да ги задоволим и убедим, бихте ли могли да го призовете отново, и ако може, бихте ли имали добрината да го попитате следните въпроси? - Къде и как ти извърши самоубийството? Колко време тялото му е останало във водата? На кое място е било намерено? Къде е било погребано? Какви са били обстоятелствата при погребението му и т.н.?
Аз ви умолявам да го накарате да отговори категорично на тези въпроси, което е съществено за тези, които още се колебаят да повярват; такива отговори ще доведат до едно голямо добро. Аз пиша бързешком, така че писмото ми да може да ви достигне в Петък, за да можете да извършите това призоваване на сеанса на Обществото, който ще се случи същия ден."

Ние ви представихме това писмо заради потвърждението на самоличността, която то съдържа. Добавяме своя отговор за информация на онези, които не са запознати с темата общуване с духове:

"Въпросите, които поискахте да зададем на духа на вашия свекър са продиктувани от едно похвално желание да убедите невярващите; тъй като ние не виждаме у вас никакво проявление на съмнение или любопитство, но едно по-пълно познаване на темата за призоваването щеше да ви покаже, че не е възможно от един дух да се получат категоричните отговори, които желаете, освен ако самият дух няма желание да ги предостави. Ние нямаме никаква сила над духовете; те ни отговарят, както желаят и толкова често, колкото могат. Имайки свобода на действията по-голяма, отколкото са имали приживе, те са в състояние да се изплъзнат от моралния натиск, който ние може да се опитаме да им окажем. Най-добрите доказателства за самоличността на един дух, са онези, които той дава спонтанно, по свое усмотрение, или които се подкрепят от обстоятелствата; и като цяло е безполезно да се опитваме да ги получим другояче. Вашият роднина е доказал самоличността си пред вас и вие сте удовлетворени; за това е много вероятно той да откаже да отговаря на въпроси, които той може да сметне за излишни и насочени да задоволят любопитството на хора, за които малко го е грижа. Точно както и други духове при такива обстоятелства, той може да отговори: "Защо ме питате за неща, които вече знаете?" Състоянието на страдание и объркване, в което все още духът се намира, съвсем естествено ще го направи несклонен да извърши подобно усилие; ще бъде като да накараш болен човек да мисли и говори, и да разкаже подробности от живота си, което със сигурност би показало липса на уважение към неговото положение.

Относно резултатите, за които вие се надявате, най-вероятно те няма да бъдат постигнати. Доказателствата за самоличност, които вече са дадени, са с много по-голяма ценност, защото бяха дадени спонтанно и защото няма нищо, което е могло да ги подскаже на ума на медиума; ако скептиците, които споменавате, не са убедени от дадените доказателства, още по-малко това може да стане от отговори на предварително формулирани въпроси, които те могат да сметнат за резултат от съучастие. Има хора, които нищо не може да убеди; ако те бяха видели вашият роднина лично, със собствените си очи, те щяха да сметнат това за някакъв вид халюцинация.

Относно желанието ви това призоваване да се извърши в деня, когато писмото ви ни бъде предадено, аз трябва да ви напомня, че духовете не винаги отговарят на нашия призив. Те идват, само когато искат и когато могат, когато медиума им пасва, когато мястото, околната среда и присъстващите хора са приемливи за тях; и ние никога не можем да бъдем сигурни предварително за всички тези условия, които въпреки това са крайно необходими за успеха на едно призоваване."

Алан Кардек, "Heaven and Hell" - 1865 г. Глава  V 
превод:
Павлина Николова

Програма Преход - Спиритизма за живота и абортите

Както редовните читатели са забелязали това не е само страница за споделяне на регресии, а и за разглеждане на всякакви духовни въпроси, които засягат повече хора.

Работейки с един голям процент жени в регресия забелязвам, че много голяма част са преживели едно често срещано травматично събитие - Изпитанието да вземеш решение за аборт и да го направиш. 

Мъжката аудитория вероятно разбира само от части или въобще не разбира каква драма е това за една жена и колко дълго оказва влияние върху нейния живот. Много от мъжете са съществен фактор за да реши една жена да не износи и отгледа своето дете.

За това следващия материал е за всички - не само за жените преживели подобно нещо, а и за мъжете.

Целта ми е първо да видите реално картинката от духовна гледна точка - какъв шанс е представлявала тази бременност за един дух от духовния свят, който е умолявал за шанса да дойде в тяло, да разберете колко важно е това за духа, и какви последици има за нас, които по някакви причини решаваме да не допуснем тази бременност да се развие докрай.

Зная, че мнозина ще съ-преживяват всяка дума изречена във видеото, може и да ви разплаче, както подейства и на мен, осъзнавайки колко свързани оставаме с духа на детето си, който не е успял да се роди, но има много ценно послание накрая - защото няма грешка и провинение, за което да не ни се дава шанс да се реваншираме още в този живот и това престъпление от духовна гледна точка не е по голямо от престъплението, което върши един мъж потискайки и убивайки жена си с психически или физически тормоз.

Връщане в Миналото, в търсене на доказателства за съществуване на други животи

Проучванията показват, че разказите направени по време на Терапия на Минали Животи (регресия) не са просто съчинения, а са още една стъпка в търсенето на доказателства за съществуването на други животи.

Шико Шавиер си отиде от този свят, но неговото дело ще провокира учените към размишление. Целият му живот беше белязан от феномени, които науката не успява да обясни. Вече 40 години учените се опитват да разберат какво се случва в неговия мозък по време на транс. Търсят да узнаят как текстове, които се отнасят за сложни работи, могат да излязат от главата на един прост човек, който едва е посещавал началните години в училище. Нищо особено не било намерено. Медиумство, по принцип толкова продуктивно, както е при Шико, все още е една неизвестна величина.

Прераждането, втория стълб на вярата на спиритуалиста, също провокира скептиците в лабораториите. Още повече тази тема вече хлопа на вратите на университета, дали от любопитство към нейните феномени или от резултатите, които показва. В медицината и психологията сферите на изучаване се смесват. Терапията на минали животи или съществувания по-специално изисква това внимание: пациенти от регресия разказват ситуации, които нямат директна връзка с техния настоящ живот.

Минаха две години от както списание ISTOE' разгласи първото картографиране на мозъчни вълни направено по време на една сесия по регресия (ISTOE', брой 1594). Изследването на психолога Хулио Перез от "Институт по Терапия на Минали Съществувания ПЕРЕЗ" в Сао Пауло, показа, че мозъчната активност е доста забавена, а в същото време пациента показва реакции на потене и тахикардия (ускоряване на пулса, което нормално се получава при физическо натоварване, силно вълнение и страх). По това време Перез оповестява едно партньорство с цел научно изследване с Университета в Пенсилвания, САЩ, при което да наблюдават притока на кръв в мозъчните структури активирани по време на регресия.

Четири жени и двама мъже в добро здраве и на възраст между 28 и 39 години се подлагат на една томография с емисия на радиофармацевтик (метод СПЕКТ), която се осъществява в Сао Пауло в болница "Hospital Beneficência Portuguesa". След това техните резултати са анализирани от д-р Андрю Нюбърг, специалист по изменени състояния на съзнанието в американския университет. Финализираните проучвания разкриват, че зоните на мозъка, които са най-изявени в този процес, са тези на медиалния темпорален лоб и левия префронтален лоб (кортекс), на които се падат паметта и емоциите. Това е още една стъпка в търсене на доказателства, че тези преживявания не са плод на въображението.
"Ако пациента си измисляше една история челния дял на мозъка щеше да се задейства и емоционалния заряд нямаше да е толкова силен" обяснява Перез.

Интересът на академичните центрове по този въпрос е оправдан. Отрицателните емоции нарушават психологичното, биологичното и социалното равновесие у хората, причинявайки безпокойство, изолация, нарушения на самоличността, фобии и психосоматични заболявания. За това разказите на хора, които преминават регресия и преживяват събития, които не са свързани с настоящия им живот, привличат вниманието. Травмата може да се счита за едно събитие, което превишава способността за разбиране у индивида, с информации, които централната нервна система не е в състояние да разтълкува, синтезира и асимилира. Тя е като един срив във системата. По време на припомнянето на тези травми има минимално количество кръв в периеталния лоб - в зоната от мозъка, която осигурява усещането за време и пространство, и чувството за ориентация - където невронните връзки са почти нулеви. Използвайки съответния метод на лечение чрез регресия Перез наблюдавал, че след реориентацията осъществена в терапията пациентите са в състояние да си припомнят травмите без да се повтаря психичния срив.

Въпреки, че съществува в средите на психологичното консултиране и терапии вече 40 години, терапията на минали животи набира популярност едва в началото на 90те години, с книгите на американския психиатър Брайън Уайс. Лекар в "Маунт Синай Медикал Център" в Маями, той бил изненадан от разказите на прераждания на една пациентка, която й били чужди духовните теории. От тогава той издава 7 книги, които се продават в над 1 милион екземпляра в Бразилия. Терапевтите на минали животи казват, че не е важно дали тези спомени са реални или въображаеми, това, което има значение е лечението. Мнозинството се разграничава от този метод по религиозни причини. Това е една кратка терапия, достига максимум до една година, която е харесвана от пациентите. Сред най-различните използвани техники са релаксацията и хипнозата. И има случаи, при които регресията не се получава. За това един съвет:
Не правете регресия само за да узнаете дали сте били част от придворните на Наполеон или сте били Савската Царица.

Но също има и терапевти, които не виждат никакъв проблем в обединението на религията с психологията. Селия Резенде от Рио де Жанейро, на 60 години, авторка на книгата "Терапия на миналите животи" утвърждава своята вяра в прераждането и използва една технологическа метафора за да обясни връзката на тялото с духа: "Когато човек загуби физическото тяло, това е като един компютър, който е повреден. Но съществува една дискета, душата, която може да бъде използвана в друг компютър." Една от първите, които възприемат терапията на минали животи в Бразилия, психоложката от Сао Пауло Илейн Губейси де Лука също поема отговорност за своите убеждения: "Идеята, че живеем много животи е хилядолетна и работата ми с клиенти не оставя никакви съмнения доколко това е реалност", казва тя. В наскоро публикуваната книга "Лицата на невидимото" Илейн поставя още по ярко фокуса върху разглеждането на влиянието на духовете в живота на клиентите й.
"Онези духове, които съ-участваха в травматичните събития също понякога оставаха арестанти на тези ситуации, и много пъти без да успеят да се преродят, придружават живота на моите пациенти", обяснява тя.

Една от пречките за научни изследвания в тази област е факта, че често пациента има емоционална реакция, а много по-необичайно и рядко е разкритието на дати, лични имена и имена на държави. Има обаче случаи описани в научната литература, които са спонтанни разкази от минали животи. Изследователят Ян Стивънсън от Университета във Вирждиния събрал и проверил 2 600 истории. Професор Ернани Гуимараеш от Бразилския институт по Психо-Биофизични Проучвания също обединява 8 случая в книгата си "Прераждането в Бразилия" (изд. 1986г.) През 2002 година той преиздаде книгата "Прероден от любов" (оригинално публикувана 1995г.), в която разказва историята на един свещеник, който макар да умира млад, се връща като дете на своята любима. "Спонтанните разкази обикновено се правят от деца. Те нямат вътрешното устройство да създават една илюзия (т.е. да лъжат) и техните случаи са най-лесни за доказване благодарение на историческата близост на събитията", обяснява професорът.

С научни доклади или не, теорията за множеството животи не може да убеди психоаналитичката Беатриз Кун от Рио. "В Несъзнаваното е архивирано всичко, което сме преживели от първите дни на човечеството. Това е нещо далечно, което може да даде едно усещане за минал живот. Само това", отхвърля теорията тя. За нея вярата в безсмъртието е част от един процес на отричане." Смъртта е една непоносима идея и ние прекарваме живота опитвайки се да я избягваме. Един изход от това е да се измисли, че хората не умират", добавя тя. Тя оспорва и думите на Шико Шавиер, за който знаем, че живя практически  на два плана, на две нива, и с лекота премина от Другата страна.

Тертулиано Пиниейро, секретар на Социалните дейности в Рио Гранде до Норте (щат в Бразилия):
"Аз съм един човек с добър живот, женен и баща на 4 деца. Но имах една фобия от тъмното. За това спях на светнато, но започнах да страдам от депресия. Католик съм и не вярвах в прераждането, но след като ме лекуваха с лекарства и конвенционална терапия, аз опитах с регресия. Процесът беше поразителен. Видях няколко живота, два от които по-съществени. В един от тях съм бил един силен и смел човек, а в друг бях просяк. Вярвам в това, защото никой не ми го каза, аз сам видях всичко, усетих миризми, студ и всякакви чувства. Сърцето ми биеше силно, вие преживявате всичко отново. Една нощ в онзи минал живот аз изживях страх оставайки в едни тъмни улички. Единствената ми компания беше едно куче. Освободих се от това чувство и промених религиозните си убеждения."

Бележки извън превода: Много често в живота една привидна причина, едно състояние, което  ни води към търсенето на алтернативни методи и отговори в духовното, всъщност не само намира своя отговор, но ни носи отговори на много по-грандиозни въпроси, за които понякога не подозираме, че може да възприемем и променим у себе си. Така фобията довежда пациента до регресия, но той променя религиозните си възгледи и отваря съзнанието си за една доскоро невидима за него духовна реалност. Няма случайни неща. За един е фобия, за друг е загубата на сигурността в живота, внезапното заминаване на близък човек за Отвъдния свят или дълбока депресия и неудовлетвореност от работата. Както и да назовем причината, то тя винаги води към едно и също нещо - нов път към осъзнаване и разширяване на досегашния мироглед, нов морал и по-дълбоко разбиране на света и смисъла на живота, което да интегрираме и приложим на практика в оставащото ни време на Земята.


Верена Егли Спера, зъболекар:
"През изминалата година аз потърсих тази терапия поради едно главоболие и болка във врата, които бяха непоносими. Аз не излизах навън без лекарство. В регресията се видях като един богат младеж, който е умрял в една военна засада, подготвена от мащехата и жената, която обичам. Той бил улучен със стрела в окото, на мястото на болката. Преживях разочарованието от измамата и смъртта си и с пренасочване на тези емоции, аз ги оставих в миналото. Освободих се от болката за 5 месеца. Един ден тя се върна отново силна и направих друга регресия. Видях момичето, което обичах в онзи живот. Тя се намираше в едно нематериално ниво и се чувстваше заложник на онази смърт. Помоли ме за прошка. Това беше единствения епизод на болка от тогава."

Списание ISTOE' е популярно и много уважавано списание в Бразилия, отпечатало редица статии през годините за феноменалния медиум Шико Шавиер и всякакви теми, които вълнуват обществото, без ограничение на гледната точка и позицията. Статията е превод от издание от 10 Юли 2002 г. 
http://www.istoe.com.br/reportagens/26515_DE+VOLTA+AO+PASSADO

Превод: Павлина Николова

Аз от миналото - 4 живота - една история

Преди повече от година срещнах тази млада жена без да подозирам колко много ще се сближим и че ще спечеля голям приятел в нейно лице.
Поводът беше желанието й да намери много важни за нея отговори посредством регресия.
В онзи момент тя скоро беше преживяла една лична драма в отношения с любим човек и точно това й причиняваше голямо страдание.

Може би вече сте срещали в различни статии и сте усетили какъв е моя подход. Но в случаи на голям стрес, дали поради скорошна загуба на близък, поради раздяла или някакво друго силно стресово събитие, не пристъпвам към метода на регресия с дадения човек. За това има много простичко обяснение - твърде голямото напрежение, което човека все още усеща заради събитията, които е преживял ще му попречат за едно добро отпускане и лекота, които са изключително важни за да се потърсят отговори чрез връщане с регресия.

В такъв случай са много важни разговорите с човека и полека лека лекуването на наранената душа да започне. Да му се покаже още една гледна точка към стресовото събитие, към изпитанието, което е преживял, докато постепенно се подготви. Макар и в началото да срещнах само много голямата болка на младата жена, аз все пак й казах всичко, което смятах, че ще й е полезно. Трябва много търпение и разбиране. На всеки човек му е нужно да си изживее емоциите, да мине през всичко, през гняв и през яд и каквото иска отвътре - всичко да излезе. Но когато има една подкрепяща ръка - просто някой, който да не се отказва да вярва в другия, когато сам той не може да повярва в доброто и в себе си, ето това е много ценно... Това с времето прави чудеса.

Продължихме срещите си с младата жена, едва ли беше случайност, че се оказа да живее съвсем близо до мен. Както казваме - Господ си знае работата, помага ни да срещнем приятел, точно, когато най-много имаме нужда. (тук ще вметна, че лично за мен този приятел в нейно лице се появи тъкмо, когато имах такава нужда). В това време - мина почти година и повече до момента на регресия преди седмица - ние станахме близки и аз научих доста от болките и страданията, които е преживяла.

Сега разказвам тази предистория за да си изградите правилни впечатления. Нищо, нито в регресия нито по друг начин не става просто ей така, лесно. Няма бързо осъзнаване, бърза прошка и т.н. Моята нова приятелка имаше много тежки мисли и с основание съдейки по доста големите изпитания, които почти без почивка се редуваха в живота й.

Имаше сериозни травми от детството и младежките си години.
Много пъти бях говорила за прошка на съответните хора наранили я. Самите разговори също й причиняваха болка, защото я връщах към теми още доста болезнени макар и след толкова години.

Но важна е вярата. Не бива да се отказваме, само защото някой човек не поема на момента от думите ни, или ги чува, но не може със сърцето си да ги приеме. На всекиму е нужно време, колкото трябва, но с търпение и вяра всичко се променя.

С месеците напрежението у моята нова приятелка свързано с последното травмиращо събитие и раздяла понамаля.
Не зная дали в началото, когато й отказах регресия напълно ме е разбрала. Но знам, че сега и тя е доволна от резултата, който сама постигна.

Всъщност, в случаи като нейния е добре човек да се поуспокои с други неща  - четене, разговори, медитации, да развива интуицията си, да развива едно разбиране към нещата от живота и да търси по-дълбоки причини. Всичко, което може да подготви съзнанието за една пълноценна регресия.

Защото, ако има страх, ако има отричане, отхвърляне на идеята за съществуването на по-дълбоки причини за страданието, то тогава логическия ум ще блокира регресията, защото ще се страхува да види отговори, които противоречат на собствените му убеждения до този момент.

Момента за регресия тази година през Май не съм го избирала аз, нито тя. Нещата сами ни се показаха кога да се случат. Само бяхме говорили, че вече може би е добър момент, че сега е много спокойна да търси отговори.

Първа част, която ще чуете като запис обхваща 3 минали живота на Ели. Те се оказват в много силна връзка помежду си. Целия първи запис е един много добър пример как се избират животи и уроци, така че да може една душа да се справи, но как понякога макар и да е имала доброто желание, други фактори и слабости й пречат. Но се дава нов шанс и нов шанс, в по-подходящи обстоятелства съобразени с вече известните слабости и травми. С колко много търпение се учи всичко.

https://www.youtube.com/edit?o=U&video_id=7iFZppQw_Ig


.........................

В началото попадаме на нощна сцена, един мъж на средна възраст стои до стените на един средновековен град. Чувства много силна тъга свързана с този град, който сякаш е опустял, а преди е имало живот в него. Този човек чувства носталгия. Сякаш е идвал да се прибере вече, да живее на това място, когато открива, че там няма никой.

Премествайки се по-напред във времето намираме нашия герой на пазара на един различен град, разхожда се без цел. Усещаме го, че няма дом. Разбираме, че е сам, без семейство и никога не му се е случила любов.

Връщаме се назад във времето да разберем какъв е бил животът му преди това пътуване, което първоначално видяхме до онзи град с каменните стени.
Оказва се, че мъжът е бил много добър войн, добър в работата си.

Още по-назад във времето:

Разкрива ни се гледка на едно малко 10 годишно момче, което си играе пред една много простичка и мизерна колиба. Когато поглеждаме семейството му виждаме сестричка, майка и дядо. Но в това семейство няма любов, има само измъчени възрастни и борба за оцеляване, от която явно не намират сили да показват любов на децата. Момченцето усещаме, че много обича сестричката си. А в този период единственото, което той иска е да порасне за да бъде силен.

Разбираме, че бащата не е там. Често и за дълго отсъства Той е с деспотичен характер и в кратките моменти, когато се връща у дома всички усещат този характер. Майката изпитва страх от него, но е примирена с това. И въпреки лошото отношение усещаме тъгата, която нашия герой усеща, когато разбира, че бащата е загинал в битка. Въпреки трудния му характер и честите отсъствия момченцето е успяло да се привърже, и след това да усеща липсата му. Това, което най-силно помни е образа на "силния мъж", който е виждал в своя баща.

За да разберем какво се случва с момчето минаваме малко по-напред във времето и го виждаме като един силен младеж. Сега вече той се чувства по-добре, именно защото е пораснал и сам може да се грижи за себе си. Младежа върви към един град, където се надява да започне работа като войник. До около 40тата си година нашия герой става много добър боец, оцелява от много битки.

Когато попитахме за личното му семейство се натъкваме на нещо странно - Мъжа се чувства най-добре в битките и не иска да създава свое семейство. Когато се бие се чувства силен и това е най-важното за него. Не иска жена и деца сякаш свързва семейството със страдание и нараняване, със слабост. Примера, който той е видял с лошото отношение между родителите, както и с трудното оцеляване в голяма бедност, и липсата на любов, това че нищо не зависи от самия него - като е дете, изглеждат възможна причина да реши да няма собствено семейство. По-нататък в регресията излиза още една много по-голяма основателна причина, която обяснява защо той избягва семейство.

Оказа се, че нашия герой беше намерил своя начин да има семейство, но без да страда - това бяха приятелите му също бойци като него. Там беше изживял радостни моменти.
............................

Макар че разглеждаме "преминали" вече опитности на младата жена в регресията, няма как да не ни вълнуват успехите и спадовете на героите, които виждаме. Техния опит, независимо какви решения са взимали, е нещо, което ние наготово можем да използваме, нещо до което да се допитаме и да видим какви последици носи, какви тъги или радости. (преминали е в кавички, защото когато има неща, които ние довършваме сега, то нищо не  е преминало. героите и обстоятелствата може да са различни, но ако урока стои, значи всичко е актуално и сега)

Този процес не е тъжен, не е тежък както някои може би предполагат. По-скоро моментите на осъзнаване на връзките с настоящите изпитания на младата жена бяха доста силен момент - но на освобождение, не на тъга. Когато разбереш пътя си и че все пак зад всичко наистина е имало причина, имало е предистория, която обяснява нуждата да си сам, нуждата да потърсиш спасение по други начини, докато най-накрая намериш сили и се справиш с поставените цели пред душата, получиш потвърждение, че са правилни някои тежки избори в този живот... не е ли това истинското интегриране на миналото, така че повече да не ни тегли назад.

................................

Според една моя теория, която наблюдавах в моята регресия и настоящия ми живот доста често показаното в регресия са недовършени наши дела, които сега сме си поставили за цел в тези условия да приключим успешно. От тази гледна точка всеки живот, който ни се показва е изключително важен да узнаем какво точно е трябвало да научи душата тогава, доколко е успяла да се справи и какво й е попречило. Защото сега в настоящия живот тази тема ще бъде продължена, ако все още не се е случило и човека трябва сега да е по-добре подготвен за слабостите си и какви са възможните стари модели на поведение, които предния път са му попречили, една добра преценка и анализ за да реагира този път осъзнато, да разпознае изпитанията и да направи онова, което му е било трудно преди - да реагира с по-голяма мъдрост.

...................................

До тук описанието на живота на война, който се разкри пред Ели има общо и с настоящия й живот - това са темите за самотата, за трудния старт в живота и недобрата семейна среда. Но има и надграждане и някои разлики. Войнът беше неемоционален, или по-скоро беше скрил зад дебелата броня всички чувства и не си позволяваше нищо да изпитва към никого, за да не бъде наранен. Докато при нея има съвсем друго - много силна емоционалност и свръх чувствителност.
Разказа по нататък разкрива информация кога точно "война е захвърлил бронята си" и си е позволил отново да започне да изпитва чувства... така че днес ние да имаме една много сензитивна  чувствителна жена...



Разглеждайки отново сцената с онзи град и пазара, където се разхожда нашия герой, когато вече е на средна възраст и се е оттеглил от военната си работа, разбираме, че се чувства без цел и посока. Вече не е войн, но няма и друга професия. Живее в странноприемница.
Не изглежда притеснен за оцеляването си, което е чудно, защото знаем каква травма е била бедността в детството му, когато не са имали храна дори.

Тогава се усети гордостта - той е постигнал някакво ниво, горд е и със самочувствие от битките...

Как ли се адаптира един бивш военен към нормалния живот на обикновен човек - трудно или почти никак. Свикнал да разчита на славата и предишните си успехи човек може да стане леко мързелив, само поради факта, че чувства, че вече е направил каквото е било нужно и повече няма нужда да прави. А и гордостта тук не помага, а пречи. Не би започнал каква да е работа.

Тук има още един елемент синхронен на живота на Ели - големите перипетии свързани с работите в нейния живот. Забелязва се концентрация на тежки работи, или съчетанието на условия и колеги, така че сякаш този горд войн да се смири малко, да забрави малко предишните бойни успехи, защото сега вече не е на бойното поле и е нужно отново да се доказва без да подценява или да дискредитира някоя възможност, защото на война не му отговаря на нивото. Уважението, на което е свикнал заради предишната си позиция сега не се получава.

От друга гледна точка претендираме ли, че сме много силни, че можем да се справим с всичко... тогава идва тест, изпит - една проверка Свише за да затвърдим и докажем, че сме такива за каквито се мислим. Тогава война се е мислел за много силен, бил е горд със себе си.
Днес в настоящия си живот Ели минава истинския изпит - и тук силата и смелостта, която й е нужна да проявява е на цяла армия войни, просто за да живее живота си и да оцелее. Но този път смелостта има други измерения, много по-големи, защото вече има и семейство - дъщеря, и е изправена пред много по-страшни избори отколкото, която и да е битка на бойното поле.

Така се изгражда истинската сила на душата.

Когато отиваме до последния ден от живота на война...

виждаме че все пак у него има едно чувство - обичал е своята сестричка. Оказва се, че първоначалната сцена - опустелия град с каменните стени, които виждаме в самото начало и тъгата у него се дължат на това, че там е загубил сестра си - искал е да се оттегли да заживее при нея след службата си, но тя вече е била починала.
Но други чувства у него няма, а по-скоро една суровост се усеща и много голяма сила.
Сякаш в този живот малкото момченце сбъдва мечтата си да бъде силен като порасне - той е такъв, и никога повече не е слаб и беззащитен, не е зависим от никого.

Първите въпроси, които питаме душата след напускане на тялото на война

- Ако си спомня да ни каже защо си избра точно такъв живот?
- Защо избра това много бедно едва оцеляващо семейство, в което не можа да почувства родителска обич и топлота?

Отговорите от тук нататък не са нищо, което сме очаквали...
Оказа се, че работата е много по-дълбока зад всичко показано.

Тази душа някога е имала много силно-любящо семейство. Тя е била малко момченце. Случва се огромна трагедия с майката в това семейство. Детето страда прекалено много за загубата на майка си. Тя за него е била като ангел, толкова силна любов чувства, и съответно болката е била непоносима след загубата.

За това, за да се възстанови от тази огромна болка от раздялата, душата избора живота на война и неговото семейство, което по никакъв начин да не напомня на онова прекрасно семейство. Нищо, което да събуди старата болка в сърцето.
За това и майката и дядото ги усеща дистанцирани хора, които от грижа за насъщния нямат време да дадат топлина и обич на децата си. Така е най-сигурно, че детето (душата) няма да изпита силна привързаност отново към друг човек. Защото любовта би била потенциално нараняване - спомена от предишната силна привързаност върви ръка за ръка със спомена от трагичната загуба. Именно това е трябвало да се излекува в този живот на война.

И макар че подбира такива характери за свои родители - детенцето пак успява да се привърже - това е способност от преди - както към сестричката, така дори и към деспотичния баща, към когото дори съпругата му е изпитвала страх. Но той подсъзнателно много добре помни старата болка от любов и за това като пораства главна цел е да стане силен, независим, да не е раним вече, точно както е било онова малко момченце в по-ранния живот, загубило майка си.

Във втория живот виждаме как отново е трябвало да преживее загуба на родител. И този път се справя по-добре - може би именно поради новите по-щадящи условия, този път драмата и травмата не е такава (пак благодарение на избора на по-суров баща) и момченцето успява да продължи живота си.

Този живот, за който аз лично се питах доколко е бил успешен, така дистанциран от хората, без семейство, без връзки, се оказа успешен за целите на душата тогава. А тя е искала именно това - да може да излекува част от болката от миналото в нови по-щадящи условия, да изгради голяма сила и защитна обвивка чрез суровия и студен характер, самотата е била най-добрия път.

Когато осъзнавах думите, които чувах от Ели и колко е дълбоко значението на казаното - какъв замисъл има всичко, не можах да остана безразлична пред тази невероятна смелост и решимост за развитие - когато си слагаш такива предизвикателства и цели животи в самота, за да излекуваш търпеливо нещо дълбоко. Уважение, много дълбоко уважение почувствах към тази душа...

След като разбрахме всичко което душата на война можеше да ни сподели в онзи момент видяхме сестричката му да идва да си го вземе.

Регресията продължава към друг ценен живот, който съдържа отговори за Ели

Попадаме на младеж, който с радост върви към дома си, прибира от странство - някъде, където е учил образованието си. У него има много хубава емоция и мисли насочени към родителите му, които много обича.
У дома го посреща много любяща майка. Бащата не се вижда къде е.

Преминаваме по-напред във времето и откриваме нашия герой - вече работи това, за което е учил - кара влак. Това е времето на първите влакови композиции и той с голяма любов изпълнява работата си. Работи, но винаги се връща у дома при майка си. Грижата му за нея е на първо място винаги. Дори пътуванията му по работа не са твърде далеч, така че да може винаги да се върне у дома. Привързаността между тях е изключително голяма.

Когато попитахме не му ли се е случило вече да изпита любов, да е имал влюбване към някое момиче се получи категоричен отговор - не може да мисли за това, трябва да бъде с майка си. просто сякаш има страх, че ако направи нещо, което да отклони вниманието му от нея би я загубил. Нищо не би направил, което да ги раздели.

Тази любов - така по някакъв начин обсебваща наглед, всъщност на тях не им тежи, те се чувстват много добре заедно и просто не могат да са разделени.
Точно както две много близки души след дълга и болезнена раздяла!

Разсъждавайки за това се появи усещането дали това не е онази душа, която преди няколко живота като малко момченце душата драматично е загубила пак като майка... което би обяснило огромната любов между тях - защото такава любов за да се изгради не е достатъчен само един живот. Това са чувства затвърждавани много дълго време.

Попитах какво мисли майката за момчето си - не се ли тревожи че той не създава свое семейство?
Да, тя разбираше всичко и кое е добро за него (т.е. да има семейство), но пак не можеше да се раздели от него, нещо което не е по силите й.

По онова време има едно момиче, което е харесвало нашия герой, но той просто не е забелязвал нищо около себе си, освен майка си.

Но едно чувство в него подсказва за какво всъщност е дошла душата му - Момчето макар, че не обръща внимание и не търси съпруга е имал желание да има дете.

В крайна сметка се оказва, че нуждата им да са заедно и да се обичат надделява и те правят големи саможертви за това.
Сина никога не се задомява, никога не успява да има дете въпреки голямото желание, с което е дошъл в онзи живот.

Когато отиваме до последния ден от живота му с изненада установяваме, че той не е възрастен белобрад старец, напротив. Той е само четиридесет и няколко годишен мъж, когато си тръгва от земния живот. Има заболяване на краката и не може да се движи вече.
Докато разглеждаме как се чувства той и за какво мисли в тези последни мигове разбираме, че майка му е починала. В този момент изпитва само тъга по нея и едно съжаление, че никога не е имал деца.

Изглежда липсата на майката му се е отразила през последните години. Той не е могъл да продължи живота си макар и още млад.
Може би това е било един шанс - една принудителна раздяла, при която душата да научи урока за раздялата и да вземе живота си в ръце, да не се затваря пак от страданието, което е изпитала като малкото момченце загубило трагично майка си.

Сякаш при него отново и отново са се появявали шансове да научи и мине през този урок - урока за раздялата с любовта и близката душа, но пак не е успял. Твърде възможно е и заболяването на краката, което получава да е предизвикано по някакъв начин от силната болка от раздялата с майка си, от нежеланието му да продължи напред със своя живот.

Но виждаме надграждане от това, което изживяваше война. Сега героя вече си позволява чувства и то доста силни, емоционален е, изпитва и радост, дори желание за свое дете, макар и да не търси семейство отново. Страха от нараняване сега е концентриран само в страх от раздяла с майката, което се случва.

Когато душата излиза от този живот не е доволна от себе си. Оказва се неслучайно, че е било дадено желанието за собствено дете. Трябвало е да изживее опитността да има свое семейство.
Но силната любов към майка му е била голяма пречка, нещо което не е успял да съвмести с идеята за собствено семейство. От друга страна този живот им е даден и да се порадват един на друг след раздялата, която се случва принудително и силно травмиращо в най-първия живот, където момченцето е имало силно любящото семейство.

.....................

Урока за преодоляване на загуба на любим човек е много често срещан. И днес много родители, деца, братя и сестри, любими, са потънали в дълбока скръб, която ги парализира и спира живота им. Но този урок трябва да се мине. Колкото по-бързо приемем истината, че раздялата е временна и ние сме длъжни да използваме дара, който е нашия живот да се развием и научим, толкова по-скоро ще оставим зад гърба си този род тежки изпитания.
Иначе рискуваме не само да изгубим живота си сега, а да се наложи да се връщаме в други условия и пак да бъдем изправени пред болезнени загуби на любими хора - така отново и отново докато спрем да се съпротивляваме на самия урок, и не погледнем с любов и разбиране на нашия път и на безценните възможности, които ни се дават да се развиваме като души и да се променяме.
А истината е, че тези раздели са мимолетни. Ние получаваме други възможности пак да се събираме с любими близки души и да се учим взаимно.

..............................

От гледна точка на живота на Ели сега темата за децата е силно застъпена. Сякаш за да подсигури, че няма да пропусне шанса да стане родител, този път душата идва в тяло на жена със силно развит майчин инстинкт.

Отново пред нея има куп задачи от миналото за довършване и приключване с успех.

Тежко детство и страдание в едно семейство с насилие, агресия и трудно оцеляване стартират нейното каляване. Събитията и травмите, които преживява започват да изграждат "бронята на война", но този път малко по малко, научавайки се постепенно да се пази и защитава. Защото вече е емоционална, вече битката не е от позицията на самотен живот, изолиран от потенциално нараняване. Сега е сред хората, сред силни чувства и връзки и един нов елемент, който война беше счел за слабост и потенциал за повече страдание и болка - семейството.

Сега желанието на младежа от втория живот да има дете се е изпълнило. Една прекрасна дъщеря, един силен дух.
Когато разговаряхме и Ели описа отношението към дъщеря си и как чувства тази връзка - то тя описа сила на чувства сравними само с любовта от миналите животи между момченцето и майка му. За нея в този живот това е приоритета, това е знаменателя, към който равнява всичко.
И тук урока за раздялата пак се проявява. Но този път избора на роли и обстоятелства е така подбран, че да има шанс от нова реакция и справяне.
Този път момченцето е родителя, а майката дете. Този път житейските обстоятелства принуждават душата да вземе сама много трудно решение, след 12-13 години заедно - сама да предаде детето си на неговия баща в момент, когато физическото оцеляване е под въпрос. Толкова тежкия урок, от който душата бягаше в предишните животи сега бе принудена да мине и сама да вземе това решение.
Може би и размяната на роли оказва влияние - това, че сега не са майка и син, поне да не й напомня за старата болка от трагичната загуба в миналото. Много детайли има, които спомагат сега душата все пак да успее със задачата си.

Като събирателен образ на качества от всички описани герои от трите живота, както естествено и на слабите им страни, но това което Ели днес е донесла със себе си може да бъде използвано за да премине през живота смело и уверено като войн, който вече не се страхува да чувства и дори успява да има личен живот след трудната раздяла с любимата душа от миналото. А тази раздяла както винаги след като научим един урок се доказа, че е привидна. Защото няма по-близка връзка между майка и дъщеря.

Във втората част на записа от регресията, където задаваме личните въпроси от живота на Ели към духовния водач: 

https://www.youtube.com/edit?o=U&video_id=e4HVW49SP9g

разбираме още много неща за нейната мисия тук, както и за мисията на детето й в бащината къща.

Никога нищо не става случайно. Винаги има едно много дълбоко залегнало добро. То е добре маскирано и скрито и ние не предполагаме за него. Но когато се разровим. Когато си позволим да усетим без страх ние откриваме само добро, само любов и нужда от много любов.

Не мога да не скрия вълнението си, когато чух от устата на Ели, думи на състрадание и прошка към онези, които я бяха травмирали жестоко в най-ранимата й възраст. Думи, които година преди това бяха недопустими в съзнанието й.

Думи на състрадание и разбиране към съдбата и болката в сърцето на съпруга, който всъщност я беше наранил също.

Много освобождение, много прозрения... едно истинско усещане за собствените чувства, което рядко се случва. Може би защото ние просто не си даваме шанс за това, не мислим, не смеем да погледнем на преживяванията си и честно да се запитаме - обичах ли наистина, учих ли нещо, какво ме научи този човек, какво полезно преживях...


"Аз от Миналото - 4  живота - една история"

Хипнотична регресия
по метода QHHT на Долорес Кенън
-
водещ Павлина Николова
www.dolorescannonbg.blogspot.com

Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.

Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.