неделя, 23 септември 2012 г.

Сънища с послания, символи, колибри

Направих си едно проучване и разбрах, че много хора сънуват или виждат пеперуди, птичета и други животинки, когато са в състояние на дълбока болка по загубата на близък човек, или въобще, когато са наранени по една или друга причина.

За да разберете един мой сън, който според мен спада към посланията и помощта от духовния свят, ще споделя събитията и детската случка, която доведе до него.

Може би съм била на около 6-7 години. Имахме си една играчка със сестра ми - плюшено мече, днес такива няма. Това май беше руско (може би единствения подарък от баща ни, който не живееше при нас) Беше тъмно кафяво с дълги крака и голяма глава, малко несъразмерна за слабото му телце :) По-скоро имаше човешки размери - като на 4 годишно дете, отколкото да прилича на играчка. Големи игри падаха, разнасяхме го, возехме го в колички, обличахме го в бебешките си дрешки и разбира се... не на последно място... много се карахме за мечето. По това време със сестра ми не можехме да си надвием, да си разделим играчките, за това се обиждахме, колкото по-изобретателни и остроумни бяхме в думите толкова по-силни се чувствахме - сериозна борба си беше. Само дето с детския си акъл не осъзнавахме, че използваме думи, които действат на големите много повече и са обидни за големите около нас  много повече.

Един ден баба реши да ни накаже, защото се наричахме  с епитети и се дърпахме за мечето, вместо да й помагаме в някаква къщна работа на село.  Между другото днес със сестра ми много се обичаме и си помагаме. Но явно е трябвало да преживеем и такива моменти.

Баба ми е малко строга, и не чак толкова справедлива в детските ми очи. Взе Мечо и го скъса и напъха в печката на дърва на село, която беше изкарана на двора през лятото. Пред очите ни. Не можех да повярвам, че го прави, че действително го унищожава, убива, изгаря. Ей, тези мигове ми се сториха безкрайни, сякаш ми изгоря сърцето, исках да бръкна в жарта. Никога не ме е боляло по-силно в живота ми до сега за тези 30 години живот.

Много пъти дотогава бях считала, че баба е несправедлива или твърде сурово ни наказва, че ни възпитава доста строго за да "не тръгнем по лош път". Представете си, че на 6-7 вече бях чувала и такива думи...Да не би да решим да имаме свободомислието като майка ни и да се разведем, което си беше голяма "трагедия" в ония години и с 2 деца.

Е това беше върха... Мечо беше убит и изгорен. Моят приятел беше физически унищожен пред очите ми за нищо, ей така. Поне за мен няма нещо, което да оправдава тази постъпка... просто думи изречени от неразбиращи деца, предизвикаха една жена да си излее гнева заради това, че живота не върви, както й се иска и дъщеря й не следва модела утвърден от обществото.

Много пъти след този случай съм си представяла, че е жив и си го гушкам и това ми действаше успокояващо. Минаха години.

Обаче травмите в детската психика не изчезват, никога. Те се лекуват най-трудно. За това мили родители бъдете така добри не правете това зло на своите деца, не ги наранявайте отнемайки любимото им приятелче мече или играчка, защото са били лоши или са се скарали с братчето или сестричето си.

Повече от 20 години са изминали от онзи злополучен летен следобед на село.

Не се бях сещала от години за това. Но сега - тази година - през последнитe няколко месеца и особено в последния - спомена често често ме върхлита.

В тези времена на интензивни енергии и промени всичко, което имате скрито надълбоко и което ви боли е възможно сега да се активирa и да излезе само на повърхността. Раните се отварят за да бъдат заtворени веднъж завинаги. И това  е добре...

Не знаех точно как да го направя. Не мога да говоря за това с баба си, обичам я много. Сега е доста възрастна и освен всички детски скърби ме е дарила и с много радости и грижи.
За това онзи ден така усетих, че трябва да споделя това и да излезе извън мен.

В един момент без да му мисля много написах за това в социалната мрежа. Моментално се почувствах много по-добре. Знам, че има много други пораснали деца, които са изпитали същите чувства и са претърпели подобни случки. И отзвука го потвърди.

Същата вечер сънувах един сън. Макар че се събудих посред нощ после отново продължих да сънувам същия сън. И така сутринта имах чувството, че току що се завръщам от това място с това същество, което видях.

Сънувах, че съм си на село, в една от стаите в къщата  и държа някаква отворена книга. Около мен прелетя нещо, след малко пак, сякаш се беше заблудило, но след още няколко докосвания по лицето и преминаване пред очите видях, че не е случайно това и то се опитва да ми привлече вниманието. Беше невероятно дребна птичка, малко кафяво птиченце с дълго хоботче вместо човка - приличаше на колибри. Позволи ми да го хвана и го сложих между страниците на отворената книга. Отнякъде извадих едно зрънце бяло грозде и му го подадох. То веднага подаде малкото си  хоботче и засмука от сока на гроздето. Така си спомням, че му дадох няколко зрънца (и бели и черни) и му се радвах, разглеждах го от толкова близо, разперило кафявите си крилца на страниците на книгата.

Тогава се събудих от нещо...

Реално в съзнанието си имам спомен, че сякаш видях къщата ни отгоре, небето беше сиво и тъмно като преди зазоряване, и нещо премина над къщата, наподобяваше ми като ято малки черни птичета, както сме вижадли в далечината врабчета накуп да летят, така и това като черна пелена премина бързо и изчезна. Не знам какво беше, но заради този образ се събудих.

Тогава усетих нещо много странно. В стаята всичко беше в такъв покой и неподвижност, каквито никога досега не съм усещала, сякаш всичко бе спряло и замряло. И друг път съм се будила нощем, но проскърца гардероб или чувам някоя мушица или какви ли не други звуци от отвън прозореца или вътре. Просто тази тишина никога не я бях чувала.

Изпитах чувството, че нещо се случва или че сега е най-подходящия момент да се случи. Все едно гледах сцена от филм и сега знаех, че "музиката и сцената" са подходящи за нещо голямо.
Не стана друго освен, че изпитах вътрешен силен подтик да насоча мислите си към всичко за което съм благодарна в моя живот, за което благодарях на Бог - за всички благословии, които ми е дал. Докато го правех сърцето ми се разтуптя.

 Слава Богу тази техника веднага успокоява и премахва излишното вълнение и стрес, успях след няколко минути да се унеса и сънят ми продължи.

Този път бях със сестра ми. Напоследък винаги присъства в сънищата ми - и то в сънища свързани с прехода по един или друг начин.

Бяхме в няколко етажна сграда, беше нощ. В стаята стояхме аз и сестра ми и говорехме, че всеки трябва вече да си стегне багажа?!
Аз тръгнах към своята стая.
Усещах това, което очаквахме, беше голямо, с размери по-големи от човешките, всъщност имам пред очите си образа на огромен като човек с крила, но само очертание стоящо до някаква врата, порта, като сянка, неясно, но странно чувство имах, че това  е същото птиче - колибри, което сънувах в началото на нощта. Усещах, че то ме познава и ще дойде при мен.

Настъпи сутринта, а аз имах чувството, че съм там - сякаш току що се бяха развили събитията, сякаш тъкмо се радвах на малкото птиче кацнало в книгата... толкова ясни и цветни бяха спомените за събитията в съня... все едно никакво време не минало откак съм ги видяла.

Не стига това, но и оправяйки леглото намерих 7.5 см дълго бяло перце. Сетих се, че в такива случаи някои казват - ангелчетата са те посещавали :) Е не му обърнах внимание докато не открих допълнителна информация за символизма.

Не съм мислела да пиша съня си, макар че си водя дневник за сънища. Но имах идея само да потърся снимка на колибри каквото предполагах, че съм сънувала, защото преди години бях видяла нещо подобно (макар че по-скоро приличаше на насекомо) и исках да сравня това от съня дали го има наистина.

Hummingbird hawk moth
Много са красиви колибритата - има и един вид, който се оказа че съм виждала на живо - Hummingbird hawk moth - между колибри и нощтна пеперуда. Но от снимките неусетно преминах на статии и попаднах на една невероятна статия писана от американец-индианец.

Прочитайки тази статия изследване се разплаках - разбрах какво се е случило. И не само от написаното, а и от всичките 26 коментара под статията на хора сънували подобни неща.

Символизъм и значение на символа на колибрито:

- Messenger and stopper of time - заради скоростта си колибрито е приемано за символ на времето и спирачка, нещо което може да спре времето, да го накара да застине.
При тези думи се сетих за странното ми събуждане през нощта и за атмосферата в стаята, която сякаш беше замръзнала в неподвижност и тишина. Все едно наистина нямаше време, като по филмите дето на магия спират образите.

- Колибрито има способност да летят назад - учат ни, че ние можем да погледнем назад към миналото, но не трябва да оставаме в миналото, трябва да продължим напред.
Сякаш това беше написано за мен и моето постоянно връщане към детския ми спомен, показвайки че правя като колибрито, но че не трябва да оставам там в миналото, а да продължа напред с живота си.

- пиенето на нектар - в моя случай на гроздов сок - тълкуване - Ние трябва да ценим всеки момент и да оценяваме нещата, които обичаме.
При тези редове се сетих за порива, когато се събудих да изброя наум нещата, за които съм благодарна на Бог, за хората, събитията и срещите, за които съм безкрайно признателна...

- В Андите на Южна Америка колибрито е символ на възкресяването/съживяването. Понякога в студените нощи изглежда умира, но с първите лъчи на изгрева се съживява.
Тук се сетих за прехода и енергиите на промяната, които отвсякъде ни обливат, за това, че преди да се съживим за нов живот може да ни се стори, че умираме... Но в крайна сметка е възкресението.
- Колибрито е същество, което отваря сърцето, така че да излекува старата болка.
Определено имах такава стара болка в себе си, може би беше доста важна за да се появява така настоятелно през последните месеци. Дали от духовния свят не ми изпратиха този малък крилат приятел да ми помогне да премахна тази болка от сърцето си...

- Още едно значение от символизма на колибрито - да научим да се радваме на творението, на красотата на настоящия момент и на това, че сме Живи.

- Символ на пламенната независимост, показва ни как да се борим така, че да не нараняваме в това време другите и ни учи на кураж. Да имаме куража да се въздържаме от нови травми общувайки с ненасилие със себе си и другите - което е важна част от лечението.

В коментарите към статията ( http://mara-gamiel.blogspot.com/2009/09/hummingbird-symbolism.html ) много хора споделяха, че са имали редовни посещения от колибрита след като някой близък човек е починал. И отново птичето е привличало вниманието им по същия странен начин, държейки се неадекватно за едно птиче само и само да бъде забелязано от човека, на когото трябва да помогне.

Сетих се за перушинката в леглото си - в същност това е най-дългото перце, което съм намирала досега - 7.5 см. Дали не беше потвърждение за моята неочаквана среща с моя крилат мил приятел, и какво ли беше това ангелче дето във втората част на съня ми видях само като силует много по-голям от човешко тяло.


Това, което ме впечатли и разтърси е отговора, протегната ръка от духовния свят и физическото доказателство, че не е било просто сън, а истинска среща.


Предупреждавам, че за някои хора това може да е просто сън, просто "случайности" и т.н. Но за мен не е.  И емоцията, която изпитах осъзнавайки и разбирайки значението на символиката в съня ме потресе още повече, за мен това е  като милувката на родител, напомняне за Дома и за любовта на Бог. А щом едно такова нещо може да накара сърцето да се развълнува вярвам, че е повече от истинско.

 Срещнах някои статии за датите, особено за 22 Септември - като очакване за нещо голямо. По принцип никога не вървя с другите или по-напред ми се случват интересните преживявания или доста след това, така че датите не ги считам за важни - на кой когато му дойде времето.

Като цяло смятам, че целия символизъм на колибрито е много тясно свързан с този преход и енергия, през която преминаваме и сякаш съдържа в себе всичко, което трябва да научим за това време на безвремие.

 Накрая вярвам, че съм имала нужда от цялото това изпитание, от постъпката на баба, за да науча и изпитам нещо сериозно още от детството, което неминуемо си е оказало ефект върху характера ми и начина ми на мислене. За това знам, че душата й ми е направила услуга. Вярвам че Мечо е на хубаво място, а спомена отиде там, където трябва да остане - в миналото.


Няма коментари:

Публикуване на коментар