Един човек се преродил, за да се учи чрез суровите изпитания на болест, изоставяне и самота и си построил своя заслон близо до един безлюден път, където можел да ползва един извор. Пътници идваха и си отиваха. Някои пътешественици караха файтони, а други вървяха пеша, но всички спираха до заслона, щастливи и благодарни да намерят там, при самотния човек, една много рядка благословия в региона: питейна вода.