Един разказ от анонимен автор...
Нещо ценно изпратено ми от скъп приятел, който винаги усеща и без да казвам от каква насока и съвет имам нужда. Надявам се, че тези мъдри съвети ще бъдат отговор на поне част от вашите молитви за помощ.
Една млада брачна двойка била много бедна и живеела по благосклонност в една ферма.
Един ден съпругът направил едно предложение на своята съпруга:
- Скъпа моя, аз ще тръгна от дома и ще пътувам надалеч, ще си намеря работа и ще работя, докато бъда в състояние да се върна и да ти дам един по-достоен и комфортен живот. Не зная колко дълго ще бъда далеч от дома, моля само за едно нещо: да ме почакаш и когато ме няма да ми бъдеш вярна, така, както аз ще бъда верен на теб.
И така момчето излязло. Вървял много дни пеша, докато не намерил един фермер, който се нуждаел от човек да му помага във фермата. Предложил труда си и бил приет. И тогава той предложил едно споразумение на своя работодател:
- Сър, аз ще ви помоля само за едно нещо. Оставете ме да работя времето, което аз искам и когато преценя, че трябва да си тръгна, да ме освободите от задълженията ми. Не желая да получавам заплатата си. Моля господина да я събира в спестявания до деня, в който аз си тръгна от тук. В деня, в който напусна, господина ще ми даде парите и аз ще поема по моя път.
Всичко било определено, а това момче работило много, без празници и без почивка. След 20 години той отишъл при своя работодател и му казал:
- Господине, искам да си взема парите и след това ще се върна в моята къща.
Тогава работодателят му отговорил:
- Много добре, ние сключихме едно споразумение и аз ще го изпълня. Само че преди това аз искам да ти направя едно предложение.
С любопитство мъжа попитал какво е предложението и тогава шефа му отговорил:
- Ще ти дам всичките ти пари и ти ще си тръгнеш или мога да ти дам три съвета, но няма да ти дам парите и ти ще си тръгнеш. Ако ти дам парите, няма да ти дам съветите, и ако ти дам съветите, няма да ти дам парите. Отиди си в стаята, помисли си и по-късно ми дай отговор.
Мъжът си помислил и след два дена потърсил шефа си и му казал:
- Аз искам трите съвета.
- Ако аз ти дам съветите, няма да ти дам парите.
- Аз искам съветите.
Тогава шефът му казал:
1º „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.”
2º „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.”
3º „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.”
След като му дал трите съвета работодателят казал на момчето, че вече не е толкова млад и неопитен:
- Ето вземи тези три хляба, два са за теб за храна по време на пътуването, а третия е да го изядете със съпругата ти, когато пристигнеш в твоя дом.
Момчето поело по своя път за връщане у дома, след 20 години надалеч от къщата и от съпругата, която толкова обичал.
Вървял през първия ден и срещнал един пътник, който го поздравил и попитал:
- Вие на къде отивате?
- Отивам на едно много далечно място, което се намира на повече от двайсет дни вървене по този път.
- Момче, този път е много дълъг, аз знам един пряк път, който е десет пъти по-кратък и вие ще пристигнете за няколко дена.
Момчето се зарадвало и тъкмо тръгвало по прекия път, когато си спомнило за първия съвет на своя работодател: „Никога не поемай по преки пътища в живота, пътищата, които са по-кратки и непознати могат да ти струват живота.” След което се върнал и продължил по своя път. Дни по-късно той разбрал, че там е имало засада.
На разсъмване се събудил уплашен от един ужасяващ вик и шумотевица. Станал с един скок и се насочил към вратата да излиза. Когато си спомнил втория съвет: „Никога не бъди любопитен за онова, което е лошо, защото любопитството към злото може да бъде смъртоносно.” Върнал се, легнал си и заспал.
Сутринта, след като пил кафе, стопанина на пансиона го попитал дали той не е чул един вик през нощта и той отговорил положително.
- Тогава защо не видяхте какво става, не бяхте ли любопитен?
Той отговорил не. Тогава стопанина му казал:
- Вие сте единствения, който си тръгва жив от тук. Един луд вика през нощта и когато госта излезе, той го убива.
Момчето продължило по пътя си и след много дни и нощи вървене, вече по здрач, видял през клоните на дърветата дима от своята къща, продължил напред и скоро видял сред храстите силуета на съпругата си. Стъмвало се, но той успял да види, че съпругата му не била сама.
Повървял още малко и видял, че в скута и седял един мъж, на когото галела косите.
Виждайки тази сцена, неговото сърце се изпълнило с омраза и горчивина, и той решил да ги убие и двамата без милост. Забързал стъпките си, когато се сетил за третия съвет: „Никога не вземай решения в моменти на омраза и на болка, защото може да се разкаеш и да бъде твърде късно.” Тогава се спрял, премислил и решил да преспи тази нощ на същото място.
Сутринта, вече с един хладнокръвен ум си казал:
- Няма да убивам съпругата си, нито нейния любовник. Ще се върна при моя работодател и ще го помоля да ме приеме обратно. Само преди това искам да кажа на съпругата си, че аз съм и бил верен на нея.
Той отишъл до входната врата и почукал. Отваряйки вратата жената разпознала своя съпруг и се хвърлила на врата му, прегръщайки го сърдечно. Той се опитал да я отблъсне, но не успял, толкова голямо било щастието и. Тогава през сълзи той и казал:
- Аз ти бях верен, а ти ме предаде.
- Как? – и също изумена тя казала – Аз не съм те предала, аз те чаках през тези 20 години.
- А онзи мъж, който ти галеше вчера привечер?
- Този мъж е нашия син. Когато ти замина, аз открих, че съм бременна и сега той е на 20 години.
След молитвата за благодарност и сълзи от вълнение той разчупил хляба, и когато го разчупил там били всичките му пари...!
Превод от португалски
"Os três conselhos", автор анонимен
Няма коментари:
Публикуване на коментар