Загубих дъщеря, това чия карма е, моя или на съпругът ми, или може би обща?

Въпроси на читатели

Всеки човек има някаква съдба, карма или уроци, които трябва да изживее и научи. Ние загубихме дъщеря на 22 години, това чия карма е, моя или на съпругът ми, или може би обща?

Духа преди да дойде на Земята планира с помощта на по-висши сили изпитанията в живота си. Смъртта никога не е просто случайност или неочакван инцидент, освен в случаите на самоубийство, тя си е планиран изход за духа - било чрез болест, злополука или просто в съня на човека. 


Но за да се случи това нещо и вие като семейство да го изстрадате, то със сигурност е вплетено и във вашите планове на живота - на майката и таткото. Колкото и болезнено да е, съгласили сте се. Може да изглежда нелогично, но всъщност чрез най-силното страдание - при загуба на близък човек - се случват и най-големите трансформации у хората. 
Често пъти това е мотивацията за даден човек да потърси нещо по-дълбоко от съществуването, което ни се пробутва масово (физическото като единствено) и да повярва дали в Бог, дали в отвъдния живот... 

Кога може да използваме думата карма - т.е. резултат от закона за Причина и следствие и форма на балансиране - когато тази раздяла е необходима, за да се научат участниците в нея на нещо, което в минали животи не са успели при други условия - условия, в които е нямало раздяла като смъртта. 

Преди няколко години правих регресия на една жена - имаше точно такъв урок - самата тя не можеше да живее без майка си в два живота - една стара травма от загуба беше направила духа да се вкопчва всеки път в духа на майката. За това имаше и живот, в който майката рано почина, за да може другия дух да поеме живота си в ръце (беше отдавна време за женене, но не искаше да се разделя с майка си). Но тогава след смъртта на майката духа дете просто се разболя скоро след нея и умря - пак отказвайки да учи урока да я приеме тази временна раздяла и да намери щастие и извън връзката с майката. 

Накрая днешната ситуация - духа, който не беше научил урока си по раздяла сега беше майка на свой ред - и ще не ще стискаше зъби и се научи на раздялата - но този път раздяла от дете, което отглежда бащата, с когото са разведени и не живее никак близо до нея, т.е. няма и чести контакти. И от ситуацията не може да излезе освен да се примири и да се задоволи с редките срещи през лятото най-вече. 
И смея да кажа, че при нея има голяма промяна, но стана бавно и мъчително - а сега тя има щастие в живота си, което е извън връзката с другия дух, намери любовта отново. Независимо от нужното време всички тези усилия и страдания по пътя са похвални за нея, защото все пак тя успя да реши дълго отлагана карма.

За това като не помага едно обстоятелство (при този случай смъртта на близкия човек не е помогнала въобще, както показва единия минал живот, те.е. това не е свършило работа)  духа се връща обратно в ново прераждане с по-добър план само и само да се постигне крайната цел и да се научи урока.

Не бива да се гледа задължително негативно на този род изпитания - за духа ни всеки шанс за баланс на миналото е дългоочакван и дълго-измолен. Най-добрия лек в тези случаи е смирение и придаване на по-висш смисъл на станалото - чрез опознаване на тази непозната за нас област с четене на книги, дори развиване на собствената ни духовна връзка. Колкото сме по-отворени като съзнание и в подходяща вибрация, толкова по-лесен контакта с духа на тръгналия си близък човек. 

А тези контакти са най-голямото щастие за нас. Напомнят ни, че те са напълно живи, осъзнати, активни, но в един друг свят, може би доста по-добър от нашия. И със сигурност ще си ги видим пак един ден, когато си тръгнем от тук. Но по-добре това да е след един изживян достойно живот, със търпение и оползотворяване на безценното време, което пък на нас ни е дадено за неща, които са много важни за пътя на нашата собствена душа.... 

А ако някой все още подлага на съмнение, че има живот след смъртта, това е безумно при доказателствата, които се получават.
Най-новото и може би е поредно подобно, само че ние не знаем лично за останалите такива случаи ( а само четем за тях), е случай на моя близка фейсбук приятелка, която получи доста явен физически знак от духа на починалия си баща - атеист до преди смъртта си, когото беше помолила само да и прати знак, ако е все още жив след смъртта и ако съществува отвъдния свят. Имаше такъв знак и той е чут от няколко човека.


Надявам се, че всички, които се терзаят от подобни въпроси, всички загубили любим, родител или детенце, или скъп приятел, ще разберат, че това е само променена форма на контакт - загубено е само физическото - но духа все още има връзка с нас и ни наглежда, иска ние да сме добре и да използваме максимално добре дадените ни животи сега - за да сме доволни от себе си, когато си тръгнем за истинския Дом.