АНГЕЛЪТ НА ПЪТЯ

Един човек се преродил, за да се учи чрез суровите изпитания на болест, изоставяне и самота и си построил своя заслон близо до един безлюден път, където можел да ползва един извор. Пътници идваха и си отиваха. Някои пътешественици караха файтони, а други вървяха пеша, но всички спираха до заслона, щастливи и благодарни да намерят там, при самотния човек, една много рядка благословия в региона: питейна вода.


Човекът, много добронамерено, няколко пъти всеки ден, слизаше по хълма до водоизточника и напълваше стомната, връщайки се обратно за да предложи кристална вода на разнообразните пътешественици.

В задачата си да помогне на пътешествениците той влязъл в контакт с един ангел, на когото Господ поверил задачата да се грижи за всички пътешественици, преминаващи по този път, а човекът, дълбоко емоционален и щастлив, започнал да го нарича „Ангелът на пътя".

Човекът и Ангелът станаха приятели. Никой от минувачите не виждаше Ангела; за човека обаче този духовен благодетел се беше превърнал в един неразделен спътник.
Ако човекът беше уморен, Ангелът възстановяваше енергията му.
Ако човекът беше болен, Ангелът му даваше лекарство.
Ако човекът беше тъжен, Ангелът го окуражаваше. 
Ангелът слизаше с него до извора, колкото пъти е необходимо, помагаше му да пренесе стомната, разказваше му истории за Небесните Селения, изпълваше сърцето му със спокойствие и радост.

Изминаха тридесет години. Косата на мъжът побеля и тялото му се прегърби. Един ден един пътешественик видя усилието на стареца да пренесе вода и му каза:

- Приятелю, защо правите толкова голяма саможертва и усилие? Не би ли било подобре да си изградите заслона близо до извора, вместо да пренасяте вода до дома?

Човекът се зарадвал много на идеята. 
Как не можа да се сети за това преди? 
След няколко дена той започна да изгражда нов заслон в близост до извора. 
Но тогава видя как ангелът плаче и го попита:
- Ангеле, защо плачеш?
- Господ ми даде задачата да защитавам живота на всички пътници преминаващи по този път... Докато ти живееше там, предлагайки вода на жадни пътешественици, ми беше позволено да ти бъда приятел. Но сега, ако предпочетеш най-малкото усилие, трябва да се разделя с теб и да чакам някой друг да ми съдейства. 
Мъжът не се поколеба.  Той прекъсна преместването, върна се в стария заслон и избра да работи придружен от своя приятел Ангела. И в деня на смъртта си Ангелът го придружи до входа на Духовния свят.

Духовен автор: Ирмао Х
Книга: " Estante da Vida" Психографирана от Шико Шавиер

Разказът е част от редактирания сборник Златна книга на Разказвачите на Истории, в който може да намерите много поучителни и мъдри истории, които въвеждат с лекота информацията за Духовния свят и правилната ценностна система, които всички ние и малки и порастнали деца би трябвало да възпитаваме в себе си през целия си живот.

Цялата книга ЗЛАТНА КНИГА НА РАЗКАЗВАЧИТЕ НА ИСТОРИИ - 46 ИСТОРИИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ можете да изтеглите тук: https://drive.google.com/file/d/1HNfELk4qAcS6oW7LpTPKAehj6merpwyC/view?usp=sharing